ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в бежанския лагер в Какума, Кения
15.9.2021 - (2021/2874(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9-0445/2021 (Verts/ALE)
B9-0447/2021 (S&D)
B9-0448/2021 (Renew)
B9-0454/2021 (PPE)
Изабел Визелер-Лима, Михаел Галер, Дейвид Макалистър, Жузе Мануел Фернандеш, Лорант Винце, Томаш Здеховски, Янина Охойска, Мириам Лексман, Дирдре Клун, Инесе Вайдере, Андрей Ковачев, Владимир Билчик, Кшищоф Хетман, Елжбета Катажина Лукачийевска, Ева Майдел, Петер Полак, Паулу Ранжел, Кристиан Загарц, Станислав Полчак, Романа Томц, Лефтерис Христофору, Иван Щефанец, Лудек Нидермайер, Хелмут Гойкинг, Михаела Шойдрова, Иржи Поспишил, Том Ванденкенделаре, Шон Кели
от името на групата PPE
Педру Маркеш, Андреа Коцолино, Мария Арена
от името на групата S&D
Хилде Вотманс, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Оливие Шастел, Бернар Гета, Свеня Хан, Карин Карлсбро, Мориц Кьорнер, Хавиер Нарт, Ян-Кристоф Йотен, Самира Рафаела, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу, Мари-Пиер Ведрен, Клемен Грошел
от името на групата Renew
Пирет Херцбергер-Фофана
от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо
Резолюция на Европейския парламент относно положението в бежанския лагер в Какума, Кения
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно Кения, и по-специално резолюциите от 30 април 2015 г.[1] и от 18 май 2017 г. относно бежанския лагер в Дадааб[2],
– като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие[3],
– като взе предвид съвместното изявление на Република Кения и Европейския съюз от 21 юни 2021 г.,
– като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС относно 17 май 2021 г. – Международен ден за борба срещу хомофобията, трансфобията и бифобията,
– като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2019 г. относно положението на ЛГТБИ лицата в Уганда[4],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2021 г., озаглавени „Африкански рог: ЕС желае да задълбочи стратегическите отношения с региона“,
– като взе предвид съвместното изявление от 29 април 2021 г. на Република Кения и върховния комисар на ООН за бежанците, озаглавено „Dadaab and Kakuma Refugee Camps Roadmap“ („Пътна карта за бежанските лагери в Дадааб и Какума“),
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за бежанците от 25 март 2021 г. относно положението на ЛГБТИК+ в бежанския лагер в Какума,
– като взе предвид съобщението на генералния секретар на ООН от 17 май 2021 г. относно Международния ден за борба срещу хомофобията, трансфобията и бифобията,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0698),
– като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 21, 24, 29 и 31 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 10 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които ЕС и неговите държави членки се задължават в отношенията си с останалия свят да утвърждават и насърчават универсалните права на човека и защитата на лицата, както и да приемат ограничителни мерки в случай на тежки нарушения на правата на човека,
– като взе предвид ценностите като човешкото достойнство, равенството и солидарността, съдържащи се в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.,
– като взе предвид член 14 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., в който се признава правото на всеки човек да търси убежище в други страни, когато е преследван,
– като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка,
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа[5],
– като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 март 2020 г., озаглавено „План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.“ (JOIN(2020)0005),
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
– като взе предвид Всеобхватната рамка на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) за реакция спрямо бежанския поток,
– като взе предвид решението на Висшия съд на Кения от 8 април 2021 г. за временно блокиране на закриването на бежанските лагери в Дадааб и Какума,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно нов пакт за миграцията и убежището (COM(2020)0609),
– като взе предвид Глобалния пакт на ООН за бежанците,
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,
A. като има предвид, че в Африка Кения се нарежда втора след Етиопия по броя на бежанците и лицата, търсещи убежище, на своята територия; като има предвид, че според ВКБООН към 31 май 2021 г. броят на бежанците и лицата, търсещи убежище, в Какума, Дадааб и градските райони е бил 519 989 души;
Б. като има предвид, че лагерът в Какума се намира в Туркана, който е един от най-бедните окръзи в Кения; като има предвид, че според ВКБООН условията на живот в лагера са бедствени и постоянно се влошават, като се характеризират с крайна бедност, лоши жилищни условия и инфраструктура и липса на вода, канализация, лекарства и електричество; като има предвид, че както местното население, така и бежанците страдат от сериозен недостиг на храна и вода и липса на задоволяване на основните потребности; като има предвид, че пандемията от COVID-19 влоши и без това тревожната хуманитарна ситуация в лагера и в окръга, в който се намира лагерът;
В. като има предвид, че положението с правата на човека и сигурността в бежанския лагер в Какума в Кения се влоши драстично; като има предвид, че често се получават сведения за въоръжени грабежи, кражби, изнасилвания и убийства, като жените, децата, хората с увреждания и ЛГБТИК+ лицата са най-уязвими спрямо насилието; като има предвид, че понастоящем се провежда разследване на тези нападения;
Г. като има предвид, че на 15 март 2021 г. в „Какума 3“, блок 13, двама бежанци са получили изгаряния втора степен вследствие на палеж с петролна бомба, извършен, докато те са спяли; като има предвид, че една от жертвите – Критон Атухуера, бежанец от Уганда – е загинала в резултат на получените наранявания; като има предвид, че все по-голям брой бежанци ЛГБТИК+ са нападани и ранявани, като много от тях са принудени да избягат от бежанския лагер в район, в който не са защитени и където нямат законно разрешение да останат;
Д. като има предвид, че въпреки че кенийското законодателство наказва консенсуалните отношения между лица от един и същи пол с лишаване от свобода до 14 години, Кения е единствената държава в региона, която приема бежанци въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност; като има предвид, че около 300 бежанци и лица, търсещи убежище, регистрирани в бежанския лагер в Какума, имат профил ЛГБТИК+ и че според ВКБООН повечето от тях са съобщили, че живеят мирно в общността в Какума;
Е. като има предвид, че според глобалния преглед за 2020 г. на Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ILGA) почти половината от държавите по света, в които хомосексуалността е обявена за незаконна, се намират в Африка; като има предвид, че само 22 от 54 африкански държави са легализирали хомосексуалността;
Ж. като има предвид, че в много африкански държави действащите закони срещу ЛГБТИК+ датират от колониалната епоха;
З. като има предвид, че през март 2020 г. някои бежанци с профил ЛГБТИК+ са поискали от ВКБООН да ги премести извън Кения вследствие на враждебността на страната към тях; като има предвид, че през последните няколко месеца над 30 ЛГБТИК+ лица са били преместени от „Какума 3“ в други части на лагера въз основа на изразените от тях опасения във връзка с безопасността и след внимателна оценка, извършена на място от ВКБООН; като има предвид, че мандатът на Европейския парламент във връзка с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка на Съюза за презаселване и за изменение на Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета предвижда с течение на времето да се положат усилия за постигане на справедливо разпределение на презаселените лица между държавите членки и че тези усилия следва да бъдат съчетани с усилия за приемане на международни обвързващи правила относно споделената отговорност в световен мащаб за презаселване на лицата, нуждаещи се от презаселване, както е посочено от ВКБООН;
И. като има предвид, че през ноември 2020 г. кенийското правителство и Human Rights Watch потвърдиха, че в ерата на COVID-19 се наблюдава експоненциално нарастване на нападенията срещу ЛГБТИК+ лицата, въпреки че насилието в по-общ план също се е увеличило;
Й. като има предвид, че презаселването от кенийски бежански лагери на ЛГБТИК+ лица продължава да не отговаря на действителните потребности; като има предвид, че пандемията от COVID-19 забави този процес; като има предвид, че според ВКБООН от 2019 г. насам около 235 бежанци с такъв профил са били предложени за презаселване, като 48% от тях са напуснали страната;
К. като има предвид, че въпреки факта, че ВКБООН и неговите партньори са подготвили съоръжения в отговор на пандемията, 65% от бежанците в лагери са докладвали, че имат по-ограничен достъп до здравни грижи в сравнение с периода преди избухването на епидемията през март 2020 г., главно поради страха от заразяване и липсата на медицински персонал; като има предвид, че само 3% от населението на Кения е напълно ваксинирано срещу COVID-19; като има предвид, че кампанията за ваксиниране в бежанските лагери в Кения започна на 30 март 2021 г., като на лагера в Какума бяха разпределени 2 000 дози ваксини;
Л. като има предвид, че през последните десетилетия правителството на Кения направи няколко опита да закрие лагера; като има предвид, че на 24 март 2021 г. министърът на вътрешните работи на Кения отправи към ВКБООН 14-дневен ултиматум за изготвяне на план за закриването на лагерите в Дадааб и Какума; като има предвид, че на 8 април 2021 г. Висшият съд на Кения временно отложи закриването с 30 дни; като има предвид, че на 29 април 2021 г. ВКБООН и кенийското правителство постигнаха съгласие по отношение на пътната карта за по-късно закриване на лагерите в Кукума и Дадааб в срок до 30 юни 2022 г.; като има предвид, че пътната карта включва доброволно завръщане на бежанците в техните държави на произход в условията на зачитането на безопасността и достойнството, заминаване в трети държави съгласно различни договорености и алтернативни възможности за престой в Кения за определени бежанци от държавите от Източноафриканската общност;
М. като има предвид, че въпреки че ООН отчете загрижеността на правителството и призна, че бежанските лагери не следва да се използват като дългосрочни решения в отговор на принудителното разселване, международните организации и организациите за защита на правата на човека предупредиха, че внезапното и хаотично закриване на лагерите би довело до хуманитарна катастрофа и че принудителното репатриране би представлявало нарушение на международното право; като има предвид, че бежанците в Какума като цяло живеят в страх от депортиране;
Н. като има предвид, че въпреки огромните си природни ресурси Африканският рог е един от най-бедните региони в света; като има предвид, че продоволствената сигурност е изключително нестабилна и че милиони хора, които живеят в този регион, страдат от недохранване и са изложени на риск от глад; като има предвид, че сушата и въоръжените конфликти са двете основни причини за разселването на хора в региона, включително в Кения, както се подчертава в Глобалния план за действие от Найроби, приет на срещата на високо равнище на Междуправителствения орган за развитие на 26 март 2017 г.; като има предвид, че с оглед на конфликтите като тези в Сомалия и Етиопия и насилието преди и след изборите в Уганда и Танзания доброволното завръщане на повечето бежанци от лагера в Какума е невъзможно поради съображения, свързани със сигурността и достойнството; като има предвид, че от края на 2019 г. насам Кения беше засегната от комбинация от безпрецедентни заплахи и от тежки последици от изменението на климата, включително от най-голямото нашествие на пустинни скакалци през последните 60 години и наводнения по време на дъждовните сезони, както и от ограничителните мерки във връзка с COVID-19;
О. като има предвид, че Извънредният доверителен фонд на ЕС за Африка („Доверителният фонд на ЕС“), споразумението за който беше подписано на срещата на върха във Валета на 12 ноември 2015 г., беше създаден с цел да се преодолеят първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието; като има предвид, че ЕС отговаря на животоспасяващи основни потребности на бежанците, приютени в бежански лагери в Кения; припомня, че Доверителният фонд на ЕС за Африка е създаден в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие и трябва да се придържа към основната цел на политиката за развитие на Европейския съюз, която продължава да бъде „борба с бедността“;
П. като има предвид, че от 2012 г. насам ЕС е предоставил над 200 милиона евро под формата на хуманитарна помощ и е отпуснал 286 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР) за периода 2014 – 2020 г., като е насочил усилията си към създаването на работни места, продоволствената сигурност, устойчивостта и изграждането на институции, и по-специално образованието; като има предвид, че кенийските лица, търсещи убежище, са изцяло зависими от хуманитарна помощ за посрещане на своите основни потребности; като има предвид, че новият финансов Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа ще продължи да изпълнява програмите на ЕС в Кения;
Р. като има предвид, че през 2021 г. ЕС отпусна 15 милиона евро под формата на финансиране за хуманитарни проекти в Кения, насочени първо към подпомагане на бежанците, а от 2016 г. насам – 45 милиона евро за бежанците и приемащите ги общности в Кения по линия на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че в бежанските лагери в Какума и Дадааб ЕС продължава да подкрепя предоставянето на основна животоспасяваща помощ, като например хранителна помощ, здравеопазване, лечение на недохранването, водоснабдяване, канализация и хигиена (WASH), защита и образование;
1. изразява дълбоката си загриженост относно хуманитарното положение и съобщенията за продължително насилие в лагера в Какума; решително осъжда палежа с петролна бомба, извършен на 15 март 2021 г. в бежанския лагер Какума 3, срещу двама ЛГБТИК+ бежанци; изразява дълбока загриженост относно постоянните заплахи в бежанския лагер Какума срещу лица регистрирали се като ЛГБТИК+; припомня, че над 30 души са били спешно преместени през последните няколко месеца;
2. настоятелно призовава кенийските органи да продължат разследванията и да внесат пълна яснота по отношение на това престъпление и да потърсят съответната отговорност от извършителите в съответствие с кенийските закони и с международното право в областта на правата на човека;
