Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2006/2042(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0037/2007

Внесени текстове :

A6-0037/2007

Разисквания :

PV 28/03/2007 - 21
CRE 28/03/2007 - 21

Гласувания :

PV 29/03/2007 - 8.14
CRE 29/03/2007 - 8.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0101

Приети текстове
PDF 388kWORD 102k
Четвъртък, 29 март 2007 г. - Брюксел
Интеграцията на новите държави-членки към ОСП
P6_TA(2007)0101A6-0037/2007

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2007 г. за интеграцията на новите държави-членки към ОСП (2006/2042(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 от Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1268/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. за подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони в страните кандидати от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период(1),

–   като взе предвид Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Литва, Република Латвия, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в договорите, на които се основава Европейският съюз(2),

–   като взе предвид Регламент (ЕO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители(3),

–   като взе предвид Решение 2004/281/ЕО на Съвета от 22 март 2004 г. относно прилагането на условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Литва, Република Латвия, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, и промените в договорите, на които се основава Европейският съюз, вследствие на реформата в общата селскостопанска политика(4),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2004 на Съвета от 29 април 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и за адаптиране на този регламент предвид присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз(5),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 годинаотносно финансирането на Общата селскостопанска политика(6),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(7),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта(8),

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно финансовата дисциплина и доброто финансово управление(9),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2006 на Съвета от 19 декември 2006 г. за изменение и внасяне на корекции в Регламент (ЕO) № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламент (EО) №1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(10),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисия по земеделие и развитие на селските райони (A6-0037/2007),

A.   като има предвид, че вследствие на разширяването през 2004 г. значително се увеличиха селскостопанските площи (с около 27 %), броят на земеделски стопанства (с около 60 %) и броят на работниците в селското стопанство (с около 57 %) в ЕС и по този начин се увеличи производственият потенциал и важността на селското стопанство; като има предвид, че увеличаването на добива на от хектар за продукцията на хранителни продоволствени продукти и фураж позволява да се откроят достатъчни площи за производството на биомаса и че това допринесе за още по-голямата диференциация на европейската земеделска и селска структура; като има предвид, че този процес стана по-изразен и се задълбочи с присъединяването на България и Румъния;

Б.   като има предвид, че селското стопанство на повечето нови държави-членки се отличава значително от това на петнадесетте стари държави-членки на ЕС от гледна точка на производителността и структурата му, както и по отношение на размера на стопанствата и че в сравнение със старите държави-членки изостава в ефикасността и степента на технологично развитие и вертикална и хоризонтална интеграция;

В.   като има предвид, че в сравнение с ЕС на 15-те държави-членки селското стопанство има по-голяма икономическа и социална роля в повечето от новите държави-членки, при положение, че приносът на сектора към брутния национален приход и броят заети в него е над средната стойност за ЕС;

Г.   като има предвид, че в някои нови държави-членки личното и смесеното стопанства са от голямо значение за обществото, културата и околната среда;

Д.   като има предвид, че новите държави-членки бяха интегрирани успешно и безпроблемно към вътрешния пазар, допринасяйки за значително развитие на търговията със селскостопански стоки и продоволствени продукти в Европа; като има предвид, че новите държави-членки въведоха и приложиха по удовлетворителен начин ветеринарните и фитосанитарни правила и изискванията за хранителна сигурност и обща организация на пазарите, както и други хоризонтални изисквания по начин, че не се наложи прилагането на специфични предпазни мерки;

Е.   като има предвид, че новите държави-членки трябваше да заплатят висока социална и икономическа цена, за да приспособят и интегрират правилата на общата селскостопанска политика (ОСП) и да се приспособят към конкурентната среда в ЕС; като има предвид, че предприсъединителните фондове само частично покриха цената на процеса на приспособяване и интегриране преди присъединяването; като има предвид, че присъединяването към ЕС разкри основни проблеми в икономиката и конкурентноспособността на новите държави-членки, като има предвид, че ОСП не успя да допринесе за разрешаването на тези проблеми;

