Предложение за обща резолюция - RC-B9-0502/2021Предложение за обща резолюция
RC-B9-0502/2021

    ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението с правата на човека в Мианмар, включително положението на религиозните и етническите групи

    6.10.2021 - (2021/2905(RSP))

    внесено съгласно член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от Правилника на дейността
    вместо следните предложения за резолюция:
    B9-0502/2021 (Verts/ALE)
    B9-0503/2021 (Renew)
    B9-0504/2021 (S&D)
    B9-0505/2021 (PPE)
    B9-0506/2021 (ECR)

    Желяна Зовко, Лорант Винце, Михаел Галер, Дейвид Макалистър, Сандра Калниете, Изабел Визелер-Лима, Инесе Вайдере, Михаела Шойдрова, Магдалена Адамович, Давид Лега, Кшищоф Хетман, Том Ванденкенделаре, Адам Ярубас, Жузе Мануел Фернандеш, Елжбета Катажина Лукачийевска, Мириам Лексман, Петер Полак, Кристиан Загарц, Томаш Здеховски, Мария Уолш, Владимир Билчик, Иван Щефанец, Габриел Мато, Ева Майдел, Паулу Ранжел, Вангелис Меймаракис, Стелиос Кимбуропулос, Станислав Полчак, Иржи Поспишил, Янина Охойска, Антонио Лопес-Истурис Уайт, Андрей Ковачев
    от името на групата PPE
    Андреа Коцолино, Педру Маркеш, Евин Инсир
    от името на групата S&D
    Урмас Пает, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Оливие Шастел, Свеня Хан, Карен Мелкиор, Хавиер Нарт, Мария Сорая Родригес Рамос, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу
    от името на групата Renew
    Хейди Хаутала
    от името на групата Verts/ALE
    Анна Елжбета Фотига, Карол Карски, Ришард Антони Легутко, Ядвига Вишневска, Валдемар Томашевски, Богдан Жонца, Ришард Чарнецки, Ладислав Илчич, Ангел Джамбазки, Рафаеле Фито, Берт-Ян Ройсен, Еуген Юржица, Ян Захрадил, Адам Белан, Александър Вондра, Асита Канко
    от името на групата ECR
    Фабио Масимо Касталдо


    Процедура : 2021/2905(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    RC-B9-0502/2021
    Внесени текстове :
    RC-B9-0502/2021
    Разисквания :
    Приети текстове :

    Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека в Мианмар, включително положението на религиозните и етническите групи

    (2021/2905(RSP))

    Европейският парламент,

     като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 22 ноември 2012 г.[1], 20 април 2012 г.[2], 20 май 2010 г[3]., 25 ноември 2010 г.[4], 7 юли 2016 г.[5], 15 декември 2016 г[6]., 14 септември 2017 г.[7], 14 юни 2018 г.[8], 13 септември 2018 г[9]., 19 септември 2019 г.[10] и 11 февруари 2021 г.[11],

     като взе предвид заключенията на Съвета от 22 февруари 2021 г. относно Мианмар,

     като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 23 март 2021 г. относно ескалацията на насилието в Мианмар и от 19 април 2021 г., 30 април 2021 г., 12 май 2021 г. и 27 юли 2021 г. относно положението в Мианмар,

     като взе предвид декларацията на върховния представител от името на ЕС от 30 април 2021 г. във връзка с резултатите от Срещата на лидерите на АСЕАН,

     като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 3 март 2021 г. относно продължаващите нарушения на правата на човека от страна на военните и от 23 май 2021 г. относно последните събития в Мианмар,

     като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1000 на Съвета от 21 юни 2021 година за изменение на Решение 2013/184/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мианмар/Бирма[12],

     като взе предвид решението на Съвета от 29 април 2021 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мианмар/Бирма[13],

     като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията,

     като взе предвид член 34 от Конституцията на Мианмар от 2008 г., който признава свободата на религията и убежденията и гарантира на гражданите „правото свободно да изповядват и упражняват религията“,

     като взе предвид Консенсуса от пет точки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия от 24 април 2021 г.,

     като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 31 август 2021 г., озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар“,

     като взе предвид Резолюция 75/287 на Общото събрание на ООН от 18 юни 2021 г. относно положението в Мианмар,

