Европейският парламент,

–   като взе предвид своите резолюции от 22 ноември 1990 г. относно бъдещото финансиране на Европейската общност(1) и от 21 април 1994 г. относно нова система на собствени ресурси за Европейския съюз(2),

–   като взе предвид Решение 94/728/ЕО на Съвета, Евратом от 31 октомври 1994 г. относно системата на собствени ресурси на Европейските общности(3),

–   като взе предвид документа от 7 октомври 1998 г., озаглавен "Финансиране на Европейския съюз - Доклад на Комисията относно функционирането на системата на собствени ресурси" (COM(1998)0560),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 1999 г. относно необходимостта от промяна и реформа на системата на собствени ресурси на Европейския съюз(4),

–   като взе предвид позицията си от 17 ноември 1999 г. по предложението за решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на Европейския съюз(5),

–   като взе предвид Решение 2000/597/ЕО на Съвета, Евратом от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности(6),

−   като взе предвид доклада на Комисията относно функционирането на системата на собствени ресурси (COM(2004)0505) и предложението на Комисията за ново решение на Съвета за собствените ресурси, придружени от предложение за регламент на Съвета относно изпълнителните мерки за коригиране на бюджетните неравновесия в съответствие с членове 4 и 5 от Решение на Съвета от (...) относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (COM(2004)0501), представено на 14 юли 2004 г.,

–   като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2005 г. относно политическите предизвикателства и бюджетните средства на разширения съюз 2007-2013 г(7).

–   като взе предвид проучването, направено за Европейския парламент: "Собствени ресурси: Развитие на системата в ЕС с 25 държави-членки", представено на 30 юни 2005 г.(8),

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел от 15-16 декември 2005 г.,

–   като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на Европейските общности и работния документ на Комисията относно изчисляването, финансирането, плащането и записването в бюджета на корекцията на бюджетните неравновесия в полза на Обединеното кралство ("британскатакорекция"), в съответствие с членове 4 и 5 от Решение (...) на Съвета относно системата на собствени ресурси на Европейските общности (COM(2006)0099),

–   като взе предвид своята позиция от 4 юли 2006 г. относно предложението за решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на Европейските общности(9),

–   като взе предвид проучването, направено за Европейския парламент: "Собствените ресурси на ЕС - предварителна оценка на приложното поле на данъците на държавите-членки за подпомагане на данъчната система на ЕС", представено през м. януари 2007 г.(10),

–   като взе предвид срещите на Комисията по бюджети с председателите на бюджетните комисии на националните парламенти, проведени на 16 юни 2005 г. и 21 юни 2006 г.,

–   като взе предвид отговорите на въпросника за собствените ресурси, изпратен от Комисията по бюджети на 30 ноември 2005 г. на всички бюджетни комисии на националните парламенти на държавите-членки,

–   като взе предвид официалния и неофициалния обмен на мнения между постоянния докладчик за собствените ресурси и съответните парламентарни комисии или представители на тези комисии, който обмен се осъществи през 2006-2007 г. по покана на заинтересованите от обсъждане на този въпрос национални парламенти,

–   като взе предвид резултатите, постигнати в работните групи по бъдещото финансиране на Европейския съюз, на съвместните парламентарни заседания, проведени на 8-9 май 2006 г. и 4-5 декември 2006 г.,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и разумното финансово управление(11), и по-специално точка 8 от него, както и приложената към това споразумение Декларация № 3 за прегледа на финансовата рамка,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по бюджети и становищата на Комисията по Конституционни въпроси, Комисията по бюджетен контрол, Комисията по икономически и парични въпроси и Комисията по регионално развитие (A6-0066/2007),

А.   като има предвид, че първата Европейска общност ‐ Европейската общност за въглища и стомана, създадена на 23 юли 1952 г. ‐ бе финансирана от същинска система на собствени ресурси, базирана на налог, събиран върху всеки тон произведена стомана и внасян директно от фирмите производителки на въглища и стомана в бюджета на ЕОВС,

Б.   като има предвид, че съгласно Римския договор от 25 март 1957 г. Европейската икономическа общност трябваше да се финансира чрез национални вноски само за един преходен период, след който да се премине към система на собствени ресурси,

