(Процедура на съвместно вземане решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0593)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които предложението беше внесено от Комисията в Парламента (C6-0039/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0055/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1) Все още непубликувано в ОВ.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

като действат в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора(3),

като имат предвид, че:

(1)  Един от елементите на общностната политика за морски транспорт е да повиши качеството на търговския флот чрез насърчаване на всички икономически оператори да действат по-отговорно.

(2)  Опазването на европейските крайбрежия и на европейските граждани от екологични щети от всякакъв вид, причинени от произшествия на море, е абсолютен приоритет за ЕС.

(3)  Опазването на европейските крайбрежия включва двата аспекта на предотвратяването на произшествия: осигуряване плаването само на безопасни кораби и въвеждане на необходимите механизми за осигуряване на възможност на жертвите в най-кратки срокове да получат обезщетение, напълно съизмеримо с причинените от произшествието вреди.

(4)  Мерки с възпиращ ефект вече са взети по силата на Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяването, причинявано от кораби, и за въвеждането на наказания при нарушение(4), допълнена от Рамково решение на Съвета 2005/667/ПВР от 12 юли 2005 г. за укрепване на наказателноправната рамка с цел прилагане на законите срещу замърсяването от корабите(5).

(5)  Международните режими по отношение на гражданската отговорност и обезщетяването на трети страни при вреди, свързани с морския транспорт, трябва да бъдат приложени и подобрени с цел да се гарантира от страна на операторите в мрежата на морския транспорт, че стоки се превозват само на борда на високостандартни кораби, за да се гарантира справедливо обезщетение на жертвите, които не са част от мрежата на морския транспорт, и да се насърчават операторите и техните представители да прилагат повече бдителност и професионализъм.

(6)  Уместно е Протоколът от 1996 г. към Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. (оттук нататък "Конвенцията от 1996 г.") да бъде ратифициран от всички държави-членки и от голям брой трети страни.

(7)  Също така е целесъобразно Международната конвенция относно отговорността и обезщетенията за причинени вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (Конвенция HNS), Международната конвенция за гражданска отговорност за вреди от замърсяване с мазут от 2001 г. (Конвенция за мазута) и Конвенцията за изваждането на потънали кораби от 2007 г. да бъдат ратифицирани от всички държави-членки и от голям брой трети страни.

(8)  С оглед да се подсигури пълното и единно прилагане на Конвенцията от 1996 г. в целия Европейски съюз е уместно тя да бъде включена в общностното право. Общностният режим на гражданска отговорност трябва да позволява на корабособствениците да ограничават своята отговорност до тавана, определен в тази Конвенция и в съответствие с нейните разпоредби.

(9)  Не би следвало да е възможно ограничаване на отговорността по Конвенцията от 1996 г. по отношение на жертви, които не са участници в експлоатирането на морския транспорт, ако собственикът на кораба, отговорен за щетата, е действал непрофесионално и е трябвало да осъзнава вредните последици от своето действие или бездействие.

(10)  Задължението да имат финансова гаранция трябва да дава възможност за осигуряване на по-добра защита за жертвите. Също така, би било от полза да се отстранят корабите, които не отговарят на стандартите, и да се предостави възможност за възстановяване на конкуренцията между операторите. Такова задължение представлява необходимо допълнение към Конвенцията от 1996 г. В Резолюция A.898(21) Международната морска организация (ИМО) препоръча държавите да обявят финансовите гаранции за задължителни. Равнището на застрахователно покритие трябва да бъде пригодено за ситуации, в които определените от Конвенцията от 1996 г. тавани са недостатъчни, без обаче това да натоварва несъразмерно индустрията.

(11)  Въз основа на Резолюция А.930(22) на ИМО специални мерки трябва да бъдат взети с цел защита на морските лица в случай на изоставяне.

(12)  Съставянето на удостоверения, доказващи наличието на финансова гаранция, е ключов елемент на настоящата директива, каквито са и уведомлението за тези удостоверения, взаимното признаване на удостоверенията между държавите-членки и достъпността на финансовата гаранция за жертвите, които искат обезщетение.

(13)  Европейската агенция за морска сигурност, учредена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета(6), трябва да получи необходимата за изпълнението на настоящата директива помощ, особено с оглед предотвратяване на правни несъответствия между държавите-членки.

(14)  Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г., което определя упражняването на изпълнителните правомощия, възложени на Комисията(7).

(15)  Тъй като целта на предприеманите действия, а именно въвеждането на хармонизирани правила за отговорността и финансовите гаранции за корабособствениците с оглед постигането на висококачествен морски транспорт, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно поради мащаба на последиците на предприеманите действия могат да бъдат по-добре постигнати на общностно ниво, Общността може да приема мерки, съгласно принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с установения в същия член принцип на пропорционалност, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя правилата, които са приложими към някои, свързани с гражданската отговорност, аспекти на задълженията на операторите в мрежата на морския транспорт, и въвежда финансова защита за морските лица в случай на изоставяне.

Член 2

Определения

Член 3

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага, с изключение на разпоредбите на членове 4 и 5, към

2.  Настоящата директива не се прилага към военни кораби, военни спомагателни кораби или други кораби, които са собственост на или се оперират от дадена държава, и които се използват за правителствени нетърговски цели.

3.  Настоящата директива не накърнява прилагането във всяка държава-членка на Конвенцията за мазута, Конвенция HNS и Международната конвенция от 1992 г. за ограничаване на отговорността при замърсяване с нефт..

Член 4

Гражданска отговорност за вреди от замърсяване с мазут

Държавите-членки стават страни по Конвенцията за мазута възможно най-скоро и при всички случаи преди датата, посочена в член 18, параграф 1 от настоящата директива.

Член 5

Вреди, причинени от превоз на опасни и вредни вещества по море

Държавите-членки стават страни по Конвенцията HNS възможно най-скоро и при всички случаи преди датата, посочена в член 18, параграф 1 от настоящата директива.

Член 6

Режим на отговорност

1.  Държавите-членки стават страни по Конвенцията от 1996 г. възможно най-скоро, и във всеки случай преди датата, посочена в член 18, параграф 1 от настоящата директива. Държавите-членки, които все още са страни по Конвенцията от 1976 г. относно ограничаване на отговорността при морски искове, трябва да я денонсират.

2.  Държавите-членки определят режима на гражданска отговорност на корабособствениците и гарантират, че правото на корабособствениците да ограничават своята отговорност е уредено съгласно всичките разпоредби на Конвенцията от 1996 г.

3.  За целите на прилагането на член 4 от Конвенцията от 1996 г., съзнаването на възможната вреда от отговорното лице може при всички случаи да бъде извлечено от естеството и обстоятелствата на извършеното лично от него нехайно действие или бездействие.

4.  Съгласно член 15 от Конвенцията от 1996 г., държавите-членки гарантират, че член 4 от тази конвенция, който касае забраната на ограниченията на отговорността, не се прилага към кораби, плаващи под флага на държава, която не е страна по Конвенцията от 1996 г. В такива случаи режимът на гражданска отговорност, установен от държавите-членки в съответствие с настоящата директива, предвижда корабособственикът да губи правото си на ограничение на отговорността, ако се докаже, че щетата е причинена от негово лично действие или пропуск, извършени с намерение да се причини такава щета, или пък поради груба небрежност.

Член 7

Финансова гаранция за гражданска отговорност

Всяка държава-членка взема необходимите мерки да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под неин флаг, има финансова гаранция за гражданска отговорност. Ограничението на тази гаранция е не по-малко от тавана, определен от Конвенцията от 1996 г., умножен по две.

Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под флаг на трета страна, има финансова гаранция, в съответствие с разпоредбите от първия параграф, от момента, в който този кораб навлиза в нейното изключително икономическо или съответно пространство. Финансовата гаранция е валидна поне за три месеца от датата на поискване.

Член 8

Финансова гаранция в случай на изоставяне на морски лица

Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под неин флаг, има финансова гаранция за защита на морските лица, наети или заети на борда на кораба, в случай на изоставяне, в съответствие с Резолюция А.930(22) на ИМО, и за покриване на разходите по настаняване, медицински грижи и репатриране.

Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под флаг на трета страна, има финансова гаранция, в съответствие с разпоредбите от първия параграф, от момента, в който този кораб навлиза в нейно пристанище или терминал в открито море под нейна юрисдикция, или пуска котва в пространство под нейна юрисдикция.

Държавите-членки гарантират, че системата за финансова гаранция в случай на изоставяне на морски лица е достъпна, в съответствие с Резолюция А.930(22) на ИМО.

Член 9

Удостоверения за финансова гаранция

1.  Наличието на финансовите гаранции, посочени в членове 7 и 8, както и тяхната валидност, се доказват с едно или повече удостоверения, съгласно разпоредбите на настоящата директива и като се следва моделът, посочен в Приложение ІІІ.

2.  Удостоверенията се издават от компетентните органи на държавите-членки, след като те се уверят, че корабособственикът отговаря на изискванията, определени в настоящата директива. При издаване на удостоверенията компетентните органи вземат предвид също така дали гарантът има място на търговска дейност в ЕС.

Когато един кораб е регистриран в държава-членка, удостоверенията се издават или заверяват от компетентния орган на държавата, в която е регистриран корабът.

Когато един кораб е регистриран в трета страна, удостоверенията могат да бъдат издадени или заверени от компетентния орган на всяка държава-членка.

3.  Условията за издаване и валидност на удостоверенията, и по-специално критериите и условията за издаване, както и мерките, които касаят предоставящите финансови гаранции, се определят съгласно процедурата по регулиране по член 17, параграф 2.

4.  Удостоверенията съответстват на модела, посочен в Приложение ІІІ, и включват следната информация:

5.  Удостоверенията се съставят на официалния(ите) език(ици) на издаващата държава-членка. Ако използваният език не е английски или френски, текстът включва превод на един от тези езици.

Член 10

Уведомление за удостоверение за финансова гаранция

1.  Удостоверението се намира на борда на кораба и копие от него се депозира при съответния орган, към който корабът е регистриран, или, ако корабът не е регистриран в държава-членка, при съответния орган на държавата, издала или заверила удостоверението. Съответният орган предава екземпляр от преписката по сертифицирането на Службата на Общността, предвидена в член 15, за да може тя да го включи в регистъра.

2.  Операторът, представителят или капитанът на кораб, навлизащ в изключителното икономическо или съответно пространство на държава-членка в случаите, посочени в член 7, уведомява властите на тази държава-членка, че на борда е налице удостоверение за финансова гаранция, съгласно разпоредбите на Приложение ІV.

3.  Операторът, представителят или капитанът на кораб, който пътува към пристанище или терминал в открито море под юрисдикцията на държава-членка, или който желае да пусне котва в пространство под юрисдикцията на държава-членка в случаите, посочени в член 8, уведомява властите на тази държава-членка, че на борда е налице удостоверение за финансова гаранция, съгласно разпоредбите на Приложение ІV.

4.  Компетентните органи на държавите-членки имат възможност да обменят информацията, предвидена в параграф 1, посредством общностната платформа за обмен на морски данни SafeSeaNet.

Член 11

Санкции

Държавите-членки следят за спазването на правилата, определени с настоящата директива, и определят санкции за нарушаване на тези правила. Тези санкции са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

Член 12

Взаимно признаване на удостоверения за финансова гаранция от държавите-членки

Всяка държава-членка признава удостоверенията, издадени или заверени от друга държава-членка по член 9, за всички цели на настоящата директива и ги счита за имащи същата стойност като удостоверенията, които тя самата издава или заверява, дори и когато корабът не е регистриран в държава-членка.

Държава-членка може по всяко време да поиска консултация с държавата, издаваща или заверяваща удостоверението, ако счете, че застрахователят или предоставящият гаранцията, упоменат в удостоверението, не е финансово способен да изпълни задълженията, произтичащи от настоящата директива.

Член 13

Пряко действие срещу предоставящия финансовата гаранция за гражданска отговорност

Всяко искане за компенсиране на щета, причинена от кораба, може да бъде отправено директно към предоставящия финансовата гаранция за гражданска отговорност, която покрива гражданската отговорност на собственика.

Предоставящият финансовата гаранция може да разчита на средствата за защита, на които самият собственик би имал право да се позове, с изключение на основаващите се на обявяване на несъстоятелност или ликвидация.

Предоставящият финансовата гаранция може също да се позове на факта, че щетата е причинена от умишлен пропуск от страна на собственика. Не може, обаче, да разчита на никое от средствата за защита, на които би могъл да се позове в случай на действие, предприето от собственика срещу него.

Предоставящият финансовата гаранция може, във всички случаи, да иска собственикът да бъде включен в производството.

Член 14

Солидарен фонд за покриване на вреди, причинени от кораби без финансова гаранция

Създава се солидарен фонд за обезщетяване на трети страни - както физически, така и юридически лица, претърпели вреди, причинени от кораби, които, независимо от задълженията, предвидени в настоящата директива, са плавали в териториални води на ЕС без да притежават удостоверение за финансова гаранция.

Сумата, която ще се отпусне на този фонд, и правилата за функциониране на фонда се определят в съответствие с процедурата по регулиране по член 17, параграф 2.

Член 15

Служба на Общността

Създава се Служба на Общността, отговорна за поддържането на пълен регистър на издадените удостоверения, за наблюдението и актуализирането на тяхната валидност, и за проверка на съществуването на финансови гаранции, регистрирани от трети държави.

Член 16

Доклади

Пет години след влизането в сила на настоящата директива държавите-членки докладват на Комисията за опита, натрупан в прилагането на директивата. В тези доклади се оценяват по-конкретно процедурите по сертифициране и по издаване на удостоверения от държавите-членки, както и необходимостта да се прецени дали тази задача да бъде делегирана изцяло или частично на Службата на Общността, посочена в член 15. Въз основа на това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който включва онези предложения за изменения на настоящата директива, които счита за уместни.

Член 17

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета за морска безопасност и предотвратяване на замърсявания, причинени от кораби (COSS), създаден с Регламент (EО) No 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета(9).

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО период е три месеца.

Член 18

Транспониране

1.  Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до …(10). Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на […] деня след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 20

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Конвенция относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г., изменена с протокола от 1996 г.

(Текстът на конвенцията ще бъде добавен, след като стане наличен на всички официални езици)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Резолюция на Асамблеята на Международната морска организация и на Административния съвет на Международната организация на труда, озаглавена "Насоки за предвиждането на финансово обезпечение в случай на изоставяне на морски лица (Резолюция A.930(22) на ИМО)

(Текстът на конвенцията ще бъде добавен, след като стане наличен на всички официални езици)

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

Модел на удостоверение за финансова гаранция по член 9

Аз, долуподписаният, уверявам, че горепосоченият кораб е покрит от застрахователна полица или друг вид финансова гаранция, която отговаря на изискванията на Директива 2007/../EО на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците.

Вид гаранция ………………………………………………………………

Продължителност на гаранцията ……………………………………………………………

Име и адрес на застрахователя(ите) и/или гаранта(ите)

Име ………………………………………………………………………

Адрес ………………………………………………………………….

Настоящото удостоверение е валидно до …………………………………

Издадено или заверено от правителството на …………………………………

Съставено в ………………….. на ……………

Подпис и име на служителя, издал или заверил удостоверението

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

Списък на сведенията за обявяване по член 10 на настоящата директива

1)  Идентификация на кораба (име, позивни, идентификационен номер ИМО, MMSI номер)

2)  Дата и час

3)  Местоположение по ширина и дължина, или истинският пеленг и разстояние в морски мили от ясно обозначен ориентир

4)  Пристанище на крайно местоназначение

5)  Очаквано време на пристигане на пристанището на крайно местоназначение или на пилотската станция, според изискванията на компетентните органи, и очаквано време на отплаване от същото пристанище

6)  Удостоверение за финансова гаранция, налично на борда

7)  Адрес, от който може да бъде получена подробна информация относно удостоверението

Доколкото е възможно, информацията предоставена по точки 6) и 7), може да съдържа други уточнения, стига те да съответстват на условията на член 10, параграф 2 от настоящата директива.

(1) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195. (2) ОВ C 229, 22.9.2006 г., стр. 38. (3) Позиция на Европейския парламент от 29 март 2007 г. (4) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11. (5) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 164. (6) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 (ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1). (7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г.,стр. 11). (8) + ОВ: Моля добавете номер на регламента. (9) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 93/2007 (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12). (10) * 18 месеца след влизането в сила на настоящата директива.