Процедура : 2020/2914(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0440/2020

Внесени текстове :

RC-B9-0440/2020

Разисквания :

PV 17/12/2020 - 8.3
CRE 17/12/2020 - 8.3

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0376

<Date>{16/12/2020}16.12.2020</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9-0440/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0441/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0443/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0444/2020</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0445/2020</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 186kWORD 56k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9-0440/2020 (Verts/ALE)

B9-0441/2020 (S&D)

B9-0443/2020 (Renew)

B9-0444/2020 (ECR)

B9-0445/2020 (PPE)</TablingGroups>


<Titre>относно Иран, по-специално случая на носителката на наградата „Сахаров“ за 2012 г. Насрин Сотуде</Titre>

<DocRef>(2020/2914(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Давид Лега, Желяна Зовко, Изабел Визелер-Лима, Сандра Калниете, Дейвид Макалистър, Мириам Лексман, Радослав Шикорски, Паулу Ранжел, Анджей Халицки, Томаш Здеховски, Елжбета Катажина Лукачийевска, Владимир Билчик, Инесе Вайдере, Кристиан Загарц, Вангелис Меймаракис, Кшищоф Хетман, Романа Томц, Магдалена Адамович, Иван Щефанец, Беноа Лютджен, Ева Майдел, Лудек Нидермайер, Иржи Поспишил, Станислав Полчак, Стелиос Кимбуропулос, Михаела Шойдрова, Петер Полак, Лорант Винце, Йоан-Рареш Богдан, Янина Охойска</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Кати Пири, Юте Гутеланд</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Хилде Вотманс, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Клемен Грошел, Свеня Хан, Карин Карлсбро, Мориц Кьорнер, Илхан Кючюк, Хавиер Нарт, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Рамона Стругариу, Мари-Пиер Ведрен</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Хана Нойман, Ернест Уртасун Доменек</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Ришард Антони Легутко, Анна Елжбета Фотига, Карол Карски, Адам Белан, Ришард Чарнецки, Асита Канко, Йоана Копчинска, Елжбета Крук, Елжбета Рафалска, Богдан Жонца, Херман Терч, Валдемар Томашевски, Витолд Ян Вашчиковски, Чарли Веймерс, Ядвига Вишневска</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Фабио Масимо Касталдо</Depute>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно Иран, по-специално случая на носителката на наградата „Сахаров“ за 2012 г. Насрин Сотуде

(2020/2914(RSP))

 

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюцията от 13 декември 2018 г. относно Иран, и по-специално случая на Насрин Сотуде[1], и резолюцията от 17 септември 2019 г. относно положението на защитниците на правата на жените и лишените от свобода лица с двойно гражданство на ЕС и Иран[2],

 като взе предвид изявлението на Службата на Върховния комисар за правата на човека на ООН (СВКПЧ) от 9 декември 2020 г. относно Иран, в което се отправя искане за освобождаване на Насрин Сотуде,

 като взе предвид изявлението от 12 декември 2020 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно екзекуцията на г-н Рухолах Зам,

 като взе предвид изявлението на СВКПЧ от 25 ноември 2020 г., в което се призовава Иран да спре екзекуцията на Ахмадреза Джалали,

 като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран от 26 октомври 2020 г., в което настоятелно се призовава за търсене на отговорност за насилственото потушаване на протестите, както и неговия доклад от 21 юли 2020 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

 като взе предвид 5-ия диалог на високо равнище между Европейския съюз и Иран от 9 декември 2020 г.,

 като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията и относно свободата на изразяване на мнение,

 като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Насрин Сотуде през 2012 г.,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че Насрин Сотуде, лауреат на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2012 г., която е ирански адвокат, активист в областта на правата на човека и политически затворник, през последните 15 години се бори за правата на жените, децата, религиозните малцинства, журналистите и хората на изкуството, както и за правата на осъдените на смърт, и че в резултат на това непрекъснато е била обект на нападки и тормоз от страна на иранските органи и е била неколкократно арестувана и лишавана от свобода; като има предвид, че наказателното ѝ преследване и повдигнатите срещу нея обвинения показват в каква сериозна степен иранската съдебна власт криминализира дейността в областта на правата на човека;

