ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Китай, и по-специално положението на религиозните и етническите малцинства
17.4.2019 - (2019/2690(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B8‑0255/2019 (ECR)
B8‑0256/2019 (Verts/ALE)
B8‑0258/2019 (S&D)
B8‑0259/2019 (PPE)
B8‑0260/2019 (ALDE)
Cristian Dan Preda, Michaela Šojdrová, José Ignacio Salafranca Sánchez‑Neyra, Esther de Lange, Jarosław Wałęsa, Romana Tomc, Csaba Sógor, Pavel Svoboda, Milan Zver, Tunne Kelam, Tomáš Zdechovský, David McAllister, Adam Szejnfeld, Andrzej Grzyb, Inese Vaidere, Seán Kelly, Андрей Ковачев, Marijana Petir, Sandra Kalniete, Laima Liucija Andrikienė, Krzysztof Hetman, Julia Pitera, László Tőkés, Elmar Brokот името на групата PPE
Elena Valenciano, Soraya Post, Jo Leinenот името на групата S&D
Charles Tannock, Bas Belder, Monica Macovei, Branislav Škripek, Anna Elżbieta Fotygaот името на групата ECR
Nathalie Griesbeck, Petras Auštrevičius, Beatriz Becerra Basterrechea, Izaskun Bilbao Barandica, Gérard Deprez, María Teresa Giménez Barbat, Marian Harkin, Petr Ježek, Louis Michel, Javier Nart, Urmas Paet, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Carolina Punset, Frédérique Ries, Robert Rochefort, Marietje Schaake, Jasenko Selimovic, Johannes Cornelis van Baalen, Hilde Vautmans, Mirja Vehkaperäот името на групата ALDE
Barbara Lochbihler, Reinhard Bütikofer, Heidi Hautala, Indrek Tarand, Helga Trüpelот името на групата Verts/ALE
European Parliament resolution on China, notably the situation of religious and ethnic minorities
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Китай, и по-конкретно резолюцията от 26 ноември 2009 г. относно Китай: права на малцинствата и прилагане на смъртното наказание[1], резолюцията от 10 март 2011 г. относно положението и културното наследство в Кашгар (Синцдзян-уйгурски автономен регион)[2], резолюцията от 15 декември 2016 г. относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти[3], резолюцията от 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и Китай[4] и резолюцията от 4 октомври 2018 г. относно масовите произволни задържания на уйгури и казахи в Синцзян-уйгурския автономен регион[5],
– като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г., и съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“ (JOIN(2016)0030),
– като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаване и защита на свободата на вероизповеданието и убежденията, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 12 март 2019 г., озаглавено „ЕС-Китай – стратегически перспективи“ (JOIN(2019)0005),
– като взе предвид съвместното изявление от 21-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай от 9 април 2019 г.,
– като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 37-ия кръг от този диалог, проведен в Брюксел на 1 и 2 април 2019 г.,
– като взе предвид член 36 от Конституцията на Китайската народна република, който гарантира правото на всички граждани на свобода на религиозните убеждения, както и член 4 от нея, който подкрепя правата на националните малцинства,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., подписан от Китай през 1998 г., но нератифициран,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид заключителните бележки на прегледа за Китай на Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира, че ще насърчава правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава „във всички области на външната си дейност без изключение“ и че ЕС ще „отделя централно място на правата на човека в отношенията си с всички трети държави, включително със своите стратегически партньори“; като има предвид, че този ангажимент следва да остане в центъра на дългогодишните взаимоотношения между ЕС и Китай в съответствие с ангажимента на ЕС да поддържа тези ценности в своята външна дейност, както и изразения от Китай интерес да се придържа към тях в собственото си развитие и в международното си сътрудничество;
Б. като има предвид, че Китай успя да извади 700 милиона души от бедността, но като има предвид, че след идването на власт на президента Си Дзинпин през март 2013 г. положението с правата на човека в Китай продължи да се влошава, като правителството засили враждебността си спрямо изразяването на несъгласие чрез мирни средства, свободата на изразяване на мнение, свободата на вероизповедание и принципите на правовата държава; като има предвид, че китайските органи са задържали и преследват по съдебен път стотици защитници на правата на човека, адвокати и журналисти;
