Процедура : 2021/2745(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0341/2021

Внесени текстове :

RC-B9-0341/2021

Разисквания :

PV 08/06/2021 - 13
CRE 08/06/2021 - 13

Гласувания :

PV 10/06/2021 - 9
PV 10/06/2021 - 15

Приети текстове :

P9_TA(2021)0292

<Date>{09/06/2021}9.6.2021</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9‑0341/2021</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9‑0343/2021</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9‑0346/2021</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 195kWORD 57k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9‑0341/2021 (PPE)

B9‑0343/2021 (Renew)

B9‑0346/2021 (ECR)</TablingGroups>


<Titre>относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба</Titre>

<DocRef>(2021/2745(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Леополдо Лопес Хил, Михаел Галер, Изабел Визелер‑Лима, Габриел Мато, Антонио Лопес‑Истурис Уайт</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Хавиер Нарт, Малик Азмани, Оливие Шастел, Дита Харанзова, Влад Дан Георге, Клемен Грошел, Карин Карлсбро, Мориц Кьорнер, Карен Мелкиор, Урмас Пает, Фредерик Рийс, Николае Щефънуца, Хилде Вотманс</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Анна Елжбета Фотига, Херман Терч, Ришард Чарнецки, Витолд Ян Вашчиковски, Богдан Жонца, Асита Канко, Чарли Веймерс, Валдемар Томашевски, Адам Белан, Ядвига Вишневска, Ришард Антони Легутко, Карло Фиданца, Елжбета Крук, Рафаеле Фито, Елжбета Рафалска, Ружа Томашич</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission></RepeatBlock-By>


Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба

(2021/2745(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Куба, и по-специално резолюцията от 15 ноември 2018 г.[1] относно положението с правата на човека в Куба, резолюцията от 3 декември 2019 г.[2] относно случая на Хосе Даниел Ферер и резолюцията от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна[3],

 като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано през декември 2016 г. и прилагано на временна основа от 1 ноември 2017 г. насам[4],

 като взе предвид изслушването на делегацията за връзки с държавите от Централна Америка относно Куба, проведено на 11 декември 2020 г.,

 като взе предвид неформалната видеоконференция на членовете на Съвместния съвет ЕС – Куба от 20 януари 2021 г.[5],

 като взе предвид третия официален диалог по правата на човека в рамките на Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС), проведен на 26 февруари 2021 г.[6],

 като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на Организацията на обединените нации (ООН) по правата на човека по отношение на Куба от май 2018 г.,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и общите препоръки на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените,

 като взе предвид докладите на организации за защита на правата на човека като Хюмън райтс уоч, Фондацията за правата на човека и Организацията на защитниците на правата на затворниците, глава IV.Б относно Куба от годишния доклад за 2020 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека, съобщението от 6 ноември 2019 г. до Върховния комисар по правата на човека на ООН от специалния докладчик относно съвременните форми на робството, включително причините за робството и последиците от него, и специалния докладчик относно трафика на хора, особено на жени и деца, относно кубинските медицински бригади, както и последните заключения на универсалния периодичен преглед по отношение на Куба от 2018 г. относно кубинските медицински бригади,

 като взе предвид докладите на Обсерваторията за правата на човека в Куба от 12-месечния период до май 2021 г. относно репресивните действия и произволните задържания,

 като взе предвид публичните изслушвания, организирани в рамките на 179-ата сесия на Междуамериканската комисия по правата на човека,

 като взе предвид резолюции 7/2021, 14/2021 и 24/2021 на Междуамериканската комисия по правата на човека,

 като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

 като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид Конституцията на Куба и Кубинския наказателен кодекс,

 като взе предвид Резолюция 168 на Министерството на външната търговия и инвестициите на Република Куба от 29 март 2010 г., Закон № 1312 от 12 септември 1976 г. (т.нар. „Закон за миграцията“) и укази № 26 от 18 декември 2015 г. и № 306 от 12 октомври 2012 г., Американската конвенция за правата на човека и годишния доклад за 2020 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека от април 2021 г.,

 като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), ратифицирани от Куба,

 като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“ в Официален вестник на Европейския съюз,

