Европейският парламент,

–   като взе предвид стратегията на ЕС "ЕС и Африка: към стратегическо партньорство" (стратегия на ЕС за Африка), приета от Европейския съвет на 15-16 декември 2005 г.,

–   като взе предвид Съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз: "Европейският консенсус" (Европейски консенсус за развитие) от 20 декември 2005 г.(1),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(2), изменено със Споразумението за изменение на Споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г.(3) ("Споразумението от Котону"), и по-специално член 8 от него,

–   като взе предвид стратегията на ЕС за борба срещу незаконното натрупване и трафик на малки оръжия и леко въоръжение (МОЛВ), и муниции за тях, приета от Европейския съвет на 15 и 16 декември 2005 г.,

–   като взе предвид Съобщението на Комисията: Стратегия за Африка: регионално политическо партньорство на ЕС за мир, сигурност и развитие в страните от региона на Африканския рог (COM(2006)0601),

–   като взе предвид предишните си резолюции за положението в Дарфур, и по-конкретно тези от 15 февруари 2007 г.(4), 28 септември 2006 г.(5), 6 април 2006 г.(6), 23 юни 2005 г.(7) и 16 септември 2004 г.(8),

–   като взе предвид Резолюция 1706(2006) на Съвета за сигурност на ООН, която предлага 22-хиляден мироопазващ контингент за Дарфур,

–   като взе предвид мирното споразумение за Дарфур, подписано в Абуджа, Нигерия, на 5 май 2006 г.,

–   като взе предвид Резолюция 1325(2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, в която се разглеждат последиците от войната за жените, както и Протокола от Мапуту относно правата на жените в Африка от 26 октомври 2005 г.;

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, която е обвързваща и се прилага без изключение,

–   като взе предвид резултата от заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения, проведено на 12 и 13 февруари 2007 г.,

–   като взе предвид резолюцията си за положението в Сомалия от 6 юли 2006 г.(9),

–   като взе предвид решенията на Председателството на Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г.,

–   като взе предвид решенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения относно положението в Судан/Дарфур от 5 март 2007 г.,

–   като взе предвид резолюцията си от 6 април 2006 г. относно "ефективност на помощите и корупцията в развиващите се страни"(10),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становището на Комисията по външни работи (A6-0146/2007),

А.   като има предвид, че на Втората среща на високо равнище между представители на ЕС и Африка, която ще се проведе в Лисабон през 2007 г. се очаква държавните и правителствени ръководители да одобрят съвместна стратегия между ЕС и Африка, която би представлявала ангажимента на ЕС за превръщане на стратегията на ЕС за Африка в Съвместна стратегия между ЕС и Африка; като има предвид, че до момента Европейският парламент не беше включен в консултациите;

Б.   като има предвид, че гореспоменатото съобщение на Комисията относно Стратегията за Африка се основава на концепцията за взаимната обвързаност между въпросите на сигурността и развитието, като заявява, че не може да има развитие без дълготраен мир и не може да има дълготраен мир без развитие и следва да служи като насока при формулирането на националните и регионални стратегически документи;

В.   като има предвид, че европейската стратегия за Африка има за цел създаване на изчерпателна и дългосрочна рамка за отношенията на ЕС с африканския континент, чиито първостепенни цели са постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и насърчаване на устойчивото развитие, сигурността и доброто управление в Африка;

Г.   като има предвид, че член 8 от Споразумението от Котону предлага рамка за провеждане на политически диалог по специфични политически въпроси от взаимен интерес или от всеобщо значение за страните и предвижда, че политиките на широка основа за насърчаване на мира и предотвратяване, управление и решаване на сериозни конфликти изпълняват водеща роля в този диалог;

Д.   като има предвид, че член 11 от Споразумението от Котону "Политики за укрепване на мира, предотвратяване и решаване на конфликти" постановява, че страните трябва да провеждат изчерпателна и интегрирана политика за укрепване на мира и предотвратяване и решаване на конфликти с особено внимание върху изграждане на регионалния, субрегионалния и национален капацитет;

Измерение сигурност

Е.   като има предвид, че регионът на Африканския рог е един от най-податливите на конфликти в света, както и един от най-бедните, характеризиращ се със системна несигурност, където конфликти и политически кризи взаимно се разпалват, където са налице трудни междудържавни отношения между страните, където са налице нестабилни, спорни граници, изостаналост в развитието и липса на сигурност в пограничните области, където има държави, предоставящи убежище, тил, военна подкрепа и дипломатическо признаване на групи, водещи военни действия в съседни на тях страни;

