Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно дейността на Общността по осигуряване на трансгранично здравно обслужване

P6_TA(2007)0073 B6-0098/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Консултация относно дейността на Общността в областта на здравните услуги" (SEC(2006)1195/4),

–   като взе предвид член 152 от Договора за ЕO,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности по дела Decker (C-120/95, 28 април 1998 г.), Kohll (C-158/96, 28 април 1998 г.), Geraets-Smits & Peerbooms (C-157/99, 12 юли 2001 г.), Vanbraekel (C-368/98, 12 юли 2001 г.), IKA (C-326/00, 25 февруари 2003 г.), Müller-Fauré & van Riet (C-385/99, 13 май 2003 г.), Inizan (C-56/01, 23 октомври 2003 г.), Leichtle (C-8/02, 18 март 2004 г.) и Watts (C-327/04, 16 май 2005 г.,)

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2005 г., относно мобилността на пациентите и напредъка на здравното обслужване в Европейския съюз(1)

–   като взе предвид въпроса, изискващ устен отговор B6-0013/2007 на Комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните съгласно член 108 от своя правилник,

–   като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че здравните услуги са изключени от Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар(2),

Б.   като има предвид, че към момента в Европейския парламент се обсъжда проектодоклад относно въздействието и последствията от изключването на здравните услуги от Директива 2006/123/EО;

В.   като има предвид, че Съдът на Европейските общности е произнесъл поредица от решения от 1998 г. насам, позволяващи на пациентите да се предвижват свободно в търсене на медицинско обслужване и грижи и по този начин прилагайки принципа на свободното движение към възстановяването на медицински разходи, извършени в чужбина;

Г.   като има предвид, че Съдът първоначално постанови, че да се възстановяват разходи, извършени в друга държава-членка, като се изисква предварително разрешение за извършването им, трябва да бъде считано за пречка за предоставянето на услуги, но след това доразви принципите по отношение на възстановяването на разходи и необходимостта от предварително разрешение;

Д.   като има предвид, че системите за здравно обслужване в Европейския съюз са основани на принципите за солидарност, равенство и общодостъпност, с цел да се гарантира, че всички хора, независимо от техните доходи, социално положение и възраст, ще получат подобаващи висококачествени грижи;

Е.   като има предвид, че практиките, свързани с осигуряването на здравно обслужване варират от държава на държава;

1.  Приветства инициативата на Комисията да даде ход на процедура по консултация относно най-добрата форма за дейност на Общността с оглед на осигуряване на рамка за трансграничните аспекти на здравното обслужване;

2.  Припомня задължението по Договора за осигуряване на високо равнище на защита на човешкото здраве във всички политики на Общността; освен това припомня и член 95, параграф 3 от Договора за ЕО, който полага правната основа за касаещи здравето мерки за вътрешния пазар; следователно счита за необходимо да се създаде законова рамка за осигуряване на трансгранично здравно обслужване, което най-добре да гарантира навременния достъп на пациентите до подходящо и висококачествено здравно обслужване, развитието на осигуряването на трансгранично здравно обслужване и стабилността на финансирането на здравното обслужване;

3.  Изтъква, че трансграничните аспекти на здравното обслужване покриват както мобилността на пациентите и мобилността на лицата, работещи в здравното обслужване, така и осигуряването на здравно обслужване от друга държава; също така изтъква, че решенията на Съда изрично засягат проблема, касаещ правата на пациентите да търсят здравно обслужване в чужбина и впоследствие разходите им да се възстановяват по техните национални здравноосигурителни схеми;

4.  Следователно счита, че гарантирането на правна сигурност, с оглед на възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване е един от приоритетните въпроси не само за пациентите, но и за националните здравноосигурителни системи и за осигуряващите здравно обслужване; подчертава необходимостта да се изяснят процедурите и условията за възстановяване на разходите в различни случаи;

5.  Настоятелно приканва Комисията да разработи общовалидни принципи и основни насоки за здравното обслужване, с цел да гарантира безопасността на пациента; застъпва също така мнението, че развитието на хармонизирани здравни показатели (като стандарти за изследвания на кръвта) на общностно равнище е изключително важно за подобряването на обмена на най-добри практики, по-специално между здравните работници;

6.  Счита, че ЕС трябва да играе важна роля в подобряването на достъпа на пациентите до информация относно трансграничната мобилност на пациентите, като координира сътрудничеството между държавите-членки в тази област;

7.  Счита, че мобилността на пациентите трябва винаги да е въпрос на свободен избор на пациента и, че никакъв натиск не трябва да влияе върху упражняването на свободата на избор на пациента;

8.  Подчертава необходимостта да се гарантира безопасността на пациентите при всички обстоятелства, независимо къде и как се осигурява здравното обслужване; призовава за яснота относно отговорностите на органите по контрол на осигуряващите здравно обслужване и за ефективна обмяна на информация между националните органи относно регистрацията и дисциплинарния статус на здравните работници; счита за необходимо да се създаде механизъм за оплаквания за небрежно отношение в осигуряването на трансгранично здравно обслужване;

9.  Изтъква, че в почти всички случаи здравното обслужване и медицинските грижи изискват последващо наблюдение, което може да продължи дълго време; признава необходимостта от ясни правила по разделянето на задачите и отговорностите между осигуряващите здравно обслужване по време на различните етапи на лечение и грижи;

10.  Счита, че въвеждането на правна рамка на общностно равнище е най-добрия начин за гарантиране на правна сигурност за пациентите, националните системи за здравно осигуряване и частните лица и организации, осигуряващи здравно обслужване; вярва, че това е и най-добрият начин за подобряване на оптималното ползване на здравни ресурси и ускоряване достъпа до лечение;

11.  Счита, че е необходимо в тази общностна рамка да се включи обща харта за правата на пациентите, с цел да се гарантира, че тези права на практика се упражняват в собствената страна и извън нейните граници;

12.  Счита за необходимо в рамката да се включи механизъм за събиране на данни и обмяна на информация между националните органи относно осигуряващите здравно обслужване, тяхната регистрация и дисциплинарен статус, и достъпното експертно мнение; също така вярва, че създаването на мрежа от европейски центрове за справка би донесло значителна полза за лечението на заболявания;

13.  Счита, че с оглед безопасността на пациентите, е необходимо с тази правна рамка да се въведе задължение за националните органи да обменят информация относно регистрацията и дисциплинарния статус на осигуряващите трансгранично здравно обслужване;

14.  Отправя призив към държавите-членки да предприемат подход от типа "на едно гише" по отношение на процедурите за оплаквания на пациентите;

15.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на информирането на пациентите относно техните права и задължения и да въведе подходящи разпоредби в законодателното си предложение;

16.  Счита, че бъдещата общностна рамка може да осигури възможност да се дадат повече права на европейските граждани като пациенти, както и да насърчи държавите-членки да развият техните системи за здравно осигуряване;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 543. (2) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно лова и лова с примамка на прелетни птици в Малта през пролетта

P6_TA(2007)0074 B6-0119/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид петициите 794/2004, 334/2005 и 886/2005,

–   като взе предвид Доклада за установяване на фактите от мисията, осъществена от Комисията по петиции в Малта между 9-12 май 2006 г.,

–   като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г.за опазването на дивите птици(1) ("Директивата за птиците"),

–   като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна(2) ("Директивата за местообитанията"),

–   като взе предвид членове 10, 226 и 242 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид устен въпрос В6-0015/2007,

–   като взе предвид членове 108, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Европейският парламент получи няколко петиции срещу практиките на лова и лова с примамка на прелетни птици в Малта през пролетта, включително на петиция от Кралското белгийско общество за защита на птиците, подписана от 300 000 души в Европа, повече от 4 000 от които от Малта, като има предвид, че 115 000 души в Европа, по-специално от Обединеното Кралство, подадоха петиция на вниманието на малтийското правителство през месец февруари 2007 година, в знак на протест срещу пролетния лов;

Б.   като има предвид, че комисията по петиции разгледа изложените твърдения в петициите и изпрати делегация в Малта съгласно член 192, параграф 3 от правилника на ЕП с цел установяване на фактите на място;

В.   като има предвид, че докладът от мисията за установяване на фактите заключи, че независимо от положените усилия от компетентните малтийски органи да приведат националното законодателство и прилагането му в съответствие с общностното право, устойчивостта и оцеляването на популациите на няколко вида прелетни птици са все още сериозно застрашени, поради незаконен и безразборен лов и лов с примамка, при преминаването им през Малта, по време на пролетната им миграция;

Г.   като има предвид, че докладът от мисията за установяване на фактите от комисията по петиции предизвиква също опасения във връзка със спазването от Малта на директивата за птиците и на директивата за местообитанията и по отношение на незаконния лов и лова с примамки на защитени видове, по-специално на хищни птици;

Д.   като има предвид, че пролетният лов и ловът с примамка се обосновава от малтийските ловци като част от тяхната културна традиция; като има предвид обаче, че местата за отдих на прелетните птици са намалели значително през последните години, в следствие на градското развитие и, че новите методи и оръжия направиха лова по-ефикасен и следователно, по-ощетяващ популациите от прелетни птици, причинявайки локализираното унищожаване на видове като тези на сокола скитник и забулената сова;

Е.   като има предвид, че проучванията на общественото мнение показват, че голяма част от малтийското общество е против сегашните ловни практики;

Ж.   като има предвид, че правителството на Малта взе решение да открие тази година сезон за пролетен лов на гугутки и пъдпъдъци, два застрашени вида, от 10 април до 20 май 2007 г. и сезон за лов с примамка от 26 март до 20 май 2007 г.;

З.   като има предвид, че Малта е една от основните точки за събиране на прелетни птици между Европа и Африка; като има предвид, че едно настояще проучване доказа, че много от видовете птици са били редки или застрашени и са били убити в 35 страни (повечето европейски) и уловени с примамка в 19 страни;

И.   като има предвид, че Комисията разследва дали транспонирането в Малта на Директивата за птиците е в съответствие с изискванията на тази директива и дали се прилага правилно законодателството и, че започна съдебни процедури за нарушения против Малта поради неспазване на член 9 на Директивата;

Й.   като има предвид, че Комисията препоръча на правителството на Малта да не разрешава пролетния лов тази година и постанови, че ако той бъде разрешен през 2007 г., Комисията възнамерява да разгледа в общо дело разрешенията за пролетен лов през 2004, 2005 и 2006 г. и да изпрати мотивирано становище на Малта по този въпрос;

К.   като има предвид, че задължението на държавите-членки да сътрудничат изцяло на Комисията, когато тя действа в рамките на възложените й правомощия съгласно член 226 от Договора на ЕО, произтича от принципа на лоялно сътрудничество, уточнен в член 10 от Договора на ЕО;

1.  Отбелязва доклада от мисията за установяване на фактите на комисията по петиции между 9 и 12 май 2006 г., по време на която бяха разгледани фактите на място и подкрепя препоръките на този доклад;

2.  Споделя изразената загриженост в доклада от мисията за установяване на фактите, по-специално относно разрешението за лов на отпочиващите прелетни птици през пролетта и на незаконния лов и лов с примамки на защитени видове, включително в защитените зони от правото на Общността;

3.  Осъжда всички видове на незаконен лов във всички държави-членки;

4.  Приканва малтийското правителство и Комисията да публикуват цялостните си технически позиции по този въпрос;

5.  Приветства решението на Комисията да разгледа съответствието на малтийското законодателство и на прилагането на директивата за птиците изисква настойчиво Комисията да удвои усилията си и да убеди малтийските органи да спазват изцяло правото на Общността;

6.  Приканва малтийското правителство да спази изцяло Директивата за птиците, съответното право на Общността и клаузите на Договора за присъединяване, който то е подписало;

7.  Приветства решението на малтийското правителство да отговори на случаите на злоупотреба чрез, наред с другото, увеличаване на глобите до €14 000 и предвиждане на наказание лишаване от свобода до две години и окончателно отнемане на разрешителното за лов при рецидив;

8.  Приветства също така решението на малтийското правителство да забрани лова с примамки на сипки и лова на птици в морето през пролетта;

9.  Припомня принципа за лоялно сътрудничество, заложен в член 10 от Договора на ЕО, съобразно който държавите-членки се ангажират да сътрудничат изцяло на общностните институции;

10.  Отбелязва, че принципът на лоялно сътрудничество има още по-голямо значение, когато Комисията действа в качеството си на "пазител на договорите" и контролира спазването на правото на Общността от държите-членки съгласно член 226 от Договора на ЕО;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Малта.

(1) OВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. (2) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно Евро - средиземноморските отношения

P6_TA(2007)0075 RC-B6-0080/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно подготовката на Срещата на външните министри от Европа и Средиземноморието в Тампере (COM (2006) 0620),

–   като взе предвид заключенията на Осмата конференция на външните министри от Европа и Средиземноморието, проведена в Тампере на 27 и 28 ноември 2006 г. (8- ма Евро-средиземноморска конференция),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно засилването на политиката за добросъседство (COM (2006)0726),

–   като взе предвид заключенията от Евро-средиземноморската среща на върха по повод Десета годишнина на Евро-средиземноморското партньорство, състояла се на 27 - 28 ноември 2005 г.,

–   като взе предвид резултатите от Евро-средиземноморската среща на министрите по въпросите на търговията, състояла се в Маракеш на 24 март 2006 г.,

–   като взе предвид окончателното изявление на Гражданския форум, състоял се в Маракеш от 4 до 7 ноември 2006 г.,

–   като взе предвид Евро-африканската конференция, проведена в Рабат на 10 и 11 юли 2006 г., и Конференцията от 23 и 23 ноември 2006 г. в Триполи, по въпросите на миграцията и развитието,

–   като взе предвид програмата на Германското председателство,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет, състоял се на 8 и 9 март 2007 г.,

–   като взе предвид член 113, параграф 2, от своя правилник,

А.   като има предвид стратегическото значение, което средиземноморският регион и Близкият изток придобива за ЕС, както и необходимостта от солидарна средиземноморска политика, за борба с общите предизвикателства, както и за осъществяване на целите за установяване на зона на мир, стабилност и споделено благоденствие;

Б.   като има предвид, че държавните и правителствените глави приеха на 28 ноември 2005 г. петгодишна програма за съживяване на Барселонския процес;

В.   като взе предвид, че не може да има дълготрайно развитие без наличие на мир, стабилност, солидарност и без упражняване на добро управление, и че дълготрайното развитие трябва да стои в ядрото на Евро-средиземноморското партньорство;

Г.   като има предвид задълбочаването на израело-палестинския конфликт през последните години, което доведе до сериозно влошаване на хуманитарното положение в ивицата Газа и западния бряг на река Йордан, с изразени отрицателни последици за сигурността в целия регион;

Д.   като има предвид решението, взето на 8-мата Евро-средиземноморска конференция, за организиране през 2007 г. на среща във връзка със спазването на човешките права в рамките на борбата срещу тероризма, съгласно международното право, в качеството на мярка по прилагане на Кодекса за поведение "Евромед", приет по време на срещата на върха в Барселона през ноември 2005 г.;

Е.   като има предвид, че Европейският съюз още няма обща имиграционна политика и факта, че във всяка държава-членка господстват различни национални разпоредби;

Ж.   като има предвид, че незаконната имиграция може да доведе до експлоатация на хората, насилствен труд и трафик на хора;

З.   като подчертава, че интеграцията на жените в икономическия и социален живот е съществен елемент за еволюцията на обществата;

И.   като установява отрицателното въздействие на проблема с дълга и търговския дефицит по отношение на ЕС върху развитието на по-голямата част на южно-средиземноморските държави;

Й.   като взема предвид горепосоченото съобщение на Комисията във връзка със заздравяването на Европейската политика за добросъседство, което съдържа предложения за значително подобряване на последиците от политиката за партньорство, за разкриване на нови възможности за задълбочаване на взаимоотношенията, за укрепване на политическия диалог и за засилване на интеграцията на страните партньорки в политиките на ЕС;

К.   като има предвид, че бюджетният пакет, който се присъжда от ЕС на държавите от Южното и Източното Средиземноморие за периода 2007-2013 г. трябва да се поддържа в съответствие с търговската, икономическата и стратегическата тежест на този регион в неговите отношения с ЕС;

Л.   като подчертава огромните предимства, които предлага за всички партньори създаването на Евро-средиземноморски пазар на енергията, който е изцяло взаимосвързан и интегриран чрез разширяване и интегриране в енергийните пазари на Евро-средиземноморския регион и региона на страните от Африка на юг от Сахара и изпълнението на проектите за необходимата енергийна инфраструктура;

М.   като има предвид, че би било полезно да се установи връзка между целите на Евро-средиземноморската политика, а именно икономическото и финансово измерение и тези на отношенията на ЕС с държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Залива;

Н.   като има предвид, че преобразуването на Парламентарния форум на Евро-средиземноморските държави в Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, разполагаща с три комисии, укрепва парламентарното измерение на Евро-средиземноморския процес, на който се възлага вече по-голяма демократична отговорност; като има предвид, че тази нова инстанция трябва да засили общия диалог между двата региона;

1.  Счита, че е уместно да се заздрави политическото измерение на добросъседството на юг като се има предвид все по-сложните взаимоотношения със средиземноморския регион, за които Барселонския процес е представлявал значителен етап; констатира, че целите на този политика за установяване на дълготрайни взаимоотношения на база на общи ценности, споделяни с новите съседи на разширена Европа още далеч не са достигнати;

2.  Счита, че развитието на Европейската политика за добросъседство не може да се ограничи в актуализиране на споразуменията за присъединяване и сътрудничество с всяка една от засегнатите страни, като се постави акцент единствено на двустранното измерение, и приканва всички партньори да поставят отново на дневен ред и да актуализират всички политически и стратегически цели на Барселонския процес, в това число създаването на мрежи за сътрудничество и насърчаване на регионалната интеграция "север-юг" и "юг-юг";

3.  Приветства предложението на Комисията да придаде тематично измерение на Европейската политика за добросъседство, да продължава задълбочаването на търговските споразумения и да засили подкрепата на реформите, които подобряват подзаконовата обстановка и инвестиционния климат;

4.  Изисква от Комисията и страните партньорки да определят по-ясно отношението между Европейската политика за добросъседство и Евро-средиземноморското партньорство, като добавят нови споразумения и многостранни програми във връзка с енергията и транспорта и като заздравят вече съществуващите; подчертава по-специално уязвимостта на Евро-средиземноморския регион от гледна точка на околната среда и по-конкретно във връзка с климатичните промени и иска, в този контекст, Комисията да предложи план за действие относно възобновяемите източници на енергия за този регион;

5.  Отново изразява необходимостта да се възобновят действията по мирния процес в Близкия Изток, като се отчете сериозността на ситуацията в политически и хуманитарен аспект, и привлича вниманието върху ограничените възможности на временния международен механизъм; счита, че възобновяването на преговорите, основаващи се на пътната карта не би било достатъчно, без да се отчетат други предложения като Арабския план от 2002 г. и участието на всички страни от региона в преговорите; подкрепя перспективата за международна среща, която да направи възможно намирането на регионално и окончателно решение на конфликта;

6.  Проследява с интерес съобщението, което трябва да доведе до образуване на ново палестинско коалиционно правителство и приветства инициативата, подета от Саудитска арабия със споразумението, подписано на 8 февруари 2007 г. в Мека;

7.  Отново заявява, че конфликтът в Близкия изток може да бъде разрешен единствено чрез окончателно и твърдо споразумение за мир, каквото е предвидено от пътната карта, без предварителни условия, въз основа на съществуване на две демократични държави, които са суверенни и жизнеспособни, живеещи в мирни съседски отношения, в рамките на сигурни и признати международни граници;

8.  Потвърждава загрижеността си относно сериозността на системното разрушаване на природните ресурси и на човешкия потенциал, предизвикани от различни конфликти в действие; изисква по-голяма мобилизация на политическите и икономически мерки в рамките на евро-средиземноморското партньорството и петгодишната програмата за действие, за да се противопостави на гореизложеното;

9.  Подчертава значението на диалога между културите и религиите, като потвърждава необходимостта от зачитане на общите ценности и развитието на правовата държава, демокрацията и правата на човека; припомня на всички евро-средиземноморски правителства за ангажимента им съгласно Декларацията от Барселона 1995 г., относно принципа на зачитане на многообразието, на другите вероизповедания и култури, насърчаване на толерантността и на принципа на зачитане на основните свободи, включително на свободата на изразяване;

10.  Счита, че нито един терористичен акт не е оправдан при никакви обстоятелства и не би могъл да бъде оправдан от преследването на политически или религиозни цели и, че борбата срещу тероризма не би могла да оправдае заклеймяването на нито една култура, по-специално на нито една цивилизация или религия; изисква всички държави да приемат правното задължение да зачитат правата на човека и международното хуманитарно право в борбата срещу тероризма;

11.  Изисква Комисията да направи всичко възможно за създаването на комитети "демокрация-права на човека" с всички страни, подписали плана за действие на европейската политика за добросъседство и изисква от страните-партньори за спазват ангажиментите си в тази област, по-специално на частните случаи приканва отново всички договарящи страни по Евро-средиземноморските споразумения за асоцииране, да преведат клаузата за правата на човека в програма за действие, за да се повиши и насърчи зачитането на правата на човека и да се създаде механизъм за постоянна оценка на спазването на член 2 от споразуменията за асоцииране, за да станат те по-ефективни и по-обвързващи;

12.  Подчертава необходимостта от повдигане на въпроса за правата на жените в рамките на Евро-средиземноморския диалог и подчертава значението на законодателните реформи в подкрепа на равенството на половете; подчертава значението на участието на жените в политическия, икономически и социален живот, както и в средствата за масова информация; приканва за подобряване на достъпа на жените до образованието и здравеопазването, по-специално в южните страни на партньорството; подчертава също необходимостта от подкрепа, както на правителствените, така и на неправителствените организации за насърчаване на правата на жените и за осъществяването на плана за действие за жените, приет на 8-та Евро-средиземноморска конференция;

13.  Подчертава значението на една социална политика, създаваща трудова заетост, особено за младите хора, по-специално за създаване то на благоприятен климат за увеличаване на чуждите преки инвестиции и насърчаването на младите хора да създават нови предприятия на местно ниво, като се предоставят подходящи инструменти, каквито са микрокредитите;

14.  Счита, че политиката на подготовка и образование остава важна за развитието на страните от южното крайбрежие на Средиземноморието, в борбата против бедността и за цялостното интегриране на младите хора (ново); призовава към развитие на културния, междууниверситетския и научен обмен в евро-средиземноморската зона;

15.  Изисква институциите на ЕС и тези на средиземноморските страни-партньори да се уверят, че техните стратегически, политически и икономически принципи вземат под внимание целите на Лисабонската стратегия и на стратегията от Гьотеборг относно устойчивото развитие и тези на средиземноморската стратегия относно устойчивото развитие, като се отчита също необходимото намаляване на неравенствата и несходствата между двата бряга на Средиземно море;

16.  Изисква Съветът и Комисията, както и правителствата на страните-партньори да отдадат особено важно значение на екологичните проблеми, по-специално да се противопоставят на последиците от градското съсредоточаване и на промишлените и търговски дейности по крайбрежието на двата бряга на Средиземноморието;

17.  Изисква Комисията и държавите-членки да насърчават зачитането на социалните и синдикални права при осъществяването на финансовата им и техническа помощ за страните-партньори; изисква Комисията да осъществи регионална програма за създаването на социално и евро-средиземноморско пространство, основаващо се на социален диалог между всички партньори, които имат като приоритетна цел трудовата заетост; подкрепя създаването на кодекси за поведение за достойни условия на труд и за социална отговорност на евро-средиземноморските предприятия;

18.  Изисква европейската стратегия да развие в региона важни инвестиции, в рамките на политическите и финансови ресурси в регионалното и междурегионалното измерение на партньорството, което представлява добавената стойност на тази стратегия; приканва Комисията, съгласно приетия бюджет на ЕС за 2007 г., да се увери, че когато се изготвят съответните стратегически документи и свързаните с това програми, се запазва цялата стойност на ресурсите за регионални и многостранни дейности на нивото, което беше постигнато за периода 2000-2006 г.; като се вземе предвид, че според Комисията, това ниво е достигнало 20% от общата стойност;

19.  Подчертава необходимостта от обща европейска имиграционна политика и политика за искане на убежище и от засилването на управлението на миграционните потоци, по подробен и балансиран начин, който е полезен за народите от средиземноморския регион; подчертава значението на отварянето на ефективни канали за легална имиграция, борейки се едновременно с това срещу нелегалната имиграция и на защитата на основните права на имигрантите и на кандидатстващите за убежище, в дух на партньорството и въз основа на 5-годишната работна програма; приканва за борба срещу експлоатацията и трафика на хора; Приканва държавите-членки от Барселонския процес и по-специално тези от ЕС, да подпишат в най-скоро време Конвенцията на ООН за правата на работниците-мигранти;

20.  Настоятелно приканва за увеличаване на финансирането на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX) и на свързаните проекти с имиграционната политика в Средиземноморието и за увеличаване на възможностите й да наложи спазването на правата на човека;

21.  Припомня, че според съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, европейските страни не могат по никакъв начин да върнат лице в държава, където то рискува да бъде подложено на мъчения или жестоки, унизителни или нечовешки отношения, включително на смъртно наказание, без да се получили дипломатически гаранции от страна на държавата по произход;

22.  Приканва държавите-членки на ЕС и средиземноморските им партньори да направят необходимите проучвания относно преобразуването на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство в Евро-средиземноморска банка за развитие, като се има предвид значението на тази банка за насърчаване на частния сектор и развитието на инвестициите в областта;

23.  Приканва Съвета и Комисията да лансират предложение с цел да се провери възможността за сътрудничество, по-специално във финансовата и икономическа област между всички страни-партньори и държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

24.  Приканва Съвета, Комисията и страните-партньори да продължат да работят за постепенна интеграция на енергийните евро-средиземноморски пазари, за осъществяването на енергийните програми от взаимен интерес и за развитието на устойчивите източници на енергия, в съответствие с националните планове и програми и местните общности;

25.  Подчертава необходимостта от утвърждаване на сътрудничеството за безопасност на енергийна доставка в средиземноморския регион, чрез мерки, които касаят многообразието на вътрешните енергийни ресурси, по-специално на местно и регионално ниво, за насърчаване на енергийната ефикасност, по-специално на децентрализирано равнище на методите на опазване, за развитието на нови технологии, безопасни за населението и околната следа, на дейности за научно изследване и развитие, както и чрез увеличаване на финансовите възможности за устойчивите енергийни проекти;

26.  Подчертава отново необходимостта да се даде нов тласък на процеса за партньорство, по-специално посредством съживявяне на Евро-средиземноморска парламентарна асамблея (ЕСПА) като демократична рамка на парламентарната дейност; тази асамблея следва да разполага със средства и необходимите административни структури, за да се гарантира нейната прозрачност и да се осигури доброто й функциониране; приветства заседанието на първата асамблея на младите хора от Средиземноморието;

27.  Изисква Съветът да отдели активно място на ЕСПА сред поканените на заседанията и министерските конференции на Евромед;

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на Бюрото на APEM, на парламентите и правителствата на всички държави-членки и на страните от Евро-средиземноморското партньорството.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно създаването на евро-средиземноморска зона за свободна търговия (2006/2173(INI))

P6_TA(2007)0076 A6-0468/2006

Европейският парламент,

–   като взе предвид Барселонската декларация от 28 ноември 1995 г., която полага основата на партньорството между Европейския съюз (ЕС) и южните и източни средиземноморски страни (ЮИСС), както и работната програма, приета на тази конференция,

–   като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2005 г. относно прегледа на Барселонския процес(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 12 април 2005 г., озаглавено "Десета годишнина на евро-средиземноморското партньорство: Работна програма за посрещане предизвикателствата на следващите пет години" (COM(2005)0139) и съответните приложения (SEC(2005)0482 и SEC(2005)0483),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 март 2003 г., озаглавено "Разширена Европа – съседни страни: Нова рамка на отношенията с нашите източни и северни съседи" (COM(2003)0104), стратегическия доклад за Европейската политика на добросъседство (ЕПД) (COM(2004)0373) от 12 май 2004 г., съобщението до Съвета от 9 декември 2004 г. относно предложенията за планове за действие съгласно ЕПД (COM(2004)0795), както и плановете за действие по отношение на Израел, Йордания, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Ливан, и Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Инструмент за европейско добросъседство и партньорство(2),

–   като взе предвид заключенията на евро-средиземноморските министерски конференции и секторните министерски конференции, проведени след стартирането на Барселонския процес, и по-специално заключенията на Седмата евро-средиземноморска конференция на министрите на външните работи, проведена в Люксембург на 30-31 май 2005 г.,

–   като взе предвид евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между ЕО и нейните държави-членки и Тунис(3), Израел(4), Мароко(5), Йордания(6), Египет(7), Ливан(8) и Алжир(9), и евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между ЕО и ООП (в полза на Палестинската автономия)(10); като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на последната фаза на митническия съюз (96/142/EО)(11),

–   като взе предвид споразумението за свободна търговия, известно като "Споразумение от Агадир", подписано от Йордания, Египет, Тунис и Мароко на 25 февруари 2004 г.,

–   като взе предвид стратегическото партньорство със Средиземноморието и Близкия Изток, прието от Европейския съвет през юни 2004 г.,

–   като взе предвид регионалния стратегически доклад за 2002-2006 г. и регионалната индикативна програма за 2005-2006 г. относно евро-средиземноморско партньорство (MEDA) 2002-2006 г.,

–   като взе предвид оценката на въздействието на устойчивостта на евро-средиземноморската зона за свободна търговия (ЗСТ), изготвена от Института за политика и управление на развитието към Манчестърския университет,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 1995 г. относно икономическите и търговските отношения между Европейския съюз и страните от Средиземноморския басейн(12),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 март 2000 г. относно средиземноморската политика на ЕС(13),

–   като взе предвид заключенията и препоръките (включително изготвената от Комисията петгодишна работна програма) на срещата на върха в Барселона на 27 и 28 ноември 2005 г.,

–   като взе предвид резолюцията от 11 май 2006 г. на Комисията по икономически и, финансови въпроси, социални дейности и образование към Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (EMPA) относно условията за трансформиране на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) в Евро-средиземноморската банка за развитие,

–   като взе предвид работата на EMPA,

–   като взе предвид своята позиция от 14 декември 2004 г. по проекта за регламент на Съвета относно финансовите и технически мерки, придружаващи (MEDA) реформата на икономическите и социалните структури в рамките на евро-средиземноморското партньорство (Кодифициран вариант)(14),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и комисията по земеделие и развитие на селските райони (А6-0468/2006),

А.   като има предвид, че Конференцията от Барселона от 27 и 28 ноември 1995 г. лансира един много амбициозен и уникален по рода си проект, именно създаване на нови и по-тесни политически, икономически, социални и културни връзки между северните и южните брегове на Средиземно море; като има предвид, че този проект позволи да се постигне голям напредък в региона, но все още е далече от приключване;

Б.   като има предвид, че политическите условя ("Споразумения от Осло"), които улесниха стартирането на Барселонския процес, междувременно радикално се измениха, и като има предвид, че мирното уреждане на положението в Близкия Изток е по-несигурно от всякога;

В.   като има предвид, че е в интерес на ЕС и държавите-членки Средиземноморският регион да се развива в рамките на взаимноизгодна, интегрирана икономическа и социална среда;

Г.   като има предвид, че силният демографски ръст в южните и източните средиземноморски страни се нуждае от въвеждане на икономически и социални политики и мерки, които повече не може да се отлагат;

Д.   като има предвид, че от общ интерес на ЮИСС и ЕС е намаляването на ръста на безработицата в региона и осигуряване на съответното население, и по-специално на младите хора и селското население, на достойни перспективи, при положение че между 2000 и 2015 г. трябва да бъдат създадени 35 милиона нови работни места за задържане на безработицата на сегашните й нива;

Е.   като има предвид, че икономиките на ЮИСС са в силна зависимост от външната търговия и като има предвид, че общият обем на вноса и износа представлява две трети от БВП; като има предвид, че значителна част от търговските потоци са към ЕС, макар да съставляват само 4 % от външната търговия на ЕС и като има предвид че структурата на износа на ЮИСС е много слабо диверсифицирана и тези страни остават специализирани в сектори, които слабо допринасят за растежа;

Ж.   като има предвид, че в сравнение с други икономически зони, и по-специално страните от Югоизточна Азия, ЮИСС са изгубили важни позиции по отношение на конкурентоспособност, индустриално развитие и перспективи за социално развитие, а и делът им в световната търговия съществено е намалял от 1980 г. насам въпреки сравнително постоянния икономически растеж; като има предвид, че едно подобно развитие трябва да бъде предмет на загриженост за ЕС и неговата политика на добросъседство, по-специално с оглед на последиците за социалната и политическа стабилност по неговите граници;

З.   като има предвид, че по отношение на търговията структурата на търговията между ЕС и ЮИСС много малко се е променила от старта на Барселонския процес, и като има предвид, че подписването на споразуменията за асоцииране все още не е довело до очакваните резултати;

И.   като има предвид необходимостта от зона за свободна търговия (ЗСТ), целяща изкореняване на бедността, осигуряване на пълна заетост, заздравяване на демокрацията и насърчаване на устойчиво развитие; като има предвид, че тази ЗСТ трябва да се основава на балансирани и правилно насочени правила, които са от първостепенно значение за по-доброто интегриране на ЮИСС в международната търговия, за осигуряване на икономическата им диверсификация, за оказване на помощ при посрещане на предизвикателствата на глобализацията и за осигуряване на справедливо разпределение на ползите от нея;

Й.   като има предвид, че засиленото икономическо сътрудничество в Средиземноморския регион предлага положителни перспективи и за икономиките на южноевропейските държави-членки и, следователно, задълбочаване на тяхната интеграция в единния пазар на ЕС;

K.   като има предвид, че двата бряга на Средиземно море продължават да представляват поразително несиметрична картина по отношение на икономика, социални и демографски фактори, и като има предвид значителните разлики между ЮИСС по отношение на развитието им;

Л.   като има предвид, че постоянното политическо и икономическо фрагментиране на ЮИСС и липсата на действителен интеграционен процес могат да имат много вредни ефекти върху Барселонската програма, и по-специално върху създаването на ЗСТ, чрез влошаване на ефектите на концентрацията на търговията, като това води до зависимост на определени ЮИСС от пазара на ЕС;

M.   като има предвид, че създаването на ЗСТ може да има ефекти, които са като цяло положителни в дългосрочен план, но и отрицателни в кратко- и средносрочен план в средиземноморските държави-членки на ЕС и в ЮИСС;

Н.   като има предвид, че въвеждането на ефективни съпътстващи мерки за намаляване и уравновесяване на развиващи се отрицателни ефекти на либерализацията за всички региони и държави е от общ интерес;

O.   като има предвид, че поради повишаващата се скорост на промените в нашите общества, основаващи се на информационни технологии, ЮИСС трябва да увеличат в количествен и качествен аспект усилията си в сферата на научнотехническите изследвания, с оглед стесняване на технологичната пропаст, която ги отделя от по-високо развитите страни в тази сфера, като това евентуално ще позволи по-продължителен и устойчив икономически растеж;

П.   като има предвид, че ЮИСС постигнаха забележителен напредък в началното образование, намалявайки в голяма степен нивото на неграмотност, което въпреки това остава високо в някои страни в региона; като има предвид, че достъпът до висше и университетско образование е ограничен само до малък относителен дял от населението, а училищната система все още няма капацитет да обучава професионален и технически персонал от високо ниво, за да създава действителен баланс между предлагането и търсенето на пазара на труда;

Р.   като има предвид, че успоредно с процеса, предназначен да създаде зона за свободна търговия между ЕС и ЮИСС, от първостепенно значение е ЮИСС да премахнат съществуващите политически и икономически пречки, които забавят интеграционния процес в целия регион, за да постигнат по-ползотворно сътрудничество помежду си;

Възобновяване на Барселонския процес

1.  Изказва съжаление във връзка с факта, че трите главни цели от Барселона (създаване на обща зона на мир и стабилност; създаване на зона на споделено благополучие чрез икономическо партньорство и създаване на ЗСТ; сътрудничество в социалните, културни и човешки дейности с цел насърчаване на диалога между културите в региона) далеч не са постигнати;

2.  Изтъква, че тези три стълба трябва непременно да развиват успоредно, за да се осигури успехът на процеса на евро-средиземноморска интеграция и да се намалят различията в развитието между двата бряга на Средиземно море;

3.  Подчертава, че укрепването на Барселонския процес спомага за разпространението на европейските ценности и европейския икономически и социален модел; припомня, че този процес предшества други, по-скорошни регионални инициативи и е придобил институционален характер; набляга на важността на тази инициатива като фактор за стабилност и на насърчаването на диалога;

4.  Подчертава, че успехът на Барселонския процес и на ЗСТ, в частност, изисква постоянно и конвергентно усилие от всички страни и по-голямо участие на гражданското общество и народите от двете страни на Средиземно море;

5.  Подчертава необходимостта от по-ясно определяне на целите на ЕПД, която, без да пренебрегва държавите от Източна Европа, не трябва нито да отслабва Барселонския процес, нито да облагодетелства двустранни подходи за сметка на многостранния регионален подход; счита, че по-ефективното приложение на ENPI към регионални проекти би създало възможност за подобряване на положението, с оглед насърчаване на действително интегрирана регионална икономическа зона; счита, че докато се застъпват за по-тясно сътрудничество с най-напредналите партньори и с надлежно отчитане на техните специфични политически, културни, религиозни и социални характеристики, ЮИСС трябва да продължат да се разглеждат като отделен субект;

6.  Счита че, като продължава да проявява добра воля, предвид натрупаните закъснения и срещнатите затруднения, датата 2010 г. за създаването на ЗСТ вероятно ще трябва да бъде преразгледана, така че да се отчетат множеството структурни промени в световната икономика от 1995 г. насам и необходимостта от по-предпазлив подход към свободната търговия между неравностойни партньори; приканва Комисията, държавите-членки на ЕС и ЮИСС да подновят Барселонския процес, като дадат приоритет на създаването на истинско социално-икономическо евро-средиземноморско пространство, което ще включва в още по-голяма степен социалните и екологичните аспекти в икономическата страна на партньорството;

7.  Призовава ЮИСС да не пропускат възможността за устойчиво развитие, която ще им позволи да отговорят по по-добър начин на нарастващите потребности на гражданите си за по-ефективно посрещане на предизвикателствата на глобализацията;

8.  Изразява съжаление, че оказваната от ЕС техническа и финансова помощ, макар и по никакъв начин да не за пренебрегване, не е съобразена с целите и амбициите на Барселонския процес, по-специално по отношение на социално-културните глави на Барселонската декларация и подпомагането на местните икономики;

9.  Счита, че ЗСТ ще може да предложи действителна възможност за растеж на ЮИСС само ако е планирана на единодушна, постепенна основа в контекста на рационално, предсказуемо партньорство, отразяващо социално-икономическите реалности на ЮИСС, насърчаващо икономическото развитие и задълбочаващо регионалната интеграция; набляга на значението на по-голямото участие на държавите-партньорки и стимулите, които дава партньорството; припомня, че притежанието на целите на партньорството се отнася и за двата бряга на Средиземно море; подчертава необходимостта да се даде на ЮИСС правото да контролират темпа, с който отварят търговията си и националните си стратегии за икономическо и социално развитие;

10.  Счита, че създаването на по-тесни институционални връзки между ЕС и ЮИСС е важен фактор за гарантиране успеха на Барселонския процес; застъпва се за значително увеличаване на броя на официалните и неофициални срещи между институциите на ЕС, държавите-членки, ЮИСС и компетентните местни органи; изразява надежда, че ЮИСС ще участват като наблюдатели в работата на специализираните европейски агенции и програми, към които проявяват интерес;

11.  Подчертава важността на регионалната интеграция на ЮИСС и засилването на търговията юг-юг; приветства споразумението за свободна търговия от Агадир, сключено на 25 февруари 2004 г. между Мароко, Тунис, Египет и Йордания; разглежда тази инициатива като необходима за създаването на истинска ЗСТ и приканва другите страни от региона да се присъединят към нея; същевременно смята за особено важно процесът на икономическа интеграция да бъде задълбочен и препятствията пред търговията между тези страни да бъдат бързо премахнати, за да могат да се използват изцяло възможностите за развитие на търговията юг-юг;

12.  Призовава ЕС да увеличи наличните ресурси за техническа и финансова помощ за ЮИСС в съответствие с амбициозните цели от Барселона и пропорционално на действителния напредък, който забележимо се постига в ЮИСС по отношение на зачитане на правата на човека, защита на работниците, опазване на околната среда, регионална интеграция и подобряване на качеството на местните обществени, образователни и културни услуги;

13.  Изтъква, че създаването на икономическа и търговска свободна зона в Средиземноморието не може да се разглежда отделно от политическите усилия, насочени към осигуряване на мир, демократизация, зачитане на правата на човека, равенство между половете и насърчаване на диалога между културите и религиите, и постоянно усилие за осигуряване на политически диалог и доверие между партньорите, които да играят действителна роля за установяване на демокрация в региона;

Търговска и митническа политика

14.  Подчертава, че митата все още представляват значителен дял от данъчните постъпления на ЮИСС; следователно счита, че е необходимо да се изготви график за последващи намаления, който да отчита икономическия напредък на ЮИСС и времето, необходимо за внедряване на справедливи данъчни реформи, предназначени да уравновесят намалението на постъпленията от мита;

15.  Счита, че в същото време следва да се предприемат ефективни мерки срещу нетарифните ограничения в областта на търговията, подчертавайки в тази връзка важността, която придобива отпускането на достатъчна техническа помощ;

16.  Призовава Комисията да вземе под внимание възможната ерозия на тарифните преференции, от които се ползват ЮИСС, предизвикана от подписването на споразумения за свободна търговия между Общността и някои трети страни, усъвършенстването на системата за обобщени преференции (СОП) в полза на развиващите се страни и предоставянето на системата за кумулация на произхода на някои азиатски страни, които са сериозни конкуренти на промишлеността на ЮИСС;

17.  Призовава Комисията да изготви процедура за компенсации в контекста на Барселонския процес и зачитаща стандартите на СТО, с оглед намаляване на отрицателното въздействие, което такава ерозия на тарифите може да има върху ЮИСС и, за в бъдеще, върху създаването на ЗСТ;

18.  Приветства напредъка по отношение на търговските облекчения, по-специално в митническата сфера с хармонизирането и опростяването на митническите процедури, автоматизирането и ускоряването на процедурите по подобряването на прозрачността, използването на електронни информационни и платежни системи и премахването на определени нетарифни бариери, които вече имат тенденция да изместват традиционните тарифни бариери, по-специално в сферата на стандартизацията и сертификацията;

19.  Отново заявява, че с оглед на интензификацията на международната конкуренция е необходимо засилване на политическата воля за изработване на по-съществен икономически и социален дневен ред, който ще подобри конкурентоспособността на основаващата се на познания икономика, ще стимулира растежа, обучението, иновациите и изследванията, ще създаде нови работни места и ще стимулира благоденствието с оглед на съвместното развитие;

20.  Призовава ЮИСС да изготвят схема за засилено сътрудничество и двустранно сближаване с оглед подпомагане на реформите в административната и стопанска среда в съответствие с принципа на доброто управление;

21.  Подчертава необходимостта митническите проверки да станат по-чести и по-строги с оглед борбата с контрабандата, подправянето и пиратството на стоки, практики, които, наред със загубата на постъпления, представляват сериозна заплаха за здравето на населението на въпросните региони;

Оценка на въздействието на устойчивостта на евро-средиземноморската ЗСТ

22.  Приветства публикуването на втората фаза на упоменатата по-горе оценка на въздействието на устойчивостта на ЗСТ, изготвена от Манчестърския университет; изразява изключителна загриженост за констатациите в тази оценка по отношение на очакваните отрицателни ефекти на ЗСТ в кратко- и средносрочен план; настойчиво призовава Комисията да включи препоръките на този доклад в бъдещите дискусии относно реализирането на ЗСТ, но, също така, да пренасочи преговорите към социалното сближаване и устойчивото развитие, за които това проучване се застъпва;

23.  Подчертава освен това значението на изготвянето на ръководна схема за партньорство, която да оценява проведените мерки за по-нататъшно развитие на целите; подобно ръководство може да се състои от изработване на инструмент за анализ и оценка за региона на Средиземноморието;

24.  Настоятелно призовава всички участници в евро-средиземноморското партньорство да обсъдят на министерско ниво констатациите на упоменатата по-горе оценка на въздействието на устойчивостта на ЗСТ и да очертаят последствията за нуждите на текущите преговори за ЗСТ;

Финансова и техническа помощ
MEDA и ENPI

25.  Изказва съжаление от факта, че ЕС не е успял да осигури съизмеримо с целите на Барселонския процес финансиране и това е една причините за натрупаното забавяне на създаването на ЗСТ;

26.  Отбелязва доброто изпълнение на програма MEDA II през периода 2004-2006 г. в сравнение с MEDA I, по-специално по отношение на увеличения абсорбционен капацитет, показан от страните бенефициенти, и гъвкавостта в програмирането и реализацията на проекти от 2000 г. насам;

27.  Приветства с интерес създаването на ENPI – нов инструмент за покриване финансовите аспекти на ЕПД и предложението на Комисията за увеличаване финансирането на 14 930 000 000 евро, за да покрие по-задоволително нуждите на отговарящите на критериите страни, при условие че той стане действителен конвергенционен инструмент и включва помощ за коригиране загубите от митнически приходи на средиземноморските партньорски страни и други загуби, свързани с либерализиращите се пазари;

28.  Счита сумата от 11 181 000 000 евро, одобрена от Съвета на 17 октомври 2006 г., за недостатъчна; изисква, когато се извършва междинен преглед на финансовите перспективи през 2008-2009 г., да се осигурят по-големи суми, които да позволят процесът на интеграция да постигне целите си;

29.  Изразява надежда, че този финансов инструмент ще стане по-ефективен чрез съсредоточаване върху изготвяне на по-значими и целеви програми и върху участието ("собствеността") на партньорите и гражданското общество на всички етапи на цикъла на управление на проектите; призовава правителствата на ЮИСС да предприемат всички необходими действия за подобряване оползотворяването на фондовете на ЕС, и по-специално фондовете за научноизследователска дейност, професионално обучение, укрепване на местната инфраструктура и обществените услуги и реорганизацията на промишлените и земеделските производствени системи; призовава Комисията и държавите-членки да се стараят да поддържат баланс между нашите съседи на изток и тези на юг и да отдават приоритет на финансирането на регионални проекти (особено проекти "юг-юг");

30.  Категорично повтаря, че при създаването на ЗСТ и особено за успеха на Барселонския процес ЕПД не трябва да опровергава основателните очаквания на ЮИСС, по-специално по отношение на географското разпределение на европейската финансова помощ и споразуменията за плащанията;

FEMIP

31.  Приветства добрите резултати, постигнати от Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) от неговото начало и счита, че подобряването му ще бъде от много важно значение за успеха на Барселонския процес; желае да го види трансформиран в реална Евро-средиземноморска банка за инвестиции и развитие;

32.  Отбелязва, че дейностите по програмите MEDA и FEMIP широко се допълват; призовава Комисията и ЕИБ да изготвят процедура за засилено сътрудничество и координация за стимулиране на ефективността на действията на ЕС както на стратегическо ниво, така и по управлението на специфични проекти;

33.  Счита, че до момента на постигане на консенсус между държавите-членки на ЕС предложената Евро-средиземноморска банка за развитие може да бъде разкрита с участието в началната фаза на заинтересувани в проекта европейски и южно-средиземноморски държави;

Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ)

34.  Отбелязва, че липсата на финансова атрактивност е една от главните спирачки за ПЧИ в ЮИСС, което се отразява отрицателно на икономическия растеж в региона;

35.  Припомня, че инвестициите(15) имат много важно значение за сключването на договори с подизпълнители, предаването на ноу-хау и посрещане нуждите на обучението в региона, който като цяло е незадоволително развит в индустриално отношение, както и по отношение на създаването на нови работни места;

36.  Счита за необходимо тези страни да се ангажират с търговска политика, която може да насърчи използването на местни частни инвестиции, по-специално чрез модернизиране на финансовите и банковите системи и улесняване достъпа на колкото е възможно повече хора до кредити;

37.  Подчертава значението на диалога между стопанските предприятия от двата бряга на Средиземно море за стимулиране на търговията и инвестициите;

Правила за произход и натрупване на произход

38.  Приветства разпростирането на паневропейската система за натрупване на произход върху всички ЮИСС; вярва, че това може да осигури на ЮИСС достъп до разширеното икономическо пространство, обхващащо евро-средиземноморския регион, както и страните от ЕФТА и страните от Централна и Източна Европа; изисква пълно съобразяване с призива на Палестинската автономия стоките, произведени в Окупираните територии, да могат да се идентифицират в рамките на правилата за произход;

39.  Следователно призовава ЮИСС да приемат във възможно най-кратък срок пан-евро-средиземноморските протоколи за произход в контекста на съответните им споразумения с ЕС и други пан-евро-средиземноморски партньори с оглед на постигане на най-добрия кумулативен паневропейски ефект чрез прилагането му в целия регион;

40.  Призовава ЮИСС бързо да организират програми за обучение, информация и разширяване на знанията относно правилата за произход и да гарантират подходящо обучение на икономическите оператори и митническите служители;

41.  Призовава Комисията, в съответствие с критериите, изложени в нейното съобщение (COM(2005)0100) относно правилата за произход в споразуменията за преференциална търговия, и в светлината на двете проучвания, проведени по поръчка на ГД "Търговия" и ГД "Развитие" след публикуването на Зелена книга 2005, да обсъди внимателно реформиране на тези правила (опростяване и повишена гъвкавост) и необходимостта да се упражнява по-ефективен контрол на приложението им с оглед избягване злоупотребата с преференции; изразява по-специално надежда, че новите регламенти ще гарантират съответствие с тези правила и зачитане на поетите в евро-средиземноморската зона ангажименти;

Селско стопанство

42.  Смята, че отварянето на селскостопанските пазари трябва да бъде дефинирано съвместно и приложено по постепенен и асиметричен начин, като бъде включена възможността за отпускане на определен брой дерогации и графици и като се държи сметка едновременно за перспективите на сектора, общи за ЕС и за ЮИСС, и различията и индивидуалните характеристики на селскостопанския сектор в различните страни; подчертава също така икономическата и социална значимост на този сектор за страните от ЮИСС и необходимостта да се избягва обедняването на селското население, което е фактор за изселване и концентриране във вече пренаселени градове, и по-специално крайморските;

43.  Призовава Комисията и правителствата на ЮИСС да отдадат приоритет на всички инициативи, насочени към модернизацията и устойчивото развитие на средиземноморския първичен сектор с оглед подобряване на условията за живот и създаване на нови селскостопански и неселскостопански работни места в провинцията;

44.  Призовава за въвеждане на интегрирана схема за техническа помощ и обучение на човешките ресурси; подчертава, че мерките на ЕС за селското стопанство в региона трябва да спомагат за определяне на надеждна програма за водите, опазване околната среда и биологичното разнообразие, защита на почвата и плодородността, гарантиране на хранителния суверенитет и придаване на нова стойност на типични регионални продукти; отново заявява подкрепата си за прилаганите от ЮИСС политики за диверсифициране на националното им селскостопанско производство;

45.  Счита, че насърчаването на дребното земеделие, адаптирано към местните условия, подобряването на околната среда и следователно на икономиката и здравеопазването на населението в селските райони, не може да се постигне единствено чрез достъп до либерализиран пазар на селскостопански продукти, а трябва да се приложи и схема за достъп до по-добър и по-качествен пазар;

46.  Счита, че вследствие на това всяко отваряне на пазарите между Европейския съюз и ЮИСС трябва да бъде постепенно, ориентирано към качеството, премерено и отчитащо структурите на стопанствата, селскостопанските политики и следваните реформи от всяка страна на Средиземно море; подчертава също така факта, че преговорите за достъп до пазара не може при никакви обстоятелства да се водят глобално, а на база случай по случай и продукт по продукт, и трябва да отчитат необходимостта от защита на "чувствителни" продукти, които следва да бъдат изключени от пълна либерализация, за да се предпазят местните производители от непоправими щети;

47.  Подчертава, че много средиземноморски страни са изразили желание да запазят своите търговски преференции спрямо общностния пазар; счита, че запазването на подобна преференциална и асиметрична система е несъвместимо с общата либерализация на селското стопанство; освен това подчертава факта, че ще бъде в общ интерес на всички средиземноморски страни да запазят някои механизми, чрез които да управляват доставките на своите пазари;

48.  Призовава всички социално-професионални участници в евро-средиземноморския сектор да създават благоприятни условия за сътрудничество в допълващи се сектори чрез насърчаване на допълващи се продукти както между северния и южния бряг на Средиземно море, така и, по възможност, между ЮИСС по оста юг-юг; придава, например, особено значение на случая с винарската промишленост или сектора плодове и зеленчуци, в които производството от двете страни на Средиземно море би могло да спомогне за развитие на по-изчерпателно и привлекателно снабдяване на потребителите;

49.  Подчертава в същата насока ползата от съвместно разработване на обща евро-средиземноморска политика на етикетиране въз онова на регистрирани наименования за произход – политика, която трябва да е съвместима в достатъчна степен с приложимите правила на ЕС, основани на регистрирани наименования за произход и органична сертификация и осигуряващи възможност за проследяване и прозрачност на производствените методи;

50.  Изразява убеждение, че либерализацията на пазарите на ЮИСС би облагодетелствала на първо място големите механизирани стопанства, които вече са напълно облагодетелствани от системата за компенсаторно финансиране; призовава институционалните участници от евро-средиземноморското партньорство да подобрят достъпа на малките производители до заеми и да разработят система за помощ под формата на надбавки за малките производители, които представляват преобладаващото мнозинство от фермерското население в тези страни и които ще пострадат първи от конкуренцията с Европейския съюз, и в дългосрочен план да заменят старата система на компенсации и помощи с нова система на подпомагане на устойчивите стопанства и инвестиции в малки преработватели на храни, за да подсилят конкурентоспособността на селските икономики чрез диверсификация, местен маркетинг и производство на продукти със специфично качество;

51.  Призовава да се помисли за изработване не селскостопанска политика, която действително да интегрира и двата бряга на Средиземно море, като дава приоритет на повишената сигурност на храните в ЮИСС пред търговските съображения, и да координира риболова и водоснабдяването;

Технически регламенти и стандарти, интелектуална собственост, конкуренция

52.  Счита, че един хармонизиран регулаторен контекст ЕС-ЮИСС би дал възможност за разширяване и консолидиране на търговията на ясна база не само чрез насърчаване на по-голяма прозрачност и честна конкуренция; смята, че хармонизацията или поне една последователна рамка по отношение на стандартите също вероятно ще насърчи развитието на търговията юг-юг;

53.  Подчертава значението на въвеждането на подходящи икономически стимули и техническа помощ за МСП, които изпитват трудности да поемат върху себе си разходите, произтичащи от хармонизацията на стандартите, предложени от споразуменията за асоцииране;

54.  Призовава ЮИСС да изготвят и прилагат законодателство за интелектуалната собственост, което отговаря на международните стандарти, насърчава иновациите и е достатъчно гъвкаво да отговори на изискванията и специфичните характеристики на въпросните страни; призовава Комисията да не изисква от ЮИСС да поемат задължения по отношение на интелектуалната собственост, които се простират извън изискванията на действащите, свързани с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (ТРИПС);

Услуги

55.  Вярва, че всяка либерализация на услугите във връзка със създаването на ЗСТ може да се извърши само въз основа на съгласуване с ЮИСС и чрез предоставяне на ЮИСС на правото постепенно да въвеждат и да контролират отварянето на чувствителни, уязвими сектори на икономиката си;

56.  Счита сектора на услугите като най-важен за успеха на евро-средиземноморската зона за свободна търговия; отбелязва, че той има критично значение за икономиките на ЮИСС и представлява около 50 % от БВП на Египет, Мароко и Сирия, 60 % от БВП на Тунис и над 70 % от БВП на Йордания и Ливан;

57.  Същевременно подчертава, че поетапната либерализация на услугите, сектор с особена важност за икономиките на ЮИСС, ще подпомогне тяхното икономическо развитие, допринасяйки за подобряването на инфраструктурите им, трансфера на технологии и знания и повишаването на стандарта на предоставянето на услуги на техните граждани; вследствие на това счита, че преговорите относно сектора на услугите трябва да протичат паралелно с преговорите относно търговията със стоки;

58.  Отбелязва официалното откриване на преговорите между ЕС и някои ЮИСС по либерализацията на търговията с услуги и инвестиции на Петата евро-средиземноморска конференция на министрите по търговията през м. март 2006 г.;

59.  Отправя искане към Комисията да продължи преговорите, започнати в Маракеш, и да ги завърши в сферата на услугите с някои ЮИСС, като включи всички модули и сектори, съгласно приетото в рамките на ТРИПС на СТО, и да отговаря на положителни оферти като обмисли приемането на разпоредби на ЕС относно засилени възможности в областта на свободното движение на работници в сферата на услугите (Раздел IV от ГАТС);

60.  Счита, че трябва да се прави разграничение между търговски услуги и обществени услуги; подчертава необходимостта обществените услуги да остават извън рамката на преговорите, особено тези, които се отнасят до основни човешки нужди, и тези, които им позволяват достъп до основни общественозначими блага като здравеопазване, образование, питейна вода и енергетика, както и такива, които играят водеща роля за културната идентичност като аудиовизуалните услуги;

Транспорт

61.  Смята, че развитието на евро-средиземноморската транспортна мрежа, основана на съвременни взаимовръзки и подготовката на обща стратегия за по-добро сътрудничество, координация и развитие, съставляват предпоставка за успеха на ЗСТ; разглежда евро-средиземноморската транспортна мрежа като жизненоважна за ЮИСС, за да могат да те се ползват от по-тясна оперативна съвместимост с трансевропейските транспортни мрежи и да участват при вземането на решения и изпълнението на бъдещи приоритетни проекти; в този контекст отправя искане да бъде отделено внимание на възможностите за осъвременяване на морските транспортни пътища като приоритетен въпрос и намаляване на разходите, свързани с морските товарни услуги;

62.  Призовава Комисията и ЮИСС да заделят достатъчно разполагаеми финансови средства за модернизация на инфраструктурата, като това по-специално важи за сектора логистика, и да проведат необходимите реформи, за да направят сектора по-конкурентоспособен и динамичен, отчитайки специфичното географско положение на региона, който е естествена транзитна точка за търговията със стоки между Европа и Азия (включително Китай и Индия в частност);

63.  Призовава ЮИСС, съвместно с Комисията, да направят секторите пътища и пристанища по-ефективни, за да се намалят много високите логистични и транспортни разходи, които правят регионалното промишлено и селскостопанско производство по-неконкурентоспособно; призовава, също така, да се помисли за сектора въздушен транспорт, с особено внимание към въздушните товарни услуги;

64.  Отбелязва с интерес предстоящото приемане от Съвета на съобщение относно разширяването на главни трансевропейските пътища до средиземноморските страни, като отчита необходимостта от действия за преориентиране на транспортните потоци в полза на този регион;

Енергетика

65.  Отбелязва, че повечето държави от Барселонския процес зависят във все по-голяма степен от външни енергийни доставки, и по-специално на петрол и газ, и че нарастващото търсене ще упражни допълнителен натиск върху съществуващите канали за доставка; на този фон важно ще бъде да се установи ефективно сътрудничество между средиземноморските страни в областта на енергийните доставки;

66.  Призовава изграждането на реален евро-средиземноморски енергиен пазар да се превърне в централен въпрос; в светлината на неотдавнашното повишение на цените на петрола и газта счита за жизненоважно за ЕС и тези ЮИСС, които не притежават енергийни ресурси, да положат координирани усилия за възобновяване на диалога с произвеждащите енергия страни, като се избягва, доколкото е възможно, сключването на двустранни споразумения, които вредят на интересите на ЕС и ЮИСС; отбелязва с интерес желанието на Комисията, изразено по повод на конференцията по външната енергийна политиката, проведена на 20 и 21 ноември 2006 г., за съгласуване на важната роля на Северна Африка и Близкия Изток във външната енергийна политика и призовава тези декларации да бъдат подкрепени с конкретни действия;

67.  Приветства въвеждането на практика на енергийно сътрудничество в Средиземноморския район под егидата на Римската евро-средиземноморска енергийна платформа (РЕСЕП); счита, че тази платформа може да осигури обща начална точка за заздравяване на сътрудничеството между ЕС и ЮИСС посредством създаване на възможности за провеждане на важни регионални инициативи и въз основа на други действия от общ интерес, за които може да се вземе решение;

68.  Приветства стартирането на важни субрегионални проекти като прогресивната интеграция на енергийния пазар на страните от Магреб в този на ЕС, интегрирането на пазарите на газ в региона на Машрек и строежа на газовите тръбопроводи Медгаз и Араб газ;

69.  Призовава Комисията, държавите-членки на ЕС и ЮИСС да проучат нови форми на двустранно и многостранно сътрудничество в енергийния сектор, по-специално във връзка с въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност; призовава, също така, ЮИСС да въвеждат в действие политики за насърчаване на разработването на възобновяеми енергийни източници и опазване на околната среда (дейността на петролните рафинерии и рисковете, свързани с транспортирането на въглеводороди през Средиземно море);

70.  Разглежда като жизненоважно участието на ЕС и на тези ЮИСС, които не разполагат с енергийни ресурси, в стратегически диалог относно възможностите за поощряване на широкомащабното производство на възобновяеми енергийни източници и предоставянето на ЮИСС на правото на участие в програми на ЕС, свързани с научните изследвания и разработки в сферата на възобновяемите енергийни източници;

71.  Подчертава ролята, която биогоривата от първо поколение може да играят като алтернативна форма на енергия, както и повишената им конкурентоспособност на енергийните пазари;

Околна среда и устойчиво развитие

72.  Приветства инициативата "Хоризонт 2020", лансирана на срещата на върха в Барселона през 2005 г., която е насочена към намаляване нивата на замърсяване на околната среда в региона чрез идентифициране на и справяне с най-значимите източници на замърсяване от настоящия момент до 2020 г.; набляга на факта, че тази инициатива вероятно ще допълни и лансира отново Стратегията за устойчиво развитие на Средиземноморието, одобрена през 1995 г.;

73.  Призовава Комисията и ЮИСС да се съсредоточат върху основната цел по отношение на околната среда да се преустанови замърсяването на Средиземно море (по-специално чрез намаляване на емисиите от промишлеността и градските отпадъци), като същевременно въведат по-добра форма на политическо и финансово сътрудничество с по-голямо участие на регионални и местни органи и представители на гражданското общество и частния сектор; призовава, също така, Комисията да провежда редовни оценки на постигнатия в тази област напредък;

74.  Призовава Комисията да се съсредоточи върху пълното прилагане на Протокола от Барселона относно базираните на сушата източници на замърсяване на морето от всички средиземноморски страни, особено чрез увеличено финансиране на Програмата за средиземноморска техническа помощ в областта на околната среда (METAP);

75.  Счита, че тази инициатива заслужава да бъде популяризирана доколкото е възможно и да получи пълна и категорична подкрепа от Европейския парламент с оглед на нейното важно значение не само за устойчивото развитие на региона (туризъм, риболов, земеделие, достъп до вода), но и за стандарта на живот на съседните региони;

Промишленост

76.  Отбелязва със загриженост, че ЮИСС са развили отрасли на промишлеността с ниски технологии, продукти с ниска добавена стойност, което ги прави по-уязвими пред външната конкуренция; поддържа становището, че за успеха на ЗСТ е необходима по-голяма конкурентоспособност на промишлеността на ЮИСС и призовава ЮИСС да приемат преки мерки за подпомагане на повишаването на конкурентоспособността на компании по отношение на европейските и азиатските производители;

77.  Призовава графикът за либерализация на промишления сектор да бъде съгласуван на основата на икономическите и социалните условия (включително нивото на безработица) във всяка ЮИСС и съответно въздействието върху околната среда;

78.  Призовава ЮИСС да изготвят регионални политики в сферата на промишлеността, позволяващи по-добри перспективи за икономии от мащаба и по-добра стратегия за развитие на микро-, малките и средни предприятия (ММСП) в региона; призовава Комисията и ЮИСС да насърчават ММСП чрез разработване на ефективни финансови услуги и предоставяне на техническа и административна помощ, която да им позволи да подобрят конкурентоспособността си;

79.  Призовава, също така, Комисията и ЮИСС да се ангажират със съвместни действия, насочени към: а) опростяване на административните процедури; б) осигуряване на по-автентично представителство на професионалните, стопански и синдикални асоциации; в) предоставяне на възможности за достъп до търговска информация; г) осигуряване на техническа помощ и подпомагащи услуги и д) осигуряване на обучение през целия живот;

Текстилен сектор

80.  Потвърждава своята загриженост относно последствията от изтичането на Споразумението за текстила и облеклото на 1 януари 2005 г. и отмяната на квотите за изпълнението в сектора на текстила и облеклото в ЮИСС и ЕС; подчертава, че този сектор играе ключова роля в икономиките на много ЮИСС и някои европейски страни; изтъква, че би било от полза да се приложи програма с подкрепата на Комисията с цел да се подобри конкурентоспособността на сектора;

81.  Счита, че основните трудности в текстилния сектор биха могли да доведат до необратими неблагоприятни последствия върху икономиката на страните от ЕС и ЮИСС и косвено върху създаването на ЗСТ; счита, че след като ЕС формулира новата си търговска и инвестиционна стратегия спрямо Китай, и като цяло европейската търговска политика спрямо Азия, следва да се отчете какво въздействие биха оказали те върху ЮИСС и страните от ЕС;

82.  Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки и частния сектор, да въведе ad hoc програми за предоставяне на помощ, за да се подобри конкурентоспособността на текстилните индустрии на тези страни и да се затвърдят традиционните им връзки с общностните производители;

83.  Счита, че настоящите трудности могат да бъдат преодолени чрез реорганизиране на сектора, така че той да се възползва от географската си близост с европейските пазари, като се концентрира върху производството от средно и високо ниво на качеството с кратки срокове на доставка (и на попълване на запасите) на конкуренти цени;

84.  Подкрепя установяването на евро-средиземноморска зона на производство като единствено средство не само южното, но и северното Средиземноморие да отговори на предизвикателството на конкурентните регионални блокове и да се гарантира запазването на индустриалното производство и заетост; счита, че е необходимо да се отпуснат целеви европейски фондове, за да се подпомогнат програми за изследвания, иновации или сътрудничество с тази цел;

85.  Подкрепя евро-средиземноморското партньорство, което насърчава сътрудничеството и конкурентоспособността в сектора чрез проактивна политика на решително подпомагащо обучение, изследвания и развитие, технологични иновации, разпространение на добри практики и обмяна на пазарни данни; препоръчва въвеждането на евро-средиземноморска мрежа от училища, институции за обучение и специализирани технически центрове на индустрията на текстила/облеклото, за да се насърчават партньорството в областта на техниката и изследователските програми;

86.  Отбелязва, че трудният достъп до финансиране и неподходящият характер на някои финансови инструменти все още са сериозни пречки пред малките и средни предприятия от сектора; призовава Комисията да предложи начини за преодоляване на тези недостатъци, както и стимули за запазване на част от производствената верига в страните от евро-средиземноморската зона;

Наука и технологии

87.  Изразява загриженост относно бавния напредък на повечето ЮИСС в областта на образованието и научните изследвания; въпреки безспорното увеличение на процента деца, които посещават училище, отбелязва продължаващата липса на взаимодействие между пазара на труда и образователната система, което сериозно се отразява върху производителността, трудовите умения, и бъдещото развитие на региона като цяло;

88.  Призовава Комисията и ЮИСС да предприемат мерки с цел подобряване на образователната система като цяло, да се обърне повече внимание на ролята на младите хора и да се насърчи по-честият обмен между университети, както и да се улесни навлизането на жените на пазара на труда чрез конкретни програми за обучение; изтъква, че увеличаването на броя на жените на пазара на труда е ключов фактор за икономическото развитие; приветства предприетите инициативи от евро-средиземноморската фондация за междукултурен диалог'Анна Линд" относно училищата на Евромед, екипите от млади научни изследователи на Евромед, университетските летни училища и програми за обмен, с които членовете на евро-средиземноморското партньорство разширяват диалога и сътрудничеството помежду си;

89.  Настоятелно призовава ЮИСС да отдадат приоритетно значение на изготвянето на модел за развитие, основан на икономиката на знанието, и значително да увеличат процента от БВП, който се отпуска за научни изследвания; приканва Комисията да предостави финансова и техническа помощ;

90.  Призовава Комисията да подкрепи междууниверситетската мрежа Евромеско, да спомогне за гарантиране на утвърждаването на институционално ниво на партньорството между университети, изследователски центрове, лаборатории и медицински академии, както и да насърчи мобилността на изследователите, преподавателите и студентите в следдипломно обучение от тези институции, и утвърждаването на съвместните изследователски програми;

91.  Призовава Комисията да направи оценка на съществуващите споразумения за отпускане на средства и за развиване на програми, с цел насърчаването на съвместни проекти между ЕС и ЮИСС, и да даде възможност на тези страни да участват по-активно в общностните изследователски рамкови програми;

92.  Подчертава значението на професионалното обучение, което играе ключова роля в развитието на фирмите; счита, че значението на професионалното обучение трябва да се утвърди чрез въвеждането на програми в съответствие с проблемите и нуждите на фирмите, набелязани от самите тях;

Търговия и развитие

93.  Подчертава, че търговската политика на ЕС не трябва да в разрез с целите на неговите политиките за развитие и намаляване на бедността, а трябва да ги допълва; подчертава, че повече от 30 % от населението на ЮИСС преживява с по-малко от 2 американски долара дневно; призовава ЕС да инвестира в конкретен план за действие за преодоляване на абсолютната и относителна бедност в Средиземноморието, т.е. средиземноморски вариант на Целите за развитие на хилядолетието и да се постигне развитие чрез търговия, средиземноморски вариант на "Подпомагане на търговията", като едновременно с това развива схеми за намаляване на бедността;

94.  Подчертава, че микрокредитирането, най-вече на дребните земевладелци в селскостопанския сектор, е основен начин за преодоляване на бедността и постигане на устойчиво социално и икономическо развитие, заедно с Целите на хилядолетието, както и мощно средство за освобождение, особено на жените; счита, че този нов микроикономически подход следва да заеме своето място в рамките на зоната за свободна търговия и като цяло в Европейската политика на добросъседство и Барселонския процес; призовава Съвета и Комисията още повече да подкрепят инициативите, които насърчават микрофинансирането в ЮИСС, значително да засилят съществуващите програми и да развият и насърчат нови системи, улесняващи достъпа до кредити за възможно най-голям брой хора;

95.  Подчертава значението на основни стандарти за заетост и достойни работни места за развитието на ЗСТ; отбелязва, че освен да подпомага развитието и да служи за намаляване на бедността, търговията трябва да увеличава социалния напредък и да гарантира достойни условия на работа; отбелязва, че търговските правила не трябва да погазват социалното законодателство и Рамковата конвенция на Международната организация на труда (МОТ); отбелязва, че борбата с всички видове експлоатация на работното място и зачитането на свободите на синдикалните организации са от съществено значение за честната търговия, която да е в полза на всички; настойчиво призовава Комисията да работи за постигането на тази цел в тясно сътрудничество с Международната организация на труда, и по-конкретно с цел въвеждането на планове за действие на Европейската политика на добросъседство;

96.  Призовава Комисията да вземе предвид нетърговски критерии в бъдещите преговори, така че търговията да не се развива в ущърб на условията на труд на местните хора; би желал въпросът със зоната за свободна търговия да бъде включен в програма за приемлив труд, посветена на ЮИСС, както и ЕС да предостави всичко необходимо за прилагането на подобна програма;

97.  Подчертава необходимостта от кодекси за поведение, съгласувани с многонационалните компании, които следва да включват целите за осигуряване на достойни работни места; препоръчва предприятията, които са със седалище в Европа и имат дъщерни предприятия в ЮИСС, редовно да проверяват дали дъщерните предприятия спазват кодексите за поведение; призовава всяко едно новосъздадено предприятие да приеме кодексите за поведение и да обяви това публично;

Заключителни съображения

98.  Обръща внимание на решението от срещата на върха в Барселона през 2005 г. за създаване на зона за взаимно сътрудничество по отношение на миграцията, социалната интеграция, правосъдието и сигурността; счита, че установяването на такава зона ще е важен завършек на установяването на реална евро-средиземноморска ЗСТ;

99.  Застъпва становището, независимо че условията все още не са налице, че зоната за свободна търговия трябва да бъде допълнена с постепенното и обвързано с условия разрешаване на свободно движение на работници, като същевременно взема предвид положението на европейския пазар на труда и настоящото становище на международната общност относно връзките между миграция и развитие; подчертава важността на необходимото намаляване на разходите за парични преводи, извършвани от мигрантите, с цел максималното им включване в местната икономика; смята, че е наложително да бъдат създадени правни и административни процедури, които могат да улеснят издаването на визи, по-специално за участниците в евро-средиземноморското партньорство, студентите, университетските преподаватели и социално-икономическите участници;

100.  Продължава да бъде обезпокоен от липсата на ясно определение на средиземноморската политика на ЕС и на дългосрочна стратегия за регионално развитие и стабилизиране; подчертава, че е необходимо процесът на евро-средиземноморското интегриране отново да заеме приоритетно място в дневния ред на ЕС;

101.  Изразява съжаление във връзка със систематичното разрушаване на икономическата система и инфраструктурата на Ливан по време на скорошния конфликт с Израел, което ще забави развитието на страната и установяването на ЗСТ; отбелязва резултатите от конференцията на 25 януари 2007 г. относно възстановяването на Ливан и подкрепя усилията, насочени към организирането на предоставяне на международна помощ за тези страни в дългосрочен план; призовава ЕС в контекста на настоящия процес на омиротворяване да продължи да предоставя адекватна финансова помощ, за да се помогне на ливанците да се справят с предизвикателствата на икономическото и социално възстановяване на тяхната страна след конфликта през юли 2006 г.; изразява силното си безпокойство от положението в палестинските територии, като призовава Съвета и Комисията, в сътрудничество с международната общност, да предоставят на палестинското население значителна хуманитарна помощ; отбелязва факта, че Израел е прехвърлил част от палестинските такси и мита, които е задържал, и призовава израелското правителство незабавно да осъществи изплащане на остатъка от тези замразени суми; настоятелно призовава Комисията да изисква спазване на клаузите, свързани с Барселонския процес, и по-специално клаузата за правата на човека, включена в споразуменията за асоцииране и други планове за действие, с цел установяването на зона на свобода и сигурност в региона;

102.  Счита, че, като се имат предвид преди всичко наскоро предприетите мерки в рамките на Европейската политика за съседство, както и новото присъствие на Китай в Африка, целта на външната политика на ЕС в Средиземноморието е да подкрепя и насърчава политическите, демократичните и социално-икономическите реформи в партньорските страни, за да създадат заедно зона на споделено благополучие;

103.  Подчертава ролята на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея в партньорството като демократичен орган, съставен от членове на парламентите на страните от двата бряга на Средиземно море, който подкрепя трите стълба на Барселонския процес; накрая, призовава към засилване на икономическото сътрудничество между Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, Комисията и Съвета на Европейския съюз;

o
o   o

104.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавните и правителствени ръководители и парламентите на държавите-членки, ЮИСС и Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.

(1) ОВ C 272 Е от 9.11.2006 г., стр 570. (2) ОВ L 310 от 9.11.2006 г., стр 1. (3) OВ L 97, 30.3.1998 г., стp. 2. (4) OВ L 147, 21.6.2000 г., стp. 3. (5) OВ L 70, 18.3.2000 г., стp. 2. (6) OВ L 129, 15.5.2002 г., стp. 3. (7) OВ L 304, 30.9.2004 г., стp. 39. (8) OВ L 143, 30.5.2006 г., стp. 2. (9) OВ L 265, 10.10.2005 г., стp. 2. (10) OВ L 187, 16.7.1997 г., стp. 3. (11) OВ L 35, 13.2.1996 г., стp. 1. (12) OВ C 323, 4.12.1995 г., стp. 5 (13) OВ C 378, 29.12.2000 г., стp. 71. (14) OВ C 226E, 15.9.2005 г., стp. 42. (15) Особено тези, известни като инвестиции "greenfield" или инвестиции "на зелено".

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 15 март 2007 г. с предложение за препоръка на Европейския парламент към Съвета относно Босна и Херцеговина (2006/2290(INI))

P6_TA(2007)0077 A6-0030/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка към Съвета, внесено от Doris Pack от името на Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи относно Босна и Херцеговина (B6-0615/2006),

–   като взе предвид споразумението от 5 октомври 2005 г. между представители на държавата и на съставните части на Босна и Херцеговина, което подкрепя основните принципи, очертани от Европейската комисия за преструктуриране на полицейските сили,

–   като взе предвид последвалото решение на Съвета от 22 ноември 2005 г. за започване на преговори с Босна и Херцеговина за подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране,

–   като взе предвид споразумението, постигнато на 18 март 2006 г., между лидерите на по-голямата част от основните политически партии в Босна и Херцеговина относно някои изменения в конституцията,

–   като взе предвид решението на Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира (PIC) от 23 юни 2006 г., по силата на което Службата на върховния представител (OHR) трябва да започне незабавна подготовка с оглед на прекратяването на дейността си на 30 юни 2007 г.,

–   като взе предвид факта, че Съветът за прилагане на мира ще преразгледа - и ако това е уместно, ще потвърди прекратяването на дейността на Службата на върховния представител в началото на 2007 г., отчитайки цялостната ситуация в страната и региона,

–   като взе предвид неотдавнашните президентски и парламентарни избори в Босна и Херцеговина,

‐   като взе предвид доклада от 2006 г. за напредъка на Босна и Херцеговина, представен от Комисията (SEC(2006)1384),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 11 декември 2006 г. относно Западните Балкани,

–   като взе предвид член 114, параграф 3 и член 90 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи (A6-0030/2007),

А.   като има предвид, че Босна и Херцеговина извърши прехода от изпълнението на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. - споразумение, поставило край на най-кръвопролитната война в Европа след края на Втората световна война в една дотогава мирна и мултиетническа държава, и понастоящем се стреми към европейска интеграция, като следователно се нуждае от промени в конституцията;

Б.   като има предвид съгласието, постигнато между представителите на държавата и на нейните две съставни части, предложената реформа на полицейските сили да предвижда прехвърлянето на държавно равнище на всички законодателни и бюджетни правомощия, премахването на всякакво политическо вмешателство в работата на полицейските сили и определянето на границите на териториалните единици на основата на чисто технически и функционални критерии;

В.   като има предвид, че споразумението предвиждаше създаването на Дирекция по преструктуриране на полицията, съставена от представители на всички управленски равнища (държава, съставни части и кантони), натоварена със задачата да представи предложения за осъществяване на реформата, включително предложения за определяне на границите на новите полицейски териториални единици;

Г.   като има предвид, на 22 декември 2006 г. тази дирекция представи на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина проектоплан за осъществяването на структурната реформа в полицията;

Д.   като има предвид, че този проект осигури рамка за изпълнение на предпоставките, определени от Комисията, за сключването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз;

Е.   като има предвид, че по време на неотдавнашната предизборна кампания лидерите на Република Сръбска направиха многократни изявления, поставящи под въпрос споразумението относно предложената реформа на полицията, която преди това бяха одобрили;

Ж.   като има предвид, че мандатът на тези представители бе потвърден от народния вот и че техните партии са силно представени както на равнището на съставните части, така и на държавно равнище;

З.   като има предвид, че пакетът от конституционни изменения, подкрепен от представители на по-голямата част от основните партии в Босна и Херцеговина, съдържа серия от предложения, целящи укрепване на правомощията на равнището на държавата и справяне с определени проблеми във функционирането на законодателната и изпълнителната власт в Босна и Херцеговина;

И.   като има предвид, че тези предложения не реформират механизма, даващ право на вето на съставните части, въпреки че този механизъм може да възпрепятства сериозно работата на парламента на Босна и Херцеговина;

Й.   като има предвид, че в близко бъдеще различните съставни елементи на обществото в Босна и Херцеговина следва да обмислят задълбочено начините за преодоляване на строгото етническо разделение на страната с оглед реформиране на нейните структури и въвеждане на по-гъвкав и съвместим с европейските демокрации модел;

К.   като има предвид, че гореспоменатият пакет от изменения бе одобрен от мнозинството депутати в парламента на Босна и Херцеговина, но не успя, поради липсата на само два гласа, да достигне прага, необходим за приемане на изменения в конституцията;

Л.   като има предвид, че преждевременното прекратяване на дейността на Службата на върховния представител, основаващо се на законното желание да се засили чувството за съпричастност към политическия процес и да се ускори процеса на помирение между трите основни народности в Босна и Херцеговина, би оказало въздействие върху стабилността на страната и върху темповете и изхода на административните и конституционни реформи;

М.   като има предвид, че продължаващото силно етническо разделение в Босна и Херцеговина показва необходимостта от една по-интегрирана, несегрегационна и модерна образователна система в страната;

Н.   като има предвид, че опитът на учебните заведения на междуетнически принцип, които успешно прилагат несегрегационен модел, като заведенията, спонсорирани от Католическата църква в Босна и Херцеговина, следва да бъде взет под внимание в този контекст;

1.  Отбелязва с тревога, че победителите в парламентарните и президентските избори, които преди бяха умерени партии, по време на кампанията прибягнаха до търсещ конфронтация и разделение език; настоятелно приканва партиите и по-специално тези, спечелили изборите, независимо от някои неотдавнашни отрицателни действия и изявления, да предприемат бързи мерки с оглед полагане на основите на една укрепена Босна и Херцеговина, която се готви да изпълни необходимите критерии за сключването и изпълнението на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и да кандидатства в подходящия момент за членство в ЕС;

2.  Приветства установяването на правителство на държавно равнище и припомня на политическите лидери на Босна и Херцеговина необходимостта да се предприемат неотложни и важни реформи, особено по отношение на конституцията на държавата, съдебната власт, публичната администрация, икономическата среда, образователния сектор, фитосанитарната и ветеринарната област и околната среда;

3.  Счита, че предложеният неотдавна проектоплан за извършването на структурните реформи в полицията на Босна и Херцеговина, установява ясно и уравновесено разпределение на отговорностите между държавата и местните органи, като предвижда – какъвто е случаят, държавата да приеме единна законова рамка за полицейската администрация, да отпусне бюджетни средства и да наблюдава тяхното изразходване, да предостави съдействие, да координира дейността между различните органи и равнища и да дава стратегически насоки, без да нарушава необходимото самоуправление на местните полицейски подразделения;

4.  Приветства, освен това, предвидените в горепосочения план механизми за гарантиране на прозрачността при подбора и назначаването на полицейските ръководни кадри и длъжностни лица, както и за наблюдение на дейността на полицейските сили на държавно и местно равнище;

5.  Изразява становището, че законовите разпоредби за изграждането на полицейски структури, които да отразяват етническия състав на населението на Босна и Херцеговина, следва да бъдат съчетани с ефикасни механизми за наблюдение;

6.  Отбелязва със задоволство, че предложените критерии за определяне на зоните на действие на местната полиция се основават на принципите за оперативна ефикасност и рационално използване на средствата, както и на демографски, социални, икономически фактори и съображения за сигурност, отколкото да вземат предвид единствено административните граници;

7.  Настоява Съветът да упражни натиск върху съответните органи в Босна и Херцеговина да предприемат всички необходими стъпки за изпълнение на предложенията в горепосочения план и да припомни на всички страни, че реформата в полицията е ключово изискване за подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране;

8.  Приветства факта, че босненските правителства и полицейски сили, като цяло, сътрудничат с Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ), като позволяват, наред с другото, достъпа до военния архив; осъжда, при все това, факта, че не всички военни престъпници са задържани и все още са на свобода на територията на страната, както и изчезването в много случаи на документи, потенциално полезни за разследванията;

9.  Призовава политическите лидери на Босна и Херцеговина да продължат усилията си в посока пълно сътрудничество с МНСБЮ и разбиване на мрежите, подкрепящи военните престъпници с повдигнати обвинения;

10.  Приветства решението на властите на Република Сръбска да се създаде специален орган, който има за задача да подобри сътрудничеството си с МНСБЮ, с оглед прилагането на специалния план за действие; в тази връзка очаква конкретни резултати в близко бъдеще с цел залавяне на основните бегълци от правосъдието;

11.  Приканва Босна и Херцеговина да продължи усилията си за подобряване на икономическата и финансовата си политика и по-специално да засили финансовата координация, като с това допринесе за финансова стабилност;

12.  Призовава лидерите на Босна и Херцеговина да разрешат всички съществуващи спорове относно границите със съседните страни и по-специално да спазят и ратифицират споразумение за определяне на сухоземните и речни граници;

13.  Призовава лидерите на Босна и Херцеговина да продължат усилията си за цялостното осъществяване на договорените реформи в областта на общественото радио и телевизионно разпространение;

14.  Призовава властите в Босна и Херцеговина да осъществят бързо определените в европейското партньорство приоритети; потвърждава отново, че цялостната политика на ЕС по отношение на Босна и Херцеговина и на целия регион на Западните Балкани се основава на ясна перспектива за европейска интеграция, както това е определено в Солунската програма от юни 2003 г.;

15.  Вярва, че дебатът относно конституцията трябва да бъде подновен незабавно, на основата на постигнатото досега, но включващ също така:

16.  Вярва, че този дебат трябва да бъде обществен, с участието на гражданското общество и национални и международни експерти; счита, че общественото мнение трябва да участва в този процес, така че крайният резултат да бъде признат и приет за легитимен от всички;

17.  Приканва парламента на Босна и Херцеговина да обмисли възможността за създаване на комисия, натоварена с конкретната задача да изготви изчерпателни предложения за конституционна реформа;

18.  Споделя мнението, че Европейският съюз, под егидата на своя специален представител, би трябвало да играе водеща роля за подновяване на дебата относно конституцията, като в частност съдейства за диалога между страните, подкрепя инициативи, целящи насърчаването на обществения дебат, и осигурява техническа помощ, под формата на експертни съвети, за парламентаристите от Босна и Херцеговина, участващи пряко в дебата;

19.  Изразява загриженост от продължаващо наличие на етнически бариери в Босна и Херцеговина, което спъва развитието на национална идентичност; споделя мнението, че конституционната уредба, установена с Дейтънското споразумение, прави премахването на тези бариери още по-трудно; припомня, че опитът на ЕС показва, че общата идентичност е напълно съвместима със зачитането на културните и религиозни традиции на съставляващите го народи;

20.   приветства, следователно, едно неотдавнашно изявление на министър- председателя на Република Сръбска, което ангажира правителството на тази съставна част да предотврати всякакви евентуални безредици във връзка с уреждането на статута на Косово;

21.  Счита, че в контекста на помощта на ЕС, която след етапа на възстановяване се съсредоточи върху улесняване на приемането на стандартите и законодателството на ЕС, би следвало да се отделя все по-голямо внимание на преодоляване на бремето от миналото, включително на въпроса за изчезналите хора по време на кървавия конфликт, и насърчаването в Босна и Херцеговина на една достъпна за всички, недискриминираща образователна система, основана на толерантност и зачитане на различията;

22.  Припомня, че това на практика означава да се сложи край на сегрегацията на различните етнически групи, чиито представители се обучават под един и същи покрив, че това е дебат за създаването на обща програма за тези, които се обучават в задължителното образование, като се обърне специално внимание на начина, по който се преподава история, и на подобряването на допълнителното обучение за учители;

23.  Призовава Комисията, в рамките на новия предприсъединителен инструмент, да прехвърли достатъчно средства за тези две цели, и не на последно място да предостави помощ на Международната комисия за изчезнали лица и призовава настоятелно Съвета, чрез своя специален представител на ЕС, да насърчава инициативи в тази област; смята, че настоящата образователна система може да представлява сериозна заплаха за сигурността на страната;

24.  Счита, че би било в интерес на гражданите на Босна и Херцеговина и тяхното желание да се избегне конфликт за в бъдеще, да се създаде национална комисия за истина и помирение в страната, която следва да разглежда и докладва за претърпените злоупотреби в миналото, както и да разработи препоръки за вземане на мерки за преодоляване на мъчителното наследство и за предотвратяване на повторението на подобна жестокост;

25.  Подчертава, че образованието е главното средство за постигане на помирение; младото поколение на Босна и Херцеговина трябва да се изправи срещу миналото, и както младите хора в Европа след Втората световна война, да осъзнае, че бъдещето е в преодоляването на разделенията, като се насърчава взаимното разбирателство и се подкрепят ценностите на солидарност, толерантност, демокрация, правата на човека и равноправие на гражданите на страната;

26.  В този контекст посочва разработването на курсове за посредничество за междуетническо равенство в училищата и за интегрирани класове като начин за преодоляване на формалната и неформалната сегрегация в образователната система във Федерация Босна и Херцеговина;

27.  Предупреждава, следователно, за опасността от всякакви опити за обособяването, в рамките на Босна и Херцеговина, на моноетнически територии; припомня на политиците на Босна и Херцеговина, че международната общност няма да толерира никакви мерки или политики, които подкопават, пряко или непряко, мултиетническия характер, териториалната цялост, стабилността и единството на Босна и Херцеговина и нейните съставни части; призовава върховния представител за Босна и Херцеговина да проявява особена бдителност в това отношение и да бъде по-настоятелен в насърчаването на реинтегрирането на бежанците и разселените лица на цялата територия на Босна и Херцеговина и по-специално в Република Сръбска, която бележи разочароващи резултати по отношение на завръщането на бежанците и разселените лица;

28.  Приветства откриването на първия кръг от преговори между ЕС и Босна и Херцеговина за улесняване на визовите процедури и очаква приключването на тези преговори през м. юни 2007 г., така че споразумението да влезе в сила през 2008 г.; подчертава, че крайната цел следва да бъде улесняването на пътуването в ЕС на всички граждани от страните на Западните Балкани и приканва Комисията да подкрепи този процес, по-специално чрез мерки за засилено сътрудничество в областта на полицейския и граничен контрол;

29.  Приветства ролята на EUFOR за осигуряване на сигурност и безопасност в Босна и Херцеговина; счита, че съкращаването на военните сили, решено неотдавна от Съвета, представлява ясен знак за засилената стабилност в региона;;

30.  Изказва похвала за работата, извършена от полицейската мисия на ЕС, в подкрепа на създаването на модерна и ефикасна полиция в Босна и Херцеговина; споделя виждането, че бъдещето на мисията трябва също да бъде разглеждано в светлината на напредъка в осъществяването на полицейската реформа;

31.  Приветства факта, че Босна и Херцеговина подписа много международни конвенции и прие закони за гарантиране и насърчаване на правата на жените; настоява обаче правителството на Босна и Херцеговина да продължи усилията си за прилагане на практика на принципите, определени в тези международни и национални инструменти;

32.  В светлината на продължаващата несигурност за бъдещето на Босна и Херцеговина, подкрепя решението на Съвета за прилагане на мира (PIC) да преразгледа своето решение от 23 юни 2006 г. и да запази изцяло прерогативите на Службата на върховния представител (OHR) до юни 2008 г.; счита, че това удължаване трябва да бъде използвано и за прехвърлянето на повече отговорности на местните власти; приветства факта, че;Съвета на Европейския съюз прие съвместни действия за специалния представител на ЕС в Босна и Херцеговина, с което разширява условията на неговия мандат с цел да даде на специалния представител ясна роля в придвижването на конституционните реформи в Босна и Херцеговина;

33.  Подчертава необходимостта международната общност да говори на един глас в Босна и Херцеговина; изразява съжаление по повод неотдавнашното заявление на действащия върховен представител/специален представител на ЕС относно намерението му да се оттегли през юни 2007 г. и го поздравява за извършената работа по време на неговия мандат;приканва Съвета да проведе задълбочено разискване относно характера, обхвата и продължителността на международното присъствие в Босна и Херцеговина;

34.  Счита също, че след закриването в определен момент на Службата на върховния представител, ЕС трябва да осигури силна и координирана подкрепа, за да помогне на Босна и Херцеговина да постигне дългосрочната си цел за европейска интеграция, колкото е възможно по-бързо и по-пълно; счита, че специалният представител на ЕС трябва да говори ясно и убедително от името на Европейския съюз, наред с други въпроси, и по отношението на координирането на институциите и агенциите на ЕС в Босна и Херцеговина;

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета по общи въпроси и, за сведение, на Комисията, специалния представител на ЕС / върховния представител за Босна и Херцеговина, правителствата и парламентите на Босна и Херцеговина, на Република Сръбска и на Федерация Босна и Херцеговина.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно спазването на Хартата на основните права на в законодателните предложения на Комисията: подход за систематичен и строг контрол (2005/2169(INI))

P6_TA(2007)0078 A6-0034/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно спазването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията (СOM(2005)0172),

–   като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейски съюз,

–   като взе предвид провъзгласената на 7 декември 2000 г. в Ница Харта на основните права на Европейския съюз(1),

–   като взе предвид подписания на 29 октомври 2004 г. в Рим Договор за създаване на Конституция за Европа (Конституционния договор), който съдържа разпоредбите на Хартата на основните права, с цел да им бъде дадена правнообвързваща сила,

–   като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. за съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейски съюз: опазване и насърчаване на основните ценности на Европейския съюз(2),

–   като взе предвид резолюцията си от 26 май 2005 г. за насърчаване и закрила на основните права: ролята на националните и европейските институции, включително и на Агенцията по основните права на ЕС(3),

–   като взе предвид изготвения от мрежата от независими експерти на Европейския съюз годишен доклад за 2005 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз,

–   като взе предвид предложението за Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция по основните права на Европейския съюз(4) и декларацията на Съвета за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси,

–   като взе предвид речта на José Manuel Barroso в качеството му на председател на Комисията по време на пленарното заседание на Парламента на 17 ноември 2004 г.,

–   като взе предвид членове 45, 34 и 91 от правилника за дейността си,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и становището на Комисията по конституционни въпроси (A6-0034/2007),

А.   като има предвид, че Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, спазване на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки (член 6 от Договора за Европейски съюз);

Б.   като има предвид, че на Парламента като на пряко избран представител на гражданите на Съюза се пада особена отговорност при реализирането на тези принципи;

В.   като има предвид, че тази отговорност е още по-голяма, тъй като съгласно настоящото съдържание на Договорите:

Г.   като има предвид, че процедурата по проверка на съгласуваността на всички законодателни предложения с Хартата на основните права е една от необходимите последици, настъпили вследствие признаването на Хартата от Парламента, Съвета и Комисията и от всички държави-членки, както и от нейното тържествено провъзгласяване пред всички граждани на ЕС на 7 декември 2000 г. в Ница;

Д.   като припомня, че реалният обхват на основните права, както произтича от прилагането на член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, понастоящем е преди всичко предмет на съдебна практика, и че европейското законодателство все пак трябва ясно да заяви как следва да бъдат тълкувани тези права;

Е.   като припомня, че при приемането на Хартата на основните права Парламентът, Съветът и Комисията са се споразумели относно определенията на правата, и че от явни съображения за съгласуваност и добросъвестност занапред при изработването на законодателството на Съюза следва да ги вземат под внимание (виж горепосоченото съобщение на Комисията) (СOM(2005)0172));

Ж.   като има предвид, че залегналите в Хартата права ще придобият задължителна сила, веднага щом бъдат включени в законодателството на Европейския съюз, по силата на самото основаващо се на тях законодателство;

З.   като има предвид, че систематичният характер, пълнотата, обективността, откритостта и прозрачността на процедурата на спазване на основните права в законодателните предложения придобиват още по-голямо значение поради факта, че за съжаление Хартата на основните права все още няма правнозадължителен характер; при все това, като посочва, че с течение на годините Хартата на основните права се превърна в референтен документ за европейските съдилища, за Първоинстанционния съд, Съда на европейските общности(7) , Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и за много конституционни съдилища;

И.   като има предвид, че при предварителната оценка на въздействието на новото европейско законодателство върху основните права, европейското законодателство трябва да отчете възгледите както в националното законодателство, така и на гражданското общество, академичните кръгове и компетентността на други международни организации като Съвета на Европа и Организацията на обединените нации; като посочва, че по този начин европейското законодателство ще спомогне за изграждането на една все по-разпространена култура на основните права, както това вече стана факт при изработването на няколко правни акта в областта на закрилата на личната сфера, на семейното право и на правото на прозрачност;

Й.   като има предвид, че предложението на Комисията за задълбочаване и по-добра осведоменост на обществото относно процедурата за спазване на основните права в нейните законодателни предложения, която е в сила от 2001 г., представлява ясен напредък с оглед на намерението й да разгърне една реална "култура на основните права" в Съюза;

К.   като има предвид, че тази процедура проявява един твърде обърнат навърте характер, критериите са твърде ограничаващи, ролята на Европейския парламент е недостатъчно изразена, и че предложенията за включване на парламентите на държавите-членки, като например британската Камара на лордовете(8), не бяха взети предвид, също както и много необходимият постоянен диалог между европейските институции и привличането на независими организации с оглед повишаване на обективността;

Л.   като има предвид, че една истинска "култура на основните права" на Съюза налага развитието на една всеобща система за контрол по отношение на основните права, която да включва Съвета и решенията в областта на междуправителственото сътрудничество;

М.   като има предвид, че една истинска "култура на основните права" не се състои само в пасивното спазване на разпоредбите, а и в активното насърчаване на основните права и намеса в случаите на нарушения или недостатъчна закрила на основните права от страна на държавите-членки;

Н.   като има предвид, че цялостната система за контрол по отношение на основните права трябва да предвиди годишно разискване, което включва участието на трите институции и на националните парламенти, особено когато Европейският парламент прави равносметка относно напредъка и проблемите при развитието на ЕС като зона на свобода, сигурност и правосъдие;

О.   като има предвид, че по повод на разискването би могло да се провери същевременно и следното:

П.   като припомня, че институциите, участващи в тези годишни разисквания, трябва да проверят целесъобразността на ревизирането на законодателството, което е възможно да е ограничавало упражняването на свободите от съображения за обществена сигурност,

Р.   като има предвид, че съществуването на тайни затвори и осъществените от ЦРУ в рамките на борбата срещу тероризма незаконни отвличания, бавното разследване и липсата на сътрудничество от страна на няколко правителства, както и предаването на личните данни на самолетни пътници и данни от банкови сметки чрез SWIFT–системата без правно основание за това, само могат да разклатят доверието на гражданите по отношение на способността и волята на европейските институции да защитават основните права и да налагат наказания за нарушенията,

1.  Насочва вниманието към историческата задача за това при "изграждането на един все по-тесен съюз" (член 1 от Договора за ЕС), заедно със създаването на инструменти на сигурността и справедливостта, на икономическия и социалния напредък, да се създадат и инструменти за свобода;

2.  Подчертава необходимостта от преодоляване на кризата в конституционния процес, запазване на основните достижения в Конституционния договор и утвърждаване на Хартата на основните права като правнообвързваща;

3.  Приветства предложенията на Комисията за задълбочаване и постигане на по-пълна прозрачност в процедурата по спазване на основните права в нейните законодателни предложения и вижда в това първите положителни резултати от обявените на 17 ноември 2004 г. пред Парламента от председателя на Комисията José Manuel Barroso и сформираната от него работна група амбициозни мерки за защита на основните права;

4.  Приканва Комисията да направи мониторинговия процес по-прозрачен и да се консултира със съответните участници от гражданското общество, особено с онези, които потенциално биха били засегнати от съответното предложение на Комисията;

5.  Подчертава, че предложеният от Комисията "систематичен" контрол изисква непременно всяко законодателно предложение да бъде старателно проверено, а резултатът да бъде обоснован;

6.  Приканва Комисията не само да проверява дали законодателните предложения са в съответствие с Хартата за основните права, но също така дали зачитат всички европейски и международни правни инструменти, които засягат основните права и правата, произтичащи от конституционните традиции, които са общи за държавите-членки като общи принципи на европейското право;

7.  Подчертава, че едно наистина систематично и строго наблюдение на основните права изисква повече от контрол на възможните правни грешки при оценката на свободата на индивида спрямо изискванията на общия интерес, а именно то се нуждае от постоянен политически анализ, за да се идентифицират измежду различните решения, които имат тежест онези интереси, които представляват най-правилното съотношение между определянето на целите и ограничаването на основните права (политическо оптимизиране на основните права);

8.  Счита за разумно наблюдението да се концентрира върху конкретно засегнатите основни права и счита за съществено същите да бъдат назовани поотделно и изрично в съображенията;

9.  Изразява надежда, че методичният подход, който Комисията възнамерява да онагледи с оглед на зачитането на Хартата на основните права в нейните законодателни предложения, ще бъде също така прилаган и в конкретния случай;

10.  Счита за извънредно важно систематичният вътрешен контрол по спазването на основните права да бъде предмет на отделен доклад по време на изработването на законодателни предложения, в който да се съдържа правната основа за спазването на тези права;

11.  Приканва Комисията да преосмисли своето решение за разпределяне на съображенията относно основните права в три основни категории в рамките на оценката на въздействието – икономическо, социално и въздействие върху околната среда - както е понастоящем, и да помисли върху създаването на една специфична категория "Въздействия върху основните права", тъй като само така може да бъде гарантирано, че всички аспекти на основните права са взети предвид;

12.  Подчертава правото на Комисията да оттегли, във всеки един момент от законодателната процедура преди одобряването от Съвета, свое предложение във връзка с промени, с които се нарушава дадено основно право;

13.  Отхвърля правото на Комисията за започване на процедура по анулиране "въз основа на политическа проверка на случая" и категорично подчертава безусловното предимство на защитата на основните права и свободите по отношение на всякакави политически съображения;

14.  Счита за необходимо процедурата за спазване на Хартата на основните права да се разпростре върху целия законодателен процес, а също и върху комитологията, да се засили позицията на Парламента, да се уточни ролята на Агенцията по основните права и да се прибягва по-активно към нейната подкрепа;

15.  Разглежда възможността да измени член 34 от Правилника за дейността си, за да повери на Комисията по граждански свободи проверката на въздействието на свързани с основните права законодателни предложения, мерки и разпоредби, и също така да измени членове 91 и член 115 от правилника си по такъв начин, че резолюциите на Парламента да могат да се прилагат и относно въпроси, свързани с държавите-членки, което ще му позволи да поеме в ранен етап своите отговорности в рамките на членове 6 и 7 от Договора за ЕС;

16.  Въпреки наличието на общи механизми за консултация, счита за важно по-активното участие на независими и външни организации и учреждения, които да се занимават специално с проблемите във връзка с основните права; приканва в този смисъл Комисията да предвиди специфичен механизъм за консултиране с тези организации и учреждения при изработването на законодателните предложения, които имат въздействие върху основните права;

17.  Приканва Съвета да засили системния контрол на основните права и в областите на междуправителствено сътрудничество, да оповестява резултатите от него и да си осигури подкрепата на Агенцията по основните права;

18.  Потвърждава, че Парламентът и другите институции на Европейския съюз биха могли да извлекат полза, в рамките на законодателните процедури, при необходимост и на доброволна основа, от експертните познания на Агенцията по основните права в областта на основните права, както и в областта на полицейското и съдебно сътрудничество;

19.  Припомня, че нито договорите, нито Регламент (ЕО) № 168/2007 не изключват възможността Парламентът да помоли за подкрепа Агенцията при прилагането на член 7 от Договора за ЕС; очаква, че Комисията и Агенцията по основните права - в многогодишната рамка, а също и в годишната си работна програма - ще предвидят необходимите финансови и човешки ресурси, за да може Агенцията по основните права да бъде в състояние да откликва адекватно на искания на Парламента при упражняване на неговите правомощия съгласно член 7 от Договора за ЕС;

20.  Счита за извънредно важно на разположение да има подходящи средства, чрез които гражданите на Съюза и европейските институции да бъдат подробно информирани за вътрешния контрол по спазването на основните права, между другото и чрез изготвянето на редовни доклади в тази връзка;

21.  Отправя искане към парламентите на държавите-членки да проверяват, преди всичко в областта на полицейското и съдебно сътрудничество и общата външна политика и политиката на сигурност, всички решения и мерки по отношение на тяхната съгласуваност с Хартата на основните права, за да може да бъде съхранена неделимостта на основните права и да бъде гарантиран систематичен и пълен контрол на спазването на основните права във всички политики на Съюза;

22.  Приканва Съвета и Комисията, съгласно член 4 от Договора за ЕС и съгласно членове 200 и 212 от Договора за ЕО, да представят на Европейския парламент и на националните парламенти годишен доклад относно политиката на основните права на Съюза и да бъдат участници в един систематичен, открит и постоянен диалог относно гарантирането на основните права на Съюза;

23.  Приканва Комисията и Съвета да информират Парламента за последваща работа върху докладите от страна на мрежата от национални експерти;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните-кандидатки.

(1) ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1. (2) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 408. (3) ОВ C 117 E, 18.5.2006 г., стр. 242. (4) ОВ L 53, 22.2..2007 г., стр. 1. (5) Решение на Съда на Европейските общности от 25 юли 2002 г. по дело C-50/00 P, Unión de Pequeños Agricultores срещу Съвета на Европейския съюз, Rec. 2002, I-6677. (6) Определение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2004 г. по дело T-338/02, Segi и други срещу Съвета на Европейския съюз, Rec. 2004, II-1647. (7) Решение на Съда на Европейските общности от 27 юни 2006 г. по дело С-540/03, Европейски парламент срещу Съвета на Европейския съюз относно правото на събиране на семейството на малолетни деца на граждани на трети страни (Директива 2003/86/ЕО). (8) Британска Камара на лордовете, Комисия за ЕС, доклад от 16-ото заседание 2005-2006 г., "Human Rights proofing EU Legislation", 29 ноември 2005 г., параграф 149.

Препоръка на Европейския парламент от 15 март 2007 г. до Съвета относно мандата за водене на преговори за сключване на Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и страните от Централна Америка, от друга страна (2006/2222(INI))

P6_TA(2007)0079 A6-0026/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, представено от Willy Meyer Pleite, от името на групата GUE/NGL, относно насоките за водене на преговори за Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и страните от Централна Америка, от друга (B6-0417/2006),

–   като взе предвид параграф 31 от Виенската декларация, в който се отбелязва решението, взето от Европейския съюз и Централна Америка на Четвъртата среща на среща на върха Европейски съюз - Латинска Америка и Карибите (ЛАК), провела се 12 май 2006 г. във Виена, за започване на преговори по споразумение за асоцииране, което да включва политически диалог, програми за сътрудничество и търговско споразумение,

–   като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2001 г. относно световно партньорство и обща стратегия за отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 27 април 2006 г. относно засилено партньорство между Европейския съюз и Латинска Америка(2),

–   като взе предвид член 114, параграф 3, и член 83, параграф 5 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и Комисията по международна търговия (A6-0026/2007),

А.   като има предвид, че зачитането на демокрацията и правовата държава и пълното упражняване на правата на човека от всички хора, както и пълното зачитане на гражданските и политическите права на гражданите на двата региона са основни предпоставки за развитие на асоциирането между страните, както бе решено във Виена;

Б.   като има предвид, че гарантирането за всички граждани на пълното ползване на основните им права, особено за най-малко облагодетелстваните лица, като лицата, принадлежащи към коренното население, както и разширяването на тяхното участие в социалния и политически живот, са основополагащи елементи на споразумението;

В.   като има предвид, че насоките за водене на преговори за бъдещото споразумение за икономическо асоцииране, политически консенсус и сътрудничество трябва да държат сметка за желанието на страните, изразено в параграф 31 на Виенската декларация, за сключване на всебхватно споразумение за асоцииране, т.е. споразумение, което утвърждава убеждението, че отношенията с Централна Америка предполагат политическо и икономическо партньорство с региона и различните страни в него, което да държи сметка за съществуващите неравновесия и неравенства между двата региона и между отделните страни в Централна Америка и в което, поради тази причина, се включват ключови разпоредби относно сътрудничеството за развитие и социалното сближаване и ще се стреми да постигне свободна търговия;

Г.   като има предвид, че създаването на Евро-Латиноамериканска парламентарна асамблея (EuroLat) представлява решаващ етап в укрепването на демократичната легитимност и политическото измерение на отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка, и по-специално между ЕС и Централна Америка, и че тази асамблея ще работи като постоянен форум за политически диалог между двата региона;

Д.   като има предвид, че насоките за водене на преговори във връзка с бъдещото споразумение трябва да държат сметка за икономическите, политически и социални условия в по-голямата част от страните в Централна Америка, различията в развитието на двата региона, както и естеството на икономическите отношения в Централна Америка (съсредоточаване на регионалната търговия в малко на брой страни, силна зависимост от износа на традиционни стоки, ниски равнища на преките чуждестранни инвестиции на ЕС в региона и др.);

1.  Отправя до Съвета следните препоръки:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки на Европейския съюз и на страните от Централна Америка.

(1) ОВ С 140 Е, 13.6.2002 г., стр. 569. (2) ОВ С 296 Е, 6.12.2006 г., стр. 123. (3) Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема за общи тарифни преференции (ОВ L 169, 30.6.2005 г., стр. 1).

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 15 март 2007 г. относно мандата за водене на преговори за сключване на Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Андската Общност и нейните страни-членки, от друга страна (2006/2221(INI))

P6_TA(2007)0080 A6-0025/2007

Европейският Парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка към Съвета, направено от Luis Yañez-Barnuevo от името на Групата на социалистите в Европейския парламент относно насоките за водене на преговори за споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Андската общност и нейните страни-членки, от друга страна (B6-0374/2006),

–   като взе предвид параграф 31 от Виенската декларация, в който се отбелязва решението, взето от Европейския съюз и Андската общност по време на Четвъртата среща на най-високо равнище Европейски съюз - Латинска Америка и Карибски басейн, провела се във Виена на 12 май 2006 г., за започване през 2006 г. на процес, водещ до преговори за сключване на споразумение за асоцииране, който да включва политически диалог, програми за сътрудничество и търговско споразумение,

–   като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември  2001 г. относно световно партньорство и обща стратегия за отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка(1),

–   като взе предвид своята позицията от 31 март 2004 г. относно подписването на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Андската общност и нейните страни-членки, републики Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу и Боливарска република Венецуела, от друга страна(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 27 април 2006 г. относно засилено партньорство между Европейския съюз и Латинска Америка(3),

–   като взе предвид препоръката на Комисията за откриване на преговори за сключване на Споразумение за асоцииране с Андската общност и нейните страни-членки (SEC(2006)1625),

–   като взе предвид член 114, параграф 3 и член 83, параграф 5 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и Комисията по международна търговия (A6-0025/2007),

A.   като има предвид, че зачитането на демокрацията, правовата държава и пълното упражняване на правата на човека от всички хора, както и цялостното зачитане на гражданските и политическите права на гражданите на двата региона, са основни предпоставки за развитието на асоциирането между страните;

Б.   като има предвид, че гаранцията, че всички граждани, и особено представителите на коренното население, които са в най-неблагоприятно положение, ще могат да се ползват изцяло от основните си права, както и тяхното по-активно социално и политическо участие, са основните елементи на споразумението;

В.   като има предвид усилията и готовността, показани от Андската общност с оглед сключването на Споразумение за асоцииране с Европейския съюз въпреки вътрешните трудности, с които е трябвало да се справи;

Г.   като има предвид, че насоките за водене преговори за бъдещото споразумение трябва ясно да показват, че намерението е да се сключи общо споразумение за асоцииране между двете страни, което да включва политически диалог, характерен за всяка истинска асоциация, както и програми за сътрудничество и създаване на зона за свободна търговия, от която ще имат полза всички граждани на двата региона;

Д.   като има предвид, че на 13 юни 2006 г., президентите на Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу се срещнаха в Кито, реагираха позитивно на изискванията, установени в Виенската декларация и постигнаха съгласие за консолидиране на желанието им за интеграция и насърчаване на процеса за започване на преговори за споразумение за асоцииране между Андската общност и ЕС;

Е.   като има предвид, че създаването на трансатлантическата Евро-латиноамериканска парламентарна асамблея представлява решаващ етап в укрепването на демократичната легитимност и политическото измерение на отношенията между ЕС и Латинска Америка, и по-специално между ЕС и Андската общност, и че тази асамблея ще работи като постоянен форум за политически диалог между двата региона;

Ж.   като има предвид, че насоките за водене на преговори по бъдещото споразумение не трябва в никакъв случай да пренебрегват сериозния икономически, политически и социален дефицит, който съществува в повечето андски страни, нито да игнорират различията в развитието в двата региона или естеството на икономическите отношения в самата Андска общност;

З.   като има предвид, че трябва да се гарантира, че многогодишните инструменти за финансово планиране на ЕС са съвместими с действията за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в андския регион;

1.  Отправя към Съвета следните препоръки:

2.  Възлага на своя Председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, и за сведение на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки на Европейския съюз и на Андската общност.

(1) ОВ C 140 E, 13.6.2002 г., стр. 569. (2) ОВ C 103 E, 29.4.2004 г., стр. 543. (3) ОВ C 296 E, 6.12.2006 г., стр. 123. (4) Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема на общи тарифни преференции (ОВ L 169, 30.6.2005 г., стр. 1). (5) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (6) Заключения на Съвета по Общи въпроси и външни отношения от 16 и 17 октомври 2006 г., Документ № 13735/06.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. за безследно изчезналите лица в Кипър

P6_TA(2007)0081 B6-0118/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 1995 г.(1) относно проблема за безследно изчезналите лица в Кипър,

–   като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН относно Кипър, както и международните инициативи във връзка с разкриване на истината относно участта, постигнала безследно изчезналите лица в Кипър,

–   като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 10 май 2001 г. (2) относно безследно изчезналите лица в Кипър,

–   като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид, че проблемът за безследно изчезналите лица (от кипърско-гръцки, кипърско-турски, гръцки, турски и друг произход) е преди всички хуманитарен и произтича от правото на близките на безследно изчезналите лица да узнаят участта им;

Б.   като има предвид, че агонията и непоносимото страдание на семействата на безследно изчезналите лица, които от десетилетия не знаят нищо за участта им, не могат да продължават и трябва да бъдат преустановени;

В.   като има предвид, че дейността на Комисията за безследно изчезналите лица (КБИЛ) в Кипър бе възобновена под егидата на Генералния секретар на ООН като бе отбелязан макар и бавен напредък в работата по ексхумация и идентифициране на останки;

Г.   като има предвид, че Европейският парламент приветства конструктивното сътрудничество между членовете на КБИЛ от кипърско-гръцка и кипърско-турска страна;

1.  Призовава засегнатите страни към искрено и откровено сътрудничество с оглед бързото приключване на въпросните разследвания относно съдбата на всички безследно изчезнали лица в Кипър и пълното прилагане на горепосоченото решение на ЕСПЧ от 10 май 2001 г.;

2.  Призовава всички заинтересовани страни страни, както и всички които имат, или чието положение им позволява да имат, достъп до каквато и да било информация или доказателства, основаващи се на лични сведения, архиви, полеви доклади или регистри на центровете за задържане, да ги предоставят незабавно на КБИЛ;

3.  Призовава Съвета и Комисията към активна съпричастност към този проблем, като окажат, наред с останалото, финансово съдействие на КБИЛ, както и да предприемат всички необходими стъпки, в сътрудничество с Генералния секретар на ООН, за прилагане на горепосоченото решение на ЕСПЧ и съответните резолюции на ООН и Европейския парламент;

4.  Призовава проблемът да бъде отнесен за разглеждане до съответната парламентарна комисия с оглед на това тя да проследява, в тясно сътрудничество с Комисията, неговото развитие, както и да докладва периодично по него на Парламента, като първият доклад следва да бъде представен в срок от шест месеца;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Генералния секретар на ООН, както и на правителствата на Кипър, Турция, Гърция и Обединеното кралство.

(1) ОВ С 109 от 1.5.1995 г., стр. 166. (2) Кипър с/у Турция [GC], № 25781/94, ECHR 2001-IV.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно островите и природните и икономически ограничения, в контекста на регионалната политика (2006/2106(INI))

P6_TA(2007)0082 A6-0044/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид регламентите, които уреждат структурните фондове за периода 2007- 2013 г.,

–   като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността в областта на сближаването(1),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет, провел се в Севиля на 21-22 юни 2002 г.,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет, провел се в Брюксел на 14-15 декември 2006 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 2 септември 2003 г. относно структурно необлагодетелстваните региони (острови, планински райони, райони с ниска гъстота на населението) в рамките на кохезионната политика и техните институционални перспективи(2),

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 март 2002 г. относно проблемите на островните региони на Европейския съюз в контекста на неговото разширяване(3),

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 юли 2005 г. относно преразглеждането на насоките за държавна помощ за регионите(4),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие (A6-0044/2007),

A.   като има предвид, че Европейският парламент е обръщал често внимание на трудното положение на островите, които страдат от струпване на неблагоприятни фактори, и е подчертавал необходимостта да им помогне за преодоляване на съответните трудности и намаляване на неравенството между регионите;

Б.   като има предвид, че понятията за "свръхпериферно" и "островно" положение не бива да се смесват, въпреки че много свръхпериферни региони са същевременно и острови; като има предвид, че специфичните разпоредби на член 299 от Договора за ЕО, които предоставят здрава законова основа за предприемане на мерки с цел осигуряване на ефективно обезщетяване в помощ на свръхпериферните региони, трябва да бъдат разграничени от разпоредбите на член 158 от Договора за ЕО и от Декларацията относно островните региони, съдържаща се в Договора от Амстердам, които никога не са били обект на разпоредби за прилагане, в резултат на което e налице дисбаланс в икономическото развитие между ядрото на ЕС, от една страна, и островите в неговата периферия, от друга;

В.   като има предвид, че сближаването, като една от ключовите цели на Европейския съюз, се стреми да гарантира многоцентрово и хармонично развитие чрез намаляване на неравенството между регионите и чрез премахване на пречките за развитие, включително пречки, свързани с природни и географски недостатъци;

Г.   като има предвид, че принципът за териториално сближаване бе допълнително затвърден в регламентите относно структурните фондове 2007 - 2013 г. и че този принцип представлява неразделна част от кохезионната политиката, която трябва да се запази и укрепи и в бъдеще и която има за цел многоцентровата интеграция на територията на Европейския съюз по начин, който да осигури равни възможности за всички региони и тяхното население;

Д.   като има предвид, че нелегалната имиграция по море е един от главните проблеми, пред които е изправен Европейският съюз, и че през последната година натискът от миграционната вълна е особено силен по външните морски граници на Съюза, и в частност върху островите в Средиземно море, които са призовани да носят един напълно несъразмерен товар, просто поради своето географско положение;

Е.   като има предвид, че Европейският съвет от Брюксел от 14 и 15 декември 2006 г. подчерта, че въпросът за имиграцията трябва да бъде решаван в глобален мащаб и че усилията, положени до момента, трябва да се удвоят, най-вече в някои островни региони на Европейския съюз, тъй като те съставляват негови морски граници и пътища на миграция;

1.  Вярва, че островното положение е, както геокултурна характеристика, отворена за потенциално разработване от страна на определена стратегия за развитие, така и траен недостатък, който допълнително усложнява ситуацията, що се отнася до конкурентоспособността на тези региони;

2.  Признава, че определен брой конкретни разпоредби в полза на структурно необлагодетелстваните региони са включени в регламентите относно структурните фондове 2007 - 2013 г.; изразява съжаление, обаче, че Съветът не възприе други важни предложения, направени от Парламента, като например възможността да се увеличи процентът на съвместното финансиране на райони, засегнати от повече от един географски или природен недостатък;

3.  Призовава Комисията, с оглед на програмния период 2007-2013 г. за оперативните програми на островните региони, както и за включените в цел 2, да изчерпи всички възможности, които позволяват на островите да осъществят така необходимите мерки по отношение на инфраструктурните дейности;

4.  Приветства факта, че в Стратегическите насоки на Общността за 2007-2013 г. се набляга на териториалното измерение на кохезионната политика; отбелязва по-специално, че подпомагането на икономическата диверсификация на райони с неблагоприятни природни условия е сред приоритетите на следващия програмен период; следователно настоява ръководните органи на въпросните държави-членки да вземат под внимание този приоритет при изготвянето на техните национални стратегически референтни рамки и оперативни програми;

5.  Призовава Комисията в Четвъртия доклад за кохезионната политика да обърне специално внимание и да се занимае с положението на островите и други необлагодетелствани в структурно отношение региони;

6.  Приканва Комисията, в рамките на работната програма на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (European Spatial Planning Observation Network - ESPON), да обърне особено внимание на състоянието на региони и в частност- острови, страдащи от природни недостатъци; счита правилното и цялостно познаване на ситуацията, в която се намират островите, за необходима предпоставка за задоволителното отчитане на техните специфични характеристики; настойчиво призовава държавите-членки да установят специфични механизми, които позволяват събирането на съответни данни за островите на местно равнище, които впоследствие да се препращат на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON);

7.  Призовава Комисията да осъвремени статистическите данни, които е събрала при всички проучвания относно островите през 2003 г.; счита, че по-нататъшните усилия трябва да бъдат ориентирани към разработване на статистически показатели, по-подходящи за очертаване на ясна статистическа картина на равнището на развитие, както и за задоволителното разбиране на регионите с географски и природни недостатъци, и най-вече там, където има натрупани затруднения, като планински вериги, групи от острови, и случаи на двойна островност; подчертава, че тези показатели трябва също да дават възможност за по-добра оценка на разликите между тези региони и останалата територия на Европейския съюз, както и за оценка на различията, съществуващи в рамките на тези региони; призовава Комисията да регистрира и редовно да докладва за тези показатели, заедно с примери за най-добра практика;

8.  Oтчита факта, че Комисията изтъква особеното положение на островите и периферните региони в Насоките за национална регионална помощ за периода 2007-2013 г. и в Насоките за държавна помощ и рисков капитал за малкия и среден бизнес; въпреки това счита, че за успешното справяне с трайното неизгодно положение на тези територии, трябва да се допусне повече гъвкавост при прилагането на съществуващите и бъдещи политики за държавна помощ, без тази гъвкавост да причинява неприемливо нарушаване на пазара в ЕС; отправя искане към Комисията да преразгледа своя подход с цел да отчита по-добре нуждата на островите да се ползват с достъп до единния пазар при равни условия с континенталните части; в тази връзка, счита, че подобряването на транспортните връзки следва да съставлява приоритетна дейност в тази област, особено по отношение на морските пристанища и летищата;

9.  Призовава Комисията да проучи възможността да позволи отпускане на държавни помощи за островни региони, където цените на горивата и енергията имат ясно изразен отрицателен ефект върху конкурентоспособността на населяващите ги общности; отбелязва, в частност, че значителни колебания в цените на горивата могат значително да затруднят още повече транспорта между островните райони и континенталната част на Европа; вярва, че в следващите насоки за регионалната държавна помощ, режимът, позволяващ оперативни помощи, трябва да се разшири и да обхване всички островни региони, които не са островни държави или вътрешни острови;

10.  Призовава Комисията да предприеме и да представя редовно на Парламента проучване, свързано с "оценяването на специалните потребности" на островните региони, като взема под внимание въпроси с особена важност за островите и предлага мерки за тяхното разрешаване; счита, че едно такова оценяване трябва най-вече да наблегне на въздействието на регионалната политика върху островите, включително равнището на инвестиции, обхвата на икономическа дейност, безработицата, транспортната инфраструктура (особено пристанища и летища), екологичния натиск и цялостното равнище на икономическа и социална интеграция на островите в единния пазар;

11.  Призовава държавите-членки да гарантират, че особените екологични, културни и социални характеристики на островните региони са ефективно защитени, посредством мерки като изготвянето на подходящи планове за регионално развитие и контрола на строежите и строителната дейност и в допълнение на това, в сътрудничество с Комисията, да приемат цялостни програми за опазване на културното наследство и природните дадености;

12.  Одобрява междуотрасловия подход при прилагането на общностните политики, както е застъпен в Зелената книга на Комисията, озаглавена "Към бъдеща морска политика на Съюза: Европейска гледна точка за океаните и моретата", и настоява този подход да се прилага най-вече към островите, които представляват основен елемент на европейското морско измерение; призовава Комисията да разшири междуотрасловия подход и до други политики, така че те да отчитат специфичните обстоятелства на островните региони, като по този начин се засили тяхната способност да се интегрират напълно и да се ползват с предимствата на вътрешния пазар и Лисабонската стратегия;

13.  Обръща особено внимание на островите, отдалечени от големи населени места, които съответно се сблъскват с проблеми, свързани с достъпа и с предоставянето на услуги и които имат по-големи разходи, особено по отношение на транспорта, които ги поставят в неизгодно положение по отношение на конкурентоспособността;

14.  Поощрява усилията, полагани за разработване на цялостна морска политика на Общността, която да се простира отвъд официалните граници на Европейския съюз и вследствие, възползвайки се от благоприятното геополитическо местоположение на островите на Общността, да установява със съседни страни здрави търговски, икономически и политически връзки и техническо сътрудничество (обмен на знания и опит) , основани на международното морско право, взаимното зачитане и изгода;

15.  Счита, че островите са изправени пред по-големи от средните на глава от населението разходи, що се отнася до транспортната и екологична инфраструктура, както и до енергийните им нужди, и често срещат по-големи трудности при прилагането на определени части от достиженията на правото на ЕС, които може да не са взели под внимание тяхната специфичност; следователно призовава Комисията да възприеме по-гъвкав подход спрямо островите при определяне на политиките и при законодателството, чието прилагане би представлявало особена тежест за островите;

16.  Изисква от Комисията да учреди, в Генерална дирекция "Регионална политика", административен отдел за островите, по модела на съществуващата административна единица за най-отдалечените райони, с цел да гарантира, че особените характеристики и нуждите на островите и на тяхното постоянно и сезонно население се вземат систематично предвид при разработването на политика, която цели постигането на социално, икономическо и териториално сближаване и при прилагането на мерки, особено в областта на транспорта, енергията, осигуряването на достатъчно водоснабдяване, опазването на граничните райони в тези региони и на защитата на уязвимата островна околна среда;

17.  Изразява желанието си Комисията да се ползва в по-голяма степен от възможността, предоставена от Договора за ЕО, да приспособи общностните политики, които е вероятно да имат отрицателно въздействие върху икономическото, социално и териториално развитие на тези региони, с оглед да се отговори, доколкото е възможно, на главните проблеми, които засягат конкретно всеки островен регион или всяка група островни региони;

18.  Счита, че трябва да се обръща специално внимание на онези области на икономическа дейност, които преобладават на островите, като селско стопанство, рибно стопанство, туризъм и занаяти; следователно, призовава Комисията да гарантира, че нейните инициативи за политики в тези области вземат под внимание специфичните нужди на островите във все по-голяма степен;

19.  Призовава Комисията да обмисли какви изменения в теста за държавна помощ "пазарен инвеститор" са необходими, за да бъдат отразени реалностите на живота на островите и в другите отдалечени региони, където може да е невъзможно да се намерят и оценят пазарни инвеститори, поради липсата на такива в района; предвид малкия мащаб и отдалечеността на пазарите е също така малко вероятно да се достигне средното равнище на възвращаемост за даден сектор, в резултат на което е невъзможно за отдалечените острови да задоволят изискванията на въпросния тест;

20.  Приканва Комисията да разгледа по-конкретно влиянието на климатичните промени върху островните региони и особено задълбочаването на съществуващите проблеми, като безводието, както и да насърчи, в сътрудничество с държавите-членки, развитието и прилагането на подходящи технологии или на други мерки за противодействие на тези проблеми;

21.  Призовава Комисията да преразгледа условията, свързани с обществените поръчки в областта на транспорта с цел отстраняване на всякакви пречки по отношение на задължението за предоставяне на обществени услуги, така че да се улеснят транспортните връзки с островните региони;

22.  Призовава Комисията да даде приоритет на енергийната сигурност на островите и на финансирането за разработване и осъществяване на проекти за производство на енергия посредством нови технологии и възобновяеми енергийни източници, както и да насърчава ефективното използване на енергията, като защитава околната среда и съхранява нейната природна красота;

23.  Насърчава островните общности да използват Еврорегионите или подобни европейски структури за управление на междурегионалното сътрудничество, за обмен на добри практики, както и за разработването на трансгранични проекти и по-добра интеграция на островните общности в заобикалящите ги икономически зони;

24.  Насърчава островните общности да използват финансовите и управленски инструменти на JASPERS (Съвместна помощ за подкрепа на проекти в Европейските региони) и JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за микро- до средни предприятия), за да разработят наличните възможности за регионално развитие и да подпомагат растежа на микро-, малки и средни предприятия, като насърчава диверсификацията на икономиката на островите и основния растеж посредством устойчиво развитие; допълнително насърчава прилагането на местно, регионално, национално и европейско равнище на инициативата за "по-добро законодателство", насочено, между другото, към опростяване на административните изисквания, най-вече що се отнася до подаването и оценяването на заявленията за финансова помощ;

25.  Отчита положителните резултати постигнати по отношение на прилагането, за първи път, на Европейски средства за осъществяване на граничен контрол и приветства неотдавнашното предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и Съвета, установяващ механизъм за създаване на Екипи за бърза гранична намеса (COM(2006)0401), с цел да се даде бърза техническа и оперативна помощ на държавата-членка, която я поиска; въпреки това, счита, че действията на гореспоменатите екипи ще бъдат ефективни единствено ако имат правомощия, надлежно дефинирани с необходимото позоваване на правомощията на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на ЕС (FRONTEX); настойчиво призовава Комисията да проучи необходимостта от създаване на орган за европейска брегова охрана, който да подпомага паралелно тези региони и държавите-членки в наблюдаването на външните граници на ЕС;

26.  Изразява отново подкрепата си за инициативите и дейностите, предприемани от FRONTEX, и отправя искане агенцията да наблюдава, на постоянни начала, въздействието на нелегалната имиграция върху островните общности; призовава Комисията и FRONTEX да предприемат незабавни действия в подкрепа на островите за намаляване на непосредствения натиск за справяне с проблема, като в същото време гарантират подобаващото зачитане на правата на човека; призовава Съвета и Комисията да гарантират наличието на необходимите ресурси за бързи и ефективни действия; в допълнение подчертава значението на засилено и по-тясно съгласуване и сътрудничество между островите и необходимостта от по-голямо участие от страна на тези региони в борбата срещу незаконната имиграция;

27.  Призовава Комисията да обърне особено внимание на развитието на широколентовите мрежи за достъп и да насърчи мерки за разрешаване на специфичните трудности, които среща предоставянето на услуги в островните райони, като например здравни услуги и медицински услуги онлайн, електронно правителство и обслужване на гражданите;

28.  Счита, че туризмът представлява за повечето острови основен източник на благосъстояние, оказващ пряко влияние върху растежа на други сектори( селско стопанство, търговия, услуги, рибно стопанство) и че е крайно наложително да се въведе интегрирана политика, способна да осигури неговата устойчивост; счита, че тази политика трябва да бъде съпроводена от добре организирана европейска информационна кампания, насочена към гражданите на Европа, чрез създаването на марка за островно качество и произход, както и от появата или по-нататъшното развитие на други сектори на дейност на островите; призовава Комисията, с оглед на гореспоменатото, да направи междуотраслов анализ, като обръща специално внимание на възможностите за подкрепа на устойчивото развитие на туризма в рамките на регионалните стратегии на острови, намиращи се далече от населени места;

29.  Предлага Комисията и другите институции да определят 2010 г. за Европейска година на островите;

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 291, от 21.10.2006 г., стр. 11. (2) ОВ C 76 E, от 25.3.2004 г., стр. 111. (3) ОВ C 192, от 12.8.2002 г., стр. 42 (4) ОВ C 31, от 7.2.2006 г., стр. 25.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно местните власти и сътрудничеството за развитиe (2006/2235(INI))

P6_TA(2007)0083 A6-0039/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 179 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз, озаглавена "Европейският консенсус"(1) от 20 декември 2005 г., с която приспособяването и партньорството се определят като основен общ принцип за сътрудничество за развитие, поема се ангажимент за подкрепа на децентрализацията и доброто управление и се насърчава "по-голямо участие на местните власти",

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(2),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(3), изменено със Споразумението за изменение на Споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г.(4) ("Споразумението от Котону"), и по-специално членове 4, 28, 30, параграф 2, член 43, параграф 4 и член 58, параграф 2 от него,

–   като взе предвид Хартата на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа (КМРВЕ), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 14 януари 1994 г. по време на 506-то заседание на заместник-министрите,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 януари 2006 г., озаглавено "Тематична програма "Недържавните субекти и местните власти в развитието", което потвърждава, че местните власти са пълноправни участници в развитието и предлага да бъдат привлечени "в процеса на развитие, по-специално чрез диалог и финансова подкрепа" (COM(2006)0019),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет от 12 октомври 2005 г., озаглавено "Стратегия на ЕС за Африка: към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка", чиито принципи бяха възприети от Европейския съвет от 15-16 декември 2005 г., в която Комисията се ангажира да подкрепи децентрализацията и да развие капацитета на местните власти, като подчертава стратегическото значение на партньорството и туининг проекти между европейски и африкански градове и общини, с цел да подкрепи постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и да допринесе за необходимите за постигането им условия (COM(2005)0489),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет от 20 октомври 2003 г. относно управлението и развитието, което определя доброто управление като приоритетна област на европейското сътрудничество (COM(2003)0615),

–   като взе предвид уводната бележка на Комисията до службите на ГД "Развитие" и делегациите на държавите от АКТБ, АЛА, МЕД и СЦИЕ (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, Азия и Латинска Америка, Средиземноморски страни, Централна и Източна Европа) от 23 декември 1999 г. (DEV/1424/2000), която препоръчва "децентрализираните участници да бъдат включени по-нагоре по вертикалната ос във формулирането на политиките и програмирането" и предлага Оперативно ръководство за делегациите във всички развиващи се страни,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1659/98 на Съвета от 17 юли 1998 г. относно децентрализираното сътрудничество(5),

–   като взе предвид бюджетен ред B7-6002, озаглавен "децентрализирано сътрудничество", предназначен да насърчава този подход във всички развиващи се страни,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 ноември 2005 г. относно "Децентрализираното сътрудничество в реформата на политиката за развитие на ЕС" (CdR 224/2005),

–   като взе предвид заключителната декларация на държавните и правителствени ръководители относно ЦХР по време на 60-та сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации през септември 2005 г., в която се подчертава "важната роля на местните власти за постигането на ЦХР,

–   като взе предвид доклад A/59/354 на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, представен на 59-ата сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации на 13 септември 2004 г., в който се признава ролята на местните власти и глобалните мрежи на местните власти, най-вече на Обединените градове и местни власти (ОГМВ) като един от основните партньори на Организацията на обединените нации по въпросите на развитието и хуманитарните въпроси на местно равнище,

–   като взе предвид заключителната декларация на министрите и представителите на правителства на 4-я Световен форум за водата (Мексико, 16-22 март 2006 г.), която отчита, че ефективното сътрудничество с местните власти е ключов фактор за приемане на предизвикателствата и постигане на ЦХР в областта на водата,

–   като взе предвид декларацията от Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург (26 август – 4 септември 2002 г.), която отчита, че ролята и капацитетът на местните власти трябва да бъдат засилени, за да се гарантира устойчивото развитие,

–   като взе предвид заключителната декларация на Конференцията на Организацията на обединените нации относно населените пунктове ("Хабитат ІІ"), проведена в Истанбул (3-15 юни 1996 г.), която признава, че местните власти са най-близките партньори на държавите при изпълнението на Плана на ООН относно населените пунктове,

–   като взе предвид декларацията от Рио относно околната среда и развитието, приета по време на Втората "Среща за Земята", проведена в Рио де Жанейро (3-14 юни 1992 г.), която подчертава определящата роля на местните власти за изпълнението на Дневен ред 21,

–   като взе предвид декларацията на Учредителния конгрес на ОГМВ (Париж, 2-5 май 2004 г.), на която 3000 кмета и избрани представители на местните власти от целия свят се ангажираха да осъществяват ЦХР на местно равнище, както и да работят за укрепването на местната автономия и местната демокрация и за сътрудничеството между градовете за насърчаване на развитието,

–   като взе предвид заключителната декларация на Генералната асамблея на Съвета на Европейските общини и региони (СЕОР), проведена в Инсбрук от 10 до 12 май 2006 г., и главата, озаглавена "От местното към глобалното", която подчертава ролята на Европа и местните власти в света,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0039/2007),

Експертизата и добавената стойност на местните власти в сътрудничеството за развитие

A.   като има предвид, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие е приоритет на Европейския съюз и като има предвид, че ключовата роля на местните власти за осъществяването на тези цели е била призната от Организацията на обединените нации, и по-специално от Генералния секретар на ООН, който заяви на Срещата на върха на хилядолетието през 2005 г.: "Как можем да очакваме да постигнем Целите на хилядолетието за развитие [...] без да отбележим напредък в области като образованието, глада, здравеопазването, водата, хигиената и равенството на половете? Градовете и местните власти могат да играят ключова роля във всички тези области. [...] Въпреки че целите ни са глобални, най-ефективно те могат да бъдат постигнати на местно равнище",

Б.   като има предвид, че с настоящия темп постигането на Целите на хилядолетието за развитие, заложени за 2015 г., би отнело 110 години, и като има предвид, че опитът на местните власти в множество области на развитието, като управлението на водата, борбата със СПИН, политиката за половете, управлението на отпадъците, социалното сближаване и местното икономическо развитие, следва да бъдат признати от ЕС като необходим принос за постигането на Целите на хилядолетието за развитие,

В.   като има предвид, че всяко дете има право да бъде вписано в регистрите за гражданско състояние още при раждането си, предвид конкретната роля на местните власти в тази насока, както и пряката връзка между тази практика и прилагането на специфичните стандарти за правата на човека, осигуряващи закрила на децата от трудова експлоатация,

Г.   като има предвид, че доброто управление е една от приоритетните цели на ЕС и като има предвид, че демокрацията на местно равнище и децентрализацията са в основата на демократичното управление съгласно гореспоменатия Европейски консенсус за развитие,

Д.   като има предвид, че след 20 години 60% от световното население ще живее в градовете и следователно те ще играят основна роля за подобряването на условията за живот на най-бедната част от населението,

Е.   като има предвид, че местните власти в света придобиват опит чрез:

Ж.   като има предвид, че местните власти имат необходимата политическа легитимност, ноу-хау и опита за управление на местните въпроси, както и възможността да мобилизират другите местни участници около тях,

З.   като има предвид, че въпреки че значението на участието на местните власти в процеса за сътрудничество, е признато в Споразумението от Котону и Европейския консенсус за развитие, не е бил въведен постоянен механизъм, с който да се гарантира участието им в диалога с Комисията в Европа и в развиващите се страни; като има предвид обаче, че такъв механизъм не съществува и за недържавните субекти,

В Европа

И.   като има предвид, че местните власти вече са компетентни и активни участници с дългогодишен опит относно помощта за развитие: те са експерти във всички области на развитието на градовете и селата от повече от 30 години и постоянно разширяват и разнообразяват дейностите си, като по този начин образуват мрежа на солидарност, която обхваща целия свят; като има предвид, че много от тези дейности в момента се подкрепят и финансират от различните държави,

Й.   като има предвид, че националните и регионалните асоциации на местните власти в Европа играят все по-важна роля по отношение на информирането, на изграждането на капацитета и на диалога, и следователно могат да станат "ключови канали" на ЕС и другите партньори в развитието за приобщаването на местните власти в диалога с Комисията в Европа,

К.   като има предвид, че местните власти в Европа и техните асоциации играят ключова роля при информирането, мобилизирането и изострянето на чувствителността на общественото мнение в ЕС на местно равнище чрез директно привличане на граждани; като има предвид, че това допринася за насърчаването на ценностите на солидарността и помощта за развитие, както показва "Кампания за градовете за Хилядолетието", която започна през юли 2005 г. по инициатива на ОГМВ с подкрепата на ООН; като има предвид, че в този контекст, европейската секция на ОГМВ, СЕОР мобилизира европейските градове от април 2006 г. за насърчаването и изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие,

Л.   като има предвид, че все повече общини и региони не ограничават плановете и програмите си за повишаване на осведомеността за развитието до извънредни действия, а изготвят цялостна програма за обучение и информиране за местното население,

М.   като има предвид, че местните властите играят ключова роля в областта на развитието, като динамизират и координират икономическите и социални участници на местно равнище,

Н.   като има предвид, че връзките за побратимяване на европейските и южните градове в момента не получават подкрепа от ЕС, въпреки нарастващия брой на инициативите за сътрудничество на европейските градове спрямо техните партньори в южните страни,

O.   като има предвид важната роля на имигрантите в Европа в сътрудничеството за развитие, тяхната добавена стойност по отношение на потенциалния им принос, уменията им и близостта им до страните им на произход; като има предвид в този смисъл, че децентрализираното сътрудничество е ключова и подходяща област за участие на организациите за международна солидарност на имигрантските общности, по отношение както на дейностите в страните им на произход, така и на разработването на образователни проекти и проекти за повишаване на осведомеността в приемната страна,

В развиващите се страни

П.   като има предвид, че "децентрализираното сътрудничество", както е определено от ЕС от Четвъртата Конвенция от Ломе (Ломе IV), подписана на 15 декември 1989 г., отразява желанието решенията за предоставяне на помощ на развиващите се страни да не се вземат само със засегнатите трети страни, но да се включат и местните власти в политическите решения и в изпълнението на помощта, с цел повече ефективност и целенасоченост; като има предвид, че целта е да се осъществи дългосрочна промяна в процедурите за европейското сътрудничество, според очакванията на населението, така че проектите да отговарят по-добре на нуждите им,

Р.   като има предвид, че участието в и приспособяването на политиките за развитие, които са приоритетни принципи за ЕС, трябва да включва участието на местните власти, тъй като фактът, че са разпределени на цялата територия, им дава възможност да провеждат политика на сближаване и да наблюдават очакванията на населението всекидневно, и по-специално в най-отдалечените региони,

С.   като има предвид, че във всички развиващи се страни местните власти са придобили практически опит в най-различни области, като хигиената, образованието, здравеопазването, жилищата, насърчаването на правата на жените в местните органи за вземане на решения, информационните системи по въпроси, свързани с наркотиците, управлението на туризма, защитата на градското историческо наследство, развитието на местните здравни услуги, управлението на водата и обществения транспорт,

Т.   като има предвид, че текущите процеси на децентрализация и реформи на държавите в повечето региони в света, са довели до утвърждаването на местните власти едновременно като отделна и като представителна сфера на управление, с нови отговорности в най-различни сектори на политическото действие, които са от съществено значение за борбата с бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, като първична здравна помощ, вода, хигиена, достъп до образование, опазване на околната среда, местно икономическо развитие, превенция на HIV/СПИН и равенство на половете,

У.   като има предвид, че включването на местните власти може да допринесе за укрепването на местната демокрация и на демократизирането на управлението на помощта на местно равнище, предвид ролята, която националните асоциации на местните власти могат да играят в южните държави,

Ф.   като има предвид, че на местата, където местните власти имат електорална легитимност, стратегическото им място между националното правителство и гражданското общество ги прави идеален посредник за насърчаване на съгласуването между различните партньори в процеса на развитие, което е необходимо, за да бъде помощта ефективна и координирана,

Х.   като има предвид, че местните власти, тъй като са по-близо до местните условия от централното управление и от международните донори, допринасят специфична добавена стойност и могат по-добре да оценят местното въздействие на националните и международните стратегии за развитие и следователно да предоставят по-добре адаптирана помощ, според спецификата на териториите, които управляват,

Ц.   като има предвид, че с подходящи ресурси, местните власти биха могли да се превърнат в стабилна рамка, чрез която новите участници да изразят себе си, да се организират и да се приспособяват към изискванията на европейското партньорство,

Ч.   като има предвид, че благодарение на специфичните им познания за територията, която управляват, местните власти са ключов лост в борбата с бедността и неравенството,

Ш.   като има предвид например, че в латиноамериканския регион, поради бързото развитие на урбанизацията, политиките на градоустройството излизат на първи план сред въпросите, свързани с развитието, и градовете и градските агломерации се превръщат в основни партньори на правителствата за преодоляването на основните социални проблеми (миграция, младеж, бедност и заетост),

Z.  Щ. като има предвид също така необходимостта да се насърчава диалогът между местните власти и недържавните субекти за изготвянето и изпълнението на проекти за местно развитие, финансирани от Общността,

AA.  Ъ. като има предвид, че за участието на местните власти в развиващите се страни е необходим процес на приспособяване на стратегиите на сътрудничеството за развитие, които изискват, освен всичко друго, подобрение на достъпа им до информация, на организационните им ресурси и механизми за представителство, както и на възможностите им за диалог и инициатива за политиките на сътрудничество, и участието на национални, регионални и международни органи за диалог и консултации,

Ю.   като има предвид ролята, която може да играят Обединените градове и местни власти за преструктурирането и представянето на нуждите на местните власти в развиващите се страни,

Я.   като има предвид, че въпреки тази експертиза за развитието, ролята на местните власти в развитието досега е подценявана и недостатъчно използвана,

Предоставяне на местните власти на необходимите им ресурси за изпълнение на тяхната роля за постигането на Целите на хилядолетието за развитие

1.  Припомня, че Комисията отдавна се е ангажирала да предостави на местните власти роля на пълноправен партньор в помощта за развитие, като последните й ангажименти са: за държавите от АКТБ, Споразумението от Котону; за всички развиващите се страни, моралната основа на Европейския консенсус за развитие;

2.  Признава, че участието на местните власти в политиките за развитие е жизненоважно за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и осигуряването на добро управление; вярва, че приспособяването на политиките за развитие е важна стъпка към прозрачност и демократизация на помощта за развитие, чрез което въз основа на реалните нужди на бенефициерите могат да се изработят по-ефективни и действащи проекти и програми;

3.  Подчертава важността на партньорствата север-юг и юг-юг между местните власти и представителните им асоциации за укрепването на доброто управление и постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

4.  Призовава Комисията да подкрепи и засили прякото сътрудничество на местните власти в Европа с международните им партньори; приканва, по-специално, към предприемане на стъпки, за да се гарантира последователността, включително и финансова, на мрежите за солидарност, създадени от URB-AL, Asia URBS и други програми, които приключват най-късно през 2007 година, и които са и ангажименти към населението;

5.  Подчертава, че принципите на приспособяване, участие и добро управление изискват подход за множество участници, в който отделните партньори в развитието - трети страни, местни власти или недържавни субекти, да действат така че да се допълват и да бъдат последователни;

6.  Подчертава, че местното самоуправление следва да мобилизира други местни участници (университети, социални субекти, неправителствени организации за развитие, компании, и др.) и да стимулира участието на гражданите в обществения живот;

7.  Призовава местните власти да работят съвместно с международни образувания за осъществяване на мониторинг на промишлеността и селското стопанство, с цел да предотвратяват експлоатацията на детския труд и да осигурят изграждането и поддръжката на подходящи училищни съоръжения с обучени преподаватели, както и безплатен транспорт и храна, така че всички деца да могат посещават училище;

8.  Счита, че е важно обаче да се направи ясно разграничение между специфичната роля на местните власти и ролята на "недържавните субекти" по отношение на сферата им на компетентност, легитимността и демократичния контрол, опита в управлението на местните въпроси и ангажимента при изпълнението на държавните политики;

9.  Приветства политическото признание и конкретните средства, отпуснати на местните власти чрез гореспоменатия Инструмент за сътрудничество за развитие: a) местните власти са включени по-нагоре по вертикалната ос при определянето на стратегиите за сътрудничество на развиващите се страни, изготвянето на географски и тематични програми, както и изпълнението и оценяването им; б) до 15% от тематичната програма "Недържавни субекти и местни власти" могат да бъдат предоставени директно на местните власти; в) местните власти в Европа ще бъдат интегрирани в структурен политически диалог с общностните институции и другите участници в развитието в северните държави;

10.  Призовава Комисията в бъдещите си финансови инструменти за сътрудничество за развитие и бъдещите законодателни текстове, да се позовава на местните власти и представителните им асоциации като на "политически партньори" и да гарантира, че те участват във всички фази на процеса на сътрудничество и имат пряк достъп до общностните финансови средства;

11.  Призовава Комисията да посочва в документите за стратегията на държавата процедурите и механизмите за по-тясно приобщаване на местните власти, представителните им организации и партньорите на гражданското общество във всички фази на процеса на сътрудничество (диалог и формулиране на документите за стратегиите, програмиране, изпълнение, прегледи, оценки), като едновременно с това делегациите на Съюза да бъдат информирани за същите, така че да се гарантира изпълнението им;

12.  Призовава Комисията и Съвета да признаят асоциациите на местните власти от южните страни като ефективни връзки между местните власти от една страна, и правителствата на държавите-членки и ЕС, от друга страна, при определянето на стратегиите и изпълнението на политиките за развитие;

13.  Изразява съжалението си, че до този момент местните власти в развиващите се страни са били включени само в изпълнението на проектите, но не и в изготвянето на политиките за развитие, включително държавите от АКТБ, въпреки изменението на Споразумението от Котону, което поставя политическия диалог с местните власти в центъра на партньорството; следователно ангажира се да извърши подробно политическо проследяване заедно с асоциации на избрани представители за прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, както в ЕС, така и в развиващите се страни, по-специално като прегледа документите за стратегията на държавата, и да информира местните власти за новите възможности за тях, и при практически трудности на местните власти да препрати информацията до Комисията;

14.  Подчертава в тази връзка, че в гореспоменатата уводна бележка на Комисията от 23 декември 1999 г. е било предложено Оперативно ръководство за делегациите за всички развиващи се страни, в което ясно се обяснява как местните власти и недържавните субекти да бъдат включени във всяка една фаза от процеса на сътрудничество, и в което се дават препоръки как децентрализираните участници да бъдат "включени по-нагоре по вертикалната ос на формулирането на политиките и програмирането", и което продължава да бъде полезно ръководство при изпълнението на новите инструменти за развитие;

15.  Приветства факта, че в гореспоменатото съобщение от 25 януари 2006 г., Комисията потвърждава, че местните власти са пълноправни участници в развитието и предлага "да бъдат привлечени недържавни субекти и местни власти в процеса на развитие, включително чрез диалог и финансова подкрепа"; подчертава, че в съответствие с новите разпоредби на Инструмента за сътрудничество за развитие, това ще означава те да бъдат включени при изготвянето на националните стратегии и географски програми, тъй като точно в тях са определени насоките за общностното сътрудничество; изразява съжаление, че в същото съобщение Комисията ограничава възможността за участие на местните власти и го счита за вторично, в съответствие с принципа на субсидиарността, във връзка с географските програми; счита като следствие от това, че сътрудничеството между местните власти и централното правителство ще допринесе за по-ефективно използване на помощта за развитие и ще даде възможност помощта да достигне до тези, които най-много се нуждаят от нея;

16.  Подчертава необходимостта да се установи постоянен диалог и консултации между ЕС и местните власти и представителните им асоциации на всички нива – национално, регионално и глобално – по-специално като бъдат включени като наблюдатели във форумите за диалог между ЕС и партньорските държави, като Съвместната парламентарна асамблея и Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, по същия начин както представителите на недържавните субекти;

17.  Призовава местните власти и представителните им асоциации да могат да се ползват от директно и подходящо финансиране: a) в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие на географски програми, предвид ролята им в местното управление и значението на участието им за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; б) в тематичната програма "Недържавни субекти и местни власти", предвид укрепването на възможността им за диалог и участие в процеса на сътрудничество (организация и представителство, установяване на консултации, диалог и механизми за лобиране) в Европа и развиващите се страни, които се нуждаят от финансова подкрепа, която да съответства по-добре на новите им отговорности;

18.  Призовава в резултат на това Комисията да преразгледа предстоящите инструменти за развитие за 2008/2009 г., с цел:

19.  Подчертава значението на структуриран диалог между европейските местни власти и институциите на Общността, както е определен от Инструмента за сътрудничество за развитие, така че местните власти в Европа да разполагат с рамка, чрез която да си сътрудничат ефективно и да водят диалог с другите институции за развитие и с другите участници;

20.  Приканва Комисията да установи партньорство посредством платформа от асоциации, представляващи местните власти, активни в областта на сътрудничеството, по примера на Конкорд (европейска неправителствена организация - Конфедерация за подпомагане и развитие) за неправителствените организации, да улесни диалога и сътрудничеството с общностните институции, да координира сътрудничеството между местните власти и да съдейства на местните власти да изпълняват политиките си за развитие, и по-специално да засилят капацитета на членовете си;

21.  Призовава Комисията да създаде международен център за наблюдение на местната демокрация и децентрализация, в партньорство с организациите на местните власти, с цел:

22.  Призовава Комисията да насърчава структурните мерки, насочени към стимулирането и подкрепата на децентрализацията и изграждането на капацитет на местно равнище в партньорските държави, както и на по-широка демокрация и гражданско участие;

23.  Предлага да се използват механизми за преразглеждане на стратегиите за сътрудничество, включително на тези от Споразумението от Котону, за да следи постигнатия напредък относно участието на местните власти в процеса на сътрудничество, както и да следи за премахването на законовите, политическите и организационните трудности, които възпрепятстват участието на местните власти в процеса на сътрудничество;

o
o   o

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (3) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. Споразумение, последно изменено с Решение № 1/2006 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО (ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 22) (4) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (5) ОВ L 213, 30.7.1998 г., стр. 6. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 625/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 99, 3.4.2004 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно Гватемала

P6_TA(2007)0084 RC-B6-0101/2007

Европейският парламент,

-   като взе предвид своите предходни резолюции относно Гватемала, и по-специално резолюциите от 18 май 2000 г.(1), 14 юни 2001 г.(2), 11 април 2002 г.(3), 10 април 2003 г.(4), 7 юли 2005 г.(5) и 26 октомври 2006 г. относно съдебното преследване срещу Rios Montt(6),

-   като взе предвид споразумението между правителството на Гватемала и Организацията на обединените нации за създаване на международна комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG) , прието на 12 декември 2006 г.,

-   като взе предвид своят твърд и траен ангажимент да гарантира спазването на мирните споразумения и правата на човека в Гватемала,

-   като взе предвид Политическия диалог и Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и републики Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама, от друга, прието на 15 декември 2003 г.,

-   като взе предвид позицията, изразена от Централноамериканския парламент относно убийствата на трима членове на Централноамериканския парламент,

-   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че на 19 февруари 2007 г. трима членове на Централноамериканския парламент, салвадорците Eduardo D'Aubuisson, William Pichinte и Ramón González Rivas, както и техният шофьор Gerardo Ramírez, бяха брутално убити, докато пътуваха към пленарното заседание на Централноамериканския парламент и техните обгорени и изоставени трупове бяха намерени близо до град Гватемала;

Б.   като има предвид, че предполагаемите извършители на тези престъпления (Luis Arturo Herrera López, José Estuardo López, José Adolfo Gutiérrez и Marvin Escobar Méndez), които са заемали отговорни длъжности в криминалния отдел на Дирекция на полицията на Гватемала, впоследствие убити при все още неизяснени странни обстоятелства в строго охранявания затвор, където са били държани;

В.   като има предвид, че са налице подозрения, че тези убийства съставляват опит да се попречи на разследванията за откриване на подбудителите на убийството на членовете на PARLACEN;

Г.   като има предвид, че телевизионните журналисти, които отразиха убийството на четиримата полицейски служители, са получили заплахи за убийство след излъчването на репортажа им;

Д.   като има предвид, че според експерти по правата на човека всяка година в Гватемала се извършват няколко хиляди убийства, но арести се извършват само в 2% от случаите; като има предвид също и убийствата в началото на 2007 г. на профсъюзни деятели (като Pedro Zamora в Puerto Quetzal), селски водачи и техните семейства, и това че очевидци на разследвани убийства, както и процесуални представители на жертвите на геноцид и представители на различни организации за правата на човека, са станали жертви на заплахи, нахлувания с взлом и обири по домовете;

Е.   като има предвид признанието на вицепрезидента Eduardo Stein за това, колко трудна е борбата с организираната престъпност, когато тя се е загнездила дълбоко в самите публични институции; като има предвид, че този случай подчертава степента на проникване на организираната престъпност в гватемалската полиция, засилващата се атмосфера на безнаказаност и влошаването на обществената сигурност, и това показва необходимостта от поемане на политическа отговорност;

1.  Изцяло осъжда всички извършени убийства и изразява съболезнования на роднините на пострадалите;

2.  Очаква гватемалското правителство да гарантира пълна независимост, свобода и сигурност на гватемалските съдебни органи при разследването на тези престъпления; призовава политическите, съдебните и полицейските органи в Гватемала и Ел Салвадор да оказват пълно сътрудничество при разследването на случаите;

3.  Настоятелно призовава парламента на Гватемала да ратифицира създаването на CICIG;

4.  Призовава Европейския съюз и правителството на Гватемала да свикат консултативната група с държавите донори с оглед оказване на подкрепа за прилагането на CICIG и насърчаване на провеждането на национален диалог срещу безнаказаността;

5.  Настоятелно призовава Парламента на Гватемала да ратифицира Статута на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г. и да адаптира националното законодателство съобразно задълженията, произтичащи от Римския статут и съответното международно право;

6.  Призовава правителството на Гватемала да приеме мерки за защита на представителите на съдебната система, на пострадалите от престъпления срещу човечеството, които търсят справедливост, на активистите в областта на защитата на правата на човека и на свидетелите, които могат да спомогнат за напредването на съдебните процеси;

7.  Приветства въведеното от правителството преструктуриране и прочистване на силите за сигурност;

8.  Изразява подкрепата си за народа и властите на Гватемала в продължаването на усилията им да отстояват принципите на правовата държава и да подпомагат икономическото, социалното и политическото развитие, което ще способства за постигането на мир и национално помирение;

9.  Настоятелно призовава Комисията да засили в стратегията за сътрудничество с Гватемала за периода 2007-2013 г. насърчаването на правовата държава, борбата срещу безнаказаността, пълното зачитане на правата на човека и оказването на подкрепа на правителството на Гватемала при изграждането на капацитет на неговите сили за сигурност на основата на зачитането на човешките права;

10.  Подчертава, че е абсолютно необходимо органите в страната, в която се намира седалището на Централноамериканския парламент, да предприемат мерки за гарантиране на безопасността и физическата неприкосновеност на членовете на Централноамериканския парламент и безопасното провеждане на неговите заседания;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на Гватемала, Ел Салвадор и другите централноамерикански държави и на Централноамериканския парламент.

(1) ОВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 286. (2) ОВ C 53 E, 28.2.2002 г., стр. 403. (3) ОВ C 127 E, 29.5.2003 г., стр. 688. (4) ОВ C 64 E, 12.3.2004 г., стр. 609. (5) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 494. (6) Приети текстове, P6_TA(2006)0466.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно Камбоджа

P6_TA(2007)0085 RC-B6-0102/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид резолюциите си от 13 януари 2005 г.(1), 10 март 2005 г.(2) и 19 януари 2006 г.(3) относно Камбоджа, както и резолюцията си от 1 декември 2005 г. относно положението на правата на човека в Камбоджа, Лаос и Виетнам(4),

–   като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа(5), одобрено на 4 октомври 1999 г.,

–   като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета на 9 декември 1998 г.,

–   като взе предвид Ръководните принципи на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети от Съвета на 14 юни 2004 г.,

–   като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права, подписани на 16 декември 1966 г., по които Камбоджа е страна,

–   като взе предвид Споразумението от 6 юни 2003 г. между Организацията на обединените нации и правителството на Кралство Камбоджа относно съдебното преследване, според камбоджанския закон, на престъпленията, извършени в периода на Демократична Кампучия,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че на 24 февруари 2007 г. Hy Vuthy, председател на Свободния профсъюз на работниците в Кралство Камбоджа (FTUWKC) във фабриката за облекла Suntex, бе застрелян след завършване на нощната смяна във фабриката Suntex в района Dangkao на Пном Пен;

Б.   като има предвид, че Chea Vichea, председател на FTUWKC, бе застрелян на 22 януари 2004 г. и Ros Sovannarith, председател на FTUWKC във фабриката Trinunggal Komara, бе убит на 7 май 2004 г., а други профсъюзни активисти в Камбоджа са били жертва на сериозен тормоз, сплашване и физическо нападение през последната година;

В.   като има предвид, че все още няма яснота относно убийството на Chea Vichea; като има предвид, че на 28 януари 2004 г. Born Sammang и Sok Sam Oeun бяха задържани с обвинение в убийството на Chea Vichea и впоследствие признати за виновни и осъдени на 20 години лишаване от свобода, въпреки липсата на достоверни доказателства срещу тях;

Г.   като има предвид, че Камбоджа е страна по Международния пакт за икономически, социални и културни права и по Международния пакт за граждански и политически права, които предвиждат правото на всеки да основе профсъюз и да се присъедини към профсъюз по свой избор, както и правото на профсъюзите да работят свободно;

Д.   като има предвид, че в Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека е залегнало и "правото на всеки, индивидуално или в съдружие с други, да съдейства активно за защитата и осъществяването на правата на човека" (член 1);

Е.   като изразява сериозно безпокойство, че горепосочените случаи свидетелстват, че все още липсват гаранции за независимостта и безпристрастността на съдебната система или за нейната способност да води процесите срещу лидери на Червените кхмери в специално създадения за целта съд без политическа намеса;

Ж.   като има предвид, че разглеждането на делата от извънредните съдебни състави в съдилищата на Камбоджа (ИСССК) все още не е започнало поради несъгласия между камбоджанските и международните магистрати относно проекта на процедурен правилник на ИСССК;

З.   като изразява тревога относно несигурния правен статут в Камбоджа на бежанците от Виетнам в планинските райони;

1.  Осъжда убийството на Hy Vuthy и други прояви на насилие срещу синдикалисти; призовава настойчиво камбоджанските власти да пристъпят незабавно към безпристрастно и ефикасно разследване на убийствата на Hu Vuthy, Chea Vichea, Ros Savannareth и Yim Ry, като публично оповестят разкритията и изправят виновниците пред съда; призовава властите да преразгледат в кратки срокове делото на Born Sammang и Sok Sam Oeum, като съблюдават международните норми;

2.  Настоява камбоджанското правителство да сложи край на съществуващата атмосфера на безнаказаност и да приложи ефективно закона спрямо лицата, нарушаващи правата на човека и гражданските свободи;

3.  Припомня на камбоджанското правителство, че трябва да изпълни своите задължения и ангажименти по отношение на демократичните принципи и основните права на човека, които се явяват основен елемент от Споразумението за сътрудничество с Европейската общност, както е посочено в член 1 от въпросното споразумение;

4.  Призовава камбоджанските власти да предприемат политически и институционални реформи с оглед изграждане на демократична държава, ръководена от принципа на върховенство на закона и основаваща се на съблюдаването на основните свободи, както и да гарантират спазването на правата на човека и основните свободи при всякакви обстоятелства, в съответствие с международните норми в областта на правата на човека и ратифицираните от Камбоджа международни конвенции;

5.  Приканва настоятелно камбоджанското правителство да разреши на Трибунала за престъпленията на Червените кхмери да започне да функционира в скоро време, в съответствие с международните норми за независимост на съдиите, безпристрастен процес и надлежно съдопроизводство, съгласно постигнатото през м. юни 2003 г. споразумение с ООН;

6.  Подкрепя усилията на комитета за преразглеждане на процесуалния правилник на ИСССК да намали различията по редица въпроси с оглед отбелязване на напредък по отношение на съдебните преследвания и процесите;

7.  Призовава Съвета и Комисията да изразят безпокойството си относно спазването на правата на човека и принципа на правовата държава в Камбоджа при своите контакти с камбоджанското правителство;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството и националната асамблея на Кралство Камбоджа, на Генералния секретар на ООН, Върховния комисар на ООН по правата на човека, Специалния представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на правата на човека в Камбоджа, както и на правителствата на държавите-членки на АСЕАН.

(1) ОВ С 247 Е, 6.10.2005 г., стр. 161. (2) ОВ С 320 Е, 15.12.2005 г., стр. 280. (3) ОВ С 287 Е, 24.11.2006 г., стр. 334. (4) ОВ С 285 Е, 22.11.2006 г., стр. 129. (5) ОВ L 269, 19.10.1999 г., стр. 18.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно Нигерия

P6_TA(2007)0086 B6-0105/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Нигерия,

–   като взе предвид международните конвенции за правата на човека, ратифицирани от Нигерия,

–   като взе предвид член 115 от своя правилник,

А.   като има предвид, че въпреки усилията, положени от нигерийското правителство през последните години да насърчава правата на човека и да сложи край на корупцията, и въпреки постигането на известен напредък по отношение на гражданските и политическите права, редица неотложни основни въпроси относно правата на човека остават да бъдат разгледани; като има предвид,че страната остава белязана от корупция, произволни арести и изтезания, извънсъдебни убийства и политическо насилие;

Б.   като има предвид, че етническото и религиозно разделение, както и широко разпространената бедност, са главните причини за постоянни прояви на насилие между общностите;

В.   като има предвид, че ислямските Шериатски съдилища имат юрисдикция по наказателни дела в 12 от 36-те щата на Нигерия; като има предвид, че тези съдилища продължават да произнасят смъртни присъди, както и присъди за телесни наказания и отрязване на крайници; като има предвид, че макар вече да не се извършват екзекуции и отрязване на крайници, съдебните процеси не отговарят на международните стандарти, например по отношение на правото на обвиняемия на адвокат и информация относно правата му, и проявят тенденция на дискриминация срещу жените;

Г.   като има предвид, че безнаказаността остава по-скоро правило, отколкото изключение, тъй като много малко от извършителите на насилие и на нарушения на правата на човека биват разследвани и предавани на съд, и като има предвид, че такава безнаказаност сама по себе си е една от най-големите пречки пред решаването на проблема с прекратяването на злоупотребите с правата на човека и на насилието;

Д.   като има предвид, че недостатъчният капацитет и липсата на ресурси на нигерийските полицейски сили ограничават възможностите за разследване на престъпления и също така водят до продължителни предварителни задържания на голям брой лица в нарушение на техните права,

Е.   като има предвид, че полицейските сили и силите за сигурност често са замесени в нарушения на правата на човека, в т.ч. извънсъдебни убийства, произволни арести и изтезания;

Ж.   като има предвид, че детският труд и трафикът на деца остават широко разпространени;

З.   като има предвид, че свободата на изразяване остава ограничена посредством продължителните преследвания на журналисти и политически активисти,

И.   като има предвид, че нигерийският парламент понастоящем разглежда проект на закон, озаглавен "Закон за (забрана на) браковете на лица от един и същи пол", който налага петгодишна присъда на лишаване от свобода за всеки, който "осъществява, става свидетел, подпомага или насърчава брачна церемония с лице от същия пол", но също така за всеки, който е замесен публично или лично в положителното представяне или защитаване на връзки с лица от един и същ пол;

Й.   като има предвид, че предишните федерални и национални избори през 1999 г. и 2003 г. не могат да се считат за свободни и справедливи поради широко разпространените измами и насилие;

1.  Призовава нигерийското правителство да предприеме незабавни и ефективни мерки за защита на своите граждани, да сложи край на насилието, широко разпространената корупция и безнаказаност за извършителите на нарушения на правата на човека и активно да насърчава зачитането на правата на човека;

2.  Призовава нигерийското правителство да премахне смъртното наказание и да се намеси в отделни дела на лица, съдени според Шериатското право и осъдени на смърт, отрязване на крайници, бичуване или друго нечовешко или унизително третиране, което е в нарушение на конституцията на Нигерия, както и на международното право за правата на човека;

3.  Приветства многостранното споразумение между 26 западно- и централноафрикански държави срещу трафика на жени и деца, както и други усилия, полагани в тази сфера от нигерийските власти; въпреки това призовава нигерийското правителство да предприеме допълнителни мерки в тази сфера, както и за справянето с експлоатацията на деца чрез детски труд;

4.  Призовава всички заинтересовани страни в предстоящите национални избори през м. април публично да обявят ангажимента си за прекратяване на политическото насилие, убийствата, заплахите и другите злоупотреби с правата на човека, както и безнаказаността за такива престъпления;

5.  Призовава нигерийското правителство да предприеме всички необходими мерки за преодоляване на предизборните тревоги по отношение на ограниченията на независимостта на Независимата национална изборна комисия (INEC), оскърбителното поведение и тормоз от страна на силите за сигурност и всички други пречки пред свободата на изразяване и мнение и други основни изисквания за провеждане на свободни и справедливи избори;

6.  Призовава нигерийския парламент да не приема предложението за "Закон за (забрана на) браковете на лица от един и същи пол" в настоящата му форма, тъй като то съдържа нарушения на основните права на човека на свобода на изразяване и мнение, по-конкретно като предвижда наказание от пет години лишаване от свобода за всеки, който е замесен публично или лично в положителното представяне или защитаване на връзки на лица от един и същи пол;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството и парламента на Нигерия.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2007 г. относно Галина Козлова

P6_TA(2007)0087 RC-B6-0081/2007

Европейският парламент,

–   като взе предвид предходната си резолюция от 12 май 2005 г. относно нарушенията на правата на човека и принципите на демокрацията в Република Марий Ел на Руската федерация(1), другите си резолюции по отношение на Русия, по-специално резолюцията от 13 декември 2006 г. относно срещата на върха ЕС-Русия в Хелзинки от 24 ноември 2006 г.(2) и резолюцията от 25 октомври 2006 г. относно отношенията ЕС - Русия след убийството на руската журналистка Анна Политковская(3) и доклада за отношенията ЕС - Русия, приет на 26 май 2005 г.(4),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руеската федерация, от друга, в сила на 1 декември 1997 г.(5),

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. и по-специално член 10 от нея,

–   като взе предвид Европейската харта за регионалните или малцинствени езици, подписана от Руската федерация на 10 май 2001 г.,

–   като взе предвид Конституцията на Марийската Република (Марий Ел), която признава марийския като един от официалните езици, и Закона по езиковите въпроси от 1995 г., който обявява Марий Ел за мултиетническа република и признава правото на всички граждани, независимо от техния етнически произход, да поддържат и развиват своя роден език и култура,

–   като взе предвид достоверните сведения на руски и международни неправителствени организации за продължаващи нарушения на правата на човека и нередностите в Марий Ел,

–   като взе предвид продължаващите консултации между ЕС и Русия относно правата на човека, малцинствата и основните свободи,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че Галина Козлова, член на управителния съвет на марийската национална организация "Мари Ушем", редактор на литературното списание "Ончико" и съпруга на Владимир Козлов, председател на Всемарийския съвет, е била брутално нападната на 25 януари 2007 г. и е получила наранявания на главата, довели до мозъчно сътресение и остро главоболие, замайване и проблеми със зрението;

Б.   като има предвид, че, по мнението на "Мари Ушем", нападението не би могло да бъде обикновен опит за грабеж;

В.   като има предвид, че нападението срещу г-жа Козлова е поредното от серията нападения срещу активисти и журналисти в Марий Ел, която включва убийството на трима журналисти през 2001 г., нападение срещу Владимир Козлов на 4 февруари 2005 г., както и нападение срещу бившия лидер на марийското национално движение Нина Максимова;

Г.   като има предвид, че през октомври 2006 г. Владимир Козлов бе оптимистично настроен за бъдещето на своята организация, като посочи, че нито един активист на движението за защита на етническите права на марийците не е бил обект на нападение в продължение на повече от година, но че това предполагаемо по-малко враждебно отношение към "Мари Ушем" понастоящем е претърпяло брутален обрат;

Д.   като има предвид, че местното и федералното правителство не успяха да предприемат подходящи мерки, за да изправят извършителите пред съда и да гарантират безопасността на журналистите и свободата на медиите;

Е.   като има предвид, че средствата за масово осведомяване и печатните издания на опозицията са в значителна степен възпрепятствани да работят свободно, така че, например, няколко опозиционни вестника могат да бъдат печатани единствено извън границите на Марий Ел;

Ж.   като има предвид, че лица, които принадлежат към марийското малцинство срещат значителни трудности при получаването на образование на родния си език, тъй като няма средно или висше образование на марийски език;

1.  Решително осъжда нападението срещу Галина Козлова, което до този момент не е било последвано от присъди или дори от арести, както и продължаващия тормоз и нападения срещу активисти, водещи личности в областта на културата и независими журналисти в Марий Ел, и призовава федералните и местните власти да изправят извършителите на тези деяния пред съда и да гарантират зачитането на свободата на словото;

2.  Убеден е, че мултиетническият характер на Руската федерация допринася значително за културното и езиково многообразие в Европа и представлява феномен, с който всички граждани на Руската федерация основателно се гордеят и който трябва да бъде съхранен за благото на всички европейци;

3.  Призовава за бързо, цялостно и независимо разследване от страна на федералните и местните съдебни власти на нападението срещу г-жа Козлова и други сходни инциденти,

4.  Призовава правителството на Марий Ел да прекрати незабавно разчистването на сметки и сплашването на политическа основа, насочено към опозиционно настроени държавни служители, и да се въздържа от необосновано политическо вмешателство в дейността на образователните и културните институции;

5.  Призовава местните и федералните власти да зачитат задълженията, поети в рамките на международното право, и да предприемат необходимите стъпки за улесняване на практическото приложение на разпоредбите на федералната конституция и другите законодателни актове, свързани със съхранението и развитието на малцинствените езици и култури, като се отделя особено внимание на предоставянето на качествено образование на роден език за всеки гражданин на всички образователни нива, като по този начин се гарантира, че марийският и руският език съжителстват при равни условия на територията на Марий Ел;

6.  Призовава Комисията да повдигне въпроса за угро-финските малцинства в Русия и да изрази своята загриженост във връзка със ситуацията в Марий Ел по време на редовните срещи в рамките на диалога ЕС-Русия в областта на правата на човека и на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Русия;

7.  Призовава Комисията да включи програми, насочени към угро-финските и други малцинства, в рамките на сътрудничеството ЕС-Русия в областта на културата и образованието;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на Руската федерация и на Република Марий Ел.

(1) ОВ С 92 Е, 20.4.2006 г., стр. 409. (2) Приети текстове, Р6_ТА(2006)0566. (3) Приети текстове, P6_TA(2006)0448. (4) ОВ C 117 E, 18.5.2006 г., стр. 235. (5) ОВ L 327, 28.11.1997 г., стр. 1.