Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, подписан в Рим на 25 март 1957 г. ("Договора за Евратом"),

–   като взе предвид преамбюла на Договора за Евратом, припомнящ първоначалната му цел за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Евратом) "създаваща условия, необходими за развитието на мощна ядрена енергетика, която ще осигури обширни енергийни ресурси, ще доведе до модернизация на технологичните процеси и ще допринесе чрез многостранното й прилагане за благосъстоянието на народите",

–   като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности, и по-специално преюдициалното му заключение от 14 ноември 1978 г.(1), решението му от 22 април 1999 г.(2) , и решението му от 10 декември 2002 г.(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено "Енергийна политика за Европа" (COM(2007)0001),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Индикативна ядрена програма, представена за становище на Европейския икономически и социален комитет на основание член 40 от Договора за Евратом" (COM(2006)0844),

–   като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2006 г. относно Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика - Зелена книга(4),

–   като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз(5),

–   като взе предвид позицията си от 14 декември 2006 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на инструмент за подпомагане на ядрената безопасност и сигурност(6),

–   като взе предвид Директива 2006/117/Евратом на Съвета от 20 ноември 2006 г. относно надзора и контрола върху превоза на радиоактивни отпадъци и ядрено гориво(7),

–   като взе предвид Решение 2006/970/Евратом на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности в областта на ядрените изследвания и обучение (2007–2011 г.)(8),

–   като взе предвид Регламент (Евратом) № 1908/2006 на Съвета от 19 декември 2006 г. за определяне на правилата за участие на предприятия, изследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия и за разпространението на резултатите от изследванията (2007–2011 г.)(9),

–   като взе предвид Решение 2006/976/Евратом на Съвета от 19 декември 2006 г. относно Специфичната Програма за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности в областта на ядрените изследвания и обучение (2007-2011 г.)(10),

–   като взе предвид Решение 2006/977/Евратом на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специфичната Програма, която трябва да бъде осъществена чрез преки действия на Съвместния изследователски център на основание Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности в областта на ядрените изследвания и обучение (2007–2011 г.) (11),

–   като взе предвид позицията си от 16 ноември 2005 г. относно предложението за регламент на Съвета относно прилагането на протокол № 9 относно атомната електроцентрала в Бохунице V1 в Словакия, приложен към Акта относно условията на присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия(12),

–   като взе предвид резолюцията си от 16 ноември 2005 г. относно използването на финансовите ресурси, предназначени за закриване на атомни електроцентрали(13),

–   като взе предвид разискванията на публичното изслушване по този въпрос, проведено от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на 1 февруари 2007 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по конституционни въпроси (A6-0129/2007),

А.   като има предвид, че макар Договорите да бяха нееднократно подлагани на цялостна ревизия, с оглед на новите потребности и предизвикателства, Договорът за Евратом бе изменен само веднъж в своята 50-годишна история (14), като същевременно основните му разпоредби и съдържание останаха непроменени;

Б.   като има предвид, че въпреки, че Договорът за Евратом претърпя само незначителни промени през последните 50 години, през същия период той предизвика създаването на значителен обем вторично законодателство и стана предмет на множество съдебни решения, постановени от Съда на Европейските общности, които, например, разшириха значително първоначалния обхват на Договора за Евратом;

В.   като има предвид, че Договорът за Евратом въведе строги стандарти за безопасност при работа с радиоактивни горивни елементи и отпадъци в Европейския съюз, установява единни стандарти за безопасност за защита на общественото здраве и здравето на работниците, както и процедури за прилагането на тези стандарти, и се противопоставя на разпространението на ядрени материали за военни цели;

Г.   като има предвид, че Договорът за Евратом предлага изчерпателна и последователна правна рамка за използването на ядрена енергия в Европа при безопасни условия за благото на всички държави-членки;

Д.   като има предвид, че няколко държави-членки никога не са използвали възможността за развиване на ядрена енергетика, други провеждат активна политика на поетапното &igravecy; преустановяване, а трети продължават да подкрепят ядрения си отрасъл;

