Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно влошаването на положението на жените в Афганистан поради неотдавнашното приемане на закона за „Насърчаване на добродетелта и борбата с порока“ (2024/2803(RSP))

P10_TA(2024)0008 RC-B10-0024/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Афганистан,

–  като взе предвид член 150, параграф 5 и член 136, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че талибаните нарушиха международните норми, възобновиха репресиите, особено срещу жените и момичетата, етническите малцинства, защитниците на правата на човека и ЛГБТИК+ лицата, и изолираха Афганистан, което доведе до повишаване на глада и бедността;

Б.  като има предвид, че талибаните прилагат своето крайно тълкуване на шариата и са заличили жените от обществения живот; като има предвид, че това включва забрана за жените да работят, достъп до здравеопазване без мъж роднина и образование след шести клас, насилствено прилагане на дехуманизиращия кодекс за облеклото, отричане на присъствието на жените в публичното пространство и заличаване на системата за подкрепа на жертвите на насилие; като има предвид, че ограниченията на правата на афганистанските жени ги възпрепятстват да получават визи за ЕС;

В.  като има предвид, че неотдавнашен указ на талибаните, т.нар. закон за „Насърчаване на добродетелта и борбата с порока“, разширява тези ограничения, като дори изисква гласът на жените да не се чува на публични места, като по този начин допълнително се лишават афганистанските жени от техните основни права и свободи, което се равнява на полов апартейд;

1.  осъжда неотдавнашния указ на талибаните, тълкуването и прилагането на шариата, заличаването на жените и момичетата от обществения живот, принуждаването им да сключват нежелани и ранни бракове и излагането им на сексуално насилие, както и повторното въвеждане на публичното бичуване и убиване с камъни на жени; приветства смелостта на афганистанските жени, които въпреки животозастрашаващите рискове се борят за своите права и изразява своята солидарност с тях;

2.  настоятелно призовава фактически управляващите органи на Афганистан да премахнат своите практики и закони, които дискриминират жените; призовава за незабавно възстановяване на пълноценното, равноправно и съдържателно участие на жените и момичетата в обществения живот;

3.  настоятелно призовава фактически управляващите органи на Афганистан да освободят произволно лишените от свобода жени и момичета и да възобновят системата за подкрепа на жертвите на насилие, като гарантират, че жертвите могат да потърсят подслон, медицински грижи, правна защита и обезщетение;

4.  призовава фактически управляващите органи на Афганистан да бъдат подведени под отговорност, по-специално чрез разследването на МНС и създаването на независим механизъм за разследване на ООН, и изисква от ЗП/ВП да инициира нови санкции на ЕС срещу талибаните;

5.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да се придържат стриктно към петте показателя на Съвета, които понастоящем не са изпълнени, и да подкрепят подновяването на мандата на специалния докладчик на ООН;

6.  осъжда правителствата, които дават възможност за действията на талибаните чрез нормализиране на отношенията; призовава ЕС и държавите членки да гарантират пълноценното участие на афганистанските жени в международни форуми и преговори;

7.  призовава ЕС да подкрепи признаването на половия апартейд като престъпление срещу човечеството;

8.  настоятелно призовава ЕС, държавите членки и другите държави донори да увеличат хуманитарната помощ и финансирането в подкрепа на основните нужди и поминъка и афганистанското гражданско общество, да осигурят гъвкаво финансиране за НПО и техните хуманитарни работници и да предоставят хуманитарни визи и обещаните визи за бившите афганистански служители на международната коалиция; подчертава необходимостта международната общност да направи оценка на въздействието на неотдавнашния указ относно хуманитарните операции;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на институциите на ЕС, държавите членки, ООН и фактически управляващите органи в Афганистан.

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно тежкото положение на политическите затворници в Беларус (2024/2804(RSP))

P10_TA(2024)0009 RC-B10-0026/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид многобройните си предишни резолюции относно Беларус от 2020 г. насам,

–  като взе предвид член 150, параграф 5 и член 136, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че след белязаните от измами президентски избори, произведени на 9 август 2020 г., режимът на Лукашенко систематично репресира политически активисти, гражданското общество, медиите, профсъюзите и дисиденти и техните защитници, както и че е задържал произволно десетки хиляди лица;

Б.  като има предвид, че Лукашенко е обявил своята кандидатура за президентските избори през 2025 г. за седми мандат;

В.  като има предвид, че много от 1 350-те политически затворници в Беларус са изложени на животозастрашаващи условия и няколко от тях са починали в затвора;

1.  настоява беларуските органи незабавно и безусловно да освободят всички политически затворници и произволно задържани лица;

2.  изразява изключителна загриженост за положението на много политически затворници, включително Мария Колесникова, Сергей Тихановски, Николай Статкевич, Алес Беляцки, Максим Знак, Виктор Бабарико, Игор Лосик, Полина Шарендо-Панасюк, Павел Северинец, Александър Ярашук, Микита Залатару и Яна Пинчук, много от които са държани без връзка с околния свят в продължение на месеци или години, страдат от тежки здравословни проблеми, като например Мария Колесникова и Андрей Почобут, и са подложени на изолация, малтретиране и изтезания;

3.  изразява съжаление, че беларуските политически затворници не са могли да се възползват от неотдавнашните усилия за освобождаване на политически затворници и западни граждани в Русия и Беларус; призовава за интензивни усилия за тяхното освобождаване;

4.  настоятелно призовава беларуските органи да спазват човешките права на задържаните лица, да предоставят информация за тяхното положение, да им осигурят необходимото медицинско лечение и да позволят на адвокати, членове на семействата и Международния комитет на Червения кръст достъп до тях;

5.  отново призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят политическите затворници и техните семейства чрез: изискване при всяка възможност на тяхното незабавно освобождаване, призоваване на посланиците на режима с цел изискване на доказателства за тяхното състояние и местоположение, опростяване на процедурите за получаване на виза и временни документи за самоличност на напускащите Беларус лица, както и предоставяне на подкрепа за рехабилитация, практическа и финансова помощ;

6.  призовава ЕС и неговите държави членки да разширят и засилят санкциите срещу лица и образувания, отговорни за репресиите в Беларус;

7.  изразява тревога за „преследването в изгнание“, например злоупотребата със заповедите за арест на Интерпол с цел екстрадиция на политически опоненти от държави извън ЕС; призовава Сърбия да се въздържа от екстрадиция на беларуския журналист Андрей Гньот и призовава ЕС и държавите членки да следят неговия случай; изразява тревога за 300 000-те граждани на Беларус, които са били принудени да напуснат Беларус от 2020 г. насам и са подложени на политическо преследване в чужбина;

8.  призовава ЕС и неговите държави членки да работят заедно с цел търсене на отговорност на режима на Лукашенко за неговите престъпления, както и да прилагат принципа на универсална юрисдикция;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на ЗП/ВП, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Република Сърбия, на Европейския съд по правата на човека, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на представителите на беларуските демократични сили и на фактическите органи на Република Беларус.

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно случая на Хосе Даниел Ферер Гарсия в Куба (2024/2805(RSP))

P10_TA(2024)0010 RC-B10-0022/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Куба,

–  като взе предвид член 150 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Хосе Даниел Ферер Гарсия, защитник на правата на човека и опозиционен лидер, бе задържан на 11 юли 2021 г. по време на масовите протести в Куба и че от 14 август 2021 г. насам той е държан в изолация; като има предвид, че кубинският режим не е престанал да го подлага на тормоз и сплашване в продължение на над десетилетие и го лишава от свобода заради неговата мирна политическа активност; като има предвид, че от март 2023 г. връзките му със семейството му са прекъснати, семейството му няма новини за неговото здравословно състояние и им е било отказано правото да го посетят;

Б.  като има предвид, че кубинският режим държи политическите затворници в ужасяващи условия; като има предвид, че в докладите се посочва, че Хосе Даниел Ферер е в критично състояние, отказван му е достъп до медицински грижи, не разполага с подходяща храна и пребивава в нехигиенични условия, което представлява форми на изтезания, нечовешко или унизително отношение;

В.  като има предвид, че положението с правата на човека в Куба е тревожно, особено за дисидентите, които са подложени на наблюдение и произволно задържане в обезпокояваща степен; като има предвид, че точният брой на политическите затворници е неизвестен, но според надеждни източници режимът задържа над хиляда души, сред които малолетни и непълнолетни лица; като има предвид, че сред многобройните политически затворници са и Луис Мануел Отеро Алкантара и Лисандра Гонгора, чието здравословно състояние е критично;

1.  настоятелно призовава кубинския режим незабавно и безусловно да освободи Хосе Даниел Ферер и всички лица, които по политически причини са произволно задържани заради упражняването на правото си на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания;

2.  осъжда системните нарушения и злоупотреби с правата на човека, извършвани от кубинския режим срещу участници в протести, политически дисиденти, религиозни лидери и активисти за правата на човека, наред с другото; настоятелно призовава кубинските органи незабавно да прекратят репресиите;

3.  осъжда изтезанията и нечовешкото, унизително отношение и малтретиране, извършвани от кубинските органи спрямо Хосе Даниел Ферер и другите политически затворници; призовава режима да предостави на семействата на преследваните от него жертви незабавен достъп до тях в очакване на освобождаването им, а също така да предостави на жертвите медицински грижи;