Ж.   като има предвид, че конфликтите произтичат главно от незачитане на правата на човека, принципите на демокрацията и на правовата държава, от лошо управление и корупция, етнически напрежения, неефективна администрация, организирана престъпност и трафик на наркотици и оръжия, както и от неконтролираното и незаконно разпространение на МОЛВ, а също и поради бедност, безработица и съществуването на социална, икономическа и политическа несправедливост и неравенство, висок ръст на населението и лошо управление и/или експлоатация на природните ресурси;

З.   като има предвид, че конфликтите в региона на Африканския рог са придобили характер на регионални поради въвличането на съседни и други страни, а също така нарастващо придобиват международно измерение;

Регионални рамки и външни участници

И.   като има предвид, че Междуправителственият орган по развитие (IGAD) заема централна роля в архитектониката на политиката и сигурността в региона на Африканския рог и се явява единствената субрегионална организация, в която Сомалия членува;

Й.   като има предвид, че Африканският съюз (АС) развива капацитет за участие в посредничество на конфликти и в опазването на мира и като има предвид, че Фондът на ЕС за установяване на мир в Африка е един от най-"осезаемите" аспекти на сътрудничеството ЕС-АС;

Измерение развитие

К.   като има предвид, че хроничната нестабилност в региона подкопава политическото, социалното и икономическо развитие и представлява една от основните пречки за постигането на ЦХР;

Л.   като има предвид, че страните от региона на Африканския рог принадлежат към различни регионални икономически организации и инициативи като Източноафриканската общност (EAC)(11), Общия пазар на Източна и Южна Африка (COMESA)(12) и Инициативата за басейна на река Нил(13);

М.   като има предвид, че проблемите в региона се изострят от регионалното въздействие на ръста на населението, промените в климата и свързаната с тях конкуренция по повод на природните богатства, основно петрол, както и на проблеми, породени от конкуренция за водните ресурси на р. Нил, високия процент на пастирски номадски общности, обединени по-скоро от етно-езикови връзки, отколкото от политически граници и които са сред най-маргинализираните групи в региона;

Н.   като има предвид, че свързаните с бедността заболявания и особено ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария са основна причина за, но и последица от значителната бедност в региона;

О.   като има предвид, че в повечето от страните в региона по-малко от 50 % от децата посещават начални училища;

П.   като има предвид, че жените и децата са най-уязвими при конфликти и стават лесна жертва на различни нарушения на основните човешки права, включително насилие, изнасилвания на етническа основа, мъчения и осакатяване на гениталиите, както и факта, че при тях заболеваемостта е много по-висока в сравнение с мъжете и са лишени от достъп до образование и природни ресурси;

1.  Изразява съжаление от факта, че на нито един етап от изготвянето на съвместната стратегия между ЕС и Африка не беше извършено допитване до Европейския парламент и парламентите на африканските страни, нито до Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС или до представители на гражданското общество, което поставя под съмнение демократичната законност на съвместната стратегия;

2.  Припомня, че изработването на устойчив подход към установяването на траен мир в региона на Африканския рог изисква пълното съответствие между съществуващите инструменти на ЕС и законовите рамки за Африка; призовава за стриктното прилагане на членове от 8 до 11 от Споразумението от Котону;

Измерение сигурност

3.  Подчертава, че конфликтите в региона на Африканския рог трябва да се разглеждат чрез изчерпателен, чувствителен по отношение на конфликтите, регионален подход, който да позволи формулирането на изчерпателен отговор на регионалната динамика и конфликти;

4.  Застъпва мнението, че действията на ЕС по отношение на региона на Африканския рог трябва да вземат под внимание не само съображенията за безопасността, но и структурните причини за конфликтите, свързани със социалната, политическа и икономическа изолация, както и укрепване на сигурността и правосъдието;

5.  Подчертава, че при разглеждане проблемите на сигурността и провеждане на антитерористични политики, ЕС не трябва да пренебрегва правата на човека и хуманитарното право; настоятелно призовава държавите-членки да разкриват и осъждат "международни предавания" на лица, арестувани в региона, за който има подозрения за извършване на терористична дейност;

