(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0590)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0056/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0079/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1) Все още непубликувано в ОВ.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(3),

като имат предвид, че:

(1)  Необходимо е да бъде поддържано високо общо равнище на безопасност на морския транспорт в Европа и трябва да бъдат положени всички усилия за намаляване броя на морските произшествия и инциденти.

(2)  Своевременното организиране на технически разследвания на морските произшествия повишава безопасността по море, тъй като помага за предотвратяването на повтарянето на такива произшествия, водещи до загуба на човешки живот, на плавателни съдове или до замърсяване на морската среда.

(3)  Европейският парламент, в своята резолюция(4) относно повишаването на безопасността по море, призова Комисията да представи предложение за директива относно разследването на произшествията с кораби.

(4)  Член 2 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г.(5) установява правото на крайбрежните държави да разследват причините за всяко възникнало в техни териториални води морско произшествие, което може да подложи на опасност човешкия живот или околната среда, да доведе до намесата на издирващите и спасителни власти на крайбрежната държава или да засегне по друг начин крайбрежната държава.

(5)  Член 94 от UNCLOS предвижда, че държавата на флага назначава извършването на проверка, от или пред едно или повече квалифицирани лица, по определени навигационни произшествия или инциденти в открито море.

(6)  Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (SOLAS, правило I/21), Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. определят отговорностите на държавата на флага относно провеждането на разследвания на произшествия и предоставянето на разкритията от разследванията на Международната морска организация (ИМО).

7)   [Проекто-] Кодексът за прилагане на задължителните инструменти на ИМО(6) напомня задължението на държавата на флага за гарантиране провеждането на разследванията относно безопасността по море от следователи с подходяща квалификация, компетентни по въпросите, свързани с морските произшествия и инциденти. Кодексът изисква освен това от държавите на флага да бъдат готови да осигурят квалифицирани следователи за тази цел, независимо от мястото, където е възникнало произшествието или инцидента.

(8)  Трябва да се вземе предвид Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет през м. ноември 1997 г. с Резолюция А.849 на Общото събрание на ИМО, който предвижда прилагането на общ подход за разследванията за сигурност при морски произшествия и инциденти и междудържавно сътрудничество при идентифициране на факторите, довели до морските произшествия и инциденти. Трябва също така да се вземе предвид Циркулярно писмо 953 на Комисията за морска безопасност (КМБ) на ИМО, в което са осъвременени определенията на термините, използвани в Кодекса, и Резолюции А.861(20) и MSC.163(78) на ИМО, в които се дава определение за "устройство за записване на данните от пътуване".

(9)  Директива 1999/35/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система на задължителни прегледи за безопасно експлоатиране на ро-ро фериботи и високоскоростни пътнически плавателни съдове по редовни линии(7) изисква от държавите-членки да определят, в рамките на техните съответни вътрешноправни системи, правен статут, който да позволи на тях и на всяка друга съществено заинтересована държава-членка, да участва, сътрудничи или, когато това се предвижда от Кодекса за разследване на морски произшествия, да провежда всякакви разследвания на морски произшествия или инциденти с ро-ро фериботи или високоскоростни пътнически плавателни съдове.

(10)  Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаването на система на Общността за контрол и информация относно движението на корабите(8), изисква от държавите-членки да изпълняват изискванията на Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти и да гарантират, че разкритията от разследванията на злополуките се публикуват възможно най-скоро след приключването им.

(11)  Разследването на произшествията и инцидентите с морски плавателни съдове или с други плавателни съдове в пристанищна зона или други ограничени морски зони трябва да се извършва от или под контрола на независим орган или организация, които са трайно оправомощени да вземат решения, тс оглед избягване на всякакъв конфликт на интереси.

(12)  Държавите-членки трябва да гарантират, че вътрешноправните им системи позволяват на тях и на всяка съществено заинтересована държава-членка да участва, сътрудничи или провежда разследвания на злополуки въз основа на разпоредбите на Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия.

