Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Конституция за Европа, подписан в Рим на 29 октомври 2004 г. (Конституционния договор),

–   като взе предвид Договора за Европейски съюз и Договора за създаване на Европейската общност, изменени с Единния европейски акт и с Договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница,

–   като взе предвид Декларацията от Лаакен относно бъдещето на Европейския съюз от 15 декември 2001 г.(1),

–   като взе предвид Договора за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република(2) и Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 януари 2005 г. относно Договора за създаване на Конституция за Европа(4),

–   като взе предвид резолюцията си от 19 януари 2006 г. относно периода на размисъл: структурата, темите и контекста за оценка на дебата за Европейския съюз(5),

–   като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2006 г. относно следващите стъпки за периода на размисъл и анализ на бъдещето на Европа(6),

–   като взе предвид резолюцията си от 13 декември 2006 година относно институционалните аспекти на способността на Европейския съюз да интегрира нови държави-членки(7),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 16-17 юни 2005 г., 15-16 юни 2006 г., 14-15 декември 2006 г.,

–   като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет от 17 януари 2007 г., отправено към Парламента,

–   като взе предвид резолюцията от 14 март 2007 г., която отбелязва 50-ата годишнина от подписването на Римските договори, приета от Европейския икономически и социален комитет,

–   като взе предвид декларацията за Европа, приета от Комитета на регионите на заседанието му от 23 март 2007 г.,

–   като взе предвид Берлинската декларация от 25 март 2007 г. по случай 50-ата годишнина от подписването на Римските договори,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0197/2007), като има предвид, че:

A.  Европейският съюз, като първи успешен опит за наднационален демократичен съюз на държави и граждани, е изправен пред нови и безпрецедентни предизвикателства, които, заедно с трансформациите, през които той премина при последователните си разширявания, развитието на вътрешния пазар и глобализацията, налагат преразглеждане на основите му;

Б.   Конституционният договор беше подписан от държавните и правителствени ръководители на 27-те държави-членки на Европейския съюз, които се ангажираха да намерят правилните решения, за да отговорят на предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз, както вътре, така и извън него, както и на предизвикателствата на разширяването чрез засилване на политическото измерение на Европейския съюз;

В.   Конституционният договор, и по-специално Части І, ІІ и ІV, беше изготвен съгласно метода на Конвента, който обединява представители на държавите-членки и присъединяващите се страни, както и на Комисията и Европейския и националните парламенти, чиито членове съставляваха мнозинство, подсилвайки по този начин неговата легитимност;

Г.   Част ІІІ от Конституционния договор представлява основно кодификация на настоящите договори, в който Конвентът внесе някои адаптации и подобрения, по-специално разширяването на правните основания на процедурата по съвместно вземане на решение в законодателната процедура от сегашните 37 на 86, които трябва да се запазят, за да се подобри демократичността, прозрачността и ефективността;

Д.   осемнадесет държави-членки, които представляват две трети от общия брой държави-членки и по-голямата част от населението на Европейския съюз, са ратифицирали досега Конституционния договор съгласно съответните им конституционни изисквания, включително чрез референдум в Испания и Люксембург, докато други четири държави-членки заявиха готовността си да извършат ратификацията;

Е.   Франция и Нидерландия не успяха да доведат този процес до успешен край след отрицателния резултат от организираните в тези две страни референдуми;

Ж.   общественият дебат, започнат с процедурата по ратификацията на Конституционния договор, показа, че трудностите се коренят не толкова в институционалните новости, колкото в специфичните аспекти на конкретни политики, както и че критиката е била насочена най-вече към част ІІІ, която засяга политиките и функционирането на Европейския съюз, макар и част ІІІ да съдържа основно разпоредби, които вече са в сила;

З.   много от изразените опасения бяха свързани по-скоро с контекста, отколкото със съдържанието; както и че основните проблеми, които тревожат обществеността, като Директивата за услугите във вътрешния пазар(8) и финансовата рамка, бяха разрешени,

И.   Европейският съвет от 16-17 юни 2005 г. взе решение да открие период на размисъл след референдумите във Франция и Нидерландия, през който шест други държави-членки завършиха ратификацията, а Европейският съвет от 15-16 юни 2006 г. поиска от председателството да проучи възможните бъдещи начини за преодоляване на конституционната криза преди заседанието си на 21-22 юни 2007 г.;

Й.   общественият дебат, започнат през периода на размисъл, установи достатъчно ясно, че проблемите и предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз, очертани за първи път в Декларацията от Лаакен, и на които Конституционният договор търси решение, не са изчезнали; точно обратното, станали са по-явни и вече е крайно наложително да бъдат разрешени;

К.   парламентарните заседания, организирани съвместно от Парламента и националните парламенти, показаха, че като цяло се признава, че Конституционният договор би предоставил на Европейския съюз подходяща рамка за отговор на предизвикателствата, които стоят пред него, както и разбирането, че би било трудно, ако не и невъзможно за една нова МПК да одобри предложения, които са или коренно различни, или по-добри от онези, които бяха одобрени през 2004 г.;

Л.   все по-наложително става разширеният Европейски съюз да се сдобие с инструменти и способи, чрез които да може да функционира ефективно, да затвърди мястото си в света и да отговори на тревогите на гражданите си, изправени пред предизвикателствата на, наред с другото, глобализацията, промяната на климата, сигурността на енергийните доставки и застаряващото население;

M.   горепосочената Берлинска декларация от 25 март 2007 г., подписана от председателите на Европейския съвет, Парламента и Комисията, определя целта "Европейският съюз да бъде поставен на обновена обща основа преди изборите за Европейски парламент през 2009 г.";

1.  Потвърждава подкрепата си за съдържанието на Конституционния договор, който има за цел, като решителна стъпка официално да даде на ЕС присъщото му политическо измерение и засилва ефективността на действията на Европейския съюз, укрепва демократичния контрол на процедурите за вземане на решения, подобрява прозрачността и укрепва правата на гражданите на Европейския съюз, като същевременно представлява компромис, и който отговаря на потребностите на Европейския съюз на настоящия етап;

2.  Подчертава, че две трети от държавите-членки вече са ратифицирали Конституционния договор, като четири други ясно са изразили ангажимента си към разпоредбите му, както стана ясно от наскоро проведеното в Мадрид заседание по инициатива на правителствата на Испания и Люксембург;

3.  Отбелязва опасенията, изразени от народите на Франция и Нидерландия, и дебата, проведен в тези две страни;

4.  Отбелязва, че в някои други държави-членки също са изразени опасения, но че съответните правителства са изразили подкрепата си за намиране на задоволително решение, което запазва ключовите реформи, съдържащи се в Конституционния договор;

5.  Припомня политическата отговорност на онези държави-членки, които са подписали, но не са ратифицирали Конституционния договор;

6.  Потвърждава ангажимента си за постигане на решение на текущия конституционен процес на ЕС, който се основава на съдържанието на Конституционния договор, с възможност за различно представяне, но отчита появилите се в някои държави-членки трудности;

7.  Във връзка с това подкрепя усилията на германското председателство да получи от Европейския съвет през юни 2007 г. ангажимент за свикване на Междуправителствена конференция (МПК) и готовата пътна карта, която да съдържа процедура, ясен мандат и целта да се постигне споразумение до края на тази година;

8.  Припомня необходимостта да се гарантира способността за вземане на решения на Европейския съюз, ефективността на политиките му и пълната им демократична легитимност, към които Конституционният договор несъмнено е постигнал напредък в областта на контрола, законодателните и бюджетни процедури, както и необходимостта да се засили Общата външна политика и политика за сигурност и ролята на Европейския съюз в света, така че да може да оказва влияние при определянето и изпълнението на решенията на належащите проблеми, пред които е изправено човечеството;

9.  Настоява за запазване на всички основни принципи, съдържащи се в част І на Конституционния договор, включително двойнственият характер на Европейския съюз като съюз на държави и на граждани, върховенството на европейското право, новата типология на актовете и процедурите, йерархичната подчиненост на нормите и правосубектността на Европейският съюз; подчертава, че Конституционният договор въвежда други важни подобрения по отношение на: консолидирането на съществуващите договори и сливането на стълбовете, изричното признаване на ценностите, върху които се основава Европейският съюз и задължителната сила на Хартата за основните права; засилване на участието на гражданите в политическия живот на Европейския съюз;изясняването на съответните компетентности на Европейския съюз и на държавите-членки; зачитането на принципа на субсидиарност и специфичната роля на националните парламенти в това отношение, без да се излага на риск институционалният баланс на Европейския съюз, както е постановено в протокола за субсидиарността; зачитането на ролята на регионалните и местните власти;

10.  Подчертава, че всяко предложение за изменение на Конституционния договор е необходимо да гарантира същото равнище на подкрепа, каквото е било постигнато преди това от разпоредбата, която то се стреми да замени;

11.  Заявява, че ще отхвърли резултат от преговорите, който, ако се съпостави с Конституционния договор, би довел до намаляване на защитата на правата на гражданите (по-специално, настоява за запазване на Хартата на основните права и особено на нейния правно задължителен характер), както и до по-малко демократичност, прозрачност и ефикасност във функционирането на Съюза;

12.  Във връзка с това признава необходимостта да се вземат предвид основните въпроси, повдигнати през периода на размисъл и съзнанието, че решение на горепосочените въпроси може да се намери единствено чрез една по-силна, а не по-слаба Европа, както и да се изяснят други въпроси, които вече са били разгледани в Конституционния договор, като:

13.  Вярва, че с оглед на успеха на метода на Конвента при подготвянето на проектодоговора, е необходимо да се запазят, при всяко решение на конституционния процес, основните принципи на парламентарно участие, включване на гражданското общество и пълна прозрачност;

14.  Припомня, че Парламентът, като единствената пряко избирана от гражданите институция на Европейския съюз, трябва да бъде напълно включен в работата на МПК на всички нива и в по-голяма степен, отколкото участието му на МПК през 2003-2004 г.;

15.  Освен това призовава за свикването, наред с активното участие на представителите на Европейския парламент в МПК, на междуинституционална конференция , за да може Парламентът да продължи да бъде осведомяван и да допринесе значително за изграждането на междупартиен и транснационален консенсус в МПК;

16.  Потвърждава своя ангажимент към механизма на Конвента, в случай че държавните или правителствени ръководители решат да предприемат съществено преразглеждане на съществуващите текстове;

17.  Призовава Комисията да изпълни своята роля в предстоящите преговори и да подготви предложения за осъвременяване на Конституционния договор във връзка с въпросите, изложени в параграф 12;

18.  Подчертава значението на диалога между националните парламенти и правителствата им на МПК и изразява своята готовност да поддържа тесни контакти с националните парламенти през предстоящия етап на преговорите, както и с Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, европейските социални партньори, религиозните общности и гражданското общество;

19.  Призовава процесът по ратификация на новия Договор да бъде приключен до края на 2008 г., така че следващият парламент, който ще бъде избран през 2009 г., да може да започне мандата си в съответствие с разпоредбите на новия Договор;

20.  Настоява всички държави-членки да координират процедурите си по ратификацията, така че процесът на ратификация да бъде едновременно приключен;

21.  Възнамерява да представи становище за свикването на МПК в съответствие с член 48 от Договора за Европейския съюз, като се имат предвид критериите, определени в настоящата резолюция;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на членовете на Европейския съвет, Съвета, Комисията, националните парламенти на държавите-членки, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет.

(1) Европейски съвет в Лакен, приложение 1, стр. 19. (2) ОВ L 236, 23.09.2003 г., стр. 17. (3) ОВ L 157, 21.06.2005 г., стр. 11. (4) ОВ C 247 E, 06.10.2005 г., стр. 88. (5) ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 306. (6) ОВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 267. (7) Приети текстове, P6_TA(2006)0569. (8) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.