6.  Призовава Съвета и Комисията да предприемат решителни стъпки срещу безнаказаността в региона, трафика на оръжие, незачитането на правата на човека, нарушаването на примирията и нападенията срещу цивилни лица, умиротворителни сили и хуманитарни работници, и да подкрепят участието на Международния наказателен съд (МНС);

7.  Подчертава, че дълготрайният мир в Африкански рог зависи и от ангажимента на ЕС за демокрацията, човешките права и религията в региона; призовава ЕС публично да осъди репресивните режими в този регион; изразява силна загриженост относно враждебната реакция в Етиопия - домакин на Африканския съюз - срещу опозиционните лидери, журналисти, активисти за правата на човека и обикновени граждани, след фалшифицираните избори през 2005 г.;

Регионален подход за укрепване на мира

8.  Призовава за консолидиране на присъствието на ЕС в региона чрез назначаване на представител на ЕС за региона на Африканския рог, на когото да бъде поверено координирането на инициативите на ЕС в региона, и който да служи за основен партньор на всички държави от региона на Африканския рог, като представя редовни доклади на Парламента;

9.  Насърчава Комисията и Съвета към последващ напредък в създаването на делегация на ЕС към Африканския съюз, която да има седалище в Етиопия, като допълнение към делегацията на Комисията в Етиопия;

10.  Призовава Комисията и Съвета да започнат процес на консултации с всички заинтересовани страни в региона, а именно ООН, АС, IGAD, Лигата на арабските държави, САЩ и Китай относно инициативата за свикване на всеобхватна конференция по въпросите на сигурността, мира и развитието в региона, която да разгледа тези въпроси във всички страни от региона на Африканския рог едновременно; изтъква факта, че подобна инициатива трябва да служи за отправна точка на предлагането на мерки за изграждане на доверие сред населението в страните от региона;

11.  Силно вярва, че в усилията си да намери решение на кризата в региона на Африканския рог, ЕС трябва първо и най-вече да потърси африканско решение чрез съществуващите регионални организации, а именно АС и IGAD; подчертава в същото време необходимостта от укрепване на тези организации чрез изграждане на институции и капацитет и особено чрез Фонда за мир в Африка с цел предотвратяване и решаване на конфликти;

12.  Припомня, че подобряването на капацитета на Африка за предотвратяване, управление и решаване на конфликти в Африка изисква да се предприемат конкретни мерки чрез оказване на подкрепа за осъществяване на програмата на АС за мир и сигурност и чрез предоставяне на техническа подкрепа, знания и помощ при институционалното изграждане на африканските сили в състояние на готовност и на отдела на Комисията на АС по въпросите на мира и сигурността;

13.  Припомня важната роля на регионалните инициативи като Африканския механизъм за взаимен равноправен контрол за ограничаване на корупцията и насърчаване на доброто управление; подчертава необходимостта африканските страни да прилагат тези инициативи, а Комисията и държавите-членки да предоставят техническа и финансова помощ за целта;

14.  Призовава държавите-членки да насърчават изработването на правнозадължителен международен инструмент за проследяване и маркиране на МОЛВ и амуниции за тях и да оказват подкрепа за регионални инициативи за борба с незаконната търговия с МОЛВ и амуниции в развиващите се страни;

15.  Приветства инициативата на УНИЦЕФ за организирането на международна конференция в Париж на 5 и 6 февруари 2007 г., относно децата войници и подчертава необходимостта да се сложи край на незаконната и неприемлива експлоатация на деца във въоръжени конфликти;

16.  Подчертава необходимостта от премахване на незаконната търговия, както и от гарантирането на по-добър контрол на движението на леки оръжия; приветства приемането на 6 декември 2006 г. на резолюция на Генералната асамблея на ООН, озаглавена "Към договор за търговията с оръжие: установяване на общи международни стандарти за внос, износ и прехвърляне на конвенционални оръжия";

17.  Призовава Комисията и Съвета да засилят и разширят по отношение и на други държави/региони съществуващите инициативи за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР) и зареформа на сектора за сигурност (РСС);

18.  Подчертава необходимостта от засилване ролята на национални и международни НПО, на организации на отделни общности (ООО), стихийни движения и други неправителствени участници в изграждане на мира и предотвратяване на конфликти;

