(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0586)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0062/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0058/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1) Все още непубликувано в ОВ.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(3),

като имат предвид, че:

(1)  Безопасността на морските превози в Общността, на пътниците, които ги използват, и на операторите, които предоставят спедиторски услуги, и защитата на околната среда трябва да бъдат гарантирани по всяко време.

(2)  При съблюдаване правилата за международните морски превози бе съставена подробна рамка за подобряване на морската безопасност и защитата на околната среда във връзка със замърсяването от кораби. Това бе осъществено посредством приемане на редица конвенции, които са депозирани в Международната морска организация (ММО).

(3)  Според разпоредбите на Международната конвенция по морско право на Обединените нации (UNCLOS) от 1982 г. и тези на конвенциите, които са депозирани в МMO, държавите, които са договаряща страна по тези договори, носят отговорността за обнародване на законите и нормативните актове и за предприемане на всички необходими стъпки за пълното и цялостно приложение на тези нормативни уредби, с цел да се гарантира, че от гледна точка на безопасността на човешкия живот по море и защитата на морската среда, даден кораб е годен за предвидената служба и е комплектован с компетентен морски екипаж.

(4)  Всички представители на държавите-членки на Европейския съюз в Международната организация на труда (МОТ) подкрепиха приемането на Морска трудова конвенция на МОТ (МТК), 2006, която консолидира съществуващия набор от инструменти в областта на трудовите отношения по море в един единствен инструмент. В рамките на тази конвенция ще бъдат разгледани и задълженията, свързани с държавата на флага, и ще бъдат включени в настоящата директива след влизането &igravecy; в сила.

(5)  За да се гарантира ефективността на Конвенциите на ММО в Общността, задължителните разпоредби на тези конвенции трябва да бъдат включени в общностното законодателство, имайки предвид факта, че всички държави-членки трябва да са страни по конвенциите на ММО и да изпълнят задълженията, установени в тези конвенции по отношение на корабите, плаващи под техен флаг.

(6)  Тези задължителни разпоредби трябва да бъдат приложени едновременно със съответното общностно законодателство, отнасящо се до безопасността на корабите, техните екипажи, пътници и товари, до предотвратяване на замърсяването от кораби и до работното време на морските лица.

(7)  Някои държави-членки все още не са завършили процеса по подписване и ратифициране на конвенции на ММО като Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), изменена с Протокола от 1988 г., Протоколите за товарните водолинии, Приложения ІV и VІ на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) или други конвенции на ММО, на които ясно се позовава общностното законодателство. Тези държави трябва да бъдат насърчавани да завършат успешно този процес.

(8)  Съгласно Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета от ... относно общите правила и норми за организациите, извършващи проверки и прегледи на кораби, и съответните дейности на морските администрации(4), държавите-членки трябва да действат съобразно съответните разпоредби на приложението и допълнението към Резолюция A.847(20) на ММО относно насоките за подпомагане на държавите на флага при прилагане на нормативните актове на ММО, за да гарантират, че техните компетентни администрации могат да изпълняват правилно разпоредбите на международните конвенции, особено относно проверките и прегледите на кораби и издаването на законоустановени свидетелства и свидетелства за освобождаване.

(9)  Резолюция А.847(20) на ММО е отменена с Резолюция А.973(24) на ММО относно Кодекса за прилагане на задължителните нормативни актове на ММО, съдържащ задължителните разпоредби, които следва да се прилагат от държавите на флага.

(10)  Държавите-членки трябва да изпълняват ефикасно и последователно своите задължения като държави на флага съобразно конвенциите на ММО и като вземат предвид Резолюция А.973(24) на ММО.

(11)  Конвенциите на ММО упълномощават държавите на флага да освобождават корабите от задължението да прилагат установени от горепосочените конвенции основни правила на държавите на флага и да прилагат равностойни разпоредби, и също така оставят значителен брой изисквания на преценката на администрациите. Без да се накърнява фактът, че конкретните мерки трябва да се прилагат с известна степен на гъвкавост, като предоставянето на тази възможност за вземане на решения изцяло и единствено по преценка на отделните администрации би могло да доведе до различни равнища на безопасност в различните държави-членки и да наруши конкуренцията между държавите на флага.

(12)  Общността се ангажира да въведе хармонизирани тълкувания на стандартите за техническа безопасност на пътническите кораби, извършващи международни рейсове, в член12 на Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби(5). Същият подход трябва се прилага, при необходимост, като се приемат необходимите решения въз основа случай по случай и по искане на съответните страни, и без да се накърнява приемането на хармонизирани тълкувания от страна на ММО, спрямо сходни разпоредби, свързани с други видове кораби, за които се отнасят конвенциите на ММО.

(13)  Морските администрации на държавите-членки следва да разполагат с достатъчни средства при изпълняване на своите задължения в качеството си на държави на флага. Тези средства трябва да съответстват на размера и естеството на тяхната флота и да се основават на приложимите изисквания на ММО.

(14)  Следва да бъдат установени минимални критерии за тези ресурси въз основа на практическия опит на държавите-членки.

(15)  Задължителното прилагане на процедурите, препоръчани от ММО в циркуляр 1140 на Комитета по морска безопасност и циркуляр 424 на Комитета по опазване на морската среда от 20 декември 2004 г., относно прехвърлянето на кораби между държавите следва да засили разпоредбите в конвенциите на ММО и в общностното законодателството относно морската безопасност, свързани с промяна на флага, и да увеличи прозрачността във взаимоотношенията между държавите на флага с оглед на морската безопасност.

(16)  Държавите-членки трябва да прилагат към корабите, плаващи под техен флаг, хармонизирани изисквания за освидетелстване и прегледи от държавата на флага, както предвиждат съответните процедури и указания, приложени към Резолюция А.948(23) на Асамблеята на ММО относно указанията за извършване на прегледи съобразно хармонизираната система за прегледи и освидетелстване.

(17)  Стриктният и задълбочен контрол на признатите организации, изпълняващи задълженията на държавите на флага от името на държавите-членки, в съответствие с размера и естеството на флотата на държавите-членки следва да подобри качествената експлоатация на корабите, плаващи под флага на държава-членка.

(18)  Изпълнението на минимални критерии от сървейърите на държавата на флага следва да осигури равни условия за морските администрации и да допринесе за качествената експлоатация на корабите, плаващи под флага на държава-членка.

(19)  Държавите-членки в качеството си на държави на флага са задължени да разследват авариите и произшествията, засягащи техни кораби.

