Законодателна резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение на Съвета относно позицията на Общността във връзка с проекторегламента на Икономическата комисия на ООН за Европа относно одобрението на разделителни системи, предназначени да предпазват пътниците от разместване на багажи, доставяни в допълнение към оригиналното оборудване на превозни средства (11523/2006 – C6-0346/2006 – 2006/0035(AVC))

P6_TA(2007)0011 A6-0473/2006

(Процедура на одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (11523/2006)(1),

–   като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Решение на Съвета 97/836/ЕО (C6-0346/2006)(2),

–   като взе предвид член 75, параграф 1 и член 43, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия (A6-0473/2006),

1.  Дава своето одобрение за проекторешението на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1) Все още непубликувано в ОВ. (2) Решение на Съвета 97/836/ЕО от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания ("Ревизирано споразумение от 1958 г.") (ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78).

Законодателна резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение на Съвета относно позицията на Общността във връзка с проекторегламента на Икономическата комисия на ООН за Европа относно одобрението на моторни превозни средства по отношение на предното зрително поле на водача на моторното превозно средство (11522/2006 – C6-0347/2006 – 2006/0041(AVC))

P6_TA(2007)0012 A6-0472/2006

(Процедура на одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (11522/2006)(1),

–   като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Решение на Съвета 97/836/ЕО(2) (C6-0347/2006),

–   като взе предвид член 75, параграф 1 и член 43, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия (A6-0472/2006),

1.  Дава своето одобрение за проектрешението на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1) Все още непубликувано в ОВ. (2) Решение на Съвета 97/836/ЕО от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания ("Ревизирано споразумение от 1958 г.") (ОВ L 346, 17.12.1997  г., стр. 78).

Законодателна резолюция на Европейския парламент относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Споразумение за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Република Корея (COM(2006)0422 – C6-0438/2006 – 2006/0141(CNS))

P6_TA(2007)0013 A6-0470/2006

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2006)0422)(1),

–   като взе предвид проектоспоразумението относно сключването на споразумение за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Република Корея,

–   като взе предвид член 170 и член 300, параграф 2, алинея първа от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея 1 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се консултира с Парламента (C6-0438/2006),

–   като взе предвид член 51 и член 83, параграф 7, от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0470/2006),

1.  Одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя Председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията, и на парламентите на държавите-членки и на Република Корея.

(1) Все още непубликувано в ОВ.

Резолюция на Европейския парламент относно включването на устойчивостта в политиките на сътрудничество за развитието (2006/2246(INI))

P6_TA(2007)0014 A6-0474/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 177, 178, 179, 180 и 181 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид подновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет в Брюксел на 15-16 юни 2006 г., и предходната стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет в Гьотенбург през 2001 г., както и външните измерения на стратегията, добавени от Европейския съвет в Барселона през 2002 г.,

–   като взе предвид Плана за прилагане от Йоханесбург, приета от Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие (ССВУР) през 2002 г.,

–   като взе предвид Програма 21, приета на Конференцията на Организацията на обединените нации (ООН) за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г.,

–   като взе предвид Споразумението за партньорство, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. от членовете на групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга(1), и по-специално членове 19, 23 и 32 от него,

–   като взе предвид Декларацията на хилядолетието, приета от Генералната асамблея на ООН през 2000 г., Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), установени в нея и Доклада на ООН от 2005 г., озаглавен "Инвестиране в развитието",

–   като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г. и Форума на високо равнище в Париж,

–   като взе предвид постигнатия през 2002 г. консенсус от Монтерей, приет на Конференцията на ООН за финансирането за развитие,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Помощта на ЕС: повече, по-добри и по-бързи резултати" (COM(2006)0087), и основаващите се на него заключения на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 11 април 2006 г.,

–   като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз: "Европейският консенсус" ("Европейският консенсус за развитие")(2), подписана на 20 декември 2005 г.,

–   като взе предвид стратегията на ЕС "ЕС и Африка: към стратегическо партньорство", приета от Европейския съвет в Брюксел на 15-16 декември 2005 г. и съобщението на Комисията, съдържащо предложение за "Партньорство ЕС-и Карибите за растеж, стабилност и развитие" (COM(2006)0086),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Относно прегледа на стратегията за устойчиво развитие: Платформа за действие" (COM(2005)0658),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Преглед през 2005 г. на стратегията на ЕС за устойчиво развитие: първоначален преглед и бъдещи насоки" (COM(2005)0037) и приложението към него (SEC(2005)0225)),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Последователност на политиката за развитие: ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие" (COM(2005)0134),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Политика за управление на водите в развиващите се страни и приоритети за сътрудничество на ЕС за развитие" (COM(2002)0132),

–   като взе предвид Инициативата на ЕС за водата, предприета на ССВУР в Йоханесбург през 2002 г.,

–   като взе предвид Европейската енергийна инициатива, приета на ССВУР, и съобщението на Комисията, озаглавено "Относно бъдещото развитие на енергийната инициатива на ЕС и условията за създаване на енергиен фонд за страните от АКТБ" (COM(2004)0711),

–   като взе предвид споразуменията за икономическо партньорство между ЕС и шестте региона на страните от АКТБ, които трябва да влязат в сила през 2008 г.,

–   като взе предвид Работната програма от Доха, приета от Генералния съвет на Световната търговска организация (СТО) на 2 август 2004 г.,

–   като взе предвид доклада относно 14-ата сесия на Комисията на ООН за устойчиво развитие от 22 април 2005 г. и 1-12 май 2006 г.,

–   като взе предвид съобщението от г-н Almunia до членовете на Комисията, озаглавено "Показатели за устойчиво развитие за наблюдение на прилагането на стратегията на ЕС за устойчиво развитие" (SEC(2005)0161),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Стратегия на ЕС за Африка: към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка" (COM(2005)0489),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие - финансиране за развитие и ефективност на помощите" (COM(2005)0133),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие: приносът на Европейския съюз" (COM(2005)0132),

–   като взе предвид публикацията на Конференцията на ООН по търговия и развитие, озаглавена "Икономическото развитие в Африка - преосмисляне на ролята на преките чуждестранни инвестиции" от 2005 г.,

–   като взе предвид Икономическия доклад за Африка от 2004 г., озаглавен "Отключване на търговския потенциал на Африка", изготвен от Икономическата комисия на ООН за Африка,

–   като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР) от 2001 г., озаглавен "Ръководни насоки на КПР: Стратегии за устойчиво развитие",

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено "Оценяване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие" от 28 април 2004 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Измененията на климата в контекста на сътрудничеството за развитие" (COM(2003)0085),

–   като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен "Включване на съображения във връзка с околната среда в други политики - преглед на процеса от Кардиф" (COM(2004)0394),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Борбата с бедността в селските райони: политика и подход на Европейската общност към развитието на селските райони и устойчиво управление на природните ресурси в развиващите се страни" (COM(2002)0429),

–   като взе предвид обобщения доклад "Оценка на Регламенти № 2493/2000 и № 2494/2000 за околната среда и горите" от м. ноември 2004 г., поръчан от Звено "Оценка", действащо съвместно към Службата за сътрудничество EuropeAid, към Генерална дирекция "Развитие'и Генерална дирекция "Външни отношения",

–   като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета относно въвеждането на доброволна лицензионна схема FLEGT (прилагане на горското законодателство, управление и търговия) за внос в Европейската общност (COM(2004)0515),

–   като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен "Включване на околната среда в икономическото сътрудничество и сътрудничеството за развитие на ЕО" (SEC(2001)0609),

–   като взе предвид "Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия", 2000 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 януари 1999 г. относно стандартите на ЕС за европейските предприятия, осъществяващи дейност в развиващите се страни: към Европейски кодекс на поведение(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно малките и средни предприятия в развиващите се страни(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно ефективността на помощите и корупцията в развиващите се страни(5),

–   като взе предвид своите резолюции от 18 януари 2006 г. относно свързаните с околната среда аспекти на устойчивото развитие(6) и от 15 юни 2006 г. относно ревизираната стратегия за устойчиво развитие(7),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0474/2006),

A.   като има предвид, че устойчивото развитие, както е определено в доклада Brundtland от 1987 г. на Световната комисия по околна среда и развитие, означава задоволяване на нуждите на сегашното поколение без да се излага на риск способността на бъдещите поколения да посрещат собствените си нужди; като има предвид, че по-специално е необходимо да се опазва способността на земята да поддържа живота в цялото му разнообразие, да се зачитат ограниченията на природните ресурси на планетата и да се насърчават устойчивото производство и потребление с цел да се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на околната среда;

Б.   като има предвид, че идеята за устойчиво развитие е основна цел на ЕС от 1997 г. насам, когато беше включена като основен принцип в Договора и като такъв трябва да залегне във всички политики и дейности на ЕС;

В.   като има предвид, че идеята за устойчиво развитие не разглежда социалните, екологични и икономически въпроси като въпроси, които си противоречат едни на други, а по-скоро като въпроси, които са взаимозависими и взаимодопълващи се;

Г.   като има предвид, че една от ключовите цели на горепосочената подновена стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие е активно да подпомага устойчивото развитие по целия свят;

Д.   като има предвид, че сътрудничеството на ЕС за развитие е насочено към насърчаване на устойчивото икономическо, екологично и социално развитие на развиващите се страни и на гладкото и постепенно включване на развиващите се страни в световната икономика и към допринасяне за кампанията за ограничаване на бедността в развиващите се страни;

Е.   като има предвид, че продължаването на неустойчиви тенденции както в развитите, така и в развиващите се страни в много области като аграрни ресурси, транспорт, изменения на климата, рибарство, намаляване на биологичното разнообразие или потреблението на ресурси има преди всичко отрицателни последици върху бедните в развиващите се страни;

Ж.   като има предвид, че над 1 милиард души, предимно в най-слабо развитите страни (НСРС), живеят в крайна бедност с по-малко от 1 USD на ден, а между 1,5 и 3 милиарда души живеят под границата на бедността от 2 USD на ден;

З.   като има предвид, че всеки двама от трима бедни по света живеят в селски райони и зависят от природните ресурси за своето препитание(8), че горите осигуряват прехраната на 90 % от наброяващите над 1 милиард души, живеещи в крайна бедност(9) и че над 1 милиард души по света, предимно в бедни общности, зависят от рибата като източник на най-малко 30 % от животинските белтъчини, от които имат нужда(10);

И.   като има предвид, че потокът от Официална помощ за развитие (ОПР) към Африка е все още значително под нивото, достигнато през 1990 г., и е изчислено, че дефицитът е между 20-25 милиарда USD годишно;

Й.   като има предвид, че държавите-членки на ЕС са се ангажирали да постигнат целта за ОПР от 0,7 % от брутния национален доход (БНД) до 2015 г., а новите държави-членки ‐ да увеличат съотношението ОПР/БНД до 0,33 % до 2015 г.;

K.   като има предвид, че изкореняването на бедността може да доведе до устойчиви модели на потребление и управление на ресурсите в развиващите се страни само ако се основава на усилия, насочени към подобряване на нивото на образованието, здравеопазването и институционалния капацитет; като има предвид, че борбата с бедността може да даде положителни резултати само ако екологичните и природните ресурси се управляват по устойчив начин;

Л.   като има предвид, че съблюдаването на демократичните стандарти и изграждането и укрепването на прозрачни и ефикасни държавни институции, и особено на административен капацитет, са от решаващо значение за ефективния подход към икономическите, социални и екологични предизвикателства в развиващите се страни;

M.   като има предвид, че корупцията подкопава ефективността на помощите, като по този начин подкопава политиките на ЕС за развитие и съставлява сериозна пречка за развитието в страните партньори на ЕС;

Н.   като има предвид, че са необходими нови подходи, които да накарат пазарите да се стремят към постигане на устойчиво развитие, и че частният сектор следва да се стреми към реализиране на справедливи и устойчиви общества;

O.   като има предвид, че липсата на ефективни правни системи, както и на икономически права и права на интелектуална собственост представлява значителна пречка за изграждане на инвестиционен климат, който да ускори доброто икономическо развитие и оттам социалния напредък в много от НСРС;

П.   като има предвид, че добрите политики за развитие и значителните помощи за развитие са важни, но няма да доведат до никакви промени в устойчивото развитие, ако не бъдат превърнати ефективно в последователни действия за развитие в страните-бенефициери, които е необходимо да разпознаят и подходят по устойчив начин към възможностите и опасностите за околната среда;

Р.   като има предвид, че гореспоменатата публикация, озаглавена "Икономическото развитие в Африка - преосмисляне на ролята на преките чуждестранни инвестиции" показва, че обвързването на помощите с опазването на околната среда може ефективно да намали бедността;

С.   като има предвид, че незаконното сечене на дървета причинява щети на околната среда, коства на правителствата на развиващите се страни загуби от постъпления, възлизащи на милиарди долари, поощрява корупцията, подкопава принципа на правовата държава и доброто управление и финансира въоръжени конфликти;

Т.   като има предвид, че 2,6 милиарда души или около 40 % от населението на света нямат достъп до основни санитарни условия и като има предвид, че 1 милиард души използват източници на питейна вода, които не са безопасни;

У.   като има предвид, че продължаването на замърсяването, влошаването и изчерпването на природните ресурси може да доведе до ситуации на конфликт в много развиващи се страни;

Ф.   като има предвид, че икономиките на развиващите се страни са отслабени от колебанията на цените на енергията и страдат от липса на разнообразие на енергийни източници, като тези страни често изразходват значителна част от търговските си излишъци за внос на енергия, което влияе отрицателно върху стабилното развитие на икономиките на тези страни;

Х.   като има предвид, че засиленият растеж на населението е едно от предизвикателствата пред устойчивото развитие поради неправилната експлоатация на природните ресурси, което води до сериозно влошаване на състоянието на околната среда;

1.  Приветства факта, че горепосочената подновена стратегия на ЕС за устойчиво развитие отново поставя подпомагането на устойчивото развитие в целия свят като една от своите ключови цели;

2.  Приветства факта, че горепосоченият Европейски консенсус за развитие поставя като първостепенна и най-важна цел за сътрудничеството на ЕС за развитие изкореняването на бедността в контекста на устойчивото развитие;

3.  Счита, че подпомагането на устойчивия икономически растеж и изкореняването на бедността и същевременното гарантиране на опазването на околната среда са сред най-важните предизвикателства пред политиката на ЕС за сътрудничество за развитие и не могат да бъдат постигнати без определянето на социални и екологични цели, които да включват опазване на околната среда и справедлив достъп и разпределение на ползите от природните ресурси;

4.  Подчертава, че преминаването към по-справедлив достъп и разпределение на природните/енергийни ресурси е предпоставка за устойчиво развитие и съществен елемент на човешкото достойнство;

5.  Приветства включването в Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(11) на тематична програма за екологично и устойчиво управление на природните ресурси, включително енергията;

6.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че трите компонента на устойчивото развитие, а именно опазване на околната среда, социална справедливост и кохезия и икономически просперитет са правилно включени и приложени във всички политики на сътрудничество за развитие; приканва Комисията редовно да преразглежда този процес;

7.  Призовава за засилване на механизмите за наблюдение на напредъка за постигане на целите, включени в горепосочения план за прилагане от Йоханесбург и ЦХР, като по-сериозно ангажиране в полза на устойчивото развитие, гарантиране на интегрирането на икономическите, социални и екологични аспекти на устойчивото развитие и насърчаване на ролята на правовата държава и обществените институции и други;

