Процедура : 2020/2782(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0290/2020

Внесени текстове :

RC-B9-0290/2020

Разисквания :

PV 17/09/2020 - 11.1
CRE 17/09/2020 - 11.1

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0233

<Date>{16/09/2020}16.9.2020</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9-0290/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0291/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0292/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0294/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0295/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0297/2020</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 186kWORD 56k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9-0290/2020 (GUE/NGL)

B9-0291/2020 (ECR)

B9-0292/2020 (Verts/ALE)

B9-0294/2020 (S&D)

B9-0295/2020 (PPE)

B9-0297/2020 (Renew)</TablingGroups>


<Titre>относно положението във Филипините, включително случая с Мария Реса</Titre>

<DocRef>(2020/2782(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Изабел Визелер-Лима, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Сандра Калниете, Кшищоф Хетман, Ева Майдел, Иржи Поспишил, Лудек Нидермайер, Янина Охойска, Давид Лега, Стелиос Кимбуропулос, Беноа Лютджен, Станислав Полчак, Антонио Лопес-Истурис Уайт, Петер Полак, Михал Виезик, Владимир Билчик, Инесе Вайдере, Михаела Шойдрова, Магдалена Адамович, Романа Томц, Лорант Винце, Мария Уолш, Лукас Фурлас, Лефтерис Христофору, Томаш Здеховски</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Кати Пири, Мариане Винд, Нилс Фулсанг</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Бернар Гета, Клотилд Арман, Петрас Аущревичюс, Стефан Бижу, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Клемен Грошел, Мориц Кьорнер, Илхан Кючюк, Фредерик Рийс, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Хана Нойман</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Анна Елжбета Фотига, Ядвига Вишневска, Ружа Томашич, Елжбета Крук</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Мигел Урбан Креспо</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

<Depute>Фабио Масимо Касталдо</Depute>

</RepeatBlock-By>


Резолюция на Европейския парламент относно положението във Филипините, включително случая с Мария Реса

(2020/2782(RSP))

 

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно положението във Филипините, и по-конкретно резолюциите от 15 септември 2016 г.[1], 16 март 2017 г.[2] и 19 април 2018 г.[3],

 като взе предвид дипломатическите отношения между Филипините и ЕС (преди – Европейска икономическа общност (ЕИО)), чието начало беше положено на 12 май 1964 г.,

 като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна,

 като взе предвид статута на Филипините като един от учредителите на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

 като взе предвид съвместния работен документ на службите от 10 февруари 2020 г. за оценка на положението във Филипините за периода 2018 – 2019 г. в рамките на специалния насърчителен режим на ЕС за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) (SWD(2020)0024),

 като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 16 юни 2020 г. относно осъдителната присъда на Мария Реса и Рейналдо Сантос,

 като взе предвид насоките на ЕС относно правата на човека,

 като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 11 юли 2019 г. относно насърчаването и защитата на правата на човека във Филипините,

 като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле относно положението с правата на човека във Филипините, публикуван на 30 юни 2020 г.,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

 като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

 като взе предвид Закон № 11479 на Република Филипини от 3 юли 2020 г., познат също като Закон за борба с тероризма,

 като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения; като има предвид, че чрез ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество Европейският съюз и Филипините отново потвърдиха общия си ангажимент към принципите на добро управление, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, насърчаването на социалното и икономическото развитие и насърчаването на мира и сигурността в региона;

Б. като има предвид, че в доклада на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека във Филипините от 30 юни 2020 г. беше констатирано, че убийствата, свързани с кампанията на правителството за борба с наркотиците, са „широкоразпространени и систематични“ и че според данните на правителството най-малко 8 663 души са били убити; като има предвид, че според някои оценки броят на убийствата е до три пъти по-висок; като има предвид, че президентът Дутерте е насърчил изрично полицията да извършва извънсъдебни екзекуции и ѝ е обещал безнаказаност, като същевременно полицейски служители, участващи в такива практики, са били повишени; като има предвид, че президентът Дутерте е обещал да продължи своята кампания за борба с наркотиците до изтичането на текущия си президентски мандат през 2022 г.; като има предвид, че мнозинството от жертвите са от бедни и маргинализирани общности;