(13)  Съгласно правило V/20 SOLAS, пътнически кораби и други кораби с бруто тонаж от 3000 тона и повече, построени на 1 юли 2002 г. и по-късно, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от пътуване (VDR) с цел улесняване на разследванията при злополука. Предвид неговата важност за изработването на политика за предотвратяване на злополуките с кораби, подобно оборудване трябва да се изисква систематично на борда на корабите, които извършват вътрешни или международни рейсове и се намират на пристанище в Общността.

(14)  Информацията, предоставена от система VDR, както и от други електронни средства, може да бъде използвана както ретроспективно - след морско произшествие или инцидент - за разследване на причините за него, така и превантивно - за натрупване на опит относно обстоятелствата, които биха могли да доведат до подобни събития. Държавите-членки трябва да гарантират, че подобна информация, когато е на разположение, се използва по подходящ начин и в двата случая.

(15)  Сигнали за бедствие, подадени от кораб, или информация от всякакъв друг източник за това, че даден кораб или хора от или на кораб са в опасност, или че вследствие на събитие, свързано с използването на кораб, съществува сериозен потенциален риск от нанасяне на вреди на хората, на структурата на кораба или на околната среда, трябва да бъдат разследвани или проучени по подходящ начин.

(16)  Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г.(9) изисква от Европейската агенция за морска безопасност (наричана по-нататък "Агенцията") да работи с държавите-членки за разработването на технически решения и да предоставя техническа помощ, свързана с прилагането на законодателството на Общността. В областта на разследването на злополуки, Агенцията е натоварена със специфичната задача да улеснява сътрудничеството между държавите-членки и Комисията при разработването, в съответствие с различните правни системи на държавите-членки, на обща методология за разследване на морски злополуки съгласно договорените международни принципи.

(17)  Съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002 Агенцията трябва да улеснява сътрудничеството при предоставянето на помощ, оказана от държавите-членки при разследвания на сериозни морски злополуки, и анализиране на изготвени вече доклади от разследвания. Агенцията трябва също така, в светлината на заключенията, направени вследствие на анализите, да включи в съвместната методология всички елементи, произтичащи от тях, които могат да послужат за предотвратяването на нови катастрофи и подобряването на морската безопасност в ЕС.

(18)  Насоките на ИМО относно справедливото отношение към морския персонал при морски произшествия намаляват риска капитанът и екипажът да станат обект на наказателни санкции. Те могат да им вдъхнат повече доверие в методите на разследване и поради това следва да се използват от държавите-членки.

(19)  Препоръките относно безопасността, отправени вследствие разследване на безопасността във връзка с произшествие или инцидент, трябва надлежно да бъдат взети предвид от държавите-членки и от Общността.

(20)  Тъй като целта на техническото разследване е предотвратяването на морските произшествия и инциденти за в бъдеще, заключенията и препоръките относно безопасността не трябва да бъдат използвани за търсене на отговорност или за приписване на вина.

(21)  Тъй като целта на настоящата Директива, а именно повишаване на безопасността по море в Общността и последващото намаляване на риска от бъдещи морски произшествия, не може да бъдат осъществена в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата или резултата от действието, може да бъдат по-добре осъществена на общностно равнище, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(22)  Мерките, необходими за привеждането в изпълнение на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(10),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Разследванията, извършени съгласно настоящата директива, нямат за цел търсене на отговорност и приписването на вина.

Член 2

Приложно поле

1.  В съответствие със задълженията на държавите-членки по UNCLOS, настоящата директива се прилага за морски произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, които:

2.  Настоящата директива не се прилага за морски произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, които засягат единствено:

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива:

1.  "SOLAS" означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (SOLAS 74), така, както е изменена от протоколите от 1978 г. и 1988 г.,

"Кодекс на ИМО" означава Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет от Международната морска организация с Резолюция А.849 на Общото събрание от 27 ноември 1997 г. така, както е изменен.

2.  Следните термини се разбират по смисъла на определенията, съдържащи се в Кодекса на ИМО:

д)   "съществено заинтересована държава".

3.  Термините "сериозно произшествие" и "по-малко сериозно произшествие" се разбират съгласно актуализираните определения, съдържащи се в Циркулярно писмо 953 на КМБ на ИМО.

