ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно влошаващото се положение с правата на човека в Египет, по-специално случая на активистите от Египетската инициатива за лични права (ЕИЛП)
16.12.2020 - (2020/2912(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9‑0426/2020 (Verts/ALE)
B9‑0427/2020 (S&D)
B9‑0430/2020 (Renew)
Кати Пири, Пиерфранческо Майорино
от името на групата S&D
Ян‑Кристоф Йотен, Мария Сорая Родригес Рамос, Петрас Аущревичюс, Малик Азмани, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Клемен Грошел, Бернар Гета, Свеня Хан, Карин Карлсбро, Мориц Кьорнер, Илхан Кючюк, Фредерик Рийс, Рамона Стругариу, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Мунир Сатури, Хана Нойман
от името на групата Verts/ALE
Марио Фуроре, Киара Джема, Тициана Бегин, Сабрина Пинедоли, Лаура Ферара, Даниела Рондинели, Фабио Масимо Касталдо
Резолюция на Европейския парламент относно влошаващото се положение с правата на човека в Египет, по-специално случая на активистите от Египетската инициатива за лични права (ЕИЛП)
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Египет, и по-специално резолюцията си от 24 октомври 2019 г.[1],
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно Египет от август 2013 г. и февруари 2014 г.,
– като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Египет, и по-специално изявлението му от 21 ноември 2020 г. относно неотдавнашните арести на активисти в областта на правата на човека,
– като взе предвид изявлението на говорителя на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно Египет от 20 ноември 2020 г.,
– като взе предвид призива на експерти на ООН от 27 ноември 2020 г. за освобождаването на египетските защитници на правата на човека, които бяха задържани след среща с дипломати, и изявлението на експертите от 7 декември 2020 г. относно решението за освобождаване под гаранция на трима висши служители на Египетската инициатива за лични права (ЕИЛП),
– като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека за Египет за периода 2019 – 2020 г.,
– като взе предвид съвместното изявление от 13 май 2020 г. на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), Световната здравна организация (СЗО), Общата програма на ООН срещу ХИВ/СПИН (ЮНЕЙДС) и Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) относно COVID-19 в затворите и други затворени структури,
– като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г. и беше укрепено от Плана за действие от 2007 г., като взе предвид приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., приети на 25 юли 2017 г., съвместната декларация, обявена след Съвета за асоцииране ЕС – Египет през 2017 г. и съвместната декларация по повод шестото заседание на Подкомитета ЕС – Египет по политическите въпроси, правата на човека и демокрацията от 23 – 24 юни 2019 г.,
– като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, които са ратифицирани от Египет,
– като взе предвид Конституцията на Египет, и по-специално член 52 от нея относно забраната на изтезанията във всички форми и видове, член 73 относно свободата на събранията и член 93 относно задължителния характер на международното право в областта на правата на човека,
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Египет на 20 март 1984 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че положението с правата на човека в Египет продължи да се влошава, като органите засилват репресиите си срещу гражданското общество, защитниците на правата на човека, здравните работници, журналистите, членовете на опозицията, представителите на академичните среди и адвокатите, и продължават брутално и систематично да потискат всяка форма на несъгласие, като по този начин подкопават основните свободи, а именно свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, свободата на сдружаване и събрания, политическия плурализъм, правото на участие в обществените дела и принципите на правовата държава;
Б. като има предвид, че след срещата им с 13 чуждестранни посланици и дипломати на 3 ноември 2020 г. трима активисти от Египетската инициатива за лични права (ЕИЛП), една от последните независими организации за защита на правата на човека в Египет, Гасер Абдел Разек, Карим Енара и Мохамед Башир, бяха арестувани от силите за сигурност и обвинени в тероризъм и престъпления, свързани с националната сигурност, между 15 и 19 ноември 2020 г.;
В. като има предвид, че след изразяването на загриженост на национално и международно равнище, включително от страна на СВКПЧ, говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и държавите членки, на 3 декември 2020 г. активистите бяха освободени под гаранция и пуснати, а обвиненията останаха; като има предвид, че въпреки освобождаването им на 6 декември 2020 г. египетски съд, който разглежда свързани с тероризъм дела, потвърди решението на прокурора за замразяване на активите им докато бъдат проведени разследванията;
Г. като има предвид, че репресиите срещу ЕИЛП започнаха през 2016 г., когато банковите сметки на бившия директор и основател на ЕИЛП Хосам Бахгат бяха замразени и му беше забранено да напуска страната; като има предвид, че ЕИЛП предоставя безценна услуга по отношение на насърчаването на личните, политическите, гражданските, икономическите и социалните права и свободи в страната;
Д. като има предвид, че на 7 февруари 2020 г. изследователят на ЕИЛП по правата на половете и докторант по програма „Еразъм“ в Университета в Болоня, Италия, Патрик Джордж Заки беше произволно арестуван на международното летище в Кайро; като има предвид, че според неговия адвокат Патрик Джордж Заки е бил подложен на 17-часов разпит от Агенцията за национална сигурност на Египет преди да бъде прехвърлен в Мансура, където е бил бит и измъчван с електрически шокове; като има предвид, че Патрик Джордж Заки беше обвинен, наред с другото, в разпространение на подривна пропаганда, подстрекаване към протести и подбуждане към тероризъм; като има предвид, че въпреки че здравословното му положение го излага на особен риск от заразяване с COVID-19 в затвора „Тора“, предварителното задържане на Патрик Джордж Заки е удължавано непрекъснато през последните 10 месеца; като има предвид, че програма „Еразъм“ се счита за една от най-успешните инициативи за популяризирането на основните ценности на ЕС; като има предвид, че задържането на Патрик Джордж Заки по време на стипендията му в Европа представлява заплаха за тези ценности и че ЕС трябва да направи всичко по силите си, за да намери решение за този случай;
Е. като има предвид, че свободата на медиите в Египет намалява през последните години предвид ограниченото пространство за журналистите; като има предвид, че журналистите и членовете на техните семейства все повече биват преследвани и се сблъскват със задържания, заплахи и сплашване; като има предвид, че египетските органи продължават да блокират уебсайтовете на местни и международни новинарски организации и организации за защита на правата на човека;
Ж. като има предвид, че десетки хиляди защитници на правата на човека, включително активисти за правата на жените, активисти за правата на ЛГБТИ, адвокати, журналисти, активисти, мирни дисиденти и членове на опозицията, продължават да бъдат лишени от свобода при животозастрашаващи условия; като има предвид, че насилственото изчезване на защитници на правата на човека се превръща в системна практика на египетските органи; като има предвид, че превантивното предварително задържане и предпазните мерки се използват, за да се попречи на активистите и техните адвокати да извършват законната си дейност в областта на правата на човека или да упражняват мирно основните си свободи в Египет;
З. като има предвид, че египетските активисти на гражданското общество, защитници на правата на човека, журналисти и представители на академичните среди следва да могат да извършват законните си дейности без каквито и да било пречки или страх от репресии срещу тях или техните роднини; като има предвид, че се извършва незаконно цифрово наблюдение над тяхната работа, профили в социалните медии и лични устройства;
И. като има предвид, че законодателството за борба с тероризма, въведено при управлението на президента ас-Сиси, е критикувано от много организации за защита на правата на човека за това, че е предоставило на органите опасно голяма свобода по отношение на тълкуването и че с него се злоупотребява, за да се заглушат защитниците на правата на човека, техните адвокати, активисти и членове на опозицията; като има предвид, че заподозрените в дела за тероризъм често не получават справедлив съдебен процес, тъй като те биват отнасяни пряко до военните съдилища; като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ след военния преврат от 2013 г. египетските органи са включили около 3 000 души в терористични списъци, осъдили са 3 000 души на смърт и са задържали 60 000 души;
