Европейският парламент,

–   като взе предвид Доклада на независимата комисия за противодействие на убийствата на представители на медии и активисти, председателствана от съдията Jose Melo (Комисията "Melo"), който бе представен на 22 февруари 2007 г.,

–   като взе предвид предварителния доклад на Philip Alston, специален докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции,

–   като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, Martin Scheinin, от 12 март 2007 г.,

–   като взе предвид обещанията, които филипинското правителство даде пред международната общност преди избирането му в Съвета на ООН по правата на човека,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказаниe от 1984 г., ратифицирана от Филипините на 18 юни 1986 г., както и Първия и втория факултативни протоколи към нея, които дават възможност съответно за индивидуални жалби и посещения на места за лишаване от свобода от независими органи,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН срещу насилственото изчезване на хора от 2006 г.,

–   като взе предвид изборите за Конгрес и местните избори във Филипините, насрочени за 14 май 2007 г.и мисията от наблюдатели на ЕС, която ще бъде изпратена,

–   като взе предвид съвместното изявление на съпредседателите на Шестнадесетата министерска среща ЕС-АСЕАН от 15 март 2007 г.,

–   като взе предвид Срещата Азия-Европа (ASEM) на външните министри, насрочена за 28 и 29 май 2007 г. в Хамбург,

–   като взе предвид Декларацията на Председателството от името на Европейския съюз от 26 юни 2006 г.относно пълната забрана на смъртното наказание във Филипините,

–   като взе предвид Стратегическия документ и Националната индикативна програма на Европейската комисия за Филипините за периода 2005-2006 г.,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Филипините,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че броят на политически мотивираните убийства във Филипините значително се повиши и състоянието на правата на човека в страната дава основание за сериозно безпокойство;

Б.   като има предвид, че местната организация по правата на човека Karapatan от 2001 г. насам е регистрирала 180 насилствени изчезвания и над 800 убийства, по-голямата част от които извършени от въоръжени лица с неустановена самоличност;

В.   като има предвид, че по-голямата част от убитите, като например членове на опозиционни партии, представители на църквата, обществени лидери, селяни, журналисти, юристи, активисти в областта на правата на човека, синдикалисти или просто свидетели на извънсъдебни убийства, бяха обвинени от правителствени представители, че са членове на незаконни въоръжени групи и "терористи";

Г.   като има предвид, че президентът на Република Филипини г-жа Gloria Macapagal-Arroyo назначи гореспоменатата Комисия "Melo'за проучване на проблема и специален полицейски отряд на национално равнище (специален отряд Usig) за бързо разследване на убийствата и съдебно преследване на извършителите;

Д.   като има предвид, че разкритията на Комисията "Melo" и резултатите от разследванията на специалния докладчик на ООН по извънсъдебни, бързи или своеволни екзекуции свидетелстват за участие на Въоръжените сили на Филипините (ВСФ) в политическите убийства и като има предвид, че нападенията рядко водят до арест, повдигане на обвинение или съд за убийците;

Е.   като има предвид, че препоръките на Комисията "Melo" включват: създаване на независима гражданска агенция за разследвания с правомощия да изпълнява съдебни разпореждания и да извършва арести; обучение на прокурори; създаване на специални съдилища за разглеждане на тези дела; укрепване на програмата за защита на свидетели; засилване на следователските способности на полицията; и насочване и обучение за силите за сигурност;

Ж.   като има предвид, че като последващи мерки по препоръките на Комисията "Melo" президентът г-жа Arroyo представи план от 6 точки за прекратяване на извънсъдебните убийства, в т.ч. заповед до Министерството на правосъдието за разширяване и укрепване на Програмата за защита на свидетелите, искания до Върховния съд за създаване на специални съдилища за съд на обвинените за убийства с политичecки или идеологически характер, до ВСФ да издадат нов документ относно отговорността на командването и до Министерството на правосъдието и на националната отбрана да се координират с независимата Комисия "Melo" относно правата на човека и заповед до Министерството на външните работи да представи официално искане до Европейския съюз, Испания, Финландия и Швеция да изпратят следователи за подпомагане на комисията;