В. като има предвид, че пространството за гражданското общество все повече се ограничава; като има предвид, че защитници на правата на човека, журналисти и активисти редовно се сблъскват със заплахи, тормоз, сплашване и насилие за това, че се стремят да разгласят предполагаеми случаи на извънсъдебни екзекуции и други нарушения на правата на човека във Филипините; като има предвид, че според Службата на Върховния комисар по правата на човека на Организацията на обединените нации (СВКПЧ) защитата на правата на човека редовно се приравнява с бунтовническа дейност; като има предвид, че според СВКПЧ между януари 2015 г. и декември 2019 г. са били убити най-малко 208 защитници на правата на човека, журналисти и профсъюзни дейци, в това число 30 жени;

Г. като има предвид, че Мария Реса, филипинска журналистка и съучредител и главен изпълнителен директор на новинарския уебсайт „Rappler“, отдавна е обект на нападки за своето критично отношение към „войната с наркотиците“ на правителството и за критичното отразяване в „Rappler“ на случаите на извънсъдебни екзекуции; като има предвид, че Мария Реса и Рейналдо Сантос – младши, разследващ журналист в „Rappler“, бяха обвинени в „киберклевета“ и на 15 юни 2020 г. бяха осъдени от регионален съд в Манила на лишаване от свобода за неопределен срок, като е възможно те да излежават затворническа присъда от максимално шест години; като има предвид, че срещу г-жа Реса и „Rappler“ са отправени поне шест други обвинения;

Д. като има предвид, че в началото на юли 2020 г. Конгресът на Филипините гласува да откаже подновяването на лицензията за радио- и телевизионна дейност на ABS-CBN, която е най-голямата телевизионна и радиомрежа в страната; като има предвид, че отказът за подновяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност от президента Дутерте се разглежда като отмъщение за отразяването от мрежата на кампанията за борба с наркотиците и на тежки нарушения на правата на човека;

Е. като има предвид, че сенаторката Лейла де Лима, една от основните опоненти на кампанията на президента Дутерте за борба с наркотиците, на 19 септември 2016 г. беше отстранена от длъжността си като председател на комисията по правосъдие и права на човека към Сената и от задържането си на 23 февруари 2017 г. насам е задържана под стража в очакване на откриването на съдебен процес срещу нея; като има предвид, че има сериозни опасения, че престъпленията, в които е обвинена сенатор Де Лима, са скалъпени и политически мотивирани;

Ж. като има предвид, че според „Global Witness“ през 2019 г. са били убити най-малко 43 защитници на поземлените права; като има предвид, че по-голямата част от тях са общностни лидери и активни участници в кампании срещу минни проекти и агробизнеса;

З. като има предвид, че коренното население във Филипините представлява 10 – 20% от цялото население; като има предвид, че през 2018 г. специалният докладчик на ООН за правата на коренното население посочи Филипините като една от страните в световен мащаб с най-голям брой случаи на инкриминиране на защитниците на правата на коренното население и на нападения срещу тях; като има предвид, че ООН предупреди, че милитаризирането на териториите на коренното население и ограниченията върху свободата на събранията и на изразяване на мнение се увеличават и че тези тенденции са тясно свързани с бизнес интересите; като има предвид, че трайната липса на сигурност и икономическо развитие на остров Минданао, както и сведенията за нарушения на международното хуманитарно право и липсата на напредък по отношение на правосъдието в условията на преход и помирението продължават да будят сериозно безпокойство;

И. като има предвид, че Сара Алварес, правен консултант в групата за защита на правата на човека „Карапатан“, беше застреляна и убита на 17 август 2020 г.; като има предвид, че г-жа Алварес е получавала многократни заплахи, е била подлагана на тормоз заради работата си в областта на правата на човека и е 13-ият член от тази организация, убит от средата на 2016 г. насам; като има предвид, че Рандал („Ранди“) Ечанис, застъпник за мира, активен защитник на поземлените права и член на „Карапатан“, е бил подложен на изтезания и убит на 10 август 2020 г.; като има предвид, че според СВКПЧ г-н Ечанис и г-жа Алварес са били многократно „маркирани като червени“ (т.е. като терористи или комунисти) и техните имена са фигурирали в списъка от най-малко 600 души, за които през 2018 г. Министерството на правосъдието на Филипините е отправило искане към съда да бъдат обявени за „терористи“;

