Процедура : 2020/2708(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0246/2020

Внесени текстове :

RC-B9-0246/2020

Разисквания :

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0239

<Date>{14/09/2020}14.9.2020</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9‑0246/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9‑0249/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9‑0250/2020</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 198kWORD 59k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9‑0246/2020 (GUE/NGL)

B9‑0249/2020 (PPE)

B9‑0250/2020 (Renew)</TablingGroups>


<Titre>относно културното възстановяване на Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2708(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Томаш Франковски, Михаела Шойдрова, Сабине Ферхайен</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Петра Камереверт</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Лоранс Фаренг, Стефан Сежурне, Ирена Йовева, Влад Мариус Ботош, Илана Сикюрел, Радка Максова, Моника Семедо, Петрас Аущревичюс, Рамона Стругариу, Клаудия Гамон, Никола Данти, Клемен Грошел, Силви Брюне, Фредерик Рийс, Исаскун Билбао Барандика, Мари Пиер Ведрен, Хрисула Захаропулу, Клотилд Арман, Фабиен Келер, Мартина Длабайова, Ирен Толре</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Никлас Нинас</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Даце Мелбарде, Елжбета Крук, Андрей Слабаков</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Ниязи Къзълюрек, Алексис Георгулис</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

</RepeatBlock-By>


Резолюция на Европейския парламент относно културното възстановяване на Европа

(2020/2708(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Преамбюла и членове 2, 3 и 5 от Договора за Европейския съюз,

 като взе предвид членове 6 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 3 от Договора за Европейския съюз,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално член 19 от него,

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 22 от нея,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено: „Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата“ (COM(2018)0268),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018)0267),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., относно „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

 като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии[1],

 като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[2],

 като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно транспорта и туризма през 2020 г. и след това[3],

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО („Регламента“)[4],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17, 18, 19, 20 и 21 юли 2020 г.,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2018 г. относно работния план за културата за периода 2019 – 2022 г. (2018/С 460/10),

 като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Определяне на нуждите от възстановяване на Европа“, придружаващ съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Време на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

 като взе предвид проучването от 2015 г. относно „Културното наследство е от значение за Европа“,

 като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че културата е стратегически сектор за Европейския съюз, която не само представлява важна част от нашата икономика, но и допринася за демократични, устойчиви, свободни и приобщаващи общества и отразява нашето европейско многообразие, ценности, история, свободи и начин на живот;

Б. като има предвид, че културата и свободата на изкуствата допринасят значително за динамиката на обществото и дават възможност на всички сегменти на обществото да изразяват своите идентичности и да допринасят за социалното сближаване и междукултурния диалог, като проправят пътя към един все по-тесен Европейски съюз;

В. като има предвид, че културата има вътрешно присъща стойност като израз на хуманност, демокрация и граждански ангажимент, които могат да бъдат от ключово значение за постигането на напредък в областта на устойчивото развитие;

Г. като има предвид, че културата укрепва социалния капитал на обществата, улеснява демократичното гражданство, насърчава творчеството, благосъстоянието и критичното мислене, насърчава интеграцията и сближаването и способства за многообразието, равенството и плурализма;

Д. като има предвид, че културното участие е признато като един от основните ускорители на социалните промени и изграждането на приобщаващи и устойчиви общества;

Е. като има предвид, че културата и секторите на културата и творчеството са важен инструмент в борбата срещу всички форми на дискриминация, включително расизма и ксенофобията, и са платформа за свобода на изразяването на мнение;

Ж. като има предвид, че пандемията разкри действителната социална стойност за европейското общество, както и икономическата тежест на секторите на културата и творчеството; като има предвид, че икономическата част от културата е стратегически сектор за Европейския съюз и неговата икономика, осигуряващ пълноценни работни места за милиони европейци и устойчиво финансиране за европейското многообразие, като същевременно отразява нашите европейски ценности, история и свободи;

З. като има предвид, че европейските културни и творчески деятели опазват и стимулират културното и езиковото многообразие в Европа и участват в укрепването на европейската идентичност на всички равнища; като има предвид, че тези деятели представляват безценен фактор за социално сближаване и устойчиво развитие и икономически растеж в Европейския съюз и неговите държави членки и са важен източник на конкурентоспособност в световен мащаб;

