Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно спазването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията (СOM(2005)0172),

–   като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейски съюз,

–   като взе предвид провъзгласената на 7 декември 2000 г. в Ница Харта на основните права на Европейския съюз(1),

–   като взе предвид подписания на 29 октомври 2004 г. в Рим Договор за създаване на Конституция за Европа (Конституционния договор), който съдържа разпоредбите на Хартата на основните права, с цел да им бъде дадена правнообвързваща сила,

–   като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. за съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейски съюз: опазване и насърчаване на основните ценности на Европейския съюз(2),

–   като взе предвид резолюцията си от 26 май 2005 г. за насърчаване и закрила на основните права: ролята на националните и европейските институции, включително и на Агенцията по основните права на ЕС(3),

–   като взе предвид изготвения от мрежата от независими експерти на Европейския съюз годишен доклад за 2005 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз,

–   като взе предвид предложението за Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция по основните права на Европейския съюз(4) и декларацията на Съвета за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси,

–   като взе предвид речта на José Manuel Barroso в качеството му на председател на Комисията по време на пленарното заседание на Парламента на 17 ноември 2004 г.,

–   като взе предвид членове 45, 34 и 91 от правилника за дейността си,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и становището на Комисията по конституционни въпроси (A6-0034/2007),

А.   като има предвид, че Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, спазване на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки (член 6 от Договора за Европейски съюз);

Б.   като има предвид, че на Парламента като на пряко избран представител на гражданите на Съюза се пада особена отговорност при реализирането на тези принципи;

В.   като има предвид, че тази отговорност е още по-голяма, тъй като съгласно настоящото съдържание на Договорите:

Г.   като има предвид, че процедурата по проверка на съгласуваността на всички законодателни предложения с Хартата на основните права е една от необходимите последици, настъпили вследствие признаването на Хартата от Парламента, Съвета и Комисията и от всички държави-членки, както и от нейното тържествено провъзгласяване пред всички граждани на ЕС на 7 декември 2000 г. в Ница;

Д.   като припомня, че реалният обхват на основните права, както произтича от прилагането на член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, понастоящем е преди всичко предмет на съдебна практика, и че европейското законодателство все пак трябва ясно да заяви как следва да бъдат тълкувани тези права;

Е.   като припомня, че при приемането на Хартата на основните права Парламентът, Съветът и Комисията са се споразумели относно определенията на правата, и че от явни съображения за съгласуваност и добросъвестност занапред при изработването на законодателството на Съюза следва да ги вземат под внимание (виж горепосоченото съобщение на Комисията) (СOM(2005)0172));

Ж.   като има предвид, че залегналите в Хартата права ще придобият задължителна сила, веднага щом бъдат включени в законодателството на Европейския съюз, по силата на самото основаващо се на тях законодателство;

З.   като има предвид, че систематичният характер, пълнотата, обективността, откритостта и прозрачността на процедурата на спазване на основните права в законодателните предложения придобиват още по-голямо значение поради факта, че за съжаление Хартата на основните права все още няма правнозадължителен характер; при все това, като посочва, че с течение на годините Хартата на основните права се превърна в референтен документ за европейските съдилища, за Първоинстанционния съд, Съда на европейските общности(7) , Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и за много конституционни съдилища;

И.   като има предвид, че при предварителната оценка на въздействието на новото европейско законодателство върху основните права, европейското законодателство трябва да отчете възгледите както в националното законодателство, така и на гражданското общество, академичните кръгове и компетентността на други международни организации като Съвета на Европа и Организацията на обединените нации; като посочва, че по този начин европейското законодателство ще спомогне за изграждането на една все по-разпространена култура на основните права, както това вече стана факт при изработването на няколко правни акта в областта на закрилата на личната сфера, на семейното право и на правото на прозрачност;

Й.   като има предвид, че предложението на Комисията за задълбочаване и по-добра осведоменост на обществото относно процедурата за спазване на основните права в нейните законодателни предложения, която е в сила от 2001 г., представлява ясен напредък с оглед на намерението й да разгърне една реална "култура на основните права" в Съюза;

К.   като има предвид, че тази процедура проявява един твърде обърнат навърте характер, критериите са твърде ограничаващи, ролята на Европейския парламент е недостатъчно изразена, и че предложенията за включване на парламентите на държавите-членки, като например британската Камара на лордовете(8), не бяха взети предвид, също както и много необходимият постоянен диалог между европейските институции и привличането на независими организации с оглед повишаване на обективността;

Л.   като има предвид, че една истинска "култура на основните права" на Съюза налага развитието на една всеобща система за контрол по отношение на основните права, която да включва Съвета и решенията в областта на междуправителственото сътрудничество;

М.   като има предвид, че една истинска "култура на основните права" не се състои само в пасивното спазване на разпоредбите, а и в активното насърчаване на основните права и намеса в случаите на нарушения или недостатъчна закрила на основните права от страна на държавите-членки;

Н.   като има предвид, че цялостната система за контрол по отношение на основните права трябва да предвиди годишно разискване, което включва участието на трите институции и на националните парламенти, особено когато Европейският парламент прави равносметка относно напредъка и проблемите при развитието на ЕС като зона на свобода, сигурност и правосъдие;

О.   като има предвид, че по повод на разискването би могло да се провери същевременно и следното:

П.   като припомня, че институциите, участващи в тези годишни разисквания, трябва да проверят целесъобразността на ревизирането на законодателството, което е възможно да е ограничавало упражняването на свободите от съображения за обществена сигурност,

Р.   като има предвид, че съществуването на тайни затвори и осъществените от ЦРУ в рамките на борбата срещу тероризма незаконни отвличания, бавното разследване и липсата на сътрудничество от страна на няколко правителства, както и предаването на личните данни на самолетни пътници и данни от банкови сметки чрез SWIFT–системата без правно основание за това, само могат да разклатят доверието на гражданите по отношение на способността и волята на европейските институции да защитават основните права и да налагат наказания за нарушенията,

1.  Насочва вниманието към историческата задача за това при "изграждането на един все по-тесен съюз" (член 1 от Договора за ЕС), заедно със създаването на инструменти на сигурността и справедливостта, на икономическия и социалния напредък, да се създадат и инструменти за свобода;

2.  Подчертава необходимостта от преодоляване на кризата в конституционния процес, запазване на основните достижения в Конституционния договор и утвърждаване на Хартата на основните права като правнообвързваща;

3.  Приветства предложенията на Комисията за задълбочаване и постигане на по-пълна прозрачност в процедурата по спазване на основните права в нейните законодателни предложения и вижда в това първите положителни резултати от обявените на 17 ноември 2004 г. пред Парламента от председателя на Комисията José Manuel Barroso и сформираната от него работна група амбициозни мерки за защита на основните права;

4.  Приканва Комисията да направи мониторинговия процес по-прозрачен и да се консултира със съответните участници от гражданското общество, особено с онези, които потенциално биха били засегнати от съответното предложение на Комисията;

5.  Подчертава, че предложеният от Комисията "систематичен" контрол изисква непременно всяко законодателно предложение да бъде старателно проверено, а резултатът да бъде обоснован;

6.  Приканва Комисията не само да проверява дали законодателните предложения са в съответствие с Хартата за основните права, но също така дали зачитат всички европейски и международни правни инструменти, които засягат основните права и правата, произтичащи от конституционните традиции, които са общи за държавите-членки като общи принципи на европейското право;

7.  Подчертава, че едно наистина систематично и строго наблюдение на основните права изисква повече от контрол на възможните правни грешки при оценката на свободата на индивида спрямо изискванията на общия интерес, а именно то се нуждае от постоянен политически анализ, за да се идентифицират измежду различните решения, които имат тежест онези интереси, които представляват най-правилното съотношение между определянето на целите и ограничаването на основните права (политическо оптимизиране на основните права);

8.  Счита за разумно наблюдението да се концентрира върху конкретно засегнатите основни права и счита за съществено същите да бъдат назовани поотделно и изрично в съображенията;

9.  Изразява надежда, че методичният подход, който Комисията възнамерява да онагледи с оглед на зачитането на Хартата на основните права в нейните законодателни предложения, ще бъде също така прилаган и в конкретния случай;

10.  Счита за извънредно важно систематичният вътрешен контрол по спазването на основните права да бъде предмет на отделен доклад по време на изработването на законодателни предложения, в който да се съдържа правната основа за спазването на тези права;

11.  Приканва Комисията да преосмисли своето решение за разпределяне на съображенията относно основните права в три основни категории в рамките на оценката на въздействието – икономическо, социално и въздействие върху околната среда - както е понастоящем, и да помисли върху създаването на една специфична категория "Въздействия върху основните права", тъй като само така може да бъде гарантирано, че всички аспекти на основните права са взети предвид;

12.  Подчертава правото на Комисията да оттегли, във всеки един момент от законодателната процедура преди одобряването от Съвета, свое предложение във връзка с промени, с които се нарушава дадено основно право;

13.  Отхвърля правото на Комисията за започване на процедура по анулиране "въз основа на политическа проверка на случая" и категорично подчертава безусловното предимство на защитата на основните права и свободите по отношение на всякакави политически съображения;

14.  Счита за необходимо процедурата за спазване на Хартата на основните права да се разпростре върху целия законодателен процес, а също и върху комитологията, да се засили позицията на Парламента, да се уточни ролята на Агенцията по основните права и да се прибягва по-активно към нейната подкрепа;

15.  Разглежда възможността да измени член 34 от Правилника за дейността си, за да повери на Комисията по граждански свободи проверката на въздействието на свързани с основните права законодателни предложения, мерки и разпоредби, и също така да измени членове 91 и член 115 от правилника си по такъв начин, че резолюциите на Парламента да могат да се прилагат и относно въпроси, свързани с държавите-членки, което ще му позволи да поеме в ранен етап своите отговорности в рамките на членове 6 и 7 от Договора за ЕС;

16.  Въпреки наличието на общи механизми за консултация, счита за важно по-активното участие на независими и външни организации и учреждения, които да се занимават специално с проблемите във връзка с основните права; приканва в този смисъл Комисията да предвиди специфичен механизъм за консултиране с тези организации и учреждения при изработването на законодателните предложения, които имат въздействие върху основните права;

17.  Приканва Съвета да засили системния контрол на основните права и в областите на междуправителствено сътрудничество, да оповестява резултатите от него и да си осигури подкрепата на Агенцията по основните права;

18.  Потвърждава, че Парламентът и другите институции на Европейския съюз биха могли да извлекат полза, в рамките на законодателните процедури, при необходимост и на доброволна основа, от експертните познания на Агенцията по основните права в областта на основните права, както и в областта на полицейското и съдебно сътрудничество;

19.  Припомня, че нито договорите, нито Регламент (ЕО) № 168/2007 не изключват възможността Парламентът да помоли за подкрепа Агенцията при прилагането на член 7 от Договора за ЕС; очаква, че Комисията и Агенцията по основните права - в многогодишната рамка, а също и в годишната си работна програма - ще предвидят необходимите финансови и човешки ресурси, за да може Агенцията по основните права да бъде в състояние да откликва адекватно на искания на Парламента при упражняване на неговите правомощия съгласно член 7 от Договора за ЕС;

20.  Счита за извънредно важно на разположение да има подходящи средства, чрез които гражданите на Съюза и европейските институции да бъдат подробно информирани за вътрешния контрол по спазването на основните права, между другото и чрез изготвянето на редовни доклади в тази връзка;

21.  Отправя искане към парламентите на държавите-членки да проверяват, преди всичко в областта на полицейското и съдебно сътрудничество и общата външна политика и политиката на сигурност, всички решения и мерки по отношение на тяхната съгласуваност с Хартата на основните права, за да може да бъде съхранена неделимостта на основните права и да бъде гарантиран систематичен и пълен контрол на спазването на основните права във всички политики на Съюза;

22.  Приканва Съвета и Комисията, съгласно член 4 от Договора за ЕС и съгласно членове 200 и 212 от Договора за ЕО, да представят на Европейския парламент и на националните парламенти годишен доклад относно политиката на основните права на Съюза и да бъдат участници в един систематичен, открит и постоянен диалог относно гарантирането на основните права на Съюза;

23.  Приканва Комисията и Съвета да информират Парламента за последваща работа върху докладите от страна на мрежата от национални експерти;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните-кандидатки.

(1) ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1. (2) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 408. (3) ОВ C 117 E, 18.5.2006 г., стр. 242. (4) ОВ L 53, 22.2..2007 г., стр. 1. (5) Решение на Съда на Европейските общности от 25 юли 2002 г. по дело C-50/00 P, Unión de Pequeños Agricultores срещу Съвета на Европейския съюз, Rec. 2002, I-6677. (6) Определение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2004 г. по дело T-338/02, Segi и други срещу Съвета на Европейския съюз, Rec. 2004, II-1647. (7) Решение на Съда на Европейските общности от 27 юни 2006 г. по дело С-540/03, Европейски парламент срещу Съвета на Европейския съюз относно правото на събиране на семейството на малолетни деца на граждани на трети страни (Директива 2003/86/ЕО). (8) Британска Камара на лордовете, Комисия за ЕС, доклад от 16-ото заседание 2005-2006 г., "Human Rights proofing EU Legislation", 29 ноември 2005 г., параграф 149.