ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно досиетата „Пандора“: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци
20.10.2021 - (2021/2922(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9-0530/2021 (PPE)
B9-0531/2021 (S&D, Renew, Verts/ALE, The Left)
Маркус Фербер, Лидия Перейра, Емил Радев
от името на групата PPE
Хонас Фернандес, Орор Лалюк, Биргит Зипел, Паул Танг
от името на групата S&D
Луис Гарикано, Жил Боайе, Рамона Стругариу, Драгош Тудораке, Михал Шимечка, Майте Пагасауртундуа Руис, Анна-Юлия Донат, Хилде Вотманс, Натали Лоазо, Оливие Шастел, Каталин Чех, София ин ’т Велд
от името на групата Renew
Ернест Уртасун Доменек, Кира Мари Петер-Хансен, Свен Гиголд, Дамиен Карем
от името на групата Verts/ALE
Жузе Гушман, Манон Обри, Мартин Ширдеван
от името на групата The Left
Тициана Бегин, Фабио Масимо Касталдо, Лаура Ферара, Марио Фуроре, Киара Джема, Дино Джарусо, Сабрина Пинедоли, Даниела Рондинели
Резолюция на Европейския парламент относно досиетата „Пандора“: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци
Европейският парламент,
– като взе предвид изявлението от 8 октомври 2021 г. относно основаното на два стълба решение за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, на приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби,
– като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г., озаглавена „Защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова“[1],
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие[2] (резолюция на комисията TAXE),
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие[3] (резолюция на комисията TAX2),
– като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (препоръка на комисията PANA)[4],
– като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци[5] (резолюция на комисията TAX3),
– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция[6],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C(2020)2800),
– като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма – план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития[7],
– като взе предвид докладите относно подробните планове за първия и втория стълб, приети от приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 на 14 октомври 2020 г., както и резултатите от икономическия анализ и оценката на въздействието на предложенията, извършени от ОИСР,
– като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища[8],
– като взе предвид Специален доклад № 3/2021 на Европейската сметна палата (ЕСП) от 26 януари 2021 г., озаглавен „Обмен на данъчна информация в ЕС: солидна основа, пропуски в изпълнението“,
– като взе предвид Специален доклад № 13/2021 на ЕСП от 28 юни 2021 г., озаглавен „Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавено „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021)0251),
– като взе предвид законодателния пакет, представен от Комисията на 20 юли 2021 г., за укрепване на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
– като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени[9],
– като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“)[10],
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че досиетата „Пандора“ представляват масово изтичане на данни с безпрецедентен размер, което документира действителните собственици на корпоративни образувания, установени в юрисдикции, практикуващи строга поверителност; като има предвид, че Международният консорциум на разследващите журналисти започна да публикува досиетата „Пандора“ на 3 октомври 2021 г.;
Б. като има предвид, че 2,94 терабайта данни бяха изпратени на Международния консорциум на разследващите журналисти и споделени с медийни партньори по света; като има предвид, че някои от досиетата датират от 70-те години на ХХ-ти век, но повечето от досиетата, разгледани от Международния консорциум на разследващите журналисти, са създадени между 1996 г. и 2020 г.; като има предвид, че според сведенията новото изтичане на данни засяга над 330 политици и държавни служители от почти 100 държави, включително 35 настоящи или бивши държавни или правителствени ръководители;
В. като има предвид, че досиетата „Пандора“ разкриват как лица с висока нетна стойност на активите, включително политици, престъпници, държавни служители и известни личности, биват подпомагани от посредници като банки, счетоводители и адвокатски кантори при учредяването на сложни корпоративни структури, регистрирани в юрисдикции, практикуващи строга поверителност, или данъчни убежища, в тясно сътрудничество с офшорни професионални доставчици на услуги, с цел предпазване на доходите и активите от справедливо данъчно облагане и контрол;
Г. като има предвид, че досиетата „Пандора“ са най-новото значително изтичане на данни, което разкрива вътрешните дела на офшорния финансов свят, след случаите „Люкс лийкс“ през 2014 г., „Суис лийкс“ през 2015 г., „Досиетата от Панама“ през 2016 г., „Досиетата от рая“ през 2017 г., „Мавриций лийкс“ през 2019 г., „Луанда Лийкс“ и досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN) през 2020 г., както и „Писмата Люкс“ през 2021 г.;
Д. като има предвид, че досиетата „Пандора“ подчертават основната роля на информацията относно действителните собственици в подкрепа на борбата срещу изпирането на пари и други финансови престъпления, както и спешната необходимост от публичен достъп и по-точна информация;
Е. като има предвид, че дейностите, за които се съобщава в досиетата „Пандора“, включват създаването на фиктивни дружества, фондации и тръстове за следните цели: анонимно закупуване на недвижими имоти, яхти, самолети и застраховки „Живот“, инвестиране и прехвърляне на пари между банкови сметки, избягване на данъци и извършване на финансови престъпления, включително изпиране на пари;
Ж. като има предвид, че дейностите, за които се съобщава в досиетата „Пандора“, макар и не всички незаконни по същество, често представляват избягване на данъци и злоупотреба с корпоративната тайна;
З. като има предвид, че според информацията данъчните органи са възстановили над 1 милиард евро след разкритията във връзка с „Досиетата от Панама“[11];
И. като има предвид, че като използва най-консервативната формула за разпределяне, ЕС има най-големи загуби в световен мащаб вследствие на прехвърлянето на печалби към данъчни убежища и по оценки губи около 20% от своите приходи от корпоративен данък всяка година;
Й. като има предвид, че след финансовата криза от 2008 – 2009 г. и поредицата от разкрития за практики на отклонение от данъчно облагане, агресивно данъчно планиране, избягване на данъци и изпиране на пари, държавите от Г-20 постигнаха съгласие да вземат глобални мерки по тези въпроси на равнището на ОИСР чрез проекта относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), което доведе до създаването на Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;