 като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че посредством подписаното през 2016 г. СПДС и двете страни отново потвърдиха, че зачитат универсалните права на човека, установени във Всеобщата декларация за правата на човека и в други приложими международни инструменти в областта на правата на човека; като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде своето одобрение за Споразумението за политически диалог и сътрудничество ЕС – Куба;

Б. като има предвид, че през 2017 г. Парламентът прие резолюция, в която отново потвърди възгледите си за демокрацията, универсалните права на човека и основните свободи, като свободата на изразяване на мнение, на събрания и на политическо сдружаване, както и свободата на информация във всичките ѝ форми;

В. като има предвид, че правата на човека, свободата, достойнството и благосъстоянието на хората се представляват и защитават най-успешно в условията на демокрация, което означава, наред с другото, смяна на управлението, свободни и честни избори и зачитане на политическия плурализъм; като има предвид, че в член 5 от наскоро одобрената Конституция на Куба комунистическата партия на страната се утвърждава като върховен държавен орган, като в подкрепа на това членове 4 и 229 гласят, че социализмът е система, която не подлежи на промяна; като има предвид, че новата Конституция от 2019 г. послужи не само за защита на системата и замразяване на всеки процес на реформи в областта на свободите и правата, но и за удължаване на тяхното ограничаване; като има предвид, че режимът сериозно ограничава възможностите на хората с различни политически убеждения да участват в обществения политически живот и да заемат политическа длъжност; като има предвид, че все още не са налице условия, които да предоставят гаранции за независимостта на съдебната власт, особено във връзка със случаи, в които участват активисти и дисиденти;

Г. като има предвид, че Указ № 349 ограничава свободата на изразяване на творците, като изисква предварително разрешение за публични и частни представления и изложби; като има предвид, че Указ № 370 относно онлайн съдържанието установява неясна рамка, която позволява преследването на активисти и независими журналисти, особено в контекста на пандемията от COVID-19; като има предвид, че кубинският Наказателен кодекс включва разпоредби като „състояние на заплаха“ и „принудителни мерки предхождащи наказателното производство“, въз основа на които над 8 000 души са задържани в затвор, без да им е повдигнато обвинение, а други 2500 са осъдени на принудителен труд;

Д. като има предвид, че от влизането в сила на СПДС преди почти четири години в Куба не е постигнат конкретен напредък по отношение на общите принципи и цели, преследвани от споразумението, по посока на подобряване на положението с правата на човека, основните свободи и икономическите и социалните условия за кубинските граждани; като има предвид, че напротив, кубинският режим засили репресиите си и нарушенията на правата на човека и положението продължи да се влошава в цялото кубинско общество, като предизвика нови вълни на съпротива и мирни демонстрации от страна на значими сектори, които бяха репресирани и брутално премазани от репресивните структури на кубинския режим;

Е. като има предвид, че в Становище 50/2020 на работната група на Съвета на ООН по правата на човека относно произволното задържане, разпространено на 14 октомври 2020 г., се предупреждава, че системното нарушаване на правата на човека от кубинските органи е обичайна практика; като има предвид, че през последните дванадесет месеца до 1 юни 2021 г. в Куба са регистрирани 199 случая на политически затворници, като новите случаи на лишаване от свобода по политически причини са 65; като има предвид, че април е месецът, белязан от най-тежки репресии, от началото на 2021 г. досега, като кубинската обсерватория за правата на човека (Observatorio Cubano de Derechos Humanos) е документирала над 1018 случая на репресивни действия срещу защитници на правата на човека и независими журналисти, сред които има 206 случая на произволни задържания и 13 случая на сериозно насилие; като има предвид, че според организацията за защита на затворниците понастоящем в Куба има 150 политически затворници;

Ж. като има предвид, че в светлината на анализа, извършен от Междуамериканската комисия по правата на човека на 11 февруари 2021 г., бяха приети охранителни мерки в защита на 20 идентифицирани членове на движението „Сан Исидро“ и са налице достатъчно доказателства, че правото на живот и правото на неприкосновеност на личния живот на идентифицираните лица са изложени на сериозен риск; като има предвид, че представители на кубинските власти са влезли незаконно в къщата на независимия художник и координатор на движението „Сан Исидро“ Луис Мануел Отеро Алкантара и произволно са го задържали в продължение на няколко часа, без да са му били повдигнати каквито и да е обвинения; като има предвид, че Денис Солис Гонсалес, член на движението „Сан Исидро“, е задържан произволно в затвора, обвинен в оскърбление, а Луис Роблес Елисастеги се намира в затвора само защото е носил плакат, призоваващ мирно за освобождаването на Денис Солис Гонсалес; като има предвид, че Майкел Кастильо Перес, член на МСИ и съавтор на песента Patria y Vida, е произволно лишен от свобода и е обявен за изчезнал в продължение на 14 дни от Комитета на ООН по насилствено изчезване;

