ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно влошаващото се положение с правата на човека в Алжир, по-специално случая с журналиста Халед Драрени
25.11.2020 - (2020/2880(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9-0375/2020 (GUE/NGL)
B9-0377/2020 (Verts/ALE)
B9-0378/2020 (S&D)
B9-0379/2020 (ECR)
B9-0380/2020 (Renew)
B9-0381/2020 (PPE)
Михаел Галер, Изабел Визелер-Лима, Желяна Зовко, Сандра Калниете, Мириам Лексман, Лорант Винце, Томаш Здеховски, Петер ван Дален, Елжбета Катажина Лукачийевска, Инесе Вайдере, Вангелис Меймаракис, Кшищоф Хетман, Романа Томц, Магдалена Адамович, Иван Щефанец, Мария Уолш, Адам Ярубас, Беноа Лютджен, Ева Майдел, Иржи Поспишил, Станислав Полчак, Стелиос Кимбуропулос, Михаела Шойдрова, Паулу Ранжел, Владимир Билчик, Йоан-Рареш Богдан
от името на групата PPE
Кати Пири, Начо Санчес Амор
от името на групата S&D
Карин Карлсбро, Андрус Ансип, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Каталин Чех, Бернар Гета, Свеня Хан, Мориц Кьорнер, Мария Сорая Родригес Рамос, Николае Щефънуца, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Салима Йенбу, Хана Нойман
от името на групата Verts/ALE
Анна Елжбета Фотига, Карол Карски, Рафаеле Фито, Ангел Джамбазки, Чарли Веймерс, Асита Канко, Адам Белан, Елжбета Крук, Александър Вондра, Вероника Вреционова, Емануил Франгос, Ружа Томашич, Ян Захрадил, Еуген Юржица, Йоана Копчинска, Витолд Ян Вашчиковски, Ядвига Вишневска
от името на групата ECR
Мариза Матиаш
от името на групата GUE/NGL
Фабио Масимо Касталдо
Резолюция на Европейския парламент относно влошаващото се положение с правата на човека в Алжир, по-специално случая с журналиста Халед Драрени
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, и по-специално резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно положението със свободите в Алжир[1] и резолюцията от 30 април 2015 г. относно лишаването от свобода на работници и активисти за правата на човека в Алжир[2],
– като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2019 г. от 15 юни 2020 г.,
– като взе предвид информационния документ на Международната комисия на юристите, озаглавен „С недостатъци и неадекватен: процесът за изменение на конституцията на Алжир“, публикуван през октомври 2020 г.,
– като взе предвид съвместното писмо от 29 септември 2020 г., подписано от 31 местни, регионални и международни организации на гражданското общество, в което се осъждат репресиите срещу алжирското гражданско общество,
– като взе предвид четирите съобщения, изпратени до алжирското правителство между 30 март и 16 септември 2020 г. от специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека относно произволните и насилствени арести, несправедливите съдебни процеси и репресиите срещу защитници на правата на човека и мирни активисти,
– като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир и по-специално член 2 от него, който предвижда, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека трябва да представлява съществен елемент от споразумението и да вдъхновява националните и международните политики на страните по него,
– като взе предвид 11-ото заседание на Съвета за асоцииране ЕС-Алжир,
– като взе предвид общите приоритети за партньорство, приети в рамките на преразгледаната европейска политика за съседство от Алжир и Европейския съюз на 13 март 2017 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2020 г. относно Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г., и по-специално неговия механизъм на ЕС за защитниците на правата на човека, създаден с цел защита и подкрепа на журналистите и работещите в медиите,
– като взе предвид наказателния кодекс на Алжир, и по-специално членове 75, 79, 95а, 98, 100, 144, 144а, 144а2, 146 и 196а от него,
– като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, както и стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето – всички четири ратифицирани от държавите – членки на ЕС, и от Алжир,
– като взе предвид Становище 7/2020 относно задържането на Фадел Брейка, прието от работната група на ООН относно произволното задържане (WGAD),
– като взе предвид третия всеобщ периодичен преглед (ВПП) относно Алжир, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 36-та сесия на 21 и 22 септември 2017 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
– като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,
– като взе предвид световния индекс за свобода на печата за 2020 г., изготвен от „Репортери без граници“,