К. като има предвид, че адекватното международно данъчно законодателство е от ключово значение за предотвратяване на практики на данъчни измами и избягване на данъци, а също и за създаването на справедлива и ефикасна система на данъчно облагане, насочена към преодоляване на неравенството и гарантиране на сигурност и стабилност, които са предпоставки за конкурентоспособност, а така също и за еднакви условия на конкуренция между дружествата, особено за малките и средните предприятия (МСП);
Л. като има предвид, че според данъчната обсерватория на ЕС размерът на финансовото богатство, държано в данъчни убежища през 2017 г., възлиза на 7 900 милиарда евро; като има предвид, че тази сума е равностойна на 8% от световния брутен вътрешен продукт (БВП); като има предвид, че резултатът е загуба на данъчни приходи в размер на около 155 милиарда евро годишно в световен мащаб;
М. като има предвид, че според оценките за мащаба на данъчните приходи на ЕС, които се губят единствено поради избягване на корпоративното данъчно облагане, варират между 50 и 70 милиарда евро годишно, и като има предвид, че сумата достига почти 190 милиарда евро, ако бъдат включени други фактори, например специални данъчни договорености и неефективност при събирането на данъци; като има предвид, че според данъчната обсерватория на ЕС около 11% от общото нетно богатство на ЕС, или 2 300 милиарда евро, се държат в офшорни зони;
Н. като има предвид, че Европейският парламент, в своите резолюции и препоръки на комисиите TAXE, TAX2, PANA и TAX3, както и в неотдавнашните резолюции, приети въз основа на докладите на неговата подкомисия по данъчни въпроси (FISC), многократно призова за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане с цел справяне с данъчните измами и избягването на данъци;
О. като има предвид, че според Европол за 0,7% – 1,2% от БВП на Съюза е „установено, че са свързани с подозрителна финансова дейност“ като изпиране на пари, свързано с корупция, трафик на оръжие и хора, търговия с наркотици, данъчни измами и отклонение от данъчно облагане, финансиране на тероризма или други незаконни дейности, които засягат гражданите на ЕС в тяхното ежедневие; като има предвид, че според данни на Европол от 1,1 милиона съобщения за подозрителни дейности през 2019 г. едва 10% са били проучени задълбочено от публичните органи (с големи разлики между държавите);
П. като има предвид, че макар да е трудно да се оцени мащабът на изпирането на пари, тъй като поради самото си естество дейността не се оповестява, освен ако не бъде разкрита, ясно е, че тя нараства в световен мащаб;
Р. като има предвид, че според Службата на ООН по наркотиците и престъпността всяка година се изпират средства, равностойни на 2,7% от световния годишен БВП;
С. като има предвид, че Комисията започна производства за установяване на нарушение срещу повечето държави членки за това, че не са транспонирали правилно четвъртата и петата директива относно борбата с изпирането на пари[12] в националното законодателство;
Т. като има предвид, че рамката на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма страда от недостатъци в прилагането, съчетани с липса на ефективен надзор; като има предвид, че през последните години чрез поредните законодателни реформи беше направен опит за укрепване на рамката, за да се преодолеят възникващите рискове и недостатъци;
У. като има предвид, че през последното десетилетие ЕС прие поредица от законодателни реформи за борба с избягването на данъци и финансовите престъпления; като има предвид, че тези реформи оказаха положително въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и върху защитата на данъчната основа и приходите на държавите членки, които са предварителни условия за създаването на работни места, растежа и по-специално за възстановяването на икономиката на ЕС след пандемията от COVID-19; като има предвид обаче, че нараства необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС;
Общи съображения
1. отбелязва публикуването на т.нар. досиета „Пандора“ на 3 октомври 2021 г. от Международния консорциум на разследващите журналисти; приветства разследващата дейност на Международния консорциум на разследващите журналисти и безценния му принос за разкриването на тайни офшорни практики и повишаването на обществената осведоменост по въпроси, които са от явен обществен интерес;
2. подчертава ролята на международната разследваща журналистика и на лицата, сигнализиращи за нередности, за разкриването на нарушения, корупция, организирана престъпност, изпиране на пари и неправомерно поведение, извършени по-специално от политически изявени личности; подчертава ключовия принос на разследващата журналистика за запазването на демокрацията и принципите на правовата държава;
3. счита, че е необходимо да се защити поверителността на източниците на разследваща журналистика, включително на лицата, подаващи сигнали за нередности; подчертава значението на защитата на свободата на журналистите да получават поверителни, секретни или ограничено достъпни документи, набори от данни или други материали, независимо от техния произход, и да докладват по тези въпроси от обществен интерес без заплаха от скъпоструващи съдебни процеси, за да се гарантира ролята на разследващата журналистика като пазител в демократичното общество;
4. във връзка с това отново заявява необходимостта от защита на разследващата журналистика от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, както и от личен тормоз, сплашване и заплахи за живота; счита, че са крайно необходими обвързващи правила на равнището на ЕС, които осигуряват стабилна и последователна защита на независимите медии и журналисти срещу злонамерени съдебни дела, целящи да ги заглушат или сплашат в ЕС, за да се спомогне за прекратяването на тези злоупотреби; подчертава текущата си работа по доклад по собствена инициатива относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността; приветства факта, че Комисията работи по инициатива срещу злоупотребата със завеждане на дела срещу журналисти и защитници на правата;
5. отбелязва приемането през 2019 г. на Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности[13], и подчертава, че държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си право до края на 2021 г.;
6. изразява съжаление, че въпреки десетилетие на данъчни скандали и законодателни реформи в ЕС, досиетата „Пандора“ показват, че на световно равнище не е постигнат достатъчен напредък за ограничаване на корпоративната тайна и данъчните измами и избягването на данъци в офшорни зони; припомня, че тайната на корпоративната собственост се използва за укриване на лични финансови интереси;