З.   като има предвид, че новите антитерористични мерки, приети от правителството, предизвикват сериозно безпокойство във връзка с възможни нарушения на човешките права на лицата, задържани въз основа на този закон;

1.  Изразява сериозната си загриженост от растящия брой политически убийства, които станаха през последните години във Филипините; настоятелно приканва филипинските власти да проведат необходимите разследвания навременно, изчерпателно и по прозрачен начин и да дадат под съд отговорните за тях лица;

2.  Осъжда най-строго убийството на г-жа Siche Bustamante-Gandinao, всеотдаен активист по правата на човека, която бе убита само дни, след като даде показания пред специалния докладчик на ООН по извънсъдебни, бързи или своеволни екзекуции и изразява загриженост от липсата на каквото и да е полицейско разследване на този важен случай;

3.  Изразява становището, че приемането на Human Security Act 2007 г., който влиза в сила през юли 2007 г., е възможно да увеличи още повече случаите на нарушения на правата на човека от страната на силите за сигурност, тъй като ще позволи извършването на арести без заповед и произволно задържане до три дни; в тази връзка призовава правителството на Филипините да въведе конкретни защитни мерки с цел избягване на злоупотребите с правата на човека, които биха могли да произтекат от прилагането на този закон;

4.  Осъжда нападенията срещу законни опозиционни групи и призовава властите да сложат край на обвиненията за тайни споразумения между мирни опозиционни групи и незаконни въоръжени групи;

5.  Приветства създаването и препоръките на Комисията "Melo" и създаването на специалния отряд Usig, както и, като първа стъпка, декларацията на президента Arroyo от 30 януари 2007 г., че тя проявява "никаква толерантност към нарушенията на правата на човека"

6.  Приканва филипинското правителство да приеме мерки за прекратяване на системните заплахи и оказването на натиск на свидетели във връзка със съдебното преследване на убийства и да осигури истински ефективна защита на свидетели; подчертава също необходимостта от спиране на подтикването към насилие срещу определени политически групи или групи от представители на гражданското общество и от възстановяване на нормалните механизми на отчетност за проверка на правителствени злоупотреби; призовава филипинския омбудсман, по-специално в това отношение, да приеме сериозно конституционната си роля в реакцията си спрямо извънсъдебни убийства, приписвани на обществени служители;

7.  Гледа положително на правителствената Програма от шест точки за прекратяване на политическите убийства; въпреки това, подчертава, че правителството на Филипините трябва да покаже истинска ангажираност с разследването на тези убийства и готовност да предаде на правосъдието отговорните за тях, включително представители на силите за сигурност; отбелязва, че досега повечето полицейски разследвания са били по-скоро с пропуски;

8.  Приветства подписването от президента Аrroyo на 24 юни 2006 г. на законодателството за премахване на смъртното наказание във Филипините (Закон № 9346 или "Закон за забрана на налагането на смъртно наказание във Филипините"); призовава също филипинските власти да ратифицират новоприетата конвенция на ООН срещу насилственото изчезване на хора и да приемат законодателство по нейното прилагане;

9.  Изразява безпокойство, че климатът на безнаказаност оказва дестабилизиращо влияние върху общественото доверие в правовата държава и че убийствата създават климат, в който хората във Филипините не се чувстват свободни да упражняват правата си на политическо изразяване и сдружаване;

10.  Призовава президента Arroyo да предприеме незабавни действия с цел предотвратяване на опасността от по-нататъшна ескалация на насилието преди и по време на предстоящите избори;

11.  Приканва правителството на Филипините да гарантира сигурността на кандидатстващите за преразпределение на земя по Общата програма за земеделска реформа и да ускори прилагането на програмата за поземлена реформа с цел овладяване на една от първопричините за политическото насилие;

12.  Приветства изявлението на Комисията, че ще даде принос към усилията на филипинското правителство по отношение на разследванията на извънсъдебните убийства чрез изпращане на екип от експерти;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на ООН по правата на човека, на правителствата на държавите-членки на АСЕАН и на правителството и парламента на Филипините.