Б. като има предвид, че Насрин Сотуде беше произволно задържана на 13 юни 2018 г. заради това, че е представлявала жени, протестирали срещу иранския закон за задължителното носене на хиджаб,  и беше задочно осъдена през март 2019 г. на 33 години лишаване от свобода и 148 удара с камшик; като има предвид, че експерти на ООН многократно са изразявали сериозни опасения, че настоящото ѝ задържане е произволно, и са призовавали за нейното освобождаване;

В. като има предвид, че Насрин Сотуде беше временно освободена на 7 ноември 2020 г. след положителен тест за COVID-19; като има предвид, че на 2 декември 2020 г. ѝ беше наредено да се върне в затвора Карчак, център за задържане на жени в Техеран, известен с жестоки и нечовешки условия на задържане; като има предвид, че това решение от страна на иранските органи може да има животозастрашаващи последици за нея и допълнително да удължи произволното ѝ лишаване от свобода в нарушение на задълженията на Иран съгласно международното право в областта на правата на човека;

Г. като има предвид, че семейството, роднините и приятелите на Насрин Сотуде, и по-специално съпругът ѝ Реза Хандан, са били обект на нападки от страна на иранските органи, с цел да ги принудят да мълчат и да се спре всяка кампания за освобождаването на Насрин Сотуде;

Д. като има предвид, че задържането на Насрин Сотуде е част от засилени репресии срещу защитниците на правата на жените в Иран; като има предвид, че защитниците на правата на жените, активно участвали в кампании за овластяване на жените и засилване на техните права, са подлагани на тормоз, произволни арести и задържания и че са нарушавани правата им на законосъобразно производство и справедлив съдебен процес;

Е. като има предвид, че има информация, че Ахмадреза Джалали, иранско-шведски лекар и преподавател в университета VUB в Белгия и Universita degli Studi del Piemonte Orientale в Италия, който беше осъден на смърт по неоснователни обвинения в шпионаж през октомври 2017 г., е прехвърлен в условия на строг тъмничен режим в подготовка за екзекуцията му, въпреки широко разпространените констатации, които потвърждават, че процесът му е явно несправедлив и че присъдата му се основава на изтръгнати с мъчения признания; като има предвид, че Ахмадреза Джалали е получил заплахи от ирански длъжностни лица, че той и семейството му в Швеция и Иран ще бъдат убити; като има предвид, че в писмо, написано от политическия затвор Евин, той пише, че причината за задържането му е, че е отказал да извършва шпионаж за Иран срещу европейските институции; като има предвид, че д-р Джалали беше информиран на 24 ноември 2020 г., че екзекуцията му предстои да бъде изпълнена;

Ж. като има предвид, че на 12 декември 2020 г. журналистът Рухолах Зам беше екзекутиран чрез обесване след много бързо взето решение на Върховния съд от 8 декември 2020 г. да подкрепи смъртната му присъда по неясни обвинения в това, че „сее корупция на земята“, подкрепени от насилствено изтръгнати признания; като има предвид, че г-н Зам, който получи убежище във Франция през 2009 г. и ръководеше популярния канал Telegram, критичен към иранските органи, беше подмамен да отиде в Ирак и беше отвлечен и отведен в Иран от иранските органи; като има предвид, че екзекуцията му заради упражняване на правото му на свобода на изразяване на мнение представлява грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека;

З. като има предвид, че Фариба Аделках, гражданка на ЕС и изтъкнат френско-ирански представител на академичните среди, научен  директор в Института за политически науки в Париж, е произволно задържана от юни 2019 г. насам в затвора Евин;

И. като има предвид, че продължават да бъдат задържани лица с двойно гражданство – европейско и иранско, като след задържането са подлагани на продължителен строг тъмничен режим и разпити, без законосъобразно производство, без достъп до справедлив съдебен процес и с дълги присъди за лишаване от свобода въз основа на неясни или неконкретизирани обвинения в „нарушаване на националната сигурност“ и в „шпионаж“; като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство, като по този начин ограничава достъпа на чуждестранните посолства до гражданите им с двойно гражданство, задържани в Иран;

Й. като има предвид, че иранските съдилища не осигуряват законосъобразни производства и справедливи съдебни процеси, отказват достъп до адвокат, особено по време на разследването, и не разрешават посещения от страна на консулски служби, ООН или хуманитарни организации; като има предвид, че присъдите, произнасяни от иранските съдебни органи, често се основават на неясни или неконкретизирани обвинения в нарушаване на националната сигурност и в шпионаж; като има предвид, че липсват независими механизми за гарантиране на отчетност в рамките на съдебната система и че продължават да съществуват сериозни опасения относно политизирането на съдиите;