4.  Термините "ро-ро ферибот" и "високоскоростни пътнически плавателни съдове" се разбират съгласно определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 1999/35/ЕО.

5.  "Водеща разследването държава-членка" означава държава-членка, от която се изисква да проведе или, в случаите, когато има повече от една съществено заинтересована държава, да ръководи, разследване за безопасността съгласно настоящата директива.

6.  "Устройство за записване на данните от пътуване" (VDR) се разбира съгласно определението, съдържащо се в Резолюции А.861(20) и MSC.163(78) на ИМО.

7.  "Сигнал за бедствие" означава сигнал, подаден от кораб, или информация от всякакъв друг източник за това, че даден кораб или хора от или на кораб са в опасност по море.

8.  "Препоръка относно безопасността" означава всяко направено предложение, включително за целите на регистрирането и контрола, от:

Член 4

Статут на разследванията за безопасността

1.  Държавите членки определят, съгласно съответните си вътрешни правни системи, правилата за провеждане на разследвания за безопасността, вследствие морско произшествие или инцидент. При определяне на тези правила те гарантират, че разследванията:

Нещо повече, държавите-членки гарантират, че в хода на такива разследвания изявленията или друга предоставена от свидетелите информация не се предоставят на органите на трета страна, така че да се избегне използването на такива изявления и информация при наказателни разследвания във въпросните страни.

2.  Правилата, които трябва да се установят от държавите-членки, включват разпоредби, които позволяват:

Член 5

Задължение за провеждане на разследване

1.  Всяка държава-членка гарантира, че разследващият орган по член 8 провежда разследване след сериозно или много сериозно морско произшествие:

2.  Освен разследване на сериозни и много сериозни произшествия, разследващият орган по член 8, след като е установил обстоятелствата по конкретния случай, решава дали да се проведе разследване за безопасността на по-малко сериозно произшествие, морски инцидент или сигнал за бедствие.

При решаване, той взема предвид степента на сериозност на произшествието или инцидента, вида на плавателния съд и/или на товара засегнат от сигнала за бедствие, и/или всяко искане на издирващите и спасителни власти.

3.  Приложното поле и практическите условия за провеждане на разследвания за безопасността се определят от разследващия орган на водещата разследването държава-членка в сътрудничество със съответните органи на другите съществено заинтересовани държави по начин, който му изглежда най-подходящ за постигането на целите на настоящата директива, и с оглед предотвратяването на бъдещи произшествия и инциденти.

4.  Разследванията за безопасността следват общата методология за разследване на морски произшествия и инциденти, разработена съгласно член 2, буква д) от Регламент (ЕО) № 1406/2002. За приемането, актуализирането или изменението на такава методология за целите на настоящата директива се взема решение съгласно процедурата, установена в член 19, параграф 3.

5.  Разследванията за безопасността започват възможно най-скоро след морското произшествие или инцидент и, във всички случаи, не по-късно от два месеца след възникването им.

Член 6

Задължение за докладване

Държава-членка трябва да изисква, в рамките на своята национална правна система, уведомяването на нейния разследващ орган от страна на отговорните власти и/или от засегнатите от случая страни относно всички произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, попадащи в приложното поле на настоящата директива.

Член 7

Съвместни разследвания за безопасността

1.  При случаи на сериозни и много сериозни произшествия, които засягат съществен интерес на две или повече държави-членки, засегнатите държави-членки бързо се договарят за това, коя от тях да е водеща разследването държава-членка. Ако засегнатите държави-членки не определят коя държава-членка трябва да води разследването, те незабавно прилагат препоръка на Комисията по въпроса, която препоръка се основава на становище на Агенцията.

Държавите-членки се въздържат от провеждането на паралелни разследвания за безопасността за едно и също морско произшествие или инцидент. Те се въздържат от предприемането на всякакви мерки, които биха могли да застрашат провеждането на разследване за безопасността, което попада в приложното поле на настоящата директива.

2.  По общо съгласие, държава-членка може да делегира на друга държава-членка задачата да проведе разследването за безопасността, вследствие морско произшествие или инцидент. Тя може също така да покани друга държава-членка да участва в подобно разследване.