Е.   като има предвид, че в своя проект на Договор за създаване на Конституция за Европа (Конституционният договор) Конвентът предложи отделянето на Договора за Евратом от правната структура на бъдещата Конституция; като има предвид, че Конвентът, в процеса на своята работа относно бъдещето на Европейския съюз и подписването на Конституционния договор, запази разпоредбите на Договора за Евратом в настоящия им вид под формата на приложен протокол;

Ж.   като има предвид, че Германия, Ирландия, Австрия, Унгария и Швеция приложиха към Конституционния договор декларация, според която основните разпоредби на Договора за Евратом се нуждаят от актуализиране и призоваха "възможно най-скоро" да бъде свикана конференция за ревизия;

З.   като има предвид, че последният кръг на разширяването увеличи многообразието в Европейския съюз в областта на ядрената енергетика и нуждата от действие на Общността в ядрената сфера;

И.   като има предвид, че 50-та годишнина на Договора за Евратом предоставя на Парламента възможност да разгледа съдържанието и значението му и да изрази загрижеността си, че основните разпоредби на Договора за Евратом не са изменяни от влизането му в сила преди 50 години;

Й.   като има предвид, че размислите за трайността на Договора за Евратом са неразривно свързани със следваните от Комисията цели за европейска политика за по-безопасна, по-устойчива и по-конкурентоспособна форма на енергия, която да подпомага борбата с измененията на климата, както бе изложено неотдавна в цитираното по-горе съобщение на Комисията от 10 януари 2007 г.;

50 години Договор Евратом

1.  Подчертава, че от 1957 г. насам и подписването на Договора за Евратом, Европейският съюз стана световен лидер в ядрената индустрия и едно от главните действащи лица в ядрените изследвания в областта на контролираното термоядрено разпадане и синтез; отбелязва, че европейската индустрия присъства в целия цикъл на ядрените горива и разви местни технологии, като някои от тях, например обогатяването чрез ултрацентрофугиране, са резултат от партньорства на европейско равнище;

2.  Отбелязва, че почти пълното контролиране на ядрения горивен цикъл от ядрената промишленост на Европейския съюз предлага на Съюза, в настоящия момент на дебат относно енергийната зависимост, гаранции за промишлена и технологична независимост, особено по отношение на обогатяването на горива;

3.  Припомня, че благодарение по-специално на Договора за Евратом, към края на 2006 г. ядрената енергетика произвеждаше от 152 реактора, разположени в 15 държави-членки, 32 % от електричеството в Европа, което представлява най-значимата част от невъглеродното производство на електроенергия в Европейския съюз и един от най-конкурентоспособните му източници, като съдейства за целите на енергийна политика за Европа, определени в цитираното по-горе съобщение на Комисията от 10 януари 2007 г.;

4.  Изтъква, че по отношение на борбата срещу измененията на климата, Комисията, в своята Зелена книга, озаглавена "По пътя към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки"(COM(2000)0769), оцени, че ядрената енергия би спестила повече от 300 милиона тона емисии на CO2 през 2010 г., "равняващи се на емисиите на въглероден двуокис, произведени от около 100 милиона автомобила"; припомня, че в приложение І към съобщението си от 10 януари 2007 г. Комисията счита, че, след крайбрежните вятърни и малките водноелектрически централи, ядрената енергия е енергийният източник, който произвежда най-малко въглерод;

5.  Отбелязва, че страните – учредителки на Евратом са включили редица разпоредби, разпределени в десет глави, с цел да създадат строга рамка за развитието на ядрената енергетика в Общността, и че тези разпоредби все още се прилагат и непрекъснато се обогатяват с приемането на законодателство въз основа на Договора за Евратом и имат важен принос за безопасната експлоатация на ядрените съоръжения в Европа;

6.  Отбелязва, че консенсусът от 1957 г. относно ядрената енергия вече не съществува сред държавите-членки;

