Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 50 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО(3),

–  като взе предвид Директива 2009/102/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. в областта на дружественото право относно едноличните дружества с ограничена отговорност(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право(5),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния(6),.

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2025/25 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 г. за изменение на директиви 2009/102/ЕО и (ЕС) 2017/1132 по отношение на по-нататъшното разширяване и актуализиране на използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право(7),

–  като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(8),

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 28 май 2025 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия“,

–  като взе предвид доклада на Енрико Лета от 17 април 2024 г., озаглавен „Much more than a market“ (Много повече от пазар),

–  като взе предвид доклада на Марио Драги от 9 септември 2024 г., озаглавен „The future of European competitiveness“ (Бъдещето на европейската конкурентоспособност),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид членове 47 и 55 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A10-0269/2025),

А.  като има предвид, че предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), стартиращите и разрастващите се предприятия в целия Съюз са изправени пред регулаторни рамки, които се различават значително в отделните държави членки; като има предвид, че това регулаторно многообразие и свързаните с него разходи за ориентиране в непозната среда възпрепятстват общоевропейското финансиране и разширяване на предприятията;

Б.  като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Стратегия на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия“, Комисията подчерта, че разпокъсаността и перспективите за по-нисък растеж подтикват иновативните дружества да търсят финансиране извън Европа;

В.  като има предвид, че глобалната бизнес среда изисква все повече гъвкавост, цифровизация и достъп до разнообразни пазари и обединения от таланти, което понастоящем е трудно постижимо за много дружества в Съюза поради регулаторната сложност и непоследователните рамки;

Г.  като има предвид, че Съюзът, загрижен да гарантира възможността дружествата да се конкурират при равни условия, работи, както е предвидено в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален напредък, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда;

Д.  като има предвид, че унифицирана европейска система на дружественото право би могла да бъде постигната по по-ефикасен начин не само чрез самостоятелен законодателен акт на Съюза, но и чрез въвеждане на набор от правила, които функционират успоредно със съществуващата във всяка държава членка национална правна система, без тези правила да създават допълнителни административни или финансови тежести или други видове пречки пред развитието на предприятията, особено на МСП;

Е.  като има предвид, че Съюзът вече е приел правни рамки за европейско дружество, европейско кооперативно дружество и европейско обединение по икономически интереси; като има предвид обаче, че тези дружествени форми не са подходящи, за да се даде възможност на стартиращите и разрастващите се предприятия да работят по-ефективно на вътрешния пазар;

Ж.  като има предвид, че улесняването на достъпа до капитал и таланти чрез опростена и уеднаквена правна рамка ще повиши способността на МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия да се конкурират в световен мащаб, да привличат инвестиции и да допринасят за създаването на работни места и социалното сближаване в рамките на Съюза;

З.  като има предвид, че е необходимо да се гарантира яснота и правна сигурност за европейските и чуждестранните инвеститори, като им се даде възможност да инвестират в трансграничен контекст, като същевременно използват хармонизирани правила;

И.  като има предвид, че МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия се нуждаят от подобрен достъп до различни форми на капитал, трансгранична мобилност, възможности за разрастване, висококвалифицирани работници, резултати от научни изследвания, включително данни, обществени поръчки, защита срещу „придобивания убийци“ и дългосрочни инвестиционни стратегии, за да процъфтяват в рамките на вътрешния пазар;

Й.  като има предвид, че МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, много от които са социални предприятия и дружества, създадени от млади предприемачи или начинаещи предприемачи, играят ключова роля за стимулиране на иновациите, създаване на социално сближаване и оказване на принос за устойчив икономически растеж, но въпреки това често са изправени пред по-големи предизвикателства при достъпа до финансиране, мрежи и специализирана подкрепа; като има предвид, че сътрудничеството с университети, научноизследователски институти и служби за трансфер на технологии може да ускори процеса на преминаване от „лабораторията към пазара“, да улесни достъпа до експертен опит и инфраструктура и да стимулира търговската реализация на резултатите от научните изследвания;

К.  като има предвид, че много стартиращи и разрастващи се предприятия в Съюза разработват революционни технологии; като има предвид, че такива стартиращи и разрастващи се предприятия често биват придобивани от чуждестранни предприятия, преди да са достигнали зрялост; като има предвид, че тези придобивания често са под праговете на Съюза за контрол върху сливанията;

Л.  като има предвид, че МСП, които са от централно значение за конкурентоспособността на Съюза, в частност предприятията, които са собственост на семейства, са изправени пред предизвикателства, свързани с приемствеността; като има предвид, че моделите на финансово участие на служителите могат да насърчат икономическите перспективи за МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, да стимулират талантите и да преодолеят различията в наследяването, когато наследяването в рамките на семейството не е възможно, и по този начин да подкрепят дългосрочната стабилност и растеж;

М.  като има предвид, че повишаването на правната сигурност и предвидимостта за дружествата, извършващи дейност в различни държави членки, е от съществено значение за укрепване на позицията на Съюза като водещо място за предприемачество, иновации и устойчиво развитие на стопанската дейност;

Общи принципи

1.  приветства ангажимента на Комисията да представи законодателно предложение за 28-и правен режим за дружествата;

2.  изтъква, че 28-ият режим трябва да бъде амбициозен по отношение на съдържанието си и на формата си; подчертава, че правилата относно 28-ия режим трябва да бъдат еднакви в целия Съюз и че на държавите членки не следва да се позволява да запазват или въвеждат в националното си право разпоредби, които се отклоняват от предвидените в законодателния акт относно 28-ия режим; счита използването на регламент като най-подходящата мярка за въвеждането на 28-ия режим; признава, че директива за максимална хармонизация би могла да служи на същата цел; противопоставя се на използването на член 352, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) като правно основание, тъй като той изисква единодушие в Съвета, което би могло значително да забави приемането на законодателния акт относно 28-ия режим и да застраши амбицията и съгласуваността на корпоративната форма, приета съгласно 28-ия режим; настоява за използването на правно основание, което ще даде възможност за приемане на законодателния акт относно 28-ия режим в Съвета с квалифицирано мнозинство; поради това счита, че може да се наложи 28-ият режим да се състои от пакет от отделни законодателни предложения; отчита, че подходящото правно основание за въпроси от областта на дружественото право са член 50 и член 114, параграф 1 от ДФЕС; счита, че директива относно 28-ия режим трябва да бъде директива за максимална хармонизация, за да бъдат постигнати целите на 28-ия режим;