В.   като има предвид, че най-накрая промяната бе направена на 21-22 април 1970 г., когато Европейският съвет в Люксембург прие решение за преустановяване на националните вноски и въвеждане на нова система на финансиране, основаваща се на два същински източника на собствени ресурси - селскостопанските налози и мита, допълнени от трети източник на ресурси, основаващ се на данък върху добавената стойност (ДДС),

Г.   като има предвид, че се оказаха напразни всички усилия на Парламента(12) да използва действителните декларации по ДДС, за да определи оценъчната база, която да се прилага за ресурса от ДДС ("метод, базиран на декларации"), вместо хармонизираната база, изчислявана чрез прилагане на среднопретеглен процент върху общите нетни приходи ("метод, базиран на приходи"), в резултат на което ресурсът от ДДС от същински източник на собствени ресурси, който има силна пряка връзка с европейските граждани, се превърна в чисто статистическо средство за изчисляване на вноската на държава-членка,

Д.   като има предвид, че в споразумението от Фонтебло, сключено от държавните и правителствени ръководители на 25-26 юни 1984 г., ясно се заявява, че "в крайна сметка разходната политика е основното средство за решаване на въпроса за бюджетното неравновесие"; като има предвид, че в същото време Европейският съвет създаде "британската отстъпка" ‐ корекционен механизъм в полза на Обединеното кралство, предвиждащ от 1985 г. нататък Обединеното кралство да получава 66 % от разликата между неговия дял от плащанията по ДДС и неговия дял от разходите за съответната година, а стойността на тази отстъпка трябваше да се финансира от всички държави-членки, като за вноската на Германия бе определена горна граница; като има предвид, че това доведе до ползване от Обединеното кралство на отстъпка за годишните му вноски в бюджета на ЕС, възлизаща средногодишно на 5,3 млрд. EUR за периода 2001-2004 г.,

Е.   като има предвид, че на същата среща на високо равнище държавните и правителствени ръководители също се договориха такъв вид отстъпка да може да се ползва, принципно и в подходящ момент, от "всяка държава-членка с бюджетни затруднения, считани за прекомерни спрямо относителното й благосъстояние",

Ж.   като има предвид, че на 11-13 февруари 1988 г. Европейският съвет в Брюксел определи горна граница за бюджета на Общността от 1,2 % от БНП за плащанията и 1,3 % за поетите задължения и потвърди, че държавите-членки могат да задържат 10 % от приходите от традиционни собствени ресурси за покриване на разходите по тяхното събиране,

З.   като има предвид, че горната граница за собствените ресурси бе покачена на 1,24 % от БНД на ЕС за бюджетните кредити за плащания и 1,31 % за бюджетните кредити за поети задължения за периода 1993-1999 г. в ЕС на 15-те и въпреки разширяването тя не бе променена,

И.   като има предвид, като най- важен елемент, че Европейският съвет в Брюксел от 1988 г. създаде четвърти "допълнителен" източник на ресурси на база БНП, който следва да се ползва, в случай, че средствата, събрани от ДДС и от традиционните собствени ресурси, не са достатъчни за покриване на финансовите ангажименти на Общността,

Й.   като има предвид, че с течение на времето този ресурс се превърна в ключов ресурс за бюджета на Европейския съюз, съставляващ по предварителна оценка 70% от приходите за финансовата 2007 г., докато ресурсът от ДДС представлява около 15%, така че делът на традиционните собствени ресурси (мита и селскостопански налози общо) е намалял до едва 15 % от приходите,

К.   като има предвид, че настоящото решение за собствените ресурси, взето на 29 септември 2000 г., влезе в сила на 1 март 2002 г. и основните му характеристики са, както следва: горна граница на собствените ресурси от 1,24 % от БНД на Съюза (или се равнява на 1,27 % от БВП) за бюджетни кредити за плащания и 1,31 % от БНД (равняващ се на 1,335 % от БВП) от бюджетните кредити за поети задължения, компенсация в размер на 25 % за държавите-членки за покриване на разходите им по събиране на традиционните собствени ресурси, максимален изискуем процент на ДДС от 0,50 %, ДДС основа за държавите-членки до 50 % от техния БНП (поставяне на горна граница на ДДС основата) и отстъпка в полза на една държава-членка, с изключения за някои други държави-членки по отношение финансирането на тази отстъпка,

