Европейският парламент,

–   като взе предвид Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 10 юни 1999 г.,

–   като взе предвид доклада на специалния пратеник на Генералния секретар на ООН относно Обстойния преглед на прилагането на Стандартите, представен на Съвета за сигурност на ООН на 7 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид решението на Съвета за сигурност на ООН, в Изявлението на неговия председател от 24 октомври 2005 г., да одобри предложението на Генералния секретар за започване водене на разговори за решаване на статута на Косово,

–   като взе предвид назначаването, на 14 ноември 2005 г., на г-н Martti Ahtisaari за специален пратеник на Генералния секретар на ООН за процеса за решаване на бъдещия статут на Косово,

–   като взе предвид Изявлението на контактната група (Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, САЩ и Русия) от 31 януари 2006 г., подчертаващи особеното естество на проблема в Косово - развил се, според Изявлението, от разпадането на Югославия и последвалите конфликти, етническо прочистване и събитията от 1999 г., и от продължителния период на международна администрация съгласно Резолюция 1244 (1999 г.) на Съвета за сигурност на ООН – и призоваващи към ранно уреждане на въпроса чрез преговори, като най-добър подход,

–   като взе предвид заключенията на Председателството на Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г., които напълно подкрепят усилията на Martti Ahtisaari за намиране на решение на въпроса за статута и потвърждават готовността на Съюза да изиграе значителна роля за изпълнение на бъдещото решение относно статута,

–   като взе предвид окончателния докладна специалния пратеник относно бъдещия статут на Косово и подробното предложение за решение относно статута на Косово от 26 март 2007 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становището на Комисията по международна търговия (A6-0067/2007),

A.   като има предвид, че ръководните принципи за решаване на статута на Косово, приети от контактната група на 7 октомври 2005 г. акцентират върху факта, че решение, на база водене на преговори трябва да бъде международен приоритет и, че веднъж започнал процесът на преговори не може да бъде блокиран и трябва да бъде доведен до край; като има предвид, че тези принципи ясно определят, че не може да има връщане назад към ситуацията отпреди март 1999 г. или да бъде осъществено каквото и да е разделяне на Косово или съюз между Косово и друга страна или част от някоя страна;

Б.   като има предвид, че през 90-те години населението на Косово бе обект на системно насилие и репресия, което през 1999 г. ескалира в масово експулсиране на гражданското население, карайки Съвета за сигурност на ООН да се намеси, в началото на действията от страна на НАТО, и да постави територията под международен граждански контрол и контрол за безопасност; като има предвид, че това създаде безпрецедентна ситуация в международното право;

В.   като има предвид, че събитията от март 2004 г., които трябва да бъдат заклеймени, доказват трайното напрежение в Косово между албанските и сръбските общности и необходимостта да се намери решение, което да гарантира правата на двете етнически общности и на другите етнически групи, в съответствие с публикациите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други организации, които имат правомощия в областта на защитата на малцинствата;

Г.   като има предвид, че определянето на бъдещия статут на Косово ще допринесе за неговото икономическо развитие, появата на зряла политическа класа и развитието на толерантно и не-сегрегационно общество в провинцията;

Д.   като има предвид, че въпреки многобройните кръгове от преговори не бе постигнато решение приемливо и за двете страни, и като отбелязва факта, че специалният пратеник на ООН представи на контактната група и на генералния секретар на ООН предложенията за решаването на статута;

Е.   като има предвид, че окончателното решение не може да се диктува от заплахи за радикализъм в Косово или Сърбия, а трябва да бъде резултат от решение, което да вземе предвид интересите на всички замесени страни;

Ж.   като има предвид, че допълнително забавяне на определянето на статута на Косово би могло да има отрицателно въздействие върху вече крехката и напрегната ситуация;

З.   като има предвид, че събитията от 1999 г., дългата временна международна администрация и възникването и постепенното консолидиране на временните институции за самоуправление на Косово са довели до създаване на изключително положение, което прави нереалистично реинтегрирането на Косово в рамките на Сърбия;

И.   като има предвид, че с оглед близките културни, религиозни и икономически връзки на Косово и Сърбия, взаимоотношенията между тях трябва да продължават да бъдат развивани в дух на партньорство и добросъседство в интерес на цялото население на Косово и Сърбия;

Й.   като има предвид, че липсата на доверие между различните етнически групи, все още нестабилната ситуация и необходимостта от по-нататъшно развитие и консолидиране на демократични, мултиетнически институции в Косово, налагат постоянно международно присъствие в обозримо бъдеще;

К.   като има предвид, че международната общност следва да продължи да инвестира в образованието, по-специално предвид сериозните предизвикателства, които стоят пред по-младото поколение на Косово;

Л.   като има предвид, че поради стратегическото местоположение на Косово, Европейският съюз трябва да изиграе централна роля при мониторинга, гарантирането и улесняването на прилагането на решението за статута, както и да подпомогне изграждането и консолидирането на демократични институции в Косово, заедно с Парламента, който изпълнява отговорностите си, свързани с мониторинг;

М.   като има предвид, че приносът на Европейския съюз трябва все пак да зависи от изпълнението на някои минимални изисквания при определянето на статута;

Н.   като има предвид, че окончателното решение за определяне на статута трябва да бъде съвместимо с принципите на ЕС, т.е. следва да предвиди конституционна рамка, съвместима с Европейските перспективи за Косово и следва да позволи на Съюза да разгърне пълния набор от инструменти, с които разполага;

1.  Подкрепя процеса, ръководен от ООН за определяне на окончателния статут на Косово и усилията за установяване на надеждна рамка, гарантираща стабилност и защита за всички общности в Косово и дългосрочно, устойчиво икономическо и социално развитие; подкрепя изчерпателното предложение на г-н Ahtisaari за разрешаване на проблема със статута на Косово и изразява становището, че суверенитет под наблюдението на международната общественост е най-добрата възможност за постигане на тези цели; въз основа на което очаква Съветът за сигурност на ООН да приеме в най-кратки срокове нова резолюция, която да замени Резолюция 1244 (1999 г.);

2.  Възприема позицията, че единственото устойчиво разрешение за Косово е това, което:

3.  Счита, че всяко решение във връзка с бъдещия статут на Косово трябва да бъде съобразено с международното право;

4.  Изразява надеждата, че в скоро време в Сърбия ще може да бъде сформирано силно правителство с ясна проевропейска ориентация, което ще се ангажира по сериозен и положителен начин с намирането на решение относно въпроса за статута на Косово; подчертава, че такова правителство е също така необходимо за целите на пълното сътрудничество с Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ) и ще позволи, при тези условия, подновяването на преговорите по Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Сърбия и Европейския съюз и неговото последващо сключване;

5.  Вярва, че окончателното решение трябва да обхваща между другото следните аспекти:

6.  Подчертава, че решението за Косово няма да създаде прецедент в международното право, тъй като Косово е под управлението на ООН от 1999 г. насам и в самата Резолюция 1244 (1999 г.) на Съвета за сигурност на ООН се съдържат разпоредби относно необходимостта от намиране на разрешение на въпроса за окончателния статут на Косово; заключава, като следствие от това, че положението по отношение на Косово по никакъв начин не може да се сравни с положението в други конфликтни региони, които не са под управлението на ООН;

7.  Подчертава, че едно споразумение за бъдещето на Косово трябва също така да включва специфични институционални договорености за Косовска Митровица, които изцяло да гарантират правата и безопасността на сръбската общност без да накърняват единството на Косово; вярва, че тези договорености следва да бъдат пряко ръководени от международната общност, като се извършват консултации с Белград; въпреки това, припомня на Сърбия, че подобен ангажимент в Косово е обвързан със сътрудничеството на Сърбия при прилагане на окончателното решение за определяне на статута;

8.  Приветства, следователно, факта, че предложението на г-н Ahtisaari очертава широкообхватна автономия за сръбската и другите общности, в това число и значителна степен на автономия на общинско ниво в съответствие с европейските принципи за субсидиарност и самоуправление;

9.  Счита, че международната общност следва, в рамките на възможното, да насочи своето присъствие към подпомагане на местните власти за:

10.  Вярва, следователно, че при все че следва да разполага с персонал, съответстващ на поставените му цели, международното присъствие в Косово не трябва да води до изграждане на паралелна администрация или да възпроизвежда съществуващата администрация под ръководството на ООН;

11.  Подчертава, че международната общност трябва да разполага с преки коригиращи и, в ограничени случаи, заместващи правомощия в някои области от съществено значение като:

12.  Изтъква нуждата от по-нататъшни усилия в подкрепа на завръщането на бежанците и разселените лица в Косово; подчертава, че трайното завръщане е обусловено от възможностите за работа и че в този момент устойчивото икономическо развитие следва да се превърне в приоритет; подчертава, че бежанците, които не са от сръбски или албански произход, например ромите и ашкалите, се нуждаят от специално внимание, включително вътрешно разселените лица от ромски произход, живеещи в лагерите в Косовска Митровица;

13.  Подкрепя необходимостта от всеобхватна и справедлива образователна система, която да предоставя възможност за частично обучение на ромски език на учениците от ромски и ашкалски произход, като по този начин се съхранява идентичността и културата на тези малцинствени общности;

14.  Подчертава важната роля на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации в процеса на намиране на окончателно решение относно бъдещия статут на Косово (заличаване); приканва настоятелно Европейския съюз и неговите държави-членки и по-специално тези от тях, които се явяват членки и на Съвета за сигурност на ООН, да окажат пълна и активна подкрепа с оглед намиране на трайно решение относно бъдещия статут на Косово;

15.  Счита, че приемането на нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН е също така от жизнено важно значение за бъдещите ангажименти на ЕС в Косово, както и че при липсата на подобна резолюция не бива да се предвижда никакво засилено участие на ЕС;

16.  Убеден е, че в светлината на своята централна роля в изпълнение на решението Европейският съюз следва да има решаваща дума при определяне на окончателните условия на решението;

17.  Вярва, че държавите-членки следва да се опитат да постигнат единодушна позиция по въпроса за Косово и поради това призовава Съвета да положи усилия за приемане на обща позиция относно въпроса за статута, в която да са ясно посочени минималните изисквания за дълготрайно решение, съвместимо с изискванията на Европейския съюз;

18.  Припомня, че в съответствие с член 19 от Договора за Европейски съюз, от държавите-членки, представени в Съвета за сигурност на ООН, се очаква да подкрепят тази обща позиция и редовно да информират Съвета на ЕС за хода на преговорите; призовава също редовно да се предоставя информация на Парламента;

19.  Призовава държавите-членки на ЕС, членуващи в контактната група, да обменят информацията, с която разполагат, със Съвета и всички останали държави-членки, както и да подобрят координацията и сътрудничеството с тях, тъй като международната отговорност и финансовата тежест във връзка с окончателното споразумение ще се поемат от ЕС като цяло;

20.  Настоятелно приканва държавите-членки, участващи в Съвета за сигурност на ООН, и по-специално постоянните членове, да изиграят конструктивна роля, да положат усилия да гарантират, че двете замесени страни действат гъвкаво и да приемат недвусмислено дълготрайно решение за Косово, в съответствие с насоките на предложенията, внесени от специалния пратеник, и доколкото е възможно със съгласието на двете страни;

21.  Изразява готовност да предостави необходимите допълнителни средства за финансиране на бъдещото участие на ЕС в Косово с оглед изпълнение на споразумението за статута и оказване на подкрепа във връзка с перспективите на Косово по отношение на ЕС, при условие че:

–   своевременно се свика международна конференция на спонсорите;

23.  Припомня ангажимента, поет от финландското председателство от името на Съвета във връзка с приемането на бюджета за 2007 г., на Парламента да се предоставя подробна информация за обхвата, целите и вероятните финансови последици на възможната предстояща операция с напредване на планирането на мисията;

24.  Изтъква, че Европейският съюз се представлява в Косово от бюрото за връзка на Европейската комисия и от органите, които са подчинени на генералния-секретар на Съвета/Върховния представител; приканва Съвета да обърне допълнително внимание на въпроса дали организирането на неговото присъствие в Косово може да бъде допълнително оптимизирано и опростено;

25.  Загрижен е за начина, по който ще бъде ръководен преходът от Мисията на ООН за временна администрация на Косово (МООНВАК) към новия международен граждански офис; припомня на МООНВАК, че тя трябва да продължи да бъде ангажирана в Косово докато новият Офис бъде организиран и стане напълно оперативен; приканва ООН и ЕС да проучат начини за избягване на бъдещи загуби на компетентни лица в международен план в жизненоважни области на администрацията, по-специално като се отчете фактът, че временните институции за самоуправление на Косово ще имат нужда от време и помощ при поемането на някои законодателни и изпълнителни правомощия от МООНВАК;

26.  Настоятелно приканва ОССЕ да продължи да играе съществена роля в Косово след постигане на решение за статута, по-конкретно във връзка с наблюдението и проверката на изборните процеси; в тази връзка призовава Съвета и ОССЕ да подобрят сътрудничеството си в областта на правовата държава, с ясно разделение на задачите по отношение на мисията на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО);

27.  Изразява подкрепата си за поставеното от ЕС ударение върху съдебната власт и правовата държава в етапа след постигане на споразумение, като подчертава, че ще е необходимо да се извърши гладко прехвърляне на отговорности; призовава за установяването на ясно и прозрачно разделение на задачи и отговорности между националните съдилища и съдебните органи в Косово и планираната мисия на ЕС за законност и ред; изисква пълна отчетност и зачитане на принципа на правовата държава по отношение на задържания и други действия от страна на КФОР;

28.  Изтъква на косовските власти, че международната общност очаква от тях

29.  В тази връзка подчертава, че международното присъствие в Косово ще продължи до действителното интегриране и осъществяване на горепосочените цели;

30.  Изразява дълбока загриженост по повод на скорошните демонстрации с употреба на насилие в Косово, които сериозно застрашават гладкото продължаване на процеса на намиране на мирно решение за бъдещия статут на Косово; призовава двете страни да се въздържат максимално и да направят възможно мирното приключване на процеса за статута;

31.  В допълнение припомня на косовските власти, че след окончателното решаване на въпроса за статута, населението на Косово ще иска правителството му да се занимае с проблеми, засягащи ежедневния живот на хората, като например проблемите, свързани със сигурността, икономическото развитие, корупцията и организираната престъпност, заетостта, наличието на подходящо обслужване в публичната сфера и равенството на всички пред закона;

32.  Приканва ЕС и косовските власти да работят съвместно за създаването на условия за подобрен икономически растеж за благото на всички етнически общности в Косово; отново изтъква необходимостта от създаване на всеобхватен и реалистичен дългосрочен план за икономическо развитие, както и от пълно зачитане на основните принципи на правовата държава и изработване на подробна и подходящо обезпечена с ресурси стратегия за борба с корупцията;

33.  Изтъква необходимостта от оказване на по-голяма подкрепа за развитието на малки и средни предприятия (МСП) въз основа на Европейската харта за малките предприятия, подкрепена от Косово; призовава Комисията да гарантира достъп до структурните фондове на ЕС, да предостави по-добро финансиране на проекти, свързани с МСП, и да установи институционална рамка за засилване на сътрудничеството между Общността и частния сектор в Косово;

34.  Настоятелно приканва лидерите на сръбската общност в Косово да признаят, че интересите им се обслужват по-добре в едно демократично, децентрализирано и икономически жизнеспособно Косово и да се ангажират в процеса след постигането на споразумение, за да се гарантира пълно прилагане на разпоредбите на споразумението, които са от пряк интерес за тях;

35.  Призовава сръбското правителство да признае, че бъдещето е в развиването на тесни прозрачни връзки с Косово, в контекста на задълбочена регионална интеграция и на споделената перспектива за бъдещо членство в ЕС;

36.  Подчертава, че намирането на решение на въпроса за бъдещия статут на Косово въз основа на окончателните предложения на г-н Ahtisaari има огромно значение за стабилността и бъдещото развитие на целия регион; в тази връзка призовава правителствата на всички съседни държави да дадат положителен принос за процеса и да зачитат съществуващите държавни граници; освен това, поддържа становището, че в дългосрочен план решението относно бъдещия статут на Косово се основава също така на факта, че Сърбия и Косово трябва да станат част от ЕС, заедно със съседните им държави, тъй като бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз;

37.  Отново подчертава, че стабилното обвързване на Косово с процеса на стабилизиране и асоцииране, наред с другото, ще подсили икономическите връзки на Косово с държавите-членки на Европейския съюз и със съседните им страни от Западните Балкани, и ще улесни процеса на стабилизиране в региона;

38.  Приветства подписването на споразумения за свободна търговия с Албания, с Бившата югославска република Македония, Босна, Херцеговина и Хърватска; приканва властите в Косово да приложат напълно тези споразумения и да гарантират, че свободната търговия със Сърбия и Черна гора продължава;

39.  Призовава Съвета и Комисията да продължат да работят по споразумение за улесняване на визовия режим за Косово, като част от етапа, последващ определянето на статута и съгласно линиите, които са процес на договаряне със съдените на Косово страни, като взема предвид специфичните проблеми, свързани с Косово, а именно липсата на посолства на много държави-членки и използването до този момент на паспорти на мисията на ООН в Косово;

40.  Призовава косовските и сръбските власти да си оказват пълно взаимно сътрудничество и да сътрудничат с МНСБЮ с оглед предаването на предполагаеми военнопрестъпници;

41.  Вярва, че публикуването на доклада на г-н Ahtisaari следва да се съпровожда от мащабна кампания за ясно и обективно разясняване на заинтересованите народи, в т.ч. сръбски граждани, на условията на предлаганото споразумение, и че Европейският съюз трябва да подчертае посланието за мирно съвместно съществуване във връзка с Косово; счита, че едно Косово, което признава правата на мнозинството и малцинството, ще бъде стабилно и благоденстващо;

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителството на Сърбия и на временните институции за самоуправление на Косово, на МООНВАК, на членовете на контактната група, на Съвета за сигурност на ООН и на специалния пратеник на Генералния секретар на ООН за процеса на определяне на бъдещия статут на Косово.

(1) OВ C 139, 14.6.2006 г., стp. 1.