(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2004)0718),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и членове 61, буква в) и 67, параграф 5 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0154/2004),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0074/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейска общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(2),

като имат предвид, че:

(1)  Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. За тази цел, Общността приема, inter alia, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)  Принципът на достъп до правосъдие е основен и, с оглед осигуряване на по-добър достъп до правосъдие, на срещата в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет призова държавите-членки да създадат алтернативни, извънсъдебни процедури.

(3)  През 2000 г. Съветът прие заключения относно алтернативни способи за разрешаване на спорове в областта на гражданското и търговското право, като заяви че установяването на основни принципи в тази област е съществена стъпка към правилното развитие и действие на извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове в областта на гражданското и търговското право, така че да се опрости и подобри достъпа до правосъдие.

(4)  През 2002 г. Европейската комисия представи Зелена книга, в която направи преглед на съществуващото положение по отношение на способите за алтернативно разрешаване на спорове в Европа и започна широки консултации с държавите-членки и заинтересованите страни относно възможните мерки за насърчаване използването на медиация.

(5)  Целта да се гарантира по-добър достъп до правосъдие, като част от политиката на Европейския съюз за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, би следвало да включва достъп до съдебни и извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. Настоящата директива трябва да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и по-специално по отношение на предоставянето и получаването на медиационни услуги.

(6)  Настоящата директива се прилага и за медиация при потребителски спорове. Следователно, тя следва да отчете особеностите на медиацията при потребителски спорове. По-специално, тя следва да съдържа принципите, определени в Препоръка на Комисията 2001/310/EО от 4 април 2001 г. относно принципите, приложими за извънсъдебните органи, участващи в разрешаването на потребителски спорове по взаимно съгласие(3).

(7)  Медиацията може да предостави възможност за икономично и бързо извънсъдебно разрешаване на спорове в областта на гражданското и търговското право посредством способи, пригодени за нуждите на страните. При споразуменията, постигнати в резултат на медиация, съществува по-голяма вероятност те да бъдат доброволно прилагани, както и е по-вероятно да спомогнат за запазването на приятелска и устойчива връзка между страните. Тези ползи са още по-явни в ситуации, включващи трансгранични елементи.

(8)  Поради това е необходимо рамково законодателство, което засяга съществени аспекти на гражданското производство с цел поощряване на по-широкото използване на медиацията и за да се гарантира, че страните които са прибягнали до медиация, могат да разчитат на предвидима правна рамка.

(9)  Държавите-членки се насърчават да прилагат разпоредбите на настоящата директива и по отношение на вътрешни спорове, с оглед улесняване на правилното функциониране на вътрешния пазар. Освен това, фактът, че разпоредбите на директивата изрично ограничават приложното поле до спорове с трансгранични последици, няма ограничителен ефект по отношение на разпоредби на националното законодателство, които предвиждат изпълняемостта на постигнати в резултат на медиация споразумения, поверителност на медиацията или последиците на медиацията по отношение на давностните и преклузивни срокове при спорове, които не попадат в приложното поле на директивата.

(10)  В приложното поле на настоящата директива следва да влизат производства, при които две или повече страни по даден презграничен спор се подпомагат от медиатор за постигането на приятелско споразумение относно разрешаването на спора, но не и процедури като преговори, предшестващи сключването на договор или процедури с квазисъдебен характер като арбитраж, процедура пред омбудсман, процедури за защита на потребителите, експертни решения, както и процедури пред органи, които издават задължителни или незадължителни официални препоръки за разрешаването на спора. Случаите, когато съдът насочва страните към разрешаване на спора чрез медиация, или когато това се изисква от националното законодателство също трябва да бъдат включени в приложното поле на директивата, въпреки че се запазва принципът на доброволност на медиацията и национално законодателство, съгласно което медиацията е задължителна или обект на стимули или санкции, не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Освен това, медиация, осъществявана от съдия, който не е натоварен с воденето на съдебно производство, свързано с въпроса или въпросите предмет на спора, също следва да бъде включена в приложното поле на настоящата директива. Независимо от това, настоящата директива не се прилага за опити от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в рамките на съдебно производство, отнасящо се до същия спор, или за случаи, в които сезираният съд или съдия иска съдействие или съвет от компетентно лице.

(11)  Предвид значението на поверителността в медиационния процес, необходима е минимална степен на съвместимост на гражданскопроцесуалните разпоредби отношение на начина, по който е защитена поверителността на медиацията в последващи граждански и търговски, съдебни или арбитражни производства. Възможността съдът да обърне внимание на страните на възможността спорът да бъде разрешен чрез медиация също трябва да бъде включена в директивата, като се запази принципът на доброволност на медиацията. Необходимо е също така да се осигури минимална степен на съвместимост на гражданскопроцесуалните разпоредби във връзка с последиците на медиацията по отношение на давностните и преклузивни срокове.

(12)  Медиацията не трябва да се разглежда като по-лоша алтернатива на съдебното производство, поради това че изпълнението на постигнати в резултат на медиация споразумения зависи от добрата воля на страните. Затова е необходимо да се гарантира, че страните по писмено споразумение, постигнато в резултат на медиация, могат да поискат на съдържанието на споразумението да бъде придадена изпълнителна сила, доколкото това е възможно съгласно законодателството на държавата-членка, в която е предявена молбата за изпълнение. На съдържанието на споразумението може да бъде придадена изпълнителна сила посредством съдебно решение, или разпореждане или посредством автентичен акт, издадени от съд или от друг компетентен орган в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е предявена молбата.

(13)  Съдържанието на постигнато в резултат на медиация споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в държава-членка, ще бъде признато и обявено за изпълнимо в другите държави-членки в съответствие с приложимото общностно и национално законодателство, например въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(4) или Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност(5).

(14)  Въпреки че в приложното поле на настоящата директива се включва провеждане на медиация в областта на семейното право, тя се прилага единствено по отношение на наличните права на страните съгласно законодателството на държавата-членка, в която се провежда медиацията. Освен това, ако на съдържанието на постигнато в резултат на медиация споразумение в областта на семейното право не може да бъде придадена изпълнителна сила в държавата-членка, в която е постигнато споразумението и в която се търси неговото изпълнение, настоящата директива не позволява на страните да заобикалят закона в тази държава-членка посредством придаването на изпълнителна сила на споразумението в друга държава-членка, при условие че Регламент (ЕО) № 2201/2003 специално предвижда споразумението да има изпълнителна сила в държавата-членка, в която е постигнато.

(15)  За да се гарантира необходимото доверие между държавите-членки при спазване на поверителността, спирането на давностните срокове и признаването и изпълнението на споразумения, постигнати в резултат на медиация, е нужно да се въведат ефективни механизми за контрол на качеството на предоставяните медиационни услуги и обучението на медиатори.

(16)  Механизмите и мерките, които следва да бъдат определени от държавите-членки и могат да включват пазарно ориентирани решения, трябва да целят запазване на гъвкавостта на медиационната процедура и свободната воля на страните. Комисията следва да стимулира изграждането на саморегулиращи мерки на общностно равнище, например посредством създаването на Европейски етичен кодекс, който да урежда основни аспекти на медиационната процедура. От своя страна държавите-членки следва да насърчават и популяризират прилагането на Европейския етичен кодекс за медиатори, който Комисията следва да публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз, като същевременно осигуряват гарантирано качеството на медиацията посредством критериите, изброени и определени в Препоръка на Комисията 98/257/EО от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за органите, отговарящи за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове(6) и в Препоръка 2001/310/EО: безпристрастност, прозрачност, ефикасност, справедливост, представителство, независимост, участие на двете страни в процедурата, законност и свобода. Аналогично, при медиация между представители на стопанските среди и потребители, държавите-членки следва да насърчават прилагането на принципите, определени в Препоръка 2001/310/EО. Освен това, държавите-членки следва да насърчават разработването на система за сертифициране на националните органи, предлагащи учебни курсове по медиация.

(17)  Препоръчително е всички медиатори или организации, за които се отнася Препоръка 2001/310/ЕО, да зачитат нейните принципи. За да се гарантира разпространението на информацията относно тези организации, комисията създава база данни на извънсъдебните процедури, които според държавите-членки се придържат към принципите на препоръката.

(18)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тя цели, в частност, да гарантира пълното зачитане на правото на справедлив съдебен процес, признато от член 47 от Хартата.

(19)  Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на последиците на предприеманото действие, могат да бъдат по-добре осъществени на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, съдържащите се в настоящата директива мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели.

(20)  В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и Договора за създаване на Европейска общност, Обединеното кралство и Ирландия нотифицираха своето желание да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

(21)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и Договора за създаване на Европейска общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива и поради това тя не е задължителна за нея и не се прилага по отношение на нея.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

1.  Целта на настоящата директива е да улесни достъпа до възможности за разрешаване на спорове и да насърчи приятелското разрешаване на спорове посредством стимулиране използването на медиация и осигуряване на балансирана връзка между медиацията и съдебното производство.

2.  Настоящата директива се прилага в областта на гражданското и търговското право. Тя не се прилага, в частност, по отношение на фискални, митнически или административни въпроси или по отношение на отговорността на държавата за действия или бездействия при изпълнение на задълженията на държавен орган (acta iure imperii).

3.  По смисъла на настоящата директива "държава-членка" означава всички държави-членки, с изключение на Дания.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага, ако към датата, на която страните се споразумеят за провеждането на медиация, поне едната от тях е с постоянно или обичайно пребиваване в държава-членка различна от държавата-членка на някоя от другите страни.

2.  Независимо от параграф 1, членове 6 и 7 се прилагат по отношение на съдебно производство, започнато след проведена медиация, ако към датата, на която страните се споразумеят за провеждането на медиация, съдът, който в случай на последващи съдебни процедури ще бъде сезиран, се намира в държава-членка различна от държавата-членка, в която поне една от страните е с постоянно или обичайно пребиваване.

3.  По смисъла на параграфи 1 и 2, държавата-членка, в която една от страните е с постоянно или обичайно пребиваване, се определя в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 или Регламент (ЕО) № 2201/2003.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)   "Медиация" означава структурирано производство от доброволен характер, независимо от неговото наименование или начина на позоваване, при което две или повече спорещи страни се опитват да постигнат споразумение относно разрешаването на спора между тях със съдействието на медиатор. Това производство може да бъде образувано по инициатива на страните или по предложение или разпореждане на съда, или да се изисква от законодателството на държава-членка, при условие че се зачита доброволния характер на медиацията.

Това включва медиация, осъществявана от съдия, който не е натоварен с воденето на съдебно производство, отнасящо се до същия спор. Въпреки това, понятието не включва опити от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в хода на съдебно производство, отнасящо се до същия спор.

б)   "Медиатор" означава всяко трето лице, което е назначено при обстоятелства, пораждащи основателно очакване, че медиацията ще се осъществи професионално, безпристрастно и компетентно, независимо от наименованието или професията на това трето лице във въпросната държава-членка и от начина на назначаването му или на възлагането на медиацията.

Член 4

Качество на медиацията

1.  Държавите-членки насърчават, по всякакви начини, които те считат за подходящи, разработването и спазването на доброволни кодекси за поведението на медиаторите и организациите, предоставящи медиационни услуги, както и на други механизми за ефективен контрол на качеството във връзка с предоставянето на медиационни услуги.

2.  Държавите-членки насърчават първоначалното и допълнителното обучение на медиатори, с цел да се гарантира, че медиацията се осъществява справедливо, ефективно, безпристрастно и компетентно по отношение на страните, и че процедурите са приспособени към обстоятелствата по спора.

3.  Държавите-членки насърчават разработването на система за сертифициране на националните органи, предлагащи учебни курсове по медиация.

Член 5

Насочване към медиация

1.  Съдът, до който е отнесен даден спор, може при необходимост и предвид всички обстоятелства по делото, да покани страните да разрешат спора чрез медиация. Съдът може също да покани страните да присъстват на информационна среща относно използването на медиацията, ако такива срещи се провеждат и са лесно достъпни.

2.  Прилагането на настоящата директива не накърнява разпоредбите в националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна или подлежи на насърчения или санкции, преди или след започване на съдебното производство, при условие че въпросното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

3.  Медиацията е доброволно производство.

Член 6

Изпълнение на споразуменията, постигнати в резултат на медиация

1.  Държавите-членки осигуряват възможност страните или една от страните, с изрично съгласие на останалите страни, да отправят молба за придаване на изпълнителна сила на съдържанието на постигнато в резултат на медиация писмено споразумение доколкото съдържанието на споразумението има изпълнителна сила и не противоречи на правото на държавата-членка, в която е отправена молбата.

2.  На съдържанието на споразумението може да бъде придадена изпълнителна сила посредством съдебно решение, разпореждане, автентичен съдебен акт или автентичен акт на друг компетентен орган в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е отправена молбата.

3.  Държавите-членки уведомяват Комисията за съдилищата или други органи, които са компетентни да приемат молби по параграфи 1 и 2.

4.  Нищо в предвидените в настоящия член разпоредби не засяга приложимите норми за признаване и изпълнение в друга държава-членка на постигнатите в резултат на медиация споразумения, на които е придадена изпълнителна сила в съответствие с параграфи 1 и 2.

Член 7

Поверителен характер на медиацията

1.  Предвид обстоятелството, че медиацията следва да се провежда при условията на поверителност, държавите-членки гарантират, че, ако страните не са договорили друго, нито медиаторите, нито страните, нито лицата, участващи в ръководството на процедурата по медиация, имат право или са длъжни да разкриват пред трети лица или да предоставят, чрез даване на свидетелски показания в хода на граждански и търговски съдебни производства или арбитражни производства, сведения, произтичащи от или във връзка с медиация, освен:

2.  Нищо в параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да прилагат по-строги мерки за защита на поверителния характер на медиацията.

Член 8

Спиране на давностни и преклузивни срокове

1.  С цел да се гарантира, че страни, избрали метода на медиация в опит да разрешат спор, не са възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство във връзка със същия спор поради изтичането на давностни или преклузивни срокове, държавите-членки гарантират, че такива срокове не могат да изтекат между:

2.  Разпоредбите на параграф 1 не накърняват предвидените в международни споразумения, по които държавите-членки са страни, разпоредби относно давностните и преклузивни срокове, които са несъвместими с разпоредбите на настоящия член.

Член 9

Информация за гражданите

1.  Държавите-членки гарантират наличието на информация за гражданите, по-конкретно на интернет сайтове, относно начините за осъществяване на връзка с доставчици на медиационни услуги и медиатори.

2.  Държавите-членки насърчават адвокатите да информират клиентите си за възможността за използване на медиация.

Член 10

Европейски етичен кодекс за медиатори

Комисията публикува Европейски етичен кодекс за медиатори в серия С на Официален вестник на Европейския съюз под формата на известие без правни последици.

Член 11

Разпоредби по прилагането

До 1 септември 2009 г. Комисията публикува информацията относно компетентните съдилища и органи, предоставена от държавите-членки съгласно член 6, параграф 3.

Член 12

Доклад

До ...(7), Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива. При необходимост, докладът се съпровожда от предложения за адаптиране на настоящата директива. По-конкретно, в доклада се разглежда въздействието на настоящата директива по отношение на развитието на медиацията както при трансгранични, така и при вътрешни спорове. В него се разглежда и въпросът за евентуалната необходимост от предложение за инструмент, чрез който да се извърши допълнителна хармонизация на давностните и преклузивни срокове, с цел да се улесни правилното функциониране на вътрешния пазар.

Член 13

Транспониране

1.  До 1 септември 2008 г. държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива или приемайки всички необходими предпазни мерки, за да се гарантира спазването на изискванията, предвидени в настоящата директива, осигуряват въвеждането на нужните меркиот страните в медиацията чрез доброволни споразумения. Държавите-членки незабавно информират Комисията относно тези мерки.

2.  Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден се публикуването й в Официалния вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в ... ,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 286, 17.11.2005 г., стр. 1. (2) Позиция на Европейския парламент от 29 март 2007 г. (3) OВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56. (4) OВ L 12, 16.1.2001 г, стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1791/2006 (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1.) (5) OВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (EО) № 2116/2004 г.(OВ L 367, 14.12.2004 г., стр. 1.) (6) OВ L 115, 17.4.1998 г, стр. 31. (7) * ...