ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венесуела
17.7.2019 - (2019/2730(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9-0006/2019 (PPE)
B9-0008/2019 (ECR)
B9-0009/2019 (S&D)
B9-0010/2019 (Renew)
Естебан Гонсалес Понс, Михаел Галер, Дулорс Монсерат, Леополдо Лопес Хил, Клаудия Монтейру де Агиар, Антонио Лопес-Истурис Уайт, Паулу Ранжел, Иван Щефанец, Владимир Билчик, Пилар дел Кастильо Вера, Хавиер Сарсалехос, Франсиско Хосе Милян Мон, Антонио Таяни, Изабел Визелер-Лима, Даниел Каспари, Нуну Мелу
от името на групата PPE
Кати Пири, Хави Лопес, Тонино Пицула, Изабел Сантуш
от името на групата S&D
Дита Харанзова, Андрус Ансип, Петрас Аущревичюс, Хосе Рамон Бауса Диас, Исаскун Билбао Барандика, Джорди Каняс, Оливие Шастел, Дачиан Чолош, Мартина Длабайова, Паскал Дюран, Лоранс Фаренг, Валтер Флего, Луис Гарикано, Кристиан Гинеа, Клемен Грошел, Кристоф Грудлер, Бернар Гета, Ирена Йовева, Пиер Карлескинд, Ондржей Коваржик, Илхан Кючюк, Хавиер Нарт, Ян-Кристоф Ойтен, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Драгош Пислару, Самира Рафаела, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Стефан Сежурне, Михал Шимечка, Сусана Солис Перес, Николае Штефануца, Рамона Стугариу, Ирен Тойрет, Драгош Тудораке, Виктор Успаских, Хилде Вотманс, Мари-Пиер Ведрен
от името на групата Renew
Анна Елжбета Фотига, Ерман Терш, Карол Карски, Косма Злотовски, Ядвига Вишневска, Карло Фиданца, Никола Прокачини, Чарли Ваймерс, Рафаеле Станканели, Александър Вондра, Ружа Томашич, Асита Канко, Беата Кемпа
от името на групата ECR
Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венесуела
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, по-специално тези от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела[2], от 12 март 2015 г. относно положението във Венесуела[3], от 8 юни 2016 г. относно положението във Венесуела[4], от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела[5], от 8 февруари 2018 г. относно положението във Венесуела[6], от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела[7], от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия[8], от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела[9], от 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела[10] и от 28 март 2019 г. относно извънредната ситуация във Венесуела[11],
– като взе предвид доклада относно Венесуела на върховния комисар на ООН по правата на човека от 4 юли 2019 г.,
– като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Венесуела от 10 януари 2019 г., 26 януари 2019 г., 24 февруари 2019 г., 28 март 2019 г., 4 април 2019 г., 30 април 2019 г., 18 юни 2019 г. и 16 юли 2019 г.,
– като взе предвид доклада на Организацията на американските държави (ОАД) относно венесуелските мигранти и бежанци от 8 март 2019 г.,
– като взе предвид Четвъртата международна техническа среща на Процеса от Кито, проведена в Буенос Айрес на 4 и 5 юли 2019 г.,
– като взе предвид изявлението на държавите от Групата от Лима от 30 април 2019 г.,
– като взе предвид декларацията на държавите от Групата от Лима от 3 май 2019 г.,
– като взе предвид изявлението относно съвместното заседание на Международната контактна група и Групата от Лима относно положението във Венесуела от 3 юни 2019 г.,
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела[12], с което се продължават до 14 ноември 2019 г. целевите ограничителни мерки, в сила към настоящия момент,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),
– като взе предвид Конституцията на Венесуела,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че между 2018 и 2019 г. политическата, икономическа, институционална, социална и многоизмерна хуманитарна криза се влоши значително; като има предвид, че засиленият недостиг на лекарства и храни, масовите нарушения на правата на човека, хиперинфлацията, политическото потисничество, корупцията и насилието застрашават живота на хората и ги принуждават да бягат от държавата;
Б. като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, посети страната от 19 до 21 юни 2019 г.; като има предвид, че тя настоятелно призова фактическото правителство на Венесуела да предприеме незабавни конкретни мерки за спиране и преодоляване на документираните в държавата тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че също така беше признато, че в продължение на повече от десетилетие Венесуела е приела и приложила редица закони, политики и практики, които са ограничили демократичното пространство, отслабили са публичните институции и са засегнали независимостта на съдебната система;
В. като има предвид, че над 7 милиона души във Венесуела се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че фактическото правителство на Мадуро е нарушило правото на прехрана, включително задължението на държавата да гарантира, че населението не гладува; като има предвид, че според ООН 3,7 милиона граждани на Венесуела са недохранени, което има особено отрицателни последици за децата и бременните жени; като има предвид, че 94% от населението живее под прага на бедността, а 62% – в условия на крайна бедност; като има предвид, че 70% от децата не посещават училище; като има предвид, че някои жени са били принуждавани да обменят секс за храна и многократно са се сблъсквали с насилие;
Г. като има предвид, че положението със здравеопазването в държавата е бедствено, тъй като в болниците липсват персонал, доставки, лекарства и електроенергия, което е довело до смъртта на най-малко 1 557 души в периода между ноември 2018 г. и февруари 2019 г.; като има предвид, че има недостиг на 60 до 100% от основните лекарства в четири от големите градове на Венесуела, включително Каракас; като има предвид, че майчината смъртност се е увеличила и много жени е трябвало да напуснат държавата, за да родят;
Д. като има предвид, че повече от 3,4 милиона граждани на Венесуела е трябвало да избягат от държавата; като има предвид, че общият брой граждани на Венесуела, принудени да мигрират, ще надхвърли 5 милиона до края на 2019 г., като това ще бъде втората по големина миграционна и бежанска криза в света; като има предвид, че мигрантският поток оказва особено силен натиск върху съседните държави, но също така все повече и върху Европейския съюз и териториите на държавите – членки на ЕС в Карибския басейн;
Е. като има предвид, че според Съвета на ООН по правата на човека през последната година и половина близо 7 000 души са били убити без съд и присъда по време на операции за сигурност във Венесуела; като има предвид, че фактически управляващите органи използват FAES (силите за специални действия на Боливарската национална полиция) и други сили за сигурност като част от своята политика на социален контрол; като има предвид, че семействата на убитите без съд и присъда по време на протестите продължават да бъдат възпрепятствани да упражняват правото си на истина, справедливост и обезщетение;
Ж. като има предвид, че режимът използва изтезанията като системен инструмент за сплашване и разубеждаване на протестиращите, като по този начин създава климат на терор; като има предвид, че според доклада на Съвета на ООН по правата на човека службите за сигурност и разузнавателните служби, и по-специално SEBIN (Боливарската разузнавателна служба) и DGCIM (Генералната дирекция за военно контраразузнаване) редовно са прибягвали до такива практики; като има предвид, че политическите затворници във Венесуела са подложени на изтезания и понастоящем много от тях са държани в изолация от света, без възможност да се свържат с адвокатите си или членовете на своите семейства, които се страхуват за живота и физическата им неприкосновеност;
З. като има предвид, че 22 парламентаристи, включително председателят на Националното събрание, са били лишени от парламентарния си имунитет; като има предвид, че двама парламентаристи са задържани, а 16 са потърсили закрила в посолства, напуснали са държавата или са се укрили;
И. като има предвид, че коренното население е подложено на насилствени и престъпни деяния; като има предвид, че 63 членове на коренни общности са били произволно задържани и измъчвани, 7 са починали, а над 23 са били ранени и е трябвало да пътуват до болници извън държавата, за да се лекуват;
Й. като има предвид, че минното дело и добивът на нефт, и по-специално в отдалечените региони и регионите с богато биологично разнообразие, унищожават препитанието на малцинствата, като например на коренните и чернокожите общности, които, ако се противопоставят на тези дейности и искат възстановяване на правата си, се сблъскват с жестоко насилие и разселване от военните сили, организираните престъпни групи и въоръжените групи;
К. като има предвид, че на 29 юни 2019 г. Рафаел Акоста Аревало, капитан от военноморските сили, който е бил арестуван и измъчван по обвинение в заговор за убийството на Николас Мадуро, е починал по време на задържането си; като има предвид, че фактически управляващите органи са конфискували и укривали незаконно тленните му останки в продължение на 11 дни, преди да ги погребат, без да зачитат основните права и желанието на семейството му да оплаче починалия си близък;
Л. като има предвид, че на 2 юли Руфо Чакон, 16-годишно венесуелско момче, е изгубило зрението си, след като е било простреляно в лицето от правителствени служители по време на протест срещу липсата на газ за готвене;
М. като има предвид, че ЕС мобилизира 117,6 милиона евро за спешна хуманитарна помощ и помощ за развитие в отговор на кризата, като работи с уязвимото население във Венесуела (60% от финансирането) и съседните държави (40% от финансирането); като има предвид, че досега помощта, събрана от ООН за нейния регионален план за реагиране по отношение на бежанците и мигрантите, представлява едва около 22% от общия размер на поисканите средства (159 милиона щатски долара, при положение че призивът беше за събирането на 738 милиона щатски долара);
1. изразява отново дълбоката си загриженост във връзка с тежкото извънредно положение във Венесуела, което сериозно застрашава живота на нейните граждани;
2. изтъква отново пълната си подкрепа за законния временен президент Хуан Гуайдо и за Националното събрание, което е законният демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и да се зачитат, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; осъжда снемането на парламентарния имунитет на 22 парламентаристи и лишаването от свобода на двама парламентаристи; изразява отново своята загриженост относно липсата на легитимност на президентските избори през май 2018 г.;
3. осъжда жестоките репресии и насилието, довели до убийства и жертви; изразява своята солидарност с народа на Венесуела и своите искрени съболезнования на семействата и приятелите на засегнатите;
4. подчертава, в съответствие с доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека, г-жа Башле, пряката отговорност на Николас Мадуро, както и на въоръжените сили и разузнавателните служби, които служат на незаконния му режим, за безразборното използване на насилие за репресии срещу процеса на демократичен преход и срещу възстановяването на принципите на правовата държава във Венесуела; осъжда извършването, при всички обстоятелства, на произволни задържания, изтезания и извънсъдебни убийства, които са забранени съгласно международните конвенции, включително тези, по които Венесуела е страна;
5. осъжда, в съответствие с доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека, г-жа Башле, злоупотребата от страна на служителите на правоприлагащите органи и бруталните репресии, извършени от силите за сигурност; призовава за създаване на безпристрастен и независим национален механизъм, с подкрепата на международната общност, за разследване на извънсъдебните екзекуции, извършвани при операции в областта на сигурността, за да се гарантира, че отговорните лица биват подведени под отговорност и че семействата на жертвите получават обезщетение и се ползват от защита срещу заплахи и репресии;
6. призовава настоятелно да бъде гарантирана наличността и финансовата достъпност на храните, лекарствата и здравните услуги, като се обръща специално внимание на услугите за майките и децата; призовава фактически управляващите органи на Венесуела да гарантират, че хуманитарната помощ се разпределя сред цялото население, без каквито и да било политически пристрастия;
7. подчертава необходимостта от прекратяване, публично осъждане, наказване и предотвратяване на всички актове на преследване и селективна репресия по политически причини; призовава за освобождаване на всички лица, произволно лишени от свобода;
8. припомня, че всички заплахи и нападения срещу коренното население, включително неговите водачи, трябва да спрат и че органите следва да гарантират тяхната защита и да предприемат всички необходими мерки за защита на техните индивидуални и колективни права, включително правото им на земя;
9. подчертава, че е необходимо въздържане от участие в мегапроекти, които целят да намерят източници на приходи за преодоляване на икономическата криза, но вредят на околната среда, климата и поминъка на общностите в района; призовава за безусловна защита на коренното и чернокожото население в отдалечените райони, което защитава околната среда срещу дейности като добива на злато в района Арко Минеро дел Ориноко (Arco Minero del Orinoco) във Венесуела;
10. обръща внимание на все по-сериозната миграционна криза в целия регион и приветства усилията и солидарността, демонстрирани от съседните държави, и по-специално Колумбия, Еквадор и Перу; отправя искане към Комисията да продължи да си сътрудничи с тези държави не само чрез предоставяне на хуманитарна помощ, но и чрез предоставяне на повече ресурси и чрез политиката за развитие;
11. потвърждава позицията си, че намирането на мирно, демократично и приобщаващо решение е единственият устойчив изход от настоящата политическа безизходица и настъпилата вследствие на нея тежка социална и хуманитарна криза; посочва, че продължаващият диалог трябва да вземе предвид пътната карта, приета от Националното събрание на Венесуела; подкрепя протичащия в момента процес на посредничество, ръководен от Норвегия, и приветства споразумението на двете страни да започнат диалог за мир; подчертава, че за да бъде успешен процесът на посредничество, следва да бъдат изпълнени минималните мерки за изграждане на доверие; настоява, че изключителната цел на диалога трябва да бъде създаването на условия, водещи до свободни, прозрачни и надеждни президентски избори с фиксиран график, справедливи условия за всички участници, прозрачност и присъствие на надеждни международни наблюдатели;
12. призовава Съвета да наложи допълнителни санкции срещу фактически управляващите държавни органи, отговорни за нарушения и репресии, свързани с правата на човека; счита, че органите на ЕС трябва да ограничат движението на засегнатите лица и да замразят активите и визите им, както и тези на най-близките им роднини;
13. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да ръководи политиката на ЕС относно положението във Венесуела и да продължи да си сътрудничи с контактната група и с демократичните държави в региона, представлявани от Групата от Лима;
14. изразява отново подкрепата си за разследванията на Международния наказателен съд (МНС) във връзка с мащабните престъпления и репресивни действия, извършени от венесуелския режим; настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави членки да се присъединят към инициативата на няколко държави – страни по МНС, за разследване на престъпленията срещу човечеството, извършени от фактическото правителство на Мадуро, за да се потърси отговорност от извършителите;
15. подкрепя инициативата за създаване на анкетна комисия със Съвета на ООН по правата на човека за определяне на индивидуалните отговорности за системното нарушаване на правата на човека във Венесуела;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.
- [1] ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 145.
- [2] ОВ С 294, 12.8.2016 г., стр. 21.
- [3] OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 190.
- [4] OВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 101.
- [5] OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 137.
- [6] OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 61.
- [7] Приети текстове, P8_TA(2018)0199.
- [8] Приети текстове, P8_TA(2018)0313.
- [9] Приети текстове, P8_TA(2018)0436.
- [10] Приети текстове, P8_TA(2019)0061.
- [11] Приети текстове, P8_TA(2019)0327.
- [12] OВ L 276, 7.11.2018 г., стр. 10.