ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Никарагуа
13.12.2021 - (2021/3000(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9‑0581/2021 (PPE)
B9‑0583/2021 (Verts/ALE)
B9‑0584/2021 (Renew)
B9‑0585/2021 (S&D)
B9‑0586/2021 (ECR)
Леополдо Лопес Хил, Михаел Галер, Дейвид Макалистър, Антонио Таяни, Паулу Ранжел, Габриел Мато, Франсиско Хосе Милян Мон, Антонио Лопес‑Истурис Уайт, Изабел Визелер‑Лима
от името на групата PPE
Педру Маркеш, Хави Лопес
от името на групата S&D
Мария Сорая Родригес Рамос, Петрас Аущревичюс, Хосе Рамон Бауса Диас, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Клемен Грошел, Бернар Гета, Илхан Кючюк, Карен Мелкиор, Хавиер Нарт, Фредерик Рийс, Михал Шимечка, Николае Щефънуца, Драгош Тудораке, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Тили Метц, Жорди Соле
от името на групата Verts/ALE
Анна Елжбета Фотига, Рафаеле Фито, Ришард Чарнецки, Ядвига Вишневска, Ладислав Илчич, Валдемар Томашевски, Ангел Джамбазки, Ришард Антони Легутко, Адам Белан, Вероника Вреционова, Елжбета Крук, Витолд Ян Вашчиковски, Карло Фиданца, Асита Канко, Елжбета Рафалска, Ян Захрадил, Еуген Юржица, Богдан Жонца
от името на групата ECR
Фабио Масимо Касталдо
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Никарагуа
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюцията от 8 юли 2021 г. относно положението в Никарагуа[1],
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) от името на ЕС, и по-специално изявлението от 8 ноември 2021 г. относно Никарагуа,
– като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна[2] (Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка),
– като взе предвид регламентите и решенията на Съвета относно ограничителни мерки срещу сериозни нарушения и посегателства срещу правата на човека в Никарагуа, както и решението на Съвета от 11 октомври 2021 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/1720 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Никарагуа, с което санкциите се подновяват до 15 октомври 2022 г.[3],
– като взе предвид съвместното изявление на 59 държави относно Никарагуа от 22 юни 2021 г., прието на 47-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид устното актуализиране на информацията относно положението с правата на човека в Никарагуа, направено от Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле на 48-ата сесия на Съвета по правата на човека на 13 септември 2021 г.,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Организацията на американските държави (ОАД) от 12 ноември 2021 г. относно положението в Никарагуа,
– като взе предвид президентския указ на президента на САЩ Джо Байдън от 16 ноември 2021 г., озаглавен „Прокламация относно преустановяване на влизането като имигранти и неимигранти на лица, отговорни за политики или действия, които застрашават демокрацията в Никарагуа“,
– като взе предвид изявленията на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR), по-специално от 10 ноември 2021 г., в което се осъждат нарушенията на правата на човека, които според съобщенията са се случили по време на изборите в Никарагуа, и от 20 ноември 2021 г., в което се потвърждава нейната компетентност във връзка с Никарагуа и се изразява съжаление относно решението на държавата да денонсира Устава на ОАД в контекст на сериозни нарушения на правата на човека,
– като взе предвид резолюцията на ОАД от 8 декември 2021 г. относно резултата от разискванията на Постоянния съвет от 29 ноември 2021 г. относно положението в Никарагуа,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
– като взе предвид регионалното споразумение относно достъпа до информация, участието на обществеността и правосъдието по въпроси на околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн, подписано в Ескасу, Коста Рика, на 4 март 2018 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 7 ноември 2021 г. режимът на Ортега оркестрира фарс, за да създаде привидност за изборен процес в Никарагуа, който не беше нито свободен, нито честен и беше напълно недемократичен, нелегитимен и белязан от измами;
Б. като има предвид, че действащият президент Даниел Ортега, който управлява страната от 2007 г., преизбра сам себе си за пети мандат – негов четвърти пореден мандат – с приблизително 75% от подадените гласове и при 65% избирателна активност според Върховния избирателен съвет; като има предвид, че в заслужаващи доверие наблюдения, извършени от организации на гражданското общество в Никарагуа, се преценява, че избирателната активност е много по-ниска, като процентът на въздържалите се се преценява на около 81,5%;
В. като има предвид, че Даниел Ортега даде указания на всички други никарагуански органи да мобилизират всички налични ресурси за фалшифициране на резултата от този процес; като има предвид, че между май и ноември 2021 г. никарагуанските органи на практика елиминираха всякаква истинска изборна надпревара и унищожиха честността на изборния процес посредством системно произволно лишаване от свобода, тормоз и сплашване на седем души, обявили намеренията си да се кандидатират за президент, и около 40 опозиционни и студентски лидери и лидери в селските райони, журналисти, защитници на правата на човека и представители на бизнеса; като има предвид, че произволно задържаните лица са обвинени по изфабрикувани, политически мотивирани и двусмислени обвинения в престъпления без никакви доказателства и в рамките на процес, белязан от сериозни нарушения на процесуалните гаранции, което показва липсата на независимост на съдебната система; като има предвид, че ръководеният от режима Върховен избирателен съвет отне правосубектността на всички независими опозиционни партии, включващи седем кандидати за президент;
Г. като има предвид, че според организации на гражданското общество в деня на изборите са били регистрирани 285 акта на политическо насилие и на изборна принуда, включително актове на сплашване, тормоз, заплахи и изнудване, насочени главно към държавни служители, служители от публичния сектор, студенти и медицински персонал, за да ги принудят да гласуват; като има предвид, че режимът на Никарагуа лиши народа на Никарагуа от неговите граждански и политически права и от свободата на изразяване, свободата на сдружаване и на мирни събрания, обяви за незаконни десетки организации на гражданското общество и не спази ангажиментите си в областта на правата на човека и основните свободи съгласно конституцията на Никарагуа, Междуамериканската демократична харта и други международни пактове, по които държавата е страна;
Д. като има предвид, че се увеличават нападките и атаките на режима срещу журналистите, свободата на печата и правото на информация; като има предвид, че на седем международни медии не беше позволено да влязат в страната, за да отразят фалшифицираните избори; като има предвид, че асоциации на независими журналисти изобличиха най-малко 52 нападения срещу независими журналисти, случили се в периода от 25 октомври до 7 ноември 2021 г.; като има предвид, че на 7 ноември бяха акредитирани само официални медии в нарушение на правото на информация и свободата на изразяване, което доведе до допълнително увеличаване на цензурата и медийно затъмнение; като има предвид съществуването на подобни модели на репресии срещу защитници на правата на човека, природозащитници, защитници на правата на жените и ЛГБТИК лицата, обществени и политически лидери, бизнес лидери, адвокати, медицински персонал и служители на НПО, наред с други;
Е. като има предвид, че между 3 и 7 ноември 2021 г. в страната бяха докладвани около 35 случая на произволно задържане; като има предвид, че само девет от задържаните лица са били освободени, а 26 все още са лишени от свобода; като има предвид, че това се равнява общо на най-малко 170 произволно задържани лица; като има предвид, че тези нарушения на правата на човека, повечето от които според твърденията са извършвани от полицейски служители, общински длъжностни лица, парадържавни субекти и цивилни групи, организирани като поддръжници на милиции, се увеличиха през дните преди фалшифицираните избори;
Ж. като има предвид, че в доклада на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) от октомври 2021 г. се посочва, че в Никарагуа е установена полицейска държава чрез репресии, корупция, изборни измами и структурна безнаказаност, планирани от правителството, за да постигне то „запазване на властта си за неопределено време и за да запази своите привилегии и имунитет“;
З. като има предвид, че няколко международни организации и над 40 нации изразиха категорично неодобрение на изборите в Никарагуа и отказаха да ги признаят за демократични;
И. като има предвид, че режимът на Никарагуа приема все по-рестриктивни закони през последните няколко години, които институционализират репресиите и легализират действията, извършени в страната след тяхното приемане; като има предвид, че Никарагуа се превърна в република на страха, където над 140 000 граждани бяха принудени да потърсят убежище в изгнание при много тежки социално-икономически условия на живот;
Й. като има предвид, че режимът на Никарагуа обезлеси и унищожи териториите на коренното население и населението с африкански произход чрез предоставяне на концесии на миннодобивни дружества и подкрепа за заселниците; като има предвид, че през 2020 г. в Никарагуа бяха убити 12 природозащитници, повече на брой от петимата, убити през 2019 г., което прави страната най-опасната на глава от населението за защитниците на земята и природозащитниците през 2020 г.; като има предвид, че убийствата и актовете на агресия, извършени от януари 2020 г. насам във връзка с териториални спорове и срещу коренното население в Никарагуа, продължават да остават ненаказани, по-специално в автономния регион на Северното карибско крайбрежие, включително убийството на деветима коренни жители на 23 август и сексуалното насилие над две жени при нападение, свързано със спор за земя за добив на злато в Сауни;
1. осъжда изборния фарс, оркестриран от режима на Ортега – Мурильо на 7 ноември 2021 г., който наруши всички международни демократични стандарти за заслужаващи доверие, приобщаващи, справедливи и прозрачни избори; отхвърля легитимността на тези фалшиви избори и поради това не признава демократичната легитимност на никакви институционални органи, възникнали в резултат от този подправен вот; подкрепя изявленията, че тези избори завършват превръщането на Никарагуа в автократичен режим;
2. призовава никарагуанските органи да защитават и зачитат правата на човека и да позволяват на никарагуанския народ да упражнява своите граждански и политически права; призовава за провеждане на избори в съответствие с международните стандарти и с Междуамериканската демократична харта, за да се гарантира осъществяване на демократичните стремежи на народа на Никарагуа и да се разреши достъп до страната без ограничения на международните организации и организациите на гражданското общество;
3. потвърждава солидарността си с никарагуанския народ и осъжда насилието, системните репресии срещу политическите опозиционни лидери, потискането на участниците от гражданското общество, защитниците на правата на човека и медиите, както и на членовете на семействата им, и по-специално причинените човешки жертви, широкоразпространената безнаказаност за извършените срещу тях престъпления и продължаващите корупционни практики от страна на служители на никарагуанския режим; припомня, че тези действия представляват явно нарушение на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, и показват, че президентът Даниел Ортега, вицепрезидентът Росарио Мурильо и служителите на никарагуанския режим продължават да не отстояват тези принципи и ценности;
4. отново призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички произволно задържани политически затворници, активисти от опозицията, защитници на правата на човека и на околната среда и журналисти, както и за отмяна на съдебните производства срещу тях; осъжда продължаващото психологическо и физическо насилие, което полицейските и затворническите органи упражняват над тях и на което са подложени особено жените, и положението на задържане в изолация на някои от тях без достъп до техните адвокати, семейства или до медицински грижи; припомня, че Никарагуа трябва да спазва Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода лица (Правилата „Нелсън Мандела“), което продължава да бъде нейно задължение съгласно международното право; изисква режимът незабавно да представи доказателство, че задържаните лица са все още живи, както и доказателства за местонахождението им; отхвърля решението на режима на Ортега да замрази съдебните процеси срещу тях, което ще доведе до задържане в досъдебна фаза за неопределен срок;
5. изисква справедливост и отчетност за всички жертви в съответствие със законите и международните ангажименти и задължения на Никарагуа посредством безпристрастни, щателни и независими разследвания; настоятелно призовава никарагуанските органи да предприемат дълбоки структурни реформи с цел осигуряване на минимални правни гаранции и надлежно провеждане на съдебния процес; осъжда освен това нарастващото насилие и сплашване, на които са подложени защитниците на правата на човека, ЛГБТИК лицата и защитниците на правата на жените и коренното население в страната, включително убийствата на жени; настоятелно призовава никарагуанските органи да сложат край на репресиите и нарушенията на правата на човека и да възстановят пълното зачитане на тези права, по-специално чрез отмяната на всички рестриктивни и нелегитимни закони и възстановяване на правосубектността на организациите на защитниците на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят създаването на механизъм за разследване и отчетност в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;
6. отново заявява, че единственото решение на дълбоката политическа криза в Никарагуа е провеждането на приобщаващ и съдържателен национален диалог, и изразява съжаление във връзка с многократния отказ и нежелание за това от страна на никарагуанския режим; отбелязва, че провеждането на свободни, честни и прозрачни избори, възстановяването на правовата държава и на свободите, преустановяването на репресиите, освобождаването на произволно задържаните политически затворници, възстановяването на правния статут на политическите партии, които бяха заличени произволно, връщането на изгнаниците без изключения и с пълни гаранции и завръщането в страната на международните организации по правата на човека са задължителни условия за диалог с никарагуанския режим; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят настоящите и бъдещите усилия на гражданското общество за създаване на условия за диалог, водещ до демократичен преход, в съответствие с договорките от март 2019 г.;
7. подкрепя декларацията на заместник-председателя/върховен представител, в което той разглежда всички инструменти, с които разполага ЕС, за да вземе допълнителни мерки, включително такива, които може да надхвърлят индивидуалните ограничения, като същевременно се цели да бъдат избегнати всички мерки, които биха могли евентуално да увеличат изпитанията на никарагуанския народ; приветства включването на Росарио Мурильо заедно с няколко други лица в списъка на физическите лица с наложени санкции, който бе подновен до октомври 2022 г.; призовава за бързо добавяне на Даниел Ортега към списъка на физическите лица, на които са наложени санкции;
8. подчертава, че корупцията, от която семейството Ортега – Мурильо пряко се облагодетелства, и патримониализмът на никарагуанския режим, който включва също така опустошаването на природните ресурси на страната, са повсеместни и широко разпространени и водят страната до икономически и хуманитарен срив; посочва, че ЕС и неговите държави членки следва да запазят своята хуманитарна помощ в подкрепа на най-уязвимите, като същевременно потърсят алтернативни мерки срещу широкоразпространената корупция; във връзка с това призовава ЕС и неговите държави членки да осъществяват мониторинг на отпуснатите европейски средства, включително посредством многостранни и финансови институции, за да не допринасят тези средства за засилване на корупцията на режима;
9. изразява възмущение от нарастващото криминализиране и преследване на защитниците на околната среда в Никарагуа; осъжда продължаващите нападения и актове на агресия срещу коренното население на Никарагуа; призовава правителството на Никарагуа да изпълни задълженията си по Споразумението от Ескасу;
10. призовава ЕС и неговите държави членки да следят отблизо положението на място чрез своите представители и посолства в Никарагуа, включително чрез наблюдение на съдебните процеси и чрез посещения на критици и опозиционни лидери, които са в затвора или под домашен арест, както и да улеснят издаването на спешни визи и да предоставят временно убежище по политически причини в държавите членки; подчертава и приветства ключовата роля на гражданското общество, защитниците на правата на човека и околната среда и журналистите в Никарагуа; отправя искане към Европейската служба за външна дейност да засили редовния си диалог с организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека и да укрепи механизмите за подкрепа на тяхната абсолютно необходима работа;
11. изразява съжаление относно денонсирането на Хартата на ОАД, обявено на 19 ноември 2021 г. от външния министър на Никарагуа, и подчертава, че това решение също така би блокирало достъпа на страната до финансиране от Междуамериканската банка за развитие и би означавало Никарагуа да се оттегли от нейните регионални механизми за защита на правата на човека; припомня, че въпреки отказа си от хартата Никарагуа все още е обвързана от задълженията си по други инструменти на ОАД, включително Американската конвенция за правата на човека; подчертава, че влизането в сила на това оттегляне може да отнеме до две години;
12. призовава международната общност и партньорите със сходни демократични виждания координирано да засилят на многостранните форуми своя политически натиск върху никарагуанския режим, за да се подпомогне и предизвика бърз преход, при който никарагуанският народ напълно да възстанови демократичния ред и народния суверенитет;
13. припомня, че с оглед на Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и консолидира принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека; отново отправя искането си да бъде задействана „демократичната клауза“ от Споразумението за асоцииране с оглед на настоящите обстоятелства;
14. отново отправя призив за незабавна екстрадиция на Алесио Казимири в Италия;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.
- [1] Приети текстове, P9_TA(2021)0359.
- [2] ОВ L 346, 15.12.2012 г., стр. 3.
- [3] OВ L 361, 12.10.2021 г, стр. 52.