7.  Отбелязва, че изразените преди пет десетилетия в Договора за Евратом очаквания по отношение на ядрената енергия се промениха; отбелязва, че тези очаквания сега се отнасят повече до необходимостта от наличие, под формата на Договора за Евратом, на стабилна правна рамка за управление на контрола на използването на ядрената енергия в Европейския съюз и за осигуряване на рамка за интегриране в Европейския съюз на страните, които използват ядрена енергия, чрез транспониране на общностното право (acquis) в областта на Евратом; признава, че някои съществени глави в Дял II от Договора за Евратом предоставиха възможност за защита на обществеността, работниците и околната среда от йонизиращата радиация (Глава (III), за развитие на изследванията в областта на управлението на отпадъците и сигурността на електроцентралите (Глава I) и за прилагане на контрол за безопасност по отношение на делящи се материали в Европа (Глава VII);

8.  Припомня, че първоначално изследователски дейности бяха развити най-напред в рамките на Договора за Евратом (глава І) и че това доведе до създаването на Съвместния изследователски център – първата изследователска институция на ЕС; настоятелно призовава за включване на програма за атомни изследвания и развитие в общия бюджет на рамковата програма за изследвания, при съблюдаване на същия контрол и задължение за публична отчетност, както всички други програми за изследвания;

9.  Счита, че законодателството, разработено съгласно глава ІІІ от Договора за Евратом ( относно здравеопазването) трябва да остане отговорност на Европейския съюз, за да се гарантира, че основните стандарти за защита на работниците и на широката общественост се прилагат и разширяват, за да се включи и околната среда, и че то отчита по еволюционен начин резултатите от международни научни проучвания;

10.  Подчертава, че обхватът на това законодателство не се ограничава до регионите, в които функционират атомни централи, а включва и защитата на съседните държави-членки и страните извън Европейския съюз, благодарение на постоянните проверки относно изхвърлянето на радиоактивни отпадъци и на приемането на правила относно превозването на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, относно защитата на хранителната верига и относно спешните радиологични ситуации;

11.  Отбелязва, че глава IV от Договора за Евратом (относно инвестициите) бе създаден с цел получаване на подробна информация, на общностно равнище, относно инвестиционните проекти на държавите-членки;

12.  Въпреки това, отбелязва, че при публикуването на своите Индикативни ядрени програми (PINCs), Комисията не е оценила в действителност нуждите от инвестиции в ядрената област, по-специално по отношение на проблемите, свързани със сигурността на енергийните доставки, борбата срещу измененията на климата и конкурентоспособността на Европейския съюз в контекста на световния подем на ядрената промишленост;

13.  Въпреки това, приветства наличието на задължение в Договора за Евратом за предоставяне на подробна информация за ново инвестиране в ядрената област в Европа, като по този начин се дава възможност за създаване на цялостна картография на ядрените дейности в Европейския съюз, изискване, което е специфично за европейската ядрена промишленост;

14.  Счита, че съвместните предприятия (глава V от Договора за Евратом) биха били ценен инструмент за осъществяване на обществени политики, по-специално в областта на изследванията, в която този правен инструмент е бил използван многократно, по-специално с основаването през 1978 година на Общоевропейския торус (Joint European Torus) в Кулъм и, в по-близко време, – създаването на Европейския правен субект за осъществяване на проекта за Международен термоядрен експериментален реактор (ITER);

15.  Счита че, със създаването на агенция (глава VI), която да следи за доставките за потребителите в рамките на Съюза съгласно принципа за равен достъп до материалите, Договорът за Евратом разполага с инструмент, който е особено важен в настоящата ситуация на особена загриженост за сигурността на енергийните доставки;

16.  Счита, че контролът за безопасност (глава VII) представлява един от главните успехи в прилагането на Договора за Евратом и предоставя на Комисията средства да установява запасите и движението на ядрени материали в Европейския съюз;

17.  Отбелязва, че контролът за безопасност дава също така реална гаранция на страните – доставчици на ядрени материали по отношение на използването на тези материали в допълнение към контрола за неразпространение, упражняван от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