Ж.   като има предвид, че ОСП доведе до развитие и значителни промени в селското стопанство на новите държави-членки и че се появиха проблеми и напрежения главно поради факта, че правилата на ОСП не подкрепят достатъчно развитието на един стабилен и устойчив земеделски сектор, особено по отношение на животновъдството, зеленчукопроизводството на предходни и последващи етапи от интеграцията;

З.   като има предвид, че Актът за присъединяване предвижда дълъг период на постепенно въвеждане (девет години), съчетан с ниско начално равнище (25 % от приложимото равнище в ЕС) за директните плащания в новите държави-членки, като същевременно изискванията за бюджетен принос и изискванията на вътрешния пазар се прилагат напълно и за тях; като има предвид, че равнищата на цените и приходите в новите държави-членки не оправдават тази степен на диференциация , което води до неравни условия за земеделските стопани от новите държави-членки по отношение на конкуренцията;

И.   като има предвид, че проблемите, които трябва да бъдат разгледани в новите държави-членки изискват главно структурни промени, имащи за цел да засилят конкурентноспособността; като има предвид, че мерките на ОСП за подпомагане на приходите и за гарантиране на цените значително допринесоха за подобно увеличаване;

Й.   като има предвид, че Комисията и Съветът се оказаха бавни и нерешителни в осъзнаването на специфичните проблеми на новите държави-членки и в предлагането им на необходимата помощ (например проблеми н пазара за плодове и зеленчуци, особено що се отнася до меките плодове, черешите и ябълките, неоправданата забрана за износ от Полша за Русия и Украйна, изменението и предложената забрана на правилата за интервенция за царевица и внос на мед от трети страни);

К.   като има предвид, че твърде намаленият брой производители-собственици в хранително-вкусовия и преработвателен сектор в новите държави-членки и злоупотребите с доминираща позиция от страна на разпространителските вериги ограничават чувствително конкурентноспособността на земеделските стопани, както и възможностите им за сътрудничество и интеграция;

Л.   като има предвид, че 8 нови държави-членки от общо 10 са възприели схема за единно плащане на площ (СЕПП) за директните плащания;

М.   Като има предвид, че нуждите от общностна финансова намеса в развитието на селските райони в новите държави-членки се оказаха определено по-големи от наличните отпуснати бюджетни средства за периода 2004-2006 г.; като има предвид, че, в същото време, правилата, определящи прилагането на програми за развитие на селските райони ограничиха динамичното използване на наличните общностни ресурси и че тези елементи значително намалиха влиянието на втория стълб на ОСП в новите държави-членки и биха могли да продължат през целия период на новата финансова рамка;

Плавна интеграция към ситуация, благоприятна за всички

1.  Изразява задоволство от цялостната безпроблемна интеграция на земеделския и хранителен сектор на новите държави-членки към общностния пазар;

2.  Подчертава, че въпреки че разширяването през 2004 г. доведе до смущения на селскостопанския и хранителния пазар в някои нови държави-членки, то допринесе съществено за развитие и разпростиране на трайните търговски отношения на 25-те държави-членки в тяхната цялост.

3.  Посочва, че селскостопанският и хранителният сектор както на новите, така и на старите държави-членки са се възползвали от помощта за селското стопанство и откриването на нови търговски възможности, докато хранително-вкусовият и преработвателен сектор и международната търговия на старите държави-членки са отбелязали напредък и е налице увеличаване на инвестициите и на мащаба на търговията на дребно, най-вече в предприсъединителния период.

4.  Посочва, че като цяло интеграцията на новите държави-членки е била успешна, но че положението не винаги е ясно и че не всички земеделски стопанства са имали увеличение на доходите; посочва, че увеличението на изкупните цени и на субсидиите бяха в известна степен неутрализирани от значителните увеличения на разходите за производство (напр. увеличение на цените на горивото, електроенергия, торовете, препаратите за растителна защита и машините);

5.  Подчертава, че разширяването не е увеличило равнището на риск по отношение на хранителната сигурност, здравето на животните и фитосанитарната област и в това отношение отбелязва, че нормите и ефикасността на проведените от компетентните органи работи в новите държави-членки в някои аспекти надвишават средното равнище за ЕС;

