Европейският парламент,

–   като взе предвид забраната да се хранят преживните животни с рибни брашна, наложена от Комисията през 2001 г., предпазната мярка, въведена с Решение на Съвета 2000/766/ЕО от 4 декември 2000 г. относно някои защитни мерки по отношение на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и използването на животински протеини в храните(1), по-късно консолидирано с Регламент (ЕО) № 1234/2003 от 10 юли 2003 г.(2) за изменение на приложения І, ІV и ХІ към Регламент (ЕО) № 999/2001 по отношение трансмисивните спонгиформни енцефалопатии, уреждащо условията при които държавите-членки могат да разрешат използването на рибни брашна в храните на непреживните животни (Приложение IVкъм Регламент (ЕО) № 999/2001 изменен съответно),

–   като взе предвид работния документ на Генералната дирекция за изследвания на Европейския парламент от 2004 г., озаглавена "Ролята на промишлеността на рибно брашно и рибно масло в общата политика в областта на рибарството",

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии(ТСЕ)(3) съответно изменен, в частност с Регламент (ЕО) № 1923/2006 от 18 декември 2006 г.(4) и Регламент (ЕО)№ 1292/2005 от 5 август 2005 г. на Комисията за изменение на приложение IV към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на храненето на животните(5) , приет от Комисията вследствие на разработването на валиден метод (вж. Директива 2003/126/EО на Комисията от 23 декември 2003 г. относно аналитичния метод за определяне на съставките от животински произход за официалния контрол на храните за животни(6)), който позволява откриването на брашно от месо и кости на бозайници в храната за животни, дори когато в същата храна има рибно брашно и като признава, че основанието на забраната да се хранят преживните животни с храни, съдържащи рибно брашно, следователно вече не е валидна и че тази забрана трябва да бъде премахната,

–   като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2004 г. относно проекта за горепосочения регламент на Комисията(7), като призовава за оттеглянето му и като е на мнение, че храненето на преживни животни с храни, съдържащи рибно брашно не съответства на задължението, наложено на Общността да защитава здравето на своите граждани,

–   като взе предвид максималните позволени нива на съдържание на нежелани вещества в храните за животни, установени в Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. относно нежеланите вещества в храните за животни(8), изменена през 2003 г., така че да включи диоксини, с Директива 2003/57/EО на Комисията от 17 юни 2003 г.(9) и изменена впоследствие с Директива 2003/100/EО на Комисията от 31 октомври 2003 г.(10),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно подобряване на мониторинга върху промишления риболов в ЕС (COM(2004)0167), който цели да установи прозрачен и ефективен контрол върху промишления риболов в Общността,

–   като взе предвид своята позиция от 17 май 2006 г. относно правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии(11),

–   като взе предвид отговорите, дадени от Европейския орган по безопасност на храните на въпросите, поставени от Европейския парламент на 26 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство (A6-0155/2005),

А.   като има предвид, че за стабилността на промишлеността на рибното брашно и рибното масло, е необходимо да се решават по последователен начин понякога възникващите въпроси, свързани с етиката, устойчивостта, токсините, тежките метали и замърсителите;

Б.   като има предвид, че няма научни доказателства, че използването на рибни продукти в храни за животни би могло да предаде спонгиформните енцефалопатии по говедата или ТСЕ; като има предвид, че строги регулаторни проверки, съвместно с обширни инвестиции от страна на промишлеността, гарантираха безопасността на хранителната верига от замърсяване с диоксини и подобни на диоксини полихлорирани бифенили (PCB);

В.   като има предвид, че поради подобрените официални методи не съществува риск да се обърка присъствието на брашно от месо и кости на бозайници с рибно брашно;

Г.   като има предвид, че рибното брашно е богато на основните аминокиселини под формата на протеини и, че рибното масло и брашно са богати на мастни киселини, които допринасят за здравето и благосъстоянието както на хората, така и на животните;

Д.   като има предвид, че докато съществуват различни становища относно последствията на промишления риболов и не трябва да има твърде голяма зависимост от отделни източници на информация, резултатите от проучването на Международния съвет за изследване на морето (ICES) от 2004 г. подсказаха, че въздействието на промишления риболов върху морските екосистеми е относително малко, в сравнение с последствията на риболова за консумация от човека;

Е.   като има предвид че, независимо от това, следва да продължат изследванията върху последствията на промишления риболов върху морските екосистеми и по-широката околна среда;

Ж.   като има предвид, че всички страни и региони, снабдяващи ЕС с рибно брашно, подкрепят и прилагат ръководните насоки на Организацията към ООН по прехраната и земеделието (FAO) за отговорните рибни стопанства;

З.   като има предвид, че работният документ на ГД "Изследвания" от 2004 г. твърди, че във водите на ЕС повечето видове, за които има данни, се считат в рамките на безопасни биологични предели;

И.   като има предвид, че промишлеността на рибното брашно и рибното масло е от световно значение, като осигурява пряка заетост на около 2 222 души и непряка заетост на още 30 000 души в Европа, както и на повече от 100 000 души в Перу, който е най-големият производител и износител на рибно брашно;

Й.   като има предвид, че рибното брашно и рибното масло са от съществено значение като основни хранителни запаси за рибата в рибните стопанства в напъпващия отрасъл на аквакултурата в ЕС;

1.  Признава, че Комисията понастоящем прилага принципа за определяне на ОДУ (общ допустим улов) и квоти, съгласно определени научни критерии и счита, че използването на вече разтоварената риба е въпрос от икономическо естество, а не въпрос на съхранение;

2.  Приветства горепосоченото съобщение на Комисията относно подобряването на мониторинга върху промишления риболов в ЕС;

3.  Подчертава значението да се продължават изследванията относно въздействието на промишлените рибни стопанства и последствията от тях върху други рибни стопанства, както и върху широката морска среда, с оглед на задържане на всички риболовни дейности на устойчиво равнище и възнаграждаване на рибарите, които използват най-благоприятните за околната среда техники;

4.  Призовава Комисията да увеличи научните изследвания относно северния путас, с цел да се получат подобрени съвети и управление в близко бъдеще;

5.  Подчертава проблема, свързан с отпадъците от морските рибни стопанства, при положение че предполага, че има повече от 1 милион тона отпадъци от европейски рибни стопанства годишно;

6.  Призовава Комисията да проведе изследвания и/или пилотни проекти, за да изследва настоящата ситуация относно отпадъците и възможността за тяхното използване от промишления риболовен отрасъл, така че в никакви обстоятелства това да не може да доведе до прекомерна експлоатация на ресурсите;

7.  Предлага използването на отпадъците от промишлеността на рибното брашно и рибното масло да бъде разгледано от Комисията в близко сътрудничество с комисията по рибното стопанство на Европейския парламент, предвид бързото разширяване на аквакултурния отрасъл в ЕС;

8.  Подчертава, че действащите в ЕС проверки, с цел ограничаване на присъствието на нежелание вещества и замърсители в храната за животни, гарантират че нивата в рибното брашно и масло остават в добри граници и приветства инвестицията от 25 милиона EUR, извършена от промишлеността на рибното брашно и масло в Дания и Обединеното кралство, чиято цел е да се унищожат диоксините и подобните на диоксини PCB и осигуряването на безопасни и здравословни продукти; призовава Комисията и държавите-членки да следят отблизо прилагането на съществуващия контрол;

9.  Отбелязва с одобрение, че тази инвестиция от страна на промишлеността е била предприета доброволно, въпреки неприемането от ЕС на принципа "замърсителят плаща";

10.  Подчертава необходимостта от прилагане от страна на индустрията на принципа ALARA (колкото е най-ниското разумно достижимо) винаги, когато се работи с диоксини и подобни на диоксини PCB;

11.  Приканва към научен анализ за определяне на приемливите пределни стойности на диоксини в рибно брашно, използвано за хранене на свине и домашни птици;

12.  Подчертава, че няма научни доказателства в подкрепа на пълната забрана за използване на рибно брашно в храни за животни въз основа на това, че то може да пренася спонгиформните енцефалопатии по говедата или ТСЕ;

13.  Отбелязва, че Регламент (EО) № 1923/2006 забранява храненето с животински протеин на преживни животни, но дава възможност на Комисията да предоставя дерогации за храненето на млади преживни животни с рибно брашно, при условие, че тези дерогации се основават на научна оценка на хранителните нужди на младите преживни животни, и преди предоставянето им бъде извършена оценка на аспектите, свързани с контрола;

14.  Припомня горепосочената си позиция, приета на 17 май 2006 г., която предвижда, във връзка с член 7 от този регламент, дерогация, позволяваща, при определени обстоятелства, храненето на млади преживни животни с рибни протеини;

15.  Призовава Комисията и Съвета да вдигнат забраната за хранене на преживните животни с храни, съдържащи рибно брашно и рибно масло;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 306, 7.12.2000 г., стр. 32. (2) ОВ L 173, 11.7.2003 г., стр. 6. (3) ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 722/2007 (ОВ L 164, 26.6.2007 г., стр. 7). (4) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 1. (5) ОВ L 205, 6.8.2005 г., стр. 3. (6) ОВ L 339, 24.12.2003 г., стр. 78. (7) ОВ C 174 E, 14.7.2005 г., стр. 178. (8) ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 2006/77/ЕО (ОВ L 271, 30.9.2006 г., стр. 53). (9) ОВ L 151, 19.6.2003 г., стр. 38. (10) ОВ L 285, 1.11.2003 г., стр. 33. (11) OВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 219.