Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги(1),

–   като взе предвид Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки(2),

–   като взе предвид Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство(3),

–   като взе предвид Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и телекомуникации(4),

–   като взе предвид Директива на Европейския парламент и на Съвета 97/52/ЕО от 13 октомври 1997 г. за изменение на Директиви 92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО, отнасящи се до координирането на процедурите за възлагане съответно на обществени поръчки за услуги, на обществени поръчки за доставка и на обществени поръчки за строителство(5),

–   като взе предвид Директива 98/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. за изменение на Директива 93/38/ЕИО за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникационния сектор(6),

–   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и Съвета, която да координира процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката и транспорта (COM(2000)0276),

–   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, обществени поръчки за услуги и обществени поръчки за строителство (COM(2000)0275),

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(7)

–   като взе предвид Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги(8),

–   като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(9),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0226/2007),

A.   като има предвид, че общностното право в областта на обществените поръчки има за цел да отвори публичните пазари в държавите-членки за трансгранична конкуренция, като по този начин създавава равни условия за доставчиците и подкрепя развитието на вътрешния пазар;

Б.   като има предвид, че своевременното и правилно транспониране и прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки значително допринася за постигането на целите на програмата на ЕС за по-добро регулиране;

В.   като има предвид, че Директива 2004/18/EО (Директивата за публичния сектор ) обединява три предходни директиви, а именно за строителство, услуги и доставки, като по този начин се поясняват и осъвременяват предишните разпоредби;

Г.   като има предвид, че Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/EО (Директивите за обществените поръчки) въвеждат нови разпоредби и незадължителни правила, които осигуряват по-голяма гъвкавост на възлагащите органи, и като има предвид, че общо повишение на ефективността в областта на обществените поръчки може да се постигне чрез въвеждане на незадължителните елементи на Директивата за публичния сектор, тъй като те намаляват разходите по транзакциите;

Д.   като има предвид, че Директива 2004/17/ЕО въвежда механизъм за освобождаване по отношение на дейностите, които са напълно отворени за конкуренцията в ЕС;

Е.   като има предвид, че крайният срок за транспониране на Директивите за обществените поръчки в националното законодателство е 31 януари 2006 г., а към момента само двайсет от двайсет и седем държави-членки са ги транспонирали; като има предвид, че забавянето на транспонирането създава условия за правна неравнопоставеност в ЕС;

Ж.   като има предвид, че пред търговията могат да изникнат препятствия, ако няма съгласувано приложение на всички незадължителни елементи на Директивата за публичния сектор от всички държави-членки;

З.   като има предвид, че в процеса на транспониране Комисията предлага на държавите-членки единствено своята доброволна подкрепа, която, следователно, не винаги е напълно гарантирана;

И.   като има предвид, че най-често цитираните препятствия за успешното транспониране са липсата на правна експертиза на национално ниво или на човешки ресурси, както и липсата на политическа воля в държавите-членки;

Й.   като има предвид, че резултатите относно вътрешния пазар към декември 2006 г. показват значително подобрение на степента на транспониране на директивите;

К.   като има предвид, че по-голямата част от обществените поръчки, предмет на Директивите за обществените поръчки, е в съответствие с правилата и, следователно, твърденията, че вътрешният пазар в тази област е неуспешен и застрашава постигането на целите на Лисабонската програма, са неоснователни;

Л.   като има предвид, че независимо от това продължават да съществуват проблеми при събирането на данни относно обществените поръчки, свързани по-специално с големия брой на договарящите органи и непълното документиране относно неправилното прилагане на правилата;

М.   като има предвид, че Комисията е загрижена за броя на неправомерно възложените директни поръчки;

Н.   като има предвид, че незаконно възложените директни поръчки се дължат на няколко фактора, сред които: неправилно разбиране на правилата на обществените поръчки, както са изложени в Директивите за обществените поръчки, на принципите на Договора и на съответните решения на Съда на Европейските общности; грешки, допуснати при сложните обществени поръчки; разширяване на обхвата или продължителността на първоначалното приложно поле; предполагаеми корупционни практики; заобикаляне на прекалено дълги срокове, свързани с огласяването в ЕС; както и ненужно усложнени национални изисквания към офертите като например комплексни договорености за покупки в електронен вид;

О.   като има предвид загрижеността, че съществува възможност за неправилно прилагане на критериите за околната среда или социалните критерии, заложени в Директивата за публичния сектор;

П.   като има предвид, че възможността на Комисията да предприема своевременни правни действия в случаите на неправилно приложение на разпоредбите е ограничена от липсата на достатъчни човешки ресурси;

Р.   като има предвид, че степента на транспониране и прилагане може да бъде повишена чрез насърчаване на професионализма и най-добрите практики в политиките за обществените поръчки на ниво държави-членки;

С.   като има предвид, че в някои държави-членки най-добрите практики са кодифицирани в ефективни системи за разглеждане на обществените поръчки;

Т.   като има предвид, че възлагането на поръчки в предпазарен стадий се определя като неизползвана възможност да се използват обществените потребности като двигател за иновации в Европа; като има предвид, че възлагането на поръчки в предпазарен стадий може да се организира в рамките на действащите нормативни уредби, изложени в Споразумението за обществените поръчки на Световната търговска организация, в Директивите относно обществените поръчки, в Договора за създаването на Европейската общност, в правото в областта на конкуренцията, включително в законодателството в областта на държавните помощи и практиката на Съда на Европейските общности;

1.  Приветства неотдавнашното осъвременяване и опростяване на правилата за обществените поръчки в ЕС, което значително повиши ефективността на процедурите на обществените поръчки в ЕС;

Транспониране на общностното законодателство в областта на обществените поръчки

2.  Счита, че държавите-членки следва да използват в пълна степен подкрепата на Комисията в процеса на транспониране;

3.  Счита, че Комисията следва да получи необходимите човешки ресурси, за да може по-ефективно да контролира закъснялото и неправилно транспониране;

4.  Подчертава, че държавите-членки трябва активно да обменят знания и най-добри практики помежду си по отношение на транспонирането на законодателството в областта на обществените поръчки и да подобряват сътрудничеството си с Комисията в тази насока;

5.  Счита, че непоследователното транспониране на незадължителните елементи от Директивата за публичния сектор би могло да има неблагоприятен ефект върху вътрешния пазар и с оглед на това насърчава държавите-членки да обмислят приемането на всички възможности за гъвкавост; подчертава, по-специално, че тези възможности могат да намалят риска от незаконни практики;

6.  Призовава, следователно, Комисията да извърши оценка на въздействието на нехармонизираното транспониране на незадължителните елементи от Директивата за публичния сектор върху трансграничните процедури за възлагане на обществени поръчки в ЕС;

7.  Призовава държавите-членки, които все още не са го направили, да предоставят на своите обществени органи необходимите правни инструменти за сътрудничество, по небюрократичен начин, в рамките на партньорството между обществени органи, като по този начин се създаде необходимата правна сигурност за обществените органи да действат съгласно законодателството на ЕС, и по-специално съгласно директивите относно обществените поръчки и съдебната практика на Съда на Европейските общности;

Прилагане на общностното законодателство в областта на обществените поръчки

8.  Изразява твърда увереност, че нарушаването на правилата би могло да бъде намалено, ако държавите-членки и Комисията въведат практики, насочени към по-голямо сътрудничество; насърчава, следователно, държавите-членки и Комисията активно да поощряват неофициалния обмен на такива практики в ранен етап;

9.  Счита, че предвид броя на нарушенията, на Комисията следва да се предоставят човешките ресурси, необходими за по-ефективен контрол на прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки;

10.  Призовава държавите-членки да предоставят на Комисията достатъчно данни за транспонирането на директивите относно обществените поръчки; настоява също така държавите-членки и Комисията да работят заедно за по-доброто събиране на данни и по-ефективния контрол върху проблемите, свързани с транспонирането и прилагането;

11.  Призовава за създаването на национални консултативни агенции в областта на обществените поръчки, които да подпомагат както възлагащите органи при правилното прилагане на правилата за тези поръчки, така и кандидатите, и по-специално малките и средни предприятия, при подаването на оферти в процедурите за обществени поръчки;

12.  Призовава държавите-членки да съсредоточат усилията на национално равнище върху откриването и санкционирането на незаконните практики, а също и да гарантират спазването на съответните решения на националните съдилища и на Съда на Европейските общности;

13.  Подчертава, че неформалните механизми за разрешаване на спорове могат да допълват законоустановените средства за правна защита в областта на обществените поръчки и следва да бъдат по-широко популяризирани;

14.  Насърчава силно държавите-членки да съгласуват и опростят техниките за електронни покупки с цел да се улесни достъпът до такива поръчки;

15.  Приветства наръчника на Комисията относно прилагането на критериите за околна среда;

16.  Приветства настоящото проучване на Комисията във връзка с прилагането на социалните критерии с цел да се гарантира тяхното правилно и ефикасно прилагане; призовава за публикуване на насоки за прилагане на социалните критерии след приключването на проучването;

Подобряване на най-добрите практики в областта на обществените поръчки

17.  Счита, че държавите-членки трябва да положат повече усилия за повишаване на нивото на професионализма в областта на обществените поръчки и да обменят най-добри практики на национално ниво с цел гарантиране на последователното и еднакво прилагане на правилата за обществените поръчки от всички възлагащи органи, също и в онези части от правилата, където има по-малко яснота, особено при обществените поръчки извън приложното поле на Директивите относно обществените поръчки;

18.  Посочва, че систематичното обучение на професионалисти в областта на обществените поръчки в страните от ЕС ще повиши прозрачността при прилагането на националните правила и процедури по отношение на обществените поръчки в ЕС;

19.  Подчертава, че е необходима промяна, за да се премине от подход, основан на бюджета, към подход, насочен към резултатите, в областта на обществените поръчки, като се вземат предвид разходите по целия проект и като се изискват солидни умения в областта на икономиката и мениджмънта от професионалистите, отговорни за покупките;

20.  Насърчава Комисията, в партньорство на държавите-членки, да подобрява разпространението на знания на равнище ЕС в областта на обществените поръчки;

21.  Насърчава провеждането на национални "демонстрационни конференции" на тема обществени поръчки, показващи най-добрите проекти за обществени поръчки, както и развитието и координирането на европейски мрежи за обмяна на най-добри практики в тази област;

22.  Насърчава използването от държавите-членки на поръчки в предпазарен стадий, основаващо се на поделяне на ползите и рисковете между купувачите и доставчиците за разработването на новаторски решения на специфични проблеми от обществен интерес, като ефективно средство за насърчаване на иновациите в ЕС;

Заключение

23.  Препоръчва Комисията да предложи план за действие с цел насърчаване на държавите-членки при изпълнението на техните задължения за справяне с съществуващите и възникващите проблеми при транспонирането и прилагането на актовете в областта на обществените поръчки, който план да е съсредоточен върху незаконното директно възлагане на поръчки, както и към късното или неправилно транспониране;

o
o   o

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда , Европейския омбудсман, както и на парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 209, 24.7.1992 г, стр. 1. (2) OВ L 199, 9.8.1993 г., стр. 1. (3) OВ L 199, 9.8.1993 г., стр. 54. (4) OВ L 199, 9.8.1993 г., стр. 84. (5) OВ L 328, 28.11.1997 г., стр. 1. (6) OВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 1. (7) OВ C 321, 31.12.2003, стр. 1. (8) OВ L 134, 30.4.2004, стр. 1. (9) OВ L 134, 30.4.2004, стр. 114.