Европейският парламент,

–   като взе предвид Барселонската декларация от 28 ноември 1995 г., която полага основата на партньорството между Европейския съюз (ЕС) и южните и източни средиземноморски страни (ЮИСС), както и работната програма, приета на тази конференция,

–   като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2005 г. относно прегледа на Барселонския процес(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 12 април 2005 г., озаглавено "Десета годишнина на евро-средиземноморското партньорство: Работна програма за посрещане предизвикателствата на следващите пет години" (COM(2005)0139) и съответните приложения (SEC(2005)0482 и SEC(2005)0483),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 март 2003 г., озаглавено "Разширена Европа – съседни страни: Нова рамка на отношенията с нашите източни и северни съседи" (COM(2003)0104), стратегическия доклад за Европейската политика на добросъседство (ЕПД) (COM(2004)0373) от 12 май 2004 г., съобщението до Съвета от 9 декември 2004 г. относно предложенията за планове за действие съгласно ЕПД (COM(2004)0795), както и плановете за действие по отношение на Израел, Йордания, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Ливан, и Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Инструмент за европейско добросъседство и партньорство(2),

–   като взе предвид заключенията на евро-средиземноморските министерски конференции и секторните министерски конференции, проведени след стартирането на Барселонския процес, и по-специално заключенията на Седмата евро-средиземноморска конференция на министрите на външните работи, проведена в Люксембург на 30-31 май 2005 г.,

–   като взе предвид евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между ЕО и нейните държави-членки и Тунис(3), Израел(4), Мароко(5), Йордания(6), Египет(7), Ливан(8) и Алжир(9), и евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между ЕО и ООП (в полза на Палестинската автономия)(10); като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на последната фаза на митническия съюз (96/142/EО)(11),

–   като взе предвид споразумението за свободна търговия, известно като "Споразумение от Агадир", подписано от Йордания, Египет, Тунис и Мароко на 25 февруари 2004 г.,

–   като взе предвид стратегическото партньорство със Средиземноморието и Близкия Изток, прието от Европейския съвет през юни 2004 г.,

–   като взе предвид регионалния стратегически доклад за 2002-2006 г. и регионалната индикативна програма за 2005-2006 г. относно евро-средиземноморско партньорство (MEDA) 2002-2006 г.,

–   като взе предвид оценката на въздействието на устойчивостта на евро-средиземноморската зона за свободна търговия (ЗСТ), изготвена от Института за политика и управление на развитието към Манчестърския университет,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 1995 г. относно икономическите и търговските отношения между Европейския съюз и страните от Средиземноморския басейн(12),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 март 2000 г. относно средиземноморската политика на ЕС(13),

–   като взе предвид заключенията и препоръките (включително изготвената от Комисията петгодишна работна програма) на срещата на върха в Барселона на 27 и 28 ноември 2005 г.,

–   като взе предвид резолюцията от 11 май 2006 г. на Комисията по икономически и, финансови въпроси, социални дейности и образование към Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (EMPA) относно условията за трансформиране на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) в Евро-средиземноморската банка за развитие,

–   като взе предвид работата на EMPA,

–   като взе предвид своята позиция от 14 декември 2004 г. по проекта за регламент на Съвета относно финансовите и технически мерки, придружаващи (MEDA) реформата на икономическите и социалните структури в рамките на евро-средиземноморското партньорство (Кодифициран вариант)(14),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и комисията по земеделие и развитие на селските райони (А6-0468/2006),

А.   като има предвид, че Конференцията от Барселона от 27 и 28 ноември 1995 г. лансира един много амбициозен и уникален по рода си проект, именно създаване на нови и по-тесни политически, икономически, социални и културни връзки между северните и южните брегове на Средиземно море; като има предвид, че този проект позволи да се постигне голям напредък в региона, но все още е далече от приключване;

Б.   като има предвид, че политическите условя ("Споразумения от Осло"), които улесниха стартирането на Барселонския процес, междувременно радикално се измениха, и като има предвид, че мирното уреждане на положението в Близкия Изток е по-несигурно от всякога;

В.   като има предвид, че е в интерес на ЕС и държавите-членки Средиземноморският регион да се развива в рамките на взаимноизгодна, интегрирана икономическа и социална среда;

Г.   като има предвид, че силният демографски ръст в южните и източните средиземноморски страни се нуждае от въвеждане на икономически и социални политики и мерки, които повече не може да се отлагат;

Д.   като има предвид, че от общ интерес на ЮИСС и ЕС е намаляването на ръста на безработицата в региона и осигуряване на съответното население, и по-специално на младите хора и селското население, на достойни перспективи, при положение че между 2000 и 2015 г. трябва да бъдат създадени 35 милиона нови работни места за задържане на безработицата на сегашните й нива;

Е.   като има предвид, че икономиките на ЮИСС са в силна зависимост от външната търговия и като има предвид, че общият обем на вноса и износа представлява две трети от БВП; като има предвид, че значителна част от търговските потоци са към ЕС, макар да съставляват само 4 % от външната търговия на ЕС и като има предвид че структурата на износа на ЮИСС е много слабо диверсифицирана и тези страни остават специализирани в сектори, които слабо допринасят за растежа;

Ж.   като има предвид, че в сравнение с други икономически зони, и по-специално страните от Югоизточна Азия, ЮИСС са изгубили важни позиции по отношение на конкурентоспособност, индустриално развитие и перспективи за социално развитие, а и делът им в световната търговия съществено е намалял от 1980 г. насам въпреки сравнително постоянния икономически растеж; като има предвид, че едно подобно развитие трябва да бъде предмет на загриженост за ЕС и неговата политика на добросъседство, по-специално с оглед на последиците за социалната и политическа стабилност по неговите граници;

З.   като има предвид, че по отношение на търговията структурата на търговията между ЕС и ЮИСС много малко се е променила от старта на Барселонския процес, и като има предвид, че подписването на споразуменията за асоцииране все още не е довело до очакваните резултати;

И.   като има предвид необходимостта от зона за свободна търговия (ЗСТ), целяща изкореняване на бедността, осигуряване на пълна заетост, заздравяване на демокрацията и насърчаване на устойчиво развитие; като има предвид, че тази ЗСТ трябва да се основава на балансирани и правилно насочени правила, които са от първостепенно значение за по-доброто интегриране на ЮИСС в международната търговия, за осигуряване на икономическата им диверсификация, за оказване на помощ при посрещане на предизвикателствата на глобализацията и за осигуряване на справедливо разпределение на ползите от нея;

