Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 2, 6 и дял VI на Договора за Европейския съюз (ДЕС) и дял IV на Договора за създаване на Европейскaтa общност (ДЕО), разглеждащи укрепването на Европейския съюз като пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП),

–   като взе предвид заключенията на Председателството и целите, формулирани на последователни срещи на Европейския съвет от 1999 г. насам, по отношение на външното измерение на ПССП, включително на Съвета от 14 и 15 декември 2006 г.,

–   като взе предвид предложението на Комисията относно рамково решение на Съвета относно определени процедурни права при наказателните производства в Европейския съюз COM(2004)0328),

–   като взе предвид предложението на Комисията относно рамково решение на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (COM(2005)0475),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията относно Стратегия за външното измерение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (COM(2005)0491) и доклада на Комисията за напредъка в прилагането на тази стратегия (SEC(2006)1498),

–   като взе предвид Стратегията на Съвета за външното измерение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие , приета на 1 декември 2005 г., наричана по-долу "Стратегията", и доклада на Съвета за прилагането на тази стратегия през 2006 г., одобрен на 2768-то заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 4 и 5 декември 2006 г.,

–   като взе предвид Работната програма на Съвета по правосъдие и вътрешни работи за външните отношения (на последователни Председателства) (5003/1/7), приета на 23 януари 2007 г., Документа на Съвета за практически действия за подобряване на сътрудничеството в сферата на организираната престъпност, корупцията, незаконната имиграция и борбата с тероризма между ЕС и Западните Балкани (9360/06), Документа за практически действия за увеличаване на подкрепата на ЕС за борбата с производството и трафика на наркотици от Афганистан, включително транзитните маршрути, (9305/06), и двата приети на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 1 и 2 юни 2006 г., и Документа за практически действия за осъществяване с Русия на Общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие, (15534/06), приет на 11 ноември 2006 г.,

–   като взе предвид предходните си годишни обсъждания по въпросите на ПССП и резолюциите, насочени към нейните външни измерения (тероризъм, ЦРУ, защита на данните, миграция, трафик, борба срещу наркотиците, пране на пари),

–   като взе предвид препоръката си от 14 октомври 2004 г. до Съвета и до Европейския съвет за бъдещето на ПССП и за мерките, необходими за засилване на неговата легитимност и ефективност(1),

–   като взе предвид член 45 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по външни работи (A6-0223/2007),

А.   като има предвид, че външното измерение на ПССП се разраства с постепенното оформяне на вътрешната зона на свобода, сигурност и правосъдие под натиска на един все по-взаимообвързан свят и на присъщия международен характер на заплахи като тероризма, организираната престъпност и сериозни явления като миграционните потоци; като има предвид, че външното измерение на ценностите, стоящи в основата на ПССП, е от съществено значение за гарантиране на зачитането на закона, основните права, опазването на сигурността и стабилността в рамките на ЕС;

Б.   като има предвид, че чрез приемането и прилагането на свързана стратегия за външното измерение на ПССП ЕС увеличава доверието в себе си и своето влияние в света, и като има предвид, че стратегията може да се осъществи само в тясно сътрудничество с трети страни, в това число със съюзници като САЩ, и с международни организации;

В.   като има предвид, че тази стратегия е важна стъпка в посока към създаване на вътрешно ПССП, посредством създаване на сигурна външна среда, както и посредством отбелязване на напредък във външните отношения на ЕС чрез насърчаване на правовата държава, демократичните ценности, зачитането на правата на човека и стабилните институции;

Г.   като има предвид, че постигането на истински баланс между сигурност и правосъдие трябва да намери отражение при подготовката и прилагането на всички отделни политики имащи за цел създаването на реално и устойчиво пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

Д.   като има предвид, че политическата съгласуваност и ефективността на външните дейности на ЕС в действителност се затрудняват от:

Е.   като има предвид, че ЕС разполага с редица инструменти на политиката за подпомагане на прилагането на Стратегията за външното измерение на ПССП, като двустранни споразумения (споразумения за асоцииране, споразумения за партньорство и сътрудничество, споразумения за стабилизиране и асоцииране), процеса на ЕС за разширяване и предприсъединителния процес, Плановете за действие на Европейската политика за добросъседство, регионално сътрудничество, индивидуални споразумения (със САЩ, Япония, Китай и т.н.), оперативно сътрудничество, политиката за развитие и външна помощ;

Предоставя следните препоръки за разглеждане от Съвета и от Комисията:
Подобряване на демократичната отчетност във външното измерение на ПССП

1.  Настоятелно приканва Европейския съвет да следва настоящите и бъдещите препоръки на Парламента по отношение на външната стратегия на ЕС за ПССП; припомня, че Парламентът трябва да играе съществена роля в засилването на отчетността на външните дейности на ЕС;

2.  Настоятелно приканва Председателството на Съвета и Комисията:

3.  Настоява Съветът да задейства "клаузата за преминаване" в член 42 на ДЕС паралелно с продължаването на конституционния процес, което ще въведе разпоредбите за полицейско и съдебно сътрудничество по въпросите на престъпността в обхвата на правната рамка на Общността, а това ще доведе до по-висока ефективност, прозрачност и отчетност, както и до демократичен и съдебен контрол; затова приканва Комисията да представи на Съвета преди октомври 2007 г. официално предложение за решение, което да задейства член 42 от ДЕС; счита, че вътрешната съгласуваност може да бъде подобрена чрез влизането в сила на Договора за създаване на Конституция за Европа, по-специално чрез учредяването на длъжността Министър на външните работи и на външна дипломатическа служба;

4.  Приканва Съвета да придвижи, по-конкретно, приемането на рамковите решения относно складирането, използването и обмена на информация относно присъдите и кодифицирането на процедурните права в рамките на наказателните процедури в ЕС , като гореспоменатото предложение на Комисията (COM(2004)0328);

По отношение на основните цели на Стратегията

5.  Приветства принципите, формулирани в Стратегията, особено необходимостта от партньорство с трети държави за работа по общите проблеми и за постигане на съвместните цели на политиката; подчертава необходимостта да се координира широкият набор от инструменти, които ЕС ползва за предоставяне на адекватен и съгласуван отговор; също така, подчертава и необходимостта да се координират действията на държавите-членки и Комисията, за да се гарантира допълване и да се избегне дублиране; счита, че с оглед значението, което ЕС и неговите държави-членки отделят на изграждането на ПССП, едно тясно сътрудничество с трети страни в тази област следва да въздейства благоприятно върху техните взаимоотношения с ЕС;

6.  Посочва необходимостта ЕС да използва своите международни отношения и инструменти с трети страни като стимул за последните да приемат и прилагат съответните международни стандарти и задължения по въпроси, свързани с ПВР;

7.  Припомня необходимостта да се рационализира работата на институциите на Общността и използването на съществуващите инструменти и да се координират действията на държавите-членки и действията на ниво ЕС, за да се предостави ефективен и съгласуван отговор в отношенията на ЕС с трети държави и да се избегне дублиране; набляга на необходимостта от балансирано развитие на вътрешното и външното измерение на ПССП;

8.  Призовава Европейския парламент да подобри съгласуваността на своите действия във външните отношения, в които се включват широк спектър от участници; затова призовава към добро организиране на действията по отношение на човешките права, демократичното управление и върховенството на закона в трети държави и във външното измерение на сигурността;

9.  Призовава Съвета допълнително да разясни своите политики по отношение на външното измерение на ПССП и да гарантира координацията между работните групи на Съвета, сформирани на географски принцип, и групите, които се занимават с въпросите на правосъдието, свободата и сигурността;

10.  Отбелязва, че е от изключителна важност да се подобри взаимната координация в рамките на стълбовете между – и да се избягва дублирането на – различните инструменти на ПССП, Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), Общата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС) и тези на Общността; подчертава, че ефективността на тази координация трябва да подлежи на непрекъснато разглеждане от страна Европейския парламент; приветства предприетите мерки за подобряване на съгласуваността в интегрираното гражданско-военно сътрудничество на ЕПСО, особено в областта на управлението на кризисни ситуации;

11.  Подчертава, че процесът на планиране на операциите на ЕПСО и на мисиите за стабилизиране след конфликти трябва да взема под внимание различните подкрепящи или последващи мерки, осигурени от инструментите на Общността в области, свързани с правовата държава, трафика на оръжия и наркотици, търговията с жени и деца, предотвратяването и борбата срещу тероризма и организираната престъпност, стабилизирането на зони, засегнати от конфликти, особено по отношение на Инструмента за стабилност и Инструмента за европейско добросъседство и партньорство (ENPI);

12.  Вярва, че е настъпило времето за преодоляване на политическите пречки пред по-задълбоченото трансатлантическо сътрудничество в по-широкото измерение на свобода и сигурност, например в области като борбата с трафика на наркотици, организираната престъпност и тероризма, и особено с оглед на бъдещите цивилни операции на ЕПСО в Косово и Афганистан; и в областите на правата на жените и обмена и защитата на личните данни; припомня в този смисъл призивите на Европейския парламент, изискващ затварянето на незаконния център за задържане в Гуантанамо и подчертаващ, че съществуването на този център изпраща отрицателен сигнал за начина, по който трябва да се води борбата срещу тероризма;

13.  Настоятелно приканва държавите-членки да насърчават поотделно и заедно и с всички двустранни и международни средства намирането на дипломатическо и мирно решение на конфликтите по света, като избягват да прилагат или оставят впечатление, че прилагат различни мерки в рамките на външната политика на Европа, нейната политика за сигурност и политиката, свързана с правата на човека;

14.  Призовава за по-добро сътрудничество между ЕС и международните организации, по-специално със Съвета на Европа и Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ), и подчертава необходимостта от засилен регионален диалог и сътрудничество по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността;

15.  Призовава Комисията да засили усилията си в подкрепа на регионалното сътрудничество за правосъдие, свобода и сигурност чрез съществуващи органи, като Африканския съюз, и насърчавайки нови инициативи в области, където регионалното сътрудничество е слабо, като Близкия изток и Източна Европа;

16.  Призовава Комисията непрекъснато да следи прилагането спрямо целите и приоритетите, заложени в Стратегията, и да докладва за това на всеки 18 месеца; призовава Комисията редовно да оценява ефективността от използването на финансовите средства в областите, покривани от Стратегията; призовава Съвета редовно да преразглежда напредъка и приоритетите, тъй като външното измерение на ПССП се разраства бързо;

Укрепване на сигурността и човешките права

17.  Настоява Съветът, Комисията и държавите-членки:

18.  Препоръчва на Комисията, на държавите-членки и на Съвета да обмислят възможността за допълване на финансираните дейности с трети страни и региони в областта на свободата, сигурността и правосъдието със специфично финансиране за проекти за защита и спазване на правата на човека;

19.  Изразява загрижеността си от липсата на ангажираност към сферата на основните права в трети държави, с които ЕС поддържа тесни връзки, особено държави, които се възползват от политиката за добросъседство и Руската федерация, където по-специално се нарушава свободата на пресата и свободата на изразяване, и призовава към по-интензивен диалог с тези държави по тази тема;

20.  Изразява също така загриженост по отношение на зачитане на стандартите за човешките права от самия ЕС, като отбелязва неотдавнашния пример за програмите, ръководени от ЦРУ за предаване на затворници и всички свързани с това съмнителни практики на някои държави-членки;

21.  Призовава ЕС и държавите-членки да спазват изцяло принципа за отказ на екстрадиране в държави, в които екстрадираните лица биха били подложени на мъчения, унизително отношение или смъртно наказание; призовава Съвета и Комисията да приканят настоятелно държавите, с които има близки отношения да премахнат тези практики и да гарантират справедлив процес за всички лица;

22.  Изразява дълбоката си загриженост по повод съществуващите неадекватни юридически предпазни клаузи за гражданите на ЕС, в случаи в които лични данни са предоставени на трети страни, например във връзка с личните данни от системата за регистрация на пътниците (PNR), финансовите данни от системата (SWIFT) или телекомуникационните данни от ФБР; подновява своето искане до Комисията за провеждане на разследване относно категориите лични данни, принадлежащи на граждани на Съюза, достъпни за и използвани от трети страни съгласно тяхното собствено законодателство; подчертава,че обменът на лични данни трябва да се осъществява на надлежна правна основа, свързана с ясни правила и условия, в съответствие с правото на Общността относно адекватната защита на гражданските и личните свободи на отделните граждани; вярва, че обменът на данни с САЩ трябва да се осъществява в съответния правен контекст за трансатлантическо сътрудничество и въз основа на споразумения, сключени между ЕС и САЩ, като се има предвид, че двустранните споразумения са неприемливи;

23.  Изразява съжаление за липсата на демократически контрол на взаимоотношенията между ЕС и САЩ, създаден от Контактната група на високо равнище, която е съставена от представители на Комисията, Съвета и представители на правителствено равнище от САЩ от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, и изключва Европейския парламент, националните парламенти и Конгреса на САЩ от този диалог;

24.  Препоръчва единна политика за защита на данните, която да покрива и първия, и третия стълб; припомня, че несъответствията между тях засягат не само правата на гражданите да защитават личните си данни, но и ефективността на прилагането на закона и взаимното доверие между държавите-членки; за тази цел призовава Съвета да приеме възможно най-скоро предложението за рамково решение на Съвета относно защитата на личните данни (COM(2005)0475);

Предоставяне на гражданите на Съюза на високо ниво на сигурност срещу тероризма и организираната престъпност

25.  Счита, че политиката на ЕС срещу тероризма трябва да е изцяло съобразена с принципите за демократична легитимност, пропорционалност, ефективност и зачитане на правата на човека, в съответствие със заключенията на гореспоменатата резолюция на Парламента от 14 февруари 2007 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортирането и незаконното задържане на затворници (2);

26.  Приканва Комисията и Съвета да приложат, в рамките на борбата срещу международния тероризъм, заключенията, до които е достигнала Временната комисия за разследване на предполагаемото използване от ЦРУ на европейски държави за транспортиране и незаконно задържане на затворници (TDIP), приети от Парламента на 14 февруари 2007 г.; препоръчва по-специално на всички институции на Общността зорко да следят задълженията на държавите-членки, свързани със сигурността, да не засегнат по никакъв начин зачитането на правата на човека на което и да е лице, без значение дали то е заподозряно в тероризъм;

27.  Призовава институциите на Общността и държавите-членки да предприемат всички възможни мерки за ограничаване на сътрудничеството с трети държави, които покровителстват и/или финансират терористични организации; подчертава, че всяка държава трябва напълно да отхвърли тероризма, за да може да разчита на по-добри отношения с ЕС; настоятелно приканва онези държави, които не са го направили, да подпишат и/или ратифицират всички конвенции на ООН относно тероризма;

28.  Подчертава разностранния характер на възможните реакции на ЕС в областта на външните дейности в борбата срещу тероризма и подчертава необходимостта от съгласувано използване на всички налични средства; призовава държавите-членки да работят и занапред за създаване на обща дефиниция на тероризма на ООН;

29.  Припомня необходимостта от оценяване на ефективността на международните инициативи в областта на прилагането на антитерористични мерки (например, текущото преразглеждане на "Патриотичния акт" на САЩ); подчертава необходимостта от подходяща политика на Общността относно тероризма, тъй като ефективността на антитерористичните мерки ще се подобри значително, ако ЕС заема единна позиция, когато води преговори за подобни мерки с трети страни;

30.  Припомня необходимостта от засилване на сътрудничеството с всички водещи сили в региона в сферите, засягащи борбата срещу тероризма, срещу набирането на терористи и финансови средства за тероризма и за защитата на критичната инфраструктура, при зачитане на основните права и ценностите на Съюза;

31.  Призовава Съвета да засили диалога с други трети държави, да подкрепя развитието на институционалната база и капацитета за действие, да продължи да разработва и прилага националните планове за действие за ефективно противодействие на корупцията и да включва "клаузи за борба срещу тероризма" в споразуменията, подписани с трети държави; счита, че в тази област има нужда от по-голямо финансиране и от използване на новосъздадените инструменти на Общността;

32.  Настоятелно призовава онези държави, които не са направили това, да подпишат и/или ратифицират инструменти като Конвенцията на ООН срещу корупцията, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и нейните три протокола срещу мрежите за незаконно прехвърляне на имигранти, трафика на хора и незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия и Международната конвенция за защита на лицата от принудително изчезване;

33.  Призовава Съвета да изисква трети държави, партньори на ЕС, да сключат, ако вече не са го направили, унифицирани споразумения за екстрадиция, като за модел се използват договорените със САЩ споразумения за екстрадиция и взаимна правна помощ по наказателни дела за екстрадиране на предполагаеми терористи и заподозрени в престъпление, за да бъдат дадени под съд;

34.  Подчертава необходимостта да се ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за компютърни престъпления с цел да предотврати злоупотребата с данни и телекомуникационни мрежи за терористични и престъпни цели чрез достъп от компютърни системи в трети държави;

35.  Призовава Комисията и Съвета да създадат стандартизирани процедури за наблюдение на производството, съхранението, търговията, транспортирането, вноса и износа на бойна техника, експлозиви и оръжия, за да се предотврати тяхното неправомерно използване както в рамките на ЕС, така и в трети държави;

Укрепване на полицейското и правното сътрудничество и на управлението на границите

36.  Призовава за по-ефективно полицейско и правно сътрудничество, включително за подобряване на съвместното използване на националните ресурси, като служителите за свръзка; подчертава, че наред с важното в тази област развитие на институционалния капацитет и оперативното сътрудничество, действията на ЕС трябва да се предприемат в подкрепа на универсалните стандарти по отношение на правата на човека;

37.  Препоръчва на Европол скоро да бъдат предоставени правомощия да организира и координира оперативни дейности и разследвания, да участва в съвместни разследващи екипи и да разположи свои служители за свръзка в приоритетни региони като Западните Балкани;

38.  Препоръчва ЕС да договори, на базата на член 30 от ДЕС, стандартни споразумения за полицейско сътрудничество със САЩ и със страните, които са обект на Европейската политика за добросъседство (ЕПД) и с други партньори; изисква Парламентът, като легитимен демократичен представител на гражданите, заинтересовани от такова споразумение, активно да участва в диалога с Конгреса на САЩ по време на преговорите за бъдещото споразумение;

39.  Подкрепя напредъка, постигнат в обмяната на информация между ЕС и Русия, но припомня, че въпреки всичко е възможен още по-голям напредък, особено що се отнася до организираната престъпност и тероризма;

40.  Отбелязва, че са необходими значителни подобрения в сферата на сътрудничеството между Европейския съюз и Русия, за да се ограничат източниците на нестабилност в Европейския съюз и в зоната на Европейската политика на добросъседство, като "замразените" конфликти в Молдова и Грузия и ожесточените радикални тенденции сред руските малцинства в държавите-членки на ЕС;

41.  Настоятелно приканва Председателството на Съвета и Комисията да сключат международни частноправни конвенции, които са необходими за защитаване на интересите на европейските граждани в трети държави и да работят в посока на засилване достоверността на Съюза и неговите държави-членки в този процес;

42.  Приветства споразуменията за екстрадиция и за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси между ЕС и САЩ, които може да се оценят като истински успех; отбелязва, че Конгресът е започнал процедура по ратифициране на тези споразумения и приканва всички държави-членки на ЕС да сторят същото; и, също така, приветства споразумението за сътрудничество между "Евроюст" и САЩ;

43.  Призовава САЩ и всички други държави, които налагат режим на входни визи спрямо определени държави-членки на ЕС, незабавно да отменят изискванията за визи и да третират равноправно всички граждани на държавите-членки на ЕС; изразява съжаление относно включването на допълнителна "клауза за обмен на информация" (клауза PNR за използване на личните данни на пътниците) в предложените промени в Програмата на САЩ за безвизов престой;

44.  Счита, че ЕС и САЩ са основни и лоялни съюзници в борбата срещу тероризма и че трябва да бъде сключено международно споразумение с оглед спазването от страна на SWIFT на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(3) - изисква в това международно споразумение да бъдат предвидени съответните гаранции срещу всяка злоупотреба с данни за икономически и търговски цели - обръща внимание, че би следвало SWIFT да сложи край на своята текуща практика да възпроизвежда всички данни на своя огледален американски сайт;

45.  Поддържа идеята, че ефективният граничен контрол е важен за борбата срещу незаконната имиграция и може в някои случаи да се окаже полезен за борбата срещу организираната престъпност и тероризма;

46.  Препоръчва Агенцията за външните граници (Frontex) да придобие оперативни функции в управлението на външните граници чрез повишаване на нейните възможности за действие и чрез осигуряване на достатъчно финансови, човешки и технически ресурси за прилагането на принципа на солидарност и взаимопомощ между държавите-членки, които трябва да си поделят задълженията по управлението на външните граници на Съюза;

47.  Призовава да бъде оказана по-нататъшна подкрепа за новите държави-членки в техните продължаващи усилия за защита на новите външни граници в източната част на Европейския съюз;

48.  Подкрепя нарасналата роля на "Евроюст" и хармонизацията на правомощията на нейните национални членове, които ще повишат способността й ефективно да координира и възбужда разследвания и съдебни преследвания;

Засилване на международната солидарност относно миграция, реадмисия и предоставяне на убежище

49.  Препоръчва Съветът да одобри обща политика на ЕС за миграцията, която да включва подходящи мерки за ефективно справяне с предизвикателствата както на законната, така и на незаконната имиграция; в тази връзка призовава за прилагането на заключенията, приети преди осем години на Европейския съвет в Тампере и одобрени от неформалния Европейски съвет в Лахти, на Хагската програма и на заключенията на Европейския съвет през декември 2006 г., които утвърждават необходимостта от прилагане на глобалната стратегия във връзка с имиграцията, одобрена през 2005 г.;

50.  Припомня, че имиграцията може да допринесе значителни ползи, ако се управлява правилно, солидарно и в партньорство с трети държави, и че интегрирането на имигрантите трябва да е важен компонент на бъдещата политика за миграцията на ЕС; подчертава, че действията на ЕС, които целят подобряване на възможностите на трети държави да управляват бежанските потоци и своите граници, трябва да се осъществяват в рамките на ефективна политика за развитие, която да отчита специфичните икономически и социални условия и да обърне внимание на действителните източници както на законна, така и на незаконна миграция, например бедността и недостатъчното зачитане на правата на човека, във въпросните държави, а също така да включва едновременно помощ за капацитета на третите страни за управление на миграционните потоци и помощ за ефективно развитие и сътрудничество;

51.  Призовава Съвета да въведе процедурата за съвместно вземане на решение и гласуване с квалифицирано мнозинство в областите на законната миграция и на интеграцията, за да се подобри начинът на вземане на решения и да бъде завършен процесът, започнат през 2005 г., когато общностният метод беше приложен и по отношение на нелегалната миграция и граничния контрол;

52.  Призовава Съвета и Комисията да положат всички възможни усилия, за да могат властите в държавите на произход и държавите на транзитно преминаване да сътрудничат ефективно с ЕС, за да попречат на незаконната имиграция и да се борят с организациите, които се занимават с трафик на хора; призовава също така Съвета и Комисията да извършват редовна оценка в каква степен засегнатите трети страни сътрудничат по въпросите на незаконната имиграция; в този дух, акцентира върху значимостта, която придобива в областта на борбата срещу незаконната имиграция механизмът за проследяване и оценка на трети страни, създаден от Съвета през 2003 г. по инициатива на Европейския съвет от 19 и 20 юни 2003 г. в Солун;

53.  Призовава за установяване в най-кратък срок на Обща европейска система за убежище и настоява Съветът да отстрани всички пречки пред нейното създаване;

54.  Счита сключването на споразумения за реадмисия за приоритет, който представлява част от по-общата стратегия за борба с незаконната имиграция; припомня необходимостта от наличието на ясни, прозрачни и справедливи общи правила за връщане; изразява загриженост, че споразуменията за реадмисия, подписани от страна на ЕС, не изключват изрично потърсилите убежище от обхвата на споразуменията и по този начин може да се допусне реадмисия на търсещи убежище, основателността на чиито молби все още не е била разгледана или чиито молби са били отхвърлени или счетени за неприемливи при прилагането на концепцията за "сигурна трета страна"; призовава за предпазни мерки, които да гарантират прилагаането на принципа за забрана на връщането;

55.  Препоръчва договарянето на директиви за облекчения на визовите режими с трети държави, когато е възможно и въз основа на принципа на реципрочност, с оглед на развитието на действителни партньорски отношения по въпросите на управление на миграцията; призовава Съвета да насърчи държавите-членки да намалят цените на визите, за да насърчи развитието на демократичните процеси в държавите, обект на ЕПД, и в името на сигурността да избягва създаването на допълнителни пречки за законно пътуващите лица;

56.  Подкрепя Програмите за регионална защита, разработени от Комисията в тясно сътрудничество с Върховния комисар на ООН за бежанците и с участващите трети държави, и припомня важността на гаранциите, че нуждаещите се от защита могат да си я осигурят възможно най-бързо, независимо в коя държава или регион се намират;

o
o   o

57.  Възлага на своя Председател да предаде тази резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 166 Е, 7.7.2005 г., стр. 58. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0032. (3) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.