Л.   като има предвид, че последното предложение на Комисията, представено през 2006 г., цели прилагане на решенията на Европейския съвет в Брюксел от 15-16 декември 2005 г. в областта на собствените ресурси, които се характеризират основно с добавяне на още повече специални разпоредби за някои държави-членки, които са нетни платци, например намален изискуем процент на ДДС или големи намаления на годишните вноски, основани на БНД, към вече съществуващия списък с изключения, като по този начин се допринася за сложността и неразбираемостта на системата и допълнително се засилва недалновидната представа за бюджетни неравновесия,

М.   като има предвид също така, че Европейският съвет поднови взетото през 2000 г. решение за увеличаване процента на задържаните от държавите-членки средства от 10 % на 25 % от традиционните собствени ресурси, въпреки безспорния факт, че този процент не отразява действителните разходи на държавите-членки по събиране на традиционните собствени ресурси, и облагодетелства държавите-членки, които събират голяма част от митата, за сметка на останалите, като следователно това би трябвало да се възприема като друга форма на отстъпка,

Н.   като има предвид, че предложението на Комисията за ново решение относно собствените ресурси, въпреки че междувременно бе прието от Парламента(13), все още е блокирано в Съвета от държави-членки, които първоначално го одобриха, но понастоящем се противопоставят на прилагането му,

О.   като има предвид, че Парламентът счита цялостния преглед на приходите и разходите на ЕС, който трябва да се извърши през 2008/2009 г., както е предвидено в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., за възможност, която не трябва да се пропуска, за връщане към същинска, но справедлива, система на собствени ресурси в духа на учредителните договори на Европейските общности,

П.   като има предвид, че от началото на 2006 г. се провеждат консултации с националните парламенти, заинтересовани от обсъждане на този въпрос, за да се направи всичко възможно за създаване на обща парламентарна основа за този предстоящ процес на преглед,

Р.   като има предвид, че досега тези консултации представляват просто един обмен на лични мнения между парламентаристите, поради факта, че по-голямата част от националните политически партии и парламенти все още не са имали възможност да приемат официална позиция по въпроса за собствените ресурси,

С.   като има предвид, независимо от това, че тези срещи са дали възможност на участниците в тях да установят редица области на консенсус и широко споделяни цели за намиране на начин на съвместна работа по въпроса за бъдещото финансиране на ЕС,

Т.   като има предвид, че междувременно председателят на португалския парламент предложи да се организира междупарламентарна конференция на председателите на бюджетните и финансовите комисии на националните парламенти и Европейския парламент, посветена на собствените ресурси и финансовата рамка на Съюза, по време на португалското председателство на Съюза през втората половина на 2007 г

Недостатъци на настоящата система на финансиране

1.  Изтъква, че една система, при която приблизително 70 % от приходите на Съюза не произлизат от собствени ресурси, а директно от националните бюджети посредством БНД ресурси, а 15 % идват от ресурси като процент от ДДС, което не може да се счита (предвид начина, по който се определя) като собствен ресурс във всяко едно отношение, противоречи на буквата и духа на Римския договор; изтъква, че самото съществуване на Европейския съюз доведе до нарастване на търговията в Общността и на благосъстоянието на държавите-членки, поради която причина ЕС е напълно в правото си да се сдобие със система на същински собствени ресурси, а не система, захранвана от национални вноски;

2.  Подчертава, че именно тези "членски такси" задълбочиха недалновидния дебат за нетните платци, който не признава ползите от Европейския съюз по отношение на мира, свободата, благоденствието и сигурността, независимо от факта, че концепцията за "нетни бюджетни салда" има сериозни недостатъци също и в технически аспект и позволява да се правят единствено приблизителни оценки; подчертава, че нито приходната част ("Ротердамски ефект"), нито разходната част ("Люксембургски ефект") на нетните салда напълно отразяват действителността;

3.  Изразява дълбокото си убеждение, че настоящата система на собствени ресурси, базирана на вноски от държавите-членки, е едновременно несправедлива към широката общественост и недемократична, и не спомага за изразяването на ангажимента за европейска интеграция; нещо повече, тъй като подобна система води до възприемане на вноската в Европейския съюз като допълнително бреме за националните бюджети, тя няма да осигури на Съюза достатъчно средства за всички негови политики, ; изразява силно критично отношение към възможностите, създадени за отделни страни, за финансиране официално само на политиките, от които те самите имат интерес; опасява се, че това може да се окаже началото на разрушаването на ценностите, които са в основата на успеха на Европейския съюз през изминалите 50 години;