Й. като има предвид, че според организации на гражданското общество Египет е екзекутирал най-малко 110 души през 2020 г., като 66 от тези екзекуции са извършени от 3 октомври 2020 г. насам, което означава, че през последните два месеца са били екзекутирани повече хора, отколкото през цялата 2019 г.; като има предвид, че най-малко 39 души се намират под непосредствена заплаха да бъдат екзекутирани; като има предвид, че според сведенията тези присъди са следствие от явно несправедливи съдебни процеси, белязани от принудителни „признания“ и други сериозни нарушения на правата на човека, включително изтезания и насилствени изчезвания, при които липсва каквото и да било сериозно разследване на тези деяния и законосъобразна процедура за жертвите, както например в случая на коптския християнски монах Исая ал-Макари; като има предвид, че продължават да бъдат осъждани деца на смърт; като има предвид, че член 122 от египетския Закон за детето продължава да буди сериозно безпокойство, тъй като позволява при определени обстоятелства деца да бъдат съдени в масови съдебни процеси в съдилища за пълнолетни и е довел до постановяването на смъртни присъди на най-малко 17 непълнолетни лица от 2011 г. насам;
К. като има предвид, че Египет се намира в извънредно положение от 10 април 2017 г. насам; като има предвид, че масовите съдебни процеси продължават въпреки повсеместното осъждане от страна на международната общност, че те са просто неспособни да отговорят на основните изисквания на международното право относно правото на законосъобразна процедура и правото на справедлив съдебен процес; като има предвид, че броят на цивилните граждани, които биват съдени във военни съдилища, е по-висок от всякога;
Л. като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз срещу жени са поразили египетското общество през последните десетилетия, като жертвите често биват обвинявани, а органите не са направили много, за да изправят заподозрените лица пред съда или за да оспорят дискриминационните норми, които стоят в основата на подобно насилие; като има предвид, че все още са широко разпространени зловредни практики, като например проверките за девственост, включително от страна на египетските органи; като има предвид, че Законът за насилието срещу жени, който е блокиран в египетския парламент от 2017 г. насам, все още предстои да бъде ратифициран; като има предвид, че съществуващите политики и закони срещу гениталното осакатяване на жени не се прилагат добре и тази практика продължава; като има предвид, че защитниците на правата на жените и феминистките активисти продължават да бъдат подложени на репресии;
М. като има предвид, че на 10 декември 2020 г. и след четиригодишно съдебно разследване италианските прокурори в Рим обявиха, че разполагат с недвусмислени доказателства за участието на четирима египетски служители по държавната сигурност в тежкото отвличане, тежката телесна повреда и убийството на италианския изследовател Джулио Реджени; като има предвид, че адвокатите на Египетската комисия за права и свободи (ECRF) продължават да оказват подкрепа на правния екип на Реджени в Италия, тъй като те са законните представители в Египет; като има предвид, че египетските органи постоянно възпрепятстваха напредъка на разследването и разкриването на истината за отвличането, изтезаването и убийството на Джулио Реджени и смъртта на френския учител Ерик Ланг, който беше задържан в Кайро през 2013 г., осуетявайки по този начин възможността отговорните лица да бъдат подведени под отговорност;
Н. като има предвид, че ЕС е първият по важност икономически партньор на Египет и неговият основен източник на чуждестранни инвестиции; като има предвид, че през юни 2017 г. ЕС и Египет приеха приоритети на партньорството, които имат за цел да засилят сътрудничеството в широк кръг от области, включително в областта на сигурността, борбата с тероризма и реформата на съдебната система;
1. отново изразява съжаление по възможно най-категоричен начин за продължаващите и засилващите се репресии от държавните органи и органите за сигурност на Египет по отношение на основните права и срещу защитници на правата на човека, адвокати, протестиращи, журналисти, блогъри, профсъюзни дейци, студенти, деца, активисти в областта на правата на жените и равенството между половете, лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ), политически опоненти, включително членове на техните семейства, организации на гражданското общество и малцинствата, единствено в отговор на упражняването от тяхна страна на основните им свободи или на изразяването на несъгласие; призовава за независимо и прозрачно разследване на всички нарушения на правата на човека и за подвеждането под отговорност на извършителите; подчертава значението на силното и добре функциониращо гражданско общество;
2. изразява възмущение си от неотдавнашните арести на високопоставените активисти от ЕИЛП Гасер Абдел Разек, Карим Енара и Мохамед Башер в отговор на законната им среща с европейски дипломати в Кайро; приветства временното им освобождаване, но настоятелно призовава органите да оттеглят всички обвинения срещу тях, да преустановят всички форми на тормоз и сплашване срещу тях, както и срещу учредителя и изпълняващия длъжността директор на ЕИЛП Хосам Бахгат, и да отменят всички ограничителни мерки, включително забрани за пътуване и замразяване на активи, приети срещу тях и ЕИЛП; призовава египетското правителство да гарантира, че делото им ще бъде разгледано по прозрачен, справедлив и бърз начин;
3. съжалява, че в решението за освобождаването им не са включени други задържани лица от ЕИЛП, по-специално Патрик Джордж Заки, чиято заповед за задържане е била продължена с още 45 дни на 6 декември 2020 г.; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Патрик Джордж Заки и за оттегляне на всички обвинения срещу него; счита, че е необходима силна, бърза и координирана дипломатическа реакция на ЕС на неговия арест и продължително задържане;
4. отново призовава за незабавното и безусловно освобождаване на произволно задържаните и осъдени заради своята законна и мирна работа в областта на правата на човека, по-специално на Мохамед Ибрахим, Мохамед Рамадан, Абделрахман Тарек, Езат Гонайм, Хайтам Мохамадеен, Алаа Абдел Фатах, Ибрахим Метвали Хегази, Махиенур ел-Масри, Мохамед ел-Бакер, Хода Абделмонием, Ахмед Амаша, Ислам ел-Кали, Абдел Монеим Абул Фотух, Есраа Абдел Фатах, Рами Камел, Ибрахим Ез ел-Дин, Зиад ел-Елаими, Хасан Барбари, Рами Шаат, Санаа Сейф, Солафа Магди, Хосам ал-Саяд, Махмуд Хюсеин и Камал ел-Балши;
5. подчертава, че продължаващите арести и задържания са част от по-широка схема на сплашване на правозащитни организации, както и нарастващите ограничения на свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, на сдружаването и на мирните събрания в Египет, и призовава за прекратяване на всички тези действия; изразява съжаление във връзка с продължаващото използване от страна на Египет на законодателството за борба с тероризма, произволното включване на защитници на правата на човека в списъците с терористи на Египет и предварителното задържане с цел преследване и криминализиране на работата на защитниците на правата на човека, което е несъвместимо с принципите на правовата държава и задълженията на Египет съгласно международното право в областта на правата на човека; настоятелно призовава египетските органи да изменят или отменят всяко неправомерно законодателство, по-специално своя закон за неправителствените организации (НПО) от 2019 г. и своя закон за борба с тероризма; отново призовава египетските органи да приключат Дело 173/2011 („Делото за чуждестранно финансиране“) и да отменят всички забрани за пътуване и замразяване на активи, наложени на най-малко 31 защитници на правата на човека и служители на неправителствени организации в областта на правата на човека по делото;
6. призовава египетските органи да гарантират, че отношението към всяко задържано лице съответства на условията, определени в Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен, приет от Общото събрание на ООН с Резолюция 43/173 на 9 декември 1988 г., че в очакване на освобождаването им на задържаните лица се предоставя пълен достъп до техните семейства, до адвокати по техен избор и подходящи медицински грижи, както и че се провеждат надеждни разследвания на всички твърдения за малтретиране или изтезания;
7. изразява дълбоката си загриженост относно съдбата на задържаните лица и лишените от свобода в препълнени места за задържане в ужасяващи условия по време на пандемията от COVID-19, и призовава органите спешно да решат проблема с пренаселеността на местата за задържане; призовава органите да предоставят неограничен достъп на независима организация до строго охранявания затвор „Тора“ с цел наблюдение на условията на задържане; осъжда произволните арести, тормоза и репресиите на медицински служители и журналисти за това, че говорят за положението с COVID-19 или за реакцията на египетската държава през 2020 г.; призовава египетските органи да прекратят тази практика и да освободят оставащите произволно задържани медицинските служители;
8. изразява съжаление за увеличаването на броя на екзекуциите в Египет и отхвърля използването на смъртното наказание; призовава египетските органи да обявят мораториум върху смъртното наказание с оглед на неговото премахване и да предприемат всички стъпки, за да гарантират стриктното спазване на гаранциите за надлежен процес и всички възможни защитни мерки за осигуряване на справедлив съдебен процес; призовава Египет незабавно да освободи всички непълнолетни лица, които са получили смъртни присъди, и да измени член 122 от своя Закон за детето;
9. призовава египетските органи да приемат всеобхватен закон относно насилието срещу жени и национална стратегия за прилагане на одобрените закони срещу сексуалното насилие; настоятелно призовава органите да използват наличните насоки на ООН, като Наръчника на ООН за законодателство относно насилието срещу жени, за да определят части относно борбата с насилието срещу жени, включително защитата на преживелите лица и свидетелите чрез обучени служители и доставчици; призовава египетските органи да прекратят всякакъв вид преследване срещу жени на основание „нарушаване на морала“, както в случая със защитничката на правата на човека Амал Фати; призовава органите незабавно да сложат край на арестите и наказателното преследване на членове на общността на ЛГБТИ лицата или на отделни лица единствено въз основа на тяхната реална или предполагаема сексуална ориентация, като например в случая на Сейф Бедур;
10. изразява съжаление за опита на египетските органи за подвеждане и възпрепятстване на напредъка в разследването на отвличането, изтезанията и убийството през 2016 г. на Джулио Реджени, италиански изследовател; съжалява за упорития отказ на египетските органи да предоставят на италианските органи цялата информация и всички документи, необходими за бързото, прозрачно и безпристрастно разследване на убийството на г-н Реджени в съответствие с международните задължения на Египет; призовава ЕС и държавите членки да настояват египетските органи да сътрудничат изцяло на италианските съдебни органи, като престанат да отказват да изпратят адресите на пребиваване, както се изисква от италианското право, на четиримата заподозрени, посочени от италианските прокурори в Рим след приключване на разследването, за да се даде възможност за официалното отправяне на обвинение и справедлив съдебен процес в Италия; предупреждава египетските органи да не предприемат ответни действия срещу свидетелите или срещу Египетската комисия за права и свободи (ECRF) и нейните адвокати;
11. изразява силна политическа и човешка подкрепа за семейството на Джулио Реджени за постоянното им и достойно търсене на истината; припомня, че търсенето на истината за отвличането, изтезанията и убийството на европейски гражданин не е задача само на семейството и че предприемането на всички необходими дипломатически действия е задължение на националните институции и институциите на ЕС;
12. отбелязва, че Египет е важен партньор на Европейския съюз и неговите държави членки в широк кръг от области, включително търговията, сигурността, борбата срещу международния тероризъм и контактите между хората; подкрепя египетския народ в стремежа му за създаване на свободна, стабилна, просперираща, приобщаваща и демократична държава, която спазва своето национално законодателство и международното законодателство, когато става въпрос за защитата и утвърждаването на правата на човека;
13. припомня на египетските органи, че зачитането на правата на човека и основните свободи представлява съществен елемент от отношенията между ЕС и Египет и че осигуряването на пространство за гражданското общество е съвместен ангажимент, залегнал в приоритетите на партньорството между ЕС и Египет, така, както е предвидено в конституцията на Египет; подчертава, че никой защитник на правата на човека не следва да бъде изправян пред заплаха от финансови ограничения, наказателно преследване, забрани за пътуване или условия за освобождаване под гаранция, или да бъде лишаван от свобода заради законната си работа в областта на правата на човека; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да изрази загриженост относно положението с правата на човека в Египет публично и да изразява такава загриженост на всяка среща на високо равнище с египетските органи;
14. насърчава представителите на делегацията на ЕС и на държавите членки в Кайро да присъстват на съдебните процеси срещу египетски и чуждестранни журналисти, блогъри, профсъюзни дейци, защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество в страната и да ги посещават в центровете за задържане;
15. повтаря призива си към заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да реагират по единен и решителен начин, както и съгласувано с други партньори със сходни виждания, на репресиите и нарушенията на правата на човека в Египет и да използват всички инструменти, с които разполагат, за да осигурят конкретен напредък в областта на правата на човека в Египет; настоятелно призовава по-специално ЕС и неговите държави членки да поемат водеща роля на предстоящата сесия на Съвета на ООН по правата на човека за създаване на отдавна очаквания механизъм за мониторинг и докладване относно тежки нарушения на правата на човека в Египет; приветства приемането от Съвета на глобален режим на санкции за нарушения на правата на човека/Закон на ЕС „Магнитски“ и отново призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да разгледат възможността за целенасочени ограничителни мерки срещу високопоставени египетски длъжностни лица, отговорни за най-тежките нарушения в страната;
16. отново призовава за задълбочен и цялостен преглед на отношенията на ЕС с Египет; счита, че положението с правата на човека в Египет изисква сериозно преразглеждане на операциите за бюджетна подкрепа на Комисията, както и ограничаване на помощта от ЕС предимно до подкрепа на демократичните участници и гражданското общество; призовава за повече прозрачност по отношение на всички форми на финансова подкрепа или обучение, предоставяни от ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка за Египет; припомня, че ЕС и неговите държави членки не трябва да присъждат награди на лидери, отговорни за нарушения на правата на човека;
17. призовава ЕС, с оглед на договарянето на нови приоритети за партньорство, да установи ясни критерии, които да поставят по-нататъшното сътрудничество в центъра на отношенията на ЕС с Египет с цел постигането на напредък по отношение на реформата на демократичните институции, принципите на правовата държава и правата на човека, и да интегрира въпросите за правата на човека във всички преговори с египетските органи; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да поставят необходимостта от осезаеми подобрения на положението с правата на човека, по-специално освобождаването на произволно задържани защитници на правата на човека и журналисти, в центъра на следващото заседание на Съвета за асоцииране ЕС-Египет; отново заявява, че сътрудничеството в областта на управлението на миграцията или борбата с тероризма, както и геополитическите съображения, не следва да бъдат за сметка на постоянния натиск за спазване на правата на човека и отчетност за нарушения на правата на човека;
18. повтаря своите неотдавнашни призиви към държавите – членки на ЕС, да предприемат последващи действия във връзка със заключенията си от Съвета по външни работи на 21 август 2013 г., с които се обявява спирането на лицензиите за износ на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС[2], и осъжда продължаващото неспазване от страна на държави – членки на ЕС, на тези ангажименти; призовава държавите членки да спрат напълно износа за Египет на оръжия, технологии за наблюдение и друго оборудване за сигурност, които могат да улеснят нападенията над защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, включително в социалните медии, както и извършването на всякакви други видове вътрешни репресии; призовава ЕС да прилага изцяло мерките си за контрол на износа по отношение на Египет във връзка със стоки, които биха могли да бъдат използвани за репресии, изтезания или за изпълнение на смъртни присъди;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Египет и на Африканска комисия по правата на човека и народите.
- [1] Приети текстове, P9_TA(2019)0043.
- [2] OВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.