7. изразява съжаление относно факта, че гражданите и лицата, отговорни за вземането на решения, все още трябва да разчитат на изтичане на данни, за да получат достъп до информация относно тайни офшорни практики; настоятелно призовава държавите членки да постигнат напредък в предоставянето на информация относно действителните собственици пред обществеността и на цялата останала относима информация пред парламентите и компетентните органи, включително данъчните администрации, когато е целесъобразно;
8. изтъква, че тайната система, разкрита в досиетата „Пандора“, засяга репутацията на законно действащите предприятия, увеличава икономическите и социалните неравенства, вреди на ефективното предоставяне на обществени услуги и на помощ за най-уязвимите, подкопава икономическото развитие там, където има загуба на приходи, и силно подрива доверието на гражданите в принципите на правовата държава и нашата икономическа и демократична система;
9. настоятелно призовава компетентните органи на държавите членки, включително данъчните администрации, да анализират наборите от данни на Международния консорциум на разследващите журналисти и да започнат задълбочени разследвания на всички закононарушения, които са разкрити в досиетата „Пандора“ и в които участват техните юрисдикции, включително одити на всички лица, посочени в досиетата „Пандора“;
10. призовава Комисията да направи преглед на данните, изложени в досиетата „Пандора“, и да анализира дали са целесъобразни допълнителни законодателни действия на равнището на ЕС, както и дали са необходими изпълнителни производства по отношение на действащото законодателство, и да докладва на Парламента за резултатите;
11. призовава Европейската прокуратура да прецени дали данните, разкрити в досиетата „Пандора“, дават основание за конкретни разследвания в рамките на нейната компетентност;
12. изразява съжаление във връзка с факта, че редица политици, включително високопоставени лица, отговорни за вземането на решения в ЕС, също присъстват в досиетата „Пандора“, и призовава органите на засегнатите държави членки да проведат подходящи разследвания на закононарушенията;
13. подчертава, че е важно да се гарантират високи стандарти на почтеност, честност и отговорност сред държавните служители в ЕС; призовава държавите членки да гарантират, че разполагат с мерки и системи, изискващи от длъжностните лица да декларират своите външни дейности, заетост, инвестиции, активи и големи подаръци или облаги, които могат да доведат до конфликт на интереси по отношение на функциите им на държавни служители, както се препоръчва в Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията; отново заявява, че членовете на Европейския парламент вече оповестяват информация относно финансовите си интереси; призовава по-специално политиците, при липса на задължителни мерки, доброволно да разкриват всички дялови участия във фиктивни дружества; отново заявява, че тези декларации имат превантивен характер, целят насърчаване на прозрачността и почтеността в публичната сфера и не следва да се тълкуват като стигматизиране на политиците като участници в престъпна дейност;
14. настоятелно призовава държавите членки и световните лидери, в рамките на междуправителствения форум на Г-20, приобщаващата рамка и ООН, да предприемат ефективни мерки за ограничаване на данъчните убежища и на техния оперативен модел, като действително забранят фиктивните дружества (корпорации без икономическа същност, чиято единствена цел е избягването на данъци или на други закони) чрез въвеждането на специфични задължителни критерии за прозрачност и стопанска дейност, за да се предотврати тяхното използване, и като забранят други форми на финансова тайна, и да постигнат съгласие и бързо да въведат минимална ефективна ставка на корпоративния данък, като едновременно с това разширят допълнително и усъвършенстват глобалния автоматичен и задължителен обмен на информация относно всички видове частни участия;
15. приветства факта, че 136 юрисдикции, участващи в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, подписаха декларацията за решение, основано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, като по този начин постигнаха съгласие за фундаментална реформа на международните данъчни правила;
16. посочва, че след като бъде приложено, споразумението ще гарантира по-справедливо разпределение на печалбите и на правата за данъчно облагане между държавите по отношение на най-големите мултинационални дружества с най-големи печалби и ще въведе глобална минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15%, приложима за дружествата с годишен приход от над 750 милиона евро;
17. отново подчертава значението на многостранните действия и на международната координация в борбата срещу отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране;
18. призовава лидерите на Г-20, които ще заседават в Рим на 30 и 31 октомври 2021 г., да предоставят мандат на ОИСР да предприеме нова глобална инициатива за преразглеждане на автоматичния обмен на информация и за укрепване на глобалното управление на прилагането на стандартите за борба с изпирането на пари;
19. припомня всеобщите принципи на справедливост, прозрачност и сътрудничество по отношение на данъчното облагане; отново призовава държавите членки да опростят своите данъчни системи, за да се осигури по-справедливо данъчно облагане, данъчна сигурност и инвестиции в реалната икономика и да се облекчи натискът върху данъчните органи, които използват значителни ресурси в борбата си срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;
Актуално състояние на правоприлагането в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в ЕС, корпоративната прозрачност и обмена на информация
20. отбелязва, че ЕС вече притежава едни от най-високите законодателни стандарти за корпоративна прозрачност в света; подчертава обаче, че тези стандарти са все още недостатъчни, като се има предвид нарастващата мобилност на капитали, хора и активи, бързото развитие на цифровите финансови услуги и все по-усъвършенстваните средства за защита на собствеността върху активите;
21. подчертава, че по-конкретно Петата директива относно борбата с изпирането на пари изисква от държавите членки да създадат регистри на действителните собственици на всички правни субекти, установени в ЕС, включително тръстове, и предоставя публичен достъп до информация относно действителните собственици за повечето корпоративни структури;
22. подчертава, че съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да изискват информацията, съхранявана в регистрите, да бъде подходяща, точна и актуална, и освен това трябва да въведат механизми за проверка за тази цел, включително задължението на компетентните органи да докладват за несъответствия; подчертава необходимостта да се гарантира, че компетентните органи на държавите членки разполагат с подходящи ресурси за проверка на информацията относно действителните собственици в регистрите и че се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи мерки или санкции в случаите, когато правни субекти, тръстове и други видове правни форми не предоставят подходяща, точна и актуална информация относно действителните собственици;
23. отново призовава Комисията да обърне внимание на липсата на достатъчно и точни данни в националните регистри, които могат да се използват за идентифициране на крайните действителни собственици, особено в ситуации, в които се използва мрежа от фиктивни дружества;
24. посочва, че в досиетата „Пандора“ се подчертава необходимостта и голямата полза от взаимосвързани и публично достъпни регистри на действителните собственици за тръстове и сходни форми, например дружества, за да се осигури възможност за по-строг контрол и по-добра кръстосана проверка на информацията от страна на журналисти и гражданското общество; подчертава, че е важно тези регистри да съдържат хармонизирани и машинночитаеми данни и да предвиждат възможност за търсене;
25. изразява загриженост, че както е документирано от гражданското общество[14], една година след изтичането на крайния срок за прилагане на Петата директива относно борбата с изпирането на пари девет държави все още не са създали публични регистри, докато други са наложили географски ограничения на достъпа в нарушение на правилата на ЕС; изразява освен това съжаление, че повечето държави от ЕС изглежда са въвели пречки, например платен достъп и регистрация, които, въпреки че привидно са в съответствие с правото на ЕС, затрудняват ползването на регистрите; подкрепя усилията на Комисията да продължи пълното транспониране и прилагане на Петата директива относно борбата с изпирането на пари чрез започване на производства за установяване на неизпълнение на задължения;
26. изразява съжаление, че се забавя създаването на Системата за взаимно свързване на регистрите на действителните собственици (Beneficial Ownership Registers Interconnection System – BORIS) поради технически трудности; припомня на Комисията и на държавите членки факта, че това е правно изискване съгласно Петата директива относно борбата с изпирането на пари и че е абсолютно необходимо информацията относно действителните собственици да бъде достъпна за звената за финансово разузнаване (ЗФР), правоприлагащите органи, задължените субекти и широката общественост; изразява съжаление поради факта, че някои държави членки подкопават ефикасността на BORIS още преди влизането на системата в действие, като забавят създаването и гладкото функциониране на своите национални регистри на действителните собственици, и призовава всички участници спешно да предприемат действия във връзка с това забавяне;
27. отбелязва, че разкритията по случая „OpenLux“ вече показаха ограниченията на мерките за прозрачност и настоящата степен на прилагане на режима на публичните регистри на действителните собственици от страна на държавите – членки на ЕС; отбелязва освен това, че в досиетата „Пандора“ са посочени примери за физически лица, които заобикалят прозрачността по отношение на действителните собственици в държавите членки;
28. отново заявява, че действителни собственици, включени в регистъра, следва да бъдат всички лица, които са крайни притежатели на или контролират юридическо лице чрез пряка или непряка собственост;
29. подчертава сложността на транспонирането в националното законодателство на законодателството на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, което досега се основаваше на минимална хармонизация; изразява съжаление относно липсата на политическа воля в някои държави членки за правилно транспониране и прилагане на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; изразява съжаление, че крайният срок за транспониране на Петата директива относно борбата с изпирането на пари – 10 януари 2020 г., и сроковете за регистрите на действителните собственици за корпоративни и други правни образувания – 10 януари 2020 г., и за тръстовете и сходните правни форми – 10 март 2020 г., не бяха спазени от редица държави членки;
30. приветства във връзка с това новия пакет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, предложен от Комисията през юли 2021 г., включително единен наръчник относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и по-специално новите правила относно прозрачността във връзка с действителните собственици; очаква работата по предложенията на Комисията и потвърждава ангажимента си за по-нататъшно усъвършенстване на стандартите за корпоративна прозрачност в ЕС и за осигуряване на ефективна рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
31. приветства по-специално факта, че Комисията въвежда задължение за правните субекти от трети държави, които или встъпват в делови отношения със задължен субект от ЕС, или придобиват недвижимо имущество в Съюза, да регистрират своя действителен собственик в регистрите на ЕС на действителните собственици в съответствие с предходните призиви на Парламента за подобни мерки с цел да се отстрани значителен пропуск в системата;
32. подчертава предложението на Комисията да изиска от държавите членки да предоставят на компетентните органи достъп до съществуващите регистри на недвижими имоти, за да се осигури своевременното идентифициране на всяко физическо или юридическо лице, което притежава недвижимо имущество; приветства това предложение и се ангажира да работи в предстоящите законодателни процедури в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма за по-нататъшно повишаване на прозрачността на собствеността върху недвижимо имущество в ЕС, което продължава да бъде привлекателна стока за физическите лица с висока нетна стойност на активите, тъй като предоставя възможност за защита на стойността на активите, и за престъпниците – тъй като е начин да изпират приходите от своите незаконни дейности;
33. приветства освен това предложението на Комисията за въвеждане в целия ЕС на взаимосвързаност на централизираните автоматизирани механизми с информация за плащанията и банковите сметки чрез единна точка за достъп, за да се улесни по-бързият достъп на правоприлагащите органи и ЗФР по време на различните фази на разследванията до финансова информация и за да се улесни трансграничното сътрудничество, при спазване на правилата за защита на данните;
34. приветства предложението на Комисията за създаване на нов европейски орган за борба с изпирането на пари като единен надзорен орган на избрани задължени субекти от финансовия сектор и като единен механизъм за координация и подкрепа за ЗФР в ЕС; подчертава, че новият орган следва да получи повече бюджетни кредити и да разполага с подходящи ресурси, за да упражнява надзорни правомощия над финансовите субекти, както и ефективен надзор над нефинансовите задължени субекти;
35. отбелязва факта, че новият орган ще бъде упълномощен да създаде и управлява механизъм за координация между ЗФР; приветства постигнатото развитие и изразява надежда, че новият орган ще играе важна роля за подобряването на обмена на информация и на сътрудничеството между ЗФР;
36. приветства предложението на Комисията за въвеждане на по-хармонизиран набор от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на равнище ЕС за неспазване на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
37. очаква освен това бързото публикуване на предложението на Комисията за справяне със злоупотребите с фиктивни дружества за данъчни цели; настоятелно призовава Комисията да не се ограничава до изискванията по същество, които понастоящем са включени в списъка на ЕС на юрисдикциите, които не оказват съдействие („списъка на ЕС“), а да разработи строги и прогресивни изисквания с реална икономическа същност; подчертава, че тези субекти често се използват за прехвърляне на пари към юрисдикции с ниски данъчни ставки чрез необлагаеми дивиденти, лицензионни възнаграждения или лихвени плащания;
38. изразява съжаление поради факта, че въпреки всички положителни промени и предстоящи реформи, съществуващите празноти в законодателството и различията и несъответствията между практиките на прилагане в държавите членки продължават да са факт; подчертава освен това, че ограниченията на европейската рамка за обмен на информация са отчасти резултат от недостига на ресурси в данъчните администрации и в ЗФР; отново изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС;
39. настоятелно призовава държавите членки да използват подходящи ресурси за обработка и обмен на информация чрез ЗФР и цялата рамка за правоприлагане; призовава Комисията да направи оценка дали ЗФР разполагат с достатъчно ресурси, за да се справят ефективно с рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
40. счита, че следва да се обмислят допълнително инициативи, чрез които биха могли да се предприемат действия на равнището на ЕС и на национално равнище за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, например увеличаване на правомощията на Европейската прокуратура за преследване на престъпления, които не са свързани с бюджета на ЕС, увеличаване на правомощията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и укрепване на съществуващи агенции като Европол и Евроюст;
41. призовава Европол да задълбочи сътрудничеството си с правоприлагащите органи на държавите членки в контекста на разследванията на данъчни престъпления;
42. подчертава заключенията и препоръките на Специалния доклад 13/2021 на Европейската сметна палата, съгласно който „усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“; изразява съжаление поради факта, че Европейската сметна палата установи институционална разпокъсаност и слаба координация на равнището на ЕС по отношение на дейностите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и по отношение на предприемането на действия при установен риск;
43. отбелязва със загриженост, че Комисията забави оценката на транспонирането на директивите от страна на държавите членки поради високото качество на комуникацията от страна на някои държави членки и ограничените ресурси в Комисията;
44. приветства факта, че служителите на Европейския банков орган (ЕБО) са извършили задълбочени разследвания на възможни нарушения на правото на ЕС, но изразява съжаление във връзка с прекомерните забавяния в този процес; изразява съжаление, че ЕБО не е започнал повече разследвания по собствена инициатива; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не разполага с вътрешни насоки за отправяне на искане към ЕБО за провеждане на разследване;
45. изразява дълбока загриженост във връзка с доказателствата, установени от Европейската сметна палата, за опити за оказване на влияние върху Съвета на надзорниците като част от процеса на обсъждане в едно от разследванията на нарушение на правото на ЕС; призовава ЕБО да предотвратява по-нататъшните опити за оказване на влияние върху членовете на групата за разследване в хода на разискванията им;
46. призовава Комисията, ЕБО и Европейската централна банка да разглеждат повдиганите въпроси и препоръките на Европейската сметна палата в определения от Европейската сметна палата срок;
47. отново призовава държавите членки да гарантират, че всички съществуващи схеми за гражданство срещу инвестиции или пребиваване срещу инвестиции са прозрачни и се основават на ясни правила; изразява загриженост, че всички тези схеми може да са увеличили заплахата от изпиране на пари и от отклонение от данъчно облагане, като същевременно подронват взаимното доверие и целостта на Шенгенското пространство и на еврозоната и пораждат други политически, икономически и свързани със сигурността рискове за Съюза и неговите държави членки; призовава Комисията да представи предложения за регулиране на схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции възможно най-скоро след като Парламента отправи своите препоръки;
48. призовава Комисията да вземе предвид данните от досиетата „Пандора“ в процеса на съставяне на списъка на ЕС на високорискови трети държави, и по-специално юрисдикции, които служат като центрове за учредяване на дружества и улесняват финансовите престъпления; отново заявява, че трети държави, които не сътрудничат с държавите членки по важни европейски разследвания в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, следва да отговарят на условията за включване в списъка; подчертава значението на независимата оценка на третите държави в ЕС, която следва да бъде свободна от геополитическо вмешателство, както и предимството, което следва да се дава на прозрачността по отношение на действителните собственици като критерий за оценка на трети държави;
49. отбелязва със загриженост, че според разкритията задължението за задълбочена надлежна проверка по отношение на видни политически личности, членове на техните семейства и близки сътрудници невинаги се изпълнява от задължените субекти; призовава Комисията да направи оценка на степента, в която се идентифицират ефективно видни политически личности и се прилага задълбочена надлежна проверка, както и пречките, пред които са изправени задължените субекти в това отношение; подчертава значението на събирането на данни относно степента на спазване на изискванията от страна на задължените субекти;