     като взе предвид доклада от 22 август 2019 г. на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите в Мианмар, озаглавен „Сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти в него“,

     като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар и на Службата на върховния комисар по правата на човека и докладите на надзорния механизъм на Международната организация на труда,

     като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека от 16 септември 2021 г. относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар,

     като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Мианмар от 23 септември 2021 г.,

     като взе предвид изявлението на специалният докладчик на ООН относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар Томас Х. Андрюс от 22 септември 2021 г.,

     като взе предвид докладите на Съвета на ООН по правата на човека относно Мианмар и положението във връзка с правата на човека по отношение на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства,

     като взе предвид доклада на независимия механизъм за разследване за Мианмар от 1 юли 2021 г.,

     като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултативната комисия относно щата Рахин (доклад Анан),

     като взе предвид определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. относно искането за определяне на временни мерки, внесено от Република Гамбия по делото относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар),

     като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

     като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

     като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

     като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

    А. като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. военните сили на Мианмар, известни като „Татмадау“, в явно нарушение на конституцията на Мианмар, арестуваха президента Уин Минт и държавния съветник Аун Сан Су Чи, както и водещи членове на правителството, иззеха контрола върху законодателната, съдебната и изпълнителната власт чрез държавен преврат и обявиха извънредно положение за срок от една година; като има предвид, че през август 2021 г. главнокомандващият Мин Аунг Хлаинг обяви, че назначава себе си за министър-председател и че извънредното положение ще бъде продължено до август 2023 г.;

    Б. като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар посочи в официално изявление, че широкоразпространените системни нападения на военната хунта срещу народа на Мианмар вероятно представляват престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно международното право; като има предвид, че специалният докладчик на ООН изрично заяви, че архитектите и извършителите на преврата и нарушенията следва да бъдат подведени под отговорност;

    В. като има предвид, че през май 2021 г. военната хунта предприе първоначални стъпки за разпускане на политическата партия на Аун Сан Су Чи, която беше на управление до държавния преврат през февруари 2021 г.;

    Г. като има предвид, че Комитетът, представляващ Долната камара на Съюза Мианмар (CRPH), и Правителството на националното единство (NUG) бяха сформирани, за да представляват демократичните желания на народа на Мианмар;

    Д. като има предвид, че в отговор на преврата в различни градове в Мианмар избухнаха мирни протести и демонстрации; като има предвид, че от 1 февруари 2021 г. политици, правителствени служители, представители на гражданското общество, религиозни дейци, мирни протестиращи лица и писатели са били незаконно арестувани или поставени под домашен арест; като има предвид, че в последния доклад на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека се посочва, че от преврата над 1 120 души са били убити, а военните органи са арестували над 8 000 души, включително стотици политици, активисти и държавни служители; като има предвид, че съдилищата осъдиха 312 души, 26 от които са осъдени на смърт, включително две деца; като има предвид, че според сведенията най-малко 120 души са загинали по време на задържането им; като има предвид, че към юли 2021 г. хунтата е убила най-малко 75 деца;

    Е. като има предвид, че успоредно с това военните засилиха репресиите си срещу медиите в Мианмар, като все по-голям брой журналисти бяха произволно арестувани, задържани и обвинени с цел заглушаване на медиите и премахване на свободата на изразяване; като има предвид, че хунтата все повече използва инструменти за наблюдение и цензура чрез ограничения върху телекомуникациите и интернет;

    Ж. като има предвид, че изтезанията се използват широко срещу задържаните за участие в демонстрации в подкрепа на демокрацията; като има предвид, че методите на изтезания включват побои, симулативни екзекуции с огнестрелни оръжия, изгаряния с цигари, изнасилвания и заплахи за изнасилване; като има предвид, че изтезанията от страна на полицията са проблем в Мианмар още отпреди, но Татмадау използва сега системно заплаха от изтезания като част от усилията си за потискане на опозицията;

    З. като има предвид, че хунтата все повече разчита на използването на колективно наказание, включително отвличането на членове на семейството на лица, на които са издадени заповеди за арест, но които полицията и военните сили не са в състояние да открият; като има предвид, че деца, включително прохождащи деца, също са били убити или отвлечени, вероятно за да бъдат принудени родителите им да се обърнат към органите на властта;