8.  Припомня, че устойчивото развитие е пресечна точка, която изисква засилване на съгласуваността на политиките във всички сектори, за да се гарантира тяхното гладко функциониране;

9.  Подчертава, че са необходими повече усилия в борбата срещу съществуващите тенденции на неустойчиво развитие, особено срещу тези, които предизвикват емисии на парникови газове, изчерпването на рибните запаси и загубата на биологично разнообразие; що се отнася до последното, приканва всички заинтересовани участници да вземат подходящи мерки, с които действително да постигнат, до 2010 г., целта за обръщане на процеса на загубване на биологично разнообразие;

10.  Приканва Комисията да повиши усилията си за включване на загрижеността за околната среда, като например управлението на природните ресурси, в ключови области на политиката за развитие;

11.  Призовава Комисията да коригира начина, по който предоставя помощ, с цел той да бъде съобразен с националните стратегии за устойчиво развитие на страните, на които се предоставя тази помощ;

12.  Призовава ЕС да съветва развиващите се страни как да развият възможностите си за оценка на вуздействието върху околната среда на техните природни ресурси и политиките им за управление на ресурсите, които след това биха могли да бъдат приложени като част от програмите за сътрудничество с тези страни;

13.  Отново припомня решаващото значение на наблюдението върху въздействието на дейността на ЕС върху околната среда в световен мащаб, тъй като то доказва ангажираността на ЕС да подпомага устойчивото развитие в целия свят;

14.  Подчертава значението на опазването на биологичното разнообразие и предлага то да бъде добавено като нов ключов елемент в стратегията за устойчиво развитие или най-малкото да му бъде обърнато специално внимание в рамките на управлението на природните ресурси;

15.  Призовава Комисията да работи със страните от АКТБ за предотвратяване на нелегалното изхвърляне на токсични отпадъци както от местни, така и от международни оператори, установени и осъществяващи дейност в ЕС;

16.  Подчертава спешната необходимост да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към предизвикателствата на измененията на климата и да предприемат необходимите стъпки към засилена подкрепа на инвестициите в чисти и ефективни технологии в развиващия се свят; освен това признава спешната необходимост ЕС да изпълни и надмине целите си за намаляване на емисиите, за да подпомогне ограничаването на опасните изменения на климата, които биха оказали най-сериозно въздействие върху развиващите се страни и най-бедните;

17.  Призовава ЕС да предприеме необходимите мерки, за да помогне на нашите партньори сред развиващите се страни да спазят ангажиментите, които са поели по време на неотдавнашните световни преговори относно стратегията за устойчиво развитие и по-конкретно борбата с измененията на климата, от които техните народи ще пострадат първи (Киото, Монтерей, Доха, Йоханесбург);

18.  Насърчава разработката и разпространяването на алтернативни енергийни технологии и подчертава спешната необходимост от съществено увеличаване на световния дял на възобновяемите енергийни източници;

19.  Призовава Комисията да инициира проекти с европейски корпорации, специализирани в областта на възобновяемата енергия, които да подпомогнат и увеличат трансфера и експлоатацията на съобразени с околната среда източници на енергия за домашно и промишлено потребление в развиващите се страни;

20.  Подчертава, че инфраструктурите могат да бъдат съществен елемент от устойчивото развитие, ако отговарят на екологичните и социалните насоки и призовава Комисията да гарантира извършването и оповестяването на стратегически оценки на околната среда и оценки на въздействието върху околната среда за всяка програма и проект, получаващи финансова подкрепа от ЕС, и по-конкретно партньорството ЕС-Африка в областта на инфраструктурите, предложено от Комисията в съобщението до Съвета и Европейския парламент (COM(2006)0376), което ще осигурява подкрепа за трансгранични инфраструктурни проекти, които могат да помогнат да се запълнят празнините в регионалните инфраструктурни проекти и които - в съответствие с горепосочения Европейския консенсус за развитието - би трябвало да предоставят на всички държави-членки възможността да представят подходящи предложения за проекти, независимо от прекия принос;

21.  Отбелязва, че икономическата устойчивост на всички инфраструктурни проекти - и по целесъобразност съвместно с реформи в тарифните политики - следва да бъде гарантирана и че устойчивостта на околната среда не трябва да бъде застрашавана;

22.  Има предвид броя на трансграничните и споделени водни ресурси в Африка, уязвимостта на водните ресурси спрямо измененията на климата, прекомерното потребление и замърсяването; призовава Комисията да насърчи интегрираното управление на водните ресурси в рамките на партньорството ЕС-Африка в областта на инфраструктурите, за да се гарантира водното осигуряване, необходимо за благосъстоянието на хората и устойчивост на околната среда;

23.  Има предвид, че въздействието върху околната среда и социалното въздействие на големи инфраструктурни проекти може да бъде много силно; предлага критериите, разработени от Световната комисия по язовирите, които включват анализ на възможностите и обществено участие, да формират базата за вземане на решения, касаещи големи язовирни проекти;

24.  Призовава за увеличаване на дела на помощите за развитие за проекти, свързани с повишаване на осведомеността относно проблемите, свързани с околната среда и здравето;

25.  Изразява съжаление, че външните измерения на стратегията на ЕС за устойчиво развитие не са по-тясно свързани с проблеми на общественото здравеопазване като ХИВ/СПИН и туберкулозата; подчертава, че справянето с тези проблеми трябва да се извършва както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб;

26.  Подчертава, че участието на гражданското общество, НПО и особено на жените в дискусията и процеса на вземане на решения, касаещи устойчивото развитие, е жизненоважно за повишаване на осведомеността на обществото по този въпрос; набляга върху значението на образованието за култивиране на устойчиви екологични възможности за избор, особено сред по-бедното население;

27.  Призовава Комисията да подкрепи изграждането на капацитет и участието на местните общности и коренното население в развиващите се страни в достъпа, контрола и управлението на природните ресурси;

28.  Подчертава, че засиленото участие изисква прозрачност при предоставяне на съответната информация и подобрен достъп до документите на ЕС;

29.  Призовава за създаване на показатели за устойчиво развитие, които да се прилагат във връзка с политиките на ЕС за сътрудничество за развитие и за засилени механизми за отчетност и проследяване във връзка с биологичното разнообразие и екологичната устойчивост;

30.  Призовава за много по-сериозен ангажимент от страна на новите и стари държави-членки за постигане на целта за предоставяне на 0,7 % от съотношението ОПР/БНД за сътрудничество за развитие;

31.  Подчертава значението на постигането на съвместимост между многостранните договорености в областта на околната среда, като Протокола от Киото и рамките на СТО, особено по отношение на приложението на член XX от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), касаещ областите на общи изключения по отношение на мерки като: б) мерките, необходими за опазване на човешкия, животински или растителен живот или здраве; и ж) мерките, свързани с опазването на изчерпаемите природни ресурси, ако подобни мерки се прилагат ефективно съвместно с ограничения върху местното производство или потребление; потвърждава в тази връзка ролята на оценката на въздействието на търговските предложения върху устойчивостта на околната среда;

32.  Призовава САЩ, Китай и Индия да ратифицират Протокола от Киото и, заедно с ЕС, да поемат отговорност за устойчивото развитие в целия свят;

33.  Подчертава, че ЕС трябва да преразгледа вредното влияние на експортните субсидии върху развиващите се страни, и особено върху най-слабо развитите страни, и трябва да положи по-големи усилия за премахване на тези субсидии чрез международни търговски преговори;

34.  Потвърждава значението на опростяването на дълговете на тези най-слабо развити страни, чиито правителства зачитат принципите на правата на човека и доброто управление;

35.  Вярва, че Европейската мрежа за устойчиво развитие може да служи на държавите-членки като център за обмяна на опит и споделяне на най-добри практики, например чрез механизми за взаимна оценка;

36.  Вярва, че изграждането на постоянен консултативен и контролен орган за устойчиво развитие, в който да участват представители на държавите-членки и на гражданското общество и който да следи отблизо включването на тази идея в политиките и програмите на ЕС, със специален акцент върху сътрудничеството за развитие, ще бъде от голямо значение и ще е решаващо за оказване на подкрепа на вътрешноведомствената група на Комисията за включване на околната среда в сътрудничеството за развитие;

37.  Подчертава, че развитите страни би трябвало да заемат челно място при насърчаване на идеята за устойчиво развитие;

38.  Подчертава, че устойчивото развитие е съпътствано от устойчиви институции, което налага нуждата от ограничителни мерки, като обвързването на опростяването на дълга със зачитане на правата на човека и доброто управление; вярва, че това би могло да постави началото на динамика на взаимодействие между донорите и да съставлява сътрудничество за развитие на базата на принципите за равенство, партньорство и право на собственост;

39.  Подчертава значението на заздравяването на малките и средни предприятия (МСП) като ключов инструмент за насърчаване на развитието на околната среда и социалното и икономическо развитие в развиващите се страни; поради това призовава за повишени усилия, съвместно с властите на държавите партньори, при разработването на политики, програми и проекти в полза на развитието на МСП, осъществяващи дейност в съответствие с принципите на устойчивото развитие; отново отправя своето предложение за подкрепа и финансиране на регионални институции, насърчаващи МСП;

40.  Призовава държавите-членки на ОИСР да помогнат на развиващите се страни, като увеличат достъпа до необходимите инвестиционни потоци и пазари и чрез по-ефективни програми за сътрудничество за развитие;

41.  Насърчава акцентът върху БВП за измерване на напредъка на обществото да бъде уравновесен с равностойна загриженост за качествените аспекти на растежа, тъй като това е предпоставка за устойчиво развитие;

42.  Подчертава необходимостта от допълнителни мерки като устойчиви данъчни мерки и процедури за обществени поръчки, както и намаляване и постепенно премахване на субсидиите, които едновременно деформират търговията и нанасят вреда на околната среда;

43.  Призовава частния сектор в развиващите се и развитите страни да се адаптира и ангажира с корпоративни кодекси на поведение, които представят пред обществеността техния принос към целта за устойчиво развитие;

44.  Призовава Комисията редовно да контролира и отчита ефективността на Кодекса за поведение за европейските предприятия, действащи в развиващите се страни, по-специално с оглед на изпълнението на изискванията за устойчиво развитие;

45.  Приветства подхода на Комисията към популяризиране на въпросите на корпоративната социална отговорност (КСО) в международен мащаб; приканва обаче Комисията да направи въпроса за КСО още по-значим, като очертае по-обвързващи правила за европейските дружества, действащи в развиващите се страни, особено по отношение на основните стандарти на труд на Международната организация на труда (МОТ) и опазването на околната среда;

46.  Напомня на Комисията за необходимостта да основава своите програми за развитие на прозрачност и отчетност, тъй като корупцията в развиващите се страни често усилва негативно неустойчивите тенденции, например в такива области като незаконното изсичане на гори; и подчертава необходимостта от оказване на подкрепа за изграждане на независими антикорупционни наблюдатели в развиващите се страни, чрез разпределяне на достатъчно средства за такива проекти;

47.  Призовава Комисията да работи съвместно с държавите-членки за разкриване и изправяне пред правосъдието на лицата, виновни за вноса на незаконно изсечени дървета и дървени продукти, и да подкрепи държавите от АКТБ в дейности за спиране на търговията и пласмента на подобни стоки;

48.  Посочва отново значението на преките чуждестранни инвестиции за развиващите се страни и насърчава Комисията и държавите-членки да разработят своите политики за развитие по начин, който да води до подобряване на настоящото състояние на икономическите институции и инвестиционния климат в развиващите се страни;

49.  Счита, че местните власти в развиващите се страни не винаги са в състояние да предоставят финансовите средства, необходими за големи инвестиции в изграждането и поддръжката на инфраструктурните мрежи, например за водоснабдяване или осигуряване на санитарни условия, и поради това необходимият обем от финансиране може да се осигури само чрез допълнителен принос на частен капитал от публично-частни партньорства;

50.  Отново призовава Комисията да даде силна подкрепа на лицензионната схема FLEGT и разработените споразумения за доброволно партньорство (СДП); вярва, че трябва да се отдаде специално значение за убеждаване на страните партньори да подпишат СДП и да се присъединят към лицензионната схема, като се избегне опасността страните партньори да заобиколят схемата чрез износ за трети страни, в които не се прилагат лицензионни схеми;

51.  Подчертава значението на засилването на социалния диалог с местните предприятия в развиващите се страни с цел насърчаване на сътрудничеството и общата отговорност с оглед постигане на устойчиво потребление и производство и оказване на подкрепа на обмяната на познания в посока юг-юг и север-юг в тази област;

52.  Призовава Комисията по време на преговорите за Споразуменията за икономическо сътрудничество да наблегне особено върху стратегии, които благоприятстват по-голямо разнообразяване на износа от страните от АКТБ и подкрепят модели за растеж и развитие, които са устойчиви по отношение на околната среда и социално справедливи;

53.  Потвърждава, че за развиващите се страни достъпът до енергийни източници е от приоритетно значение; в тази връзка призовава енергийният достъп да бъде подпомогнат чрез Енергийната инициатива на ЕС и чрез повишаване на енергийната ефективност в програмите за развитие;

54.  Подчертава, че в контекст на произволен урбанистичен растеж, градското водоснабдяване и канализация са ключов въпрос на развитието, като добрите практики в областта на демократичното управление могат да бъдат въведени и в местните обществени услуги;

55.  Призовава развиващите се страни, с цел гарантиране на устойчивата експлоатация на техните водни ресурси, да децентрализират управлението на водите до местно ниво, така че да включат потребителите и лицата, натоварени с вземането на решения, във формирането на политики за водата на ниво, което е възможно най-близко до нуждите на населението;

56.  Призовава местните власти в ЕС да бъдат насърчавани да използват част от постъпленията от потребителските такси за водоснабдяване и канализация за провеждане на мерки за децентрализирано сътрудничество за финансиране на проекти, насочени към подобряване на достъпа до вода в развиващите се страни;

57.  Призовава ЕС да разработи стратегии за насърчаване на линия на поведение за икономическо и селскостопанско развитие, съвместима с поддържането или възстановяването на висок стандарт на качеството на водата, от подземните води до водата, доставяна на крайния потребител;

58.  Счита за необходимо концепцията за Устойчиво развитие да се интегрира в изследователския и иновационен процес;

59.  Призовава всички страни да определят конкретни краткосрочни и дългосрочни цели за устойчиво развитие и да наблюдават напредъка, постигнат за осъществяване на тези цели;

60.  Вярва, че в рамките на "Съгласуваността на политиката за развитие" и по отношение на имиграцията държавите-членки ще постигнат обща договореност за преодоляване на предизвикателството, което представлява имиграцията; припомня по този повод, че трябва да се обърне специално внимание на паричните преводи и възможното обръщане на политиките, пораждащи "изтичане на мозъци", в процеси на "привличане на мозъци"; подчертава, че ЕС не трябва да предизвиква дългосрочно "изтичане на мозъци" от развиващите се страни;

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки и страните ‐ кандидатки.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (2) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (3) OВ C 104, 14.4.1999 г., стр. 180. (4) OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 171. (5) OВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 316. (6) OВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 185. (7) Приети текстове, P6_TA(2006)0272. (8) WWF (2004 г.) Помощ на ЕС: Намаляване на бедността чрез устойчива околна среда: Защо помощта на ЕС трябва да обърне необходимото внимание на връзката между бедността и околната среда? (9) Световна банка (2002 г.) Преработена стратегия за горите на Групата на Световната банка, 31.10.2002 г. (10) FAO (2002 г.) Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурата. FAO, Рим, Италия. (11) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41