6.  Отбелязва, че разширяването през 2004 г. не е довело до прекалени разходи за бюджета на ОСП и не се е наложило да бъдат внесени съществени промени в бюджета на ЕС, но че решенията за замразяване на селскостопанския пазар и за запазването на стойностите на директните плащания и финансовата рамка за периода 2007-2013 г. изискват усилие, основано на принципа за солидарност от страна на ЕС на 15-те държави-членки от 2007 г.; подчертава, че вследствие на взетите решения по време на Европейския съвет през декември 2005 г. производителите от ЕС на 15-те държави-членки са понесли, освен решенията за прилагане на политики, като тази на доброволна модулация, и бюджетни съкращения заради присъединяването на България и Румъния;

7.  Изразява съжаление, че не са били предназначени повече кредити за разширяването, както през 2004 г., така и през 2007 г., дори само на нивото на първоначалните предвиждания;

Прилагане на Общата селскостопанска политика в новите държави-членки

8.  Отбелязва, че значителните различия между земеделските сектори на новите държави-членки се изразяват чрез различия при последиците от прилагането на ОСП и чрез важността на размера на предизвикателствата, пред които се изправят новите държави-членки.

9.  Отбелязва, че след разширяването на ЕС с десет нови държави-членки през 2004 г. общностните разпоредби не са били адаптирани по подходящ начин към новите условия на някои пазари (например пазарите за меки плодове и скорбяла).

10.  Отбелязва, че адаптирането към правилата и условията на вътрешния пазар и прилагането на ОСП, по-конкретно що се отнася до ветеринарните, фитосанитарните изисквания и изискванията за хранителна сигурност и обща организация на пазарите, както и други хоризонтални норми, наложиха голямо усилие от страна на земеделските стопани и администрациите в новите държави-членки.

11.  Счита, че в продължение на месеци Комисията не е обърнала необходимото внимание на ембаргото върху износа на земеделски стоки от Полша към Украйна и Русия и не е взела ефикасни мерки за вдигането му.

12.  Отбелязва, че въпреки че предприсъединителните програми, финансирани от ЕС са допринесли за подготовката за прилагане на ОСП и партньорските програми са били полезни, изходните цели са постигнати само частично и общностните мерки са били отчасти ефикасни.

13.  Припомня, че програмата САПАРД е започнала със значително закъснение и че е имала ограничен обхват, главно заради сложните начини на прилагане и липсата на взети навреме решения от Комисията и властите на новите държани-членки.

14.  Отбелязва, че някои нови държави-членки се сблъскват със значителни трудности при прилагането на общностните програми за развитие на селските райони поради сложността на специфичните им начини на прилагане и административните разходи, които предполага управлението им.

15.  Отново потвърждава, че имайки предвид, че директните плащания имат важна роля за развитието и адаптирането на земеделския сектор на новите държави-членки, ниското им равнище през първите години на периода на прогресивно установяване не само е попречило на нужното адаптиране, но също така е създало различни условия за конкуренция на вътрешния пазар – ситуация, която много стопански субекти не са могли да посрещнат икономически.

16.  Подчертава важната роля, която са имали програмите за устройство на селските райони, едновременно за поемане на нова насока на селскостопанските стопанства, ориентирана към пазара, например в областта на преработката и търговията със собствените им продукти или в областта на туризма, и за намирането на временни решения по отношение на приходите на онези, които изоставят първичната земеделска продукция по икономически причини.

17.  Отбелязва, че различните равнища на директните плащания между ЕС с 10 държави-членки и ЕС с 15 държави-членки не създадоха равни условия за всички и вследствие на това производителите от много нови държави-членки дори загубиха позиции на вътрешните си пазари - ситуация, която се дължи най-вече на конкуренцията, която произтича от увеличаването на вноса и износа от трети страни и вследствие на внесените в митническия режим промени;

18.  Отбелязва, че изказаните от Комисията резерви по отношение на новите държави-членки, касаещи превишените квоти към датата на присъединяване и заплахите от значителни финансови санкции за по-голямата част от тях бяха необосновани и се основаваха на грешни изчисления, и че никаква диспропорция, която се очакваше при превишаването на квоти, не бе констатирана на земеделските пазари;

19.  Подчертава, че новите държави-членки бяха принудени да приложат режима за допълнителни директни национални плащания (ДДНП, увеличавания на дружествения капитал), които могат да се считат за допълнителна форма на съфинансиране и едно почти повторно национализиране на общностните директни плащания, което доведе до значителни икономически и политически затруднения в много нови държави-членки, като се има предвид, че този режим натовари националните бюджети и ограничи възможностите за прилагане на режимите за държавни помощи;

20.  Подчертава, че поради бюджетните ограничения, противно на основните цели и принципи на ОСП и противно на модулацията в ЕС на 15-те държави-членки, повечето нови държави-членки бяха принудени да обединят част от общностните средства, отпуснати за развитие на селските райони, за финансиране на допълнителни национални директни плащания, както предвижда Актът за присъединяване;

21.  Припомня мненията на някои нови държави-членки, че плащания, напълно отделени от производството и основани на териториален принцип, не допринасят за хармоничното развитие и устойчивост на тяхното селско стопанство и че секторните предпочитания и/или допълнително свързани с производството плащания биха били необходими, поне временно, в някои държави-членки до 2013 г. и би трябвало да се обсъдят, ако има такива искания; припомня, в тази връзка, успешното прилагане на напълно или частично свързаните с производството допълнителни национални директни плащания и временните мерки, свързани с държавни помощи;

22.  Отбелязва, че повечето нови държави-членки биха желали да продължат прилагането на схемата за единно плащане на площ (СЕПП) възможно най-дълго време, като се има предвид, че преминаването към схемата за единно плащане (СЕП) създава големи административни и технически пречки и тя също така се вписва отлично в една бъдеща политика за несвързаните с производството плащания;

23.  Вярва, че е необходимо да се прилагат правилата и изискванията за кръстосано спазване, отнасящи се за добри селскостопански практики и условия на околната среда както в новите, така и в старите държави-членки; предлага постепенно да се въведат правилата за кръстосано свързване и това да приключи до края на периода за постепенно въвеждане; предлага на новите държави-членки да се даде възможност да отложат прилагането на правилата за кръстосано свързване до края на периода за постепенно въвеждане за директни плащания; предлага, освен това, изискванията за добро селско стопанство и условия на околната среда да останат в сила поне през периода на действие на СЕПП, тъй като повечето нови държави-членки биха могли да изпитат затруднения да приведат в съответствие сложните и скъпи правила за кръстосано спазване;

24.  Изразява задоволство, че Съветът прие предложението на Комисията, имащ за цел да запази схемата за единно плащане на площ до края на 2010 г.и да увеличи ползата от режима за помощ за енергетични култури на новите държави-членки;

25.  Приканва Комисията, в рамките на опростяване и рационализиране на осъществяването на ОСП, на схемите за директни плащания и на програмите за развитие на селските райони, да вземе предвид проблемите, пред които са изправени най-вече новите държави-членки и да предложи подходящи решения, като същевременно се придържа към правилата за осъществяването на ОСП;

26.  Подчертава, че Комисията трябва повече да се съобразява с проблемите и притесненията на новите държави-членки по отношение на взетите решения в рамките на ОСП;

27.  Изразява загриженост от неотдавнашното предложение на Комисията да бъде премахната изцяло схемата за интервенция по отношение на царевицата от 2007 г.; констатира, че начинът, по който беше представено предложението, противоречи на основните принципи на ЕС, като се има предвид избраният момент, липсата на задоволителна оценка - по-специално що се отнася до последиците от това решение върху общата организация на пазарите в сектора на зърнените култури и директните плащания на площ, както и липсата на алтернатива или преходни периоди; счита, че преждевременното премахване на схемата за интервенция по отношение на царевицата по всяка вероятност би имало важни последици;

28.  Счита, че е редно, в духа на реформата на ОСП от 2003 г., да се помисли за въвеждане на плащания на площ за меките култури, предназначени за преработка, които трябва да бъдат свързани със задължителното участие в дейностите на групите от хранително-вкусовата промишленост или на организации на производители, и със задължението въпросните продукти да се продават по силата на международни договори, което би допринесло за засилване на конкурентноспособността в сектора на меките плодове и за подобряване на положението на селскостопанските производители в държавите-членки и по-специално в Полша;

29.  Счита, че са необходими допълнителни промени в селскостопанското производство и структура на новите държави-членки и подчертава, че правилата на ОСП и общностната помощ трябва да подкрепят тази процедура; подчертава, че е съществено необходимите промени да бъдат извършени постепенно, като се има предвид, че селското общество от новите държави-членки, заето в селското стопанство и земеделския сектор, не би могло да понесе твърде бързите и радикални промени на нивото на производствената им структура и заетост;

Бъдеще на ОСП в разширения ЕС

30.  Подчертава, че настоящата ОСП не позволява да бъдат разрешени съществена част от селскостопанските проблеми или проблеми, свързани със селското стопанство в разширения ЕС; счита, че схемата за разделяне на директните плащания, наложена от Световната търговска организация (СТО), укрепва най-общо насоката на селскостопанския пазар в ЕС, но при все това несвързаните с производство плащания не допринасят пълноценно за създаването на устойчив селскостопански сектор и селско общество нито в новите държави-членки, нито в повечето държави от ЕС на 15-те държави-членки; подчертава необходимостта от приемане на допълнителни мерки или на решения, съобразени с прилагането на схемата за директни плащания;

31.  Изразява мнението, че особено в държавите-членки и районите, където специализираните стопанства имат ключова роля за селското стопанство, настоящата система за директни плащания облагодетелства по твърде значителен начин полските култури, не допринася по подходящ начин за въвеждането на устойчиво животновъдство, не насърчава, нито улеснява необходимите структурни промени;

32.  Отбелязва, че при някои нови държави-членки определените квоти в някои сектори са довели до застой или дори намаляване на селскостопанското производство, че несвързаните с производството плащания са били свързани с по-ниски равнища на квотите и са представлявали допълнителен недостатък за новите държави-членки в допълнение към периода за постепенно въвеждане; отбелязва също, че този проблем се появява и в някои стари държави-членки;

33.  Счита, че постигането на целите на ОСП в новите държави-членки е също така възпрепятствано от степента на недостатъчно финансиране на развитието на селските райони, липсата на ефикасна система за управление на рисковете и кризите и от твърде строгите общностни правила по отношение на държавните помощи;

34.  Подчертава, че ОСП трябва да остане в обхвата на действие на Общността в рамките на реформиране на ОСП и че трябва да се попречи на всякаква повторна национализация на ОСП; счита, при все това, че трябва да бъдат приложени специфични мерки, основаващи се на принципа на субсидиарност; изразява мнение, че трябва да се преразгледат значението и принципите на ОСП, включително селскостопанския европейски модел, като се взимат предвид целите и нуждите на селското стопанство, на селските райони, на земеделските стопани, на потребителите и най-общо на обществото в разширения ЕС с 27 държави-членки, за да бъдат определени необходимите финансови ресурси и осигурено адекватното им и справедливо разпределяне по надлежно обоснован начин;

35.  Подчертава, че всички възможни фактори (например последиците от приетите финансови решения, реформите в ОСП, опитът на новите държави-членки, разнообразието в европейското селско стопанство) трябва да бъдат взети под внимание подобаващо в бъдещата реформа на ОСП, особено при "проверката на здравословното състояние" на ОСП и при междинната оценка на финансовата рамка 2007-2013 г., през 2008-2009 г.;

36.  Подчертава също така, че е наложително да бъдат избегнати наложените решения, които имат за цел единствено да понижат степента на общностно финансиране или да запазят финансовото статукво между държавите-членки;

37.  Счита, че производството на биомаса и биоенергия ще играе стратегическа роля за бъдещето на селскостопанския сектор в ЕС; призовава за подходящо финансиране от страна на ЕС за насърчаването на производството на биомаса върху площи, които вече не са необходими за отглеждане на храни и фураж; припомня в тази връзка големите възможности за новите държави-членки и увеличения общ производствен потенциал на разширения ЕС;

38.  Подчертава, че задоволяването на особените нужди на държавите-членки и на регионите, включително разрешаването на проблеми и трудности в новите държави-членки, трябва да се основава и занапред на принципа на субсидиарност посредством следните специфични инструменти:

