Европейският Парламент,

–   като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията, направени по време на разискванията от 31 януари 2007 г. в следствие на устното запитване относно СУИФТ както и преговорите за ново споразумение между ЕС и САЩ относно системата за регистрация на пътници (СРП),

–   като взе предвид писмото отговор на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 30 януари 2007 г. относно запитването, отправено към нея, което повдигна въпроса, че ЕЦБ не е успяла да информира съответните органи за защита на личните данни и националните банки, относно практиката на САЩ за оценяване на данни, свързани с финансови операции, извършвани в СУИФТ, както и да използва своята власт за морално въздействие върху СУИФТ в този случай,

–   като взе предвид становището на Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, както е предвидено в член 29 от Директивата за защита на личните данни(1) (Работната група по член 29) относно бъдещото СРП и на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЛД) по отношение на ролята на ЕЦБ в случая със СУИФТ,

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.   като има предвид, че обмяната на данни и информация е ценен инструмент в международната борба срещу тероризма и свързаните с него престъпления;

Б.   като има предвид, че стопански организации с дейност от двете страни на Атлантическия океан все повече се озовават притиснати между противоречивите нормативни изисквания на законодателството на САЩ и ЕС;

В.   като има предвид, че обмена на лични данни трябва да се извършва съгласно подходяща законова основа, с ясни правила и условия, и трябва да е подсигурен с подходяща защита на правото на неприкосновеност на личния живот и на гражданските свободи на отделните граждани;

Г.   като има предвид, че борбата срещу тероризма и престъпността трябва да притежава подходяща демократична легитимност, което означава, че програмите за обмен на данни трябва при всеки случай да бъдат подлагани на парламентарен надзор и съдебен контрол;

Общи положения

1.  Подчертава, че по време на последните няколко години няколко споразумения, предизвикани от изисквания на САЩ и приети без никакво участие на Европейския парламент, особено споразумението относно системата за регистрация на пътници СРП и меморандума СУИФТ, както и съществуването на автоматична целева система на САЩ (ATS), доведоха до ситуация на законова несигурност по отношение на необходимите гаранции за защита на данните при обмяна на данни и трансфер между ЕС и САЩ с цел да се осигури обществена сигурност и, по-специално, за предотвратяване и борба срещу тероризма;

2.  Потвърждава, че решенията. предвидени до момента от Съвета и Комисията както и от частни компании, не защитават адекватно личните данни на гражданите на ЕС (както също се отбелязва в писмото от г-н Schaar, председател на Работната група по член 29, по отношение на новото временно споразумение за СРП и че това може да представлява нарушение на законодателството на Общността, а също и на националните законодателства, както в случая със СУИФТ (виж становище 10/2006 на Работната група по член 29 от 22 ноември 2006 г. и становището на ЕНОЛД от 1 февруари 2007 г.);

3.  Отбелязва, че в борбата срещу тероризма Конгресът на САЩ от известно време отправя искане към щатската администрация за приемане на по-целенасочени мерки, които по-добре гарантират правото на личен живот и са обект на парламентарен и съдебен контрол (както бе поискано, когато Конгреса бе уведомен за съществуването на програма на Агенцията за национална сигурност (NSA) за телефонно подслушване);

4.  Потвърждава резервите си, които наскоро бяха споделени от Конгреса относно метода за профилиране и изваждане на данни, който се състои в натрупване по безразборен начин на все по-големи количества лични данни, както в случая с автоматичната целева система (ATS), използвана от администрацията на САЩ;

5.  Приветства факта, че администрацията на САЩ наскоро взе предвид тези резерви и че ще се опита да подобри ситуацията посредством следните стъпки:

6.  Вярва, обаче, че тези подобрения са недостатъчни по отношение на защитата на данните за гражданите на ЕС и че горещо ще бъде приветствана възможността Акта за право на личен живот от 1974 г. да може да се прилага също и за гражданите на ЕС на реципрочна основа, за да могат те да имат достъп до своите данни, с право на поправка и изменение, както и да имат достъп до съдебен механизъм за обезщетение и до независим орган за защита на данните;

7.  Напомня увереността си, че такива гаранции за защита на данните биха улеснили обмена на данни като същевременно осигурят защита на правото на личен живот, и че такива трансфери във всеки случай би следвало да се основават на едно или повече международни споразумения със сходна структура като споразумението между ЕО и САЩ относно съдебно сътрудничество по наказателно-правните въпроси и екстрадирането, което понастоящем се разглежда в Конгреса на САЩ;

8.  Вярва, че тъй като такива международни споразумения засягат основните права на гражданите на ЕС както и на САЩ, Европейският парламент и националните парламенти на държавите-членки следва да бъдат изцяло включени в процеса, както следва да бъде включен и Конгреса на САЩ;

9.  Настоява, че по въпроси за защита на данни споразуменията следва да се стремят да постигнат високо равнище на защита по отношение на рисковете от злоупотреба и следва да бъдат допълнени от задължителни принципи на равнище ЕС по отношение на защитата на данни за целите на сигурността (трети стълб);

10.  Подчертава нуждата от приемане на Рамково решение относно защитата на личните данни в третия стълб; обръща внимание на факта, че в позицията, която прие единодушно на 27 септември 2006 г.(2), призовава това решение да бъде изчерпателно и амбициозно по своя обхват и да предвиди правила за защита на данните, които покриват също и обмена на лични данни с трети страни;

11.  Вярва, че е необходимо да определи със САЩ обща и споделена рамка за опазване на необходимите гаранции, които са необходими в специални партньорства между ЕС и САЩ в борбата срещу тероризма, която може също да работи във всички аспекти по отношение на свободното движение на хора между ЕС и САЩ;

12.  Очаква, че тази стратегия за трансатлантическо партньорство ще бъде разисквана на следващата среща на високо равнище между ЕС и САЩ на 30 април 2007 г. и счита, че, в тази връзка, следва да се засилят контактите между Европейския парламент и Конгреса; отправя следите искания:

По отношение на преговорите за дългосрочно споразумение относно системата за регистрация на пътници (СРП)

13.  Подчертава, че, в допълнение на точките приети вече от Парламента в гореспоменатата позиция от 27 септември 2006 г., едно бъдещо дългосрочно споразумение следва да се основава на следните принципи:

Относно достъпът до данни от Електронните междубанкови финансови телекомуникации (СУИФТ)

14.  Отново потвърждава своята загриженост, че за период от четири години, при получаване на призовки, СУИФТ е прехвърлял на администрацията на САЩ масиви от данни за обработване там в нарушение на европейското и национално законодателство за защита на данните, включително и данни, които не се отнасят до американски граждани и които не са били генерирани на територията на САЩ, вследствие на решение на СУИФТ, основано на търговски и системни съображения да има систематично дублиране на данните в огледална информационна система, базирана в САЩ;

15.  Счита за много тревожно, че тази ситуация, която е в разрез с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с Хартата за основните права на Европейския съюз, както и с Договорите и вторичното законодателство (Директивата за защита на личните данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни(4)), не е била силно критикувана в по-ранен етап или от Европейската централна банка, или от групата на десетте централни банки, които контролират дейностите на СУИФТ, и че Европейските банки и техните клиенти едва наскоро са научили за ситуацията чрез съобщения в пресата;

16.  Изразява голямо съжаление от факта, че няколко месеца след като тези въпроси станаха известни, Съветът все още не е взел позиция по въпроса, засягащ толкова много граждани, клиенти и фирми, и че само седем от 27те държави-членки са отговорили на въпросника, изпратен от Европейската комисия, с цел получаването на разяснения относно спазването на националното и общностно законодателство за защита на данните;

17.  Изразява отново своята загриженост относно настоящата система за наблюдение на СУИФТ, чиято отговорност принадлежи на групата от 10 централни банки, контролирана от ЕЦБ, но без да има официална компетенция; призовава Съвета и ЕЦБ да обмислят заедно начините за подобряване на тази система, за да осигурят правилното функциониране на процеса за задействане на тревога с всички произтичащи последици, с оглед на действията, които трябва да се предприемат;

18.  Подкрепя становището, изразено от ЕНОЛД относно ролята на ЕЦБ и приканва ЕЦБ:

19.  Отново изразява своята увереност, че при ясно определени условия данните, събрани от финансови операции могат да бъдат използвани изключително за целите на съдебно разследване във връзка с установяване на съмнения за финансиране на тероризма и припомня, че ЕС и САЩ са приложили Препоръка VII на Групата за финансови действия (FATF), в съответните си законодателства (Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за наредителя, придружаваща паричните преводи(5) и в Закона на САЩ за банковата тайна);

20.  Припомня, че от 31 декември 2006 г. съгласно Препоръка VII на FATF, финансовите институции са задължени да събират и пазят определени специфични данни относно паричните преводи в размер на USD 1000 или повече в Европа и (USD 3000 в САЩ); всички тези данни трябва при поискване да бъдат предоставени на властите(6);

21.  Вярва, че ЕС и САЩ са основни и лоялни партньори в борбата срещу тероризма, и че законодателната рамка следва да бъде основа за преговори за евентуално международно споразумение, основано на предположението, че като белгийска компания, СУИФТ се подчинява на белгийското законодателство и следователно е отговорен за обработването на данните в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО; следователно, съвсем естествено е СУИФТ да бъде задължен да спре настоящата си практика да използва отново всички данни, касаещи европейските граждани и фирми в системата си в САЩ или да премести тази система с база данни извън юрисдикцията на САЩ; настоятелно призовава това международно споразумение да осигури нужните гаранции срещу злоупотребата с данни по икономически и търговски цели;

22.  Обръща внимание на факта, че СУИФТ предоставя услуги извън ЕС и САЩ, и по тази причина счита, че всяка приета мярка трябва да взема под внимание глобалния аспект на услугите на СУИФТ;

23.  Призовава Комисията, която е компетентна в законодателството за защита на данните и в законодателството за разплащателните системи, да анализира възможностите за икономически и търговски шпионаж в най-широк смисъл, които произлизат от концепцията на настоящите системи за плащане, включително и по-специално, доставчиците на съобщения, и да докладва за начините за справяне с този проблем;

24.  Отбелязва, че финансовите услуги могат да бъдат изключени от Споразумението в сферата на сигурността, както е посочено в член 29 от Становище 10/2006 на Работната група; изразява своята загриженост от факта, че търговските дружества и сектори на ЕС, които развиват дейности в САЩ, които не се покриват от Споразумението в сферата на сигурността могат да бъдат принуждавани да предоставят лични данни на американските власти, в частност американските клонове на европейските банки, застрахователните компании, институциите за социално осигуряване и доставчиците на телекомуникационни услуги; призовава Комисията спешно да разследва този въпрос;

o
o   o

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на Конгреса на САЩ.

(1) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31). (2) Приети текстове, P6_TA(2006)0370. (3) ОВ L 220, 29.7.1989 г., стр. 1. (4) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1. (5) ОВ L 345, 8.12.2006 г., стр. 1. (6) (Вж. доклада, публикуван на 17 януари 2006 г. от Мрежата за противодействие на финансовите престъпления (FinCEN) относно докладването във връзка с презграничните телеграфни преводи: http://www.fincen.gov/news_release_cross_border.html ).