Член 162  : Разпределение на времето за изказвания и списък на ораторите

1.    Председателският съвет може да предложи на Парламента как да се разпредели времето за изказвания в рамките на определено разискване. Парламентът взема решение по предложението, без да го поставя на обсъждане.

2.    Членовете на ЕП не могат да се изказват, без да са получили думата от председателя. Членовете на ЕП се изказват от място и се обръщат към председателя. Ако даден оратор се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава да се придържа към темата.

3.    За първата част на конкретно разискване председателят може да състави списък на ораторите, който включва една или повече поредици от желаещи да се изкажат оратори от всяка политическа група, по ред, определен от числеността на политическата група, и един независим член на ЕП.

4.    Времето за изказвания през тази част на разискването се разпределя по следните критерии:

    а) една част от времето се разделя поравно между всички политически групи;

    б) друга част се разделя между политическите групи пропорционално на общия брой на техните членове;

    в) независимите членове на ЕП получават общо време за изказвания въз основа на дяловете на всяка политическа група, определени в букви а) и б).

5.    Когато е определено общо време за изказвания по няколко точки от дневния ред, политическите групи съобщават на председателя каква част от времето си ще използват за отделните точки. Председателят следи за спазването на направеното разпределение.

6.    Останалата част от времето за разискване не се разпределя предварително. Вместо това председателят приканва членовете на ЕП да ограничават по правило изказванията си до една минута. Председателят гарантира, доколкото е възможно, редуването на изказвания на оратори с различни политически възгледи и от различни държави-членки.

7.    При поискване, може да се отдава предимство на председателя или докладчика на компетентната комисия и на председателите на политическите групи, които желаят да се изкажат от името на своите групи, или на заместващи тези лица оратори.

8.    Председателят може да дава думата на членове на ЕП, които, чрез вдигане на синя карта, изразят желание да зададат въпрос от не повече от половин минута на друг член на ЕП по време на неговото изказване, със съгласието на оратора и когато председателят се увери, че това няма да доведе до смущаване на разискването.

9.    Никой член на ЕП не може да говори повече от една минута по: протоколите от заседания, процедурни предложения, изменения в окончателния проект на дневен ред или дневния ред.

10.    Без да се накърняват останалите дисциплинарни правомощия на председателя, той може да разпореди да бъдат заличени от протоколите от заседанията изказвания на членове на ЕП, на които не е била дадена думата или които продължават да говорят след изтичане на определеното им време.

11.    По правило при разискванията по даден доклад Комисията и Съветът се изслушват непосредствено след представянето на доклада от докладчика. Комисията, Съветът и докладчикът могат да бъдат изслушани отново, в частност, за да отговорят на изявления, направени от членове на ЕП.

12.    Членовете на ЕП, които не са се изказвали по време на разискванията, могат, най-много веднъж в рамките на една месечна сесия, да внесат писмено изявление, не по-дълго от 200 думи, което се прилага към стенографския протокол от разискванията.

13.    Без да се накърняват разпоредбите на член 230 от Договора за функционирането на Европейския съюз, председателят се стреми да постигне споразумение с Комисията, Съвета и председателя на Европейския съвет за подходящо разпределение на времето за изказвания между тях