4.  отново изразява безусловната си подкрепа за кубинския народ и за всички защитници на правата на човека в Куба за тяхната отдаденост към свободите и правата, които режимът отказва на народа в продължение на десетилетия; призовава режима да се вслушва в своите граждани и да участва в приобщаващ национален диалог, насочен към модернизация и демократизация;

5.  отново призовава Съвета да приложи глобалния режим на санкции за нарушения на правата на човека (закона „Магнитски“ на ЕС) и да приеме санкции срещу лицата, отговорни за продължаващите нарушения на правата на човека в Куба;

6.  отново изразява непроменените си позиции относно възможността за задействане на клаузата за спиране на СПДС, като се има предвид, че кубинският режим непрекъснато нарушава основните клаузи за правата на човека, посочени в споразумението;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на кубинския режим, както и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на държавите членки, на Организация на обединените нации и на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати за определяне на процедурите за сигурност при изстрелването на спътниците на „Галилео“ от територията на Съединените американски щати (07058/2024 – C9-0137/2024 – 2024/0046(NLE))

P10_TA(2024)0011 A10-0001/2024

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07058/2024),

—  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати за определяне на процедурите за сигурност при изстрелването на спътниците на „Галилео“ от територията на Съединените американски щати (07061/2024),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 189 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0137/2024),

—  като взе предвид член 107, параграфи 1 и 4 и член 117, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A10‑0001/2024),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно продължаващата финансова и военна подкрепа за Украйна от страна на държавите – членки на ЕС (2024/2799(RSP))

P10_TA(2024)0012 RC-B10-0028/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна и Русия от 1 март 2022 г. насам, и по-специално резолюцията от 17 юли 2024 г. относно необходимостта от непрекъсната подкрепа на ЕС за Украйна(1),

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, конвенциите от Хага, конвенциите от Женева и допълнителните протоколи към тях, както и Римския статут на Международния наказателен съд,

–  като взе предвид доклада от 14 февруари 2024 г. на Световната банка, правителството на Украйна, Европейската комисия и Организацията на обединените нации, озаглавен „Украйна – Трета бърза оценка на щетите и потребностите (RDNA3), февруари 2022 г. – декември 2023 г.“,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/792 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на механизъм за Украйна(2),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет и Съвместната декларация за подкрепа на Украйна от 12 юли 2023 г.,

–  като взе предвид съвместните ангажименти в областта на сигурността между Европейския съюз и Украйна от 27 юни 2024 г.,

–  като взе предвид изявлението на министрите на външните работи на Франция, Германия и Обединеното кралство от 10 септември 2024 г. относно трансфера на балистични ракети от Иран към Русия,

–  като взе предвид стратегическата концепция на НАТО от 2022 г.,

–  като взе предвид член 136, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че от 24 февруари 2022 г. Русия води незаконна, непровокирана и неоправдана агресивна война срещу Украйна като продължение на предишните агресивни действия, извършвани от 2014 г. насам, включително анексирането на Крим и последващата окупация на части от Донецка и Луганска област, и продължава да нарушава трайно принципите на Устава на ООН чрез агресивните си действия срещу суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна и явно и грубо нарушава международното хуманитарно право, установено с Женевските конвенции от 1949 г.;

Б.  като има предвид, че в своята резолюция от 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН незабавно определи руската война срещу Украйна като акт на агресия в нарушение на член 2, параграф 4 от Устава на ООН, а в своята резолюция от 14 ноември 2022 г. призна необходимостта да се търси отговорност от Руската федерация за агресивната ѝ война и тя бъде подведена под правна и финансова отговорност заради нейните неправомерни действия в международен план, включително чрез репарации за причинените вреди и щети;

В.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) издаде няколко заповеди за арест на руски длъжностни лица, отговорни за военни престъпления под формата на насочване на нападения срещу граждански обекти, незаконно депортиране на населението и незаконно прехвърляне на населението от окупираните райони на Украйна в Руската федерация в ущърб на украински деца; като има предвид, че през септември 2024 г. Монголия не изпълни заповедта на МНС за арест на Владимир Путин;

Г.  като има предвид, че Украйна и нейните граждани показаха непоколебима решителност при успешната защита на страната си, въпреки големия брой цивилни и военни жертви; като има предвид, че руските сили продължават да извършват системни и безразборни нападения срещу жилищни райони и гражданска инфраструктура в Украйна, което доведе до смъртта на хиляди украински цивилни граждани, насилствено депортиране и изчезване, включително на деца, наред с незаконно лишаване от свобода и изтезания на украински граждани, екзекуции на цивилни граждани, войници и военнопленници, както и терористични актове в цялата страна, включително използване на сексуално насилие и масови изнасилвания като военно оръжие; като има предвид, че милиони украинци, избягали от руската агресия, продължават да бъдат разселени във и извън Украйна;

Д.  като има предвид, че от 24 август 2024 г. насам Русия провежда своята най-интензивна въздушна бомбардировъчна кампания срещу Украйна, като изстрелва голям брой балистични ракети, планиращи бомби, безпилотни летателни апарати и други оръжия срещу Харков, Киев, Полтава, Суми, Одеса и Лвов, при което при неотдавнашно нападение с безпилотни летателни апарати и ракети бяха убити седем цивилни граждани само на 70 км от полската граница; като има предвид, че Русия действително е увредила или унищожила до 80% от енергийната инфраструктура на страната, което рискува да създаде тежка хуманитарна криза в Украйна през следващите зимни месеци; като има предвид, че съгласно международното право подобни системни нападения представляват военни престъпления;

Е.  като има предвид, че украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че на 12 септември 2024 г. в Черно море руска ракета е ударила кораб за насипни товари, превозващ пшеница към Египет, което означава, че продоволствената сигурност отново е под прицел; като има предвид, че руските безпилотни летателни апарати и ракети, насочени срещу Украйна, все повече нарушават въздушното пространство на ЕС и НАТО, като излагат на риск гражданите в нашите източни региони;

Ж.  като има предвид, че хуманитарното положение в Украйна, особено в близост до фронтовите линии, става все по-критично; като има предвид, че според ООН неотдавнашните руски нападения срещу критична гражданска инфраструктура са оставили десетки хиляди украинци без основни услуги, а над 14,6 милиона души – около 40% от украинското население – ще се нуждаят от хуманитарна помощ през 2024 г.; като има предвид, че освен това засилените военни действия в Харковска област през месец май доведоха до най-голямото разселване в Украйна от 2023 г. насам; като има предвид, че според ООН поради недостиг на финансиране хуманитарните работници понастоящем не са в състояние да посрещнат напълно критичните нужди на страната; като има предвид, че удължаването на конфликта ще доведе до трайни и изострящи се неотложни нужди през следващите месеци; като има предвид, че разрушаването на инфраструктура в Украйна има катастрофални последици за здравето на жените, които често работят като медицински сестри, лекари и лица, полагащи грижи за другите;

З.  като има предвид, че в нарушение на Директивата за временната закрила(3) унгарското правителство издаде декрет, с който отмени финансираните от държавата подслони за бежанци от Западна Украйна, в резултат на което много хора, предимно жени и деца, останаха без дом;

И.  като има предвид, че според последната версия на съвместната бърза оценка на щетите и потребностите на Украйна (RDNA3), извършена от правителството на Украйна, Групата на Световната банка, Комисията и Организацията на обединените нации, към 31 декември 2023 г. общите разходи за реконструкция и възстановяване в Украйна през следващото десетилетие се очаква да възлязат на най-малко 486 милиарда щатски долара, докато преди една година те бяха оценени на 411 милиарда щатски долара;

Й.  като има предвид, че досега ЕС и неговите държави членки са предоставили над 100 милиарда евро под формата на финансова, хуманитарна и военна помощ за Украйна и помощ за украинските бежанци; като има предвид, че ЕС предостави над 25 милиарда евро макрофинансова подкрепа на Украйна през 2022 г. и 2023 г. и създаде Механизма за Украйна — специален финансов инструмент, който ще му позволи да предостави на Украйна до 50 милиарда евро предвидима и гъвкава финансова подкрепа от 2024 до 2027 г.; като има предвид, че през юли 2024 г. ЕС извърши първото си редовно плащане в размер на приблизително 4,2 милиарда евро в рамките на новосъздадения механизъм за Украйна; като има предвид, че това плащане следва предишната междинна и предварителна финансова подкрепа на обща стойност от почти 14 милиарда евро от създаването на механизма през март 2024 г.;

К.  като има предвид, че през 2024 г. Русия значително увеличи собствените си военни разходи и производство; като има предвид, че Русия използва и запасите от боеприпаси на Беларус и разчита на военната подкрепа на няколко държави, предимно Иран и Северна Корея; като има предвид, че има сведения, че Китай предоставя на Русия значителна помощ за укрепване на нейните военни способности отвъд технологиите с двойна употреба; като има предвид, че според правителствени източници Иран неотдавна е прехвърлил на Русия доставки на балистични ракети с малък обсег на действие Fath-360; като има предвид, че Франция, Германия и Обединеното кралство обявиха нов набор от санкции срещу Иран;