– като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че през февруари 2019 г. в Алжир се появи безпрецедентно протестно движение (Хирак) в отговор на перспективата за пети мандат на тогавашния президент Абделазиз Бутефлика; като има предвид, че в цялата страна в петък и вторник редовно се провеждаха мирни демонстрации срещу правителствената корупция с призиви за гражданска държава, независима съдебна система, демократична реформа, прозрачност и приобщаваща рамка за подготовка на свободни избори, които продължиха цяла година, включително по време на изборния процес; като има предвид, че тези значителни седмични демонстрации бяха доброволно спрени през март 2020 г. поради пандемията от COVID-19, въпреки че протестното движение продължи в социалните медии;
Б. като има предвид, че след оставката на президента Бутефлика на 2 април 2019 г. в отговор на движението Хирак и двете последващи отлагания на изборите, по време на които военното ръководство изигра важна роля, Алжир проведе президентски избори на 12 декември 2019 г., чрез които президент стана бившият министър-председател Абделмаджид Тебун; като има предвид, че движението Хирак осъди списъка с кандидати за връзките им с бившата администрация и бойкотира изборите, за които процентът на официалната избирателна активност беше под 40%;
В. като има предвид, че политическите арести и произволното задържане на мирни активисти на Хирак и профсъюзите, както и на журналисти, са се увеличили от лятото на 2019 г. насам в нарушение на основните права на справедлив съдебен процес и законосъобразни процедури; като има предвид, че цензурата, съдебните процеси и тежките наказания на независимите медии, често обвинявани в заговор с чуждестранни сили срещу националната сигурност, продължават да се влошават въпреки официалния край на правителството на Бутефлика; като има предвид, че ограниченията за сигурност, въведени с цел борба с пандемията от COVID-19, допринесоха за засилване на контрола и се използват от органите за допълнително ограничаване на гражданското пространство, ограничаване на мирното несъгласие и възпрепятстване на свободата на словото и на изразяване;
Г. като има предвид, че в този контекст на репресии, които понастоящем се извършват в Алжир, има все повече твърдения за изтезания в полицейските участъци и в Генералната дирекция за вътрешна сигурност (ГДВС) в столицата Алжир, какъвто е случаят със затворника Валид Некиш;
Д. като има предвид, че между 30 март и 16 април 2020 г. до алжирското правителство бяха изпратени три съобщения от специалните процедури на ООН във връзка с произволни и насилствени арести, несправедливи съдебни процеси и репресии срещу защитници на правата на човека и мирни активисти, и четвърто съобщение от 27 август 2020 г. относно Мохамед Халед Драрени;
Е. като има предвид, че Мохамед Халед Драрени – кореспондент на TV5 Monde, представител на „Репортери без граници“ и директор на новинарския уебсайт „Casbah Tribune“, беше осъден през август 2020 г. на три години затвор и глоба от 50 000 алжирски динара за заснемане на полицаи, нападащи демонстранти в столицата Алжир; като има предвид, че официалните обвинения срещу него бяха „подбудителство към невъоръжено събиране“ и „подкопаване на целостта на националната територия“; като има предвид, че на 15 септември 2020 г. присъдата му беше намалена на две години след обжалване; като има предвид, че на 16 септември 2020 г. специалните докладчици и работната група на специалните процедури на ООН осъдиха най-категорично присъдата за лишаването му от свобода, призоваха алжирските органи да гарантират незабавното му освобождаване и отъждествиха присъдата му като явно нарушение на свободата на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване;
Ж. като има предвид, че Мохамед Халед Драрени отразяваше два пъти седмично протестите на Хирак от началото им през февруари 2019 г.; като има предвид, че неговото излагане на жестоките репресии на алжирското правителство срещу мирните събрания и свободата на изразяване на мнение доведе до неговото задържане, разпити и сплашване във връзка с отразяването на протестите на Хирак три пъти преди осъждането му, по-специално на 14 май 2019 г., 9 август 2019 г. и 9 януари 2020 г., както и до два опита за подкуп от страна на правителствени служители; като има предвид, че му е било съобщено, че последното му задържане е послужило като последно предупреждение преди предаването му на съдебната система; като има предвид, че на 7 март 2020 г. Мохамед Халед Драрени беше арестуван по време на протест на Хирак; като има предвид, че Драрени беше освободен на 10 март, но арестуван отново на 27 март;