Й. като има предвид, че СВКПЧ и специалните докладчици на ООН изразиха загриженост относно това, което изглежда като „систематично сплашване“ на независимите новинарски източници; като има предвид, че през 2020 г. Филипините заемат 136-о място от общо 180 държави в класацията на свободата на печата, която се публикува ежегодно от „Репортери без граници“; като има предвид, че откакто г-н Дутерте дойде власт, бяха убити 16 журналисти;

К. като има предвид, че през март 2018 г. Филипините се оттеглиха от Международния наказателен съд (МНС), след като МНС започна „предварително следствие“ по жалба, подадена срещу г-н Дутерте във връзка с големия брой убийства в рамките на кампанията за борба с наркотиците;

Л. като има предвид, че през 2017 г. Камарата на представителите на Филипините одобри проектозакон за възстановяване на смъртното наказание; като има предвид, че този законопроект изисква предварителното одобрение на Сената, преди президентът Дутерте, който води активна кампания за възстановяването на смъртното наказание, да може да го обнародва като закон; като има предвид, че повторното въвеждане на смъртното наказание би било явно нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, по който Филипините са страна;

М. като има предвид, че на 3 юли 2020 г. филипинските власти приеха новия Закон за борба с тероризма; като има предвид, че според местни групи на гражданското общество законът подкопава в обезпокоителна степен механизмите за защита на правата на човека, разширява определението за тероризъм и удължава срока за задържане под стража без заповед за арест от 3 до 14 дни, като по този начин заличава важни разграничения между изразяването на критично отношение, престъпната дейност и тероризма, което повдига въпроси във връзка със законността и допълнително увеличава рисковете от нарушения на правата на човека;

Н. като има предвид, че има многобройни примери за сексистки и женомразки изказвания и поведение на президента Дутерте; като има предвид, че според местни неправителствени организации случаите на насилие срещу жени, включително срещу защитнички на правата на човека, и на сексуални злоупотреби с тях са зачестили по време на управлението на Дутерте; като има предвид, че защитничките на правата на човека са подлагани на унизителни коментари със сексуален подтекст, заплахи от изнасилване и атаки;

О. като има предвид, че в доклада на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) от 2020 г. Филипините са включени сред 10-те най-опасни за работниците държави в света; като има предвид, че профсъюзното движение на Филипините се оплака от потъпкването на правата на работниците, включително чрез т.нар. „маркиране като червени“, изчезвания и убийства на работнически лидери и профсъюзни дейци;

П. като има предвид, че общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, куиър и интерсексуалните лица (ЛГБТКИ) е подложена на непрекъснат тормоз; като има предвид, че президентът Дутерте многократно е упоменавал сексуалната ориентация на политическите си опоненти, за да ги охули, и през май 2019 г. направи публични изявления, които инсинуираха, че хомосексуалността е заболяване; като има предвид, че през юни 2020 г. полицията разпръсна шествие на ЛГБТКИ и има сведения, че е задържала 20 души;

Р. като има предвид, че се счита, че във Филипините има между 60 000 и 100 000 деца, въвлечени в мрежи за проституция; като има предвид, че неопределен брой деца са принудени да работят при експлоататорски условия на труд; като има предвид, че УНИЦЕФ изрази сериозната си загриженост относно понижаването на минималната възраст за наказателна отговорност;

С. като има предвид, че през 2019 г. Филипините заемат 113-о място от общо 180 държави в класацията на корупцията, която се публикува ежегодно от „Трансперънси Интернешънъл“;

Т. като има предвид, че от 25 декември 2014 г. насам Филипините се ползват със засилени търговски преференции по общата схема за преференции на ЕС (ОСП+); като има предвид, че този статут зависи от ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции в областта на правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление; като има предвид, че през 2019 г. 25% от общия износ на Филипините за ЕС (почти 2 милиарда евро) са били третирани преференциално по тази схема; като има предвид, че въпреки че забелязва голямо отстъпление в областта на правата на човека в страната, досега ЕС не е задействал механизма, който би могъл да доведе до преустановяване на тези търговски предимства;