18.  Отбелязва, че на основание глава X от Договора за Евратом (относно външните отношения), присъединяването на Евратом към няколко международни конвенции, по-специално Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, е позволило на Общността да вземе участие в международните усилия по тези въпроси и да насърчава постигнатия значителен напредък в Европейския съюз;

19.  Припомня също, че на основание глава X от Договора за Евратом, Евратом е сключила множество споразумения за сътрудничество в областта на изследванията, участвала е в международни проекти като Международния форум за реактори от 4-то поколение относно бъдещи ядрени реактори, и е ръководила международните преговори по проекта ITER;

Институционален дебат

20.  Отбелязва, че основните разпоредби на Договора за Евратом не са изменяни от влизането му в сила на 1 януари 1958 г.;

21.  Потвърждава, че в съответствие с принципа на субсидиарност всяка държава-членка трябва сама да реши дали да разчита или не на ядрената енергия;

22.  Отбелязва, освен това, че от някои държави-членки, които напълно се противопоставят на ядрената енергетика, и които са се присъединили към Общностите (Европейската общност и Евратом), никога и по какъвто и да е начин не се е изисквало да развиват ядрена енергетика на територията си; съответно, отбелязва, че в продължение на много години се приемаше, че Договорът за Евратом, който насърчава ядрената енергетика, не налага никакво задължение, но установява правна рамка, която всички да използват;

23.  Подчертава, че Договорът за Евратом не представлява пречка за развитието на вътрешен пазар на електроенергия и, още по-малко, за свободното движение на стоки, хора и капитали; изтъква в тази връзка, че обикновеното законодателство, установено от Договора за създаване на Европейската общност (Договор за ЕО), се прилага и за дейностите в областта на ядрената енергетика и отбелязва, като пример, че движението на ядрени материали, оборудване и технологии в и извън Европейския съюз е уредено от правила относно надзора на стоки с "възможна двойна употреба", приети въз основа на търговската политика, установена в Договора за ЕО; допълва, че законодателството в областта на Евратом е подчинено на нормативните разпоредби за конкуренцията и държавните помощи, определени в Дял VI от Договора за ЕО; следователно заключава, че Договорът за Евратом в никакъв случай не представлява протекционистка рамка за ядрената енергетика;

24.  Отбелязва, че Договорът за Евратом предлага на страните, които са избрали ядрената енергетика, инструменти за нейното развитие (съвместни предприятия, подкрепа за научните изследвания и развитието, заеми Евратом), но обвързва предоставянето на тези инструменти с подробна правна рамка (относно здравеопазването, ядрената безопасност и доставките), с оглед създаване на гаранции за държавите-членки, които не са избрали този вид енергетика;

25.  Пропомня, че правната рамка на Евратом се прилага също, за благото на Общността, и спрямо държави-членки, които не произвеждат ядрена енергия, но имат на своя територия ядрени реактори за изследователски цели, и предлага на тези държави-членки инструменти (например рамкови програми за изследвания и развитие Евратом), позволяващи им да се възползват от финансиране, например в областта на медицинските изследвания;

26.  Счита, че, въпреки наличието на различни позиции относно ядрената енергетика, разпоредбите на Договора за Евратом, които спомогнаха да се предотврати разпространението на ядрени материали и тези, които касаят здравето, безопасността и предотвратяването на радиологично заразяване, са извънредно полезни и следва внимателно да се координират с разпоредбите на Договора за ЕО относно здравето и безопасността;

Празноти

27.  Изразява съжаление, че разрастването на правомощията на Парламента, и по-специално тяхното разширяване, така че да обхванат процедурата на съвместно вземане на решение за приемането на по-голямата част от европейското законодателство от, не бе взето предвид в Договора за Евратом; счита, че въпреки техническия характер на Договора за Евратом, Парламентът има право на официално участие в изготвянето на текстове, чието правно основание е Договорът за Евратом;

28.  Счита за доказателство за неприемлив демократичен дефицит факта, че Парламентът е почти напълно изключен от законодателния процес на Евратом и че се извършва консултиране с него, като всичко се ограничава до това, само по една от десетте глави на Договора за Евратом;

29.  Въпреки това отбелязва, че по силата на междуинституционално споразумение, Парламентът е приобщен към преговорите относно седмата рамкова програма на Евратом за дейности в областта на ядрените изследвания и обучение (2007 г. до 2011 г.) (7-ма рамкова програма на Евратом); отбелязва също, че в контекста на документите последно разглеждани в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент (7-ма рамкова програма на Евратом, директива относно превози на радиоактивни отпадъци и отработено гориво, Инструмента за ядрено сътрудничество и т.н.), въпреки че процедурата предвижда само консултиране с Парламента, измененията, предложени от Парламента по текстовете на Евратом, редовно се вземат под внимание от Съвета, изцяло или отчасти; въпреки това, не смята, че това може да се счита за достатъчно;

30.  Подчертава значението на член 203 от Договора за Евратом в смисъл, че той предлага гъвкавост, както в случая със създаването на Инструмента за ядрено сътрудничество, за предприемане на законодателни инициативи, които не са били първоначално предвидени в Договора за Евратом; счита, че е необходимо да се проучи как биха могли да се използват разпоредбите на член 203 за разработване на нови инициативи и, по възможност, за внасяне на корекции в Договора за Евратом;

31.  Изразява съжаление от липсата на законодателен сборник на хармонизирани стандарти за ядрена безопасност, управление на радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали с реална добавена стойност, по-конкретно в сравнение със съществуващата международна рамка, в областта на ядрената безопасност, управлението на радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали;

32.  Приканва Комисията да вземе пример от опита, придобит от прилагането на конвенциите, регулирани от МААЕ (Конвенция за ядрена безопасност и Единна конвенция за безопасност при управление на отработено ядрено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци), и да вземе предвид оценките на най-напредналите национални практики в областта на управлението на радиоактивните отпадъци, направени от Агенцията за ядрена енергетика към ОИСР (NEA); отбелязва, че съгласуваните инициативи, например проведените от Асоциацията на западноевропейските ядрени регулаторни органи (WENRA), целящи да развият съвместен подход към ядрената безопасност, могат да способстват за създаване на основа за законодателство;

33.  Отбелязва, че, както бе потвърдено от гореспоменатото решение на Съда по Дело С-29/99 Комисията с/у Съвета, Комисията има правомощия в областта на ядрената безопасност съгласно Договора за Евратом и е оправомощена да прави предложения в тази област;

Насоки за бъдещето

34.  Счита, че Договорът за Евратом, въпреки своите несъвършенства, остава за момента абсолютно необходима правна рамка, както за държавите-членки, желаещи да развиват своята ядрена промишленост, така и за държавите-членки, които просто желаят да се ползват от защитен правен арсенал за себе си, за своето население и за своята околна среда;

35.  Отново отправя призив за свикването на междуправителствена конференция, която да извърши цялостна ревизия на Договора за Евратом, да отмени остарелите разпоредби на този договор, да запази регулаторния режим на ядрената промишленост на равнището на ЕС, да преразгледа останалите разпоредби с оглед на една осъвременена и дългосрочна политика в областта на енергетиката и да включи актуалните разпоредби в отделна глава по въпросите на енергетиката;

36.  Изтъква, че разпоредбите на Договора за Евратом са в основата на дебата по въпроси на промишлеността, във връзка с Лисабонската стратегия, и въпроси на енергетиката (по-специално от гледна точка на доставките), в момент, когато Европейският съюз се стреми да определи Европейски енергиен комплекс, който да е нисковъглероден, конкурентоспособен и, доколкото е възможно, "домашно отгледан";