З. като има предвид, че в деня на първото му задържане бяха задържани над 20 други мирни демонстранти; като има предвид, че двама от арестуваните бяха задържани за развяване на берберското знаме; като има предвид, че берберското знаме е много използвано по време на протестите на Хирак; като има предвид, че през юни 2019 г. генерал Ахмед Гаид Салах обяви използването на берберското знаме за незаконно; като има предвид, че през последните месеци бивши служители на режима започнаха кампания за оклеветяване срещу Кабилите – по-голямата част от населението на берберския район, която би могла да доведе до етнически разделения в рамките на движението Хирак; като има предвид, че активисти на берберите и на Хирак, включително Ясин Мебарки, продължават да бъдат подлагани на произволни арести за изразяване на инакомислещи религиозни и политически възгледи;
И. като има предвид, че протестите на Хирак изискваха публично пространство за гражданите; като има предвид, че по-специално след като движението Хирак се премести онлайн, за да се предотврати разпространението на COVID-19, ограниченията на свободата на изразяване и ограниченията, наложени на журналистите, бяха затегнати, по-специално чрез блокиране на интернет сайтове, цензура на телевизионни програми и задържане и тормоз на журналисти, ръководители на медии и протестиращи, изразяващи възгледите си в социалните медии, като през април и май 2020 г. най-малко шест онлайн новинарски уебсайта бяха премахнати от алжирските мрежи;
Й. като има предвид, че между март и юни 2020 г. местните групи за защита на правата оценяват, че най-малко 200 души са били подложени на произволно задържане заради изразяване на мнение или предполагаема подкрепа за движението Хирак; като има предвид, че Националният комитет за освобождение на задържаните (CNLD) документира най-малко 91 задържани заради убежденията си лица към 17 ноември – покачване спрямо 44 в края на август, като някои от тях са били задържани в предварителен арест в очакване на съдебен процес за неопределен срок от време; като има предвид, че рискът от избухване на COVID-19 в затворите представлява допълнителна заплаха за лицата, задържани за изразяване на политическите си възгледи; като има предвид, че на 25 март 2020 г., в контекста на пандемията от COVID-19, върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле призова за освобождаването на политическите затворници и на лицата, задържани за изразяване на критични мнения;
К. като има предвид, че активисти, по-специално на организацията „Feminicides-dz“, са регистрирали 41 убийства на жени от януари 2020 г. насам; като има предвид, че през 2020 г. движенията за правата на жените засилиха своето осъждане на нарастващото насилие срещу жени и броя на убийствата на жени, както и призоваха за преразглеждане на действащите закони, особено на Семейния кодекс и на редица членове от Наказателния кодекс, за да се гарантира пълно равенство между жените и мъжете;
Л. като има предвид, че през април 2020 г. Алжир също така прие изменения на Наказателния кодекс чрез Закон 20-06, с които допълнително се ограничава и криминализира упражняването на основни права като свободата на печата, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване с изкуственото основание, че те представляват „фалшиви новини“, подкопаващи алжирската държава; като има предвид, че алжирските органи все по-често използват неясни членове от Наказателния кодекс, включително добавените през април 2020 г., за наказателно преследване на лица, които упражняват правото си на свобода на мнение и изразяване, както и на мирни събрания и сдружаване; като има предвид, че за първо престъпление се предвижда лишаване от свобода за максимален срок от пет години, ако то е извършено по време на „период на ограничителни мерки поради съображения за общественото здраве или природно, биологично или технологично или друго бедствие“;
М. като има предвид, че в контекста на репресиите срещу гражданското пространство алжирските органи са напреднали с наложен отгоре процес на преразглеждане на Конституцията, за който се твърди, че е част от ангажимента при встъпването в длъжност на президента Тебун за „изграждане на нов Алжир“ в отговор на протестите на Хирак, но който е лишен от широка подкрепа сред алжирското общество и който е критикуван от независимите организации на гражданското общество за това, че нарушава международните стандарти за приобщаване, участие, прозрачност и суверенитет при изготвянето на Конституцията; като има предвид, че едновременното масово задържане на активисти на гражданското общество и журналисти напълно подкопава обществената легитимност на процеса на преразглеждане на Конституцията;