3.  изразява критично отношение към използването на засиленото сътрудничество, както е посочено в член 20 от ДЕС и член 329 от ДФЕС за целите на създаването на 28-ия режим; подчертава, че подобен подход рискува да фрагментира вътрешния пазар, противно на процеса на интеграция на Съюза;

4.  признава факта, че мерките за хармонизиране в областта на дружественото право въз основа на член 50 и член 114, параграф 1 от ДФЕС изискват прилагане в националното право на държавите членки; счита, че в този случай е необходима директива за максимална хармонизация, съдържаща ясно определен набор от основни въпроси, без да се засягат трудовото и социалното право, за да се гарантира наличието на еднакви правила във всички държави членки, без да се създават допълнителни административни или финансови пречки за предприятията;

5.  счита, че необходимостта от еднородност, ефикасност, съгласуваност и правна сигурност, за която призовават икономическите оператори, като например иновативните в световен мащаб МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия и инвеститорите в сектора, налага приемането на директива за максимална хармонизация;

6.  призовава Комисията да направи оценка на ползите от съгласувана рамка, включително по въпросите на данъчното облагане, с добавена стойност за стартиращите и разрастващите се предприятия, като част от пакета за 28-ия режим, за да се привлекат международни инвестиции и да се подкрепят иновациите и растежът в Съюза; подчертава, че Комисията следва да улеснява координацията и да насърчава най-добрите практики за намаляване на пречките, които възпрепятстват трансграничните операции, инвестициите и привличането на таланти;

7.  счита, че 28-ият режим е стратегическа стъпка към по-нататъшно задълбочаване на вътрешния пазар, като по този начин се дава тласък на европейската интеграция и конкурентоспособната сили;

8.  отново заявява, че дружествата, които доброволно се включват в 28-ия режим, следва да бъдат обвързани от неговите правила;

9.  подчертава, че изборът на дадено дружество да участва в 28-ия режим трябва да бъде автоматично признат в националния правен ред на всички 27 държави членки;

10.  отчита риска от това, че 28-ият режим би могъл да даде възможност за заобикаляне на задължителната вътрешна защита за работниците, техните представители и професионалните съюзи, както и други уязвими страни; подчертава, че 28-ият режим в никакъв случай не трябва да се превръща в средство за подкопаване, намаляване, отслабване или заобикаляне на съществуващите нива на защита на равнището на Съюза или на национално равнище; настоява да бъдат установени ефективни гаранции чрез материалноправни норми, които имат високо равнище на защита, и чрез стълкновителни норми, които гарантират прилагането на задължителни национални правила;

11.  счита, че създаването на 28-и режим е от основно значение за иновациите, конкурентоспособността и растежа, и счита, че предложението, заедно със свързаните с него регулаторни и изпълнителни мерки, следва да бъде прието и приложено възможно най-бързо;

Правна рамка на 28-ия режим

12.  счита, че 28-ият режим следва да се отнася главно до правилата на дружественото право и че само дружества с ограничена отговорност, които не се търгуват на фондовия пазар, следва да могат да участват в него; счита, че 28-ият режим следва да бъде набор от правила, които трябва да бъдат включени в съществуващите или новите национални дружествени форми;

13.  предлага корпоративната форма, обхваната от 28-ия режим, да се нарича „Societas Europaea Unificata“ (S.EU — унифицирано европейско дружество), което предполага добавяне на съкращението „S.EU“ към съществуващите национални съкращения на дружествената форма;

14.  подчертава, че 28-ият режим не засяга правото на Съюза и националното право в областта на трудовото и социалното право, включително правилата за участие на работниците и служителите, определени в член 2, буква к) от Директива 2001/86/ЕО, и правилата относно колективните трудови договори, приложими на мястото на работа; подчертава, че социалноосигурителните фондове трябва да се подчиняват на едни и същи правила на Съюза и национални правила относно несъстоятелността и не трябва да се отклоняват от каквито и да било правила, предоставящи на работниците и служителите преференциална защита при производства по несъстоятелност;

15.  подчертава необходимостта от опростено и цифрово учредяване и регистрация на дружествата; призовава за намаляване на сложността на процедурите и за цифровото приключване на процедурата по регистрация при създаването на S.EU в рамките на 48 часа, като при това се гарантира правна сигурност; призовава за задължителното интегриране на цифрови инструменти за подаване на дружествени документи и разкриване на информация онлайн през целия жизнен цикъл на S.EU и за пълното прилагане на принципа на еднократност за регистрацията и администрацията на S.EU; призовава да се даде възможност за цифрови процедури, като цифрови заседания за общите събрания и заседанията на управителните съвети;

16.  подчертава, че създаването на S.EU следва да бъде напълно интегрирано с инициативата за разработване на европейски бизнес портфейл, което би могло също така да рационализира и опрости цифровата идентификация и удостоверяване на автентичността, както и управлението на основни документи на дружествата, като по този начин се гарантира безпроблемно цифрово взаимодействие за S.EU във всички държави членки и се улесняват трансграничните операции; призовава освен това за пълното прилагане и оценка на действащото право на Съюза относно използването на цифрови инструменти в дружественото право, по-специално директиви (ЕС) 2017/1132 и 2009/102/ЕО, както и за по-нататъшна цифровизация и автоматизация на докладите до органите, които следва да бъдат основен приоритет в работата по регулаторното опростяване в Съюза;