И. като има предвид, че европейските сектори на културата и творчеството генерират около 4% от европейския брутен вътрешен продукт, като този дял е съпоставим с дела на секторите на информационните и комуникационните технологии и на хотелиерството и ресторантьорството; като има предвид, че през 2019 г. в ЕС-27 заетите лица в сферата на културата наброяваха 7,4 милиона, което представлява 3,7% от общата заетост в ЕС-27; като има предвид, че през 2019 г. делът на самостоятелно заетите лица в сферата на културата в ЕС-27 беше повече от два пъти по-висок от средния за икономиката като цяло[5];

Й. като има предвид, че според оценките на Комисията секторите на културата и творчеството, които представляват 509 милиарда евро под формата на добавена стойност към БВП, вероятно са загубили 80% от своя оборот през второто тримесечие на 2020 г. в резултат на причинената от COVID-19 криза и свързаните с нея ограничителни мерки;

К. като има предвид, че над 300 000 души в Европа са заети в сектора на културното наследство, като същевременно 7,8 милиона работни места в Европа са непряко свързани с него; като има предвид, че европейската творческа работна сила в секторите на културата и творчеството понастоящем е недостатъчно представена от статистическите системи;

Л. като има предвид, че секторите на културата и творчеството са тясно свързани помежду си и са доказали, че са от полза за други сектори, като туризма и транспорта; като има предвид, че според Световната организация по туризъм четири от всеки десет туристи избират своето място на посещение  въз основа на предлагането на обекти на културата и че две трети от европейците считат, че присъствието на културното наследство оказва влияние върху техния избор на ваканционна дестинация; като има предвид, че Европа продължава да бъде най-популярната туристическа дестинация в света;

М. като има предвид, че разнообразният културен пейзаж в Европа страда сериозно от пандемията на COVID-19 и много от участниците в секторите на културата и творчеството са изправени пред разруха без публични инвестиции и помощ; като има предвид, че спирането на дейността в този сектор имаше отражение върху други сектори като транспорта, туризма и образованието;

Н. като има предвид, че секторите на културата и творчеството са нетипични сектори и се основават на своя специфичен икономически модел, потребности и големина, но са съставени предимно от малки структури (МСП, микроорганизации и самостоятелно заети лица), без или с ограничен достъп до финансовите пазари и често с нередовни и смесени доходи от различни източници, като например държавни субсидии, частно спонсориране, доходи от публика или от авторски права;

О. като има предвид, че пандемичната криза, свързана с COVID-19, също така разкри съществуващата още отпреди уязвимост на секторите на културата и творчеството, включително несигурния поминък на хората на изкуството и културата, както и ограничените бюджети на много културни институции;

П. като има предвид, че всички последствия от пандемията на COVID-19 по отношение на секторите на културата и творчеството са очевидни, като все още не е известно общото средносрочно и дългосрочно въздействие; като има предвид, че това засяга социалните права на хората на изкуството и професионалистите в областта на културата, които имат правото да получат справедливо финансово обезщетение за своята работа и защитата на многообразието от форми на културно изразяване;

Р. като има предвид, че кризата, свързана с COVID-19, вече оказа и ще продължи да оказва трайно отрицателно въздействие върху създаването на културни и творчески продукти, дифузията и доходите и съответно върху европейското културно многообразие;

С. като има предвид, че театрите, оперите, кината, концертните зали, музеите, обектите на културното наследство и на художественото творчество бяха сред първите, които затвориха своите врати вследствие на мерките за ограничаване на епидемията, и сред последните, които след това отвориха отново; като има предвид, че много културни и художествени прояви, като например панаири, фестивали, концерти и представления, бяха отменени или отложени за много по-късна дата; като има предвид, че мерките за  здраве и безопасност, наложени с цел предотвратяване на появата на нови огнища, не позволяват на обектите да работят с пълен капацитет в предвидимото бъдеще;