Н. като има предвид, че Алжир проведе референдум на 1 ноември относно преразглеждането на Конституцията, включително ограничение за два мандата на президента; като има предвид, че на референдума беше наблюдавана най-ниската избирателна активност в Алжир от независимостта през 1962 г., като официалната избирателна активност беше 23,7%; като има предвид, че новата конституция беше официално одобрена с 66,8% от подадените гласове; като има предвид, че новата конституция все още не е ратифицирана в очакване на завръщането на президента в Алжир;
О. като има предвид, че в Конституцията на Алжир се запазва обвързаността на свободата на печата, официално призната съгласно член 54 от преразгледаната конституция, със зачитането на „традициите и религиозните, моралните и културните ценности на нацията“; като има предвид, че подобни ограничения на свободата на печата нарушават Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е ратифицирал; като има предвид, че в Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека се заявява, че „никоя медия не може да бъде наказвана за критика на политическа или социална система“; като има предвид, че преразглеждането също така въвежда опасна промяна, като конституционализира политическата роля и правомощията на армията; като има предвид, че конституционната реформа също така запазва господстващото положение на президентството по отношение на всички институции, включително съдебната система;
П. като има предвид, че Националният съюз на магистратите осъди широкото и неправомерно прибягване до предварително задържане от страна на алжирските органи; като има предвид, че членове на съдебната система са били обект на професионални санкции, след като са оправдали мирни активисти или след като са поискали зачитане на независимостта на съдебната власт от изпълнителните органи;
Р. като има предвид, че през 2020 г. Алжир се нарежда на 146-то място от общо 180 в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“, пет места по-ниско, отколкото през 2019 г., и 27 места по-ниско, отколкото през 2015 г.;
С. като има предвид, че Алжир е ключов партньор на Европейския съюз в рамките на Европейската политика за съседство, с важни политически, икономически и междуличностни интереси в държавата и в региона; като има предвид, че приоритетите на партньорството между ЕС и Алжир отразяват общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;
1. решително осъжда ескалацията на произволните и незаконни арести, задържания и съдебен тормоз на журналисти, защитници на правата на човека, профсъюзни дейци, адвокати, гражданското общество и мирни активисти в Алжир, на които не се предоставя никакво пространство за политически диалог относно недемократичното преразглеждане на Конституцията и упражняването на свободата на изразяване на мнение, на събрания и на сдружения; осъжда използването на въвеждането на спешни мерки в контекста на пандемията от COVID-19 като претекст за ограничаване на основните права на алжирския народ;
2. призовава алжирските органи незабавно и безусловно да освободят Мохамед Халед Драрени и всички задържани и обвинени поради упражняването на правото си на свобода на изразяване на мнение онлайн или офлайн, както и правото си на свобода на събранията и сдруженията, включително Ясин Мебарки, Абделах Бенаум, Мохамед Таджадит, Абделкрим Зегилеш, Валид Кешида, Брахим Лалами, Айса Шуха, Зохеир Кадам, Валид Некиш, Нуредин Кимуд и Хаким Адад; повтаря призива на върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле, в контекста на пандемията от COVID-19, за спешно освобождаване на всички политически затворници и на задържаните за изразяване на инакомислие; призовава алжирските органи да деблокират медиите и да сложат край на арестуването и задържането на политически активисти, журналисти и защитници на правата на човека, както и на всеки, който изразява инакомислие или критика към правителството;
3. отново заявява, че свободата на изразяване на мнение, включително свободата на журналистите и гражданите да отразяват, анализират и предоставят коментари относно протести или всяко друго изразяване на недоволство от правителството или от свързани с правителството институции или отделни лица, е от основно значение за напълно демократичен политически преход;