Измерение развитие / Оси на регионална интеграция

19.  Подчертава, че целта за намаляване на бедността чрез постигане на ЦХР и прилагането на принципите на Декларацията на хилядолетието трябва да бъдат издигнати като приоритет и да намерят ясно отражение във всички политики на ЕС в съответните области в региона; вярва едновременно с това, че ЦХР не трябва да се възприемат като технически проблем, който ще бъде решен просто чрез осигуряване на повече средства, но без да се идентифицира и премахне първопричините за бедността;

20.  Силно вярва, че държавите от региона на Африканския рог притежават освен общи проблеми със сигурността и обща програма за развитие, което от своя страна изисква полагането на общи усилия и мобилизиране на политическото ръководство и обществата на тези държави; подчертава факта, че изброените проблеми могат да бъдат напълно решени само чрез провеждане на чувствителни по отношение на конфликтите общи действия по намирането на общи решения;

21.  Подчертава факта, че организирането на инициативите и регионалното сътрудничество около няколко проблема от общ интерес като бежански потоци, граничен контрол, безопасност на храните, природни богатства, енергетика, околна среда, образование, инфраструктура, оръжеен контрол и равенство на половете, би послужило за солидна основа за провеждане на положителен политически диалог между страните от региона на Африканския рог;

22.  Настойчиво приканва Комисията да обърне подобаващо внимание на потребностите на региона не само при формулирането на националните и регионални стратегически документи за страните от групата на АКТБ, но и на тематичните стратегически документи и годишните програми за действие в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие(14);

23.  Призовава Комисията да насърчава по-добрата координираност между нейните отдели и държавите-членки, с цел постигането на хармонизиран подход в области като инфраструктурното партньорство ЕС-Африка и Инициативата на ЕС за управление и да осигури координираността с ООН, САЩ, Китай и други международни участници в посочените области;

24.  Изразява загриженост относно предвижданията на специалистите, които заявяват, че въпреки най-малкия принос на Африка в емисиите с парников ефект, тя ще пострада най-много от глобалното затопляне, вследствие на своята изостаналост и бедност; подчертава необходимостта международната общност да подкрепя региона, така че да бъде в по-добра позиция да се адаптира към тежките последствия от промяната на климата;

25.  Припомня, че устойчивото управление на природните богатства, включително експлоатацията на водите и достъпа до и използването на енергийни източници, трябва да бъде неотменна част от плановете за развитие и от стратегиите за борба с бедността и предотвратяване на конфликти в региона на Африканския рог;

26.  Застъпва мнението, че помощта на ЕС е необходима за устойчивото управление на земята и програмата за изразходваните земи посредством тематичната програма за околната среда и устойчивото управление на природните ресурси, както и за функционирането на Съвместния фонд за водата ЕС-АКТБ с оглед повишаване на екологичната защита на водните богатства;

27.  Приканва Съвета и Комисията да потърсят диалог с Китай, като взема предвид нарастващото политическо и икономическо влияние на Китай в Африка, свързано със сериозни инвестиции в инфраструктурни проекти и развитие в държави като Судан;

28.  Призовава Съвета и Комисията да насърчават EAC, COMESA и Инициативата за басейна на река Нил да обменят информация за своята роля и дейности помежду си и с държавите от региона на Африканския рог и други главни участници в региона; подчертава положителния опит на EAC, COMESA и Инициативата за басейна на река Нил в области като граничния контрол, усилията за борба с трафика и разпространението на МОЛВ, Митническия съюз на ЕАС, насърчаването на търговията и инвестициите (COMESA) и сътрудничеството за устойчива употреба на водите в басейна на р. Нил;

29.  Приветства намерението на ЕС да работи съвместно с различните партньори за уреждане на проблема с миграцията, бежанците и вътрешно разселените лица и предложението за предоставяне на допълнителна помощ на приемните общности, държави и съответните организации, ангажирани с предотвратяване на миграцията по оста юг-юг и на бежански кризи;

30.  Счита за изключително важно участието на местните общности в икономически дейности, както в градските, така и в селските райони, за укрепване на социално-икономическата им позиция в обществото след края на конфликта;

31.  Подчертава, че борбата с ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията, както и с пренебрегвани заболявания, и осакатяването на женските гениталии, трябва да се превърне в ключова стратегия за изкореняване на бедността и насърчаване на икономическия растеж в държавите от региона на Африканския рог; подчертава, че дейностите на ЕС трябва да бъдат насочени към непривилегированите и уязвими групи;