Резолюция на Европейския парламент относно проект за изменящ бюджет № 1/2007 на Европейския съюз за финансовата 2007 г.: споразумение, постигнато вследствие на проведения на 28 ноември 2006 г. тристранен диалог - структурни фондове, Европейски фонд за рибарство, Европейски инвестиционен фонд и Съвместен изследователски център (5739/2007 – C6-0060/2007 – 2006/2303(BUD))

P6_TA(2007)0015 A6-0010/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно член 272, параграф 4, предпоследна алинея от него,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-конкретно член 177 от него,

–   като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по-конкретно членове 37 и 38 от него,

–   като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007 г., окончателно приет на 14 декември 2006 г.,

–   като взе предвид междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(2),

–   като взе предвид предварителния проект за изменящ бюджет № 1/2007 на Европейския съюз за финансовата 2007 г., представен от Комисията на 20 декември 2006 г. (SEC(2006)1776),

–   като взе предвид проект за изменящ бюджет № 1/2007, установен от Съвета на 30 януари 2007 г. (5739/2007 – C6-0060/2007),

–   като взе предвид член 69 и Приложение ІV към своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетите (A6-0010/2007),

A.   като има предвид необходимостта от технически корекции, за да може резултатът от тристранната среща на 28 ноември 2006 г. да бъде отчетен и приложен в бюджета на Европейския съюз за 2007 г.;

Б.   като има предвид, че целта на проект за изменящ бюджет № 1/2007 е да се въведат тези корекции;

1.  Приветства проект за изменящ бюджет № 1/2007;

2.  Одобрява проект за изменящ бюджет № 1/2007 без изменения;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 (ОВ L 390, 30.12.2006 г., стр. 1) (2) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент относно състоянието на човешките права на далитите в Индия

P6_TA(2007)0016 B6-0021/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид изслушването, проведено от комисията по развитие на 18 декември 2006 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Индия(1) и годишните резолюции на Парламента за правата на човека от 2000, 2002, 2003 и 2005 г.,

–   като взе предвид Обща препоръка XXIX (дискриминация въз основа на произход), приета от Комисията на Организацията на Обединените нации за премахване на расовата дискриминация на 22 август 2002 г. и 48-те мерки, които следва да се предприемат от договарящите държави,

–   като взе предвид проучването, провеждано от Подкомисията на ООН за насърчаване и защита на правата на човека, в което се разгръщат проектопринципи и проектонасоки за премахване на дискриминацията, основана на работа и произход, и в което се отбелязва предварителния доклад, изготвен от специални докладчици по въпросите на дискриминацията, основана на работа и произход,

–   като взе предвид различните разпоредби от конституцията на Индия за защита и насърчаване на правата на далитите, отнасящи се най-малко до 167 милиона души, включително разпоредбите относно премахване на практиката на недосегаемост, забрана на дискриминацията по кастов признак, равни възможности по въпросите на назначаване на публични длъжности и утвърждаващи действия в сферата на образованието, заетостта и политиката чрез запазване на места в държавни институции и политически представителни органи, като взе предвид също така многобройните законодателни мерки, които налагат премахването на някои от най-лошите практики на недосегаемост и дискриминация въз основа на кастов признак, включително задължителен труд, ръчно събиране на боклук и жестокости спрямо далитите,

–   като взе предвид Националната комисия по правата на човека, националните и държавни комисии за регистрираните касти и Националната комисия за сафаи карамчари, занимаваща се с проблема за ръчното събиране на боклук,

–   като взе предвид член 91 и член 90, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че Индия е най-голямата действаща демокрация в света, в която всички граждани имат равни избирателни права, президентът и държавен глава на Индия от близкото минало е далит и далити са заемали постове на министри; като има предвид, че съществуват индуски школи, които отричат дискриминацията и изключването въз основа на кастов признак като отклонение от тяхната вяра;

Б.   като има предвид, че далитите и подобни на тях групи се срещат също така в Непал, Пакистан и Бангладеш;

В.   като има предвид, че Националната комисия по правата на човека в Индия съобщи, че прилагането на акта за регистрираните касти и племена (акт за предотвратяване на жестокости) е все още незадоволително, и като има предвид, че тя е публикувала многобройни препоръки за разглеждане на този проблем,

Г.   като има предвид, че въпреки че на ден се извършват по двадесет и седем официално регистрирани жестоки деяния срещу далити, полицията често не позволява на далити да влизат в полицейските участъци, отказва регистрирането на жалби от далити и редовно се отнася с безнаказаност към практиката на изтезания срещу тях;

Д.   като има предвид, че въпреки факта, че много далити не съобщават за престъпления поради страх от репресивни мерки от страна на доминиращите касти, официалните полицейски статистики през последните 5 години показват, че се извършват средно по 13 убийства на далити седмично, опожаряване на домове и собственост на 5 далитски домакинства седмично, 6 отвличания или похищения на далити седмично, изнасилвания на 3 далитски жени всеки ден, побой над 11 далити всеки ден и престъпления срещу далити на всеки18 минути(2);

Е.   като има предвид, че скорошно изследване на недосегаемостта в селските райони на Индия(3), обхващащо 565 села в 11 щата, разкри, че служителите в сферата на общественото здравеопазване отказват да посещават домове на далити в 33 % от селата, на далитите не се позволява да влизат в полицейските участъци в 27.6 % от селата, далитските деца трябва да седят отделно по време на хранене в 37.8 % от правителствените училища, далитите не получават поща в домовете си в 23.5 % от селата и те нямат достъп до водоизточници в 48.4 % от селата заради практиките на сегрегация и недосегаемост;

Ж.   като има предвид, че половината от далитските деца са недохранени, 21 % са със сериозно поднормено тегло и 12 % умират преди петия си рожден ден(4);

З.   като има предвид, че недосегаемостта в училищата допринася за много по-високата степен на отпадане и неграмотност на далитските деца в сравнение с другата част на населението, като разликата в грамотността между далитите и останалите не се е променила съществено от обявяването на независимостта на Индия и процентът на грамотност сред далитските жени остава 37.8 % в селските райони на Индия(5);

И.   като има предвид, че далитските жени, които заедно с "племенните" жени, са сред най-бедните в Индия, са изправени пред двойна дискриминация въз основа на каста и пол във всички сфери на живота, подложени са на груби посегателства над физическата им неприкосновеност, включително безнаказан сексуален тормоз от доминиращи касти и са социално изключени и икономически експлоатирани;

Й.   като има предвид, че Националната комисия за регистрираните касти наблюдава значителен нисък процент на отпуснатите суми и нисък процент на изразходване на отпуснатите суми за благосъстояние и развитие на далитите в рамките на специалния компонентен план на правителството за регистрираните касти;

К.   като има предвид, че далитите са подлагани на задължителен и принудителен труд и са дискриминирани на различни пазари, включително на трудовия, жилищния, потребителския, капиталовия и кредитния пазар, получават по-ниско заплащане и са подлагани на по-дълъг работен ден, забавяне на заплащането, словесни или физически злоупотреби;

1.  Приветства различните разпоредби на конституцията на Индия за защита и насърчаване на правата на далите; отбелязва обаче, че въпреки тези разпоредби, прилагането на законодателството в областта на защита на правата на далитите остава крайно недостатъчно, и че жестокостите, недосегаемостта, неграмотността, неравните възможности, ръчното събиране на боклук, недостатъчно високото заплащане, задължителният труд, детският труд и липсата на поземлена собственост продължават да бъдат бич в живота на индийските далити;

2.  Изразява своята загриженост относно ниския процент на присъди срещу извършителите на такива престъпления и призовава правителството на Индия да подобри системата на наказателно правораздаване, за да се улесни повдигането на обвинения срещу извършителите, да се увеличи процента на присъдите срещу тях, да се намали значително продължителността на съдебните процедури и да се вземат специални мерки за защита на далитските жени;

3.  Приветства наскорошната забрана на наемането на деца като домашни прислужници и работници в крайпътни заведения за хранене, ресторанти, кафе-сладкарници и други и настоятелно призовава правителството на Индия да предприеме по-нататъшни мерки с цел пълна забрана на всички форми на детския труд;

4.  Призовава правителството на Индия да предприеме незабавни мерки за гарантиране на равен достъп на далитите до полицейските участъци и всички други обществени институции и учреждения, включително и свързаните с нейната демократична структура като сгради на панчайат (сградите, в които се помещават местни съвети) и изборни урни;

5.  Изразява одобрението си на фискалната политика, следвана от Комисията по планиране на Индия и различните министерства при предоставянето на бюджетни средства за благосъстоянието и развитието на далитите, и призовава правителството на Индия да гарантира пълното и навременно прилагане на всички политически и бюджетни мерки за благосъстоянието и развитието на далитите, включително пълно прилагане на специалния компонентен план за регистрираните касти;

6.  Настоятелно призовава правителството на Индия да се обвърже в още по-голяма степен със съответните органи на ООН по правата на човека по отношение на ефективното премахване на дискриминацията, основана на кастов признак, включително Комисията по въпросите на премахването на расовата дискриминация и специалните докладчици на ООН, назначени с цел развиване на принципите и насоките за премахване на дискриминацията въз основа на работа и произход;

7.  Призовава правителството на Индия да ратифицира Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и да предприеме превантивни мерки за намаляване на риска от подлагане на далити на изтезания, да предприеме правни мерки за криминализиране на изтезанията в Индия, да предприеме наказателни мерки за преследване на полицаи, които извършват изтезания, да подсигури възстановяване и обезщетяване на жертвите на изтезания и да внедри механизъм за независими жалби от жертви на изтезания, до който далитите да имат достъп;

8.  Отбелязва със загриженост липсата на значителни ангажименти на ЕС по отношение на правителството на Индия, и по-специално в рамките на срещите на върха между ЕС и Индия, по отношение на големия проблем за дискриминацията, основана на кастов признак;

9.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да повдигнат въпроса за дискриминацията, основана на кастов признак на срещата на върха между ЕС и Индия и други срещи като част от всички диалози в сферата на политиката, правата на човека, гражданското общество, развитието и търговията и да информира съответните комисии за напредъка и резултатите от тези диалози;

10.  Настоятелно призовава членките на ЕС от Комисията за съвместни действия да разгърнат диалог по проблема за дискриминацията, основана на кастов признак чрез дискусиите й относно демокрацията и правата на човека, социалната политика и политиката на заетост и сътрудничеството за развитие;

11.  Отново изразява своите очаквания, че програмите за развитие на ЕС в Индия включват специфични мерки, които да гарантират, че малцинства като далитите и адивасите и други маргинализирани общности, племена и касти са в състояние да превъзмогнат голямата пропаст с останалата част от населението по отношение на изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие;

12.  Припомня своето искане Съветът и Комисията да отдадат приоритетно значение на насърчаването на равни възможности в сферата на заетостта в частни компании, базирани на територията на ЕС, и насърчава тези компании да приложат "принципите Амбедкар" (принципи на заетост и допълнителни принципи по отношение на социалното изключване, формулирани в помощ на всички чуждестранни инвеститори в Южна Азия за справяне с кастовата дискриминация);

13.  Приветства ангажимента на ЕС за развитие на принципите и насоките за Премахване на Дискриминацията въз основа на Работа и Произход на Подкомисията на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и настоятелно призовава Комисията и Съвета да продължат да оказват тази подкрепа;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, на президента, правителството и парламента на Индия, на Генералния секретар на ООН и ръководителите на Подкомисията на ООН за насърчаване и защита на правата на човека, Международната организация на труда, УНИЦЕФ, Световната банка и Международния валутен фонд.

(1) Приети текстове, P6_TA(2006)0388. (2) Извадка от данните, предоставени в Престъпността в Индия, 2005 г., http://ncrb.nic.in/crime2005/home.htm и http://ncrb.nic.in/crime2005/cii-2005/CHAP7.pdf . (3) Cf. G. Shah, Н. Mander, S. Thorat, S. Deshpande и A. Baviskar. Недосегаемост в селските райони на Индия, , Sage Publications, India, 2006 г. (4) Национално проучване на семейното здраве, по поръчка на индийския министър по здравеопазване и семейно благосъстояние, 1998-99 г. (последно проучване), глава 6, стр. 187, http://www.nfhsindia.org/data/india/indch6.pdf. (5) Данни от преброяване на населението през 2001 г.

Законодателна резолюция на Европейския парламент относно предложението за регламент на Съвета относно сключването на Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Габон (COM(2006)0454 – C6-0303/2006 – 2006/0156(CNS))

P6_TA(2007)0017 A6-0477/2006

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета (COM(2006)0454)(1),

–   като взе предвид член 300, параграф 2, алинея първа от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея първа от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C6-0303/2006),

–   като взе предвид член 51 и член 83, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по бюджетите и на комисията по развитие (A6-0477/2006),

1.  Одобрява предложението за регламент на Съвета, както е изменен, и одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Габон.

Текст, предложен от Комисията   Изменения, внесени от Парламента Изменение 1 Съображение 2а (ново) (2a) Финансовата компенсация на ЕО ще се използва за развитие на зависещото от рибното стопанство население в крайбрежните зони, както и за създаване на малки местни предприятия за замразяване и преработка; Изменение 2 Член 3а (нов) Член 3а През последната година от срока на прилагане на протокола и преди сключването на ново споразумение или продължаването на срока на прилагане на споразумението, приложено към настоящия регламент, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на споразумението и за условията, при които същото е било изпълнявано. Изменение 3 Член 3б (нов) Член 3б Комисията ежегодно докладва на Европейския парламент и Съвета относно резултатите от многогодишната отраслова програма, описана в член 7 от протокола. Изменение 4 Член 3в (нов) Член 3в Въз основа на представения от Комисията доклад по член 3а и след консултиране с Европейския парламент, Съветът, по целесъобразност, дава на Комисията мандат за водене на преговори с оглед приемането на нов протокол. Изменение 5 Член 3г (нов) Член 3г Комисията ежегодно оценява дали държавите-членки, чиито плавателни съдове извършват риболов съгласно споразумението, са изпълнили изискванията за докладване.

(1) Все още непубликувано в ОВ.

Резолюция на Европейския парламент относно инициативата в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание

P6_TA(2007)0018 RC-B6-0032/2007

Европейският парламент,

‐   като взе предвид своите предишни резолюции относно всеобщ мораториум върху смъртното наказание и по-специално резолюциите от 23 октомври 2003 г.(1), 6 май 1999 г.(2) и 18 юни 1998 г.(3),

‐   като взе предвид резолюциите за мораториума върху смъртното наказание, приети от различни органи на Организацията на Обединените нации, включително Комисията по правата на човека към ООН,

‐   като взе предвид декларациите на Европейския съюз в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание и по-специално декларацията за премахване на смъртното наказание, изготвена на 19 декември 2006 г. на Общото събрание на ООН, която бе подписана от 85 страни от всички географски групи,

‐   като взе предвид ръководните насоки на политиката на ЕС по отношение на трети страни по въпроса за смъртното наказание, приети от Съвета по общи въпроси от 29 юни 1998 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че смъртната присъда съставлява жестоко и нечовешко наказание, както и нарушаване на правото на живот;

Б.   като има предвид, че липсата на смъртно наказание е основна ценност за Европейския съюз и едно от изискванията към страните, желаещи да се присъединят към ЕС;

В.   като изразява дълбоката си загриженост от факта, че в националните законодателства на десетки страни по света все още се предвижда или е било въведено повторно смъртно наказание и това позволява екзекутирането на хиляди човешки същества всяка година;

Г.   като има предвид, в същото време, че напредъкът по отношение премахване на смъртното наказание в световен мащаб продължава; като има предвид, че пълното премахване на смъртното наказание в Либерия, Мексико, Филипините и Молдова през последните години, както и отхвърлянето от страна на перуанския конгрес на проектозакон за въвеждане на смъртното наказание за престъпления, свързани с тероризъм, трябва да бъдат приветствани;

Д.   като има предвид, че ЕС реши съгласно ръководните насоки на политиката на ЕС по отношение на трети страни по въпроса за смъртното наказание да работи в рамките на международни организации за премахването на смъртното наказание;

Е.   като има предвид, че на 9 януари 2007 г. правителството на Италия и Съветът на Европа решиха да работят съвместно с цел получаването на възможно най-широка подкрепа в полза на инициатива на Генералната асамблея на ООН, за всеобщ мораториум върху изпълнението на смъртни присъди с оглед пълното премахване на смъртното наказание;

Ж.   като има предвид, че на 27 юли 2006 г., Камарата на депутатите на Италия прие единодушно резолюция, призоваваща италианското правителство да представи по време на следващата Генерална асамблея на ООН, след консултации с партньорите от ЕС, но без да изисква тяхното единодушно одобрение, предложение за резолюция относно всеобщ мораториум върху смъртното наказание с оглед на пълното му премахване в световен мащаб; и като има предвид, че на своето заседание от 22 януари 2007 г., Съветът по общи въпроси на ЕС постигна договореност, че германското председателство на ЕС ще направи преценка в Ню Йорк на възможностите и условията за възобновяване на обсъжданията и насърчаване разглеждането на предложението за всеобщ мораториум върху смъртното наказание;

З.   като осъжда екзекуцията на Садам Хюсеин и използването за медийни цели на неговото обесване и изразява възмущението си от начина, по който то беше извършено;

1.  Потвърждава своята трайна позиция против смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства и изразява отново убеждението си, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепване на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

2.  Призовава за незабавното и безусловно деклариране на международен мораториум върху изпълненията на смъртни присъди, с оглед премахването на смъртното наказание в световен мащаб, посредством подходяща резолюция на Генералната асамблея на ООН, като наблюдението на действителното прилагане на този мораториум следва да бъде от компетенцията на Генералния секретар на ООН;

3.  Призовава Председателството на ЕС да предприеме бързи действия с оглед спешното представяне за обсъждане от настоящата Генерална асамблея на ООН на такава резолюция; призовава председателството на ЕС и Комисията да информират редовно Парламента за резултатите, постигнати в рамките на настоящата Генерална асамблея на ООН във връзка с всеобщия мораториум върху смъртното наказание;

4.  Настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите-членки да положат всички усилия в политическата и дипломатическата сфера, за да осигурят подкрепата за въпросната резолюция сред членовете на Генералната асамблея на ООН;

5.  Твърдо подкрепя инициативата на Италианската камара на депутатите и правителството, с подкрепата на Съвета на ЕС, Комисията и Съвета на Европа;

6.  Настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС да ратифицират незабавно Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ пълното премахване на смъртното наказание;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на Генералния секретар на ООН, на председателя на Генералната асамблея на ООН, както и на всички държави-членки на ООН.

(1) ОВ C 82 E, 1.4.2004 г., стp. 609. (2) ОВ C 279, 1.10.1999 г., стp. 421. (3) OВ С 210, 6.7.1998 г., стp. 207.

Резолюция на Европейския парламент относно "Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: Европейско измерение за превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания" (2006/2231(INI))

P6_TA(2007)0019 A6-0450/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията (COM(2005)0637),

–   като взе предвид Глобалната стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето, приета от 57-ата Световна здравна асамблея на 22 май 2004 г.,

–   като взе предвид Резолюция на Съвета от 14 декември 2000 г. относно здравето и храненето(1),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и защита на потребителите от 3 юни 2005 г. относно затлъстяването, храненето и физическата активност,

–   като взе предвид неофициалното заседание на министрите на спорта на ЕС, състояло се на 19-20 септември 2005 г., по време на което британското председателство предложи създаването на работна група за спорт и здраве,

–   като взе предвид призивът на учените на 10-тия Международен конгрес по проблемите на затлъстяването (ICO 2006), който се проведе в Сидни от 3 до 8 септември 2006 г.,

–   като взе предвид заключенията от Експертната конференция на високо равнище на финландското председателство, озаглавена "Здраве във всички политики", състояла се в Куопио на 20-21 септември 2006 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0450/2006),

A.   като има предвид, че броят на хората, страдащи от затлъстяване в рамките на Европейския съюз, впечатляващо е нараснал през последните 30 години; като има предвид, че процентът на нарастване на това явление е същият, както в САЩ в началото на 90-те години и като има предвид, че почти 27 % от мъжете и 38 % от жените в Европа се разглеждат в наши дни като хора с наднормено тегло или със затлъстяване;

Б.   като има предвид, че преобладаващото затлъстяване, особено при децата, не се ограничава до ЕС и другите богати страни, а нараства драматично в няколко развиващи се страни;

В.   като има предвид, че затлъстяването също така засяга над пет милиона деца в ЕС 27 и като има предвид, че темпът на нарастване е тревожен, с близо 300 000 нови случаи годишно;

Г.   като има предвид, че проучванията показаха, че хората с увреждания са изложени на по-голям риск от затлъстяване, причинено от редица фактори, включително патолого-физиологични мутации на енергийния метаболизъм и телосложението, мускулна атрофия и липса на физическа активност;

Д.   като има предвид, че енергийният прием сред широки групи от населението е стабилен от 50-те години насам; като има предвид, че промените в стила на живот, обаче, доведоха до намаляване както на физическата активност, така и на физическата работа и по този начин намаля необходимостта от енергия, което предизвиква дисбаланс между енергийните потребности и енергийните доставки;

Е.   като има предвид, че редица проекти и проучвания потвърдиха, че началото на затлъстяването се характеризира с ранни несъответствия, свързани със социално-икономическата среда и че състоянието е по-често срещано при семействата с ниски доходи и ниско ниво на образованост;

Ж.   като има предвид, че при създаването на план за действие на ЕС за насърчаване на здравословния начин на живот следва да се отдаде дължимото на различните хранителни навици и модели на консумиране, съществуващи в държавите-членки;

З.   като има предвид, че докладът на Световната здравна организация (СЗО) за 2005 г. относно здравето в Европа демонстрира, че голям брой смъртни случаи и болести са причинени от седем основни рискови фактора, шест от които (хипертензия, холестерол, прекомерен индекс на телесната маса, недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци, липса на физическа активност и прекомерна консумация на алкохол) са свързани с храненето и физическите упражнения, и като има предвид, че на тези определящи здравето фактори трябва да бъде отдаван еднакъв приоритет, с оглед предотвратяването на съществен брой смъртни случаи и болести;

И.   като има предвид, че за здравословно хранене трябва да се счита хранене с определени количествени и качествени характеристики като енергийното съдържание, което трябва да е в съответствие с индивидуалните потребности и винаги в съответствие с диетичните принципи;

Й.   като има предвид, че, въпреки че по силата на правомощията, предоставени му от Договорите, ЕС играе съществена роля в областта на защитата на потребителите посредством насърчаване на здравословното хранене и консумирането на плодове и зеленчуци, мерките на Общността за насърчаване на спорта и физическата активност трябва по необходимост да допълнят мерките, предприети от държавите-членки, техните региони и градове;

К.   като има предвид социално-икономическото въздействие на заболяванията, свързани с проблемите на наднорменото тегло (които вече начисляват между 4 и 7% от общите разходи за здравеопазване на държавите-членки); като има предвид, че общият размер на разходите, свързани със затлъстяването (като се има предвид повишената склонност към безработица, прекратяване на трудова дейност и инвалидност) не са били обект на точна научна оценка;

Л.   като има предвид, че повечето от държавите-членки въведоха политики, предназначени да се борят с проблемите на затлъстяването и да повишат здравното равнище на техните населения, като някои правителства въведоха забрани, а други предпочетоха стимули;

М.   като има предвид, че определени държави-членки, например, решиха да регламентират, или дори да забранят, наличието на автомати за продажба на храни и напитки в училищата поради ограничения набор от предлагани продукти и слабото зареждане с напитки с ниско съдържание на захар, плодове и зеленчуци, както и "диетични" продукти;

Н.   като има предвид, че разглежда с интерес, в тяхната начална фаза, доброволните начинания, предприети наскоро, от една страна, от европейските производители на безалкохолни напитки в посока ограничаване на продажбата на този вид напитки на деца под 12 години, като същевременно предоставят достъп до по-разнообразни напитки в училищата, и от друга страна, от двама "гиганти" от сектора за бързо хранене, които отпечатват символи относно питателността върху опаковките на хамбургери и на хартиените пликове, в които се продава чипс;

О.   приветства различните инициативи, целящи насърчаването на здравословното хранене, които много европейски търговци на дребно изпробват, включително развитие на разнообразни здравословни продукти, обстойно и лесно за разбиране етикетиране на информация за храненето и партньорство с правителства, училища и неправителствени организации, с цел да се подобри осведомеността относно ползите от здравословното хранене и редовните физически упражнения;

П.   като има предвид, че разглежданата Зелена книга е част от общата инициатива на ЕС, предназначена да се бори с факторите, които са най-вредни за здравето (включително лошите хранителни навици и липсата на физическа активност) и които, заедно с пушенето и прекомерната консумация на алкохол, са в основата на сърдечносъдовите заболявания (които са първопричина за смъртността сред мъжете и жените в Европейския съюз), определени видове рак, респираторни заболявания, остеопороза и диабет тип 2, които увеличават нуждите на националните системи за здравеопазване;

Р.   като има предвид, че резултатът от общественото допитване при създаването на Зелената книга, представен от Комисията на 11 септември 2006 г., предизвиква призив за действие от страна на ЕС, което да включва различни общностни политики и отделя специално внимание на децата и младите хора;

С.   като има предвид активната роля, която Общността е призована да изиграе (във връзка със съвместните политики или като допълнение на дейностите, осъществявани от 27 държави-членки) по отношение на кампаниите, които да информират потребителите и да заострят вниманието им във връзка с проблема със затлъстяването, да възстановят консумирането на плодове и зеленчуци в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), да финансират изследвания, образователни и спортни проекти и да приемат ново или ревизирано законодателство, което да има истинско въздействие върху здравословното хранене на европейците;

Затлъстяването: политически приоритет?

1.  Приветства поетия от Комисията ангажимент по отношение на здравословното хранене (в количествени и качествени измерения) и физическата активност, както и борбата срещу затлъстяването и основните заболявания, свързани с храненето; призовава отсега нататък това да бъде разглеждано като политически приоритет на Европейския съюз и неговите държави-членки;

2.  Признава, че затлъстяването е резултат от много фактори и като такова изисква цялостен подход, включващ множество различни области на политики;

3.  Горчиво съжалява, че въпреки действията, предприети от редица държави-членки, затлъстяването засяга постоянно нарастващ дял от населението и ако тази тенденция продължи последиците по отношение на общественото здраве, които могат да бъдат предотвратени посредством подходящи мерки, ще станат неизброими;

4.  Съветва всички държави-членки официално да признаят затлъстяването като хронично заболяване, с цел предпазване на затлъстелите хора от обидно отношение и всякакъв вид дискриминация; както и съветва държавите-членки да гарантират, че тези хора имат достъп до подходящо лечение в рамките на техните национални системи за здравеопазване;

5.  Приветства приемането на Европейската министерска конференция на СЗО, която се състоя в Истанбул от 15 до 17 ноември 2006 г., на Харта за противодействие на затлъстяването, подчертава създаването на амбициозна рамка за действие, с цел поставяне на епидемията под контрол и призовава Комисията и държавите-членки да създадат график за изпълнение и отдаване на приоритет на интервенциите в тази рамка;

6.  Подкрепя безрезервно стартирането през март 2005 г. на Платформа за действие на ЕС относно храненето, физическата активност и здравето ("Платформата") и приветства метода, приет от Генерална дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите": постоянен диалог с различните промишлени сектори, органите на държавите-членки и неправителствените организации;

7.  Приветства вече предложеното доброволно ангажиране от страна на участниците в Платформата; подчертава нуждата от гарантиране, че ангажиментите, поети по отношение на Платформата са ефективно контролирани и призовава Комисията да създаде ясни критерии за оценка; отбелязва, че достоверната оценка е от основно значение, за да се гарантира, че напредъкът може да бъде измерен в достатъчна степен и да се даде възможност за по-нататъшни действия на ЕС или за разглеждане на законодателни предложения, когато това е необходимо; призовава Комисията ежегодно да докладва на Европейския парламент относно постигнатото от Платформата;

8.  Призовава Комисията да направи оценки на въздействието на съответните предложения относно политиките, да определи тяхното въздействие върху общественото здраве, затлъстяването и целите на храненето; препоръчва тази "проверка: здраве или затлъстяване" да бъде включена по-специално в ОСП, изследователските програми, енергийната политика, рекламата и политиката по отношение на храните;

9.  Отбелязва, че макар че голям брой участници понастоящем са заети с Платформата, те са склонни да се концентрират върху едната част от проблема със затлъстяването - "приемът на енергия"; затова призовава участниците, свързани с другата страна на проблема - "изразходването на енергия" - като производителите на компютърни игри, спортните асоциации и разпространителите на радио и телевизионни програми, да се ангажират повече в дебата и да обмислят поемането на подобни ангажименти;

10.  Разглежда като стъпка в правилната посока преобладаващата в момента, в различни сектори на европейската хранително-вкусова промишленост, тенденция за практически действия, имащи за цел да насочат отново вниманието върху пускането на пазара на продукти за деца и въвеждането на етикетиране за питателността върху напитките и хранителните продукти за деца;

11.  Насърчава държавите-членки да намерят разходно ефективни възможности за осъществяване на партньорство между техните здравни служби и промишлеността по начин, по който се подобрява разбирането и контролът на пациента върху неговото хранене и същевременно се облекчава икономическата тежест от затлъстяването; счита, че трябва да се обърне специално внимание на схемите, насочени към нуждите на хора от общности в неравностойно социално и икономическо положение;

12.  Очаква практическите мерки да бъдат представени в най-близко бъдеще от Комисията в Бяла книга, с оглед не по-късно от 2015 г. да се регистрира намаляване на броя на хората с наднормено тегло и със затлъстяване;

Информиране на потребителите още от детските години

13.  Счита, че всяка политика, имаща за цел да предотврати и контролира затлъстяването, следва да обхваща целия живот на хората - от утробния период до старостта; също така счита, че особено внимание следва да се отдели на детството - този етап в живота, през който се възприемат много хранителни навици;

14.  Насърчава държавите-членки да признаят факта, че образоването относно храненето и здравето, започващо от много ранна възраст, е съществено за предотвратяване на наднорменото тегло и затлъстяването;

15.  Подчертава опасността от прекомерно усърдие по отношение на кампанията за борба със затлъстяването и счита, че следва да се дадат примери за това кое е правилно за децата и юношите, които са податливи на влиянието на околните, за да се избегне увеличаване при други хранителни нарушения като анорексия, невроза и булимия;

16.  Счита, че здравните специалисти играят важна роля за популяризирането на ползите за здравето от добре балансирана диета и редовни физически занимания и за откриването на всеки риск, особено при хора с излишък от коремни тлъстини, за които съществува по-голям риск от развитие на диабет тип 2, сърдечносъдово заболяване и други медицински състояния; приканва държавите-членки да насърчат професията на диетолога посредством взаимно признаване на професионалните квалификации и определяне на условията за достъп до тази професия, както и осигуряване на научно професионално обучение;

17.  Изтъква, че училището е мястото, където децата прекарват по-голяма част от времето си, и че следователно училищната среда, особено училищните столови, трябва да насърчават децата към развитие на вкусовете им, като им осигурят основни готварски умения и познания за храната и като насърчават редовните физически занимания и здравословния начин на живот, особено с цел оказване на противодействие на намаляващото време, предназначено за физическо възпитание в училищата в ЕС; поради това призовава Комисията да развие механизми за насърчаване на най-добрите практики в училищата, които отчитат най-ефективните инициативи за изграждане на навици на децата относно здравословното хранене и за осигуряване на качествени храни въз основа на високи хранителни стандарти;

18.  Осъжда практиката на правителствата на държави-членки, които продават училищни игрища за целите на застрояване;

19.  Призовава държавите-членки да осигурят достатъчно финансови средства за снабдяване на училищата с храни, за да им дадат възможност да предлагат прясно приготвени ястия, за предпочитане от органични или местни селскостопански продукти, и да насърчават здравословни хранителни навици от ранна възраст;

20.  Счита, че държавите-членки следва да бъдат насърчавани да гарантират наличието на достатъчно съоръжения за спортове и физически занимания за децата в училище; насърчава държавите-членки и техните местни власти да обърнат внимание на популяризирането на здравословен и активен начин на живот, когато планират месторазположението на училища, за да ги доближат до общностите, които обслужват, като по този начин дадат възможност на децата да вървят или карат велосипед до училище, вместо да седят в автомобил или в автобус;

21.  Призовава производителите на безалкохолни напитки в ЕС да изпълнят незабавно ангажиментите, установени от тях на 20 декември 2005 г. в Кодекса им с практически правила, в частност ангажимента за ограничаване на търговските дейности в основните училища;

22.  Счита, че наличието (там, където е позволено) на автомати за продажба на храни и напитки в средните училища следва да бъде съобразено с правилата за здравословно хранене;

23.  Осъжда честотата и интензивността на телевизионни кампании, целящи да рекламират и популяризират хранителни продукти, предназначени изключително за деца, и подчертава, че такива търговски практики не насърчават здравословни хранителни навици и следователно трябва да се управляват на равнище на ЕС посредством преразглеждане на Директивата "Телевизия без граници"(2); освен това подчертава, че съществуват ясни доказателства, че телевизионните реклами въздействат върху краткосрочни хранителни навици на деца на възраст между 2 и 11 години, но същевременно счита, че индивидуалната отговорност на родителите играе важна роля, тъй като окончателното решение за покупка се взема от тях; въпреки това, отбелязва, че проучвания показват, че голяма част от родителите искат ясни ограничения относно популяризирането сред деца на нездравословни храни;

24.  Призовава Комисията да установи, в рамките на Платформата, доброволни ангажименти или ангажименти за осъществяване на самоконтрол с оглед спиране на популяризирането сред деца на храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол, но настоятелно призовава Комисията да излезе със законодателни предложения, в случай че саморегулирането не доведе до промяна;

25.  Изтъква, че нови форми на насочена към децата реклама, сред които са изпращане на съобщения по мобилни телефони, интернет игри и спонсориране на игрища, следва да не бъдат изключени от такива съображения;

26.  Счита, че между Комисията и европейските медийни индустрии рано или късно трябва да бъде сключено "джентълменско споразумение", включващо изискване относно това детски продукти с различен медиен формат (телевизия, кино, интернет и видеоигри) да съдържат информация за здраве и отмора, целяща да насочи вниманието на младите хора в Европа към важността на практикуването на спорт и консумирането на плодове и зеленчуци с оглед запазване на доброто здраве;

27.  Признава ролята на Европейската агенция за безопасност на храните като източник на съвети и препоръки относно режима на хранене;

28.  Вярва, че медиите (телевизия, радио и интернет) сега повече от всякога представляват важно средство за обучение относно здравословното хранене, както и средство, което следва да предлага практически съвети на потребителите, за да им позволи да установят правилния баланс между дневния прием на калории и разхода на енергия и като краен резултат да им даде право на избор;

29.  Счита, че Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно данни за хранителните и здравни стойности на храни(3) дава ясен сигнал и най-сетне ще даде на потребителите откровена, надеждна и последователна информация за хранителните характеристики на хранителни продукти, по-специално на тези, които съдържат големи количества захар, сол и определени мазнини; отбелязва, че прилагането на този регламент следва да се осъществява по начин, който все пак насърчава компаниите за храни и напитки да обновяват и подобряват продуктите си; поради това счита, че в контекста на този регламент установяването на профили на хранителните съставки от страна на Европейската агенция за безопасност на храните трябва да придобие първостепенно значение, като при това се вземат предвид последните налични данни, и трябва да се осъществи в тясно сътрудничество с неправителствени потребителски организации и оператори на хранителни продукти, включително търговци на дребно;

30.  Отбелязва нарастваща обществена и научна загриженост относно въздействието на изкуствени трансмазнини върху човешкото здраве и отбелязва конкретни действия от определени национални (Канада, Дания) и регионални (град Ню Йорк) органи за отстраняване на трансмазнините от човешката хранителна диета; призовава за действия на ЕС за намаляване на приема на трансмазнини;

31.  Счита, че е необходимо Директива 90/496/EИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните(4) да бъде преразгледана незабавно, така че да включи, като минимум, изискване за обозначаване на наличието и количеството на хранителни вещества и на характера на мазнините, като се следват целите за опростяване и хармонизиране на европейското законодателство и препоръките, направени от представителите на промишлените отрасли и потребителските асоциации;

32.  Проявява силен интерес към системите за указване, касаещи храни, и въведени в няколко държави-членки от компании за храни, търговци на дребно или държавни органи с цел опростяване на информацията относно питателността; признава ценността на такива системи, както и на логота за здравословен избор, когато се приемат добре от потребителите и са лесни за употреба; припомня, че научните изследвания потвърждават, че схеми, които показват нивата на питателност посредством символен елемент помагат най-много на потребителите при избора на по-здравословни възможности; призовава Комисията да се възползва от този опит и научните изследвания, за да развие и въведе в рамките на целия ЕС схема за етикетиране за питателност на храните върху предната част на опаковката, и изтъква, че едно последователно послание към потребителите изисква определена степен на хармонизация в тази област и че подобни послания трябва да са научно обосновани;

Включване на храненето и физическата дейност в други политики на Общността

33.  Вярва, че преформулирането на продуктите е силно средство за намаляване на приема на мазнини, захар и сол в нашата диета и приветства мерките, предприети от някои производители и търговци на дребно в тази насока; отбелязва, че до този момент само 5 % от всички доброволно поети в рамките на Платформата ангажименти са свързани с развитието на продукти; призовава Комисията, държавите-членки, производителите, търговците на дребно и доставчиците на храни да засилят усилията за гарантиране, че производители, търговци на дребно и доставчици намаляват съдържанието на мазнини, захар и сол в храните; призовава производителите да използват преформулирането на продукти не просто за да лансират нови, понякога по-скъпи марки, а за да отдадат приоритет на намаляването на мазнините, захарта и солта в съществуващи всекидневно използвани марки;

34.  Подчертава колко е важно да се даде възможност на всеки да прави избор въз основа на информираност относно продуктите, които консумира, и количеството на физическите упражнения, които прави;

35.  Счита, че популяризирането на здравословния начин на хранене и физическата активност трябва да бъде политически приоритет не само за Генерална дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите", но също и за генералните дирекции на Комисията, отговарящи за земеделието, транспорта, заетостта, научните изследвания, образованието и спорта, които прилагат политики на Общността или програми с въздействие върху хранителното здраве; изисква от Комисията да проведе оценки на въздействието на предложения за свързани с тази област политики, с цел определяне на въздействието им върху общественото здраве и хранителни цели - в частност ОСП;

36.  Приветства факта, че настоящата програма на Общността за действие в областта на общественото здраве (2003-2008) осигурява финансиране за редица проекти, свързани със затлъстяването, и счита, че трябва да има достъп до дългосрочно финансиране и че във втората програма (2007-2013) трябва да се постави акцент върху популяризирането на здравословен начин на живот сред децата, младите хора и хората с увреждания;

37.  Подчертава, че информационните кампании не са най-доброто средство за достигане до социално-икономически групи в неравностойно положение; счита, че е необходимо действията да се адаптират към местните потребности и да имат за основа самите общности, и че е необходимо да се установят преки контакти и да се осъществява тясно сътрудничество между местните училища, детските градини, всички общопрактикуващи лекари, педиатри и местни здравни служби; изтъква, че оценяването на такива дейности е изключително важно за постигането на разбиране дали те оказват желаното въздействие;

38.  Призовава структурните фондове да се използват за региони, които са в неравностойно социално-икономическо положение, като се инвестира в инфраструктура, която улеснява физическата дейност и безопасния транспорт (като алеи за велосипедисти) и насърчава игрите навън, при безопасна заобикаляща среда; същевременно, насърчава държавите-членки да инвестират в такива цели;

39.  Призовава Комисията (в партньорство със съответните министерства в държавите-членки или регионите) да допринесе за програми "спорт в училище" в заведения за провеждане на експерименти и изследвания;

40.  Насърчава Комисията да направи оценка на степента, до която недохранването и липсата на подвижност са проблем сред по-възрастните и да помисли върху това какви по-нататъшни мерки е необходимо да се предприемат с цел оказване на помощ на тази важна, но понякога пренебрегвана в това отношение група в рамките на общността;

41.  Призовава държавите-членки и работодателите да стимулират служителите си за участие в дейности за поддържане на добра физическа форма, особено жени, заети с монотонна работа, която може да доведе до хронични заболявания;

42.  Отчита ролята на работодателите за насърчаване на здравословен начин на живот сред техните служители; изтъква, че здравето и, следователно, продуктивността на работната сила следва да бъдат част от стратегията на организациите за корпоративна социална отговорност; очаква наскоро създадения Европейски алианс за Корпоративна Социална Отговорност да насърчи обмена на добри практики в тази сфера;

43.  Приветства призива, отправен от научната общност по време на 10-ия международен конгрес по проблемите на затлъстяването за засилване на научните изследвания с оглед постигане на по-добро разбиране относно начина, по който генетичните фактори и начинът на живот взаимодействат и предизвикват болести;

44.  Приветства, в тази връзка, финансирането от Общността, осигурено за девет проекта, включени в тематичния приоритет "Качество и безопасност на храните" в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие - проекти, които търсят нови начини на противодействие на затлъстяването чрез съсредоточаване върху (например) специфична възрастова група или чрез изучаване на взаимодействието между генетични и поведенчески фактори и състояние на насищане;

45.  Призовава, във връзка със Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, за това действията срещу затлъстяването да продължат не само да жънат ползите от транснационалното сътрудничество между научни изследователи в областта на начина на хранене, земеделието и биотехнологиите, но също и да бъдат считани за изследователска тема от общ интерес за редица дисциплини;

46.  Подчертава важността на наличието на сравним набор от показатели относно здравния статус (включително данни относно приема на храни, физическите занимания и затлъстяването), особено по възрастова група и социално-икономическа класа;

47.  Изразява голяма загриженост от намалялата консумация на плодове и зеленчуци в Европа, която основно засяга европейски домакинства с ниски доходи поради факта, че такива продукти са скъпи и се предоставя твърде малко информация относно истинското им значение за режима на хранене;

48.  Призовава Комисията да предложи политическа и регулаторна рамка, която поставя на разположение най-добрите източници на хранителни вещества и други полезни хранителни съставки и дава на европейските потребители избор относно начина, по който да постигнат и поддържат оптималния прием на хранителни вещества, съответстващ в най-голяма степен на техния индивидуален начин на живот и здраве;

49.  Изразява загриженост относно доклади, гласящи че хранителното съдържание на произвеждани в Европа плодове и зеленчуци е намаляло през последните десетилетия и призовава Комисията и Съвета да предприемат необходимите мерки в прегледа на ОСП за 2008 г., за да отчетат питателността на храните като важен критерий и да насърчат производството на качествени храни и стимулите за здравословно хранене в рамките на политиките за развитие на селските райони;

50.  Призовава за по-голямо съгласуване на ОСП и здравните политики, подети от Европейския съюз, и призовава Комисията да се увери напълно, че субсидии от ЕС, отпуснати на определени промишлени отрасли, в никакъв случай не се използват за финансиране на рекламни кампании, които представят висококалорични продукти в благоприятна светлина;

51.  Счита за необходима реформа на общата организация на пазарите на плодове и зеленчуци, една от целите на която би било съживяването на потреблението на този вид изключително питателни хранителни продукти; убеден е, освен това, че една политика на стимулиране (включваща намаляване на цените, по-ниски данъци и други видове субсидии) е за предпочитане пред система, основана върху повишаване на данъците върху висококалоричните продукти ("fat tax"), което в края на краищата би представлявало тежест в частност за разполагащите с най-малко средства европейски домакинства;

o
o   o

52.  Приканва СЗО да представи пред Европейския парламент настоящите си възгледи по въпросите на затлъстяването;

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на националните парламенти и правителствата на държавите-членки и страните кандидатки, както и на СЗО.

(1) ОВ С 20, 23.1.2001 г., стр. 1. (2) Директива 89/552/ЕИО на Съвета (ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23). Директива, изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60). (3) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9. Коригирана в ОВ L 12, 18.1.2007 г., стр. 3. (4) OВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/120/EО на Комисията (OВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 51).