3. потвърждава важната и конструктивна роля, която играе Кения, и припомня трудната регионална ситуация, която се характеризира с регионални кризи и конфликти; признава значението на бежанския лагер в Какума за хиляди бежанци и търсещи убежище лица в граничните региони на Кения, включително за най-уязвимите сред тях, особено за тези, които са се регистрирали като ЛГБТИК+ и са изправени пред криминализиране и дори смъртно наказание в своите държави на произход;
4. приветства съвместната работа, извършена през годините между секретариата на Кения по въпросите на бежанците (RAS), ВКБООН и други партньори при разглеждането на въпроса за закрилата на всички бежанци; подчертава обаче, че настоящото положение в лагера в Какума е неустойчиво в дългосрочна перспектива и изисква ефикасен и координиран отговор от страна на кенийското правителство, правителствата в региона и международната общност като цяло, включително ЕС; отбелязва неотдавнашното приемане на пътната карта за бежанските лагери в Дадааб и Какума в това отношение;
5. призовава кенийското правителство да запази бежанските лагери в Какума и Дадааб поне докато положението в региона се стабилизира; настоятелно призовава кенийското правителство да гарантира, че правата на човека на бежанците се зачитат при вземането на решения, които ги засягат; подчертава, че финансовата помощ, която ЕС предоставя на трети държави за приемането на бежанци, не следва да замества отговорността на ЕС при приемането и презаселването на справедлив дял от хората, нуждаещи се от международна закрила;
6. призовава кенийското правителство, ВКБООН и международната общност да се ангажират да работят заедно и да намират алтернативни, трайни, подходящи и основани на правата решения, които са в съответствие с принципите за споделяне на отговорността и с целите на Глобалния пакт за бежанците; препоръчва тези решения – за да бъдат ефективни – да включват презаселването в ЕС на значителен брой бежанци, нуждаещи се от международна закрила;
7. подчертава необходимостта от по-интегриран и всеобхватен регионален подход към управлението на бежанците и от засилване на сътрудничеството между Кения и съседните ѝ държави по политически въпроси, въпроси, свързани със сигурността, хуманитарни въпроси и въпроси, свързани с развитието, с цел справяне с първопричините за принудителното разселване; призовава да се отговори на необходимостта от адекватна сигурност в бежанските лагери, а кенийското правителство да подобри сигурността в лагера в Какума и да засили защитата на бежанците, по-специално на най-уязвимите групи; призовава правоприлагащите органи и другите клонове на управление в Кения да гарантират, че бежанците са защитени и се намират в безопасност;
8. призовава кенийското правителство и ВКБООН да гарантират изпълнението на програмата за репатриране в пълно съответствие с международните задължения на Кения и нейните отговорности на национално равнище; настоява, че всеки процес на репатриране в държавата на произход трябва да бъде доброволен, безопасен, устойчив, достоен и основан на правата, като завърналите се лица имат достъп до обективна, неутрална и подходяща информация за това какво ще се случи, ако решат да не участват доброволно в този процес;
9. изразява дълбока загриженост във връзка с положението в Африканския рог, особено по отношение на бедността и продоволствената несигурност; призовава Комисията да отпусне спешната хуманитарна помощ, необходима за справяне с проблема с бежанците и глада в региона; призовава помощта, предоставяна от ЕС и държавите членки в Африканския рог, да се използва приоритетно за справяне с насилието, включително сексуалното насилие, и проблемите, свързани с тежки случаи на неравенство, бедност, хронично недохранване, достъп до здравеопазване и обществени услуги, по-специално до репродуктивно здравеопазване, както и за постигането на целите за устойчиво развитие;
10. призовава ЕС да разгледа въпроса за продоволствената несигурност и невъзможността да се посрещнат основни потребности в лагера в Какума, включително, наред с другото, достъп до вода, канализация, здравеопазване и електроенергийни услуги, не само чрез помощта, предоставяна изключително за бежанците, но и чрез подкрепата си за националните програми за развитие, чиято способност за постигане на ефективност на развитието е била осигурена и е предмет на редовна оценка;
11. подчертава, че нарастващата нестабилност в региона представлява пречка пред безопасното завръщане на бежанците в техните държави на произход; призовава ЕС, в сътрудничество с международната донорска общност, да продължи да увеличава усилията си като посредник и в подкрепа на устойчивото и дългосрочно социално-икономическо развитие в региона, като по този начин се създаде благоприятна и безопасна среда за доброволно връщане и реинтеграция на бежанците;
12. призовава за по-големи усилия за защита на принудително разселените ЛГБТИК+ лица и за по-голяма солидарност от страна на международната общност в отговор на нуждите от презаселване в световен мащаб, тъй като те остават далеч по-големи от действителния брой налични места;
13. призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно изпълнението и програмирането на Доверителния фонд на ЕС за Африка и призовава Комисията, с подкрепата на Агенцията за основните права, да извърши специфична оценка на въздействието, която да обхваща тяхното въздействие върху правата на човека; призовава Комисията да представи резултата от такава оценка на въздействието своевременно пред Парламента, включително в рамките на работната група за външните финансови инструменти на комисията по външни работи и комисията по развитие;
14. призовава ЕС да продължи да работи в тясно сътрудничество с кенийското правителство, ВКБООН и по-широката международна общност, за да помогне за намирането на решения на продължаващата ситуация с бежанците в региона; призовава ЕС да засили защитата и насърчаването на правата на човека в Кения;
15. припомня, че в Европейския съюз преследването въз основа на сексуалната ориентация се счита за критерий за подаване на молба за убежище и за предоставяне на убежище; призовава ЕС и неговите държави членки да се придържат към този принцип; призовава ЕС, и по-специално делегациите на ЕС и специалния представител на ЕС за правата на човека, действително да използват изцяло инструментариума за ЛГБТИ и придружаващите го насоки в диалога си с всички африкански нации, които все още криминализират хомосексуалността, и в по-общ план – в диалога си с всички държави, в които преследването на ЛГБТИК+ лица или насилието срещу тях е широко разпространено;
16. настоява делегацията на ЕС в Кения да продължи да наблюдава отблизо положението на уязвимите лица, и по-специално ЛГБТИК+ и чернокожите жени от африкански произход, и активно да подкрепя на място организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и ЛГБТИК+ лицата;
17. настоятелно призовава ЕС да продължи усилията си, за да убеди както кенийското правителство, така и Африканския съюз да преразгледат подхода си по отношение на ЛГБТИК+, като отбелязва, че тяхната позиция може по един или друг начин да излага ЛГБТИК+ лицата на риск от нечовешко и унизително отношение, което противоречи на ценностите на равенството и еднаквата закрила, залегнали в закона;
18. припомня на кенийските органи техния ангажимент за зачитане на правото на свобода на мнение и изразяване, залегнало в член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, и задълженията му да гарантира основните права, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону, и по-специално членове 8 и 96 от него; настоятелно призовава кенийското правителство да гарантира при всички обстоятелства физическата неприкосновеност и психологическото благосъстояние на всички бежанци, независимо от тяхната сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване;
19. призовава международната общност да гарантира, че бежанците са обхванати от програмите за ваксинация срещу COVID-19; подчертава, че предоставянето на възможност на бежанците да се възползват от услугите, предоставяни на национално равнище, и интегрирането им в националните планове за развитие е от съществено значение както за бежанците, така и за общностите, които ги приемат, и е в съответствие с ангажимента никой да не бъде изоставен в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;
20. отново заявява, че не може да има развитие без подобряване на сигурността в региона; подчертава настоятелно, че финансирането трябва да бъде насочено към икономическото, човешкото и социалното развитие в региона, със специален акцент върху предизвикателствата пред развитието, определени в решението за Доверителния фонд; припомня, че средствата от ЕФР и официалната помощ за развитие (ОПР) следва да се използват изключително за целите на развитието;
21. подчертава, че е важно съществен дял от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа да бъде разпреден на организации на гражданското общество в трети държави, включително Кения, за предоставяне на помощ и за защита и мониторинг на правата на мигрантите; призовава ЕС да гарантира, че значителна част от програмирането чрез този инструмент е предназначена за подобряване на правата на човека и международната закрила на бежанците, по-специално в Кения;
22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на върховния комисар на ООН за бежанците, на председателя на кенийския парламент, на Междуправителствения орган за развитие (IGAD), на правителствата на държавите – членки на IGAD, на Африканския съюз, на Панафриканския парламент и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.
- [1] OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 51.
- [2] ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 131.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2021)0108.
- [4] Приети текстове, P9_TA(2019)0042.
- [5] ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.