4.  4 Подчертава, че настоящата система, с нейните четири различни източника на ресурси и няколко различни механизми за отстъпка, независимо дали става въпрос за общи механизми в полза на една държава-членка, като британската отстъпка, или за специални механизми, като отстъпките по финансирането на други отстъпки, е изключително сложна, лишена от прозрачност и напълно неразбираема за европейските граждани; подчертава, че тази система не допринася по никакъв начин за изпълнение на изискването да се създаде пряка връзка между Съюза и неговите граждани;

5.  Отбелязва, че изискването за единодушие по решения за "собствените ресурси" и "финансовите рамки" поставя постигането на резултат в преговорите по тези области в зависимост от наличието на добра воля и финансови възможности дори от страна на държавите-членки, които най-малко са склонни да гласуват в подкрепа, независимо от това дали са богати или бедни; смята, че не е изненадващо, че резултатите от това са често разочароващи;

6.  Отдава недостатъците в споразумението на Европейския съвет за новата финансова рамка за 2007 – 2013 г., постигнато на Срещата на високо равнище в Брюксел от 14-15 декември 2005 г., на тази погрешна система; смята, че договореният финансов пакет, с многобройните си изключения в приходната част и подаръците "за компенсация" на някои държави-членки в разходната част, е най-явното доказателство за пълния провал на настоящата система; счита за неприемливо това, че всички държави-членки се договориха за осъществяването на значими дейности на равнище Общност, като "Галилео" или трансевропейските мрежи, и набелязаха амбициозни цели, напр. във връзка с целите от Гьотеборг или Лисабон или Целите на хилядолетието, а сега никой не иска да ги финансира;

7.  Осъжда факта, че Европейският съвет от Брюксел от 2005 г. вместо да създаде по-проста и прозрачна система, избра да я направи още по-сложна и непрозрачна като остави британската корекция ("британската отстъпка") принципно непроменена, и добави допълнителни отклонения и корекции, благоприятстващи други държави-членки;

8.  Изтъква, че ако взетото през 1992 г. решение от Единбург за определяне на горна граница на собствените ресурси от 1,24 % от БНД, бе изцяло приложено, бюджетът на Общността щеше да е спечелил годишно 0,2 % от БНД за последните 13 години, което се равнява на увеличение в размер на около 240 млрд. EUR; смята, че тези средства, които единодушно бяха одобрени от държавите-членки, въз основа на предложение на британското председателство, са необходими, за да може Европейският съюз да действа в съответствие с все по-големите си предизвикателства и правомощия, по-специално по отношение на ролята му в света, усилията за постигане на целите от Лисабон (новаторство, образование, изследвания, инфраструктура и заетост) или както е записано в договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, без да се споменава Проектоконституцията и това, че Съюзът включва 27 държави-членки;

9.  Подчертава, че от 1995 г. европейският бюджет се е увеличил реално само с 8,2 %, а делът му от БНД е намалял, докато в същото време националните бюджети са се увеличили средно с 23 %, т.е. три пъти повече;

Първа фаза на реформата: подобрена система на национални вноски

10.  Признава факта, че всяка реформа на системата на собствени ресурси ще бъде деликатно и трудно упражнение, което ще се провежда с участието на парламентите на държавите-членки; призовава, следователно, за постепенен подход, който може да се въведе на два етапа, но който следва да бъде част от едно единствено решение, тъй като поради тежката общностна процедура вземането на две решения в рамките на относително кратък период от време ще бъде невъзможно. Временна и преходна първа фаза би довела до подобряване на настоящата система на национални вноски, за която да се прилагат следните политически принципи:

Равнопоставеност на държавите-членки

11.  Определя "равнопоставеността на държавите-членки" като липса на всякакви бюджетни привилегии за която и да е държава-членка; приема, че някои държави-членки трудно биха се съгласили да се откажат от дълговременните специални разпоредби за приходната част и определено разпределение на разходите, които могат да оправдаят дадена реформа, само ако се прилага постепенно ("постепенно извеждане от употреба" на старата система); отказва, независимо от това, да приеме дълговременните бюджетни привилегии като аргумент за запазване на система, чието съществуване след извършване на необходимите реформи вече няма да бъде оправдано;

Опростено представяне

12.  Подчертава значението на представянето на подобрената система по възможно най-прост начин, така че да е напълно разбираема и прозрачна за европейските граждани; осъжда представянето на решения, засягащи живота на всички европейски граждани, които са напълно неразбираеми, например заключенията на Председателството относно финансите на ЕС, приети от Европейския съвет в Брюксел през 2005 г.;

Солидарност и равно достойнство на държавите-членки

13.  Призовава за система, при която да се запазят принципите на солидарност и равно достойнство на държавите-членки; смята, че тези принципи са застрашени от настоящата система за собствени ресурси, в която някои са облагодетелствани от компенсации, докато други могат да получат компенсации единствено чрез сделки на заседания на Европейския съвет; припомня, че от 46-те статии, които определят разходите по новата функция 1б – Кохезионни мерки за растеж и заетост, в заключенията на Председателството от Европейския съвет в Брюксел през 2005 г., броят на "Допълнителните разпоредби", с които свободно се раздават "коледни подаръци" на различни държави-членки или региони, е точно 20(14);

Политическа връзка между реформата на приходите и разходите

14.  Изразява убеждение, че политическата връзка между реформата на приходите и разходите е неизбежна и абсолютно разумна, при положение, че логиката на финансиране на политиките на Общността чрез приходи от националните бюджети все още е водещият принцип на Съюза;

Временен и преходен характер на системата

15.  Отбелязва, че всяко подобрение на действащата система като първи етап от предложения двустепенен подход трябва да бъде считано за временно и преходно, защото дълбоките слабости на системата на вноски на държавите-членки я правят политически неустойчива;

16.  Споделя, въпреки това, становището на Европейската сметна палата(15), че е много трудно да бъде постигната ефективна реформа на системата на Общностите за собствени ресурси, ако обсъждането на такава реформа е пряко свързано с преговорите относно финансовите прагове и суми, които трябва да се похарчат за политиките на Общността в многогодишната финансова рамка, както много пъти се е случвало с обсъжданията на Европейския съвет в миналото;

Препоръки за подобрена система на национални вноски
Предложения "Schreyer"

17.  Припомня, че вече са правени предложения за подобрение на действащата система на финансиране, например представените от члена на Комисията Michaele Schreyer през юли 2004 г.(16), според които:

18.  Признава, че някои аспекти на предложенията "Schreyer" водеха в правилната посока, доколкото щяха да направят системата малко по-прозрачна, най-малко чрез премахване на принципа "отстъпка върху отстъпката" или да ограничат компенсациите и корекциите - като основният положителен елемент бе, че системата бе замислена като преходна до 2014 г.;

19.  Въпреки това, изразява убеждението си, че разпространяването на отстъпката, дори в съчетание с горна граница за нетните бюджетни баланси, би било двойна грешка, тъй като само би засилило антиобщностния характер на системата и би затвърдило недалновидния подход на количествено изразим "juste retour"; настоява, че единственото възможно решение е премахването на системата на нетните баланси веднъж завинаги успоредно с реформа на структурата на разходите; подчертава, че това, което отличава разходите на Европейския съюз, е именно добавената им стойност, основаваща се на принципа на финансовата солидарност;

Въпрос на разходи за структурни и кохезионни мерки

20.  Категорично отхвърля съдържащата се в други предложения за реформа идея да се изключат разходите за структурни и кохезионни мерки от всички изчисления за целите на определяне на вноските на държавите-членки или отстъпките от тези вноски, защото подобна мярка би създала разделение на "благородни" и "подозрителни" разходи, като по този начин би открила пътя за един Европейски съюз "à la carte", в който в крайна сметка политиките биха били финансирани само от държавите-членки, които имат интерес от тях;

Заключение

21.  Отбелязва предложението, отправено от Финландия през април 2004 г., за заместване на действащата система на финансиране на Европейския съюз, като се запазят традиционните собствени ресурси , посредством основана на БНД система, при което делът на БНД се взема за основа на вноските на държавите-членки в собствените ресурси на Съюза, премахва се ресурсът от ДДС в сегашната му форма; в сегашната му форма, тъй като тя представлява само една математическа база за изчисляване на националните вноски, и постепенно се намалява британската отстъпка - до нула през 2013 г.;

22.  Подчертава факта, че тази система би имала предимството, че ще е опростена и прозрачна и че ще представлява жизненоважната първа стъпка към създаването на същинска система на собствени ресурси на Съюза и че всички държави-членки, които в момента участват във финансирането на британската отстъпка, както и самото Обединено кралство, биха имали полза от премахването на източника на ресурси, основан на ДДС; подчертава, че това не нарушава дългосрочното включване на променения ДДС във финансирането на Европейския съюз;

23.  Признава, че ресурсът от БНД е по-малко видим за гражданите, но е честен предвид приноса за общото ниво на просперитет на държавите-членки и израз на солидарността между тях;

24.  Съзнава факта, че споразумение за нова система на финансиране в съответствие с финландското предложение е политически приемливо само в рамките на цялостен процес на преговори, който включва и разходите; призовава Комисията да вземе предвид описаната по-горе система, основана на БНД, когато прави нови предложения относно приходите на ЕС след процеса на преглед, както е предвидено в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.;

25.  Подчертава, че връзката между приходи и разходи трябва да бъде един от аспектите, разглеждани във връзка с преминаването към нова система; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на Общата селскостопанска политика;

26.  Препоръчва първата фаза на реформата да започне незабавно след ратифициране на споразумението, което ще се постигне; макар системата на националните вноски да се запазва като такава, тя би станала по-опростена, по-прозрачна и в пълно съответствие с относителното благосъстояние на всяка държава-членка; подчертава, обаче, че такава фаза би била временна, като единствената й цел би била да подготви почвата за въвеждането на наистина нова система на собствени ресурси;

Втора фаза на реформата: нова система на собствени ресурси

27.  Потвърждава становището, което бе изразил по-рано, а именно, че целта на реформата на приходите на Общността трябва да е създаването на същински източник на собствени ресурси за Европейския съюз, който да замести съществуващите механизми; припомня, че тази цел и предложенията за постигането й не са в никакъв случай революционни, а само целят да съживят буквата и духа на учредителните договори;

28.  Счита следните принципи, които се открояват при всички контакти с националните парламенти, за ключови елементи на всяка бъдеща система на собствени ресурси:

Пълно зачитане на фискалния суверенитет на държавите-членки

29.  Счита, че, както е постановено в договорите и в проекта за Конституция, фискалният суверенитет ще остане само в държавите-членки, които, въпреки това, биха могли за определен срок да дадат на Съюза разрешение, отменимо по всяко време, да се ползва пряко от определена част от даден данък, какъвто е случаят в повечето държави-членки с регионално или местно управление;

Фискална неутралност

30.  Изразява убеждението, че, при равни други условия, новата система не трябва да увеличава общия размер на публичните разходи, нито данъчната тежест на гражданите; заключава, че ако една нова система директно разпределя данък по начин, видим за всички граждани, частично или изцяло, за Европейския съюз, навсякъде другаде би следвало да се направи равностойно намаление; предлага националните сметни палати и Европейската сметна палата да бъдат поканени да правят проверки и да гарантират спазване на този принцип;

31.  Счита, че развитието на нова система на собствени ресурси трябва да отчете усилията, които полагат държавите-членки за координация на техните политики в областта на данъчното облагане;

Мащабът на бюджета на ЕС остава непроменен, но се осигурява достатъчен прираст на бюджета на ЕС, за да се отговори на политическите приоритети на ЕС

32.  Не вижда необходимост в момента от промяна на горната граница от 1,24 % от БНД, която вече позволява значителна свобода на действие; припомня, че никой бюджет досега не е доближавал тази горна граница, договорена от самите държави-членки през 1992 г. в рамките на британското председателство, като бюджетните кредити за плащания са били на най-високото си равнище през 1993 г. - 1,18 % от БНП; подчертава, че макар финансовата рамка да предвижда процент от 1,045 % от БНД за периода 2007-2013 г., първият бюджет, приет за посочения период, е при ставка от 0,99 % от БНД;

Постепенно въвеждане на новата система

33.  Призовава за постепенно въвеждане на новата система, считано от 2014 г.; подкрепя определянето на преходен период с цел гарантиране на плавно премахване на старата система на финансиране с всичките й специални условия с исторически характер;

Установяване на ясна политическа връзка между реформата на приходите и реформата на разходите

34.  Посочва, че реформите на структурата на приходите на ЕС и на структурата на разходите на ЕС трябва да се извършват заедно, както е предвидено в Декларация № 3, приложена към Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.;

35.  Отбелязва, че система на собствени ресурсиосигурява развитие на прираста на бюджетните приходи на ЕС, която ще подобри благосъстоянието в държавите-членки, ще внесе подобрение в политическия климат при вземане на решения в бюджетната сфера, като позволи на лицата, отговорни за вземането на решения, да се концентрират върху ключовите приоритети с добавена стойност за ЕС, вместо да водят преговори относно нивата на разходите;

36.  Приветства инициативата, представена по време на съвместната среща на Европейския парламент и парламентите на държавите-членки, насочена към създаване на специална работна група по собствените ресурси; счита, че диалогът с парламентите на държавите-членки е от съществено значение за постигане на какъвто и да е напредък в реформата на собствените ресурси;

Възможности за бъдещето

37.  Посочва отново, че при контактите с националните парламенти на държавите-членки мнозина посочиха, че моментът за нов европейски данък все още не е настъпил в краткосрочен план; подчертава, въпреки това, че този факт не изключва възможността за държавите-членки, ако и когато вземат решение да въведат ново данъчно облагане, да решат – по същото време или на по-късен етап – да предоставят на Съюза правото да се ползва пряко от това ново данъчно облагане;

38.  Подчертава, въпреки това, че по време на втора фаза ще бъде от съществено значение да се проучи въпроса за създаването на нова система на собствени ресурси, основана на вече съществуващ в държавите-членки данък, като идеята е този данък, частично или изцяло, да бъде внасян пряко в бюджета на ЕС като същински източник на собствени ресурси, като по този начин се създаде пряка връзка между Съюза и европейските данъкоплатци; подчертава, че това ще послужи също така за сближаване на националните законодателства в областта на данъчното облагане; подчертава, че такова решение само би отбелязало връщане към принципа, определен в Римския договор, според който европейските разходи следва да бъдат финансирани с европейски собствени ресурси;

39.  Припомня, че примерните данъци, изцяло или частично взети предвид за тази цел по време на обмена на информация с националните парламенти или в докладите на Комисията относно реформата на системата на собствени ресурси са следните:

40.  Отбелязва, че по време на дискусиите в Европейския парламент бяха разгледани и други възможности, например:

41.  Счита, че уместността на нова система на собствени ресурси би трябвало да се определи въз основа на следните критерии:

42.  Желае да проучи тези възможности в тясно сътрудничество с националните парламенти, преди да приеме окончателна позиция; отдава голямо преимущество на определянето на обща основа за дискусии, най-вероятно по време на португалското председателство, във връзка с предстоящия преглед на приходите на ЕС; ще положи всички усилия за постигане на такава позиция относно бъдещето на собствените ресурси на Съюза, която може да бъде подкрепена от мнозинството от парламентите на държавите-членки;

43.  Счита тази резолюция за първа, но солидна основа за разгръщане на по-нататъшните усилия за намиране на по-справедлива и по-прозрачна нова система на финансиране на Европейския съюз; смята да обсъди и приеме окончателна позиция за нова система на собствени ресурси за Европейския съюз своевременно, за да може тя да се вземе под внимание при обсъждането на цялостния преглед на приходите и разходите на ЕС, както е предвидено в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.;

