ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно ескалацията на напрежението във „Вароша“ след незаконните действия на Турция и спешната необходимост от възобновяване на преговорите
23.11.2020 - (2020/2844(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9‑0355/2020 (GUE/NGL)
B9‑0357/2020 (Verts/ALE)
B9‑0358/2020 (S&D)
B9‑0359/2020 (ECR)
B9‑0360/2020 (Renew)
B9‑0361/2020 (PPE)
Михаел Галер, Крис Петерс, Желяна Зовко, Вангелис Меймаракис, Лефтерис Христофору, Сандра Калниете, Манолис Кефалоянис, Изабел Визелер Лима, Лукас Фурлас, Антонио Лопес-Истурис Уайт, Паулу Ранжел, Мириам Лексман, Елисавет Воземберг Вриониди, Милан Звер, Адам Ярубас
от името на групата PPE
Кати Пири, Тонино Пицула, Начо Санчес Амор
от името на групата S&D
Каталин Чех, Хрисула Захаропулу, Оливие Шастел, Натали Лоазо, Николае Щефънуца, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Сергей Лагодински
от името на групата Verts/ALE
Асита Канко, Еуген Юржица, Александър Вондра, Валдемар Томашевски
от името на групата ECR
Йоргос Георгиу
от името на групата GUE/NGL
Фабио Масимо Касталдо
Резолюция на Европейския парламент относно ескалацията на напрежението във „Вароша“ след незаконните действия на Турция и спешната необходимост от възобновяване на преговорите
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Турция, по-специално от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[1] и от 17 септември 2020 г. относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие[2],
– като взе предвид своята декларация от 14 февруари 2012 г. относно връщането на забранената зона на Фамагуста на нейните законни жители[3],
– като взе предвид доклада на комисията по петиции от 17 юли 2008 г. след констативното посещение в град Фамагуста, Кипър, от 25 до 28 ноември 2007 г., и доклада на комисията по петиции от 21 ноември 2018 г. след констативното посещение в град Фамагуста, Кипър, от 7 до 8 май 2018 г., в контекста на петиция 733/2004, внесена от Лоизос Афксендиу от името на Движението на бежанците от Фамагуста;
– като взе предвид своите резолюции относно разискванията на комисията по петиции от 23 септември 2008 г.[4], 22 април 2009 г.[5] и 13 февруари 2018 г.[6],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2020 г. относно политиката на ЕС за разширяване (COM(2020)0660) и придружаващия доклад за Турция за 2020 г.,
– като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 15 и 16 октомври 2020 г. и съответните предходни заключения на Съвета и на Европейския съвет,
– като взе предвид декларацията от 13 октомври 2020 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно събитията около „Вароша“,
– като взе предвид изявленията, които заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) направи от името на Европейския съюз на 6 октомври 2020 г. относно събитията около „Вароша“ и на 15 ноември 2020 г. относно „Вароша“,
– като взе предвид съвместното изявление на ЗП/ВП и члена на Комисията Ферейра относно изборния процес в общността на турските кипърци от 20 октомври 2020 г.,
– като взе предвид основните принципи на международното право и Устава на ООН, Споразумението на високо равнище от 1979 г. между лидерите на двете общности, както и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Кипър, включително резолюции 550 (1984), 789 (1992) и 2537 (2020),
– като взе предвид изявленията на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 9 октомври 2019 г. и 9 октомври 2020 г. относно положението в Кипър,
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН след срещата му с двамата лидери в Берлин през ноември 2019 г.,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че Турция е държава – кандидатка за членство, и важен партньор на ЕС; като има предвид, че като държава кандидатка, от Турция се очаква да спазва най-високи стандарти по отношение на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, включително спазване на международните конвенции;
Б. като има предвид, че Турция е съюзник от НАТО и следва да ѝ бъде припомнена отговорността ѝ да играе конструктивна роля в намаляването на напрежението;
В. като има предвид, че Турция реагира на неуспешния преврат от 1974 г., подкрепен от гръцката хунта, като нахлу в Кипър с военните си сили, и като има предвид, че в град Фамагуста също беше осъществена инвазия през август 1974 г. и оттогава насам той е незаконно окупиран;
Г. като има предвид, че тогава част от Фамагуста беше отцепена и остава ненаселена и до днес под прекия контрол на турските войски;
Д. като има предвид, че ООН счита, че отговорността за статуквото във „Вароша“ носи Турция и че следователно Турция носи отговорност за всяко усилие за промяна на неговия статут в противоречие със Споразумението на високо равнище от 1979 г. и резолюции 550 (1984) и 789 (1992) на Съвета за сигурност на ООН;
Е. като има предвид, че в Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН се считат за недопустими „всякакви опити за заселване на която и да е част от „Вароша“ от хора, различни от жителите ѝ, и призовава за прехвърляне на тази територия към администрацията на Организацията на обединените нации“, и като има предвид, че в Резолюция 789 (1992) на Съвета за сигурност на ООН се настоява, с оглед изпълнение на Резолюция 550 (1984), като мярка за изграждане на доверие „Вароша“ да бъде предадена на законните ѝ жители „под контрола на мироопазващите сили на Организацията на обединените нации в Кипър“;
Ж. като има предвид, че връщането на тази забранена зона на Фамагуста на нейните законни жители би подпомогнало усилията за всеобхватно уреждане на кипърския въпрос;
З. като има предвид, че на 8 октомври 2020 г., след съобщението, отправено в Анкара на 6 октомври 2020 г., част от „Вароша“ беше частично обявена за „отворена“ със съдействието на настоящия лидер на турските кипърци Ерсин Татар, в нарушение на действащи споразумения и на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН;
И. като има предвид, че в началото на септември 2019 г. турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу посети „Вароша“ и обяви „откриването на „генерално консулство“ на Турция в по-широкия район на „Вароша“, и като има предвид, че в началото на февруари 2020 г. вицепрезидентът на Турция Фуат Октай посети „Вароша“, за да проведе „среща на високо равнище“ относно „правните, политическите и икономическите аспекти на повторното отваряне на изоставения квартал „Вароша“;
Й. като има предвид, че Турция е заявила, че ще пристъпи едностранно към изпълнението на различни проекти във „Вароша“, заплашвайки да подготви района за незаконното му заселване;
К. като има предвид, че от 18 октомври 2020 г. общността на турските кипърци има нов лидер, Ерсин Татар; като има предвид, че бившият лидер на турските кипърци Мустафа Акънджъ изигра важна, положителна и историческа роля за насърчаване на мира и диалога между двете общности на острова;
Л. като има предвид, че на 10 ноември 2020 г. хиляди турски кипърци – безпрецедентен досега брой – протестираха в северната част на Кипър срещу намесата на Турция в Кипър, включително във „Вароша“, като призоваха за свобода, демокрация и за зачитане на правата на кипърците от „Вароша“; като има предвид, че в протеста участваха основните лидери на опозицията, включително бившият лидер на турските кипърци Мустафа Акънджъ;
М. като има предвид, че посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в окупираните територии на Кипър „с цел пикник“ във „Вароша“ на 15 ноември 2020 г. беше провокативен акт, който предизвика крайни реакции сред турските кипърци;
Н. като има предвид, че при всички предишни преговори, включително на последната Конференция за Кипър в Кран-Монтана през 2017 г., „Вароша“ се включваше в списъка на териториите, които следва да бъдат върнати на гръцкокипърската администрация след всеобхватното уреждане на кипърския въпрос на договорената основа на федерация с две общности и две зони;
О. като има предвид, че настоящият лидер на турските кипърци Ерсин Татар се противопоставя на цялостното уреждане на кипърския въпрос въз основа на двузонална двуобщностна федерация, както е предвидено в параметрите на ООН, и като има предвид, че на 15 ноември 2020 г. президентът Ердоган призова за преговори, целящи създаването на „две отделни държави“ в Кипър;
П. като има предвид, че Турция продължава настоящите си незаконни едностранни военни действия в Източното Средиземноморие, които са в разрез със суверенитета на държави – членки на ЕС, Гърция и Кипър; като има предвид, че прекият ангажимент на Турция в подкрепа на Азербайджан, в контекста на конфликта в Нагорни Карабах, надхвърля нейните геоикономически интереси и отразява по-амбициозна геополитическа програма, какъвто е случаят с действията на Турция в Либия и Сирия, и отбелязва със загриженост, че продължаващото и нарастващо дистанциране на Турция от европейските ценности и стандарти доведе отношенията между ЕС и Турция до най-ниска досега точка;
1. осъжда незаконните действия на Турция във „Вароша“, особено частичното ѝ „отваряне“; подчертава, че създаването на нов свършен факт уронва взаимното доверие и перспективите за всеобхватно решение на кипърския въпрос, като променя по отрицателен начин положението на място, задълбочава разделението и създава условия за постоянно разделение на Кипър; предупреждава за опасността, която крие всяка промяна на статуквото във „Вароша“ в нарушение на горепосочените резолюции на Съвета за сигурност на ООН;
2. настоятелно призовава правителството на Турция, в съответствие с неотдавнашния призив на Съвета за сигурност на ООН, да отмени това решение и да избягва всяко едностранно действие, което би могло да доведе до засилване на напрежението на острова; призовава Турция да изтегли своите войски от Кипър, да предаде район „Вароша“ на законните му жители под временната администрация на ООН в съответствие с Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН и да се въздържа от всякакви действия, които променят демографския баланс на острова чрез политика на незаконни заселвания; подчертава необходимостта достиженията на правото на ЕС да се прилагат на целия остров след разрешаването на кипърския въпрос;