В. като има предвид, че новите разпоредби относно религиозните въпроси, които влязоха в сила на 1 февруари 2018 г., са по-ограничителни спрямо религиозните групи и дейности и ги принуждават да се придържат по-стриктно към политиката на партията; като има предвид, че свободата на вероизповедание и свободата на съвестта достигнаха ново най-ниско равнище след началото на икономическите реформи и отварянето на Китай в края на 70-те години на миналия век; като има предвид, че Китай е сред държавите с най-голям брой затворници поради религиозни вярвания;
Г. като има предвид, че въпреки постигнатото през септември 2018 г. споразумение между Светия престол и китайското правителство относно назначаването на епископи в Китай, християнските религиозни общности са подложени на все по-големи репресии в Китай, като християните, принадлежащи както към нелегалните, така и към одобрените от правителството църкви, са обект на тормоз и задържане на вярващите, разрушаване на църкви, конфискуване на религиозни символи и репресии срещу християнски събирания; като има предвид, че китайските органи в някои провинции не позволяват на лица под 18-годишна възраст да присъстват на религиозни дейности; като има предвид, че през септември 2018 г. Китай забрани християнската църква „Сион“, най-голямата неофициална конгрегация („домашна църква“) в Китай с над 1 500 последователи;
Д. като има предвид, че положението в Синцзян, където живеят 10 милиона мюсюлмани уйгури и етнически казахи, бързо се влошава, след като стабилността и контролът върху Синцзян бяха издигнати като първостепенен приоритет на китайските органи, дължащ се както на периодичните терористични нападения на уйгури в Синцзян или предполагаемо свързани със Синцзян, така и на стратегическото местоположение на Синцзян-Уйгурския автономен район в инициативата „Един пояс, един път“; като има предвид, че съществува информация, че системата на лагерите в Синцзян се е разширила и вече обхваща и други части на Китай;
Е. като има предвид, че беше създадена програма за извънсъдебно задържане и съгласно оценките, цитирани от Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация, в нейните рамки са задържани „между десетки хиляди и един милион уйгури“, които са подложени на принудително политическо „превъзпитание“, без да са обвинени или съдени, за неопределен период от време, и следователно са произволно задържани под претекст за борба с тероризма и религиозния екстремизъм; като има предвид, че в провинция Синцзян е разработена политика на строги ограничения по отношение на религиозните практики и уйгурския език и обичаи;
Ж. като има предвид, че е разработена сложна мрежа за инвазивно цифрово наблюдение, включително технология за разпознаване на лица и събиране на данни;
З. като има предвид, че китайското правителство е отказало многобройни искания от работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора, Върховния комисар на ООН по правата на човека и други лица с мандати в рамките на специалните процедури на ООН за изпращане на независими следователи в Синцзян;
И. като има предвид, че положението в Тибет се влоши през последните няколко години, независимо от икономическия растеж и развитието на инфраструктурата, като китайското правителство ограничава широк набор от права на човека под претекст за гарантиране на сигурност и стабилност и безмилостно атакува тибетската идентичност и култура;
Й. като има предвид, че през последните няколко години нарастват мерките за наблюдение и контрол в Тибет, както и произволните задържания и случаите на изтезания и малтретиране; като има предвид, че китайското правителство е създало в Тибет среда, в която за държавната власт няма ограничения, климатът на страх е повсеместен, а всеки аспект на обществения и частния живот се контролира и регулира строго; като има предвид, че в Тибет всеки акт на ненасилствено несъгласие или на критика на държавните политики по отношение на етническите и религиозните малцинства може да бъде счетен за „отцепнически“ и по тази причина криминализиран; като има предвид, че достъпът до Тибетския автономен район понастоящем е по-ограничен от всякога;