o
o   o

44.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложението към нея на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 324, 24.12.1990 г., стр. 243. (2) ОВ С 128, 9.5.1994 г., стр. 363. (3) ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9. (4) ОВ C 175, 21.6.1999 г., стр. 238. (5) ОВ C 189, 7.7.2000 г., стр. 72. (6) ОВ L 253, 7.10.2000 г., стр. 42. (7) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 373. (8) Проучване, проведено от Проучвателна група за европейски политики (SEP), виж също и приложение: Бележки по целесъобразността на приходите от евентуални собствени данъци на ЕС, 30 август 2005 г. (9) Приети текстове, P6_TA(2006)0292. (10) Проучване, проведено от "Делойт и Туш": Доклад от фаза II - предварителен проект, 12 януари 2007 г. (11) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (12) Напр. Доклад на Cornelissen: Европейски парламент 1985 г.: "Може ли парламентът да толерира факта, че приходите от ДДС непрекъснато се приравняват към национална финансова вноска, след като се наложи да се изостави принципът за унифицирана ДДС ставка, и може ли да приеме, че установяването на унифицирана основа на ДДС в крайна сметка е сведено до статистическо уравнение? ... Или трябва да се положат всички възможни усилия за изчисляване на основата на ДДС, за да се съживи системата на собствени ресурси на Общностите и зависещата от нея финансова самостоятелност на Общността?". (13) 1 Приети текстове от 4.7.2006 г., P6_TA(2006)0292. (14) Виж Приложението към настоящата резолюция. (15) Вж. параграф 18 от становище № 2/2006 (ОВ C 203, 25.8.2006 г., стр. 50). (16) Доклад "Schreyer": COM(2004)0505 и COM(2004)0501 от 14 юли 2004 г.

Изключения, въведени от Европейския съвет през декември 2005 г. относно разходната и приходната част на бюджета, именно:

Определени за проекти:

· 865 млн. EUR за АЕЦ "Игналина" (Литва) и 375 млн. EUR за АЕЦ "Бохунице" (Словакия)

· 200 млн. за мирния процес в Северна Ирландия (Обединено кралство)

Определени за региони

· 879 млн. за пет полски региона, обхванати от Цел 2 (107 EUR на гражданин)

· 140 млн. за регион в Унгария (Közép-Magyarország)

· 200 млн. за Прага

· постепенно намаляване на помощта за регион във Финландия и Мадейра, които първоначално бяха региони с постепенно въвеждане на помощи

· 100 млн. за Канарските острови

· 150 млн. за австрийски гранични региони

· 75 млн. за Бавария

· 50 млн. за Сеута и Мелия (Испания)

· 225 млн. за източногермански провинции

· 136 млн. за най-отдалечените райони (35 EUR на гражданин)

· 150 млн. за шведски региони, обхванати от Цел "Конкурентоспособност и заетост"

Специални средства за държави-членки

· повишаване на степента на усвояване на разходи за Полша с 4 %

· постепенно въвеждане на помощи за Кипър, въпреки че той никога не е бил обхванат от Цел 1 регион

· 2 000 млн. за Испания, които следва да се разпределят свободно между целите на структурните фондове

· 1 400 млн. за Италия (предварително определено разпределение)

· 100 млн. за Франция (Цел: "Регионална конкурентоспособност и заетост")

· 47 млн. за Естония (35 EUR на гражданин)

· 81 млн. за Литва (35 EUR на гражданин)

· допълнителни плащания от развитието на селските райони:

Специални условия

· 50 % увеличена подкрепа за предишни външни граници с Румъния и България, в сравнение с постоянната подкрепа за гранични райони

· частното съфинансиране може да бъде включено в проекти, подпомагани от структурните фондове в новите държави-членки (БВП на глава от населението <85 % от средното за ЕС) и източногермански провинции

· в новите държави-членки (<85 %), ДДС може да бъде считан за допустим разход за проекти на структурните фондове

Специални условия в правните основи

· отклонение от правилото "n+2" за нови държави-членки (<85 %) през 2007-2010 г.

· проекти в областта на строителството подлежат на подкрепа в новите държави-членки (10-те нови държави-членки, Румъния и България)

· 20 % от средствата от първи стълб (Селско стопанство) може да се използват от всяка страна за развитие на селските райони, без да се вземат предвид общи правила като съфинансирането

· специални фондове за развитие на селските райони в Португалия (320 млн.), без съфинансиране

Специални условия за финансиране на бюджета

· намаляване с 25 % за Австрия на изискуемия процент за вноски от източници на собствени ресурси въз основа на ДДС

· намаляване с 50 % за Германия на изискуемия процент за вноски от източници на собствени ресурси въз основа на ДДС

· намаляване с 66 % за Швеция и Нидерландия на изискуемия процент за вноски от източници на собствени ресурси въз основа на ДДС

· Нидерландия получава 4 230 млн. (източници на собствени ресурси въз основа на БНД)

· Швеция получава 1 050 млн. (източници на собствени ресурси въз основа на БНД)

· запазване на отстъпката за Обединеното кралство, намалена от някои поетапни плащания за новите-държави членки.