Т. като има предвид, че по време на пандемията много европейци се озоваха в ситуация на ограничителни мерки, поради което споделянето на културно и творческо съдържание стана подкрепа за много граждани; като има предвид, че възможностите за достъп до онлайн културно съдържание са се умножили и са направили културното съдържание по-достъпно и често безплатно благодарение на авторите, художниците, артистите изпълнители и други творци; като има предвид, че това допълнително намалява доходите на творците; като има предвид, че наличието на културно съдържание онлайн не е довело до увеличаване на доходите на притежателите на права и на творците и артистите изпълнители;

У. като има предвид, че неравенствата при достъпа до цифрови инфраструктури са ограничили основните права на достъп до култура, правото на участие в културата и правото на изразяване на изкуството;

Ф. като има предвид, че още отпреди извънредното положение във връзка с COVID-19 последователните бюджетни предложения за програмата „Творческа Европа“ в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) очевидно не отговарят нито на очакванията на сектора, нито на тези на Парламента, като последният призова за удвояване на финансирането му в сравнение с равнището, предвидено в МФР за периода 2014 – 2020 г.;

Х. като има предвид, че преразгледаното предложение на Комисията за МФР предвижда намаление с 20% за Европейския корпус за солидарност, намаление с 13% за програмата „Творческа Европа и намаление със 7% за „Еразъм +“ в сравнение с предложението на Комисията за МФР от 2018 г.; като има предвид, че позицията на Европейския съвет от 17 юли 2020 г. съвпада само с предложението на Комисията от 2018 г.; като има предвид, че „Творческа Европа“ е единствената програма на ЕС, която предоставя пряка подкрепа за секторите на културата и творчеството в цяла Европа; като има предвид, че нито инициативите, които програмата „Творческа Европа“ трябва да обхваща, нито нейният бюджет осигуряват необходимата подкрепа от страна на една програма, която и отсега е с прекомерно голям брой заявки и с недостатъчно финансиране;

Ц. като има предвид, че пандемията представлява възможност за преосмисляне на бъдещето на културата, и като има предвид, че създаването на по-устойчива културна екосистема изисква по-широко обсъждане на бъдещето на планетата и спешната необходимост от отговор на кризата с климата;

Ч. като има предвид, че секторите на културата и творчеството са жизненоважни за постигането на екологична устойчивост; като има предвид, че е необходимо секторите на културата и творчеството да продължават да бъдат добре финансирани и да бъдат разглеждани като място за сигурни инвестиции, за да бъдат готови за прехода към неутрален по отношение на въглеродните емисии континент в съответствие с Европейския зелен пакт и Целите за устойчиво развитие;

1. изразява искрената си солидарност с артистите изпълнители, художниците, творците, авторите, издателите, техните сдружения и всички други творци и работници в областта на културата, в това число творците любители, които всички бяха сериозно засегнати от пандемията от COVID-19, и отдава почит на техните усилия по време на трудните времена, пред които са изправени милиони европейци;

2. подчертава, че възстановяването след пандемията и съживяването на европейската политика в областта на културата са тясно свързани с другите предизвикателства, пред които са изправени Европейският съюз и светът, като се започне с кризата, свързана с климата; изразява убеждение, че бъдещата политика в областта на културата трябва да бъде дълбоко взаимосвързана със социалните предизвикателства, както и с преходите към зелено и цифрово общество;

3. счита, че е от основно значение да се предвидят за секторите на културата и творчеството значителна част от планираните от европейските институции мерки за икономическо възстановяване и това да бъде съчетано с широкообхватни и бързи действия в полза на културните и творческите сили на Европа, като им се даде възможност да продължат работата си през идните месеци и да оцелеят по време на криза и да създадат устойчивост в сектора; призовава държавите членки и Комисията да координират своите действия в подкрепа на секторите на културата и творчеството;

4. приветства усилията на Комисията и Европейския съвет за изготвяне на план за възстановяване на ЕС „от следващо поколение“; изразява обаче безпокойство от факта, че няма изрично определена конкретна сума, която да е предназначена за оказване на пряка подкрепа на секторите на културата и творчеството; в този контекст настоява участниците в областта на културата и творчеството да бъдат ясен акцент в целенасочените действия на държавите членки и да се възползват широко и бързо от всички фондове за възстановяване;