1. изразява дълбоката си загриженост по повод на бързо влошаващото се положение с правата на човека във Филипините под управлението на президента Дутерте; отбелязва публикуването на доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от юни 2020 г. и призовава правителството на Филипините да приеме и изпълни всички препоръки, отправени в него;

2. остро осъжда хилядите извънсъдебни убийства и други тежки нарушения на правата на човека, свързани с т. нар. „война с наркотиците“; призовава правителството на Филипините да прекрати незабавно всички форми на насилие, насочени срещу лица, за които се подозира, че са извършили престъпления, свързани с наркотици, и да разпусне частните и подкрепяните от държавата паравоенни групировки; настоява, че борбата с незаконните наркотици трябва да се води при пълно спазване на правните процедури в съответствие с националното и международното право и с акцент върху общественото здраве;

3. осъжда всички заплахи, тормоз, сплашване, изнасилване и насилие срещу лицата, които се стремят да разкрият предполагаеми случаи на извънсъдебни убийства и други нарушения на правата на човека в страната, включително активисти в областта на правата на човека и опазването на околната среда, профсъюзни дейци и журналисти; осъжда злоупотребата с правото и съдебната система като средство за заглушаване на критичните гласове;

4. призовава органите на Филипините незабавно да проведат безпристрастни, прозрачни, независими и съдържателни разследвания на всички извънсъдебни убийства, включително смъртта на Жори Поркия, Рандал „Ранди“ Ечанис и Сара Алварес, както и на други предполагаеми нарушения;

5. изразява тревога относно влошаващата се свобода на печата във Филипините; осъжда всички заплахи, тормоз, сплашване, несправедливи съдебни преследвания и насилие срещу журналисти, включително случая с Мария Реса; призовава всички политически мотивирани обвинения срещу нея и нейните колеги да бъдат снети; припомня, че свободата на печата и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на демокрацията; призовава филипинските органи да подновят лицензията за радио- и телевизионна дейност на основната аудио-визуална група ABS-CBN; призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите – членки на ЕС, в Манила да следят отблизо делата срещу Мария Реса и Рейналдо Сантос – младши, както и да предоставят цялата необходима помощ;

6. отново призовава органите на Филипините да оттеглят всички политически мотивирани обвинения срещу сенатор Лейла де Лима, да я освободят в очакване на процеса ѝ, да ѝ дадат възможност да упражнява свободно правата и задълженията си като избран представител и да ѝ осигурят адекватни санитарни условия и сигурност по време на задържането ѝ; призовава ЕС да продължи да следи отблизо нейния случай;

7. отново заявява силната си подкрепа за всички защитници на правата на човека и на околната среда във Филипините и за тяхната работа; призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите членки в страната да засилят подкрепата си за гражданското общество в контактите си с филипинските органи и да използват всички налични инструменти, за да увеличат подкрепата си за работата на защитниците на правата на човека и на околната среда, а когато е целесъобразно – да улесняват издаването на визи при спешни случаи и да осигуряват временен подслон в държавите – членки на ЕС;

8. настоятелно призовава филипинските органи да признаят, че защитниците на правата на човека играят легитимна роля за гарантирането на мира, справедливостта и демокрацията; приканва филипинските органи да гарантират, при всички обстоятелства, физическата и психическата неприкосновеност на всички защитници на правата на човека и журналисти в страната, както и да гарантират, че те могат да вършат работата си в благоприятна среда и без страх от репресии; приветства единодушното приемане от Камарата на представителите на Филипините на Закона за защита на защитниците на правата на човека и призовава Сената и президента спешно да го приведат в действие;

9. изразява сериозна загриженост относно неотдавнашното приемане на Закона за борба с тероризма и припомня, че при никакви обстоятелства застъпничеството, протестите, несъгласието, стачките и друго подобно упражняване на граждански и политически права не могат да се считат за терористични актове;

10. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят приемането на резолюция на текущата 45-а сесия на Съвета на ООН по правата на човека за образуване на независимо международно разследване на нарушенията на правата на човека, извършени във Филипините от 2016 г. насам;

11. изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на правителството на Филипините да се оттегли от Римския статут; призовава правителството да отмени това решение; насърчава Международния наказателен съд (МНС) да продължи да разследва предполагаемите престъпления срещу човечеството в контекста на убийствата по време на „войната с наркотиците“; призовава правителството на Филипините да окаже пълно сътрудничество на прокурора от МНС в предварителното следствие във връзка с положението във Филипините;

12. призовава отново органите на Филипините незабавно да спрат текущите процедури за възстановяване на смъртното наказание; припомня, че ЕС счита смъртното наказание за жестоко и нечовешко наказание, което не действа като възпиращ фактор за престъпното поведение;

13. настоятелно призовава Филипините да спазват задълженията си съгласно международното право за защита на правата на човека на коренното население, включително в контекста на въоръжен конфликт; призовава правителството да отстоява правата на коренното население, да го оправомощава и да приеме ефективна политика за подобряване на условията му на живот;

14. осъжда всички форми на насилие над жени и припомня, че такова насилие представлява тежко нарушаване на правата на човека и достойнството на жените и момичетата; остро осъжда многократните женомразки изявления на президента Дутерте; призовава президента да се отнася към жените с уважение и да се въздържа от подбуждане към насилие над жени;

15. осъжда всички форми на насилие над ЛГБТКИ лица и припомня, че такова насилие представлява тежко нарушаване на правата и достойнството на човека; решително осъжда унизителните и сексистки изявления на президента Дутерте относно лицата, които се определят като принадлежащи към общността на ЛГБТКИ лица;

16. изразява тревога относно нарастващото равнище на корупция при настоящото управление на Филипините; призовава органите на Филипините да увеличат усилията си за ефективно справяне с корупцията; подчертава важността на зачитането на основните принципи на демокрацията и на правовата държава в това отношение;

17. припомня, че мерките, приети от правителствата в отговор на пандемията, следва да защитават, а не да подкопават човешките права на гражданите; подчертава, че тези мерки следва да бъдат необходими, пропорционални и недискриминационни, да спазват международните задължения в областта на правата на човека и националните закони и да бъдат прилагани само докато са строго необходими, а не да се използват като претекст за ограничаване на демократичното и гражданското пространство, основните свободи и зачитането на принципите на правовата държава;

18. изразява възмущението си от практиката на трафик на деца, набиране на деца за войници и участие в конфликти в страната и настоятелно призовава филипинското правителство да прекрати подобни практики; насърчава правителството да увеличи усилията си за защита на всички деца от малтретиране и да отстоява правата им, включително правото на образование на децата от коренното население; категорично се противопоставя на всяко предложение за допълнително понижаване на минималната възраст за наказателна отговорност;

19. осъжда заплахите, сплашването и личните нападки, насочени срещу мандатоносителите по специалните процедури на ООН; настоятелно призовава органите на Филипините да сътрудничат със Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН и с всички механизми на ООН за правата на човека, включително чрез улесняване на посещенията в страната и въздържане от актове на сплашване или отмъщение срещу тях;

20. предвид тежките нарушения на правата на човека в страната призовава Европейската комисия, при липсата на съществено подобрение и желание за сътрудничество от страна на филипинските органи, да започне незабавно процедура, която би могла да доведе до временно оттегляне на преференциите по ОСП+;

21. призовава филипинските органи да подкрепят прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и да гарантират ефективни процедури за надлежна проверка на правата на човека по отношение на инвестициите, развитието и бизнес проектите, особено по отношение на широкомащабното придобиване на земя от агробизнеса и на добивната промишленост, инфраструктурните проекти и сътрудничеството с участието на сектора на сигурността; призовава дружествата, установени или извършващи дейност в ЕС, стриктно да спазват Ръководните принципи на ООН и международното и националното право в областта на правата на човека, както и да провеждат щателен и всеобхватен процес на надлежна проверка във връзка с всички свои стопански операции и отношения в рамките на страната;

22. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да следи отблизо положението във Филипините и да докладва редовно на Европейския парламент;

23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата на държавите членки, президента, правителството и Конгреса на Филипините, правителствата на държавите – членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), върховния комисар на ООН по правата на човека, генералния секретар на ООН и генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН).

[1] ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 123.

[2] ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 113.

[3] OВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 104.

Последно осъвременяване: 16 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност