Законодателна резолюция на Европейския парламент по общата позиция на Съвета с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците по международните железопътни линии (5892/1/2006 – C6-0311/2006 – 2004/0049(COD))

P6_TA(2007)0005 A6-0479/2006

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (5892/1/2006 – C6-0311/2006)(1),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) по предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2004)0143)(3),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0479/2006),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 18 януари 2007 г.с оглед приемането на регламент (ео) № …/2007 на европейския парламент и на съвета относно правата и задълженията на пътниците по железопътните линии

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(6),

като имат предвид, че:

(1)  В рамките на общата транспортна политика е важно да се гарантират потребителските права на пътниците по железопътните линии и да се подобри качеството и ефективността на железопътните услуги за пътуващите с оглед подпомагане увеличаването на дяла на железопътния транспорт спрямо другите видове транспорт.

(2)  Съобщението на Комисията "Стратегия за политика на потребителите 2002-2006"(7) поставя за цел постигането на висока степен на защита на потребителите в областта на транспорта в съответствие с член 153, параграф 2 от Договора.

(3)  Доколкото пътникът по железопътните линии е по-слабата страна по договора за превоз, правата на пътниците в това отношение следва да бъдат гарантирани.

(4)  Правата на ползвателите на железопътни услуги включват получаването на информация относно услугата както преди, така и по време на пътуването. Когато е възможно, железопътните предприятия и продавачите на билети следва да предоставят тази информация предварително и колкото е възможно по-рано.

(5)  По-подробни изисквания относно предоставянето на пътна информация ще бъдат изложени в техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС/TSI), посочени в Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на конвенционалната железопътна система(8).

(6)  Укрепването на правата на пътниците на железопътните линии следва да става на базата на съществуващата система от международно-правни норми по въпроса, съдържаща се в Допълнение А - Единни правила относно Договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж (CIV) към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена съгласно Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози от 3 юни 1999 г. (Протокол от 1999 г.). Желателно е обаче обхватът на настоящия регламент да се разшири и да се защитят пътниците не само на международните, но и на вътрешните линии.

(7)  Железопътните предприятия следва да си сътрудничат за улесняване на прехвърлянето на пътниците на железопътните линии от един превозвач на друг, като предоставят директни билети, когато това е възможно.

(8)  Предоставянето на информация и билети на пътниците на железопътните линии следва да се улеснява посредством адаптирането на компютризираните системи към една обща спецификация.

(9)  По-нататъшното изграждане на системите за пътна информация и резервации следва да се осъществява в съответствие с ТСОС (TSI).

(10)  Пътническите услуги по железопътните линии следва да ползват гражданите като цяло. Затова лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, причинена от инвалидност, възраст или какъвто и да било друг фактор, следва да имат възможности за пътуване с железопътния транспорт, сравними с тези на останалите граждани. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност имат същото право на свободно движение, свобода на избора и недискриминация като останалите граждани. Специално внимание следва да се обърне, между другото, на предоставянето на информация на лица с увреждания и лица с намалена подвижност относно достъпността на железопътните услуги, условията за достъп до подвижния състав и условията на борда. За предоставяне на най-добра информация за закъсненията на пътниците с увредени сетива, следва да се използват съответно зрителни и аудио системи. На лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност следва да се даде възможност за закупуване на билети във влака без допълнително таксуване.

(11)  Железопътните предприятия и управителите на гари трябва да вземат предвид нуждите на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност като спазват Техническата спецификация за оперативна съвместимост за хора с намалена подвижност, за да осигурят, съгласно правилата за обществените поръчки, достъп до всички сгради и подвижен състав чрез последователно отстраняване на физическите пречки и функционални затруднения при получаване на нов материал или извършване на строителни или основни ремонтни работи.

(12)  Железопътните предприятия следва да се задължат да сключват застраховка или да вземат равностойни мерки за отговорност спрямо пътниците на железопътните линии в случай на транспортно произшествие. Желателно е да се определи минимална застрахователна сума за железопътните предприятия.

(13)  Засилените права на обезщетение и подпомагане в случай на закъснение, пропусната връзка или отменяне на транспортна услуга следва да доведат до по-добро стимулиране на железопътния пазар в полза на пътниците.

(14)  Желателно е настоящият регламент да създаде система за обезщетяване на пътниците в случай на закъснение, за което носи отговорност железопътното предприятие, на същата основа като международната система, предвидена в COTIF, и по-специално в Приложението CIV към нея, отнасящо се до правата на пътниците.

(15)  Желателно е също така жертвите на произшествия и хората на тяхна издръжка да бъдат освободени от краткосрочни финансови грижи в периода непосредствено след произшествието.

(16)  В интерес на пътниците на железопътните линии е да бъдат взети необходимите мерки, съгласувани със съответните власти, за осигуряване на личната им безопасност на гарите, както и във влаковете.

(17)  Пътниците на железопътните линии следва да могат да подадат оплакване до всяко железопътно предприятие или съответно продавач на билети, отнасящо се до правата и задълженията, предоставени от настоящия регламент, и да имат право да получат отговор в рамките на разумен срок.

(18)  Съдържанието на настоящия регламент следва да се преразглежда с оглед привеждането в съответствие на финансовите средства според инфлацията и изискванията за информация и качество на услугите в светлината на промените на пазара, както и на настоящия регламент върху качеството на услугите.

(19)  Настоящият регламент следва да се прилага без да се нарушават разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9).

(20)  Държавите-членки следва да определят санкциите, които да се прилагат при нарушаване на настоящия регламент, и да осигурят прилагането на тези санкции. Санкциите, които може да включват изплащане на обезщетение на въпросното лице, следва да бъдат ефективни, пропорционални и да имат възпиращ ефект.

(21)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно развитието на железниците в Общността и установяването на права на пътниците, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и поради това тези цели могат да се постигнат по-пълно на общностно ниво, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, изложен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, формулиран в този член, настоящият регламент не предвижда повече от необходимото за постигане на тези цели.

(22)  Една от целите на настоящия регламент е да въведе права на пътниците в националния и международен железопътен транспорт. Някои от разпоредбите на настоящия регламент ще изискват основни корекции в някои държави-членки. Следователно държавите-членки, намиращи се в по- специално положение, следва да имат възможността да предоставят временно освобождаване от някои мерки, посочени в настоящия регламент, по отношение на пътувания по националните линии на тяхна територия или на част от нея. В някои държави-членки договорите за обществени услуги предвиждат система за съответстващо обезщетение, което се изплаща на властите в случай на закъснения. Държавите-членки, които предвиждат такава система в договорите си за обществени услуги, следва да имат възможността да бъдат временно освобождавани от разпоредбите на настоящия регламент по отношение на обезщетения в случай на закъснение.

(23)  Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(10).

(24)  По-специално, Комисията следва да бъде оправомощена да приема мерки с общ обхват, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия Регламент или да го допълват чрез прибавяне на нови несъществени елементи. Тези мерки следва да се приемат съгласно процедурата на регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА І

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за всички железопътни пътувания и услуги в цялата Общност, предоставяни от едно или повече железопътни предприятия, лицензирани в съответствие с Директива 95/18/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно лицензирането на железопътните предприятия(11).

Договорите за обществени услуги трябва да гарантират най-малко степента на защита, предвидена в настоящия Регламент.

2.  Настоящият Регламент не се отнася за железопътни предприятия и доставчици на услуги, които не са лицензирани съгласно Директива 95/18/ЕО.

3.  За максимален период от 10 години, при извънредни обстоятелства, възпрепятстващи незабавното или краткосрочното прилагане на настоящия регламент поради необходимостта от големи инвестиции и практически трудности при осъществяването на необходимите структурни промени в железопътните услуги и осъвременяване на подвижния състав, дадена държава-членка може да допусне, на прозрачна и недискриминационна основа, временно освобождаване от прилагане на разпоредбите на настоящия Регламент, по-специално на разпоредбите на членове 9, 10, 17 и 18 за отделни услуги или специфични отсечки.

4.  Държавите-членки, в които договорите за обществени услуги вече съдържат разпоредби за възстановяване на суми и обезщетение при закъснения, изпуснати връзки и анулиране, могат да предоставят на железопътните предприятия временно освобождаване от разпоредбите на членове 17 и 18 най-много за 10 години, ограничено само до предоставяната услуга и специфичната отсечка. Такова освобождаване се позволява по отношение на разпоредби, осигуряващи ниво на защита на правата на пътниците, равностойно на предвиденото съгласно настоящия регламент.

5.  Държавите-членки информират Комисията за случаите на освобождаване, предоставено съгласно параграф 4. Комисията определя дали такова освобождаване е в съответствие с настоящия член и не противоречи на интересите на Общността.

Член 3

Определения

ГЛАВА ІІ

ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ, ИНФОРМАЦИЯ И БИЛЕТИ

Член 4

Договор за превоз

Без да се накърняват разпоредбите на настоящата глава, сключването и изпълнението на договор за превоза на хора и техния багаж и предоставянето на информация и билети се урежда от разпоредбите на дял ІІ и дял ІІІ на Приложение І.

Член 5

Превоз на детски колички, инвалидни колички, велосипеди и спортно оборудване

Всички влакове, включително международните и високоскоростните, предоставят специално определено за целта място, даващо възможност на пътниците да качват във влака детски колички, инвалидни колички, велосипеди и спортно оборудване, евентуално срещу заплащане.

Член 6

Недопускане на отказ от задължения и определяне на граници

1.  Съгласно настоящия регламент, задълженията по отношение на пътниците не могат да бъдат ограничавани или отменяни, особено чрез клауза за дерогация или рестриктивна клауза в договора за превоз.

2.  Железопътните предприятия могат да предлагат договорни условия, по-благоприятни за пътниците от условията, предвидени в настоящия регламент.

Член 7

Задължение за предоставяне на информация относно преустановяването на железопътни услуги

Железопътните предприятия оповестяват по подходящ начин, и преди тяхното изпълнение, решенията за преустановяване на железопътни услуги.

Член 8

Пътна информация

1.  Без да се нарушават разпоредбите на член 10, железопътните предприятия и продавачите на билети, предлагащи договори за превоз от името на едно или повече железопътни предприятия, предоставят на пътника, по негова молба, поне информацията, посочена в Приложение ІІ, част І във връзка с пътуванията, за които съответното железопътно предприятие предлага договор за превоз. Продавачите на билети, предлагащи договори за превоз за собствена сметка, и туроператорите предоставят, при наличие, такава информация.

2.  Железопътните предприятия предоставят на пътниците по време на пътуването поне информацията, посочена в Приложение ІІ, част ІІ.

3.  Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, включително, предоставяната от електронни системи за продажба, се предоставя във вид, който е достъпен и разбираем. Във връзка с това, особено внимание следва да се отдели на нуждите на лица със слухови и/или зрителни увреждания.

Член 9

Наличие на билети, директни билети и резервации

1.  Железопътните предприятия и продавачите на билети предлагат, при наличие на такива, билети, директни билети и резервации.

2.  Без да се нарушават разпоредбите на параграф 4, железопътните предприятия издават билети на пътниците посредством поне един от следните пунктове за продажба:

3.  Без да се накърняват разпоредбите на параграфи 4 и 5, железопътните предприятия разпространяват билети за услуги, предоставяни според договори за обществени услуги посредством поне един от следните пунктове за продажба:

4.  Железопътните предприятия предоставят възможност за закупуване на билети за съответната услуга във влака, освен ако тази възможност е ограничена или отказана по съображения, свързани със сигурността или борбата с измамите, поради изискване за задължителна резервация, както и по съображения за търговска целесъобразност.

5.  Където няма билетно гише или автомат на дадена гара на заминаване, пътниците се информират на гарата:

Член 10

Системи за пътна информация и резервации

1.  С оглед предоставянето на информация и издаването на билети, упоменати в настоящия регламент, железопътните предприятия и продавачите на билети използуват Компютризираната система за информация и резервации за железопътния транспорт (КСИРЖТ/CIRSRT), която предстои да бъде създадена посредством процедурите, указани в настоящия член.

2.  За целите на настоящия регламент се прилагат техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС/TSI), указани в Директива 2001/16/ЕО.

3.  По предложение, направено от Европейската железопътна агенция (ЕЖА/ERA), Комисията приема ТСОС на телематични програмни приложения за пътници до ...(15). ТСОС правят възможно предоставянето на информацията, изложена в Приложение ІІ, и издаването на билети, както се предвижда в настоящия регламент.

4.  Железопътните предприятия приспособяват своите КСИРЖТ към изискванията, установени в ТСОС, според план за развитие на системата, заложен в тази спецификация.

5.  Съгласно разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, железопътните предприятия и продавачи на билети не могат да разкриват лична информация относно отделни резервации на други железопътни предприятия и/или продавачи на билети.

ГЛАВА ІІІ

Отговорност на железопътните предприятия за пътниците и техния багаж

Член 11

Отговорност за пътници и багаж

Съгласно разпоредбите на настоящата глава, отговорността на железопътните предприятия спрямо пътниците и техния багаж се урежда от глави І, ІІІ и ІV от дял ІV, дял VІ и дял VІІ от Приложение І.

Член 12

Застраховка

1.  Задължението, установено в член 9 от Директива 95/18/ЕО, доколкото е свързано с отговорност за пътниците, се разбира като изискване към железопътното предприятие да бъде адекватно застраховано или да осигури равностоен механизъм за покриване на отговорностите си по настоящия регламент.

2.  Минималната сума за застраховка на железопътните предприятия се определя на XXX EUR.

Член 13

Обезщетения в случай на смърт или телесна повреда на пътници

Няма финансови ограничения за отговорността на железопътните предприятия за обезщетения в случай на смърт или телесна повреда на пътник.

Член 14

Авансови плащания

1.  Съгласно упоменатото в член 56, параграф 1 от приложение І, ако пътник загине или бъде наранен, железопътното предприятие, незабавно, и във всеки случай не по-късно от 15 дни след установяването на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, извършва авансовите плащания, необходими за посрещането на непосредствените му икономически нужди, пропорционално на претърпените вреди.

2.  Без да се нарушават разпоредбите на параграф 1, авансовото плащане в случай на смърт не може да бъде по-малко от 21 000 EUR на пътник.

3.  Авансово плащане не представлява признаване на отговорност и може да се приспадне от сумите, изплатени впоследствие на базата на настоящия регламент, но не подлежи на възстановяване, освен в случаите, при които причинените вреди са резултат от небрежност или грешка от страна на пътника или при които лицето, получило авансовото плащане, не е лицето, имащо право на обезщетение.

Член 15

Оспорване на отговорност

Дори железопътното предприятие да оспорва своята отговорност за физическо увреждане на пътник, когото превозва, то продължава да бъде единственият контакт и единствената организационна единица, от която пътникът може да иска обезщетение, без да се накърнява правото на иск за поправяне на вреди, който железопътното предприятие може да предяви срещу трети страни.

Глава ІV

Закъснения, пропуснати връзки и отменяне

Член 16

Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне

При спазване на разпоредбите на настоящата глава, отговорността на железопътните предприятия относно закъснения, пропуснати връзки и отменяне се урежда от глава ІІ от дял ІV на Приложение І. Член 32, параграф 2 от Приложение I се прилага също за членове 17 и 18 от настоящия регламент.

Член 17

Възстановяване на средства и премаршрутиране

Член 18

Обезщетяване на стойността на билета

1.  Без да губи правото си на превоз, пътникът може да иска обезщетение за закъснения от железопътното предприятие, ако му предстои закъснение между мястото на тръгване и местоназначението, посочени в билета, за което стойността на билета му не е възстановена съгласно член 17. Минималните обезщетения за закъснения са както следва:

Пътници, които имат карта за железопътен транспорт и срещат чести закъснения или отменяния през периода на валидност на тяхната карта, могат да поискат обезщетение. То може да бъде изплатено или под формата на намаление на цената при закупуване на нова карта, или под формата на продължение на периода на валидност на съществуващата карта.

Железопътните предприятия определят предварително, в тясно сътрудничество с представители на потребителите или с властите във връзка с обществените поръчки за услуги, критериите за точността и надеждността на съответната услуга, които се използват за целите на прилагане на настоящия параграф.

Железопътните предприятия определят също така съответните мерки по прилагане, по-специално за доказване на това, че притежателят на карта за железопътен транспорт всъщност е използвал извършените със закъснение услуги.

Когато договорът за превоз е за двупосочно пътуване, обезщетението за закъснение на отиване или на връщане се изчислява спрямо половината цена, платена за билета. Аналогично, цената на извършена със закъснение транспортна услуга при каквато и да е друга форма на договор за превоз, който позволява пътуване по няколко последователни отсечки, се изчислява пропорционално на пълната цена.

Обезщетението за закъснение винаги се изчислява във връзка с цената, която пътникът е платил в действителност за извършената със закъснение услуга. В случай на договор за превоз като билет за превоз, който дава право на притежателя на билета на няколко пътувания, обезщетението се изчислява във връзка с цената за единично пътуване.

При изчисляване на периода на закъснение не се вземат предвид закъснения, за които железопътното предприятие може да докаже, че са станали извън територията на Общността.

2.  Обезщетението за стойността на билета се изплаща в рамките на 1 месец след подаването на молба за обезщетение. Обезщетението може да бъде изплатено във ваучъри и/или други услуги, ако договорните условия позволяват гъвкавост (по-специално, що се отнася до срока на валидност и местоназначението). Обезщетението се изплаща в брой по искане на пътника.

3.  От обезщетението за стойността на билета не се приспадат финансови разходи като различни такси, разходи за телефон или марки. Железопътните предприятия могат да въведат минимален праг, под който не се изплащат обезщетения. Този праг не може да надвишава 4 EUR.

4.  Пътникът няма право на обезщетение, ако е бил информиран за закъснение преди закупуване на билет или ако закъснение, дължащо се на продължаване с друг превоз или премаршрутиране, е по-малко от 60 минути.

Член 19

Помощ

1.  В случай на закъснение при пристигане или тръгване, пътниците биват информирани от железопътното предприятие или от управителя на гарата за положението, за очакваното време на тръгване и очакваното време на пристигане, още щом се получи такава информация.

2.  В случай на закъснение съгласно указаното в параграф 1, което надвишава 60 минути, на пътниците се предлагат също така безплатно:

3.  Ако железопътна услуга не може да бъде продължена, железопътните предприятия организират във възможно най-кратки срокове алтернативни транспортни услуги за пътниците.

4.  По молба на пътника, железопътното предприятие удостоверява върху билета, че железопътният превоз е претърпял закъснение, или съответно е довел до пропускане на връзката или е бил отменен.

5.  При прилагането на параграфи 1, 2 и 3 експлоатиращото железопътно предприятие обръща специално внимание на нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и на техните придружители.

Глава V

Лица с увреждания и лица с намалена подвижност

Член 20

Право на превоз

1.  Независимо от правилата за достъп, упоменати в параграфи 2 и 3, железопътно предприятие, продавач на билети или туроператор не може да откаже, на основание намалената подвижност на пътника, да приеме резервация или да издаде билет. Резервациите и билетите се предлагат на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност без надценка.

2.  Железопътните предприятия и управителите на гари, с активното участие на представителните организации на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, установяват недискриминационни правила за достъп, приложими по отношение на превоза на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, за да отговорят на съответните изисквания за сигурност, установени от закона.

3.  Железопътно предприятие, продавач на билети или туроператор може да откаже да направи резервация или да издаде билет на лице с увреждания или лице с намалена подвижност или да поиска такова лице да бъде придружено от друго лице единствено в случаите, в които това е строго необходимо с цел да се изпълнят правилата за достъп, упоменати в параграф 2.

Член 21

Информация за лица с увреждания и лица с намалена подвижност

1.  По тяхна молба, железопътно предприятие, продавач на билети или туроператор осигуряват на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност информация относно достъпността на железопътните услуги и условията за достъп до подвижния състав в съответствие с правилата за достъп, посочени в член 20, параграф 2, и информират лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност относно съоръженията във влака.

2.  Когато железопътно предприятие, продавач на билети и/или туроператор прилагат изключението, предвидено в член 20, параграф 3, те информират, при поискване, в писмена форма засегнатото лице с увреждания или лице с намалена подвижност относно причините за това в срок от пет работни дни, считано от деня на отказа да направят резервация или да издадат билет или от налагането на условието за придружител.

Член 22

Достъп

1.  Железопътното предприятие и управителят на гарата гарантират, че гарите, пероните, подвижният състав и други съоръжения са достъпни за лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност.

2.  Когато няма никакъв достъп за лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, железопътното предприятие и/или управителят на гарата гарантират, че:

Член 23

Оказване на помощ на гарите

1.  При заминаване от, преминаване през или пристигане на гара с обслужващ персонал на лице с увреждания или лице с намалена подвижност, управителят на гарата предоставя безплатна помощ, така че лицето да може да се качи на заминаващ влак, или да слезе от пристигащ влак, за които е закупило билет, без да се нарушават правилата за достъп по член 20, параграф 2. При заминаването от, преминаването през или пристигането на гара без обслужващ персонал на лице с увреждания или лице с намалена подвижност, железопътното предприятие и управителят на гарата полагат всички разумни усилия за предоставяне на помощ или осигуряване на алтернативни възможности или механизми, гарантиращи равностойна или по-висока степен на достъпност, които да дадат възможност на това лице да пътува.

2.  Държавите-членки могат да предвидят изключение от параграф 1 в случая на лица, ползващи превозни услуги, представляващи предмет на договор за обществена услуга, сключен съобразно правото на Общността, при условие, че компетентният орган е предоставил алтернативни възможности или механизми, гарантиращи равностойно или по-високо ниво на транспортни услуги.

3.  На гари с недостатъчен обслужващ персонал железопътните предприятия и управителите на гари гарантират, че леснодостъпна информация относно най-близките гари с обслужващ персонал и най-достъпните форми на помощ се предоставя непосредствено на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност както в, така и извън гарите.

4.  За целите на настоящия член лице, придружено от малки деца, също се смята за лице с намалена подвижност.

Член 24

Оказване на помощ във влака

Без да се нарушават правилата за достъп, изложени в член 20, параграф 2, железопътните предприятия предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност безплатна помощ във влака, както и по време на качване и слизане от него.

За целите на настоящия член, помощ във влака означава всички разумни усилия за предоставяне на помощ на лице с увреждания или лице с намалена подвижност с оглед да му се даде възможност за достъп до същите услуги във влака както на другите пътници, ако увреждането или намалената подвижност на лицето не му позволява самостоятелен и безопасен достъп до тези услуги. Когато във влака няма придружаващи служители, железопътните предприятия могат да предоставят алтернативни възможности или мерки, за да предоставят тази помощ.

Член 25

Условия за предоставяне на помощ

Член 26

Обезщетение по отношение на оборудването за придвижване или друго специфично оборудване

Ако железопътното предприятие носи отговорност за пълната или частична загуба или повреда на оборудване за придвижване или друго специфично оборудване, използвано от лица с увреждания или лица с намалена подвижност, предприятието е длъжно да плати на пътника обезщетение, съразмерно на понесените вреди.

Глава VI

Сигурност, жалби и качество на услугите

Член 27

Лична сигурност на пътниците

След съгласуване с публичните власти, железопътните предприятия, управителите на инфраструктури и управителите на гари вземат необходимите мерки в областта, за която отговарят, и ги приспособяват към нивото на сигурност, определено от публичните власти за обезпечаване на личната сигурност на пътниците в железопътните гари и във влаковете и за управление на рисковете. Те си сътрудничат и обменят информация относно най-добрите практики за предотвратяване на действия, които могат да понижат нивото на сигурност.

Член 28

Жалби

1.  Железопътните предприятия създават механизъм за разглеждане на жалбите относно правата и задълженията, обхванати от настоящия регламент. Железопътното предприятие извършва това в сътрудничество с продавача на билети. То разгласява широко сред пътниците данните за контакт и работния си език (работните си езици).

2.  Пътниците могат да подадат жалба до кое да е от железопътните предприятия или до съответния продавач на билети. В срок от един месец адресатът на жалбата дава мотивиран отговор или, в обосновани случаи, информира пътника до коя дата в рамките на период до три месеца от датата на подаване на жалбата може да се очаква отговор.

3.  В годишния си доклад, упоменат в член 29, параграф 3, железопътното предприятие публикува броя и видовете получени жалби, обработени жалби и времето за отговор, както и мерките, взети за подобряване на положението.

Член 29

Стандарти за качество на услугите и доклад

1.  Железопътните предприятия определят стандарти за качество на услугите за международните услуги и въвеждат система за управление на качеството с оглед поддържане качеството на услугите.

2.  Железопътните предприятия следят собственото си изпълнение според стандартите за качество на услугите.

3.  Железопътните предприятия публикуват ежегодно доклад относно постигнатото от тях качество на услугите заедно с годишния си доклад. Тези резултати се публикуват и на интернет сайта на железопътните предприятия, на интернет сайта на компетентните власти и на интернет сайта на ЕЖА, където те се представят по достъпен начин, като се предоставя възможност за сравняване на резултатите на железопътните предприятия.

Член 30

Иск

Железопътното предприятие има правото да поиска от управителя на инфраструктурата компенсацията, платена от железопътното предприятие на пътниците. Отговорността на управителя на инфраструктурата не накърнява прилагането на отчитащата функционирането схема по член 11 от Директива 2001/14/ЕО. Компенсацията, упомената в Глава IV от настоящия регламент е пропорционална на цената на влаковия маршрут, ако по отчитащата функционирането схема не се предвижда система за компенсация.

Глава VII

Информация и прилагане

Член 31

Информиране на пътниците относно техните права

1.  Железопътните предприятия, управителите на гари и туроператорите информират пътниците относно техните права и задължения съгласно настоящия регламент. За тази цел, Комисията изготвя резюме на разпоредбите на настоящия регламент, което да е на разположение на железопътните предприятия, управителите на гари и туроператорите на език, разбираем за пътниците.

2.  Железопътните предприятия и управителите на гари гарантират, че пътниците са осведомени по подходящ начин на гарата и във влака относно координатите за връзка на органа, посочен от държавите-членки, съгласно член 32.

Член 32

Прилагане

1.  Всяка държава-членка назначава орган или органи, отговорни за прилагането на настоящия регламент. Всеки орган предприема необходимите мерки за гарантиране зачитането на правата на пътниците.

По отношение на организацията си, решенията за финансиране, правната си структура и вземането на решения, всеки орган е независим от управителите на инфраструктури, таксуващите органи, разпределящите органи и от железопътните предприятия.

Държавите-членки информират Комисията за органа или органите, назначени съгласно този параграф, и неговите или техните съответни отговорности.

2.  Всеки пътник може да се оплаче пред съответния орган, посочен в параграф 1, или на всеки друг подходящ орган, назначен от държава-членка, от претендирани нарушения на настоящия регламент.

Член 33

Сътрудничество между прилагащите органи

Прилагащите органи, указани в член 32, обменят информация помежду си относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решения с цел координиране на техните принципи за вземане на решения в цялата Общност. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

Глава VІІІ

Заключителни разпоредби

Член 34

Санкции

Държавите-членки регламентират правилата за санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното приложение. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират тези правила и мерки на Комисията до ...(16). и незабавно да я нотифицират за всяко следващо изменение, което ги засяга.

Член 35

Приложения

Приложенията, с изключение на Приложение І, се променят съгласно процедурата, посочена в член 37, параграф 2.

Член 36

Изменящи разпоредби

1.  Мерките, необходими за прилагане на членове 2, 10 и 12 се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 2.

2.  Сумите, посочени в настоящия регламент, освен указаните в Приложение І, се променят съобразно инфлацията съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 37

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета, създаден съгласно член 11а от Директива 91/440/ЕИО.

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Член 38

Доклад

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането и резултатите от настоящия регламент до ...(17), по-специално що се отнася до нивото на качеството на услугите.

Докладът се основава на информация, която се предоставя съгласно настоящия регламент и член 10б от Директива 91/440/ЕИО. Докладът се придружава при нужда от подходящи предложения.

Член 39

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила 18 месеца след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в ,

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЕДИННИТЕ ПРАВИЛА ОТНОСНО ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И БАГАЖ (CIV)

ПРИЛОЖЕНИЕ А

КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ (COTIF) ОТ 9 МАЙ 1980 Г., ИЗМЕНЕНО С ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ ОТ 3 ЮНИ 1999 Г.

Дял ІІ

Сключване и изпълнение на договор за превоз

Член 6

Договор за превоз

1.  С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда - багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.

2.  Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.

3.  Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз.

Член 7

Документ за превоз

1.  Общите условия на превоз определят формата и съдържанието на документите за превоз, както и езика и азбуката, на които те трябва да бъдат напечатани и попълнени.

2.  В документа за превоз трябва да бъдат вписани най-малко:

3.  Пътникът трябва да се увери при получаването на документа за превоз, че той е съставен съобразно неговите указания.

4.  Документът за превоз може да бъде преотстъпван, ако не е поименен и ако пътуването не е започнало.

5.  Документът за превоз може да бъде съставен под формата на електронно регистриране на данни, позволяващо преобразуването им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на документа за превоз, представляван от тези данни.

Член 8

Плащане и възстановяване на превозната цена

1.  Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача превозната цена се заплаща предварително.

2.  Общите условия на превоз определят при какви условия се прилага възстановяване на превозната цена.

Член 9

Право на превоз. Изключване от превоз

1.  От началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. Общите условия на превоз могат да предвиждат:

2.  Общите условия на превоз могат да предвиждат, че от превоза се изключват или от превоза могат да бъдат изключени по време на пътуването пътниците, които:

Член 10

Изпълняване на административните формалности

Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи.

Член 11

Отменяне и закъснение на влак. Изпусната връзка

Превозвачът трябва да удостовери при нужда върху документа за превоз, че влакът е бил отменен или връзката изпусната.

Дял ІІІ

ПРЕВОЗ НА РЪЧЕН БАГАЖ, ЖИВОТНИ, РЕГИСТРИРАН БАГАЖ И ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КАТО ДЕТСКИ КОЛИЧКИ, КОЛИЧКИ ЗА ИНВАЛИДИ, ВЕЛОСИПЕДИ И СПОРТНО ОБОРУДВАНЕ

Глава І

Обичайни разпоредби

Член 12

Допускани предмети и животни

1.  Пътникът може да вземе със себе си леснопреносими предмети (ръчен багаж), както и живи животни в съответствие с Общите условия на превоз. От друга страна, пътникът може да вземе със себе си обемисти предмети в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз. От превоза се изключват предмети и животни, които поради естеството си могат да пречат или да създават неудобство на пътниците или да причиняват вреда.

2.  Всички влакове, включително международните и високоскоростните, трябва да предоставят специално определено за целта място, даващо възможност на пътниците да качват във влака детски колички, инвалидни колички, велосипеди и спортно оборудване.

3.  Пътникът може да изпраща като багажни пратки предмети и животни в съответствие с Общите условия на превоз.

4.  Превозвачът може да допуска превоз на транспортни средства във връзка с превоз на пътници в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз.

5.  Превозът на опасни товари под формата на ръчен багаж или багажни пратки, както и във или върху транспортни средства, които съгласно този раздел се превозват по релсов път, трябва да съответства на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

Член 13

Проверка

1.  В случай на сериозно предположение за нарушаване на условията за превоз превозвачът има право да провери дали превозваните предмети (ръчен багаж, багажни пратки, транспортни средства, включително техният товар) и животни отговарят на условията за превоз, ако законите и правните норми на държавата, в която следва да се извърши проверката, не го забраняват. Пътникът трябва да бъде поканен да присъства на проверката. Ако той не се яви или ако не може да бъде намерен, превозвачът трябва да се позове на двама независими свидетели.

2.  Ако се установи, че условията за превоз не са били спазени, превозвачът може да изиска от пътника да заплати разноските, произтичащи от проверката.

Член 14

Изпълняване на административните формалности

Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи при превозването във връзка с неговия превоз на предмети (ръчен багаж, багаж, транспортни средства, включително техния товар) и животни. Той трябва да присъства на прегледа на тези предмети, освен при изключение, предвидено от законите и правните норми на всяка държава.

ГЛАВА ІІ

Ръчен багаж и животни

Член 15

Наблюдение

Наблюдението на ръчния багаж и животните, които взема със себе си, е в тежест на пътника.

ГЛАВА ІІІ

Регистриран багаж

Член 16

Изпращане на багажа

1.  Договорните задължения, свързани с отправянето на багажа, трябва да бъдат установени с багажна разписка, връчена на пътника.

2.  Без да се нарушават разпоредбите на член 22, липсата, нередовността или изгубването на багажната разписка не засяга нито съществуването, нито валидността на споразуменията относно отправянето на багажа, които остават подчинени на настоящите Единни правила.

3.  Багажната разписка удостоверява до доказване на противното регистрирането на багажа и условията за неговия превоз.

4.  До доказване на противното се предполага, че при приемането за превоз от превозвача багажът е бил в добро видимо състояние и че броят и масата на колетите са съответствали на данните, вписани в багажната разписка.

Член 17

Багажна разписка

1.  Формата и съдържанието на багажната разписка, както и езикът и азбуката, на които тя трябва да бъде напечатана и попълнена, се определят от Общите условия на превоз. Член 7, параграф 5 се прилага по аналогия.

2.  В багажната разписка трябва да бъдат вписани най-малко:

3.  Пътникът трябва да се увери при получаването на багажната разписка, че тя е издадена съгласно неговите указания.

Член 18

Регистриране и превоз

1.  Освен при изключение, предвидено в Общите условия на превоз, регистрирането на багажа става само срещу представяне на документ за превоз, валиден най-малко до местоназначението на багажа. Извън това регистрирането се извършва в съответствие с разпоредбите, действащи на мястото на изпращане.

2.  Ако Общите условия на превоз предвиждат, че багажът може да бъде допуснат за превоз без представяне на документ за превоз, разпоредбите на настоящите Единни правила, определящи правата и задълженията на пътника по отношение на неговия багаж, се прилагат по аналогия за изпращача на багаж.

3.  Превозвачът може да отправи багажа с друг влак или друго превозно средство и по различен маршрут спрямо тези, които ползва пътникът.

Член 19

Заплащане на цената за превоз на багажа

Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача цената за превоз на багажа се заплаща при регистрирането.

Член 20

Маркиране на багажа

Член 21

Право на разпореждане с багажа

1.  Ако обстоятелствата го позволяват и митническите или на други административни органи разпоредби не се противопоставят, пътникът може да поиска връщане на багажа на мястото на изпращане срещу предаване на багажната разписка и когато това е предвидено в Общите условия на превоз - срещу представяне на документа за превоз.

2.  Общите условия на превоз могат да предвиждат други разпоредби относно правото на разпореждане с багажа, конкретно изменения на местоназначението и евентуалните финансови последици, които пътникът следва да понесе.

Член 22

Доставяне

1.  Доставянето на багажа става срещу предаване на багажната разписка и при нужда - срещу заплащане на разноските, които обременяват пратката.

Превозвачът има правото, без да е задължен, да провери дали предявителят на разписката е в качество да получи доставката.

2.  Към доставяне на багажа на предявителя на багажната разписка се приравняват, когато са извършени съобразно разпоредбите, действащи на местоназначението:

3.  Предявителят на багажната разписка може да поиска доставяне на багажа на местоназначението веднага след изтичане на договореното време, както и при нужда времето, необходимо за извършваните от митническите или други административни органи операции.

4.  При непредаване на багажната разписка превозвачът е задължен да достави багажа само на онзи, който представи доказателство за правото си; ако това доказателство изглежда недостатъчно, превозвачът може да изиска гаранция.

5.  Багажът се доставя на местоназначението, за което е бил регистриран.

6.  Предявителят на багажната разписка, на когото багажът не е доставен, може да изиска удостоверяване в багажната разписка на деня и часа, в които е поискал доставянето в съответствие с параграф 3.

7.  Правоимащият може да откаже да получи багажа, ако превозвачът не изпълни искането му да пристъпи към проверка на багажа с оглед установяването на посочена вреда.

8.  Извън това доставянето на багажа се извършва съгласно разпоредбите, действащи на местоназначението.

ГЛАВА ІV

Транспортни средства

Член 23

Условия за превоз

Особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, определят конкретно условията на допускане за превоз, регистриране, натоварване и превоз, разтоварване и доставяне, както и задълженията на пътника.

Член 24

Товарно писмо

1.  Договорните задължения по превоза на транспортни средства трябва да бъдат установени с товарно писмо, връчено на пътника. Товарното писмо може да бъде включено в документа за превоз на пътника.

2.  Формата и съдържанието на товарното писмо, както и езикът и азбуката, на които то трябва да бъде напечатано и попълнено, се определят от особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз. Член 7, параграф 5 се прилага по аналогия.

3.  В товарното писмо трябва да бъдат вписани най-малко:

4.  Пътникът трябва да се увери при получаването на товарното писмо, че то е издадено съгласно неговите указания.

Член 25

Приложими разпоредби

Извън разпоредбите на тази глава разпоредбите на глава трета относно превоза на багаж се прилагат към транспортните средства.

ДЯЛ ІV

ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА

ГЛАВА І

ОТГОВОРНОСТ В СЛУЧАЙ НА СМЪРТ И НА НАРАНЯВАНИЯ НА ПЪТНИЦИ

Член 26

Основание на отговорността

1.  Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от смъртта, от нараняванията или от всяко друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника, причинено от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в железопътните превозни средства, докато влиза в тях или излиза от тях, независимо от използваната железопътна инфраструктура.

2.  Дори железопътното предприятие да оспорва своята отговорност за физическо увреждане на пътник, когото превозва, то продължава да бъде единственият контакт и единствената организационна единица, от която пътникът може да иска обезщетение, без да се накърнява правото на иск за поправяне на вреди, който железопътното предприятие може да предяви срещу трети страни.

3.  Превозвачът е освободен от тази отговорност

4.  Ако произшествието се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с параграф 3, буква в), той отговаря само в границите на настоящите Единни правила и без да се накърнява правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.

5.  Разпоредбите на настоящите Единни правила не засягат отговорността, която може да тежи на превозвача за случаи, непредвидени в параграф 1.

6.  Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от последователни превозвачи, в случай на смърт и на наранявания на пътници е отговорен превозвачът, задължен съгласно договора за превоз да предостави транспортната услуга, по време на която е настъпило произшествието. Ако тази услуга не е била предоставена от превозвача, а от превозвач подизпълнител, двамата превозвачи са отговорни солидарно в съответствие с настоящите Единни правила.

Член 27

Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт

1.  В случай на смърт на пътник, обезщетенията включват:

2.  Ако поради смъртта на пътника лица, към които той по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка пътникът е поемал, без да е задължен за това по закон, остава подчинен на националното право.

Член 28

Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания

Член 29

Обезщетяване за други физически увреждания

Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за други физически увреждания извън предвидените в членове 27 и 28.

Член 30

Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания

1.  Обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 27, параграф 2 и в член 28, буква б), трябва да се издължи под формата на еднократно изплатена сума. Ако националното право обаче позволява изплащане на рента, то се издължава под тази форма, когато пострадалият пътник или правоимащите, посочени в член 27, параграф 2, поискат това.

2.  Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с параграф 1, се определя според националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всеки пътник в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.

Член 31

Други превозни средства

1.  Извън параграф 2 разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници не се прилагат по отношение на вредите, възникнали при превоз, който в съответствие с договора за превоз не е бил железопътен превоз.по време на превоз, който съгласно превозния договор, не е бил железопътен.

2.  Когато железопътните превозни средства обаче се превозват с ферибот, разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници се прилагат по отношение на вредите, посочени в член 26, параграф 1 и член 33, параграф 1, причинени от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в упоменатото железопътно превозно средство, докато влиза в него или излиза от него.

3.  Когато поради извънредни обстоятелства железопътната експлоатация е временно прекъсната и пътниците се превозват с друго превозно средство, превозвачът е отговорен в съответствие с настоящите Единни правила.

Глава ІІ

Отговорност при неспазване на разписанието

Член 32

Отговорност при отменяне на влак, закъснение или изпусната връзка

1.  Превозвачът е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от това, че поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка пътуването не може да продължи същия ден или че неговото продължаване не е разумно изискуемо същия ден при дадените обстоятелства. Обезщетението за вреди и загуби включва разумните разноски по настаняване, както и разумните разноски, свързани с уведомяването на лицата, очакващи пътника.

2.  Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато отменянето на влак, закъснението или изпускането на връзка се дължат на една от следните причини:

3.  Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за вреди, различни от вредите, предвидени в параграф 1. Тази разпоредба не засяга разпоредбите на член 44.

ГЛАВА ІІІ

ОТГОВОРНОСТ ЗА РЪЧНИЯ БАГАЖ, ЖИВОТНИТЕ, БАГАЖА И ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

РАЗДЕЛ 1

РЪЧЕН БАГАЖ И ЖИВОТНИ

Член 33

Отговорност

1.  В случай на смърт и на наранявания на пътници превозвачът е отговорен също за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, които пътникът е имал или върху себе си, или със себе си като ръчен багаж; това важи също за животните, които пътникът е взел със себе си. Член 26 се прилага по аналогия.

2.  От друга страна, превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, ръчния багаж или животните, чието наблюдение е задължение на пътника съгласно член 15, само ако тази вреда се дължи на грешка на превозвача. Другите членове на раздел IV, с изключение на член 51, и на раздел VI не са приложими в този случай.

Член 34

Ограничаване на обезщетенията за вреди и загуби при изгубване или повреждане на предмети

Когато превозвачът е отговорен в съответствие с член 33, параграф 1, той трябва да възстанови вредата в размер до 1400 разчетни единици за всеки пътник.

Член 35

Освобождаване от отговорност

Превозвачът не е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от несъобразяване на пътника с митническите или на други административни органи разпоредби.

РАЗДЕЛ 2

РЕГИСТРИРАН БАГАЖ

Член 36

Основание на отговорността

1.  Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на багажа, възникнало от приемането на багажа за превоз до доставянето, както и от забавянето на доставянето.

2.  Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването, повреждането или забавянето на доставянето се дължат на грешка на пътника, на нареждане на последния, непроизтичащо от грешка на превозвача, на недостатък, присъщ на багажа, или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

3.  Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:

Член 37

Доказателствена тежест

1.  В тежест на превозвача е да докаже, че изгубването, повреждането или закъснението при доставянето се дължи на един от факторите, предвидени в член 36, параграф 2.

2.  Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането е могло да произтече предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 36, параграф 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.

Член 38

Последователни превозвачи

Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от няколко последователни превозвачи, всеки превозвач, който приема за превоз багажа с багажната разписка или транспортното средство с товарното писмо, участва по отношение на отправянето на багажа или превоза на транспортните средства в договора за превоз съгласно клаузите в багажната разписка или в товарното писмо и поема задълженията, които произтичат от него. В този случай всеки превозвач е отговорен за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Член 39

Превозвач подизпълнител

1.  Когато превозвачът е поверил изцяло или отчасти изпълнението на превоза на превозвач подизпълнител, било в упражняване на право, което му е признато в договора за превоз, или не, превозвачът остава въпреки това отговорен за превоза в цялост.

2.  Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 48 и 52 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.

3.  Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.

4.  Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.

5.  Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.

6.  Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.

Член 40

Презумпция за загубване

1.  Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята един колет за изгубен, ако той не му е бил предаден или поставен на негово разположение в срок от четиринайсет дни след искането за доставяне, предявено в съответствие с член 22, параграф 3.

2.  Когато колет, смятан за изгубен, бъде намерен в течение на годината, която следва искането за доставяне, превозвачът трябва да уведоми правоимащия, ако неговият адрес е известен или може да бъде открит.

3.  В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в параграф 2, правоимащият може да изиска колетът да му бъде предаден. В този случай той трябва да заплати разноските по превоза на колета от мястото на изпращане до мястото, където се извършва предаването, и да възстанови полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за закъснение при доставянето, предвидени в член 43.

4.  Ако намереният колет не бъде поискан в срока, предвиден в параграф 3, или ако колетът бъде намерен повече от една година след искането за доставяне, превозвачът се разпорежда с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира колетът.

Член 41

Обезщетение при изгубване

1.  При пълно или частично изгубване на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби:

Видът обезщетение - на липсващ килограм или на багажна пратка - се определя от Общите условия на превоз.

2.  Превозвачът трябва да възстанови освен това цената за превоза на багажа и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения колет, както и вече издължените мита и акцизи.

Член 42

Обезщетение при повреждане

1.  В случай на повреждане на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, равностойно на обезценяването на багажа.

2.  Обезщетението не надхвърля:

Член 43

Обезщетение при забавяне на доставянето

1.  При забавяне на доставянето на багажа превозвачът трябва да заплати на неделим период от двайсет и четири часа считано от предявяването на искане за доставяне, но най-много за четиринайсет дни:

Формата на обезщетяване на килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.

2.  В случай на пълно изгубване на багажа обезщетението, предвидено в параграф 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 41.

3.  В случай на частично изгубване на багажа обезщетението, предвидено в параграф 1, се плаща за неизгубената част.

4.  В случай на повреждане на багажа, което не произтича от забавяне на доставянето, обезщетението, предвидено в параграф 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 42.

5.  В никой случай натрупването на обезщетението, предвидено в параграф 1, с обезщетенията, предвидени в членове 41 и 42, не дава основание за заплащане на обезщетение, надхвърлящо обезщетението, дължимо при пълно изгубване на багажа.

РАЗДЕЛ 3

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Член 44

Обезщетение при забавяне

1.  При забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, или при забавяне на доставянето на транспортно средство превозвачът трябва да заплати, ако правоимащият докаже, че дадена вреда е произлязла от това, обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.

2.  Ако при забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, правоимащият се откаже от договора за превоз, цената за превоза се възстановява на правоимащия. Ако правоимащият докаже, че от това забавяне е произтекла вреда, той може да поиска също обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.

Член 45

Обезщетение при загуба

В случай на пълно или частично изгубване на транспортно средство обезщетението, което следва да се заплати на правоимащия за доказана вреда, се изчислява съобразно обичайната стойност на транспортното средство. Обезщетението не надхвърля 8000 разчетни единици. Ремарке със или без товар се смята за самостоятелно транспортно средство.

Член 46

Отговорност за други предмети

1.  По отношение на предмети, оставени в транспортното средство или намиращи се в багажниците (например багажник или багажник за ски), закрепени здраво за транспортното средство, превозвачът е отговорен само за вреда, причинена по негова вина. Цялостното обезщетение, което следва да се заплати, не надхвърля 1400 разчетни единици.

2.  По отношение на предмети, закрепени от външната страна на транспортното средство, включително багажниците, упоменати в параграф 1, превозвачът е отговорен само ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 47

Приложими разпоредби

Извън разпоредбите на този подраздел разпоредбите на подраздел 2 за отговорността по отношение на багажа се прилагат за транспортните средства.

Глава ІV

Общи разпоредби

Член 48

Изгубване на правото на ограничаване на отговорността

Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите Единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Член 49

Превръщане и лихви

1.  Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и на мястото на плащане на обезщетението.

2.  Правоимащото лице може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно, считано от деня на подаване на иска, предвиден по член 55, или ако не е подаден такъв иск, от деня на завеждане на съдебното дело.

3.  При обезщетенията, дължими в съответствие с членове 27 и 28 обаче, лихвите текат едва от деня, в който са възникнали фактите, послужили за определяне на размера на обезщетението, ако този ден е по-късен от деня на подаване на рекламацията или на предявяване на съдебния иск.

4.  По отношение на багажа лихви се дължат само ако обезщетението надхвърля 16 разчетни единици на багажна разписка.

5.  По отношение на багажа, ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.

Член 50

Отговорност при ядрен инцидент

Превозвачът се освобождава от отговорността, която му тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и правните норми на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го замества, носи отговорност за тази вреда.

Член 51

Лица, за които превозвачът е отговорен

Превозвачът е отговорен за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягва за изпълнението на превоза, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си. Управителите на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът, се смятат за лица, към чиито услуги превозвачът прибягва за изпълнението на превоза.

Член 52

Други искове

1.  Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на тези Единни правила.

2.  Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 51.

ДЯЛ V

ОТГОВОРНОСТ НА ПЪТНИКА

Член 53

Особени принципи на отговорност

Законодателна резолюция на Европейския парламент по общата позиция на Съвета за приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правото, приложимо към извъндоговорни задължения ("Рим II") (9751/7/2006 – C6-0317/2006 – 2003/0168(COD))

P6_TA(2007)0006 A6-0481/2006

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (9751/7/2006 – C6-0317/2006)(1),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(2) по предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2003)0427)(3),

–   като взе предвид промененото предложение на Комисията (COM(2006)0083)(4),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по правни въпроси (A6-0481/2006),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 18 януари 2007 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("РИМ ІІ")

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално членове 61, буква в) и 67 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет(5),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(6),

като имат предвид че:

(1)  Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. За постепенното установяване на такова пространство, Общността трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение и обхват, необходим за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)  Съгласно разпоредбите на член 65, буква б) от Договора, тези мерки трябва да включват насърчаване на съвместимостта на приложимите в държавите-членки норми относно стълкновението на закони и на юрисдикция.

(3)  На свое заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет подкрепи принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на съдебните власти като основен стълб в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване.

(4)  На 30 ноември 2000 г. Съветът прие съвместна програма от мерки на Комисията и Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски въпроси(7). Програмата определя мерки, свързани с хармонизацията на стълкновителни норми, които улесняват взаимното признаване на съдебни решения.

(5)  Програмата от Хага(8), приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., призовава да се продължи усилената работа в областта на стълкновителните норми, касаещи извъндоговорни задължения ("Рим ІІ").

(6)  Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите-членки да сочат към едно и също национално право, независимо от държавата на съда, в който е заведено делото, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

(7)  Материалноправният обхват и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно юрисдикцията, признаването и прилагането на съдебни решения по граждански и търговски въпроси (9)("Брюксел І"), Римската конвенция относно приложимото право към договорни задължения(10) ("Римска конвенция") и бъдещия регламент относно приложимото право при договорни задължения ("Рим I").

(8)  Настоящият регламент следва да се прилага независимо от вида на сезирания съд или юрисдикция.

(9)  Искове на основание "acta iure imperii" следва да включват искове срещу длъжностни лица, които действат от името на държавата, и отговорност за действия на държавните власти, включително отговорност на лица, назначени на държавни постове. Следователно, тези дела следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(10)  Семейните отношения следва да обхващат отношенията между родители и деца, брак, родство по права и по съребрена линия. Позоваването в член 1, параграф 2 на отношения, имащи последици сходни на брак и други семейни отношения, следва да се тълкува в съответствие с правото на държавата-членка, където се намира сезираният съд.

(11)  Стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, се прилагат и към задължения, основани на обективна отговорност; хармонизираните правила за факторите на привързване се прилагат и по отношение на деликтната отговорност.

(12)  Понятието за извъндоговорно задължение варира в различните държави-членки. Следователно, за целите на настоящия регламент, понятието за извъндоговорно задължение следва да се разбира като автономно понятие.

(13)  Еднообразни правила, които се прилагат независимо от правото, което посочват, могат да предотвратят риска от нарушаване на конкуренцията между страни по дело в Общността.

(14)  Въпреки това, нуждата да се избегне нарушаване на конкуренцията и изискването за правна сигурност трябва да бъде смекчена от нуждата от правосъдие в индивидуални случаи, и следователно съдилищата трябва да имат свобода на действие.

(15)  Принципът lex loci delicti commissi (местоизвършване на непозволеното увреждане) е основното разрешение за извъндоговорни задължения на практика във всички държави-членки, но неговото практическо прилагане варира, когато елементите на правоотношението се намират в няколко държави. Тази ситуация поражда несигурност по отношение на приложимото право.

(16)  Еднообразните правила биха увеличили степента на предвидимост на съдебни решения и ще гарантират разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице. Наличието на връзка с държавата, в която е настъпила пряката вреда (lex loci damni) води до справедлив баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, и същевременно отразява модерния подход към гражданската отговорност и разработването на системи на обективна отговорност.

(17)  Приложимото право следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. В съответствие с това, при дела за имуществена или неимуществена вреда, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която е претърпяна вредата или съответно е повредено имуществото.

(18)  Общата норма в настоящия регламент следва да бъде lex loci damni, предвидена в член 4, параграф 1. Член 4, параграф 2 следва да се разглежда като изключение от този общ принцип, тъй като създава специална привръзка за случаите, когато обичайното местопребиваване на страните се намира в една и съща държава. Член 4, параграф 3 следва да се разбира като "отклоняваща клауза" от член 4, параграфи 1 и 2, когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с друга държава.

(19)  Следва да се определят специални правила за отделни деликти, когато общото правило не позволява да се постигне разумен баланс между различните интереси.

(20)  Стълкновителната норма в областта на отговорността за вреди от стоки следва да отговаря на целите на справедливо разпределение на възможни рискове в едно съвременно високотехнологично общество, което защитава здравето на потребителите, стимулира иновациите, осигурява лоялна конкуренция и улеснява търговията. Създаването на стъпаловидна система от свързващи фактори, заедно с клаузата за предвидимост, е едно балансирано решение по отношение на тези цели. Първият елемент, който трябва да се вземе предвид, е правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на увреденото лице, към момента на настъпване на вредата, ако стоката е била пусната на пазара в тази държава. Останалите елементи от стъпаловидната система се задействат, ако стоката не е била пусната на пазара в тази държава, без да се накърнява член 4, параграф 2, както и възможността за явна по-тясна връзка с друга държава.

(21)  По въпроси, свързани с нелоялни търговски практики, стълкновителната норма следва да защитава конкурентите, потребителите и широката общественост, и да гарантира правилното функциониране на пазарната икономика. Връзката с правото на държавата, в която пазарът е или е вероятно да бъде засегнат, по-принцип удовлетворява тези цели.

(22)  Извъндоговорните задължения, произтичащи от ограничения на конкуренцията, следва да обхващат нарушения както на националното право, така и на правото на Общността в областта на конкуренцията. Правото, приложимо към такива извъндоговорни задължения, следва да бъде правото на държавата, на чиито пазар ограничението има или е вероятно да има действие, при условие че това действие е пряко и съществено. Когато вредата е претърпяна в повече от една държава, прилагането на правото на всяка от тези държави следва да се ограничи до вредата, настъпила в тази държава

(23)  За целите на настоящия регламент понятието за нелоялни търговски практики обхваща забрани за сключване на договори между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите-членки и са насочени към или водят до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в държава-членка или в рамките на вътрешния пазар, а така също и забрани за злоупотреба с господстващо положение на територията на държава-членка или в рамките на вътрешния пазар по смисъла на членове 81 и 82 от Договора.

(24)  "Увреждане на околната среда" следва да включва вреди, причинени на защитени видове и природни местообитания, щети на водите и щети на почвата, както са определени в член 2 от Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(11).

(25)  По отношение на увреждане на околната среда, член 174 от Договора, който предвижда наличието на висока степен на защита, основана на принципа на предпазливост и принципа за предприемане на превантивни мерки, на принципа за приоритет на коригиращи дейности при източника и принципа "замърсителят плаща", напълно оправдава прилагането на принципа на дискриминация в полза на увреденото лице. Въпросът дали лице, което търси обезщетение, може да избере приложимото право, следва да бъде определен в съответствие с правото на държавата-членка, където се намира сезираният съд.

(26)  По отношение на нарушенията на права върху обекти на интелектуална собственост, следва да се запази всеобщо признатият принцип lex loci protectionis. За целите на настоящия регламент, терминът "права върху обекти на интелектуална собственост" следва да се тълкува като означаващ, например, авторско право, сродни права, sui generis право за защита на бази данни и права върху обекти на индустриална собственост.

(27)  Точното понятие за действие при трудов спор, като например стачка или локаут, варира в различните държави-членки и се урежда от нормите на вътрешното право на всяка държава-членка. Следователно, настоящият регламент приема като общ принцип, че следва да се прилага правото на държавата, в която е предприето действието при трудов спор, с цел закрила правата и задълженията на работници и работодатели.

(28)  Специалната разпоредба относно действие при трудов спор в член 9 не засяга условията, касаещи извършването на такова действие в съответствие с националното право и без да се накърнява правния статут на синдикални или представителни организации на работници, както е предвидено в правото на държавите-членки.

(29)  По отношение на нарушения на правото на личен живот или на права, свързани с личността, настоящият регламент не препятства държавите-членки да прилагат конституционните си разпоредби, свързани със свободата на печата и свободата на изразяване в средствата за масова информация. Държавата, в която настъпва или има опасност да настъпи най-значимият елемент или елементи от вредата, следва да се счита държавата, към която принципно е насочена публикацията или предаването или, ако това не е ясно, държавата, в която се упражнява редакторски контрол, и е приложимо правото на тази държава. Държавата, към която е насочена публикацията или предаването, следва да се определи, по-специално, от езика на публикацията или предаването или от размера на продажбите или публиката в дадена държава, като част от всички продажби или цялата публика или от съчетанието на тези фактори. Сходни съображения следва да се прилагат по отношение на публикации по интернет или други електронни мрежи.

(30)  Следва да се предвидят специални норми в случаите, когато вредата е причинена от действие, различно от непозволено увреждане, като например неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие (negotiorum gestio) или culpa in contrahendo (вина при договаряне).

(31)  За целите на настоящия регламент, culpa in contrahendo представлява автономно понятие и не следва задължително да се тълкува по смисъла на националното право. Понятието включва нарушение на задължението за взаимно уведомяване и произволно прекъсване на преговорите. Член 12 обхваща само извъндоговорни задължения, които са пряко свързани с деловите отношения, предхождащи сключването на договора. Това означава, че ако по време на преговори за сключване на договор, лице претърпи неимуществена вреда, се прилага член 4 или други съответни разпоредби на настоящия регламент.

(32)  С оглед зачитане намеренията на страните и повишаване на правната сигурност, на страните следва да се разреши да направят изричен избор на приложимо право към извъндоговорни задължения. На по-слабата страна следва да се осигури закрила чрез поставянето на определени условия за избора. Освен това, необходимо е да се зачитат намеренията на страните, когато съдът може да изведе разумно заключение относно избора на приложимо право към деликтното правоотношение.

(33)  Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите-членки, при извънредни обстоятелства, да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми.

(34)  Целесъобразно е да се изясни, че при определяне на размера на вредите в случаи на телесна повреда, сезираният съд следва да прилага принципа restitutio in integrum, като отчита действителното положение на жертвата в държавата на нейното обичайно местопребиваване. Това следва да включва, по-конкретно, действителната стойност на последващо лечение и медицински грижи.

(35)  Всяка страна по дело пред национален съд или трибунал, която предявява иск или насрещен иск, попадащ в приложното поле на настоящия регламент, може в иска или насрещния си иск да обсъди приложимото право и съответно, ако е целесъобразно, да уведоми съда или трибунала и всяка друга страна по делото, за закона или законите, които счита за приложими към иска или към части от него.

(36)  С цел постигане на разумен баланс между страните, трябва доколкото е целесъобразно, да се отчетат действащите правила за безопасност и поведение в държавата, в която е извършено вредоносното деяние, дори ако извъндоговорното задължение се урежда от правото на друга държава. Терминът "правила за безопасност и поведение" следва да се тълкува като обозначаващ всички разпоредби, свързани по някакъв начин с безопасността и поведението, като например правила за безопасност в случай на пътно-транспортно произшествие.

(37)  Както в Римската конвенция, принципът "iura novit curia" се прилага. Съдът следва по собствена инициатива да установи чуждото право. При установяването на чуждото право на страните е позволено да оказват съдействие на съда и съдът също следва да има възможност да поиска от страните да му окажат съдействие.

(38)  Ситуации, в които стълкновителните норми се намират в няколко инструмента, и съществуват различия между тези норми, следва да бъдат избягвани. Настоящият регламент обаче не изключва възможността от включване на стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения в разпоредби на правото на Общността по специални въпроси.

Настоящият регламент следва да не накърнява прилагането на други инструменти, които постановяват разпоредби, целящи да допринесат за правилното функциониране на вътрешния пазар дотолкова, доколкото те не могат да бъдат прилагани във връзка с правото, посочено от разпоредбите на настоящия регламент.

(39)  Спазването на международните задължения, поети от държавите-членки, означава, че настоящият регламент не засяга международни конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. За да бъде улеснен достъпът до тези норми, Комисията следва да публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със съответните конвенции въз основа на информация, предоставена от държавите-членки.

(40)  Комисията ще представи предложение на Европейския парламент и Съвета относно процедурите и условията, съгласно които държавите-членки ще бъдат упълномощени да водят преговори и да сключват от свое име споразумения с трети страни в отделни и извънредни случаи, касаещи секторни въпроси, които съдържат разпоредби относно правото, приложимо към извъндоговорни задължения.

(41)  Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на последиците на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре осъществени на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(42)  В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(43)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящия регламент, и следователно не е обвързана от него и не е подчинена на неговото прилагане.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава І

Обхват

Член 1

Материалноправен обхват

1.  Настоящият регламент се прилага за извъндоговорни задължения по граждански и търговски въпроси, във всяка ситуация на стълкновение на закони. Регламентът не се прилага, в частност, за приходи, митнически и административни въпроси или за отговорността на държавата за действия и бездействия в упражняването на държавната власт ("acta iure imperii").

2.  От обхвата на настоящия регламент са изключени:

3.  Настоящият регламент не се прилага за доказателства и процес, без да се накърняват членове 21, 22 и 23.

4.  За целите на настоящия регламент, "държава-членка" означава всяка държава-членка с изключение на Дания.

Член 2

Извъндоговорни задължения

1.  За целите на настоящия регламент, понятието вреда обхваща всички последици, произтичащи от непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие (negotiorum gestio) или вина при договаряне (culpa in contrahendo).

2.  Настоящият регламент се прилага също за извъндоговорни задължения, за които съществува вероятност да възникнат.

3.  Всяко позоваване в настоящия регламент на:

Член 3

Универсален характер

Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това, дали е правото на държава-членка.

Глава ІІ

Непозволено увреждане

Член 4

Общо правило

1.  Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпило събитието, породило вредата, и независимо коя е държавата или държавите, в които настъпват непреките последици от това събитие.

2.  Когато обаче и лицето, на което се търси отговорност, и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване в една и съща държава , се прилага правото на тази държава.

3.  Когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в явно по-тясна връзка с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Такава явно по-тясна връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.

Член 5

Отговорност за вреди от стоки

1.  Без да се накърнява член 4, параграф 2, правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от причинени от стока вреди, е както следва:

Приложимото право обаче е правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на лицето, на което се търси отговорност, ако последното не би могло разумно да предвиди пускането на стоката, или на стока от същия вид, на пазара на държавата, чието право е приложимо съгласно буква а), б) или в).

2.  Когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в явно по-тясна връзка с държава, различна от посочената в параграф 1, се прилага правото на тази държава. Такава явно по-тясна връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.

Член 6

Увреждане на околната среда

Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от увреждане на околната среда или претърпени имуществени или неимуществени вреди в резултат на такава вреда, е правото, посочено от член 4, параграф 1, освен ако лицето, което търси обезщетение за вредата, избере да основе иска си на правото на държавата, в която е настъпило събитието, породило вредата.

Член 7

Нарушаване на правото на личен живот и на права, свързани с личността

1.  Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на правото на личен живот и на права, свързани с личността, е правото на държавата, в която настъпва или има вероятност да настъпи най-значимият елемент или елементи на вредата.

Когато нарушаването е причинено от публикуването на печатен материал или от радио или телевизионно предаване, за държава, в която настъпва или има опасност да настъпи най-значимият елемент или значими елементи от вредата, се счита държавата, към която главно са насочени публикацията или предаването или, ако това не е ясно, държавата, в която се упражнява редакторски контрол, и е приложимо правото на тази държава. Държавата, към която е насочена публикацията или предаването, се определя по-специално от езика на публикацията или предаването или от размера на продажбите или публиката в дадена държава като част от всички продажби или цялата публика или от съчетанието на тези фактори.

Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis спрямо публикации по интернет или други електронни мрежи.

2.  Правото, приложимо към правото на отговор и другите равностойни мерки, и спрямо всякакви предохранителни мерки или запретителни съдебни разпореждания срещу издател или радио или телевизионен оператор във връзка със съдържанието на публикация или предаване, е правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на издателя или на радио или телевизионния оператор.

3.  Параграф 2 се прилага и спрямо нарушаване на правото на личен живот или на права, свързани с личността, в рамките на обработка на лични данни.

Член 8

Нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост

1.  Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост, е правото на държавата, в която се търси закрилата на тези права.

2.  В случай на извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на единното общностно право върху обекти на интелектуална собственост, приложимото право за всеки неуреден от съответен инструмент на Общността въпрос е правото на държавата, в която е извършено нарушението.

3.  Правото, приложимо според настоящия член, не може да бъде отклонено чрез споразумение по член 14.

Член 9

Отговорност във връзка със стачка или локаут

Без да се накърнява член 4, параграф 2, правото, приложимо към извъндоговорни задължения, свързани с отговорността на лице в качеството му на работник или на работодател, или на организациите, представляващи техните професионални интереси, за вреди, причинени от предстояща или текуща стачка или локаут, е правото на държавата, в която е предприето или ще бъде предприето това действие.

Глава ІІІ

Неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и culpa in contrahendo

Член 10

Неоснователно обогатяване

1.  Когато извъндоговорно задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими суми, е свързано със съществуващо отношение между страните, като например отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това друго отношение.

2.  Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на параграф 1 и към момента на настъпване на събитието, пораждащо неоснователното обогатяване, страните имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, се прилага правото на тази държава.

3.  Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на параграфи 1 или 2, се прилага правото на държавата, в която е настъпило неоснователното обогатяване.

4.  Когато от обстоятелствата като цяло следва, че извъндоговорното задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, е в явно по-тясна връзка с държава, различна от посочената в параграфи 1, 2 и 3, се прилага правото на тази държава.

Члeн 11

Водене на чужда работа без пълномощие

1.  Когато извъндоговорно задължение, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е свързано със съществуващо отношение между страните, като например договор или непозволено увреждане, което е в тясна връзка с извъндоговорното задължение, прилага се правото, уреждащо това друго отношение.

2.  Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на параграф 1 и към момента на настъпване на събитието, пораждащо вредата, страните имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, се прилага правото на тази държава.

3.  Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на параграфи 1 или 2, се прилага правото на държавата, в която е извършено воденето на чужда работа без пълномощие.

4.  Когато от обстоятелствата като цяло следва, че извъндоговорното задължение, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е в явно по-тясна връзка с държава, различна от посочената в параграфи 1, 2 и 3, се прилага правото на тази държава.

Член 12

Culpa in contrahendo

1.  Правото, приложимо към извъндоговорно задължение, произтичащо от делови отношения, предхождащи сключването на договор, независимо дали договорът е бил действително сключен или не, е правото, приложимо към договора, или правото, което би било приложимо към него, ако договорът би бил сключен.

2.  Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на параграф 1, приложимо е както следва:

Член 13

Приложимост на член 8

За целите на настоящата глава, член 8 се прилага за извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на право върху обекти на интелектуална собственост.

Глава ІV

Свобода на избор

Член 14

Свобода на избор

1.  Страните могат да се договорят да подчинят извъндоговорни задължения на избрано от тях право:

Изборът трябва да бъде изричен или да произтича достатъчно ясно от обстоятелствата по случая и да не засяга правата на трети лица.

2.  Когато към момента на настъпване на пораждащото вредата събитие всички свързани със ситуацията елементи се намират в държава, различна от държавата, чието право е избрано, изборът на страните не засяга прилагането на онези разпоредбите на правото на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение.

3.  Когато към момента на настъпване на пораждащото вредата събитие всички свързани със ситуацията елементи се намират в една или повече държави-членки, изборът на страните на приложимо право, различно от правото на тази държава-членка не засяга прилагането на нормите на правото на Общността, които са въведени в държавата-членка на съда и не могат да бъдат отклонени чрез споразумение.

Глава V

Общи правила

Член 15

Обхват на приложимото право

Член 16

Особени повелителни норми

Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на нормите на правото на съда, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право.

Член 17

Правила за безопасност и правила за поведение

При оценяване поведението на лице, на което се търси отговорност, фактически и доколкото е целесъобразно се отчитат правилата за безопасност и правилата за поведение, които са в сила към момента и мястото на настъпване на пораждащото отговорността събитие.

Член 18

Пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси

Увреденото лице може да предяви иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към застрахователния договор право предвижда това.

Член 19

Суброгация

Когато едно лице ("кредитор") предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице ("длъжник") и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и доколко това лице може да упражни правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение.

Член 20

Множество длъжници

Ако кредитор има претенция срещу няколко длъжници на основание едно и също задължение, и един от длъжниците вече е удовлетворил частично или изцяло кредитора, правото на длъжника да търси обезщетение от другите длъжници се урежда от правото, приложимо към извъндоговорното задължение на този длъжник към кредитора.

Член 21

Формална действителност

Едностранно волеизявление с правни последици и свързано с извъндоговорно задължение е формално действително, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, което урежда въпросното извъндоговорно задължение или правото на държавата, в която е извършено волеизявлението.

Член 22

Вреди

При определяне размера на вредите в случаи на телесна повреда, сезираният съд прилага принципа restitutio in integrum, като отчита реалното положение в държавата на обичайно местопребиваване на жертвата.

Член 23

Тежест на доказване

1.  Правото, което урежда извъндоговорното задължение съгласно настоящия регламент, е приложимо дотолкова, доколкото в частта си относно извъндоговорните задължения съдържа норми, които допускат установени от закона презумпции или определят тежестта на доказване.

2.  Съществуването на волеизявление с правни последици може да бъде доказано с всички доказателствени средства, допустими според правото на сезирания съд или според правото, определено в член 21, според което волеизявлението има формална действителност, при условие че доказателственото средство е допустимо според правото на съда.

Глава VІ

Други разпоредби

Член 24

Обичайно местопребиваване

1.  За целите на настоящия регламент, обичайното местопребиваване на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани образувания, е мястото на централното управление.

Когато пораждащото вредата събитие настъпи или вредата възникне в рамките на дейността на клон, представителство или друго предприятие, адресът на клона, представителството или предприятието се счита за адрес на обичайно местопребиваване.

2.  За целите на настоящия регламент, обичайното местопребиваване на физическо лице, което осъществява стопанска дейност, е неговото основно място на дейност.