Л.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, заедно с международните партньори и съюзниците от НАТО, продължават да предоставят военна подкрепа на Украйна, за да я подпомагат при упражняването на законното ѝ право на самоотбрана срещу агресивната война на Русия в съответствие с член 51 от Устава на ООН; като има предвид, че към днешна дата военната мисия на ЕС за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM Ukraine) е обучила около 60 000 представители на украинските въоръжени сили както в областта на комбинираното използване на сили, така и чрез предоставяне на специализирано обучение; като има предвид, че НАТО ще осигури годишно финансово подпомагане за Украйна в размер на 40 милиарда евро;

М.  като има предвид, че равнището на военна помощ все още е ниско както по отношение на качеството, така и по отношение на количеството, и че след вземането на решения за доставка действителната доставка на оръжия и боеприпаси за Украйна се забавя; като има предвид, че редица държави членки не изпълняват ангажиментите си и че някои водещи участници дори обявиха планове за значително намаляване на приноса си за военната помощ за Украйна през 2025 г.; като има предвид, че ЕС реши да използва извънредните печалби, произтичащи от замразените активи на Централната банка на Русия, в подкрепа на Украйна, по-специално за допълнителна военна помощ; като има предвид, че не е създадена правна рамка за ефективното отчитане и преразпределяне на капиталовите печалби от замразени руски активи;

Н.  като има предвид освен това, че Унгария блокира както новия Фонд за подпомагане на Украйна с финансиране в размер на 5 милиарда евро, създаден през март 2024 г. в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ), така и осмия транш от възстановяването на средства по линия на ЕМПМ за държавите членки, които предоставят военна помощ на Украйна вече над 18 месеца;

О.  като има предвид, че от февруари 2022 г. насам ЕС е приел 14 пакета от европейски санкции, насочени към подкопаване на способността на Русия да води незаконната си агресивна война;

П.  като има предвид, че държавите – членки на ЕС, продължават да купуват изкопаеми горива и уран от Русия, като с това допринасят за руската икономика и увеличават военните ѝ запаси; като има предвид, че откакто избухна пълномащабната агресивна война срещу Украйна продажбите на руски изкопаеми горива за ЕС са надхвърлили 200 милиарда евро, което е два пъти повече от общото финансиране, предоставено на Украйна за същия период; като има предвид, че ЕС предостави изключение за руския суров нефт, внасян през тръбопровода „Дружба“ в Унгария, Словакия и Чехия; като има предвид, че увеличеният внос на руски газ от Азербайджан поражда загриженост относно ролята на Азербайджан като алтернативен доставчик на газ на мястото на Русия, тъй като Баку не е в състояние да задоволи търсенето в Европа и би могъл да представи руския газ за азербайджански газ за европейско потребление; като има предвид, че в Балтийско море все още действа „сенчест флот“ от опасни за околната среда и незастраховани руски нефтени танкери, които заобикалят режима на санкции;

1.  осъжда по възможно най-категоричен начин продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и участието на Беларус в тази война и изисква от Русия да прекрати незабавно всички военни действия в Украйна, да изтегли безусловно всички сили и военно оборудване от цялата международно призната територия на Украйна и да обезщети Украйна за щетите, причинени на нейния народ, на нейната земя, природа и инфраструктура;

2.  изразява безрезервната си солидарност с народа на Украйна и пълната си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници и подчертава, че тази агресивна война представлява грубо и отявлено нарушение на Хартата на ООН и на основните принципи на международното право; отново изразява подкрепата си за ангажиментите на ЕС и неговите държави членки за предоставяне на хуманитарна помощ, военна подкрепа, икономическа и финансова помощ и политическа подкрепа по всеки възможен начин до победата на Украйна, за да се спре в крайна сметка агресивната война на Русия и да се даде възможност на Украйна да освободи целия си народ и да възстанови пълния контрол в рамките на международно признатите си граници; подчертава, че първостепенната цел остава постигането на справедлив и траен мир в Украйна при нейните условия, като се гарантират безопасността и достойнството на нейния народ в рамките на една мирна и стабилна Европа;

3.  призовава ЕС и неговите държави членки да работят активно за поддържане и постигане на възможно най-широка международна подкрепа за Украйна и за намиране на мирно решение на войната, което трябва да се основава на пълно зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, принципите на международното право, търсенето на отговорност за военни престъпления и престъплението агресия, извършено от Русия, както и репарации и други плащания от страна на Русия за огромните щети, причинени в Украйна; призовава ЕС да се включи активно в прилагането на украинската формула за мир и в полагането на основите за провеждането на втората среща на върха за мир;

4.  призовава Комисията да предложи бързо дългосрочна финансова подкрепа за възстановяването на Украйна в сътрудничество с държавите партньори, по-специално като гарантира бързото прилагане на механизма за Украйна и надграждането върху основата му, за да се гарантира непрекъсната подкрепа на подходящо равнище и ресурси за възстановяване, съизмерими с политическата ни подкрепа за Украйна;

5.  призовава всички държави членки да увеличат финансирането си за Украйна и да се въздържат от намаляване на вноските си; отново изразява твърдото си убеждение, че Русия трябва да предостави финансова компенсация за огромните щети, които е причинила в Украйна; приветства решението на Съвета да насочи извънредните приходи, произтичащи от блокираните руски държавни активи, към Фонда за подпомагане на Украйна и механизма за Украйна, както и решението на Г-7 да предложи на Украйна заем в размер на 50 милиарда щатски долара, обезпечен чрез блокирани руски държавни активи; призовава за бърз напредък в изпълнението на решението на Г-7 за предоставяне на Украйна на заем в размер на 50 милиарда щатски долара, обезпечен чрез блокирани руски държавни активи, за да се гарантира своевременното изплащане на средства на Украйна; призовава ЕС да продължи работата, заедно с единомислещи партньори, като приеме законодателство за санкции съгласно необходимото и като установи стабилен правен режим, позволяващ конфискуването на руски държавни активи, замразени от ЕС;

6.  призовава за значително увеличаване на хуманитарната помощ от страна на ЕС, за да се гарантира, че пълната подкрепа за Украйна ще продължи и през 2025 г.; отбелязва, че необходимостта от хуманитарна помощ вероятно ще продължи години, и подчертава необходимостта ЕС да бъде подготвен да посреща тези нужди с дългосрочно планиране и подходящи средства; призовава неутралните държави да увеличат хуманитарната си помощ за Украйна;

7.  отново заявява, че Украйна, като жертва на агресия, има законното право на самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН; припомня, че значителната, макар и все още недостатъчна военна помощ, предоставяна от ЕС, САЩ и единомислещи партньори, има за цел да даде възможност на Украйна да се защити ефективно от държава агресор и да си възвърне пълния контрол върху цялата си международно призната територия;

8.  призовава държавите членки незабавно да премахнат ограниченията върху използването на западни оръжейни системи, доставени на Украйна, срещу легитимни военни цели на руска територия, тъй като това възпрепятства способността на Украйна да упражнява изцяло правото си на самоотбрана съгласно международното публично право и излага на нападения населението и инфраструктурата на Украйна;

9.  подчертава, че недостатъчните доставки на боеприпаси и оръжия и ограниченията за тяхното използване пораждат риск от подкопаване на положените досега усилия, и изразява дълбоко съжаление във връзка с намаляващия финансов обем на двустранната военна помощ от държавите членки за Украйна въпреки категоричните изявления, направени в началото на тази година; поради това отново призовава държавите членки да изпълнят ангажимента си от март 2023 г. за доставка на един милион боеприпаси на Украйна, за ускоряване на доставките на оръжие, по-специално на модерни системи за въздушна отбрана и други оръжия и боеприпаси в отговор на ясно установени нужди, включително ракети TAURUS; призовава за бързо изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на съвместните ангажименти в областта на сигурността между ЕС и Украйна; отново изразява позицията си, че всички държави – членки на ЕС, и съюзници от НАТО следва колективно и индивидуално да се ангажират с военна подкрепа за Украйна от не по-малко от 0,25% от техния БВП годишно;

10.  подчертава необходимостта от засилено сътрудничество в областта на въздушната отбрана между държавите членки, за да се гарантира защита от заплахи, които достигат до въздушното пространство на ЕС и НАТО;

11.  призовава Комисията да се ангажира със стратегическа комуникация в държавите членки, за да обясни значението на отбраната на Украйна за стабилността на Европа в по-широк мащаб и да гарантира, че гражданите на ЕС са добре осведомени за значението на тази помощ както за суверенитета на Украйна, така и за мира и сигурността в целия ЕС; посреща със задоволство и приветства обществените усилия и гражданските инициативи за колективно финансиране в някои държави членки, които осигуряват стабилни доставки на оръжия за Украйна; освен това насърчава провеждането на подобни инициативи в целия ЕС с цел насърчаване на солидарността и ангажираността на обществеността с тази кауза от критично значение;

12.  призовава ЕС и държавите членки да изпълнят ангажиментите по Версайската декларация от 2022 г. и да ускорят цялостното изпълнение на Стратегическия компас чрез засилване на европейското военно сътрудничество на равнището на промишлеността и въоръжените сили, за да се превърне ЕС в по-силен и по-дееспособен фактор за сигурността, който да е оперативно съвместим с НАТО и да го допълва; подчертава, че следва да бъдат предприети конкретни стъпки за интегрирането на Украйна в политиките и програмите на ЕС в областта на отбраната и киберсигурността по време на процеса на присъединяване към ЕС; призовава настоятелно институциите на ЕС да ускорят приемането на стратегията за европейската отбранителна промишленост, за да се гарантира навременната наличност и доставки на отбранителни продукти, което от своя страна би позволило навременното предоставяне на военна подкрепа за Украйна; призовава държавите членки да спазят ангажимента си за установяване на военно производство на украинска територия; подчертава значението на сътрудничеството с украинската отбранителна промишленост и нейното интегриране в дългосрочен план в отбранителната технологична и индустриална база на ЕС;

13.  поздравява контактната група за Украйна за жизненоважната ѝ роля в координирането на международната подкрепа и настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да увеличат своя принос за укрепване на отбранителните способности на Украйна;

14.  настоятелно призовава държавите членки да окажат активен натиск върху унгарското правителство да прекрати блокирането на Европейския механизъм за подкрепа на мира, включително на новосъздадения Фонд за помощ за Украйна, и по този начин да спази ангажиментите, поети от февруари 2022 г. насам и договорени от всички държави членки;

15.  решително осъжда сексуалното насилие и насилието, основано на пола, като средство за водене на война и подчертава, че това съставлява военно престъпление; призовава приемащите и транзитните държави да гарантират достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права, по-специално спешна контрацепция, профилактика след експозиция и аборт, например за лицата, преживели изнасилване;

16.  отново призовава ЕС да увеличи усилията си за справяне с тежкото положение на хората, депортирани насилствено в Русия, както и на насилствено осиновените в Русия деца, включително чрез налагане на санкции на лицата, които са пряко отговорни за отвличането и неоправданото задържане на украински деца и които са участвали в тези действия;

17.  настоятелно призовава унгарското правителство да оттегли декрета, с който се отменят финансираните от държавата подслони за бежанци от Западна Украйна, и да спази отговорностите си съгласно Директивата на ЕС за временната закрила;;

18.  призовава Съвета да поддържа и разшири политиката си на санкции срещу Русия и Беларус и срещу държави и образувания извън ЕС, които предоставят на руския военен комплекс военни технологии и оборудване и технологии и оборудване с двойна употреба, като същевременно наблюдава, преразглежда и повишава ефективността и въздействието на тази политика; осъжда неотдавнашния трансфер на балистични ракети от Иран към Русия; настоятелно призовава държавите членки допълнително да разширят и укрепят режима на санкции срещу Иран и Северна Корея с оглед на военната подкрепа на тези държави за агресивната война на Русия срещу Украйна и да добавят допълнителни китайски образувания и лица в списъка със санкции на ЕС заради подкрепата им за сектора на отбраната и сигурността на Русия; подчертава необходимостта да се предотврати достигането на произведени в държавите от ЕС критични компоненти до руската военна промишленост и счита, че е от съществено значение да се засили контролът върху износа и поддръжката на произведено в ЕС високотехнологично оборудване, както и да се увеличат мерките за правоприлагане и сътрудничеството за предотвратяване на заобикалянето на санкциите; призовава Съвета да се бори систематично със заобикалянето на санкциите от страна на установени в ЕС дружества, трети страни и държави извън ЕС; призовава Съвета да разработи нов хоризонтален режим на санкции, за да се противодейства на това заобикаляне, за което ще е необходим по-общ и цялостно приложим инструмент за действие срещу заобикалянето на санкции във всички режими, прилагани от ЕС; приканва Съвета и държавите членки да разгледат по-специално въпроса за използването на проектирани на Запад компоненти и военно оборудване в руски оръжия;

19.  подчертава, че докато ЕС позволява вноса на руски изкопаеми горива, въздействието на съществуващите санкции и на финансовата и военната подкрепа за Украйна ще продължат да бъдат подкопавани; призовава за забрана на вноса на зърно, калиев карбонат и торове от Русия, както и на суровини, включително алуминий, стоманени продукти, уран, титан, никел, дървесина и продукти от дървесина, както и на газ и нефт; призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна забрана върху реекспортираните руски продукти от рафиниран нефт; освен това призовава за въвеждането на документация за „правилата за произход“, чрез които да се потвърждава истинският произход на петролните продукти, внасяни в ЕС;

20.  призовава държавите от Г-7 да прилагат по-ефективно ценовия таван, наложен на руския петрол, превозван по море, и да предприемат мерки срещу вратичките, използвани от Русия, за да препакетира и продава своя петрол на пазарни цени; призовава ЕС и неговите държави членки да упражняват строг контрол върху „сенчестия флот“ на Русия, който не само нарушава санкциите на ЕС и Г-7, но и представлява огромна екологична заплаха за екосистемата вследствие на техническите си недостатъци и честите повреди;

21.  призовава за пълно ембарго върху руския втечнен природен газ и за санкции срещу „Газпром“ и руските нефтени дружества; призовава ЕС да наложи изискването корабите от ледови клас Arc-7, изнасящи руски втечнен природен газ, да бъдат включени в списъците със санкции на Службата на САЩ за контрол на чуждестранните активи и в тези на ЕС, като им се отказва достъп до пристанища или морски услуги от западни субекти; призовава ЕС и неговите държави членки да наложат целенасочени санкции на морските плавателни съдове, използвани от Русия за заобикаляне на санкциите върху нейния износ на нефт и газ и обслужване на енергийните ѝ проекти в Арктика;

22.  призовава за санкции срещу ядрения сектор на Русия и за целенасочени санкции срещу извършителите на нарушения на ядрената безопасност и сигурност в Запорожката атомна електроцентрала;

23.  осъжда нарастващия брой хибридни атаки, извършвани от Русия срещу ЕС, неговите държави членки и страните – кандидатки за членство, чиято цел е да се подкопае европейската подкрепа за Украйна посредством манипулиране на информацията, саботаж, тайни опити за дестабилизация и корупция; призовава ЕС и неговите държави членки да полагат стратегически и активни усилия, за да противодействат на хибридните заплахи, да активизират стратегическата комуникация на ЕС и да предотвратяват намесата на Русия в политическите, изборните и други демократични процеси в ЕС и съседните му държави;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на президента, правителството и Върховната рада на Украйна, на руското правителство и на другите засегнати правителства, както и на ООН.

(1) Приети текстове, P10_TA(2024)0003. (2) OВ L, 2024/792, 29.2.2024 г., ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/792/oj. (3) Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/55/oj).

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно положението във Венесуела (2024/2810(RSP))

P10_TA(2024)0013 RC-B10-0023/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Венесуела,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. и Конвенцията от Каракас за дипломатическото убежище от 1954 г.,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

–  като взе предвид Конституцията на Венесуела,

–  като взе предвид изявленията от 31 юли и 12 август 2024 г. на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите относно Боливарска република Венесуела,

–  като взе предвид изявлението на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) от 3 септември 2024 г. относно „климата на страх“ във Венесуела,

–  като взе предвид междинния доклад на експертната група на ООН по въпросите на президентските избори във Венесуела от 28 юли 2024 г., публикуван на 9 август 2024 г.,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 29 юли 2024 г. относно президентските избори във Венесуела,

–  като взе предвид изявленията от 4 и 24 август 2024 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС относно събития след изборите във Венесуела,

–  като взе предвид Частичното споразумение относно насърчаването на политическите права и избирателните гаранции за всички, подписано от режима на Николас Мадуро и венесуелския опозиционен съюз „Единна платформа“ (Plataforma Unitaria) през октомври 2023 г. (Споразумението от Барбадос),

–  като взе предвид доклада от 30 юли 2024 г. на Отдела за сътрудничество и наблюдение на изборите към Секретариата за укрепване на демокрацията на Организацията на американските държави (ОАД) относно президентските избори във Венесуела,

–  като взе предвид резолюция на ОАД от 16 август 2024 г. относно положението във Венесуела,

–  като взе предвид изявлението на центъра „Картър“ от 30 юли 2024 г. относно изборите във Венесуела,

–  като взе предвид окончателния доклад от 22 февруари 2022 г. на мисията на ЕС за наблюдение на изборите във Венесуела, озаглавен Regional and municipal elections 21 November 2021 („Регионални и общински избори – 21 ноември 2021 г.“), и изявлението от 23 ноември 2021 г. на председателя на делегацията на Европейския парламент за наблюдение на изборите във връзка с регионалните и местните избори във Венесуела през 2021 г.,

–  като взе предвид член 136, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 28 юли 2024 г. във Венесуела се проведоха президентски избори за избор на президент за шестгодишен мандат, който започва на 10 януари 2025 г.; като има предвид, че ако бяха спазени всички точки на Споразумението от Барбадос, тези избори щяха да представляват уникална възможност за преминаване от корумпирана автокрация към възстановяване на демокрацията;

Б.  като има предвид, че режимът на Николас Мадуро продължава да упражнява тормоз, да преследва и да цензурира активисти, журналисти и организации на гражданското общество в условията на продължаваща социално-икономическа, политическа и хуманитарна криза, белязана от хиперинфлация, ескалиращ глад, болести, високи равнища на корупция, престъпност и безнаказаност, явни нарушения на правата на човека и нарастваща смъртност, които доведоха до масовата емиграция на повече от 7,7 милиона венесуелци, търсещи спасение от тиранията; като има предвид, че е налице значителен недостиг на обществени услуги и че за венесуелците е все по-трудно да имат достъп до храна и лекарства; като има предвид, че тази криза е една от най-големите кризи на преселване в света;

В.  като има предвид, че в продължение на години използването на политически мотивирани произволни задържания е част от политиката на репресии, прилагана от режима на Николас Мадуро, и от всеобхватната и систематична атака срещу гражданите на Венесуела; като има предвид, че се налагат систематични ограничения на обществената информация, свободата на убеждение и на изразяване и правото на мирни събрания, особено за дисидентите на режима, членовете на синдикални организации, защитниците на правата на човека и най-уязвимите членове на обществото;

Г.  като има предвид, че на 17 октомври 2023 г. във Венесуела представителите на режима на Мадуро и на опозиционния съюз „Единна платформа“ подписаха две споразумения, известни като Споразуменията от Барбадос, които обхващат въпроси, включващи насърчаване на политическите права, избирателни гаранции за всички, зачитане на правото на всеки политически участник свободно да избира своя кандидат за президентските избори и освобождаване на политическите затворници; като има предвид, че тези споразумения обхващат важни теми, сред които възможността международни наблюдатели да участват в изборния процес; като има предвид, че споразуменията бяха подписани, за да послужат като първа стъпка за гарантиране на свободни и честни избори във Венесуела; като има предвид, че политическите затворници не бяха освободени, въпреки че това е изрично условие в Споразумението от Барбадос;

Д.  като има предвид, че на първичните избори на съюза „Единна платформа“ Мария Корина Мачадо беше избрана за кандидат на опозицията на режима с 92,35% от гласовете; като има предвид, че режимът на Мадуро я лиши от правото да се кандидатира на избори на произволни и политически мотивирани основания в грубо нарушение на Споразумението от Барбадос; като има предвид, че през годините режимът на Мадуро е забранявал на няколко други опозиционни политици да се кандидатират, за да предотврати политическа промяна; като има предвид, че след забраната Мария Корина Мачадо запази единството на демократичната опозиция, като подкрепи нов кандидат – Корина Йорис, на която също не беше позволено да се регистрира; като има предвид, че в крайна сметка кандидат на демократичната опозиция на режима стана Едмундо Гонсалес Урутия;

Е.  като има предвид, че в навечерието на изборите режимът неуморно преследваше, отвличаше, арестуваше и вкарваше в затвора активисти на опозицията и предизборния екип на лидера на опозицията Мария Корина Мачадо и на кандидата за президент Едмундо Гонсалес и криминализираше работата на адвокати, защитници на правата на човека и представители на гражданското общество; като има предвид, че беше съобщено за многобройни изборни нередности и нарушения, включително дисквалификацията на около 16 политически партии, пречки пред регистрацията на кандидатите за президент, кратки срокове за регистрация на гласоподавателите и липса на служби за регистрация, минимална публична информация и възпрепятстване на гласоподавателите в чужбина; като има предвид, че според предоставените от режима данни само 69 211 венесуелци, живеещи в чужбина, са успели да се регистрират за гласуване, въпреки че по приблизителни оценки половината от 7,7 милиона венесуелци, живеещи в чужбина, са на възраст за гласуване;

Ж.  като има предвид, че от 20 март 2024 г. насам шестима близки сътрудници на партията „Венте Венесуела“ са потърсили убежище в посолството на Аржентина в Каракас, където са поставени под нарастващ натиск и тормоз от страна на венесуелските сили за сигурност;

З.  като има предвид, че на 28 май 2024 г. контролираният от режима Национален избирателен съвет оттегли поканата си към ЕС да наблюдава изборите; като има предвид, че на множество международни делегации, поканени от демократичната опозиция на режима – Comando Nacional de Campaña Con VZLA – беше отказано влизане в страната или те бяха експулсирани, включително делегация от членове на политическа група на Европейския парламент и петима бивши президенти от Латинска Америка;

И.  като има предвид, че изборите от 28 юли 2024 г. се проведоха в предимно мирна обстановка и народът на Венесуела гласува масово, демонстрирайки изключително гражданско и демократично поведение въпреки постоянните усилия на режима да попречи на изборния процес; като има предвид, че бяха регистрирани многобройни съобщения за ограничения на достъпа на местни наблюдатели и свидетели от опозиционните партии до много избирателни секции; като има предвид, че в много избирателни секции беше съобщено и за оказан натиск върху гласоподавателите чрез контролни пунктове, създадени от режима; като има предвид, че през изборната нощ бяха разкрити сериозни нередности, а предаването на официалните резултати от преброяването на гласовете от избирателните секции към Националния избирателен съвет беше прекъснато, когато бяха налични около 30% от изборните протоколи (actas);

Й.  като има предвид, че малкото надеждни и независими мисии за наблюдение, които успяха да наблюдават изборите – екипи на ООН и центъра „Картър“ – съобщиха, че „президентските избори във Венесуела през 2024 г. не отговарят на международните стандарти за почтеност на изборите и не могат да се считат за демократични“, че те „не могат да проверят или да потвърдят резултатите от изборите, обявени от контролирания от режима Национален избирателен съвет“, и че „пропускът на избирателния орган да обяви резултати, разделени по избирателни секции, представлява сериозно нарушение на изборните принципи“; като има предвид, че в доклада на експертната група на ООН се посочва, че преждевременното обявяване на победител „няма прецедент в съвременните демократични избори“ и че в изборния процес липсва „основно равнище на прозрачност и почтеност“; като има предвид, че изборите не бяха нито свободни, нито честни;

К.  като има предвид, че след приключване на гласуването контролираният от режима Национален избирателен съвет отказа да публикува официалните протоколи със списъците за преброяване на гласовете и фалшифицира резултатите от изборите, като обяви фалшивата победа на Мадуро, което представлява тежко нарушение на избирателните принципи; като има предвид, че това означава, че международната общност не беше в състояние да провери или потвърди резултатите, обявени от Националния избирателен съвет; като има предвид, че поради това процесът на управление на резултатите от страна на Националния избирателен съвет не отговаря на основното равнище на прозрачност и почтеност, което е от основно значение за провеждането на честни избори;

Л.  като има предвид, че демократичната опозиция на режима успя да получи 83,5% от официалните списъци за преброяване на гласовете и убедително показа, че победител в изборите е Едмундо Гонсалес Урутия с 67,08% от подадените гласове; като има предвид, че междинният доклад на експертната група на ООН относно изборите потвърждава автентичността на документите, публикувани от опозицията;

М.  като има предвид, че ЕС, други демократични държави и регионални и международни организации не признаха изборите или резултатите от тях;

Н.  като има предвид, че след изборите в цялата страна се проведоха мирни протести, за да се оспори оповестяването на недействителни резултати от страна на режима на Мадуро; като има предвид, че тези протести бяха посрещнати с изключително насилие и репресии, довели до над 23 смъртни случая и над 2400 задържания и насилствени изчезвания, включително на приблизително 120 деца;

О.  като има предвид, че Мария Корина Мачадо беше принудена да се укрие поради страх от репресии от страна на режима на Мадуро и че Едмундо Гонсалес Урутия беше принуден да напусне страната след издаването на заповед за задържането му и отправените сериозни заплахи за живота му и за живота на неговите роднини; като има предвид, че междувременно мандатът на главния прокурор Тарек Уилям Сааб изтече; като има предвид, че още на 5 август 2024 г. във Венесуела беше започнато наказателно разследване срещу Гонсалес и Мачадо заради обявяването на победител в изборите, различен от Мадуро, и по твърдения за подбудителство към неподчинение и бунт;

П.  като има предвид, че на 14 септември 2024 г. режимът на Венесуела обяви, че са задържани шестима чуждестранни граждани, включително трима граждани на ЕС (един чех и двама испанци), със съмнителното основание, че са заговорничили с цел да „дестабилизират“ страната; като има предвид, че служители на режима формулираха изключително сериозни и очевидно лъжливи обвинения за испанска „намеса“ чрез националната разузнавателна агенция на Испания;

Р.  като има предвид, че в средата на август режимът на Венесуела изгони дипломатическите мисии на седем латиноамерикански държави — Аржентина, Чили, Коста Рика, Перу, Панама, Доминиканската република и Уругвай, които изразиха загриженост във връзка с обявените резултати;

1.  изисква избирателните органи на Венесуела да обявят пълни, прозрачни и подробни резултати от гласуването, включително резултати за всяка избирателна секция; призовава органите на властта на Венесуела да зачетат резултатите от изборите и волята на народа на Венесуела;

2.  признава Едмундо Гонсалес Урутия за законен и демократично избран президент на Венесуела; признава също така Мария Корина Мачадо за лидер на демократичните сили във Венесуела, тъй като през 2023 г. тя беше избрана за председател на опозиционния съюз Plataforma Unitaria с 92,35% от гласовете;

3.  призовава ЕС и неговите държави членки да направят всичко възможно, за да гарантират, че законният и демократично избран президент ще може да встъпи в длъжност на 10 януари 2025 г., в съответствие с Конституцията на Венесуела;

4.  решително осъжда и напълно отхвърля изборните измами, организирани от контролирания от режима Национален избирателен съвет, който отказа да оповести официалния резултат, като публикува списъците за преброяване на гласовете на всяка избирателна секция, въпреки многократните призиви от страна на международната общност; отбелязва, че режимът на Венесуела не спазва и не прилага изцяло Споразумението от Барбадос във връзка с президентските избори, което прави невъзможно провеждането на свободни и честни избори;

5.  отбелязва, че в докладите на международните мисии за наблюдение на избори ясно се посочва, че президентските избори във Венесуела на 28 юли 2024 г. не са проведени в съответствие с международните стандарти за почтеност на изборите; отново посочва, че контролираният от режима Национален избирателен съвет не публикува пълни и независимо проверими изборни протоколи (actas) от всички избирателни секции в страната;

6.  подчертава по-специално, че в междинния доклад на експертната група на ООН, която беше поканена от контролирания от режима Национален избирателен съвет да направи оценка на цялостното провеждане на изборите в рамките на Споразумението от Барбадос, се подчертава, че обявените резултати не са подкрепени с доказателства; припомня, че експертната група на ООН направи преглед на извадка от изборните протоколи (actas), публикувани от опозицията, и потвърди, че те съдържат всички защитни елементи на оригиналните протоколи с резултатите, което доказва тяхната надеждност;

7.  отново заявява, че зачитането на волята на народа на Венесуела, изразена на изборите, остава единственият начин Венесуела да възстанови демокрацията, да създаде условия за мирен и истински преход и да намери изход от настоящата хуманитарна и социално-икономическа криза;

8.  подчертава и приветства ролята на правителствата на Бразилия, Колумбия и Мексико; подкрепя всички усилия, полагани от международната общност за намиране на мирно, приобщаващо и демократично решение на продължаващата криза във Венесуела; подкрепя усилията, които съседните на Венесуела държави полагат за справяне с големия брой бежанци от Венесуела;

9.  осъжда най-категорично убийствата, тормоза, нарушенията и задържанията, извършени срещу демократичната опозиция на режима, народа на Венесуела и гражданското общество; призовава за прекратяване на систематичните нарушения на правата на човека; изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и произволно задържани лица, както и за изплащането на обезщетение на тях и техните семейства, като същевременно се възстановят пълните им граждански и политически права; настоява правителството на Мадуро да прекрати своята политика на репресии и атаки срещу гражданското общество и опозицията;

10.  изцяло подкрепя разследванията на Международния наказателен съд и независимата мисия на ООН за установяване на фактите във връзка с мащабните престъпления и репресивни действия на режима на Венесуела и призовава ЕС да подкрепи разследванията, които понастоящем се разглеждат съгласно Римския статут, на предполагаемите престъпления срещу човечеството, така че да се потърси отговорност от виновните;

11.  призовава Съвета на ООН по правата на човека да приеме на 57-ата си сесия (9 септември — 9 октомври 2024 г.) резолюция за подновяване на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите относно Венесуела, както и на присъствието на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) във Венесуела; призовава за незабавното завръщане на СВКПЧ във Венесуела и настоятелно призовава Венесуела да гарантира, че са налице необходимите условия, за да може СВКПЧ да изпълнява пълноценно своя мандат;

12.  призовава Международния наказателен съд да включи продължаващите нарушения на правата на човека и произволни задържания в своите разследвания на предполагаемите престъпления срещу човечеството, извършени от режима на Мадуро, и да подведе под отговорност извършителите;;

13.  решително осъжда издаването от страна на правителството на Венесуела на заповед за задържането на Едмундо Гонсалес; изтъква решението на испанското правителство да приеме г-н Гонсалес в Испания, за да му бъде предоставено политическо убежище по негово искане, благодарение на което той ще може да бъде защитен и също така ще се запази реална перспектива за излизане от политическата безизходица;

14.  припомня, че през май 2024 г. ЕС отмени санкциите си срещу членовете на Националния избирателен съвет като жест на добра воля; подчертава, че това действие не оказа положително въздействие; призовава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да възстановят тези санкции срещу членовете на Националния избирателен съвет; призовава освен това за удължаване на санкциите срещу режима и за разширяване на техния обхват, за да се прилагат целенасочени санкции чрез глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека срещу Николас Мадуро и неговото вътрешно обкръжение, включително Хорхе Родригес, техните семейства и всички, отговорни за нарушения на правата на човека в страната;

15.  изразява съжаление относно факта, че нито една от ключовите препоръки от окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите през 2021 г. не беше изпълнена; осъжда решението на Националния избирателен съвет да отмени поканата към ЕС за изпращане на мисия за наблюдение на избори; осъжда освен това решението на режима да възпрепятства достъпа на международните наблюдатели, поканени от демократичната опозиция на режима, Comando Nacional de Campaña ConVzla, за изборния ден, или да ги експулсира;

16.  настоятелно призовава регионалните участници и международната общност да окажат целия натиск, който могат, върху режима на Мадуро и вътрешното обкръжение на Мадуро, така че те да приемат демократичната воля на народа на Венесуела, като признаят Едмундо Гонсалес Урутия за законен и демократично избран президент на Венесуела; е убеден, че ако на 10 януари 2025 г. не се осъществи мирно предаване на властта и възстановяване на демокрацията, ще последва ново миграционно изселване към други държави в региона, подобно на положението, принудило близо 8 милиона венесуелци да напуснат страната през последните години;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, на участниците в срещата на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на Организацията на американските държави, както и на генералния секретар на ООН и органите на венесуелския режим.

Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата (2024/2817(RSP))

P10_TA(2024)0014 RC-B10-0057/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и по-специално Парижкото споразумение от 2015 г. към нея, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие,

–  като взе предвид проверката на Комисията за пригодност от 2019 г. на Рамковата директива за водите, Директивата за подпочвените води, Директивата относно стандартите за качество на околната среда и Директивата за наводненията (SWD(2019)0439),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата(1),

–  като взе предвид насоките на Комисията от 26 юли 2023 г. относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно последиците от сушата, пожарите и други екстремни метеорологични явления: увеличаване на усилията на ЕС в борбата с изменението на климата(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2023 г. относно европейски ден на жертвите на световната криза в областта на климата(3),

–  като взе предвид Доклад № 1/2024 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 11 март 2024 г., озаглавен „Европейска оценка на риска, свързан с климата“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2024 г., озаглавено „Управление на климатичните рискове – в защита на хората и просперитета“ (COM(2024)0091),

–  като взе предвид Доклад 3/2024 на ЕАОС от 15 май 2024 г., озаглавен „Responding to climate change impacts on human health in Europe: focus on floods, droughts and water quality“ (Реакция на въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве в Европа: фокус върху наводненията, сушите и качеството на водата),

–  като взе предвид окончателния доклад от диалога в областта на устойчивостта спрямо изменението на климата, публикуван през юли 2024 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2024 г. относно оценката на Механизма за гражданска защита на Съюза – укрепване на готовността на ЕС при извънредни ситуации (COM(2024)0212),

–  като взе предвид изявлението на Комисията от 18 септември 2024 г. относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата,

–  като взе предвид член 136, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че проливните дъждове и силните ветрове засегнаха Централна и Източна Европа, по-специално Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, като причиниха наводнения, довели до човешки жертви и мащабни щети; като има предвид, че значителна част от територията на тези страни беше засегната, по-специално по-слабо развитите региони с по-лоша инфраструктура и селскостопанските региони;

Б.  като има предвид, че отделни екстремни метеорологични явления не могат да бъдат отдадени пряко на конкретна причина; като има предвид, че според Междуправителствения комитет по изменението на климата и Европейската оценка на риска, свързан с климата (EUCRA), е ясно, че кризата в областта на климата води до по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления като наводнения, бури и горещи вълни, в резултат на което валежите и бурите са по-тежки, горещите вълни са по-горещи и сушите са по-сухи;

В.  като има предвид, че в първата EUCRA и в съобщението на Комисията относно управлението на климатичните рискове – в защита на хората и просперитета, се посочва, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и че тежките явления от типа на горски пожари, суши и наводнения стават все по-чести в цяла Европа в резултат на последиците от изменението на климата; като има предвид, че средната температура над европейската територия през лятото на 2024 г. беше най-високата, отчитана до момента за сезона, с 1,54°C над средната стойност за периода 1991 – 2020 г., като надвиши предишния рекорд от 2022 г.(4); като има предвид, че това беляза 14-месечен период, през който средната температура на въздуха на повърхността в световен мащаб е надвишавала с повече от 1,5 C равнищата от прединдустриалния период;

Г.  като има предвид, че само през последните 30 години наводненията в цяла Европа засегнаха 5,5 милиона души, отнемайки живота на близо 3000 души, и причинявайки икономически щети в размер на над 170 милиарда евро; като има предвид, че изменението на климата значително увеличава риска от наводнения в цяла Европа(5);

Д.  като има предвид, че в някои части на засегнатите региони на Централна и Източна Европа само за четири дни са паднали три четвърти от средногодишните валежи; като има предвид, че ефективното и координирано сътрудничество между спасителните служби и бързият трансграничен обмен на ресурси и експертен опит спасиха човешки животи и предотвратиха по-тежки щети; като има предвид, че координацията на равнището на ЕС, обединяването на ресурси и обменът на най-добри практики са ключови за успешната помощ при бедствия;

Е.  като има предвид, че по време на наводненията през септември 2024 г. няколко държави членки (Германия, Полша, Словакия, Румъния и Унгария) активираха услугите за бързо спътниково картографиране по програма „Коперник“;

Ж.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 2024 г. за оценка на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС) се посочват нуждите и предизвикателствата, пред които е изправена гражданската защита в Европа, и се предоставят препоръки за подобряване на ефективността на МГЗС; като има предвид, че в съобщението също така се подчертават все по-сложните и разнообразни предизвикателства и заплахи, пред които е изправен ЕС, които включват нарастващия брой конфликти и причинени от човека бедствени ситуации и природни бедствия, като например екстремни метеорологични явления, както и променящите се рискове за сигурността, и показва как тези събития представляват значителна тежест за рамката на ЕС за управление на риска от бедствия и за оперативната ефективност на МГЗС;

З.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) беше създаден след „наводненията на хилядолетието“, които засегнаха същия регион през 1997 г. и 2002 г.; като има предвид, че дори при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) бюджетът на ФСЕС продължава да е недостатъчен, за да се реагира адекватно на големи природни бедствия и да се даде израз на европейската солидарност със засегнатите от бедствия региони;

И.  като има предвид, че природните бедствия оказват дългосрочно отрицателно въздействие върху икономическото, социалното и териториалното сближаване в различни райони, региони и държави – членки на ЕС;

Й.  като има предвид, че поради своята регионална насоченост, ориентиран към местните условия подход, стратегическо планиране и ефективен модел на изпълнение политиката на сближаване следва да играе ключова роля в предотвратяването на бедствия, възстановяването от симетрични и асиметрични сътресения и борбата с изменението на климата; като има предвид, че за ефективното справяне с тези предизвикателства е изключително важно в бъдещата МФР да се признае решаващата роля на политиката на сближаване, като се осигури подходящ бюджет

К.  като има предвид, че природосъобразните решения са от съществено значение за предотвратяването на предизвикани от климата бедствия, свързани с метеорологичните условия; като има предвид, че заливните равнини и здравите гори, почви и мочурища, влажни зони и торфища, както и естествените зелени площи в града и в селските райони действат като буфер срещу въздействието на изменението на климата, като задържат водата и смекчават последиците от наводненията и сушите;

Л.  като има предвид, че проучването и противодействието на рисковете от наводнения изискват цялостен подход, в който се вземат предвид различни фактори, включително промишлеността, транспорта, практиките на застраховане, планирането на земеползването и историческото разпределение на заливните равнини, демографските промени, финансовата отговорност и други съответни аспекти; като има предвид, че ЕАОС посочи, че уязвимите групи и региони са по-тежко засегнати от наводненията и други екстремни метеорологични явления;

Общи забележки

1.  изразява дълбокото си съчувствие и солидарност с жертвите, техните семейства и хората и общностите, засегнати от продължаващите екстремни метеорологични явления и тежки наводнения в Централна и Източна Европа, включително в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия;

2.  приветства неуморните усилия и ангажираността на професионалните и доброволческите противопожарни служби, спасителните организации, доброволците и военните сили в държавите, засегнати от наводненията и други природни бедствия в цяла Европа, както и националните, регионалните и местните органи и гражданите, които рискуваха живота си, за да спасят други хора и да защитят домовете и инфраструктурата; подчертава, че службите за спешна помощ изиграха решаваща роля за спасяването на човешки животи, евакуирането на уязвимите райони и защитата на имуществото при често трудни условия, както и че техните неуморни усилия и готовност да действат, дори с риск за собствения си живот, изиграха решаваща роля за ограничаването на бедствието;

3.  изразява дълбоката си загриженост относно нарастващата интензивност и честота на екстремните метеорологични явления в ЕС и в световен мащаб, включително екстремни валежи и мащабни наводнения, горещи вълни и горски пожари, както и относно тяхното сериозно и непосредствено въздействие върху здравето на хората и животните, поминъка, жилищата, инфраструктурата, икономиката, селското стопанство, продоволствената сигурност и екосистемите; подчертава връзката между изменението на климата и екстремните метеорологични явления и подчертава, че е важно тази връзка да бъде преодоляна по ефективен и последователен начин чрез засилване на колективния отговор на равнището на ЕС и на международно равнище посредством ефективни мерки за гражданска защита и за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него с цел защита на хората, техния поминък, икономиката и екосистемите;

4.  подчертава, че за да остане постижима дългосрочната цел на Парижкото споразумение, се изискват колективни усилия и по-нататъшни действия от всички участващи държави; настоятелно призовава всички страни по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, включително ЕС, да предприемат последващи действия във връзка с глобалните усилия, договорени в решението за глобален преглед, чрез амбициозно прилагане и увеличаване на национално определените приноси в съответствие с дългосрочната цел на Парижкото споразумение; припомня, че в съответствие с Европейския закон за климата ЕС трябва да продължи усилията си за смекчаване на изменението на климата, за да постигне тази дългосрочна цел, както и за адаптиране с цел насърчаване на устойчивостта;

Финансиране за гражданската защита и помощта при бедствия

Гражданска защита

5.  призовава Комисията и държавите членки да имат готовност да подкрепят незабавно всяка държава членка, която поиска спешна помощ по линия на МГЗС; приветства ангажимента на украинското правителство да подкрепи ЕС с персонал за спешна помощ и оборудване;

6.  подчертава, че МГЗС трябва да разполага с достатъчни и подобрени ресурси с цел повишаване на подготвеността и подобряване на изграждането на капацитет; поради това изразява съжаление относно бюджетните съкращения в размер на 37 милиона евро (бюджетни кредити за поети задължения) и 154,9 милиона евро (бюджетни кредити за плащания) за МГЗС (rescEU); призовава за увеличаване на финансирането за съответните бюджетни редове и в следващата МФР; призовава Комисията да обмисли интегрирането на намаляването и управлението на риска от бедствия в съответните програми на ЕС за финансиране, като се има предвид, че всички средства, изразходвани в тази област, ще предотвратят значителни разходи за реагиране и възстановяване;

7.  призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките си от съобщението си от 29 май 2024 г. и да направи конкретни предложения за укрепване на оперативните способности за реагиране на МГЗС; призовава Комисията бързо да приключи планирания преглед на МГЗС, включително на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, през първата година от мандата на новата Комисия, и да представи конкретни мерки за по-нататъшно укрепване и развиване на колективната способност на ЕС за реагиране при природни бедствия, например създаването на сили на ЕС за гражданска защита за стратегически запаси от храна, вода, лекарства и медицинско оборудване, подкрепа за въвеждането на основани на мобилните мрежи инструменти за ранно предупреждение за гражданите, съвместно възлагане на нови обществени поръчки за модернизиране на активите за гражданска защита и подкрепа на програми, насочени към предоставяне на обучение, оборудване и обмен на доброволческите служби за гражданска защита; призовава Комисията и държавите членки да ускорят създаването на новия постоянен въздушен флот на rescEU и да гарантират, че той получава подходящо финансиране;

Финансова подкрепа и бюджетни инструменти

8.  призовава за незабавно предоставяне на финансова и техническа помощ от ЕС на засегнатите държави;

9.  настоятелно призовава за активиране на резерва за кризи на ОСП с цел облекчаване на тежките загуби, понесени от селскостопанския сектор в Румъния в резултат на природните бедствия;

10.  призовава за активиране на механизми като фонд „Солидарност“ на ЕС; счита обаче, че бюджетът на фонд „Солидарност“ следва да бъде съизмерим с нарастващия брой и тежест на природните бедствия в цяла Европа; настоятелно призовава Комисията да увеличи бюджета на резерва за европейска солидарност (ESR); настоятелно призовава Комисията да проучи всички възможни начини за ускоряване на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС; поради това подчертава, че е важно да се осигури подходящо финансиране за фонд „Солидарност“ в рамките на следващата МФР; подчертава освен това необходимостта от разумна гъвкавост, когато държавите и регионите получатели са изправени пред оправдани забавяния и предизвикателства при кандидатстването за разпределеното финансиране и усвояването му; освен това призовава да се създаде бюджетен ред за спешно финансиране, за да се улесни бързото възстановяване на засегнатите райони, инфраструктура и поминък, както и за да се инвестира в превантивни мерки за намаляване на въздействието на бъдещи екстремни метеорологични явления;

Регионална политика

11.  призовава Комисията да предостави техническа и финансова подкрепа на регионите, които са непропорционално засегнати от природни бедствия, изострени от изменението на климата, включително чрез инструментите на политиката на сближаване, като по този начин гарантира, че нито една държава членка или регион няма да бъдат изоставени в усилията за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и подготвеността при бедствия; изтъква, че е от съществено значение помощта и финансовите ресурси да се предоставят в засегнатите райони по възможно най-бърз, лесен и гъвкав начин;