37.  В тази връзка отново подчертава, че понастоящем ядрената енергетика предоставя 32 % от електричеството на Европейския съюз и е разглеждана от Комисията, в нейното Съобщение от 10 януари 2007 г., като един от главните източници на енергия в Европа, които не съдържат CO2, и третият най-евтин енергиен източник в Европа, без да се включват разходите, свързани с CO2; поради което счита, че Европейският съюз трябва да защитава, зачитайки Договора за Евратом, водещата си позиция в промишлеността и технологиите в контекста на силния възход на други енергийни участници, чувствително засилващи ядрената си дейност (Русия, САЩ) и появата на нови участници на световно равнище в областта на ядрената енергетика (Китай и Индия), бъдещи конкуренти на Европейския съюз в средносрочен план;

38.  Счита, че липсата на правната рамка, осигурена от Договора за Евратом би довела до повторна национализация на ядрената политика в Европа, което би било отстъпление от достиженията на правото на Общността и би породила опасност от правна несигурност за всички 27 държави-членки;

39.  Призовава да се спазват принципите на лоялна конкуренция и равнопоставеност на различните енергийни източници;

40.  Счита, че заличаването на една или повече глави от Договора за Евратом или прехвърлянето на някои разпоредби в Договора за ЕО би нарушило баланса на Договора за Евратом като цяло, като отслаби надзора върху ползването на атомна енергия в Европа; добавя, че липсата на последователна правна рамка би усложнила неимоверно възприемането на достиженията на Евратом от бъдещи държави-членки;

41.  Счита, че наблюдението върху използването на атомната енергия в Европа, с оглед на много специфичните характеристики на този енергиен източник, изисква запазване на специално предназначена правна рамка, каквато е Договорът за Евратом, който в продължение на 50 години доказва ползата от всичките си разпоредби; добавя, че неговото частично включване в една хипотетична глава "Енергия" в Договора за ЕО би отслабило цялостния правен надзор върху ядрената енергетика в Европа и би отстранило процедурите за специфичен контрол над ядрената енергетика, които днес се съдържат в Договора за Евратом;

42.  Въпреки това, счита, че Договорът за Евратом се нуждае от известно реформиране;

43.  Счита, че независимо от възможността да се извършат краткосрочни приспособявания, е необходимо всеобхватно преразглеждане на Договора за Евратом, за да се компенсира демократичният дефицит и общите въпроси за сигурността и безопасността да се поставят в центъра на ядрените дейности на Съюза и неговите държави-членки;

44.  Призовава за ревизиране на процедурите за вземане на решения, включени в Договора за Евратом, което би позволило прякото приобщаване на Парламента към законодателните процедури в ядрената област и би му позволило постигането на по-голяма прозрачност и пълно приобщаване на гражданите на Съюза; поради това призовава Съвета и Комисията да разгледат проблема с демократичния дефицит в Договора за Евратом и да разширят обхвата на процедурата на съвместно вземане на решения спрямо законодателството, прието въз основа на Договора;

45.  Счита, че тези промени могат да бъдат извършени на основание член 203 от Договора за Евратом, без това да наруши общата структура и съдържание на Договора; приканва Съвета да проучи тази възможност;

46.  Изтъква, че в контекста на необходимостта от адаптиране на европейската енергийна политика и удължаване на работния живот на електроцентралите е налице неотложна необходимост от изработване на силно законодателство и приемане на конкретни мерки на общностно равнище в областите на ядрената безопасност, управлението на радиоактивните отпадъци и закриването на ядрени съоръжения, както и да се предприемат мерки, с които да се гарантира възможно най-голямо внимание и подкрепа за изследователската и развойна дейност, която допринася за безопасното използване на атомната енергия; приканва Комисията да преразгледа съответните проекти на законодателното си предложение и да внесе нови предложения за директиви относно безопасността на ядрените съоръжения, управлението на отпадъци и затварянето и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, като се вземе предвид принципът "замърсителят плаща";

47.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да проучат бързо този въпрос и да работят по него в тясно сътрудничество с Парламента;

48.  Приканва да се разработят програми за инструктаж и обучение в ядрената област на европейско равнище, както и мерки за осигуряване на финансиране на амбициозни програми за изследвания, така че да се даде отговор на предизвикателствата в областите на ядрения разпад (безопасност, управление на отпадъците, бъдещи реактори) и на радиационната защита и да се осигури необходимата поддръжка на съответните мощностии човешки ресурси с цел възможността за ядрена енергетика да се запази открита въз основа на устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост;