Й.   като има предвид, че засиленото икономическо сътрудничество в Средиземноморския регион предлага положителни перспективи и за икономиките на южноевропейските държави-членки и, следователно, задълбочаване на тяхната интеграция в единния пазар на ЕС;

K.   като има предвид, че двата бряга на Средиземно море продължават да представляват поразително несиметрична картина по отношение на икономика, социални и демографски фактори, и като има предвид значителните разлики между ЮИСС по отношение на развитието им;

Л.   като има предвид, че постоянното политическо и икономическо фрагментиране на ЮИСС и липсата на действителен интеграционен процес могат да имат много вредни ефекти върху Барселонската програма, и по-специално върху създаването на ЗСТ, чрез влошаване на ефектите на концентрацията на търговията, като това води до зависимост на определени ЮИСС от пазара на ЕС;

M.   като има предвид, че създаването на ЗСТ може да има ефекти, които са като цяло положителни в дългосрочен план, но и отрицателни в кратко- и средносрочен план в средиземноморските държави-членки на ЕС и в ЮИСС;

Н.   като има предвид, че въвеждането на ефективни съпътстващи мерки за намаляване и уравновесяване на развиващи се отрицателни ефекти на либерализацията за всички региони и държави е от общ интерес;

O.   като има предвид, че поради повишаващата се скорост на промените в нашите общества, основаващи се на информационни технологии, ЮИСС трябва да увеличат в количествен и качествен аспект усилията си в сферата на научнотехническите изследвания, с оглед стесняване на технологичната пропаст, която ги отделя от по-високо развитите страни в тази сфера, като това евентуално ще позволи по-продължителен и устойчив икономически растеж;

П.   като има предвид, че ЮИСС постигнаха забележителен напредък в началното образование, намалявайки в голяма степен нивото на неграмотност, което въпреки това остава високо в някои страни в региона; като има предвид, че достъпът до висше и университетско образование е ограничен само до малък относителен дял от населението, а училищната система все още няма капацитет да обучава професионален и технически персонал от високо ниво, за да създава действителен баланс между предлагането и търсенето на пазара на труда;

Р.   като има предвид, че успоредно с процеса, предназначен да създаде зона за свободна търговия между ЕС и ЮИСС, от първостепенно значение е ЮИСС да премахнат съществуващите политически и икономически пречки, които забавят интеграционния процес в целия регион, за да постигнат по-ползотворно сътрудничество помежду си;

Възобновяване на Барселонския процес

1.  Изказва съжаление във връзка с факта, че трите главни цели от Барселона (създаване на обща зона на мир и стабилност; създаване на зона на споделено благополучие чрез икономическо партньорство и създаване на ЗСТ; сътрудничество в социалните, културни и човешки дейности с цел насърчаване на диалога между културите в региона) далеч не са постигнати;

2.  Изтъква, че тези три стълба трябва непременно да развиват успоредно, за да се осигури успехът на процеса на евро-средиземноморска интеграция и да се намалят различията в развитието между двата бряга на Средиземно море;

3.  Подчертава, че укрепването на Барселонския процес спомага за разпространението на европейските ценности и европейския икономически и социален модел; припомня, че този процес предшества други, по-скорошни регионални инициативи и е придобил институционален характер; набляга на важността на тази инициатива като фактор за стабилност и на насърчаването на диалога;

4.  Подчертава, че успехът на Барселонския процес и на ЗСТ, в частност, изисква постоянно и конвергентно усилие от всички страни и по-голямо участие на гражданското общество и народите от двете страни на Средиземно море;

5.  Подчертава необходимостта от по-ясно определяне на целите на ЕПД, която, без да пренебрегва държавите от Източна Европа, не трябва нито да отслабва Барселонския процес, нито да облагодетелства двустранни подходи за сметка на многостранния регионален подход; счита, че по-ефективното приложение на ENPI към регионални проекти би създало възможност за подобряване на положението, с оглед насърчаване на действително интегрирана регионална икономическа зона; счита, че докато се застъпват за по-тясно сътрудничество с най-напредналите партньори и с надлежно отчитане на техните специфични политически, културни, религиозни и социални характеристики, ЮИСС трябва да продължат да се разглеждат като отделен субект;

6.  Счита че, като продължава да проявява добра воля, предвид натрупаните закъснения и срещнатите затруднения, датата 2010 г. за създаването на ЗСТ вероятно ще трябва да бъде преразгледана, така че да се отчетат множеството структурни промени в световната икономика от 1995 г. насам и необходимостта от по-предпазлив подход към свободната търговия между неравностойни партньори; приканва Комисията, държавите-членки на ЕС и ЮИСС да подновят Барселонския процес, като дадат приоритет на създаването на истинско социално-икономическо евро-средиземноморско пространство, което ще включва в още по-голяма степен социалните и екологичните аспекти в икономическата страна на партньорството;

7.  Призовава ЮИСС да не пропускат възможността за устойчиво развитие, която ще им позволи да отговорят по по-добър начин на нарастващите потребности на гражданите си за по-ефективно посрещане на предизвикателствата на глобализацията;

8.  Изразява съжаление, че оказваната от ЕС техническа и финансова помощ, макар и по никакъв начин да не за пренебрегване, не е съобразена с целите и амбициите на Барселонския процес, по-специално по отношение на социално-културните глави на Барселонската декларация и подпомагането на местните икономики;

9.  Счита, че ЗСТ ще може да предложи действителна възможност за растеж на ЮИСС само ако е планирана на единодушна, постепенна основа в контекста на рационално, предсказуемо партньорство, отразяващо социално-икономическите реалности на ЮИСС, насърчаващо икономическото развитие и задълбочаващо регионалната интеграция; набляга на значението на по-голямото участие на държавите-партньорки и стимулите, които дава партньорството; припомня, че притежанието на целите на партньорството се отнася и за двата бряга на Средиземно море; подчертава необходимостта да се даде на ЮИСС правото да контролират темпа, с който отварят търговията си и националните си стратегии за икономическо и социално развитие;

10.  Счита, че създаването на по-тесни институционални връзки между ЕС и ЮИСС е важен фактор за гарантиране успеха на Барселонския процес; застъпва се за значително увеличаване на броя на официалните и неофициални срещи между институциите на ЕС, държавите-членки, ЮИСС и компетентните местни органи; изразява надежда, че ЮИСС ще участват като наблюдатели в работата на специализираните европейски агенции и програми, към които проявяват интерес;

11.  Подчертава важността на регионалната интеграция на ЮИСС и засилването на търговията юг-юг; приветства споразумението за свободна търговия от Агадир, сключено на 25 февруари 2004 г. между Мароко, Тунис, Египет и Йордания; разглежда тази инициатива като необходима за създаването на истинска ЗСТ и приканва другите страни от региона да се присъединят към нея; същевременно смята за особено важно процесът на икономическа интеграция да бъде задълбочен и препятствията пред търговията между тези страни да бъдат бързо премахнати, за да могат да се използват изцяло възможностите за развитие на търговията юг-юг;

12.  Призовава ЕС да увеличи наличните ресурси за техническа и финансова помощ за ЮИСС в съответствие с амбициозните цели от Барселона и пропорционално на действителния напредък, който забележимо се постига в ЮИСС по отношение на зачитане на правата на човека, защита на работниците, опазване на околната среда, регионална интеграция и подобряване на качеството на местните обществени, образователни и културни услуги;

13.  Изтъква, че създаването на икономическа и търговска свободна зона в Средиземноморието не може да се разглежда отделно от политическите усилия, насочени към осигуряване на мир, демократизация, зачитане на правата на човека, равенство между половете и насърчаване на диалога между културите и религиите, и постоянно усилие за осигуряване на политически диалог и доверие между партньорите, които да играят действителна роля за установяване на демокрация в региона;

Търговска и митническа политика

14.  Подчертава, че митата все още представляват значителен дял от данъчните постъпления на ЮИСС; следователно счита, че е необходимо да се изготви график за последващи намаления, който да отчита икономическия напредък на ЮИСС и времето, необходимо за внедряване на справедливи данъчни реформи, предназначени да уравновесят намалението на постъпленията от мита;

15.  Счита, че в същото време следва да се предприемат ефективни мерки срещу нетарифните ограничения в областта на търговията, подчертавайки в тази връзка важността, която придобива отпускането на достатъчна техническа помощ;

16.  Призовава Комисията да вземе под внимание възможната ерозия на тарифните преференции, от които се ползват ЮИСС, предизвикана от подписването на споразумения за свободна търговия между Общността и някои трети страни, усъвършенстването на системата за обобщени преференции (СОП) в полза на развиващите се страни и предоставянето на системата за кумулация на произхода на някои азиатски страни, които са сериозни конкуренти на промишлеността на ЮИСС;

17.  Призовава Комисията да изготви процедура за компенсации в контекста на Барселонския процес и зачитаща стандартите на СТО, с оглед намаляване на отрицателното въздействие, което такава ерозия на тарифите може да има върху ЮИСС и, за в бъдеще, върху създаването на ЗСТ;

18.  Приветства напредъка по отношение на търговските облекчения, по-специално в митническата сфера с хармонизирането и опростяването на митническите процедури, автоматизирането и ускоряването на процедурите по подобряването на прозрачността, използването на електронни информационни и платежни системи и премахването на определени нетарифни бариери, които вече имат тенденция да изместват традиционните тарифни бариери, по-специално в сферата на стандартизацията и сертификацията;

19.  Отново заявява, че с оглед на интензификацията на международната конкуренция е необходимо засилване на политическата воля за изработване на по-съществен икономически и социален дневен ред, който ще подобри конкурентоспособността на основаващата се на познания икономика, ще стимулира растежа, обучението, иновациите и изследванията, ще създаде нови работни места и ще стимулира благоденствието с оглед на съвместното развитие;

20.  Призовава ЮИСС да изготвят схема за засилено сътрудничество и двустранно сближаване с оглед подпомагане на реформите в административната и стопанска среда в съответствие с принципа на доброто управление;

21.  Подчертава необходимостта митническите проверки да станат по-чести и по-строги с оглед борбата с контрабандата, подправянето и пиратството на стоки, практики, които, наред със загубата на постъпления, представляват сериозна заплаха за здравето на населението на въпросните региони;

Оценка на въздействието на устойчивостта на евро-средиземноморската ЗСТ

22.  Приветства публикуването на втората фаза на упоменатата по-горе оценка на въздействието на устойчивостта на ЗСТ, изготвена от Манчестърския университет; изразява изключителна загриженост за констатациите в тази оценка по отношение на очакваните отрицателни ефекти на ЗСТ в кратко- и средносрочен план; настойчиво призовава Комисията да включи препоръките на този доклад в бъдещите дискусии относно реализирането на ЗСТ, но, също така, да пренасочи преговорите към социалното сближаване и устойчивото развитие, за които това проучване се застъпва;

23.  Подчертава освен това значението на изготвянето на ръководна схема за партньорство, която да оценява проведените мерки за по-нататъшно развитие на целите; подобно ръководство може да се състои от изработване на инструмент за анализ и оценка за региона на Средиземноморието;

24.  Настоятелно призовава всички участници в евро-средиземноморското партньорство да обсъдят на министерско ниво констатациите на упоменатата по-горе оценка на въздействието на устойчивостта на ЗСТ и да очертаят последствията за нуждите на текущите преговори за ЗСТ;

Финансова и техническа помощ
MEDA и ENPI

25.  Изказва съжаление от факта, че ЕС не е успял да осигури съизмеримо с целите на Барселонския процес финансиране и това е една причините за натрупаното забавяне на създаването на ЗСТ;

26.  Отбелязва доброто изпълнение на програма MEDA II през периода 2004-2006 г. в сравнение с MEDA I, по-специално по отношение на увеличения абсорбционен капацитет, показан от страните бенефициенти, и гъвкавостта в програмирането и реализацията на проекти от 2000 г. насам;

27.  Приветства с интерес създаването на ENPI – нов инструмент за покриване финансовите аспекти на ЕПД и предложението на Комисията за увеличаване финансирането на 14 930 000 000 евро, за да покрие по-задоволително нуждите на отговарящите на критериите страни, при условие че той стане действителен конвергенционен инструмент и включва помощ за коригиране загубите от митнически приходи на средиземноморските партньорски страни и други загуби, свързани с либерализиращите се пазари;

28.  Счита сумата от 11 181 000 000 евро, одобрена от Съвета на 17 октомври 2006 г., за недостатъчна; изисква, когато се извършва междинен преглед на финансовите перспективи през 2008-2009 г., да се осигурят по-големи суми, които да позволят процесът на интеграция да постигне целите си;

29.  Изразява надежда, че този финансов инструмент ще стане по-ефективен чрез съсредоточаване върху изготвяне на по-значими и целеви програми и върху участието ("собствеността") на партньорите и гражданското общество на всички етапи на цикъла на управление на проектите; призовава правителствата на ЮИСС да предприемат всички необходими действия за подобряване оползотворяването на фондовете на ЕС, и по-специално фондовете за научноизследователска дейност, професионално обучение, укрепване на местната инфраструктура и обществените услуги и реорганизацията на промишлените и земеделските производствени системи; призовава Комисията и държавите-членки да се стараят да поддържат баланс между нашите съседи на изток и тези на юг и да отдават приоритет на финансирането на регионални проекти (особено проекти "юг-юг");

30.  Категорично повтаря, че при създаването на ЗСТ и особено за успеха на Барселонския процес ЕПД не трябва да опровергава основателните очаквания на ЮИСС, по-специално по отношение на географското разпределение на европейската финансова помощ и споразуменията за плащанията;

FEMIP

31.  Приветства добрите резултати, постигнати от Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) от неговото начало и счита, че подобряването му ще бъде от много важно значение за успеха на Барселонския процес; желае да го види трансформиран в реална Евро-средиземноморска банка за инвестиции и развитие;

32.  Отбелязва, че дейностите по програмите MEDA и FEMIP широко се допълват; призовава Комисията и ЕИБ да изготвят процедура за засилено сътрудничество и координация за стимулиране на ефективността на действията на ЕС както на стратегическо ниво, така и по управлението на специфични проекти;

33.  Счита, че до момента на постигане на консенсус между държавите-членки на ЕС предложената Евро-средиземноморска банка за развитие може да бъде разкрита с участието в началната фаза на заинтересувани в проекта европейски и южно-средиземноморски държави;

Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ)

34.  Отбелязва, че липсата на финансова атрактивност е една от главните спирачки за ПЧИ в ЮИСС, което се отразява отрицателно на икономическия растеж в региона;

35.  Припомня, че инвестициите(15) имат много важно значение за сключването на договори с подизпълнители, предаването на ноу-хау и посрещане нуждите на обучението в региона, който като цяло е незадоволително развит в индустриално отношение, както и по отношение на създаването на нови работни места;

36.  Счита за необходимо тези страни да се ангажират с търговска политика, която може да насърчи използването на местни частни инвестиции, по-специално чрез модернизиране на финансовите и банковите системи и улесняване достъпа на колкото е възможно повече хора до кредити;

37.  Подчертава значението на диалога между стопанските предприятия от двата бряга на Средиземно море за стимулиране на търговията и инвестициите;

Правила за произход и натрупване на произход

38.  Приветства разпростирането на паневропейската система за натрупване на произход върху всички ЮИСС; вярва, че това може да осигури на ЮИСС достъп до разширеното икономическо пространство, обхващащо евро-средиземноморския регион, както и страните от ЕФТА и страните от Централна и Източна Европа; изисква пълно съобразяване с призива на Палестинската автономия стоките, произведени в Окупираните територии, да могат да се идентифицират в рамките на правилата за произход;

39.  Следователно призовава ЮИСС да приемат във възможно най-кратък срок пан-евро-средиземноморските протоколи за произход в контекста на съответните им споразумения с ЕС и други пан-евро-средиземноморски партньори с оглед на постигане на най-добрия кумулативен паневропейски ефект чрез прилагането му в целия регион;

40.  Призовава ЮИСС бързо да организират програми за обучение, информация и разширяване на знанията относно правилата за произход и да гарантират подходящо обучение на икономическите оператори и митническите служители;

41.  Призовава Комисията, в съответствие с критериите, изложени в нейното съобщение (COM(2005)0100) относно правилата за произход в споразуменията за преференциална търговия, и в светлината на двете проучвания, проведени по поръчка на ГД "Търговия" и ГД "Развитие" след публикуването на Зелена книга 2005, да обсъди внимателно реформиране на тези правила (опростяване и повишена гъвкавост) и необходимостта да се упражнява по-ефективен контрол на приложението им с оглед избягване злоупотребата с преференции; изразява по-специално надежда, че новите регламенти ще гарантират съответствие с тези правила и зачитане на поетите в евро-средиземноморската зона ангажименти;

Селско стопанство

42.  Смята, че отварянето на селскостопанските пазари трябва да бъде дефинирано съвместно и приложено по постепенен и асиметричен начин, като бъде включена възможността за отпускане на определен брой дерогации и графици и като се държи сметка едновременно за перспективите на сектора, общи за ЕС и за ЮИСС, и различията и индивидуалните характеристики на селскостопанския сектор в различните страни; подчертава също така икономическата и социална значимост на този сектор за страните от ЮИСС и необходимостта да се избягва обедняването на селското население, което е фактор за изселване и концентриране във вече пренаселени градове, и по-специално крайморските;

43.  Призовава Комисията и правителствата на ЮИСС да отдадат приоритет на всички инициативи, насочени към модернизацията и устойчивото развитие на средиземноморския първичен сектор с оглед подобряване на условията за живот и създаване на нови селскостопански и неселскостопански работни места в провинцията;

44.  Призовава за въвеждане на интегрирана схема за техническа помощ и обучение на човешките ресурси; подчертава, че мерките на ЕС за селското стопанство в региона трябва да спомагат за определяне на надеждна програма за водите, опазване околната среда и биологичното разнообразие, защита на почвата и плодородността, гарантиране на хранителния суверенитет и придаване на нова стойност на типични регионални продукти; отново заявява подкрепата си за прилаганите от ЮИСС политики за диверсифициране на националното им селскостопанско производство;

45.  Счита, че насърчаването на дребното земеделие, адаптирано към местните условия, подобряването на околната среда и следователно на икономиката и здравеопазването на населението в селските райони, не може да се постигне единствено чрез достъп до либерализиран пазар на селскостопански продукти, а трябва да се приложи и схема за достъп до по-добър и по-качествен пазар;

46.  Счита, че вследствие на това всяко отваряне на пазарите между Европейския съюз и ЮИСС трябва да бъде постепенно, ориентирано към качеството, премерено и отчитащо структурите на стопанствата, селскостопанските политики и следваните реформи от всяка страна на Средиземно море; подчертава също така факта, че преговорите за достъп до пазара не може при никакви обстоятелства да се водят глобално, а на база случай по случай и продукт по продукт, и трябва да отчитат необходимостта от защита на "чувствителни" продукти, които следва да бъдат изключени от пълна либерализация, за да се предпазят местните производители от непоправими щети;

47.  Подчертава, че много средиземноморски страни са изразили желание да запазят своите търговски преференции спрямо общностния пазар; счита, че запазването на подобна преференциална и асиметрична система е несъвместимо с общата либерализация на селското стопанство; освен това подчертава факта, че ще бъде в общ интерес на всички средиземноморски страни да запазят някои механизми, чрез които да управляват доставките на своите пазари;

48.  Призовава всички социално-професионални участници в евро-средиземноморския сектор да създават благоприятни условия за сътрудничество в допълващи се сектори чрез насърчаване на допълващи се продукти както между северния и южния бряг на Средиземно море, така и, по възможност, между ЮИСС по оста юг-юг; придава, например, особено значение на случая с винарската промишленост или сектора плодове и зеленчуци, в които производството от двете страни на Средиземно море би могло да спомогне за развитие на по-изчерпателно и привлекателно снабдяване на потребителите;

49.  Подчертава в същата насока ползата от съвместно разработване на обща евро-средиземноморска политика на етикетиране въз онова на регистрирани наименования за произход – политика, която трябва да е съвместима в достатъчна степен с приложимите правила на ЕС, основани на регистрирани наименования за произход и органична сертификация и осигуряващи възможност за проследяване и прозрачност на производствените методи;

50.  Изразява убеждение, че либерализацията на пазарите на ЮИСС би облагодетелствала на първо място големите механизирани стопанства, които вече са напълно облагодетелствани от системата за компенсаторно финансиране; призовава институционалните участници от евро-средиземноморското партньорство да подобрят достъпа на малките производители до заеми и да разработят система за помощ под формата на надбавки за малките производители, които представляват преобладаващото мнозинство от фермерското население в тези страни и които ще пострадат първи от конкуренцията с Европейския съюз, и в дългосрочен план да заменят старата система на компенсации и помощи с нова система на подпомагане на устойчивите стопанства и инвестиции в малки преработватели на храни, за да подсилят конкурентоспособността на селските икономики чрез диверсификация, местен маркетинг и производство на продукти със специфично качество;

51.  Призовава да се помисли за изработване не селскостопанска политика, която действително да интегрира и двата бряга на Средиземно море, като дава приоритет на повишената сигурност на храните в ЮИСС пред търговските съображения, и да координира риболова и водоснабдяването;

Технически регламенти и стандарти, интелектуална собственост, конкуренция

52.  Счита, че един хармонизиран регулаторен контекст ЕС-ЮИСС би дал възможност за разширяване и консолидиране на търговията на ясна база не само чрез насърчаване на по-голяма прозрачност и честна конкуренция; смята, че хармонизацията или поне една последователна рамка по отношение на стандартите също вероятно ще насърчи развитието на търговията юг-юг;

53.  Подчертава значението на въвеждането на подходящи икономически стимули и техническа помощ за МСП, които изпитват трудности да поемат върху себе си разходите, произтичащи от хармонизацията на стандартите, предложени от споразуменията за асоцииране;

54.  Призовава ЮИСС да изготвят и прилагат законодателство за интелектуалната собственост, което отговаря на международните стандарти, насърчава иновациите и е достатъчно гъвкаво да отговори на изискванията и специфичните характеристики на въпросните страни; призовава Комисията да не изисква от ЮИСС да поемат задължения по отношение на интелектуалната собственост, които се простират извън изискванията на действащите, свързани с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (ТРИПС);

Услуги

55.  Вярва, че всяка либерализация на услугите във връзка със създаването на ЗСТ може да се извърши само въз основа на съгласуване с ЮИСС и чрез предоставяне на ЮИСС на правото постепенно да въвеждат и да контролират отварянето на чувствителни, уязвими сектори на икономиката си;

56.  Счита сектора на услугите като най-важен за успеха на евро-средиземноморската зона за свободна търговия; отбелязва, че той има критично значение за икономиките на ЮИСС и представлява около 50 % от БВП на Египет, Мароко и Сирия, 60 % от БВП на Тунис и над 70 % от БВП на Йордания и Ливан;

57.  Същевременно подчертава, че поетапната либерализация на услугите, сектор с особена важност за икономиките на ЮИСС, ще подпомогне тяхното икономическо развитие, допринасяйки за подобряването на инфраструктурите им, трансфера на технологии и знания и повишаването на стандарта на предоставянето на услуги на техните граждани; вследствие на това счита, че преговорите относно сектора на услугите трябва да протичат паралелно с преговорите относно търговията със стоки;

58.  Отбелязва официалното откриване на преговорите между ЕС и някои ЮИСС по либерализацията на търговията с услуги и инвестиции на Петата евро-средиземноморска конференция на министрите по търговията през м. март 2006 г.;

59.  Отправя искане към Комисията да продължи преговорите, започнати в Маракеш, и да ги завърши в сферата на услугите с някои ЮИСС, като включи всички модули и сектори, съгласно приетото в рамките на ТРИПС на СТО, и да отговаря на положителни оферти като обмисли приемането на разпоредби на ЕС относно засилени възможности в областта на свободното движение на работници в сферата на услугите (Раздел IV от ГАТС);

60.  Счита, че трябва да се прави разграничение между търговски услуги и обществени услуги; подчертава необходимостта обществените услуги да остават извън рамката на преговорите, особено тези, които се отнасят до основни човешки нужди, и тези, които им позволяват достъп до основни общественозначими блага като здравеопазване, образование, питейна вода и енергетика, както и такива, които играят водеща роля за културната идентичност като аудиовизуалните услуги;

Транспорт

61.  Смята, че развитието на евро-средиземноморската транспортна мрежа, основана на съвременни взаимовръзки и подготовката на обща стратегия за по-добро сътрудничество, координация и развитие, съставляват предпоставка за успеха на ЗСТ; разглежда евро-средиземноморската транспортна мрежа като жизненоважна за ЮИСС, за да могат да те се ползват от по-тясна оперативна съвместимост с трансевропейските транспортни мрежи и да участват при вземането на решения и изпълнението на бъдещи приоритетни проекти; в този контекст отправя искане да бъде отделено внимание на възможностите за осъвременяване на морските транспортни пътища като приоритетен въпрос и намаляване на разходите, свързани с морските товарни услуги;

62.  Призовава Комисията и ЮИСС да заделят достатъчно разполагаеми финансови средства за модернизация на инфраструктурата, като това по-специално важи за сектора логистика, и да проведат необходимите реформи, за да направят сектора по-конкурентоспособен и динамичен, отчитайки специфичното географско положение на региона, който е естествена транзитна точка за търговията със стоки между Европа и Азия (включително Китай и Индия в частност);

63.  Призовава ЮИСС, съвместно с Комисията, да направят секторите пътища и пристанища по-ефективни, за да се намалят много високите логистични и транспортни разходи, които правят регионалното промишлено и селскостопанско производство по-неконкурентоспособно; призовава, също така, да се помисли за сектора въздушен транспорт, с особено внимание към въздушните товарни услуги;

64.  Отбелязва с интерес предстоящото приемане от Съвета на съобщение относно разширяването на главни трансевропейските пътища до средиземноморските страни, като отчита необходимостта от действия за преориентиране на транспортните потоци в полза на този регион;

Енергетика

65.  Отбелязва, че повечето държави от Барселонския процес зависят във все по-голяма степен от външни енергийни доставки, и по-специално на петрол и газ, и че нарастващото търсене ще упражни допълнителен натиск върху съществуващите канали за доставка; на този фон важно ще бъде да се установи ефективно сътрудничество между средиземноморските страни в областта на енергийните доставки;

66.  Призовава изграждането на реален евро-средиземноморски енергиен пазар да се превърне в централен въпрос; в светлината на неотдавнашното повишение на цените на петрола и газта счита за жизненоважно за ЕС и тези ЮИСС, които не притежават енергийни ресурси, да положат координирани усилия за възобновяване на диалога с произвеждащите енергия страни, като се избягва, доколкото е възможно, сключването на двустранни споразумения, които вредят на интересите на ЕС и ЮИСС; отбелязва с интерес желанието на Комисията, изразено по повод на конференцията по външната енергийна политиката, проведена на 20 и 21 ноември 2006 г., за съгласуване на важната роля на Северна Африка и Близкия Изток във външната енергийна политика и призовава тези декларации да бъдат подкрепени с конкретни действия;

67.  Приветства въвеждането на практика на енергийно сътрудничество в Средиземноморския район под егидата на Римската евро-средиземноморска енергийна платформа (РЕСЕП); счита, че тази платформа може да осигури обща начална точка за заздравяване на сътрудничеството между ЕС и ЮИСС посредством създаване на възможности за провеждане на важни регионални инициативи и въз основа на други действия от общ интерес, за които може да се вземе решение;

68.  Приветства стартирането на важни субрегионални проекти като прогресивната интеграция на енергийния пазар на страните от Магреб в този на ЕС, интегрирането на пазарите на газ в региона на Машрек и строежа на газовите тръбопроводи Медгаз и Араб газ;

69.  Призовава Комисията, държавите-членки на ЕС и ЮИСС да проучат нови форми на двустранно и многостранно сътрудничество в енергийния сектор, по-специално във връзка с въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност; призовава, също така, ЮИСС да въвеждат в действие политики за насърчаване на разработването на възобновяеми енергийни източници и опазване на околната среда (дейността на петролните рафинерии и рисковете, свързани с транспортирането на въглеводороди през Средиземно море);

70.  Разглежда като жизненоважно участието на ЕС и на тези ЮИСС, които не разполагат с енергийни ресурси, в стратегически диалог относно възможностите за поощряване на широкомащабното производство на възобновяеми енергийни източници и предоставянето на ЮИСС на правото на участие в програми на ЕС, свързани с научните изследвания и разработки в сферата на възобновяемите енергийни източници;

71.  Подчертава ролята, която биогоривата от първо поколение може да играят като алтернативна форма на енергия, както и повишената им конкурентоспособност на енергийните пазари;

Околна среда и устойчиво развитие

72.  Приветства инициативата "Хоризонт 2020", лансирана на срещата на върха в Барселона през 2005 г., която е насочена към намаляване нивата на замърсяване на околната среда в региона чрез идентифициране на и справяне с най-значимите източници на замърсяване от настоящия момент до 2020 г.; набляга на факта, че тази инициатива вероятно ще допълни и лансира отново Стратегията за устойчиво развитие на Средиземноморието, одобрена през 1995 г.;

73.  Призовава Комисията и ЮИСС да се съсредоточат върху основната цел по отношение на околната среда да се преустанови замърсяването на Средиземно море (по-специално чрез намаляване на емисиите от промишлеността и градските отпадъци), като същевременно въведат по-добра форма на политическо и финансово сътрудничество с по-голямо участие на регионални и местни органи и представители на гражданското общество и частния сектор; призовава, също така, Комисията да провежда редовни оценки на постигнатия в тази област напредък;

74.  Призовава Комисията да се съсредоточи върху пълното прилагане на Протокола от Барселона относно базираните на сушата източници на замърсяване на морето от всички средиземноморски страни, особено чрез увеличено финансиране на Програмата за средиземноморска техническа помощ в областта на околната среда (METAP);

75.  Счита, че тази инициатива заслужава да бъде популяризирана доколкото е възможно и да получи пълна и категорична подкрепа от Европейския парламент с оглед на нейното важно значение не само за устойчивото развитие на региона (туризъм, риболов, земеделие, достъп до вода), но и за стандарта на живот на съседните региони;

Промишленост

76.  Отбелязва със загриженост, че ЮИСС са развили отрасли на промишлеността с ниски технологии, продукти с ниска добавена стойност, което ги прави по-уязвими пред външната конкуренция; поддържа становището, че за успеха на ЗСТ е необходима по-голяма конкурентоспособност на промишлеността на ЮИСС и призовава ЮИСС да приемат преки мерки за подпомагане на повишаването на конкурентоспособността на компании по отношение на европейските и азиатските производители;

77.  Призовава графикът за либерализация на промишления сектор да бъде съгласуван на основата на икономическите и социалните условия (включително нивото на безработица) във всяка ЮИСС и съответно въздействието върху околната среда;

78.  Призовава ЮИСС да изготвят регионални политики в сферата на промишлеността, позволяващи по-добри перспективи за икономии от мащаба и по-добра стратегия за развитие на микро-, малките и средни предприятия (ММСП) в региона; призовава Комисията и ЮИСС да насърчават ММСП чрез разработване на ефективни финансови услуги и предоставяне на техническа и административна помощ, която да им позволи да подобрят конкурентоспособността си;

79.  Призовава, също така, Комисията и ЮИСС да се ангажират със съвместни действия, насочени към: а) опростяване на административните процедури; б) осигуряване на по-автентично представителство на професионалните, стопански и синдикални асоциации; в) предоставяне на възможности за достъп до търговска информация; г) осигуряване на техническа помощ и подпомагащи услуги и д) осигуряване на обучение през целия живот;

Текстилен сектор

80.  Потвърждава своята загриженост относно последствията от изтичането на Споразумението за текстила и облеклото на 1 януари 2005 г. и отмяната на квотите за изпълнението в сектора на текстила и облеклото в ЮИСС и ЕС; подчертава, че този сектор играе ключова роля в икономиките на много ЮИСС и някои европейски страни; изтъква, че би било от полза да се приложи програма с подкрепата на Комисията с цел да се подобри конкурентоспособността на сектора;

81.  Счита, че основните трудности в текстилния сектор биха могли да доведат до необратими неблагоприятни последствия върху икономиката на страните от ЕС и ЮИСС и косвено върху създаването на ЗСТ; счита, че след като ЕС формулира новата си търговска и инвестиционна стратегия спрямо Китай, и като цяло европейската търговска политика спрямо Азия, следва да се отчете какво въздействие биха оказали те върху ЮИСС и страните от ЕС;

82.  Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки и частния сектор, да въведе ad hoc програми за предоставяне на помощ, за да се подобри конкурентоспособността на текстилните индустрии на тези страни и да се затвърдят традиционните им връзки с общностните производители;

83.  Счита, че настоящите трудности могат да бъдат преодолени чрез реорганизиране на сектора, така че той да се възползва от географската си близост с европейските пазари, като се концентрира върху производството от средно и високо ниво на качеството с кратки срокове на доставка (и на попълване на запасите) на конкуренти цени;

84.  Подкрепя установяването на евро-средиземноморска зона на производство като единствено средство не само южното, но и северното Средиземноморие да отговори на предизвикателството на конкурентните регионални блокове и да се гарантира запазването на индустриалното производство и заетост; счита, че е необходимо да се отпуснат целеви европейски фондове, за да се подпомогнат програми за изследвания, иновации или сътрудничество с тази цел;

85.  Подкрепя евро-средиземноморското партньорство, което насърчава сътрудничеството и конкурентоспособността в сектора чрез проактивна политика на решително подпомагащо обучение, изследвания и развитие, технологични иновации, разпространение на добри практики и обмяна на пазарни данни; препоръчва въвеждането на евро-средиземноморска мрежа от училища, институции за обучение и специализирани технически центрове на индустрията на текстила/облеклото, за да се насърчават партньорството в областта на техниката и изследователските програми;

86.  Отбелязва, че трудният достъп до финансиране и неподходящият характер на някои финансови инструменти все още са сериозни пречки пред малките и средни предприятия от сектора; призовава Комисията да предложи начини за преодоляване на тези недостатъци, както и стимули за запазване на част от производствената верига в страните от евро-средиземноморската зона;

Наука и технологии

87.  Изразява загриженост относно бавния напредък на повечето ЮИСС в областта на образованието и научните изследвания; въпреки безспорното увеличение на процента деца, които посещават училище, отбелязва продължаващата липса на взаимодействие между пазара на труда и образователната система, което сериозно се отразява върху производителността, трудовите умения, и бъдещото развитие на региона като цяло;

88.  Призовава Комисията и ЮИСС да предприемат мерки с цел подобряване на образователната система като цяло, да се обърне повече внимание на ролята на младите хора и да се насърчи по-честият обмен между университети, както и да се улесни навлизането на жените на пазара на труда чрез конкретни програми за обучение; изтъква, че увеличаването на броя на жените на пазара на труда е ключов фактор за икономическото развитие; приветства предприетите инициативи от евро-средиземноморската фондация за междукултурен диалог'Анна Линд" относно училищата на Евромед, екипите от млади научни изследователи на Евромед, университетските летни училища и програми за обмен, с които членовете на евро-средиземноморското партньорство разширяват диалога и сътрудничеството помежду си;

89.  Настоятелно призовава ЮИСС да отдадат приоритетно значение на изготвянето на модел за развитие, основан на икономиката на знанието, и значително да увеличат процента от БВП, който се отпуска за научни изследвания; приканва Комисията да предостави финансова и техническа помощ;

90.  Призовава Комисията да подкрепи междууниверситетската мрежа Евромеско, да спомогне за гарантиране на утвърждаването на институционално ниво на партньорството между университети, изследователски центрове, лаборатории и медицински академии, както и да насърчи мобилността на изследователите, преподавателите и студентите в следдипломно обучение от тези институции, и утвърждаването на съвместните изследователски програми;

91.  Призовава Комисията да направи оценка на съществуващите споразумения за отпускане на средства и за развиване на програми, с цел насърчаването на съвместни проекти между ЕС и ЮИСС, и да даде възможност на тези страни да участват по-активно в общностните изследователски рамкови програми;

92.  Подчертава значението на професионалното обучение, което играе ключова роля в развитието на фирмите; счита, че значението на професионалното обучение трябва да се утвърди чрез въвеждането на програми в съответствие с проблемите и нуждите на фирмите, набелязани от самите тях;

Търговия и развитие

93.  Подчертава, че търговската политика на ЕС не трябва да в разрез с целите на неговите политиките за развитие и намаляване на бедността, а трябва да ги допълва; подчертава, че повече от 30 % от населението на ЮИСС преживява с по-малко от 2 американски долара дневно; призовава ЕС да инвестира в конкретен план за действие за преодоляване на абсолютната и относителна бедност в Средиземноморието, т.е. средиземноморски вариант на Целите за развитие на хилядолетието и да се постигне развитие чрез търговия, средиземноморски вариант на "Подпомагане на търговията", като едновременно с това развива схеми за намаляване на бедността;

94.  Подчертава, че микрокредитирането, най-вече на дребните земевладелци в селскостопанския сектор, е основен начин за преодоляване на бедността и постигане на устойчиво социално и икономическо развитие, заедно с Целите на хилядолетието, както и мощно средство за освобождение, особено на жените; счита, че този нов микроикономически подход следва да заеме своето място в рамките на зоната за свободна търговия и като цяло в Европейската политика на добросъседство и Барселонския процес; призовава Съвета и Комисията още повече да подкрепят инициативите, които насърчават микрофинансирането в ЮИСС, значително да засилят съществуващите програми и да развият и насърчат нови системи, улесняващи достъпа до кредити за възможно най-голям брой хора;

95.  Подчертава значението на основни стандарти за заетост и достойни работни места за развитието на ЗСТ; отбелязва, че освен да подпомага развитието и да служи за намаляване на бедността, търговията трябва да увеличава социалния напредък и да гарантира достойни условия на работа; отбелязва, че търговските правила не трябва да погазват социалното законодателство и Рамковата конвенция на Международната организация на труда (МОТ); отбелязва, че борбата с всички видове експлоатация на работното място и зачитането на свободите на синдикалните организации са от съществено значение за честната търговия, която да е в полза на всички; настойчиво призовава Комисията да работи за постигането на тази цел в тясно сътрудничество с Международната организация на труда, и по-конкретно с цел въвеждането на планове за действие на Европейската политика на добросъседство;

96.  Призовава Комисията да вземе предвид нетърговски критерии в бъдещите преговори, така че търговията да не се развива в ущърб на условията на труд на местните хора; би желал въпросът със зоната за свободна търговия да бъде включен в програма за приемлив труд, посветена на ЮИСС, както и ЕС да предостави всичко необходимо за прилагането на подобна програма;

97.  Подчертава необходимостта от кодекси за поведение, съгласувани с многонационалните компании, които следва да включват целите за осигуряване на достойни работни места; препоръчва предприятията, които са със седалище в Европа и имат дъщерни предприятия в ЮИСС, редовно да проверяват дали дъщерните предприятия спазват кодексите за поведение; призовава всяко едно новосъздадено предприятие да приеме кодексите за поведение и да обяви това публично;

Заключителни съображения

98.  Обръща внимание на решението от срещата на върха в Барселона през 2005 г. за създаване на зона за взаимно сътрудничество по отношение на миграцията, социалната интеграция, правосъдието и сигурността; счита, че установяването на такава зона ще е важен завършек на установяването на реална евро-средиземноморска ЗСТ;

99.  Застъпва становището, независимо че условията все още не са налице, че зоната за свободна търговия трябва да бъде допълнена с постепенното и обвързано с условия разрешаване на свободно движение на работници, като същевременно взема предвид положението на европейския пазар на труда и настоящото становище на международната общност относно връзките между миграция и развитие; подчертава важността на необходимото намаляване на разходите за парични преводи, извършвани от мигрантите, с цел максималното им включване в местната икономика; смята, че е наложително да бъдат създадени правни и административни процедури, които могат да улеснят издаването на визи, по-специално за участниците в евро-средиземноморското партньорство, студентите, университетските преподаватели и социално-икономическите участници;

100.  Продължава да бъде обезпокоен от липсата на ясно определение на средиземноморската политика на ЕС и на дългосрочна стратегия за регионално развитие и стабилизиране; подчертава, че е необходимо процесът на евро-средиземноморското интегриране отново да заеме приоритетно място в дневния ред на ЕС;

101.  Изразява съжаление във връзка със систематичното разрушаване на икономическата система и инфраструктурата на Ливан по време на скорошния конфликт с Израел, което ще забави развитието на страната и установяването на ЗСТ; отбелязва резултатите от конференцията на 25 януари 2007 г. относно възстановяването на Ливан и подкрепя усилията, насочени към организирането на предоставяне на международна помощ за тези страни в дългосрочен план; призовава ЕС в контекста на настоящия процес на омиротворяване да продължи да предоставя адекватна финансова помощ, за да се помогне на ливанците да се справят с предизвикателствата на икономическото и социално възстановяване на тяхната страна след конфликта през юли 2006 г.; изразява силното си безпокойство от положението в палестинските територии, като призовава Съвета и Комисията, в сътрудничество с международната общност, да предоставят на палестинското население значителна хуманитарна помощ; отбелязва факта, че Израел е прехвърлил част от палестинските такси и мита, които е задържал, и призовава израелското правителство незабавно да осъществи изплащане на остатъка от тези замразени суми; настоятелно призовава Комисията да изисква спазване на клаузите, свързани с Барселонския процес, и по-специално клаузата за правата на човека, включена в споразуменията за асоцииране и други планове за действие, с цел установяването на зона на свобода и сигурност в региона;

102.  Счита, че, като се имат предвид преди всичко наскоро предприетите мерки в рамките на Европейската политика за съседство, както и новото присъствие на Китай в Африка, целта на външната политика на ЕС в Средиземноморието е да подкрепя и насърчава политическите, демократичните и социално-икономическите реформи в партньорските страни, за да създадат заедно зона на споделено благополучие;

103.  Подчертава ролята на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея в партньорството като демократичен орган, съставен от членове на парламентите на страните от двата бряга на Средиземно море, който подкрепя трите стълба на Барселонския процес; накрая, призовава към засилване на икономическото сътрудничество между Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, Комисията и Съвета на Европейския съюз;

o
o   o

104.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавните и правителствени ръководители и парламентите на държавите-членки, ЮИСС и Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.

(1) ОВ C 272 Е от 9.11.2006 г., стр 570. (2) ОВ L 310 от 9.11.2006 г., стр 1. (3) OВ L 97, 30.3.1998 г., стp. 2. (4) OВ L 147, 21.6.2000 г., стp. 3. (5) OВ L 70, 18.3.2000 г., стp. 2. (6) OВ L 129, 15.5.2002 г., стp. 3. (7) OВ L 304, 30.9.2004 г., стp. 39. (8) OВ L 143, 30.5.2006 г., стp. 2. (9) OВ L 265, 10.10.2005 г., стp. 2. (10) OВ L 187, 16.7.1997 г., стp. 3. (11) OВ L 35, 13.2.1996 г., стp. 1. (12) OВ C 323, 4.12.1995 г., стp. 5 (13) OВ C 378, 29.12.2000 г., стp. 71. (14) OВ C 226E, 15.9.2005 г., стp. 42. (15) Особено тези, известни като инвестиции "greenfield" или инвестиции "на зелено".