3.  В случаите, когато ро-ро ферибот или високоскоростен пътнически плавателен съд участва в морско произшествие, инцидент или сигнал за бедствие, процедурата по разследването се инициира от държавата-членка, в чиито води е възникнала злополуката или инцидента или, ако това се е случило в извънтериториални води, от последната държава-членка, която е посетил фериботът или корабът.

Въпросната държава е отговорна за разследването и за координирането с други съществено заинтересовани държави-членки дотогава, докато по взаимно съгласие не бъде решено коя ще бъде водещата разследването държава.

Член 8

Разследващи органи

1.  Държавите-членки гарантират, че разследванията за безопасността във връзка с морски произшествия и инциденти се провеждат под отговорността на постоянен независим разследващ орган или организация (по-нататък наричан "разследващ орган"), на които са предоставени необходимите постоянни правомощия и съставени от инспектори с подходяща квалификация в областта на морските произшествия и инциденти.

Въпросният разследващ орган е функционално независим, най-вече от националните органи, отговорни за плавателността, сертифицирането, контрола, комплектоването на екипажа, безопасността на плаването, поддръжката, контрола на морския трафик, държавния пристанищен контрол и експлоатацията на морските пристанища, от органи, провеждащи разследвания с цел установяване на отговорност или прилагане на закона и, като цяло, от всякакви други страни, чиито интереси могат да са в противоречие с възложената му задача.

2.  Разследващият орган гарантира, че отделните инспектори притежават достатъчно познания и практически опит в областите, свързани с обичайните им задължения по разследване. Наред с това, разследващият орган осигурява бърз достъп до съответната експертиза, доколкото е необходимо.

3.  Дейностите, възложени на разследващия орган, могат да се разширят и до събирането и анализа на данни, свързани с морската безопасност, и по-специално с цел превенция, доколкото тези дейности не нарушават неговата независимост или не предполагат отговорност по въпроси от нормативен, административен или стандартизационен характер.

4.  Държавите-членки, като действат в рамките на техните съответни правни системи и, когато е целесъобразно, в сътрудничество с отговорните за съдебното разследване органи, изискват на инспекторите, работещи за разследващия орган или за друг разследващ орган, когото те са оправомощили да провежда разследването, да се даде разрешение:

5.  Разследващият орган е упълномощен да реагира незабавно когато бъде уведомен за произшествие по всяко време, и да получава достатъчно средства за да може да изпълнява функциите си независимо. Инспекторите от разследващия орган имат статут, който има дава необходимите гаранции за независимост.

6.  Разследващият орган може да съчетае задачите, възложени му съгласно настоящата директива, с работата по разследване на други случаи извън тези, свързани с морските произшествия, при условие, че тези разследвания не представляват опасност за неговата независимост.

Член 9

Неразкриване на данни

Член 10

Рамка за постоянно сътрудничество

1.  Държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията, създават рамка за постоянно сътрудничество, която дава възможност на техните съответни органи за разследвания за безопасността при морски произшествия или инциденти, да сътрудничат помежду си и с Комисията в степен, необходима за постигане целите на настоящата директива.

2.  Правилникът за дейността относно рамката за постоянно сътрудничество, както и редът и условията за нейната организация, се приемат съгласно процедурата по член 19, параграф 2.

3.  В рамката за постоянно сътрудничество разследващите органи на държавите-членки и Комисията се договарят по-специално за най-подходящите форми на сътрудничество, с цел:

4.  Всяка държава-членка, чиито съоръжения или служби са били, или нормално би трябвало да са били, ползвани от кораб непосредствено преди произшествие или инцидент, и която разполага с информация, полезна за разследването, предоставя тази информация на разследващия орган, провеждащ разследването.

Член 11

Разходи

Държавите-членки правят всичко възможно, за да не изискват заплащането на помощта, поискана от други държави-членки за целите на разследванията за безопасността, провеждани по силата на настоящата директива.

Член 12

Сътрудничество със съществено заинтересовани трети страни

1.  Държавите-членки си сътрудничат максимално, в рамките на възможното, с други съществено заинтересовани трети страни при разследването на морски произшествия.

2.  По взаимно съгласие, на съществено заинтересованите трети страни се дава възможност да участват в разследването за безопасността, водено от държава-членка при условията на настоящата директива, на всеки етап от разследването.

3.  Съдействието, оказано от държава-членка при разследване, водено от съществено заинтересована трета страна, не накърнява изискванията за водене на разследване и изготвяне на отчет във връзка с разследвания за безопасността при морски произшествия и инциденти съгласно настоящата директива.

Член 13

Съхранение на доказателства

Член 14

Доклади за злополуки

1.  Разследванията за безопасността при морски произшествия и инциденти, водени съгласно настоящата директива, водят до публикуване на доклад, изготвен в съответствие с насоките, описани в Приложение I.

2.  Разследващите органи предприемат всички необходими действия за публикуване на доклада, и по-специално за целия морски сектор, до който при поискване изпращат специфични заключения и препоръки, в рамките на срок от 12 месеца, считано от деня на произшествието. Ако изготвянето на окончателен доклад в този срок не е възможно, в срок от 12 месеца, считано от датата на произшествието, се публикува междинен доклад.

3.  Разследващият орган на водещата разследването държава-членка изпраща копие от окончателния или междинния доклад на Комисията. Той взема предвид евентуалните бележки на Комисията за подобряване качеството на доклада по възможно най-благоприятния за постигане целите на настоящата директива начин.

4.  На всеки три години Комисията изпраща на Европейския парламент доклад, с който му предоставя информация и определя степента на прилагане и на спазване на настоящата директива, както и следващите стъпки, считани за необходими с оглед препоръките, изложени в доклада.

Член 15

Препоръки за безопасност

1.  Държавите-членки следят препоръките за безопасността, дадени от разследващите органи, да се вземат надлежно предвид от адресатите, и когато е целесъобразно, да се прилагат в съответствие с общностното и международното право. Комисията, подпомагана от Агенцията, включва в съвместната методология заключенията от докладите по произшествията и препоръките за безопасност, съдържащи се в тях.

2.  Когато е подходящо, разследващ орган или Комисията, подпомагани от Агенцията, отправят препоръки относно безопасността въз основа на сбит анализ на данните и резултатите от всички извършени разследвания.

3.  В препоръките за безопасността или междинния доклад при никакви обстоятелства не се приписва вина, нито се търси отговорност за произшествието.

Член 16

Система за ранно предупреждение

Ако разследващият орган на държава-членка изрази мнение, на даден етап от разследването на морското произшествие или инцидент, че са необходими неотложни мерки за предотвратяване на риска от нови произшествия на общностно равнище, той информира незабавно Комисията за нуждата от даване на ранно предупреждение.

Комисията незабавно разглежда въпроса и, при необходимост, изпраща предупреждение до отговорните органи на всички други държави-членки, корабната промишленост и всички други заинтересовани страни.

Член 17

Европейска база данни за морските произшествия

1.  Данните за морските произшествия и инциденти се съхраняват и анализират посредством електронна база данни, която ще бъде създадена от Комисията и която ще се нарича Европейска информационна платформа за морски произшествия (European Marine Casualty Information Platform - EMCIP).

2.  Държавите-членки нотифицират Комисията за органите, оправомощени да получат достъп до базата данни.

3.  Разследващите органи на държавите-членки уведомяват Комисията за морски произшествия и инциденти, в съответствие с образеца в Приложение II. Също така, те предоставят на Комисията данни относно разследванията за безопасността при морски произшествия или инциденти, съгласно схемата на базата данни EMCIP.

4.  Комисията информира разследващите органи на държавите-членки за изискванията и графика на процедурите за уведомяване и докладване.

Член 18

Справедливо отношение към морския персонал

Държавите-членки спазват насоките на ММО относно справедливото отношение към морския персонал при морски произшествия.

Член 19

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (COSS), създаден с член 3 от Регламент (EО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г.(11).

