Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.относно Зелената книга относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО (2006/2207(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид Зелената книга на Комисията относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО (COM(2005)0672) (Зелена книга относно исковете за вреди),
‐ като взе предвид доклада на Комисията относно политиката за защита на конкуренцията за 2004 г. (SEC(2005)0805),
‐ като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 1961 г. в отговор на искането на Съвета на министрите на ЕИО за консултиране с Парламента във връзка с предложението за първи регламент по прилагане на членове 85 и 86 от Договора за ЕИО(1),
‐ като взе предвид известието на Комисията относно сътрудничеството между националните органи за защита на конкуренцията и Комисията при разглеждане на дела, попадащи в приложното поле на членове 85 и 86 от Договора за ЕО(2),
‐ като взе предвид заключенията на Председателството от Европейския съвет в Лисабон от 23-24 март 2000 г., Европейския съвет в Гьотеборг от 15-16 юни 2001 г., Европейския съвет в Лаакен от 14-15 декември 2001 г., Европейския съвет в Барселона от 15-16 март 2002 г. и Европейския съвет в Брюксел от 20-21 март 2003 г., 25-26 март 2004 г., 22-23 март 2005 г. и 23-24 март 2006 г.,
‐ като взе предвид доклада на групата на високо равнище, озаглавен "Посрещане на предизвикателството - Лисабонската стратегия за растеж и заетост", от ноември 2004 г.,
‐ като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(3), Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО(4) и Регламент (EО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия(5),
‐ като взе предвид международните инструменти, които признават правото на ефективна съдебна защита, и по-специално Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и протоколите към тях,
‐ като взе предвид член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,
‐ като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз(6),
‐ като взе предвид член 45 от своя правилник,
‐ като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0133/2007),
А. като има предвид, че политиката за защита на конкуренцията е част от проекта за европейска интеграция от самото начало и играе ключова роля в процеса на изграждане на Европейския съюз;
Б. като има предвид, че свободната и ненарушена конкуренция е от съществено значение за постигането на целите на стратегията от Лисабон и Гьотеборг, за жизнеспособността на вътрешния пазар, високите предприемачески постижения, интересите на потребителите и целите на Европейския съюз, докато нарушаващото конкуренцията поведение е в ущърб на тези цели;
В. като има предвид, че членове 81 и 82 от Договора за ЕО представляват разпоредби във връзка с обществения ред, които имат пряко действие и следва да се прилагат автоматично от компетентните власти; като има предвид, че тези разпоредби създават права между физически лица, които националните съдебни органи следва да защитават ефективно в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности, включително решението по дело 26/62 Van Gend & Loos(7), което е известно по-специално заради това, че съставлява прецедент за следващи дела от подобен характер;
Г. като има предвид, че в държавите-членки правото в областта на конкуренцията се прилага главно чрез средствата на публичното право, както и факта, че на ниво държави-членки съществуват значителни разлики и пречки, които биха могли да възпрепятстват потенциалните ищци да предявят иск за обезщетение;
Д. като има предвид, че Съдът счита, че при липса на общностни правила относно правото на увредените лица да предявят иск за вреди пред национален съдебен орган, националната правна система на всяка държава-членка трябва да определи съдилищата, които имат юрисдикция и да установи подробни процесуални правила, уреждащи исковете за защита на права на физически лица, пряко произтичащи от правото на Общността, при условие, че тези правила не са по-неблагоприятни в сравнение с правилата, уреждащи сходни искове по вътрешното право (в съответствие с принципа на еквивалентност), и при условие, че те на практика не осуетяват или не затрудняват прекомерно упражняването на правата, предоставени от правото на Общността (в съответствие с принципа на ефективност);
Е. като има предвид, че рядкото и извънредно прибягване до граждански искове пред компетентните национални съдебни органи, съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 сочи, че съществува необходимост от мерки за улесняване на предявяването на искове за вреди; като има предвид, че тези мерки следва да засилят спазването на правото на конкуренцията на ЕО при отчитане на различните процесуалноправни норми и правила за представяне на доказателства, прилагани в държавите-членки; като има предвид, че това не трябва да води до положение, при което предприятия със законосъобразно икономическо поведение, са изложени на ненужен риск, принуждаващ ги да заплащат неоснователни искове или да променят поведението си с цел избягване на скъпо струващи съдебни спорове;
Ж. като има предвид, че потребителите и предприятията, претърпели вреди вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, следва да имат право на обезщетение;
З. като има предвид, че промените в правилата за гражданското съдопроизводство на ЕС, и по-специално по отношение на достъпа до правосъдие, не следват хода на последните промени в общностното право на конкуренцията във вътрешния пазар;
И. като има предвид, че в решението си по дело C-453/99(8) Съдът е постановил, че за да се гарантира напълно ефективно прилагане на член 81 от Договора, физическите лица и дружествата могат да предявяват иск за обезщетение за вреди, претърпени по силата на договор или поведение, което ограничава или нарушава конкуренцията;
Й. като има предвид, че съществуващите механизми за обезщетяване на вреди от нарушение на правилата в областта на конкуренцията на европейско равнище не гарантират пълната ефективност на член 81 от Договора, по-специално по отношение на увредените лица;
К. като има предвид, че много държави-членки проучват начини за осигуряване на по-добра защита на потребителите чрез допускане на колективни искове, и като има предвид, че разнопосочните действия в това отношение биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар;
Л. като има предвид, че всяко предложение на Комисията в области извън нейната изключителна компетентност трябва, съгласно Договора за ЕО, да съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност;
1. Изтъква, че общностните правила в областта на конкуренцията няма да имат разубеждаващо действие и ефективността им ще бъде компрометирана, ако лица, действащи незаконосъобразно, могат да се ползват с предимства на пазара или с имунитет по отношение нарушения на правилата поради пречки за пълно предявяване на искове за вреди; счита, че трябва да се улесни предявяването на съдебни искове от представителите на обществения интерес и увредени лица;
2. Счита, че гражданите или предприятията, претърпели вреди вследствие на нарушение на правото на конкуренцията, би трябвало да имат възможност да предявят иск за обезщетение за претърпените загуби;
3. Приветства факта, че Съдът е признал правото на увредените лица, претърпели загуби вследствие на нарушаващо конкуренцията поведение, да предявят "самостоятелни" или "последващи" искове за получаване на обезщетение; поради това, приветства Зелената книга относно исковете за вреди, както и съпътстващата я подготвителна работа;
4. Призовава, с оглед на поощряването на конкуренцията вместо воденето на съдебни спорове, за насърчаване на бързото и взаимно извънсъдебно уреждане на спорове и улесняване на съдебните споразумения по искове за вреди вследствие на нарушаващо конкуренцията поведение и изтъква, че, в случай че страната, за която се твърди, че е нарушила правилата в областта на конкуренцията, претендира и докаже, че вредите са били обезщетени преди приключване на производството, това може да се счита за смекчаващ фактор при определянето на дължимата сума за обезщетение на вреди; приветства и факта, че органите за защита на конкуренцията в Европейския съюз до известна степен могат да играят ролята на институционален арбитър посредством прилагането на арбитражни процедури, включително назначаването на арбитри по искане на страните;
5. Поради това счита, че правните системи на държавите-членки следва да приемат разпоредби за ефективни гражданскоправни процедури, които дават възможност за предявяване на иск за обезщетение на вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на конкуренцията;
6. Счита, че предявяването на граждански искове следва да допълва и да бъде съвместимо с прилагането от страна на публичните органи, което, от своя страна, може да придобие по-стратегически и избирателен характер, като се съсредоточи върху най-важните въпроси и значими теми; въпреки това счита, че подобна промяна на приоритетите не трябва да представлява оправдание за липсата на достатъчно ресурси за органите за защита на конкуренцията;
7. Призовава за еднакво прилагане на членове 81 и 82 от Договора, независимо от административния или съдебен характер на органа, който приема решението; счита, че решенията, постановени от съдебни органи, следва да бъдат последователни и да отразяват общите принципи на сигурност и ефективност с цел избягване на изопачаването и липсата на последователност в рамките на Европейския съюз; счита, че трябва да се цели постигането на процедури и положение, при което предходно окончателно съдебно решение, постановено от национален орган за защита на конкуренцията или национален съдебен орган, е задължително за всички държави-членки, доколкото страните и обстоятелствата по делото са еднакви;
8. Подчертава съществената роля на обучението на съдебните органи в областта на правото на конкуренцията с цел гарантиране на качеството на техните решения, както и особената важност на провеждането на производството от специализирани или високо квалифицирани органи;
9. Поддържа становището, че, с цел защита на конкуренцията и на правата на увредените лица, всички съдебни органи, които прилагат общностите правила в областта на конкуренцията, следва да могат, при необходимост, да приемат временни мерки, да постановяват следствени мерки и да използват правомощията си в областта на разследването;