5. призовава Комисията и държавите членки да заделят средства за секторите на културата и творчеството в съответствие с техните специфични потребности, но най-малко 2% от средствата по Инструмента за възстановяване и устойчивост, предназначен за възстановяването; подчертава, че този процент следва да отразява значението на секторите на културата и творчеството за БВП на ЕС, като се има предвид, че те представляват 7,8 милиона работни места и 4% от БВП; отново подчертава необходимостта от точно планиране и финансови планове, предназначени да гарантират непрекъснатост на стопанската дейност в секторите на културата и творчеството и да предложат предвидимост за хората, които са активни в тази област;

6. приветства създаването на REACT-ЕС като пряк план за действие с цел предоставяне на допълнително финансиране на силно засегнатите региони и икономически сектори; приветства факта, че културата е идентифицирана като важен и засегнат сектор; при все това изразява загриженост от факта, че не са предприети никакви мерки, за да се гарантира, че секторите на културата и творчеството се възползват от тази инициатива; настоятелно призовава държавите членки да разглеждат секторите на културата и творчеството като стратегически сектори и приоритет в рамките на плана на ЕС за възстановяване и да определят ясен бюджет, съчетан с бързи и конкретни действия, насочени към възстановяването на тези участници, които следва да бъдат от полза за всички заинтересовани страни, включително независимите художници, и насочени не само към тяхното икономическо възстановяване, но и към подобряване на условията на труд на хората, работещи в секторите на културата и творчеството;

7. критикува факта, че „Творческа Европа не е получила никакво допълнително финансиране от фонда за възстановяване на ЕС от следващо поколение, и призовава за увеличаване на общия бюджет на програмата „Творческа Европа“ на 2,8 милиарда евро;

8. призовава държавите членки да гарантират, че специфичните вътрешни социални, фискални и икономически правила, които обикновено се прилагат за участниците в секторите на културата и творчеството, могат да бъдат разширени по време на кризата и след нея; изисква държавите членки да включат МСП с дейност в секторите на културата и творчеството в своите специфични планове за възстановяване на МСП, които вече прилагат; изисква от държавите членки да обмислят предлагането на финансова подкрепа за културни прояви и събития, тъй като техните организатори прилагат нови мерки за опазване на здравето и безопасност;

9. призовава за по-добра координация с цел определяне на най-добри практики и конкретни решения, които могат да подпомогнат секторите на културата и творчеството по време на настоящото положение и всяко бъдещо подновяване; приветства кампаниите „# saveEUculture“ и „#double4culture“, както и усилията на Комисията да популяризира секторите на културата и творчеството чрез кампанията „# CreativeEuropeAtHome“;

10. отбелязва със загриженост, че мрежите за социална сигурност често са недостъпни за работещите в сферата на творческите професии с нестандартни форми на заетост; призовава държавите членки да гарантират достъп до социални помощи за всички творци, включително лицата, които упражняват нестандартни форми на заетост;

11. призовава Комисията да въведе европейска рамка за условията на труд в секторите на културата и творчеството на равнището на ЕС, която да отразява особеностите на сектора и да въведе насоки и принципи с цел подобряване на условията на труд, като се обърне специално внимание на транснационалната заетост;

12. отбелязва, че ограниченията за пътуване продължават да пречат на европейското културно сътрудничество и сериозно са засегнали международната мобилност и турнета, които са основен източник на приходи за участниците в областта на културата; отбелязва, че финансирането за международно сътрудничество, турнета и съвместни продукции често беше орязано и пренасочено към средства за реакция на затруднения, свързани с пандемията; изразява загриженост относно вредното въздействие на тези мерки върху европейското културно сътрудничество; призовава държавите членки да ограничат необоснованите ограничения на Шенгенското пространство и призовава Комисията да разработи насоки за държавите членки за безопасно трансгранично пътуване, културни събития и културни дейности;

13. призовава Комисията да подкрепя мобилността на творците, което да им позволи да обменят практика и техники, и значително да насърчава тяхното интегриране на пазара на труда; силно подкрепя съпътстващото взаимно признаване на творческите компетентности;