Ниво държави
Судан

32.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки изцяло да поемат своята отговорност и да направят всичко възможно да предпазят хората в Дарфур от хуманитарна катастрофа, причинена от непрекъснато нарушаване на прекратяването на огъня от всички страни, и по-специално от насилието, насочено срещу цивилни граждани и оказването на помощ за това население;

33.  Изразява сериозна загриженост за развитието на ситуацията в Дарфур и призовава правителството на Судан да попречи на въоръжената милиция джанджавид да извършва беззакония; настоятелно призовава суданските власти да спомогнат без повече да отлагат за разгръщане на смесени международни войски на Африканския съюз и на ООН в региона и призовава за установяването на начална дата на разполагане;

34.  Изразява съжаление от факта, че според източници на ООН, през последните шест месеца, 30 лагера на неправителствени организации и на ООН са били директно атакувани от въоръжени групировки и дванадесет сътрудници са били убити;

35.  Призовава всички участници в конфликта да разберат дълга си да спазват принципите на хуманитарното право и да гарантират пълен, безопасен и безпроблемен достъп на хуманитарните работници до всички нуждаещи се в Дарфур, както и да гарантират доставките на хуманитарни помощи и по-специално за вътрешно разселените лица;

36.  Призовава за прилагане и изпълнение на режима за санкции на Съвета за сигурност на ООН, посредством целенасочени икономически санкции, в това число и забрани за пътуване и замразяване на имущество, както и заплаха от ембарго върху петрола; призовава да се достави необходимото оборудване за прилагане на забранената за полети зона над Дарфур, установена с Резолюция 1591 (2005) на Съвета за сигурност на ООН;

37.  Подчертава необходимостта и призовава за бързото изпълнение на решението на правителството на Судан и на ООН, относно разполагането на смесени сили на Африканския съюз и ООН, за да се засили сигурността и да се подобри защитата на цивилни граждани;

38.  Настоятелно призовава международната общност, по-специално Обединените нации, ЕС и неговите държави-членки, Съединените щати, Китай, Лигата на арабските държави и Африканския съюз, да свика отново мирни преговори за подобряване на съдържанието на мирното споразумение за Дарфур, така че то да бъде приемливо за всички страни и да подобри "собствеността" на страните върху споразумението;

39.  Подчертава факта, че евентуален неуспех в решаването на конфликта в Дарфур ще доведе до сериозни последствия не само за страните от региона на Източна Африка, но и за други, относително стабилни части на африканския континент, и по-специално Централна Африка и региона на Великите езера;

40.  Настоятелно призовава международната общност да не се фокусира върху конфликта в Дарфур до степен, изключваща други конфликтни ситуации в Судан, и по-специално да признае крехкостта на мира в южен Судан, произтичаща от извършения бавен напредък в прилагането на всестранното мирно споразумение и сериозния риск от дестабилизация вследствие на напрежението по оста север-юг, междуплеменните конфликти и широко разпространеното притежание на оръжия в обществото;

Сомалия

41.  Осъжда чуждестранната намеса в Сомалия и призовава етиопското правителство да оттегли своите военни части от страната; подкрепя изпращането на мироопазващи части от Африканския съюз, включително в рамките на политическо споразумение между страните на конфликта, което се изразява в съставяне на правителство на националното единство, способно да ангажира тази част от ислямските трибунали, която е отворена към мирния процес и помирението, както и водачите на групировки, които не участват в съществуващото правителство;

42.  Застъпва мнението, че мироопазващата операция на АС в Сомалия (AMISOM) трябва да бъде в поставена в рамките на по-широк политически процес, подкрепян на населението, да бъде с ясно формулирани мандат, цели и задачи, добър капацитет, ясни цели и стратегия за изтегляне;

43.  Приветства подкрепата на ЕС за AMISOM, но подчертава, че тази подкрепа трябва да бъде обусловена от всеобхватен политически диалог със сомалийските власти и помирение, като се обърне неотложно внимание на предизвикателствата, свързани с помирението, институционалното изграждане и осигуряването на мир за сомалийския народ;