К. като има предвид, че протестите на гражданското общество в Иран срещу бедността, инфлацията, корупцията и политическия авторитаризъм бяха посрещнати от иранските органи с тежки репресии; като има предвид, че иранските разузнавателни служби са засилили репресиите срещу дейци от гражданското общество и защитници на правата на човека, адвокати, активисти в областта на околната среда, защитници на правата на жените, студенти, журналисти, преподаватели, водачи на камиони и мирни активисти;

Л. като има предвид, че експерти на ООН по правата на човека призоваха Иран да гарантира правата на защитниците на правата на човека и адвокатите, лишени от свобода заради публична подкрепа на протестите срещу задължителното носене на хиджаб в Иран, и отново изразиха сериозна загриженост във връзка с продължаващите екзекуции на непълнолетни правонарушители в Иран;

М. като има предвид, че са налице многобройни сигнали относно нечовешките и унизителни условия в затворите и отказа да се предоставя подходящ достъп до медицински грижи по време на задържане, с цел сплашване и наказване на задържаните лица или оказване на натиск върху тях, в нарушение на минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода;

Н. като има предвид, че десетки защитници на правата на човека, журналисти, адвокати и активисти продължават да стоят зад решетките заради мирни действия и са изключени от мерките за помилване и временно освобождаване по време на пандемията от COVID-19, взети с цел намаляване на пренаселеността в затворите;

О. като има предвид, че специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Ислямска република Иран в годишния си доклад, представен на Общото събрание на ООН на 21 юли 2020 г., изрази тревогата си поради продължаващото прилагане в Иран на смъртното наказание и високия брой на екзекуциите в тази държава и потвърди, че получената информация показва трайна тенденция за ограничаване на свободата на изразяване и продължаваща дискриминация срещу малцинствата и жените;

П. като има предвид, че в същия доклад специалният докладчик на ООН потвърждава, че въпреки ясните доказателства, че иранските сили за сигурност са използвали прекомерна и смъртоносна сила, причинила смъртта на над 300 души, включително жени и деца, по време на протестите през ноември 2019 г., почти една година по-късно иранските органи не са провели разследване в съответствие с международните стандарти;

Р. като има предвид, че прилагането на смъртни присъди срещу протестиращи се увеличава, като повтарящият се модел е получаване на така наречени признания, изтръгнати чрез изтезания, след което протестиращите са екзекутирани, без техните адвокати или членовете на семейството им да бъдат информирани, какъвто беше случаят със спортната звезда в борбата Навид Афкари, убит чрез екзекуция на 12 септември 2020 г. по обвинения, които той изцяло отрече; като има предвид, че братята му остават в затвора и са получили много дълги присъди за участието си в антиправителствени протести;

С. като има предвид, че Парламентът прие резолюция, в която призовава за създаването на оперативна група за стратегическа комуникация на ЕСВД, посветена на Близкия изток, и по-специално Иран;

Т. като има предвид, че технологиите за масово наблюдение се използват за потискане на онлайн протестите и уличните протести, включително чрез онлайн цензура; като има предвид, че държавните медии провеждат кампании за дезинформация срещу протестиращите и защитниците на правата на човека с участието на водещи национални фигури с цел изкривено отразяване на протестите през ноември 2019 г.;

1. решително осъжда произволното задържане, осъждането и неотдавнашното връщане в затвора на Насрин Сотуде – защитничка на правата на човека и адвокат – и призовава органите на Ислямска република Иран незабавно и безусловно да я освободят, като въпрос с неотложен характер, и да ѝ позволят да получи здравните грижи, от които се нуждае;

2. решително осъжда екзекуцията на 12 декември 2020 г. на установения във Франция журналист Рухолах Зам, редактор на канала „Amad News Telegram“ , и на 12 септември 2020 г. на Навид Афкари, борец; изразява своите най-дълбоки съболезнования на техните семейства, приятели и колеги; призовава ЕС и институциите на неговите държави членки да предоставят по-ефективна защита на иранските граждани, пребиваващи в ЕС, които са подложени на тормоз и заплахи от страна на иранските разузнавателни служби;