4. изразява своята солидарност с всички алжирски граждани – жени и мъже, от различен географски, социално-икономически и етнически произход, които от февруари 2019 г. участват в мирни демонстрации с искания за контролирана от гражданите държава, народен суверенитет, зачитане на принципите на правовата държава, социална справедливост и равенство между половете; призовава алжирските органи да предприемат подходящи мерки за борба с корупцията;
5. отново призовава алжирските органи да прекратят всяка форма на сплашване, съдебен тормоз, криминализиране или произволен арест и задържане на критикуващи журналисти, автори на интернет блогове, защитници на правата на човека, адвокати и активисти, както и да предприемат подходящи стъпки, за да осигурят и гарантират на всички правото на свобода на изразяване на мнение, сдружаване и мирни събрания, свобода на медиите и свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията, които са гарантирани от Конституцията на Алжир и от Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е подписал и ратифицирал; осъжда всяка форма на прекомерна употреба на сила от служители на правоприлагащите органи при разпръсването на мирни протести; отново отправя призива си към алжирските органи да проведат независими разследвания на всички случаи на прекомерна употреба на сила от служители на правоприлагащите органи, както и да потърсят отговорност от извършителите; призовава алжирските органи да изпълняват своите международни ангажименти в рамките на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
6. отбелязва, че след приемането на резолюцията на Парламента от 28 ноември 2019 г. някои политически активисти бяха временно освободени, като например представителите на опозицията Карим Табу, Мустафа Бенджема и Калед Тазагхарт;
7. настоятелно призовава алжирските органи да гарантират създаването на свободно гражданско пространство, което да позволява истински политически диалог и да не криминализира основните свободи, като приемат ново законодателство, което е изцяло в съответствие с международните стандарти и което не предвижда изключения, които са незаконни съгласно международното право, по-специално конвенциите, ратифицирани от Алжир, включително конвенциите на Международната организация на труда (МОТ); подчертава, че това свободно гражданско пространство е предварително условие за демократичен и ръководен от гражданите Алжир; изразява съжаление поради факта, че чуждестранните репортери все още са изправени пред административни пречки и препятствия при получаването на журналистически визи да работят в страната;
8. припомня, че зачитането на демократичните принципи и основните права, установени от Всеобщата декларация за правата на човека, е един от основните елементи на Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир от 2005 г.; подчертава, че продължаващият политически преход трябва да гарантира правото на алжирците, независимо от пола и от географския, социално-икономическия и етническия им произход, включително берберите, да участват пълноценно в демократичния процес и да упражняват правото си да участват в обществени дела, включително като се обърне тенденцията за намаляване на пространството за независимото гражданско общество, журналистиката и политическата активност;
9. изразява загриженост относно рестриктивните нови закони, като например Закон 20-06, който произволно криминализира разпространението на „фалшиви новини“, подкопаващи честта на държавните служители, и финансирането на сдруженията; подчертава, че този закон съдържа редица разпоредби, които нарушават международните стандарти относно свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване, включително членове 19 и 22 от Международния пакт за граждански и политически права;
10. настоятелно призовава алжирските органи да преразгледат действащия Закон 12-06 от 2012 г., ограничаващ сдруженията, и Закон 91-19 от 1991 г. за публичните събрания и демонстрации, с който се установява режим на предварително разрешение, и да гарантират, че съответният административен орган без забавяне ще издаде документ за регистрация на различни организации на гражданското общество, неправителствени, религиозни и благотворителни организации, които са подали заявление за предварителна регистрация;