44.  Подчертава централната роля на всеобхватния политически диалог, който ще доведе до помирение и възстановяване на страната; приветства ангажимента на преходното федерално правителство (ПФП) на Сомалия за свикване на помирителна конференция (Конгрес за национално помирение) с широко участие на племенни, религиозни и граждански общности, представители на стопанските среди и политически ръководители; подчертава, че пътят напред е създаване на надеждно правителство, в което участват представители на всички заинтересовани страни;

45.  Призовава за преоценка на ролята на Международната контактна група за Сомалия, която включва ЕС, Италия, Швеция, Обединеното кралство, ООН, Междуправителствения орган по развитие към АС, Лигата на арабските държави, Норвегия, Съединените щати, Кения и Танзания, създадена през май 2006 г. като форум за координиране на действията на международната общност в Сомалия, с цел да се съсредоточат усилията върху въпросите на управлението и институционалното изграждане, хуманитарната помощ за изселени лица и население в нужда, и върху подобряване на регионалната стабилност и сигурност;

46.  Призовава ПФП на Сомалия да сложи край на извънредното положение и да възстанови на поста си председателя на парламента, като необходимо условие за изграждане на процеса на национално помирение;

47.  Подчертава спешната необходимост за ПФП да установи представителни власти за ключовите общини, включително Могадишу и Кисмайо, за да осигури политическата стабилност и краткосрочното управление на местната сигурност, и да се откаже от насилственото разоръжаване, най-вече в Могадишу, като вместо това преговаря за доброволно разоръжаване;

48.  Счита, че искането на Сомалиленд за независимост трябва да бъде разгледано в контекста на всеобхватната програма за сигурност в Сомалия;

Етиопия

49.  Призовава Съвета и Комисията да приложат натиск спрямо правителството на Етиопия да съобщи общия брой на задържаните лица в страната, да разреши посещения от представители на Международния комитет на Червения кръст и да осигури на всички задържани достъп до техните семейства, правна защита и всякакъв вид медицински грижи, които изисква здравословното им състояние, както и да освободи незабавно и безусловно всички политически затворници, т.е. журналисти, профсъюзни активисти, активисти за правата на човека и обикновени граждани и да изпълни задълженията си по отношение на правата на човека, принципите на демокрацията и правовата държава;

50.  Призовава Етиопия да приеме демаркацията и определянето на границите съгласно указанията на Граничната комисия на ООН;

Еритрея

51.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да предприемат действия по освобождаването на всички политически затворници от правителството на Еритрея, изправяне на затворниците с конкретни обвинения пред бърз и справедлив процес и разкриване местонахождението на лицата, задържани в тайни затвори;

52.  Насърчава президента на Еритрея да поддържа чести контакти с представителите на ЕС и посланиците на различни държави-членки в Еритрея;

Уганда

53.  Призовава Съвета и Комисията да подпомагат мирния процес в северна Уганда, който изисква от всички страни по конфликта да демонстрират реална и трайна ангажираност с мирния процес, да спазват споразумението за прекратяване на враждебните действия и да прекратят враждебната и разпалваща конфликти пропаганда;

54.  Призовава за започване на истински процес на помирение, при който отговорните за военни престъпления да бъдат признати за такива; подчертава централната роля на Международния наказателен съд за изправянето на подсъдимата скамейка на лицата, обвинени в извършването на военни престъпления; призовава Съвета и Комисията да подкрепят местните процеси за алтернативно правосъдие и помирение в северна Уганда, както и между жителите на Севера и останалата част от страната;

o
o   o

55.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки на Европейския съюз и на Организацията на обединените нации, на Африканския съюз и на Междуправителствения орган по развитие.

(1) OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (2) OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (3) OВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (4) Приети текстове, P6_TA(2007)0052. (5) Приети текстове, P6_TA(2006)0387. (6) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 320. (7) OВ C 133 E, 8.6.2006 г., стр. 96. (8) OВ C 140 E, 9.6.2005 г., стp. 153. (9) Приети текстове, P6_TA(2006)0322. (10) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 316. (11) В EAC членуват Уганда, Кения и Танзания. (12) В COMESA членуват всички страни от региона на Африканския рог с изключение на Сомалия. (13) Инициативата за басейна на р. Нил включва Бурунди, ДР Конго, Египет, Еритрея, Етиопия, Кения, Руанда, Судан, Танзания и Уганда. (14) Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на съвета от 18 декември 2006 г. за създаването на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).