3. изразява твърдото убеждение, че до устойчивото разрешаване на конфликти може да бъде достигнато единствено чрез диалог, дипломация и преговори в дух на добра воля и в съответствие с международното право, и отново потвърждава убеждението, че устойчиво решение на кипърския въпрос би било от полза за всяка държава в региона, най-вече Кипър, Гърция и Турция; призовава Европейския съвет да запази единната си позиция по отношение на едностранните и незаконни действия от страна на Турция, като същевременно разгледа възможността за налагане на целенасочени санкции; припомня, че допълнителни санкции могат да бъдат избегнати единствено чрез диалог, лоялно сътрудничество и конкретен напредък на място;
4. подчертава призива на генералния секретар на ООН за възобновяване на преговорите от етапа, на който бяха прекратени в Кран-Монтана през 2017 г., и изтъква, че това следва да се направи въз основа на Общата декларация на двамата лидери от 11 февруари 2014 г., на рамката на ООН от шест точки от 30 юни 2017 г. и на сближаването, постигнато в края на конференцията; изразява съжаление, че висшите турски органи са одобрили двудържавното решение, и настоятелно призовава Турция да се ангажира конкретно с призива на генералния секретар на ООН;
5. отново изразява подкрепата си за справедливо, всеобхватно и трайно решение въз основа на създаването на федерация от две общности и две зони, с единна международна правосубектност, единен суверенитет и единно гражданство, и с политическо равноправие между двете общности, както е определено в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, в съответствие с международното право и достиженията на правото на ЕС и при зачитане на принципите, на които се основава Съюзът;
6. изразява загриженост, че незаконното „отваряне“ на „Вароша“ цели промяна на статута на собственост върху имущество в района и по този начин за подкопаване на перспективите за връщане на „Вароша“, както е предписано в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН или чрез цялостно решение на кипърския въпрос; настоятелно призовава Турция да се въздържа от незаконно заселване на „Вароша“ с хора, различни от законните ѝ жители, или от призоваване на законните жители да се върнат в имотите си при условията на военна окупация;
7. подчертава, че преките преговори под егидата на ООН на договорна основа остават единствената възможност за постигане на решение, обединяващо острова и неговия народ, което да доведе, наред с другото, до нормализиране на отношенията между Кипър и Турция, до по-добри перспективи за определянето на границите на изключителната икономическа зона между Кипър и Турция, както и до напредък в отношенията между ЕС и Турция; призовава настоятелно за възможно най-скорошно подновяване на преговорите на договорна основа за повторното обединение на Кипър под егидата на генералния секретар на ООН;
8. подкрепя общностите както на турските, така и на гръцките кипърци в стремежа им към мир и стабилност, и призовава Комисията незабавно да изпълни втората годишна програма за действие за помощ за общността на турските кипърци, насочена към подпомагане на проекти, които насърчават помирението и подобряват инфраструктурата, опазването на околната среда и икономическото развитие; призовава по-специално за продължаване и увеличаване на подкрепата за гражданското общество в общностите на турските и на гръцките кипърци, както чрез програмата за помощ на ЕС, така и в по-структурно отношение като част от новата многогодишна финансова рамка, а именно чрез програмата „Граждани, равенство, права и ценности“;
9. призовава ЕС и неговите държави членки да играят по-активна роля за довеждане на преговорите под егидата на ООН до успешен край, включително чрез назначаването на представител в посредническата мисия на ООН, и да координират усилията си с Европейския парламент, за да бъде убедена Турция да отмени незаконните си действия във „Вароша“;
10. изразява дълбоко съжаление относно изявленията на турския президент по време на посещението му във „Вароша“ на 15 ноември 2020 г., в които недвусмислено се разкриват „пътната карта“ на Анкара за незаконно заселване на отцепения град и неговата подкрепа за трайно разделение на Кипър;
11. призовава Турция да се въздържа от предприемането на каквито и да било едностранни действия, като например незаконни проучвателни сондажи, които допълнително нарушават суверенитета и суверенните права на Република Кипър, заплашват да създадат нови свършени факти в нарушение на морското право, подкопават възобновяването на преговорите по същество и перспективите за цялостно решение на договорна основа и не благоприятстват добросъседските отношения в региона;
12. призовава мисията на ООН в Кипър да удвои усилията за наблюдение на събитията във „Вароша“;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Турция.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2019)0200.
- [2] Приети текстове, P9_TA(2020)0230.
- [3] ОВ С 249 E, 30.8.2013 г., стр. 1.
- [4] ОВ C 8E, 14.1.2010 г., стр. 41.
- [5] ОВ C 184E, 8.7.2010 г., стр. 12.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2019)0114.