49.  Призовава за европейски координационен механизъм на най-добрите национални практики за предпазване на работниците и обществеността от радиация, за да се допълни вече постигнатата от Договора за Евратом хармонизация в този сектор;

50.  Насърчава настойчиво Комисията да изработва редовно, както е предвидено в Договора за Евратом, индикативни ядрени програми за инвестиции за производствени и инвестиционни цели в ядрената сфера, в контекста на засилващата се в световен мащаб конкуренция в този сектор, които да вземат под внимание и целите за намаляване на емисиите на парникови газове; в тази връзка отбелязва, че употребата на всички други енергийни източници също е въпрос от компетентност на национално равнище, но все пак са определени цели (понякога дори задължителни) и на общностно равнище, какъвто е случаят с възобновяемите енергийни източници;

51.  Приканва Съвета, като има предвид целите за сигурност на доставките и намаляване на емисиите на CO2, да определи съгласувана политика, която да насърчава инвестициите в пълно съответствие с изискванията за безопасност, като има за цел удължаването на живота и подобряването на работата на съществуващите реактори, както и инвестирането в нови мощности;

52.  Отбелязва инициативата на Съвета за предвиждане създаването на Европейска група на високо равнище за ядрената сигурност и безопасност и управлението на отпадъците;

53.  Приветства инициативата за учредяване на Европейски ядрен форум с цел улесняване на дебат на високо равнище, с участието на политици, представители на промишлеността и гражданското общество;

54.  Призовава за възобновяване на ролята на Агенцията за доставки на Евратом и за използване в пълен обем на правомощията, които са й предоставени от Договора за Евратом; счита, че тази роля трябва да бъде разглеждана не толкова от гледна точка на липсата на уран, колкото от гледна точка на конкурентоспособността и сигурността на доставките, включително доставката на обогатено ядрено гориво; счита, че разпоредбите на Договора за Евратом й предоставят възможността да бъде истински наблюдател на енергетиката в ядрената област, и насърчава, в този смисъл, настоящия размисъл за подобряване на статута на Агенцията за доставки на Евратом;

55.  Приканва към продължаване на интензивното международно сътрудничество, на което Договорът за Евратом постави основите, и призовава към непрекъснато укрепване на сътрудничеството с МААЕ за избягване на излишното припокриване на съответните действия на тази агенция и на Евратом, както и за осигуряване на възможно най-високата степен на защита в областите на радиационна защита, ядрена безопасност и неразпространение на ядреното оръжие;

56.  Приканва към продължаване на високо равнище на международното сътрудничество в областта на изследователските и развойни дейности, като например по проекта ITER или в рамките на Международния форум за реактори от 4-то поколение;

o
o   o

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) Преюдициално заключение по Дело 1/78, ССП 1978 г., стр. 2151. (2) Дело C-161/97, Kernkraftwerke Lippe-Ems Gmbh с/у Комисията на Европейските общности, ССП 1999 г., стр. I-02057. (3) Дело C-29/99, Комисия на Европейските общности с/у Съвета на Европейския съюз, ССП 2002 г., стр. I-11221. (4) Приети текстове, P6_TA(2006)0603. (5) ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 112. (6) Приети текстове, P6_TA(2006)0599. (7) ОВ L 337, 5.12.2006 г., стр. 21. (8) OJ L 400, 30.12.2006, p. 60. Corrected by OJ L 54, 22.2.2007, p. 21. (9) OJ L 400, 30.12.2006, p. 1. Corrected by OJ L 54, 22.2.2007, p. 4. (10) OJ L 400, 30.12.2006, p. 404. Corrected by OJ L 54, 22.2.2007, p. 139. (11) OJ L 400, 30.12.2006, p. 434. Corrected by OJ L 54, 22.2.2007, p. 149. (12) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 108. (13) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 117. (14) Посредством Договора за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г.