   а) въвеждане на преразгледана схема за директните плащания, включително нови мерки като например възможности за доброволно повторно свързване с производството най-вече за държавите-членки, които считат, че това им е необходимо за постигане на целите в социалната сфера, на трудовата заетост и устойчивост; разширяване на плащанията към нови сектори и нови бенефициери, например за меките плодове, предназначени за преработка, в рамките на преразгледана система от национални финансови кредити и от цялостно общностно финансиране;
   б) въвеждане на допълнителни, незадължителни, регионални или временни пазарни мерки с общностно финансиране;
   в) прилагане на системата национален пакет, произхождаща от бюджета на ЕС за секторите, които трябва да бъдат реформирани (вина, плодове и зеленчуци);
   г) по-голяма подкрепа и силно насърчаване на организациите на производители, както и премахване на националното законодателство, възпрепятстващо тези подходи;
   д) насърчаване на трансграничното сътрудничество между организации на производители;
   е) въвеждане на ефикасна система за управление на рисковете и кризите в селското стопанство с общностна финансова помощ, удържана от националните пакети;
   ж) укрепване на вътрешния пазар посредством общи правила по отношение на нормите за качество, търговска реализация, конкурентноспособност, хранителна сигурност, опазване на околната среда и на животните;
   з) укрепване на развитието на селските райони и финансирането му;
   и) увеличаване на гъвкавостта на правилата по отношение на държавните помощи (по-специално разширяване на полето на прилагане на освобождаването по категория и повишаване на минималното ниво);

39.  Счита, че по време на кръга от преговори от Доха съвместимостта със СТО трябва да бъде осигурена в рамките на предложението на ЕС за намаляване на търговските бариери или в замяна на това за споразумение относно запазването на равнищата на национална помощ на другите членове на СТО;

40.  Припомня, че прилагането на допълнителни митнически налози в рамките на механизма на специалните предпазни клаузи (СПК) би представлявало ефикасна предпазна мярка срещу злонамерен внос или износ при дъмпингови цени в уязвимите сектори, сред които са секторите на новите държави-членки; приканва Комисията да създаде, в рамките на настоящия кръг от преговори на СТО, условия за подходящо изменение на значението на специалните предпазни клаузи в списъка на отстъпки от страна на ЕС; припомня, че някои нови държави-членки са имали възможността да приложат специални предпазни клаузи в уязвими сектори на селското стопанство, непокрити от настоящия списък отстъпки от страна на ЕС

41.  Очаква от бъдещата ОСП да вземе предвид не само нуждите на разширения ЕС, но и да бъде по-лесна за управление, да намали административното бреме на селскостопанските работници и на националните органи и да насърчава една сигурна продукция, ориентирана към пазара, щадяща околната среда, като същевременно следи за запазването на бъдещето на устойчивото селско стопанство;

42.  Приканва Комисията, държавите-членки и всички участващи в процеса страни да проведат открит дебат и да представят предложения за бъдещето с цел да бъде създадено устойчиво бъдеще за селското стопанство в разширения ЕС;

43.  Приветства намерението на Комисията да изготви перспектива в дългосрочно бъдеще на ОСП след 2013 г., която да позволява да бъдат използвани изключителните шансове за разширяване, които дава повишаването на световния обмен в областта на хранително-вкусовата промишленост - два пъти по-бързо от общия растеж на световната търговия през следващите три десетилетия, като следи да бъде запазено хармоничното развитие на селското стопанство като цяло на териториите на ЕС; перспектива, благодарение на която на селското стопанство да изпълни производствената си функция и останалите си мисии, благодарение на съчетаните усилия на петнадесетте стари държави-членки и новите държави-членки на ЕС.

o
o   o

44.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 87.
(2) ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33.
(3) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1., Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2013/2006 (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 13).
(4) ОВ L 93, 30.3.2004 г., стр. 1.
(5) ОВ L 161, 30.4.2004 г., стр. 48.
(6) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 320/2006 (ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 42).
(7) ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2012/2006 (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 8).
(8) ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 247/2007 (ОВ L 69, 9.3.2007 г., стр. 3).
(9) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
(10) ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 8.

Правна информация - Политика за поверителност