З. като има предвид, че противно на исканията на Парламента, не е имало посещения на политически затворници в затвора или наблюдение от страна на ЕС на процеси срещу опоненти, дисиденти, активисти в областта на правата на човека или независимото гражданско общество; като има предвид, че международни организации за защита на правата на човека, като Хюмън райтс уоч, Амнести интернешънъл и Организацията на защитниците на правата на затворниците, наред с много други независими наблюдатели на положението с правата на човека, включително специалните докладчици на ООН, нямат право да влизат в Куба, въпреки че от години настояват на необходимостта от посещение на острова;

И. като има предвид, че Резолюция 168 от 2010 г. на Министерството на международната търговия и чуждестранните инвестиции на Куба налага на всички цивилни служители в чужбина, които работят за национални или държавни предприятия, включително на медицинския персонал, необосновани задължения и задължения, които нарушават човешкото достойнство и най-елементарните и основни права на човека; като има предвид, че всички цивилни служители, които не извършват медицински мисии или решават да не се завърнат в Куба, се наказват съгласно Наказателния кодекс на Куба с осем години лишаване от свобода; като има предвид, че посочените медицински мисии са класифицирани като модерна форма на робство според Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) и изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека (CUB6/2019) относно кубинските медицински мисии, подчертавайки несигурните и нечовешки условия на труд на медицинския персонал, твърденията, подкрепени от Хюман райтс уоч и 622 свидетелски показания;

Й. като има предвид, че Куба е ратифицирала осемте основни конвенции на МОТ; като има предвид, че Куба нарушава Конвенции № 29 и № 105 на МОТ относно принудителния труд;

К. като има предвид, че Парламентът присъди своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти трикратно: на Освалдо Пая през 2002 г., на „Дамите в бяло“ през 2005 г. (Берта Солер) и на Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че кубинските органи систематично възпрепятстват лауреатите на наградата „Сахаров“ и техните роднини да напускат страната и да участват в международни събития, включително организираните от Европейския парламент, въпреки многобройните покани, последната от тях отправена на 11 декември 2020 г.; като има предвид, че техните тактики включват тормоз, сплашване и произволен арест на Берта Солер и Райналдо Ескобар, както и ограничаване на интернет връзките на другите участници; като има предвид, че председателят на делегацията за връзки с държавите от Централна Америка, председателят на комисията по външни работи и заместник-председателят на Парламента подписаха съвместна декларация, осъждаща тормоза на активистите; като има предвид, че съществуват опасения във връзка с тяхната защита и подкрепа от страна на делегацията на ЕС в Хавана; като има предвид, че нито Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), нито делегацията на ЕС в Куба са се изказвали в тяхна защита, нито са предоставяли какъвто и да е вид публична или частна подкрепа;

Л. като има предвид, че настоящият посланик на ЕС в Хавана подписа писмо, адресирано до президента на САЩ, с искане, наред с другото, за отмяна на ембаргото на САЩ срещу Куба, както и за ненамеса по кубинските въпроси; като има предвид, че този факт представлява явно превишаване на дипломатическите правомощия и илюстрира силно политизираната роля на посолството на ЕС в Хавана; като има предвид, че настоящият посланик на ЕС в Хавана направи публично изявления, в които заяви, че „Куба не е диктатура“;

М. като има предвид, че кубинското правителство отказа на независими организации на гражданското общество да участват в „Семинарите на гражданското общество ЕС – Куба“, които се проведоха преди третия официален диалог по правата на човека; като има предвид, че на 26 февруари 2021 г. ЕС и Куба проведоха третия си официален диалог по правата на човека в съответствие с СПДС; като има предвид, че двете страни обсъдиха въпроса за свободата на мирни събрания и на сдружаване; като има предвид, че ЕС припомни необходимостта от спазване на задълженията съгласно международното право в областта на правата на човека; като има предвид, че предназначението на диалога е да доведе до осезаеми резултати и че провеждането на диалог само по себе си не може да се счита за цел; като има предвид, че всеки един политически диалог трябва да включва пряко активно участие на независимото гражданско общество и всички политически представители на опозицията без ограничения, както се подчертава в член 36 от Споразумението за политически диалог и сътрудничество;