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се определя на два месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/EО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Член 20

Правомощия за внасяне на изменения

Комисията може да актуализира определенията в настоящата директива и позоваванията на актове на Общността и инструменти на ИМО съгласно процедурите, описани в член 19, параграф 2, с цел привеждането им в съответствие с влезлите в сила мерки на Общността или на ИМО, при спазване на ограниченията на настоящата директива.

Като действа в съответствие със същата процедура Комисията може да внася изменения и в приложенията.

Член 21

Допълнителни мерки

Никоя разпоредба на настоящата директива не може да възпрепятства държава-членка да предприеме допълнителни мерки в областта на морската безопасност, които не са предвидени в настоящата директива, при условие, че тези мерки не накърняват разпоредбите на настоящата директива или не въздействат неблагоприятно по друг начин върху нейното прилагане, или не застрашават изпълнението на целите на Съюза.

Член 22

Наказания

Държавите-членки установяват правилата относно наказанията, приложими по отношение на нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички необходими мерки за гарантиране прилагането на наказанията. Предвидените наказания трябва да са ефективни, съразмерни и с разубеждаващ характер.

Член 23

Изменение на съществуващи актове

1.  Член 12 от Директива 1999/35/EО се заличава.

2.  Член 11 от Директива 2002/59/EО се заличава.

Член 24

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до …(12). Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, което те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 25

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двайсетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 26

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

Форма и съдържание на доклада от разследването за безопасността

Предговор

Настоящото определя единствената цел на разследването за безопасността - препоръките за безопасността по никакъв начин да не създават презумпция за отговорност или вина и докладът да не бъде изготвен, от гледна точка на съдържание и стил, с оглед използването му при съдебни процедури.

(Докладът не би трябвало да се позовава на свидетелски показания, нито да свързва лице, цитирано в доклада с лице, дало показания в хода на разследването.)

1.  Кратко описание

В тази част се описват основните факти, свързани с морските произшествия или инциденти: какво, кога, къде и как се е случило; като се посочва дали в резултат на това има смъртни случаи, телесни повреди, щети по кораба или товара, за трети страни или за околната среда.

2.  Фактическа информация

Тази част включва отделни раздели, които предоставят достатъчно информация, тълкувана от разследващия орган като фактическа и с която се запълват съответните полета от Европейската база данни за морски произшествия, като се подпомага анализа и се улеснява разбирането на доклада.

Тези раздели включват най-малко следната информация:

2.1  Информация за кораба

‐  Флаг/регистър,

‐  Идентификация на кораба,

‐  Основни характеристики на кораба,

‐  Собственост и управление,

‐  Информация за конструкцията,

‐  Минимален екипаж,

‐  Разрешен товар.

2.2  Информация за пътуването

‐  Междинни пристанища,

‐  Вид на пътуването,

‐  Информация за товара,

‐  Екипаж.

2.3  Информация за морското произшествие или инцидент

‐  Вид на морското произшествие или инцидент,

‐  Дата и час,

‐  Координати и местонахождение на морското произшествие или инцидент,

‐  Външна и вътрешна среда,

‐  Експлоатация на кораба и етап от пътуването,

‐  Места на борда,

‐  Данни относно човешкия фактор,

‐  Последици (за хората, кораба, товара, околната среда, други).

2.4  Участие на бреговите власти и неотложни мерки

‐  Кой е участвал,

‐  Използвани средства,

‐  Бързина на реакцията,

‐  Предприети действия,

‐  Постигнати резултати.

В допълнение към изискваните сведения и друга обща информация, тази част на доклада включва и резултатите от всички изследвания и анализи, свързани с произшествието, и други действия по безопасността, които евентуално вече са предприети за предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

3.  Изложение

В тази част се възпроизвежда морското произшествие или инцидент чрез поредица от събития, представени в хронологичен ред, които са се случили преди, по време и след морското произшествие или инцидент и се представя ролята на всеки участник (т.е. хора, материали, околна среда, оборудване или външни фактори). Периодът, обхванат в изложението, зависи от момента, в който са се случили конкретните събития, пряко причинили аварията или морското произшествие.