12.  отбелязва, че значителното увеличаване на авансовите плащания от ФСЕС би позволило на държавите членки да реагират по-ефективно и по-бързо на бедствия, особено в по-слабо развитите региони, където е необходима незабавна помощ; настоятелно призовава Комисията да проучи всички възможни начини за ускоряване на мобилизирането на ФСЕС, по-специално чрез изменение на настоящите правила, и да обмисли предоставянето на по-големи авансови плащания на държавите кандидатки;

13.  решително подкрепя укрепването на инвестициите на ЕС, свързани с регионалната и местната устойчивост, в следващата многогодишна финансова рамка, по-специално в рамките на политиката на сближаване; признава необходимостта от интегрирана гъвкавост при кризи в контекста на регионалното финансиране, за да се запазят допълнителните инвестиции за проекти, които са били повредени или унищожени, преди да бъдат изцяло изпълнени; предлага да се създаде специална приоритетна ос в рамките на политиката на сближаване за местните и регионалните власти, която да отговаря на възникващите приоритети в рамките на процес „отдолу нагоре“, иницииран на поднационално равнище; счита, че основният принцип следва да бъде индивидуализиран инвестиционен подход, съобразен със специфичните нужди по места;

14.  отчита, че бъдещата политика на сближаване на ЕС следва да се съсредоточи още повече върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него; поради това призовава инвестициите за адаптиране към изменението на климата и за предотвратяване на бедствия и подготвеност за тях да бъдат гарантирани или чрез специална цел на политиката в рамките на регионалното развитие и сближаването, или чрез специална приоритетна ос в рамките на регионалното развитие, тематична концентрация или специфично благоприятстващо условие, с което да се подпомагат нововъзникващите приоритети в един процес „отдолу нагоре“, за да се осигурят устойчиви инвестиции в местна, регионална и национална инфраструктура, и управление на риска в по-слабо развитите градски и селски райони, включително граничните региони, островите и най-отдалечените региони;

15.  подчертава колко е важно разработването и поддържането на съобразени с конкретните нужди програми и мерки на ЕС за регионите с риск от природни бедствия; признава необходимостта от интегрирана гъвкавост при кризи в контекста на регионалното финансиране;

16.  счита, че регионалните инвестиции чрез бюджета на ЕС следва да останат под споделено управление за програмиране и изпълнение, за да могат да отговорят на нуждите на държавите членки, регионите и градските, селските и отдалечените райони, особено за да се даде възможност градските и селските райони да се адаптират към новите предизвикателства, например наводненията;

17.  подчертава, че съществуват различия по отношение на правомощията на местните и регионалните органи в различните държави членки; припомня, че местните и регионалните органи са основни участници в планирането, подготовката и изпълнението на проектите, които следва да допринесат за адаптирането към изменението на климата, предотвратяването на риска и подготвеността по места; призовава за по-задълбочен ориентиран към местните условия подход, за да се доближат подготвеността за бедствия и тяхното управление до регионалните и местните равнища;

18.  подчертава, че регионалната политика на ЕС изигра ключова роля в помощ на развитието на съответния капацитет на местните и регионалните органи, и призовава за засилване на тяхната роля; подчертава, че техническият, финансовият и административният капацитет са съществени, за да се гарантира, че управляващите органи и местните и регионалните органи придобиват технически познания, особено за изменението на климата, които могат да използват за градско и селско планиране и управление; изразява убеждение, че това ще подобри разработването и оценката на предложенията за проекти и ще даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите и задоволително изпълнение на бюджета, без значителен риск от отмяна на бюджетни кредити за инвестиции на ЕС;

19.  призовава съществуващите програми за техническа помощ и за консултации да се насочат конкретно към по-малките общини и трансграничните, отдалечените и селските райони, както и към най-отдалечените и островните региони, за да им помогнат да се изправят пред нови предизвикателства като екологичния преход и изменението на климата; подчертава в тази връзка колко е важно да се разработят инструменти за техническа помощ чрез сътрудничество между Европейската инвестиционна банка и Комисията; призовава за целенасочена подкрепа под формата на 100% финансиране от ЕС за изграждане на технически, финансов и административен капацитет, изготвяне и подготовка на проекти, определяне и разработване на набор от проекти, както и изграждане на капацитет за стратегическо планиране, включително инструменти за планиране;

20.  отправя призив за това, инициативи на Комисията като Споразумението на кметовете за климата и енергетиката да участват в по-голяма степен в процеса на изготвяне и реализиране на следващото поколение инвестиции в подготвеност за бедствия; отчита, че с подкрепата за политиката и реализирането, насочена към кметовете и местните органи, се постигат значително по-добри резултати в контекста на изпълнението на политиката;

21.  насърчава укрепването на рамките за регионално сътрудничество между държавите от Централна и Източна Европа и се застъпва за използването на международен експертен опит в подкрепа на усилията за възстановяване и рехабилитация, така че да се стимулират съвместните стратегии за управление на бедствия, да се споделят най-добрите практики и да се подобрява трансграничното управление на водите;

Адаптиране към изменението на климата

22.  призовава Комисията бързо да представи Европейския план за адаптиране към изменението на климата, който обяви като част от политическите насоки за периода 2024 – 2029 г. за следващата Европейска комисия, включително конкретни законодателни предложения, така че да се координират усилията за подобряване на адаптирането и устойчивостта в съответствие с целите на Европейския законодателен акт за климата и Парижкото споразумение с цел да се засили устойчивостта на нашите общества и те да се адаптират към последиците от изменението на климата, да се гарантират редовни научно обосновани оценки на риска, измерими цели за устойчивост и да се подкрепят и координират действията на държавите членки в областта на подготвеността, планирането и трансграничното сътрудничество;

23.  във връзка с това подчертава необходимостта от допълнителни спешни инвестиции в мерки за управление на наводненията и предотвратяване на риска, включително подобрени системи за ранно предупреждение, системи за наблюдение в реално време, инфраструктура за управление на наводненията и природосъобразни решения, както и дългосрочни инвестиции в зелена и синя инфраструктура, например чрез възстановяване на естествените заливни равнини, за да се даде повече пространство на потоците и реките, и възстановяване на ландшафти, способни да абсорбират водата подобно на гъба; призовава да се използват всички потенциални полезни взаимодействия между инструментите за планиране, които са в процес на разработване от държавите членки, например плановете за естествено възстановяване, плановете за почвените райони, интегрираните планове за управление съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води(6) и управлението на риска от наводнения, като същевременно се избягва неправилното адаптиране;

24.  във връзка с това призовава Комисията да намали бюрократичните пречки и да ускори процедурите за одобрение на ремонта и изграждането на инфраструктура за управление на наводненията и природосъобразните решения, така че спешно необходимите мерки за защита да могат да бъдат прилагани без ненужно забавяне; подчертава, че това изисква по-малко времеемки процедури, ясно определени отговорности и ясен акцент върху необходимите строителни мерки;

25.  изтъква няколко примера за успешни мерки за предотвратяване и защита от наводнения, често с подкрепа от фондове на ЕС, които помогнаха на някои региони и общности да се защитят от най-тежките последици от текущите наводнения, например язовир Рацибуж Долни и околните сухи полдери в Полша, които изиграха ключова роля за ограничаване на щетите във Вроцлав, както и на заливните равнини на река Дунав и другите превантивни мерки в Долна Австрия и Виена;

26.  изисква от Комисията да направи оценка на прилагането на съществуващото законодателство за предотвратяване на наводнения в ЕС и на ефективността на предишни проекти, финансирани от ЕС, като предложи препоръки за по-добро използване на средствата на ЕС; призовава държавите членки да актуализират своите планове за действие за предотвратяването на наводнения, за да определят зоните с особен риск и тези, в които трябва да се спрат плановете за строителство, с цел да се подобри предотвратяването на риска и да се подсили гражданската защита;

27.  подчертава, че преодоляването на социално-икономическото неравенство е необходимо за справедливо адаптиране към изменението на климата; подчертава, че различията в уязвимостта на различните групи изискват да се възприеме целенасочен подход към адаптирането към изменението на климата и подготвеността и предотвратяването на бедствия;

28.  подчертава, че наводненията, сушите, горските пожари и други екстремни метеорологични явления създават големи предизвикателства за много икономически сектори, по-специално селскостопанския сектор и земеделските стопани, които понасят допълнителни загуби и не са в състояние да приберат продукцията си; призовава Комисията да предприеме по-ефективни мерки срещу въздействието на наводненията, сушите и горските пожари върху производството на храни, продоволствената сигурност и доходите на земеделските стопани;

29.  препоръчва да се използват усъвършенстваните продукти на „Коперник“ и данните от дистанционно наблюдение в подкрепа на превантивните мерки;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 156. (2) ОВ С 125, 5.4.2023 г., стр. 135. (3) ОВ C, C/2024/488, 23.1.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/488/oj. (4) Програма „Коперник“, „Summer 2024 – Hottest on record globally and for Europe“ (Лято 2024 г. – най-горещото, откакто се събират данни, в световен мащаб и за Европа). (5) Оценка на климатичния риск в ЕС. (6) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/271/oj.