    И. като има предвид, че етническите малцинства изповядват християнството (6,3%, по-специално народите чин, качин и карен), исляма (2,1%, по-специално общността рохингия, малайса, хората от Янгон и други малцинства) и индуизма (0,5%, по-специално бирманските индийци);

    Й. като има предвид, че в Мианмар се извършват нарушения на свободата на религията и на убежденията и на други права на човека срещу религиозни и етнически малцинства;

    К. като има предвид, че църквите са били обстрелвани и нападани, а свещениците и пасторите са били арестувани; като има предвид, че военни части са създали лагери и в църковни обекти, като по този начин допълнително подкопават ролята им на убежища за нуждаещите се;

    Л. като има предвид, че в Мианмар има множество етнически групи; като има предвид, че вътрешните конфликти доведоха до трагичната загуба на хиляди човешки животи през последните десетилетия;

    М. като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява общността рохингия за „ненационални“ или „чуждестранни жители“ и следователно ги лишава от гражданство, което допълнително влошава тяхното несигурно положение; като има предвид, че преследването на малцинството рохингия не е приключило въпреки многобройните призиви на международната общност;

    Н. като има предвид, че около 600 000 души от общността рохингия, които остават в щата Рахин, са подложени на постоянни дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права, произволни арести, изолация в пренаселени лагери и силно ограничен достъп до образование и здравеопазване; като има предвид, че потисническите условия, наложени на общността рохингия, представляват престъпления срещу човечеството;

    О. като има предвид, че общността рохингия и други етнически малцинства, по-специално жените и момичетата, продължават да са изложени на значителен риск от сексуално насилие, особено в условията на продължителния конфликт между Татмадау и Араканската армия;

    П. като има предвид, че хуманитарната криза в Мианмар се влошава, като само през тази година над 210 000 души са били вътрешно разселени, три милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, като този брой се утрои през последните осем месеца, а половината от населението, приблизително 20 милиона души, живеят под прага на бедността;

    Р. като има предвид, че генералният секретар на ООН предупреди, че „рискът от мащабен въоръжен конфликт изисква колективен подход за предотвратяване на многоизмерна катастрофа в сърцето на Югоизточна Азия и извън нея“;

    С. като има предвид, че според Световната продоволствена програма 6,2 милиона души в Мианмар са изложени на риск от продоволствена несигурност и глад в сравнение с 2,8 милиона преди военния преврат;

    Т. като има предвид, че хуманитарното положение в Мианмар се влоши и вследствие на кризата, предизвикана от COVID-19; като има предвид, че произволното масово задържане на протестиращи, пренаселените затвори и цялостното пренебрегване на здравето на затворниците също допринесоха за увеличаване на броя на случаите на заразяване с COVID-19;

    У. като има предвид, че военните са използвали мерки, свързани с COVID-19, за да наложат репресии срещу активисти, подкрепящи демокрацията, защитници на правата на човека и журналисти; като има предвид, че правото на здраве е нарушено; като има предвид, че хунтата затвори болници и предприе действия срещу медицински специалисти, което доведе до срив на здравната система при рязкото разпространение на COVID-19 в цялата страна; като има предвид, че войските са унищожили медицински доставки и оборудване и са окупирали десетки медицински заведения, което е подтикнало народа на Мианмар да не посещава медицинските заведения поради страх от задържане или застрелване;

    Ф. като има предвид, че Татмадау и генералите му незаконно си осигуряват средства чрез незаконна продажба на дървен материал, скъпоценни камъни, газ и нефт и са изправени пред широко разпространени твърдения за корупция;

    Х. като има предвид, че според ООН планът на ООН за хуманитарна реакция в Мианмар за 2021 г. е получил едва 46% от поисканите до момента средства и че хуманитарните операции страдат от сериозен недостиг на финансиране;

    1. решително осъжда държавния преврат от 1 февруари 2021 г., извършен от Татмадау под ръководството на главнокомандващия Мин Аунг Хлаинг; призовава Татмадау да зачита изцяло резултатите от демократичните избори през ноември 2020 г. и незабавно да възстанови гражданското правителство, да прекрати извънредното положение, да прекрати използването на насилие срещу мирни демонстранти, да зачита правото на свобода на изразяване на мнение и на сдружаване и да позволи на всички избрани парламентаристи да поемат своите мандати; призовава военните сили на Мианмар да освободят всички политически затворници, да отменят ограниченията върху свободата на изразяване на мнение, на събрания и на сдружаване и да зачитат свободата на религията и убежденията;

    2. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на президента Уин Минт, държавния съветник Аун Сан Су Чи и на всички други лица, които са били арестувани по неоснователни обвинения; счита, че освобождаването на всички политически лидери и затворници е първата съществена стъпка към мирно решение на кризата и възстановяване на законните органи;

    3. изразява подкрепата си за народа на Мианмар в борбата му за демокрация, свобода и права на човека;

    4. осъжда широко разпространения насилствен отговор на Татмадау на всеки вид протест и грубите нарушения на правата на човека, които той е извършил и продължава да извършва срещу народа на Мианмар, включително срещу етнически и религиозни малцинства, което представлява престъпления срещу човечеството; изразява дълбоката си загриженост във връзка с честите нападения срещу църкви, джамии, училища и медицински заведения, както и арестите на религиозни водачи;

    5. подкрепя Комитета, представляващ Долната камара на Съюза Мианмар, и Правителството на националното единство като единствени легитимни представители на демократичните желания на народа на Мианмар и призовава Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и международната общност да ги включат и ангажират в истински и приобщаващ политически диалог и в усилията, насочени към мирно разрешаване на кризата, въз основа на зачитането на принципите на правовата държава;

    6. призовава за незабавен и редовен достъп на Международния комитет на Червения кръст до задържаните лица и затворите, според заложеното в Женевските конвенции; призовава военните и полицейските сили да предоставят на семействата на всички лица, задържани при операциите на силите за сигурност в Мианмар преди и след 1 февруари 2021 г., цялостна информация за съдбата и местонахождението на тези лица;

    7. припомня мултиетническия характер на Мианмар; настоятелно призовава „Татмадау“ изцяло да зачита неотменимите права на всеки етнос; призовава за незабавно, строго, независимо и прозрачно разследване на престъпленията, извършени в страната от военните, и за изправяне на извършителите им пред съда;

    8. изразява възмущение от престъпленията на „Татмадау“ срещу етнически и религиозни групи в Мианмар; решително осъжда нападенията на „Татмадау“ в районите Кайин, Kaя, Качин, Шан и Чин, които доведоха до мащабно разселване, смъртта на цивилни лица, включително деца, разрушаването на религиозни сгради и други нарушения на правата на човека и хуманитарното право;

    9. осъжда преследването на християни в страната; настоятелно призовава „Татмадау“ да спре убийствата и задържането на християни и да сложи край на обстрелването и нахлуването в църкви; подчертава, че международната общност е изразила дълбоката си загриженост във връзка с насилието и нападенията срещу християнските общности в Мианмар;

    10. отново осъжда нарушенията на правата на човека и системните и широко разпространени нападения срещу населението от общността рохингия; подчертава, че ЕС ще продължи да следи отблизо действията на военното ръководство по отношение на малцинствата в страната, по-специално общността рохингия; отново отправя призив към органите на Мианмар да създадат условия и гаранции за безопасно, доброволно, достойно и трайно завръщане, под надзора на ООН, на хората от общността рохингия, които желаят да се завърнат в родните си земи;

    11. решително осъжда продължаващата дискриминация срещу етническите малцинства, чиято свобода на движение е силно ограничена и които са лишени от основни услуги в Мианмар;

    12. осъжда всяко използване на насилие от хунтата срещу нейните граждани, както и други форми на тормоз, по-специално спрямо защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и журналисти; настоятелно призовава хунтата да премахне всички ограничения по отношение на телекомуникациите и интернет, в т.ч. в независимите медийни уебсайтове и платформите на социалните медии;

    13. призовава за незабавно прекратяване на насилието спрямо работниците и профсъюзите, както и за защита на правата на профсъюзите и техните членове, в т.ч. правото свободно да извършват дейност;

    14. призовава за незабавен хуманитарен достъп и помощ за уязвимите общности, включително жените, децата и етническите малцинства, както и за овластяване на организациите на гражданското общество и организациите на етническите общности, за да се гарантира, че хуманитарната помощ действително достига до нуждаещите се; изисква от Комисията да пренасочи и увеличи хуманитарната помощ и подкрепата за здравеопазването чрез трансгранични канали, местни хуманитарни мрежи, доставчици на услуги на етническа основа, организации на гражданското общество и общностни организации; изисква от Комисията да анализира най-добрите начини за осъществяване на проекти за развитие с тези групи и съответно да насочи помощта за развитие;

    15. отбелязва с дълбока загриженост, че третата вълна от COVID-19 изостри хуманитарната криза в Мианмар с особено обезпокоителни равнища на предаване сред най-маргинализираното население, включително в пренаселените и нехигиенични затвори в страната; настоятелно призовава хунтата отново да въведе стратегия за ограничаване и система за проследяване на контактите и да гарантира достъпа на хората до здравни услуги и ваксини; изисква от Комисията да увеличи подкрепата си в това отношение и да гарантира, че тя достига до гражданите, включително чрез предоставяне на дози ваксини срещу COVID-19;

    16. изразява възмущение от нападенията, тормоза, задържането и изтезанията на здравни работници, особено по време на продължаващата здравна криза с COVID-19; призовава хунтата да гарантира сигурността и безопасността на всички здравни работници и незабавно да прекрати всякакъв тормоз и нападения срещу тях; подчертава отговорността на органите на Мианмар да гарантират пълен достъп до здравеопазване;

    17. осъжда нападенията на военните срещу медицински специалисти и заведения, както и реакцията им във връзка с пандемията от COVID-19; подчертава, че здравеопазването и достъпът до здравеопазване и ваксиниране са всеобщи права на човека;

    18. призовава „Татмадау“ да спре да отказва на населението правото му на защита и подходящо лечение на COVID-19, което би могло да доведе до значителни загуби на човешки живот в Мианмар;

    19. настоятелно призовава правителствата на съседните държави да гарантират, че техните органи не възпрепятстват лицата, опитващи се да прекосят границата в търсене на убежище; призовава тези правителства да гарантират, че организациите за оказване на помощ и местните организации на гражданското общество имат достъп до районите с вътрешно разселени лица по техните граници с Мианмар;

    20. отново изразява твърдата си подкрепа за гражданското общество и защитниците на демокрацията в Мианмар и призовава ЕС и неговите институции да продължат усилията за постигане на напредък в изграждането на гражданско общество, въпреки текущите и вероятно продължаващи ограничения, наложени от настоящото военно правителство;

    21. призовава АСЕАН и нейните членове, и по-конкретно нейния специален пратеник в Мианмар, да използват по-активно специалната си роля в Мианмар, да си сътрудничат със специалния пратеник на ООН и да се ангажират с всички участващи страни, по-специално с Правителството на националното единство и представителите на гражданското общество, и най-вече жените и етническите групи, с цел насърчаване, като минимум, на ефективното и съдържателно прилагане на консенсуса от пет точки за намиране на устойчиво и демократично решение на настоящата криза в близко бъдеще;

    22. освен това призовава Китай и Русия да участват активно в международната дипломация и да изпълняват своята отговорност като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН; очаква от тях да играят конструктивна роля в контрола на положението в Мианмар;

    23. настоятелно призовава Мианмар да сътрудничи с международните усилия за гарантиране на отчетност, включително като най-накрая предостави на независимия механизъм на ООН за разследване за Мианмар (IIMM) пълен достъп до страната; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че IIMM разполага с необходимата подкрепа за изпълнението на своя мандат; припомня, че Мианмар е задължена да спазва определението за временни мерки на Международния съд;

    24. приветства групите от санкции, наложени неотдавна от Съвета срещу членовете на „Татмадау“ и техните предприятия, и призовава Съвета да продължи да налага целенасочени и строги санкции с цел прекъсване на жизнените средства на хунтата, като същевременно се гарантира, че народът на Мианмар няма да понесе вреди; счита, че международната общност трябва да продължи да предприема допълнителни действия срещу военните и техните лидери и да им налага разходи, докато не променят курса си на поведение и не възстановят демокрацията; подчертава необходимостта всички държави – членки на ЕС, да засилят и приложат санкциите, наложени на всички държавни предприятия в Мианмар, по-специално в сектора за производство на дървен материал и скъпоценни камъни; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че наказанията на национално равнище, наложени на държавите членки и на асоциираните държави за нарушаване на санкциите на ЕС, са ефективни; подчертава, че това би наложило замразяването на конкретни активи и забрани за международни финансови трансфери към двете държавни банки – Банката за външна търговия на Мианмар и Инвестиционната и търговска банка на Мианмар, чрез които се събира цялата чуждестранна валута, както и добавянето към списъка със санкции на държавното предприятие за нефт и газ в Мианмар, което генерира най-големия приток на чуждестранна валута за хунтата;

    25. призовава Съвета да продължи да налага целенасочени санкции на лицата, отговорни за преврата от февруари 2021 г., и да обмисли и други възможни мерки; настоятелно призовава Съвета да включи Държавния административен съвет като образувание, а не като отделни членове, в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, подлежащи на ограничителни мерки;

    26. отново призовава установените в ЕС предприятия с операции или вериги на доставки в Мианмар да извършват засилена надлежна проверка на правата на човека и да гарантират, че нямат връзки със силите за сигурност на Мианмар, с техни отделни членове или с образувания, притежавани или контролирани от тях, и че те не допринасят пряко или косвено за репресиите на хунтата срещу демокрацията и правата на човека; призовава установените в ЕС предприятия публично да оповестяват своите заключения и да работят за непрекъснатото подобряване на условията на труд и екологичните стандарти в рамките на своите предприятия в Мианмар;

    27. отново призовава за продължаване на прилагането на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за жестокостите срещу общността рохингия;

    28. отново призовава Комисията бързо да започне разследване на търговските преференции в полза на Мианмар, особено по отношение на дружества, притежавани от членове на военните сили на Мианмар в конкретни сектори, и да информира надлежно Парламента за стъпките, които трябва да бъдат предприети; признава, че откакто през 2013 г. Мианмар отново бе включен в схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО), бяха постигнати подобрения, например създаването на работни места в сектора за производство на облекла, което бе от полза по-специално за жените; при все това подчертава, че през 2018 г. вече беше установен процес на засилена ангажираност с акцент върху спазването на международните конвенции за правата на човека и трудовите права, както и че превратът заличи напредъка, постигнат по време на процеса на демократизация, като по този начин подкопа условията за предоставяне на преференции по ВОО;

    29. призовава делегацията на ЕС в Мианмар и посолствата на държавите членки да следят отблизо положението с правата на човека и здравеопазването в Мианмар и положението на политическите лидери и другите лица, които понастоящем са задържани и лишени от свобода;

    30. призовава държавите членки и асоциираните държави да поддържат ембаргото върху преките и непреките доставки, продажби и трансфер, включително транзит, транспорт и посредничество при придобиването на всички видове оръжия, боеприпаси и друго военно оборудване и системи за сигурност и наблюдение, както и предоставянето на обучения, поддръжка и друга военна помощ и помощ в областта на сигурността; подчертава необходимостта от допълнително разследване на положението от Международния наказателен съд;

    31. предупреждава за риск от още по-сериозна извънредна хуманитарна ситуация в резултат на ескалацията на насилието, тежката икономическа криза в страната, бедността и броя на разселените лица; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност спешно да изпълнят финансовите си задължения във връзка с плана на ООН за хуманитарна реакция на Мианмар за 2021 г.;

    32. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и държавите членки да предприемат енергични действия във връзка с положението в Мианмар и призовава ЗП/ВП да докладва редовно на Парламента, по-специално на неговата комисия по външни работи, включително относно положението на религиозните и етническите групи, за да се гарантира подходящ парламентарен диалог относно това важно и тревожно положение;

    33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на законния президент и Правителството на националното единство на Мианмар, Комитета, представляващ Долната камара на Съюза Мианмар (Pyidaungsu Hluttaw), държавния съветник на Мианмар, „Татмадау“, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на Съединените щати, Бангладеш, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада, държавите членки на АСЕАН, Русия, Китай, генералния секретар на ООН, генералния секретар на АСЕАН, Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН, специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар, Върховния комисар на ООН за бежанците и Съвета на ООН по правата на човека.

    Последно осъвременяване: 6 октомври 2021 г.
    Правна информация - Политика за поверителност