4.  Анализ

Тази част включва множество отделни раздели и в нея се прави анализ на всяко свързано с произшествието събитие, с бележки за резултатите от всички съответни изследвания или анализи, направени в хода на разследването или други действия по безопасността, които евентуално вече са предприети за предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

Тези раздели следва да включват следните въпроси:

–   контекст и обкръжаваща среда на произшествието,

–   човешки грешки и пропуски, събития, свързани с използването на опасни материали, въздействие на околната среда, дефекти в оборудването и външни влияния,

–   фактори, довели до произшествието и свързани с функции на дадено лице, операции на борда на кораба, брегови контрол или регулативни мерки.

Анализът и бележките служат за извеждане на логически заключения в доклада, като се установяват всички фактори, довели до произшествието, включително и рисковите фактори, за които съществуващите защити за предотвратяване на произшествие и/или защитите, предназначени за премахване или намаляване на последиците от него, се оценяват като неефикасни или липсващи.

5.  Заключения

Тази част обобщава установените фактори, довели до произшествието, и липсващите или неефикасни защити (физическа, функционална, символична или процедурна), за които следва да се разработят мерки за безопасност с оглед предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

6.  Препоръки за безопасност

Когато е целесъобразно, тази част от доклада съдържа препоръки за безопасност, извлечени от анализа и заключенията, и свързани с конкретни области, например законодателство, проектиране, процедури, контрол, управление, безопасност и здраве на работното място, обучение, ремонти, поддръжка, брегова помощ и неотложна помощ.

Препоръките за безопасност се отправят до лицата, от които в най-голяма степен зависи тяхното изпълнение, например собственици на кораби, управители, признати организации, морски власти, служби за управление на корабния трафик, международни морски организации и европейски институции, с цел предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

Тази част включва също така и всички междинни препоръки относно безопасността, които са направени в хода на разследването за безопасността.

7.  Притурки

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДАННИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ЗА МОРСКИТЕ ПРОИЗШЕСТВИЯ ИЛИ ИНЦИДЕНТИ

(Част от Европейската информационна платформа за морски произшествия)

01.  Отговорна държава-членка / лице за контакт

02.  Държава-членка, провеждаща разследването

03.  Роля на държавата-членка

04.  Засегната крайбрежна държава

05.  Брой на съществено заинтересованите държави

06.  Съществено заинтересовани държави

07.  Уведомяваща организация

08.  Час на уведомяване

09.  Дата на уведомяване

10.  Наименование на кораба

11.  Номер ИМО/ обозначителни букви

12.  Флаг на кораба

13.  Вид на морското произшествие или инцидент

14.  Вид на кораба

15.  Дата на морското произшествие или инцидент

16.  Час на морското произшествие или инцидент

17.  Координати - географска ширина

18.  Координати - географска дължина

19.  Местоположение на морското произшествие или инцидент

20.  Отправно пристанище

21.  Пристанище на местоназначение

22.  Схема за разделяне на трафика

23.  Етап от пътуването

24.  Експлоатация на кораба

25.  Места на борда

26.  Загинали:

· Екипаж

· Пътници

· Други

27.  Тежки телесни повреди:

· Екипаж

· Пътници

· Други

28.  Замърсяване

29.  Щети по кораба

30.  Щети, нанесени на товара

31.  Други щети

32.  Кратко описание на морското произшествие или инцидент

Забележка: Подчертаните номера означават, че данните следва да се предоставят за всеки кораб, ако в морското произшествие или инцидент е участвал повече от един кораб.

(1) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195. (2) ОВ C 229, 22.9.2006 г., стр. 38. (3) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. (4) ОВ C 104 Е, 30.4.2004 г., стр. 730. (5) Заключителен акт от Третата конференция на ООН по морско право 1973-1982 г., Клас. № 341.45 L 412 1997. (6) Версия ИМО FSI 13/WP.3 от 9 март 2005 г. (7) ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/84/EО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53). (8) OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10. (9) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 (OВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1). (10) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11). (11) OВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 93/2007 на Комисията (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12). (12) * ОВ: Моля, попълнете дата.