Европейският парламент,

–   като взе предвид Декларацията на Хилядолетието от 8 септември 2000 г., която поставя целите на Хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността,

–   като взе предвид последващите доклади за човешкото развитие, изготвени в рамките на Програмата за развитие на ООН (ПРООН),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 април 2005 г. относно ролята на Европейския съюз за постигането на Целите на Хилядолетието за развитие (ЦХР)(1),

–   като взе предвид Римската декларация за хармонизация, приета на 25 февруари 2003 г. след Форума на високо равнище за хармонизиране и Парижката декларация за ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г. след Форума на високо равнище за прилагане, съгласуване и резултати ("Парижката декларация"),

–   като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз: "Европейският консенсус" ("Европейският консенсус за развитие"), подписана на 20 декември 2005 г.(2)

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Стратегия на ЕС за Африка: към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка" (COM(2005)0489),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегията за развитие на Африка(3),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(4) ("Инструмент за сътрудничество за развитие" (ИСР)),

–   като взе предвид годишните доклади на генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) за изпълнението на Декларацията на Хилядолетието, последният от които е от юли 2006 г.,

–   като взе предвид доклада на работната група по Проекта на Хилядолетието на ООН, оглавявана от професор Jeffrey Sachs, озаглавен "Инвестиране в развитието: практически план за постигане на целите на Хилядолетието за развитие",

–   като взе предвид доклада от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), озаглавен "Най-слабо развитите страни – доклад за 2002 г. – избягване капана на бедността",

–   като взе предвид годишните доклади на УНИЦЕФ относно състоянието на децата по света и Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–   като взе предвид работен документ на Комисията, озаглавен "Доклад на ЕО за целите на Хилядолетието за развитие 2000-2004 г." (SEC(2004)1379),

–   като взе предвид годишния доклад за глобален мониторинг на ЦХР на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ), последният от които бе публикуван през април 2007 г.,

–   като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за сътрудничеството за развитие за 2006 г., чиято последна версия бе публикувана през март 2007 г.,

–   като взе предвид окончателните декларации и заключения от международни конференции, по-специално Международната конференция за финансиране на развитието (Монтерей, 2002 г.), Срещата на високо равнище 2005 (Ню Йорк, 2005 г.), Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие (Йоханесбург, 2002 г.), третата Конференция на ООН за най-слабо развитите страни (Брюксел, 2001 г.), Четвъртата конференция на министрите в рамките на Световната търговска организация (СТО) (Доха, 2001 г.), Международната конференция за населението и развитието (МКНР) (Кайро, 1994 г.), специалната сесия на Общото събрание на ООН през 1999 г. за преглед на напредъка към постигане на целите от МКНР ("Кайро + 5"), и Световния форум за образованието (Дакар, 2000 г.),

–   като взе предвид резервите, изразени от някои държави-членки на ЕС в окончателните декларации и заключения на гореспоменатите конференции,

–   като взе предвид ангажиментите, поети от Европейския съвет в Барселона през март 2002 г., преди Конференцията в Монтерей,

–   като взе предвид ангажиментите, поети от Г-8 на срещата на високо равнище в Гленийгълс през 2005 г., относно обема на помощта, помощта за Африка на юг от Сахара, както и относно качеството на помощта,

–   като взе предвид Четвъртия доклад за оценка на Работна група II към Междуправителствената група по промяната на климата, озаглавен "Промяна на климата 2007: въздействия, приспособяване и уязвимост" ("Четвърти доклад за оценка на промяната на климата),

–   като взе предвид окончателния доклад на Stern относно Икономиката на промяната на климата,

–   като взе предвид заключенията на ПРООН, Проекта на ООН за Хилядолетието и Световната банка в техния доклад за 2006 г. относно енергетиката и ЦХР,

–   като взе предвид членове 177-181 от Договора за създаване на Европейската общност ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Помощта на ЕС: Повече, по-добри и по-бързи резултати" (COM(2006)0087),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Увеличаване на въздействието от помощта на ЕС: обща рамка за изготвяне на стратегически документи за страните и съвместна многогодишна програма" (COM(2006)0088),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Ускоряване на напредъка за постигане на целите на Хилядолетието за развитие – финансиране за развитие и ефективност на помощите" (COM(2005)0133),

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения (GAERC), проведено на 10 и 11 април 2006 г., относно финансирането за развитие и ефективността на европейската помощ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Кодекс за поведение на ЕС относно разпределението на усилията в политиката за развитие"(COM(2007)0072),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно ефективността на помощите и корупцията в развиващите се страни(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно бюджетната помощ за развиващите се страни(6),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0220/2007),

A.   като има предвид, че 2007 година отбелязва средата на периода, определен за осъществяването на ЦХР до 2015 г., което предлага изключителната възможност да се направи равносметка на това, което остава да бъде свършено;

Б.   като има предвид, че много от страните в Африка на юг от Сахара не се доближават към постигане на която и да било от ЦХР, както и че в много страни със средни доходи има райони и етнически групи, състоящи се от милиони хора, които не отбелязват достатъчен напредък;

В.   като има предвид, че Европейският съвет, с оглед дневния ред на срещата на високо равнище на Г-8 в Гленийгълс през юли 2005 г., постигна споразумение през май 2005 г. 0,7 % от брутния национален доход (БНД) да бъде даряван като официална помощ за развитие (ОПР) до 2015 г. и че това увеличение на помощта е основната предпоставка за постигане на ЦХР;

Г.   като има предвид, че Комитетът за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР позволява облекчаването на дълговете да се признава за вноски по ОПР на страните-донори, въпреки че то не представлява прехвърляне на нови средства от страните-донори към страните-получатели;

Д.   като има предвид, че облекчаването на дълговете е една от целите в рамките на ЦХР 8, насочена по-конкретно към "комплексно решаване на проблемите на развиващите се страни по отношение на задлъжнялостта чрез мерки на национално и международно равнище за постигане на устойчив размер на дълга в дългосрочен план";

Е.   като има предвид, че 24 страни, сред които 18 африкански, вече се ползват от анулиране на дългове, но въпреки това е необходимо допълнително голямо анулиране на дълговете;

Ж.   като има предвид, че годишно са необходими 6,9 млрд. евро от ОПР за постигането на ЦХР по отношение на основното образование, и като има предвид, че понастоящем ОПР, предназначена за основно образование, е около 1,6 млрд. евро, от които 0,8 млрд. се предоставят от ЕС;

З.   като има предвид, че според разчетите необходимите финансови средства за изпълнение на ЦХР по отношение на здравеопазването възлизат на 21 млрд. евро годишно, а настоящото финансиране удовлетворява само 36 % от тези нужди, и като има предвид, че въпреки очакваното увеличение на ОПР, отпускана от ЕС до 2010 г., наличните средства ще покрият едва 41 % от необходимите 21 млрд. евро, което означава недостиг от 11,9 млрд. евро годишно;

И.   като има предвид, че 77 милиона деца в начална училищна възраст не посещават училище и целта за решаването на въпроса с липсата на пропорционалност между половете в началните училища до 2005 г. не е реализирана, макар и през последните няколко години да бе постигнат значителен напредък в посока всеобщо начално образование;

Й.   като има предвид, че детският труд лишава децата от правото на образование, което е жизненоважно средство за преодоляване на бедността от бъдещите поколения;

К.   като има предвид, че трите ЦХР в сферата на здравеопазването (детската и майчината смъртност и борбата срещу ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията) са тези, които е най-малко вероятно да бъдат постигнати до 2015 г.;

Л.   като има предвид, че според Доклада на ООН за 2006 г. относно ЦХР, въпреки успеха в някои страни, темпът на заразяване с ХИВ/СПИН продължава да нараства, като броят на заразените се е увеличил от 36,2 милиона през 2003 г. до 38,6 милиона през 2005 г. (половината от които са жени), и като има предвид, че броят на смъртните случаи, които могат да се дължат на СПИН, също е нараснал през 2005 г., въпреки повишения достъп до антиретровирусно лечение;

М.   като има предвид, че понастоящем над 90 % от финансирането за изследвания в сферата на здравеопазването са насочени към болести, засягащи едва 10 % от световното население, и като има предвид, че патентните системи са можели да стимулират научноизследователската и развойна дейност в развитите страни, но това не се е случило по отношение на някои пренебрегвани заболявания, засягащи бедните;

Н.   като има предвид, че според някои оценки в развиващите се страни има недостиг на около два милиона учители и на над четири милиона здравни работници, като в повечето случаи не са разработени никакви стратегии за обучаване и набиране на специалисти;

О.   като има предвид, че правото на храна е от ключово значение, за да могат да се упражнят всички останали права на човека и реализирането му е предпоставка за постигане на целия комплекс от ЦХР; и според Доклада на ООН за 2006 г. относно ЦХР напредъкът по пътя към намаляване на глада е твърде бавен и през последните няколко години цифрите се повишават, като в резултат на това 854 милиона души (17% от населението в света) гладуват ежедневно и почти 16 000 деца умират всеки ден по свързани с глада причини,

П.   като има предвид, че напредъкът в преодоляването на недохранването е алармиращо бавен и че 27 % от децата са недохранени и 53 % от смъртните случаи сред децата на възраст под пет години са свързани с недохранване;

Р.   като има предвид, че според ПРООН най-малко 19 държави са извършили оценки на потребностите по отношение на ЦХР, а други 55 са в процес на съставянето им, но към настоящия момент нито една бедна африканска държава не прилага тези стратегии;

С.   като има предвид, че предприетото през 2006 г. проучване за събиране на начална информация относно изпълнението на Парижката декларация установи незадоволителни резултати в изпълнението на ангажиментите по отношение на хармонизация, съгласуване и принадлежност;

Т.   като има предвид, че ЕС, Обединеното кралство, Нидерландия, Швеция, Ирландия, Дания и Германия увеличават дела на помощта, разпределяна чрез Общата бюджетна подкрепа;

У.   като има предвид, че качеството на помощта за развитие е не по-малко важно от нейния размер, вземайки под внимание капацитета за усвояване на страните;

Ф.   като има предвид, че напредъкът към постигане на ЦХР изисква предприемането на радикални действия за преодоляване на структурните фактори за бедността, включително и на необходимостта от справедливи и равноправни търговски системи, основани на правила, които са насочени към насърчаване на търговията и коригиране на неравновесията в световната търговия, особено що се отнася до Африка;

Х.   като има предвид, че в своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно Справедлива търговия и развитие(7) Европейският парламент признава ролята на справедливата търговия за подобряване на благосъстоянието на дребните селски стопани и производители в развиващите се страни, като обезпечава устойчива производствена схема с гарантирана възвръщаемост за производителите;

Ц.   като има предвид, че увеличената подкрепа за частния сектор, и по-специално за малките и средни предприятия, е основен фактор за развитието и откриването на нови пазари, както и за създаването на нови работни места;

Ч.   като има предвид, че постигането на ЦХР е приоритет на ЕС и като има предвид, че ключовата роля на местните власти за изпълнението на тези цели е призната от ООН;

Ш.   като има предвид, че два милиарда души по света, според оценки, нямат достъп до модерни енергоносители и като има предвид, че нито една страна не е успяла да намали значително равнището на бедност, без да увеличи силно своето енергопотребление;

Z.  Щ. като има предвид, че посоченият по-горе доклад на Stern относно Икономиката на промяната на климата и Четвъртият доклад за оценка на промяната на климата доказват недвусмислено, че промяната на климата оказва най-голямо влияние върху развиващите се страни, а за много от най-уязвимите общности в света промяната на климата е вече факт;

Ю.   като има предвид, че предварителните прогнози на Световната банка сочат, че 10–40 милиарда щатски долара ще са необходими годишно за обезпечаване на развитието на най-бедните страни, което да не води до промяна в климата; и вземайки под внимание, че вноските във фондове за приспособяване по рамковата конвенция на ООН за промяна в климата не надвишават 150–300 милиона щатски долара годишно;

Я.   като има предвид, че засегнатите от конфликти нестабилни държави съставляват 9 % от населението на развиващите се страни, но на тях се падат 27 % от крайно бедните, близо една трета от всички случаи на детска смъртност и 29 % от 12-годишните деца, които не са завършили начално училище през 2005 г., се намират в нестабилни държави;

АА.   като има предвид, че доброто управление и подобреният институционален капацитет са от ключово значение за осигуряването на основни социални услуги, на инфраструктура и на сигурност за гражданите;

АБ.   като има предвид, че постигането на ЦХР не само ще представлява огромен напредък в намаляването на бедността и страданието в световен мащаб, но също така би послужило и като доказателство за способността на международната общност да поставя и реализира практически цели за глобално партньорство;

УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПОМОЩТА

1.  Подчертава, че водещата цел на сътрудничеството в областта на развитието е и трябва да бъде борбата срещу бедността; въпреки това, изтъква, че тази борба не се ограничава до материалния растеж, поради което централните теми на подобно сътрудничество трябва да бъдат изграждането на демокрацията, утвърждаването на основните права на човека, правовата държава, принципите на законност, справедливост, прозрачност и отчетност;

2.  Припомня поетия от страните от Г-8 ангажимент в Гленийгълс през 2005 г. да се удвои помощта за страните от Африка на юг от Сахара до 2010 г. и с разочарование отбелязва, че според ОИСР, ако се изключи облекчаването от дълговете, ОПР за страните от Африка на юг от Сахара "е останала непроменена през 2006 г.";

3.  Подчертава, че за да изпълнят финансовите си ангажименти по отношение на Африка, е необходимо до 2010 г. всеки един от донорите от Г-8 да осигури за Африка допълнително по 15 млрд. евро повече, в сравнение с нивата от 2004 г., но че понастоящем те са далеч от тази цел;

4.  Изразява съжаление, че на последната среща на върха на Г-8 в Хайлигендам лидерите не успяха да направят достатъчно, за да гарантират обещанията си към Африка и изразява тревога, че макар че Г-8 повтори обещанието си от 2005 г. да увеличи ОПР за Африка с 18,6 милиарда евро годишно до 2010 г., Г-8 не се ангажира с ясен график за изпълнение на тези обещания за помощ;

5.  Подчертава, че обявената от Г-8 сума от 44,7 милиарда евро за ХИВ, здравеопазване, туберкулоза и малария включва значителна част съществуващи разходи и не е достатъчна, за да успее Г-8 да навакса по пътя в изпълнение на общите задължения за ОПР; следователно, призовава Г-8 да следи това обещание сега да бъде придружено от други задължения в други сектори на здравеопазването, както и в областта на образованието, търговията, държавното управление и мира и сигурността, за да се гарантира действително, че Г-8 ще изпълни обещанията си към Африка;

6.  Приветства предприетите от много от страните на ЕС действия за отписване на дълговете на развиващите се страни; въпреки това, изразява загриженост, че подобно отписване на дългове изкуствено е повишило стойността на помощите от ЕС с почти 30 % през 2006 г., което означава, че миналата година държавите-членки действително са отделили 0,31 % от БНД за помощи, с което не са изпълнили общата междинна цел от 0,33 %;

7.  Призовава ЕС и държавите от Г-8 да изключат анулирането на дълговете и разходите по облекчаване на дълговете от отчетите за помощите, в съответствие с Консенсуса от Монтерей от 2002 г. и заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения (GAERC) от април 2006 г.;

8.  Изразява съжаление, че по средата на периода на осъществяване на ЦХР официалната помощ за развитие (ОПР) от ЕС-15 намалява като дял от БНД - от 0,44 % ОПР/БНД през 2005 г. на 0,43 % ОПР/ БНД през 2006 г.;

9.  Приветства факта, че предоставената от Комисията помощ е нараснала с 5,7 % до 7,5 милиарда евро през 2006 г., което е отражение на повишения капацитет за отпускане на средства при увеличено ниво на задълженията, поети през последните години;

10.  Поздравява онези държави-членки, които са достигнали или надвишили целта от 0,7 % ОПР/БНД и които повишават нивото на действителните си помощи, но изразява съжаление, че някои държави от ЕС-15 остават далеч от междинната цел от 0,33 % през 2006 г.;

11.  Отбелязва, че Португалия, която е на ред да бъде домакин на срещата на високо равнище ЕС-Африка по време на своето председателство, е достигнала едва 0,21 % ОПР/БНД през 2006 г.;

12.  Отбелязва, че страните, които най-силно са завишили изкуствено размера на своите помощи, са Австрия (57 %), Франция (52 %), Италия (44 %), Германия (53 %) и Великобритания (28 %), след което отбелязва, че Германия, която в момента председателства както ЕС, така и Г-8, не би достигнала целта от 0,33 % ОПР/БНД, без изкуствено да завиши помощта си;

13.  Призовава всички неизрядни държави-членки да спазят поетите в Барселона, Гленийгълс и Монтерей обещания, както и спешно да се ангажират с постепенното увеличаване на действителните помощи през 2007 г. и призовава Комисията да окаже подкрепа на тези държави-членки за внимателното планиране на финансовите и организационни аспекти на предстоящото увеличение на помощите, за да постигнат междинната цел на ЕС за 2010 г. - 0,56 % от брутния национален доход;

14.  Защитава позицията, че преразглеждането на бюджета, което започва в началото на 2008 г., следва да отчете все по-важната роля на ЕС в света и да даде възможност за увеличаване на разходите за развитие, в този контекст ЕС може да реши да въведе нови форми на финансиране на ЦХР, например чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и призовава ЕИБ да осигури същата политическа отчетност, за Европейския парламент по финансирането на такива проекти, както по други дейности на ЕИБ;

15.  Призовава Комисията да предвиди очертаващата се възможност 10-ят Европейски фонд за развитие (ЕФР) да не бъде ратифициран от всички 27 държави-членки преди 2010 г., поради което ще трябва спешно да осигури необходимите средства по време на преходния период (2008–2010 г.);

16.  Настоятелно призовава Комисията да продължи да разкрива иновационни източници на финансиране като алтернативни начини за осигуряване на финансиране на програми за развитие;

17.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да извършват редовна оценка на напредъка по отношение на целите на Официалната помощ за развитие и приветства предложението на Комисията държавите-членки на ЕС да разработят национални графици, за да успеят да постигнат договорените цели относно Официалната помощ за развитие по страни до 2010/2015 г., както и да усъвършенстват дългосрочната прогнозируемост на отпусканите от тях помощи;

18.  Настоятелно призовава ЕС и Г-8 да отчетат нарастващото значение на нови донори, и в частност на Китай, и да привлекат тези нови донори за диалог по отношение на подходите и стандартите за външна помощ, включително на значението за прилагането на международните правила и стандарти за осъществяване на помощта;

19.  Призовава страните от Г-8 да не обвързват помощите с националните си икономически интереси, отбелязвайки, че като обединение понастоящем Г-8 насочва 29 % от своите помощи за развиващите се страни, спрямо общ среден дял на финансово донорство в размер на 24 %;

ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ДЪЛГОВЕТЕ

20.  Подчертава, че вероятно трябва да бъдат анулирани дълговете на цели 60 страни, за да имат някаква възможност да постигнат ЦХР, както и, че има и други страни, които се нуждаят от допълнително облекчаване на дълговете, включително и определен брой страни с "огромна задлъжнялост", като например дълговете, договорени по време на бившия режим на апартейд в Южна Африка;

21.  Приветства заключението на Световната банка, че в периода 1999-2005 г. държавите, чиито дългове са били облекчени по силата на Инициативата за бедните държави с висока задлъжнялост (HIPC), са увеличили над два пъти своите разходи за реализиране на плановете за намаляване на бедността;

22.  Призовава страните да спазят задълженията си да използват по прозрачен и отговорен начин средствата, освободени от облекчаването и анулирането на дългове, и в допълнение към това заявява, че облекчаване на дълговете трябва да се отказва единствено при наличието на общо съгласие сред членовете на парламентите и организациите на гражданското общество, че стандартите за прозрачност и отчетност не се спазват;

23.  Подчертава, че устойчивите равнища на дълговете в дългосрочен план ще зависят от отговорните кредитни политики, осигуряването на подходящо финансиране, поддържането на разумни икономически политики, стабилизираното управление на дълговете и стабилната публична и парламентарна отчетност при договарянето на заеми, както и от износа и особено от неговата диверсификация;

24.  Призовава държавите-членки, да следят за това, всички условия за преструктуриране на икономиката, свързани с облекчаването на дълговете, да се ограничат до постигане на връщане към устойчиво равнище на дълга, както и за това, такива условия да не съставляват контрапродуктивни ограничения на публичното финансиране на мерките за борба с бедността;

25.  Призовава всички донори и кредитори да осигурят безпрепятствен достъп до всякаква информация относно заеми и отписани дългове в страните партньори, както и да настояват за такава прозрачност от страна на търговските кредитори;

26.  Призовава държавите-членки да играят активна роля по отношение на борбата с корупцията, като разследват, дават под съд и включват в "черни списъци" даващите подкупи, както и да защитават бедните страни от т.нар. "хищнически фондове";

27.  Призовава Световната банка да разшири осигуряването на привилегировано финансиране на страните, които се стремят да постигнат ЦХР;

ФИНАНСИРАНЕ НА ЧОВЕШКОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

28.  Настоятелно призовава ЕС да увеличи помощта, отпускана за образование в рамките на своята Официална помощ за развитие, за да попълни недостига от 5,3 млрд. евро, и предвид това, че най-голямото предизвикателство пред инициативата за ускорена реализация "Образование за всички", е липсата на външно финансиране, изразява своето задоволство от факта, че Комисията е започнала да полага усилия за увеличаване на донорските заявки, но изразява съжаление, че макар поетите ангажименти по време на Конференцията на донорите, състояла се в Брюксел на 2 май 2007 г., би следвало да дадат възможност на още 1 милион деца да ходят на училище, все още 76 милиона деца остават без образование;

29.  Призовава ЕС да увеличи дела си в глобалната здравна Официална помощ за развитие от настоящите 6,6 %, с цел да попълни недостига от 11,9 млрд. евро годишно от общо очакваните 21 млрд. евро годишно, необходими за покриване на глобалните здравни разходи и призовава за непрекъсната и по-голяма, прогнозируема подкрепа на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария;

30.  Призовава Африканския съюз да продължава да подкрепя Декларацията от Абуджа от 2001 г., която потвърждава, че страните следва да заделят поне 15 % от националния си бюджет за здравеопазване, но изразява съжаление, че само две африкански държави са изпълнили това обещание;

31.  Подчертава, че правителствата на развиващите се страни през последното десетилетие са отбелязали значителен напредък по отношение на увеличаването на инвестициите за здравеопазване и образование, но в някои случаи обещанията не са били спазени и призовава тези правителства да приемат график за постигане на целеви минимум 20 % от държавните бюджети да бъдат инвестирани в образование и 15 % от тях – в здравеопазване;

32.  Призовава Сметната палата през 2008 г. да извърши одит на задължението, поето по ИСР, според което до 2009 г. 20 % от всички ОПР на ЕС трябва да са разпределени за първично здравеопазване и за основно и средно образование;

ПРИОРИТЕТИ В ЧОВЕШКОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

33.  Подчертава, че е от приоритетно значение "трудно достъпните" деца – тези от засегнати от конфликти нестабилни държави, с увреждания, от отдалечени региони, от хронично бедни семейства или тези, които са били изключени по етнически причини – да се възползват от полагащото им се право на основно образование;

34.  Призовава ЕС спешно да обърне внимание на проблемите на образованието в засегнатите от конфликти нестабилни държави, които понастоящем получават по-малко от една пета от глобалната помощ за образование, въпреки че в тях живеят повече от половината деца по света без образование, и по-специално призовава Отдела по хуманитарните помощи към Комисията (ECHO) да разработи ясни насоки за оказване от негова страна на подкрепа за решаване на спешните проблеми на образованието;

35.  Призовава ЕС да окаже съдействие на страните в изграждането на национален капацитет за проследяване на резултатите от образователните програми с цел да се гарантира, че разширеният достъп до образование води също така и до повишаване на качеството на образованието;

36.  Изразява неодобрението си от факта, че на практика нито една африканска страна не е на път да постигне ЦХР по отношение на майчиното и детското здравеопазване;

37.  Отбелязва, че изпълнението на мерките по отношение на детската смъртност изостава спрямо другите ЦХР въпреки наличието на недотам сложни и скъпи средства за предотвратяване на смъртта на милиони деца всяка година и подчертава, че терапията с перорална рехидратация, използването на мрежи срещу насекоми над леглата, кърменето и традиционните антибиотици за респираторни заболявания могат да предотвратят около 63 % от случаите на детска смъртност;

38.  Счита, че инфраструктурата в здравеопазването заслужава стабилна и дългосрочна финансова подкрепа от страна на националните бюджети, както и международна подкрепа за постигане на ЦХР в сферата на здравеопазването, като например намаляване на детската смъртност чрез увеличаване на броя на имунизираните, намаляване на майчината смъртност чрез увеличаване на достъпа до услугите на квалифицирани специалисти, оказване на подкрепа на изследванията, разработките и достъпността на нови диагностични методи и терапии, осигуряване на чиста питейна вода и санитарен контрол и значително активизиране за постигане на целта за всеобщ достъп до превенция, лечение, грижа и подкрепа при ХИВ/СПИН, малария, туберкулоза и други заболявания до 2010 г., ; включително и за маргинализирани групи от населението и за най-податливите на инфекциозни заболявания;

39.  Призовава международната общност на донорите да подпомогне развиващите се страни в разработването и прилагането на обширни програми за действие в сферата на здравеопазването, решавайки въпроси като необходимостта от осигуряване на устойчиво финансиране за здравна инфраструктура и заплати, увеличаване на инвестициите за обучение и предотвратяване на прекомерното "изтичане на мозъци" посредством миграцията на висококвалифицирани медицински служители;

40.  Приветства Декларацията от Йоханесбург на Третата редовна сесия на Конференцията на министрите на здравеопазването на страните от Африканския съюз от 9-13 април 2007 г. относно укрепването на здравните системи за справедливост и развитие като важна инициатива за постигане на ЦХР в областта на здравеопазването; призовава ЕС да подкрепя държавите-членки на Африканския съюз в изпълнението на програмите, базирани на тази декларация;

41.  Настоятелно призовава ЕС да запази водещата си роля в усилията за подкрепа на правото на полово и репродуктивно здраве, като запази равнищата на финансиране, за изпълнението на Оперативната програма на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) и изразява съжаление, че докато в Африка на юг от Сахара се наблюдава най-висок коефициент на майчина смъртност, там се регистрира и най-ниският коефициент на използване на противозачатъчни средства в света (19 %) и 30 % от всички случаи на майчина смъртност на континента се дължат на извършването на рисковани аборти;

42.  Подчертава, че ООН планира да приеме нова цел към ЦХР 5 за Всеобщ достъп до полово и репродуктивно здравеопазване, поради което отбелязва Оперативния план Мапуто за привеждане в действие на континенталната политическа рамка за полово и репродуктивно здраве и права 2007–2010 г., приет на специалното заседание на Конференцията на министрите на здравеопазването на страните от Африканския съюз от 18-22.09.2006 г.;

43.  Подчертава спешната необходимост от преодоляване на насилието, основаващо се на пола във всичките му форми, защото то се отразява на достъпа на момичетата до образование и здравеопазване и е един от основните фактори за пандемията ХИВ и поради това е ключова пречка за постигане на по-голямо равенство на половете в развиващите се страни;

44.  Призовава Комисията да засили своята ангажираност в борбата срещу разпространението на ХИВ/СПИН в развиващите се страни, както и да осигури на най-засегнатите все по-широк достъп, на разумни цени, до превантивни средства и мерки, до антиретровирусни медикаменти и здравни услуги (инфраструктура, персонал и медикаменти), които да могат да задоволят нарастващото търсене;

45.  Отбелязва, че всички ЦХР са до голяма степен зависими от прекратяването на разпространението на СПИН и се обръща към Комисията с искане да постави възможно най-висок приоритет на преодоляването на тази глобална пандемия, подкрепяйки засилени и всеобхватни мерки; подчертава, че действията трябва да осигурят всеобщ достъп до съществуващите методи за превенция и лечение, както и достатъчни инвестиции за разработването и осигуряването на всеобщ достъп до широк кръг от методи за превенция, включително микробициди и ваксини; и призовава ЕС да насърчава разширеното участие на индустрията, по-тясно съгласуваните научни инициативи, политики и програми за ускоряване на тестванията на нови ваксини и микробициди;

46.  Призовава ЕС да увеличи финансирането, за да се гарантира, че напредъкът в общите науки и биомедицината ще доведе до нови и достъпни лекарства, ваксини и методи за диагностика на някои пренебрегвани заболявания; да се подкрепят етапите на развитие на научноизследователската и развойна дейност; да се осигури достъпът до нови продукти от пренебрегваните общности, при спазване на разпоредбите относно търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS);

47.  Призовава ЕС да подкрепи цялостното прилагане на Декларацията от Доха за Споразумението за търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS) и общественото здраве на Конференцията на министрите на Световната търговска организация от 9-14 ноември 2001 г., както и да гарантира, че лекарствата ще бъдат достъпни за онези развиващи се страни, които действително прилагат мерки в съответствие с Декларацията от Доха, и в допълнение към това призовава ЕС да осигури техническа подкрепа на развиващите се страни при въвеждането на благоприятни за общественото здравеопазване мерки в патентното право;

48.  Подчертава необходимостта от обстоен преглед на онези системи, които не успяват да решат проблема с достъпа до лекарства, което включва изпращане на препоръки до СТО за изменение на нейните правила за износа на лекарства със задължителен лиценз, известни като Решението на СТО от 30 август;

49.  Подчертава, че според някои оценки два милиона учители и над четири милиона здравни служители трябва да бъдат наети, за да може всеки да има достъп до образование и здравни услуги, както и 10 милиарда евро трябва да бъдат инвестирани ежегодно за обучение и за заплати на квалифицирани учители и медици;

50.  Призовава правителствата на бедните страни да въведат достойно заплащане на наличните здравни служители и учители в сътрудничество с техните професионални съюзи;

51.  Призовава правителствата на бедните страни да осигурят парламентарно и гражданско представителство и надзорни права по отношение на контрола върху обществените услуги, както и да улеснят участието на гражданското общество и местните власти в местното и национално планиране и бюджетирането, включително за сключването на договори и споразумения с донори;

52.  Подчертава, че в някои страни равнището на недохранване се увеличава и за Африка като цяло около 3,7 милиона повече деца ще бъдат недохранени през 2015 г. в сравнение с настоящия момент и призовава ЕС да анализира и прецени дали неговите непреки инвестиции се справят успешно с проблема с недохранването;

53.  Призовава международната общност на донорите да удвои усилията си и да координира специфични политики за справяне с хроничния глад и гарантиране на сигурност на храните посредством приемане на цялостен подход, който е насочен към многобройните първопричини за проблема; настоятелно приканва правителствата да изпълнят обещанията си за зачитане, защита и реализиране на правото на храна, по-специално чрез насърчаване на достъпа до храна за всички;

54.  Призовава донорите от ЕС незабавно да започнат да използват международно приети показатели за изхранване, за да докладват по напредъка в сферата на безопасността на храните, схемите за сигурност в изхранването и за социалната защита, управлението, водите, санитарния контрол и здравеопазването;

СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ С АКЦЕНТ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ПОМОЩТА И БЕДНОСТТА

55.  Настоява Комисията и държавите-членки да използват посочения по-горе Кодекс за поведение относно разпределението на усилията в политиката за развитие на ЕС с цел да осигурят гаранции за по-добра координация на изразходването на средствата и на здравните и образователни програми, както и да обезпечат насочването на по-голямо внимание към страните, които са били пренебрегнати при разпределянето на помощите, включително и страните в криза или нестабилните държави;

56.  Настоятелно приканва всички държави-членки изцяло да приложат посочената по-горе Парижка декларация за ефективността на помощта и подчертава, че ЕС трябва да положи повече усилия по отношение на взаимната отчетност, отговорността на страните партньори и реформирането на техническата подкрепа, тъй като държавите-членки на Комитета за подпомагане на развитието са постигнали незадоволителни резултати в тези три насоки според наскоро проведеното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за събиране на начална информация относно изпълнението на Парижката декларация;

57.  Призовава ЕС да подкрепи партньорите в изграждането на национален капацитет за провеждане на съгласувана политика за управление на развитието, тъй като това е от ключово значение за обезпечаване на закономерното право на страните да ръководят и отговарят за своите собствени процеси на развитие;

58.  Изразява убеденост, че микрофинансирането е един от ключовите инструменти в борбата срещу бедността, тъй като то дава възможност на самите бедни активно да участват в тази борба;

59.  Подчертава, че един от основните начини да се премахне бедността и да се даде възможност на жените и мъжете да вземат съдбите си в собствени ръце, е да се гарантира съзидателна висококачествена работа с подобаващи доходи;

60.  Счита, че някои специфични приоритети на половете и правата на детето следва отново да бъдат формулирани в политиката за развитие на ЕС като основни права и като част от управленските критерии, прилагани съгласно Споразумението от Котону(8) и други текстове;

61.  Приветства наскоро започналото Партньорство ЕО/ООН за равнопоставеност на половете за развитие и мир, чиято цел е проблемите, свързани с половете, да не бъдат изолирани от изпълнението и прегледа на Парижката декларация;

62.  Счита, че документите за Стратегията за намаляване на бедността и документите за национална стратегия могат да се превърнат във важни инструменти за постигане на ЦХР, но те трябва да бъдат разработени, реализирани, контролирани и оценени в консултация с парламентите в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и държавите-членки, Парламента, гражданското общество и местните власти и да се съсредоточат върху изпълнението на ЦХР;

63.  Изразява загриженост относно липсата на гъвкавост в програмите на ЕС, които залагат ограничен кръг от приоритети в началото на цикъла на разработване на програмите, след което не позволяват разглеждането на други въпроси, дори и при изрична молба за това от правителствата партньори;

64.  Подчертава, че дългосрочната цел на сътрудничеството за развитие е създаването на условия за устойчиво развитие в сферата на икономиката, социалните въпроси и опазването на околната среда; и в този контекст подчертава необходимостта от насърчаване на публично-частните партньорства за инициативи за растеж, включително и от оказването на подкрепа на малките и средни предприятия за повишаване на производителността и заетостта;

65.  Подчертава високия потенциал на чуждестранните преки инвестиции за подпомагане на развитието, устойчивия икономически растеж, трансфера на ноу-хау, предприемачеството, технологиите и създаването на нови работни места; в този контекст подчертава ключовата необходимост от изграждането на прозрачен, прогнозируем и благоприятен инвестиционен климат, от намаляването на бюрокрацията в бизнес сектора, от зачитането на правата на собственост, насърчаването на конкуренцията и стремежа към установяване на стабилна макроикономическа политика;

66.  Призовава донорите и получателите да поддържат по-пълни данни по отношение на изпълнението и мониторинга на ЦХР;

67.  Призовава Комисията да осигури гаранции, че при финансирането на инфраструктурни проекти намаляването на бедността остава ключов приоритет за всички проекти;

68.  Признава, че фондовете и инструментите на ЕС, като например инструмента "Инфраструктура", инструмента "Води" и инструмента "Енергия", са насочени към ключови проблеми,

69.  Призовава ЕС да засили своите партньорства с развиващите се страни по начин, който да насърчава взаимната отчетност и задължения, чрез установяване на предвидими критерии и срокове за увеличаване на ОПР, с цел страните получателки да бъдат улеснени в планирането на увеличаване на публичните инвестиции;

70.  Подчертава, че трябва да се използват всички възможни средства за постигане на ЦХР, както и че това изисква възможно най-широко партньорство на участниците в проекта, особено от страна на националните парламенти на развиващите се страни, гражданското общество, местните власти и частните партньори;

71.  Изразява доверие, че по време на разработването на Общата стратегия на Африка и ЕС ще бъде постигнато споразумение относно ключовото значение на постигането на ЦХР до 2015 г.;

ОБЩА БЮДЖЕТНА ПОДКРЕПА

72.  Настоява ЕС и правителствата партньори да осигурят гаранции, че бюджетната подкрепа винаги се осъществява под формата на специфична за дадения сектор бюджетна помощ, която насочва средства в даден сектор, в който трябва да бъде изразходвано финансирането, да използват цели, свързани с проблемите на бедността, които пряко да измерват постигнатите резултати от прилагането на политиката, вместо да се отчитат бюджетните приходи и разходи, да разработят механизми и инструменти за контрол, за да се гарантира, че достатъчна част от Общата бюджетна подкрепа покрива основните потребности, особено що се отнася до здравеопазването и образованието; подчертава, че тези мерки трябва да се придружават от подкрепа за изграждане на капацитет и подчертава, че 0,5 % от предоставената бюджетна подкрепа трябва да бъде предназначена изключително за контролни органи на гражданското общество;

73.  Призовава ЕС да подкрепя съгласуваното управление на ЦХР по отношение на Общата бюджетна подкрепа от различни звена на изпълнителната и законодателната власт, както и да осигури подкрепа на парламентите, гражданското общество и местните власти при контрола им върху бюджетната подкрепа, за да се осигури здравата и видима връзка между бюджетната подкрепа и постигането на ЦХР;

74.  Призовава националните парламенти и гражданското общество да участват в ефективен бюджетен контрол под формата на изследвания относно проследяването на държавните разходи (PETS), които представят подробно сравнение между "приходи" и "резултати" на базата на критериите на КПР;

75.  Призовава ЕС да увеличи дела на помощта, предоставена по линия на пряката бюджетна подкрепа, в полза на онези страни, които демонстрират добри управленски практики и зачитане на правата на човека и демократичните принципи;

76.  Подчертава, че бюджетната подкрепа в своята стандартна форма е по същество едно друго краткосрочно споразумение между донорите и правителствата, като малък брой от споразуменията са със срок, по-голям от три години, и призовава донорите да увеличат сроковете на поеманите от тях ангажименти, по възможност съгласно схемите, предложени от Комисията за "Договорите за ЦХР", предвиждащи шестгодишни ангажименти и ясни споразумения и условия за сроковете и начините за прекратяване на такава подкрепа;

77.  Призовава страните да насочат вниманието си върху последиците от Общата бюджетна подкрепа за равнопоставеността на жените и отношенията между половете, тъй като общото увеличаване на финансирането не води задължително до преодоляване на неравния достъп и статут на маргинализираните групи, включително на жените и на хората с увреждания;

УПРАВЛЕНИЕ

78.  Припомня, че Споразумението от Котону очертава рамка за диалог между ЕС и страните от АКТБ относно въпроси, свързани с управлението, и призовава ЕС да затвърди тази рамка, вместо да предприема други инициативи, стратегии и политики;

79.  Изразява съжаление, че съобщението на Комисията относно Управление на европейския консенсус за развитие (COM(2006)0421), което предлага насърчителна квота за бюджетна подкрепа, свежда ЦХР единствено до един от двадесет и три показателя, при наличието на други показатели, например търговската либерализация, противодействието срещу тероризма и миграцията, които нямат отношение към постигането на ЦХР, и изразява своята убеденост, че инструментът за управление трябва да бъде насочен към ангажирането на страната партньор с реализацията на ЦХР;

80.  Настоятелно приканва Комисията да се възползва от възможността, предоставена от прегледа на управленския подход през 2008 г., за да вземе под внимание становищата на парламентите на европейските и на африканските държави и на организациите на гражданското общество, както и на държавите-членки и африканските правителства, и да приспособи своя управленски подход съобразно тях;

81.  Припомня на правителствата на развиващите се страни, че напредъкът в изпълнение на ЦХР често е възпрепятстван от ендемична корупция, слабо управление и съмнителни стратегии в областта на здравеопазването и подчертава, че бедността никога няма да бъде премахната, освен ако системните пропуски, които са причина за нея, не бъдат също така признати, разгледани и премахнати;

82.  Призовава развиващите се страни да повишат своя собствен потенциал за благосъстояние, като въвеждат програми за икономическа либерализация, особено в областта на правата на собственост, което веднага би освободило значителен капитал за незабавно инвестиране – а това от своя страна би спомогнало за по-ранното постигане на ЦХР;

83.  Призовава всички двустранни и многостранни донори и експортно-кредитни агенции да разработят комплекс от условия на базата на задълженията на правителствата към техните граждани и система на партньорство, при която нехуманитарните помощи зависят от изпълнението на определен брой специфични критерии и, по-специално - обществена прозрачност на приходните потоци;

МИР И СИГУРНОСТ

84.  Припомня, че мирът и сигурността са ключови фактори за постигането на ЦХР, поради което настоява ЕС да осигури гаранции, че неговата политика за развитие оказва положително влияние върху укрепването на мира;

85.  Припомня ангажимента за отчитането на конфликтните фактори във всички политики и инструменти на ЕС, както се препоръчва от Програма 2001 от Гьотеборг за предотвратяване на насилствените конфликти, и призовава ЕС да използва последно приетите инструменти за предотвратяване на конфликти, като Стратегията на ЕС за малки оръжия и леко въоръжение, Политическата рамка на ЕС за реформи в сектора на сигурността и Съвместната концепция на ЕС за разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (DDR);

86.  Приветства факта, че предложението за Договор за търговията с оръжие вече има подкрепата на 80 % от правителствата на всички страни по света и настоятелно приканва ЕС да изиграе своята роля за осигуряването на гаранции за приемането на международен правнообвързващ договор;

ТЪРГОВИЯ

87.  Приканва ЕС да постигне съгласуваност между своите политики в областта на търговията, рибното стопанство, сътрудничеството за развитие и общата селскостопанска политика, за да се избегнат преките или косвените отрицателни ефекти върху икономиките на развиващите се страни;

88.  Подчертава, че отварянето на пазара може да е едно от най-ефективните средства за насърчаване на икономическия растеж, но то трябва да бъде допълнено от национални политики на преразпределяне и от социални мерки за намаляване на бедността;

89.  Подчертава обещанието, дадено от Кръга от Доха за развитие и необходимостта от честни и справедливи системи за международна търговия, основани на правила и предназначени да коригират дисбалансите в световната търговия, особено по отношение на Африка, и призовава ЕС да положи максимални усилия за преодоляване на безизходицата в преговорите в рамките на Световната търговска организация;

90.  Отбелязва, че според председателя на попадналия в безизходица Кръг от преговори от Доха, за да се подпомогне постигането на споразумение в полза на развитието, ЕС трябва да предвиди намаляване с около 70 % на своите субсидии за износ на селскостопанска продукция, които предизвикват нарушения на търговията, както и че трябва да бъде постигнато споразумение за намаление на субсидиите и тарифите, за да бъдат приключени преговорите до края на 2007 г.;

91.  Изразява убеденост, че "Справедлива търговия" е важен инструмент за изграждане на стабилни търговски отношения, при които производителите от развиващия се свят да получават справедливи възнаграждения; призовава Комисията да отговори на посочената по-горе резолюцията на Парламента относно справедливата търговия и развитие с препоръка за оказване на подкрепа на справедливата търговия, както е посочено в параграфи 1 и 2 от резолюцията;

92.  Приканва Комисията да гарантира, че нейните търговски споразумения допринасят, а не възпрепятстват постигането на ЦХР; по-специално тя трябва да гарантира, че Споразуменията за икономическо партньорство представляват инструменти за развитие на страните от АКТБ и за премахване на бедността;

93.  Изразява убеденост, че свързаните с фармацевтиката търговски аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS), които засягат общественото здраве и достъпа до лекарства, които са извън обхвата на Споразумението за TRIPS трябва да бъдат изключени от преговорите за Споразуменията за икономическо партньорство и от други бъдещи двустранни или регионални споразумения със страни с ниски доходи;

94.  Изразява убеденост, че всички страни от АКТБ трябва да се ползват с изрично право на избор дали да разширят преговорите извън търговията със стоки; призовава Комисията да гарантира, че правата върху интелектуална собственост и темите от Сингапур (политика в областта на конкуренцията, обществени поръчки и инвестиции) няма да бъдат поставени на масата за преговори, ако страните от АКТБ не желаят да преговарят по тези въпроси;

95.  Призовава Комисията да предотврати смущенията в търговските отношения с нашите партньори от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн; по тази причина настоява Комисията да гарантира, че ако преговорите за Споразумения за икономическо партньорство не могат да бъдат завършени преди края на 2007 г., ще се предприемат мерки за предотвратяване на рисковете за нашите партньори от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн; подчертава, че за целта се изискват гаранции, че независимо от състоянието на преговорите за Споразумения за икономическо партньорство към дадения момент, условията за достъп на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн до пазарите на ЕС ще останат същите като сегашните, договорени чрез Споразумението от Котону, призовава Комисията да изясни как могат да бъдат сключени подобни споразумения за избягване на рискове за износители и вносител;

96.  Отбелязва проведените наскоро изследвания от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) и други, които показват, че прекомерната търговска либерализация в най-слабо развитите страни (LDCs) е оказала минимално въздействие върху мерките за трайно и значително намаляване на бедността и е допринесла за влошаването на външнотърговския баланс на развиващите се страни, особено на африканските страни, и призовава ЕС да започне последователна и открита кампания за действително увеличаване на експортния потенциал на тези най-слабо развити страни, насърчавайки техническата подкрепа за допълнителни фитосанитарни стандарти, имуществено право, развиване на бизнес умения и програми за добавена стойност;

97.  Призовава Комисията да приспособи своите политики по отношение на сътрудничеството и търговията, доколкото е възможно, за да подпомогне правителствата на развиващите се страни да поддържат и развиват комплекс от обществени услуги, особени такива, които гарантират достъп на населението като цяло до питейна вода, здравни услуги, образование и транспорт;

98.  Настоятелно приканва да бъде отчетен в неговата цялост фактът, че страните от АКТБ често са силно зависими от основни суровини, които са особено податливи на ценови колебания и повишение на тарифите, и подчертава ключовото значение на диверсификацията, развитието на преработвателните отрасли и на сектора на малките и средни предприятия в тези държави;

99.  Подчертава ключовото значение на изграждането на търговски капацитет и на необходимостта от допълнителни ресурси от страна на ЕС за увеличаване на възможността на страните от АКТБ да идентифицират своите потребности и стратегии и да преговарят и да подкрепят регионалната интеграция, за диверсификация и подготовка за либерализация чрез засилване на производството, снабдяването и търговския капацитет и за компенсиране на разходите за икономическо развитие, както и за увеличаване на тяхната способност за привличане на инвестиции;

100.  Призовава Комисията да увеличи своята подкрепа за търговията, за да подпомогне изграждането на капацитет, което е от ключово значение за възможността най-бедните страни да се справят с нарасналата конкуренция в резултат на пазарната либерализация;

ПРОМЯНА НА КЛИМАТА

101.  Настоятелно приканва ЕС да продължи да играе водеща роля в насърчаването на по-безвредни за околната среда и по-ефективни методи за устойчиво и нисковъглеродно технологично развитие;

102.  Подчертава, че бедните общности в развиващите се страни са допринесли най-малко за климатичните промени, но за сметка на това ще понесат последиците най-тежко и призовава ЕС да предостави значителни финансови средства, за да даде възможност на развиващите се страни да се приспособят към покачването на морското равнище и увеличените мащаби и честота на крайни метеорологични явления като сушата, опустошителните бури, наводненията и т.н., както и към възникващите в резултат на това здравословни проблеми и проблеми с обезпечаването на храна и вода, което би възпрепятствало развитието и може да доведе до масова миграция и заплахи за сигурността;

103.  Призовава ЕС да осигури значително финансиране, което да помогне на бедните държави да се приспособят към промяната на климата и подчертава, че тези средства не могат просто да бъдат отпуснати от съществуващите бюджети за разпределяне на помощи и изразява своята убеденост, че значителна част от приходите, реализирани от търговете за разпределяне на квоти в рамките на Европейската схема за търговия с емисии и от данъчното облагане на въглерода, трябва да бъде използвана за финансиране на екологично чисто развитие на развиващите се страни;

104.  Подчертава, че на процеса на приспособяване не трябва да се гледа само като на хуманитарен въпрос или като на приоритет единствено в контекста на конвенцията за климата; изтъква, че мерките за намаляване на риска и за "устойчивост на климата" трябва да се интегрират във водещия план за развитие, включително и в документите за Стратегията за намаляване на бедността и документите за национална стратегия;

105.  Признава, че лицензионните такси за права върху интелектуална собственост в областта на чистите технологии могат да представляват бариера пред трансфера на такива технологии в развиващите се страни; подчертава, че за борба с недостига на енергия и за да се осигури устойчив път за развитие, между индустриализираните и развиващите се страни трябва да бъдат създадени партньорства в областта на правата на интелектуална собственост с цел да се гарантира зачитане на правата на собственост, като в същото време се улеснява технологичният обмен;

106.  Подчертава, че макар проблемите на енергетиката да не са изрично включени в Декларацията на Хилядолетието, предоставянето на модерни енергийни услуги на бедните е ключова предпоставка за постигането на ЦХР; посочва, че в повечето развиващи се страни съществуват отлични условия за разработване на технологии за възобновяема енергия, което осигурява ефективни начини за преодоляване на нарастващите цени на петрола и задоволяване на енергийните потребности, без да се оказва допълнително вредно влияние върху климата; изразява съжаление, че ЕС не е отделил достатъчно финансови ресурси за решаване на проблемите с енергийния недостиг; за тази цел изтъква необходимостта от увеличаване на отпусканите помощи, както и от повишено насърчаване на частните инвестиции в технологии за производство на възобновяема енергия;

ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА СЛЕД ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ

107.  Подчертава, че ако ЦХР бъдат постигнати, делът на бедните хора ще намалее наполовина за десет години, но даже и при едно такова положение, стотици милиони сред най-бедните и най-уязвимите хора ще останат в капана на хроничната бедност;

108.  Призовава ЕС да насрочи дата за постигане на споразумение относно Стратегия за премахване на бедността след 2015 г.;

o
o   o

109.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, Междупарламентарния съюз, ООН и Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР;

(1) ОВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 311. (2) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (3) ОВ С 280 Е, 18.11.2006, стр. 475. (4) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (5) ОВ С 293 Е, 2.12.2006, стр. 316. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0043. (7) Приети текстове, P6_TA(2006)0320. (8) Споразумение за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3). Споразумение, последно изменено с Решение № 1/2006 на Съвета на министрите АКТБ-ЕС (ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 22).