Предложение за обща резолюция - RC-B9-0339/2022Предложение за обща резолюция
RC-B9-0339/2022
Европейски парламент

ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно налагането на национално вето с цел подкопаване на глобалното данъчно споразумение

4.7.2022 - (2022/2734(RSP))

внесено съгласно член 132, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността
вместо следните предложения за резолюция:
B9‑0339/2022 (PPE)
B9‑0340/2022 (Renew)
B9‑0342/2022 (Verts/ALE)
B9‑0344/2022 (S&D)

Лудек Нидермайер, Маркус Фербер
от името на групата EPP
Орор Лалюк, Хонас Фернандес, Паул Танг
от името на групата S&D
Жил Боайе
от името на групата Renew
Кира Мари Петер‑Хансен, Клод Грюфа
от името на групата Verts/ALE
Жузе Гушман, Манон Обри, Мартин Ширдеван


Процедура : 2022/2734(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B9-0339/2022
Внесени текстове :
RC-B9-0339/2022
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно налагането на национално вето с цел подкопаване на глобалното данъчно споразумение

(2022/2734(RSP))

Европейският парламент,

— като взе предвид дял ІІІ и членове 113, 115, 116 и 326 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

— като взе предвид член 4 и член 20 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

— като взе предвид декларацията на приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, озаглавена „Решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката“, към която се присъединиха и която одобриха 137 от 141 членове на 4 ноември 2021 г.,

— като взе предвид правилата за прилагане на национално равнище на стълб II на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби,

— като взе предвид предложението на Комисията от 22 декември 2021 г. за директива на Съвета за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Съюза (COM(2021)0823),

— като взе предвид своята позиция от 19 май 2022 г. относно предложението за директива на Съвета за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Съюза[1],

— като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2019 г., озаглавено „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“ (COM(2019)0008),

— като взе предвид анализа на Данъчната обсерватория на ЕС от 25 октомври 2021 г., озаглавен „Revenue effects of the global minimum tax: country-by-country estimates“ („Ефект на глобалния минимален данък върху приходите: оценка по държави“),

— като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 5 април 2022 г. и резултатите от заседанието от 17 юни 2022 г.,

— като взе предвид окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа и своята резолюция от 4 май 2022 г. относно последващи действия във връзка със заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа[2],

— като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно данъчното облагане на цифровия сектор: преговори в рамките на ОИСР, данъчен статут на цифровите дружества и евентуален европейски данък върху цифровите технологии[3],

— като взе предвид своята резолюция от 10 март 2022 г., съдържаща препоръки към Комисията относно справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване (последващи действия на ЕП във връзка с плана за действие на Комисията от юли и нейните 25 инициативи в областта на ДДС, данъчното облагане на предприятията и данъчното облагане на физическите лица)[4],

— като взе предвид доклада на Международния валутен фонд (МВФ), озаглавен „Taxing Multinationals in Europe“ („Данъчно облагане на многонационалните предприятия в Европа“),

— като взе предвид последните оценки на МВФ във „Fiscal Monitor“ („Фискален мониторинг)“ от април 2022 г.,

— като все предвид своята резолюция от 19 май 2022 г. относно социалните и икономическите последици за ЕС от войната на Русия в Украйна – укрепване на капацитета на ЕС за действие[5],

— като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че на 4 ноември 2021 г. 137 от общо 141 членки на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително всички държави – членки на ЕС, се договориха за реформа на международната данъчна система чрез основано на два стълба решение за справяне с предизвикателствата, произтичащи от цифровизацията на икономиката, включително налагане на договорени на многостранно равнище ограничения в областта на прехвърлянето на печалби и данъчната конкуренция чрез въвеждането на глобална минимална ставка от 15%; като има предвид, че споразумението е резултат на значителни компромиси и няколко кръга преговори, които се проведоха в продължение на няколко години;

Б. като има предвид, че прилагането на глобалната минимална данъчна ставка в рамките на тази основана на два стълба реформа ще доведе до събирането от държавите на нови приходи в размер на приблизително 150 милиарда щатски долара годишно[6]; като има предвид, че историческото споразумение, постигнато на срещата във връзка с приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби през октомври 2021 г., което се ползва с широка подкрепа от държави, представляващи над 90% от световната икономика, е голям политически успех, който трябва да бъде приложен бързо и широкомащабно, за да се превърне в социален и икономически успех и за да се насърчи справедливото данъчно облагане;

В. като има предвид, че според последните оценки на МВФ минималният данък се очаква да доведе до повишаване на глобалните приходи от корпоративен данък с 5,7% чрез допълнителния данък и потенциално с още 8,1% чрез договорените ограничения върху прехвърлянето на печалби и данъчната конкуренция[7];

Г. като има предвид, че самият ЕС би могъл да увеличи приходите си от корпоративен данък с приблизително 64 милиарда евро годишно чрез налагане на минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15% в съответствие със стълб II на глобалното споразумение[8];

Д. като има предвид, че данъчните въпроси в Съюза са предмет на специална законодателна процедура и се решават с гласуване с единодушие в Съвета; като има предвид, че предложението на Комисията за директива на Съвета от 22 декември 2021 г. за прилагане на стълб II от приобщаващата рамка се основава на член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

Е. като има предвид, че през октомври 2021 г. всички държави от ОИСР и Г-20, включително всички 27 държави – членки на ЕС, подкрепиха споразумението за реформа на международните данъчни правила;

Ж. като има предвид, че въпреки този ангажимент приемането на директива на ЕС за поддържане и прилагане на стълб II от това международно споразумение (Директива за стълб II) се провали три пъти в състава на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) в рамките на Съвета на Европейския съюз поради неспособността да се постигне единодушие;

З. като има предвид, че при преговорите в Съвета Полша упражни правото си на национално вето, за да предотврати приемането на Директивата за стълб II в рамките на Съюза, въпреки че тя беше подкрепена от всички останали 26 държави членки; като има предвид, че по-късно Полша оттегли възраженията си;

И. като има предвид, че Унгария, въпреки че на предходни заседания на Съвета по икономически и финансови въпроси се беше съгласила с прилагането на Директивата, упражни правото си на вето на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси през юни 2022 г., след като Полша оттегли своето вето;

Й. като има предвид, че публичните приходи, произтичащи от прилагането на Директивата за стълб II в ЕС, биха били особено значителни предвид безпрецедентните последици от комбинацията от руската агресия в Украйна, нарушаването на световните вериги на доставки, както и необходимостта да се осигурят икономическото възстановяване след пандемията и инвестициите, необходими за постигането на целите на ЕС в областта на климата;

К. като има предвид, че през последните няколко десетилетия бяха направени много опити за установяване на минимална ставка на корпоративния данък в Съюза;

Л. като има предвид, че крайният резултат от Конференцията за бъдещето на Европа съдържа предложения за фискални и данъчни политики, представени в доклада по този въпрос от 9 май 2022 г.;

М. като има предвид, че участието на Европейския парламент чрез обикновената законодателна процедура би подобрило процеса на вземане на решения в областта на данъчното облагане и би довело до по-ефективни, уместни и амбициозни резултати от данъчната политика на ЕС;

Общи съображения

1. заявява, че съществуващите международни данъчни правила до голяма степен са остарели и не са в състояние да се справят с нарастващата цифровизация на икономиката и ефективно да ограничат отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; изтъква спешната необходимост от реформа на правилата чрез приемането на глобалното данъчно споразумение на ОИСР/Г-20, което да гарантира, че международните и националните данъчни системи и данъчните системи в ЕС са в състояние да се справят с новите икономически, социални и технологични предизвикателства на 21-ви век;

2. отбелязва с голяма загриженост разпокъсаността на националните ставки на корпоративния данък в рамките на ЕС, която може да има нарушаващ ефект върху единния пазар и да навреди на икономиката на ЕС; отбелязва освен това продължаващия спад на средните ставки на корпоративния подоходен данък в ЕС през последните десетилетия; отново изтъква неотложната необходимост от установяване на широка данъчна основа и намаляване на пространството за отклонение от данъчно облагане, данъчни измами и агресивно данъчно планиране, включително чрез прилагането на споразумението на ОИСР/Г-20 на равнището на ЕС;

3. подчертава, че съществуващите данъчни правила и несъответствията между данъчните правила в държавите членки и извън тях, съчетани с липсата на международно сътрудничество, наред с други проблеми, дават възможност на многонационалните дружества да извършват агресивно данъчно планиране, което значително намалява техните ефективни данъчни ставки; припомня, че това положение също така поставя малките и средните предприятия (МСП) в много неблагоприятно конкурентно положение, тъй като те плащат значително по-високи ефективни данъчни ставки в сравнение с многонационалните дружества, което е неприемливо;

4. подчертава наскоро приетата си позиция относно Директивата за стълб II, в която се призовава за бързото ѝ прилагане в срок до януари 2023 г.;

5. подчертава, че международното споразумение вече до голяма степен отразява исканията, за които има сведения, че Унгария е формулирала, по-специално във връзка с изключенията по същество;

6. в този контекст припомня на всички държави членки техния ангажимент към глобалното споразумение на ОИСР; подчертава, че бързото и широко прилагане на споразумението ще бъде от решаващо значение за успеха на процеса в световен мащаб; подчертава, че е важно ЕС да поеме водеща роля в световен мащаб в борбата срещу данъчните убежища, като бъде първият регион, който прилага споразумението на ОИСР; подчертава рисковете, произтичащи от неспазването на Директивата за стълб II в ЕС и свързани с това неспазване; подчертава, че неприлагането на Директивата за стълб II от страна на ЕС би могло да застраши прилагането на стълб II от САЩ и други юрисдикции;

Текущ процес на вземане на решения и въздействие на националното вето

7. припомня на държавите членки, че единодушието, предвидено в Договорите, трябва да бъде балансирано чрез много високо равнище на отговорност и трябва да бъде в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество въз основа на член 4, параграф 3 от ДЕС;

8. подчертава, че гласуването с единодушие в Съвета по въпросите на данъчната политика не допринася за осъществяването на промените, необходими за справяне с настоящите предизвикателства; изразява съжаление, че настоящото положение често води до забавяния и липса на напредък в хармонизирането и координирането на данъчните правила в целия Съюз, които биха били от полза за всички;

9. подчертава, че налагането на национално вето постоянно възпрепятства напредъка в много важни области на данъчното облагане; изразява съжаление във връзка с факта, че предложения като общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, преразглеждането на Директивата за лихвите и роялти и реформата на Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията продължават да бъдат блокирани в Съвета;

10. осъжда факта, че някои държави членки злоупотребяват с националното вето в областта на данъчното облагане, за да получат отстъпки в други области на политиката; подчертава, че съществуването на това вето заплашва да увековечи вредните данъчни практики и социалната несправедливост, които подкопават способността на Съюза да функционира ефективно, да насърчава еднакви условия на конкуренция и да защитава висшите интереси на своите граждани и МСП;

Препоръки за действия и области за реформа

11. отново призовава Съвета своевременно да приеме Директивата за стълб II, за да се гарантира влизането в сила на споразумението в срок до януари 2023 г.;

12. настоятелно призовава Унгария да прекрати незабавно блокирането на глобалното данъчно споразумение в Съвета; изразява съжаление относно факта, че една държава членка е в състояние както да блокира прилагането на това споразумение от историческо значение, така и да парализира действията на 26 други държави членки;

13. настоятелно призовава Комисията и Съвета да не водят политически пазарлъци с държави членки, които злоупотребяват с правото си на налагане на национално вето;

14. отново призовава Комисията и Съвета да настояват на съгласуваното обвързване с условия на политиките на ЕС и на прозрачността на вземането на решения, както и да се въздържат от одобряване на унгарския национален план за възстановяване и устойчивост, докато Унгария не изпълни изцяло всички критерии, определени в регламента, по-специално специфичните за всяка държава препоръки в областта на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и предотвратяването и разкриването на измамите, конфликтите на интереси и корупцията и борбата с тях;

15. подчертава, че в настоящия контекст всички възможни сценарии следва да останат на масата за преговори и че трябва да се предприемат бързи действия, ако Унгария продължи да прилага националното си вето през следващите месеци; настоятелно призовава Комисията и Съвета да проучат алтернативните възможности, които могат да позволят на ЕС да изпълни ангажиментите, които е поел на равнището на ОИСР/Г-20;

16. призовава Комисията и държавите членки да обмислят евентуалните краткосрочни мерки, които могат да позволят на ЕС да изпълни своите международни ангажименти, например като се определи дали би било целесъобразно като крайна мярка глобалното данъчно споразумение да се прилага чрез процедурата за засилено сътрудничество, предвидена в член 20 от ДЕС; счита, в случай че не могат да бъдат договорени други алтернативи за прилагане на равнището на ЕС, че едностранното прилагане на Директивата за стълб II от всички държави членки би довело до приемливи резултати;

17. призовава Комисията да използва по целесъобразност процедурата, предвидена в член 116 от ДФЕС, за определени данъчни политики; припомня във връзка с това манифеста на Урсула фон дер Лайен от нейната кандидатура за председател на Комисията, който включваше ангажимент за използване на клаузите в Договорите, които позволяват предложенията относно данъчното облагане да се приемат чрез съвместно вземане на решения и решенията по тях да се вземат чрез гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета;

18. припомня речта на бившия председател на Комисията Жан-Клод Юнкер за състоянието на Съюза през 2018 г., в която той призова решенията по определени въпроси на данъчното облагане да се вземат с квалифицирано мнозинство;

19. подчертава, че в дългосрочен план държавите членки следва да разгледат добавената стойност на прехода към гласуване с квалифицирано мнозинство, както се препоръчва от Конференцията за бъдещето на Европа; във връзка с това призовава Комисията да поднови дискусията относно използването на гласуване с квалифицирано мнозинство по някои данъчни въпроси чрез поетапен подход като последващо действие във връзка с нейното съобщение от 2019 г. по този въпрос и в отговор на резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа;

°

° °

20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Последно осъвременяване: 5 юли 2022 г.
Правна информация - Политика за поверителност