17.  призовава за създаването или интеграцията в съществуващи структури на единен цифров регистър на равнището на Съюза, който да служи като точка за пряк вход за S.EU, като допълва и разширява съществуващата система за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS) чрез осигуряване на хармонизиран интерфейс с единен достъп за трансгранично използване, без да се създава нов отделен или паралелен регистър; изтъква, че цифровият портал не следва да замества действащите национални правила за учредяване, а по-скоро да служи като общ портал, където цялата информация, необходима на инвеститорите, ще бъде обобщена; подчертава, че цифровият портал трябва да бъде лесно достъпен, като позволява безпрепятствен достъп до националните търговски регистри, и следва да надгради или когато е целесъобразно, да придаде нов облик на съществуващия портал за електронно правосъдие; призовава цифровият портал да служи като платформа, която да улеснява сигурни цифрови процеси, със способност за съхраняване на документи, както и национални сертификати, които по-късно биха могли да бъдат признати във всички държави членки, за да се даде възможност за преносимост на сертификатите, като се подкрепя принципът на еднократност; изтъква, че цифровият портал следва да позволи да се използват проверими идентификационни данни, електронно подписване на документи, продажба и разпределяне на дялове, създаване и приемане на решения на управителните съвети и предоставяне на услуги за електронно фактуриране; подчертава, че цифровият портал трябва да бъде многоезичен и да подпомага трансграничната оперативна съвместимост; подчертава, че тези цифрови инструменти ще повишат правната сигурност, ще намалят административната тежест и ще насърчат безпроблемното функциониране на дружествата в рамките на вътрешния пазар;

18.  призовава за по-нататъшно разработване и адаптиране на единен идентификационен код на дружеството в Съюза, за да се рационализира регистрацията, да се повишат прозрачността и доверието, да се улесни проверката на идентичността на дружествата и да се води борба с измамите, изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане; подчертава, че това би дало възможност на дружествата да съхраняват по сигурен начин и да споделят проверими идентификационни данни с органите в целия Съюз; насърчава Комисията да работи за оперативна съвместимост с глобалните инициативи за идентификация на дружествата;

19.  счита, че възможността за регистрация като S.EU следва да отчита разнообразието на бизнес моделите и не следва да се ограничава до нова категория „иновативни дружества“ или до други ограничаващи фактори; предупреждава, че създаването на такава нова категория би добавило ненужна бюрокрация; пояснява, че следва да бъде възможно само физически или юридически лица, които пребивават или са установени в Съюза, да учредяват S.EU;

20.  счита, че S.EU следва да служи като дружествена форма за отделни субекти и за единно управление на група, и счита, че следва да бъде възможно S.EU да функционира като дружество майка или като дъщерно дружество на дружество майка S.EU;

21.  подчертава, че регистрираното седалище на дадено дружество трябва да бъде в една от 27-те държави членки, за да отговаря на условията за регистрация като S.EU; подчертава, че регистрираното седалище и мястото на действително управление може да бъдат в различни държави членки;

Предпазни мерки, включително дългосрочни стратегии и факултативни форми на управление на собствеността

22.  призовава в законодателното предложение относно 28-ия режим да бъдат включени факултативни форми на управление на собствеността, „заключване на активи“ и различни класове дялове, особено такива за вярност и от два класа, в т.ч. дялове с право на вето; подчертава, че европейските иновативни дружества, и по-специално МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, се нуждаят от алтернативни пътища за достъп до капитал; подчертава необходимостта от алтернативни модели на финансиране през ранните етапи от жизнения цикъл на S.EU; счита, че предприемачите може би ще искат да се защитят от „придобивания убийци“, за да се предотврати преместването на иновации, често осъществявани с подкрепата на европейски публични фондове за научни изследвания, извън Съюза; счита, че регламентът за сливанията е недостатъчен за справяне с този проблем;

23.  подчертава, че не трябва да се подкопават съществуващите стандарти на равнището на Съюза или на национално равнище, като по този начин се насърчава правната сигурност и се защитават обществените интереси, например предотвратяване на изпирането на пари, зачитане на режимите на санкции на Съюза и защита на работниците и служителите, техните представители и профсъюзни организации, както и на други уязвими страни в националния правов ред на държавите членки; отново заявява, че всяко S.EU трябва да спазва изискванията, определени в трудовото право на Съюза и в националното трудово право;

24.  счита, че е необходимо да се включат гаранции за участието на работниците и служителите, техните представители или и двете в делата на дружеството; разбира участието така, както е определено в член 2, буква к) от Директива 2001/86/ЕО; отново заявява, че S.EU следва да бъдат третирани по същия начин, както сходните местни дружества в съответната им държава членка по произход и сходните дружества от Съюза, учредени по реда на чуждестранно право, от всяка приемаща държава членка, като същевременно се гарантира, че изкуственото използване на S.EU с цел заобикаляне на настоящите равнища на защита на участието на работниците и служителите, определени в правото на държавите членки, се предотвратява ефективно; подчертава, че по отношение на S.EU следва да се прилагат действащите правила относно участието на работниците и служителите, ако има такива, в държавата членка на работа; подчертава, че S.EU трябва съответно да въведат, в съответствие с приложимото национално право на мястото на работа, права на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет, след като броят на работниците и служителите на S.EU надвиши който и да е праг, определен в националното право на мястото на работа, за задействане на права на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет в съответната държава членка; счита процедурата за преговори, предвидена в членове 3 — 7 от Директива 2001/86/ЕО, за резервен вариант, при условие че вече установените права на участие на работниците и служителите не се заобикалят;

25.  подчертава, че 28-ият режим не следва да води до създаването на фиктивни S.EU или до увеличаване на броя на дружествата „пощенски кутии“, тъй като тези практики подкопават регулаторната цялост, нарушават лоялната конкуренция и подриват истинската икономическа дейност в рамките на Съюза; подчертава, че 28-ият режим не следва да засяга правата на профсъюзните организации и организациите на работодателите да договарят колективни трудови договори;

26.  счита, че дружество, за което официално е установено нарушение на задължителните правила по отношение на измамите, данъчното облагане, невнасянето на вноски за социална сигурност или участието на работниците и служителите, не следва да има право да използва 28-ия режим;

Привличане и подпомагане на таланти

27.  подчертава, че рамката на S.EU следва да улеснява партньорствата с университети, научноизследователски институти и служби за трансфер на технологии, за да се ускори преходът от лабораторията към пазара, да се осигури достъп до научноизследователска инфраструктура и експертен опит и да се подкрепи търговската реализация на резултатите от научните изследвания, като по този начин се укрепят основаните на иновации екосистеми;

28.  подчертава, че рамката на S.EU следва да улеснява свободното движение в рамките на Съюза, без да са необходими посредници в административните процеси, като същевременно се спазват приложимите правила на Съюза и национални правила относно трудовото и социалното право;

29.  подчертава, че привличането на най-добрите таланти е от съществено значение за растежа и иновациите в Съюза и че МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия често се сблъскват с трудности при предлагането на подходящи конкурентни финансови стимули в рамките на единния пазар, като дялове или участие в разпределението на печалбата, за да привличат и задържат квалифицирани специалисти; подчертава, че повишаването на производителността, иновациите и социалното приобщаване трябва да вървят ръка за ръка; счита, че следва да се обмисли хармонизирането на правилата за финансово участие на работниците и служителите, по-специално чрез създаването на планове и опции за придобиване на дялове от работниците и служителите;

30.  подчертава, че хармонизираните правила за финансово участие на работниците и служителите са сред основните искания на предприемачите, които срещат трудности при предоставянето на еднакви ползи на своите работници и служители в рамките на вътрешния пазар; подчертава, че хармонизираните правила не следва да засягат фискалната политика, а по-скоро да дават възможност на работниците и служителите да придобиват прогресивни опции за дялове; счита, че наличието на подобни хармонизирани правила ще осигури възможност на работниците и служителите да придобият участие в собствеността и да се възползват пряко от успеха на своето дружество, което ще насърчи дългосрочната лоялност, иновациите и по-справедливото разпределение на растежа; подчертава, че е важно Комисията да установи насоки относно оценката на собствения капитал и относно сроковете на придобиване на права; отбелязва в този контекст, че въпросите, свързани с данъчното облагане, които правят финансовото участие на работниците и служителите привлекателно от данъчна гледна точка, са както чувствителни, така и от решаващо значение за успешното привличане на най-добрите таланти, поради което призовава Комисията да разгледа тези въпроси като част от пакета за 28-ия режим, за да се осигури правна съгласуваност и трансгранична приложимост;

31.  настоява, че хармонизираните правила за схемите за финансово участие на работниците и служителите следва да бъдат разработени по такъв начин, че да допринасят за създаването на по-благоприятна работна среда и следва да не допускат дискриминация; подчертава, че тези схеми не следва да заменят или намаляват възнаграждението и трябва да са с нисък праг за достъп на работниците и служителите до тях;

Достъп до капитал

32.  подчертава, че законодателното предложение относно 28-ия режим за създаване на S.EU следва като цяло да внесе яснота за европейските и чуждестранните инвеститори, така че техните трансгранични инвестиции да следват хармонизирани правила;

33.  призовава за разработването на стандартизирани многоезични образци на документи, които да се използват от S.EU в целия Съюз за изготвянето на споразумения на съдружниците и устави, и призовава използването и спазването на тези образци на документи и други, свързани с учредяването на дружеството и оперативни образци, специално пригодени за S.EU, да са под наблюдение от страна на цифровия портал, посочен в точка 17, за да се осигури правна яснота, лесно трансгранично използване и познаване от страна на инвеститорите; препоръчва тези образци на документи да служат като незадължителни образци по подразбиране в рамките на процеса на регистрация на S.EU; препоръчва да се даде възможност за отклонение от образците на документи, за да се вземат предвид специфичните за дружествата изисквания;

34.  счита, че законодателното предложение относно 28-ия режим следва да съдържа хармонизирани правила относно дълговите инструменти, подобни на капиталовите, включително свързаните с тези инструменти правила относно несъстоятелността, които дават възможност на инвеститорите да инвестират в дружество, без да придобиват права на контрол върху това дружество;

35.  отново заявява, че достъпът до финансиране не следва да се ограничава до рисковия капитал, а следва да обхваща и други видове инвестиции, включително капиталови инвестиции и инвестиции със социално въздействие, пенсионни схеми и публични инвестиционни фондове, за да се осигури необходимият достъп до капитал;

36.  счита, че следва да се предвиди разпоредба за улесняване на сътрудничеството на МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия с научноизследователски институти с цел подпомагане на създаването на нови предприятия чрез отделяне (спин-оф) и трансфер на знания; подчертава, че за тази цел създаването на S.EU следва да бъде напълно интегрирано с инициативите на Съюза за улесняване на подобряването на достъпа до данни в контекста на научните изследвания;

Уреждане на спорове

37.  счита, че следва да се създаде алтернативен механизъм за уреждане на спорове за свързани с S.EU спорове, за да се осигури тяхното бързо и специализирано уреждане; счита освен това, че държавите членки следва да обмислят въвеждането на специални отделения в рамките на своите национални съдилища, които да разглеждат спорове между дружества, свързани с S.EU, и че следва да бъде възможно тези специални отделения да работят по уреждането на споровете на английски език;

Оценка на въздействието, преглед и оценяване

38.  настоятелно призовава Комисията да извърши и публикува всеобхватна и прозрачна оценка на въздействието на всяко ново законодателно предложение, свързано с 28-ия режим, като се съсредоточи върху въздействието на мерките за хармонизация за дружествата и върху социалните, фискалните и правните последици, както и върху риска от отслабване на националните стандарти за защита;

39.  призовава Комисията да осигури всеобхватен преглед, и при необходимост редовно преразглеждане, на 28-ия режим, включително оценка на процента на възприемане на този режим сред дружествата, и по-специално МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, привеждането му в съответствие с променящите се потребности на дружествата и обществото, цялостната му пригодност за целта и въздействието му върху конкурентоспособността на Съюза; призовава Комисията да направи оценка и да докладва на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно потенциалното въздействие на новия законодателен акт върху развитието и икономическия растеж на МСП; счита, че цикълът на преглед следва да се провежда на всеки четири години, за да се осигури приспособимост към новите предизвикателства;

Заключителни разпоредби

40.  изисква Комисията да представи, не по-късно от първото тримесечие на 2026 г. и по реда на членове 50 и 114 от ДФЕС, предложение за директива, като следва препоръките, посочени в приложението към настоящото предложение за резолюция;

41.  счита, по отношение на финансовото отражение на исканото предложение, че то следва да бъде обезпечено чрез разпределянето на солидни бюджетни средства;

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/593/oj. (2) ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2012/1215/oj. (3) OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2014/910/oj. (4) ОВ L 258, 1.10.2009 г., стр. 20, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/102/oj. (5) ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2017/1132/oj. (6) ОВ L 321, 12.12.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/2121/oj. (7) ОВ L, 2025/25, 10.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/25/oj. (8) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/86/oj.

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Общи принципи и правно основание

Парламентът предлага корпоративната форма, обхваната от 28-ия режим, да се нарича „Societas Europaea Unificata“ (унифицирано европейско дружество, S.EU). Правилата за S.EU трябва да бъдат еднакви във всички държави членки и за да се преодолее разпокъсаността на вътрешния пазар, държавите членки не следва да могат да запазват или въвеждат в националното си право разпоредби, които се отклоняват от тези правила. За да се осигури стабилна, амбициозна и всеобхватна нормативна уредба, Парламентът настоява S.EU да бъде прието, като се използва правно основание, което предвижда прилагането на обикновената законодателна процедура с гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета. Поради това Парламентът се противопоставя на използването на член 352, параграф 1 от ДФЕС като правно основание. Парламентът възприема критично използването на засилено сътрудничество, тъй като тогава 28-ият режим ще може да се прилага само в подгрупа от държави членки, което, вместо да води до преодоляване на разпокъсаността на вътрешния пазар, ще го фрагментира допълнително и ще подкопае привлекателността на S.EU, които при тези обстоятелства няма да бъдат признати в целия Съюз. Може да се наложи 28-ият режим за създаване на S.EU да бъде приет чрез няколко законодателни акта, а не чрез един-единствен всеобхватен законодателен инструмент. В този случай всяко отделно законодателно предложение следва да предоставя същите гаранции, що се отнася до защитата на обществените интереси, например в областта на трудовото право, правата на работниците и служителите и профсъюзните права. Елементите на режима, свързани с дружественото право, трябва да бъдат приети съгласно член 50 и член 114, параграф 1 от ДФЕС, които са единствените налични правни основания за законодателни актове в областта на дружественото право, предвиждащи прилагането на обикновената законодателна процедура с гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета; следва да се отбележи обаче, че член 50 от ДФЕС допуска единствено приемането на директиви. При тези обстоятелства S.EU не следва да бъде автономна дружествена форма, а национална дружествена форма във всички държави членки, която трябва да съдържа набор от основни, хармонизирани чрез правото на Съюза елементи, за да се избегнат свръхрегулирането и наличието на разнородни национални S.EU, което ще противоречи на целта на 28-ия режим. Съкращението „S.EU“ следва да бъде добавено към съществуващите съкращения на националните дружествени форми.

S.EU следва да се основава на дружествените форми, установени съгласно националното право. Държавите членки следва да имат свободата да решат дали да разрешат на съществуващите национални дружествени форми да се преобразуват в S.EU или да създадат нова национална дружествена форма. Учредителите или собствениците на национална дружествена форма следва да могат доброволно да възприемат новия режим, което ще им позволи да използват обозначението „S.EU“.

S.EU следва да се признава автоматично в националния правен ред на всички държави членки като дружество с ограничена отговорност.

Приложимото право за създаването на S.EU следва да бъде правото на държавата членка, в която е регистрирано въпросното дружество. Чрез дерогация от този принцип и с цел защита на предварително определени обществени интереси следва да е възможно приложимото право да се определя въз основа на по-висш свързващ фактор, а не от мястото на учредяване.

За да се постигне правна сигурност по отношение на съставните елементи на S.EU, директивата, приета на основание член 50 и член 114, параграф 1 от ДФЕС, трябва да бъде директива за максимална хармонизация.

Парламентът съзнава риска, че едно автоматично признавано S.EU би могло да доведе до заобикаляне на задължителни вътрешни правила, които защитават работниците и служителите, техните представители и синдикални организации, други уязвими страни, както и други обществени интереси. Поради това корпоративните правила, уреждащи S.EU не следва да засягат правото на Съюза и националното право в областта на индивидуалното и колективното трудово право, включително правилата за участие на работниците и служителите в делата на дружеството, и следва да съдържат гаранции, които ефективно предотвратяват злоупотребата с S.EU.

2.  Приложно поле

Държавите членки следва да предвидят в своя национален правен ред набор от правила, които, когато са спазени, позволяват на националните дружествени форми да включват съкращението „S.EU“ в името на дружеството. За да отговаря на условията за регистрация като S.EU, националната дружествена форма следва да изпълнява следните условия:

–  трябва да бъде юридическо лице с правоспособност, което се признава автоматично във всички държави членки към датата на неговата регистрация;

–  трябва да бъде дружество с ограничена отговорност, в което отговорността на собствениците за дълговете на дружеството е ограничена до размера на техните дялови вноски;

–  не трябва да бъде дружество, чиито ценни книжа са допуснати до борсова търговия;

–  трябва да е дружество, учредено от едно или повече физически или юридически лица, които пребивават или са установени в държава членка;

–  трябва да бъде възможно да функционира като самостоятелно еднолично дружество или като дъщерно дружество на дружество майка, което е S.EU;

–  регистрираното му седалище трябва да се намира в държава членка;

–  трябва да има право да премести седалището си в друга държава членка, без да е необходимо прекратяване на дружеството или повторно учредяване, в съответствие с хармонизирани процедури, гарантиращи непрекъснатост на юридическата правосубектност.

За да се учреди дружество, което отговаря на условията за регистрация като S.EU, изискването за незабавно внесен минимален капитал за целите на регистрацията на това дружество трябва да бъде определено на 1 EUR, независимо от минималния капитал, който иначе се изисква съгласно приложимото национално право.

За да се гарантира защитата на кредиторите, Комисията следва да предложи всеобхватна правна уредба, която да включва алтернативни механизми, например тестове за платежоспособност. Подобни алтернативни механизми следва да бъдат пропорционални и прозрачни, с ясни критерии за оценка на финансовото състояние на дружествата и за смекчаване на рисковете за кредиторите.

За целите на опростяването, възможността за регистрация като S.EU не следва да се ограничава до нова категория „иновативни дружества“ или до други ограничаващи фактори, тъй като това ще създаде допълнителна бюрокрация и ненужна бюрократична тежест.

Ако S.EU възнамерява да се регистрира на фондовия пазар, от него следва да се изисква да се преобразува в акционерно дружество съгласно правото на Съюза или националното право в съответствие с правилата на Съюза и националните правила за преобразуване.

3.  Създаване на дружествената форма

Създаването и регистрацията на S.EU, следва да бъде изцяло цифрово и да е в съответствие с принципа на еднократност, съгласно който дружествата, подаващи документ в една държава членка, не следва да трябва да подават документи отново в друга държава членка. Създаването на S.EU трябва да приключи в рамките на 48 часа.

При създаването си S.EU следва да получи единна цифрова самоличност и идентификационен код на дружеството, за да се рационализира регистрацията, да се повишат прозрачността и доверието, да се улесни проверката на идентичността на дружествата и да се води борба с измамите, с изпирането на пари и с отклонението от данъчно облагане, като същевременно се гарантира правна сигурност.

За да се улесни постигането на тези цели, Комисията следва да създаде или включи към съществуващи структури и да управлява единен цифров портал на равнището на Съюза, който да служи на S.EU като точка за пряк достъп. Този портал следва да допълва и разширява съществуващата система за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS) чрез осигуряване на хармонизиран интерфейс с единен достъп за трансгранично използване, без да се създава нов отделен или паралелен регистър. Цифровият портал не следва да замества действащи национални правила за учредяване, а по-скоро да служи като обща платформа, където цялата относима информация, необходима на инвеститорите, ще бъде обобщена. Поради това държавите членки следва да предават автоматично документите на портала, като гарантират признаване и безпрепятствен достъп за заинтересованите лица. Платформата следва също така да предоставя информация относно националните процедури и ресурси, както и да предоставя достъп до примерни документи на инвеститорите за S.EU, да дава възможност за проверка на пълномощията, електронен подпис на документи, продажба и разпределяне на дялове, създаване и приемане на решения на управителния съвет и предоставяне на услуги за електронно фактуриране. Когато използва цифровия портал за регистриране на дадено S.EU, дружеството трябва да избере държава членка като място на учредяване, а оттам и националното право, уреждащо учредяването.

Цифровият портал на равнището на Съюза за дружествата следва да позволява извършването на регистрация под формата на S.EU, както и извършването на търсене на дружество, регистрирано като S.EU. Регистрацията, попълването и актуализациите следва да се управляват чрез цифровия портал само веднъж и следва да бъдат достъпни във всички държави членки въз основа на многоезичен интерфейс и хармонизирани стандарти за идентификация съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014. Цифровият портал може да използва мрежа от оправомощени децентрализирани регистри (ТДР), която записва най-важните свързани с дружеството събития, като регистрации или прехвърляне на дялове, с неизменими времеви печати.

Следва да е възможно всички парични вноски в брой за учредяването на дружеството, да се правят в публична доверителна агенция за периода преди приключването на откриването на банкова сметка. След откриването на банковата сметка доверителната агенция следва да преведе паричните вноски в брой по тази банкова сметка.

4.  Гаранции

Правилата относно S.EU не следва да засягат трудовото право на Съюза и националното трудово право, включително правилата относно участието на работниците и служителите, представителите на работниците и служителите или на едните и на другите, в делата на дадено дружество съгласно определението в член 2, буква к) от Директива 2001/86/ЕО. По принцип S.EU следва да бъде третирано от държавата членка на произход по същия начин като формата на дружество с ограничена отговорност по националното право, въз основа на която то е изградено, а от всяка приемаща държава членка – по същия начин като сходни дружества по чуждестранно право от Съюза, като се съблюдава за ефективното възпрепятстване на изкуственото използване на S.EU с цел заобикаляне на настоящите равнища на защита на участието на работниците и служителите, определени в правото на държавите членки.

Приложимото право към индивидуалните трудови договори продължава да се определя изключително съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 593/2008, а компетентността по отношение на индивидуалните трудови договори продължава да се определя съгласно глава II, раздел 5 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, включително съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Следователно изборът на страните не може да лишава работниците или служителите от защитата, която им осигуряват повелителните разпоредби, чието приложение не може да бъде избегнато чрез споразумение.

Приложимите към S.EU правила в областта на участието на работниците и служителите трябва да бъдат действащите правила относно участието на работниците и служителите, ако има такива, в държавата членка на регистрираното седалище. Ако обаче S.EU извършва икономическа дейност, която включва заетост в друга държава членка, без да се създава клон, агенция или дъщерно дружество, по отношение на S.EU трябва да се прилагат действащите правила за участие на работниците и служителите, ако има такива, в държавата членка по мястото на заетост, освен ако правният ред на седалището на S.EU предвижда поне същото равнище на права на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет, както се изисква съгласно правото на заетост. Ако е необходимо, S.EU следва да коригира съответно своя устав.

Когато приложимото право не може да бъде определено в съответствие с принципите, изложени в предходния параграф, като резервен вариант трябва да бъде започната процедура на договаряне, равностойна на предвидената в членове 3—7 от Директива 2001/86/ЕО, след като броят на работниците и служителите в поне една държава членка достигне праг, който им позволява те да се ползват с права на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет в тази държава членка, при условие че S.EU все още не е предвидил участие на работниците и служителите или че достигането на прага предполага промени в установеното участие на работниците и служителите.

Ако действащо национално дружество се преобразува в S.EU, членове 86л, 133 и 160л от Директива (ЕС) 2017/1132 трябва да се прилагат mutatis mutandis, при условие че не се заобикалят вече установените права на участие на работниците и служителите.

5.  Насърчаване на дългосрочни стратегии и незадължителни форми

С цел да се стимулират европейските иновативни дружества, да се привличат инвестиции и да се създават алтернативни пътища за достъп до капитал и модели на финансиране, както и да се предотврати преместването извън Съюза на иновации, чието създаване често се подкрепя от европейски публични фондове за научни изследвания, държавите членки следва да въведат правила, които позволяват на дружествата да изберат доброволно и неотменимо допълнителни схеми за правна защита. Целта на тези допълнителни схеми за правна защита следва да бъде предоставяне на подкрепа за европейските дружества, желаещи да се защитят от „придобивания убийци“ и преместване. Тези схеми могат да включват:

—  разделянето на правата на глас и икономическите права чрез различни класове дялове, включително дялове от два класа, дялове с право на вето и привилегировани дялове;

—  определянето на правата на глас като непрехвърляеми и ненаследими;

—  разпределяне на печалбата между инвеститорите или носителите на икономически права въз основа на договорно споразумение, ограничено във времето или по сума и което може да бъде прекратено по всяко време от всяка от страните;

—  ограничаването на презграничното преобразуване в субекти, които са избрали схемата за допълнителна правна защита, по-специално по отношение на заключването на активи.

Дружествата, които са избрали да участват в подобни допълнителни схеми за правна защита, следва да могат да включат обозначението „steward-owned“ (с разделени икономически права и права на глас) в наименованието на своето дружество.

Директива (ЕС) 2017/1132 следва да бъде изменена по отношение на презграничните преобразувания, сливания и разделяния, за да се даде възможност на държавите членки, които са избрали да въведат своя собствена национална дружествена форма с разделени права, да ограничат презграничното преобразуване на подобна национална дружествена форма до дружествените форми на други държави членки, които също предвиждат подобни форми на управление.

6.  Привличане и подпомагане на таланти

Привличането на квалифицирани и иновативни таланти е от решаващо значение за стимулирането на икономическия растеж, насърчаването на иновациите и поддържането на конкурентоспособността в условията на един бързо развиващ се световен пазар. Увеличаването на производителността, иновациите и социалното приобщаване трябва да вървят ръка за ръка. Рамката за S.EU следва да улеснява свободното движение в рамките на Съюза, без да са необходими посредници в административните процеси, като същевременно се спазват правилата на Съюза и националните правила, приложими в областта на трудовото и социалното право. S.EU следва да предвиди незадължителни хармонизирани правила в целия Съюз относно схемите за участие на работниците и служителите, по-конкретно относно структурирането на плановете за придобиване на дялове от работниците и служителите, улеснявани чрез отделен правен субект и създаването на планове за опции за дялове на работниците и служителите. Това ще даде възможност на МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия не само да привличат таланти, да насърчават дългосрочната ангажираност и да улесняват техните операции в рамките на различни национални пазари, като се отчита проектирането на различните действащи уредби, но и да насърчават пълноценното и справедливо участие на работниците и служителите в стойността, за чието създаване те допринасят чрез своя труд и интелектуален капитал. Хармонизираните правила относно незадължителните плановете за придобиване на дялове от работниците и служителите и планове за опции за дялове на работниците и служителите следва да се съсредоточат върху хармонизирането на основните елементи на дружественото право, рамката и структурните характеристики на плановете за финансово участие на работниците и служителите, без да се засягат фискалните правила. При разработването на хармонизирани правила в рамките на S.EU трябва да се вземат предвид следните принципи:

—  като предварително условие схемите за финансово участие на работниците и служителите не следва при никакви обстоятелства да заменят или намаляват обичайното основно възнаграждение или всяка друга форма на вноски, като социалноосигурителни вноски, а следва да бъдат обезщетение, допълващо всички социални и договорни права;

—  прозрачността и демократичното управление трябва да бъдат ключови принципи при разработването и прилагането на подобни схеми;

—  участието в подобни схеми трябва да бъде недискриминационно и да бъде отворено и запазено за всички работници и служители;

—  участието в такива схеми трябва да остане доброволно за работниците и служителите, а създаването на такива схеми трябва да остане незадължително за S.EUs;

—  тези схеми трябва да бъдат придружени от механизми за предпазване на работниците и служителите от необосновани финансови рискове.

Комисията, в консултация със социалните партньори и съответните заинтересовани лица и въз основа на най-добрите практики, следва да разработи насоки за S.EUs, за да се улесни прилагането, да се подобри осведомеността относно финансовото участие на работниците и служителите и да се гарантира сближаването на схемите за финансово участие на работниците и служителите в държавите членки. Насоките следва да включват информация за свързаните финансови рискове за работниците и служителите, да посочват възможностите за изкупуване от страна на работниците и служителите и за демократично управление, и да отчитат въздействието върху работниците и служителите.

Освен това Комисията следва да разгледа, като част от пакета за 28-ия режим, въпроси, свързани с данъчното третиране на финансовото участие на работниците и служителите, за да се гарантира правна съгласуваност и трансгранична приложимост. Докато бъде постиганата хармонизация на равнището на Съюза държавите членки следва да бъдат силно насърчавани проактивно да приемат мерки в подкрепа на финансовото участие на работниците и служителите в съответствие с целите на S.EU, за да направят дружеството привлекателно както за работодателите, така и за работниците и служителите, като се насърчават трансграничната мобилност и справедливостта.

За да бъде засилен иновационният капацитет на S.EU и да се ускори пазарната реализация на резултатите от научните изследвания, законодателното предложение следва да се придружава от мерки за насърчаване и улесняване на структурираните партньорства между S.EU и университетите, научноизследователските институти и бюрата за трансфер на технологии. Комисията следва да разработи насоки и образци на споразумения за сътрудничество за такива партньорства, като гарантира, че те са разбираеми, прозрачни и справедливи за всички участващи страни.

7.  Привличане на капитал

Държавите членки следва да въведат хармонизиран дългов инструмент, подобен на капиталов дългов инструмент, който да позволява на инвеститорите да инвестират в дружества, без да придобиват права на контрол върху дадено дружество, като права на участие в печалбата, скрито съдружие или заеми, обвързани с печалбата. Подобните на капиталови дългови инструменти следва:

—  да се създават чрез сключване на договорно споразумение между дружеството и инвеститора за предоставяне на капитал; въпросното споразумение трябва да посочва инвестираната сума, да включва определена дата на изплащане и да предвижда компенсация, която може да бъде под формата на фиксирана или променлива лихва или участие в печалбата;

—  да са подчинени на обикновените вземания по дългове;

—  да се третират като собствен или заместващ капитал за регулаторни и счетоводни цели.

С цел да се повиши правната сигурност в 27-те национални юрисдикции на вътрешния пазар и да се намалят пречките пред инвестирането в S.EU, Комисията следва да улесни разработването на стандартни многоезични образци на устав, споразумения на съдружниците и всички други съответни документи за S.EU и да създаде платформа, на която тези образци на документи и практическа информация се предоставят на всички официални езици на Съюза.

Комисията следва да назначи експертна група, натоварена с изготвянето на висококачествен стандартизиран образец на устав, който да отговаря на хармонизираните изисквания за S.EU. Тази експертна група следва да включва, наред с другото, представители на учредителите, инвеститорите и на профсъюзните организации.

Комисията следва да назначи допълнителна експертна група, натоварена с изготвянето на стандартизирани, справедливи и висококачествени образци на споразумения на съдружниците. Образците на споразумения на съдружниците следва да постигат баланс между интересите на учредителите и инвеститорите. Тази експертна група следва да включва, наред с другото, представители на учредителите и инвеститорите в рисков капитал.

Комисията следва да подкрепя и развива съществуващите инициативи относно изследванията и информацията относно Съвместен изследователски център за европейско и сравнително търговско право, който да обедини съпоставима информация със свободен достъп относно регулирането на стопанската дейност в държавите членки на всички официални езици на Съюза.

8.  Специализирани механизми за решаване на спорове

За да се ускори решаването на спорове във връзка с S.EU, следва да се създаде алтернативен специализиран механизъм за решаване на спорове. Участието в този механизъм следва да зависи от съгласието на участващите страни. Трудовите спорове от индивидуален и колективен характер следва да бъдат изключени от този механизъм, а компетентността в такива случаи следва да се определя в съответствие с членове 20—23 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Освен това държавите членки следва да обмислят въвеждането на специално отделение в рамките на своите национални съдилища — едно отделение в рамките на един конкретен съд на национално равнище или едно отделение в рамките на един конкретен съд във всяка федерална единица, в зависимост от съответната национална съдебна система. Тези отделения следва да работят по решаването на гражданскоправни спорове между дружества, свързани с дружествената форма S.EU, спорове, произтичащи от или във връзка с придобиването на S.EU или дялове в S.EU, и спорове между S.EU и членове на неговия управителен или надзорен съвет. Държавите членки следва да гарантират, че производствата пред такива отделения могат да се провеждат на английски език, при условие че участващите страни са съгласни с това.

9.  Оценка на въздействието, преглед и оценяване

Ефективността на 28-ия режим за насърчаване на иновациите, повишаване на конкурентоспособността, запазване на правната сигурност и предотвратяване на регулаторното заобикаляне на социалните и трудовите стандарти на Съюза и националните социални и трудови стандарти следва да се наблюдава непрекъснато.

Комисията следва да извърши и публикува всеобхватна и прозрачна оценка на въздействието по същото време като за всяко ново законодателно предложение, свързано с 28-ия режим, с акцент върху социалните, фискалните и правните последици, както и върху риска от отслабване на стандартите на Съюза и националните стандарти за защита. За да се гарантира правна сигурност и съгласуваност, Комисията следва също така да направи оценка на съществуващите национални модели и най-добри практики, като например функционалността на националните корпоративни регистри и автоматизираните цифрови процеси, които улесняват създаването на дружества, като същевременно се поддържат високи стандарти за прозрачност и отчетност. Комисията следва по-специално да проучи начини за оптимизиране на процедурите, за да се гарантира, че целият процес на регистрация, включително допълнителните проверки и проверките за съответствие, може да приключи в рамките на 48 часа, без да се засяга правната сигурност и в съответствие с процедурните гаранции.

Комисията следва освен това да осигури всеобхватен преглед, и при необходимост редовно преразглеждане, на 28-ия режим, включително оценка на процента на възприемане на този режим сред дружествата, по-специално МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, привеждането му в съответствие с променящите се потребности на дружествата и обществото, конкурентоспособността на Съюза, социалната защита и заетост и цялостната му пригодност за целта.

Комисията следва да оценява и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно потенциалното въздействие на законодателния акт върху развитието и икономическия растеж на МСП и спазването и въздействието върху трудовото право на Съюза и националното трудово право и стандартите за защита на работниците и служителите на всеки 4 години, за да се гарантира приспособимост към новите предизвикателства. Когато е целесъобразно, посоченият доклад следва да се придружава от законодателни предложения за преразглеждане.