3. призовава Иран незабавно да спре предстоящата екзекуция на шведско-иранския университетски преподавател Ахмадреза Джалали, да го освободи и обезщети, както и да спре да заплашва семейството му в Иран и Швеция; освен това решително осъжда неговите изтезания, произволно задържане и смъртна присъда; отбелязва, че на 24 ноември 2020 г. д-р Джалали е бил уведомен, че органите на прокуратурата са издали заповед за изпълнение на присъдата, както и че той е бил преместен в условията на строг тъмничен режим в отделение 209 в затвора в Евин; отново призовава за спешна намеса на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и на държавите – членки на ЕС, за да бъдат възпрени всички планове за екзекутиране на Ахмадреза Джалали, да се отмени смъртната му присъда и да се гарантира незабавното му освобождаване;

4. призовава всички държави – членки на ЕС, съвместно да направят публични изявления, да предприемат дипломатически инициативи за наблюдение на несправедливи съдебни процеси и посещения в затворите, където са задържани защитници на правата на човека и други лица, лишени от свобода заради убежденията си, включително граждани на ЕС в Иран, в съответствие с Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

5. призовава правителството на Иран незабавно и безусловно да освободи стотиците хора, които са произволно задържани, защото мирно са упражнявали правата си на свобода на мнение и на изразяване, включително протестиращи, журналисти, работещи в медии, политически дисиденти, творци, писатели и защитници на правата на човека, включително адвокати, защитници на правата на жените, активисти в областта на трудовите права, активисти за правата на малцинствата, природозащитници, активисти за борба със смъртното наказание и други, включително онези, които изискват истина, справедливост и обезщетение за масовите извънсъдебни екзекуции през 80-те години на миналия век; подчертава, че до момента на тяхното освобождаване иранските органи трябва да гарантират физическото и психическото им здраве;

6. настоятелно призовава Иран незабавно да оттегли всички обвинения и да отмени всички ограничения за пътуване на всички лица с двойно европейско и иранско гражданство, които са обект на произволно задържане и други ограничителни мерки, каквито са случаите на Фариба Аделках, Нахид Тагави, Камал Ахмади и Назанин Загари-Ратклиф; отново отправя искането си за незабавно и безусловно освобождаване на Камран Гадери, Масуд Мосахеб и Морад Тахбаз, които понастоящем са задържани в ирански затвори; отново осъжда продължаващата практика на иранската съдебна власт след несправедливи съдебни процеси да лишава от свобода лица с двойно европейско и иранско гражданство, както и липсата на достъп на тези лица до консулска подкрепа;

7. изразява загриженост във връзка с физическото нападение на Голрок Ирае – защитничка на правата на човека – и насилственото ѝ прехвърляне в затвора в Евин на 13 декември 2020 г.; призовава за незабавно изясняване на нейното положение и отново отправя искането си тя да бъде освободена;

8. осъжда най-категорично репресиите срещу правата на свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и на свободно сдружаване; настоятелно призовава иранските органи да гарантират пълното прилагане на Международния пакт за граждански и политически права, по който Иран е страна, и да гарантират правото на всички задържани на законосъобразно производство и справедлив съдебен процес, включително правото да бъдат представлявани от адвокат по свой избор;

9. осъжда ограниченията на гражданското пространство, използването на смъртното наказание като средство за политически репресии, ампутациите, боя с пръчка или камшик и другите жестоки и нечовешки наказания, включени в иранския наказателен кодекс, жестоките и нечовешки условия на задържане, признанията, получени чрез изтезания или малтретиране, както и съдебните процеси срещу цивилни лица пред революционни съдилища; осъжда използването на смъртното наказание като възпиращ фактор срещу активистите в областта на правата на човека, които изразяват мирно несъгласие, и срещу правото на упражняване на свобода на изразяване на мнение; призовава иранското правителство да обяви незабавен мораториум върху всички предстоящи екзекуции с оглед на пълното премахване на смъртното наказание;

10. отбелязва напредъка на иранските жени в областта на образованието, науката и изследванията, илюстриран от факта, че повечето студенти в иранските университети са жени; настоятелно призовава Ислямска република Иран да премахне законово и практически всички форми на дискриминация и други нарушения на правата на човека спрямо жени и момичета; силно подкрепя иранските жени и защитници на правата на човека, които продължават да защитават правата на човека въпреки изпитваните трудности и лични последици;