50. отбелязва текущото проучване на Съвета на Европа относно оценката на конкретното изпълнение и ефективното прилагане на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари в държавите членки, както беше поискано от Комисията; призовава Комисията да публикува докладите на Съвета на Европа за оценка на държавите членки и да гарантира, че организациите на гражданското общество участват в процеса на оценяване;
Необходими действия на световната сцена
51. осъжда факта, че някои щати на САЩ, като например Южна Дакота, Аляска, Уайоминг, Делауеър и Невада, са се превърнали в центрове на финансова и корпоративна тайна, както беше разкрито от досиетата „Пандора“, в допълнение към известните данъчни убежища, които бяха разкрити по-рано; призовава федералното правителство и правителствата на щатите на САЩ да предприемат по-нататъшни действия, за да осигурят по-голяма корпоративна прозрачност и да се присъединят към общия стандарт за предоставяне на информация, като по този начин обменят напълно информация с други държави; припомня, че списъкът на ЕС оценява дали дадена юрисдикция има рейтинг, поне „до голяма степен съответстващ“ на общия стандарт за предоставяне на информация, според Световния форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели; призовава Съвета да извърши повторна оценка на САЩ в контекста на списъка на ЕС, по-специално по отношение на критериите за данъчна прозрачност;
52. подчертава, че САЩ понастоящем не участват в общия стандарт за предоставяне на информация – стандарт за информация за автоматичния обмен на информация между данъчните органи относно финансовите сметки на световно равнище, разработен от ОИСР през 2014 г.; поради това отбелязва, че САЩ изостават от останалия свят, що се отнася до общите стандарти за обмен на информация; признава, че САЩ изиграха водеща роля за насърчаване на прозрачността, като приведоха в действие Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки; изразява съжаление обаче относно ограниченията на акта по отношение на реципрочността и неговите странични ефекти върху т.нар. „случайни американци“; изразява съжаление във връзка с факта, че все още не е намерено трайно решение на европейско равнище; припомня, че за сравнение, общият стандарт за предоставяне на информация изисква напълно реципрочен обмен на данни за финансовите сметки между юрисдикциите, които участват в споразумението за общия стандарт за предоставяне на информация; поради това отбелязва, че САЩ се превръщат във важен фактор, благоприятстващ финансовата тайна за лица, които не са граждани на САЩ, чрез две основни празноти в разпоредбите: споделя се само информация за активите в САЩ и не се споделя информация относно действителните собственици;
53. приветства наскоро приетия Закон за корпоративна прозрачност на САЩ, който изисква някои корпорации и дружества с ограничена отговорност да разкриват информация относно действителните собственици пред правоприлагащите органи и други органи със законово определени отговорности в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; отбелязва обаче, че новото законодателство не гарантира пълна корпоративна прозрачност, подобна на настоящия стандарт в ЕС, и по-специално не обхваща тръстовете и сходните правни форми, разкрити в досиетата „Пандора“;
54. приветства освен това предложения закон на САЩ за създаване на нови органи за борба с изпирането на пари и с факторите, благоприятстващи рисковете за сигурността (Закон за благоприятстващите фактори), разработен вследствие на досиетата „Пандора“, който ще изисква от Министерството на финансите на САЩ да създаде нови правила за надлежна проверка за американски посредници, които улесняват притока на чуждестранни активи към САЩ;
55. отбелязва, че САЩ ще бъдат домакин на срещата на високо равнище по въпросите на демокрацията на 9 и 10 декември 2021 г., която ще включва стълб, посветен на борбата срещу корупцията; призовава правителството на САЩ да се възползва от тази възможност и да обяви предстоящи по-нататъшни реформи, за да се гарантира, че САЩ вече няма да бъдат използвани за изпиране на незаконни средства и за възможности за избягване на данъци;
56. призовава Комисията и държавите членки да започнат нови преговори със САЩ в рамките на ОИСР, за да се постигне пълна реципрочност в контекста на съвместно договорен и засилен общ стандарт за предоставяне на информация; подчертава, че това би довело до значителен напредък и до по-ниски разходи за привеждане в съответствие за финансовите институции и би намалило значително прекомерната бюрокрация;
57. подчертава освен това, че всички държави членки са се присъединили към общия стандарт за предоставяне на информация; отбелязва, че от 2016 г. насам втората Директива относно административното сътрудничество (ДАС2) служи за прилагането на Общия стандарт за предоставяне на информация за обмена на информация в ЕС; в този контекст отново отправя препоръките от своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че всички държави членки – с изключение на Финландия и Швеция – отказаха да предоставят на Парламента достъп до данните, които са от значение, за да се направи оценка на прилагането на разпоредбите на ДАС; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не предостави на Парламента достъп до относимите данни, с които разполага; отбелязва, че този отказ не съответства на призивите за по-голяма прозрачност и сътрудничество в областта на данъчното облагане;
58. счита, че процесът на партньорска проверка на Специалната група за финансови действия (FATF) е всеобхватен инструмент за оценка на степента, в която са били изпълнени препоръките на FATF, и на цялостните резултати на дадена държава в областта на борбата с изпирането на пари;
59. призовава FATF да определи обществено достъпните регистри на действителните собственици като изискване за спазване на стандарта при текущото преразглеждане на Препоръка 24 относно прозрачността и действителната собственост на юридически лица и да подобри определението за действителен собственик, за да се премахнат всички възможни вратички, да се забранят акциите на приносител, да се повишат изискванията за номинираните акционери и накрая, да се задължат спазващите изискванията юрисдикции да изискват от чуждестранни дружества, които имат връзки с държавата, да спазват същите правила за оповестяване на действителните собственици, които се прилагат по отношение на местните дружества;
60. призовава държавите – членки на ЕС, в рамките на FATF, и Комисията да гарантират, че на световно равнище ЕС изразява единна позиция относно рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и да настояват за горепосочените реформи, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и ефективно да се забрани тайната на корпоративната собственост, като същевременно се насърчава подлежаща на по-голяма отчетност и по-прозрачна международна рамка за управление в областта на борбата с изпирането на пари;
61. призовава Комисията и държавите – членки на ЕС, в рамките на FATF, също така приоритетно да направят оценка на държавите, в които се намират центрове за учредяване на дружества и за които международни органи са установили значителен брой недостатъци в техните уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, но които все още не са били подложени на преглед от FATF, тъй като не отговарят на приоритетните критерии на Групата за преглед на международното сътрудничество към FATF;
62. отбелязва, че над 1500 недвижими имота в Обединеното кралство с приблизителна стойност над 4 милиарда британски лири са били закупени чрез офшорни дружества от тайни собственици; отчита, че правителството на Обединеното кралство се ангажира с приемането през 2018 г. на законопроект за въвеждане на публичен регистър на действителните собственици на чуждестранни отвъдморски субекти, притежаващи недвижимо имущество в Обединеното кралство;
63. подчертава, че досиетата „Пандора“ разкриха как Обединеното кралство, чрез подчинените на Британската корона територии и отвъдморските територии, продължава да се използва като център за избягване на данъци и тайни офшорни сделки; призовава Комисията да набележи възможни начини и ответни мерки за гарантиране на сътрудничество и привеждане в съответствие на стандартите в областта на данъчното облагане и борбата с изпирането на пари, включително чрез обвързване на решенията за еквивалентност в областта на финансовите услуги с приемането на стандарти за данъчна прозрачност и борба с изпирането на пари, равностойни на тези в ЕС;
Регулиране на посредниците
64. изразява съжаление във връзка с факта, че след предишни разкрития досиетата „Пандора“ разкриха, че 14 професионални доставчици на офшорни корпоративни услуги, включително правни кантори, данъчни консултанти и управители на активи, помагат на физически лица с висока нетна стойност на активите при създаването на корпоративни структури за защита на техните активи, като същевременно осигуряват законност на тези дейности;
65. подчертава, че съгласно международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма нефинансовият сектор трябва да спазва задълженията за надлежна проверка на клиента и да докладва на органите за подозрителна дейност;
66. изразява съжаление във връзка с факта, че много юрисдикции, включително в ЕС, в продължение на много години изостават от спазването на основните изисквания на FATF да налагат задължения във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на нефинансовия сектор с цел справяне със създаването на тайни структури;
67. посочва, че саморегулирането и надзорът на тези професии не са ефективни за гарантиране на спазването и санкциониране на нарушенията на закона; приветства във връзка с това предложението на Комисията да предостави на новия орган за борба с изпирането на пари правомощието да координира надзора на нефинансовия сектор, да координира партньорските проверки на надзорните стандарти и практики и да изисква от нефинансовите надзорни органи да разследват евентуални нарушения на изискванията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
68. призовава FATF приоритетно да извърши хоризонтален преглед на прилагането от страна на държавите на нейните стандарти, свързани с нефинансовите предприятия и професии, и да приложи специален процес на последващи действия, както направи успешно с проучвателната инициатива за финансирането на тероризма, с цел бързо да се повиши спазването в световен мащаб на изискванията на Специалната група за финансови действия в нефинансовия сектор;
69. отново изразява загриженост, че тези оператори често съчетават предоставянето на правни консултации, данъчни консултации и одиторски услуги, когато консултират както корпоративни клиенти, така и публични органи; поради това изразява загриженост, че икономическите стимули, които улесняват структурите за избягване на данъци, захранват сектора на доставчиците на услуги, който може да бъде мобилизиран и за изпиране на приходи от престъпна дейност; отново отправя своите искания от предходни резолюции и препоръки[15] по този въпрос и приканва Комисията и държавите членки да направят оценка на регулаторната рамка, която се прилага за тези оператори, с цел да се възпрепятства достъпът до пазара на посредниците за избягване на данъци, отклонение от данъчно облагане и изпиране на пари; очаква подобрения в правната рамка чрез преразглеждането от страна на Комисията на Директивата относно задължителния одит;
70. припомня задължението съгласно ДАС6 посредниците да докладват на данъчните органи схемите въз основа на типични белези, които са ясен признак за избягване на данъци, особено с оглед на структурните пропуски в данъчното законодателство;
71. призовава Комисията да разшири изискванията за докладване на ДАС6, така че да обхванат трансграничните договорености за управление на активи на клиенти, които са физически лица;
72. призовава Комисията да включи в бъдещото си предложение относно Осмата директива за административното сътрудничество – наред с други предишни препоръки, свързани с ДАС3 и посочени в резолюцията на Парламента относно прилагането на изискванията на ЕС за обмен на данъчна информация – обмена на данъчни постановления относно физически лица, които често се изготвят от посредници, с цел да се гарантира, че договореностите на лица с висока нетна стойност на активите с данъчните органи на дадена държава членка се споделят с всички държави членки;
73. подчертава, че адвокатската тайна не може да се използва за прикриване на незаконни практики; отбелязва констатациите на Европейския съд по правата на човека по едно дело[16], че поверителността на отношенията между адвокат и клиент и адвокатската тайна не изместват задължението за докладване на подозрения с легитимната цел за предотвратяване на престъпна дейност и че това докладване е било необходимо за постигането на тази цел;
74. отново повтаря призива си към Комисията да издаде насоки относно тълкуването и прилагането на принципа на адвокатска тайна и да установи ясна разграничителна линия между традиционните юридически консултации и дейността на адвокатите като финансови оператори, в съответствие с практиката на европейските съдилища;
Реформа на списъка на ЕС и данъчна политика
75. отново изтъква отрицателното въздействие на агресивното данъчно планиране, тъй като то води до подронване на данъчните основи на държавите членки и прехвърля непропорционална данъчна тежест върху гражданите и дружествата – особено МСП – които спазват данъчните закони;
76. настоява, че за да извърши бъдещите законодателни реформи на данъчната политика, необходими за ефективно справяне с проблемите, подчертани в досиетата „Пандора“, Комисията следва да проучи всички възможности, предлагани от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително член 116, за да направи вземането на решения по-ефективно;
77. изразява съжаление във връзка с факта, че списъкът на ЕС, наричан още „черен списък на ЕС за данъчните убежища“, продължава да бъде неефективен инструмент въпреки все повечето данъчни скандали и тревожни доклади на журналисти и неправителствени организации; изразява съжаление, че финансовите министри на държавите членки все още не са поели своите индивидуални и съвместни отговорности в борбата срещу данъчните убежища, офшорните дружества и тръстовете, а вместо това се занимават със съкращения на съществуващия черен списък;
78. изразява особено съжаление във връзка с факта, че след разкритията на досиетата „Пандора“ съветът на финансовите министри на ЕС реши да съкрати списъка на ЕС на данъчните убежища на заседанието си на 5 октомври 2021 г., като премахне карибските острови Ангила и Доминика, както и Сейшелските острови, които присъстваха в разкритията и все още само частично изпълняват международния стандарт за прозрачност и обмен на информация при поискване, въпреки че Световният форум неотдавна разреши втора оценка;
79. отбелязва, че две трети от фиктивните дружества в досиетата „Пандора“ се намират на Британските Вирджински острови, които никога не са фигурирали в черния списък на ЕС (приложение I към съответните заключения на Съвета) и са били извадени от сивия списък (приложение II) през февруари 2020 г.;
80. потвърждава отново заключенията и препоръките от своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища, призовава за повече прозрачност относно критериите, използвани за процеса на изготвяне на списъка; счита, че тази реформа следва да бъде извършена до края на 2021 г., за да се защити ЕС от всякакви допълнителни загуби на приходи в периода на възстановяване след COVID-19;
81. изразява съжаление във връзка с нежеланието на Съвета да постигне съгласие по предстоящия критерий за прозрачност по отношение на крайните действителни собственици; призовава Съвета спешно да постигне съгласие по този критерий в съответствие с разпоредбите на ДАС5;
82. отново призовава за засилване на критериите и гарантиране на по-голямо изпълнение на ангажиментите по отношение на списъка на ЕС, по-специално критериите за справедливо данъчно облагане, съгласно които „юрисдикцията не следва да улеснява офшорни структури или договорености, целящи привличане на печалби, които не отразяват действителната икономическа дейност в юрисдикцията“; припомня своето искане да бъдат оценени и наблюдавани и данъчните схеми в рамките на ЕС, като по този начин се реформират, в съответствие със същите критерии като списъка на ЕС, политиката на ЕС относно вредните данъчни практики и Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията, който следва да стане обвързващ; призовава по-специално за въвеждане на минимално равнище на икономическа същност като критерий за това какво представлява „данъчно убежище“, за подходящи санкции, за минимално ефективно данъчно облагане в съответствие с международно приетата минимална ефективна данъчна ставка в рамките на стълб II от приобщаващата рамка и за разширяване на обхвата на Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията, така че да включва преференциални режими за данъчно облагане на доходите на физическите лица, да обхваща специалните схеми за гражданство или мерки, предназначени за привличане на силно мобилни богати лица и цифрови номади, които могат да доведат до значителни нарушения на единния пазар;
83. отбелязва, че включването на трети държави в списъка на ЕС има ограничени непосредствени и обвързващи последици; счита, че включването в черния списък на ЕС следва да означава санкции, които имат ефективен възпиращ ефект, и че преразгледаният списък следва да бъде свързан с режим на санкции;
84. припомня, че Комисията критикува някои държави членки по време на процеса на европейския семестър за недостатъци в техните данъчни системи, които улесняват агресивното данъчно планиране;
85. призовава Комисията да представи предложение за реформиран кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията въз основа на неотдавнашните предложения, очертани в резолюцията на Парламента от 7 октомври 2021 г., относно реформирането на политиката на ЕС относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“);
86. приветства намерението на Комисията да предложи директива относно обща за целия ЕС система за удържане на данък при източника върху дивиденти или лихвени плащания; подчертава, че докато не бъде въведена обща система, държавите членки могат да предприемат законни мерки за противодействие, за да защитят своите данъчни основи;
°
° °
87. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията и на Специалната група за финансови действия.
- [1] ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 111.
- [2] ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51.
- [3] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.
- [4] OВ C 369, 11.10.2018 г., стp. 132.
- [5] ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8.
- [6] ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 22.
- [7] ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 92.
- [8] Приети текстове, P9_TA(2021)0022.
- [9] Приети текстове, P9_TA(2021)0392.
- [10] Приети текстове, P9_TA(2021)0416.
- [11] Международен консорциум на разследващите журналисти, Panama Papers revenue recovery reaches $1.36 billion as investigations continue (Възстановяването на приходи след Досиетата от Панама достига 1,36 милиарда щатски долара, разследванията продължават), 6 април 2021 г.
- [12] Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, ОВ L 141 5.6.2015 г., стр. 73; Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43.
- [13] Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.
- [14] Трансперънси Интернешънъл, Access denied? Availability and accessibility of beneficial ownership data in the European Union (Достъпът отказан? Наличие и достъпност на данни за действителните собственици в Европейския съюз), 26 май 2021 г.
- [15] Вж. напр. параграф 143 от неговата препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132).
- [16] Вж. решението на ЕСПЧ от 6 декември 2012 г. по дело Michaud/Франция.