Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 14, 16, 21, 24, 36 и 41 от него,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(1),

–  като взе предвид доклада от 20 юни 2024 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), озаглавен „Доклад за общата външна политика и политика на сигурност – нашите приоритети през 2024 г.“,

–  като взе предвид „Стратегическия компас за сигурност и отбрана — за Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност“, одобрен от Европейския съвет на 21 март 2022 г.,

–  като взе предвид стратегическата концепция за 2022 г. на НАТО, приета на 29 юни 2022 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 март 2024 г., 18 април 2024 г., 27 юни 2024 г., 19 декември 2024 г., 6 март 2025 г. и 20 март 2025 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 18 март 2024 г., 22 април 2024 г., 24 май 2024 г., 24 юни 2024 г., 22 юли 2024 г., 14 октомври 2024 г., 18 ноември 2024 г., 16 декември 2024 г., 27 януари 2025 г., 24 февруари 2025 г. и 17 март 2025 г.,

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), приета на 18 юли 2023 г.,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528(2),

–  като взе предвид политическите насоки на председателя на Комисията за периода 2019 – 2024 г.,

–  като взе предвид докладите за разширяването, представени от Комисията на 30 октомври 2024 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 октомври 2024 г., озаглавено „Съобщение относно политиката на ЕС за разширяване за 2024 г.“ (COM(2024)0690),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1449 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за създаване на Инструмента за реформи и растеж за Западните Балкани(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2025/535 на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2025 г. за създаване на Инструмента за реформи и растеж за Република Молдова(4),

–  като взе предвид доклада на Саули Ниенистьо от 30 октомври 2024 г. относно укрепването на гражданската и военната готовност и подготвеност на Европа,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през 2004 г., актуализирани през 2008 г. и допълнени през 2020 г. с насоки относно прилагането на Насоките,

–  като взе предвид своите резолюции относно нарушенията на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, приети в съответствие с член 150 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 юни 2023 г., озаглавено „Европейска стратегия за икономическа сигурност“ (JOIN(2023)0020),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

–  като взе предвид Препоръката на Комисията от 3 октомври 2023 г. за допълнително оценяване с държавите членки на риска при възлови за икономическата сигурност на ЕС технологични области (C(2023)6689),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2023 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз(6),

–  като взе предвид резолюция от 9 октомври 2024 г. относно укрепване на устойчивостта на Молдова срещу намеса от страна на Русия с оглед на предстоящите избори за президент и конституционен референдум за интеграцията в ЕС(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2024 г. относно погрешното тълкуване на Резолюция 2758 на ООН от страна на Китайската народна република и продължаващите ѝ военни провокации около Тайван(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2024 г. относно последиците за сигурността и отбраната от влиянието на Китай върху критичната инфраструктура в Европейския съюз(9),

–  като взе предвид своите резолюции от 24 октомври 2024 г. относно положението в Азербайджан, нарушаването на правата на човека и международното право и отношенията с Армения(10) и от 5 октомври 2023 г. относно положението в Нагорни Карабах след нападението от страна на Азербайджан и продължаващите заплахи срещу Армения(11),

–  като взе предвид своите резолюции относно историческата памет, включително своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма(12), резолюцията от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа(13) и резолюцията от 15 декември 2022 г. относно 90 години след Гладомора: Признаване на масовите убийства чрез изкуствено предизвикан глад за геноцид(14), и от 17 януари 2024 г. относно европейското историческо съзнание(15),

–  като взе предвид доклада от 9 май 2022 г. за окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за 2021 – 2025 г. (GAP III),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията от Истанбул“), която влезе в сила в ЕС на 1 октомври 2023 г.,

–  като взе предвид резолюцията на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г. на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие в Ню Йорк, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ („Програма до 2030 г.“), с която се определят целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид резолюцията на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 8 декември 1949 г., относно подпомагането на палестинските бежанци,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 22 ноември 1967 г. относно мирно и прието уреждане на положението в Близкия изток,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 11 август 2006 г. относно положението в Близкия изток,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и Резолюцията относно предотвратяването на геноцида, приета от Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека на 22 юни 2020 г.,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

–  като взе предвид Споразумението между Международния наказателен съд и Европейския съюз от 28 април 2006 г. за сътрудничество и взаимопомощ(16),

–  като взе предвид консултативното становище, изискано от страна на Международния съд от Общото събрание на ООН в неговата резолюция от 30 декември 2022 г. относно израелските практики, засягащи правата на човека на палестинския народ в окупираната палестинска територия, включително Източен Йерусалим,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 март 2025 г., озаглавено „Съвместна бяла книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г.“ (JOIN(2025)0120),

–  като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A10-0010/2025),

А.  като има предвид, че светът е изправен пред бързи геополитически промени, като автократични сили, както поотделно, така и с координирани усилия оспорват активно международния ред, основан на правила, и неговите многостранни институции, международното право, демократичните институции и общества, както и нашите съюзи; като има предвид, че всички лостове на ЕС следва да бъдат подложени на оценка, за да се разубедят държавите да подкрепят агресията на Русия;

Б.  като има предвид, че срещата на върха на БРИКЮ, проведена в Казан, Русия, от 22 до 24 октомври 2024 г. подчертава как Путин използва международни платформи за противодействие на изолацията и изграждане на съюзи; като има предвид, че е необходим единен и стратегически отговор на ЕС, за да се подкрепят принципите на основания на правила международен ред;

В.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да преразгледат помощта за развитие, предоставяна на правителствата на държави, които открито подкрепят агресивната война на Русия срещу Украйна, и да осъществяват мониторинг на гласуването на съответните резолюции на ООН;

Г.  като има предвид, че геополитическата конфронтация между демокрациите и авторитарните и диктаторските режими нараства, конфликтите се увеличават, а използването на сила все повече се третира като стандартен инструмент за преследване на политически цели; като има предвид, че силата се прилага не само от държавите, но и от разширяващия се набор от недържавни участници; като има предвид, че ЕС трябва да укрепи трансатлантическите отношения и да изгради конструктивни партньорства със съмишленици от Глобалния юг;

Д.  като има предвид, че геополитическият контекст, в който действа ЕС, подчерта необходимостта от по-амбициозни, надеждни, решителни и единни действия на ЕС, както и пълноценна европейска външна политика на световната сцена и открои необходимостта държавите членки да демонстрират нужната политическа воля, за да възстановят отбранителните си способности, като същевременно укрепват трансатлантическите връзки и партньорства на ЕС с държави съмишленици; като има предвид, че общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) трябва да се превърне в пълноценна политика на ЕС, чрез която ЕС може да се справи с ключовите геополитически предизвикателства; като има предвид, че във външната си дейност ЕС следва да се ръководи от ценностите и принципите, залегнали в член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от ДЕС, които са вдъхновили създаването, развитието и разширяването на самия ЕС; като има предвид, че е в интерес на ЕС да отстоява съответно универсалните ценности, норми и принципи като свобода и демократични стандарти, както и правата на човека, принципите на правовата държава, международното правосъдие и Заключителния акт от Хелзинки, по-специално по отношение на ненарушаването на международните граници;

Е.  като има предвид, че ЕС е изправен пред бързото засилване на нови заплахи по границите си и на своята територия, които дестабилизират неговото функциониране, по-специално използването на целенасочена дезинформация, кибератаките и хибридните нападения, инструментализирането на миграционните потоци, в допълнение към международния тероризъм и религиозния радикализъм;

Ж.  като има предвид, че стратегическата автономност изисква от ЕС да действа независимо в световен мащаб, когато е необходимо, особено в областта на външната политика и политиката на сигурност; като има предвид, че ЕС призна необходимостта да намали прекомерната зависимост от външни участници, като защитава интересите си в един непредсказуем и многополюсен свят;

З.  като има предвид, че е необходимо ЕС да развие независима и автономна европейска дипломация, включително дипломация в рамките на обществената политика, културата, икономиката, климата, цифровите технологии и кибернетичното пространство, която да се ръководи от дипломатическа служба на ЕС, водена от обща дипломатическа култура;

И.  като има предвид, че руската агресивна война срещу Украйна нарушава основания на правила международен ред, основните принципи на международното право, както са заложени в Устава на ООН и в ключови конвенции и резолюции, Заключителния акт от Хелзинки и Европейската конвенция за правата на човека;

Й.  като има предвид, че руските нарушения на Женевската конвенция за военнопленниците включват екзекуции на затворници и отказ на достъп до хуманитарни организации и медицинско лечение на затворниците;

К.  като има предвид, че МНС е издал заповед за арест на Владимир Путин и на Мария Лвова-Белова, върховен комисар на Русия по правата на детето, заради участието им в отвличането на украински деца в Русия; като има предвид, че Русия, подпомагана от беларуския режим, започва превъзпитаване на украински деца и заличаване на тяхната украинска идентичност; като има предвид, че режимът на Александър Лукашенко в Беларус трябва да бъде подведен под пълна отговорност за съучастието си в агресивната война срещу Украйна и военните престъпления, като например отвличането на хиляди украински деца;

Л.  като има предвид, че освен това МНС издаде заповеди за арест на руските военни лидери Сергей Шойгу, Валери Герасимов, Виктор Соколов и Сергей Кобилаш, обвинени в насочване на нападения срещу граждански цели;

М.  като има предвид, че унгарското правителство блокира фонда за помощ на Украйна в размер на 5 милиарда евро, създаден през март 2024 г. в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ); като има предвид, че от май 2023 г. унгарското правителство блокира осмия транш от възстановяванията по линия на ЕМПМ за държавите членки, които са предоставяли военна помощ на Украйна;

Н.  като има предвид, че танкерите от руския „сенчест флот“ представляват значителен риск за морската и екологичната сигурност, като изключват или манипулират своите системи за автоматична идентификация; като има предвид, че тези танкери осигуряват приблизително 12 милиарда щатски долара за военния бюджет на Русия всеки месец, като по този начин пряко финансират нейните агресивни военни операции;

О.  като има предвид, че режимът на Владимир Путин иструментализира историята в опит да си осигури лоялността на руското население, като предизвика носталгия по предполагаемото величие на съветската империя, фалшифицира историята на Русия и Украйна, отхвърля политиката на Никита Хрушчов за признаване и осъждане на сталинистките престъпления, отменя признаването и осъждането от страна на Михаил Горбачов на пакта „Молотов-Рибентроп“ и обявява разпадането на Съветския съюз за най-голямата трагедия на миналия век;

П.  като има предвид, че Русия и други злонамерени участници в съседните ѝ държави насърчават антизападна и разединяваща реторика и използват етническото напрежение в Западните Балкани, за да разклащат конфликта и да разделят общностите, включително чрез инструментализиране на сръбската православна църква;

Р.  като има предвид, че през 2024 г. се навършиха 20 години от „голямото разширяване“, когато десет държави се присъединиха към ЕС; като има предвид, че разширяването е от изключително стратегическо значение за ЕС, тъй като представлява геостратегическа инвестиция в мира, демокрацията, стабилността, сигурността, опазването на климата и просперитета на целия континент в дългосрочен план, и в частност с оглед на агресивната война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че подготовката за разширяване изисква реформи в ЕС и че ЕС следва да осъществява процеса на разширяване успоредно с институционалните реформи и реформите за вземане на решения, необходими за гарантиране на интеграционния капацитет на ЕС;

С.  като има предвид, че ЕС трябва да запази импулса за ускоряването на своята политика на разширяване, като същевременно присъединяващите се държави продължават да извършват реформи и да постигат необходимите показатели във връзка с достиженията на правото на ЕС; като има предвид, че последователните послания и ясният път към интеграция на страните кандидатки са от жизненоважно значение за запазването на проевропейската перспектива;

Т.  като има предвид, че бъдещето на Балканите и държавите от източното съседство е в рамките на ЕС;

У.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, които са част от критериите от Копенхаген, които са ключовият набор от критерии за членство в ЕС; като има предвид, че процесът на присъединяване е процес, основан на заслуги, и е обратим;

Ф.  като има предвид, че присъединяването към ЕС изисква привеждане в съответствие на външната политика, включително по отношение на гласуването на резолюциите на Общото събрание на ООН, подкрепата за Украйна и привеждането в съответствие със санкциите срещу Русия; като има предвид, че повечето държави от Западните Балкани са достигнали високи равнища на привеждане в съответствие с ОВППС, като съществено изключение е Сърбия;

Х.  като има предвид, че Северна Македония сключи Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България;

Ц.  като има предвид, че гражданите на Грузия са демонстрирали своята ангажираност към демократичните ценности и напредъка на своята държава по отношение на интеграцията в ЕС; като има предвид, че отстъплението от демокрацията в Грузия трябва да бъде обърнато; като има предвид, че органите на Грузия следва да обърнат внимание на волята на грузинския народ за присъединяване към ЕС и да гарантират свободни и честни избори, да спрат отстъплението от демокрацията, да се откажат от законите, които застрашават бъдещето на Грузия в Европа и да се стремят към проевропейски демократични реформи; като има предвид, че Грузия следва да се приведе в съответствие с ОВППС на ЕС, включително санкциите, приети единодушно срещу Русия;

Ч.  като има предвид, че всяко споразумение за партньорство между ЕС и Азербайджан, включително в областта на енергетиката, трябва да бъде обвързано със стриктни условия за спазване на международното право, основните права и международните задължения и по-специално с условието Азербайджан да постигне значителен напредък към всеобхватно и устойчиво мирно споразумение с Армения;

Ш.  като има предвид, че Средиземноморието е от голямо значение за ЕС както в исторически, така и в географски план; като има предвид, че държавите от южното съседство играят важна роля, за да се гарантира, че незаконните миграционни потоци се управляват въз основа на принципите на солидарност, баланс, споделена отговорност и в пълно съответствие с приложимото право на ЕС и международно право, и по-специално с правата на човека и хуманитарното право;

Щ.  като има предвид, че стратегическите партньорства и споразумения между ЕС и държави на произход или транзитно преминаване, като тези между ЕС и Мавритания, представляват успешен модел за предотвратяването на незаконната миграция и борбата с контрабандистите на мигранти;

АА.  като има предвид, че доставките на хиляди безпилотни летателни апарати „Shahed“ от Ислямска република Иран за Русия допълнително затвърдиха ролята на Иран като държава парий; като има предвид, че Северна Корея и Китай допълнително демонстрират непоколебимото си незачитане на международните закони и норми;

АБ.  като има предвид, че на 28 май 2024 г. Норвегия, Ирландия и Испания признаха държавата Палестина, последвани на 4 юни 2024 г. от решение на парламента на Словения да направи същото;

АВ.  като има предвид, че Китай се определя като „близка до Арктика държава“ и се стреми да разработи, в тясно партньорство с Русия, полярен път на коприната;

АГ.  като има предвид, че инициативата „Пояс и път“, известна в Китай като „Един пояс, един път“, представлява предизвикателство по отношение на интересите на ЕС;

АД.  като има предвид, че на 14 октомври 2024 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и британският външен секретар се споразумяха да започнат стратегически консултации по въпроси като руската агресивна война срещу Украйна, Индийско-Тихоокеанския регион, Западните Балкани и хибридните заплахи;

АЕ.  като има предвид, че всички агенции на ООН въплъщават международния ред, основан на правила, тъй като поддържат и прилагат както буквата, така и духа на Устава на ООН, който всички държави членки на ООН трябва да спазват;

АЖ.  като има предвид, че авторитетът на ЕС като надежден партньор е първостепенно изискване за правилното изпълнение на неговата външна дейност, тъй като това засилва доверието към ЕС сред различни участници и държави извън ЕС; като има предвид, че ефикасността на действията на ЕС в световен мащаб зависи от осигуряването на най-високо ниво на координация и съгласуваност на външните действия на ЕС; като има предвид, че следва да се засили координацията между Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), особено поради недостига на оперативен бюджет на ЕСВД;

АЗ.  като има предвид, че изпълнението на равенството между половете и Програмата за жените, мира и сигурността изискват инициативи, които насърчават съобразено с равенството между половете лидерство, защитават правата на жените и се борят със сексуалното и основаното на пола насилие в условията на конфликти и след конфликти; като има предвид, че финансирането на тези инициативи е от съществено значение за подкрепата на местните организации на гражданското общество и за предоставянето на подкрепа, насочена към оцелелите;

АИ.  като има предвид, че защитниците на правата на човека са основните съюзници на ЕС, когато става въпрос за защита и насърчаване на правата на човека в чужбина; като има предвид, че защитниците на правата на човека все повече са изложени на риск от нападения и заплахи от страна на държавни и недържавни участници; като има предвид, че Парламентът последователно призовава за правилното и координирано прилагане на Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека от 2008 г.; като има предвид, че държавите членки, заедно с институциите на ЕС, следва да изпълняват тези Насоки, които включват редица конкретни задължения, например за редовно докладване, съгласуване и действия в подкрепа на защитниците на правата на човека;

АЙ.  като има предвид, че последиците от изменението на климата ще оказват все по-голямо въздействие върху различни сфери от човешкия живот, геополитическия ред и световната стабилност; като има предвид, че е от решаващо значение борбата с изменението на климата, която изисква действия в областта на климата и подпомагане на най-силно засегнатите от последиците от него, да се превърне в крайъгълен камък на ОВППС; подчертава основната роля, която Комисията и държавите членки, в рамките на съвместен подход, трябва да играят за напредъка на дипломацията по въпросите на климата в световен мащаб;

АК.  като има предвид, че докладът, озаглавен „Заедно в по-голяма безопасност — Укрепване на гражданската и военната подготовка и готовност на Европа“, представен от Саули Ниенистьо, специален съветник на председателя на Европейската комисия, предоставя стратегически препоръки за повишаване на гражданската и военната готовност на Европа с оглед на ескалиращите и сложни заплахи за сигурността;

АЛ.  като има предвид, че настоящият доклад първо прави преглед на годишния доклад относно ОВППС на заместник-председателя/върховен представител и впоследствие го допълва с позициите на Парламента относно целите на ОВППС през 2025 г.; като има предвид, че по този начин докладът разглежда по-пространно в частност: (1) глобалните последици от агресивната война на Русия срещу Украйна, (2) конфликта и мира в Близкия изток, (3) сътрудничеството с единомислещи партньори и (4) общата видимост и влияние на действията на ЕС в чужбина; като има предвид, че ориентираната към бъдещето позиция на Парламента в областта на ОВППС в крайна сметка се подчертава от ключови искания относно следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и парламентарния контрол върху МФР; като има предвид, че е необходимо да се защитават и укрепват международният ред, основан на правила, универсалните норми, ценности и принципи на Устава на ООН, като правата на човека и международното правосъдие, мултилатерализма и Заключителния акт от Хелзинки, по-специално по отношение на ненарушаването на международните граници;

1.  подчертава, че неговите резолюции относно прилагането на ОВППС са ключов елемент от неговия принос към изготвянето на външната политика на ЕС; подчертава, че тези резолюции показват практическото отражение на засиленото право на контрол в областта на външната политика, предоставено на Парламента с Договора от Лисабон; припомня, че резолюцията от 2024 г. е първата с такъв характер през настоящия законодателен мандат и има за цел да служи като насока за изпълнителния орган на ЕС при определянето на приоритетите на външната политика за настоящия мандат; подчертава факта, че в една все по-нестабилна международна среда ЕС трябва едновременно да се справя с многобройни предизвикателства в областта на външната политика, които го засягат пряко или непряко, като например продължаващата руска агресивна война срещу Украйна, конфликтите в Близкия изток, нарастващата конкуренция между големи сили, постоянните опити за подкопаване на основания на правила многостранен международен ред и засилената връзка между външни и вътрешни кризи; силно вярва, че за да запази значението си на международната сцена, ЕС трябва да провежда решителна, дисциплинирана и напориста външна политика, която изпълнява неговите собствени стратегически цели, и да продължи да определя, утвърждава и защитава своите интереси по света; припомня, че във външната си дейност ЕС следва да се ръководи от ценностите и принципите, залегнали в член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от ДЕС, които вдъхновиха създаването, развитието и разширяването на ЕС, включително демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство и принципите на равенство и солидарност; освен това счита, че ОВППС следва да гарантира изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. и ЦУР;

2.  подчертава, че основните принципи на ОВППС на ЕС се основават на твърдия ангажимент на ЕС за основания на правила многостранен международен ред, залегнал в Устава на ООН, и на ясното предпочитание на ЕС за мирно дипломатическо сътрудничество между всички негови държави членки; насърчава всички страни да разрешават споровете чрез диалог, при взаимно зачитане на международното право, суверенитета и териториалната цялост; отново потвърждава своята решимост за постигане на напредък по отношение на световния мир и стабилност чрез насърчаване на дипломатически инициативи, насочени към предотвратяване на конфликти и разрешаване на спорове, които насърчават международното сътрудничество по ключови глобални предизвикателства като изменението на климата, правата на човека и устойчивото икономическо развитие; призовава за постоянни партньорства с международни участници, за да се гарантира ефективността на глобалните усилия за поддържане и изграждане на мира;

I.Годишният доклад за 2024 г. на заместник-председателя/върховен представител

3.  отбелязва, че докладът беше представен на Европейския парламент на 20 юни 2024 г.; припомня, че докладът следва да бъде ориентиран към бъдещето; представя по-долу коментарите си относно няколко събития, подчертани от ЗП/ВП в неговия доклад;

4.  приветства по-специално:

5.  осъжда по-специално:

6.  Изразява съгласие с:

II.Цели на ОВППС през 2025 г.

7.  в следващия раздел посочва целите на Парламента в областта на ОВППС през 2025 г., като по този начин допълва становищата, изразени в годишния доклад за ОВППС на ЗП/ВП;

Справяне с глобалните последици от руската агресивна война срещу Украйна

8.  подчертава, че агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея, включително икономическата и продоволствената несигурност и високите цени на енергията, в съчетание с ревизионистичното поведение на Руската федерация срещу редица държави, съседни на Черно море, дестабилизира и застрашава източното съседство и Западните Балкани, което от своя страна подкопава европейската архитектура за сигурност; подчертава в този контекст необходимостта да се укрепи капацитетът на ЕС за подкрепа на демократичните институции в непосредственото ни съседство; подчертава също така значението на защитата на източната граница на ЕС, която допринася за сигурността на целия ЕС; подчертава, че Източният щит и балтийската отбранителна линия следва да бъдат водещите проекти на ЕС за насърчаване на възпирането и за преодоляване на потенциалните заплахи от изток и биха създали интегрирана система за управление на сухопътните граници, предназначена да укрепи външната сухопътна граница на ЕС с Русия и Беларус срещу военни и хибридни заплахи;

9.  отбелязва, че реакцията на ЕС на руската агресивна война срещу Украйна се следи отблизо от автократичните участници по света и ще окаже решаващо влияние върху тяхното поведение на международната сцена; изразява загриженост относно нарастващото сътрудничество и координация между автократичните режими, включително чрез тяхната материална или друга подкрепа за агресията на Русия срещу Украйна; настоятелно призовава Съвета да наложи ограничителни мерки срещу държави, които доставят на Руската федерация военни стоки, например безпилотни летателни апарати и ракети „земя-земя“, за използване срещу граждански цели; припомня, че използването на такива военни стоки срещу граждански цели е военно престъпление; отбелязва с дълбока загриженост нарастващото сътрудничество между Руската федерация и Корейската народнодемократична република (КНДР) и подчертава, че наемането на севернокорейски войски от Русия разширява мащаба на конфликта; подчертава също така спешната необходимост всички санкции срещу Русия да се приложат и срещу Беларус;

10.  счита, че понастоящем ЕС и неговите държави членки са единствените стратегически съюзници на Украйна, и съответно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат и ускорят пълноценно военната и икономическата подкрепа, хуманитарната помощ, както и финансовата помощ по всички възможни начини, за да се постави Украйна в силна позиция да освободи целия си народ и да възпре всяка по-нататъшна агресия от страна на Русия след евентуално споразумение за спиране на огъня; за тази цел предлага да се укрепи военната мисия на Европейския съюз за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна, която е обучила около 75 000 украински военнослужещи, и подчертава спешната необходимост да се предостави на Украйна увеличен капацитет за въздушна отбрана и капацитет „земя-земя“, за да защитава критичната си енергийна инфраструктура, и призовава държавите членки незабавно да премахнат ограниченията върху използването на западните оръжейни системи, доставени на Украйна, например ракетите Taurus с далечен обсег на действие, срещу законни военни цели на руска територия, което би било в пълно съответствие с правото на Украйна на самозащита съгласно Устава на ООН;

11.  отново потвърждава ангажимента си да подкрепя желанието на Украйна за справедлив и траен мир, както и формулата за мир и плана за победа, представени от украинския президент Володимир Зеленски; припомня, че инициативите, по-специално дипломатическите решения, насочени към прекратяване на руската агресивна война и постигане на справедлив и траен мир, трябва да се основават на условията и предложенията на Украйна и в крайна сметка да бъдат приети от украинския народ; във връзка с това изразява дълбока загриженост по повод на очевидната промяна в позицията на САЩ относно руската агресивна война, която включва открити обвинения срещу Украйна за продължаващата война, спиране на военната помощ на САЩ и опит Украйна да бъде принудена да се откаже от законното си право на самоотбрана; изразява дълбоко съжаление във връзка с всички опити за изнудване на ръководството на Украйна да се предаде на руския агресор с единствената цел да се обяви т.нар. мирно споразумение и счита, че настоящият опит на администрацията на САЩ да договори спиране на огъня и мирно споразумение без участието на европейски държави, които в крайна сметка ще трябва да понесат резултата, е контрапродуктивен, тъй като засилва ролята на воюващата руска държава, като по този начин показва, че агресивната политика не се наказва, а се възнаграждава; изразява предпазливо оптимизъм по отношение на предложението за 30-дневно споразумение за спиране на огъня; припомня, че спирането на огъня може да бъде ефективен инструмент за спиране на военните действия, но само ако агресорът се придържа изцяло към него; поради това очаква Русия да се съгласи с него и да го следва, като прекрати всички нападения срещу Украйна, нейните военни позиции, цивилното ѝ население, инфраструктурата и територията на страната; въпреки това, като взема предвид историята на нарушенията от страна на Русия на предишни споразумения, стига до заключението, че мир може да бъде постигнат само чрез овластяване на Украйна чрез солидни гаранции за сигурност; от друга страна счита, че всяко споразумение, което подкопава законните стремежи на Украйна, като например правото ѝ да избира свои собствени договорености за сигурност, или което не предоставя надеждни гаранции за сигурност, ще изложи Украйна и други европейски държави на риск от подновяване на руската агресия; поради това настоява ЕС да поеме ангажименти за сигурност по отношение на Украйна, както се препоръчва в Пакта за сигурност от Киев, за да се възпре по-нататъшната руска агресия;

12.  подчертава, че финансовата подкрепа, предоставяна на Украйна от ЕС и неговите държави членки, надвишава тази от всяка отделна държава, което отразява безпрецедентния ангажимент на ЕС към Украйна; подчертава, че ролята на ЕС във всички преговори, които оказват въздействие върху сигурността на Европа, трябва да бъде съизмерима с неговата политическа и икономическа тежест; отново потвърждава, че не може да има преговори, отнасящи се до европейската сигурност, без участието на ЕС;

13.  очаква държавите членки да запазят санкциите си срещу Русия толкова дълго, колкото е необходимо, за да се гарантира справедлив и траен мир, и докато виновните лица бъдат подведени под отговорност; призовава междувременно ЕС и държавите членки да засилят ефективността и въздействието на приетите от тях досега пакети от санкции и да се споразумеят за нови такива веднага щом възникне съответната необходимост; посочва във връзка с това секторите от особено значение за руската икономика, по-специално банковото дело, металургията, ядрения, химическия и селскостопанския сектор, както и суровини като алуминий, стомана, уран, титан и никел; призовава за забрана или целенасочени мита върху вноса от Русия в ЕС с цел пълно затваряне на потока от зърно, калиев карбонат и торове; припомня, че строгото и единно прилагане на ограничителните мерки във всички държави членки е предварително условие за достоверността и ефикасността на външната дейност на ЕС; поради това подчертава, че е важно да се прекрати целият внос на руска енергия в ЕС и да се подкрепят усилията на Г-7 за намаляване на тавана на цените на петрола; призовава Комисията да наложи санкции на всички европейски дружества, които продължават да осъществяват стопанска дейност с Руската федерация, както и да продължи да оценява и да се бори със заобикалянето на санкциите;

14.  призовава за проактивна дипломация с трети държави, за да се сведе до минимум заобикалянето на тези санкции; призовава Комисията да направи критична оценка на помощта от ЕС за трети държави, които активно подкрепят агресията на Русия срещу Украйна, и настоятелно призовава Съвета да наложи ограничителни мерки на трети държави, способстващи агресивната война на Русия, независимо дали чрез улесняване на заобикалянето на санкциите или чрез предоставяне на пряка военна помощ, както в случая с Беларус, Иран или Северна Корея; призовава всички държави да се съобразят изцяло с всички пакети от санкции на ЕС;

15.  изразява съжаление относно партньорството „без ограничения“ между Русия и Китай, по-специално подновения ангажимент за укрепване на военните им връзки; приветства решението на Съвета да наложи санкции на китайски дружества заради тяхната подкрепа за войната на Русия в Украйна;

16.  изразява най-сериозната си загриженост относно наблюдението и саботажа от страна на Русия и Китай на критични морски инфраструктури, например комуникационни кабели на морското дъно и съоръжения за енергия в морето; изразява по-специално силната си загриженост относно щетите по два подводни комуникационни кабела, единият от които свързва Финландия и Германия, а другият – Швеция и Литва, в рамките на по-малко от 24 часа на 17 и 18 ноември 2024 г., както и относно щетите, които на 25 декември 2024 г. танкер на руския сенчестия флот е нанесъл на електрическия кабел EstLink2, свързващ Естония и Финландия; призовава ЕС да въведе ефективни системи за наблюдение и контрол и регионално сътрудничество в областта на бреговата охрана, за да се гарантира предотвратяването и бързото откриване на атаки срещу тези инфраструктури; във връзка с това приветства стартирането на операцията Baltic Sentry от НАТО, с участието на няколко държави членки, с цел да се подобри сигурността на критичните подводни инфраструктури в Балтийско море; призовава държавите членки да спазват изцяло ангажиментите, поети в съвместното изявление от Ню Йорк относно сигурността и устойчивостта на подводните кабели; припомня също така, че подобни саботажни дейности, насочени към критична подводна инфраструктура, се извършват в Тайванския проток;

17.  призовава ЕС и неговите държави членки да упражняват строг контрол, да предотвратяват и да ограничават дейностите на сенчестия флот на Русия, който не само нарушава санкциите на ЕС и Г-7, но и представлява огромна екологична заплаха за екосистемите поради техническите си недостатъци и честите повреди; настоятелно призовава Комисията да предприеме бързи действия в рамките на сътрудничеството на ЕС с Международната морска организация, както и да разработи по-целенасочени санкции срещу сенчестия флот в следващия пакет от санкции срещу Русия; уточнява, че в тези санкции следва да бъдат посочени всички възможни отделни кораби от сенчестия флот, както и техните собственици, оператори, управители и др.; препоръчва да се забрани продажбата на танкери на държави, които улесняват търговията с Русия; отбелязва, че държавите на знамето, които подпомагат руския „сенчест флот“, подпомагат съответно и руските военни усилия;

18.  отново призовава да се предприемат необходимите мерки за връщане на насилствено депортирани и незаконно осиновени украински деца от Русия или от окупираната украинска територия;

19.  призовава Комисията и Съвета да определят финансираната от държавата руска частна военна група „Вагнер“ за терористична организация; обръща внимание на така наречения „Африкански корпус“, създаден след смъртта на бившия лидер на групата „Вагнер“ Евгений Пригожин през август 2023 г. и поставен пряко под контрола на руското Министерство на отбраната в опит да се прегрупират елементите на „Вагнер“ под контрола на правителството;

20.  отново заявява, че Украйна, като жертва на агресия, има законното право на самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН; призовава ЗП/ВП, Комисията, Съвета и съответните държави членки да дадат възможност за ефективни ответни мерки на Украйна срещу Русия; припомня, че Русия е нарушила международното право и че пълното изземване на замразените руски активи е подходяща стъпка към изпълнението на задължението на Русия да спазва международното право и да компенсира Украйна и други засегнати страни за загубите, причинени от агресивната война на Русия; призовава Комисията да установи стабилен правен режим, позволяващ конфискуването на руски държавни активи, замразени от ЕС; припомня на Комисията, че тези предложения не премахват необходимостта от непрекъсната финансова, политическа, военна и хуманитарна подкрепа; призовава всички активи на руската държава, руските местни органи, руските държавни дружества и на физически лица да бъдат включени в списъка със санкции на ЕС, и тези активи да се използват за компенсиране на Украйна за щетите, причинени от тази война;

21.  посочва прогнозата в последната бърза оценка на Световната банка за щетите и потребностите, според която ще са необходими най-малко 506 милиарда евро през следващото десетилетие за възстановяването и реконструкцията на Украйна; посреща със задоволство механизма на ЕС за Украйна, който разполага с бюджет от почти 50 милиарда евро, и механизма на ЕС за сътрудничество по заемите за Украйна, който предлага заеми на Украйна с максимален общ размер от 45 милиарда евро и който отговаря на призива на Парламента и се основава на решението на Съвета извънредни приходи от блокирани руски държавни активи да се насочат към Фонда за подпомагане на Украйна и Механизма за Украйна, както и на решението на Г-7 да предложи на Украйна заем в размер на 50 милиарда щатски долара, обезпечен с блокирани руски държавни активи; изразява убеждението си, че новият механизъм за сътрудничество по заеми за Украйна е съществена стъпка към това Русия да компенсира финансово огромните щети, които продължава да нанася на Украйна;

22.  осъжда факта, че унгарското правителство неправомерно използва правото си на вето, за да забави или на практика да блокира основна помощ, която ЕС предоставя на Украйна, като по този начин се опитва да подкопае единната позиция на ЕС относно Украйна; призовава ЗП/ВП и председателя на Съвета, както и държавите членки, да използват всички налични инструменти, за да попречат на унгарското правителство да продължи да блокира помощта;

23.  настоятелно призовава ЗП/ВП и другите държави членки да преодолеят блокадата на унгарското правителство на решението за финансиране и изплащане на средства от Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ), а именно решението за предоставяне на 450 милиона евро на Полша като компенсация за оборудването, предоставено от нея на Украйна; настоятелно ги призовава да гарантират, че единственият инструмент на ЕС в подкрепа на военната помощ за Украйна отново ще започне да функционира пълноценно; призовава ЗП/ВП да представи предложения за предотвратяване на подобни блокади в бъдеще или да намери алтернативен механизъм, който е напълно надежден;

24.  подчертава спешната необходимост ЕС и неговите държави членки да настояват за създаването на специален международен трибунал с компетентност за разследване и наказателно преследване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна от политическото и военното ръководство на Руската федерация и нейните съюзници; осъжда решително екзекутирането на украински военнопленници от руските сили; подчертава, че мирът никога не може да бъде устойчив, ако липсва правосъдие; приветства създаването в Хага на Международния център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна; изразява подкрепа за всички дейности на МНС и Международния съд за наказателно преследване на престъпленията, извършени на украинска територия; посреща със задоволство факта, че Украйна ратифицира Римския статут на МНС, благодарение на което тя е страна по него от януари 2025 г. насам;

25.  приветства Украйна за напредъка ѝ – въпреки военните условия – в процеса на скрининг на присъединяването към ЕС и призовава държавата да продължи напредъка си към членство в ЕС, като използва всички ресурси, които са ѝ предоставени в рамките на Механизма за Украйна, както и да гарантира пълноценното участие на своето гражданско общество във фазите на неговото изпълнение и мониторинг; припомня, че присъединяването към ЕС е процес, строго основан на заслуги, който изисква изпълнението на критериите от Копенхаген за членство в ЕС, включително критериите относно демокрацията, принципите на правовата държава, основните ценности и борбата с корупцията;

26.  счита, че присъединяването на Украйна и Молдова към ЕС би било взаимноизгодна инвестиция в една обединена и силна Европа; посреща със задоволство плана за растеж за Република Молдова и приемането на Инструмента за реформи и растеж за Република Молдова с бюджет от 1,9 милиарда евро, който има за цел да ускори свързаните с ЕС реформи; изразява загриженост относно отрицателните последици от спирането на помощта от USAID за Молдова; счита, че произтичащият от това недостиг следва да се компенсира във възможно най-голяма степен от източници от ЕС, Европейския фонд за демокрация и други; насърчава ЗП/ВП допълнително да засили партньорството в областта на ОВППС с Украйна и Молдова и в този контекст приветства подписването на партньорството в областта на сигурността и отбраната между ЕС и Молдова през май 2024 г.; припомня факта, че сигурността на Република Молдова е неразривно свързана със сигурността на Украйна; поради това подчертава необходимостта да се увеличи финансовият принос от ЕМПМ, за да се укрепят допълнително отбранителните способности на Молдова;

27.  приветства Молдова за това, че е провела президентските избори и референдума професионално и с изключително чувство за дълг и отдаденост въпреки продължаващите масови вмешателства от страна на Русия и нейните подставени лица; приветства резултата от референдума от 2024 г. за членство на Молдова в Европейския съюз, който заложи ангажимента за присъединяване към ЕС в конституцията на държавата; изразява подкрепата си за Молдова в защита на нейната демокрация; решително осъжда постоянните и координирани опити на Руската федерация, проруските олигарси и подпомаганите от Русия местни марионетни сили да дестабилизират Република Молдова, да предизвикат разделение в молдовското общество и да отклонят страната от нейния проевропейски път чрез хибридни атаки, използване на енергийните доставки като оръжие, кампании за дезинформация, бомбени заплахи и режисирани протести, както и заплахи с насилие или използване на насилие; приветства създаването и дейността на Мисията на ЕС за партньорство в Молдова, които са увеличили капацитета на молдовските власти да се справят с руската намеса; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да предоставят допълнителните ресурси, включително човешки и финансови ресурси, оборудване и граждански експерти, необходими за продължаване на изпълнението на мандата на мисията след май 2025 г.;

28.  подчертава значението на ЕМПМ за повишаване на способността на ЕС да предотвратява конфликти, да създава мир и да укрепва международната сигурност;

29.  приветства създаването на консултативната група Беларус – ЕС, чиято цел е да се даде възможност за непрекъснат диалог между ЕС и беларуските демократични сили; отново изразява подкрепата си за освобождаването на всички политически затворници и на смелите активисти и журналисти в Беларус, които продължават да се противопоставят на режима на незаконния лидер въпреки продължаващите репресии, по-специално отказа за подновяване на паспортите на беларуски граждани в чужбина, и които са изразили желанието си за демократично развитие в Беларус и членство в ЕС, включително на конференцията „Нова Беларус“, състояла се във Варшава през август 2023 г.; подчертава, че тези усилия показват основната роля на гражданското общество за укрепването на демокрацията;

Разрешаване на конфликтите и подкрепа за мира в Близкия изток

30.  потвърждава правото на Израел да се защитава, както е заложено и ограничено от международното право; припомня, че Израел има задължението да се справи с риска от масов глад и избухването на епидемии от болести в Газа; припомня, че Израел има също така задължението да защитава цивилното население и че военните операции трябва да бъдат пропорционални и в съответствие с международното хуманитарно право; изразява загрижеността си във връзка с военните действия на израелските отбранителни сили в ивицата Газа, на Западния бряг и в Ливан; призовава за незабавно и трайно прекратяване на огъня и за безусловно освобождаване на всички заложници;

31.  изразява дълбоко съжаление във връзка с прекъсването на прекратяването на огъня в Газа, което доведе до голям брой жертви сред цивилното население при неотдавнашните въздушни удари; в този контекст изразява съжаление по повод отказа на Хамас да предаде останалите заложници; призовава за незабавно възобновяване на пълното прилагане на споразумението за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците и подчертава необходимостта от напредък, така че да може да се пристъпи към втората фаза от споразумението; посреща със задоволство ангажимента на медиаторите, включително САЩ, Египет и Катар, чиито усилия бяха от основно значение за постигането на споразумението за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците като първи етап; изразява готовност да участва в дискусии относно бъдещия конкретен принос в подкрепа на прекратяването на огъня; счита, че е от решаващо значение да се спазват всички задължения, поети в рамките на споразумението, да се гарантира освобождаването на всички заложници и да се установи трайно прекратяване на насилието, както и да се позволят безпрепятственият достъп до хуманитарна и медицинска помощ и непрекъснатото разпределяне и предоставяне на тази помощ в Ивицата Газа; с оглед на това посреща със задоволство факта, че на 31 януари 2025 г. беше възобновена мисията на ЕС за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа с цел да се окаже подкрепа на Палестинската власт по отношение на улесняването на преминаванията през него за целите на медицинските евакуации; изразява безпокойството си относно неотдавнашното затваряне на контролно-пропускателния пункт Рафа до второ нареждане в резултат на военните операции в Газа, започнали на 18 март 2025 г.; призовава всички страни да се придържат изцяло към своите задължения и да дадат приоритет на защитата на цивилното население; настоятелно призовава всички европейски и международни участници активно да наблюдават как се прилага прекратяването на огъня и да търсят отговорност в случай на неспазване;

32.  счита, че заседанието на Съвета за асоцииране с Израел, проведено в Брюксел на 24 февруари 2025 г., беше първата стъпка към възобновяването на прямото и открито обсъждане с израелския министър на външните работи, която следва да бъде последвана от допълнителни действия в тази насока; отчита значението на взаимодействието с Израел с оглед на укрепването на ролята на ЕС в Близкия изток и същевременно подчертава, че партньорството трябва да се основава на пълно зачитане на правата и ценностите; припомня, че спазването на член 2 от Споразумението за асоцииране е ключов елемент от партньорството, и призовава неговото прилагане от страна на израелското правителство да се подлага на постоянен мониторинг и оценки; посреща със задоволство диалога на високо равнище с палестинския министър-председател, който предстои да се проведе през април 2025 г.;

33.  отново изразява непоколебимата си подкрепа за договорено решение за две държави, въз основа на границите от 1967 г., което предвижда съвместното съществуване на две суверенни и демократични държави като мирни съседи с обща столица Йерусалим – това продължава да бъде най-жизнеспособният път към траен мир и сигурност както за израелците, така и за палестинците; призовава ЗП/ВП да подкрепи всички усилия за тази цел, по-специално Световния алианс за прилагане на решението за две държави; призовава всички страни да подновят усилията си за премахване на пречките пред това решение и да започнат диалог, насочен към постигане на взаимно разбирателство и уважение; посреща със задоволство перспективата за връщане на Палестинската власт в Газа; изразява съжаление относно факта, че Палестинската власт не е провеждала избори от 2005 г., което накърнява доверието в нея, и очаква скоро да бъдат проведени избори; изразява убеждение, че не може да има изгледи за мир, сигурност, стабилност и просперитет за Газа, нито за помирение между израелското и палестинското население, докато Хамас и други терористични групи играят роля в Ивицата Газа; поради това призовава специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес да подкрепи усилията за противодействие на по-нататъшната радикализация на младите хора в региона; осъжда ускоряването на незаконното израелско заселване на палестинска територия, което нарушава международното право, подкопава усилията за постигане на решение за две държави и представлява значителна пречка за трайния мир; изразява загриженост относно нарастващото насилие, извършвано от израелските сили и от заселници екстремисти на Западния бряг и в Източен Йерусалим, и приветства санкциите, приети срещу екстремистките израелски заселници; отново подчертава важната роля на Авраамовите споразумения като рамка за постигане на траен мир, стабилност и просперитет в Близкия изток; посреща със задоволство арабския план за възстановяване и реконструкция, представен на срещата на високо равнище в Кайро на 4 март 2025 г., който представлява сериозна основа за дискусии относно бъдещето на Ивицата Газа; насърчава ЗП/ВП и члена на Комисията, отговарящ за Средиземноморието, да работят конструктивно с арабските партньори, за да осигурят надеждни решения за възстановяването, управлението и сигурността на Газа; от друга страна отхвърля предложението на президента на САЩ Тръмп относно Газа, което пренебрегва нестабилните условия на сигурност в Близкия изток; застъпва становището, че мащабът на разрушенията и човешкото страдание в Газа изисква всеобхватен международен ангажимент, като САЩ, ЕС, ООН, арабските държави и други международни партньори допълват взаимно усилията си, за да може преговорите се възобновят и да бъдат конструктивни; се ангажира с бъдещите усилия за нормализиране на отношенията между Израел и арабските държави в региона;

34.  подкрепя едно справедливо и жизнеспособно решение на въпроса за палестинските бежанци; подчертава, че Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) играе важна роля за предоставянето на хуманитарна помощ и основни услуги, които при настоящите обстоятелства не трябва да бъдат прекъсвани, и счита, че всички агенции на ООН, работещи в региона, трябва да бъдат подкрепяни в своите усилия; припомня обаче своята загриженост във връзка със сериозните твърдения, отправени срещу част персонала на UNRWA, според които агенцията е наела на работа членове на терористичната организация Хамас; приветства действията, предприети от ООН вследствие на твърденията относно персонала на агенцията, и приветства пълната ангажираност на UNRWA да изпълни препоръките, произтичащи от „доклада на Колона“; подкрепя заключенията на Европейския съвет от 17 октомври 2024 г., в които се осъждат опитите за отмяна на споразумението между Израел и UNRWA от 1967 г.; настоява Комисията да гарантира, че средствата от бюджета на ЕС не финансират, допринасят или подкрепят дейностите на Хамас или Хизбула; подчертава, че в бъдеще може да са необходими допълнителни мерки за постигане на още по-голяма прозрачност и отчетност;

35.  изразява загриженост относно нарастващото напрежение в Близкия изток и настоятелно призовава всички участващи страни да спазват международното хуманитарно право, да проявяват максимална сдържаност и да се ангажират с намаляване на напрежението, тъй като на всяка цена трябва да се избягва регионален конфликт; изразява съжаление поради загубата на хиляди човешки животи сред цивилното население; настоятелно призовава за разоръжаването на Хизбула като част от по-мащабни мерки за намаляване на военните действия и гарантиране на регионална стабилност; призовава ЗП/ВП да представи всеобхватна стратегия на ЕС за Близкия изток, да увеличи ефективното присъствие на ЕС в региона, да насърчава дългосрочната стабилност и мир в региона и да укрепи партньорствата с ключови регионални заинтересовани страни; подчертава, че стратегията трябва да бъде конкретизирана през първите месеци от мандата на новата Комисия и следва да бъде отразена в предстоящата МФР, за да може да окаже осезаемо въздействие върху бързо влошаващото се положение; подчертава, че е необходимо държавите членки да засилят дипломатическите си усилия с международните партньори, включително с държавите от Персийския залив, за да се насърчат спешно необходимото намаляване на напрежението и съдържателният диалог; подчертава, че е необходимо да се приоритизират и да се укрепят организациите на гражданското общество в региона, по-специално онези от тях, работещи за защита на правата на човека и изграждане на мир;

36.  решително осъжда дестабилизиращата роля, която иранският режим и неговата мрежа от недържавни участници имат в региона; припомня, че Иран излезе от сянката на своите марионетни сили, и осъжда двете преки и открити нападения на Иран на територията на Израел през 2024 г., на които и в двата случая Израел отговори с ответни мерки – това представлява безпрецедентно разрастване на конфликта; решително осъжда нападенията на Хизбула срещу Израел, които доведоха до израелско сухопътно нашествие в Ливан с много жертви сред цивилното население, принудително разселване и нарастващо насилие в Ливан; отбелязва прекратяването на огъня между Израел и Хизбула, договорено на 27 ноември 2024 г. за период от 60 дни; настоятелно призовава Израел да се оттегли от Южен Ливан в съответствие с Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН; припомня, че е необходимо възможно най-скоро окончателно да се прекратят военните действия, за да се създаде пространство за дипломатическо решение по протежение на синята линия; изисква Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН да се прилага в нейната цялост като единствен път за намаляване на напрежението, трайно стабилизиране на границата между Израел и Ливан и пълно възстановяване на суверенитета, териториалната цялост и стабилността на Ливан; посреща със задоволство решението на Съвета от 21 януари 2025 г. за приемане на трета мярка за помощ по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира в размер на 60 милиона евро в подкрепа на ливанските въоръжени сили;

37.  призовава Съвета и ЗП/ВП да добавят Хизбула в нейната цялост в списъка на ЕС на терористичните организации;

38.  отбелязва заповедта за арест, издадена от МНС на 21 ноември 2024 г.;

39.  се присъединява към призива на председателя на МНС, съдия Томоко Акане, ЕС да предприеме незабавни действия за защита на МНС и принципите на правовата държава в международната общност, включително чрез бързо изменение на Блокиращия регламент на ЕС, за да включи МНС в неговия обхват;

40.  посреща със задоволство сформирането на ново правителство; пожелава успех на президента Жозеф Аун и министър-председателя Науаф Салам в реализирането на стремежите на ливанския народ; е решен да подкрепя страната с оглед на възстановяването на държавните институции, така че те да бъдат способни да изпълняват своята мисия в полза на всички граждани, и с оглед на постигането на напредък при провеждането на ориентирана към реформи далновидна програма, особено що се отнася до гражданските свободи и принципите на правовата държава; подкрепя усилията за реконструкция успоредно с действията за политическо стабилизиране и социално-икономическо възстановяване; призовава ЗП/ВП да възобнови партньорството между ЕС и Ливан, включително чрез провеждане на заседание на Съвета за асоцииране в близко време;

41.  решително осъжда неотдавнашните нападения срещу временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) от израелските отбранителни сили и Хизбула; отново изтъква неприкосновеността на целия персонал и помещенията на ООН, отново потвърждава съществената стабилизираща роля на UNIFIL в Южен Ливан, за която допринасят 16 държави членки, и призовава за незабавно прекратяване на тези нападения;

42.  приветства решението на ЕС да поднови санкциите срещу Иран до юли 2025 г., включително чрез санкциониране на доставките и производството на безпилотни дронове и ракети от Иран за Русия и по-широкия регион на Близкия изток; подчертава силните връзки между Иран, Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и неговите марионетни сили, например хутите и милициите, действащи в Ирак и Сирия; решително осъжда големия брой терористични нападения, убийства или опити за нападения, които през последните няколко десетилетия IRGC извършва в цял свят, включително на европейска територия; отново призовава IRGC да бъде добавен към списъка на ЕС на терористичните организации; посочва, че възможностите за санкциониране, които все още не са изчерпани, включват много по-ограничителен подход към трансфера на технологии чрез износ на продукти, които не са категоризирани като „изделия с двойна употреба“;

43.  решително осъжда дестабилизиращите нападения на хутите срещу търговски и военни плавателни съдове, преминаващи транзитно през Червено море; подчертава, че тези действия са причинили значителни смущения в световната търговия, тъй като корабоплавателните дружества са принудени да пренасочат голяма част от трафика през Червено море около южния край на Африка; призовава за колективни действия, насърчава засиления ангажимент на ЕС и международното сътрудничество и настоятелно призовава да продължат действията за гарантиране на свободата на корабоплаването по един от най-критичните морски маршрути в света; призовава за незабавно прекратяване на тези незаконни нападения;

44.  споделя целта на всяка цена да се попречи на Иран да придобие ядрени оръжия; посочва обаче факта, че режимът в Техеран ясно е отхвърлил подновяването на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и е отказал да сътрудничи в текущия спор с Международната агенция за атомна енергия; подчертава, че в същото време Иран е увеличил капацитета си за ядрени оръжия; изразява съжаление относно факта, че към момента не съществува стратегия за убеждаване на Иран да се въздържа от изграждане на военен ядрен капацитет, нито план за действие, в случай че Иран премине ядрения праг; призовава ЗП/ВП да представи преразгледана стратегия по отношение на Иран, която да предвижда всички възможни сценарии;

45.  изразява загриженост във връзка с подстрекателската реторика, подхранвана от невярна информация и дезинформация, която обгражда този конфликт, и нейното използване от злонамерени участници за насаждане на недоверие и омраза, включително в европейските общества, както се вижда по-специално, но не само, от тревожното нарастване на антисемитизма; предупреждава, че това следва да бъде основен акцент в борбата на ЕС срещу дезинформацията, и призовава за координиран подход от страна на Комисията, като се вземат предвид външните и вътрешните измерения на нейните политики, включително, но не само, предстоящият стратегически комуникационен план за насърчаване на ролята на ЕС в южното съседство;

46.  приветства исторически важното падане на режима на Асад в Сирия; припомня, че той оцеля толкова дълго единствено благодарение на подкрепата на своите руски и ирански съюзници и че неговото падане показва, че те са отслабени; посреща със задоволство възобновяването на отношенията между ЕС и Сирия, за което свидетелстват назначаването на шарже д’афер на ЕС в Дамаск, дипломатическите контакти, срещите на високо равнище с участието на ръководители на държавите членки и на ЕС и деветата конференция относно Сирия в Брюксел, която се проведе на 17 март 2025 г. и в която участва временният министър на външните работи Асад аш Шибани ; счита, че установяването на дипломатически отношения с новите сирийски органи не следва да бъде претекст за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер за граждани на държавите членки, които са се борили като част от ислямистки групировки в Сирия; заявява, че тези бойци все още представляват заплаха за държавите, на които са граждани, и за всички държави – членки на ЕС; отново заявява непоколебимата си подкрепа за териториалната цялост на Сирия и подчертава необходимостта от спешно увеличаване на хуманитарната помощ и защитата за нуждаещите се 16,7 милиона души; във връзка с това посреща със задоволство безсрочното удължаване на срока на действие на изключенията за хуманитарни цели и постепенното и обвързано с условия прекратяване на санкциите за редица икономически сектори с цел да се осигури на сирийската икономика така необходимата глътка въздух; поема ангажимент да следи отблизо процеса на политически преход и да прикани държавите членки да прекратят отмяната на санкциите, ако сирийските органи не изпълнят поетите ангажименти; отчита, че изграждането на държавата е изправено пред предизвикателства, свързани с риска от бунтовнически действия от страна на въоръжени групировки, лоялни на предишния режим, и насърчава служебните органи спешно да организират разоръжаване на паравоенните формации и гражданите, особено след неприемливите репресии срещу алауитската общност въз основа на предполагаемите ѝ връзки с режима на Асад; призовава ЕС и държавите членки да подкрепят процеса на прилагане на споразумението между сирийското преходно правителство и ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили, за да се гарантира пълното признаване и политическото участие на кюрдската общност в Сирия; призовава всички страни да допринесат за мирен и ръководен от Сирия политически преход към приобщаващ, демократичен модел на управление, който гарантира представителството, участието и равните права на жените, малцинствата и всички членове на сирийското общество, независимо от етническата или религиозната им принадлежност, и който поставя доброто функциониране на държавните институции и благосъстоянието на сирийския народ в центъра на своите действия; посреща със задоволство факта, че временно изпълняващият длъжността президент аш Шараа призна многообразието на Сирия, и същевременно отбелязва, че съставът на настоящото временно правителство не отразява това; изразява твърдото си убеждение, че успехът на политическия преход в Сирия, по-специално гарантирането на гражданския мир и изграждането на доверие в държавните институции, зависи от правосъдието в условията на преход и помирението с оглед на борбата срещу безнаказаността на всички страни, отговорни за нарушения на международното хуманитарно право; подчертава, че борбата срещу безнаказаността в Сирия е морален и политически императив за Европа и международната общност; призовава ЕС и държавите членки да подкрепят работата на международния безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийска арабска република от март 2011 г. насам; насърчава Сирия да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и съответно да приведе в съответствие националното законодателство, както и да предостави на МНС компетентност с обратно действие чрез декларация; призовава ЕС и неговите държави членки да обмислят създаването на специална мисия, в сътрудничество с международните партньори, за подпомагане на документирането на случаи на тежки престъпления от режима на Асад, както и от всички други фракции; подчертава значението на запазването на териториалната цялост на Сирия, включително за да се спомогне за запазването на стабилността в региона; призовава ЗП/ВП и държавите членки да предприемат незабавни стъпки за предотвратяване на каквото и да било възстановяване или укрепване на руските сили, паравоенни или разузнавателни служби в страната;

Засилване на сътрудничество с единомислещи партньори

47.  отчита, че изискването за единодушие принуждава държавите членки да работят непрекъснато за постигането на компромис и единство, което е в основата на политическото влияние на ЕС на световната политическа сцена; същевременно изтъква, че компромисът между идеала за единство и високата цена на единодушието от гледна точка на доверието на световната сцена следва да бъде критично оценен, особено като се има предвид ефективното функциониране на един разширен ЕС;

48.  в този контекст изразява съжаление относно факта, че отделни държави членки използват правото си на вето за разводняване на споразуменията, забавяне на вземането на решения или цялостно осуетяване на една обща политика; изразява съжаление, че потенциалът за бързи, ефикасни и ефективни действия в областта на външната политика, сигурността и отбраната, както е предвидено, наред с другото, в клаузите за преход на ДЕС, не е използван никога;

49.  отново призовава Съвета да премине постепенно към гласуване с квалифицирано мнозинство за решения в области на ОВППС, които нямат военни последици или последици, свързани с отбраната; признава загрижеността на някои държави членки, които се опасяват от намалена способност за оказване на влияние върху външната политика и политиката на сигурност на равнището на ЕС; насърчава, до пълното прилагане на гласуване с квалифицирано мнозинство за решения, които нямат военни последици или последици, свързани с отбраната, да се използват пълноценното всички съществуващи понастоящем възможности за повишаване на решителността в това отношение, включително използването на конструктивно въздържане от гласуване в съответствие с член 31, параграф 1 от ДЕС; признава, че напредъкът към прилагането на гласуване с квалифицирано мнозинство може да се извърши само постепенно, като се основава на формирането на европейска стратегическа култура;

50.  подчертава, че светът става все по-многополюсен и по-малко многостранен; подчертава, че многостранните форуми, сред които ООН и нейните агенции, следва да се разглеждат като предпочитания формат на сътрудничество на ЕС; призовава държавите членки да засилват приобщаващите форми на многостранно управление и в този контекст насърчава Комисията, ЕСВД и Съвета да засилят междуинституционалното сътрудничество с многостранни организации, които са неразделна част от основания на правила международен ред и поради това защитават ООН и многостранната система като цяло; във връзка с това изразява загриженост относно нарастващото значение на изключителните формати на сътрудничество, сред които се наблюдава нарастваща конкуренция; изразява загриженост относно нарастващото членство в групата БРИКЮ, която понастоящем включва 45% от световното население; подчертава, че това сътрудничество предоставя на Русия средства за заобикаляне на санкциите, които имаха за цел политическа изолация на страната, и дава възможност на Китай да разшири допълнително влиянието си чрез своя подход, който се изразява във финансиране на инфраструктурни проекти; подчертава, че сериозността на ангажимента на Китай ще зависи от готовността му да направи отстъпки с оглед на управлението и преструктурирането на дълга на държавите от южното полукълбо; същевременно отбелязва, че международните институции и норми все повече се използват като инструмент и се подкопават от автократични режими; подчертава, че тази тенденция поставя ЕС в деликатна позиция, в която той трябва да поддържа равновесие между необходимостта да призовава за широка и приобщаваща концепция за многостранното сътрудничество, като същевременно засилва сътрудничеството с избрани единомислещи партньори;

51.  призовава Комисията и Съвета да преразгледат и преоценят подхода на ЕС към групата БРИКЮ и нейните партньори и да разработят отделна политика на ЕС по отношение на БРИКЮ+;

52.  призовава настоятелно за преразглеждане на финансовата помощ от ЕС за трети държави, за да се гарантира, че с нея не се предоставя подкрепа на правителства, които оспорват европейските ценности, разпространяват антизападна пропаганда, подкрепят агресивната война на Русия срещу Украйна и подкопават настоящия международен ред, който подкрепя демокрацията, правата на човека и борбата с корупцията;

53.  подчертава в този контекст, че геополитическият контекст, в който работи ЕС, продължава да бъде белязан от радикална несигурност и преход от сътрудничество към конкуренция; отбелязва със загриженост как всички видове взаимодействие се използват като оръжие и отбелязва, че тази тенденция възпрепятства международното сътрудничество в момент, когато глобалните преходи трябва да се ускорят с цел ефективно справяне с глобалните предизвикателства; припомня, че ЕС не може да си позволи да се затвори в себе си и трябва да остане открит и ангажиран по света, за да защити своите ценности и интереси; подчертава, че в светлината на увеличените усилия на трети държави да дестабилизират международния ред и да подкопаят многостранното сътрудничество, като разпространяват дезинформация, засиленото сътрудничество и координация с единомислещи партньори са от съществено значение;

54.  призовава институциите на ЕС и държавите членки активно да подкрепят всеобхватна институционална реформа на многостранните институции, преди всичко системата на ООН, и по-специално Съвета за сигурност на ООН, която следва да включва мерки, насочени към ограничаване на използването на правото на вето, засилване на регионалното представителство, поемане на отговорност от страна на изпълнителния орган пред събранието, което го е избрало, и предефиниране на състава с цел по-добро отразяване на геополитическата реалност, включително чрез установяване на постоянно членство на ЕС; подчертава, че подобни реформи са от съществено значение за укрепване на многостранността, подобряване на глобалното управление и вземането на решения въз основа на ценности, както и по-приобщаващ и адекватен подход към справянето с международните предизвикателства;

55.  припомня значението на силното и конструктивно партньорство с Обединеното кралство, като се имат предвид не само наличието на безпрецедентно всеобхватно споразумение за търговия и сътрудничество и споделените ценности като демокрацията, подкрепата за многостранното сътрудничество и правата на човека като основа за това партньорство, но и обхватът на въпросите от общ интерес в области като отбраната, климата и енергетиката, управлението на границите, борбата срещу тероризма, организираната престъпност и насърчаването на мира и стабилността; приветства по-специално подновения импулс от новото правителство на Обединеното кралство да обмисли заедно с ЕС възможностите за по-тясно и по-постоянно сътрудничество в областта на външната политика и сигурността, подкрепено от конкретни действия и основано на доброто сътрудничество на равнището на ООН, както и на ефективната координация между ЕС и Обединеното кралство по отношение на приемането и наблюдението на изпълнението на санкциите срещу Русия; счита, че тази координация има добавена стойност както за ЕС, така и за Обединеното кралство, и поради това приветства споразумението да се работи за създаването на партньорство в областта на сигурността между ЕС и Обединеното кралство, основано на споделен интерес и колективна отговорност; счита, че в рамките на такова партньорство следва да се провеждат консултации по теми като морската сигурност; изисква Парламентът да бъде надлежно включен в този процес на размисъл и информиран за него преди и след предвидената среща на високо равнище между Обединеното кралство и ЕС;

56.  отбелязва резултата от президентските избори и изборите в Конгреса в САЩ; изразява загриженост във връзка с бързите темпове, с които новата администрация на САЩ загърбва установените партньорства и дипломатическите традиции; изразява тревога във връзка с настоящата политика на отстъпки спрямо Русия и нападки срещу традиционните съюзници; изразява съжаление във връзка с неотдавнашните коментари на вицепрезидента на САЩ Ванс, в които бяха поставени под въпрос споделените ценности, залегнали в основата на трансатлантическото партньорство; предупреждава, че чрез тази нестабилна политика администрацията на Тръмп излага на риск един оскъден ресурс, а именно доверието към САЩ; счита при все това, че трансатлантическите отношения продължават да бъдат абсолютно необходими за сигурността на партньорите от двете страни на Атлантическия океан и поради това заслужават да се инвестира в тях; счита, че е по-важно от всякога да се поддържат контактите с партньорите от САЩ на федерално и щатско равнище; насърчава държавите членки да използват двустранни дипломатически канали с партньорите в САЩ като формат на сътрудничество, предпочитан от администрацията на САЩ, проявявайки единство и придържайки се към обща позиция на ЕС; отново изтъква значението на редовното провеждане на срещи на високо равнище между ЕС и САЩ, за да се даде тласък на най-високо равнище за бъдещото сътрудничество; изцяло подкрепя задълбочаването на сътрудничеството в рамките на трансатлантическия диалог между ЕС и САЩ, например чрез трансатлантическа парламентарна дипломация;

57.  изразява съжаление във връзка с решението на САЩ да спрат внезапно по-голямата част от своята хуманитарна помощ и помощ за развитие, включително, но не само помощта, предоставяна досега от Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), което ще има опустошителни последици за живота на безброй хора, но и ще породи опасност от сериозни последици за правата на човека и световната сигурност; признава, че ЕС не може да замени USAID, но трябва стратегически и интелигентно да преразпредели ресурсите чрез подхода „Екип Европа“, за да смекчи последствията както в интерес на засегнатите държави, така и в наш собствен интерес; приветства съобщението на Комисията и ЕСВД, че се полагат усилия за осигуряване на ликвидност в тежко засегнатите райони чрез преразпределяне и увеличаване на предварителното финансиране; одобрява решението за започване на картографиране на равнището на ЕС, което следва да отчита и вторичните ефекти, и изисква резултатите да бъдат предоставени на държавите членки и на Парламента; изисква от Комисията да изготви изявление, в което да направи преглед на цялостната реакция на ЕС на тази криза;

58.  призовава Комисията да насърчи по-тесните връзки с Канада, за да се противодейства на глобалните предизвикателства, които засягат нашите общи ценности, интереси, сигурност и просперитет; счита, че двустранният диалог в областта на сигурността и отбраната и предстоящото партньорство в областта на сигурността и отбраната предоставят основата за засилено сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, включително по отношение на съответните инициативи за стимулиране на производството на отбранителната промишленост;

59.  изтъква отново необходимостта, независимо от това, държавите членки да въведат в пълно действие концепцията за стратегическа автономност и готовност за отбрана на ЕС и за тази цел да правят колективни и добре координирани инвестиции в своята сигурност и отбрана с цел постигане на истински Европейски отбранителен съюз, който да е оперативно съвместим и допълващ се със съюза на НАТО и да може да действа независимо, когато е необходимо; счита, че ЕС трябва да предприеме спешни действия за намаляване на зависимостта си от държави извън ЕС по отношение на отбранителните си способности, по-специално по отношение на стратегическите спомагателни способности, така че да обезпечи собствената си автономна сигурност; припомня, че европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) е стратегически актив както за сигурността и отбраната на Съюза, така и за неговата външна политика; призовава за значителното ѝ укрепване и за задълбочаване на промишлените партньорства в областта на отбраната, както и за интегриране на индустриалната база на единомислещи надеждни партньори, преди всичко Украйна, в ЕОТИБ;

60.  насърчава тесните отношения със западноевропейските държави, които не са членки на ЕС, и по-специално сътрудничеството в някои области на външната дейност на ЕС; приветства в този контекст приключването на преговорите по широк пакет от мерки за бъдещите отношения между ЕС и Швейцария, които бележат важен етап в напредъка и задълбочаването на вече тесните отношения; призовава Комисията да модернизира и задълбочи двустранните отношения между ЕС и Швейцария; подчертава значението на насърчаването на по-силни отношения с Норвегия, особено в обхвата на партньорството в областта на сигурността и отбраната, както и на съвместното управление на споделените запаси и продължаването на дългогодишните риболовни дейности; призовава за бързо подписване на споразумението за асоцииране между ЕС и Андора и Сан Марино;

61.  приветства новия импулс в двустранните отношения между ЕС и Армения, който е силно подкрепен от властите в Ереван; призовава Комисията и Съвета активно да подкрепят желанието на Армения за засилено сътрудничество с ЕС; изразява пълната си подкрепа за започналата наскоро работа по програмата за партньорство между ЕС и Армения, като установят по-амбициозни съвместни приоритети за сътрудничество във всички измерения;

62.  изразява силната си подкрепа за дейностите на мисията на Европейския съюз в Армения (EUMA) и подчертава важната роля, която тя играе; призовава EUMA да продължи да следи отблизо развитието на положението в областта на сигурността на място, да предоставя прозрачно докладване на Парламента и активно да допринася за усилията за разрешаване на конфликта; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят мандата на EUMA, да увеличат размера на мисията и да удължат нейния срок на действие; призовава азербайджанските органи да се споразумеят за такава гражданска мисия и от тяхната страна на границата;

63.  счита, че центърът на тежестта в световния ред се измества към Индийско-Тихоокеанския регион и че ЕС трябва да засили активната си роля и присъствие в този регион, за да защити интересите си, да насърчи стабилността и да поддържа основан на правила международен ред; отново заявява, че мирният, свободен, стабилен и основан на правила Индийско-Тихоокеански регион е от жизненоважен европейски интерес; изразява загриженост, че конкуренцията на големи сили в региона налага параметри върху способността на ЕС да насърчава многостранното сътрудничество в региона; във връзка с това посочва, че срещата Азия – Европа все още е възпрепятствана поради геополитическото напрежение с Русия; в този контекст призовава за укрепване на връзките в областта на външната политика и политиката на сигурност и отбрана с единомислещи партньори в региона в съответствие със стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион; насърчава ЗП/ВП да насърчава видимостта и въздействието на външната дейност на ЕС заедно с нашите партньори от Индийско-Тихоокеанския регион, по-специално Австралия, Индия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония и Тайван;

64.  припомня в този контекст стратегическото партньорство на ЕС с Япония, което следва да служи като модел за подражание за плодотворно двустранно партньорство, което позволява ефективно формиране на политики в многостранен контекст; отбелязва, че през 2024 г. ЕС и Япония честват 50 години от установяването на съответните им дипломатически мисии, и настойчиво подчертава интереса на ЕС към задълбочаване и разширяване на това партньорство на двустранна основа през следващите 50 години; приветства за тази цел Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония, като последното предвижда, наред с другото, консултации относно разработването на съответните инициативи в областта на отбраната, включително обмен на информация по въпроси, свързани с отбранителната промишленост, както и проучването на евентуално взаимно участие в съответните инициативи в областта на отбраната;

65.  отбелязва, че геополитическите предизвикателства засилиха общия интерес на ЕС и Индия за гарантиране на сигурност, благоденствие и устойчиво развитие; призовава за среща на високо равнище между Индия и ЕС, за да се запазят двустранните отношения на челно място в дневния ред; определя изменението на климата и „зеления“ растеж, цифровизацията и новите технологии, научноизследователската и развойната дейност, свързаността, търговията и инвестициите, външната политика и политиката на сигурност и отбрана като ключови области на сътрудничество; във връзка с това призовава за по-силен принос на държавите членки; призовава също така държавите членки да разширят сътрудничеството между Индия и ЕС в областта на морската сигурност в отговор на променящото се присъствие на Китай в Индийско-Тихоокеанския регион; изтъква необходимостта от започване на диалог с Индия по въпроса за силната ѝ военна зависимост от Русия, както и за доставките към Русия на критични технологии, на които са наложени ограничения; настоятелно призовава Индия да осъди незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна и да се присъедини към политиката на ЕС на санкции спрямо Русия;

66.  счита Индия за важен демократичен партньор и насърчава ЕС да се ангажира тясно с индийското правителство относно зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава както във вътрешен, така и в световен мащаб; призовава за цялостното прилагане на Стратегията на ЕС за Индия от 2018 г. и Пътната карта ЕС – Индия до 2025 г. в тясна координация със собствените действия на държавите членки; подчертава по-специално необходимостта от насърчаване на по-голямо взаимодействие в областта на външната политика и политиката на сигурност чрез съществуващите механизми за диалог и други форуми, създадени в рамките на пътна карта между ЕС и Индия до 2025 г.; счита, че значимото посещение на председателя и членовете на Комисията в Индия на 27 и 28 февруари 2025 г. беляза началото на нова глава в историята на отношенията между ЕС и Индия и потвърди значението на стратегическите връзки и техния неоползотворен потенциал; приветства обявяването на предстоящата стратегическа програма ЕС – Индия;

67.  припомня, че ЕС се придържа към политиката си за единен Китай като един от принципите на отношенията между ЕС и Китай; подчертава, че Тайван е ключов демократичен партньор на ЕС в Индийско-Тихоокеанския регион; признава значението на Тайван за гарантирането на световните вериги на доставки, особено в сектора на високите технологии, и призовава ЕС и неговите държави членки да се ангажират с по-тясно сътрудничество с Тайван, за да се поощрят допълнително икономическите, търговските и инвестиционните връзки; насърчава Комисията да започне незабавно подготвителни мерки за преговори за инвестиционно споразумение с Тайван; подчертава, че всеки опит от страна на авторитарни режими да ограничат благоприятното развитие на отношенията между ЕС и Тайван е неприемлив;

68.  решително осъжда продължаващите военни провокации на Китай срещу Тайван и отново заявява, че категорично отхвърля всяка едностранна промяна на статуквото в Тайванския проток; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират чрез ясни и последователни сигнали, че никакъв опит за едностранна промяна на статуквото в Тайванския проток, по-специално чрез сила или принуда, не може да бъде приет и че такъв опит ще доведе до високи разходи; подчертава, че териториалните претенции на Китай нямат основание в международното право и че само демократично избраното правителство на Тайван може да представлява тайванския народ; осъжда освен това блокирането от страна на Китай на пълноценното участие на Тайван в многостранни организации, като СЗО, Международната организация за гражданско въздухоплаване и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, чрез продължаващото нарушаване от негова страна на Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН; призовава във връзка с това Комисията и държавите членки да подкрепят пълноценното участие на Тайван в съответните международни организации;

69.  изразява дълбока загриженост относно последните промени във вътрешната и военната позиция на Китай след 20-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия; счита, че Китай демонстрира, че има както намерението, така и все по-голямата икономическа, дипломатическа, технологична и военна мощ да промени основания на правила международен ред; подчертава, че стратегията за сливане на военния и гражданския сектори е свидетелство в това отношение; подчертава в този контекст, че ЕС трябва да бъде по-решителен и единен в подхода си към Китай, и поради това призовава ЗП/ВП и държавите членки да преразгледат стратегията по отношение на Китай, така че да отчита изцяло все по-репресивните вътрешни политики, напориста външна политика, както и използването на икономическа принуда като средство, чрез което Китай се стреми да постигне своите цели; счита, че предизвикателствата, произтичащи от възхода на Китай като глобален участник, изискват балансиран многоизмерен отговор в съответствие с принципа „сътрудничество, когато е възможно, конкуренция, когато е необходимо и противопоставяне, когато се налага“, чрез който ЕС да поддържа селективния си ангажимент с Китай – като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, по редица ключови въпроси;

70.  подчертава, че все по-агресивната позиция на КНР представлява заплаха за свободата на корабоплаването и застрашава стабилността, която е от жизненоважно значение за световната търговия; подчертава, че това положение се наблюдава със загриженост от нарастващ брой единомислещи партньори, ангажирани с мира и стабилността в региона; подчертава необходимостта да се засили възпирането срещу дестабилизиращото поведение, включително чрез редовни операции за утвърждаване на свободата на корабоплаването във връзка с опитите на КНР да наложи контрол върху международни води и въздушно пространство;

71.  счита, че чрез продължаващия растеж на китайско-руското стратегическо партньорство, включително в областта на трансфера на технологии и военни способности, Китай (непряко) спомага за агресивната война на Русия срещу Украйна;

72.  отново осъжда нарушаването от страна на Китай на неговите международни ангажименти, нарушенията на Китайско-британската и Китайско-португалската съвместни декларации, на Международния пакт за граждански и политически права, на принципа „една държава, две системи“ и на Основния закон на Хонконг, както и репресиите срещу автономността и опозиционните фигури на специалния административен регион, включително членове на гражданското общество и членове на техните семейства; призовава Комисията да направи оценка на автономния статут на Хонконг и Макао с оглед на нарушенията от страна на Китай на Китайско-британската и Китайско-португалската съвместни декларации и на репресиите срещу автономността на Хонконг;

73.  изразява загриженост относно нарастващото икономическо навлизане на китайски дружества в ЕС, включително в стратегически сектори като производството на акумулаторни батерии; подчертава спешната необходимост от продължаване на политиката за намаляване на риска, като се продължи намаляването на икономическата зависимост в секторите от критично значение в съответствие със стратегията на ЕС за икономическа сигурност;

74.  подчертава, че Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) е изключително важен съюзник за укрепване на основаното на правила многостранно сътрудничество; подкрепя усилията на АСЕАН за приключване на преговорите с Китай за ефективен и съществен кодекс за поведение в Южнокитайско море; насърчава засилената ангажираност и сътрудничество на ЕС с АСЕАН и усилията за всеобхватно стратегическо партньорство, основано на икономическите връзки и устойчивия растеж, и по-специално на политическото сътрудничество по отношение на правата на човека и демокрацията; призовава за по-голяма подкрепа за правителството на националното единство на Мианмар и за оказване на по-силен натиск върху държавите от АСЕАН да се присъединят към международните санкции срещу военната хунта на Мианмар;

75.  настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки да се съсредоточат върху двустранните отношения с партньорите в Африка, наред с другото Южна Африка, Гана, Мароко, Кения, Сенегал и Мавритания, като вземат предвид взаимните нужди и интереси с цел насърчаване на действителни и балансирани партньорства; счита, че принципът „повече за повече“ следва да бъде напълно интегриран в отношенията с държави извън ЕС, като ЕС развие по-силни партньорства с тези държави, които поддържат принципите на ОВППС и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както и основните ценности на ЕС; вярва, че ЕС трябва да поддържа траен фокус върху Африка, която вече е стратегически континент и ще става все по-важен участник в бъдеще;

76.  призовава ЕС да преустанови както Меморандума за разбирателство относно суровините, така и всяко военно сътрудничество с Руанда, включително чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира или друг механизъм, докато Руанда не прекрати незаконната си подкрепа за въоръжени групировки и не зачете изцяло суверенитета и териториалната цялост на Демократична република Конго (ДРК); осъжда нарушенията на суверенитета и териториалната цялост на източната част на ДРК от страна на бунтовниците от групата М23; осъжда превземането на Гома и Букаву от въоръжената групировка M23 и нейната продължаваща офанзива в южната част на Киву, което задълбочи още повече хуманитарната криза и повиши риска от дестабилизиране на Демократична република Конго и от разразяването на пълномащабна война в региона; подкрепя мирния процес от Луанда и Найроби за постигане на политическо решение на конфликта чрез дипломатически средства и настоятелно призовава ЗП/ВП да поддържа дипломатическите си контакти със страните, участващи в конфликта, и с регионалните партньори и да увеличи натиска върху страните да подновят участието си в мирни преговори, включително чрез отлагане на консултациите на ЕС в областта на сигурността и отбраната с Руанда и приемане на санкции в зависимост от положението на място и от напредъка в текущите процеси на регионално посредничество; изразява дълбока загриженост относно хуманитарното положение на хиляди разселени лица в района; настоятелно призовава ЗП/ВП да предприеме ясни действия в съответствие със стратегията на ЕС за Големите африкански езера с цел възстановяване на стабилността и сътрудничество с Мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) за защита на цивилното население в източната част на ДРК;

77.  подчертава, че последните събития в Тунис породиха безпокойство относно правата на човека и демократичните стандарти, като в докладите се посочва ограничена прозрачност, ограничено участие на опозицията и намалена политическа конкуренция в президентските избори; подчертава продължаващата ангажираност и подкрепа на ЕС за Тунис по време на този чувствителен за политиката и социалната икономика период, като се поддържа контакт на различни равнища;

78.  подчертава, че ЕС има пряк и жизненоважен интерес от стабилността, сигурността и икономическия растеж на Средиземноморския басейн, както и на по-широкото южно съседство; припомня, че европейската политика за съседство беше стартирана с похвалните цели за насърчаване на стабилността, просперитета и доброто управление в Южното Средиземноморие; признава обаче, че днес е очевидно, че неговите инструменти, цели и принципи вече не съответстват на настоящите реалности в региона; изразява съжаление, че почти 30 години след началото на т.нар. процес от Барселона все още не е постигната целта за създаване на пространство на споделен просперитет, стабилност и свобода със средиземноморските държави от южното съседство; призовава Комисията да представи нов пакт за Средиземноморието; счита, че ЕС и държавите от южното съседство следва да сключат меморандуми за разбирателство, насочени към насърчаване на стабилността, просперитета и защитата на правата на човека, при условие за сътрудничество в областта на миграцията; припомня, че нестабилността и несигурността в южното съседство остава постоянно предизвикателство за управлението на европейските външни граници; счита, че макар и да отдава приоритет на двустранните отношения с държавите от региона, ЕС следва също така да продължи да насърчава регионалното сътрудничество чрез съществуващите рамки, като например Съюза за Средиземноморието; приветства назначаването на член на Комисията, отговарящ за Средиземноморието;

79.  подчертава необходимостта ЕС да засили и задълбочи сътрудничеството си с арабските държави и държавите от Персийския залив в отговор на неотложните геополитически, социални и икономически предизвикателства, пред които е изправен регионът; подчертава, че засиленото сътрудничество следва да даде приоритет на ключови области като миграцията, цифровата трансформация, сигурността, екологичния преход и културния обмен, за да се изгради устойчиво партньорство; призовава за стратегически подход, който да приспособи ангажираността към всяка отделна държава, за да се насърчат устойчивото развитие и взаимното разбирателство;

80.  приветства успешното приключване на първата среща на високо равнище между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) и счита, че тази среща на високо равнище отбелязва ключов момент в отношенията между ЕС и неговите партньори от ССПЗ, като подчертава нашия взаимен ангажимент за укрепване на връзките в ключови стратегически, икономически и културни области;

81.  подчертава значението на отстояването и насърчаването на демократичните ценности в региона; осъжда увеличаването на речта на омразата, включително срещу европейските институции, и атаките срещу личните свободи и международния ред както в държавите членки, така и в чужбина;

82.  подчертава, че държавите от ЕС, Латинска Америка и Карибския басейн имат сходни възгледи и споделят ценности, езици, история, култура и религия, което следва да ги превърне в естествени партньори в днешния геополитически контекст; отбелязва, че през последните десетилетия ангажираността на ЕС в региона намаля, което създаде вакуум в полза на нарастващото влияние на Китай и Русия; настоятелно призовава държавите от Латинска Америка да възприемат по-категорично отношение на осъждане на агресията на Русия срещу Украйна; призовава държавите членки и ЕСВД да се стремят към проактивна дипломация в региона, като поставят силен акцент върху защитата на многостранния световен ред, международното право и зачитането на демокрацията и правата на човека; настоятелно призовава за многостранни инициативи за справяне с политическата нестабилност в най-засегнатите от нея държави в региона, например в Хаити;

83.  приветства подписването на усъвършенстваното рамково споразумение между ЕС и Чили и призовава за бързото му и пълно ратифициране; също така посреща със задоволство приключването на преговорите по осъвремененото глобално споразумение между ЕС и Мексико, което беше обявено от Комисията на 17 януари 2025 г. и за което Парламентът все още не е дал своето одобрение; подчертава, че споразумението би засилило стратегическото партньорство на ЕС с Мексико, отразявайки ключовата роля на страната в Латинска Америка и нейната амбиция за диверсифициране на търговските и политическите партньорства с цел намаляване на икономическата зависимост от САЩ;

84.  отчита сключването на споразумението с Меркосур; изразява загриженост относно неговото потенциално отрицателно въздействие върху стандартите на ЕС за устойчивост и безопасност и върху конкурентоспособността на хранително-вкусовия сектор на ЕС, както и подчертава, че Парламентът трябва да проучи дали споразумението отговаря на стандартите на ЕС за устойчивост и дали е в съответствие с принципа на взаимност, преди да може да се обмисли ратифицирането му;

85.  приветства неформалната среща между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) и изпълнението на инициативите в рамките на пътната карта ЕС – CELAC за периода 2023 – 2025 г. и във връзка с това подчертава необходимостта от приемане на нова и амбициозна пътна карта на срещата на високо равнище през 2025 г., която да продължи да укрепва нашето партньорство и да отчита най-добрите практики, постигнати до момента;

86.  подчертава необходимостта от по-строг подход за справяне с насилието срещу защитниците на околната среда и от увеличаване на усилията на ЕС за подпомагане на опазването на биологичното разнообразие и адаптирането към извънредната ситуация в областта на климата; препоръчва да се засили допълнително сътрудничеството срещу организираната престъпност и трафика на наркотици, които оказват въздействие и върху ЕС; призовава за значително засилване на сътрудничеството между двата региона в борбата срещу това явление;

87.  призовава ЗП/ВП да превърне работата с единомислещите демокрации в приоритет на своя мандат и да систематизира сътрудничеството и консултациите с демократични единомислещи партньори с цел насърчаване на демокрацията и подобряване на общата готовност и достъпа до ресурси за реагиране при кризи; в този контекст отново отправя препоръката за задълбочаване на връзките с регионални организации като АСЕАН или Африканския съюз с цел укрепване на рамките за сътрудничество в областта на сигурността;

88.  отново изразява подкрепата си за Европейската политическа общност като платформа за дискусии, диалог и сътрудничество с европейски партньори относно предизвикателствата в областта на външната политика и сигурността, пред които сме изправени, с цел укрепване на сигурността и стабилността в Европа и продължаване на политическото сътрудничество и на сътрудничеството в областта на сигурността въз основа на общи интереси; призовава за активното участие на Парламента в изясняването на обхвата и бъдещата работа на тази общност; подчертава, че за бъдещия успех и съгласуваност на този формат е от съществено значение определено равнище на съответствие с демократичните ценности и принципи; отново заявява, че Европейската политическа общност не може при никакви обстоятелства да служи като претекст за забавяне на присъединяването към ЕС на държавите, обхванати от процеса на разширяване;

89.  същевременно счита, че е важно да се изграждат нови съюзи, наред с другото със съседните на ЕС държави, както и в южното полукълбо, като се вземат предвид взаимните потребности и интереси, за да се насърчат действителни и балансирани партньорства; подчертава значението на установяването на тези политически споразумения с трети държави въз основа на общите европейски ценности и основни права; призовава ЕС да откликва на очакванията на държавите партньори и да изпълнява бързо политическите споразумения с тях, за да покаже, че ЕС е надежден и стратегически партньор, и за да демонстрира, че основаната на правила международна система може да посрещне съвременните предизвикателства; призовава Комисията да гарантира активното участие на Парламента в създаването, прилагането и мониторинга на бъдещите партньорства за чисти инвестиции и търговия; в този контекст призовава за съвместни инициативи между ЕС и държавите от южното полукълбо за оценка и справяне с дълговата криза; отбелязва, че споразуменията с партньори от южното полукълбо, особено в областта на суровините, следва да допринасят за местното икономическо развитие, а не да задълбочават зависимостта и прекомерната експлоатация на ресурсите;

Насърчаване на действията на ЕС в чужбина

90.  подчертава ролята на ЗП/ВП като свързващ елемент между ОВППС и външните отношения на ЕС, който да гарантира най-високо равнище на координация и съгласуваност във външната дейност на ЕС; подчертава необходимостта ЕС да насърчава видимостта и ефективността на своите усилия в областта на външната дейност и сътрудничеството за развитие, но въпреки това изразява съжаление, че в някои случаи липсва яснота във външното представителство на ЕС, което възпрепятства стратегическата комуникация на ЕС в чужбина; подчертава необходимостта от ясно определяне на правомощията на ЗП/ВП, председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет по отношение на външната дейност и представителството на ЕС, така че гласът на ЕС да е единен и да се възприема като такъв от неговите партньори; призовава Комисията да засили координацията си с ЕСВД в областта на външната дейност, включително като се гарантира пълно спазване на член 3, параграф 2 и член 9 от Решението за ЕСВД(17), които може да се наложи да бъдат актуализирани;

91.  призовава ЕСВД – както нейната централа, така и делегациите на ЕС – да бъде укрепена чрез предоставяне на подходящи финансови и човешки ресурси, така че ЕС да може да бъде по-добре подготвен за настоящите и нововъзникващите глобални предизвикателства; призовава ЕСВД да има възможност да подбира и наема своя постоянен дипломатически персонал на ЕС и да гарантира справедлив баланс между половете и географски баланс между държавите членки на всички равнища в рамките на ЕСВД; призовава ЗП/ВП бързо да представи предложения за бъдещата оперативна структура на външната дейност на ЕС и да вземе изцяло предвид препоръката на Парламента от 15 март 2023 г. относно преглед на функционирането на ЕСВД и за по-силен ЕС в световен мащаб(18); подчертава необходимостта от засилване на стратегическата комуникация и работата на ЕС за борба с дезинформацията чрез специални ресурси и служби в стратегически значими региони и държави;

92.  подчертава, че ЕС има стратегически интерес от постигане на напредък в устойчивото развитие, в намаляването на бедността и в равенството в световен мащаб, защото тези усилия допринасят за дългосрочния световен мир и сигурност; призовава Комисията да използва ефективно и бързо инициативата Global Gateway като устойчива алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и като инструмент за увеличаване на присъствието и видимостта на ЕС в световен мащаб; припомня, че инициативата Global Gateway трябва да се разбира като стратегическа концепция, интегрираща външната и икономическата политика и политиката за развитие, включително климатичния и цифровия преход, както и инвестициите в инфраструктура, за да се укрепи тясното партньорство, основано на взаимни ползи, икономическо развитие и устойчиви вериги на доставки; подчертава в този контекст, че координацията с международните финансови институции, добре дефинираното участие на частния сектор и специално приспособените стратегически комуникации, включително в държавите получателки, са от съществено значение, за да може инструментът да достигне желания мащаб; изразява загриженост във връзка със съобщенията, че редица проекти по линия на Global Gateway се изпълняват от китайски дружества в пряко нарушение на целите и задачите на инициативата, които включват укрепване на икономическата сигурност на ЕС и насърчаване на икономическото развитие и взаимноизгодните партньорства с трети държави; поради това призовава за незабавно разследване и отстраняване на всички китайски дружества, участващи в Global Gateway; подчертава, че подкрепата на ЕС следва да допълва други инициативи, като например Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции, икономическия коридор между Индия, Близкия изток и Европа и коридора „Лобито“, и следва по-специално да има за цел постигането на целите за устойчиво развитие;

93.  отново заявява, че Парламентът играе съществена роля в ОВППС и допринася конкретно за нея по силата на своята парламентарна дипломация и на различните си инструменти, канали и контакти, включително програмите на Парламента за подкрепа на демокрацията, комисията по външни работи, редовните парламентарни диалози и официалните делегации; подчертава, че парламентарната дипломация има голям потенциал да ангажира ключови политически заинтересовани страни и да улеснява демократичното управление; подчертава по-специално добавената стойност на парламентарната дипломация по време на руската агресивна война срещу Украйна и във връзка с това подчертава ценното сътрудничество на политическо и техническо равнище между Върховната рада и Европейския парламент;

94.  изразява твърдо убеждение, че дипломацията е значителна част от действията на ЕС; във връзка с това призовава за по-нататъшно развитие на превантивната дипломация на ЕС като проактивен инструмент на външната политика за предотвратяване, посредничество и мирно разрешаване на конфликти между страните; призовава ЕСВД да интегрира инструментите на превантивната дипломация на ЕС в структурните механизми и действия за превенция, като например политически споразумения между различни участници в конфликти, национални диалози за помирение, изграждане на мира и правосъдие в условията на преход, както и комисии за истина и помирение; настоятелно призовава ЕСВД да провежда дейности за извличане на поуки, за да прави оценка на дипломатическите усилия, да определя областите, които да бъдат подобрени, и да интегрира най-добрите практики в бъдещите инициативи; призовава за увеличаване на капацитета на ЕСВД в това отношение, по-специално в съответните звена за готовност и реакция при кризи; подчертава спешната необходимост от удвояване на съответния бюджет на ЕС в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и от значително засилване на действията на ЕС в областта на посредничеството, диалога и помирението;

95.  отново потвърждава ролята на специалните представители на ЕС, които насърчават политиките и интересите на ЕС в конкретни региони и държави и играят важна роля за развитието на по-силна и по-ефективна ОВППС, като осигуряват на ЕС активно политическо присъствие в ключови държави и региони и служат като „глас“ и „лице“ за ЕС и неговите политики; подчертава, че е важно специалните представители на ЕС да разполагат с достатъчно ресурси, които да им позволяват да изпълняват ефективно тези задачи; подчертава, че е важно специалните представители на ЕС да имат широк и гъвкав мандат, с възможност за приспособяване към променящите се геополитически обстоятелства, за да насърчават политиките и интересите на ЕС в конкретни региони и държави и да играят активна роля в усилията за превантивна дипломация; настоява за назначаването на нови специални представители на ЕС единствено след изслушване в Парламента;

96.  подчертава, че корупцията позволява и изостря нарушенията и злоупотребите с правата на човека, както и подкопаването на демократичните принципи и върховенството на закона; призовава ЕС и неговите държави членки да се справят с рисковете, които корупцията поражда за стабилността, управлението и мира, и да предотвратяват и противодействат на тези заплахи за интересите на ЕС и за световния просперитет и сигурност, по-специално в източното и южното съседство на ЕС; насърчава по-тясната координация между ЕС, неговите държави членки и съюзници и партньори, когато това е възможно, за да се преодолее системната корупция, която овластява авторитарните режими, улеснява разпространението на злонамерено влияние, лишава обществата от основни ресурси и подкопава демократичните ценности, правата на човека и принципите на правовата държава; подчертава решаващата роля на гражданското общество и независимите журналисти в държави извън ЕС за наблюдението и разкриването на корупцията; поради това призовава ЕС да приеме в своята външна политика всеобхватна рамка за борба с корупцията, която да бъде приложена бързо и да обхваща режима на санкции на ЕС, предложената директива за борба с корупцията и по-широката стратегия на ЕС за борба с корупцията; настоятелно призовава ЗП/ВП да предложи конкретни и широкообхватни мерки в това отношение и подкрепя включването на разпоредби за борба с корупцията в търговските споразумения на ЕС с трети държави;

97.  изтъква мисиите и операциите на ЕС в чужбина за насърчаване на мира, сигурността и напредъка в Европа и по света; призовава заместник-председателя/върховен представител:

98.  призовава ЗП/ВП да предприеме последващи действия във връзка с примерите за успешни действия за евакуация в Судан и за засилената консулска закрила, както и да работи за всеобхватна система за защита на гражданите на ЕС в чужбина; подчертава, че въздействието на продължаващите кризи и конфликти в световен мащаб може да доведе до риск от претоварване на капацитета на консулската закрила и/или помощ на държавите членки, и във връзка с това призовава за укрепване на способностите и ресурсите на Центъра на ЕСВД за реакция при кризи и на Механизма за гражданска защита на ЕС; припомня дългогодишната си позиция за прилагане на сходно равнище на защита за местния персонал в делегациите на ЕС и мисиите и операциите в рамките на ОВППС;

III.Следващата МФР и парламентарният контрол върху нея

99.  счита, че е необходим по-силен институционализиран парламентарен контрол върху външната дейност на ЕС, включително редовен и навременен, и същевременно сигурен достъп до поверителна информация, както и брифинги в Европейския парламент в съответствие с член 36 от ДФЕС; подчертава необходимостта от повече обратна информация от ЗП/ВП и ЕСВД относно предприетите действия и постигнатите резултати, за да бъдат изпълнени препоръките на Парламента, изложени в резолюциите по въпроси на външните работи;

100.  подчертава, че в рамките на ОВППС, която включва общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), Европейският парламент упражнява своята бюджетна функция съвместно със Съвета; припомня, че Европейският парламент също така упражнява функцията на политически контрол и консултации по отношение на тези политики, както е посочено в член 36 от ДЕС;

101.  припомня, че в съответствие с член 41 от ДЕС всички административни и оперативни разходи за ОВППС и ОПСО следва да бъдат за сметка на бюджета на ЕС, с изключение на разходите, произтичащи от операции с военни последици или последици в областта на отбраната;

102.  подчертава, че решенията в областта на ОВППС или ОПСО, свързани с разходи, винаги представляват основни решения за тези политики и трябва да подлежат на парламентарен контрол; призовава ЗП/ВП да се консултира с Парламента, преди да предлага решения в областта на ОВППС или ОПСО, като по този начин гарантира прозрачност и отчетност в съответствие с член 36 от ДЕС;

103.  припомня, че упражняването на бюджетната функция на Парламента е неразривно свързано с функцията му на политически контрол и консултации; припомня, че член 36 от ДЕС установява специфични отношения между ЗП/ВП и Европейския парламент, което е предпоставка за това Парламентът да упражнява тези функции, и че ЗП/ВП следва да подкрепя Парламента в това отношение;

104.  изразява съжаление, че бюджетът за граждански мисии в рамките на ОПСО е недостатъчен; припомня, че броят и задачите на тези мисии са се увеличили, условията по отношение на сигурността са станала по-трудни, а разходите за операциите са се увеличили; настоятелно призовава Европейския съвет да предвиди съществено увеличение на финансирането за ОВППС, включено в отделна функция за гражданска ОВППС и управление на кризи; призовава да се гарантира ефективното използване на средствата, отпуснати за граждански мисии по линия на ОПСО, за да се гарантира, че тези мисии могат да реагират ефективно на кризисни ситуации и непредвидени събития; призовава ЗП/ВП и Комисията да представят съвместни предложения за тази цел;

105.  изразява дълбока загриженост, че ЕСВД страда от недостига на структурно финансиране и че това вече поражда сериозни и широкообхватни отрицателни последици за външната дейност на ЕС и за постиженията на институциите на ЕС в тази област; подчертава, че е необходим специфичен подход към административния бюджет на ЕСВД, и припомня, че липсата на корективни действия поражда риск от сериозно въздействие върху отношенията на ЕС с трети държави;

106.  призовава Комисията да разгледа в предложението си за следващата МФР по функция „Външна дейност на ЕС“:

107.  призовава Комисията да представи своите предложения за следващата МФР през първото полугодие на 2025 г., за да се даде достатъчно време за договаряне на програмите; подчертава необходимостта от по-подробна бюджетна номенклатура в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, Инструмента за предприсъединителна помощ и ОВППС, която да позволява на бюджетния орган да определя политически и географски приоритети в рамките на годишната бюджетна процедура;

108.  подчертава, че всеки повдигнат по-горе въпрос изисква подходящ отговор от страна на изпълнителната власт; призовава ЗП/ВП да отговаря на призивите, исканията и опасенията на Парламента своевременно и в писмена форма; счита, че устните изявления в комисия или на пленарно заседание могат да представляват достатъчен отговор само в изключителни или спешни случаи; подчертава, че в настоящия труден геополитически контекст тясното сътрудничество и партньорство между Европейския парламент и ЗП/ВП са от стратегическо значение; очаква по-систематичен обмен преди приемането на мандати и стратегии в областта на ОВППС и подобрено протичане на информацията относно преговорите и прилагането на международните споразумения, както и на меморандумите за разбирателство; освен това очаква Парламентът да бъде ефективно включен във външните политики и действия на ЕС, като по този начин се мобилизира парламентарната дипломация в подкрепа на усилията на ЗП/ВП;

o
o   o

109.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28, ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_interinstit/2020/1222/oj. (2) ОВ L 102, 24.3.2021 г., стр. 14, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2021/509/2024-03-18. (3) ОВ L, 2024/1449, 24.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1449/oj. (4) OВ L, 2025/535, 21.3.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/535/oj. (5) ОВ L 129 I, 17.5.2019 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2019/797/oj. (6) ОВ C, C/2023/1226, 21.12.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/1226/oj. (7) ОВ C, C/2025/204, 14.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/204/oj. (8) ОВ C, C/2025/487, 29.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/487/oj. (9) ОВ C, C/2024/5719, 17.10.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/5719/oj. (10) ОВ C, C/2025/486, 29.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/486/oj. (11) ОВ C, C/2024/1188, 23.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1188/oj. (12) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25. (13) ОВ C 171, 6.5.2021 г., стр. 25. (14) ОВ С 177, 17.5.2023 г., стр. 112. (15) ОВ C, C/2024/5721, 17.10.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/5721/oj. (16) ОВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 50, ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_internation/2006/313/oj. (17) Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност OВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2010/427/oj). (18) Препоръка на Европейския парламент от 15 март 2023 г. към Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно преглед на функционирането на ЕСВД и за по-силен ЕС в световен мащаб (OВ C, C/2023/410, 23.11.2023 г. ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/410/oj).