10. Подчертава, че с оглед установяване на относимите към делото факти при прилагане на членове 81 и 82 от Договора, националните съдебни органи следва да се ползват с правомощия, съпоставими с тези предоставени на националните органи за защита на конкуренцията, както и че, с цел гарантиране на последователност, е необходимо укрепване на сътрудничеството между националните органи за защита на конкуренцията и националните съдилища, както и между самите национални съдебни органи;
11. Подчертава, че компетентните органи, прилагащи правилата на Общността в областта на конкуренцията, следва да имат едни и същи критерии за установяване на тежестта на доказване; отбелязва, че може да е необходимо да се вземе предвид асиметрията на информацията на разположение на страните; предлага при съдебните производства фактите да се считат за установени, когато компетентният съдебен орган е убеден в наличието на нарушение и вреда с причинно-следствена връзка;
12. Призовава съдебните органи, отговарящи за прилагане на конкурентното право, да разполагат с правомощия за разпореди предоставяне на достъп до информация от значение за изхода на производствата за вреди, при условие че, освен в неотложни случаи, има предварително изслушване на другата страна, чрез съразмерни мерки под техен надзор; посочва, че при достъпа до информация от значение за изхода на производства законността на професионалната тайна в отношенията между адвокати и техните клиенти, производствените или търговски тайни на икономическите субекти и законодателството относно държавните тайни трябва да се съблюдават; призовава Комисията да изготви във възможно най-скоро време съобщение относно обработката на поверителна информация от страна на органите, прилагащи конкурентното право на Общността ;
13. Настоятелно призовава държавите-членки да приемат, че решението за извършено нарушение, постановено от национален орган за защита на конкуренцията, след като стане окончателно и, доколкото е относимо, бъде потвърдено вследствие на обжалване, автоматично представлява достатъчно предварително доказателство за вина при гражданско дело със същия предмет, при условие, че ответникът е имал подходяща възможност да се защитава в административното производство;
14. Освен това счита, че не е необходимо необходимостта от назначаване на вещи лица да се обсъжда и да се създават разпоредби на общностно равнище в тази насока;
15. Счита, че предложението за регламент относно приложимото право за извъндоговорни задължения ("Рим II") следва да предостави задоволително решение, освен ако нарушаващото конкуренцията поведение засяга конкуренцията в повече от една държава-членка, и следователно следва да се разгледа възможността за включване на специална разпоредба за подобни случаи;
16. Настоятелно призовава националните съдебни органи да оказват съдействие за защита на поверителната информация и да гарантират ефективността на програмите за осигуряване на имунитет или намаляване на санкциите за лица, оказващи сътрудничество на органите за защита на конкуренцията; счита, че в случай на конфликт относно достъпа и обработката на подобна информация, която е на разположение на членовете на Европейската мрежа по конкуренция (ECN), въпросът следва да се урежда според тълкуването на общностното право от Съда;
17. Подчертава, че плащанията, присъдени в полза на ищеца следва да имат компенсаторен характер и да не надвишават размера на действително претърпените вреди (damnum emergens) и загуби (lucrum cessans), с цел избягване на неоснователно обогатяване, както и че може да се взема предвид способността на увреденото лице за намаляване на вредите и загубите; въпреки това, по отношение на картелите, предлага първите ищци, които сътрудничат на органите за защита на конкуренцията в програмите за осигуряване на имунитет или намаляване на санкциите за лица, оказващи сътрудничество на органите за защита на конкуренцията, да не носят отговорност, заедно и поотделно, с другите нарушители, както и лихвата да се изчислява от датата на извършване на нарушението;
18. Счита, че всяка предложена мярка трябва да напълно да спазва обществения ред в държавите-членки, по-специално по отношение на обезщетенията за претърпени вреди, които имат наказателен характер;
19. Подчертава, че държавите-членки следва да вземат предвид факта, че възможността да се противопостави възражение за прехвърляне на вредите ("passing-on defence") би попречила на установяването на размера на вредите и на причинно-следствената връзка;
20. Изразява съгласие със съдебната практика на Съда, според която всички увредени лица следва да имат възможност да предявяват съдебни искове; счита, че държавите-членки, които предвиждат разпоредби за предявяване на искове за косвени загуби следва да предоставят възможност на ответника да претендира, че всички или част от приходите, получени вследствие на нарушението, са прехвърлени на трети лица ("passing-on defence") с оглед избягване на възможността за неоснователно обогатяване; отбелязва, че поради това е важно да съществува механизъм за разглеждане на множество искове с малък интерес;
21. Счита, че с оглед на интересите на правосъдието и от съображения за икономичност, бързина и последователност, увредените лица следва да могат да предявяват доброволно колективни искове, пряко или посредством организации, чийто устав предвижда това като предмет на дейност на последните;