11. изразява съжаление във връзка с измененията на Наказателния кодекс на Алжир през април 2020 г., които ограничават свободата на печата, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване; настоятелно призовава алжирските органи да преразгледат Наказателния кодекс, и по-специално членове 75, 79, 95а, 98, 100, 144, 144а, 144а2, 146 и 196а, в съответствие с Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите, за да се спре криминализирането на свободата на изразяване на мнения и на мирните събрания и сдружения;
12. приветства факта, че членове 4 и 223 от преразгледаната конституция укрепват статута на езика тамазигт като национален и официален език; подчертава, че подобни декларации не трябва да служат като средство да се пренебрегват структурните проблеми, пред които е изправен езикът тамазигт, или да се внася разделение в движението Хирак; призовава алжирските органи да гарантират равно третиране пред закона при използването на арабски и тамазигт; настоятелно призовава алжирското правителство да отмени забраната за развяване на берберското знаме и незабавно да освободи всеки, който е лишен от свобода заради показването на берберски символи;
13. подкрепя алжирските адвокати и другите практикуващи юристи, които продължават да се стремят да поддържат най-високи стандарти на правосъдие, въпреки контекста и произтичащите от това рискове; призовава алжирските органи да гарантират изцяло независимостта на съдебната власт и безпристрастността на съдебната система и да прекратят и забранят всякакви ограничения, неправомерни влияния, натиск, заплахи или намеса в процеса на вземане на съдебни решения и в други съдебни въпроси;
14. призовава алжирските органи да осигурят пълна отчетност и граждански и демократичен контрол върху въоръжените сили, както и ефективното им подчинение на законно конституиран граждански орган, и да гарантират, че ролята на армията е определена по подходящ начин в Конституцията и изрично ограничена до въпросите на националната отбрана;
15. настоятелно призовава алжирските органи да позволят достъп до страната на международните организации за защита на правата на човека и на специалните процедури на ООН;
16. изразява загриженост във връзка с административните пречки, пред които са изправени религиозните малцинства в Алжир, и по-специално във връзка с Наредба № 06-03; насърчава правителството на Алжир да преразгледа Наредба № 06-03, за да я приведе в по-голямо съответствие с Конституцията и с международните си задължения в областта на правата на човека, и по-специално член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; призовава за зачитане на свободата на вероизповедание на всички религиозни малцинства;
17. очаква ЕС да постави положението с правата на човека в центъра на сътрудничеството си с алжирските органи, по-специално по време на предстоящото заседание на Съвета за асоцииране ЕС-Алжир; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изготви и предостави списък на отделните случаи, предизвикващи особена загриженост, включително посочените в настоящата резолюция, и редовно да докладва на Парламента за напредъка в разрешаването на тези случаи;
18. призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки, заедно със специалния представител на ЕС за правата на човека, да подкрепят групите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и протестиращите, включително като приемат по-категорична публична позиция по отношение на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Алжир, ясно и публично осъждат нарушенията на правата на човека, настоятелно призовават органите да освободят произволно задържаните лица и да спрат прекомерното използване на предварителното задържане, искат достъп до задържаните лица, следят съдебните процеси срещу активисти, журналисти и защитници на правата на човека и наблюдават отблизо положението с правата на човека в Алжир, използвайки всички налични инструменти;
19. подчертава значението на отношенията между ЕС и Алжир, в които Алжир е важен съсед и партньор; припомня значението на силни и задълбочени отношения между ЕС и Алжир и отново потвърждава ангажимента си за насърчаване на тези отношения въз основа на пълно зачитане на общите ценности като зачитането на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и свободата на медиите;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, делегацията на ЕС в столицата Алжир, правителството на Алжир, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и Съвета на Европа.
- [1] Приети текстове, P9_TA(2019)0072.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2015)0188.