11. призовава иранските органи да разгледат всички форми на дискриминация срещу лица, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, включително християни и бахайци, и срещу ЛГБТИ лица; също така призовава иранските органи незабавно и безусловно да освободят всички лица, лишени от свобода заради упражняване на правото си на свобода на религията, убежденията или сексуалната ориентация;

12. призовава да започне ръководено от ООН разследване на престъпленията съгласно международното право и на другите тежки нарушения на правата на човека, извършени по време на протестите от ноември 2019 г. и януари 2020 г.; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да приемат целенасочени ограничителни мерки срещу длъжностните лица, отговорни за тези злоупотреби;

13. силно подкрепя стремежите на иранския народ, който желае да живее в свободна, стабилна, приобщаваща и демократична държава, която спазва своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека и основните свободи; призовава иранските органи да гарантират независими и безпристрастни разследвания на всички смъртни случаи по време на тези протести, на всички лица, заподозрени, че носят наказателна отговорност за убийствата на протестиращи, както и на всички случаи на жертви, които продължават да изчезват насилствено и да бъдат екзекутирани без съд и присъда; освен това призовава иранските органи да ексхумират жертвите и да върнат тленните им останки на техните семейства, да идентифицират извършителите и да ги подложат на наказателно преследване, както и да предоставят на жертвите ефективни правни средства за защита;

14. приветства факта, че Съветът прие механизма за прилагане на санкции в областта на правата на човека – т.нар. Акт „Магнитски“ – като важен инструмент на ЕС за санкциониране на нарушителите на правата на човека; призовава за целенасочени мерки срещу ирански длъжностни лица, които са извършили сериозни нарушения на правата на човека, включително неотдавнашните екзекуции на Рухолах Зам и Навид Афкари, срещу произволното задържане на лица с двойно гражданство и на чужди граждани в Иран, както и срещу лица, замесени в тежки нарушения на правата на човека, включително съдии, осъдили на смърт журналисти, защитници на правата на човека, политически дисиденти и активисти;

15. счита, че ще бъдат необходими допълнителни целенасочени санкции, ако иранските органи не освободят д-р Джалали, както изискват ЕС и неговите държави членки;

16. призовава Съвета, в съответствие със съвместното изявление, договорено през април 2016 г. от ЗП/ВП и иранския министър на външните работи, да повдигне въпроса за нарушенията на правата на човека като основен елемент на двустранното си сътрудничество с Иран; призовава ЕСВД да продължи да включва правата на човека, по-специално положението на защитниците на правата на човека, в контекста на диалога на високо равнище между ЕС и Иран; настоятелно призовава иранските органи да прекратят всички актове на сплашване и репресии срещу защитници на правата на човека, които са имали контакт със служители на ЕС и ООН;

17. призовава ЕСВД и държавите – членки на ЕС, изцяло да съдействат на лауреатите на наградата „Сахаров“ – чрез своите дипломатически и консулски представителства и чрез създаването на вътрешна междуинституционална работна група в подкрепа на изложените на риск лауреати на наградата „Сахаров“; счита, че делегациите на ЕС следва да засилят подкрепата за изложените на риск лауреати;

18. изисква от ЕСВД да укрепи капацитета си за противодействие срещу намесата на Иран и срещу дезинформацията на европейска територия; настоятелно призовава иранските органи да преустановят цензурата си върху онлайн услуги и съдържание и да не блокират интернет – практики, несъвместими с международните права на човека;

19. призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат внимание на особената уязвимост на жените защитници на правата на човека чрез подходящи мерки за защита, които ги предпазват от специфичните и свързани с пола рискове, на които са изложени;

20. призовава иранските органи да отправят постоянна покана за посещаване за всички специални процедури на Съвета на ООН по правата на човека и да оказват активно сътрудничество; настоятелно призовава иранските органи да гарантират по-специално, че на генералния докладчик на ООН относно положението във връзка с правата на човека в Ислямска република Иран е разрешено да влиза в държавата;

21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, върховния лидер на Ислямска република Иран, президента на Ислямска република Иран и членовете на иранския Меджлис.

 

[1]  ОВ C 388, 13.11.2020 г, стр. 127.

[2] Приети текстове, P9_TA(2019)0019.

Последно осъвременяване: 16 декември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност