ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Никарагуа, и по-специално задържането на епископ Роландо Алварес
14.9.2022 - (2022/2827(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B9‑0383/2022 (PPE)
B9‑0387/2022 (Verts/ALE)
B9‑0395/2022 (S&D)
B9‑0397/2022 (Renew)
B9‑0401/2022 (ECR)
Желяна Зовко, Леополдо Лопес Хил, Габриел Мато, Георге Фалка, Раса Юкнявичиене, Томаш Здеховски, Дейвид Макалистър, Магдалена Адамович, Сара Шютедал, Антонио Лопес‑Истурис Уайт, Петер Полак, Дьорд Хьолвени, Жузе Мануел Фернандеш, Адам Ярубас, Елжбета Катажина Лукачийевска, Михаела Шойдрова, Вангелис Меймаракис, Паулу Ранжел, Кристиан Загарц, Кшищоф Хетман, Инесе Вайдере, Сандра Калниете, Шон Кели, Беноа Лютджен, Франсиско Хосе Милян Мон, Владимир Билчик, Стелиос Кимбуропулос, Лорант Винце, Мириам Лексман, Андрюс Кубилюс, Михаел Галер, Изабел Визелер‑Лима, Иван Щефанец, Иржи Поспишил, Станислав Полчак, Янина Охойска, Лукас Фурлас, Романа Томц, Андрей Ковачев, Йоан‑Рареш Богдан, Траян Бъсеску
от името на групата PPE
Педру Маркеш, Андреа Коцолино, Изабел Сантуш
от името на групата S&D
Хосе Рамон Бауса Диас, Петрас Аущревичюс, Никола Бер, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Влад Дан Георге, Бернар Гета, Свеня Хан, Илхан Кючюк, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Жорди Соле
от името на групата Verts/ALE
Анна Елжбета Фотига, Рафаеле Фито, Карол Карски, Витолд Ян Вашчиковски, Елжбета Крук, Ангел Джамбазки, Асита Канко, Беата Кемпа, Богдан Жонца, Елжбета Рафалска, Ришард Чарнецки, Никола Прокачини, Карло Фиданца, Адам Белан
от името на групата ECR
Фабио Масимо Касталдо, Марко Кампоменози, Марко Дзани
Резолюция на Европейския парламент относно Никарагуа, и по-специално задържането на епископ Роландо Алварес
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюцията от 16 декември 2021 г. относно положението в Никарагуа[1] и тази от 9 юни 2022 г. относно инструментализирането на правосъдието за репресивни цели в Никарагуа[2],
– като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, и по-специално член 18 от нея относно свободата на мнение и изразяване, Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 10 от нея относно свободата на мисълта, съвестта и религията, и Американската конвенция за правата на човека, и по-специално член 12 от нея относно свободата на съвестта и религията,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода (правилата „Нелсън Мандела“),
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1720 на Съвета от 14 октомври 2019 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Никарагуа[3],
– като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 14 март 2022 г. относно осъждането на политически затворници,
– като взе предвид изявлението на говорителя на Службата на ООН по правата на човека от 9 май 2022 г. относно репресиите на Никарагуа срещу гражданското общество и доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от 24 февруари 2022 г. относно положението с правата на човека в Никарагуа и изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека преди 49-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 7 март 2022 г.,
– като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека № 49/3 от 31 март 2022 г. относно насърчаването и защитата на правата на човека в Никарагуа,
– като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна[4] (Споразумение за асоцииране между ЕС и Централна Америка),
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 19 август 2022 г. никарагуанската национална полиция насилствено нахлува в седалището на епископа на Матагалпа, за да арестува произволно епископ Роландо Алварес след двуседмично противопоставяне, заедно с петима свещеници, двама семинаристи и един оператор, които понастоящем са лишени от свобода в затвора Ел Чипоте; като има предвид, че епископ Алварес изигра важна роля като посредник в националния диалог през 2018 г. и постоянно призовава за мирен и разумен диалог в Никарагуа, като критикува затварянето на седем католически медийни радиостанции, управлявани от епархията на Матагалпа на 1 август 2022 г.;
Б. като има предвид, че в изявлението на полицията не се посочва причина за арестите, а се споменава, че те са част от започнато на 5 август 2022 г. разследване на „дестабилизиращи и провокативни“ дейности в страната; като има предвид, че по-късно полицията потвърди, че са в ход „съдебни разследвания“; като има предвид, че няколко часа по-късно вицепрезидентът на Никарагуа Росарио Мурийо заяви в реч, че полицията е възстановила реда в Матагалпа и че задържането на епископа е било „необходимо“;
В. като има предвид, че апостолическият нунций в Никарагуа, монсиньор Валдемар Станислав Зомертаг, беше експулсиран през март 2022 г., падре Мануел Салвадор Гарсия беше задържан през юни 2022 г., мисионерите на Сдружението за благотворителност на Ордена на Света Тереза от Калкута бяха обявени извън закона и експулсирани през юли 2022 г., а според сведенията националната полиция забрани религиозните процесии, насрочени за 13 и 14 август 2022 г.; като има предвид, че петима други свещеници, Уриел Вайехос, Висенте Мартинес, Себастиан Лопес, Мангел Ернандес и Дани Гарсия заминаха в изгнание в резултат на ареста на епископ Алварес; като има предвид, че епископ Силвио Баес беше подложен на принудително изгнание през 2019 г. след смъртни заплахи, както е потвърдено от Ватикана; като има предвид, че на 1 септември 2022 г. никарагуанските органи осъдиха монсиньор Леонардо Хосе Урбина Родригес на 30 години лишаване от свобода; като има предвид, че това са само няколко примера за репресивни действия срещу членове на Римокатолическата църква в Никарагуа;
Г. като има предвид, че от 2018 г. насам режимът в Никарагуа извършва систематично и многократно лишаване от свобода, тормоз и сплашване на кандидати за президент, опозиционни лидери и религиозни лидери – по-специално от Римокатолическата църква – както и студентски лидери и лидери в селските райони, журналисти, защитници на правата на човека, организации на гражданското общество, ЛГБТИ лица и представители на бизнеса;
Д. като има предвид, че оттогава в Никарагуа е въведена рамка на държавни репресии, характеризираща се със системна безнаказаност на нарушенията на правата на човека, влошаване на състоянието на институциите и принципите на правовата държава и припокриване на правомощията на изпълнителната и съдебната власт;
Е. като има предвид, че нападенията срещу свободата на изразяване, съвестта и религията се увеличиха и като има предвид, че заплахите от страна на прокуратурата срещу няколко журналисти, защитници на правата на човека като критици на режима и членове на Римокатолическата църква – поради усилията им за посредничество в националните преговори през 2018 г. и направените от тях разобличения за нарушенията на правата на човека, извършени в контекста на продължаващата криза в Никарагуа – подтикнаха много от тях да напуснат Никарагуа, за да потърсят защита;
Ж. като има предвид, че както стана ясно от Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека и от мандатоносителите по специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека, лишените от свобода лица са били задържани на основания, несъвместими с международните стандарти за правата на човека и Конституцията на Никарагуа;
З. като има предвид, че закриването на католическите радиостанции и на още две обществени радиостанции и телевизионни станции скоро след това, с прекомерна употреба на сила, е последното в дълъг списък от над 1700 организации на гражданското общество и най-малко 40 организации на жени, няколко политически партии, медийни сдружения и университети, които са обект на нападения от страна на никарагуанския режим;
1. осъжда най-категорично репресиите и арестите на членове на Римокатолическата църква в Никарагуа, и по-специално ареста на епископ Роландо Алварес; настоятелно призовава никарагуанския режим незабавно да прекрати репресиите и да възстанови пълното зачитане на всички права на човека, включително свободата на изразяване, на религията и на убежденията; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани лица, включително епископ Алварес и задържаните заедно с него лица, както и за прекратяване на всички съдебни производства срещу тях, включително за обезсилване на присъдите срещу тях;
2. изразява съжаление и решително осъжда продължаващото влошаване на положението в Никарагуа и ескалацията на репресиите срещу католическата църква, представителите на опозицията, гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите, селяните, студентите и коренното население, наред с други участници, както и произволното им задържане единствено поради упражняването на основните им свободи, нечовешкото и унизително отношение и влошаващите се санитарни условия;
3. осъжда неправомерното задържане, липсата на гаранции за справедлив съдебен процес и незаконните осъдителни присъди на политическите затворници в Никарагуа; подчертава, че съдебната система не е независима от изпълнителната власт; изразява загриженост относно манипулирането на наказателното право и използването на съдебната система като инструмент за криминализиране на упражняването на граждански и политически права;
4. изразява загриженост относно влошаващото се положение на над 206 политически затворници, задържани в Никарагуа от април 2018 г. насам, съгласно Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), и призовава за незабавното им освобождаване, за прекратяване на съдебните производства срещу тях и за разрешаване на всички бежанци и лица в изгнание да се завърнат безопасно по домовете си; призовава настоятелно никарагуанския режим да сложи край на използването на жестоко и нечовешко отношение и да зачита физическата неприкосновеност, достойнството, свободата и правото на достъп до медицински грижи на лишените от свобода лица, както и на техните семейства; счита, че режимът носи отговорност да гарантира, че условията на задържане са в съответствие с неговите международни правни задължения и стандарти в областта на правата на човека, като например правилата на ООН за минималните стандарти за третиране на лишените от свобода лица;
5. изразява съжаление относно факта, че дейността на още 100 НПО беше преустановена на 7 септември 2022 г., с което общият брой на закритите НПО в Никарагуа достигна 1850 тази година; призовава никарагуанския режим да спре произволното закриване на НПО и организации на гражданското общество и да възстанови устава на всички организации, политически партии, религиозни организации, медийни сдружения и медии, университети и организации за защита на правата на човека, чиято дейност е била произволно прекратена, както и да върне всички незаконно конфискувани имоти, активи, документи и оборудване и да възстанови техния законен правен статут;
6. осъжда премахването на опозиционните политически партии и липсата на свобода за организиране и участие в общинските избори на 6 ноември 2022 г.; призовава настоятелно за възстановяване на законните администрации в юрисдикциите на Ел Куа, Сан Себастиан де Яли, Санта Мария де Пантазма, Мура и Ел Алмендро;
7. призовава настоятелно Никарагуа да отмени законодателството, прието през 2018 г., което неправомерно ограничава гражданското и демократичното пространство; отново призовава ЕС да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и роднините на политическите затворници както в Никарагуа, така и в изгнание, включително свещениците Уриел Вайехос, Висенте Мартинес, Себастиан Лопес, Мангел Ернандес и Дани Гарсия, наред с други;
8. подчертава ключовата роля на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и членовете на Римокатолическата църква в Никарагуа;
9. призовава никарагуанския режим спешно да разреши на международните организации да се върнат в страната, включително Междуамериканската комисия по правата на човека и Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, за да наблюдават положението с правата на човека в страната;
10. призовава никарагуанския режим да приложи Резолюция № 49/3 на Съвета на ООН по правата на човека, с която за период от една година се създава група от експерти по правата на човека, които да наблюдават надеждни, безпристрастни и изчерпателни разследвания, да съхраняват доказателства и да гарантират търсенето на отговорност за сериозните нарушения, извършени от 2018 г. насам; призовава никарагуанските институции да гарантират, че безнаказаността няма да продължава по отношение на сериозните нарушения и злоупотреби с правата на човека, като предоставят на жертвите достъп до правосъдие и пълно обезщетение;
11. призовава Никарагуа да започне приобщаващ национален диалог, за да гарантира мирно и демократично решение на политическата и социалната криза и кризата с правата на човека;
12. призовава ЕС да продължи да отдава приоритет, чрез външната си дейност и диалог, на насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, равенството и свободата на медиите и да работи с международната общност в защита на диалога, демокрацията и правата на човека в Никарагуа; изисква от делегацията на ЕС в Никарагуа да следи отблизо събитията в страната, включително да наблюдава съдебните производства и да посещава лидерите на опозицията и критиците на правителството, които се намират в затвора или под домашен арест; призовава Комисията да гарантира, че помощта ѝ за сътрудничество засилва подкрепата за гражданското общество, по-специално за защитниците на правата на човека, и че по никакъв начин не допринася за настоящите репресивни политики на никарагуанските органи;
13. припомня, че в контекста на Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и консолидира принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, по-специално по отношение на разпоредбите, посочени в дял I; отново отправя искането си да бъде задействана „демократичната клауза“ от Споразумението за асоцииране с оглед на настоящите обстоятелства;
14. отново призовава никарагуанските съдии и прокурори бързо да бъдат включени в списъка на лицата, санкционирани от ЕС, а списъкът на санкционираните физически и юридически лица да бъде разширен, така че да включва Даниел Ортега и неговия вътрешен кръг;
15. призовава държавите – членки на ЕС, и Съвета за сигурност на ООН в съответствие с членове 13 и 14 от Римския статут да започнат официално разследване чрез Международния наказателен съд срещу Никарагуа и Даниел Ортега за престъпления против човечеството;
16. отново отправя призив за незабавна екстрадиция на Алесио Казимири в Италия;
17. изисква от Председателския съвет да разреши изпращането на мисия за установяване на фактите с цел наблюдение на положението в Никарагуа;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима, Ватикана и правителството и парламента на Република Никарагуа.
- [1] OВ C 251, 30.6.2022 г., стр. 134.
- [2] Приети текстове, P9_TA(2022)0238.
- [3] OВ L 262, 15.10.2019 г., стр. 58.
- [4] OВ L 346, 15.12.2012 г., стр. 3.