(20)  Специфичните правила за разследване на злополуки в сектора на морския транспорт от държавите-членки са предвидени в Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета от ... относно установяване на основни принципи, които уреждат разследването на злополуки в сектора на морския транспорт и за изменение на директиви 1999/35/ЕО и 2002/59/ЕО(6).

(21)  Задължителното прилагане на принципите на ММО за безопасно комплектоване на корабите с екипаж следва да допринесе за качествената експлоатация на корабите, плаващи под флага на държава-членка.

(22)  Разработването на база данни, предоставяща важна информация относно корабите, плаващи под флага на държава-членка, както и за корабите, заличени от регистъра на държавите-членки, следва да подобри прозрачността в експлоатацията на висококачествени флоти и да допринесе за по-добър контрол върху спазването от държавите на флага на техните задължения и за гарантиране на равни условия за морските администрации.

(23)  Оценката и прегледът на дейността на държавите на флага и предприемането при необходимост на коригиращи мерки следва да гарантира включването на всички държави-членки в белия списък на Парижкия меморандум за разбирателство относно държавния пристанищен контрол.

(24)  Държавите-членки се ангажираха да докажат своето изпълнение на задължителните нормативни актове на ММО, съгласно изискванията в Резолюция А.974(24) относно рамката и процедурите на системата за доброволен одит на държавите-членки на ММО, приета от Асамблеята на ММО на 1 декември 2005 г.

(25)  Системата за доброволен одит на държавите-членки на ММО следва стандартния подход за управление на качеството, който включва принципи, критерии, области на одита, одитен процес и процедури, които могат да бъдат използвани при определяне на степента, в която държавите-членки в качеството си на държави на флага прилагат и изпълняват своите задължения и отговорности, съдържащи се в конвенциите на ММО, по които са страни. Следователно този одитен процес може веднага да бъде въведен в общностното законодателство относно морската безопасност.

(26)  Освидетелстването на качеството на административните процедури в съответствие с ISO или други равностойни стандарти следва допълнително да гарантира равни условия за морските администрации.

(27)  За да се гарантират равни условия за корабопритежателите независимо от това дали техните кораби плават под флага на държава-членка и под друг флаг, следва да има установени синергии между държавите на флага, които се ангажират да прилагат със задължителен характер Кодекса за прилагане на задължителните нормативни актове на ММО, приети от ММО, с Резолюция А.973(24) от 1 декември 2005 г., и които са се съгласили да бъдат одитирани съгласно разпоредбите на Резолюция А.974(24) на ММО.

(28)  Комисията следва да насърчава съставянето на Меморандум за разбирателство на държавите на флага за установяване на съвместни действия между държавите на флага при условията, посочени в резолюции A.973(24) и A.974(24) на ММО, за установяване на съвместни действия между държавите на флага, и следва да предоставя стимули за регистрация на плавателните съдове в регистрите на държавите-членки. Ако на трети страни бъде разрешено, при наличието на гаранции относно необходимите системи за качество и прегледи, да сключват споразумения с Европейската общност, като им се предоставя възможност да се възползват от добрата репутация на общностните стандарти и от по-опростени административни формалности, това може да помогне, при включване на националните регистри и морски в глобалната конкуренция, за повишаване на цялостната степен на съответствие с конвенциите на ММО и за премахване на международния дъмпинг.

(29)  Европейската агенция за морска безопасност (EАМБ), учредена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета(7), следва да осигури необходимата подкрепа, за да се гарантира изпълнението на настоящата директива.

(30)  Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(8).

(31)  Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на последиците на предприеманото действие, могат да бъдат по-добре осъществени на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, съдържащите се в настоящата директива мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

1.  Настоящата директива има за цел:

2.  Настоящата директива не накърнява разпоредбите на морското законодателство на Общността, съдържащи се в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 г. на Европейския парламент и на Съвета(9) и в Директива 1999/63/ЕО на Съвета(10).

Член 2

Определения

1.  По смисъла на тази директива:

в)   "Кодекс на държава на флага (КДФ)" включва части 1 и 2 от "Кодекса за прилагането на задължителните нормативни актове на ММО", приет ║от Международната морска организация (ММО) с Резолюция А.973(24║;

2.  Съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2 могат да бъдат предприети мерки за изменение на точки а), б) и в) от параграф 1 с оглед на нови конвенции или разпоредби.

Член 3

Прилагане на международната рамка

1.  Държавите-членки трябва да станат страна по конвенциите на ММО и специфичните конвенции на ММО. Тяхното задължение обаче се отнася единствено до осъвременения вариант на конвенциите към датата на влизане в сила на настоящата директива.

2.  Държавите-членки, които все още не са страна по всички конвенции и специфични конвенции на ММО към момента на влизане в сила на настоящата директива, трябва да започнат процедура по ратифициране или присъединяване към въпросните конвенции, съгласно националните си законодателства. Те трябва да уведомят Комисията в 90-дневен срок след влизането в сила на настоящата директива за датата, на която те предвиждат да депозират документа за ратифициране или присъединяване към тези конвенции при генералния секретар на Международната морска организация.

3.  В рамките на своята администрация всяка държава-членка трябва ясно да определи задачите, свързани с установяването и развитието на политики за изпълнение на задълженията на държавата на флага, произтичащи от конвенциите на ММО, и да гарантира, че нейната администрация е в състояние да окаже подобаващо сътрудничество в изготвянето на националното законодателство и да предостави насоки за неговото прилагане и изпълнение.

4.  По-специално, по отношение на международния морски превоз държавите-членки прилагат в тяхната цялост задължителните разпоредби за държавата на флага, установени в конвенциите на ММО, по отношение на корабите и в съответствие с условията, упоменати в тях, и надлежно спазват разпоредбите на Кодекса на държавата на флага (КДФ), включен в Приложение І към настоящата директива.

5.  Държавите-членки непрекъснато подобряват адекватността на предприетите мерки за прилагане на конвенциите на ММО. Подобни подобрения се постигат чрез стриктно и ефективно прилагане и изпълнение на националното законодателство, когато това е уместно, и непрестанно наблюдение на неговото спазване.

6.  Съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2 по инициатива на Комисията или по искане на една или повече от съответните администрации или оператори, могат да бъдат приети следните мерки с оглед на:

Член 4

Ресурси и процедури за прилагане на изискванията за безопасност и предотвратяване на замърсяването

1.  Всяка държава-членка гарантира, че Администрацията разполага с достатъчни ресурси, съответстващи на размера и естеството на нейната флота. Тези ресурси:

2.  Всяка държава-членка осигурява обучението на сървейърите и контрола върху сървейърите и следователите в качеството си на държава на флага а, в случай на аварии или недостатъци - в качеството си на крайбрежна държава, както и дейностите на признати организации, в случай че оправомощава тези организации по реда на член 7.

3.  Всяка държава-членка поддържа или развива капацитет за преглед, одобряване разрешаване на проектирането и конструирането на кораби и оборудване, както и за вземане на решения от технически характер в съответствие с размера и естеството на своята флота.

4.  Минималните изисквания за прилагане на задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2, са установени съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

Член 5

Регистрация на кораб под флага на държава-членка

1.  Преди регистрацията на всеки кораб държавите-членки проверяват идентичността на кораба, включително идентификационния номер на ММО, ако има такъв, както и други регистри, за да се предотврати плаването на даден кораб едновременно под флага на две или повече държави. Трябва да бъдат получени доказателства, че даден кораб, който преди е плавал под флага на друга държава, е бил заличен от нейния регистър, или че е получено съгласие за заличаване на кораба от регистъра на въпросната държава.

2.  Като предварително условие за регистрацията на кораб за първи път в нейния регистър, съответната държава-членка трябва да установи дали въпросният кораб отговаря на приложимите международни правила и нормативни уредби и да гарантира, че това е потвърдено с притежавани от него документни доказателства. При необходимост, но във всички случаи ако корабът не е новопостроен, тя установява контакт с предишната държава на флага и иска от нея да &igravecy; предаде необходимите документи и данни.

3.  Ако искането е отправено от една държава-членка към друга, предходната държава на флага е длъжна да предостави въпросните документи и данни, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 789/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно прехвърлянето на товарните и пътническите кораби от един регистър в друг в рамките на Общността(11).

4.  Когато държава на флага изиска информация относно кораб, който е отписан от регистъра на дадена държава-членка, държавата-членка незабавно й предоставя подробна информация за всички нередности, закъснения при изпълнение на задълженията и други данни, свързани с безопасността.

5.  Параграфи 1, 2 и 4 се прилагат без да се накърнява член 4 от Регламент (ЕО) № 789/2004.

Член 6

Гарантиране на безопасността на корабите, плаващи под флага на държава-членка

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че корабите, които имат правото да плават под техен флаг, отговарят на международните правила и норми. В частност, тези мерки включват:

2.  Съгласно предвиденото в Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация(12), държавите-членки разработват и прилагат подходяща програма за контрол и наблюдение по отношение на кораби, които плават под техен флаг, с цел да се реагира своевременно и всестранно, не на последно място чрез използване на общностната система за обмен на данни SafeSeaNet, на искания за информация и уточнения, представени от държава на пристанище или крайбрежна държава, в случай на аварии или недостатъци.

3.  Държавите-членки или признатите организации, действащи от тяхно име, издават или потвърждават корабни свидетелства само след като са установили, че корабът отговаря на всички приложими изисквания.

4.  Държавите-членки издават или потвърждават международни свидетелства за правоспособност на лица единствено след като са установили, че въпросните лица отговарят на всички приложими изисквания.

5.  Държавите-членки гарантират, че техните кораби са били подложени на преглед съгласно съответните процедури и указания в рамките на Хармонизираната система на прегледи и освидетелстване, приложена към Резолюция A.948(23) на асамблеята на ММО в нейния осъвременен вариант.

6.  Когато кораб, плаващ под флага на държава-членка, е задържан от пристанищна държава, въпросната пристанищна държава предприема действия съгласно насоките, изложени в Приложение III.

7.  Приложение III може да се измени съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2 с цел да се усъвършенстват насоките въз основа на опита, натрупан при прилагане на съществуващите разпоредби.

Член 7

Делегиране на пълномощия относно законоустановените задачи

1.  Без да се накърнява [Директива 94/57/ЕО или Директива 2007/.../ЕО [относно общите правила и норми за организациите, извършващи проверки и прегледи на кораби, и съответната дейност на морските администрации], държавите-членки, които разчитат на признати организации за инспекция и освидетелстване на техните кораби, развиват или поддържат съответстващ на размера и естеството на тяхната флота капацитет за постоянно наблюдение и контрол на процеса на прегледи и освидетелстване от страна на признатите организации, действащи от тяхно име.

Те гарантират, че се установява пряка интернет връзка между Администрацията и признатите организации и че служителите, участващи в наблюдението на признатите организации, са добре запознати с правилата на тези организации и на държавата на флага и са на разположение за извършване на ефективен контрол на място върху признатите организации.

2.  Държавите-членки по параграф предвиждат възможност за провеждане на допълнителни разследвания по отношение на кораби, плаващи под техен флаг, с цел да се гарантира, че корабите спазват конвенциите на ММО и националните изисквания.

3.  Допълнителните разследвания по параграф 2 се изискват през интервали, не по-дълги от 12 месеца, за кораби, които:

4.  След влизане в сила на изчерпателните правила за проверка, приети съгласно член 5, параграф 2 на Директива 2007/.../ЕО [относно държавния пристанищен контрол], допълнителните разследвания по параграфи 2 и 3 няма да бъдат необходими за кораби, които при последната проверка са били окачествени като нискорискови съгласно тази директива.

5.  Държавите-членки по параграф 1 освен това:

6.  Насоките, необходими за установяване на процедури за разследване и системи за контрол за допълнителни разследвания и минимални критерии за сървейърите и инспекторите, извършващи допълнителни разследвания, се установяват съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

Член 8

Сървейъри на държавата на флага

1.  Държавите-членки определят и документират отговорностите, пълномощията и взаимоотношенията между всички служители на държавата на флага, които ръководят, изпълняват и проверяват дейност, която засяга и е свързана с безопасността и предотвратяване на замърсяването.

2.  Държавите-членки гарантират, че служителите, извършващи или отговорни за прегледи, проверки и одити на кораби и компании, отговарят на минималните критерии, предвидени в Приложение II.

3.  Държавите-членки гарантират, че служителите, които не са упоменати в параграф 2 и които участват в изпълнението на задълженията на държавата на флага, имат образование, подготовка и са обект на контрол в съответствие със задачите, които са упълномощени да изпълняват.

4.  Държавите-членки гарантират чрез подходящите методи и необходимите средства прилагането на система за документиране на продължаващото развиване на уменията на служителите посочено в параграфи от 1 до 3, и постоянното осъвременяване на техните знания в съответствие със задачите, които тези служители са назначени или упълномощени да осъществяват.

5.  Държавата на флага издава идентификационни документи, свидетелстващи за предоставените от нея правомощия на сървейърите, които извършват задачи от нейно име на борда или в трюма на кораби, а при необходимост, и на други служители, упоменати в параграф 3.

6.  За подобряване на насоките в светлината на натрупания опит при прилагането на действащите разпоредби, Приложение II може да бъде изменено съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

7.  Минималните изисквания за квалификация на служителите по параграф 3 могат да бъдат установени съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

Член 9

Разследвания на държава на флага

Държавите-членки провеждат разследване след морска авария или водещо до замърсяване произшествие, в които участва кораб, плаващ под техен флаг, спазвайки отговорностите и задълженията по Кодекса за разследване на морски произшествия и аварии, приет с Резолюция A.849(20) на ММО и приложен в нейния актуален вариант към Резолюция A.884(21) на Асамблеята на ММО. Подобни разследвания на аварии се водят от инспектори с подходяща квалификация, които са компетентни по въпросите, свързани с аварията, и които се осигуряват от държавите-членки, независимо от мястото на аварията или произшествието.

Член 10

Безопасно комплектоване на екипажа

Държавите-членки гарантират, че корабите, плаващи под техен флаг, имат подходящо комплектован екипаж от гледна точка на безопасността на човешкия живот на море и съблюдават принципите за безопасно комплектоване на корабите с екипаж, както се предвижда в Резолюция A.890(21) на асамблеята на ММО относно принципите за безопасно комплектоване на корабите с екипаж в нейния осъвременен вариант, като се вземат предвид съответните указания, приложени към тази резолюция.

Член 11

Придружаващи мерки

1.  Държавите-членки разработват или поддържат база данни за корабите от своите флоти с основните технически данни за всеки кораб и информацията по параграф 2 или гарантират, че имат пряк достъп до база данни с подобна информация. Държавите-членки предоставят право на Комисията да има или споделя достъп, според случая, до базата данни за техните кораби, като има възможност да извлича и обменя данни с тях.

2.  Базата данни на всяка държава-членка включва следната информация:

3.  Списъкът с информация по параграф 2 може да бъде изменен с оглед на нововъведения, свързани с нови бази данни, съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

Хармонизираните формуляри за предоставяне на данните могат да бъдат установени съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

4.  При отписване на кораб от регистъра и прехвърлянето му в друг регистър, информацията по параграф 2 се изпраща незабавно на новата държава на флага.

Член 12

Оценка и преглед на дейността на държавите на флага

1.  Държавите-членки правят годишна оценка на своята дейност във връзка с разпоредбите на настоящата директива.

2.  Мерките за оценка на дейността на държавите на флага включват, inter alia, процента на корабите, задържани от държавния пристанищен контрол, резултати от проведените от държавата на флага проверки, статистически данни за аварии, процедури за предаване на съобщения и информация, статистически данни за годишните загуби (с изключение на пълните конструктивни загуби), както и други показатели, когато това е удачно, за да се определи дали персоналът, ресурсите и административните процедури са адекватни, за да изпълни държавата на флага своите задължения.

3.  Обща методология за оценка на дейността на държавата на флага се установява съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

4.  Държави-членки, които към 1 юли от която и да е календарна година са включени в черния или сив списък към годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол, предоставят на Комисията изчерпателен доклад за пропуските в своята дейност като държава на флага преди 1 септември същата година. Този доклад установява и анализира главните причини за пропуските и установява категориите кораби, при които са допуснати пропуските. Докладът също включва план за коригиращи действия, включително допълнителни прегледи, когато това е уместно, като този план се осъществява при първа възможност.

Член 13

Процедури за одит на държавата на флага

1.  Всяка държава-членка гарантира, че в срок от три години от влизането в сила на настоящата директива и впоследствие през равни интервали от време се извършва независим одит на изпълнението на разпоредбите на настоящата Директива .

2.  Рамката и процедурите за одит по параграф 1 се установяват съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

Одитите, извършвани съгласно разпоредбите на Резолюция A.974(24) на ║ММО ║, се признават за равностойни на одита по параграф 1, ако са изпълнени условията по параграф 3. Това не накърнява никои допълнителни проверки, извършвани от Комисията или по нейно искане с цел да се провери прилагането на морското законодателство на Общността.

3.  Държавите-членки гарантират, че:

4.  Съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2:

5.  При необходимост Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, разработва препоръки и прави предложения за подобряване на процедурите и резултатите на системата за одит на ММО, в случая по параграф 2.

Член 14

Освидетелстване на качество

1.  Всяка държава-членка разработва, прилага и поддържа система за управление на качеството за своята Администрация. Тази система за управление на качеството се удостоверява съгласно нормите на ISO 9001:2000 или равностоен стандарт, който отговаря на всички аспекти на ISO 9001:2000, и се подлага на одит съгласно указанията на ISO 19011:2002 или равностоен стандарт, отговарящ на всички аспекти на ISO 19011:2002. Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16) се прилага в съответствие с упоменатите равностойни стандарти.

2.  Системата за управление на качеството се въвежда в срок от три години от влизането в сила на настоящата директива.

3.  Системата за управление на качеството се освидетелства в срок от четири години след влизането в сила на настоящата директива.

4.  . Позоваванията на нормите на ISO в параграф 1 могат да бъдат осъвременени съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2.

Член 15

Споразумения за сътрудничество

Преди края на [2007 г.] Комисията внася в Европейския парламент и Съвета доклад за осъществимостта на Меморандум за разбирателство между Европейската общност, държавите-членки и трети страни, за задълженията за контрол на държавата на флага, целящ да гарантира равни условия на конкуренция както с държавите членки, за тези трети страни, които са поели ангажимент да прилагат със задължителен характер Кодекса за прилагане на задължителните инструменти на ММО, посредством Резолюция A.973(24) на ММО и са се съгласили да бъдат подложени на одит съгласно разпоредбите на Резолюция A.974(24) на ММО.

Член 16

Изпращане на информация и известия

1.  Всяка държава-членка предоставя на ММО и на Комисията информацията, която се изисква съгласно конвенциите на ММО.

2.  Всяка година държавите-членки уведомяват Комисията за:

3.  Хармонизиран формуляр образец за задълженията за информиране по параграф 2 може да бъде установен съгласно процедурата по член 18, параграф 2.

4.  След получаване на информацията от държавите-членки, Комисията изготвя консолидиран доклад относно прилагането на настоящата директива. Този доклад се изпраща до Европейския парламент и до Съвета.

Член 17

Изменения

Освен измененията, предвидени в член 2, параграф 2, член 6, параграф 7 и член 11, параграф 3 настоящата директива може да бъде изменена съгласно процедурата по регулиране по член 18, параграф 2 с оглед на нови разпоредби на държавите на флага в тази област и ангажиментите, поети на международно ниво, в частност в рамките на Международната морска организация и Международната организация на труда.

Измененията на конвенциите на ММО и Кодекса за прилагане на задължителните нормативни актове на ММО могат да останат извън обхвата на настоящата директива съгласно член 5, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 18

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета за морска безопасност и предотвратяване на замърсяванията от кораби (COSS), създаден по силата на член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО срок се определя на два месеца.

Член 19

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да с съобразят с настоящата директива най-късно до […] . Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби на националното законодателство, което те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 20

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

КОДЕКС НА ДЪРЖАВАТА НА ФЛАГА (КДФ)

ЧАСТИ 1 И 2 НА КОДЕКСА ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА МОРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ (ММО)

ЧАСТ І – ОБЩИ ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Цел

1.  Целта на този кодекс е да засили безопасността по море и защитата на морската среда в световен мащаб.

2.  Различните администрации ще разглеждат този кодекс съобразно своите конкретни обстоятелства и ще са обвързани само с прилагането на онези нормативни актове, посочени в параграф 6, по които те са договарящи правителства или страни. Поради своето географско разположение и други обстоятелства някои администрации може да имат по-голяма роля като държава на флага, отколкото като пристанищна или брегова държава, докато други може да имат по-голяма роля като брегова или пристанищна държава, отколкото като държава на флага. Подобни различия по никакъв начин не намаляват техните задължения като държава на флага, брега или пристанището.

Стратегия

3.  За да може дадена държава да постигне целите на този кодекс, следва да се разработи стратегия, която да покрива следните въпроси:

При прилагане на горепосочената стратегия трябва да се съблюдават насоките, изложени в този кодекс.

Общи положения

4.  Според разпоредбите на Международната конвенция по морско право на Обединените нации (UNCLOS) и на конвенциите на Международната морска организация (ММО) администрациите са отговорни за обнародването на законите и подзаконовите уредби и за предприемане на всички необходими мерки за цялостното прилагане на тези актове, с което да се гарантира, че даден кораб е годен за предвидената служба и е комплектован с компетентен екипаж от гледна точка на безопасността на човешкия живот по море и защитата на морската среда.

5.  При вземането на мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването на морската среда, държавите действат така, че да не прехвърлят, пряко или непряко, вреди или опасности от един район в друг, или да превръщат един вид замърсяване в друг. (Международна конвенция на ООН по морско право (UNCLOS), член 195)

Приложно поле

6.  Задължителните нормативни актове на ММО, на които този кодекс се позовава, са:

(1)  Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., с изменения (SOLAS 74);

(2)  Протокол от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., с изменения (SOLAS PROT 1978);

(3)  Протокол от 1988 г., отнасящ се до Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., с изменения (SOLAS PROT 1988);

(4)  Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. (MARPOL 73/78);

(5)  Протокол от 1997 г, отнасящ се до измененията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., както е изменена с Протокола от 1978 г., отнасящ се към нея (MARPOL PROT 1997);

(6)  Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., с изменения (STCW);

(7)  Международна конвенция за товарните водолинии, 1996 г. (LL 66);

(8)  Протокол от 1988 г., отнасящ се до Международната конвенция за товарните водолинии, 1996 г. (LL PROT 1988);

(9)  Международна конвенция за тонажно измерване на корабите, 1969 г. (Tonnage 69); и

(10)  Конвенция за международните правила за предпазване от сблъскване на на море, 1972 г., с изменения (COLREG 72),

както и всички нормативни актове, придобили задължителен характер посредством тези конвенции и протоколи. Неизчерпателен списък на задълженията по горните задължителни нормативни актове се намира в Приложения 1 до 4. Списък на съответните нормативни актове е включен в Приложение 5, а обобщение на измененията към задължителните нормативни актове, отразени в кодекса, се съдържа в Приложение 6(17).

Първоначални действия

7.  Когато нов или изменен задължителен нормативен акт на ММО влезе в сила за дадена държава, правителството на тази държава трябва да е в състояние да прилага и изпълнява неговите разпоредби чрез съответното национално законодателство, и да предостави необходимата инфраструктура за прилагане и изпълнение. Това означава, че правителството на държавата трябва да има:

8.  Възможна рамка за национално законодателство, което привежда в изпълнение разпоредбите на съответните нормативни актове на ММО, може да се открие в публикацията на ООН "Насоки за морско законодателство"(18).

Предоставяне на информация

9.  Държавата трябва да предостави на всички заинтересовани страни информация относно своята стратегия, упомената в параграф 3, включително информация за своето национално законодателство.

Регистри

10.  Следва да се създадат и поддържат регистри, където това е уместно, като средство за предоставяне на доказателства за изпълнението на всички изисквания и за ефективната дейност на държавата. Документите в регистрите трябва да са четливи, а тяхното издирване и намиране да бъдат лесни. Трябва да се създаде документна процедура, с цел да се уточнят необходимите средства за контрол върху издирването, съхранението, опазването, намирането и сроковете за запазване и унищожаване на документите.

Подобрения

11.  Държавите трябва непрекъснато да подобряват адекватността на мерките, които се вземат за прилагане на приетите от тях конвенции и протоколи. Това става чрез стриктно и ефективно прилагане на националното законодателство, където това е уместно, и наблюдение на неговото изпълнение.

12.  Държавата трябва да насърчава среда, която дава възможности на хората да подобрят своята дейност, свързана с морската безопасност и опазването на околната среда.

13.  Освен това държавата трябва да предприеме действия за откриване и премахване на причините за всякакви несъответствия с цел да се предотврати повтарянето на тези несъответствия, включително:

14.  Държавата трябва да определи дейностите по премахване на причините за потенциални несъответствия, за да се избегне тяхната поява.

ЧАСТ 2 – ДЪРЖАВИ НА ФЛАГА

Прилагане

15.  За да изпълнят ефективно своите отговорности и задължения, държавите на флага трябва да:

16.  Държавите на флага трябва да осигурят необходимите ресурси и процедури за прилагане на програма за безопасност и опазване на околната среда, която следва да включва най-малко следното:

17.  Държавите на флага гарантират, че корабите, които плават под техен флаг, са комплектовани надлежно и с достатъчен брой екипаж, като се вземат предвид приетите от ММО принципи за безопасно комплектоване на корабите с екипаж.

Делегиране на правомощия

18.  Държавите на флага, които упълномощават признати организации да действат от тяхно име при провеждането на прегледи и инспекции, при издаването на свидетелства и други документи, при маркирането на кораби и други установени с конвенциите на ММО дейности, трябва да уредят това в съответствие с регламента на SOLAS XI-1/1, така че да:

19.  Държавите на флага, които назначават сървейъри за извършване на прегледи и проверки от тяхно име, трябва да уредят тяхното назначаване, където това е уместно, в съответствие с насоките по параграф 18, точки 3 и 4.

20.  Държавите на флага трябва да създадат или участват в програма за надзор с подходящи ресурси за връзка и контрол върху своите признати организации с цел да гарантират цялостното изпълнение на международните си задължения, като:

Изпълнение

21.  Държавите на флага трябва да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят съблюдаване на международните правила и норми от корабите, плаващи под техен флаг, както и от субектите и лицата под тяхна юрисдикция, за да гарантират изпълнение на своите международни задължения. Подобни мерки, inter alia, следва да включват:

22.  Всяка държава на флага трябва да вземе предвид разработката и изпълнението на подходяща програма за контрол и мониторинг, с цел да:

23.  Освен това, държавата на флага трябва да:

24.  Когато дадена държава е уведомена, че кораб, имащ правото да плава под неин флаг, е бил задържан от пристанищна държава, държавата на флага трябва да упражни надзор върху подходящите коригиращи мерки, за да се приведе незабавно въпросният кораб в съответствие с приложимите международни конвенции.

25.  Държавите-членки или признатите организации, действащи от тяхно име, издават или заверяват корабни свидетелства само след като са установили, че корабът отговаря на всички съответни изисквания.

26.  Държавите на флага следва да издават или заверяват международни свидетелства за правоспособност на лица единствено след като са установили, че въпросните лица отговарят на всички съответни изисквания.

Сървейъри на държавата на флага

27.  Държавата на флага трябва да определи и документира отговорностите, пълномощията и взаимоотношенията между всички служители, които ръководят, изпълняват и проверяват дейност, която засяга и е свързана с безопасността и предотвратяване на замърсяването.

28.  Служителите, които провеждат или са отговорни за проверки, инспекции и одит на кораби и компании в полето на действие на съответните задължителни актове на ММО, трябва да притежават най-малко:

29.  Служителите, квалифицирани съгласно параграф 28, точка 1 трябва да са служили за период не по-кратък от три години като палубни офицери или в машинното отделение.

30.  Служителите, квалифицирани съгласно параграф 28, точка 2 трябва да са работили на съответна длъжност за срок не по-кратък от три години.

31.  Освен това тези служители трябва да притежават необходимите за изпълнението на задълженията си като сървейъри на държавата на флага практически и теоретически знания, придобити чрез документирани обучителни програми, относно корабите, тяхната работа и разпоредбите на съответните национални и международни нормативни актове.

32.  Останалите служители, оказващи съдействие при изпълнението на тези дейности, трябва да имат образование, подготовка и да са обект на надзор, съизмерими със задачите, които са им възложени.

33.  Предишен опит в съответната област трябва да се счита за предимство; при липса на такъв опит администрацията трябва да предостави подходящо обучение на място.

34.  Държавите на флага могат да упълномощават сървейъри посредством официална и подробна програма за обучение, която да доведе до същото ниво на знания и способности, каквито са изискваните в параграфи 29-32.

35.  Държавата на флага трябва да е привела в изпълнение система за документиране на квалификацията на служителите и постоянно осъвременяване на техните знания в съответствие със задачите, които тези служители са упълномощени да извършват.

36.  В зависимост от изпълняваните задачи квалификациите трябва да включват:

37.  Държавата на флага издава идентификационна карта на сървейъра, която той носи при изпълнение на своята работа.

Разследвания на държавата на флага

38.  Разследвания се извършват при авария или произшествие, довело до замърсяване. Разследвания на аварии се водят от инспектори с подходяща квалификация, които са компетентни по въпросите, свързани с аварията. Държавата на флага трябва да бъде готова да осигури за тази цел квалифицирани инспектори, независимо от мястото на аварията или произшествието.

39.  Държавата на флага трябва да гарантира, че отделните инспектори притежават познания и практически опит в областите, свързани с обичайните им задължения. Наред с това, държавата на флага трябва да съдейства на инспекторите при изпълнение на задължения извън тяхната обичайна работа и при необходимост да осигури свободен достъп до експерти в следните области:

40.  Всички произшествия, свързани с наранявания, които налагат отсъствие от работа в продължение на три или повече работни дни, и всички смъртни случаи в резултат на трудова злополука и аварии, претърпени от кораби на държавата на флага, трябва да бъдат разследвани и резултатите от разследванията да бъдат обявени публично.

41.  Корабните аварии трябва да бъдат разследвани и докладвани в съответствие с приложимите конвенции на ММО и насоките, разработени от ММО(23). Докладът за разследването трябва да бъде препратен на ММО заедно с наблюденията на държавата на флага, в съответствие с гореизложените насоки.

Оценка и преглед

42.  Държавите на флага трябва периодично да правят оценка на своята дейност във връзка с прилагането на административния процес и използването на процедурите и ресурсите, необходими за изпълнение на техните задължения според изискванията на конвенциите, по които са страна.

43.  Мерките за оценка на дейността на държавите на флага могат да включват, inter alia, процента на задържаните от държавния пристанищен контрол кораби, резултати от проведените от държавата на флага инспекции, статистически данни за авариите, комуникационни и информационни процедури, статистически данни за годишните загуби (с изключение на пълните конструктивни загуби), както и други показатели, когато това е уместно, за да се определи дали персоналът, ресурсите и административните процедури са адекватни, за да изпълни държавата на флага своите задължения.

44.  Мерките могат да включват редовен преглед на:

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА СЪРВЕЙЪРИ НА ДЪРЖАВА НА ФЛАГА

(както са посочени в чл. 8)

1.  Сървейърите трябва да бъдат упълномощени от компетентните органи на държавата-членка да извършват прегледите, посочени в настоящата директива.

2.  Сървейърите трябва да притежават подходящи теоретични познания и практически опит относно корабите, тяхната експлоатация и разпоредбите относно съответните национални и международни изисквания. Тези знания и опит трябва да са придобити посредством документирани програми за обучение.

3.  Сървейърите трябва да имат алтернативно най-малко следната подготовка:

4.   Квалифицираните съгласно параграф 3, точки 1 и 2 сървейъри трябва да са подържали техническите си познания относно корабите и тяхната експлоатация от момента на получаване на свидетелството за правоспособност или квалификация.

5.  Квалифицираните съгласно параграф 3, точка 3 сървейъри трябва да имат същото ниво на знания и способности, каквито се изискват за сървейърите, квалифицирани съгласно параграф 3, точки 1 и 2.

6.  Сървейърите трябва да са способни да общуват с морските лица в устна и писмена форма на езика, който най-често се използва по море.

7.  Сървейърите не трябва да имат никакъв търговски, личен или семеен интерес по отношение на проверявания кораб, неговия екипаж, агент, компания, собственик или корабособственик, или към всички неправителствени организации, които извършват законоустановени или класификационни прегледи или издават корабни свидетелства.

8.  Сървейъри, които не отговарят на горепосочените критерии, също могат да бъдат приети, ако към датата на приемане на настоящата директива са били в трудови правоотношения с компетентен орган за законоустановени прегледи или са извършвали инспекции към държавния пристанищен контроли и съответната пристанищна държава се е присъединила към Парижкия меморандум за разбирателство относно държавния пристанищен контрол.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

НАСОКИ ЗА ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ОТНОСНО КОРАБИТЕ, ЗАДЪРЖАНИ ОТ ПРИСТАНИЩНА ДЪРЖАВА

(както е посочено в член 6)

1.  ЗАДЪРЖАНЕ ОТ ПРИСТАНИЩНА ДЪРЖАВА

1.  Когато компетентният орган на държава-членка (оттук нататък наричана държава на флага) е информиран, че кораб, плаващ под неин флаг, е задържан от друга пристанищна държава, той трябва да следи за предприемането на подходящи коригиращи мерки, за да се приведе незабавно кораба в съответствие с приложимите правила и международни конвенции. Изброените по-долу мерки се считат за подходящи; списъкът не изключва приемането на равностойни или допълнителни мерки, доколкото те са в съответствие с целите и средствата на действие, предоставени от настоящата директива.

2.  НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ

1.  Веднага щом държавата на флага бъде информирана за задържането, тя трябва да се свърже с компанията (компанията за целите на Международния кодекс за управление на безопасността - ISM) и с пристанищната държава, за да установи възможно най-точно всички обстоятелства около задържането.

2.  Въз основа на тази информация държавата на флага трябва да прецени какви са необходимите незабавни действия, за да се приведе корабът в съответствие с приложимите норми. Тя може да прецени, че някои недостатъци могат веднага да бъдат отстранени от пристанищната държава (например спасителна лодка, която изисква ремонт). В такива случаи държавата на флага трябва да поиска потвърждение от пристанищната държава, че недостатъците са отстранени.

3.  За по-сериозни недостатъци, особено структурни и такива, за които има издадени свидетелства от държавата на флага или от призната организация (ПО) от името на държавата на флага, държавата на флага трябва да изиска извършването на специална допълнителна инспекция от неин сървейър или да назначи конкретен сървейър от ПО, който да извърши инспекцията от нейно име. Инспекцията трябва да се насочи най-напред към онези области, в които са отбелязани недостатъци от пристанищната държава. Ако държавата на флага или сървейър на ПО намери за необходимо, обхватът на прегледа може да бъде разширен и да се извърши пълен повторен преглед на областите, за които се отнасят съответните законоустановени свидетелства.

4.  В случаите, когато ПО е извършила инспекция съгласно параграф 3, нейният сървейър трябва да докладва на държавата на флага за предприетите действия и за състоянието на кораба след инспекцията, така че държавата на флага да може да определи какви по-нататъшни действия да предприеме, ако такива са необходими.

5.  Ако инспекцията на пристанищната държава е била прекратена съгласно член 9, параграф 4 от Директива 95/21/ЕО или член 13, параграф 5 от Директива 2007/.../ЕО [относно държавния пристанищен контрол], държавата на флага трябва да организира повторен преглед на кораба и по-специално на тези свидетелства, които засягат области, в които са били отбелязани недостатъци от пристанищната държава, както и на всички други области, в които впоследствие са открити недостатъци. Държавата на флага трябва или сама да извърши прегледа, или да изиска пълен доклад от сървейъра на ПО и, ако това е уместно, потвърждение, че резултатът от завършения преглед е задоволителен и всички недостатъци са отстранени. Когато държавата на флага е удовлетворена от резултата, тя трябва да изпрати потвърждение на пристанищната държава, че корабът отговаря на изискванията на съответните нормативни актове и международни конвенции.

6.  В случаи на сериозно несъответствие с изискванията на нормативните актове и международните конвенции държавата на флага трябва да изпрати свой инспектор вместо сървейър на ПО, който да извърши или осъществи надзор върху инспекциите и прегледите по параграфи 3 - 5.

7.  Освен в случаите на параграф 10 държавата на флага трябва да изиска предприемането на коригиращи мерки от страна на компанията за привеждане на кораба в съответствие с приложимите нормативни актове и международни конвенции, преди да бъде разрешено на кораба да отплава от пристанището, в което е бил задържан (в допълнение на коригиращите мерки, изискани от пристанищната държава). Ако такива коригиращи мерки не бъдат предприети, съответните свидетелства трябва да бъдат отнети.

8.  Държавата на флага трябва да прецени до каква степен недостатъците, отбелязани от пристанищната държава и открити вследствие на инспекция/преглед на държавата на флага, свидетелстват за недобро функциониране на системата за управление на безопасността на кораба и на компанията. При необходимост държавата на флага следва да организира повторен одит на кораба и/или компанията и съвместно с пристанищната държава да прецени дали този повторен одит да бъде извършен преди на кораба да бъде разрешено да напусне пристанището, на което е бил задържан.

9.  Държавата на флага трябва по всяко време да бъде във връзка и да си сътрудничи с пристанищната държава, за да гарантира отстраняването на откритите недостатъци и да отговори възможно най-бързо на всяко искане за пояснение от страна на пристанищната държава.

10.  Ако недостатъците не могат да бъдат отстранени в пристанището на задържане и пристанищната държава съгласно член 11, параграф 1 от Директива 95/21/ЕО или член 15, параграф 1 от Директива 2007/.../ЕО [относно държавния пристанищен контрол] позволи корабът да отплава до кораборемонтен завод, държавата на флага съвместно с пристанищната държава трябва да определи условията на отплаването и да ги потвърди в писмена форма.