К. като има предвид твърденията, че от 2009 г. досега изключително голям брой тибетци, предимно монаси и монахини, са се самозапалили в знак на протест срещу ограничителната политика на Китай в Тибет и в подкрепа на завръщането на Далай Лама и правото на свобода на вероизповеданието в префектура Аба/Нгаба на провинция Съчуан и в други части на Тибетското плато; като има предвид, че не е постигнат напредък в разрешаването на тибетската криза през последните 10 години;
1. изразява дълбока загриженост във връзка с все по-репресивния режим, на който са подложени много религиозни и етнически малцинства, по-специално уйгури и казахи, тибетци и християни, и който поставя допълнителни ограничения върху конституционните гаранции за тяхното право на свобода на културно изразяване и на религиозни убеждения, свобода на словото и на изразяване на мнение, свобода на мирни събрания и свобода на сдружаване; изисква от държавните органи да зачитат тези основни свободи;
2. призовава китайското правителство незабавно да прекрати практиката на произволни задържания без каквито и да било обвинения, съдебни процеси или присъди за престъпление на членове на уйгурското и казахското малцинства и на тибетци, да закрие всички лагери и центрове за задържане и да освободи незабавно и безусловно задържаните лица;
3. призовава за незабавното освобождаване на произволно задържаните лица, лицата, лишени от свобода заради техните убеждения, включително практикуващи Фалун Гонг, както и за прекратяване на насилствените изчезвания, и настоятелно призовава всички лица да могат да избират своя законен представител, да имат достъп до своето семейство и до медицинска помощ, както и случаите им да бъдат разследвани;
4. призовава китайското правителство незабавно да освободи: уйгурите, включително Илхам Тохти, Ташполат Тийип, Рахиля Даут, Ели Мамут, Хайлайт Ниязи, Меметджан Абдула, Абдулхелил Зунун и Абдукерим Абдувели; лицата, преследвани заради своите религиозни убеждения, включително Чън Шаоджъ, Ху Шъгън, Уанг И и Сун Чиан; тибетските активисти, писатели и религиозни фигури, които са обвинени в престъпления или са лишени от свобода заради упражняването на правото си на свобода на изразяване, включително Таши Уаншук и Лобзанг Дорже;
5. призовава за незабавното освобождаване на книгоиздателя с шведско гражданство Гуй Минхай и на двамата канадски граждани Майкъл Спейвър и Майкъл Ковриг;
6. настоятелно призовава китайското правителство да предостави пълни данни за изчезналите лица в Синцдзян на техните семейства;
7. призовава китайските органи да прекратят кампаниите си срещу християнските конгрегации и организации и да спрат тормоза и задържането на християнски пастори и свещеници и принудителното разрушаване на църкви;
8. призовава китайските органи да спазват езиковите, културните, религиозните и другите основни свободи на тибетците и да се въздържат от политики на заселване, благоприятстващи народа хан в ущърб на тибетците, както и от практиките на принуждаване на тибетските номади да изоставят традиционния си начин на живот;
9. осъжда кампаниите, провеждани чрез подхода на „патриотично образование“, включително инсцениране на дейности в тибетските будистки манастири; изразява загриженост, че в Китай се злоупотребява с наказателното право, за да се преследват тибетци и будисти, чиито религиозни дейности се окачествяват като „сепаратизъм“; изразява съжаление във връзка с факта, че условията за практикуване на будизма в Тибет значително се влошиха след тибетските протести през март 2008 г., като китайското правителство прилага още по-широко т.нар. „патриотично образование“;
10. настоятелно призовава китайските органи да прилагат гарантираното от конституцията право на свобода на религиозните убеждения за всички китайски граждани;
11. припомня значението на това ЕС и неговите държави членки да поставят въпроса за нарушенията на правата на човека на всички политически равнища в отношенията с китайските органи, в съответствие с ангажимента на ЕС да заема силна, ясна и единна позиция в подхода си към страната, включително ежегодната среща в рамките на диалога по правата на човека, стратегическия диалог, икономическия диалог на високо равнище и срещата на високо равнище, както и предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Азия;
12. подчертава, че в своето съвместно изявление, направено след 21-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, ЕС и Китай потвърдиха, че всички права на човека са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани, и ЕС следва да призове настоятелно Китай да предприеме съответните действия; изразява съжаление относно факта, че на срещата на върха между ЕС и Китай на 9 април 2019 г. неотложните въпроси, свързани с правата на човека, отново имаха незначителна роля; счита, че ако и когато формулировките по отношение на правата на човека по време на срещите на върха между ЕС и Китай са слаби, Съветът, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията следва да се отказват изобщо да ги включват и да издават отделно съобщение по тази тема със съдържателна оценка както на положението, така и защо не е могло да бъде постигнато съгласие за по-силна формулировка;
13. призовава държавите – членки на ЕС, да предотвратят всякакви дейности, предприемани от китайските органи на територията на ЕС за тормоз на членове на тюркски общности, тибетци и други религиозни или етнически групи, за да ги принудят да действат като информатори, да се завърнат в Китай или да мълчат;
14. призовава китайските органи да позволят свободен, разумен и безпрепятствен достъп до провинция Синцзян и Тибетския автономен район за журналисти и международни наблюдатели, включително за върховния комисар на ООН по правата на човека и специалните процедури на ООН; призовава ЕС и държавите членки да поемат водеща роля по време на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека за приемане на резолюция за изпращане на мисия за установяване на факти в Синцзян;
15. призовава китайското правителство да гарантира безпрепятствено зачитане на предвидените в китайската конституция права на гражданите по отношение на член 4, който защитава националните малцинства; член 35, който защитава свободата на словото, на печата, на събранията, на сдруженията, на шествията и на демонстрациите; член 36, в който се признава правото на свобода на религиозните убеждения, и член 41, който гарантира правото на изразяване на критика и на предложения по отношение на който и да е държавен орган или служител;
16. настоятелно призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права,
17. настоятелно призовава Китай да осигури на европейските дипломати, журналисти и граждани безпрепятствен достъп до Тибет като реципрочна мярка на свободния и открит достъп до цялата територия на държавите – членки на ЕС, от който се ползват китайските посетители; настоятелно призовава институциите на ЕС да обърнат сериозно внимание на въпроса за достъпа до Тибет в разискванията относно споразумението за облекчаване на визовия режим между ЕС и Китай;
18. изразява разочарованието си от факта, че 37-ият кръг от диалога за правата на човека между ЕС и Китай не доведе до съществени резултати; освен това изразява съжаление, че китайската делегация не взе участие на 2 април в продължаването на диалога, който предостави възможност за размяна на мнения с организации на гражданското общество;
19. настоятелно призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да наблюдават по-интензивно тревожните събития в областта на правата на човека в Синдзян, включително засилените правителствени репресии и надзор, и да се противопоставят открито на нарушенията на правата на човека в Китай, както в частния, така и в публичния сектор;
20. призовава Съвета да разгледа възможността за приемане на целеви санкции срещу длъжностните лица, отговорни за репресиите в Синцзян-Уйгурския автономен район;
21. призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да прекратят трансфера на технологии и износа на стоки и услуги, които се използват от Китай за разширяване и подобряване на извършваното от него кибернаблюдение и прогностично профилиране; изразява дълбока загриженост, че Китай вече изнася такива технологии за авторитарни държави по света;
22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.
- [1] OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 80.
- [2] OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 185.
- [3] OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 108.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2018)0343.
- [5] Приети текстове, P8_TA(2018)0377.