Член 25

Изключване на препращането

Прилагането на правото на дадена държава по смисъла на настоящия регламент означава прилагане на действащите правни норми на тази държава, с изключение на стълкновителните й норми.

Член 26

Държави с няколко правни системи

1.  Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има свои собствени правила в областта на извъндоговорните задължения, всяка териториална единица се счита за държава за целите на определяне на приложимото право съгласно настоящия регламент.

2.  За държава-членка, в която различни териториални единици имат собствен правен режим в областта на извъндоговорните отношения, няма изискване да прилага настоящия регламент само към стълкновения между правните режими на такива единици.

Член 27

Обществен ред на сезирания съд

1.  Прилагането на разпоредба на правото на всяка държава, посочено като приложимо от настоящия регламент, може да бъде отказано само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с обществения ред на сезирания съд.

2.  Освен това, прилагането на разпоредба на правото, посочено от настоящия регламент, което води до присъждане на некомпенсаторно обезщетение, като назидателно или наказателно обезщетение, може да се счита за противоречащо на обществения ред на съда.

Член 28

Отношение към други разпоредби на общностното право

Член 29

Отношение към съществуващи международни конвенции

1.  Настоящият регламент не засяга прилагането на международни конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към датата на приемане на настоящия регламент, и които установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения.

2.  Настоящият регламент обаче се прилага между държавите-членки и има предимство пред конвенциите, сключени единствено между две или повече от тях дотолкова, доколкото тези конвенции се отнасят за въпроси, уредени от настоящия регламент.

Глава VІІ

Заключителни разпоредби

Член 30

Списък от конвенции

1.  До ...(12) държавите-членки уведомяват Комисията за конвенциите, посочени в член 29, параграф 1. След тази дата, държавите-членки нотифицират Комисията за всяко денонсиране на такава конвенция.

2.  В срок от шест месеца след получаването Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз:

Член 31

Клауза за преразглеждане

Не по-късно от ...(13)* Комисията предоставя доклад на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет относно прилагането на настоящия регламент. Ако е необходимо, докладът се придружава от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

При изготвянето на своя доклад Комисията отделя особено внимание на последствията от начина, по който чуждото право се третира в различните юрисдикции, и на въпроса за вредите, включително възможността за присъждане на назидателни или наказателни вреди в някои юрисдикции.

Докладът също така включва анализ на степента, в която съдилищата в държавите-членки прилагат чуждото право, включително препоръки относно желателността на общ подход към прилагането на чуждото право.

Не по-късно от ...(14), Комисията, след обстойни консултации със заинтересованите страни, включително Хагската конференция за международно частно право, представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад за положението по отношение на правото, приложимо към пътнотранспортните злополуки. Докладът се придружава от обстойно проучване на мащаба на явлението, проблемите и задълбочена оценка на въздействието. По целесъобразност, докладът предлага изменения на настоящия регламент и/или приемането на специално законодателство.

Член 32

Действие във времето

Настоящият регламент се прилага за пораждащи вреди събития, които настъпват след влизането му в сила.

Член 33

Дата на прилагане

Настоящият регламент се прилага от ...(15)* с изключение на член 30, който се прилага от ...(16)** .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в,

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

(1) OВ C 289 E, 28.11.2006 г., стp. 68. (2) ОВ C 157 Е, 6.7.2006 г., стр. 370. (3) Все още непубликувано в ОВ. (4) Все още непубликувано в ОВ. (5) ОВ С 241, 28.9.2004 г., стр. 1. (6) Позиция на Европейския парламент от 6 юли 2005 г. (ОВ С 157 Е, 6.7.2006 г., стр. 371), Обща позиция на Съвета от 25 септември 2006 (ОВ С 289 Е, 28.11.2006, стр. 68) и Позиция на Европейския парламент от 18 януари 2007 г. (7) ОВ С 12, 15.1.2001 г., стр. 1. (8) ОВ С 53, 3.3.2005 г., стр. 1. (9) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2245/2004 на Комисията (ОВ L 381, 28.12.2004 г., стр. 10). (10) ОВ C 27, 26.1.1998 г., стр. 34. (11) 1 ОВ L 143, 30.4.2004 г., стp. 56. Директива, изменена с Директива 2006/21/EО (OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15). (12) * 12 месеца след датата на приемане на настоящия регламент. (13) ** Четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (14) * (15) ** 18 месеца след датата на приемане на настоящия регламент. (16) *** 12 месеца след датата на приемане на настоящия регламент.

Резолюция на Европейския парламент относно осъждането и лишаването от свобода от страна на Либия на пет български медицински сестри и един палестински лекар

P6_TA(2007)0007 RC-B6-0024/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид годишните доклади на ЕС за правата на човека, и по-специално докладите за 2005 г. и 2006 г.,

–   като взе предвид своите резолюции относно присъединяването на България към Европейския съюз, и по-специално параграф 25 от резолюцията си от 30 ноември 2006 г.(1), параграф 32 от резолюцията си от 15 декември 2005 г.(2) и параграф 39 от резолюцията си от 13 април 2005 г.(3),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 11 октомври 2004 г., с които се изразява сериозна загриженост за тежкото положение на лишения от свобода медицински персонал, неговото решение за предоставяне на помощ на либийските здравни служби, декларацията на председателството на ЕС от 19 декември 2006 г. относно решението на Наказателния съд в Либия за осъждане на смърт на пет български медицински сестри и един палестински лекар, декларацията на члена на Комисията Ferrero-Waldner относно присъдата, произнесена от либийския съд и на 19 декември 2006 г. по делото в Бенгази, както и изявленията на председателя на Европейския парламент от 30 ноември 2006 г. и 20 декември 2006 г.,

–   като взе предвид докладите на председателството до Европейския съвет от декември 2005 г. и от декември 2006 г. относно осъществяването на стратегически партньорства между ЕС и средиземноморските държави,

–   като взе предвид насоките на политиката на ЕС спрямо трети страни относно смъртната присъда,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че на 9 февруари 1999 г. либийските власти задържаха няколко служители от българския медицински персонал, работещи в болницата "Al-Fatih" в Бенгази, и като има предвид, че на 7 февруари 2000 г. в либийския Народен съд бе образувано съдебно производство срещу шест български граждани, един палестинец и девет либийци по обвинението за умишлено заразяване на няколкостотин деца с вируса на ХИВ,

Б.   като има предвид, че на 6 май 2004 г. съдът осъди пет български медицински сестри и един палестински лекар на смърт чрез разстрел; като има предвид, че на 25 декември 2005 г. Върховният съд на Либия произнесе решението си по обжалването на смъртната присъда и разпореди да се образува ново производство; като има предвид, че новото производство, образувано на 11 май 2006 г., потвърди смъртните присъди на 19 декември 2006 г.,

В.   като има предвид, че са налице сериозни доказателства за това, че в затвора подсъдимите са били подлагани на мъчения, за да им бъдат изтръгнати неверни показания; и като има предвид, че са били извършвани още множество други очевидни нарушения на правата на подсъдимите;

Г.   като има предвид, че през 2003 г., вследствие на искане от страна на либийските власти, редица известни международни експерти по въпросите на ХИВ/СПИН представиха доклад, в който категорично се заключаваше, че разпространението на вируса на ХИВ се дължи на вътрешноболнична инфекция, която е започнала преди пристигането на подсъдимите в Либия; като има предвид, че в скорошни публикации бяха представени убедителни научни доказателства за произхода и хронологията на заразата в Бенгази; като има предвид, че всички тези убедителни доказателства за невинността на подсъдимите бяха пренебрегнати и не бяха взети под внимание,

Д.   като има предвид, че през ноември 2004 г. ЕС лансира "План за действие срещу ХИВ в полза на Бенгази", който включва техническа и медицинска помощ за заразените деца и засегнатите семейства, както и помощ за либийските власти за борба с ХИВ/СПИН; като има предвид, че 2 500 000 евро от бюджета на Общността са предвидени за финансиране на този план; като има предвид, че този план за действие е в процес на реализация, с помощта на Комисията и държавите-членки на ЕС; и като има предвид, че голям брой заразени деца са били лекувани в болници на държави-членки,

Е.   като има предвид, че през януари 2006 г. бе учреден Международен фонд - Бенгази, неправителствена организация с идеална цел, създадена, за да подпомага развитието на местната медицинска инфраструктура в Бенгази, да подобрява лечението на пациентите и да оказва помощ на засегнатите семейства;

1.  Осъжда присъдата на либийския Наказателен съд от 19 декември 2006 г., повторно признаващо за виновни и осъждащо на смърт пет български медицински сестри: Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и един палестински лекар, Ашраф ал-Хаджудж, които вече са прекарали осем години в затвор във връзка с делото за заразяването с ХИВ/СПИН в болницата в Бенгази през 1999 г.;

2.  Повторно изразява крайното си несъгласие със смъртното наказание и напомня, че ЕС счита, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за прогресивното развитие на правата на човека; същевременно подчертава, че ЕС е разширил този ангажимент и сега работи за премахване на смъртното наказание в трети страни;

3.  Още веднъж изразява сериозната си загриженост по отношение на основанието, на което срещу подсъдимите е започнало съдебно преследване, за отношението към тях по време на задържането под стража и за голямото забавяне на процеса;

4.  Подчертава, че от януари 2007 г. процесът в Бенгази директно засяга петима граждани на Европейския съюз;

5.  Приканва съответните либийски власти да вземат необходимите мерки за преразглеждане и анулиране на смъртните присъди и да отворят пътя към бързо разрешаване на случая на хуманитарна основа, като по този начин се създадат необходимите предпоставки за продължаване на общата политика за ангажиране с Либия;

6.  Призовава полковник Кадафи да упражни правомощията си и незабавно да постигне освобождаването на лишения от свобода медицински персонал;

7.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат действия спрямо либийското правителство за осигуряване на скорошно освобождаване на лишения от свобода медицински персонал;

8.  Изразява пълна солидарност с жертвите на заразяването с ХИВ/СПИН в Бенгази и отбелязва мерките, взети от международната общественост за оказване на помощ на заразените деца;

9.  Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да продължат да оказват помощ за прилагането на Плана за действие срещу ХИВ и да подкрепят Международния фонд за Бенгази, с цел да се облекчи страданието на заразените деца и техните семейства и да се помогне на либийските власти да предотвратят и да се преборят с разпространението на заразата със ХИВ в страната;

10.  Подчертава своята решителност да следи отблизо случая и приканва Комисията и Съвета да държат Европейския парламент в течение на всяко ново развитие на случая;

11.  Призовава Комисията и Съвета, при липса на положителен изход от делото, да обмислят преразглеждане на общата политика за ангажиране с Либия във всички релевантни сфери, в които Съюзът счита това за подходящо;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, на Генералната народна комисия и на Генералния народен конгрес на Либия, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации и на Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P6_TA(2006)0511. (2) ОВ С 286 Е, 23.11.2006 г., стр. 511 (3) ОВ С 33 Е, 9.2.2006 г., стр. 404

Резолюция на Европейския парламент относно Седми и Осми годишни доклади на Съвета съгласно точка 8 от оперативните разпоредби на Кодекса на Европейския съюз за поведение при износ на оръжие (2006/2068(INI))

P6_TA(2007)0008 A6-0439/2006

Европейският парламент,

‐   като взе предвид приетия от Съвета на 8 юни 1998 г.(1) Кодекс на Европейския съюз за поведение при износ на оръжие (Кодексът за поведение),

‐   като взе предвид Седмия и Осмия годишни доклади на Съвета съгласно точка 8 от оперативните разпоредби на Кодекса за поведение(2),

‐   като взе предвид актуализираното Ръководство за потребителя към Кодекса на Европейския съюз за поведение при износ на оръжие (Ръководство за потребителя)(3), договорено от работната група на Съвета за износ на конвенционални оръжия на 2 юни 2006 г.,

‐   като взе предвид Общия списък на военно оборудване на Европейския съюз (оборудване, попадащо в приложното поле на Кодекса на Европейския съюз за поведение при износ на оръжие)(4), с който се актуализира и заменя списъка, първоначално приет от Съвета на 25 април 2005 г.,

‐   като взе предвид Съвместно действие на Съвета 2002/589/ОВППС от 12 юли 2002 г. относно приноса на Европейския съюз в борбата срещу дестабилизиращото натрупване и разпространение на малки оръжия и леко въоръжение и за отмяна на Съвместно действие 1999/34/ОВППС(5),

‐   като взе предвид Програмата на ЕС за предотвратяване и борба срещу незаконния трафик на конвенционални оръжия от 26 юни 1997 г., приета от Съвета по общи въпроси от 26 юни 1997 г.,

‐   като взе предвид Обща позиция на Съвета 2003/468/ОВППС от 23 юни 2003 г. относно контрола на посредничеството при сделки с оръжие(6),

‐   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1504/2004 на Съвета от 19 юли 2004 г. за изменение и актуализиране на Регламент (ЕО) № 1334/2000 за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа на стоки и технологии с двойна употреба(7),

‐   като взе предвид Споразумението от Васенаар за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба, подписано на 19 декември 1995 г.,

‐   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавена "Сигурна Европа в един сигурен свят", приета от Съвета на 12 декември 2003 г.,

‐   като взе предвид Минималните стандартни правила на ООН за отношението към лишени от свобода лица(8),

‐   като взе предвид стратегията на ЕС за борба срещу незаконното натрупване и трафик на МОЛВ (малки оръжия и леко въоръжение) и муниции за тях, приета от Европейския съвет на 15 и 16 декември 2005 г.(9),

–   като взе предвид заключенията, приети от Съвета по общи въпроси и външни отношения (СОВВО) на заседанието му на 3 октомври 2005 г., в които се изразява подкрепата на ЕС за сключването на международен договор за търговията с оръжие в рамките на ООН, с който да се установят общи стандарти, задължителни за глобалната търговия с конвенционални оръжия,

–   като взе предвид влизането в сила на 6 юли 2005 г. на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси (Протокол на ООН за огнестрелните оръжия), приет на 31 май 2001 г. с Резолюция (A/RES/55/255) на Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации (Генералната асамблея на ООН),

–   като взе предвид Решение 60/519 на Генералната асамблея на ООН от 8 декември 2005 г. за приемане на Международния инструмент за предоставяне на възможност на държавите своевременно и надеждно да установяват и проследяват незаконни малки оръжия и леко въоръжение,

–   като взе предвид Конференцията за преглед на постигнатия напредък в изпълнението на програмата за действие за предотвратяване, борба срещу и изкореняване на всички аспекти на незаконната търговия с малки оръжия и леко въоръжение (Конференция на ООН за преглед относно малките оръжия и лекото въоръжение), проведена в Ню Йорк между 26 юни и 7 юли 2006 г.,

–   като взе предвид Консултативния документ на Комисията относно обръщението в рамките на Общността на отбранителни продукти за държавите-членки от 21 март 2006 г.,

–   като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС относно малките оръжия, лекото въоръжение и устойчивото развитие, приета на 23 ноември 2006 г.(10),

‐   като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2005 г. относно Шестия годишен доклад на Съвета съгласно оперативна разпоредба 8 от Кодекса на Европейския съюз за поведение при износ на оръжие(11),

‐   като взе предвид резолюцията си от 15 юни 2006 г. относно малките оръжия и лекото въоръжение(12),

‐   като взе предвид резолюциите си относно запазване на ембаргото на ЕС върху продажбите на оръжие на Китай, и по-конкретно резолюцията си от 18 декември 2003 г.(13),

‐   като взе предвид ежегодните си резолюции относно правата на човека по света и относно политиката на Европейския съюз в тази област, и по-конкретно резолюцията си от 22 април 2004 г.(14),

‐   като взе предвид член 17 от Договора за ЕС и член 296 от Договора за ЕО,

‐   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A6-0439/2006),

А.   като има предвид, че дългогодишният преглед на Кодекса на ЕС за поведение при износ на оръжие завърши на 30 юни 2005 г. на равнище на състоящата се от експерти на държавите-членки работна група COARM (износ на конвенционални оръжия), която изготви текст за обща позиция; като има предвид, че кодексът все още не е приет под формата на обща позиция, което възпрепятства постигането на необходимия по-нататъшен напредък към засилването на контрола върху износа на оръжие,

Б.   като има предвид, че с оглед на заплахите, очертани в ЕСС, Европейският съюз следва да положи всички усилия да действа и да бъде възприеман като действащ в качеството на отговорен световен участник в предните редици на усилията за борба с разпространението на оръжие, насърчаване на световното разоръжаване и установяването на контрол върху трансфера на оръжие,

В.   като има предвид, че преобразуването на Кодекса за поведение на ЕС в обща позиция би отбелязало по-нататъшна стъпка в развитието на кодекса, която ще доведе до необходимост държавите-членки да приведат националните си законодателства в съответствие с определените в кодекса стандарти; като има предвид, обаче, че постигането на тази цел се застрашава от някои държави-членки на ЕС, които безотговорно свързват преобразуването на кодекса в обща позиция със собствените си двустранни интереси от вдигане на ембаргото върху износа на оръжие за Китай,

Г.   като има предвид, че развитието в областта на контрола върху трансфера на оръжие продължава на регионално и международно равнище, както е явно по-специално от международната забрана на противопехотните мини (Конвенция от Отава, 1997 г.) и свързания с това спад в броя на убитите или ранените от противопехотни мини, и като има предвид, че това развитие продължава да изисква пълната подкрепа на ЕС, по-конкретно след резултата от Конференцията на ООН за преглед относно МОЛВ, проведена в Ню Йорк от 26 юни до 7 юли 2006 г., и особено по отношение на напредъка към разработване на международен договор за търговията с оръжие в рамките на ООН,