11.  Ако корабът не изпълни условията по параграф 10 или не посети определения кораборемонтен завод, държавата на флага трябва незабавно да поиска обяснение от компанията и да обмисли отнемане на свидетелствата на кораба. Освен това държавата на флага трябва при първа възможност да извърши допълнителен преглед.

12.  Ако от информацията, с която разполага, държавата на флага прецени, че задържането е неоправдано, тя трябва да уведоми пристанищната държава за своите съображения и да се свърже с компанията, за да обмислят дали да обжалват съгласно процедурата за обжалване на пристанищна държава.

3.  ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

1.  В зависимост от сериозността на откритите недостатъци и на предприетите незабавни действия, държавата на флага трябва освен това да обмисли извършването на допълнителен преглед на кораба след отмяната на заповедта за задържане. Този допълнителен преглед трябва да включва оценка на ефективността на системата за управление на безопасността. Допълнителният преглед на кораба трябва да бъде извършен от държавата на флага в срок от [6] седмици от момента, в който е била информирана за задържането. Допълнителният преглед е за сметка на компанията. Ако държавата на флага е предвидила извършването на законоустановен преглед на кораба през следващите [3] месеца, тя може да отложи допълнителния преглед за датата на законоустановения преглед.

2.  Освен това държавата на флага трябва да прецени дали трябва да бъде извършен повторен одит на компанията. Държавата на флага следва да прегледа докладите от предишните инспекции на другите кораби на компанията, за да установи дали има общи слабости във флота на компанията.

3.  Ако корабът е бил задържан по основателни причини повече от един път през последните 2 години, последващите действия трябва да бъдат по-спешни и във всички случаи държавата на флага трябва да извърши допълнителен преглед в срок от [4] седмици от момента, в който е била информирана за задържането.

4.  Ако задържането на кораба води до поставянето му под възбрана съгласно член 7б от Директива 95/21/ЕО или член 10 от Директива 2007/.../ЕО [относно държавния пристанищен контрол], държавата на флага трябва да извърши допълнителен преглед на кораба и да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че компанията ще приведе кораба в пълно съответствие с приложимите конвенции и нормативни актове. Когато е удовлетворена от резултата, държавата на флага трябва да предостави на компанията съответно удостоверение.

5.  Във всички случаи държавата на флага трябва да прецени какви правни действия могат да се предприемат срещу компанията, включително налагане на доста големи глоби, с цел да се спрат нарушенията на общностните стандарти и международните правила. Ако даден кораб постоянно не отговаря на изискванията на приложимите нормативни актове на Общността и международните конвенции, държавата на флага трябва да прецени какви допълнителни санкции могат да бъдат наложени, включително заличаване на регистрацията му.

6.  При завършване на всички коригиращи мерки за привеждане на кораба в съответствие с международните конвенции и с нормативните актове на Общността, държавата на флага следва да изпрати доклад до ММО и до Комисията, изготвен в съответствие с изменената Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74), глава 1, правило 19, буква д) и параграф 5, точка 2 на изменената Резолюция А.787(19) на ММО по отношение на ММО и съдържащ допълнителна информация относно съответните нормативни актове на Общността, както и по отношение на Комисията.

4.  ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД

1.  Гореспоменатият допълнителен преглед трябва да включва достатъчно задълбочена проверка, която да удовлетвори сървейърите на държавата на флага, че корабът, неговото оборудване и екипаж са приведени в съответствие с всички приложими нормативни актове и международни конвенции, в следните области:

Свидетелства и документи

Корпус и оборудване

Условия за определяне на товарните водолинии

Основни машини и системи

Чистота на машинните отделения

Спасителни съоръжения

Пожарна безопасност

Навигационно оборудване

Оборудване за товарно-разтоварни операции

Радио-оборудване

Електрооборудване

Предотвратяване на замърсявания

Условия на живот и работа

Комплектоване на кораба с екипаж

Освидетелстване на екипажа

Безопасност на пътниците

Оперативни изисквания, включващи комуникацията на екипажа, тренировки, обучение, операции на капитанския мостик и в машинното отделение и безопасност.

2.  Прегледът трябва също да включва, но без да се ограничава до тях, съответните точки за разширена инспекция, посочени в Приложение V на Директива 95/21/ЕО на Съвета или част В от Приложение VIII на Директива 2007/.../ЕО [относно държавния пристанищен контрол]. Когато е необходимо, сървейърите на държавата на трябва да включват в прегледа функционални тестове на спасителните лодки и салове и на съоръженията за тяхното спускане, основните и второстепенни машини, люковите закрития, електрическото захранване и трюмните системи.

(1) ОВ С 318, 23.12.2006 г., стp. 195. (2) ОВ C 229, 22.9.2006 г., стp.38. (3) Позиция на Европейския парламент от 29 март 2007 г. (4) ОВ L ... (5) ОВ L 144, 15.5.1998 г., стp. 1. Директива, последно изменена с директива на Комисията 2003/75/ЕО (OВ L 190, 30.7.2003 г., стp. 6). (6) ОВ L ... (7) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стp. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EC) № 1891/2006 (OВ L 394, 30.12.2006 г.,стp. 1). (8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (OВ L 200, 22.7.2006 г.,стp. 11). (9) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1 Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 93/2007 (ОВ L 22, 31.1.2007г., стр. 12). (10) ОВ L 167, 2.7.1999 г., стр. 33. (11) OВ L 138, 30.4.2004 г., стp. 19. (12) OВ L 208, 5.8.2002 г., стp. 10. (13) ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53). (14) * ОВ: Моля добавете номер. (15) OВ L 255, 30.9.2005 г., стp. 11. (16) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стp. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г. (17) Тези приложения ще бъдат попълнени по време на 80-тата сесия на Комитета по морска безопасност (КМБ 80) през м. май 2005 г. Само приложения 1, 2 и 5 имат отношение към задълженията на държавите на флага. (18) ST/ESCAP/1076 (19) Член I/2, I/9, I/10 и I/11 от Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW), изменена, 1978 г (20) Допълнение 1 към Резолюция A.739(18) "Насоки за упълномощаване на организации, действащи от името на администрацията" (21) Допълнение 2 към Резолюция A.739(18) "Насоки за упълномощаване на организации, действащи от името на администрацията" (22) Комитет по морска безопасност/Циркуляр 710 – Комитет по опазване на морската среда/Циркуляр 307 (23) Виж Кодекса за разследване на морски аварии и произшествия, приет от организацията с Резолюция А.849(20), изменена с Резолюция A. 884 (21).