14. посреща със задоволство създаването на инструмента на ЕС за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), чиято цел е да подкрепи мерки за подпомагане на работещите при съкратено работно време, въведени от държавите членки, по-специално мерките по отношение на МСП и самостоятелно заетите лица; счита, че този инструмент, като обхваща възможно най-голям брой културни дейци, включително авторите на свободна практика, артистите изпълнители, художниците и другите творци, би могъл да даде възможност на участниците в секторите на културата и творчеството да останат в своята сфера на дейност, като същевременно се компенсира претърпяната от тях загуба на доходи и се гарантира, че не се губят експертни знания; във връзка с това призовава държавите членки да предоставят подходящи гаранции, така че SURE да може бързо да започне да функционира и да бъде на разположение на всички правни субекти, включително на неформалните субекти в секторите на културата и творчеството;

15. счита, че настоящата пандемия и въздействието ѝ върху нашите икономики не следва да се използват като аргумент за по-нататъшно намаляване на националните или европейските публични разходи за култура; подчертава ключовата роля на програмата „Творческа Европа“ и на нейните направления „Медиа“ и „Култура“ и нейните на нейните хоризонтални направления за осигуряването на разумна степен на стабилност в сектора чрез достъп до европейско финансиране посредством създаване на условия за проекти да развиват дългосрочно партньорство; призовава Комисията да интегрира секторите на културата и творчеството в цялата МФР; припомня в този контекст, че Парламентът е поискал необходимото удвояване на бюджета, отпуснат за програмата „Творческа Европа“ за следващата МФР, и категорично потвърждава позицията си в подкрепа на секторите на културата и творчеството и на техните работници; счита, че е от изключително значение програмите да бъдат финализирани и приети възможно най-скоро, за да се гарантира плавен преход от предходните програми; подчертава, че ако началото на новия финансов период бъде забавено, Комисията трябва да гарантира преход за преодоляване на разминаването между настоящата програма „Творческа Европа“ и новата програма;

16. призовава Комисията по ясен начин да намери и осъществи контакт с широк набор от смесени източници на финансиране, които могат да бъдат от полза за секторите на културата и творчеството; счита, че бъдещата Общност на знания и иновации, посветена на секторите на културата и творчеството в рамките на Европейския институт за иновации и технологии, следва да играе водеща роля в този контекст; призовава Комисията да включи финансирането на програма „Хоризонт Европа“ за участници в областите на културата и творчеството, които осъществяват дейност в областта на културното експериментиране, иновациите и художествените изследвания; изтъква отново необходимостта от увеличаване на полезните взаимодействия на европейско равнище, като същевременно се насърчават нови иновативни и цифрови решения, които могат да помогнат на сектора в настоящите времена и извън тях;

17. признава значението на цифровизацията за създаването, производството, разпространението и достъпността на културните и творческите произведения и призовава Комисията допълнително да определи финансиране за цифровизацията на европейските културни произведения и да улесни достъпа на МСП и организации до цифрови умения и инфраструктура;

18. отбелязва, че по-голямата част от мерките за подкрепа, разработени до момента, са основани на дългове — вариант, който не е устойчив за нито една от заинтересованите страни в културните екосистеми; призовава за значителни и предимно безвъзмездни средства за секторите на културата и творчеството, за да се гарантира поминъкът на местните общности;

19. посреща със задоволство новите мерки за подкрепа в рамките на Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството (ГМСКТ), който има за цел да подобри достъпа до дългово финансиране на достъпни цени за МСП в секторите на културата и творчеството; подчертава необходимостта той да бъде широко разпространен, като се стреми да обхване всички държави членки и региони, както и МСП от всякаква големина; призовава за принудително въвеждане на ГМСКТ в рамките на програмата InvestEU, което дава повече гъвкавост на секторите на културата и творчеството;

20. призовава Комисията да гарантира, че МСП в областта на културата и творчеството ще се възползват от по-голяма подкрепа под формата на дългово финансиране чрез бъдещите инструменти на гаранционния механизъм в рамките на програмата InvestEU за периода 2021 – 2027 г.;

21. изразява съжаление, че не е имало по-нататъшно развитие, което да даде възможност за достъп до финансови ресурси за НПО и по-малките организации; следователно призовава държавите членки и Комисията да преразгледат настоящите си критерии и политики по отношение на гаранциите, особено за онези МСП, които имат по-висок рисков профил с нисък или никакъв достъп до финансовите пазари и които генерират нематериални активи;

22. призовава Комисията да предприеме действия за смекчаване на все по-тежкото въздействие на кризата върху секторите на културата и творчеството в период, когато големи фестивали и културни прояви продължават да бъдат анулирани, като това има катастрофални финансови последици, особено за сектора на музиката и сценичните изкуства и за независимите художници; счита, че следва да се създадат европейски цифрови платформи, посветени на сценичните изкуства, с цел възможно най-голямо споделяне на европейско културно съдържание и творчески продукти; изисква тези платформи да бъдат проектирани със справедливото възнаграждение за хората на изкуството, творците и дружествата; изисква да бъде включен по-активно заедно със съответните участници в определянето на решения за подкрепа на дейностите и особено на хората на изкуството и творците, които са засегнати от отмяната на големи фестивали и културни прояви;

23. призовава Комисията да установи дали националните методи за разпределение на финансирането на културата са достъпни за всички творци и дали разпределението е независимо, безплатно и справедливо; призовава Комисията да работи за по-добри количествени и качествени показатели, за да осигури надежден и постоянен поток от данни, свързани със секторите на културата и творчеството;

24. припомня на държавите членки, че могат да се използват други мерки, за да се помогне на секторите на културата и творчеството да се възстановят от кризата, като например намалени ставки на ДДС за всички културни стоки и услуги, подобряване на оценката на нематериалните активи и данъчни кредити за създаването на култура;

25. посочва, че туризмът генерира 10,3% от БВП на Европейския съюз, като 40% от този дял е свързан с предлагането в сферата на културата; счита, че постепенното възстановяване на туризма е възможност за активно насърчаване на европейската култура и европейското културно наследство, като същевременно се полагат основите за устойчив европейски туризъм; във връзка с това призовава за стартирането на годишна програма за създаване на стойност на европейската култура и културно наследство, която да отразява европейското културно многообразие; изисква структурните фондове да включват, доколкото е възможно, опазването на културата и творческата дейност в проектите, които подкрепят; подчертава важната добавена стойност на историческия и културния туризъм; призовава Комисията и държавите членки да установят интегрирана политика в подкрепа на съживяването на този сектор;

26. счита, че следва да се възползваме от тази възможност, за да популяризираме европейското културно съдържание в цял свят, като насърчаваме европейското производство и развитието на европейски мрежи за радио- и телевизионно разпръскване; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, така че съответното законодателство да може да бъде транспонирано възможно най-гладко, като например преразглеждането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги[6], Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар[7] и Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване[8]; подчертава потенциала на филмовата и видеоиндустрията и призовава за паневропейско партньорство, предназначено да подкрепя европейските творци в тази област; подчертава, че прилагането на тези директиви и предстоящите законодателни предложения трябва да запазват и насърчават колективните механизми, за да се гарантира адекватна защита на отделните творци;

27. признава отслабеното състояние на медийната екосистема и тежкото състояние на местните и регионалните новинарски медии, както и на тези, които извършват дейност на по-малки пазари; счита, че тъй като свободните, независими и достатъчно финансирани медии са и противодействие на разпространението и ефективността на дезинформацията, Комисията следва да представи средносрочни и дългосрочни стратегии в това отношение, включително специфични инициативи за подкрепа на местните и регионалните медии и на онези, които извършват дейност на малки пазари; счита, че следва да се обърне внимание на създаването на фонд за новинарските медии въз основа на принципа на сделката между несвързани лица; подкрепя предстоящите предложения на Комисията за законодателен пакет в областта на цифровите услуги, и по-специално предвидените в него нови и преразгледани правила за онлайн платформите и онлайн рекламирането; счита, че следва да се обърне внимание на концентрацията на собствеността върху медиите, която често намалява плурализма и многообразието на новините и може също така да окаже отрицателно въздействие върху пазара на информация; подкрепя плана за действие в медийната и аудиовизуалната област и заявените от него цели за увеличаване на конкурентоспособността и подпомагане на цифровата трансформация на сектора;

28. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават свободата на артистично изразяване, която е жизненоважна за утвърждаването на демокрацията и доброто възстановяване на обществата от безпрецедентната криза; подчертава значението на европейското финансиране за насърчаването и поддържането на свободите и многообразието на културата и медиите; счита, че секторите на културата и творчеството са сред най-динамичните сектори на икономиката, че те следва значително да насърчават равенството между половете и биха могли да действат като мощен катализатор за устойчиво развитие и справедлив преход;

29. подчертава потенциала на културното многообразие в глобалния обхват на европейските сектори на културата и творчеството и призовава за балансиран подход, който да интегрира широк кръг от участници от различни региони и с различна големина; във връзка с това призовава Комисията да извърши подходяща оценка на съществуващите програми и действия на ЕС, като например Знака за европейско наследство, и да включи финансова оценка за тях, за да се даде възможност за по-добра комуникация относно културното наследство и културните маршрути, така че гражданите да имат достъп до по-добро разбиране на действията на ЕС; също така призовава Комисията да предложи амбициозна и приобщаваща политика за комуникация и популяризиране на културата в Европа, която ще даде възможност европейското културно съдържание и европейските културни събития и обекти да придобият истинско европейско и световно измерение;

30. застъпва становището, че мерките, предприети от държавите членки и Комисията за подпомагане на участниците в сферата на културата и творчеството в Европа, следва да подкрепят участниците и инициативите, които отразяват културното и езиковото многообразие на Европа, включително езиците на малцинствата и малко разпространените езици;

31. призовава Комисията да работи съвместно с Европейските столици на културата за намирането на практически решения и за да им помогне да ограничат, доколкото е възможно, прекъсването на дейностите, причинено от пандемията, и по-специално с градовете, носители на званието през 2020 г. и 2021 г., чрез задълбочен диалог с организаторите; подчертава значението да им бъдат предоставени повече механизми и финансови решения; отново изтъква факта, че поради настоящите обстоятелства са направени промени в графика на Европейските столици на културата, и призовава отговорните за вземането на решения лица да направят оценка на възможността за удължаване на периода за организиране на градовете с предстоящи прояви;

32. призовава за увеличаване на усилията за доразвиване на динамиката на Европейската година на културното наследство с цел превръщането ѝ в трайно политическо наследство; призовава Комисията да приеме по-интегриран подход към културното наследство, като се третират материалното, нематериалното, природното и цифровото наследство като взаимосвързани и неделими; подчертава необходимостта от създаване на постоянна платформа, включваща като централен елемент организираното гражданско общество, за сътрудничество и координация на политиките в областта на културното наследство на равнището на ЕС; призовава също така за всеобхватна рамка за цифровото културно наследство, като се обърне специално внимание на цифровизацията на усилията в областта на съществуващото наследство и на широката достъпност на цифровизираните материали в областта на културата; във връзка с това отбелязва значението на оперативната съвместимост и стандартите; призовава за цялостно преразглеждане на Препоръката на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид[9];

33. подчертава, че по време на ограничителните мерки много обекти на културното наследство са били оставени без надзор и без подходяща поддръжка, в резултат на което понасят щети, и че тези обекти вече са уязвими поради влошаването на състоянието на околната среда, природните бедствия и изменението на климата, както и поради незаконни разкопки или незаконен трафик; подчертава необходимостта от защита на заетостта в сектора на културното наследство, за да се подкрепят специалистите реставратори и експертите в областта на културното наследство и да им се предоставят необходимите средства за опазване на обектите на европейското културно наследство;

34. счита, че културното измерение трябва да бъде част от диалога с гражданите, по-специално по време на предстоящата конференция за бъдещето на Европа;

35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

 

[1] ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 28.

[2] Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

[3] Приети текстове, P9_TA(2020)0169.

[4] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.

[6] OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69.

[7] OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.

[8] ОВ L 248, 6.10.1993 г, стр. 15.

[9] ОВ L 283, 29.4.2011 г, стр. 39.

Последно осъвременяване: 16 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност