ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно турската военна операция в североизточна Сирия и последиците от нея
22.10.2019 - (2019/2886(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9-0123/2019 (Verts/ALE)
B9-0125/2019 (Renew)
B9-0127/2019 (PPE)
B9-0128/2019 (GUE/NGL)
B9-0129/2019 (S&D)
Михаел Галер, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Сандра Калниете, Естер де Ланге, Анджей Халицки, Паулу Ранжел, Йерун Ленарс, Владимир Билчик, Михал Виезик, Петер Полак, Иван Щефанец
от името на групата PPE
Кати Пири, Начо Санчес Амор, Андреас Шидер
от името на групата S&D
Малик Азмани, Хилде Вотманс, Петрас Аущревичюс, Фил Бениън, Исаскун Билбао Барандика, Силви Брюне, Оливие Шастел, Каталин Чех, Анна-Юлия Донат, Енгин Ероглу, Лоранс Фаренг, Валтер Флего, Луис Гарикано, Барбара Ан Гибсън, Клемен Грошел, Кристоф Грюдлер, Бернар Гета, Мартин Хойсик, Антъни Хук, Карин Карлсбро, Ондржей Коваржик, Натали Лоазо, Карен Мелкиор, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Михал Шимечка, Сусана Солис Перес, Рамона Стругариу, Мари-Пиер Ведрен
от името на групата Renew
Тинеке Стрик, Хана Нойман, Ернест Уртасун Доменек, Яник Жадо, Хейди Хаутала, Алис Кунке, Моли Скот Кейто, Ели Чаунс, Дамиен Карем, Беноа Бито, Петра Де Сутер, Михаел Блос, Пер Холмгрен, Маркета Грегорова, Каролин Роз, Ерик Маркварт, Франсоа Алфонси, Давид Корман, Мишел Ривази, Александра Гезе, Катрин Роуът, Мунир Сатури, Юта Паулус, Марцел Колая, Гуендолин Делбос-Корфилд, Никлас Нинас, Виле Ниенистьо, Сергей Лагодински
от името на групата Verts/ALE
Николай Вилумсен, Йозлем Демирел
от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно турската военна операция в североизточна Сирия и последиците от нея
Европейският парламент,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Турция от 17 октомври 2019 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 14 октомври 2019 г.,
– като взе предвид съответните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), и по-специално нейната декларация от 9 октомври 2019 г. относно последните събития в североизточна Сирия и нейните забележки при пристигането ѝ и по време на пресконференцията след заседанието на Съвета по външни работи от 14 октомври 2019 г.,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия и своята резолюция от 14 март 2019 г. относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека[1],
– като взе предвид съвместното изявление на председателите на комисиите по външни работи на Германия, Франция, Обединеното кралство, Европейския парламент и Камарата на представителите на Съединените американски щати от 18 октомври 2019 г.,
– като взе предвид съвместното заключение на Турция и САЩ относно североизточна Сирия от 17 октомври 2019 г.,
– като взе предвид изявленията на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека Рупърт Колвил относно Сирия от 11 и 15 октомври 2019 г.
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на НАТО от 14 октомври 2019 г.,
– като взе предвид комюникето на Арабската лига от 12 октомври 2019 г. относно военната операция на Турция в североизточна Сирия,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 14 март 2017 г. относно елементите за нова стратегия на ЕС за Сирия (JOIN(2017)0011), както и заключенията на Съвета от 3 април 2017 г. относно стратегия на ЕС за Сирия,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които Турция и Сирия са страни,
– като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Резолюция 2254 (2015) от 18 декември 2015 г. и Женевското комюнике от 2012 г.,
– като взе предвид Резолюция 71/248 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,
– като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд и прецедентът, установен със създаването на международни трибунали, като Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,
– като взе предвид Меморандума относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирийската арабска република, подписан от Иран, Русия и Турция на 6 май 2017 г.,
– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,
– като взе предвид договора за НАТО от 1949 г.,
– като взе предвид Конвенцията за забрана на химическото оръжие от 1993 г.;
– като взе предвид заключенията на Съвета относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, приети на 16 март 2015 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[2], в която препоръчва на Комисията и Съвета – в съответствие с рамката за преговори – да прекратят официално всички преговори за присъединяване с Турция,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че след като президентът на САЩ Доналд Тръмп взе решение да изтегли войските на САЩ от североизточната част на Сирия, на 9 октомври 2019 г. Турция започна военно нашествие (операция „Извор на мира“) в нарушение на международното право, в територии в Сирия, контролирани от Сирийските демократични сили (СДС); като има предвид, че това доведе до голям брой цивилни и военни жертви и от двете страни на границата и според източници на ООН до разселването на най-малко 300 000 граждани, включително 70 000 деца; като има предвид, че въпреки единството в ЕС Съветът за сигурност на ООН все още не е предприел никакви действия в отговор на кризата;
Б. като има предвид, че на 18 октомври 2019 г. САЩ и Турция обявиха незабавно петдневно примирие в граничния регион на Сирия; като има предвид, че това споразумение е временно, тъй като Турция не се е съгласила да изтегли силите си от североизточна Сирия; като има предвид, че не е ясно на какъв етап е прилагането на споразумението за примирие; като има предвид, че на 22 октомври се проведе среща между президентите Ердоган и Путин;
В. като има предвид, че Съветът осъди турската операция и се ангажира да предприеме първоначални мерки по отношение на продажбата на оръжие за Турция; като има предвид, че редица държави – членки на ЕС, вече официално преустановиха продажбите на оръжие за Турция, в съответствие с разпоредбите на Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване[3];
Г. като има предвид, че с оглед на положението в Сирия Съветът въведе поредица от ограничителни мерки по отношение на лицата, отговорни за репресиите срещу цивилното население в Сирия, и по отношение на свързаните с тях лица и образувания; като има предвид, че САЩ наложиха санкции на турските министри и висши държавни служители в отговор на военната офанзива на Турция в северната част на Сирия;
Д. като има предвид, че тази едностранна военна операция на Турция няма правно основание, а само влошава осемгодишния конфликт в Сирия; като има предвид, че последиците от тази операция сериозно накърняват усилията, положени от Световната коалиция за борба срещу Даиш, в която Сирийските демократични сили, които продължават да се борят срещу все още активните бойци на ИДИЛ, понастоящем играят жизненоважна роля;
Е. като има предвид, че официалната позиция на ЕС е да се поддържа ангажиментът за единство, суверенитет и териториална цялост на сирийската държава; като има предвид, че постигането на тези цели може да бъде гарантирано само посредством реален политически преход в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике от 2012 г., договорено от засегнатите страни в Сирия в рамките на ръководения от ООН процес от Женева; като има предвид, че под егидата на Организацията на обединените нации беше постигнато споразумение от правителството на Сирийската арабска република и Комисията за водене на преговори в Сирия за създаване на надежден, балансиран и приобщаващ конституционен комитет, който следва да улесни намирането на политическо решение на войната в Сирия, чието заседание сега може да бъде възпрепятствано в резултат на едностранните военни действия на Турция;
Ж. като има предвид, че има конкретни сведения за убийства, сплашване, малтретиране, отвличане, грабежи и конфискуване на къщи на цивилни лица от страна на въоръжени групи, подкрепяни от Турция, като цивилни лица, които са обвинени в принадлежност към определени кюрдски групи, са били принудително отведени от домовете си или задържани на пунктовете за проверка от членовете на тези въоръжени групи; като има предвид, че по данни на ООН има сведения за екзекуции по бърза процедура, извършени от бойци от въоръжената група Ахрар ал Шаркия, която е свързана с Турция; като има предвид, че има сведения, че Хеврин Халаф, която е известен кюрдски политик, е била подложена на изтезания и екзекутирана от бойци от Ахрар ал Шаркия;
З. като има предвид, че след изтеглянето на войските на САЩ на 14 октомври 2019 г. войските на Башар ал-Асад влязоха в редица градове в североизточна Сирия за първи път от седем години, след като кюрдските сили се съгласиха с договореното от Русия споразумение в опит да се предотврати нападение от страна на Турция; като има предвид, че точните подробности относно споразумението между Дамаск и кюрдите остават неясни; като има предвид, че по още непотвърдени данни руски войски патрулират на фронтовата линия между позициите на турската и сирийската армии, за да ги държат на разстояние;
И. като има предвид твърденията, че въоръжени сили, ползващи се с подкрепата на Турция, са използвали боеприпаси с бял фосфор; като има предвид, че снимки и видеоматериали от болниците в Тал Тамр и Ал-Асака показват деца с тежки изгаряния от химикали; като има предвид, че Турция отрече тези обвинения; като има предвид, че Сирийските демократични сили призоваха международните организации да изпратят експерти, които да разследват въпроса; като има предвид, че инспекторите на ООН по въпросите на химическото оръжие обявиха, че са започнали да събират информация след появата на тези обвинения;
Й. като има предвид, че нарушенията, извършени по време на конфликта в Сирия от режима на Асад и неговите съюзници, от ИДИЛ/Даиш и от други терористични групи, включват нападения с химическо оръжие, нападения над цивилни лица, извънсъдебни убийства, изтезания и малтретиране, насилствени изчезвания, масови и произволни задържания, колективни наказания, нападения срещу медицински персонал и лишаване от храна, вода и медицинска помощ; като има предвид, че тези престъпления представляват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, както и че и досега са ненаказани;
К. като има предвид съобщенията, че стотици лица, за които се твърди, че са членове на Даиш, някои от които са граждани на ЕС, са избягали заедно със семействата си от Сирийските демократични сили, които са ги държали в плен, като са се възползвали от турската офанзива; като има предвид, че за да се даде приоритет на сигурността на региона и на ЕС, не трябва да се допуска тези лица трябва да се върнат отново в борбата и да започнат да сеят терор; като има предвид, че според собствените им твърдения Сирийските демократични сили държат в плен около 10 000 бойци на Ислямска държава; като има предвид, че по-голямата част от хилядите европейски деца, родени от бойци на Ислямската държава, понастоящем се намират в три различни лагера в североизточна Сирия – лагерите „Ал Хол“, „Рож“ и „Еин Иса“, които са сериозно засегнати от турската офанзива;
Л. като има предвид, че създаването на безопасни зони в Сирия поражда сериозни опасения относно безопасността на хората, разселени поради конфликта, както и на лицата, които може да бъдат преместени от Турция; като има предвид, че принудителното разселване на хора, включително с цел демографски промени, представлява явно нарушение на международното хуманитарно право, представлява престъпление срещу човечеството и може да доведе до демографски и етнически промени; като има предвид, че безопасните зони в контекста на военни конфликти често се превръщат в „зони на война“ за цивилните лица;
М. като има предвид, че в различните провинции се получават достоверни сведения, според които от юли 2019 г. насам турските органи произволно задържат и принудително връщат многобройни сирийски граждани в северна Сирия, в нарушение на международното задължение на Турция да не връща лица на място, където биха били изправени пред реален риск от преследване, изтезания или други форми на малтретиране или заплаха за живота им;
Н. като има предвид, че от началото на военната интервенция турските органи са отговорили с жестоки репресии на всички, критикуващи военната операция, като са приложили турските закони за борба с тероризма; като има предвид, че турските органи са започнали разследвания на над 500 профила в социалните медии по обвинение в разпространяване на „терористична пропаганда“; като има предвид, че според министъра на вътрешните работи на Турция 121 души вече са били задържани за техни постинги в социалните медии, поставящи под въпрос операцията; като има предвид, че над 150 членове на Демократичната партия на народите (ДПН) са били задържани от началото на операцията;
О. като има предвид, че повечето международни организации за оказване на помощ са били принудени да преустановят работата си и да евакуират международните служители поради опасения във връзка със сигурността; като има предвид, че създаването на пречки пред безопасното, безпрепятствено и устойчиво доставяне на хуманитарна помощ, евакуации и медицински грижи също представлява нарушение на международното хуманитарно право и на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че ООН и нейните партньори продължават да предоставят хуманитарна помощ на десетки хиляди души, разселени вследствие на насилието;
П. като има предвид, че международната общност и отделните държави имат задължение да потърсят отговорност от лицата, отговорни за нарушенията на международните права на човека и на хуманитарното право, извършени по време на конфликта в Сирия, включително чрез прилагането на принципа на универсална юрисдикция и чрез националното законодателство; като има предвид, че това може да бъде извършено както пред съществуващите национални и международни съдилища, така и пред ad hoc международни наказателни трибунали, които все още предстои да бъдат създадени;
Р. като има предвид, че митническият съюз между Турция и ЕС влезе в сила през 1995 г. и оттогава остава непроменен; като има предвид, че в резултат на това стойността на двустранната търговия се е увеличила повече от четири пъти; като има предвид, че през 2018 г. Турция остана петият по големина търговски партньор на ЕС като цяло, а ЕС е безспорно най-важният търговски партньор на Турция и нейният основен източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ); като има предвид, че през 2018 г. инициативата за модернизиране на митническия съюз беше преустановена от ЕС поради тревожните политически събития в Турция;
С. като има предвид, че Турция продължава да бъде ключов партньор на ЕС, член на НАТО и важен фактор в кризата в Сирия и региона; като има предвид, че член 1 от Договора за НАТО предвижда, че страните по него се ангажират да уреждат всички международни спорове, по които те може да се окажат страни, с мирни средства, така че да не бъдат застрашени международният мир и сигурност и справедливост, както и да се въздържат в международните си отношения от заплахи или използването на сила по какъвто и да било начин, противоречащ на целите на Организацията на обединените нации;
1. остро осъжда едностранната турска военна намеса в североизточна Сирия, която представлява сериозно нарушение на международното право, подкопава стабилността и сигурността на региона като цяло, причинява допълнително страдание на хора, които вече са засегнати от войната, причинява масовото разселване на цивилни лица и би могла да допринесе за повторната поява на Даиш, която продължава да бъде заплаха за сигурността на Сирия, Турция, по-широкия регион, ЕС и целия свят и възпрепятства достъпа до хуманитарна помощ;
2. настоятелно призовава Турция да прекрати незабавно и окончателно военната си операция в североизточна Сирия и да изтегли всички свои въоръжени сили от територията на Сирия; изтъква, че военната операция няма да даде решение на същинските проблеми със сигурността на страната; изисква пълно зачитане на хуманитарното право, включително защитата на цивилното население, както и това, местните и международните хуманитарни организации да получават безпрепятствен достъп;
3. изразява своята солидарност с кюрдския народ и всички други жители на региона; подчертава важния принос на Сирийските демократични сили (СДС), и по-специално на жените, като съюзник в борбата срещу Даиш и при утвърждаването на значението на свободата и гражданските права за развитието на социалния, политическия и културния живот на региона с кюрдско мнозинство в Сирия;
4. призовава ЗП/ВП да предаде позицията на ЕС на турските органи и да положи основите за силен и всеобхватен отговор на ЕС по отношение на тази криза; настоятелно я призовава да започне диалог с турските органи с цел да се осигури бързо намаляване на напрежението и намиране на устойчиво решение на кризата; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности за работа с международните си партньори, в рамките на ООН;
5. отбелязва споразумението между САЩ и Турция от 17 октомври за временно прекратяване на огъня; изразява обаче своята загриженост, че неговите клаузи узаконяват турската окупация на „безопасната зона“ в североизточна Сирия; изразява дълбока загриженост, освен това, че сделката изисква не само разселването на групи от местното население, като например кюрди, язиди и асирийци, както и туркменски, арменски, арабски и други малцинства, но също така и тяхното преместване в райони с преобладаващо арабско население, което би създало нови напрежения и заплахи за безопасността на цивилното население;
6. настоява за глобално политическо решение на конфликта в Сирия, основано на признаването на единството, суверенитета и териториалната цялост на сирийската държава, при пълно зачитане на правата на всички етнически и религиозни компоненти на сирийското общество, в рамките на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике от 2012 г., което беше договорено от сирийските партии в рамките на ръководения от ООН Женевски процес и полага основите за реален политически преход;
7. приветства, в това отношение, създаването на конституционния комитет и усилията на Гейр О. Педерсен, специален пратеник за Сирия на генералния секретар на ООН, които следва да предоставят надеждна, балансирана и приобщаваща основа за политически процес сред сирийците, свободен от външна намеса; призовава всички релевантни участници от североизточна Сирия да участват пълноценно в този процес; припомня, че не може да има устойчиво военно решение на конфликта, и призовава всички страни в него да спазват изцяло резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, в които се изисква от всички страни незабавно да прекратят военните действия, да преустановят всички обсади, да предоставят пълен и безпрепятствен достъп до хуманитарната помощ и да закрилят хуманитарните работници; призовава държавите членки отново да отправят искане към Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, която да позволи на Съвета да действа целенасочено, като в крайна сметка се стреми към водена от ООН зона за сигурност в северната част на Сирия в полза на хората, които живеят там;
8. изтъква отново сериозността на последиците, до които водят допълнителната ескалация и дестабилизация в региона както за самия регион, така и за ЕС, с нарастващи рискове за сигурността, хуманитарни кризи и миграционни потоци; призовава Комисията да подготви ЕС във всичките му аспекти, за да се постигне най-добрата реакция по отношение на всяка ситуация, която може да възникне, и да информира Европейския парламент за всички последици от бъдеща ескалация и дестабилизация в региона;
9. изразява съжаление, че Съветът по външни работи от 14 октомври 2019 г. не успя да постигне споразумение за налагане на оръжейно ембарго на Турция от страна на целия ЕС; въпреки това приветства решението на различни държави–членки на ЕС за спиране на износа на оръжие за Турция, но настоятелно ги призовава да гарантират, че суспендирането важи и за трансфери, които вече са били лицензирани, и за неосъществени трансфери; отново заявява по-специално необходимостта от стриктно прилагане от страна на всички държави членки на правилата, установени в Общата позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжие, включително строгото прилагане на критерий 4 относно регионалната стабилност; настоятелно призовава ЗП/ВП, докато продължава турската военна операция и присъствие в Сирия, да започне инициатива, насочена към налагане на всеобхватно за целия ЕС оръжейно ембарго на Турция, включително по отношение на изделията с двойна употреба, с оглед на сериозните твърдения за нарушения на международното хуманитарно право;
10. призовава Съвета да въведе поредица от целеви санкции и забрани за издаване на визи на турските длъжностни лица, отговорни за нарушенията на правата на човека по време на настоящата военна намеса, заедно с подобно предложение за турските длъжностни лица, отговорни за вътрешните репресии по отношение на основните права; настоятелно призовава всички държави членки да гарантират пълното спазване на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета[4] от 31 май 2013 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия, и по-специално замразяването на активите на лицата, изброени в решението, и ограничения за достъп на лицата, които са облагодетелствани от или подкрепят режима в Сирия;
11. категорично отхвърля плановете на Турция за създаване на т.нар. безопасна зона по протежение на границата в североизточна Сирия; изтъква, че всяко принудително преместване на сирийски бежанци или вътрешно разселени лица към този район би представлявало тежко нарушение на конвенционалното международно бежанско право, международното хуманитарно право и принципа на забрана за връщане; припомня, че всяко връщане на бежанци трябва да бъде безопасно, доброволно и достойно и че настоящите обстоятелства са такива, че категорично възпрепятстват такива движения; настоява на тези региони да не се предоставя помощ за стабилизиране на ЕС или помощ за развитие; изтъква, че етническите и религиозните групи в Сирия имат право да продължат да живеят или да се завърнат в своите исторически и традиционни родни страни в условия на достойнство и безопасност;
12. призовава Съвета да обмисли приемането на подходящи и целенасочени икономически мерки срещу Турция, които не трябва да засягат гражданското общество или лицата, вече засегнати тежко от икономическата криза в страната, положението на сирийските бежанци или продължаващото участие на турски студенти в европейски програми за обмен като „Еразъм +“; призовава Съвета да обмисли, с цел възпиране на по-нататъшна ескалация в североизточна Сирия, временното прекратяване на търговските преференции по споразумението за селскостопански продукти и, като крайна мярка, суспендирането на митническия съюз между ЕС и Турция;
13. изтъква, че през последните години Парламентът е бил проактивен за намаляване на финансирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) ІІ във връзка с опасения за липсата на зачитане на правата на човека; заключава, че последните стъпки, предприети от турските органи, нарушават европейските ценности; призовава Комисията да гарантира, че средства на ЕС не се използват за финансиране на текущата военна операция или за улесняване на принудителното връщане на сирийски бежанци в т.нар. „безопасна зона“;
14. изразява изключителна загриженост във връзка с твърденията за използване на бял фосфор от турските сили и/или упълномощени от тях срещу цивилното население, което е забранено от международното право; напълно подкрепя работата на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), която започна разследването относно евентуалното използване на бял фосфор; призовава към това, виновните лица да бъдат подведени под отговорност;
15. призовава Турция да гарантира търсенето на отговорност за жестокости, извършени от упълномощени от нея милиции, включително за убийството на Хеврин Халаф и други екзекуции по бързата процедура; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят процеса на документиране на всички нарушения в североизточна Сирия и да настояват те да бъдат разследвани по задълбочен и безпристрастен начин, както и извършителите да бъдат преследвани;
16. изразява дълбока загриженост във връзка със сведенията, че стотици затворници от ИДИЛ, включително много чуждестранни бойци, бягат от лагерите в северната част на Сирия в контекста на турската офанзива, което увеличава риска от активизирането на ИДИЛ; призовава държавите–членки на ЕС да изготвят планове за действие в извънредни ситуации във връзка със заплахите за сигурността поради евентуалното връщане на чуждестранни бойци от ИДИЛ и да провеждат наказателни преследвания в съответствие с международните стандарти по отношение на жестокостите, извършени от такива лица; призовава националните разузнавателни агенции и службите за сигурност да засилят бдителността си по отношение на евентуалното връщане на чуждестранни бойци и техните семейства;
17. изразява загриженост относно драматичното положение и съдбата на европейските деца, родени от бойци от Ислямска държава в северната част на Сирия; призовава държавите членки да обърнат специално внимание на положението и потребностите на тези деца, за да гарантират зачитането на основните им права; призовава държавите членки да вземат предвид висшите интереси на детето като първостепенно съображение във всички решения, отнасящи се до децата;
18. потвърждава подкрепата си за усилията на Световната коалиция срещу Даиш, по която Турция е партньор; подчертава, че коалицията и силите – партньори от Сирия постигнаха значителен напредък в кампанията за победа над Даиш в Сирия, но изразява загриженост, че едностранните военни действия на Турция подкопават този напредък;
19. приветства ангажимента на ЕС по отношение на предоставяната в момента хуманитарна помощ за съседните на Сирия държави, по-специално Йордания, Ливан, Турция, Ирак и Египет, които продължават да приемат милиони бежанци; счита, че е неприемливо турският президент Реджеп Таип Ердоган да въоръжава бежанци и да ги използва за изнудване на ЕС; призовава държавите членки да демонстрират много по-силен ангажимент за споделяне на отговорността, така че да се даде възможност на бежанците, бягащи от зоните на война в Сирия, да намерят закрила отвъд региона в непосредствено съседство чрез презаселване; подчертава необходимостта от пълно спазване на принципа на забрана за връщане; призовава ЕС и държавите членки да предоставят допълнително финансиране на регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак, за да може да се справи с притока на бежанци от Сирия;
20. признава факта, че Турция има основателни опасения във връзка със сигурността, но настоява те да бъдат решавани с политически и дипломатически средства, а не с военни действия, в съответствие с международното право, включително хуманитарното право;
21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации, на Турция, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта, и също така да осигури превод на настоящия текст на арабски и турски език.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2019)0215.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2019)0200.
- [3] OВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.
- [4] Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 1.6.2013 г., стр. 14).