Резолюция на Европейския парламент с препоръки към Комисията относно давностните срокове при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход (2006/2014(INI))

P6_TA(2007)0020 A6-0405/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0405/2006),

А.   като има предвид, че в Европа съществуват различия по отношение на давностните срокове, както и по отношение на момента, от който започва да тече срокът, датата на узнаване, възможността за прекъсване или спиране на давността, доказателствата, които следва да се представят, и предявяването на възражението за изтекла давност;

Б.   като има предвид, че степента на тези различия може да породи нежелани последици за пострадалите при злополуки в трансгранични съдебни спорове, като се създават пречки за пострадалите физически лица да упражняват правата си в държави-членки, различни от държавата, чиито граждани са, а в някои случаи дори и в собствената им държава, и които лица са принудени да разчитат на чуждестранно законодателство;

В.   като има предвид, че във връзка с транснационалните злополуки в частност възникват следните проблеми: в някои страни непълнолетните и лицата с увреждания не се ползват със специална защита по отношение на изтичането на давностните срокове, поради което същите могат да изгубят правата си да предявяват искове за обезщетение, които иначе биха имали, когато са пострадали в държава-членка, различна от държавата, чиято граждани са; в някои държави единственият начин да се прекъсне давностен срок е да се образува съдебно производство или да се връчи призовка за образувано съдебно производство: при трансгранични съдебни спорове такъв подход може да породи проблеми, тъй като воденето на преговори за постигане на извънсъдебно споразумение по необходимост ще отнема по-дълго време и невъзможността да се спре изтичането на давността може да постави пострадалия в неблагоприятното положение да бъде принуден да понесе значителни разноски на ранен етап за образуване на съдебно производство или за връчване на призовка за образувано производство, преди да бъде възможно да се сключи извънсъдебно споразумение;

Г.   като има предвид, че поради различията по отношение на давностните срокове при транснационални дела за телесна повреда, би било целесъобразно да се определят някои принципи, ограничени само до съществените елементи;

Д.   като има предвид, че е надлежно спазено условието на член 39, параграф 2 от правилника за отсъствие на предложение в процес на изготвяне;

1.  Приканва Комисията да извърши проучване на последиците от съществуването на различаващи се давностни срокове за вътрешния пазар, и по-конкретно последиците за гражданите, упражняващи свободите си съгласно Договора. По-конкретно, чрез проучването следва да се направи опит за количествено определяне на броя на делата за телесна повреда с трансграничен елемент и оценка на евентуалните трудности и/или неудобства, причинени на пострадалите страни вследствие на различията в давностните срокове, като се вземат предвид въпросите, посочени в съображение Б;

2.  Приканва Комисията да изготви, въз основа на резултатите от проучването, доклад относно давностните срокове, в който по-конкретно да се посочват различните възможности: от ограничено хармонизиране на давностните срокове до използването на стълкновителна норма;

3.  Отправя искане към Комисията, по целесъобразност, въз основа на извършеното проучване по параграф 1 и след допитване до Парламента, да представи на Парламента, съгласно член 65, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от Договора за ЕО, законодателно предложение относно давностните срокове по отношение на искове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход, при трансгранични съдебни спорове, като следва подробните препоръки, съдържащи се в приложението;

4.  Потвърждава, че препоръките, съдържащи се в приложението, зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите; приканва Комисията внимателно да провери строгото прилагане на принципа на субсидиарност и на съображенията за пропорционалност; съветва да се обърне особено внимание на осигуряване избирането на най-малко натрапчивата форма на законодателство и да се провери, дали проблемът би могъл да се реши, например, чрез въвеждането на принципа на държавата на произход;

5.  Счита, че поисканото предложение няма да има финансови последици;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Съвета и на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно формата и обхвата на акта, който да се приеме)

Препоръка 2 (относно минималното съдържание на акта, който да се приеме)

Продължителност, изчисляване, начална дата, спиране и прекъсване на давностния срок

–  Общият давностен срок следва да бъде четири години, независимо от характера на задължението, основанието на делото или самоличността на ответника, освен когато приложимото право предвижда по-дълъг срок, в който случай тежестта на доказване наличието на такъв по-дълъг срок следва да пада върху ищеца. Давностният срок за предявяване на иск за вреди, установени с окончателно съдебно или арбитражно решение, следва да бъде 10 години.Не следва да има давност за вреди, произтичащи от терористични актове, изтезания или робство

–  Давностният срок следва да изтича в края на двадесет и четвъртия час на последния ден от срока; той следва да се изчислява в съответствие с официалния календар в държавата-членка, в която ищецът образува съдебното производство, и денят, в който възниква основанието на иска, не следва да се брои. При продължаване на давностен срок, новият давностен срок следва да се изчислява от датата на изтичане на предходния давностен срок.

–  Äàâíîñòíèÿò ñðîê ñëåäâà äà çàïî÷âà äà òå÷å:

–  Давностният срок следва да спира да тече, когато ответникът умишлено, непочтено, неоснователно или по грешка е укрил факти или обстоятелства, пораждащи неговата отговорност. Той следва да спира да тече и по време на свързани с исковете за вреди наказателни производства/разследвания или при наличие на неудовлетворено искане/претенция съгласно Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. относно сближаването на законите на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (четвърта директива за автомобилното застраховане)(1),

–  Äàâíîñòíèÿò ñðîê ñëåäâà äà ñå ïðåêúñâà ñúñ: çàïî÷âàíåòî íà ñúäåáíî ïðîèçâîäñòâî; âñåêè äîâåäåí äî çíàíèåòî íà îòâåòíèêà àêò íà èùåöà, ñ êîéòî ñå öåëè çàïî÷âàíå íà èçâúíñúäåáíî ïðîèçâîäñòâî; âñåêè äîâåäåí äî çíàíèåòî íà îòâåòíèêà àêò íà èùåöà, ñ êîéòî ñå öåëè çàïî÷âàíå íà ïðåãîâîðè; èëè âñåêè äðóã äîâåäåí äî çíàíèåòî íà îòâåòíèêà àêò íà èùåöà, ñ êîéòî îòâåòíèêúò ñå èíôîðìèðà çà ïðåäÿâåíèÿ îò èùåöà èñê çà âðåäè.

Следва да се включат подходящи разпоредби относно позоваването на изтекла давност, оперативната самостоятелност на съдилищата при прилагане на давността, последиците от успешно позоваване на изтичането на давностен срок и множество ищци/ответници.

Освен това, държавите-членки следва да се задължат да създадат национални информационни центрове, в които да се води регистър на всички наказателни производства или висящи дела, в които участват чуждестранни пострадали лица, и които да предоставят писмени отговори на обосновани искания за получаване на информация, отправени от или от името на чуждестранни пострадали лица.

(1) ОВ L 181, 20.07.2000 г., стр. 65. Директива, последно изменена с Директива 2005/14/EО (OВ L 149, 11.06.2005 г., стр. 14).

Резолюция на Европейския парламент относно дискриминацията на млади жени и момичета в сферата на образованието (2006/2135(INI))

P6_TA(2007)0021 A6-0416/2006

Европейският парламент,

–   като утвърждава принципите, определени в член 2, член 3, параграф 2, член 13, член 137, параграф 1, точка (i) и член 141 от Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, обявена през 2000 г., и по-специално член 23 от нея,

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г.,

–   като взе предвид Всеобщата декларация на Организацията на Обединените нации (ООН) за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) на ООН, и по-специално Цел 3 за насърчаване на равенството между половете и овластяване на жените като една от предпоставките за постигане на равенство във всички образователни степени и всички области на работа,

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция на ООН за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи, приети на последователните специални сесии на ООН "Пекин плюс пет" и "Пекин плюс десет" за по-нататъшни действия и инициативи за прилагане на Декларацията от Пекин, приета на 9 юни 2000 г. и Платформата за действие от Пекин, приета на 11 март 2005 г.,

–   като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията на ООН относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приет през 1999 г., който гласи, че физически лица или групи физически лица, попадащи под юрисдикцията на държава, подписала конвенцията, които твърдят, че са жертви на нарушение от страна на тази държава на което и да било право, предвидено в Конвенцията, могат да съобщят за това на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените,

–   като взе предвид глобалните мониторингови доклади "Образование за всички" на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 2003/2004, 2005 и 2006 г.,

–   като взе предвид препоръките на Съвета на Европа, и по-специално неговата резолюция и план за действие, приети на Шестата европейска министерска конференция, посветена на равенството между мъжете и жените, която се проведе в Стокхолм на 8 и 9 юни 2006 г.,

–   като взе предвид Препоръка 2006/143/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество за гарантиране качеството на висшето образование (1),

–   като взе предвид Препоръка 98/561/EО на Съвета от 24 септември 1998 г. относно европейското сътрудничество за гарантиране на качеството на висшето образование (2),

–   като взе предвид резолюциите си от 28 април 2005 г. относно положението на ромите в Европейския съюз(3) и от 1 юни 2006 г. относно положението на ромските жени в Европейския съюз(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2006 г., озаглавено "Към стратегия на ЕС в областта на правата на детето" (COM(2006)0367),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено "Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010" (COM(2006)0092),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2005 г., озаглавено "Недискриминация и равни възможности за всички - Рамкова стратегия" (COM(2005)0224),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2004 г. (COM(2004)0115) и от 14 февруари 2005 г. (COM(2005)0044) относно равенството между мъжете и жените,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2003 г., озаглавено "Ролята на университетите в една Европа на знанието" (COM(2003)0058),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2000 г., озаглавено "Към рамкова стратегия на Общността за равенство между половете (2001-2005 г.)" (COM(2000)0335),

–   като взе предвид Декларацията, направена от министрите на Европейския съюз, отговарящи за политиката на равенство между половете, по време на Конференцията на министрите, отговарящи за равенството между половете, състояла се в Люксембург на 4 февруари 2005 г.,

–   като взе предвид декларацията относно Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., подписана в София на 2 февруари 2005 г. от министър-председателите на участващите страни от Централна и Югоизточна Европа,

–   като взе предвид Декларацията от Атина, направена по време на Европейската среща през 1992 г. относно жените във властта, която гласи, че "жените съставляват половината от потенциалните талант и умения на човечеството",

–   като взе предвид докладите и речите на комисията по култура и образование и на комисията по права на жените и равенство между половете,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по права на жените и равенство между половете (A6-0416/2006),

А.   като има предвид, че статистиката на държавите-членки показва, че по-нисък процент жени отколкото мъже получават следдипломни квалификации, и като има предвид съобщенията, че по-малък брой жени отколкото мъже започват обучение през целия живот поради разнообразни ограничения, свързани с пола;

Б.   като има предвид, че домакинските и семейни задачи се извършват все още главно от жени, и следователно времето, с което те разполагат за по-нататъшно обучение и обучение през целия живот, е ограничено;

В.   като има предвид, че достъпът до образование, и по-специално до висше образование, е особено труден за млади хора от семейства с нисък доход, което води до засилване на традиционното предимство на образованието на момчетата;

Г.   като има предвид, че постигнатият значителен напредък по отношение на равенството между половете в образованието е свързан с положителни количествени тенденции, тоест повишаване на броя на жените, които получават достъп до всички образователни степени, без съответстващо качествено развитие по отношение на избора на курсове на обучение и специалности, главно поради социалните схващания и традиционните роли на половете;

Д.   като има предвид, че образованието е важна европейска ценност, основно право и ключов инструмент за социално включване; като има предвид, че в обществото продължават да съществуват предизвикателства и определени предразсъдъци срещу образованите жени, и като има предвид, че образованите жени често не откриват възможности за реализация в професионалния и обществения живот;

Е.   като има предвид, че в определени култури все още съществуват традиционни и религиозни предразсъдъци, които ограничават достъпа на момичетата и младите жени до образование;

Ж.   като има предвид че медиите постоянно утвърждават стереотипите на половете и подсилват традиционния образ на жените, вместо достъпни примери, заслужаващи подражание като този на Maria Skłodowska-Curie;

З.   като има предвид, че достъпът до образование на момичетата и младите жени от националните малцинства, и по-специално от ромското малцинство, или от имигрантските групи, е значително ограничено и/или често се характеризира с дискриминация и сегрегация в училищата, включително възстановителните учебни програми, за които има ограничени средства, немотивиран и необучен персонал, лоша инфраструктура и неподходящи образователни програми и методи на оценяване;

И.   като има предвид, че много държави-членки нямат подходящо финансирани бюджети за образование и същевременно повечето преподаватели са жени;

1.  Отбелязва, че образованието и обучението на момичетата и жените е едно от правата на човека и е основен елемент за пълното възползване от другите социални, икономически, културни и политически права;

2.  Приветства факта, че средно осем от десет момичета, които учат във висши учебни заведения в държавите-членки, завършват своето образование, и че статистиките отбелязват, че за двата пола съществуват равни възможности при получаването на висше образование, както и отбелязват по-високо ниво на мотивация сред жените, когато те не са ограничени по причини, свързани с пола;

3.  Отбелязва, че в сферата на образованието и научните изследвания жените превъзхождат мъжете като брой дипломирани (59 %), но тяхното присъствие намалява системно с професионалното им издигане - от 43 % с докторска степен до едва 15 % практикуващи преподаватели;

4.  Приветства факта, че бяха предприети няколко практически стъпки, като част от Проекта на хилядолетието на ООН за намаляване на неравенството между половете по отношение на достъпа до образование, и че въпросът на равния достъп до образование за двата пола беше открито дискутиран в държавите-членки;

5.  Приветства реформата на системата за университетско образование, произтичаща от Лисабонската стратегия и свързана по-специално с обучението през целия живот, което предоставя на младите жени възможност да продължат своето образование;

6.  Приветства доклада на Комисията, публикуван през 2000 г. относно качеството на средното образование, в който са анализирани 16 показатели, включително достъпа до образование от гледна точка на пола;

7.  Приветства създаването на Институт за равенство между половете, чиято дейност следва да включва мониторинг на положението във връзка с достъпа до образование на двата пола в отделните държави-членки и по целия свят;

8.  Препоръчва политиката в областта на равния достъп до образование да бъде оценена въз основа на преценка на статистиките, диференцирани по полове, така че по-добре да се подчертаят и разрешат неравенствата, които съществуват при получаването на достъп до и получаването на определени квалификации в областта на висшето образование, включително на ниво следдипломна квалификация и научни изследвания, както и в областта на обучението през целия живот;

9.  Призовава държавите-членки да улеснят достъпа до образование за жени и мъже, които се грижат за деца, както и за родители, които са прекъснали процеса си на придобиване на квалификация, за да имат деца;

10.  Препоръчва установяването на диалог със социалните партньори с оглед на мотивирането им да създадат благоприятни условия за подобряване на достъпа до образование и обучение през целия живот за жени, които са прекъснали обучението си и жени, които имат малко квалификации;

11.  Обръща внимание на факта, че разликата при заплащането при жените и мъжете остава на неприемливо високо равнище и не показва особени признаци за намаляване; отбелязва, че жените печелят средно 15 % по-малко от мъжете, което е в резултат на неспазване на законодателството за равно заплащане и на редица структурни неравенства, като сегрегация на пазара на труда, разлики в характера на работата, достъп до образование и обучение, предубедено оценяване и системи на заплащане, както и стереотипи;

12.  Призовава Комисията и държавите-членки да използват всички възможни средства, за да премахнат общите стереотипи, които дискриминират жените на работното място, нещо, което е особено видно в областта на науката и технологиите, където жените са много слабо представени, да обърнат специално внимание на проблемите на половете и да правят редовен мониторинг и оценка на данните;

13.  Призовава държавите-членки да насърчават достъпа на жените до отговорни позиции и позиции, на които задълженията включват вземане на решения, в държавния и частния сектор, като се обърне особено внимание на академичните позиции;

14.  Стимулира Комисията да насърчава принципите на равенство и равен достъп до образование за момичета в отношенията си с трети страни, и по-специално в политиките си на съседство и помощ за развитие;

15.  Настоятелно призовава държавите-членки да засилят позицията на жените-преподаватели на по-високите нива в образователната система и на нивата, където се вземат решения по проблеми на образованието, където техните колеги мъже са все още мнозинство;

16.  Подчертава нуждата от реформиране на учебните програми на всички образователни нива, както и съдържанието на учебниците в училищата; препоръчва обучението на преподавателите и другите служители в образователната система да бъде насочено към изпълнение на изискванията за балансирана политика на равнопоставеност на половете, и проблемите на политиката на равнопоставеност на половете да бъдат част от обучението на учителите при обучението им като такива, както и в други факултети;

17.  Препоръчва Комисията и държавите-членки да въведат политика за национални, етнически и културни малцинства, и като не забравят ромското малцинство, която да предоставя достъп до качествено образование и равни условия в областта на образованието за момчета и момичета, включително предучилищни и подготвителни програми, обръщащи специално внимание на мултикултурния подход, който да способства за интегрирането на млади жени и момичета от малцинства и имигрантски групи в нормалната образователна система, с оглед на борбата срещу двойната дискриминация;

18.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат всички необходими действия за защита на правата на жени и момичета имигранти и да се борят с дискриминацията, срещу която те са изправени в тяхната общност, като отхвърлят всички форми на културен и религиозен релативизъм, който би могъл да наруши основните права на жените;

19.  Препоръчва държавите-членки да подкрепят подобряването на осведомеността относно равния достъп до образование на всички нива, особено сред уязвимите общности, с цел премахване на всички форми на предразсъдъци, засягащи достъпа до образование на момичета и млади жени;

20.  Препоръчва на държавите-членки да пригодят своите учебни програми към нуждите на работещите млади хора и на хората, особено момичета и жени, които се грижат за малки деца или са в отпуск по майчинство; счита, че настоящите технически възможности предоставят възможност за намиране на подходящи решения;

21.  Призовава за по-сериозни усилия за признаване на умствено надарени млади хора и по-специално на момичета или млади жени, както и на страдащите от затруднения, свързани с познавателната дейност, като например дислексия, диспраксия, дискалкулия и дефицит на вниманието с хиперактивност , и за осигуряване на подкрепа за тях;

22.  Призовава държавите-членки да преоценят методите на провеждане на тестовете, използвани при постъпването на деца, и по-специално на тези от ромски произход, в помощни училища;

23.  Приветства въвеждането и прилагането на образователни програми, финансирани от фондовете на ЕС, както и други източници, включително от неправителствения сектор, за образованието на момичета и млади жени от семейства в неравноправно социално положение; приветства по-специално използването на съществуващи програми и фондове за подкрепа, както и търсенето на нови форми на финансиране; същевременно подчертава нуждата държавите-членки да инвестират много повече в образованието на младите хора с оглед на бъдещето;

24.  Предлага държавите-членки да използват в своите бюджети бюджетния инструмент за равенство между половете и по този начин да компенсират специфичните несправедливости по отношение на половете, от което ще се ползва преди всичко областта на образованието;

25.  Препоръчва държавите-членки да създадат и да осъществяват наблюдение върху национални образователни политики, които дават право на всички момичета, както и на момчетата, да започнат, да продължат и да завършат задължителното средно образование, като гарантират, че те ще останат в училище до достигането на минималната законова възраст за излизане на пазара на труда;

26.  Отбелязва нуждата от точна оценка на статистическите данни относно въпросите на равенството между половете, както и относно други аспекти на дискриминацията, като етническата принадлежност, особено като се има предвид, че не винаги има отделна статистика относно равнопоставеността на половете, свързана с децата и младежите; припомня, че това е една от задачите на новия Институт за равенство между половете;

27.  Призовава държавите-членки да насърчават положителното представяне в медиите на мъжете и жените, като наложат достоен образ на жени и мъже, освободен от предубедени и нарушени концепции, които накърняват достойнството или подценяват единия или и двата пола;

28.  Отбелязва нуждата от приспособяване на новите технологии в областта на обучението към образователните нужди на жените, например възможността за дистанционно обучение чрез използване на компютърни технологии;

29.  Призовава държавите-членки и Комисията да предприемат стъпки за преустановяване на разделението на половете в областта на дигиталните технологии, като част от Лисабонската стратегия, с цел разширяване на информационното общество чрез мерки за насърчаване на равенството между мъжете и жените и действия за осигуряване на по-лесен достъп за жени, подкрепяйки придобиването на умения за работа с интернет, създаването на програми, които предоставят възможност за конкретни действия за включване на жени от уязвими групи и компенсиране на разликите между градските и селските райони;

30.  Препоръчва държавите-членки да развиват по-гъвкави програми за образование на възрастни и обучение през целия живот, така че работещите жени и майки да могат да продължат своето образование в програми, които отговарят на техния график, което позволява на жените да имат увеличен достъп до образование и им дава възможност за участие в алтернативни образователни програми, така че да станат по-независими и да могат да участват по значим начин в обществото, както и да продължат насърчаването на равенството между половете;

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 60. (2) ОВ L 270, 7.10.1998 г., стр. 56. (3) ОВ C 45 E, 23.2.2006 г., стр. 129. (4) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 283.

Резолюция на Европейския парламент относно отношенията между ЕС и тихоокеанските острови ‐ Стратегия за засилено партньорство (2006/2204(INI))

P6_TA(2007)0022 A6-0325/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет от 29 май 2006 г., озаглавено "Отношения между ЕС и тихоокеанските острови - Стратегия за засилено партньорство" (COM(2006)0248),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС по отношение на Тихоокеанския басейн, приета от Съвета по общи въпроси на 17 юли 2006 г.,

–   като взе предвид споразумението за партньорство между групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейската общност, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. ("Споразумение от Котону")(1),

–   като взе предвид член 89, параграф 1 от Споразумението от Котону, който предвижда, че се "установяват специални разпоредби и мерки в подкрепа на усилията на островните държави от АКТБ за преодоляване на природните и географски трудности и други пречки, затрудняващи развитието им, така че да им се даде възможност да ускорят своите темпове на развитие",

–   като взе предвид доклада на ООН за Проекта на хилядолетието, озаглавен "Инвестиране в развитието: Практически план за постигане на Целите на хилядолетието за развитие",

–   като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз, наречена "Европейският консенсус"(2),

–   като взе предвид Парижката декларация за ефективността на помощите, одобрена на 2 март 2005 г. от министрите на развитите и развиващите се страни, отговарящи за насърчаване на развитието и от ръководителите на многостранни и двустранни институции за развитие,

–   като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. относно влиянието на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП)(3) върху развитието,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0325/2006),

A.   като има предвид историческата намеса на европейските страни в развитието на Тихоокеанския регион;

Б.   като има предвид, че повечето тихоокеански островни страни относително скоро станаха независими;

В.   като има предвид значителното присъствие на ЕС в региона посредством отвъдморските територии на Нова Каледония, Френска Полинезия, Уолис и Футуна (Франция) и острови Питкерн (Обединено кралство);

Г.   като има предвид, че Независимото мирното движение против ядреното оръжие (NFIP) води кампания за спиране на всички ядрени опити в региона и за зачитане на достойнството на местните народи;

Д.   като има предвид, че ЕС е важен донор за региона, предоставил общо от момента на присъединяване на първите тихоокеански островни страни към първата Конвенция от Ломе през 1975 г. над 1,8 милиарда евро;

Е.   като има предвид приемането на Тихоокеанския план от 16 страни-членки на Форума на тихоокеанските острови, който има за цел за засили регионалното сътрудничество и интеграция, като обръща специално внимание на икономическия растеж, устойчивото развитие, доброто управление и сигурността, постигната чрез местно самоуправление, и който предлага възможност за развиване на по-нататъшните отношения между ЕС и тихоокеанските острови;

Ж.   като има предвид, че тихоокеанските островни страни срещат значителни проблеми, произтичащи от висок прираст на населението, недостатъчно квалифициран труд, нисък икономически растеж, етнически конфликти, социално-икономически различия, управленчески неуспехи и влиянието на глобалните икономически тенденции, които предизвикват загриженост по отношение на по-нататъшно увеличаване на бедността и нестабилността в региона;

З.   като има предвид, че Тихоокеанският регион притежава значителни природни ресурси, но също така и много сложни режими за поземлена собственост, които в определени случаи могат да се превърнат в пречка за развитието;

И.   като има предвид, че тихоокеанските страни от АКТБ са напълно развити демокрации, освен Тонга, която е конституционна монархия;

1.  Приветства инициативата на Комисията да се развие първата стратегия на ЕС за Тихоокеанския басейн след 30-годишно сътрудничество, последвало подписването на първата Конвенция от Ломе през 1975 г. и Споразумението от Котону през юни 2000 г.;

2.  Подчертава, че в качеството си на основен донор в региона, ЕС има възможност да създаде стратегия, която ще подкрепи островните страни в Тихоокеанския басейн при постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

3.  Подчертава разнородността на региона и следователно призовава за гъвкавост на стратегията на Комисията, за да се гарантира, че помощта за развитие се канализира съобразно национални и регионални приоритети, като по този начин се постига максимална изгода както за сравнително развитите, така и за по-слабо развитите страни от Тихоокеанския басейн;

4.  Подкрепя становището на Комисията, че засиленият политически диалог е необходим за Форума на тихоокеанските острови, чийто лидери са приели ново споразумение за утвърждаване на Форума като междуправителствена организация съгласно нормите на международното право; същевременно подчертава, че всяко засилването на диалога на регионално ниво трябва също да обърне внимание на нуждите на най-бедните страни в региона;

5.  Подчертава, че всяка стратегия трябва да отдаде дължимото внимание на нуждите по отношение на развитието на всички тихоокеански островни страни, особено най-бедните, за да се подкрепят техните усилия за постигане на ЦХР;

6.  Признава, че региона на Тихоокеанският басейн е надарен с изобилие от природни ресурси, особено рибно богатство, минерали и гори и че в много страни в региона селското стопанство и туризма са основите на икономиката; следователно подчертава, че екологично и икономически устойчивото развитие трябва да се постави в центъра на всяка стратегия, свързана с тези ключови сектори; подчертава, че използването на природните ресурси трябва да допринася за генериране на доходи за цялото население на тихоокеанските островни страни и по-специално да спомага за облекчаване на бедността;

7.  Признава важността на финансовата помощ на Европейския съюз за насърчаване на развитието на местния риболов в региона, който представлява основен източник на доходи за страните от тихоокеанските острови, особено за държавите с по-нисък брутен национален доход като Кирибати, Маршалските острови, Микронезия и Тувалу;

8.  Подчертава значимостта на доброто управление в сектора на рибното стопанство, за да се предотвратят свръхулова и унищожителни риболовни методи и за да не се позволява екологичните рискове да застрашат морския живот, особено по отношение на улова на риба-тон, за който Тихоокеанският басейн е едно от най-богатите океански дъна в света;

9.  Приветства регионалния подход, предприет от тихоокеанските островни страни за управление на улова на риба-тон в този регион и насърчава ЕС в бъдеще да договоря всички споразумения относно улова на риба-тон по-скоро с целия регион, отколкото с отделните държави;

10.  Признава значимостта на налагането на лицензионни такси за риболов в обширни територии на риба-тон в изключителните икономически зони (ИИЗ) от страни в региона, тъй като това е основен източник на приходи за тихоокеанските островни страни, особено за страните с най-нисък доход като Кирибати, Маршалските острови, Микронезия и Тувалу; въпреки това, изразява загриженост за слабия процент улов, реално обработен в рамките на ИИЗ и произтичащите от това загуби на доходи;

11.  Приветства предложението на Комисията за засилване на усилията за насърчаване на устойчивото управление на рибното стопанство чрез подкрепа на регионалните системи за мониторинг, контрол и наблюдение и за засилване на възможността за борба с незаконния, нерегистриран и нерегламентиран риболов;

12.  Призовава Европейския съюз и тихоокеански островни страни да подкрепят международния план за действие на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) за борба срещу незаконния, нерегламентиран и необявен риболов; счита, че това трябва да бъде приоритет при сключването на споразумения за риболов с трети страни;

13.  Призовава Европейския съюз и тихоокеански островни страни да си сътрудничат тясно за премахване на незаконния, нерегламентиран и необявен риболов в региона, като положат всички усилия да спазват своите задължения като пристанищни държали и/или държави, под чийто флаг плават морски съдове;

14.  Препоръчва по-развитите тихоокеански островни страни да продължават да развиват операции по местно обработване, като по този начин създават повече работни места, и да се възползват от възможността Европейската инвестиционна банка да отпуска привилегировани кредити на малките и средни предприятия, притежавани от икономически интереси от тихоокеански острови, така че да се увеличи капацитета за обработване и да се повишат приходите за региона; приветства оценяването на рибните ресурси и риболовните възможности, поети от Агенцията по рибно стопанство на Тихоокеанския форум, и призовава при съществуваща възможност за увеличаване на капацитета местните флоти да бъдат увеличат;

15.  Призовава Комисията да извърши оценка на екологичното и социално въздействие на нелегалните и широко мащабни промишлени дърводобивни дейности и свързаната с тях търговия в тихоокеанските страни;

16.  Призовава Комисията да се съсредоточи върху бързото изпълнение на Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаните с нея споразумения и по-специално на работната програма за защитени зони, която е ефикасен инструмент за предотвратяване на по-нататъшното разрушаване и влошаване състоянието на горските и морски екосистеми в Тихоокеанския регион;

17.  Призовава Комисията да увеличи помощта за отговорно управление на горите от екологична и социална гледна точка, както и за въвеждането на надеждни системи, които могат да предоставят достоверни гаранции на европейските потребители, че продаваните на пазара на ЕС изделия от дървесина са изготвени от произхождащ от устойчиви източници дървен материал; изтъква важността от преминаване от модела на промишлен дърводобив в прекомерно големи размери към екологично-ориентирани горски проекти, които да осигуряват доход за местните общини и да допринасят за облекчаването на бедността;

18.  Подкрепя Конвенцията за съхранението и управлението на запасите от мигрираща на голямо разстояние риба в западната и централната част на Тихия океан, подписана през м. септември 2000 г. с оглед постигането в дългосрочен период на устойчив улов на риба-тон, като знак на сътрудничество между тихоокеанските островни страни и държавите, практикуващи риболов в далечни води;

19.  Изтъква нуждата от значително по-големи инвестиции в управлението на залежите от минерали, които са жизненоважен източник на чужда валута, както за сравнително развитите, така и за по-малко развитите тихоокеански островни страни, с оглед предотвратяване на преждевременното изчерпване на ресурсите, както това бе констатирано в Науру вследствие на продължилото 50 години добиване на фосфат;

20.  Призовава Комисията, в сътрудничество с тихоокеанските островни страни, да гарантира че платените такси и мита на съответните правителства от минодобивните, нефто- и газодобивните компании се обявяват в техните годишни финансови отчети;

21.  Привлича вниманието към икономическата значимост на туризма за региона, предвид на това, че идиличното обкръжение и пейзажи на тихоокеанските острови се явяват тяхно основно предимство; подчертава, че всяко поощряване на туризма в региона следва да бъде съчетано с увеличаване на дела на местната собственост в областта на туристическите услуги, за да се гарантира устойчивостта на туристическия сектор и да се получат възможно най-големи ползи за местната икономика;

22.  Призовава всички ядрени опити да бъдат забранени и счита за изключително важно целият регион да бъде освободен от ядрено оръжие и употреба на ядрена енергия, и че вредите, нанесени от ядрените опити върху околната среда, екосистемите и общественото здраве, следва да бъдат поправени;

23.  Признава ползата от установяването в региона на ниско тарифните авиокомпании за икономиките на тихоокеанските острови и призовава за премахване на пречките пред политиките "отворено небе" и за рационално развитие на въздушния транспорт с оглед свеждане до минимум на емисиите и останалите последствия от нарасналия въздушен транспорт за околната среда;

24.  Изтъква, че в болшинството от случаите всяка година единствено най-богатите страни с по-развита инфраструктура и по-чести въздушни връзки привличат значителен брой туристи; подчертава, че в тези случаи помощта за развитие следва да продължи да бъде използвана за финансиране на инфраструктурата и поощряване на устойчивия туризъм;

25.  Призовава Комисията при осъществяване на проектите в рамките на 10-я Европейски фонд за развитие да постави ударението върху подпомагане на системите за образование и техническо обучение на държавите в региона, чието развитие е възпрепятствано от пропуските в тази област;

26.  Признава значението на селското стопанство като основен източник на доходи, в това число и от износ, както и на средства за съществуване и на заетост в региона;

27.  Подчертава, че глобализацията, наред със загубата на възможността за преференциален достъп до пазара на ЕС, има дълбоко икономическо въздействие за региона, особено за Фиджи;

28.  Подчертава, че в по-слабо развитите страни, в които основният поминък е селското стопанство, трябва постепенно да се премине от отглеждането на основни жизненонеобходими култури към отглеждането на култури, позволяващи получаването на доходи от износ, както и че трябва да се проучи дали създаването на хранително-преработвателни и опаковъчни услуги има бъдеще;

29.  Подчертава, че квалифицираната работна ръка е важна предпоставка за икономическия растеж в тихоокеанските острови и затова призовава Комисията да подкрепи националните рамки за действие относно предоставянето на средства за професионално обучение и друго обучение, специално разработено за подпомагане на местните предприятия в тихоокеанските страни;

30.  Изтъква значимостта на междурегионалната търговия с ЕС, включително по силата на регионални търговски споразумения като например Споразуменията за търговия между тихоокеанските островни държави (PICTA), предложението за Тихоокеанско споразумение за по-тесни икономически връзки (PACER), както и Споразумението за икономическо партньорство (СИП), като средства за увеличаване на икономическия просперитет в региона;

31.  Отчитайки разходите за управление и администрация, свързани с подобни търговски споразумения, в това число и за изпълнение на Тихоокеанската стратегия от тихоокеанските островни страни и от регионални организации като Секретариата на Тихоокеанския форум, призовава Комисията да предостави съответстващо финансово и техническо съдействие за навременно и ефикасно изпълнение на подобни споразумения;

32.  Поддържа оценката на Комисията относно значението на основните регионални сили като Австралия, Нова Зеландия, Съединените щати и Япония, които се явяват важни донори и търговски партньори на тихоокеанския регион , както и относно това, че двустранните отношения между ЕС и тези страни ще се подобрят чрез по-голяма ангажираност в Тихоокеанския регион;

33.  Подкрепя оценката на Комисията, че координирането отблизо, съвместно с други партньори в региона като Австралия и Нова Зеландия, на отпусканата помощ ще увеличи нейната ефикасност;

34.  Подчертава, че Тихоокеанския регион има геополитическо значение и изразява загрижеността си, че вътрешно държавното съперничеството може да бъде предпоставка за нискокачествена помощ от политическо естество за сметка на дългосрочното развитие, устойчивото стопанисване на ресурсите и доброто управление;

35.  Призовава Комисията да признае, че режимите на поземлена собственост, по-специално в Папуа-Нова Гвинея, Соломоновите острови, Вануату и Нова Каледония (френска отвъдморска територия) са доста сложни и се явяват реална спънка за развитието; ето защо приканва настоятелно Комисията да подкрепи инициативите за поземлена реформа, предприети от въпросната територия и страни;

36.  Призовава Комисията да предприеме действия за борба срещу бързото разпространение на ХИВ/СПИН в региона, което е все повече се разраства в страни като Папуа-Нова Гвинея;

37.  Привлича вниманието към четирите страни в региона, в които маларията е проблем, а именно Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови, Вануату и Източен Тимор; приканва Комисията да разработи програми за борба с този проблем, с което да се осигури подходяща защита от малария като например чрез доставки на тези страни на противомаларийни мрежи за легла;

38.  Подчертава, че с оглед на ефикасното предоставяне на помощ, поощряването на доброто управление в тихоокеанския регион е жизнено необходимо за предотвратяване на корупцията – една от основните пречки за постигането на целите на хилядолетието за развитие, както и на устойчиво развитие; изтъква, че трябва да се развият национални институции, както и прозрачни и ефикасни процедури, така че помощта за развитие да достигне до получателите в региона, за които е предназначена;

39.  Споделя виждането на Комисията, че политическата нестабилност и конфликти могат да бъдат опустошителни за икономическото развитие на региона, в частност поради загубата на доходи от туризма и разрушаването на туристическата инфраструктура;

40.  Изтъква, че засиленото партньорство между ЕС и тихоокеанските островни страни трябва да се изрази в нараснала подкрепа за парламентите на съответните държави с оглед на засилване на техните капацитети и тяхната роля за поддържането на регионалната политическа стабилност;

41.  Привлича вниманието към уязвимостта на тихоокеанските островни страни спрямо природните бедствия и опустошителните им последици за техните икономики; ето защо подкрепя призива на Комисията за създаването на регионална програма за готовност при бедствия;

42.  Подкрепя възгледа на Комисията, че тихоокеанските островни страни имат съществен интерес в борбата срещу изменението на климата предвид потенциалните последици за региона при покачването на морското равнище; взема предвид Рамката за действие по изменението на климата на тихоокеанските острови за периода 2006-2015 г., която се явява регионален механизъм за борба срещу изменението на климата и призовава за засилване на диалога между ЕС и Тихоокеанския регион с оглед на климатичните промени и свързаните с това проблеми;

43.  Привлича вниманието към ситуацията в Източен Тимор след вълната от насилие през м. май и м.юни 2006 г. и изразява надежда, че Комисията в тясно сътрудничество с международната общност ще съдейства на лидерите на Източен Тимор да се справят с основните проблеми, породили кризата и по-специално нуждата от политическа стабилност, облекчаване на бедността, социално развитие и помирение между различните социални слоеве;

44.  Приветства заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за Тихоокеанския регион от 17 юли 2006 г., както и това, че те поставят ударението на изкореняването на бедността, постигането на целите на хилядолетието, развитието на човешките ресурси и проблемите на здравеопазването; при все това, изразява съжаление, че Съветът прие своите заключения без да изчака Европейския парламент да изрази своята позиция;

45.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, както и на правителствата и парламентите на тихоокеанските островни страни.

(1) Споразумение за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3). (2) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (3) OВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 121.

Резолюция на Европейския парламент с препоръки към Комисията за устав на Европейско частно дружество (2006/2013(INI))

P6_TA(2007)0023 A6-0434/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент от 21 май 2003 г., озаглавено "Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз - план за действие" (COM(2003)0284),

–   като взе предвид публичното изслушване, проведено от Комисията, относно бъдещите приоритети на плана за действие за модернизиране на дружественото право и корпоративното управление и последиците от това,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0434/2006),

А.   като има предвид, че е надлежно спазено условието на член 39, параграф 2 от правилника за отсъствие на предложение в процес на изготвяне;

Б.   като има предвид, че на публичното изслушване, проведено от Комисията по правни въпроси на Европейския парламент на 22 юни 2006 г., беше подчертана необходимостта от европейско частно дружество като правноорганизационна форма за малки и средни предприятия, осъществявящи трансгранична стопанска дейност;

В.   като има предвид, че следва да е възможно за едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), които нямат постоянно местопребиваване в държава-членка, да основат Европейско частно дружество (ЕЧД) на територията на Общността, в съответствие с общностното право и по процедура, която ще трябва да бъде установена в регламент;

Г.   като има предвид, че ЕЧД следва да бъде юридическо лице и че неговата отговорността за задълженията на дружеството следва да бъде ограничена до неговите активи;

Д.   като има предвид, че ЕЧД предлага на дружества допълнителна, доброволно избираема възможност, наред с националните дружествени форми, относно начина, по който могат да бъдат устроени;

Е.   като има предвид, че ЕЧД следва да има възможността да избира между монистична или дуалистична структура;

Ж.   като има предвид, че ЕЧД следва да се регистрира в държавата, където се намира седалището му в съответния регистър съгласно с националните разпоредби, приети по силата на Директива 68/151/ЕИО, с търговски адрес, на който могат ефективно да му бъдат връчвани документи , като се отчетат механизмите за проверка на истинността и автентичността на учредителния акт;

З.   Kато има предвид, че съответните разпоредби от общностното право предвиждат трансгранични права на информиране, консултация и участие на работниците, както и запазване на придобитите преди това права на участие на работниците (Директиви 94/45/ЕО и 2005/56/ЕО), които следва да бъдат напълно запазени, и като има предвид, че работниците не бива да губят съществуващите си права вследствие на преобразуването в ЕЧД на дадено дружество, предоставящо права на участие, информиране и консултация на работниците;

1.  Изисква от Комисията да представи на Парламента през 2007 г., на основание член 308 от Договора за ЕО законодателно предложение за Устав на европейско частно дружество и изисква това предложение да бъде съставено в рамките на междуинституционално обсъждане и в съответствие с приложените подробни препоръки;

2.  Потвърждава, че тези препоръки зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.  Счита, че поисканото предложение няма да има финансови последици;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените подробни препоръки на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (общностното право като основа за този вид дружество)

Европейският парламент счита, че Уставът на ЕЧД следва да се основава възможно в най-голяма степен на нормите на общностното право като по този начин се спестят препратките към националното право; следователно той трябва да бъде заложен като единен и окончателен устав. Следователно ще бъдат прилагани единствено разпоредбите на дружественото право, съдържащи се в регламента относно устава на европейско частно дружество, а областите на приложение, регламентирани от него, следва да бъдат оттеглени от юрисдикцията на държавите-членки. Това важи за правното положение, правоспособността и дееспособността на дружеството, учредяването, промяната на дружествения договор, преобразуването и прекратяването на дружеството, името или фирменото наименование, организационната структура, представителните правомощия на органите, придобиването и загубването на членство и свързаните с него права и задължения, отговорността на дружеството, на изпълнителните директори, на членовете на органите му и на съдружниците по отношение на неговите задълженията , както и минималните стандарти, касаещи задълженията на ръководството по отношение на дружеството; наред с това, уставът трябва да съдържа разпоредби относно начина на функциониране на органите на дружеството, относно мнозинствата на гласуване, консултирането с членовете и условията за купуване и продаване на дружествени дялове; трябва да се предвиди възможност тези разпоредби да могат да бъдат формулирани индивидуално според потребностите на дружеството. В други области принципно трябва се прилага уставът, като несъдържащи се в него норми него следва да имат само субсидиарно приложение при спазване на следната последователност: други разпоредби на общностното право; разпоредби, уреждащи сходни видове дружества в държавата-членка, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт. Тези сходни видове дружества в съответните държави-членки следва да бъдат изброени в приложение.

Препоръка 2 (процедури за учредяване)

Европейският парламент счита, че следва да бъде възможно учредяване на европейско частно дружество ex nihilo или на базата на съществуващо дружество, или вследствие на сливане на дружества или в контекста на общо дъщерно дружество. Нещо повече, трябва да бъде възможно преобразуването на европейско частно дружество в европейско дружество.

Препоръка 3 (капитал)

Европейският парламент счита, че капиталът на ЕЧД следва да бъде разделен на акции със специфична номинална стойност; че акциите на съдружниците следва да се закръглят към най-близкото евро; че минималният капитал следва да бъде 10 000 евро или равностойността им в друга валута към момента на регистрация; и че няма да е необходимо минималният капитал, който определя отговорността на съдружниците, да бъде непременно изцяло изплатен.

Препоръка 4 (организация)

Европейският парламент предлага ЕЧД да има поне един изпълнителен директор и първите изпълнителни директори да бъдат назначени с решение на съдружниците или да бъдат определени в дружествения договор; лице, комуто е забранено с решение на съд или административен орган на държава-членка да заема пост, съизмерим с този на изпълнителен директор, не може да поема или заема този пост.

Препоръка 5 (съдържание на дружествения договор)

Европейският парламент предлага дружественият договор да съдържа следната информация: правната форма и наименованието на дружеството; продължителността на съществуване на дружеството, в случай че тя е ограничена; предметът на дейност; седалище на дружеството; капитал на дружеството и органът или органите, упълномощени да го представляват по отношение на трети страни и в съда; и дължимата вноска на всеки съдружник във връзка с притежаваните от него акции.

Препоръка 6 (отговорност на изпълнителния директор)

Европейският парламент счита, че изпълнителният(те) директор(и) на ЕЧД трябва да бъде(ат) индивидуално или солидарно отговорни пред дружеството за всички извършени от тях действия в нарушение на гражданскоправните и наказателноправните разпоредби, приложими спрямо дружеството.

Препоръка 7 (отговорност на изпълнителните директори и на съдружниците при намаляване на собствения капитал)

Европейският парламент счита, че органите на дружеството трябва да носят солидарна отговорност за всички претърпени от ЕЧД вреди и пропуснати ползи, причинени в резултат на отклоняване на активи на дружеството за облагодетелстване на негов орган, съдружник или лице, близко на някой от последните, посредством действия на дружеството; че получателят на неоснователното плащане от дружеството трябва да носи отговорност за възстановяването на средствата; че такава отговорност следва да възниква само когато действието не е било в полза на признатите интереси на ЕЧД; че, такава отговорност не следва да възниква, в частност, когато ЕЧД е част от група, следваща последователна политика и всички неизгодни положения се компенсират от предимствата на груповата му принадлежност; че отговорност на изпълнителните директори или съдружниците, произтичаща от други правни разпоредби не трябва да бъде засегната.

Препоръка 8 (приложения към регламента)

Препоръка 9 (годишни счетоводни отчети)

Европейският парламент счита, че ЕЧД следва да бъде подчинено на хармонизираните счетоводни разпоредби (съдържащи се в Директиви 78/660/ЕИО(1) и 83/349/ЕИО(2) ), които се прилагат във всяка държава-членка спрямо еквивалентния вид дружество.

Препоръка 10 (Възможности за преобразуване)

Европейският парламент счита, че ЕЧД трябва да има възможност за осъществяване на сливане(3), промяна на седалището, разделяне и преобразуване в европейско дружество(4), доколкото това е възможно съобразно вече хармонизираното общностно законодателство; в случай че липсва съответно общностно законодателство, следва да се прилагат разпоредбите на държавите-членки, които са приложими по отношение на сходни правноорганизационни форми на тези в съответната държава-членка; че във връзка с това следва да се прилагат правилата относно съвместното управление в държавата-членка, в която се намира седалището, паралелно с общностното законодателство; следва да бъде възможно преобразуването на национални компании в ЕЧД, като се запазват съществуващите права на служителите; същото важи и за обратното преобразуване на едно ЕЧД в национална правноорганизационна форма.

Препоръка 11 (прекратяване, ликвидация, несъстоятелност и преустановяване на плащанията)

Европейският парламент счита, че изпълнителните директори на ЕЧД трябва да бъдат задължени, при фактическо положение на несъстоятелност, без неоправдано забавяне, най-късно след три седмици, да подадат заявление за започване на производство по несъстоятелност; че при неизпълнение на това задължение те трябва да бъдат пряко и солидарно отговорни спрямо кредиторите, които поради това нарушение понасят загуби; че наред с това, по отношение на прекратяването ликвидацията, несъстоятелността и преустановяването на плащанията и сходни процедури, ЕЧД следва да бъде подчинено на разпоредбите, приложими спрямо приравнените на него дружества във всяка държава-членка по силата на този регламент; и, че в случай на несъстоятелност следва да се прилагат разпоредбите, които са в сила в държавата-членка, в която се намира мястото на управление на дружеството.

(1) Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр.11). Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр.1). (2) Седма директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (OВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1). Директива, последно изменена от Директива 2006/99/ЕО (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137). (3) Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1). (4) Регламент на Съвета (ЕО) № 2157/2001 от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (EC) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).