22. Отбелязва, че в много случаи, при производство за вреди, произтичащи от нарушаващо конкуренцията поведение, ще е налице неравномерно разпределение на ресурсите между ищеца и ответника и че в подобни случаи ищците не трябва да бъдат възпирани да предявяват обосновани искове за вреди от страх, че ще трябва да заплатят прекомерно високи съдебни разноски, в това число и разноските на ответника в случай, че искът не бъде удовлетворен; поради това, предлага съдебните органи да имат възможност за отчитане на различното икономическо положение на страните и по целесъобразност да извършват оценка в началото на процеса; счита, че размерът на разноските следва да се основава на разумни и обективни критерии при отчитане на естеството на съдебния процес и да включва разноските по делото;
23. Препоръчва в програмите за правна помощ, които могат да бъдат законно приети с цел по-лесно предявяване на граждански искове за вреди, произтичащи от нарушаващо конкуренцията поведение, да бъдат установени ясни условия по отношение на надзора на съдопроизводството и заплащането на такава помощ, по-специално в случаите, в които делото е приключено и на нарушителя е разпоредено да заплати разноските;
24. Счита, че националните давностни срокове за искове за нарушения на правилата за конкуренция на Общността следва да позволяват предявяването на искове в срок от една година от постановяването на решение на Комисията или на национален орган за защита на конкуренцията, с което се установява нарушението на тези правила (или, в случай на евентуално обжалване, една година от приключването на производството по обжалване); счита, че при липса на подобно решение предявяването на искове за вреди, претърпени вследствие на нарушение на членове 81 и 82 от Договора за ЕО и правилата за конкуренция на Общността, следва да бъде възможно във всеки момент в рамките на периода, в който Комисията има право да вземе решение за налагане на глоба за тези нарушения; счита, че този срок следва да се прекъсва за периода на провеждане на официални обсъждания или за медиация между страните;
25. Предлага давностният срок за правото на предявяване на иск за обезщетение в случай на нарушение на правото на конкуренцията да се спира от момента, в който Комисията или националните органи за защита на конкуренцията в една или повече държави-членки образуват следствие по подобно нарушение;
26. Изтъква, че предявяването на граждански искове за вреди не засяга правомощията и отговорностите, възложени на Комисията, по силата на Договора, в областта на правото на конкуренцията;
27. Настоятелно приканва Комисията да приеме възможно най-скоро насоки за оказването на съдействие на страните при определяне на размера на претърпените вреди и установяване на причинно-следствената връзка; призовава също за отдаване на предимство на изготвянето на съобщение относно предявяването на самостоятелни съдебни искове, което да включва препоръки за завеждането на искове и примери за най-често срещаните случаи;
28. Призовава Комисията да подготви Бяла книга с подробни предложения за улесняване на предявяването на самостоятелни и последващи граждански искове за обезщетяване на вреди, произтичащи от поведение, нарушаващо правилата за конкуренция на Общността, в която подробно да се разгледат повдигнатите в настоящата резолюция въпроси и, по целесъобразност, да се представят съображения за подходяща правна рамка; освен това призовава Комисията да включи в книгата предложения за укрепване на сътрудничеството между органите, които отговарят за прилагане на антитръстовите правила на Общността;
29. Счита, че всяка инициатива на Комисията относно правото на увредените лица да предявяват пред национален съдебен орган иск за обезщетяване на вреди трябва задължително да се придружава от оценка на въздействието;
30. Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с компетентните национални власти на държавите-членки с оглед намаляване на влиянието на пречките с трансграничен характер, които възпрепятстват граждани и предприятия от ЕС да предявяват искове за обезщетяване на вреди при нарушение на общностните правила в областта на конкуренцията в държавите-членки; счита, че при необходимост Комисията следва да предприеме правни действия за отстраняване на подобни пречки;
31. Настоятелно призовава държавите-членки, чиито граждани и предприятия все още не разполагат с подобно ефективно право за предявяване на иск за обезщетяване на вреди, да адаптират своето гражданскопроцесуално право;
32. Подчертава, че Парламентът следва да играе роля на законодател в областта на правото на конкуренцията и да бъде редовно осведомяван относно предявяването на граждански съдебни искове;
33. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и социалните партньори.
Дело 26/62 NV Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos v Netherlands Inland Revenue Administration [1963] Сборник практика на Съда-1.
C-453/99, Courage Ltd срещу Crehan [2001] ECR I-6297 и Решение от 13 юли 2006 г. по обединени дела C-295/04 до 298/04, Manfredi и други срещу Lloyd Adriatico Assicurazioni SpA и други, все още непубликувано в Сборника практика[2006] I стр. 6619 решение на Съда и на Първоинстанционния съд..