Н. като има предвид, че Парламентът неколкократно покани дипломатическите представители на кубинското правителство да участват в изслушвания и дейности във връзка с Куба; като има предвид, че тези покани бяха не само отхвърлени, но че и в отговор на тях бяха изпратени писма, изпълнени с обиди и неоснователни обвинения срещу Парламента и неговите членове; като има предвид, че Парламентът най-вероятно е единствената институция на ЕС, която не е получила разрешение да посети страната след временното влизане в сила на Споразумението за политически диалог и сътрудничество – отношение, което очевидно е в разрез с основния елемент, на който следва да се базира всяко едно споразумение за политически диалог;

О. като има предвид, че Споразумението за политически диалог и сътрудничество включва т.нар. „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС и която предвижда възможността изпълнението на СПДС да бъде спряно в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека;

1. категорично осъжда наличието на политически затворници, продължаващото и постоянно политическо преследване, актовете на тормоз и произволните задържания на дисиденти в Куба; също така осъжда настоящите нападения срещу творци от движението „Сан Исидро“, срещу мирни дисиденти, независими журналисти, защитници на правата на човека и членове на политическата опозиция; призовава за незабавното прекратяване на тези действия и настоятелно призовава кубинските органи да освободят незабавно всички политически затворници, както и на лицата, произволно задържани единствено заради това, че са упражнили свободата си на изразяване на мнение и на събрания; строго осъжда произволното задържане на Аймара Нието Муньос, Митсаел Диас Пасейро, Иван Амаро Идалго, Едилберто Ронал Арсуага Алкала, Яндиер Гарсия Лабрада, Денис Солис Гонсалес, Луис Роблес Елисастеги и още 77 лица, лишени от свобода заради убежденията си; изразява солидарност с членовете на движението „Сан Исидро“ и с всички активисти и защитници на правата на човека в усилията им за утвърждаване на свободата на изразяване на мнение в Куба;

2. призовава за предоставяне на по-добри гаранции на правото на справедлив съдебен процес и на независимостта на съдебната система и за гарантиране, че лицата, лишени от свобода, имат достъп до независим адвокат; изразява съжаление във връзка с извършените общо 1 941 актове на репресия – 1018 през април и 923 през май 2021 г.; изисква на задържаните да бъде разрешен независим медицински преглед, достъп до телефонна комуникация и редовни посещения от роднини, приятели, журналисти и дипломати;

3. изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на ангажираност и готовност от страна на кубинския режим да се опита да постигне дори минимален напредък към осъществяването на промени или да отвори канали, чрез които да се създадат възможности за реформиране на режима, което би подобрило социалното и политическото участие, както и условията на живот на гражданите; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че СПДС влезе в сила преди почти четири години, положението по отношение на правата на човека и демокрацията не се е подобрило и не е довело до съществени и осезаеми положителни резултати за кубинския народ; призовава за спазване на обвързващите задължения, посочени в споразумението, и призовава за приемане на ясни критерии в това отношение;

4. признава правото на кубинския народ да изиска демократизация на страната въз основа на диалог с гражданското общество и с политическата опозиция, чрез който да се изготви пътна карта за провеждане на демократични многопартийни избори;

5. изисква кубинското правителство да проведе законодателни реформи, за да гарантира свободата на печата, сдружаването и демонстрациите, и да постави началото на политически реформи, създаващи условията за провеждане на свободни, честни и демократични избори, при които да вземе предвид суверенната и свободно изразената воля на кубинския народ; настоятелно призовава кубинското правителство да приведе политиката си в областта на правата на човека в съответствие с международните стандарти, определени в уставите, декларациите и международните инструменти, по които Куба е страна, и да даде възможност на гражданското общество и на политическата опозиция да участват активно в политическия и социалния живот, без да им бъдат налагани ограничения; призовава кубинското правителство да признае независимата журналистика като законна практика и да зачита правата на независимите журналисти в Куба;