Д.   като има предвид, че на заседанието си в Люксембург на 3 октомври 2005 г. СОВВО обяви подкрепата си за изготвяне на международен договор за търговията с оръжие,

Е.   убеден в жизнено важното значение на един международен договор за търговия с оръжие, предвид това, че конвенционалните оръжия ежеседмично водят до смъртта на хиляди хора, поради безотговорните трансфери на оръжия, които способстват за нестабилността и бедността по света, и поради обстоятелството, че един международен договор за търговия с оръжие би осигурил наличието на съгласувани глобални стандарти за трансфер на оръжие и би спомогнал да се предотвратява попадането на оръжия в неподходящи ръце,

Ж.   убеден, че разработването и провеждането на хармонизирана европейска политика за контрол върху износа на оръжие решително биха способствали за задълбочаване на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза,

З.   като има предвид, че много конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба могат да се придобиват и използват от терористични организации или престъпни групи в рамките на и извън ЕС,

И.   убеден, че всякаква политика на ЕС за контрол върху износа на оръжие трябва да укрепва и допълва останалите измерения на външните действия на Съюза, които включват целите за устойчиво развитие, предотвратяване на кризи, популяризиране на правата на човека, борбата срещу бедността, борбата срещу международния тероризъм и мерките за постигане на по-голяма регионална стабилност,

Й.   като има предвид, че възлагането на изработката на компоненти в глобален мащаб, лицензираното производство в чужбина и производството и износа на оръжия от дъщерни фирми не се регулират в достатъчна степен от сегашните механизми за контрол; като има предвид, че държавите не само имат задължение да гарантират, че извършваният от тях износ е съобразен със съществуващите им задължения съгласно международното право, но е и в техен собствен интерес за сигурност, социално-икономически и политически интерес да регулират износа си с оглед на това да гарантират, че не улесняват нарушаването на правата на човека или разпалването на конфликти, и не отклоняват средства от устойчивото развитие,

К.   убеден, че стратегията на ЕС от м. декември 2005 г. за борба срещу незаконното натрупване и трафик на МОЛВ и муниции за тях подкрепя целта на Съвета за сигурност на ООН, включена в Изявлението на Председателя S/PRST/2004/1 от 19 януари 2004 г., за насърчаване на страните износителки на оръжие да упражняват максимална степен на отговорност при сделки с малки оръжия и леко въоръжение,

Л.   като припомня на държавите-членки за тази отговорност, счита, че следва да се предприемат всички мерки за отваряне на вътрешния европейски пазар на отбранителна техника, и че по-конкретно Комисията следва да предприеме по-нататъшни стъпки след изготвения от нея "Консултативен документ от 21 март 2006 г., в който изрично се споменава ролята на Кодекса на ЕС за поведение,

М.   като има предвид, че държавите-членки на ЕС постоянно са били сред главните световни оръжейни износители; като има предвид, че все повече поддържани от своите правителства предприятия от развиващия се свят печелят значителен дял от световния оръжеен пазар; като има предвид, че националните механизми за контрол на оръжейния износ се различават в страните от развиващия се свят и не винаги включват изрични критерии или насоки за разрешаването на оръжейни трансфери, които изцяло да отразяват съществуващите задължения на държавите съгласно международното право,

Н.   като има предвид, че в доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI) се посочва, че през 2005 г. държавите-членки на ЕС са разрешили доставките на оръжие, наред с други страни, на Китай, Колумбия, Етиопия, Еритрея, Индонезия, Израел и Непал; убеден, че без по-подробна и прозрачна информация за естеството на доставените оръжия, за тяхното количество, на кого са продадени и с каква цел не може да се направи заключение, че Кодексът на ЕС е съумял да спре целия износ на оръжия, които има вероятност да се използват за разпалване на въоръжени конфликти, за нарушаване на правата на човека и за причиняване на бедност,

О.   като има предвид, че безотговорните оръжейни трансфери продължават да възпрепятстват демократичното, икономическото и социалното развитие в много части на света, допринасят за съществуването на корупция и конфликти с упражняване на насилие, и предизвикват неефективност при доставянето на помощи за развитие; като признава, че една ясна, ефективна и хармонизирана обща политика на ЕС за контрол на оръжейния износ, основаваща се на правно задължителен Кодекс за поведение при износ на оръжие, би представлявала решителен принос на ЕС за постигане на целите на срещата на високо равнище по въпросите на хилядолетието и на целите на хилядолетието за развитие, с други думи, за устойчивото развитие на страните от АКТБ и на други развиващи се нации,

1.  Приветства Седмия и Осмия доклад на Съвета и отново посочва значението на годишните прегледи, предвидени в точка 8 от оперативните разпоредби на кодекса, като главен механизъм за преглед и утвърждаване на кодекса;

2.  Приветства акцентирането върху прозрачността от страна на последните председателства (Обединеното кралство, Австрия и Финландия), което доведе до по-нататъшно сътрудничество между държавите-членки при провеждането на консултации относно отказите и докладването относно събирането на данни, при представянето на данни в годишните доклади, при техните информационни дейности с трети страни и при задълбочаването на диалога им с Европейския парламент;

3.  Счита за неприемлив факта, че не са предприети никакви стъпки за приемане на кодекса като обща позиция, въпреки че през м. юни 2005 г. беше договорен текст от работната група COARM;

4.  Приветства факта, че на 26 септември 2005 г. работната група COARM договори без възражения най-добрите практики за тълкуване на критерий 8 (устойчиво развитие) и те бяха включени в преработеното ръководство за потребители; въпреки това остава загрижен, че не беше направен опит да се отиде по-далеч от извършване на съпоставка между съществуващите критерии; призовава възможно най-скоро да се преразгледа критерий 8 с оглед разработването на усъвършенствана практика, например чрез проучване на връзките между въоръженото насилие и развитието; подкрепя продължаването на този процес на разработване на най-добри практики за останалите критерии при условията на консултиране с Европейския парламент и другите заинтересовани страни;

5.  Приветства наскоро извършеното изясняване в ръководството за потребители, че за целите на отвъдморското лицензирано производство се изискват лицензи за износ; въпреки това, остава дълбоко загрижен от минали случаи в ЕС, когато прехвърлянето на производствени мощности към отвъдморските страни, в т.ч. сделки за лицензирано производство, и отправя призив за допълнително укрепване на разпоредбите, по-конкретно за регулиране на отвъдморското лицензирано производство, и по-общо за прехвърлянето на производствени мощности;

6.  Настоятелно приканва държавите-членки да предприемат следните мерки за допълнителен контрол на издаването на лицензи за отвъдморско производство на оръжия:

7.  Отново потвърждава необходимостта от по-нататъшно развиване на системата за уведомяване за издадените откази; отново призовава за по-голям обмен на информация на основата на двустранни консултации по повод на издаваните откази и за информация за такива консултации, която трябва да бъде обменяна и докладвана на равнище на ЕС;

8.  Призовава държавите-членки да обръщат повече внимание на положението в страната получател на оръжия, за да се предотвратява неправомерната им употреба или използването им от терористични групи;

9.  Повтаря призива си към държавите-членки да договорят списък на страните, участващи във въоръжени конфликти, износът на оръжия за които да бъде поначало забранен въз основа на механизъм, чрез който презумпцията за отказ на доставките за тези страни да се контролира чрез механизмите на Съвета за сигурност на ООН за контрол на оръжейното ембарго и от съответните работни групи на ЕС; в този смисъл призовава държавите-членки да приведат политиките си за оръжеен износ в страните от Средния изток в съответствие с Кодекса за поведение;

10.  Препоръчва националните агенции за износно кредитиране, при изпълнение на функцията им да насърчават подкрепяните от правителствата частни корпоративни инвестиции в икономически нестабилни региони, и особено в развиващите се страни, да следват политика, по силата на която да не обезпечават повторно договори чрез заеми или други видове гаранции в случай на неплащане от получателите за износ за военни цели в трети страни; настоява да не се допускат вече отпуснати такива заеми, които биха увеличили задлъжнялостта на страната бенефициент, нито да се считат за официални помощи за развитие;

11.  Приветства допълнителната прозрачност в Осмия годишен доклад вследствие на включването на отделен раздел в таблица А относно износа в страни, на които е наложено ембарго; призовава Комисията по политика и сигурност да провежда редовен диалог относно прилагането на кодекса и ръководството за потребители (по-конкретно прилагането на най-добрите практики) във връзка с оръжейния износ в страни, които фигурират в списъка на наблюдаваните страни (или които са обект на подробен анализ от Съвместния ситуационен център на ЕС); призовава Европейският парламент да бъде включван в тези обсъждания;

Обща позиция

12.  Счита, че една ясна, ефективна и хармонизирана обща политика за контрол на оръжейния износ, основаваща се на правно задължителен кодекс за поведение, би изиграла решаваща роля в борбата срещу тероризма, предотвратяването на конфликти, регионалната стабилност и насърчаването на зачитането на правата на човека;

13.  Приканва настоящото председателство и правителствата на държавите-членки да обяснят защо кодексът не е приет под формата на обща позиция, въпреки че текстът беше договорен от работната група COARM през м. юни 2005 г.;

14.  Като приветства продължаващото развиване на най-добри практики съгласно ръководството за потребители, въпреки всичко изразява съжаление за обстоятелството, че кодексът не е преобразуван в обща позиция, което отслабва по-нататъшното развиване на механизмите на ЕС за контрол на износа, особено във важните области на трансферите на нематериални технологии , контрола на транзитните доставки и напредъка по посока на по-нататъшно общо хармонизиране на механизмите на ЕС за контрол на износа;

Диалог с Европейския парламент

15.  Приветства включването в годишните доклади на специална глава, посветена на диалога с Европейския парламент;

16.  Приветства инициативите на британското, австрийското и финландското председателство да представят работата си по разработването на кодекса пред подкомисията по сигурност и отбрана към Комисията по външни работи на Европейския парламент, както и съсредоточаването им върху прозрачността и диалога;

17.  Приветства предоставената от австрийското и финландското председателство възможност докладчикът на Европейския парламент да участва в обсъждания и обмяна на информация на заседание на работната група COARM относно изготвянето на доклада на Европейския парламент и на годишния доклад на Съвета;

18.  Приветства, като мерки за повишаване на прозрачността и за изграждане на доверие, посоченото в Осмия годишен доклад решение, че всяко председателство следва да полага усилия да се среща с подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, както и практиката за отправяне на покана до докладчика на Европейския парламент за участие в заседание на работната група COARM най-малко веднъж през срока на всяко председателство;

19.  Призовава за по-нататъшно приобщаване на Европейския парламент към процеса на развиване на информационни дейности, и по-конкретно доразвиване на приоритетните насоки за насърчаване на сключването на международен договор за търговия с оръжие и по-нататъшно развиване на сътрудничество и консултации със заинтересовани трети страни, в т.ч. международни неправителствени организации и отбранителната промишленост;

20.  Настоятелно приканва Съвета да изисква от всяка държава-членка да публикува национални доклади, отговарящи на договорени минимални стандарти, и да изисква тези доклади да се изпращат на Европейския парламент и на националните парламенти;

21.  Призовава за провеждането на годишно разискване между Европейския парламент и националните парламенти относно оценката им на постигнатия от държавите-членки напредък в постигането на прозрачност при оръжейния износ и прилагането на Кодекса за поведение от 1998 г.;

Временни мерки относно вдигането на оръжейно ембарго

22.  Приветства съдържащата се в Шестия годишен доклад цел за разработване на "инструментариум" и специфични механизми за регулиране на оръжейния износ за държави, срещу които е било наложено ембарго;

23.  Припомня заключенията на СОВВО относно Либия от 11 октомври 2004 г., които гласят: "Съветът припомни, че оръжейните трансфери за Либия ще бъдат съобразени с Кодекса на ЕС за поведение при износ на оръжие и реши, че ще се прилага специален режим за следембаргови оръжейни трансфери ("инструментариум"), който понастоящем се разработва в рамките на Съвета"; приканва председателството да изложи докъде е стигнало развитието на този инструментариум;

24.  Съзнава липсата на развитие по повод на "инструментариума" и специфичния механизъм за контрол; поради това припомня предишната си позиция относно необходимостта от всеобхватен контрол дори и след вдигане на ембарго и необходимостта от създаване на механизъм за преразглеждане за извършване на оценка и преразглеждане, при необходимост, на инструментариума и осъществяване на редовен контрол на положението в държави, ембаргото срещу които е вдигнато, като се имат предвид причините за вдигане на ембаргото; настоятелно приканва работната група COARM редовно да преразглежда механизма и да докладва за такива обсъждания пред Европейския парламент;

25.  Счита за важно държавите-членки да имат възможност взаимно да се консултират относно издадените лицензи за износ в държави, срещу които е било наложено ембарго; призовава в следващите годишни доклади да се събират и публикуват данни по съществото и резултатите от такива консултации;

26.  Подчертава, че е важно да се подобри обмяната на своевременна информация с Европейския парламент, по-конкретно по отношение на отказите за издаване на лицензи и начина на функциониране на инструментариума;

Еднакви критерии

27.  Настоятелно приканва държавите-членки да прилагат еднакви критерии при оценката на трети страни, когато обмислят налагането на ограничения или ембарго върху износа на оръжия заради нарушения на правата на човека или нарастваща регионална нестабилност;

28.  Счита, че наложеното срещу Китай ембарго не трябва да се вдига, докато няма ясно и трайно подобряване на положението във връзка с правата на човека и социалните и политическите свободи; изтъква, че оръжейният износ ще постави под заплаха мира и стабилността в източна Азия и ще увеличи опасността от регионална нестабилност, особено след възникналата криза вследствие на ядрените опити на Северна Корея;

29.  Изразява дълбока загриженост заради безочливото нарушаване на оръжейното ембарго от всички страни, участващи в конфликта в Дарфур, за което докладваха изпратените там експерти от Съвета за сигурност на ООН, и заради произтичащата от това ескалация на враждебни действия през последните месеци;

Ръководство за потребители и най-добри практики за тълкуване на критерии

30.  Приветства текущото разработване на ръководството за потребители като полезен и практичен инструмент за хармонизиране на тълкуването на определените в кодекса критерии;

31.  Отбелязва промените в ръководството за потребители, по-конкретно насоките за критерии 2, 7 и 8; насърчава извършването на по-нататъшно актуализиране в съответствие с новите развития в кодекса, например във връзка с допълнителните насоки за критерии 3 и 4; призовава зачитането на правата на човека да се използва като общ критерий;

Национални процедури за докладване

32.  Признава, че се предприемат допълнителни мерки за подобряване на събирането и обмена между държавите-членки на данни, които трябва да се прилагат към годишните доклади, включително сериозните подобрения в представянето на данните в Осмия годишен доклад; въпреки това призовава за съществено повишаване на качеството на националните доклади с оглед увеличаване на прозрачността и предоставяне на възможност за точна оценка на прилагането на кодекса за поведение от държавите-членки;

33.  Приканва държавите-членки да опростят националните си процедури за издаване на лицензи за износ, да изяснят съответните вътрешни институционални процедури и отговорности и да премахнат всички неясноти, съществуващи в техните системи, относно процедурите за издаване на лицензи за износ на оръжия за "военни" и "невоенни" цели, които могат да се използват от износителите на оръжия, за да изнасят малки оръжия и леко въоръжение като оръжия за "невоенни цели" в конфликтни региони;

34.  Настоятелно приканва Съвета да изисква от всяка държава-членка да публикува национални доклади, отговарящи на договорени минимални стандарти;

35.  Настоятелно приканва да се приемат общи стандарти за докладване, към които да се придържат всички държави, в т.ч. стандарти относно броя на лицензите за износ и посредничество, осигурявани от страна получател, както и информация относно отказите за издаване на лицензи, пълно описание на видовете оборудване, разрешено за износ, количеството на всеки вид оборудване, разрешено за износ, и подробно описание на вида краен потребител; настоятелно призовава за финансирането на оръжеен износ, например под формата на държавни заеми и гаранции по заеми, в бъдеще да се включва в националните доклади;

Трансфери в рамките на Общността

36.  Настоява да се поддържат строги и прозрачни национални механизми за контрол на износа, докато всички държави-членки на ЕС хармонизират националните си политики за контрол на износа до степен, която би им позволявала да преобразуват Кодекса за поведение при износ на оръжие в правен инструмент, способен да регулира разрешаването, управлението (в т.ч. крайното местоназначение) и проверката на оръжейния износ в рамките на Общността и международния оръжеен износ;

Функции и съдържание на консолидиран доклад на ЕС

37.  Като признава волята на Съвета избирателно да приема предходни препоръки на Европейския парламент относно подобряване качеството на консолидирания доклад на ЕС, настоятелно приканва Съвета да предприеме следните важни мерки:

Вграждане на стоки, предназначени за реекспорт

38.  Призовава за премахване на новите насоки относно "вграждането" и приканва всички държави-членки отново да потвърдят ангажимента си да прилагат Кодекса за поведение спрямо износа на компоненти, предназначени за вграждане в оръжия;

Крайна употреба

39.  Приветства приоритетната насока относно контрола след износ и настоятелно приканва държавите-членки да договарят процедури за контрол и проверка на доставките за и крайната употреба/крайния потребител в страните получатели; препоръчва държавите-членки да разработят механизми за обмяна на информация и да създадат база данни, която да включва информация относно някои притеснения във връзка с крайната употреба в страните получатели, за предходни случаи на злоупотреба и/или отклоняване и за обмена на информация между държавите-членки относно доставките и проверката на крайната употреба/крайния потребител по износа;

40.  Призовава за по-активен подход на национално равнище и на равнище на Европейския съюз спрямо контрола на износа и реекспорта на стоки с двойна употреба, за да се избягва риска от възможен достъп до чувствителни стоки на нежелани крайни потребители в трети страни, в т.ч. неправителствени потребители;

41.  Настоятелно приканва държавите-членки постоянно да следят положението с правата на човека в страните вносителки на оръжия;

Информационни дейности

42.  Приветства положителния отклик на отправения от Европейския парламент призив за публикуване на повече информация за базата данни, съдържаща сведения за информационните дейности, посочени в Шестия и Седмия годишен доклад;

43.  Препоръчва държавите-членки активно да привеждат в действие ключовите приоритети в областта на информационните дейности и да продължават да използват механизма за координиране и събиране на информация за тези дейности;

44.  Приветства положителния отклик на отправеното от Европейския парламент искане до Съвета да съобщава на Парламента подробности относно срещите на т. нар. "Тройка", посветени на контрола на износа, и относно организираните специални работни срещи и семинари със страни като Китай и държавите от Западните Балкани относно контрола на износа на конвенционални оръжия; препоръчва парламентарните представители да бъдат канени да присъстват на такива семинари в качеството на наблюдатели;

45.  Приканва Съвета, по време на всички заседания на "Тройката" и при отношенията с трети страни и регионални и международни организации, да повишава степента на осведоменост относно принципите на кодекса за поведение и да подчертава необходимостта от международен договор за установяване на общи принципи за световната търговия с оръжие;

Посредничество при сделки с оръжие

46.  Приканва държавите-членки, които все още не се съобразяват с общата позиция относно посредничеството при сделки с оръжие, да определят график за привеждането им в съответствие с позицията;

47.  Продължава настоятелно да приканва държавите-членки да подобрят постиженията си в областта на прилагането на общата позиция относно посредничеството при сделки с оръжие, по-специално чрез разработването на национално законодателство и прилагането на механизми за обмен на планирана информация за посредническите дейности;

48.  Настоятелно приканва за установяването на минимална обща практика в областта на извънтериториалния контрол, включително забрана на посреднически дейности, които нарушават оръжейно ембарго, независимо дали същите се осъществяват в рамките на национална територия или в чужбина; държавите-членки следва също да последват примера на страни, измежду които Белгия, Чешката република, Естония, Финландия, Унгария, Полша и Словакия, в които се изисква лиценз за посредничество при дейности в чужбина, свързани с военно оборудване; като минимум, държавите-членки следва да последват примера на Германия, където посредничеството при дейности в чужбина, свързани с малки оръжия и леко въоръжение също ще бъде обект на лицензионен режим;

49.  Препоръчва държавите-членки да доразвият общата позиция относно посредничеството при сделки с оръжие посредством създаването на национални регистри на всички известни оръжейни посредници, които да включват информация относно превоза и финансовите услуги, свързани с трансфери на военно оборудване за трети страни, като тази информация следва да се предоставя в еднаква степен на всички държави-членки; настоятелно призовава базата данни за посреднически дейности да включва и информация и за консултациите относно отказите за издаване на лицензи за износ;

50.  Препоръчва да се предприемат всички мерки за избягване на посреднически инициативи за безотговорно придобиване и износ за трети страни на оръжия, събрани в хода на мироопазващи мисии, свързани с европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), и други външни мироопазващи операции с участието на ЕС и неговите държави-членки (какъвто беше случаят в Босна и Херцеговина);

Частни охранителни фирми

51.  Отбелязва, че Съединените американски щати разшириха приложното поле на законодателството си относно контрола на износа на военни стоки и сега то обхваща и частните охранителни фирми, поради което приканва ЕС да обмисли предприемането на подобни мерки, за да разшири приложното поле на кодекса на ЕС за поведение от 1998 г., така че да бъдат включени и услугите, предоставяни от частни охранителни фирми; като първа стъпка, ЕС би могъл да добави в общия военен списък следните дейности и услуги, за които се изисква лиценз за износ: въоръжен персонал и охрана на обекти, въоръжена транспортна охрана, обучение за използване на бойни оръжия и техника, обучение по стратегия и тактика, реформа на сектора за сигурност, военна и охранителна консултантска дейност, военна логистика, контраразузнавателна дейност и оперативна подкрепа;

Регламент относно уредите за изтезание

52.  Приветства приемането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(16);

53.  Призовава за разширяване на приложното поле на посочения регламент, като се включат и трансферите в рамките на Общността с цел предотвратяване на всякакви възможни нарушения;

Разширяване на ЕС

54.  Приветства факта, че в Седмия и Осмия годишен доклад е взета под внимание препоръката на Парламента, че следва да се обмисли как най-добре да се приобщят и подпомагат присъединяващите се страни и новите съседи, за да се гарантира хармонизирането на политиките в областта на контрола на оръжейния износ и пълното прилагане на принципите и критериите, съдържащи се в кодекса за поведение;

55.  Приканва Съвета да публикува доклад относно системата и практиката за контрол на трансферите във всяка държава, която е възможно да получи статут на страна-кандидатка за присъединяване, преди да се даде разрешение за присъединяването на тази държава и напредъкът в процеса на присъединяване на всяка държава, която не отговаря на стандартите на ЕС за контрол на трансферите, да се обуслови от способността й да отговаря на тези стандарти; изразява желание внимателно да се следят системата и практиката за контрол на трансферите във всяка държава, участваща в процеса съгласно Споразумението за стабилизиране и асоцииране, дори и ако съответната държава все още няма статут на страна-кандидатка за членство в ЕС;

Международни процеси: международен договор за търговия с оръжие

56.  Подчертава необходимостта ЕС и неговите държави-членки да изпълняват динамична роля в оказването на подкрепа в национални, регионални и международни процеси;

57.  Приканва Съвета и Комисията да определят конкретни мерки за прилагане по петте приоритетни области на Програмата за действие на ООН (ПДООН), а именно посредничество, маркировка и проследяване, муниции, развитие и техническа помощ, и за разработване на механизъм за последващи действия във връзка с ПДООН;

58.  Приканва председателството на ЕС и държавите-членки да съчетаят декларативната си дипломация в полза на сключването на международен договор за търговия с оръжие с убедителни и решителни действия за прилагане на резолюцията, приета на 26 октомври 2006 г. от първи комитет на Общото събрание на ООН, с оглед създаване на ефективен и правно обвързващ международен договор за търговия с оръжие, с който да са определят минимални глобални стандарти за оръжейните трансфери;

59.  Приканва Съвета и Комисията да включат в бъдещите си преговори в рамките на европейската политика на добросъседство и в споразуменията за партньорство и сътрудничество въпроса за спазването на всяко наложено от ЕС ембарго на търговията с оръжие;

60.  Приканва държавите-членки още повече да се ангажират да спазват принципа, че определените в кодекса за поведение на ЕС критерии няма да бъдат компрометирани при преследването на по-общи цели в областта на външната политика;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на Генералния секретар на ООН и на Председателя на Генералната асамблея на ООН.

(1) Документ № 8675/2/98, Брюксел, 5 юни 1998 г. (2) ОВ С 328, 23.12.2005 г., стр. 1; ОВ С 250, 16.10.2006 г., стp. 1. (3) Документ № 10713/06, DGE WMD, Брюксел, 20 юни 2006 г. (4) ОВ C 66, 17.3.2006 г., стp. 1. (5) ОВ L 191, 19.7.2002 г., стp. 1. (6) ОВ L 156, 25.6.2003 г., стp. 79. (7) ОВ L 281, 31.8.2004 г., стp. 1. (8) Минимални стандартни правила на ООН за отношението към лишени от свобода лица, приети от Първия конгрес на ООН относно предотвратяването на престъпността и отношението към правонарушителите, проведен в Женева през 1955 г., и одобрени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31 юли 1957 г. и 2076 (LXII) от 13 май 1977 г. (9) Документ № 5319/06, 13 януари 2006 г. (10) Документ АКТБ-ЕС 3892/06/fin. (11) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 443. (12) Приети текстове, P6_TA(2006)0274. (13) ОВ C 91 Е, 15.4.2004 г., стp. 679. (14) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 1048. (15) За повече информация относно тези допълнителни точки, виж: Кодекс на Европейския съюз заповедение при износ на оръжие: подобряване качеството на годишния доклад. Политически документ на СМИИПМ № 8, СМИИПМ, м. ноември 2004 г. (16) ОВ L 200, 30.7.2005 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент за Европейска програма за сигурност по пътищата - оценка в средносрочен план (2006/2112(INI))

P6_TA(2007)0009 A6-0449/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Европейската комисия, озаглавена "Европейска транспортна политика до 2010 г. : време за решения" (COM(2001)0370) и отнасящата се към нея резолюция на ЕП от 12 февруари 2003 г.(1)

–   като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено "Информационни и комуникационни технологии за сигурни и интелигентни автомобили" (COM(2003)0542);

–   като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено "Европейска програма за действие за безопасност по пътищата: да намалим наполовина броя на жертвите на пътнотранспортните произшествия в Европейския съюз до 2010 г.: споделена отговорност" (COM(2003)0311) и отнасящата се към нея резолюция на ЕП от 29 септември 2005 г.(2) и публикацията на Комисията, озаглавена "Да спасим 20 000 живота по пътищата" от октомври 2004 г.;

–   като взе предвид Препоръка на Комисията 2004/345/ЕО от 6 април 2004 г. относно прилагането на разпоредбите в областта на сигурността по пътищата(3),

–   като взе предвид Декларацията от Верона за безопасността по пътищата от 24 октомври 2003 г., както и заключенията от Втората конференция от Верона, проведена на 25 и 26 октомври 2004 г. и поетото задължение от министрите на транспорта на ЕС да разглеждат приоритетно безопасността по пътищата;

–   като взе предвид Европейската харта за безопасност по пътищата от 29 януари 2004 г.;

–   като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено "Европейска програма за действие за безопасност по пътищата - оценка в средносрочен план" (COM(2006)0074);

–   като взе предвид изявленията на Националната администрация за безопасност на движението по пътищата в САЩ (NHTSA), че системите за електронна стабилизираща програма и контрол (ESP/ESC) ще станат стандартно оборудване в САЩ за всички нови автомобили от септември 2011 г.;

–   като взе предвид член 45 от своя правилник;

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0449/2006)

А.   като има предвид, че в Европейския съюз повече от 40 000 смъртни случая всяка година се причиняват от злополуки по пътищата, преките и косвени щети от които се оценяват на 180 млрд. евро или 2 % от БВП на ЕС;

Б.   като има предвид, че остава приоритет намаляването наполовина на броя на загиналите в следствие на пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз до 2010 г.; и, че непостигането на необходимия напредък в реализирането на тази цел, буди загриженост;

В.   като има предвид, че е постигнат незначителен напредък в постигането на тази цел на ниво Европейския съюз;

Г.   като има предвид, че Парламентът продължава да поддържа виждането, че безопасността по пътищата е въпрос от споделената компетентност на държавите-членки и Европейския съюз,

Д.   като има предвид, че Световната търговска организация за Европа подчерта значението на проблема за общественото здраве, който представляват смъртността по пътищата и автомобилните злополуки и напомня, че ангажирането на здравния сектор в безопасността по пътищата и намаляването на скоростта, остава все пак въпрос от сферата на компетентност на държавите-членки;

Е.   като има предвид, че разликата между държавите-членки със слаби резултати в областта на безопасността по пътищата и тези, с по-добри продължава да се задълбочава;

Ж.   като има предвид, че безопасността по пътищата има хоризонтално измерение и, че ако искаме да постигнем целта за увеличаване на безопасността във възможно най-голяма степен, трябва да се даде приоритет на политиките, които целят постигането на по-ефективното прилагане на законодателството в тази област (поставяне на колани, ограничаване на скоростта, спазване на правилника за движение), за подобряване на шофирането (шофьорски книжки, поведение на водачите на превозни средства, спазване предимството на пешеходците), за подобряване на инфраструктурата (качество на магистралите и пътните мрежи, лентите за движение, пътните знаци), както и за подобряване на превозните средства (периодични проверки, норми) и споделяне на най-добрата практика;

З.   като има предвид, че средството за подобряване на стандартите на шофиране в Европейския съюз в краткосрочен план се състои в прилагането на правилника за движение по пътищата на държавите-членки, по-специално относно ограниченията на скоростта, шофирането в нетрезво състояние и изискването да се използват предпазни колани и ограничителни системи за децата;

И.   като има предвид, че днес превозните средства са четири пъти по-сигурни отколкото през 1970 г.;

Й.   като има предвид, че броят на мотоциклетистите от общия брой на загиналите при пътнотранспортни произшествия се е увеличил;

К.   като има предвид, че предпазните мантинели значително намаляват броя на смъртните случаи;

Л.   като има предвид, че през октомври 2006 г. Комисията започна четиригодишен изследователски проект ДРУИД за проучване на последиците от шофиране под влиянието на алкохол, наркотици и лекарства;

М.   като има предвид, че амбициите на държавите-членки не трябва да изостават от тези на другите страни що се отнася до въвеждането на животоспасяващи системи;

1.  Призовава всички държави-членки, регионални и местни органи и институциите на ЕС, представителите от промишления сектор, организациите и гражданите да покажат политическа ангажираност в областта на безопасността по пътищата;

2.  Счита , че само един цялостен подход, включващ всички участници в движението и основните отговорни органи на базата на общи усилия за насърчаване използването на обществен транспорт и по-ефективно законодателство в държавите-членки, съчетани с адекватно наблюдение на участниците в движението в държавите-членки (проверки на шофьорските книжки, тестове за алкохол и др.), може да доведе до значително и дълготрайно намаляване на броя на сериозните пътни произшествия;

3.  Припомня, че амбициозните цели, които си е поставил Европейският съюз не могат да бъдат постигнати без да се вземе под внимание същественото значение на прилагането на настоящото законодателство в държавите-членки; с тази цел настоява държавите-членки да поставят акцента върху своите политики за информиране и насочване на общественото внимание към безопасността на движението на всички участници в движението, независимо от тяхната възраст; също така призовава държавите-членки да прилагат без изключение действащото законодателство, което ако се спазва от всички участници в движението ще подобри безопасността по пътищата;

4.  Приветства предложението на Комисията за директива относно управлението на безопасността на пътната инфраструктура (COM(2006)0569), която би могла да намали смъртните случаи с 12 до 16 % и предложението й за директива относно последващото монтиране на огледала на тежкотоварните превозни средства, регистрирани в Общността (COM(2006)0570) във връзка с употребата на огледала за "мъртвия ъгъл";

5.  Призовава Комисията да представи възможно най-скоро обещаните предложения по въпросите на трансграничното намаляване на нарушенията, включване на светлини през деня, прилагане на съществуващите мерки и разпоредби в областта на сигурността по пътищата, употребата на странични светлоотразяващи ленти, които да показват очертанията на тежкотоварните автомобили и употребата на огледала за обратно виждане за мъртвия ъгъл и/или нови системи за наблюдение на мъртъв ъгъл;

6.  Счита за изключително важно в борбата с трансграничните пътни нарушения да се наказва по ефикасен начин неспазването на ограниченията на скоростта, неизползване на предпазен колан и шофирането в нетрезво състояние, чрез налагането на значителни глоби в зависимост от това дали нарушението е извършено в държавата по местоживеене на нарушителя или в друга държава-членка;

7.  Напомня на Комисията нейното намерение да разгледа разпоредбите относно лесно достъпна за потребителя и осъвременявана информация за пътната сигнализация в държавите-членки чрез интернет страница достъпна на всички официални езици на ЕС.

8.  Подчертава нуждата от хармонизиране на пътните правила и знаци, като например различните правила за даване на предимство на кръговите кръстовища могат да причинят произшествия;

9.  Призовава Комисията да представи изследване относно хармонизацията на пътната сигнализация в Европа, с цел подобряване на сигурността по пътищата, вземайки предвид разпоредбите на Виенската конвенция за пътните знаци и факта, че неясни и объркващи пътни знаци представляват риск за пътната безопасност;

10.  Призовава Комисията, вземайки предвид големия брой произшествия и смъртни случаи в зоните, където се извършват строително-ремонтни дейности на пътя, да изработи общи правила за безопасност при извършване на строително-ремонтни дейности на пътя, на базата на обмяна на най-добрата практика.

11.  Счита, че Комисията трябва да насърчи туининг проектите, финансирани от ЕС между новите и старите държави-членки, с оглед ускоряване на положителното развитие в областта на сигурността по пътищата;

12.  Счита, че Комисията трябва да насърчава присъствието в своите работни срещи на участници от "новите" и "стари" държави-членки;

13.  Призовава Комисията да оцени Европейската харта за сигурност по пътищата;

14.  Призовава Комисията и държавите-членки активно да сравняват и координират резултатите, постигнати в държавите-членки в областта на пътната безопасност, така че всички държави-членки да могат да се възползват от добрия опит и по този начин да насърчат положителното развитие в тази област;

15.  Призовава Комисията да признае необходимостта от независими общоевропейски програми за сравнителна оценка при поддържането на по-еднообразно прилагане на законодателството на ЕС, касаещо безопасността по пътищата, което насърчава конкуренцията между заинтересованите страни, отговарящи за гарантирането на безопасна пътна обстановка (напр. EuroTAP, EuroNCAP);

16.  Призовава държавите-членки да обмислят въвеждане на изискване за нулева употреба на алкохол за неопитните водачи и професионалните водачи на търговски превозни средства и на автобуси, използвани за превоз на пътници, и, например, при превоза на опасни материали;

17.  Обръща внимание на възможността за определяне на минимални активни и пасивни изисквания за сигурност за всички превозни средства и за хармонизиране на техническите правила за пътните знаци в целия Европейски съюз;

18.  Счита, че шофирането под въздействие на наркотици е сериозен проблем, който трябва да се разреши, и че държавите-членки и Комисията трябва да инвестират повече средства в разследването и борбата с такива нарушения;

19.  Счита, че правилата за безопасни и здравословни условия на труд следва да се прилагат в случаите, когато превозното средство е подвижно работно място;

20.  Призовава Комисията да проучи отражението на използването на съобщителни устройства в превозните средства върху поведението на водача и безопасността по пътищата;

21.  Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си да гарантират по-широка употреба на предпазни колани във всички превозни средства, особено в автобусите;

22.  Призовава държавите-членки да разширят, във възможно най-голяма степен, обхвата на забраната за изпреварване, касаеща товарни автомобили с маса над 12 тона, за всички едно- и двулентови пътища.

23.  Приканва Комисията да препоръча на държавите-членки да създадат и да поддържат подходящо оборудвани места за отдих, които да отговарят на критериите на европейските социални партньори, за да се осигурят по-безопасни инфраструктурни съоръжения за шофиране с почивки;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки да стимулират купувачите и наемодателите на паркове от превозни средства да купуват или отдават под наем най-добрите по отношение на сигурността и екологичното въздействие превозни средства, които се предлагат на пазара, а производителите на леки автомобили да разработват по-безопасни и по-екологично ефективни превозни средства;

25.  Изразява убеждението, че застрахователните компании могат да изиграят решаваща роля за спазването на законодателството за безопасност по пътищата и трудовото законодателство в сектора на пътния транспорт, като, например, определят диференцирани премии;

26.  Призовава държавите-членки да гарантират, че стимулите не се свеждат единствено до най-новите технологии за намаляване на емисиите, а също така обхващат значителни елементи на безопасност (спирачни асистенти, предупредителни системи при напускане на пътната лента, системи за адаптивно регулиране на дистанцията, системи за контрол на амортисьорите и др.);

27.  Призовава Комисията да проучи въздействието на умората и изтощението върху водачите, така че да се намали честотата на произшествията, причинени от тези фактори, при автомобилистите, както като частни лица, така и като професионалисти, от гледна точка на здравето и безопасността на труда;

28.  Призовава Комисията, по примера на някои от държавите-членки, да започне информационна кампания на европейско ниво относно умората при водачите, така че да се популяризира необходимостта от прекъсване на шофирането на всеки два часа при всяко пътуване;

29.  Изразява мнението, че при огромния избор на технологии специално внимание трябва да се обърне на следното: напомнящи устройства за предпазните колани и усъвършенствани системи за задържане, контрол на електронната стабилност (ESC), системи за ограничаване на скоростта, блокиращи устройства при употреба на алкохол, превантивни системи за сигурност (спирачен асистент, системи за адаптивно регулиране на дистанцията, предупредителни системи при напускане на пътната лента, ултразвукова сензорна система за т.нар. "мъртъв ъгъл", система за контрол на амортисьорите) и eCall;

30.  Призовава държавите-членки да подпишат общо изявление за намерение относно системата eCall до юни 2007 г.;

31.  Счита, че Интелигентни транспортни системи (ИТС) трябва да бъдат приспособени за по-старите шофьори;

32.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчат EuroNCAP да въведе тестове за защита от т.нар. "камшичен удар" и за активни технически системи като ESP/ESC при рязко спиране, поддръжка на водача (например блокиращи устройства при употреба на алкохол), адаптивно регулиране на дистанцията и предупредителни системи при напускане на пътната лента;

33.  Призовава Комисията изрично да включи безопасността на мотоциклетистите в инфраструктурните насоки, особено що се отнася до предпазни ограждения, щадящи мотоциклетистите по европейските пътища;

34.  Счита, че създаването на общ минимален стандарт по отношение на инструкторите за обучение на водачи, с изпитване и удостоверяване, е една важна мярка, която Комисията трябва да разгледа.

35.  Призовава държавите-членки да изготвят план за действие за обучението и образованието по безопасност на движението, които да се прилагат през цялата училищна програма (от 3 до 18-годишна възраст) и във всички училища в Европейския съюз; също така пледира за изготвянето на стандарти за обучението и мерките за безопасност, необходими за възможността от 16-годишна възраст кандидат-шофьорите да практикуват с придружител;

36.  Призовава Комисията и държавите-членки да въведат еднообразни правила за задължителни редовни технически прегледи за безопасност, които да важат в целия Европейския съюз и за всички моторни превозни средства;

37.  Приканва Комисията и държавите-членки да предложат мерки, основаващи се на оценката на информираността за единния европейски телефонен номер за спешни случаи, 112, и на прилагането на Е112 от всички държави-членки, с цел да се подобри положението в Европейския съюз;

38.  Подчертава, че системата eCall има потенциал да намали времето за реагиране в случай на произшествие с около 40% в градските райони и около 50% - в селските райони, и призовава всички държави-членки да насърчат прилагането й във възможно най-кратък срок;

39.  Призовава Комисията да работи върху европейска система за разследване на пътнотранспортните произшествия, така че да се улеснят сравненията и да се осигури възможност за действие с цел по-ефективното им предотвратяване;

40.  Призовава Комисията, държавите-членки и техните регионални органи да обърнат особено внимание на защитата и безопасността на уязвимите участници в движението като пешеходци и велосипедисти и мотоциклетисти;

41.  Подчертава, че при планирането, изграждането и поддръжката на пътища и други инфраструктурни решения, държавите-членки следва системно да вземат предвид безопасността на всички участници в пътното движение (на леки автомобили, на мотоциклети, на велосипеди, на тежкотоварни превозни средства и т.н.), както и предотвратяването на произшествия;

42.  Призовава Комисията да насърчи използването на детски седалки, които се поставят в автомобила с лице обратно на посоката на движение, за децата на възраст до 3-4 години, в съответствие с проучването за безопасността на децата в автомобилите (доклад 489А), осъществено от Шведския национален изследователски институт за безопасност на пътното движение (VTI);

43.  Призовава Комисията и особено държавите-членки да проучат равнището на безопасност по пътищата за хората с увреждания; счита за важно професионалните водачи в превоза на пътници, като например таксиметровите шофьори, да бъдат подходящо обучени да обезопасяват инвалидни колички и др.;

44.  Призовава Комисията да анализира нуждите на хората с увреждания с оглед на активното им и независимо участие в пътния транспорт и да определи правила, които да гарантират, че хората с увреждания не са жертва на дискриминация, когато подават заявление за свидетелство за правоуправление;

45.  Счита, че технологии като телематиката предлагат, в дългосрочен план, възможността за значително намаляване на броя на тежките произшествия, затова призовава за усилена изследователска дейност и сътрудничество между всички заинтересовани страни, с цел да се насърчи бързото въвеждане на най-обещаващите технологии, без обаче при това да се пренебрегва образованието по безопасност на движението;

46.  Счита, че използването на информационни и комуникационни технологии по отношение на пътната инфраструктура води до значителни подобрения в управлението на трансевропейските мрежи (TEN-T) и в безопасността по пътищата; призовава Комисията и държавите-членки да продължат дейността си в тази област, като създадат европейска програма за разгръщането на интелигентни системи за управление на пътното движение;

47.  Призовава Комисията да обърне особено внимание на техническата безопасност на превозните средства; подчертава, че до 2010 г. трябва да се доразвие съответното законодателство и в тази връзка тестването на електронните системи за безопасност (системи "е-сигурност"), еднообразната система за годишни прегледи на превозните средства, по-стари от 8 години, и специалните прегледи на превозните средства, участвали в тежки произшествия, имат решаваща роля за по-нататъшното подобряване на безопасността по пътищата на Европа;

48.  Приканва Комисията и ЕВРОСТАТ да подобрят качеството на статистиката за пътнотранспортните произшествия, като примерно:

49.  Призовава Комисията да изготви дългосрочна стратегия за безопасност по пътищата, обхващаща и периоди след 2010 г. и определяща изискваните мерки за избягване на смъртните случаи и тежките наранявания вследствие на пътнотранспортни произшествия (визия за нула ПТП, т.нар. "Vision Zero");

50.  Призовава държавите-членки да признаят опасностите, свързани с управлението на превозни средства (особено търговски превозни средства) със сняг и лед върху тях, и на това основание да изготвят препоръки за създаване на широка мрежа от "места за отстраняване на снега" и да се обмислят и/или подкрепят технически алтернативи;

51.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 43 Е, 19.2.2004 г., стр.250. (2) ОВ С 227 Е, 21.09.06 г., стр.609. (3) ОВ L 111, 17.04.04 г., стр. 75.

Резолюция на Европейския парламент за интегрирания подход на равно третиране на жените и мъжете при осъществяване дейността на комисиите (2005/2149(INI))

P6_TA(2007)0010 A6-0478/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 2, член 13 и член 141, параграф 4 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ревизираната Европейска социална харта и съдебната практика на Европейския съд за правата на човека,

–   като взе предвид работата на Дирекцията по правата на човека към Съвета на Европа, и по-конкретно работата на Управителния комитет на Съвета на Европа за равенство между жените и мъжете,

–   като взе предвид четвъртата Световна конференция за жените, организирана в Пекин през септември 1995 г., декларацията и програмата за действие, приети в Пекин, както и документите, резултат от поредните заседания "Пекин+5" и "Пекин+10" на Обединените нации във връзка с нови мерки и инициативи за прилагането на декларацията и програмата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г. и 11 март 2005 г.,

–   като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията за труд(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2003 г. относно интегрирания подход за равно третиране на мъжете и жените ("gender mainstreaming") в Европейския парламент(2),

–   като взе предвид работния документ на Комисията по правата на жените и равенството между половете относно интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете, в рамките на работните срещи на комисиите, съставен след анализ на отговорите на въпросника, раздаден на председателите и заместник-председателите, отговарящи за интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете, назначени от двадесет и двете парламентарни комисии,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0478/2006),

А.   като има предвид, че по-голямата част от комисиите отдават винаги или понякога известно значение на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете, докато малък брой от комисиите проявяват слаб или почти никакъв интерес към този въпрос,

Б.   като има предвид, че равното третиране на мъжете и жените е основен принцип на общностното право и че по смисъла на член 2 от Договора, то е част от задачите на Общността,

В.   като има предвид, че член 3, параграф 2 от Договора установява принципа за интегриран подход на равно третиране, като постановява, че във всички дейности, които предприема, Общността се стреми да премахне неравенствата и да насърчава равното третиране на мъжете и жените,

Г.   като има предвид започналото развитие от 2005 г. под егидата на Комисията по правата на жените и равенството между половете, както и работата на групата на високо равнище, отговорна за равното третиране на жените и мъжете,

Д.   като има предвид, че един председател или заместник-председател, отговарящ за работата на съответната парламентарна комисия, за прилагането на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете, активно е участвал във всяко заседание на Комисията по правата на жените и равенство между половете,

Е.   като има предвид постоянното нарастване на процента жени-членове на ЕП, който е преминал от 17.5 % през 1979 г. до 30.33 % през 2004 г.,

Ж.   като има предвид, че в неговата администрация жените не са достатъчно представени на отговорни длъжности в органите, които трябва да вземат политически решения,

З.   като има предвид, че в неговите осем генерални дирекции, само две жени са били наемани на поста генерален директор, изразява съжаление за недостатъчния брой женски кандидатури за поста генерален директор и следователно окуражава жените сериозно да се замислят относно кандидатстване за ръководните длъжности в неговата администрация,

И.   като има предвид, че независимо от факта, че мнозинството от комисиите изразяват положително становище относно включването на въпросите за равенството между жените и мъжете, то по-голямата част от комисиите са разработили своите бъдещи политически приоритети, без да включат никаква стратегия, свързана с интегрирания подход за равно третиране,

Й.   като има предвид, че до този момент нито една комисия не е установила конкретни цели за реализиране на стратегия, свързана с интегрирания подход за равно третиране,

К.   като има предвид, че половината от комисиите считат, че тяхното ниво на експертни познания е в процес на развитие и че същата част от комисиите проявява сериозен интерес към съставяне на интегриран подход за равно третиране на мъжете и жените в рамките на техните секретариати,

Л.   като има предвид, че политическото и административно сътрудничество между парламентарните комисии и Комисията по правата на жените и равенството между половете се променя от редовно на спорадично,

М.   като има предвид, че съгласно член 46, параграф 6 от своя правилник, мнозинството от комисиите редовно приканва докладчиците на Комисията по правата на жените и равенството между половете да участват в заседания на компетентната комисия, когато се обсъжда съответния доклад,

Н.   като има предвид, че за да могат по-добре да законодателстват, мнозинството от комисиите заемат позиция в полза на интегриране на въпросите за равното третиране на жените и мъжете, и че половината от тях вече са се възползвали от консултации с експерти по въпросите на равното третиране на жените и мъжете,

Оценка на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете

1.  Подчертава, че исканията за равно третиране на жените и мъжете трябва да се сведат до практически подход, който да не противопоставя жените на мъжете;

2.  Подчертава, че интегрираният подход на равно третиране представлява развитие в положителна насока както за жените, така и за мъжете;

3.  Подчертава, че интегрираният подход на равно третиране предполага реорганизация, подобряване, развитие и оценка на политиките, за да може на всяко едно ниво и на всеки етап, лицата, обичайно участващи във вземането на политическите решения да включат равенството между половете като измерение във всички политики;

4.  Подчертава, че интегрираният подход на равно третиране не може да замести политиките, които са конкретно предназначени за намиране на решение при ситуации, възникнали в резултат от неравнопоставеност между мъжете и жените и припомня, че политиките, конкретно предназначени за насърчаване на равенството и интегрирания подход на равно третиране вървят заедно, допълват се и трябва да бъдат провеждани съвместно, за да се постигне равенство между половете;

5.  Изразява благодарност на австрийското и финландското председателство за проявената настоятелност в рамките на Съвета на министрите по въпроса за значимостта на мъжете при прилагането на интегрирания подход на равно третиране;

6.  Подчертава, че интегрираният подход на равно третиране на мъжете и жените включва гарантирането, че равното третиране и отчитането на целта за равно третиране са в центъра на всяко едно действие: определяне на политиките, изследвания, защита/диалог, законодателство, отпускане на средства или реализиране и проследяване на графика на програми и проекти;

7.  Ангажира се да приеме и прилага стратегия с конкретни цели за интегриран подход на равно третиране на жените и мъжете в общностните политики и възлага нейното разработване на компетентната комисия най-късно до края на текущия законодателен период;

8.  Приканва групата на високо равнище за равенството между половете да продължи да насърчава развитието на този процес в неговата цялост посредством редовно предоставяне на информация от страна на комисиите и от председателя на Комисията по правата на жените и равенството между половете както и да прикани държавите-членки да водят политика в тази насока;

9.  Акцентира върху значимостта на ролята, която политическите групи могат да играят за насърчаване и подкрепа на жените и полагането на усилия, за да могат те пълноценно да участват в обществения живот посредством прилагане на интегриран подход на равно третиране и неговата оценка, в своите програми и дейности, както и чрез подкрепа за по-активното участие на жените по време изборите за Европейски парламент и изборите на национално равнище;

10.  Поздравява парламентарните комисии, които са приложили интегрирания подход на равно третиране в своята работа и призовава останалите комисии да направят същото;

11.  Насърчава генералния секретар да продължи обучението на длъжностните лица в интегрирания подход на равно третиране;

12.  Отчита факта, че Генерална дирекция "Вътрешни политики" разполага с най-висок процент администратори от женски пол и приканва всички генерални директори на Парламента да прилагат общностното законодателство за равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта;

13.  Приканва всеки секретариат на комисиите към дирекциите на Генерални дирекции "Вътрешни и външни политики" да включи длъжностно лице, специално обучено в интегрирания подход на равно третиране и за насърчаване на мрежовата комуникация между тези длъжностни лица под ръководството на секретариата на Комисията за правата на жените и равенството между половете, за да се обменя редовно информация във връзка с добрите практики;

14.  Изразява съжаление, че Статутът на длъжностните лица на Европейските общности не предвижда достатъчни мерки, предоставящи на длъжностните лица истински избор с оглед съвместяването на семейния живот и служебните задължения;

15.  Призовава интегрираният подход на равно третиране да бъде спазен при публикуване на предложения за заемане на свободни работни места в европейските институции;

Перспективи за прилагането на интегрирания подход на равно третиране

16.  Подчертава важността на използването на точна терминология и определения, в съответствие с международните норми, при употреба на термини, отнасящи се до интегрирания подход на равно третиране;

17.  Подчертава необходимостта на парламентарните комисии от разполагане с подходящи средства за добро опознаване на интегрирания подход на равно третиране, такива като индикаторите и данни и статистики с подразделения по пол, както и разпределение на бюджетните средства от гледна точка на равното третиране на жените и мъжете, като същите бъдат насърчавани да се ползват от вътрешни експертни познания (секретариат на компетентната комисия, тематичен отдел, библиотека и т.н.) и от външни експертни познания в други местни, регионални, национални и наднационални, публични и частни институции; на малките, средни и големи предприятия и университети, които работят в областта на равното третиране на жените и мъжете;

18.  Приканва председателя на компетентната комисия редовно да информира Конференцията на председателите на комисиите, за да може да бъде направена оценка на осъществения напредък в областта;

19.  Подчертава, че при прилагането на интегрирания подход на равно третиране трябва да се вземе предвид спецификата на всяка парламентарна комисия; приканва да се правят оценки на всеки две години под егидата на Комисията по правата на жените и равенството между половете въз основа на въпросника, предоставен на председателите и заместник-председателите, отговорни за интегрирания подход на равно третиране на жените и мъжете, в двадесет и двете парламентарни комисии, като в това число се включват пропуските в работата на комисиите и делегациите както и постигнатия напредък в интегрирания подход на равно третиране във всяка комисия;

o
o   o

20.  Възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията и Съвета на Европа.

(1) ОВ L 269, 5.10.2002 г., стp. 15. (2) ОВ C 61 E, 10.3.2004 г., стp. 384.