6. призовава за незабавната отмяна на постановления 349 и 370 и на други кубински закони, които нарушават свободата на изразяване на мнение;

7. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да признае, че съществува политическа опозиция срещу кубинското правителство, и съответно да я включи в институционализирания, официален, отворен и публичен политически диалог между ЕС и Куба, като подкрепя стълбовете на СПДС;

8. изразява съжаление, че ЕСВД и делегацията на ЕС в Хавана изключиха кубинската демократична опозиция и европейските и кубинските независими организации на гражданското общество от политическия диалог поради липсата на одобрение от кубинските органи; подчертава, че това решение противоречи на СПДС, и изтъква, че и двете страни са задължени да спазват изцяло споразумението; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да откажат участието си в бъдещи диалози с Куба, посветени на правата на човека, освен ако гражданското общество е подходящо представено;

9. припомня на ЕСВД, че участието на гражданското общество в политическия диалог и в проектите за сътрудничество в рамките на споразумението е съществена част от СПДС и че изключването на гражданското общество от фондове за сътрудничество и/или участие в споразумението, като за сметка на това, се разрешава участие и достъп до фондове за сътрудничество изключително на дружества, в които държавата участва или които тя контролира, както се случва от подписването на споразумението досега, следва да бъде незабавно коригирано;

10. осъжда системните нарушения на трудовите права и правата на човека, извършвани от кубинската държава срещу нейния здравен персонал, назначен на работа в чужбина в рамките на медицински мисии, и подчертава, че тези нарушения са в разрез с основните конвенции на МОТ, ратифицирани от Куба; призовава Куба ефективно да прилага и да спазва Американската конвенция за правата на човека и Конвенции 29 и 105 на МОТ; призовава кубинското правителство да гарантира правото на кубинските граждани да напускат и да се завръщат в страната си, включително за лекарите, участващи в медицински мисии в чужбина, в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; призовава кубинското правителство да ратифицира Международния пакт за икономически, социални и културни права и да гарантира правото на свобода на сдружаване, включително регистрацията на организации, и на колективно договаряне, в съответствие с нормите на МОТ;

11. призовава ЕСВД да настоява кубинските власти да изпълнят обвързващите задължения, установени в СПДС между ЕС и Куба, по-специално по отношение на зачитането на основните права на човека и основните свободи, както се подчертава в член 1, параграф 5 от споразумението, съответно в членове 1.5, 2 буква в), 5, 22, 43.2 от него; поради това настоява Европейският съюз да следи отблизо и да наблюдава зачитането на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на Споразумението за политически диалог и сътрудничество и да докладва редовно на Парламента за това;

12. счита, че лишаването от свобода на Денис Солис Гонсалес, Луис Роблес Елисастеги, Майкел Кастильо Перес („Осорбо“), член на движението „Сан Исидро“ и съавтор на песента „Patria y Vida“ и произволно лишен от свобода и обявен за изчезнал за период от 14 дни от Комитетът на ООН по случаите на принудително изчезване, и още над 120 други политически затворници и лица, осъдени заради убежденията си, както и всички произволни и репресивни действия, за които бяха получени сигнали през април и юни 2021 г., съставляват нарушение на споразумението и особено неотложен случай, съгласно член 85, параграф 3, буква б) от СПДС; призовава съответно ЕС да свика спешно заседание по този въпрос;

13. изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на кубинските органи да разрешат на делегации на Европейския парламент да посетят Куба; призовава органите да разрешат влизането в страната, веднага щом санитарните условия позволят това; призовава всички представители на държавите членки да обсъждат въпросите, свързани с нарушенията на правата на човека в Куба, по време на посещенията си на кубинските органи и да се срещат с лауреатите на наградата „Сахаров“, за да гарантират последователно вътрешно и външно изпълнение на политиката на Европейския съюз в областта на правата на човека;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Върховния комисар на ООН по правата на човека.

[1] ОВ C 363, 28.10.2020 г., стp. 70.

[2] Приети текстове, P9_TA(2019)0073.

[3] OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 99.

[4] ОВ L 337 I, 13.12.2016 г., стр. 3.

Последно осъвременяване: 9 юни 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност