Показалец 
Приети текстове
Сряда, 25 април 2007 г. - Страсбург
Предаване на данни от националните счетоводни сметки ***I
 Mногостранно споразумение относно създаването на общоевропейско авиационно пространство *
 Адаптиране на разпоредбите относно Съда на Европейските общности в областите, включени в дял IV на част трета от Договора за създаване на Европейската общност *
 Рамково споразумение за многостранна ядрена програма, съобразена с опазването на околната среда в Руската федерация *
 Общи правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 ***II
 Оценка и управление на риска от наводнения ***II
 Лекарствените продукти за съвременно лечение ***I
 Наказателни мерки, предназначени да гарантират упражняването на правата върху интелектуална собственост ***I
 Изменение на Директива 2002/59/ЕО относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация ***I
 Разследване на произшествия в областта на морския транспорт ***I
 Отговорността на превозвачите на пътници по море и вътрешни водни пътища в случай на аварии ***I
 Контрол от държавата на пристанището ***I
 Общи правила и стандарти за организациите, извършващи проверки и прегледи на кораби, и за съответните дейности на морските администрации ***I
 Създаване на временна комисия по изменение на климата
 Зелена книга относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО
 Многостранно споразумение за създаване на общо европейско въздушно пространство (ЕСАА)
 Тематична стратегия за устойчиво използване на природни ресурси
 Трансатлантически отношения
 Доклад за напредъка на Хърватия - 2006 г.

Предаване на данни от националните счетоводни сметки ***I
PDF 276kWORD 82k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета по отношение на предаването на данни от националните счетоводни сметки (COM(2005)0653 – C6-0438/2005 – 2005/0253(COD))
P6_TA(2007)0138A6-0122/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2005)0653)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 285, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0438/2005),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0122/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Призовава Съвета и Комисията да се ангажират в процеса на прилагане на настоящия изменен регламент с оглед незабавно да се продължи усъвършенстването на набора от съпоставими и подробни национални счетоводни сметки в областта на политиките по здравеопазване, образование и социалната политика, като важна статистическа база за оценка на структурната и макроикономическа политика в рамките на Лисабонската стратегия;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета по отношение на предаването на данни от националните счетоводни сметки

P6_TC1-COD(2005)0253


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/47/ЕО.)

(1) Все още непубликувано в ОВ.


Mногостранно споразумение относно създаването на общоевропейско авиационно пространство *
PDF 267kWORD 34k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването на многостранно споразумение между Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Европейската общност, Република Исландия, Бивша югославска република Македония, Кралство Норвегия, Сърбия и Черна гора, Румъния и Мисията на ООН за временно управление в Косово относно създаването на общо европейско авиационно пространство (ЕСАА) (COM(2006)0113 – C6-0218/2006 – 2006/0036(CNS))
P6_TA(2007)0139A6-0060/2007

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2006)0113)(1),

–   като взе предвид член 80, параграф 2, във връзка с член 300, параграф 2, алинея първа, първо изречение и член 300, параграф 4 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея първа от Договора за ЕО, съобразно който Съветът се е допитал до него (C6-0218/2006),

–   като взе предвид член 51 и член 83, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0060/2007),

1.  Одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Република Исландия, Бивша югославска република Македония, Република Черна гора, Кралство Норвегия, Република Сърбия, Румъния и Мисията на ООН за временно управление в Косово.

(1) Все още непубликувано в ОВ.


Адаптиране на разпоредбите относно Съда на Европейските общности в областите, включени в дял IV на част трета от Договора за създаване на Европейската общност *
PDF 266kWORD 32k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно проекта за решение на Съвета за адаптиране на разпоредбите относно Съда в областите, включени в дял IV на част трета от Договора за създаване на Европейската общност (COM(2006)0346 – C6-0304/2006 – 2006/0808(CNS))
P6_TA(2007)0140A6-0082/2007

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекта за решение на Съвета, приложен към съобщението на Комисията (COM(2006)0346 - C6-0304/2006),

–   като взе предвид член 67, параграф 2, второ тире от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента,

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0082/2007),

1.  Одобрява проекта за решение на Съвета;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се разграничи от текста, одобрен от Парламента, да уведоми последния за това;

3.  Призовава за откриване на процедурата на съгласуване съгласно общата декларация от 4 март 1975 г., в случай че Съветът възнамерява да се разграничи от текста, одобрен от Парламента;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в проекта за решение;

5.  Призовава Съвета да ускори задействането на пасажната клауза ("passerelle clause") с цел премахване на ограниченията на правомощията на Съда във връзка с дял IV от Договора, като отбелязва, че той вече е призовал Съвета да премахне тези ограничения;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.


Рамково споразумение за многостранна ядрена програма, съобразена с опазването на околната среда в Руската федерация *
PDF 261kWORD 33k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейската общност на рамково споразумение за многостранна ядрена програма, съобразена с опазването на околната среда в Руската федерация и на протокол за искове, съдебни производства и обезщетяване към рамковото споразумение за многостранна ядрена програма, съобразена с опазването на околната среда в Руската федерация (COM(2006)0665 – C6-0475/2006 – 2006/0227(CNS))
P6_TA(2007)0141A6-0126/2007

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2006)0665)(1),

–   като взе предвид член 181а и член 300, параграф 2, алинея първа от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 300, параграф 3, алинея първа от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е допитал до него (C6-0475/2006),

–   като взе предвид член 51 и член 83, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0126/2007),

1.  Одобрява сключването на рамковото споразумение и протокола към него;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Норвегия и Русия.

(1) Все още непубликувано в ОВ.


Общи правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 ***II
PDF 511kWORD 159k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно общата позиция на Съвета за приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета за общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (14039/1/2006 – C6-0041/2007 – 2005/0191(COD))
P6_TA(2007)0142A6-0134/2007

(Процедура по вземане на съвместно решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (14039/1/2006 – C6-0041/2007),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(1) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0429)(2),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0134/2007),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и на Съвета за общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002

P6_TC2-COD(2005)0191


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2, от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет(3),

след консултиране с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  За да се защитят лицата и стоките в рамките на Европейския съюз, актове на незаконна намеса в гражданско въздухоплавателно средство, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване, следва да се предотвратят чрез установяване на общи правила за защита на сигурността в гражданското въздухоплаване. Тази цел следва да бъде постигната чрез определянето на общи правила и общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването, както и на механизми за контрол на спазването им.

(2)  Желателно е, в интерес на общата сигурност на гражданското въздухоплаване, да се създаде основа за обща интерпретация на Приложение 17 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г., утвърждаващ общи правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване(5) бе приет в резултат на събитията от 11 септември 2001 г. в Съединените щати.

(4)  Съдържанието на Регламент (ЕО) № 2320/2002 следва да бъде преразгледано в светлината на придобития опит, и самият Регламент следва да бъде отменен и заменен от настоящия регламент, като се търси опростяване, хармонизиране и изясняване на съществуващите правила и подобряване на равнищата на сигурност.

(5)  Като се има предвид необходимостта от повече гъвкавост при приемане на мерки и процедури за сигурност, които да отговарят на преценките за нарастването на риска, и за да стане възможно въвеждането на нови технологии, настоящият Регламент следва да изложи основните принципи на това, което трябва да се направи, за да се опази гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, без да навлиза в технически и процедурни подробности за начина на тяхното осъществяване.

(6)  Настоящият регламент следва да се прилага спрямо обслужващи гражданското въздухоплаване летища, разположени на територията на дадена държава-членка, спрямо оператори, предоставящи услуги в такива летища, и спрямо субекти, предоставящи стоки и/или услуги в или посредством такива летища.

(7)  Без да се засяга Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства (Токио, 1963 г.), Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети (Хага, 1970 г.) и Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на гражданското въздухоплаване (Монреал, 1971 г.), настоящият Регламент следва също така да урежда мерките за сигурност, които да се прилагат на борда на въздухоплавателните средства или по време на полет от въздушните превозвачи на Общността.

(8)  Всяка държава-членка може да реши за себе си дали да разположи служители по сигурността по време на полет във въздухоплавателните средства, регистрирани в тази държава-членка, и във въздухоплавателните средства на въздушните превозвачи, лицензирани от тази държава-членка.

(9)  Различните видове гражданско въздухоплаване не носят непременно едно и също равнище на заплаха. При определяне на общи основни стандарти за сигурност във въздухоплаването следва да се вземат предвид размерът на въздухоплавателното средство, естеството на дейността и/или честотата на дейностите в летищата с оглед допускане на изключения.

(10)  На държавите-членки следва също така да бъде позволено, на основата на оценка на риска, да прилагат по-строги мерки от тези, предвидени в настоящия регламент. Независимо от това, следва да се разграничават общите основни стандарти и по-строгите мерки и трябва да се прави подобно разграничаване при тяхното финансиране.

(11)  Третите страни могат да изискват прилагането на мерки, различни от предвидените в настоящия регламент, по отношение на полетите от летище в някоя държава-членка до или над въпросната трета страна. Все пак, без да се засягат каквито и да е двустранни споразумения, по които Общността е страна, следва Комисията да има възможност да разглежда мерките, изисквани от третата страна, и да решава дали дадена държава-членка, оператор или друг субект може да продължава да прилага необходимите мерки.

(12)  Въпреки че в рамките на една държава-членка може да съществуват два или повече органа или субекти, които се занимават със сигурността на въздухоплаването, всяка държава-членка следва да определи един от тях, който да отговаря за координирането и контрола върху прилагането на стандартите за сигурност..

(13)  За да се определят отговорностите за прилагане на общи основни стандарти и за да се опише какви мерки се изискват от операторите и другите субекти за тази цел, всяка държава-членка следва да разработи Национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. Освен това, всеки летищен оператор, въздушен превозвач и субект, прилагащ стандарти за сигурност на въздухоплаването, следва да разработи, прилага и поддържа програма за сигурност с оглед спазването както на настоящия регламент, така и на всяка съществуваща национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

(14)  За проследяване на спазването на настоящия регламент и националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, всяка държава-членка следва да разработи и осигури прилагането на национална програма за проверка на равнището на сигурността на гражданското въздухоплаване.

(15)  За проследяване на прилагането на настоящия регламент от държавите-членки, и също така за да се направят препоръки за подобряване сигурността на въздухоплаването, Комисията следва да провежда проверки, включително и необявени предварително.

(16)  В контекста на предстоящото разширяване на нейните правомощия, Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването трябва постепенно да се включи в проверката на съответствието с общите разпоредби относно сигурността на гражданското въздухоплаване.

(17)  Изпълнителните актове, определящи общи мерки и процедури за прилагане на общи основни стандарти и съдържащи поверителна информация за сигурността, заедно с докладите от проверките на Комисията и отговорите от съответните власти, следва да се считат за "Класифицирана информация на ЕС", по смисъла на Решение на Комисията 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом от 29 ноември 2001 г., за изменение на вътрешния &igravecy; процедурен правилник(6). Тези документи не следва да бъдат публикувани; те следва само да бъдат поставени на разположение на онези оператори и субекти, които имат законен интерес.

(18)  Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., с което се установяват редът и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(7).

(19)  По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за определяне на условията, при които се приемат мерките, посочени в член 4, параграф 5 и член 13, параграф 2. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, или да го допълнят с прибавянето на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с регулаторната процедура и контрола, предвиден по член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(20)  За да се позволи освобождаването от проверка при пристигане с полет от трета страна на трансферни пътници и претоварван багаж, известно като "сигурност на едно гише", както и за да се позволи на пътници, пристигащи с подобен полет, да се смесят с проверените заминаващи пътници, е целесъобразно да се насърчи сключването на споразумения между Общността и трети страни, с които се признава, че стандартите за сигурност, приложени в третата страна, са равностойни на тези на Общността.

(21)  Следва да се изведе на преден план целта за "едноетапна проверка" за всички полети в рамките на Европейския съюз .

(22)  Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата за безопасност на въздухоплаването, включително тези, които се отнасят до транспортирането на опасни стоки.

(23)  Трябва да се предвидят санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

(24)  Министерското изявление относно летището в Гибралтар, договорено в Кордова на 18 септември 2006 г. по време на първата министерска среща на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация за летище Гибралтар, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и цялостното &igravecy; спазване ще се счита за спазване на декларацията от 1987 г.

(25)  Следва да се обмисли създаването на механизъм за солидарност, чрез който да се предоставя помощ вследствие на терористични действия с голямо отражение в областта на транспорта.

(26)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса и предоставяне на основа за обща интерпретация на Приложение 17 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване от Чикаго, не могат да бъдат изцяло постигнати от държавите-членки и следователно, поради обхвата и въздействието на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, формулиран в този член, настоящият регламент не предвижда повече от необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цели

1.  Настоящият регламент определя общи правила за защита на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават неговата сигурност.

Той също така предоставя основа за общо тълкуване на Приложение 17 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго.

2.  Средствата за постигане на целите, изложени в параграфи 1 и 2, са:

   а) определяне на общи правила и общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването;
   б) механизми за контрол на спазването им.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за:

   а) всички летища или части от летища, обслужващи гражданското въздухоплаване, разположени на територията на държава-членка;
   б) всички оператори, включително въздушни превозвачи, които предоставят услуги в летищата, упоменати в буква а);
   в) всички субекти, прилагащи стандарти за сигурност на въздухоплаването, които оперират от помещения, разположени в или извън помещенията на летището, и предоставят стоки и/или услуги в или посредством летищата, посочени в буква а).

2.  Подразбира се, че прилагането на настоящия регламент за летище Гибралтар няма да засегне съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитет над територията, на която е разположено летището.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент:

   1) "гражданско въздухоплаване" означава всяка транспортна въздухоплавателна операция, от търговско и нетърговско естество, както и операции по график или не по график, но с изключение на операциите, извършени от държавните въздухоплавателни средства, упоменати в член 3 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго;
   2) "сигурност на въздухоплаването" означава комбинацията от мерки и човешки и материални ресурси, предназначени да защитят гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване;
   3) "летище" означава всяка земна (или водна) площ, специално пригодена за число помощно оборудване, необходимо за тези операции, поради изискванията за движението на въздухоплавателни средства и обслужването, в това число помощни съоръжения, необходими за осъществяването на търговски въздушни услуги;
   4) "оператор" означава лице, организация или предприятие ангажирано, или предлагащо да се ангажира, с въздушно-транспортна операция;
   5) "въздушен превозвач" означава въздушнотранспортно предприятие, притежаващо валиден лиценз за дейност или еквивалент на такъв;
   6) "въздушен превозвач на Общността" означава въздушен превозвач с валиден лиценз за осъществяване на дейност, който му е издаден от държава-членка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи(8);
   7) "субект" означава лице, организация или предприятие, различно от оператор;
   8) "забранени предмети" означава оръжия, експлозиви или други опасни устройства, предмети или вещества, които могат да бъдат използвани за извършване на акт на незаконна намеса, който застрашава сигурността;
   9) "проверка" означава прилагане на технически или други средства, предназначени да идентифицират и/или откриват забранени предмети;
   10) "контрол по сигурността" означава прилагането на средства, с които може да се предотврати въвеждането на забранени предмети;
   11) "контрол на достъпа" означава прилагането на средства, с които може да бъде предотвратен достъпът на лица или превозни средства, които нямат разрешение за такъв;
   12) "съоръжение за излитане и кацане" означава зоната за придвижване на летището, прилежащите терени и сгради или части от тях, достъпът до които е ограничен;
   13) "охраняеми граници" означава онези части от летището, прилежащите терени и сгради или части от тях, които не са част от съоръжението за излитане и кацане;
   14) "зона с ограничен достъп" е зоната откъм съоръжението за излитане и кацане на летището, където, освен ограничаване на достъпа, се прилагат и се прилага контрол на достъпа;
   15) "демаркирана зона" означава зона, която не е достъпна за широката публика и е отделена от зоните за сигурност, или, ако самата демаркирана зона е и зона за сигурност, от другите зони за сигурност на летището;
   16) "цялостна проверка" означава подлежаща на удостоверяване проверка на самоличността и миналото на дадено лице, включително съдебното му досие и данни от разузнавателна информация;
   17) "трансферни пътници, багаж, товар или поща" означава пътници, багаж, товар или поща, заминаващи с въздухоплавателно средство, различно от това с което са пристигнали;
   18) "транзитни пътници, багаж, товар или поща" означава пътници, багаж, товар или поща, заминаващи със същото въздухоплавателно средство с което са пристигнали с полет с един и същ номер на полета;
   19) "потенциален нарушител" означава пътник, който или бива депортиран, или е лице, считано за неподлежащо на достъп по причини, отнасящи се до имиграцията, или е лице задържано въз основа на законно разпореждане;
   20) "ръчен багаж" означава багаж, предназначен за пренос в салона за пътници на въздухоплавателното средство;
   21) "регистриран багаж" означава багаж, предназначен за пренос в багажното помещение на въздухоплавателното средство;
   22) "придружен регистриран багаж" означава багаж, превозван във въздухоплавателното средство, който е регистриран за полет от пътник, пътуващ на борда на същото въздухоплавателно средство;
   23) "поща на въздушен превозвач" означава поща, източникът и дестинацията на която са въздушни превозвачи;
   24) "материали на въздушен превозвач" означава материали, източникът и дестинацията на които са въздушни превозвачи или се ползват от такъв;
   25) "поща" означава писма, пакети, пратки на кореспонденция и други артикули, предназначени за доставка в дружествата за предоставяне на пощенски услуги, които отговарят за тяхното доставяне, съгласно разпоредбите на Всемирния пощенски съюз (ВПС);
   26) "товар" означава всякаква собственост, предназначена за пренасяне на въздухоплавателно средство, различна от багаж, поща, поща на въздушния превозвач, материали на въздушния превозвач и продоволствия за полета;
   27) "регулиран агент" означава въздушен превозвач, агент, товародател или друг субект, който осигурява контрола на сигурността по отношение на товара или пощата, в съответствие с настоящия регламент;
   28) "познат изпращач" означава изпращач, който предоставя товар или поща, и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, които са достатъчни за допускане на товара или пощата за пренасяне от всякакво въздухоплавателно средство;
   29) "регистриран изпращач" означава изпращач, който предоставя товар или поща, и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, които са достатъчни за допускане на товара до товарни въздухоплавателни средства и въздухоплавателни средства, които превозват единствено поща;
   30) "проверка за сигурност на въздухоплавателното средство" означава проверка на тези от вътрешните части на въздухоплавателното средство, до които е възможно да са имали достъп пътници, както и проверка на багажното отделение, за евентуално откриване на забранени предмети и незаконна намеса, които застрашават сигурността на въздухоплавателното средство;
   31) "претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство" означава оглед на вътрешните и външните достъпни части на въздухоплавателното средство с цел откриване на забранени предмети и незаконна намеса, които застрашават сигурността на въздухоплавателното средство;
   32) "служител по сигурността на полета" означава лице, наето от дадена държава-членка да пътува на въздухоплавателното средство на лицензиран от нея въздушен превозвач, с цел защита на това средство и неговите пътници от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на полета.

Член 4

Общи основни стандарти

1.  Общите основни стандарти за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават неговата сигурност, са изложени в Приложението.

2.  Държавите-членки и ползвателите си поделят разходите по прилагане на общите основни стандарти за справяне с актовете на незаконна намеса. За да се избегне нарушаване на конкуренцията между държавите-членки и летищата, въздушните превозвачи и други засегнати субекти в рамките на Общността, както и между държавите-членки и трети страни, Комисията ще внесе възможно най-скоро предложение за въвеждане на еднакви договорености за финансиране на тези мерки за сигурност.

3.  Подробните мерки за въвеждането на общите основни стандарти, упоменати в параграф 1, се определят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

Тези мерки се отнасят по-специално до:

   а) методите на проверка, контрол на достъпа и други видове контрол за сигурност;
   б) методите за извършване на проверки за сигурност и за претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство;
   в) забранените предмети;
   г) работните критерии и проверките за приемане на оборудването;
   д) изискванията за подбор и обучение на персонала;
   е) определянето на критичните части на зоните с ограничен достъп;
   ж) задълженията и процедурите за утвърждаване на пълноправните пълномощници, познатите изпращачи и регистрираните изпращачи;
   з) категориите лица, стоки и въздухоплавателни средства, които поради обективни причини подлежат на специални процедури за сигурност или се освобождават от проверка, контрол на достъпа или други видове контрол за сигурност;
   и) проверки на личното досие.

4.  Срокът на действие на подробно описаните мерки по прилагане на общите основни стандарти изтича шест месеца след тяхното влизане в сила. Подробно описаните мерки могат да се запазят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, но единствено след цялостна преоценка на рисковете за сигурността и след цялостна оценка на разходите и оперативните последици, свързани с тези мерки.

5.  Комисията установява в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3, критерии, които да разрешат на държавите-членки да допускат изключения от общите основни стандарти, посочени в параграф 1, и да приемат мерки за сигурност, осигуряващи адекватно равнище на защита в летищата, или демаркираните зони от тях, въз основа на оценка на местния риск. Такива алтернативни мерки се мотивират от съображения, отнасящи се до размера на въздухоплавателното средство, естеството на операцията и/или честотата на операциите в съответните летища.

6.  Държавите-членки гарантират прилагането на общите основни стандарти, посочени в параграф 1.

7.  Всяка една от подробно описаните мерки и процедури по прилагане на общите основни стандарти, съгласно параграф 1, се определят на база на оценка на риска и оценка на въздействието. Оценката включва прогнозна стойност на предвидените разходи.

8.  Държавите-членки информират Комисията за мерките по параграф 3, чиито финансови и други разходи при прилагане на мярката, са несъразмерни с евентуалната добавена сигурност вследствие на мярката. В подобни случаи Комисията позволява на държавите-членки да ползват дерогация от общите основни стандарти в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3.

Член 5

Прозрачност на ценообразуването

Когато летищните разходи и разходите по сигурността на борда на самолета са включени в цената на самолетния билет, тези разходи се посочват отделно на билета или се посочват по друг начин на пътника.

Член 6

Целево предназначение на таксите и удръжките, свързани със сигурността

Таксите и удръжките, свързани със сигурността, независимо дали се събират от държавите-членки или от въздушните превозвачи или субекти, са прозрачни и се използват изключително за покриване на разходите по летищната сигурност и сигурността на борда на въздухоплавателното средство и не може да надвишават разходите по прилагане на общите основни стандарти, посочени в член 4.

Член 7

Действия, които трябва да се предприемат в случай на нарушаване на сигурността

Ако имат причини да вярват, че равнището на сигурност е застрашено поради нарушаване на изискванията за сигурност, държавите-членки гарантират предприемането на подходящи и незабавни действия за отстраняване на нарушенията и гарантиране постоянна сигурност на гражданското въздухоплаване.

Член 8

По-строги мерки, прилагани от държавите-членки

1.  Държавите-членки могат да прилагат по-строги мерки от общите основни стандарти, посочени в член 4. При това, те действат на основата на оценка на риска и в съответствие с общностното право. По-строгите мерки са подходящи, обективни, недискриминационни и пропорционални на риска заради който са предприети.

2.  Комисията може да прегледа прилагането на параграф 1 и, след консултация с комитета, посочен в член 19, да реши дали се разрешава на държавата-членка да продължи да прилага мерките.

Комисията съобщава своето решение на Съвета и на държавите-членки.

В рамките на един месец след съобщаване на решението от Комисията, държавата-членка може да отнесе решението до Съвета. Съветът може, в тримесечен период, да вземе решение, различно от това, с квалифицирано мнозинство.

3.  Параграф 2 не се прилага, ако по-строгите мерки са ограничени до даден полет на определена дата.

4.  Държавите-членки поемат разходите по прилагане на по-строгите мерки, посочени в параграф 1.

Член 9

Мерки за сигурност, изисквани от трети страни

1.  Без да се засягат двустранните споразумения, по които Общността е страна, държавите-членки нотифицират Комисията за мерките, изисквани от трета страна, ако те се различават от общите основни стандарти, упоменати в член 4, по отношение на полетите от някое летище в дадена държава-членка до, или през, тази трета страна.

2.  Комисията си сътрудничи с Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) в областите, които са попадат в приложното поле на настоящия регламент. С цел улесняване на подобно сътрудничество, Комисията е оправомощена да сключва споразумения с ИКАО с цел обмен на информация и взаимна подкрепа във връзка с извършването на одити и инспекции. Комисията договаря тези споразумения с помощта на комитета, посочен в член 19.

3.  По искане на съответната държава-членка или по собствена инициатива, Комисията разглежда прилагането на параграф 1 и може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, и след консултация с третата страна, да изготви подходящ отговор до третата страна.

Комисията съобщава своето решение на Съвета и на държавите-членки.

4.  Параграф 1 и параграф 2 не се прилагат, ако:

   а) съответната държава-членка прилага посочените мерки в съответствие с член 8; или
   б) изискването на третата страна е ограничено до даден полет на определена дата.

Член 10

Национален орган

Когато в една държава-членка два или повече органа на властта са ангажирани в сигурността на гражданското въздухоплаване, тази държава-членка определя един орган (наричан по-нататък "компетентен орган"), който да отговаря за координирането и наблюдението на прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4.

Член 11

Програми

Държавите-членки, летищните оператори, въздушните превозвачи и други субекти, прилагащи стандартите за сигурност на въздухоплаването, са отговорни за съставяне, прилагане и поддържане на съответните програми за сигурност по начина, определен в членове 12-16.

В допълнение, държавите-членки осъществяват общи функции по контрол на качеството, определени в член 17.

Член 12

Национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване

1.  Всяка държава-членка разработва, прилага и поддържа национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

Тази програма определя отговорностите за прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4, и описва мерките, които се изискват за тази цел от операторите и субектите.

2.  Компетентният орган предоставя в писмена форма, въз основа на "нуждата от информация", съответстващи части от националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на операторите и субектите, имащи законен интерес.

Член 13

Национална програма за контрол на качеството

1.  Всяка държава-членка разработва, прилага и поддържа национална програма за контрол на качеството.

Тази програма позволява на държавата-членка да проверява качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване с оглед проследяване спазването на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

2.  Подробните разпоредби за националната програма за контрол на качеството се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3.

Програмата позволява бързото откриване и коригиране на пропуските. Тя гарантира, също така, поддържането на пряко постоянно наблюдение на всички летища, оператори и субекти, отговорни за прилагането на стандартите за сигурност във въздухоплаването, които са разположени на територията на съответната държава-членка, от страна на или под надзора на компетентния орган.

Член 14

Програма за сигурност на летищата

1.  Всеки оператор на летище разработва, прилага и поддържа програма за сигурност на летището.

Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от оператора на летището, за да се отговори на изискванията на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на държавата-членка, в която е разположено летището.

Програмата съдържа и описание на начините за контрол на прилагането на тези методи и процедури от оператора на летището.

2.  Програмата за сигурност на летището се представя пред компетентния орган.

Член 15

Програма за сигурност на въздушните превозвачи

1.  Всяка държава-членка гарантира, че въздушните превозвачи, предоставящи услуги от нейна територия, изпълняват и поддържат програма за сигурност, която да е подходяща за изпълнение на изискванията на националните програми за сигурност на гражданското въздухоплаване.

Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от въздушния превозвач, за да се отговори на изискванията на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на държавата-членка, от която той предоставя услуги.

Програмата съдържа и описание на начините за контрол на прилагането на тези методи и процедури от въздушния превозвач.

2.  При поискване, програмата за сигурност на въздушния превозвач се представя пред компетентния орган.

3.  Когато програмата за сигурност на даден въздушен превозвач на Общността е утвърдена от компетентния орган на държавата-членка, издала лиценза за дейност, тази програма се признава от всички останали държави-членки. Това утвърждаване и признаване не се прилага по отношение на онези части от програмата, които се отнасят до каквито и да било по-строги мерки, прилагани в държава-членка, различна от държавата-членка, издала лиценза за дейност.

Член 16

Програма за сигурност на регулиран агент, прилагащ стандартите за сигурност на въздухоплаването

1.  Всеки регулиран агент, от когото националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 12, изисква да прилага стандарти за сигурност на въздухоплаването, разработва, прилага и поддържа програма за сигурност.

Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от регулирания агент, за да се отговори на първо място на изискванията на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на съответната държава-членка по отношение на неговите дейности в тази държава-членка и на настоящия регламент.

Програмата съдържа и описание на начините за контрол на прилагането на тези методи и процедури от самия регулиран агент.

2.  При поискване, програмата за сигурност на регулирания агент, прилагащ стандартите за сигурност на въздухоплаването, се представя пред компетентния орган.

Член 17

Проверки от Комисията

1.  Комисията дава указания на Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването в сътрудничество с компетентния орган в съответната държава-членка за провеждане на проверки, включително проверки на летищата, операторите и субектите, които прилагат стандартите за сигурност на въздухоплаването, за да наблюдава прилагането на настоящия регламент от държавите-членки за идентифициране на слабости в сигурността на въздухоплаването и, ако е необходимо, да направи препоръки за подобряване сигурността на въздухоплаването. За тази цел, компетентният орган информира писмено Комисията за всички летища на своя територия, обслужващи гражданското въздухоплаване, различни от регламентираните от член 4, параграф 5.

Процедурите за извършване на проверки от Комисията се приемат съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

2.  Проверките на Комисията на летища, оператори и субекти, които прилагат стандарти за сигурност на въздухоплаването, не се оповестяват предварително.

3.  Всеки доклад за проверка на Комисията се предоставя на компетентния орган на съответната държава-членка, който в отговор излага мерките, предприети за премахване на констатираните пропуски.

Докладът, заедно с отговора на компетентния орган, се предоставят впоследствие на компетентните органи на останалите държави-членки.

4.  Комисията гарантира, че всяко европейско летище, попадащо в приложното поле на настоящия регламент, се инспектира най-малко веднъж преди …(9) .

Член 18

Разпространяване на информация

Следните документи се считат за "класифицирани документи на ЕС" за целите на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и не се оповестяват публично:

   а) мерките и процедурите, упоменати в член 4, параграф 3 и член 4, параграф 5, ако съдържат чувствителна по отношение на сигурността информация;
   б) докладите от проверките на Комисията и отговорите на компетентните органи, посочени в член 17, параграф 3.

Член 19

Процедури на Комитета

1.  Комисията се подпомага от Комитет.

2.  Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6, на Решение 1999/468/ЕО, се установява на един месец.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1 до 4, и член 7 на Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 20

Доклад

Всяка година Комисията представя доклад пред Европейския парламент, Съвета, държавите-членки и националните парламенти, с който ги информира за прилагането на настоящия регламент и неговото влияние върху подобряването на въздушната сигурност, както и за всякакви слабости или пропуски, установени от проверките и инспекциите на Комисията.

Член 21

Консултативна група на заинтересованите страни

Без да се накърнява ролята на комитета по член 19, Комисията създава Консултативна група на заинтересованите страни във връзка с безопасността на въздухоплаването, съставена от европейски представителни организации, занимаващи се или пряко заинтересовани от безопасността на въздухоплаването. Ролята на тази група се свежда единствено до консултиране на Комисията. Комитетът по член 19 информира консултативната група на заинтересованите страни през целия регулаторен процес.

Член 22

Публикуване на информация

Всяка година Комисията съставя заключения от докладите от инспекцията и публикува доклад за прилагането на настоящия регламент и за състоянието на безопасността на въздухоплаването в Общността, в съответствие с Регламент (EО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията(10).

Член 23

Трети държави

Споразуменията, с които се признава, че прилаганите в трети страни стандарти за сигурност са равностойни на общностните стандарти, следва да бъдат включени в общите споразумения в областта на въздухоплаването между Общността и третите страни съгласно член 300 от Договора с оглед напредване към целта за "сигурност на едно гише" за всички полети между Европейския съюз и трети държави.

Член 24

Санкции

Държавите-членки формулират правилата за санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното приложение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

Член 25

Отмяна

Регламент (ЕО) № 2320/2002 се отменя.

Член 26

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ...(11), с изключение на член 4, параграф 3, член 4, параграф 5, член 13, параграф 2,член 17, параграф 1 и член 19, които се прилагат от ... *(12).

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и е пряко приложим във всички държави-членки.

Съставено на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ ОТ АКТОВЕ НА НЕЗАКОННА НАМЕСА (ЧЛЕН 4)

1.  СИГУРНОСТ НА ЛЕТИЩАТА

1.1.  Изисквания за планиране на летищата

1.  Когато се планират и изграждат нови летищни съоръжения или се променят съществуващите такива, се вземат предвид изцяло изискванията за прилагане на общите основни стандарти, изложени в настоящото приложение и изпълнителните му актове.

2.  На летищата се определят следните зони:

   а) охраняеми граници;
   б) съоръжение за излитане и кацане;
   в) зони с ограничен достъп както и
   г) критични части на зоните с ограничен достъп.

1.2.  Контрол на достъпа

1.  Достъпът до съоръженията за излитане и кацане е ограничен, за да се предотврати проникването до тях на лица и превозни средства, които нямат разрешение за това.

2.  Влизането в зоните с ограничен достъп се контролира, за да се гарантира, че в тях няма да проникнат лица и превозни средства, които нямат разрешение за това.

3.  На лицата и превозните средства може да бъде разрешено да влязат в съоръжението за излитане и кацане и в зоните с ограничен достъп само ако те отговарят на необходимите условия за сигурност.

4.  Всички служители, включително членовете на екипажа, трябва да са преминали успешно цялостната проверка, преди да им бъде издадена летищна карта или карта за самоличност на член на екипажа, разрешаваща им да влизат непридружени в зоните с ограничен достъп. Картите за самоличност могат да се признават от компетентен орган, различен от органа, издал съответната карта за самоличност.

1.3.  Проверка на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи

1.  Лицата, които не са пътници, заедно с пренасяните вещи, се проверяват на принципа на постоянните случайни проверки при влизане в зоните с ограничен достъп, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тези зони.

2.  Лицата, които не са пътници, заедно с пренасяните вещи, се проверяват при влизане в критичните части на зоните с ограничен достъп, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тези зони.

1.4.  Проверка на превозните средства

Превозните средства, които влизат в зоната с ограничен достъп, се проверяват, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тази зона.

1.5.  Наблюдение, патрули и други видове физически контрол

Наблюдение, патрулиране и други видове физически контрол се извършват в зоните за сигурност с ограничен достъп и всички прилежащи зони, до които има обществен достъп, за да се идентифицират лица с подозрително поведение, да се открият слаби места, които биха могли да бъдат използвани за извършване на акт на незаконна намеса, и да се възпрат лицата от подобни актове.

2.  ДЕМАРКИРАНИ ЗОНИ НА ЛЕТИЩАТА

Въздухоплавателните средства, паркирани в демаркираните зони на летищата, за които се прилагат алтернативните мерки, посочени в член 4, параграф 5, се отделят от въздухоплавателните средства, за които изцяло важат тези общи основни стандарти, за да се гарантира, че не се нарушават стандартите за сигурност, които се прилагат към въздухоплавателното средство, пътниците, багажа и товара на последните.

3.  СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНОТО СРЕДСТВО

1.  Ако даден пътник напуска въздухоплавателното средство, въздухоплавателното средство се подлага на проверка или претърсване за сигурност, преди излитане, за да се гарантира, че на борда няма забранени предмети. Въздухоплавателни средства могат да бъдат освободени от проверка, ако пристигат от държава-членка, освен ако Комисията или съответната държава-членка са предоставили информация, че пътниците или техният ръчен багаж не могат да се считат за преминали през проверка в съответствие с общите основни стандарти, посочени в член 4.

2.  Пътниците, които по технически причини са напуснали въздухоплавателно средство на признато летище и впоследствие са насочени към зона за сигурност на същото летище, не следва да бъдат подлагани на повторна проверка.

3.  Всяко въздухоплавателно средство се защитава от незаконна намеса. Присъствието на въздухоплавателното средство в критични участъци от зона за сигурност с ограничен достъп се счита за достатъчна защита.

4.  Всяко въздухоплавателно средство, което не е било защитено от незаконна намеса, се подлага на претърсване.

4.  ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

4.1.  Проверка на пътниците и ръчния багаж

1.  Трансферните, транзитните и качващите се от съответното летище пътници, както и техния ръчен багаж се проверяват, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в зоните с ограничен достъп и на борда на въздухоплавателните средства.

2.  Трансферните пътници и техният ръчен багаж могат да бъдат освободени от проверка ако:

   а) пристигат от държава-членка, освен ако Комисията или държавата-членка са предоставили информация, че тези пътници и техният ръчен багаж не могат да се считат за проверени съгласно общите основни стандарти; или
   б) пристигат от трета страна, с която Общността е сключила споразумение, с което се признава, че тези пътници и техният ръчен багаж са били подложени на проверка в съответствие със стандарти за сигурност, равностойни на общностните стандарти.

3.  Транзитните пътници и техният ръчен багаж могат да бъдат освободени от проверка ако:

   а) останат на борда на въздухоплавателното средство; или
   б) не се смесват с проверени заминаващи пътници, различни от тези, които се качват на същото въздухоплавателно средство; или
   в) пристигат от държава-членка, освен в случаите, в които Комисията или държавата-членка са предоставили информация, че тези пътници и техният ръчен багаж не могат да се считат за проверени съгласно общите основни стандарти; или
   г) пристигат от трета страна, с която Общността е сключила споразумение, с което се признава, че тези пътници и техният ръчен багаж са били подложени на проверка в съответствие със стандарти за сигурност, равностойни на общностните стандарти.

4.2.  Защита на пътниците и ръчния багаж

1.  Пътниците и техният ръчен багаж се защитават от незаконна намеса от мястото им на проверка до излитане на въздухоплавателното средство, на което се превозват.

2.  Проверените излитащи пътници не се смесват с пристигащите пътници, освен ако:

   а) пътниците пристигат от държава-членка, стига Комисията или държавата-членка да не са предоставили информация, че тези пристигащи пътници и техният ръчен багаж не могат да се считат за проверени съгласно общите основни стандарти; или
   б) пътниците пристигат от трета страна, с която Общността е сключила споразумение, с което се признава, че тези пътници и техният ръчен багаж са били подложени на проверка в съответствие със стандарти за сигурност, равностойни на общностните стандарти.

4.3.  Потенциални нарушители

Преди излитане потенциалните нарушители се подлагат на подходящи мерки за сигурност.

5.  РЕГИСТРИРАН БАГАЖ

5.1.  Проверка на регистрирания багаж

1.  Целият регистриран багаж се проверява преди да бъде натоварен на въздухоплавателното средство.

2.  Трансферният регистриран багаж може да не се проверява, ако:

   а) пристига от държава-членка, стига Комисията или държавата-членка да не са предоставили информация, че този регистриран багаж не може да се счита за проверен съгласно общите основни стандарти; или
   б) пристига от трета страна, с която Общността е сключила споразумение, с което се признава, че тези пътници и техният ръчен багаж са били подложени на проверка в съответствие със стандарти за сигурност, равностойни на общностните стандарти.

3.  Транзитният регистриран багаж може да не се проверява, ако остане на борда на въздухоплавателното средство.

5.2.  Защита на регистрирания багаж

Регистрираният багаж, пренасян от някое въздухоплавателно средство, се защитава срещу незаконно действие от мястото на проверката му или от мястото на приемането му от въздушния превозвач (в зависимост от това, което от двете места е първо), до излитането на въздухоплавателното средство, с което той се пренася.

5.3.  Обработка на регистрирания багаж

1.  Всеки отделен регистриран багаж се идентифицира като придружен или непридружен. Ръчният багаж на пътник, който се е регистрирал за полет, но не се намира на борда на въздухоплавателното средство, се идентифицира като непридружен.

2.  Непридруженият багаж не се транспортира, освен ако той е бил разделен от пътника поради фактори извън неговия контрол или е бил подложен на адекватен контрол за сигурност.

6.  ТОВАР И ПОЩА

6.1.  Контрол по сигурността на товара

1.  Всеки товар се подлага на контрол за сигурност, преди да бъде натоварен на въздухоплавателното средство. Въздушните превозвачи не приемат за превозване на въздухоплавателно средство товари, освен ако бъде потвърдено и отчетено извършването на контрол по сигурността с документ от регулиран агент, познат изпращач или регистриран изпращач.

2.  Трансферните товари и се подлагат на мерки за контрол по сигурността, които са описани подробно в изпълнителен акт. Те могат да бъдат освободени от мерки за контрол по сигурността:

   а) ако пристигат от държава-членка, освен ако Комисията или съответната държава-членка са предоставили информация, че товарите не могат да се считат за преминали през проверка в съответствие с общите основни стандарти, посочени в член 4, или
   б) ако пристигат от трета страна, с която Общността е сключила споразумение, с което се признава, че товарите са били подложени на проверка в съответствие със стандарти за сигурност, равностойни на общностните стандарти, или
   в) в случаите, описани в акта по прилагане.

3.  Транзитните товари и поща могат да се освободят от контрол за сигурност, ако останат на борда на въздухоплавателното средство.

6.2.  Защита на товара

1.  Товарът, който се превозва на въздухоплавателно средство, е защитен от незаконни действия от момента на провеждане на контрола за сигурност до излитането на въздухоплавателното средство, на което той се превозва.

2.  Товарът, който не е адекватно защитен от незаконни действия след провеждане на контрола за сигурност, се проверява.

6.3.  Проверки за сигурност на пощенски пратки

1.  Всички пощенски пратки подлежат на проверки за сигурност преди натоварването им на въздухоплавателното средство. Въздушният преводач не следва да приема пощенски пратки във въздухоплавателното средство, освен ако бъде потвърдено, че са били осъществени проверките за сигурност, прилагани към пощенски пратки съгласно подробните разпоредби в акта по прилагане.

2.  Трансферните пощенски пратки подлежат на проверки за сигурност съгласно подробните разпоредби в акта по прилагане. Те могат да бъдат освободени от проверки за сигурност по критериите, установени в раздел 5.1, параграф 2.

3.  Транзитните пощенски пратки могат да бъдат освободени от проверки за сигурност, ако останат на борда на въздухоплавателното средство.

7.  ПОЩА И МАТЕРИАЛИ НА ВЪЗДУШНИЯ ПРЕВОЗВАЧ

Пощата и материалите на въздушния превозвач се подлагат на контрол за сигурност и след това се пазят, докато бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, за да се предотврати внасянето на забранени предмети на борда на въздухоплавателното средство.

8.  СТОКИ, ПРЕДНАЧНАЧЕНИ ЗА ПОЛЕТА

Предназначените за полета стоки, включително хранителните продукти, предназначени за превозване или използване на борда на въздухоплавателното средство, се подлагат на контрол за сигурност и след това се пазят до натоварването им на въздухоплавателното средство, за да се предотврати внасянето на забранени предмети на борда му.

9.  СТОКИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЛЕТИЩАТА

Стоките, предназначени за продажба или използване в зоните с ограничен достъп, включително стоките за безмитните магазини и ресторанти, се подлагат на контрол за сигурност, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тези зони.

10.  МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ПОЛЕТА

1.  Без да се засягат приложимите правила за безопасност на въздухоплаването:

   а) се предотвратява проникването на лица, които нямат разрешение за това, в кабината на екипажа по време на полет;
   б) спрямо потенциалните нарушители се прилагат подходящи мерки за сигурност по време на полета.

2.  В случай, че по време на полет пътник се опита да извърши акт на незаконна намеса, се предприемат подходящи мерки за сигурност за предотвратяване на такъв акт.

3.  На борда на въздухоплавателното средство не се внасят оръжия, с изключение на превозваните като деклариран товар, освен ако са изпълнени необходимите изисквания за сигурност, и

   а) е дадено разрешение от държавите, издали лиценз за извършване на дейност на съответния въздушен превозвач, и
   б) е дадено предварително одобрение от държавите на излитане и кацане, и по целесъобразност от държавата, над която е извършено прелитане или междинно кацане.

4.  На борда на въздухоплавателното средство могат да се намират служители по сигурността на полета, ако са изпълнени необходимите условия за сигурност и е проведено обучение. Държавите-членки си запазват правото да не разрешават използване на служители по сигурността на полета при полети, изпълнявани от лицензирани от тях въздушни превозвачи.

5.  Параграф 3 се прилага и към служителите по сигурността на полета, ако те носят оръжия.

6.  Следва ясно да се определят отговорностите за предприемане на подходящи действия в случай на акт на незаконна намеса, извършен на борда на гражданско въздухоплавателно средство или по време на полет, без да се накърнява принципът за правомощията на командира на въздухоплавателното средство.

11.  НАЕМАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА

1.  Лицата, провеждащи или отговарящи за провеждането на проверки, контрол на достъпа или друг контрол по сигурността, се наемат, обучават и, когато е необходимо, им се издават свидетелства, които да гарантират, че те отговарят на изискванията за наемане на работа и са компетентни да поемат поверените им задълженията.

2.  Лица, които не са пътници и придружавани лица с краткосрочни летищни пропуски, нуждаещи се от достъп до зони за сигурност с ограничен достъп, преди да им се издаде летищна карта за самоличност или карта за самоличност на член на екипажа, преминават обучение по сигурността, освен ако са придружавани непрекъснато от едно или повече лица, притежаващи летищна карта за самоличност или карта за самоличност на член на екипажа.

3.  Обучението, посочено в параграфи 1 и 2, се провежда под форма на въвеждащо и периодично обучение.

4.  Инструкторите, ангажирани с обучението на лицата, посочени в параграфи 1 и 2, притежават необходимата квалификация.

12.  ОБОРУДВАНЕ ЗА СИГУРНОСТ

Оборудването, използвано за проверка, контрол на достъпа и други видове контрол за сигурност съответства на одобрените спецификации и трябва да бъде в състояние да извършва съответния контрол по сигурността.

13.  ПРОВЕРКА НА ЛИЧНОТО ДОСИЕ

Всички пилоти или лица, кандидатстващи за свидетелства за правоспособност на пилот за моторни въздухоплавателни средства, подлежат на единни проверки на личното досие, които се повтарят с определена периодичност. Решенията на компетентните органи по отношение на проверките на личното досие се вземат въз основа на единни критерии.

(1) Приети текстове, 15.6.2006 г., P6_TA(2006)0267.
(2) Все още непубликувано в ОВ.
(3) ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 17.
(4) Позиция на Европейския парламент от 15 юни 2006 г. (още непубликувана в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 11 декември 2006 г. (ОВ С 70 Е, 27.3.2007 г., стр. 21) и Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.
(5) OВ L 355, 30.12.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 849/2004 (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 1).
(6) OВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.
(7) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).
(8) OВ L 240, 24.08.1992 г., стр. 1.
(9)* Четири години след влизането в сила на настоящия регламент.
(10)1 ОВ L 145, 31.5.2001, стр. 43.
(11)* Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
(12)** Датата на влизане в сила на настоящия регламент.


Оценка и управление на риска от наводнения ***II
PDF 276kWORD 33k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно общата позиция на Съвета за приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета относно оценката и управлението на риска от наводнения (12131/6/2006 – C6-0038/2007 – 2006/0005(COD))
P6_TA(2007)0143A6-0064/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид общата позиция на Съвета (12131/6/2006 – C6-0038/2007),

–   като взе предвид своята позиция на първо четене(1) по предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2006)0015)(2),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 62 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0064/2007),

1.  Одобрява общата позиция във вида, в който е изменена;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оценката и управлението на риска от наводнения

P6_TC2-COD(2006)0005


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/60/ЕО.)

(1) Приети текстове, 13.6.2006 г., P6_TA(2006)0253.
(2) Все още непубликувано в ОВ.


Лекарствените продукти за съвременно лечение ***I
PDF 276kWORD 77k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно лекарствените продукти за съвременно лечение и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 (COM(2005)0567 – C6-0401/2005 – 2005/0227(COD))
P6_TA(2007)0144A6-0031/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0567)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0401/2005),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси (А6-0031/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента, на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004

P6_TC1-COD(2005)0227


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2007/47/ЕО.)

(1) Все още непубликувано в ОВ.


Наказателни мерки, предназначени да гарантират упражняването на правата върху интелектуална собственост ***I
PDF 542kWORD 93k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата на интелектуална собственост (COM(2006)0168 – C6-0233/2005 – 2005/0127(COD))
P6_TA(2007)0145A6-0073/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид измененото предложение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0168)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0233/2005),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0073/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕОна Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата върху интелектуална собственост

P6_TC1-COD(2005)0127


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  В Зелената книга относно борбата срещу фалшифицирането и пиратството във вътрешния пазар, представена от Комисията на 15 октомври 1998 г., се отбелязва, че фалшифицирането и пиратството са прераснали в международно явление със сериозни последици в икономически и социален план, както и от гледна точка на защитата на потребителите, особено по отношение на общественото здраве и безопасност. Като част от последващите действия след публикуването на Зелената книга беше изготвен план за действие, който беше включен в съобщение по същата тема, изпратено от Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет на 30 ноември 2000 г.

(2)  В заключенията си Европейският съвет в Брюксел на 20 и 21 март 2003 г. прикани Комисията и държавите-членки да повишат закрилата на правата на интелектуална собственост, като предприемат мерки срещу фалшифицирането и пиратството.

(3)  В международен план, всички държави-членки, както и самата Общност, по отношение на въпросите от кръга на нейната компетентност, са обвързани от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост ("споразумението ТРИПС"), сключено в рамките на Световната търговска организация и одобрено с решение на Съвета 94/800/ЕО(5). Споразумението ТРИПС съдържа, по-конкретно, наказателни разпоредби, които съставляват общи норми, приложими на международно равнище, но различията между държавите-членки са все още твърде големи и не позволяват воденето на ефективна борба с нарушенията на правата на интелектуална собственост, особено с техните по-тежки форми. Това предизвиква загуба на доверие сред стопанските среди във вътрешния пазар, което води до намаляване на инвестициите в иновации и творчество.

(4)  Комисията прие през м. ноември 2004 г. и Стратегия относно зачитането на правата върху интелектуална собственост в трети страни.

(5)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно зачитането на правата върху интелектуална собственост(6) предвижда мерки, процедури и средства за защита по граждански и административен ред. Разпоредбите на посочената директива е необходимо да бъдат допълнени с набор от достатъчно възпиращи санкции, които да са приложими на цялата територия на Общността. Необходимо е да се хармонизират някои наказателни разпоредби, за да може да се води ефективна борба с фалшифицирането и пиратството на вътрешния пазар. Общностният законодател има правомощието да приема необходимите наказателноправни мерки, за да се гарантира пълната ефективност на предвижданите от него правила относно закрилата на интелектуалната собственост, както е определена в настоящата директива, с изключение на патентите.

(6)  Въз основа на приетото през м. октомври 2005 г. съобщение на Комисията относно ответната реакция на митническите администрации на фалшифицирането и пиратството Съветът прие на 13 март 2006 г. резолюция, в която подчертава, че целите на Лисабонската стратегия "могат да бъдат постигнати единствено чрез добре функциониращ вътрешен пазар с адекватни мерки за насърчаване на инвестициите в основаващата се на познания икономика и признава заплахата, която сериозното разрастване на фалшифицирането и пиратството поставя за основаващата се на познания икономика на Съюза, и по-конкретно за здравето и безопасността (...)".

(7)  В своя резолюция от 7 септември 2006 г. относно фалшифицирането на медицински продукти Европейският парламент е счел, че Европейската общност следва спешно да осигури средства, за да доведе до успешен край борбата с незаконните практики в областта на интелектуалното пиратство и фалшифицирането на медицински продукти.

(8)  Трябва да се хармонизира размерът на санкциите за физически и юридически лица, извършили такива нарушения. По-конкретно, трябва да се хармонизират правилата относно санкциите лишаване от свобода, глоби и конфискация.

(9)  По отношение на лица, обвинени в извършване на престъпленията, установени в настоящата директива, както и в установяването на тяхното намерение да нарушат въпросното право върху интелектуална собственост, следва да се взема предвид до каква степен обвиняемият е имал, преди да извърши нарушението, съществени основания да твърди,че въпросното право върху интелектуална собственост не е било валидно.

(10)  Трябва да се предвидят разпоредби за улесняване на наказателните разследвания. Държавите-членки трябва да гарантират сътрудничеството между носителите на права върху интелектуална собственост със съвместните екипи за разследване, съгласно разпоредбите, предвидени от Рамково решение на съвета 2002/465/ПВР от 13 юни 2002 г. относно съвместните екипи за разследване(7). Съдействието на носителите на правата върху интелектуална собственост следва да има поддържаща функция, която не засяга провеждането на безпристрастно разследване от страна на държавните органи.

(11)  За да се улесняват разследванията или наказателните производства във връзка с нарушения на права върху интелектуална собственост, същите не трябва да се обуславят от подаването на сигнал или тъжба от лицето, пострадало от посегателство.

(12)  Правата, установени в Хартата за основните права на Европейския съюз, трябва да се спазват напълно при установяването на престъпления и определянето на наказания в хода на разследването и на съдебното производство.

(13)  Настоящата директива не засяга специфичните режими на отговорност, предвидени за доставчиците на интернет услуги в Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар(8)и в Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(9).

(14)  Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде осъществена в достатъчна степен от държавите-членки и следователно би могла да бъде по-добре осъществена на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигане на посочената цел.

(15)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно, настоящата директива има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата.

(16)  Необходимо е да се гарантира адекватна закрила на правата върху интелектуална собственост в аудиовизуалния сектор, както е указано в Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 ноември 1998 г. относно правната защита на услугите, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие(10).

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел и приложно поле

С настоящата директива се определят наказателните мерки, необходими за гарантиране зачитането на правата върху интелектуална собственост, както е установено по-долу в контекста на фалшифицирането и пиратството.

Тези мерки се прилагат за правата върху интелектуална собственост, с изключение на патентите, предвидени в общностното законодателство.

Правата върху индустриална собственост, възникнали въз основа на патент, се изключват от разпоредбите на настоящата директива.

По-специално, настоящата директива не се прилага за всяко нарушаване на право върху интелектуална собственост, което се отнася до:

   патенти, полезни модели и права върху сортове растения, включително права, произтичащи от сертификати за допълнителна защита;
   едновременен внос на оригинални стоки от трета държава, който е разрешен от носителя на правото.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

  a) "права върху интелектуална собственост" означава едно или повече от следните права:
   авторско право,
   сродни на авторското право права,
   особеното право на създателя на бази данни,
   права на създателите на топологии на полупроводникови изделия,
   права, свързани с търговски марки, доколкото прилагането на наказателноправна закрила по отношение на тях не накърнява правилата на свободния пазар и изследователските дейности,
   права, свързани с дизайни,
   географски означения,
   търговски наименования, доколкото те се ползват със закрила по националното право като изключителни права на собственост,
   и, при всяко положение, единствено по отношение на правата, предвидени на общностно равнище, правата във връзката със стоките по член 2, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, с които се нарушават някои права върху интелектуалната собственост(11), и във всеки случай, които не касаят патентите;
   б) "нарушение в търговски мащаб" означава всяко нарушаване на дадено право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска облага, с изключение на действията, извършени от частни ползватели за лично ползване и с нестопански цели;
   в) "умишлено нарушение на право върху интелектуална собственост" означава всяко умишлено и съзнателно нарушаване на това право, с цел извличане на икономическа облага в търговски мащаб;
   г) "юридическо лице" означава всяко правно образувание, което има такъв статус според приложимото национално право, с изключение на държавите или други публичноправни органи, които действат в рамките на своите прерогативи за упражняване на публична власт, както и международните организации на публичното право.

Член 3

Нарушения

Държавите-членки гарантират, че всяко умишлено нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено в търговски мащаб, както и помагачеството и подбудителството към извършване на самото нарушение се квалифицират като престъпления.

Не се налагат наказателни санкции в случаите на паралелен внос на оригинални стоки, които са били пуснати на пазара в държава извън Европейския съюз със съгласието на титуляра на правото.

Държавите-членки гарантират, че почтеното използване на защитено произведение, включително подобна употреба чрез възпроизвеждане или записване или по всякакъв друг начин за цели като критика, правене на коментар, съобщаване на новини, преподаване (включително многократно размножаване на копия за преподаване в класни стаи), извършване на обучение или изследователска дейност, не съставляват престъпление.

Член 4

Характер на санкциите

1.  По отношение на нарушенията по член 3, държавите-членки предвиждат следните санкции:

   а) за физически лица: лишаване от свобода;
  б) за физически и юридически лица:
   i) наказателна глоба за физически лица, както и наказателни или ненаказателни глоби за юридически лица;
   ii) конфискация на предмета, средството на престъплението и на доходите от престъплението, или на стоките, чиято стойност съответства на тези доходи.

2.  По отношение на нарушенията по член 3, държавите-членки предвиждат прилагане и на следните санкции когато това е уместно:

   а) унищожаване на стоките, включително материали или оборудване, използвани с цел да се наруши право върху интелектуална собственост;
   б) пълно или частично, постоянно или временно затваряне на предприятието, което е послужило за извършване на нарушението;
   в) постоянна или временна забрана за извършване на търговска дейност;
   г) поставяне под съдебен надзор;
   д) съдебна ликвидация;
   е) забрана за достъп до обществено подпомагане или субсидии;
   ж) публикуване на съдебните решения;
   з) заповед, задължаваща нарушителя да плати разходите по съхраняването на конфискуваните стоки.

Член 5

Размер на санкциите

1.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че максималното наказание за правонарушенията по член 3, когато същите са извършени от физически лица и съставляват тежки престъпления по смисъла на член 3, точка 5 от Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на прането на пари и финансирането на тероризъм(12) или са извършени в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2007/.../ПВР относно борбата с организираната престъпност, или когато чрез тях се създава риск за здравето и безопасността, е не по-малко от 4 години лишаване от свобода.

2.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че за правонарушенията по член 3, когато същите са извършени от физически или юридически лица, се налагат ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Санкциите включват включват наказателни и ненаказатели глоби:

   а) с максимален размер не по-малко от 100 000 EUR за случаи, различни от посочените в параграф 1;
   б) с максимален размер не по-малко от 300 000 EUR за случаите по параграф 1.

3.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че повторно извършените нарушения по смисъла на член 3 от физически и юридически лица в държава-членка, различна от държавата по техния произход или местожителство, се вземат предвид при определянето на размера на наказанията в съответствие с параграфи 1 и 2 на настоящия член.

Член 6

Разширени правомощия за конфискация

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да позволяват пълна или частична конфискация на стоки, принадлежащи на осъдени физически или юридически лица, в съответствие с член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на приходи, средства и имущество с престъпен произход(13), в случаите, когато правонарушенията са тежки престъпления по смисъла на член 3, точка 5 от Директива 2005/60/EО или са извършени в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2007/.../ПВР относно борбата с организираната престъпност, или когато чрез тях се създава риск за здравето и безопасността.

Член 7

Злоупотреба с права

Държавите-членки гарантират чрез наказателноправни, гражданскоправни и процесуални мерки, че злоупотребата със заплахи от наказания е забранена и подлежи на санкциониране.

Държавите-членки забраняват злоупотребите с процесуални права, особено в случаите, когато наказателноправните мерки се използват за изпълнение на изискванията по гражданското право.

Член 8

Права на обвиняемите

Държавите-членки гарантират, че правата на обвиняемите са надлежно защитени и гарантирани.

Член 9

Съвместни екипи за разследване

1.  Държавите-членки трябва да гарантират допускането на носители на права върху интелектуална собственост или на техни представители, както и на експерти, да оказват съдействие на разследванията на правонарушения по член 3, водени от съвместни екипи за разследване.

2.  Държавите-членки осигуряват съответни гаранции относно това, че подобно съдействие не нарушава по никакъв начин правата на обвиняемия, например като засяга точността, пълнотата и обективността на доказателствата.

3.  Член 8 от Хартата за основните права на Европейския съюз относно защитата на личните данни и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(14), трябва да бъдат надлежно спазени в хода на разследването и на съдебното производство.

Член 10

Право на получаване на информация от правоохранителните органи

Държавите-членки гарантират, че когато правоохранителните органи изземват вещи, предмет на нарушението, или получат друго доказателство, че е извършено нарушение, тези органи предоставят тези доказателства за използване по висящи или предстоящи граждански дела, заведени срещу предполагаемия нарушител от носителя на правото, в компетентен съд в Европейския съюз, и че при възможност тези органи информират съответния носител на правото или негов представител, че те са задържали тези вещи или доказателства. Държавите-членки могат да предвидят предоставянето на доказателства на носителя на правото да бъде обвързано с изисквания за разумен достъп, мерки за сигурност или други изисквания, за да се осигури пълнотата на доказателствата и да се избегне евентуалното накърняване на наказателното производство.

Член 11

Образуване на наказателно производство

Държавите-членки гарантират, че възможността за образуване на следствие или съдебно преследване на правонарушенията по член 3 не се обуславя от подаването на сигнал или тъжба от пострадало лице, поне в случаите, когато деянията са извършени на територията на държавата-членка.

Член 12

Транспониране

1.  Държавите-членки привеждат в сила необходимите разпоредби за съобразяване с настоящата директива най-късно до ....(15). Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и предоставят таблица за съответствие между тях и разпоредбите на настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът на позоваване се определя от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Все още непубликувано в ОВ.
(2) OВ C […], […], стр. […].
(3) OВ C […], […], стр. […].
(4) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.
(5) OВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1.
(6) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45. Поправка публикувана в ОВ L 195, 2.6.2004 г., стр. 16.
(7) ОВ L 162, 20.6.2002 г., стp. 1.
(8) OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(9) OВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.
(10) OВ L 320, 28.11.1998 г., стр. 54.
(11) OВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 7.
(12) OВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
(13) OВ L 68, 15.3.2005 г., стр. 49.
(14) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(15)* Осемнадесет месеца след датата на приемането.


Изменение на Директива 2002/59/ЕО относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация ***I
PDF 582kWORD 170k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/59/ЕО относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (COM(2005)0589 – C6-0004/2006 – 2005/0239(COD))
P6_TA(2007)0146A6-0086/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2005)0589)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0004/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисия по транспорт и туризъм и становището на комисия по рибно стопанство (A6-0086/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО и за изменение на Директива 2002/59/EО относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация

P6_TC1-COD(2005)0239


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  С приемането на Директива 2002/59/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета(5), Европейският съюз увеличи своите възможности за предотвратяване на ситуации, представляващи заплаха за човешкия живот на море и за опазване на морската околна среда.

(2)  Съгласно цитираната директива държавите-членки, които са крайбрежни държави, следва да могат да обменят информация, събирана в хода на мисии за контрол на морския трафик, извършвани извън техния отговорен район. Общностната система за обмен на информация SafeSeaNet, разработена от Комисията в съгласие с държавите-членки, включва, от една страна, мрежа за обмен на данни и, от друга страна, стандартизация на основната налична информация за корабите и техните товари (предварително уведомяване и докладване). По този начин още при източника се създава възможност за намиране и съобщаване на всеки орган на точна и актуална информация за корабите, плаващи в европейски води, за тяхното движение, опасните и замърсяващи товари, както и за морски инциденти.

(3)  Вследствие на това, за да се гарантира оперативното използване на събраната по този начин информация, е от съществено значение инфраструктурата, необходима за събирането и обмена на посочените в настоящата директива данни, осъществени от националните административни органи, да бъде интегрирана към общностната система за обмен на информация SafeSeaNet.

(4)  Сред информацията, съобщена и разменена в съответствие с Директива 2002/59/EО, е от особено значение информацията във връзка с точните характеристики на опасните или замърсяващи товари, превозвани по море. В този смисъл и предвид неотдавнашните морски произшествия, крайбрежните органи следва да имат възможност за по-лесен достъп до информация за характеристиките на превозвания по море въглеводород, важен фактор при избора на най-подходящи техники за контрол и в случай на авария за осигуряване на пряка връзка с операторите, които най-добре познават превозваните товари.

(5)  Системите за автоматично опознаване на корабите (AIS – Система за автоматично опознаване), посочени в Международната конвенция за безопасността на човешкия живот на море, 1974 г. (Конвенция SOLAS) правят възможно не само подобряването на възможностите за контрол на такива кораби, но предимно за увеличаване на тяхната безопасност в случай на близко плаване. Тези системи бяха включени в разпоредителната част на Директива 2002/59/EО. Като се има предвид, че голям брой сблъсъци с участието на риболовни кораби, които очевидно не са били забелязани от търговски кораби, или които не са забелязали търговските кораби в близост до тях, е особено желателно разширяването на обхвата на тази мярка по отношение на риболовни кораби с дължина над 15 метра. Международната морска организация (ИМО) призна, че публикуването с търговски цели в световната мрежа или другаде на информация от системата за автоматично опознаване AIS, предадена от кораби, може да бъде в ущърб на сигурността и безопасността на корабите и пристанищните съоръжения и призова правителствата на държавите-членки, в съответствие разпоредбите на националното им законодателство, да попречат на лицата, които предоставят на информация от AIS за публикуване в интернет или другаде. Освен това, наличието на информация от AIS относно маршрутите и товарите на корабите не бива да накърнява лоялната конкуренция между субектите на корабната индустрия.

(6)  Полезно би било да се проучат възможните съвместни действия между системата AIS и системите за позициониране и комуникация, използвани в контекста на общата политика в областта на рибното стопанство, като система за контрол на плавателните съдове чрез сателит (VMS). Графикът за снабдяване на корабите със система AIS следва да бъде определен в светлината на заключенията на това проучване. Проучването на възможностите за интегриране на тези системи следва да отчита нуждите и изискванията за контрол над флотите от риболовни кораби, по-специално по отношение на сигурността и поверителността на предаваните данни.

(7)  Настоящата директива предвижда новите кораби да бъдат оборудвани със системата AIS. За оборудването на съществуващата флота от риболовни кораби следва да бъде създаден специален бюджет, който да допълва Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството, и който би позволил съвместно финансиране на близо 90 % от общностните фондове, независимо на географския район.

(8)  Член 16 от Директива 2002/59/EО предвижда, че държавите-членки трябва да приемат специални мерки по отношение на кораби, представляващи потенциален риск поради тяхното поведение или състояние. Следователно, към списъка на тези кораби е желателно да се добавят корабите, които не разполагат с достатъчно застрахователно покритие или финансови гаранции или за които пилотите или пристанищните органи са докладвали неизправности, които могат да застрашат безопасното корабоплаване или да създадат риск за околната среда.

(9)  В съответствие с член 18 от Директива 2002/59/EО относно риска, произтичащ от изключително неблагоприятни метеорологични условия, е необходимо да се отчете потенциалната опасност за корабоплаването поради образуване на ледове. Следователно, когато определен от държава-членка компетентен орган въз основа на прогнозата за състоянието на ледовете, предоставена от компетентна метеорологична служба, сметне, че условията за корабоплаване създават сериозна заплаха за безопасността на човешкия живот или заплаха от замърсяване, органът следва да информира капитана на кораба, намиращ се в неговия отговорен район, или възнамеряващ да навлезе или да напусне пристанището или пристанищата в съответния район. Компетентният орган следва да е в състояние да предприеме подходящи мерки за гарантиране на безопасността на човешкия живот на море и за опазване на околната среда. За да се избегнат възможни проблеми, свързани с правилата за плаване в ледовити води, предвидени от някои класификационни дружества, би било редно държавите да уеднаквят правилата си; в тази връзка Международната асоциация за класифициране на стандартите на компании (IACS) или други водещи асоциации биха могли да уеднаквят изискванията, за да се избегнат евентуални конфликти.

(10)  Член 20 от Директива 2002/59/EО предвижда по-специално, че държавите-членки трябва да изготвят план за приемане на бедстващи кораби в техни пристанища или всяко друго защитено място при възможно най-добрите условия, ако ситуацията налага това, с цел ограничаване на последиците от морски произшествия.

(11)  Въпреки това, в контекста на насоките относно местата за убежище, приети от ИМО след приемането на Директива 2002/59/EО и вследствие работата, осъществена съвместно от Комисията, Европейската агенция за морска безопасност и държавите-членки, възниква необходимост от уточняване на основните разпоредби относно съдържанието на плановете за "местата за убежище" с цел гарантиране на хармонзирано и ефективно прилагане на тази мярка и изясняване на обхвата на възложените на държавите-членки задължения.

(12)  Важно е, в случай на бедствена ситуация на море, тоест, на ситуация, която може да доведе до корабокрушение или до опасност за околната среда или корабоплаването, да бъде възможно търсенето на помощ от независим орган, който има правомощия и опит за вземане на всякакви необходими решения за помагане на бедстващ кораб с оглед на опазване на човешкия живот и околната среда и намаляване на икономическите вреди. Желателно е компетентният орган да бъде постоянно действащ. По-специално, този орган трябва да бъде оправомощен да взема независимо решение по отношение на приемането на бедстващ кораб в място за убежище. За тази цел, той следва да направи предварителна оценка на ситуацията въз основа на информацията, съдържаща се в съответния план за "място за убежище".

(13)  Плановете за приемане на бедстващи кораби, нуждаещи се от помощ следва да описват точно процеса на вземане на решения по отношение на ситуации на тревога и справяне с въпросните ситуации. Следва ясно да бъдат посочени съответните органи и техните правомощия, както и средствата за комуникация между заинтересуваните страни. Приложимите процедури следва да гарантират своевременно вземане на решения въз основа на конкретна експертиза в областта на мореплаването при разглеждането на инциденти, при които могат да се очакват сериозни вредни последици.

(14)  При изготвянето на плановете държавите-членки следва да съставят инвентарен опис на потенциални места за убежище по крайбрежието, така че да се даде възможност на компетентния орган, в случай на морско произшествие или инцидент, да определи категорично и своевременно най-подходящите райони за приемане на бедстващи кораби. Този инвентарен опис следва да съдържа цялата съответна информация, по-специално относно физическите, екологичните и икономическите характеристики на разглежданите места и наличното оборудване и инсталации за улесняване на приемането на бедстващи кораби или за справяне с последиците от произшествия или замърсяване.

(15)  Списъкът на компетентните органи, отговорни за вземане на решение за приемане на кораб в място за убежище, и на органите, отговорни за приемане и обработване на сигналите за тревога, трябва да бъде публикуван по съответния ред. Държавите-членки следва да предоставят на Комисията инвентарен опис на потенциалните места за убежище. Достъпът до съответната информация за плановете и местата за убежище може да се окаже полезен за страните участници в морски операции за подпомагане и за органите на съседни държави-членки, които има вероятност за бъдат засегнати от извънредни ситуации на море. Важно е страните, притежаващи такава информация, да гарантират нейната поверителност.

(16)  Създаването на мрежа от защитени морски региони следва да се ускори, и освен това държавите-членки, под координацията на Комисията, следва да създадат сезонни индексни карти за морската среда и човешките ресурси

(17)  Липсата на финансови гаранции или застраховка не следва да освобождава държавата-членка от задължението й да помогне на бедстващ кораб и да го приеме в място за убежище, ако по този начин ще се намалят рисковете за екипажа или за околната среда. Въпреки че компетентните органи могат да направят проверка на кораба за сключена застраховка или друга финансова гаранция, предоставящи подходящо обезщетение за разходи и вреди, свързани с настаняването в място за убежище, изискването на тази информация не трябва да забавя спасителната операция.

(18)  Пристанища, които приемат бедстващ кораб, трябва да могат да разчитат на бързо възстановяване на разходите и всякакви други щети, свързани с операцията. За тази цел е важно да се прилагат не само Директива 2007/.../EО на Европейския парламент и на Съвета от ... [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците](6) и правилата на Международните фондове за обезщетение при замърсявания с нефт, но също така и Международната конвенция относно отговорността и обезщетенията за причинени вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (Конвенция HNS) и Международната конвенция за гражданска отговорност за вреди от замърсяване с мазут, 2001 г. (Конвенция за мазута). Държавите-членки следва да ратифицират тези конвенции възможно най-скоро. Желателно е също така държавите-членки да ускорят приемането на Конвенцията за изваждането на потънали кораби в рамките на ИМО. В изключителни случаи държавите-членки осигуряват възстановяването на разходите и икономическите загуби, които претърпява пристанището, в резултат на приемането на бедстващ кораб, особено ако тези разходи и икономически загуби не са покрити от финансовите гаранции на собственика на плавателния съд и други съществуващи компенсаторни механизми.

(19)  За да се постигне пълното сътрудничество и доверие на капитаните на кораби и екипажа, е необходимо да се гарантира добро и справедливо отношение към тях от страна на компетентните органи на държавата-членка, която приема бедстващия им кораб. За тази цел е желателно държавите-членки да прилагат основните правила на ИМО относно справедливото отношение към екипажите в случай на морско произшествие.

(20)  Наблюдението на бреговете на Съюза и контрола на корабите, влизащи в неговите териториални води, са от ключово значение за европейската морска безопасност. За да не се търси наказателна отговорност на кораби и да се осигури на всяко място на убежище получаването на обезщетение в случай на авария, е необходимо да бъдат засилени бреговите проверки и да се гарантира, че в териториалните води на Съюза няма да влизат кораби, които нямат финансова гаранция по смисъла на Директива 2007/..../EО [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците](7).

(21)  Специфичната функция на контрола на трафика на плавателни съдове и мерките за насочване движението на корабите е да даде възможност на държавите-членки да придобият действителна представа за корабите, плаващи във водите под тяхна юрисдикция, и да могат по този начин при необходимост да предприемат по-ефективни действия. Обменът на събраната информация спомага за подобряване на нейното качество и улеснява обработката на тази информация.

(22)  В съответствие с Директива 2002/59/EО държавите-членки и Комисията осъществиха значителен напредък към хармонизиране на електронния обмен на данни, по-специално по отношение на превоза на опасни или замърсяващи товари. Общностната система за обмен на информация SafeSeaNet, разработвана от 2002 г., следва понастоящем да бъде установена като информационна мрежа на общностно равнище. Важно е да се гарантира, че това няма да доведе до увеличаване на административните разходи или ценови тежести за индустрията, че съществува хармонизация с международните правила и че е отчетена поверителността, свързана с всякаква евентуална търговска намеса.

(23)  Напредъкът, осъществен в областта на новите технологии, и по-специално в космическите им приложения, например съоръженията за наблюдение на кораби чрез сателит, системи за възпроизвеждане на образи или Галилео, прави възможно понастоящем допълнителното разширяване на обхвата на контрола на трафика и към открито море, така че да се осигури по-добро покритие на европейските води. Освен това, Освен това, ИМО внесе изменение в Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) с цел да се отчете развитието в областта на морската безопасност и сигурност и на морската среда, с оглед разработването на системи за глобално разпознаване и проследяване на морския трафик на дълги разстояния (LRIT). В съответствие с начина на изграждане, одобрен от ИМО, който предвижда възможността за създаване на регионален център за данни LRIT, и като взима под внимание натрупания опит от проекта SafeSeaNet, за събиране и управление на LRIT информацията трябва да бъде създаден Европейски център за данни LRIT . За да бъдат обработени данните LRIT, ще е необходимо държавите-членки да бъдат свързани с Европейския център за данни LRIT.

(24)  Изискванията на ИМО за оборудване на корабите със системата LRIT се прилагат само за кораби, извършващи международни рейсове. Въпреки това, корабите, извършващи вътрешни рейсове между пристанища на държави-членки могат също да поставят под заплаха морската сигурност, безопасност и околна среда, трябва да бъдат оборудвани със системата LRIT, в съответствие с график, предложен от Комисията в съответния момент.

(25)  С цел да се гарантира възможно най-добро хармонизирано на общностно равнище използване на събраната информация съгласно настоящата директива или други актове относно морската безопасност, Комисията следва да бъде в състояние при необходимост да обработва и използва тези данни, както и да ги разпространява до определените от държавите-членки органи.

(26)  Информацията, събрана съгласно настоящата директива, може да бъде единствено разпространявана и използвана с цел предотвратяване на ситуации, които застрашават безопасността на човешкия живот на море и за опазване на морската околна среда; в тази връзка е желателно Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за сигурност на мрежите и информацията, да проучи начините за решаване на проблемите, свързани със сигурността на мрежите и информацията, произтичащи от прилагането на настоящата директива.

(27)  В този контекст, разработването на системата "Equasis" показа важността на насърчаването на културата на морска безопасност, особено сред операторите в областта на морския транспорт. Комисията следва да бъде в състояние да допринася за това разпространение, по-специално чрез тази система, на всяка информация, представляваща интерес за мореплаването, събрана от различните публичноправни и частноправни органи в областта на морската безопасност.

(28)  Регламент (EО) № 2099/2002 на Европейския парламент и Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаване на Комитет за морска безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК)(8) централизира функциите на комитетите, учредени съгласно съответните разпоредби на общностното законодателство относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и защита на условията на живот и труд на борда. Следователно, съществуващият комитет следва да бъде заменен с КМБПЗК.

(29)  Измененията на цитираните международни актове следва също да бъдат взети предвид.

(30)  Европейската агенция за морска безопасност, създадена с Регламент (EО) № 1406/2002 на Европейския парламент и Съвета от 27 юни 2002 г.(9) следва да осигури необходимата подкрепа за гарантиране на последователно и ефективно прилагане на настоящата директива.

(31)  Директива 2002/59/EО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2002/59/EО се изменя, както следва:

(1)  Съображение 19 се заменя със следния текст:

"

(19)  Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията*. В частност Комисията следва да бъде оправомощена да изготви приложение относно общностната система за обмен на информация SafeSeaNet и да измени приложения І, ІІІ и ІV с оглед на придобития опит. Тъй като тези мерки са с общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на директивата, те следва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, установена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. Комисията следва също така да бъде оправомощена да определя изисквания за поставяне на оборудване за идентификация и проследяване на кораби на дълги разстояния (LRIT) на борда на кораби, участващи във вътрешни рейсове и да променя определенията, позоваванията или приложенията, за да ги приведе в съответствие с общностното или международното право. Тези мерки могат да се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 5 от Директива 1999/468/ЕО.

_______________

* ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/EC (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

"

(2)  В член 1, параграф 1 се заменя със следния текст:

"

Целта на настоящата директива е в Общността да се създаде система за контрол на движението на корабите и за информация с оглед увеличаване на сигурността и ефикасността на морския трафик, пристанищната и морска сигурност, подобряване на отговора на органите по отношение на инциденти, произшествия или възможни опасни ситуации на море, включително издирвателни и спасителни операции, и допринасяне за по-добро предотвратяване и откриване на замърсяване, причинено от кораби.

"

(3)  Член 2, параграф 2 се изменя както следва:

   а) уводните думи се заменят със следното "Освен ако е предвидено друго, настоящата директива не се прилага за:"
   б) буква в) се заменя със следното:"
   в) за танкери за зареждане на други кораби и за оборудване, което се ползва на борда.
"

(4)  Член 3 се изменя както следва:

  a) Буква a) се изменя, както следва:
   i) в първото изречение, уводният израз "следните актове" се заменя с думите "следните актове в тяхната актуализирана редакция:"
   ii) добавят се следните тирета:"
   - "Резолюция на ИМО A.949(23)" означава Резолюция на Международната морска организация 949(23), озаглавена "Насоки за местата за убежище на кораби, нуждаещи се от помощ
"
   - "Резолюция на ИМО A.950(23)" означава Резолюция на Международната морска организация 950(23), озаглавена "Служби за морска помощ (MAS)";
   - "Резолюция на ИМО А.917(22)" означава Резолюция на Международната морска организация А.917(22), озаглавена "Насоки за използването на системата за автоматично опознаване (AIS) на борда", изменена с Резолюция на ИМО A.956(23);
   - "Резолюция на ИМО А.987(24)" означава Резолюция на Международната морска организация А.987(24), озаглавена "Насоки относно справедливото отношение към морския персонал при морски произшествия";
   б) Добавят се следните букви т), у), ф) и х):"
т)   "SafeSeaNet" означава общностна система за обмен на морска информация, разработена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки за гарантиране на прилагането на общностното законодателство, както е посочено в специално приложение, което ще бъде изготвено в съответствие с процедурата по регулиране с контрол по член 28, параграф 3;
   у) "редовен рейс" означава поредица от корабни рейсове, изпълнявани по начин, че да обслужват трафика между едни и същи две или повече пристанища съгласно обявено разписание или с редовност или честота, представляваща очевидна систематична поредност;
   ф) "риболовен кораб" означава всеки плавателен съд, оборудван или използван с търговска цел за улов на риба или други живи морски организми

х)   "LRIT" означава система, която предава автоматично разпознаване и проследяване на морския трафик на дълги разстояния в съответствие с Регламент 19, глава V от Конвенцията SOLAS.""

(5)  Създава се член 6a, както следва:

"

Член 6a

Използване на системи за автоматично опознаване (AIS) от риболовни кораби

Всеки риболовен кораб с обща дължина над 24 метра, плаващ във води под юрисдикцията на държава-членка, трябва в съответствие с определения в Приложение II, част I(3) график да е снабден с AIS, отговаряща на функционалните стандарти, изработени от ИМО.

Риболовни кораби, оборудвани със система AIS трябва да я поддържат в експлоатация по всяко време, с изключение на случаите, в които международни споразумения, правила или стандарти предвиждат защита на навигационната информация.

В съответствие с Насоките на ИМО за използване на AIS на борда, системата може да бъде изключена, когато капитанът на кораба прецени, че това е необходимо в интерес на сигурността и безопасността на плавателния съд.

"

(6)  Създава се член 16б, както следва:

"

Член 6б

Използване на система за идентификация и проследяване на кораби на дълги разстояния (LRIT)

1.  Корабите, участващи в международни рейсове, освен когато са оборудвани със система AIS и когато се движат изключително на морска територия, покрита от мрежа на система за автоматична идентификация, се оборудват със система за идентификация и проследяване на кораби на дълги разстояния в съответствие с глава V от Регламент 19 на Конвенцията SOLAS и нормите за изпълнение и функционалните изисквания, приети от ИМО.

В съответствие с регулаторната процедура, посочена в член 28, параграф 2, Комисията определя изисквания за снабдяване с оборудване за идентификация и проследяване на кораби на далечни разстояния (LRIT) на борда на кораби, участващи във вътрешни рейсове между пристанища на държава-членка на Европейския съюз.

2.  Държавите-членки и Комисията си сътрудничат за създаването на най-късно до 31 декември 2008 г. Европейски център за данни LRIT, който да отговаря за обработката на информация за разпознаване и проследяване на морския трафик на дълги разстояния.

Европейският център за данни LRIT е част от Европейската система за обмен на морска информация SafeSeaNet. Разходите, свързани с измененията на националните елементи на SafeSeaNet, необходими за включване на информацията LRIT, се поемат от държавите-членки.

Най-късно до 31 декември 2008 г. държавите-членки установяват и поддържат връзка с Европейски център за данни LRIT.

3.  Комисията определя политиката и принципите за достъп до информация, съдържаща се в Европейския център за данни LRIT в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 28, параграф 2.

"

(7)  Член 12 се заменя, както следва:

"

Член12

Задължения на товародателя

1.  Товародатели, предлагащи опасни или замърсяващи товари за превоз в пристанище на държава-членка, трябва, преди стоката да бъде взета на борда, да издадат на капитана или оператора на кораба, независимо от размерите му, декларация, съдържаща следната информация:

   a) информацията, изброена в приложение I, точка 2;
   б) веществата, посочени в приложение I на конвенцията МАРПОЛ, таблицата с данните за безопасност, подборно посочваща физикохимическите характеристики на стоките, включително техния вискозитет, изразен в cSt при 50°C и тяхната плътност при 15°C и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с резолюция MSC 150(77) на ИМО;
   в) номерата за спешни случаи на товародателя или всяко друго лице или орган, което има сведения за физикохимичните характеристики на стоките и действията, които следва да бъдат предприети при авария.

2.  Плавателни съдове, идващи от пристанища извън Общността и плаващи към пристанище на държава-членка или място за заставане на котва в териториалните води на държава-членка, които имат опасни или замърсяващи вещества на борда, трябва да притежават декларация от товародателя, която съдържа следната информация:

   a) информацията, упомената в приложение І, раздел 3
   б) изискуемата информация по параграф 1, букви б) и в) на настоящия член.

3.  Задължение и отговорност на товародателя е да осигури, че предоставеният за превоз товар действително отговаря на декларираното в съответствие с параграфи 1 и 2.

"

(8)  В член 14, параграф 2, буква в) се заменя със следния текст:

"
   в) при поискване всяка държава-членка трябва да е в състояние да изпраща незабавно информация относно кораба и опасните или замърсяващи товари на борда на националните и местни компетентни органи на друга държава-членка. Това не трябва да води до рутинни искания от държавите-членки на информация относно корабите и техните товари за цели, различни от морската безопасност или сигурност или опазването на морската среда.
"

(9)  В член 16, параграф 1 се добавят букви г) и д), както следва:

"
   г) кораби, които не са представили или нямат удостоверение за сключена застраховка или финансови гаранции съгласно Директива 2007/.../EО на Европейския парламент и на Съвета от ... [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците]*(10);
   д) кораби, за които са получени сигнали от пилоти или пристанищна администрация, че са налице неизправности, които могат да попречат на безопасното корабоплаване, или да създадат опасност за околната среда.
  

___________

  

* OВ L …

"

(10)  Създава се член 18а, както следва:

"

Член 18a

Мерки в случай на опасност, възникнала поради наличие на ледове

1.  В случай, че определените от държавите-членки компетентни органи счетат, че с оглед на състоянието на ледовете е налице сериозна заплаха за безопасността на човешкия живот на море или за защитата на техните плавателни или крайбрежни зони или за плавателните или крайбрежните зони на други държави:

   а) те предоставят на капитана на кораба, намиращ се в техния отговорен район или възнамеряващ да навлезе или да напусне някое от техните пристанища, подходяща информация за състоянието на ледовете, препоръчителните маршрути и ледоразбивачите, обслужващи техния отговорен район;
   б) те могат да въведат изискване корабите, намиращи се в засегнатия район или възнамеряващи да навлязат или напуснат пристанище или терминал или да напуснат район за заставане на котва, да удостоверят с документ съответствието с показателите за устойчивост и мощност, съизмерими със състоянието на ледовете в засегнатия район.

2.  Предприетите съгласно параграф 1 мерки се основават по отношение на данните за състоянието на леда на прогнозите за леда и атмосферните условия, предоставени от специализирана метеорологична служба, призната от държава-членка.

"

(11)  В член 19, параграф 2 се добавя следната алинея:

"

За тази цел те съобщават при поискване от компетентните национални органи сведенията по член 12.

"

(12)  Член 20 се заменя със следното:

"

Член 20

Приемане на бедстващи кораби в места за убежище

1.  Държавите-членки посочват компетентен орган, който притежава необходимата квалификация и независимост, т.е. има правомощия, по време на спасителните операции, да взима решения по собствена инициатива във връзка с приемането на бедстващи кораби с оглед:

   - предпазването на човешкия живот;
   - опазването на бреговите ивици;
   - опазването на морската среда;
   - безопасността по море; и
   - свеждане на икономическите последици до минимум.

2.  Органът, посочен в параграф 1 може, наред с другото:

   a) да ограничи движението на кораба или да го накара да следва конкретен курс. Това изискване не засяга отговорността на капитана за безопасно управление на неговия кораб;
   б) да отправи официално предупреждение на капитана на кораба за преустановяване на заплахата за околната среда и морската безопасност;
   в) да се качва на борда или да изпраща екипи за извършване на оценка на щетите на кораба и степента на риска, за оказване на помощ на капитана за намиране на изход от ситуацията и за осигуряване на непрестанна информираност на компетентния брегови орган;
   г) сам да повика и да разгърне спасителни работници, където е необходимо;
   д) да нареди корабът да бъде насочван или теглен.

3.  Държавите-членки, под координацията на Комисията, изготвят сезонни (трансгранични) индексни карти за морската среда и човешките ресурси.

4.  Органът, посочен в параграф 1 поема отговорност за изпълнението на плановете посочени в член 20а.

5.  Въз основа на предварителна оценка на обстоятелствата, органът, посочен в параграф 1, решава приемането на бедстващи кораби в място за убежище.

Органът, посочен в параграф 1 гарантира, че въз основа на оценка на обстоятелствата, в съответствие с плановете, посочени в член 20а, бедстващите кораби се допускат до място за убежище във всички случаи, в които приемането на бедстващия кораб на място за убежище дава възможност за намаляване на рисковете, породени от тези обстоятелства.

6.  Държавите-членки спазват насоките на ИМО относно справедливото третиране на морския персонал в случай на морско произшествие по отношение на екипажа на бедстващ кораб във водите под тяхна юрисдикция.

7.  Органите по параграф 4 провеждат редовни срещи за обмяна на опит и за подобряване на мерките, предприети съгласно настоящия член. Те могат да се срещат по всяко време по повод конкретни обстоятелства по инициатива на някой от тях или на Комисията.

"

(13)  Създава се член 20а, както следва:

"

Член 20a

Планове за приемане на бедстващи кораби

1.  Държавите-членки съставят план за отговор на заплахи, възникнали от бедстващи кораби във водите под тяхна юрисдикция и за да осигурят приемането на корабите и опазването на човешкия живот.

2.  Посочените в параграф 1 планове се изготвят след консултация между заинтересуваните страни, като се вземат предвид съответните насоки на ИМО, посочени в член 3, буква а), и имат най-малко следното съдържание:

   а) индивидуализацията на органа или органите, отговорни за приемане и управление на сигнали за тревога;
   б) индивидуализацията на органа, отговорен за оценка на ситуацията, за избор на подходящо място за убежище и за вземане на решение за приемане на бедстващ кораб в избраното място за убежище;
   в) инвентарен опис на потенциални места за убежище, обобщаващ елементите, водещи до ускоряване на оценката и вземането на решение, включително описание на социалните фактори и факторите на околната среда и природните характеристики на разглежданите места;
   г) процедури за оценка за избор на място за убежище въз основа на потенциалните места, изброени в инвентарния опис;
   д) средствата и инсталациите, подходящи за подпомагане, спасяване и борба със замърсяването;
   е) международни механизми за координация или вземане на решение, които могат да бъдат приложими;
   ж) процедури за финансова гаранция и отговорност, приложими по отношение на кораби, приети в място за убежище.

3.  Държавите-членки публикуват наименованията на компетентните органи по член 20, параграф 4 и списък с подходящи пунктове за контакт за приемане и управление на сигнали за тревога. Те съобщават на Комисията инвентарния опис на потенциални места за убежище. Те съобщават и на съседните държави-членки съответните сведения относно плановете и местата за убежище.

При изпълнение на процедурите, предвидени в плановете за приемане на бедстващи кораби, те гарантират, че всички сведения, от значение за плановете и местата за убежище, са предоставени на страните, участващи в операциите, включително относно службите за техническа помощ и влачене.

"

Лица, получаващи съответна информация по този параграф във връзка с планове за неотложни действия и места за убежище, трябва да гарантират поверителност на тази информация.

(14)  Създава се член 20б, както следва:

"

Член 20б

Финансови гаранции и компенсация

1.   .Липсата на удостоверение за сключена застраховка или финансова гаранция не освобождава държавите-членки от задължението за предварителна оценка и решение по член 20 и само по себе си не е достатъчна причина дадена държава-членка да откаже да приеме бедстващ кораб в място за убежище.

2.  Без да се нарушават разпоредбите на параграф 1, при приемане на бедстващ кораб в място за убежище, държавата-членка може да поиска от оператора на кораба, агента или капитана да представят удостоверение за сключена застраховка или финансова гаранция по смисъла на член 7 от Директива 2007..../EО [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците](11), покриваща неговата отговорност за вреди, причинени от кораба. Изискването на това удостоверение не води до отлагане на приемането на бедстващия кораб.

"

3.  Държавите-членки осигуряват възстановяването на разходите и потенциалните икономическите загуби, които претърпява пристанището, в резултат на решение, взето по член 20, параграф 5, ако подобни разходи или икономически загуби не са възстановени в рамките на разумен срок от собственика или оператора на кораба, съгласно Директива 2007/.../ЕО [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците]+ и съществуващите международни компенсаторни механизми.

(15)  Създава се член 22а, както следва:

"

Член 22a

Европейска система за обмен на морска информация SafeSeaNet

1.  Държавите-членки създават системи за управление на морска информация на национално или местно равнище за обработка на информацията, посочена в настоящата директива.

2.  Системите за комуникация, създадени съгласно параграф 1, трябва да позволяват оперативното използване на събраната информация и да изпълняват по-специално условията, посочени в член 14 от настоящата директива.

3.  За да осигурят ефективен обмен на информацията, посочена в настоящата директива, държавите-членки гарантират, че националните и местни системи, създадени за събиране, обработка и съхраняване на информация, могат да бъдат свързани с Общностната система за обмен на морска информация SafeSeaNet. Комисията гарантира, че общностната система за обмен на морска информация SafeSeaNet функционира 24 часа на ден.

4.  При сътрудничество в рамките на регионални споразумения или в рамките на трансгранични, междурегионални или транснационални проекти, държавите-членки гарантират, че информационните системи или разработени мрежи отговарят на изискванията на настоящата директива и са съвместими и свързани със SafeSeaNet.

5.  За да се гарантира достатъчен период от време за проверка на функционирането на SafeSeaNe, тя ще бъде напълно действаща от 1 януари 2009 г.

"

(16)  Член 23 се изменя, както следва:

   а) Параграф в) се заменя със следния текст:"
   в) разширяване на покритието на системата на Общността за контрол и за информация за трафика на корабите и/или актуализирането му с оглед по-добро идентифициране и контрол на корабите, като се отчита развитието на информационните и комуникационни технологии. За тази цел държавите-членки и Комисията си сътрудничат, за да въведат, при необходимост, системи за задължителен отчет, задължителни служби по морския трафик и подходящи системи за организиране на трафика, за да ги предоставят на ИМО за одобрение. Те сътрудничат също, в рамките на съответните регионални и международни органи, и за създаването на системи за контрол на морския трафик на дълги разстояния,
"
   б) добавят се букви д), е) и ж), както следва:"
   д) осигуряване на взаимосвързаността и съвместимостта на националните системи, използвани за управление на информацията, посочена в приложението, и интегриране на конвенционалните със сателитни системи, използвани за същата цел, и развитие и актуализиране на системата SafeSeaNet;
   е) проучване на осъществимостта и определяне на подборни правила за интегриране на системите AIS със системи за позициониране и комуникация, използвани в контекста на общата политика на рибно стопанство. Резултатите от това проучване ще бъдат предоставени най-късно дванадесет месеца преди влизането в сила на задължението предвидено, в член 6а и при всички случаи, не по-късно от 1 юли 2008 г.
   ж) процедури по проучване и прилагане, които по-ефективно ще гарантират поверителността на събраната информация.
"

(17)  Създава се член 23а, както следва:

"

Член 23a

Обработка и управление на информацията за морска безопасност

1.  При необходимост Комисията осигурява обработката, използването и разпространението до посочените от държавите-членки органи, на информацията, събрана съгласно настоящата директива или от публични или частни организации при осъществяването на съответните им задачи.

2.  По целесъобразност Комисията дава своя принос за развитието и функционирането на системите за събиране и разпространение на данни, свързани с морската безопасност, в частност чрез системата "Equasis" или друга еквивалентна публична система.

"

(18)  Член 24 се заменя със следното:

"

Член 24

Поверителност на информацията

1.  В съответствие с националните си законодателства държавите-членки вземат необходимите мерки за осигуряване поверителността на информацията, изпратена им съгласно настоящата директива.

2.  В съответствие с националните си законодателства държавите-членки се уверяват, че данните по системите AIS и LRIT, не се предоставят публично или използват за цели, различни от безопасност, сигурност и опазване на околната среда, или които биха засегнали конкуренцията между оператори на кораби. По-специално, те не разрешават публичното разпространение на информация относно товара и лицата на борда, освен ако капитанът или операторът на плавателния съд не е дал съгласието си за подобно използване на информацията.

"

В сътрудничество с Европейската агенция за сигурност на мрежите и информацията, Комисията проучва как да се справи с проблемите на сигурността на мрежите и информацията, произтичащи от прилагането на настоящата директива, и по-специално членове 6, 6a, 14 и 22a от нея. Не по-късно от една година след влизането в сила на настоящата директива, Комисията взема необходимите мерки за борба срещу неправомерната употреба или търговската злоупотреба с данни, обменяни съгласно настоящата директива.

(19)  Член 27, параграф 2 се заменя със следния текст:

"

2.  Освен това, приложения I, III и IV могат да бъдат изменени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 3, в светлината на натрупания с настоящата директива опит, доколкото тези изменения не разширяват нейното приложно поле.

"

(20)  Член 28 се заменя със следното:

"

Член 28

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета за морска безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като за вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5а, параграфи 1 до 4, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

___________________

* ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 93/2007 (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12).

"

(21)  В приложение І, тире Ч на точка 4 се заменя със следния текст:

"

-  Ч. разни информации:

   - характеристики и приблизително количество гориво в трюма за корабите, превозващи гориво в трюма,
   - условия на корабоплаване.

"

(22)  В приложение II(I) се създава точка 3 както следва:

"

3.  Риболовни кораби

Всеки риболовен кораб с обща дължина 24 метра и повече е обект на изискването за превоз, установено в член 6а, в съответствие със следния график:

-   нови риболовни плавателни съдове с обща дължина 24 метра и повече: нa ...*;

-   риболовен кораб с обща дължина над 24 метра и повече, но по-малко от 45 метра: не по-късно от...**;

________________

* Датата на влизане в сила на настоящата директива

** Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

"

Член 2

1.  Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до …(12). Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствията между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от националното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването &igravecy; в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

(1) Все още непубликувано в ОВ.
(2) OВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195.
(3) OВ C 229, 22.9.2006 г., стр. 38.
(4) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г..
(5) OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.
(6)+ ОВ: Моля добавете номер и датата.
(7)+ ОВ: Моля добавете номер.
(8) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 93/2007 г. на Комисията (OВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12).
(9) OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1891/2006 г. (OВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1).
(10)+ ОВ: Моля въведете номер и дата.
(11)+ ОВ: Моля добавете номер.
(12)* 12 месеца след влизане в сила на настоящата директива.


Разследване на произшествия в областта на морския транспорт ***I
PDF 527kWORD 168k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на основни принципи при разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директиви 1999/35/ЕО и 2002/59/ЕО (COM(2005)0590 – C6-0056/2006 – 2005/0240(COD))
P6_TA(2007)0147A6-0079/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0590)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0056/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0079/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на основни принципи при разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директиви 1999/35/ЕО и 2002/59/ЕО

P6_TC1-COD(2005)0240


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  Необходимо е да бъде поддържано високо общо равнище на безопасност на морския транспорт в Европа и трябва да бъдат положени всички усилия за намаляване броя на морските произшествия и инциденти.

(2)  Своевременното организиране на технически разследвания на морските произшествия повишава безопасността по море, тъй като помага за предотвратяването на повтарянето на такива произшествия, водещи до загуба на човешки живот, на плавателни съдове или до замърсяване на морската среда.

(3)  Европейският парламент, в своята резолюция(5) относно повишаването на безопасността по море, призова Комисията да представи предложение за директива относно разследването на произшествията с кораби.

(4)  Член 2 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г.(6) установява правото на крайбрежните държави да разследват причините за всяко възникнало в техни териториални води морско произшествие, което може да подложи на опасност човешкия живот или околната среда, да доведе до намесата на издирващите и спасителни власти на крайбрежната държава или да засегне по друг начин крайбрежната държава.

(5)  Член 94 от UNCLOS предвижда, че държавата на флага назначава извършването на проверка, от или пред едно или повече квалифицирани лица, по определени навигационни произшествия или инциденти в открито море.

(6)  Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (SOLAS, правило I/21), Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. определят отговорностите на държавата на флага относно провеждането на разследвания на произшествия и предоставянето на разкритията от разследванията на Международната морска организация (ИМО).

7)   [Проекто-] Кодексът за прилагане на задължителните инструменти на ИМО(7) напомня задължението на държавата на флага за гарантиране провеждането на разследванията относно безопасността по море от следователи с подходяща квалификация, компетентни по въпросите, свързани с морските произшествия и инциденти. Кодексът изисква освен това от държавите на флага да бъдат готови да осигурят квалифицирани следователи за тази цел, независимо от мястото, където е възникнало произшествието или инцидента.

(8)  Трябва да се вземе предвид Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет през м. ноември 1997 г. с Резолюция А.849 на Общото събрание на ИМО, който предвижда прилагането на общ подход за разследванията за сигурност при морски произшествия и инциденти и междудържавно сътрудничество при идентифициране на факторите, довели до морските произшествия и инциденти. Трябва също така да се вземе предвид Циркулярно писмо 953 на Комисията за морска безопасност (КМБ) на ИМО, в което са осъвременени определенията на термините, използвани в Кодекса, и Резолюции А.861(20) и MSC.163(78) на ИМО, в които се дава определение за "устройство за записване на данните от пътуване".

(9)  Директива 1999/35/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система на задължителни прегледи за безопасно експлоатиране на ро-ро фериботи и високоскоростни пътнически плавателни съдове по редовни линии(8) изисква от държавите-членки да определят, в рамките на техните съответни вътрешноправни системи, правен статут, който да позволи на тях и на всяка друга съществено заинтересована държава-членка, да участва, сътрудничи или, когато това се предвижда от Кодекса за разследване на морски произшествия, да провежда всякакви разследвания на морски произшествия или инциденти с ро-ро фериботи или високоскоростни пътнически плавателни съдове.

(10)  Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаването на система на Общността за контрол и информация относно движението на корабите(9), изисква от държавите-членки да изпълняват изискванията на Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти и да гарантират, че разкритията от разследванията на злополуките се публикуват възможно най-скоро след приключването им.

(11)  Разследването на произшествията и инцидентите с морски плавателни съдове или с други плавателни съдове в пристанищна зона или други ограничени морски зони трябва да се извършва от или под контрола на независим орган или организация, които са трайно оправомощени да вземат решения, тс оглед избягване на всякакъв конфликт на интереси.

(12)  Държавите-членки трябва да гарантират, че вътрешноправните им системи позволяват на тях и на всяка съществено заинтересована държава-членка да участва, сътрудничи или провежда разследвания на злополуки въз основа на разпоредбите на Кодекса на ИМО за разследване на морски произшествия.

(13)  Съгласно правило V/20 SOLAS, пътнически кораби и други кораби с бруто тонаж от 3000 тона и повече, построени на 1 юли 2002 г. и по-късно, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от пътуване (VDR) с цел улесняване на разследванията при злополука. Предвид неговата важност за изработването на политика за предотвратяване на злополуките с кораби, подобно оборудване трябва да се изисква систематично на борда на корабите, които извършват вътрешни или международни рейсове и се намират на пристанище в Общността.

(14)  Информацията, предоставена от система VDR, както и от други електронни средства, може да бъде използвана както ретроспективно - след морско произшествие или инцидент - за разследване на причините за него, така и превантивно - за натрупване на опит относно обстоятелствата, които биха могли да доведат до подобни събития. Държавите-членки трябва да гарантират, че подобна информация, когато е на разположение, се използва по подходящ начин и в двата случая.

(15)  Сигнали за бедствие, подадени от кораб, или информация от всякакъв друг източник за това, че даден кораб или хора от или на кораб са в опасност, или че вследствие на събитие, свързано с използването на кораб, съществува сериозен потенциален риск от нанасяне на вреди на хората, на структурата на кораба или на околната среда, трябва да бъдат разследвани или проучени по подходящ начин.

(16)  Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г.(10) изисква от Европейската агенция за морска безопасност (наричана по-нататък "Агенцията") да работи с държавите-членки за разработването на технически решения и да предоставя техническа помощ, свързана с прилагането на законодателството на Общността. В областта на разследването на злополуки, Агенцията е натоварена със специфичната задача да улеснява сътрудничеството между държавите-членки и Комисията при разработването, в съответствие с различните правни системи на държавите-членки, на обща методология за разследване на морски злополуки съгласно договорените международни принципи.

(17)  Съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002 Агенцията трябва да улеснява сътрудничеството при предоставянето на помощ, оказана от държавите-членки при разследвания на сериозни морски злополуки, и анализиране на изготвени вече доклади от разследвания. Агенцията трябва също така, в светлината на заключенията, направени вследствие на анализите, да включи в съвместната методология всички елементи, произтичащи от тях, които могат да послужат за предотвратяването на нови катастрофи и подобряването на морската безопасност в ЕС.

(18)  Насоките на ИМО относно справедливото отношение към морския персонал при морски произшествия намаляват риска капитанът и екипажът да станат обект на наказателни санкции. Те могат да им вдъхнат повече доверие в методите на разследване и поради това следва да се използват от държавите-членки.

(19)  Препоръките относно безопасността, отправени вследствие разследване на безопасността във връзка с произшествие или инцидент, трябва надлежно да бъдат взети предвид от държавите-членки и от Общността.

(20)  Тъй като целта на техническото разследване е предотвратяването на морските произшествия и инциденти за в бъдеще, заключенията и препоръките относно безопасността не трябва да бъдат използвани за търсене на отговорност или за приписване на вина.

(21)  Тъй като целта на настоящата Директива, а именно повишаване на безопасността по море в Общността и последващото намаляване на риска от бъдещи морски произшествия, не може да бъдат осъществена в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата или резултата от действието, може да бъдат по-добре осъществена на общностно равнище, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(22)  Мерките, необходими за привеждането в изпълнение на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(11),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е подобряването на морската безопасност и намаляване на риска от бъдещи морски произшествия чрез:

   a) улесняване на бързото провеждане на разследвания за безопасността и на подходящи анализи на морските произшествия и инциденти и
   б) осигуряване на навременно и точно докладване за разследванията за безопасността и на предложенията за поправителни мерки.

Разследванията, извършени съгласно настоящата директива, нямат за цел търсене на отговорност и приписването на вина.

Член 2

Приложно поле

1.  В съответствие със задълженията на държавите-членки по UNCLOS, настоящата директива се прилага за морски произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, които:

   а) засягат кораби, плаващи под флага на една от държавите-членки, или
   б) възникват в области, над които държавите-членки упражняват юрисдикция, или
   в) засягат други съществени интереси на държавите-членки.

2.  Настоящата директива не се прилага за морски произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, които засягат единствено:

   а) военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби, собственост на държава-членка или експлоатирани от нея и използвани само за държавни нетърговски цели;
   б) кораби, които не са задвижвани чрез механични средства, дървени кораби с елементарна конструкция, яхти и кораби за развлечение, освен в случаите когато те са или ще бъдат с екипаж и превозват повече от 12 пътници с търговска цел;
   в) плавателни съдове за обслужване на вътрешни водни пътища, плаващи по вътрешни водни пътища;
   г) рибарски кораби с дължина по-малка от 24 метра;
   д) фиксирани единици за сондиране в открито море.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива:

1.  "SOLAS" означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (SOLAS 74), така, както е изменена от протоколите от 1978 г. и 1988 г.,

"Кодекс на ИМО" означава Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет от Международната морска организация с Резолюция А.849 на Общото събрание от 27 ноември 1997 г. така, както е изменен.

2.  Следните термини се разбират по смисъла на определенията, съдържащи се в Кодекса на ИМО:

   а) "морско произшествие";
   б) "много сериозно произшествие";
   в) "морски инцидент";
   г) "разследване за безопасността вследствие морско произшествие или инцидент";

д)   "съществено заинтересована държава".

3.  Термините "сериозно произшествие" и "по-малко сериозно произшествие" се разбират съгласно актуализираните определения, съдържащи се в Циркулярно писмо 953 на КМБ на ИМО.

4.  Термините "ро-ро ферибот" и "високоскоростни пътнически плавателни съдове" се разбират съгласно определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 1999/35/ЕО.

5.  "Водеща разследването държава-членка" означава държава-членка, от която се изисква да проведе или, в случаите, когато има повече от една съществено заинтересована държава, да ръководи, разследване за безопасността съгласно настоящата директива.

6.  "Устройство за записване на данните от пътуване" (VDR) се разбира съгласно определението, съдържащо се в Резолюции А.861(20) и MSC.163(78) на ИМО.

7.  "Сигнал за бедствие" означава сигнал, подаден от кораб, или информация от всякакъв друг източник за това, че даден кораб или хора от или на кораб са в опасност по море.

8.  "Препоръка относно безопасността" означава всяко направено предложение, включително за целите на регистрирането и контрола, от:

   а) разследващия орган на провеждащата или водещата разследването на морското произшествие или инцидент държава, въз основа на информацията, получена от това разследване; или, когато е уместно;
   б) Комисията, подпомагана от Агенцията и въз основа на сбит анализ на информацията и резултатите от извършените разследвания.

Член 4

Статут на разследванията за безопасността

1.  Държавите членки определят, съгласно съответните си вътрешни правни системи, правилата за провеждане на разследвания за безопасността, вследствие морско произшествие или инцидент. При определяне на тези правила те гарантират, че разследванията:

   а) са независими от наказателни и други паралелни разследвания, които се провеждат за търсене на отговорност или за приписване на вина, така че единствено заключенията или препоръките в резултат от разследванията, предприети съгласно настоящата директива да допринасят за други паралелни разследвания; и
   б) не са възпрепятствани, прекратени или забавени вследствие тези разследвания.

Нещо повече, държавите-членки гарантират, че в хода на такива разследвания изявленията или друга предоставена от свидетелите информация не се предоставят на органите на трета страна, така че да се избегне използването на такива изявления и информация при наказателни разследвания във въпросните страни.

2.  Правилата, които трябва да се установят от държавите-членки, включват разпоредби, които позволяват:

   а) сътрудничество и взаимна помощ при разследвания за безопасността относно морски произшествия и инциденти, провеждани от други държави-членки, или делегиране на друга държава-членка на задачата да води подобно разследване съгласно разпоредбите на настоящата директива;
   б) координиране, в тясно сътрудничество с Комисията, на дейностите на техните съответни разследващи органи до степента, необходима за постигане целите на настоящата директива; и
   в) мерки за бързо предупреждение в случай на произшествие или инцидент.

Член 5

Задължение за провеждане на разследване

1.  Всяка държава-членка гарантира, че разследващият орган по член 8 провежда разследване след сериозно или много сериозно морско произшествие:

   а) което засяга кораб, плаващ под нейния флаг, независимо от мястото на произшествието; или
   б) възникнало в области, над които държавата-членка упражнява юрисдикция, независимо от това под какъв флаг плава кораба или корабите, участващи в произшествието; или
   в) което засяга съществен интерес на държавата-членка, независимо от мястото на произшествието и от това под какъв флаг плава кораба или корабите, участващи в произшествието.

2.  Освен разследване на сериозни и много сериозни произшествия, разследващият орган по член 8, след като е установил обстоятелствата по конкретния случай, решава дали да се проведе разследване за безопасността на по-малко сериозно произшествие, морски инцидент или сигнал за бедствие.

При решаване, той взема предвид степента на сериозност на произшествието или инцидента, вида на плавателния съд и/или на товара засегнат от сигнала за бедствие, и/или всяко искане на издирващите и спасителни власти.

3.  Приложното поле и практическите условия за провеждане на разследвания за безопасността се определят от разследващия орган на водещата разследването държава-членка в сътрудничество със съответните органи на другите съществено заинтересовани държави по начин, който му изглежда най-подходящ за постигането на целите на настоящата директива, и с оглед предотвратяването на бъдещи произшествия и инциденти.

4.  Разследванията за безопасността следват общата методология за разследване на морски произшествия и инциденти, разработена съгласно член 2, буква д) от Регламент (ЕО) № 1406/2002. За приемането, актуализирането или изменението на такава методология за целите на настоящата директива се взема решение съгласно процедурата, установена в член 19, параграф 3.

5.  Разследванията за безопасността започват възможно най-скоро след морското произшествие или инцидент и, във всички случаи, не по-късно от два месеца след възникването им.

Член 6

Задължение за докладване

Държава-членка трябва да изисква, в рамките на своята национална правна система, уведомяването на нейния разследващ орган от страна на отговорните власти и/или от засегнатите от случая страни относно всички произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, попадащи в приложното поле на настоящата директива.

Член 7

Съвместни разследвания за безопасността

1.  При случаи на сериозни и много сериозни произшествия, които засягат съществен интерес на две или повече държави-членки, засегнатите държави-членки бързо се договарят за това, коя от тях да е водеща разследването държава-членка. Ако засегнатите държави-членки не определят коя държава-членка трябва да води разследването, те незабавно прилагат препоръка на Комисията по въпроса, която препоръка се основава на становище на Агенцията.

Държавите-членки се въздържат от провеждането на паралелни разследвания за безопасността за едно и също морско произшествие или инцидент. Те се въздържат от предприемането на всякакви мерки, които биха могли да застрашат провеждането на разследване за безопасността, което попада в приложното поле на настоящата директива.

2.  По общо съгласие, държава-членка може да делегира на друга държава-членка задачата да проведе разследването за безопасността, вследствие морско произшествие или инцидент. Тя може също така да покани друга държава-членка да участва в подобно разследване.

3.  В случаите, когато ро-ро ферибот или високоскоростен пътнически плавателен съд участва в морско произшествие, инцидент или сигнал за бедствие, процедурата по разследването се инициира от държавата-членка, в чиито води е възникнала злополуката или инцидента или, ако това се е случило в извънтериториални води, от последната държава-членка, която е посетил фериботът или корабът.

Въпросната държава е отговорна за разследването и за координирането с други съществено заинтересовани държави-членки дотогава, докато по взаимно съгласие не бъде решено коя ще бъде водещата разследването държава.

Член 8

Разследващи органи

1.  Държавите-членки гарантират, че разследванията за безопасността във връзка с морски произшествия и инциденти се провеждат под отговорността на постоянен независим разследващ орган или организация (по-нататък наричан "разследващ орган"), на които са предоставени необходимите постоянни правомощия и съставени от инспектори с подходяща квалификация в областта на морските произшествия и инциденти.

Въпросният разследващ орган е функционално независим, най-вече от националните органи, отговорни за плавателността, сертифицирането, контрола, комплектоването на екипажа, безопасността на плаването, поддръжката, контрола на морския трафик, държавния пристанищен контрол и експлоатацията на морските пристанища, от органи, провеждащи разследвания с цел установяване на отговорност или прилагане на закона и, като цяло, от всякакви други страни, чиито интереси могат да са в противоречие с възложената му задача.

2.  Разследващият орган гарантира, че отделните инспектори притежават достатъчно познания и практически опит в областите, свързани с обичайните им задължения по разследване. Наред с това, разследващият орган осигурява бърз достъп до съответната експертиза, доколкото е необходимо.

3.  Дейностите, възложени на разследващия орган, могат да се разширят и до събирането и анализа на данни, свързани с морската безопасност, и по-специално с цел превенция, доколкото тези дейности не нарушават неговата независимост или не предполагат отговорност по въпроси от нормативен, административен или стандартизационен характер.

4.  Държавите-членки, като действат в рамките на техните съответни правни системи и, когато е целесъобразно, в сътрудничество с отговорните за съдебното разследване органи, изискват на инспекторите, работещи за разследващия орган или за друг разследващ орган, когото те са оправомощили да провежда разследването, да се даде разрешение:

   а) да получат свободен достъп до всеки район или обект, свързан с произшествието, както и до всеки кораб, останки от кораб или структура, включително и до товари, съоръжения или отломки;
   б) да осигуряват незабавното изготвяне на списък на доказателствата и контролирано претърсване и преместване на останките от кораб, отломките или други части или материали за изследване или анализ;
   в) да изискват изследване или анализ на предметите, посочени в буква б) и да имат свободен достъп до резултатите от тези изследвания или анализи;
   г) да получат свободен достъп, право да преснимат и ползват всякаква релевантна информация и записани данни, свързани с разследването, включително и данни от устройството за записване на данните от пътуването (VDR), отнасящи се за кораб, пътуване, товар, екипаж или други лица, предмет, условия или обстоятелства;
   д) да получават свободен достъп до резултатите от изследванията на телата на жертвите или до анализите на пробите, взети от телата на жертвите;
   е) да изискват и да получават свободен достъп до резултатите от изследванията или анализите на пробите, взети от лица, работещи на кораба или от други свързани лица;
   ж) да разпитват свидетели в отсъствието на лица, за които инспекторите считат, че имат интерес да попречат на разследването за безопасността;
   з) да получават данни от наблюдения и друга необходима информация от държавата на флага, собствениците, дружествата за класифициране на кораби или други съответни страни, когато тези страни или техни представители са установени в държавата-членка;
   и) да търсят помощ от компетентните органи на съответните държави, включително от сървейърите на държавата на флага и държавата на пристанището, бреговата охрана, служителите по управлението на корабния трафик, издирващите и спасителни екипи, пилотите или друг пристанищен или морски персонал.

5.  Разследващият орган е упълномощен да реагира незабавно когато бъде уведомен за произшествие по всяко време, и да получава достатъчно средства за да може да изпълнява функциите си независимо. Инспекторите от разследващия орган имат статут, който има дава необходимите гаранции за независимост.

6.  Разследващият орган може да съчетае задачите, възложени му съгласно настоящата директива, с работата по разследване на други случаи извън тези, свързани с морските произшествия, при условие, че тези разследвания не представляват опасност за неговата независимост.

Член 9

Неразкриване на данни

Държавите-членки гарантират, че следните данни няма да бъдат предоставяни за други цели извън разследването за безопасността:

   а) всички свидетелски показания и други изявления, отчети и бележки, водени или получени от разследващия орган в хода на разследването за безопасността;
   б) данни, разкриващи самоличността на лицата, дали показания във връзка с разследването за безопасността;
   в) медицинска или лична информация, отнасяща се за лицата, свързани с произшествието или инцидента.

Член 10

Рамка за постоянно сътрудничество

1.  Държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията, създават рамка за постоянно сътрудничество, която дава възможност на техните съответни органи за разследвания за безопасността при морски произшествия или инциденти, да сътрудничат помежду си и с Комисията в степен, необходима за постигане целите на настоящата директива.

2.  Правилникът за дейността относно рамката за постоянно сътрудничество, както и редът и условията за нейната организация, се приемат съгласно процедурата по член 19, параграф 2.

3.  В рамката за постоянно сътрудничество разследващите органи на държавите-членки и Комисията се договарят по-специално за най-подходящите форми на сътрудничество, с цел:

   а) съвместно ползване на инсталации, съоръжения и оборудване за техническото разследване на останките и оборудването на кораба и други предмети, свързани с разследването за безопасността, включително извличане и оценка на информация от устройствата за записване на данните от пътуването и други електронни устройства;
   б) взаимно предоставяне на необходимото техническо или експертно съдействие за изпълнението на специфични задачи;
   в) получаване и обмен на информация относно анализа на данните от произшествия и даване на съответни препоръки за безопасността на равнище Общност;
   г) определяне на общи принципи за предприемане на действия по изпълнение на препоръките относно безопасността и адаптиране на методите за разследване към развитието на научно-техническия прогрес;
   д) определяне на правила за неразпространение на информация при обмена на свидетелски показания и обработката на данни;
   е) организиране, когато е целесъобразно, на съответни дейности за обучение на отделни инспектори;
   ж) насърчаване на сътрудничеството с разследващи органи или организации от трети страни и с международни организации за разследване на морски злополуки в области, обхванати от настоящата директива.

4.  Всяка държава-членка, чиито съоръжения или служби са били, или нормално би трябвало да са били, ползвани от кораб непосредствено преди произшествие или инцидент, и която разполага с информация, полезна за разследването, предоставя тази информация на разследващия орган, провеждащ разследването.

Член 11

Разходи

Държавите-членки правят всичко възможно, за да не изискват заплащането на помощта, поискана от други държави-членки за целите на разследванията за безопасността, провеждани по силата на настоящата директива.

Член 12

Сътрудничество със съществено заинтересовани трети страни

1.  Държавите-членки си сътрудничат максимално, в рамките на възможното, с други съществено заинтересовани трети страни при разследването на морски произшествия.

2.  По взаимно съгласие, на съществено заинтересованите трети страни се дава възможност да участват в разследването за безопасността, водено от държава-членка при условията на настоящата директива, на всеки етап от разследването.

3.  Съдействието, оказано от държава-членка при разследване, водено от съществено заинтересована трета страна, не накърнява изискванията за водене на разследване и изготвяне на отчет във връзка с разследвания за безопасността при морски произшествия и инциденти съгласно настоящата директива.

Член 13

Съхранение на доказателства

Държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че страните, участващи в произшествия, инциденти и сигнали за бедствие, попадащи в обхвата на настоящата директива, полагат жсички усилия за постигане на следното:

   а) съхраняване на цялата информация от морски карти, бордови дневници, електронни и магнитни записи, видеозаписи, включително и информация от устройствата за записване на данните от пътуването и други електронни устройства, отнасящи се за периода преди, по време и след произшествието;
   б) предотвратяване изтриването или друга промяна на тази информация;
   в) предотвратяване смесването с друго оборудване, което би могло основателно да се счете за имащо връзка с разследването на произшествието;
   г) бързо събиране и съхраняване на всички доказателства за целите на разследванията за безопасността при морски произшествия и инциденти.

Член 14

Доклади за злополуки

1.  Разследванията за безопасността при морски произшествия и инциденти, водени съгласно настоящата директива, водят до публикуване на доклад, изготвен в съответствие с насоките, описани в Приложение I.

2.  Разследващите органи предприемат всички необходими действия за публикуване на доклада, и по-специално за целия морски сектор, до който при поискване изпращат специфични заключения и препоръки, в рамките на срок от 12 месеца, считано от деня на произшествието. Ако изготвянето на окончателен доклад в този срок не е възможно, в срок от 12 месеца, считано от датата на произшествието, се публикува междинен доклад.

3.  Разследващият орган на водещата разследването държава-членка изпраща копие от окончателния или междинния доклад на Комисията. Той взема предвид евентуалните бележки на Комисията за подобряване качеството на доклада по възможно най-благоприятния за постигане целите на настоящата директива начин.

4.  На всеки три години Комисията изпраща на Европейския парламент доклад, с който му предоставя информация и определя степента на прилагане и на спазване на настоящата директива, както и следващите стъпки, считани за необходими с оглед препоръките, изложени в доклада.

Член 15

Препоръки за безопасност

1.  Държавите-членки следят препоръките за безопасността, дадени от разследващите органи, да се вземат надлежно предвид от адресатите, и когато е целесъобразно, да се прилагат в съответствие с общностното и международното право. Комисията, подпомагана от Агенцията, включва в съвместната методология заключенията от докладите по произшествията и препоръките за безопасност, съдържащи се в тях.

2.  Когато е подходящо, разследващ орган или Комисията, подпомагани от Агенцията, отправят препоръки относно безопасността въз основа на сбит анализ на данните и резултатите от всички извършени разследвания.

3.  В препоръките за безопасността или междинния доклад при никакви обстоятелства не се приписва вина, нито се търси отговорност за произшествието.

Член 16

Система за ранно предупреждение

Ако разследващият орган на държава-членка изрази мнение, на даден етап от разследването на морското произшествие или инцидент, че са необходими неотложни мерки за предотвратяване на риска от нови произшествия на общностно равнище, той информира незабавно Комисията за нуждата от даване на ранно предупреждение.

Комисията незабавно разглежда въпроса и, при необходимост, изпраща предупреждение до отговорните органи на всички други държави-членки, корабната промишленост и всички други заинтересовани страни.

Член 17

Европейска база данни за морските произшествия

1.  Данните за морските произшествия и инциденти се съхраняват и анализират посредством електронна база данни, която ще бъде създадена от Комисията и която ще се нарича Европейска информационна платформа за морски произшествия (European Marine Casualty Information Platform - EMCIP).

2.  Държавите-членки нотифицират Комисията за органите, оправомощени да получат достъп до базата данни.

3.  Разследващите органи на държавите-членки уведомяват Комисията за морски произшествия и инциденти, в съответствие с образеца в Приложение II. Също така, те предоставят на Комисията данни относно разследванията за безопасността при морски произшествия или инциденти, съгласно схемата на базата данни EMCIP.

4.  Комисията информира разследващите органи на държавите-членки за изискванията и графика на процедурите за уведомяване и докладване.

Член 18

Справедливо отношение към морския персонал

Държавите-членки спазват насоките на ММО относно справедливото отношение към морския персонал при морски произшествия.

Член 19

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (COSS), създаден с член 3 от Регламент (EО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г.(12).

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се определя на два месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/EО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Член 20

Правомощия за внасяне на изменения

Комисията може да актуализира определенията в настоящата директива и позоваванията на актове на Общността и инструменти на ИМО съгласно процедурите, описани в член 19, параграф 2, с цел привеждането им в съответствие с влезлите в сила мерки на Общността или на ИМО, при спазване на ограниченията на настоящата директива.

Като действа в съответствие със същата процедура Комисията може да внася изменения и в приложенията.

Член 21

Допълнителни мерки

Никоя разпоредба на настоящата директива не може да възпрепятства държава-членка да предприеме допълнителни мерки в областта на морската безопасност, които не са предвидени в настоящата директива, при условие, че тези мерки не накърняват разпоредбите на настоящата директива или не въздействат неблагоприятно по друг начин върху нейното прилагане, или не застрашават изпълнението на целите на Съюза.

Член 22

Наказания

Държавите-членки установяват правилата относно наказанията, приложими по отношение на нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички необходими мерки за гарантиране прилагането на наказанията. Предвидените наказания трябва да са ефективни, съразмерни и с разубеждаващ характер.

Член 23

Изменение на съществуващи актове

1.  Член 12 от Директива 1999/35/EО се заличава.

2.  Член 11 от Директива 2002/59/EО се заличава.

Член 24

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до …(13). Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, което те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 25

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двайсетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 26

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

Форма и съдържание на доклада от разследването за безопасността

Предговор

Настоящото определя единствената цел на разследването за безопасността - препоръките за безопасността по никакъв начин да не създават презумпция за отговорност или вина и докладът да не бъде изготвен, от гледна точка на съдържание и стил, с оглед използването му при съдебни процедури.

(Докладът не би трябвало да се позовава на свидетелски показания, нито да свързва лице, цитирано в доклада с лице, дало показания в хода на разследването.)

1.  Кратко описание

В тази част се описват основните факти, свързани с морските произшествия или инциденти: какво, кога, къде и как се е случило; като се посочва дали в резултат на това има смъртни случаи, телесни повреди, щети по кораба или товара, за трети страни или за околната среда.

2.  Фактическа информация

Тази част включва отделни раздели, които предоставят достатъчно информация, тълкувана от разследващия орган като фактическа и с която се запълват съответните полета от Европейската база данни за морски произшествия, като се подпомага анализа и се улеснява разбирането на доклада.

Тези раздели включват най-малко следната информация:

2.1  Информация за кораба

‐  Флаг/регистър,

‐  Идентификация на кораба,

‐  Основни характеристики на кораба,

‐  Собственост и управление,

‐  Информация за конструкцията,

‐  Минимален екипаж,

‐  Разрешен товар.

2.2  Информация за пътуването

‐  Междинни пристанища,

‐  Вид на пътуването,

‐  Информация за товара,

‐  Екипаж.

2.3  Информация за морското произшествие или инцидент

‐  Вид на морското произшествие или инцидент,

‐  Дата и час,

‐  Координати и местонахождение на морското произшествие или инцидент,

‐  Външна и вътрешна среда,

‐  Експлоатация на кораба и етап от пътуването,

‐  Места на борда,

‐  Данни относно човешкия фактор,

‐  Последици (за хората, кораба, товара, околната среда, други).

2.4  Участие на бреговите власти и неотложни мерки

‐  Кой е участвал,

‐  Използвани средства,

‐  Бързина на реакцията,

‐  Предприети действия,

‐  Постигнати резултати.

В допълнение към изискваните сведения и друга обща информация, тази част на доклада включва и резултатите от всички изследвания и анализи, свързани с произшествието, и други действия по безопасността, които евентуално вече са предприети за предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

3.  Изложение

В тази част се възпроизвежда морското произшествие или инцидент чрез поредица от събития, представени в хронологичен ред, които са се случили преди, по време и след морското произшествие или инцидент и се представя ролята на всеки участник (т.е. хора, материали, околна среда, оборудване или външни фактори). Периодът, обхванат в изложението, зависи от момента, в който са се случили конкретните събития, пряко причинили аварията или морското произшествие.

4.  Анализ

Тази част включва множество отделни раздели и в нея се прави анализ на всяко свързано с произшествието събитие, с бележки за резултатите от всички съответни изследвания или анализи, направени в хода на разследването или други действия по безопасността, които евентуално вече са предприети за предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

Тези раздели следва да включват следните въпроси:

–   контекст и обкръжаваща среда на произшествието,

–   човешки грешки и пропуски, събития, свързани с използването на опасни материали, въздействие на околната среда, дефекти в оборудването и външни влияния,

–   фактори, довели до произшествието и свързани с функции на дадено лице, операции на борда на кораба, брегови контрол или регулативни мерки.

Анализът и бележките служат за извеждане на логически заключения в доклада, като се установяват всички фактори, довели до произшествието, включително и рисковите фактори, за които съществуващите защити за предотвратяване на произшествие и/или защитите, предназначени за премахване или намаляване на последиците от него, се оценяват като неефикасни или липсващи.

5.  Заключения

Тази част обобщава установените фактори, довели до произшествието, и липсващите или неефикасни защити (физическа, функционална, символична или процедурна), за които следва да се разработят мерки за безопасност с оглед предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

6.  Препоръки за безопасност

Когато е целесъобразно, тази част от доклада съдържа препоръки за безопасност, извлечени от анализа и заключенията, и свързани с конкретни области, например законодателство, проектиране, процедури, контрол, управление, безопасност и здраве на работното място, обучение, ремонти, поддръжка, брегова помощ и неотложна помощ.

Препоръките за безопасност се отправят до лицата, от които в най-голяма степен зависи тяхното изпълнение, например собственици на кораби, управители, признати организации, морски власти, служби за управление на корабния трафик, международни морски организации и европейски институции, с цел предотвратяване на бъдещи морски произшествия.

Тази част включва също така и всички междинни препоръки относно безопасността, които са направени в хода на разследването за безопасността.

7.  Притурки

Когато е целесъобразно, към доклада на хартиен и/или електронен носител се прилага и следния неизчерпателен списък с информация:

   снимки, видеозаписи, аудиозаписи, морски карти, чертежи,
   приложими стандарти,
   използвани технически термини и съкращения,
   специални проучвания за безопасността,
   друга информация.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДАННИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ЗА МОРСКИТЕ ПРОИЗШЕСТВИЯ ИЛИ ИНЦИДЕНТИ

(Част от Европейската информационна платформа за морски произшествия)

01.  Отговорна държава-членка / лице за контакт

02.  Държава-членка, провеждаща разследването

03.  Роля на държавата-членка

04.  Засегната крайбрежна държава

05.  Брой на съществено заинтересованите държави

06.  Съществено заинтересовани държави

07.  Уведомяваща организация

08.  Час на уведомяване

09.  Дата на уведомяване

10.  Наименование на кораба

11.  Номер ИМО/ обозначителни букви

12.  Флаг на кораба

13.  Вид на морското произшествие или инцидент

14.  Вид на кораба

15.  Дата на морското произшествие или инцидент

16.  Час на морското произшествие или инцидент

17.  Координати - географска ширина

18.  Координати - географска дължина

19.  Местоположение на морското произшествие или инцидент

20.  Отправно пристанище

21.  Пристанище на местоназначение

22.  Схема за разделяне на трафика

23.  Етап от пътуването

24.  Експлоатация на кораба

25.  Места на борда

26.  Загинали:

· Екипаж

· Пътници

· Други

27.  Тежки телесни повреди:

· Екипаж

· Пътници

· Други

28.  Замърсяване

29.  Щети по кораба

30.  Щети, нанесени на товара

31.  Други щети

32.  Кратко описание на морското произшествие или инцидент

Забележка: Подчертаните номера означават, че данните следва да се предоставят за всеки кораб, ако в морското произшествие или инцидент е участвал повече от един кораб.

(1) Все още непубликувано в ОВ.
(2) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195.
(3) ОВ C 229, 22.9.2006 г., стр. 38.
(4) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.
(5) ОВ C 104 Е, 30.4.2004 г., стр. 730.
(6) Заключителен акт от Третата конференция на ООН по морско право 1973-1982 г., Клас. № 341.45 L 412 1997.
(7) Версия ИМО FSI 13/WP.3 от 9 март 2005 г.
(8) ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/84/EО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).
(9) OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.
(10) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 (OВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1).
(11) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).
(12) OВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 93/2007 на Комисията (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12).
(13)* ОВ: Моля, попълнете дата.


Отговорността на превозвачите на пътници по море и вътрешни водни пътища в случай на аварии ***I
PDF 621kWORD 244k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно отговорността на превозвачите на пътници по море и вътрешни водни пътища в случай на аварии (COM(2005)0592 – C6-0057/2006 – 2005/0241(COD))
P6_TA(2007)0148A6-0063/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2005)0592)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0057/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по правни въпроси (А6-0063/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на авария

P6_TC1-COD(2005)0241


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейска общност, и по-специално член 71, параграф 1 и член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  В рамките на общата транспортна политика трябва да се приемат допълнителни мерки за повишаване на безопасността на морския и вътрешния воден транспорт. Тези мерки следва да включват правила за отговорност за вреди, причинени на пътници, тъй като е важно да се гарантира подходяща степен на обезщетение на пътниците, претърпели авария при превоз по море.

(2)  Протоколът от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. беше приет на 1 ноември 2002 г. под егидата на Международната морска организация (ИМО). [Общността се е присъединила към този протокол(5)].

(3)  Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., изменена с протокола към нея от 2002 г., (оттук нататък наричана "Атинска конвенция") е приложима само за международен транспорт. Разграничението между вътрешен и международен транспорт е премахнато на вътрешния морски пазар, поради което е целесъобразно да се въведе еднаква степен и естество на отговорност както при международен, така и при вътрешен транспорт в рамките на Общността.

(4)  Застрахователните договорености, изискуеми по Атинската конвенция от 2002 г., трябва да съответстват на финансовите възможности на корабособствениците и застрахователните дружества. Корабособствениците трябва да бъдат в състояние да управляват своите застрахователни договорености по икономически приемлив начин и по-специално в случая на малки корабостроителни дружества, извършващи национални транспортни услуги, трябва да се отчете сезонния характер на техните операции. Преходният период, предвиден за прилагането на настоящия регламент трябва да бъде достатъчно дълъг, за да позволи задължителната застраховка, предвидена от Атинската конвенция, да бъде приложена, без да се засегнат съществуващите застрахователни схеми.

(5)  Целесъобразно е превозвачът да бъде задължен да прави авансови плащания в случай на смърт или телесна повреда на пътник, без авансовото плащане да представлява признаване на отговорността.

(6)  Пътниците следва да бъдат подходящо, пълно и разбираемо информирани преди пътуването за новите права, които им се предоставят.

(7)  Всяко изменение на Атинската конвенцията ще бъде включено в законодателството на Общността, освен ако съответното изменение е изключено по реда на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаване на Комитет за морска безопасност и предотвратяване на замърсявания, причинени от кораби (COSS), и за изменение на регламентите относно морската безопасност и предотвратяването на замърсявания, причинени от кораби(6).

(8)  Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета(7), следва да подпомага Комисията при подготовката и съставянето на доклад за напредъка относно функционирането на новите правила и при предлагането на изменения на Атинската конвенция от 2002 г.

(9)  Поради необходимостта от по-засилени консултации между държавите-членки относно въпросите на морската безопасност, е жизненоважно да се преоценят компетенциите на Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) и по възможност да се помисли за разширяване на нейните правомощия.

(10)  Националните власти, по-специално пристанищните власти, играят основна и жизненоважна роля при определянето и управляването на различните рискове, свързани с морската безопасност.

(11)  Доколкото целта на настоящия регламент, и по-специално създаване на единен набор от правила, уреждащи правата на превозвачите и на превозваните от тях пътници в случай на авария, не може да бъде осъществена в достатъчна степен от държавите-членки, но поради необходимостта да се гарантират еднакви границите на отговорност във всички държави-членки тази цел може да бъде по-добре осъществена на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определя общностен режим на еднаква отговорност за превоза на пътници по море.

За целта като неразделна част от настоящия регламент се включват относимите разпоредби на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., изменена с Протокола към нея от 2002 г., оттук нататък наричана "Атинска конвенция от 2002 г.". Тези разпоредби се прилагат също за превоза по море в рамките на една държава-членка.

Член 2

Приложно поле

Регламентът се прилага за всеки международен или вътрешен превоз по море, когато:

   а) корабът плава под знамето на държава-членка;
   б) договорът за превоз е сключен в държава-членка; или
   в) отправното пристанище или пристанището на местоназначение според договора за превоз се намира в държава-членка.

Член 3

Отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача и на фактическия превозвач по отношение на пътниците и личния им багаж се урежда от всички относими към тази отговорност разпоредби на Атинската конвенция от 2002 г, в това число резервата на ИМО и ръководните принципи на ИМО за прилагане на Атинската конвенция от 2002 г., приети от Правния комитет на ИМО на 19 октомври 2006 г (по-нататък "резерва на ИМО от 2006 г."). Атинската конвенция от 2002 г. и резервата на ИМО от 2006 г. се прилагат към настоящия регламент".

Понятията "превозвач" и "фактически превозвач" се тълкуват в съответствие с определенията, посочени в член 1, параграф 1, букви a) и б) от Атинската конвенция от 2002 г.

Член 4

Граници на отговорност

Разпоредбите на член 7, параграф 2 от Атинската конвенция от 2002 г. не се прилагат за превоза на пътници, попадащ в приложното поле на настоящия регламент, освен ако Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с процедурата по член 251 от Договора, не изменят настоящия регламент в такъв смисъл.

Член 19 от Атинската конвенция от 2002 г. не се прилага за превоз на пътници, който попада в приложното поле на настоящия регламент.

В случай на погиване или повреда на оборудване за подпомагане на двигателната способност или на медицинско оборудване, принадлежащо на пътник с намалена двигателна активност, обезщетението може да бъде равно на стойността за подмяна на оборудването, но без да я надвишава.

Член 5

Авансови плащания

При смърт или телесна повреда на пътник, вследствие на инцидент или произшествие по време на превоза, превозвачът или фактическият превозвач прави в 15-дневен срок от установяване на самоличността на лицето, което има право на обезщетение за вреди, авансово плащане в размер, достатъчен за покриване на непосредствените финансови нужди. В случай на смърт или абсолютна и трайна инвалидност на пътника, или увреждане засягащо 75 % или повече от тялото на пътника, което клинически се счита за много тежко, размерът на това плащане е не по-малко от 21 000 EUR.

Авансовото плащане не представлява признаване на отговорността и може да бъде прихванато срещу всяка последващо изплатена сума въз основа на настоящия регламент и не подлежи на възстановяване, освен в случаите, когато лицето, получило авансовото плащане, не е било лицето с право на обезщетение или се счита , че превозвачът няма вина.

Получаването на авансовото плащане позволява на превозвача, на фактическия превозвач или на пътника да инициира съдебно производство за установяване на отговорност и вина.

Член 6

Информация за пътниците

Превозвачът, фактическият превозвач и/или туроператорът предоставят на пътниците, преди отпътуването им, подходяща, пълна и разбираема информация относно правата им съгласно настоящия регламент, по-специално информация относно границите на обезщетението при смърт, телесна повреда или погиване и повреждане на багаж, относно правото им да предявят пряк иск срещу застрахователя или лицето, предоставящо финансово обезпечение, както и относно правото им да получат авансово плащане.

Тази информация се предоставя в подходяща, пълна и разбираема форма и, в случай на предоставяне на информацията от туроператори, в съответствие с член 4 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки(8).

Член 7

Доклад и изменения на Атинската конвенция от 2002 г.

Не по-късно от три години от влизане в сила на настоящия регламент Комисията съставя доклад за неговото прилагане, в който наред с другото се отчита икономическото развитие и напредъкът в международен план.

Този доклад може да бъде придружен от предложение за изменение на настоящия регламент или от предложение за постъпки от страна на Европейската общност пред съответните международни организации.

При извършване на горните действия Комисията се подпомага от Комитета за морска безопасност и предотвратяване на замърсявания, причинени от кораби (COSS), създаден по силата на член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Евентуалните изменения на Атинската конвенция от 2002 г. могат да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент по реда на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на [...] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ...(9).

Във връзка с вътрешните превози от редовни фериботни линии, той се прилага две години след ...(10).

Във връзка с превоза по вътрешни водни пътища, той се прилага четири години ...*.

Във връзка с вътрешните превози от редовни фериботни линии в региони, попадащи в обхвата на член 299, параграф 2 от Договора, той се прилага четири години след ...*.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АТИНСКА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРЕВОЗА НА ПЪТНИЦИ И ЛИЧНИЯ ИМ БАГАЖ ПО МОРЕ ОТ 2002 Г.

(Консолидиран текст на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. и на протокола към нея от 2002 г.)

ЧЛЕН 1

Определения

В настоящата конвенция следните понятия имат определеното по-долу значение:

   1. а) "превозвач" означава лице, от името или за сметка на което е сключен договор за превоз, независимо дали действителният превоз се осъществява от това лице или от фактически превозвач;
   б) "фактически превозвач" означава лице, различно от превозвача, било то корабособственик, корабонаемател или корабен оператор, което фактически осъществява целия или част от превоза;
   в) "превозвач, който действително осъществява целия или част от превоза" означава фактическият превозвач или превозвачът, доколкото превозът действително се осъществява от превозвача;
   2. "договор за превоз" означава договор, сключен от името или за сметка на превозвача, за морски превоз на пътник или в зависимост от случая на пътник и личния му багаж;
   3. "кораб" означава единствено морски плавателен съд, с изключение на превозно средство на въздушна възглавница;
   4. "пътник" означава всяко лице, превозвано на кораб:
   а) по силата на договор за превоз, или
   б) което със съгласието на превозвача съпровожда превозно средство или живи животни, предмет на договор за превоз на товари, който не се урежда с настоящата конвенция;
  5. "багаж" означава всяка вещ или превозно средство, превозвани от превозвача по силата на договор за превоз, с изключение на:
   а) вещи и превозни средства, които се превозват по силата на договор за наем на кораб, товарителница или друг договор, който се отнася предимно до превоз на товари, и
   б) живи животни;
   6. "ръчен багаж" означава багаж, който пътникът държи в каютата си или по друг начин владее, пази или контролира. Освен за целите на прилагането на параграф 8 на настоящия член и член 8, ръчният багаж включва багажа на пътника, намиращ се в превозното му средство;    7. "погиване или повреждане на багаж" включва имуществени вреди вследствие на недоставянето на багажа обратно на пътника в разумен срок след пристигането на кораба, на който багажът е бил или е следвало да бъде превозен, но не включва закъснения вследствие на трудови спорове;   8. "превоз" включва следните периоди:
   а) по отношение на пътника и ръчния му багаж, периода, през който пътникът и/или ръчният му багаж се намират на борда на кораба, или периода на качване или слизане от борда на кораба, както и периода, през който пътникът и ръчният му багаж се превозват по вода от сушата до кораба или обратно, ако разходите за този превоз са включени в цената на билета, или ако плавателният съд, използван за този допълнителен превоз, е предоставен на разположение на пътника от превозвача. Въпреки това, по отношение на пътника, превозът не включва периода, през който същият се намира на морски терминал, морска гара, кей или каквото и да е друго пристанищно съоръжение;
   б) по отношение на ръчния багаж, понятието превоз включва и периода, през който пътникът се намира на морски терминал, морска гара, кей или каквото и да е друго пристанищно съоръжение, ако въпросният багаж е бил приет за превоз от превозвача, негови служители или представители и не е бил доставен обратно на пътника;
   в) по отношение на друг багаж, различен от ръчен багаж, периода от приемането на багажа за превоз от превозвача, негов служител или представител на брега или на борда до обратното му доставяне от превозвача, негов служители или представител;
   9. "международен превоз" означава всеки превоз, при който според договора за превоз отправното пристанище и пристанището на местоназначение се намират в две различни държави или в една държава, ако според договора за превоз или планирания маршрут има междинно пристанище за акостиране в друга държава;    10. "организация" означава Международната морска организация;

11.   "генерален секретар" означава генералният секретар на организацията.

ЧЛЕН 1а

Приложение

Приложението към настоящата конвенция съставлява неразделна част от нея.

ЧЛЕН 2

Прилагане

1.  Настоящата конвенция се прилага за всеки международен превоз, когато:

   а) корабът плава под знамето на държава или е регистриран в договаряща държава по настоящата конвенция, или
   б) договорът за превоз е сключен в договаряща държава по настоящата конвенция, или
   в) отправното пристанище или пристанището на местоназначение според договора за превоз се намират в договаряща държава по настоящата конвенция.

2.  Независимо от разпоредбите на параграф 1 на настоящия член, настоящата конвенция не се прилага, когато по силата на друга международна конвенция относно превоза на пътници или багаж с друг вид транспорт превозът е подчинен на режим на гражданска отговорност съгласно разпоредбите на съответната конвенция, доколкото тези разпоредби са задължителни за прилагане при превоз по море.

ЧЛЕН 3

Отговорност на превозвача

1.  Превозвачът е отговорен за вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, причинена от корабна авария, доколкото вредите по отношение на пътника във всеки отделен случай не надвишават 250 000 разчетни единици, освен ако превозвачът докаже, че аварията е:

   а) настъпила вследствие на военни и враждебни действия, гражданска война, бунт или природно явление от изключителен, неизбежен и непреодолим характер, или
   б) е изцяло причинена от умишлено действие или бездействие на трето лице.

Ако и доколкото вредите надвишават горепосочените граници, превозвачът носи допълнителна отговорност, освен ако докаже, че аварията, от която произтичат вредите, не е настъпила поради негов умисъл или небрежност.

2.  Превозвачът е отговорен за причинени вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, която не е причинена от корабна авария, ако аварията, от която произтичат вредите, е настъпила поради умисъл или небрежност на превозвача. Тежестта на доказване на умисъл или небрежност е възложена на ищеца.

3.  Превозвачът е отговорен за вреди от погиване или повреждане на ръчен багаж, ако аварията, от която произтичат вредите, е настъпила поради умисъл или небрежност на превозвача. Умисълът или небрежността на превозвача за вреди, причинени от корабна авария, се предполагат.

4.  Превозвачът е отговорен за вреди от погиване или повреждане на багаж, различен от ръчен багаж, ако аварията, от която произтичат вредите, е настъпила поради умисъл или небрежност на превозвача.

5.  По смисъла на настоящия член:

   а) "корабна авария" означава потъване, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар или неизправност на кораба;
   б) "умисъл или небрежност на превозвача" включва умисъл или небрежност на служителите на превозвача при изпълнение на трудовите им функции;
   в) "неизправност на кораба" означава всяка неизправност, повреда или неспазване на приложимите норми за безопасност по отношение на която и да е част на кораба или неговото оборудване, когато тази част се използва за напускане на кораба, евакуация, качване или слизане на пътници от борда, задвижване, управление, безопасна навигация, приставане, заставане на котва, пристигане или напускане на котвено място, извършване на действия за ограничаване на щетите при корабно наводнение или за спускане на спасителни съоръжения; и
   г) понятието "вреди" не включва наказателните или назидателните вреди.

6.  Отговорността на превозвача съгласно настоящия член се отнася единствено за вреди, произтичащи от аварии, настъпили по време на превоза. Тежестта на доказване, че аварията, от която произтичат вредите, е настъпила по време на превоза и на размера на вредите е възложена на ищеца.

7.  Настоящата конвенция не накърнява правото на превозвача на обратен иск срещу трети лица или правото му да се позовава на съпричиняване на вредата съгласно член 6 от настоящата конвенция. Разпоредбите на настоящия член не накърняват правото на ограничаване на отговорността съгласно членове 7 или 8 от настоящата конвенция.

8.  Предположението за умисъл или небрежност на определена страна или възлагането на тежестта на доказване на определена страна не са пречка за разглеждане на доказателства в полза на тази страна.

ЧЛЕН 4

Фактически превозвач

1.  Ако осъществяването на превоза или на част от него е възложено на фактически превозвач, превозвачът въпреки това остава отговорен за целия превоз съгласно разпоредбите на настоящата конвенция. Освен това, фактическият превозвач упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени в настоящата конвенция, за осъществената от него част от превоза.

2.  По отношение на превоза, осъществен от фактическия превозвач, превозвачът е отговорен за действията и бездействията на фактическия превозвач и неговите служители и представители при изпълнение на трудовите им функции.

3.  Всички специални уговорки, по силата на които превозвачът поема задължения, които не са предвидени в настоящата конвенция, или всеки отказ от предоставени от настоящата конвенция права произвеждат действие за фактическия превозвач, само ако са изрично и писмено приети от него.

4.  Когато и доколкото отговарят и превозвачът, и фактическият превозвач, тяхната отговорност е солидарна.

5.  Разпоредбите на настоящия член не накърняват правото на обратен иск на превозвача и фактическия превозвач.

ЧЛЕН 4а

Задължителна застраховка

1.  Когато се превозват пътници на борда на регистриран в договаряща държава кораб, който има издадено разрешително за превоз на повече от дванадесет пътника, и в случаите, когато се прилага настоящата конвенция, всеки превозвач, който действително осъществява целия или част от превоза, сключва застраховка или друго финансово обезпечение, като например банкова гаранция или гаранция от сходна финансова институция, за покриване на отговорността съгласно настоящата конвенция при смърт или телесна повреда на пътници. Пределният размер на задължителната застраховка или на друго финансово обезпечение е не по-малко от 250 000 разчетни единици на пътник за всеки отделен случай.

2.  За всеки кораб се издава удостоверение за сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция, след като съответният орган на договаряща държава, е установил, че са спазени изискванията по параграф 1. За кораб, регистриран в договаряща държава, въпросното удостоверение се издава или заверява от съответния орган на държавата по месторегистрация на кораба. За кораб, който не е регистриран в договаряща държава, удостоверението може да бъде издадено или заверено от съответния орган на всяка договаряща държава. Удостоверението се съставя по образеца, посочен в приложението към настоящата конвенция, и съдържа следните данни:

   а) наименование, обозначителен номер или букви и пристанище на регистрация на кораба;
   б) наименование и основно място на стопанска дейност на превозвача, който фактически осъществява целия или част от превоза;
   в) определен от ИМО индивидуализиращ номер на кораба;
   г) вид и срок на действие на обезпечението;
   д) наименование и основно място на дейност на застрахователя или на друго лице, предоставящо финансово обезпечение, и по целесъобразност, мястото на дейност, където е сключена застраховката или е учредено друго финансово обезпечение; и
   е) срок на валидност на удостоверението, който не е по-дълъг от срока на валидност на застраховката или друго финансово обезпечение.

3.   а) Договаряща държава, може да оправомощи призната от нея институция или организация да издаде удостоверението. Тази институция или организация информира съответната държава за издаването на всяко удостоверение. Във всички случаи договарящата държава, изцяло гарантира пълнотата и точността на така издадените удостоверения и се задължава да осигури предприемането на необходимите мерки за изпълнение на това задължение.

б)   Договарящата държава, уведомява генералния секретар за:

   i) специфичните отговорности и условията на правомощията, делегирани на признатата от нея институция или организация;
   ii) оттеглянето на тези правомощия; и
   iii) датата, от която влиза в сила упражняването на тези правомощия или тяхното оттегляне.

Всички делегирани правомощия не влизат в сила преди изтичането на три месеца от датата на уведомлението в този смисъл до генералния секретар.

в)   Институцията или организацията, оправомощена да издава удостоверения съгласно разпоредбите на настоящия параграф, е най-малко оправомощена да отнема тези удостоверения при неспазване на условията, при които същите са издадени. Във всички случаи институцията или организацията докладват за такова оттегляне на държавата, от чието име е издадено удостоверението.

4.  Удостоверението е на официалния език/езици на държавата, която го издава. Ако използвания език не е английски, френски или испански, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици и ако държавата реши, официалният език на тази държава може да не бъде използван.

5.  Удостоверението се намира на борда на кораба и екземпляр от него се депозира при съответния орган, който поддържа корабните регистри, или ако корабът не е регистриран в договаряща държава, при съответния орган на държавата, издала или заверила удостоверението.

6.  Не отговарят на изискванията на настоящия член застраховка или друго финансово обезпечение, ако действието им може да бъде прекратено на основания, различни от изтичане на посочения в удостоверението срок на валидност на застраховката или обезпечението, преди да са изтекли 3 месеца от датата, на която органите по параграф 5 са получили уведомление за прекратяването им, освен ако удостоверението е било върнато на тези органи или е издадено ново удостоверение в посочения срок. Предходните разпоредби се прилагат по аналогия за всяко изменение, вследствие на което застраховката или друго финансово обезпечение престанат да отговарят на изискванията, определени в настоящия член.

7.  Съгласно разпоредбите на настоящия член държавата по месторегистрация на кораба определя условията на издаване и срока на валидност на удостоверението.

8.  Разпоредбите на настоящата конвенция не могат да се тълкуват по начин, по който да се създадат пречки за договаряща държава да се основава на информация, получена от други държави, организацията, или други международни организации, свързана с финансовото състояние на застрахователи, или на лица, предоставящи финансово обезпечение за целите на тази конвенция. В тези случаи договаряща държава, основаваща се на такава информация, не се освобождава от отговорност като държава, издала удостоверението.

9.  Издадените или заверени от компетентен орган на договаряща държава удостоверения се приемат от други договарящи държави по смисъла на настоящата конвенция, и се зачитат от другите договарящи държави за равностойни на издадени или заверени от тях самите удостоверения, дори да са издадени или заверени по отношение на кораб, който не е регистриран в договаряща държава. Договаряща държава може по всяко време да поиска справка от държавата, издала или заверила удостоверението, ако счете, че посочения в застрахователното удостоверение застраховател или поръчител не е финансово обезпечен да изпълни задълженията, възложени с настоящата конвенция.

10.  Всеки иск за обезщетение, гарантирано със застраховка или друго финансово обезпечение съгласно разпоредбите на настоящия член, може да се предявява пряко срещу застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение. В този случай определената в параграф 1 сума се прилага като граница на отговорността на застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение, дори ако превозвачът или фактическият превозвач нямат право да ограничават границата на отговорността. Освен това, ответникът може да противопоставя възраженията (освен несъстоятелност или ликвидация), които превозвачът по параграф 1 би имал право да противопостави в съответствие с настоящата конвенция. Освен това, ответникът може да противопостави възражението, че вредите са произтекли от умишлени вредоносни действия на застрахованото лице, но не може да противопостави други възражения, които ответникът би имал право да противопостави по иск, предявен от застрахования срещу ответника. Във всички случаи ответникът има право да поиска превозвачът и фактическият превозвач да бъдат привлечени в производството.

11.  Всички суми по застраховка или друго финансово обезпечение, сключени в съответствие с разпоредбите на параграф 1, се предоставят изключително за удовлетворяване на искове, предявени съгласно настоящата конвенция. Плащането на такива суми освобождава от всяка произтичаща от разпоредбите на настоящата конвенция отговорност до размера на изплатените суми.

12.  Договарящата държава издава разрешение за експлоатация на плаващ под нейно знаме кораб, за който се прилагат разпоредбите на настоящия член, само ако за същия има издадено удостоверение по параграфи 2 или 15.

13.  Съобразно разпоредбите на настоящия член всяка договаряща държава гарантира според националното си законодателство, че всеки кораб, който притежава разрешително за превоз на повече от дванадесет пътници, е сключил валидна застраховка или друго финансово обезпечение в размера по параграф 1, независимо от месторегистрацията на кораба, и който навлиза в или напуска пристанище на територията на тази държава, доколкото се прилага настоящата конвенция.

14.  Независимо от разпоредбите на параграф 5, договаряща държава може да уведоми генералния секретар, че по смисъла на параграф 13 не се изисква от корабите да притежават на борда си или да представят удостоверението по параграф 2, когато навлизат или напускат пристанища, намиращи се на нейна територия, при условие че договарящата държава, издава удостоверението, е уведомила генералния секретар, че разполага с достъпни за всички договарящи държави данни в електронна форма, доказващи наличието на такова удостоверение и даващи възможност на договарящите държави да изпълнят задълженията си по параграф 13.

15.  В случай, че застраховката или друг вид финансово обезпечение в полза на кораб, собственост на договаряща държава, не бъдат подновени, относимите разпоредби на настоящия член не се прилагат за този кораб. Въпросният кораб трябва да притежава удостоверение, издадено от надлежните органи на държавата по месторегистрация на кораба, удостоверяващо, че корабът е собственост на въпросната държава и има покритие за своята отговорност до размера, определен в съответствие с параграф 1. Удостоверението следва възможно най-точно определения в параграф 2 образец.

ЧЛЕН 5

Ценности

Превозвачът не носи отговорност при погиване или повреждане на налични пари, прехвърляеми ценни книжа, злато, сребърни изделия, бижута, украшения, предмети на изкуството или други ценности, освен когато въпросните ценности са били вложени с изричната уговорка за пазене от превозвача, като в този случай превозвачът отговаря до границите, посочени в член 8, параграф 3, освен ако е уговорена по-висока граница в съответствие с член 10, параграф 1.

ЧЛЕН 6

Отговорност при съпричиняване на вредата

В случай, че превозвачът докаже, че смъртта или телесната повреда на пътник или погиването или повреждането на багажа му е причинена от пътника или за тяхното причиняване пътникът е допринесъл с умисъл или небрежност, съдът, пред когото е отнесен спорът може да освободи превозвача от отговорност изцяло или частично в съответствие с разпоредбите на закона на съда.

ЧЛЕН 7

Граници на отговорността при смърт и телесна повреда

1.  Отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник съгласно член 3 при никакви обстоятелства не може да превишава 400 000 разчетни единици за пътник за всеки отделен случай. В случай, че съгласно закона на съда, пред който е отнесен спорът, обезщетението може да се определи под формата на рента, главницата на тази рента не може да превишава въпросната граница.

2.  С конкретни разпоредби в националното право договаряща държава може да уреди определената в параграф 1 граница на отговорността, при условие че националната граница на отговорност, ако такава е предвидена, е не по-нисък от определения в параграф 1. Договаряща държава, която се възползва от предвидената в настоящия параграф възможност, уведомява генералния секретар за приетата граница на отговорност или за обстоятелството, че не съществува такава граница на отговорност.

ЧЛЕН 8

Граница на отговорността при погиване или повреждане на багаж или моторни превозни средства

1.  1 Отговорността на превозвача при погиване или повреждане на ръчен багаж при никакви обстоятелства не може да превишава 2 250 разчетни единици за пътник и за превоз.

2.  Отговорността на превозвача при погиване или повреждане на моторни превозни средства, в т.ч., целия превозван в или на моторното превозно средство багаж, при никакви обстоятелства не може да превишава 12 700 разчетни единици за моторно превозно средство и за превоз.

3.  Отговорността на превозвача при погиване или повреждане на багаж, различен от посочения в параграфи 1 и 2, при никакви обстоятелства не може да превишава 3 375 разчетни единици за пътник и за превоз.

4.  Превозвачът и пътникът могат да уговорят, че отговорността на превозвача подлежи на самоучастие до 330 разчетни единици в случай на причиняване на вреда на моторно превозно средство и до 149 разчетни единици за пътник в случай на погиване или повреждане на друг багаж. Тази сума се приспада от стойността на погиналото или повредено имущество.

ЧЛЕН 9

Разчетна единица и конвертиране

1.  Цитираната в настоящата конвенция разчетна единица е специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд. Посочените в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф l и член 8 суми се конвертират в националната парична единица на държавата на съда, пред когото е отнесен спорът, по стойността на тази парична единица спрямо специалното право на тираж към датата на решението или датата, уговорена между страните. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж на договарящата държава-членка на Международния валутен фонд, се изчислява по метод на оценка, прилаган от Международния валутен фонд, в сила към въпросната дата за операциите и транзакциите. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж на договарящата държава, която не е членка на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази договаряща държава.

2.  Въпреки това, държава, която не е членка на Международния валутен фонд, и чието законодателство не позволява прилагането на разпоредбите на параграф 1, може в момента на ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към настоящата конвенция или по всяко време след това, да заяви, че разчетната единица по параграф 1 се равнява на 15 златни франка. Златният франк по настоящия параграф съответства на тежина шестдесет и пет и половина милиграма злато при проба деветстотин на хиляда. Конвертирането на златния франк в национална парична единица се извършва съгласно законодателството на съответната държава.

3.  Посочено в последното изречение на параграф 1 изчисляване и конвертирането по параграф 2 се извършват по такъв начин, че да се изрази в националната парична единица на договарящите държави, доколкото е възможно, същата реална стойност на сумите по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, каквато би се получила при прилагането на първите три изречения на параграф 1. Държавите съобщават на генералния секретар начина на изчисляване съгласно параграф 1 или резултата от конвертирането по параграф 2, според случая, при депозиране на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към настоящата конвенция, както и при всяка настъпила промяна в който и да е от тях.

ЧЛЕН 10

Допълнителни разпоредби относно границите на отговорността

1.  Превозвачът и пътникът могат да уговорят, изрично и в писмена форма, по-високи граници на отговорност от определените в членове 7 и 8.

2.  Лихвите и съдебните разноски не се включват в границите на отговорността, определени в членове 7 и 8.

ЧЛЕН 11

Възражения и ограничения, на които могат да се позовават служители на превозвача

В случай на предявяване на иск за обезщетение срещу служител или представител на превозвача или фактическия превозвач на основание причинена вреда, уредена от настоящата конвенция, ако въпросният служител или представител докаже че е действал при или по повод на трудовите си задължения, може да се ползва от възраженията и ограниченията на отговорността, на които има право да се позовава превозвачът или фактическият превозвач съгласно настоящата конвенция.

ЧЛЕН 12

Съединяване на искове

1.  При влизането им в сила определените в членове 7 и 8 граници на отговорността се прилагат по отношение на цялата сума, подлежаща на обезщетяване по всички искове, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник или при погиване или повреждане на багаж.

2.  По отношение на извършения от фактически превозвач превоз, цялата сума, подлежаща на обезщетяване от превозвача и фактическия превозвач, както и от техните служители и представители, действащи при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, не може да превишава най-голямата сума, която може да бъде присъдена срещу превозвача или фактическия превозвач съгласно настоящата конвенция, като нито едно от тези две лица не носи отговорност над приложимата за него граница.

3.  Във всички случаи, когато служител или представител на превозвача или фактическия превозвач има право съгласно член 11 от настоящата конвенция да се позовава на границите на отговорност, определени в членове 7 и 8, цялата сума, подлежаща на обезщетяване от превозвача или от фактическия превозвач, според случая, както и от въпросния служител или представител, не може да превишава тези границите.

ЧЛЕН 13

Погасяване на правото за позоваване на границите на отговорност

1.  Правото на превозвача да се ползва от определените в членове 7 и 8 и в член 10, параграф 1 граници на отговорност се погасява, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на превозвача, допуснато умишлено или при самонадеяност и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.

2.  Служител или представител на превозвача или фактическия превозвач не може да се ползва от тези граници, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на въпросния служител или представител, допуснато умишлено или при самонадеяност и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.

ЧЛЕН 14

Основание на исковете

Исковете за обезщетение при смърт или телесна повреда на пътник или за погиване или повреждане на багаж могат да бъдат предявявани срещу превозвача или фактическия превозвач само на основание настоящата конвенция.

ЧЛЕН 15

Уведомяване за погиване или повреждане на багаж

1.  Пътникът уведомява писмено превозвача или негов представител:

  а) в случай на очевидно повреждане на багаж:
   i) за ръчен багаж - преди или по време на слизане на пътника от превозното средство;
   ii) за останалия багаж – преди или по време на неговото доставяне обратно на пътника;
   б) в случай на повреждане на багаж, което не е очевидно, или при погиване на багаж – в рамките на петнадесет дни от датата на слизане от превозното средство или доставяне обратно на пътника или от деня, в който доставянето е трябвало да бъде извършено.

2.  При неизпълнение от страна на пътника на разпоредбите на настоящия член, се предполага до доказване на противното, че багажът е получен неповреден.

3.  Писменото уведомление не е необходимо, ако състоянието на багажа в момента на получаването е било подложено на съвместен оглед или проверка.

ЧЛЕН 16

Давност на исковете

1.  Всеки иск за обезщетение за вреди, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник или от погиване или повреждане на багаж се погасява с изтичането на давностен срок от две години.

2.  Давността тече, както следва:

   а) в случай на телесна повреда – от датата на слизане на пътника от превозното средство;
   б) в случай на смърт, настъпила по време на превоза - от датата, на която пътникът е трябвало да слезе от превозното средство, а в случай на телесна повреда, настъпила по време на превоза, и причинила смъртта на пътника след напускане на превозното средство - от датата на смъртта, но не по-късно от три години от датата на слизане от превозното средство;
   в) в случай на погиване или повреждане на багаж – от датата на слизане от превозното средство или от датата, на която пътникът е трябвало да слезе от превозното средство, която от двете дати е по-късна.

3.  Законът на съда, пред когото е отнесен спорът, урежда основанията за спиране и прекъсване на давността, но при никакви обстоятелства не може да бъде предявен иск съгласно настоящата конвенция след изтичане на някой от следните срокове:

   а) пет години, считано от датата на слизане на пътника от превозното средство или от датата, на която пътникът е трябвало да бъде слезе от превозното средство, която от двете дати е по-късна; или, ако този срок изтече по-рано,
   б) три години, считано от датата, на която ищецът е узнал или обективно е трябвало да узнае за телесната повреда, погиването или повреждането, причинени от събитието.

4.  Независимо от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, давността може да бъде продължена чрез изявление на превозвача или по споразумение между страните, сключено след настъпване на вредата. Изявлението или споразумението се съставят в писмена форма.

ЧЛЕН 17

Компетентен съд

1.  Исковете, предявени на основание членове 3 и 4 от настоящата конвенция, се предявяват пред едно от изброените по-долу съдилища по избор на ищеца, при условие че избраният съд се намира в договаряща държава и е в съответствие с вътрешното право на всяка от договарящите държави относно подсъдността в държави, в които спорът може да бъде отнесен пред повече от един съд:

   а) съдът на държавата по обичайно местопребиваване или основно място на дейност на ответника; или
   б) съдът на отправната държава или държавата на местоназначението според договора за превоз; или
   в) съдът на държавата по местоживеене или обичайно местопребиваване на ищеца, ако ответникът има основно място на дейност и е субект на правораздавателната компетентност на тази държава; или
   г) съдът на държавата, в която е сключен договорът за превоз, ако ответникът има основно място на дейност и е субект на правораздавателната компетентност на тази държава.

2.  Искове по член 4а от настоящата конвенция се предявяват по избор на ищеца пред едно от съдилищата, пред които може да бъде предявен иск срещу превозвача или фактическия превозвач съгласно параграф 1.

3.  След настъпване на аварията, от която произтичат вредите, страните могат да се споразумеят относно компетентния съд или арбитраж, пред който да бъде предявен искът за обезщетение.

ЧЛЕН 17а

Признаване и изпълнение на съдебни решения

1.  Всяко решение на компетентен съд в съответствие с член 17, подлежащо на изпълнение в държавата, в която е постановено и в която не подлежи повече на преразглеждане по обичайния ред, се признава във всяка договаряща държава, с изключение на следните случаи:

   а) съдебното решение е било получено чрез измама; или
   б) ответникът не е бил уведомен в разумен срок и не му е била дадена възможност да подготви защитата си.

2.  Съдебно решение, признато съгласно параграф 1, подлежи на изпълнение във всяка договаряща държава, ако формалните изисквания в тази държава са спазени. Тези формални изисквания не допускат преразглеждане на делото по същество.

3.  Държава, страна по настоящия протокол, може да прилага и други правила за признаване и изпълнение на съдебни решения, при условие че техните последици гарантират признаване и изпълнение на съдебните решения най-малко в степента, посочена в параграфи 1 и 2.

ЧЛЕН 18

Недействителност на договорни разпоредби

Договорна разпоредба, сключена преди настъпване на аварията, причинила смърт или телесна повреда на пътник, или погиване или повреждане на негов багаж, която цели да освободи всяко отговорно съгласно разпоредбите на настоящата конвенция лице от отговорност по отношение на пътник или да установи по-ниска граница на отговорност от определения в настоящата конвенция, с изключение на случаите по член 8, параграф 4 или към изместване на доказателствената тежест, възложена на превозвача или фактическия превозвач, или която води до ограничаване на възможностите за избор, предвидени в член 17, параграфи 1 и 2, е недействителна. Недействителността на тази разпоредба не води до недействителност на договора за превоз, които остава подчинен на разпоредбите на настоящата конвенция.

ЧЛЕН 19

Други уговорки относно ограничаването на отговорността

Настоящата конвенция не изменя правата или задълженията на превозвача, фактическия превозвач и техните служители или представители, предвидени в международни спогодби относно ограничаването на отговорността на собствениците на морски кораби.

ЧЛЕН 20

Ядрена вреда

Съгласно настоящата конвенция не възниква отговорност за вреда, причинена от ядрена авария:

   а) ако експлоатиращият ядрена инсталация е отговорен за такава вреда или по силата на Парижката конвенция от 29 юли 1960 г. за гражданска отговорност в областта на атомната енергия, изменена с Допълнителния протокол към нея от 28 януари 1964 г., или Виенската конвенция от 21 май 1963 г. за гражданска отговорност за ядрена вреда, или по силата на всяко изменение или протокол към тях, влезли в сила; или
   б) ако експлоатиращият ядрената инсталация е отговорен за такава вреда по силата на национално законодателство, уреждащо отговорността за такава вреда, при условие че това законодателство установява във всички отношения също толкова благоприятно положение за лицата, евентуално претърпели вреда, колкото Парижката или Виенската конвенции, или всяко изменение или протокол към тях, влезли в сила.

ЧЛЕН 21

Търговски превоз, извършван от юридически лица на публичното право

Настоящата конвенция се прилага за търговски превоз, извършван от държави или юридически лица на публичното право по силата на договор за превоз по смисъла на член 1.

ЧЛЕН 22

Декларация за неприлагане

1.  Всяка договаряща държава може писмено да декларира към момента на подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящата конвенция, че няма да прилага настоящата конвенция, когато пътникът и превозвачът са нейни граждани.

2.  Всяка декларация, направена съгласно параграф 1 от настоящия член, може да бъде оттеглена по всяко време чрез писмено уведомление до генералния секретар.

ЧЛЕН 22а

Заключителни разпоредби на конвенцията

Заключителните разпоредби на настоящата конвенция са членове от 17 до 25 от Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. В настоящата конвенция позоваванията към договарящите държави се считат за позовавания към държавите, страни по този протокол.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

[Членове от 17 до 25 от протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.]

ЧЛЕН 17

Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване и присъединяване

1.  Настоящият протокол е открит за подписване в седалището на организация от 1 май 2003 г. до 30 април 2004 г., а след този срок остава открит за присъединяване.

2.  Държавите могат да изразят съгласието си да бъдат обвързани от настоящия протокол чрез:

   а) подписване без резерви относно ратификацията, приемането или утвърждаването; или
   б) подписване под условие за ратификация, приемане или утвърждаване с последваща ратификация, приемане или утвърждаване; или
   в) присъединяване.

3.  Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на съответния документ при генералния секретар.

4.  Всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след влизане в сила на изменение към настоящия протокол, което има действие за всички настоящи договарящи държави, или след приключване на всички процедури, необходими за влизането в сила на изменението, което има действие за тези договарящи държави, се счита, че се прилага към настоящия протокол с измененията към него.

5.  Дадена държава не следва да изрази съгласието си да бъде обвързана от настоящия протокол, освен ако денонсира като страна по тях:

   а) Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставена в Атина на 13 декември 1974 г.;
   б) Протокола към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставен в Лондон на 19 ноември 1976 г.; и
   в) Протокола от 1990 г. за изменение на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставен в Лондон на 29 март 1990 г.,
  

считано от датата на влизане в сила на настоящия протокол за тази държава в съответствие с член 20.

ЧЛЕН 18

Държави с няколко правни системи

1.  Ако дадена държава се състои от две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи по въпросите, уредени с настоящия протокол, тя може да декларира в момента на подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването, че настоящият протокол се отнася до всички териториални единици или до една или повече от тях и може да промени тази декларация, като подаде друга декларация по всяко време.

2.  Генералният секретар се уведомява за всяка такава декларация, като в нея изрично се посочват териториалните единици, за които е приложим настоящият протокол.

3.  В случаите, когато договаряща държава е направила такава декларация:

   а) позоваванията на държавата на регистрация на кораба и, по отношение на удостоверението за задължителна застраховка, на държавата, издала или заверила удостоверението, се тълкуват като отнасящи се до съответната териториална единица, в която корабът е регистриран или към териториалната единица, издала или заверила удостоверението;
   б) позоваванията на нормите на националното право, националните граници на отговорност и националната парична единица се тълкуват съответно като позовавания на нормите на правото, границите на отговорност и паричната единица на съответната териториална единица; и
   в) позоваванията на съдилищата и на съдебните решения, които трябва да бъдат признати в договарящите страни, се тълкуват като позовавания съответно на съдилищата и съдебните решения, които трябва да бъдат признати в съответната териториална единица.

ЧЛЕН 19

Регионални организации за икономическа интеграция

1.  Регионална организация за икономическа интеграция, учредена от суверенни държави, които са й прехвърлили компетенции по някои въпроси, уредени от настоящия протокол, може да подпише, ратифицира, утвърди или да се присъедини към настоящия протокол. Регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по настоящия протокол, има правата и задълженията на договаряща държава, доколкото въпросната регионална организация за икономическа интеграция има компетентност по въпросите, уредени от настоящия протокол.

2.  Когато дадена регионална организация за икономическа интеграция упражнява правото си на глас по въпроси, по които има компетентност, въпросната организация притежава толкова гласове, колкото е броят на нейните държави-членки, които са страни по настоящия протокол и които са й прехвърлили компетенции по тези въпроси. Регионалната организация за икономическа интеграция не упражнява правото си на глас, ако държавите-членки упражняват своето право на глас, и обратно.

3.  Когато броят на договарящите държави е от значение за настоящия протокол, включително, но не и единствено членове 20 и 23 от настоящия протокол, регионалната организация за икономическа интеграция не се счета за договаряща държава в допълнение към държавите-членки, които са договарящи държави.

4.  Към момента на подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация пред генералния секретар, в която посочва въпросите, уредени от настоящия протокол, по отношение на които се прехвърля компетентност на тази организация от държавите-членки, подписали настоящия протокол или договарящи страни по него, както и всички относими ограничения относно обхвата на тази компетентност. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява своевременно генералния секретар за всички промени относно разпределението на компетенции, включително прехвърляне на нови компетенции, предвидени в декларацията съгласно настоящия параграф. Всички такива декларации се предоставят на генералния секретар, както е предвидено в член 24 от настоящия протокол.

5.  Договарящите държави, които са държави-членки на регионална организация за икономическа интеграция, страна по настоящия протокол, се считат за притежаващи компетентност по въпроси, уредени от настоящия протокол, по отношение на които прехвърлянето на компетенции към организацията не е изрично декларирано или съобщено съгласно параграф 4.

ЧЛЕН 20

Влизане в сила

1.  Настоящият протокол влиза в сила след изтичане на дванадесет месеца от датата, на която 10 държави или са го подписали без резерви за ратификация, приемане или утвърждаване, или са депозирали при генералния секретар документи за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

2.  За всяка държава, която ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към настоящия протокол, след като условията за влизане в сила по параграф 1 са изпълнени, настоящият протокол влиза в сила след изтичане на три месеца от датата на депозиране на съответния документ от тази държава, но не по-рано от датата на влизане в сила на настоящия протокол съгласно параграф 1.

ЧЛЕН 21

Денонсиране

1.  Настоящият протокол може да бъде денонсиран от всяка договаряща държава по всяко време след датата на влизането му в сила за тази държава.

2.  Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответния документ при генералния секретар.

3.  Денонсирането влиза в сила след изтичане на дванадесет месеца от депозиране на документа за денонсиране при генералния секретар или след изтичане на по-дълъг срок, посочен в документа за денонсиране.

4.  Между договарящите държави по настоящия протокол денонсирането на конвенцията от страна на която и да е от тях в съответствие с член 25 от нея не се тълкува по никакъв начин като денонсиране на конвенцията, ревизирана с настоящия протокол.

ЧЛЕН 22

Ревизия и изменение

1.  Организацията може да свика конференция с цел ревизия и изменение на настоящия протокол.

2.  Организацията свиква конференция на договарящите държави за ревизия и изменение на настоящия протокол по искане на не по-малко от една трета от договарящите държави.

ЧЛЕН 23

Изменение на границите на отговорност

1.  Без да се накърняват разпоредбите на член 22, специалната процедура по настоящия член се прилага единствено с цел изменение на границите, посочени в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от конвенцията, ревизирана с настоящия протокол.

2.  По искане на най-малко половината от договарящите държави, но във всички случаи на не по-малко от шест от тях, всяко предложение за изменение на границите, включително и на размера на самоучастието по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, се разпространява от генералния секретар до всички членове на организацията и до всички договарящи държави.

3.  Всяко изменение, предложено или разпространено по посочения по-горе начин, се предава за разглеждане от Правния комитет на организацията (оттук нататък наричан "Правния комитет" в срок най-малко шест месеца от датата на разпространението му.

4.  Всички договарящи държави по конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, независимо дали са членки на организацията, имат право да участват в разискванията на Правния комитет за разглеждане и приемане на предложения за изменения.

5.  Измененията се приемат с мнозинство от две трети от договарящите държави по конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, които присъстват и гласуват в Правния комитет, разширен съгласно параграф 4, при условие че най-малко половината от договарящите държави по конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, присъстват по време на гласуването.

6.  Когато се произнася по предложения за изменение на границите, Правният комитет взема под внимание настъпилите застрахователни събития и по-специално размера на произтеклите от тях вреди, промените в паричните стойности и влиянието на предложените изменения върху себестойността на застраховките.

7.   а) Измененията на границитепо настоящия член не могат да бъдат разглеждани преди изтичане на срок от пет години от датата, на която настоящият протокол е открит за подписване, нито преди изтичане на срок от пет години от влизане в сила на предишно изменение, прието съгласно настоящия член.

б)   Границите не могат да бъдат завишавани дотолкова, че да надвишат сумата, съответстваща на границата, заложена в конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, увеличени със сложна лихва от шест процента годишно, начислена от датата, на която настоящият протокол е открит за подписване.

в)   Границите не могат да бъдат завишавани дотолкова, че да надвишават сумата, съответстваща на трикратния размер на границата, заложена в конвенцията, ревизирана с настоящия протокол.

8.  Организацията уведомява всички договарящи държави за всяко изменение, прието в съответствие с параграф 5. Изменението се счита за прието след изтичане на срок от осемнадесет месеца от датата на уведомлението, освен ако в рамките на този срок не по-малко от една четвърт от договарящите към момента на приемането на изменението държави са съобщили на генералния секретар, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не влиза в сила.

9.  Изменение, счетено за прието в съответствие с параграф 8, влиза в сила осемнадесет месеца след приемането му.

10.  Всички договарящи държави са обвързани от изменението, освен ако денонсират настоящия протокол в съответствие с член 21, параграфи 1 и 2 най-малко шест месеца преди изменението да влезе в сила. Това денонсиране поражда действие, когато изменението влезе в сила.

11.  Когато изменението е прието, но осемнадесетмесечният срок за приемането му все още не е изтекъл, държава, която стане договаряща държава, през този период е обвързана от изменението, ако то влезе в сила. Държава, която стане договаряща държава след този период, е обвързана от изменение, прието в съответствие с параграф 8. В случаите по настоящия параграф, държавата е обвързана от дадено изменение, когато то влезе в сила или когато настоящият протокол влезе в сила за тази държава, която от двете дати е по-късна.

ЧЛЕН 24

Депозитар

1.  Настоящият протокол и всички изменения, приети по член 23, се депозират при генералния секретар.

2.  Генералният секретар:

  а) уведомява всички държави, подписали или присъединили се към настоящия протокол относно:
   i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, заедно с неговата дата;
   ii) всяка декларация и съобщение по член 9, параграфи 2 и 3, член 18, параграф 1 и член 19, параграф 4 от конвенцията, ревизирана с настоящия протокол;
   iii) датата на влизане в сила на настоящия протокол;
   iv) всяко предложение за изменение на границите, направено в съответствие с член 23, параграф 2 от настоящия протокол;
   v) всяко изменение, прието в съответствие с член 23, параграф 5 от настоящия протокол;
   vi) всяко изменение, счетено за прието по член 23, параграф 8 от настоящия протокол, заедно с датата на влизане в сила на това изменение в съответствие с параграфи 9 и 10 от цитирания член;
   vii) депозирането на всеки документ за денонсиране на настоящия протокол, заедно с датата на депозирането и датата на влизането му в сила;
   viii) всяко съобщение, предвидено в който и да било член от настоящия протокол;
   б) предава заверени екземпляри от настоящия протокол на всички държави, подписали или присъединили се към него.

3.  В момента на влизане в сила на настоящия протокол, генералният секретар предава текста на секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

ЧЛЕН 25

Езици

Настоящият протокол е съставен в единствен оригинален екземпляр английският, арабският, испанският, руският и френският текст на който са еднакво автентични.

СЪСТАВЕНО В ЛОНДОН на 1 ноември 2002 г.

В УВЕРЕНИЕ НА КОЕТО долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел от техните правителства, подписаха настоящия протокол.

ANNEX TO ATHENS CONVENTION

<}100{>ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ АТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАЛИЧИЕ НА ЗАСТРАХОВКА ИЛИ ДРУГО ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ<0}ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА В СЛУЧАЙ НА СМЪРТ ИЛИ ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА НА ПЪТНИК

{0><}100{>Издадено в съответствие с разпоредбите на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.<0}<0}

Наименование на кораба

Обозначителен номер или букви

Определен от ИМО индивидуализиращ номер на кораба

Пристанище на регистрация

Име и пълен адрес на основното място на дейност на фактическия превозвач

Настоящото се издава в уверение на това, че съществува валидна по отношение на гореспоменатия кораб застрахователна полица или друго финансово обезпечение, отговарящи на изискванията, определени в член 4а от Атинската конвенция за превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

Вид обезпечение.......................................................................................................................................

Срок на действие на обезпечението........................................................................................................

Име и адрес на застрахователя/застрахователите и/или поръчителя/поръчителите

Име.............................................................................................................................................................

Адрес..........................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................

Настоящото удостоверение е валидно до..................................................................................

Издадено или заверено от правителството на...........................................................................

.......................................................................................................................................................

(Пълно наименование на държавата)

ИЛИ

Използва се следният текст, когато договарящата държава се позовава на член 4а, параграф 3:

Настоящото удостоверение се издава с разрешение на правителството на .......................................

(пълно наименование на държавата) от ..........................................(наименование на институцията или организацията)

В.................................... На ....................................

(Място) (Дата)

.............................................................................................................................

(Подпис и длъжност на служителя, издаващ или заверяващ удостоверението)

Обяснителни бележки:

1.  Обозначението на държавата по желание може да включва и позоваване на компетентния орган на държавата, където е издадено свидетелството.

2.  Ако общата стойност на обезпечението е предоставена от повече от един източник, трябва да се отбележи стойността, предоставена от всеки от тях.

3.  Ако са предоставени няколко вида обезпечение, те трябва да се изброят.

4.  В графата "Срок на действие на обезпечението" трябва да се уточни датата, на която обезпечението влиза в сила.

5.  В графата "Адрес" на застрахователя/застрахователите и/или поръчителя/поръчителите трябва да се посочи основното място на дейност на застрахователя/застрахователите и/или поръчителя/поръчителите. Ако е необходимо се посочва мястото на дейност, където е сключена застраховката или друго обезпечени.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Резерва на ИМО от 2006 г.

(1) Все още непубликувано в ОВ.
(2) OВ C 318 от 23.12.2006 г., стр. 195.
(3) OВ C 229 от 22.9.2006 г., стр. 38.
(4) Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.
(5) Моля добавете препратка към решението на Съвета.
(6) OВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 93/2007 (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12).
(7) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 (ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1).
(8) OВ L 158, 23.6.1990 г., стp. 59.
(9)* Датата на неговото влизане в сила или от датата на влизане в сила на Атинската Конвенция от 2002 г. за Общността, която от двете дати е по-късна.
(10)* Датата на влизането му в сила или датата на влизане в сила за Общността на Атинската конвенция от 2002 г., която от двете дати е по-късна.


Контрол от държавата на пристанището ***I
PDF 860kWORD 555k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно контрола от държавата на пристанището (преработена) (COM(2005)0588 – C6-0028/2006 – 2005/0238(COD))
P6_TA(2007)0149A6-0081/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2005)0588)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0028/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0081/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 година с оглед приемането на Директива 2007/.../ЕО на Европейския парламент и Съвета относно държавния пристанищен контрол (преработена)

P6_TC1-COD(2005)0238


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно държавния пристанищен контрол на корабите(5) е била неколкократно предмет на съществени изменения. Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с оглед постигане на по-голяма яснота.

(2)  Общността е сериозно загрижена от морските катастрофи и замърсяването на моретата и крайбрежията на държавите-членки.

(3)  Общността е също така загрижена за условията на живот и работа на борда на корабите.

(4)  Безопасността, предотвратяването на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите могат да бъдат ефикасно подобрени посредством драстично намаляване на броя на корабите, които не отговарят на нормите, във водите на Общността, чрез стриктно прилагане на международните конвенции, кодекси и резолюции.

(5)  За целта Общността се надява на бързо ратифициране на Морската трудова конвенция от 2006 година на Международната организация на труда (МОТ), чието правило 5.2.1 се отнася за отговорностите на държавата на пристанището.

(6)  Проверката на съответствието на корабите с международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите, се пада основно на държавата на флага. Независимо от това се наблюдава сериозно неизпълнение и неприлагане на международните стандарти от страна на редица държави на флага. Занапред проверката на съответствието с международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите следва също да бъде осигурена и от държавата на пристанището, като се подразбира, че инспекциите, извършвани от държавите на пристанището, не представляват експертиза, че протоколите от инспекциите нямат стойност на свидетелство за годност за плаване и че държавният пристанищен контрол не освобождава държавите на флага от техните отговорности.

(7)  Един хармонизиран подход, целящ осигуряването на ефективно прилагане на тези международни стандарти от държавите-членки за корабите, плаващи във води, които са под тяхната юрисдикция, и използващи техни пристанища, ще позволи да бъде избегнато нарушаване на конкуренцията.

(8)  Корабната промишленост е изложена на опасност от терористични актове. Мерките за сигурност на превозите следва да се прилагат ефективно, а държавите-членки следва да следят стриктно за спазването на правилата за сигурност, като провеждат проверки на сигурността.

(9)  Следва да се използва опитът, натрупан в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г. (Парижки МР).

(10)  Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г.(6) следва да осигури необходимата подкрепа за гарантиране на съгласуваното и ефективно прилагане на системата за държавен пристанищен контрол. ЕАМБ следва по-специално да допринесе за развитието на хармонизирана схема на Общността за квалификация и обучение на инспектори по държавен пристанищен контрол.

(11)  Един ефикасен режим за държавен пристанищен контрол следва да се стреми да осигури редовно инспектиране на всички кораби, които акостират междинно на пристанище в Европейския съюз. Инспекциите следва да се съсредоточават върху корабите, които не отговарят на нормите, докато корабите, отговарящи на критериите за качество, т.е. тези, за които са налице задоволителни доклади от инспекция или които плават под флага на държава, съобразяваща се със схемата за одит на държавите-членки на Международната морска организация (ИМО), като награда следва да се подлагат на по-редки инспекции. Тези нови разпоредби относно инспекциите следва да се включат в общностния режим за държавен пристанищен контрол веднага след установяването на различните му аспекти и въз основа на схема за поделяне на инспекциите, при която всяка държава-членка дава подходящ принос за осъществяването на целта на Общността за прилагане на всеобхватна схема за инспекции. Освен това, държавите-членки следва да назначат и поддържат необходимия брой персонал, включително квалифицирани инспектори, като се отчитат обемът и характеристиките на трафика на плавателните съдове във всяко пристанище.

(12)  Установеният с настоящата директива режим за инспекции следва да бъде координиран с извършената работа в рамките на Парижкия МР. Тъй като за всяко развитие, произтичащо от Парижкия МР, следва да се постигне съгласие на равнище на Общността преди правилото да започне да се прилага в рамките на ЕС, следва да се установи тясна съгласуваност между Общността и Парижкия МР с оглед постигане на единен обособен режим за инспекции.

(13)  Правилата и процедурите, прилагащи се за инспекциите от държавата на пристанището, в т.ч. критериите, отнасящи се до спирането на корабите, следва да бъдат уеднаквени, за да се осигури постоянно равнище на ефикасност във всички пристанища, което също така ще намали радикално избирателното използване на някои крайни пристанища с оглед избягване на надлежните проверки.

(14)  Някои категории кораби представляват голяма заплаха за възникване на произшествия или замърсяване при достигане на определена експлоатационна възраст и поради това следва да се подлагат на задълбочена инспекция; необходимо е да се определят подробностите във връзка с тази задълбочена инспекция.

(15)  В рамките на установения с настоящата директива режим за инспекции интервалът между периодичните инспекции на корабите зависи от техния рисков профил, който се определя от някои родови и исторически параметри. За корабите с високорисков профил този интервал не следва да надвишава шест месеца.

(16)  Някои кораби излагат на явен риск морската безопасност и морската среда поради лошото си състояние, своя флаг и минали събития. Поради това следва да се откаже достъпът на тези кораби до пристанища и места за заставане на котва в Общността, освен ако не бъде доказано, че те могат да бъдат експлоатирани безопасно във водите на Общността. Трябва да се разработят ръководни принципи, установяващи процедурите, приложими в случай на забрана на достъп и на отмяна на забраната. За целите на прозрачността, списъкът на корабите, на които е бил отказан достъп до пристанища и места за заставане на котва в Общността, следва да бъде направен публично достояние.

(17)  За да се намали натоварването, което повтарящите се инспекции създават за някои администрации и компании, на проведена проверка на ро-ро фериботи или бързоходни пътнически плавателни съдове съгласно Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система за задължителни прегледи за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове(7), за да бъде удовлетворена приемащата държава, трябва да се гледа като на задълбочена инспекция по системата за държавен пристанищен контрол.

(18)  Несъответствието с разпоредбите на съответните конвенции трябва да бъде коригирано. Когато наблюдаваните неизправности представляват явна заплаха за безопасността, за здравето или за околната среда, корабите, които е необходимо да бъдат подложени на коригиращи действия, трябва да бъдат спрени, докато неизправностите бъдат коригирани.

(19)  Следва да бъде предоставено право на обжалване на решения за спиране, взети от компетентните органи, за да се избегнат неоснователните решения, които са в състояние да доведат до неуместно спиране и закъснение.

(20)  Органите и инспекторите, които участват в дейности по осъществяване на държавен пристанищен контрол, не бива да имат конфликт на интереси с пристанището, където се провежда инспекцията, нито с инспектираните кораби и свързани с тях интереси. Инспекторите следва да имат необходимата квалификация и да преминат подходящо обучение, за да поддържат и повишават компетентността си за провеждане на инспекции. Държавите-членки следва да си сътрудничат за разработване и популяризиране на уеднаквена схема на Общността за квалификация и обучение на инспектори.

(21)  Пилотите и пристанищните власти следва да бъдат упълномощени да предоставят полезни сведения за констатираните аномалии на борда на корабите.

(22)  Следва да се разглеждат жалбите на лица с доказан легитимен интерес относно условията на живот и работа на борда. Жалбите, постъпили на борда, следва да се разглеждат с предимство. Всеки жалбоподател следва да бъде информиран за предприетите действия вследствие на подадената от него жалба.

(23)  Между компетентните органи на държавите-членки и между другите органи или организации е необходимо да има сътрудничество за осигуряване на ефикасни последващи действия по отношение на корабите, показали неизправности и на които е било разрешено да продължат пътя си, и за да се обменя информация за корабите, престояващи в дадено пристанище.

(24)  Тъй като базата данни за инспекциите е съществена част от държавния пристанищен контрол, държавите-членки следва да гарантират нейното обновяване в светлината на изискванията на Общността.

(25)  Публикуването на информация, отнасяща се до кораби и техните оператори или компании, които не спазват международните стандарти, свързани с безопасността, здравето и опазването на морската среда, може да представлява ефикасно възпиращо средство за товародателите срещу използването на тези кораби и стимул за техните собственици да предприемат коригиращи действия.

(26)  Всички разходи за инспекции на кораби, водещи до спиране, или които са възникнали при отмяна на мярката за отказ на достъп, следва да се поемат от собственика или оператора.

(27)  Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(8). Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а на Решение 1999/468/ЕО.

(28)  По-специално, за да не се налага несъразмерна административна тежест на държавите-членки, които нямат морски пристанища, правилото de minimis следва да им позволява дерогации от разпоредбите на настоящата директива. Мерките за прилагане на това правило следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол.

(29)  Тъй като целите на действията, които трябва да бъдат предприети, по-специално намаляване на корабоплаването, което не отговаря на нормите, във водите на Общността чрез подобряване на системата на Общността за инспектиране на морски кораби и разработване на средствата за предприемане на превантивни действия в областта на замърсяването на моретата, не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени на ниво на Общността с оглед на обхвата и последиците от тях, Общността може да вземе мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в горепосочения член, разпоредбите на настоящата директива не могат да надхвърлят необходимото за постигане на тези цели.

(30)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи с разпоредбите, които внасят значителна промяна в сравнение с предишната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които остават непроменени, се поражда от предишната директива.

(31)  Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.

(32)  В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство(9), държавите-членки се насърчават да създават, за собствено ползване и в интерес на Общността, таблици на съответствието, в които, доколкото е възможно, се посочва съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги обявят публично,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Предмет на настоящата директива е да подпомогне радикалното намаляване на морските превози, които не отговарят на нормите и се извършват във води, зависещи от юрисдикцията на държавите-членки, чрез:

   a) по-добро спазване на международното законодателство и съответното законодателство на Общността относно морската безопасност, морската сигурност, опазването на морската среда и условията на живот и работа на борда на корабите под всички флагове;
   б) установяване на общи критерии за контрол на корабите от държавата на пристанището и уеднаквяване на процедурите за инспекция и спиране;
   в) гарантиране инспектирането на всички кораби, които акостират междинно в пристанища или на места за заставане на котва, намиращи се в Общността, при периодичност в зависимост от техния рисков профил, като корабите с високорисков профил се инспектират по-задълбочено и на по-кратки периоди;
   г) въвеждане на елементи на общностен режим за държавен пристанищен контрол, с цел да се определят общи критерии за контрол на корабите от държавата на пристанището и да се хармонизират процедурите за инспекция и спиране на корабите.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

  1. "Конвенции" са следните конвенции, както и протоколите и измененията към тях и свързаните с тях кодекси със задължителна сила в тяхната актуализирана версия:
   a) Международната конвенция от 1966 г. за товарните водолинии (LL 66);
   б) Международната конвенция от 1974 г. за опазване на човешкия живот на море (SOLAS 74);
   в) Международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби и протокола към нея от 1978 г. (Marpol 73/78);
   г) Международната конвенция от 1978 г. за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW 78);
   д) Конвенцията от 1972 г. за международните правила за предпазване от сблъскване на море (Colreg 72);
   е) Международната конвенция от 1969 г. за тонажно измерване на корабите (ITC 69);
   ж) Конвенцията от 1976 г. относно търговското корабоплаване (минимални норми) (конвенция МОТ № 147);
   з) Международната конвенция от 1992 г. за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт (CLC 92).
   2. "Парижки МР" означава Парижкият меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., в неговата актуализирана версия.
   3. "Рамка и процедури за системата за доброволен одит на държавите-членки на ИМО" означава Резолюция A.974(24) на асамблеята на ИМО.
   4. "Регион, за който се отнася Парижкият МР" означава географската зона, в която държавите, страни по Парижкия МР, извършват инспекции по смисъла на Парижкия МР.
   5. "Кораб" означава всеки морски плавателен съд, за който се прилагат една или повече от конвенциите, плаващ под флаг, различен от този на държавата на пристанището.
   6. "Офшорен терминал" означава всяка фиксирана или плаваща платформа, оперираща на континенталното плато на държава-членка или над него.
   7. "Пристанище" означава наземно и морско пространство, състоящо се от съоръжения и оборудване, позволяващи главно приемане, товарене и разтоварване на кораби, складиране, получаване и предаване на стоки, както и качване и слизане от борда на пътници.
   8. "Място за заставане на котва" означава място в пристанище или друг район, който попада под юрисдикцията на пристанище и е подходящ за заставане на котва.
   9. "Инспектор" означава служител в държавния сектор или друго лице, което е надлежно упълномощено от компетентния орган на държава-членка да извършва инспекции за държавен пристанищен контрол и е отговорно пред този орган.
   10. "Компетентен орган" означава морски орган за държавен пристанищен контрол в съответствие с настоящата директива.
   11. "Компетентен орган по морската сигурност" означава компетентен орган по морската сигурност съгласно член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения(10).
   12. "Първоначална инспекция" означава посещение, извършено на борда на кораб от инспектор, за да се провери дали корабът отговаря на изискванията на съответните конвенции и регламенти и включващо най-малко проверките, които се изискват съгласно член 12, параграф 2.
   13. "Детайлна инспекция" означава инспекция, чрез която корабът, неговото оборудване и неговият екипаж биват подложени цялостно или частично, според случая, на задълбочена проверка при условията, посочени в член 12, параграф 3, за всичко, отнасящо се до конструкцията, оборудването и екипажа, условията на живот и работа и съобразността с оперативните процедури на борда на кораба.
   14. "Засилена инспекция" означава инспекция, която обхваща най-малко точките, изброени в приложение VIII. Една засилена инспекция може да включва детайлна инспекция, ако тя е ясно обоснована в съответствие с член 13;
   15. "Жалба" означава всяка информация или доклад, с изключение на доклада за очевидни аномалии или видими дефекти, изготвен от пилотите или пристанищните власти в съответствие с член 22, подадени от всяко физическо или юридическо лице, което има легитимен интерес във връзка с безопасността на кораба, в т.ч. безопасността или рисковете за здравето на екипажа, условията на живот и работа на борда и предотвратяването на замърсяването.
   16. "Спиране" означава формалната забрана срещу излизането в открито море на кораб поради констатираните неизправности, които, поотделно или взети заедно, правят кораба негоден за плаване.
   17. "Мярка за отказ на достъп" означава решение, връчено на капитана на кораб, на отговорното за кораба дружество и на държавата на флага, с което същите се уведомяват, че ще бъде отказан достъп на кораба до всички пристанища и места за заставане на котва в Общността.
   18. "Спиране от експлоатация" означава формална забрана срещу продължаването на експлоатацията на кораб поради констатирани неизправности, които, поотделно или взети заедно, биха направили опасно продължаването на експлоатацията му.
   19. "Дружество" означава корабособственик или всяка друга организация или лице, като например мениджър или беърбоут чартьор, на което корабособственикът е поверил отговорността за експлоатация на кораба и което, поемайки тази отговорност, се е съгласило да поеме и всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасността (Кодекс ISM).
   20. "Призната организация" означава дружество за класификация или друг частен орган, осъществяващ законоустановени задачи от името на администрацията на държавата на флага.
   21. "Задължителен сертификат" означава сертификат, издаден от държава на флага или от нейно име в съответствие с международни конвенции.
   22. "Сертификат за клас" означава документ, издаден от призната организация, удостоверяващ съответствието на кораба с изискванията, предвидени в дял ІІ.1, част А.1, правило 3.1 от конвенцията SOLAS 74.
   23. "База данни за инспекции" означава информационната система за прилагане на режима за държавен пристанищен контрол в Общността, като се отчитат извършените инспекции в региона, за който се отнася Парижкият МР.

Член 3

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага за всички кораби и техните екипажи, които акостират междинно на пристанище или място за заставане на котва в държава-членка.

Франция може да реши, че пристанищата по настоящия параграф не включват пристанища, намиращи се в посочените в член 299, параграф 2 от Договора отвъдморски департаменти.

Когато държава-членка предприема инспекция на кораб в свои териториални води, но извън пристанище, тази процедура се счита за инспекция за целите на настоящата директива.

Никаква разпоредба на настоящия член не води до засягане на правата за намеса, с които разполага държава-членка по силата на съответните международни конвенции.

Държавите-членки, които нямат морски пристанища, могат при определени условия да се ползват с дерогация от прилагането на настоящата директива. Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, мерките по прилагането на този механизъм за дерогация.

2.  За кораби с водоизместимост по-малка от 500 бруто регистър тона държавите-членки прилагат приложимите разпоредби на съответната конвенция и вземат всяка необходима мярка в областите, непокрити от конвенция, за да направят така, че засегнатите кораби да не представляват явна опасност за сигурността, здравето или околната среда. При прилагането на настоящия параграф държавите-членки се ръководят от приложение 1 към Парижкия МР.

3.  Държавите-членки, които изискват да бъде извършена инспекция на кораб, плаващ под флаг на държава, която не е страна по дадена конвенция, се грижат за това този кораб и неговият екипаж да не бъдат третирани по по-благоприятен начин, в сравнение с третирането на кораб, плаващ под флаг на държава, страна по въпросната конвенция.

4.  Риболовните кораби, военните кораби, обслужващите сгради, примитивните дървени плавателни съдове, кораби на държавните органи, използвани за нетърговски цели, и увеселителни кораби, използвани за нетоварни цели, се изключват от приложното поле на настоящата директива.

Член 4

Правомощия за инспектиране

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да имат законно право да извършват на борда на чужди кораби инспекциите, посочени в настоящата директива, в съответствие с международното право.

2.  Държавите-членки поддържат съответни компетентни органи за инспектирането на кораби и предприемат всички подходящи мерки, за да могат компетентните им органи да изпълняват задачите си така, както е предвидено в настоящата директива. По-специално те набират и поддържат необходимата численост на персонала, в т.ч. квалифицирани инспектори, като се отчитат обемът и характеристиките на морското движение във всяко пристанище.

Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират наличието на инспектори за извършване на първоначални и засилени инспекции съгласно членове 12 и 13 и приложение І, част ІІ.

Член 5

Общностен режим за инспекции

1.  Държавите-членки извършват инспекциите съгласно схемата за подбор, описана в член 12 и разпоредбите на приложение 1.

2.  Всяка държава-членка ежегодно извършва общ брой инспекции на отделни кораби, съответстващ на нейния дял от общия брой инспекции, които годишно трябва да бъдат извършени в Общността и региона, за който се отнася Парижкият МР. Този дял се определя от броя кораби, които междинно акостират в пристанища или места за заставане на котва в съответната държава-членка, съотнесен към общия брой кораби, които междинно акостират в пристанища или места за заставане на котва във всяка държава-членка на Общността и държавите-страни по Парижкия МР.

Член 6

Спазване на общностния режим за инспекции

В съответствие с член 5 държавите-членки:

   a) извършват инспекции съгласно разпоредбите на член 11, буква а) на всички кораби от приоритет І, междинно акостиращи в техни пристанища и места за заставане на котва, и
   б) извършват всяка година определен общ брой инспекции на кораби от приоритет I и приоритет II съгласно разпоредбите на член 11, букви а) и б), който съответства най-малко на техните годишни задължения за инспекции.

Член 7

Обстоятелства, при които определени кораби не се инспектират

1.  В следните случаи държава-членка може да реши да отложи инспекцията на кораб от приоритет І:

   i) ако инспекцията може да бъде извършена при следващото междинно акостиране на кораба в същата държава-членка, при условие че корабът междувременно не акостира междинно в друго пристанище или място за заставане на котва в Общността или регион, за който се отнася Парижкият МР, и че отлагането на инспекцията не надвишава 15 дни, или
   ii) ако инспекцията може да бъде извършена в рамките на петнадесетдневния срок в друго пристанище на междинно акостиране в Общността или регион, за който се отнася Парижкият МР, при условие че държавата, в която се намира пристанището на междинно акостиране, се е съгласила да извърши инспекцията.

В случай на отлагане, ако инспекцията не бъде извършена в съответствие с подточки i) и ii), и ако не е регистрирана в базата данни за инспекциите, инспекцията се счита за неизвършена и остава в задължение на държавата-членка, която я е отложила.

2.  В следните изключителни случаи, инспекция на кораби от приоритет I, която не е била извършена по оперативни съображения, не се счита за пропусната, при условие че причината за неизвършването &igravecy; е регистрирана в базата данни за инспекциите и ако според преценката на компетентния орган извършването на инспекцията застрашава безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, пристанището или морската среда.

3.  Когато не е била извършена инспекция на кораб, застанал на котва, тази инспекция не се счита за пропусната, ако в случаите на прилагане на подточка ii) причината за неизвършването &igravecy; е регистрирана в базата данни за инспекциите и ако:

   i) корабът бъде инспектиран в срок от 15 дни в друго пристанище на Общността или регион, за който се отнася Парижкият МР, в съответствие с приложение I, или
   ii) ако според преценката на компетентния орган извършването на инспекцията застрашава безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, пристанището или морската среда.

4.  Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, мерки за прилагането на настоящия член.

Член 8

Уведомление за пристигане на кораби

1.  Операторът, агентът или капитанът на кораб, отговарящ на условията за засилена инспекция в съответствие с член 13, с курс към пристанище или място за заставане на котва в държава-члена, уведомява за пристигането си в съответствие с разпоредбите на приложение III.

2.  При получаване на уведомлението, посочено в параграф 1 и член 4 от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация(11), съответната пристанищна администрация предава тази информация на компетентния орган.

3.  Всяко съобщение, предвидено в настоящия член, се осъществява по електронен път. Други средства се използват единствено в случай че не са налични електронни средства.

4.  Процедурите и форматите, разработени от държавите-членки за прилагането на приложение ІІІ, са в съответствие с Директива 2002/59/ЕО.

Член 9

Рисков профил на корабите

1.  За всеки кораб, акостиращ междинно или заставащ на котва в пристанище на държава-членка, се изготвя рисков профил, който определя степента на приоритетност на инспекцията, интервалите между инспекциите и техния обхват. Рисковият профил на всеки кораб се регистрира в базата данни за инспекциите.

2.  Рисковият профил на кораба се определя от комбинация от родови и исторически рискови параметри, както следва:

a)  Родови параметри

Родовите параметри се основават на вида, експлоатационната възраст, флага, участващите признати организации и показателите за дейността на дружеството в съответствие с приложение I, част I, точка 1 и приложение II.

б)   Исторически параметри

Историческите параметри се основават на броя неизправности и спирания за даден период в съответствие с приложение I, част І, точка 2 и приложение II.

3.  Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, условията и реда за прилагането на този член, като уточнява по-специално:

   стойностите, които може да има всеки рисков параметър,
   комбинацията от рискови параметри, съответстващи на всяко ниво от рисковия профил на корабите,
   условията за прилагане на посочените в приложение I, част I, точка 1, буква в), подточка ііі) критерии на държавата на флага, отнасящи се до доказване на съответствие с приложимите актове.

Член 10

Периодичност на инспекциите

1.  Всеки кораб, акостиращ междинно или заставащ на котва в пристанище на Общността, подлежи на периодични или допълнителни инспекции, както следва:

   a) корабите се подлагат на периодични инспекции на предварително определени интервали според техния рисков профил в съответствие с приложение І, част ІІ, раздел 1. Интервалът между периодични инспекции на кораби с високорисков профил не може да е повече от шест месеца. Интервалът между периодични инспекции на кораби, отговарящи на друг рисков профил, се увеличава с намаляването на риска, съгласно приложение І, част ІІ, раздел 1.
  б) Независимо от изминалото време от последната периодична инспекция, корабите се подлагат на допълнителна инспекция, както следва:
   i) компетентният орган следи за това корабите, за които се прилагат първостепенните фактори, изброени в приложение I, част II, раздел 2.1, да се подлагат на инспекция,
   ii) корабите, за които се прилагат непредвидените фактори, изброени в приложение I, част II, раздел 2.2, могат да бъдат подложени на инспекция. Решението за извършване на допълнителна инспекция се оставя на професионалната преценка на компетентния орган.

2.  Периодичните и допълнителните инспекции включват преглед на предварително установени области за всеки кораб, които се различават според вида на кораба, вида на инспекцията и заключенията от извършените предходни инспекции в рамките на държавния пристанищен контрол.

В базата данни за инспекциите се посочват елементите, които служат за определяне на рисковите области, подлежащи на проверка при всяка инспекция.

3.  Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, и като взема предвид процедурите, прилагани по силата на Парижкия МР, приема условията и реда за прилагане на настоящия член, като уточнява по-специално списък на областите за инспектиране в зависимост от вида на кораба.

Член 11

Подбор на корабите за инспекция

Компетентният орган следи за това подборът на корабите за инспекция да се извършва в зависимост от техния рисков профил, описан в приложение І, част І, както и при наличие на първостепенни фактори и поява на непредвидени фактори в съответствие с приложение І, част ІІ, раздел 2.

За целите на инспекцията на корабите компетентният орган:

   a) извършва подбор на кораби, подлежащи на задължителна инспекция, определяни като кораби "от приоритет I", в съответствие със схемата за подбор, описана в приложение I, част II, раздел 3.1,
   б) може да извършва подбор на кораби, които отговарят на условията за инспекция, определяни като кораби "от приоритет II", в съответствие с приложение I, част II, раздел 3.2.

Член 12

Видове инспекции

1.  Държавите-членки следят за това подбраните за инспекция кораби съгласно член 11 да бъдат подлагани на първоначална инспекция, на детайлна инспекция или на засилена инспекция, както следва:

2.   Първоначална инспекция

a)  При всяка първоначална инспекция на кораб компетентният орган следи инспекторът да извърши, като минимум, проверка на сертификатите и документите, изброени в приложение IV, които трябва да се намират на борда съгласно приложимото законодателство на Общността, регулиращо морската безопасност, и съгласно международните конвенции,

б)   Когато корабът е получил разрешение да напусне пристанището, при условие че неизправностите бъдат отстранени в следващото пристанище, инспекцията в следващото пристанище се ограничава до проверка на това дали тези неизправности са били отстранени.

Въпреки това, при упражняване на правото си на експертна преценка, инспекторът може да реши, че обхватът на инспекцията трябва бъде разширен до допълнителни проверки.

3.   Детайлна инспекция

Детайлна инспекция, включително допълнителна проверка на съответствието с оперативните изисквания на борда на кораба, се извършва, когато след приключване на инспекцията, посочена в параграф 2, буква б), са налице ясни основания да се предполага, че състоянието на кораба или на неговото оборудване или екипаж не отговарят по същество на съответните разпоредби на дадена конвенция.

"Ясни основания" са налице, когато инспекторът констатира обстоятелства, които, въз основа на неговата професионална преценка, дават основание за детайлна инспекция на кораба, неговото оборудване или екипаж.

Примери за "ясни основания" са посочени в приложения V и VІІ, раздел В.

Член 13

Засилена инспекция

1.  Следните категории кораби отговарят на условията за засилена инспекция в съответствие с приложение І, част ІІ, раздел 3.1, букви а) и б):

   кораби с високорисков профил,
   пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за газ и химически продукти и кораби, превозващи насипни товари, които са на повече от 12 години,
   кораби с високорисков профил или пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за газ и химически продукти и кораби, превозващи насипни товари, които са на повече от 12 години, в случай на първостепенни или непредвидени фактори,
   кораби, подложени на повторна инспекция след отказ на достъп в съответствие с член 20.

2.  При получаване на предварително уведомление, отправено от кораб, който отговаря на условията за засилена инспекция, компетентният орган съобщава незабавно на кораба дали ще бъде извършена засилена инспекция.

Член 14

Насоки и процедури съгласно законодателството на Общността, регулиращо морската безопасност и сигурност

1.  За целите на настоящата директива надлежно се вземат под внимание съответните процедури и насоки за контрол на кораби, посочени в приложение VI .

Държавите-членки следят за надлежното информиране на техните компетентни органи относно съответните насоки или процедури, които е необходимо да бъдат прилагани в съответствие със законодателството на Общността, и проверяват тяхното правилно прилагане.

2.  По отношение на проверките за безопасност, държавите-членки прилагат предвидените в приложение VІІ процедури към всички кораби, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (EО) № 725/2004, които акостират междинно в техни пристанища, докато не плават под флага на държавата на пристанището, извършваща инспекцията.

Те прилагат тези процедури към корабите, посочени в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 725/2004, когато действието на разпоредбите на посочения регламент обхващат и корабите, посочени в член 3, параграф 3.

3.  Разпоредбите на член 13 относно засилените инспекции се прилагат спрямо ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове съгласно член 2, букви а) и б) от Директива 1999/35/ЕО.

Когато корабът е бил прегледан в съответствие с членове 6 и 8 от Директива 1999/35/ЕО, този специфичен преглед в зависимост от случая се счита за детайлна или засилена инспекция и се регистрира като такъв в базата данни за инспекциите.

Без да се засяга спирането от експлоатация на ро-ро ферибот или бързоходен пътнически плавателен съд, наложено съгласно член 10 от Директива 1999/35/ЕО, разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до отстраняването на неизправности, спиране и отказ на достъп, както и до последващите мерки след инспекциите, спирането и отказът на достъп се прилагат при необходимост.

Член 15

Мерки за отказ на достъп за някои кораби

1.  Дадена държава-членка следи достъпът до нейните пристанища и места за заставане на котва на всеки кораб, отговарящ на критериите, посочени в настоящия параграф, да бъде отказван, освен в случаите, предвидени в член 20, параграф 6, и когато този кораб:

   плава под флага на държава, включена в черния или сивия списък, приети съгласно Парижкия МР въз основа на регистрираната информация в базата данни за инспекциите, публикувана ежегодно от Комисията, и
   е бил спрян или за него е било взето решение за спиране от експлоатация по силата на Директива 1999/35/ЕО повече от два пъти в течение на последните 36 месеца в пристанище на държава-членка или държава-страна по Парижкия МР.

За целите на настоящия параграф списъкът, определен от Парижкия МР, влиза в сила на 1 юли всяка година.

Мярката за отказ на достъп се отменя само след изтичане на тримесечен срок, считано от датата на налагане на мярката и ако са изпълнени условията, предвидени в параграфи 4‐10 от приложение ІХ.

Ако корабът получи повторен отказ на достъп, срокът се увеличава на 12 месеца. Всяко следващо спиране в пристанище на Общността служи като основание за постоянен отказ на достъп на кораба до всяко пристанище или място за заставане на котва на територията на Общността.

2.  За целите на настоящия член държавите-членки се съобразяват с процедурите, посочени в приложение IX, раздел Б.

Член 16

Доклад за инспекция пред капитана

В края на инспекция, на детайлна инспекция или на засилена инспекция, инспекторът изготвя доклад в съответствие с приложение X. Копие от този доклад за инспекция се предоставя на капитана на кораба.

Член 17

Жалби

За всички жалби по смисъла на член 2, параграф 15, подадени от лица с доказан легитимен интерес, във връзка с условията на борда, се провежда първоначално разследване от компетентния орган.

Първоначалното разследване трябва да позволи да се установи, във възможно най-кратък срок, дали жалбата е допустима или е явно неоснователна или представлява очевидна злоупотреба с право.

Когато компетентният орган счита, че жалбата е явно неоснователна, той информира жалбоподателя за решението си и мотивите за него.

Самоличността на лицето, подало жалбата, не трябва да се разкрива пред капитана или собственика на съответния кораб. Инспекторът гарантира поверителността при разпитването на членовете на екипажа.

Държавите-членки информират администрацията на държавата на флага с копие до ИМО, ако е целесъобразно, за жалбите, които не са явно неоснователни, и за предприетите последващи действия.

Член 18

Отстраняване на неизправностите и спиране на кораба

1.  Компетентният орган трябва да се увери, че всяка потвърдена или открита от инспекцията неизправност е била или ще бъде отстранена в съответствие с конвенциите.

2.  Когато неизправностите представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, компетентният орган на държавата на пристанището, в което е инспектиран корабът, прави така, че корабът да бъде спрян или да бъде прекратена експлоатацията, по време на която са били открити неизправностите. Мярката за спиране или спирането от експлоатация се вдига едва тогава, когато изчезне всякаква опасност или когато органът констатира, че, в зависимост от необходимите условия, корабът може да напусне пристанището или експлоатацията може да бъде подновена , без да има риск за безопасността и здравето на пътниците или на екипажа, и за другите кораби, или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

3.  Без да се засягат ограниченията от съображения за сигурност, за които е взето решение съгласно Регламент (ЕО) № 725/2004, мярка за спиране, наложена от компетентен орган, може:

   a) да включва заповед за оставането на кораба на определено място или за преместването му на определено място за заставане на котва или котвена стоянка; както и
   б) да уточнява обстоятелствата, при които капитанът на кораба може да го премести от определено място от съображения за сигурност или за предотвратяване на замърсяване.

4.  За да определи дали един кораб трябва да бъде спрян или не, при извършване на професионалната си преценка инспекторът прилага критериите, посочени в приложение XI.

В тази връзка, ако от инспекцията става ясно,че корабът не е оборудван с устройство за записване на данните от пътуването, когато използването му е задължително в съответствие с Директива 2002/59/ЕО, компетентният орган следи за спирането на кораба.

Ако неизправностите, обосновали спирането, не могат да бъдат отстранени лесно в пристанището на спиране, компетентният орган може да разреши на кораба да се придвижи до най-близкия до пристанището на спиране ремонтен док, който е на разположение и където корабът може да се поправи веднага, или да изиска неизправностите да бъдат отстранени за максимален срок от 30 дни в съответствие с насоките, разработени от Парижкия МР. За тази цел се прилагат процедурите, определени в член 20.

5.  При изключителни обстоятелства, когато общото състояние на даден кораб явно не отговаря на нормите, компетентният орган може да отложи инспекцията на въпросния кораб, докато отговорните страни вземат необходимите мерки, за да може корабът да бъде съобразен със съответните изисквания на конвенциите.

6.  В случай на спиране компетентният орган незабавно уведомява, в писмена форма и с приложен доклад от инспекцията, администрацията на държавата на флага или, когато това е невъзможно, консула или, в негово отсъствие, най-близкия дипломатически представител на тази държава, за всички обстоятелства, при които дадена намеса е била счетена за необходима. Освен това се уведомяват и определените инспектори или признати организации, на които е възложено издаването на сертификати за клас или задължителни сертификати съгласно международните конвенции.

7.  Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да се засягат допълнителните изисквания на конвенциите, отнасящи се до процедурите по уведомяване и докладване, свързани с държавния пристанищен контрол.

8.  При осъществяването на държавен пристанищен контрол съгласно настоящата директива се полагат всички възможни усилия, за да се избегне неправомерното спиране или забавяне на даден кораб. Ако даден кораб е спрян или забавен неправомерно, корабособственикът или операторът е в правото си да поиска обезщетение за всички понесени вреди и загуби. В случаите, когато бъде подадена жалба за неправомерно спиране или забавяне, тежестта на доказването им се пада на кораба собственика или на оператора на кораба.

9.  В случай на издадена заповед за спиране, компетентният орган информира възможно най-бързо пристанищните власти за това.

10.  За да се намали натовареността на пристанището, компетентният орган може да позволи на спрян кораб да бъде преместен в друга част на пристанището, ако това е безопасно. Въпреки това опасността от натоварване на пристанището не трябва да се взема под внимание, когато се взема решение за спиране или за отмяна на спиране.

Пристанищните власти си сътрудничат с компетентния орган с оглед улесняване настаняването на спрените кораби.

Член 19

Право на обжалване

1.  Корабособственикът или операторът на даден кораб или неговият представител в държавата-членка има право на жалба срещу решение за спиране или отказ на достъп, взето от компетентния орган. Жалбата не спира изпълнението на решението за спиране или на мярката за отказа на достъп, но се отбелязва в базата данни за инспекциите.

2.  Държавите-членки въвеждат и поддържат подходящи процедури за тази цел в съответствие с тяхното национално законодателство и си сътрудничат за установяване на съгласувани норми и процедури за прилагането на настоящия член, по-специално за да се гарантира разглеждането на жалбите в разумен срок.

3.  Компетентният орган информира надлежно капитана на кораб, посочен в параграф 1, за неговото право на обжалване и предвидения за това ред.

4.  Когато в резултат на обжалване или искане, направено от корабособственика или оператора на кораб или негов представител, се отмени или измени мярка за спиране или забрана за достъп:

   a) Държавата-членка осигурява незабавното съответно изменение на базата данни за инспекциите,
   б) Държавата-членка, в която е обявена мярката за спиране или забрана за достъп, следи за това публикуваната в съответствие с член 25 информация да бъде поправена в срок от 24 часа от решението.

Член 20

Последващи действия при инспекции и спиране

1.  Когато неизправностите, посочени в член 18, параграф 2, не могат да бъдат отстранени в пристанището, където се провежда инспекцията, компетентният орган на тази държава-членка може да разреши на кораба да се придвижи директно до най-близкия до пристанището на спиране ремонтен док, който е на разположение и където могат да се предприемат последващи действия според избора на капитана и съответните органи, при условие че се спазват условията, определени от компетентния орган на държавата на флага и възприети от тази държава-членка. Тези условия гарантират, че корабът може да се придвижи, без да създава рискове за сигурността и за здравето на пътниците или на екипажа, без да създава рискове за други кораби или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

2.  Когато решението за изпращане на кораб в ремонтен док се дължи на неспазване на Резолюция А.744(18) на ИМО, по отношение на корабната документация или във връзка със структурни недостатъци и неизправности, компетентният орган може да поиска необходимите измервания на дебелината да се направят в пристанището на спиране, преда да бъде разрешено на кораба да отплава.

3.  При обстоятелствата, посочени в параграф 1, компетентният орган на държавата-членка на пристанището, където е осъществена инспекцията, уведомява компетентния орган на държавата, където се намира ремонтният док, страните, посочени в член 18, параграф 6, или всеки друг засегнат орган за всички условия на пътуването.

Компетентният орган на държава-членка, получател на това уведомление, информира органа, който го е уведомил, за взетите мерки.

4.  Държавите-членки предприемат мерки, за да бъде отказан достъп до всички пристанища или места за заставане на котва в Общността на корабите, посочени в параграф 1, които навлизат в открито море:

   a) без да изпълнят условията, определени от компетентния орган на всяка държава-членка в пристанището на инспекцията; или
   б) и които отказват да се съобразят с приложимите разпоредби на конвенциите, като не влизат в посочения ремонтен док.

Този отказ важи, докато собственикът или операторът не представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган на държавата-членка, в която са констатирани неизправностите по кораба, че корабът удовлетворява напълно всички приложими изисквания на конвенциите.

5.  При обстоятелствата, посочени в параграф 4, буква а), компетентният орган на държавата-членка, в която са били констатирани неизправностите по кораба, сигнализира незабавно компетентните органи на всички държави-членки.

При обстоятелствата, посочени в параграф 4, точка б), компетентният орган на държавата-членка, в която се намира ремонтният док, сигнализира незабавно компетентните органи на всички държави-членки.

Преди да откаже влизане в пристанище, държавата-членка може да поиска консултации с администрацията на флага на засегнатия кораб.

6.  Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 4, достъпът до определено пристанище или място за заставане на котва може да бъде разрешен от компетентния орган на държавата на пристанището в случай на форсмажорни обстоятелства или поради надделели съображения за сигурност, или за да се намали или сведе до минимум рискът от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие че бъдат взети подходящи мерки, удовлетворяващи компетентния орган на тази държава-членка, от страна на собственика, оператора или капитана на въпросния кораб, за да се гарантира, че корабът може да влезе в пристанището при пълна сигурност.

Член 21

Професионална компетентност на инспекторите

1.  Инспекциите се осъществяват само от инспектори, покриващи критериите за квалификация, установени в приложение ХII, които са получили разрешение от компетентния орган да извършват инспекции за държавна пристанищна проверка.

2.  Когато компетентният орган на държавата на пристанището не е в състояние да осигури необходимите професионални познания, инспекторът от този компетентен орган може да бъде подпомогнат от всяко лице, притежаващо необходимите познания.

3.  Компетентният орган, инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, и лицата, които ги подпомагат, не трябва да имат никакъв търговски интерес нито към пристанището, в което се извършва инспекцията, нито към инспектираните кораби; инспекторите не трябва също така да бъдат наемани от неправителствени организации, издаващи задължителни сертификати и сертификати за класификация или осъществяващи необходимите прегледи при издаването на тези сертификати на корабите, нито да работят за сметка на такива организации.

4.  Всеки инспектор е длъжен да носи личен документ под формата на идентификационна карта, издадена от неговия компетентен орган в съответствие с Директива 96/40/ЕО на Комисията от 25 юни 1996 г. за установяване на общ модел за идентификационна карта за инспектори, провеждащи държавен пристанищен контрол(12).

5.  Държавите-членки следят за проверката на професионалната компетентност и изпитването на знанията на инспекторите съгласно приложение XII, преди да им разрешат да извършват инспекции, а впоследствие – на всеки пет години.

6.  Държавите-членки следят инспекторите да получат подходящо обучение във връзка с внесените изменения в режима на Общността за държавен пристанищен контрол с настоящата директива и измененията на конвенциите.

7.  Комисията разработва и насърчава, в сътрудничество с държавите-членки, въвеждането на уеднаквена схема на Общността за квалификация и обучение на инспектори.

Член 22

Доклади на пилотите и на пристанищните власти

1.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните пилоти, които са натоварени със задачата да управляват корабите или които са ангажирани на кораби, преминаващи транзитно или движещи се към пристанище, намиращо се в държава-членка, могат да информират незабавно компетентните органи на държавата на пристанището или крайбрежната държава, според случая, за евентуалните аномалии, констатации или видими дефекти, които са установили в хода на изпълнението на обичайните си задължения, които могат да се отразят неблагоприятно на сигурността на плаването на кораба или да представляват заплаха за морската среда.

2.  Когато пристанищните власти при изпълнението на обичайните си задължения научат, че даден кораб, намиращ се в акваторията на пристанището, има анoмалии, констатации или видими дефекти, които могат да се отразят неблагоприятно на сигурността на кораба или да представляват неразумна заплаха за морската среда, те информират незабавно за това компетентния орган на държавата на засегнатото пристанище.

3.  Държавите-членки следят пилотите и пристанищните власти да докладват следната информация, когато е възможно, по електронен път:

   данни за кораба (име, номер на регистрация в ИМО, позивни и флаг);
   данни за плаването (начално и крайно пристанище);
   описание на установените на борда неизправности, констатации или видими дефекти.

4.  Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, мерки за прилагане на настоящия член, включително хармонизирани процедури и хармонизиран електронен формат за докладване на аномалии, констатации или видими дефекти от страна на пилотите и пристанищните власти, както и на последващите действия, предприети от държавите-членки.

Член 23

Сътрудничество

1.  Всяка държава-членка следи за това пристанищните &igravecy; власти и други компетентни власти или органи да предоставят на компетентния орган за държавен пристанищен контрол следните видове информация, с която разполагат.

   информация, съобщена в съответствие с приложение III;
   информация относно кораби, които не спазват изискванията за уведомяване в съответствие с настоящата директива и с Директива 2000/59/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари(13) и Директива 2002/59/ЕО, както и, ако е целесъобразно, с Регламент (ЕО) № 725/2004;
   информация относно кораби, които са навлезли в открито море, без да са спазили разпоредбите на членове 7‐10 от Директива 2000/59/ЕО;
   информация относно кораби, на които е отказано влизане или са отстранени от пристанище от съображения за сигурност.

2.  Държавите-членки поддържат необходимите разпоредби за осигуряването на обмен на информация и сътрудничество между техния компетентен орган и компетентните органи на останалите държави-членки и поддържат установената оперативна връзка между техния компетентен орган, Комисията и базата данни за инспекциите.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки за гарантиране осъвременяването на базата данни за инспекциите в светлината на изискванията, произтичащи от настоящата директива.

За целите на извършване на инспекции инспекторите правят справки в публичните и частни бази данни, отнасящи се до инспекциите на кораби, достъпни чрез информационната система Equasis.

3.  Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че информацията, свързана с инспекциите се прехвърля незабавно в базата данни за инспекциите.

Информацията от настоящия параграф е посочена в приложения X и XIII.

4.  Всяка държава-членка следи за това компетентният орган за държавен пристанищен контрол да предоставя на пристанищните власти съответната информация, с която разполага.

Член 24

База данни за инспекции

1.  Създава се база данни, която е обща база данни за Европейския съюз и за страните по Парижкия МР. Комисията, със съдействието на ЕАМБ, разработва и поддържа базата данни за инспекциите, която съдържа информация за рисковите профили на корабите, като се посочват всички кораби, подлежащи на инспекция, и се изчисляват задълженията, свързани с инспекцията. Базата данни позволява въвеждането на данни за движението на корабите.

2.  Базата данни се използва и за класифициране на корабите на държавите-членки в белия, сивия и черния списък в съответствие с метода на изчисление, установен от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2.

3.  Ядрото на системата се състои от съвместните изисквания на ЕС и изискванията, посочени в Парижкия МР. Въпреки това, в случай на специфични изисквания на ЕС, Общността разполага с пълна оперативна самостоятелност да взема решения относно разработването и евентуалното приспособяване на системата с оглед на удовлетворяването на тези изисквания.

4.  Базата данни за инспекции трябва да може да се приспособява към бъдещи промени и да осъществява взаимен обмен с други общностни бази данни, свързани с морската безопасност и, по целесъобразност, със съответните национални информационни системи.

5.  По целесъобразност, базата данни за инспекции включва специфични изисквания от Парижкия МР и може да получава информация за инспекциите, регистрирана от трети държави, които са страни по Парижкия МР, за целите на настоящата директива.

6.  Базата данни за инспекции е достъпна за справки в режим "само четене" за администрациите на държавите, членуващи в ИМО, за подчинените на тях органи и за заинтересованите страни. Достъпът е обвързан със споразумение за поверителност, сходно с изискваното за инспекторите на държавите-членки.

Член 25

Публикуване на информацията

1.  Компетентният орган на всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да осигури публикуването на информация, свързана с инспекции, спирания и откази за достъп в съответствие с Приложение ХIII.

2.  Разпоредбите на настоящия член не засягат националните законодателства в областта на отговорността.

Член 26

Черен списък за резултатите от работата на корабните оператори и компании

Комисията определя и публикува най-малко веднъж месечно на публично достъпна интернет-страница информация за компаниите, чиито показатели, с оглед определяне рисковия профил на корабите, посочен в приложение I, част I, буква д), са били оценени като незадоволителни или твърде незадоволителни в течение на период от три месеца или повече.

Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, условията и реда за прилагането на този член.

Член 27

Възстановяване на разходите

1.  В случай че посочените в членове 12 и 13 инспекции потвърдят или разкрият по отношение изискванията на дадена конвенция неизправности, които дават основание за спирането на даден кораб, всички свързани с инспекциите разходи в течение на нормален счетоводен период се покриват от корабособственика или оператора на кораба, или от неговия представител в държавата на пристанището.

2.  Всички разходи, свързани с инспекциите, осъществени от компетентния орган на държава-членка съгласно разпоредбите на член 20, параграф 4 и член 15, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

3.  В случай на спиране на кораб всички разходи, свързани със спирането в пристанището, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

4.  Спирането се отменя едва след пълното приключване на плащането или предоставянето на достатъчна гаранция за възстановяването на разходите.

Член 28

Данни за мониторинг на изпълнението

Държавите-членки предоставят на Комисията и на ЕАМБ информацията, посочена в приложение ХIV, спазвайки честотата, установена във въпросното приложение.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират пълен и неограничен достъп на Комисията и на ЕАМБ до всички данни, съдържащи се в базата данни за инспекциите, посочена в член 23, параграф 2.

Член 29

Мониторинг на съответствието и изпълнението от страна на държавите-членки

За да се гарантира ефективното прилагане на настоящата директива и да се осъществява мониторинг на цялостното функциониране на режима на Общността за държавен пристанищен контрол в съответствие с член 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1406/2002, Комисията събира необходимата информация и осъществява посещения в държавите-членки.

Член 30

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден по силата на член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г.(14).

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1‐4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 31

Процедура за изменение

Настоящата директива може, без да се разширява нейният обхват, да бъде изменяна съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 30, параграф 2, за да:

   a) се адаптират приложенията въз основа на опита, придобит от прилагането на настоящата директива, и като се вземат предвид последващи промени в Парижкия МР;
   б) се адаптират приложенията, с изключение на приложение I, с оглед отчитане на влезлите в сила изменения в законодателството на Общността относно морската сигурност и безопасност, както и в конвенциите, протоколите, кодексите и резолюциите на съответните международни организации и Парижкия МР;
   в) се изменят съдържащите се в тях определения и да се актуализира списъкът с международни конвенции, които са от интерес за целите на настоящата директива.

Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 32

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети за прилагане на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи.

Комисията гарантира, че така определените санкции позволяват еднообразно прилагане на режима за контрол на цялата територия на Общността и не създават несъответствия между държавите-членки.

Член 33

Преразглеждане

Комисията преразглежда прилагането на настоящата директива не по-късно от 18 месеца след изтичане на срока за транспониране на настоящата директива. При прегледа, inter alia, се проучват изпълнението на установения в член 5 цялостен ангажимент на Общността за извършване на инспекции, броят на инспекторите за държавен пристанищен контрол във всяка държава-членка, броят на извършените инспекции, както и функционирането на механизма за справедливо разпределение на неосъществените инспекции, установен в член 7.

Комисията уведомява за резултатите от своята оценка Европейския парламент и Съвета и, въз основа на прегледа, определя дали е необходимо да се предложи директива за изменение или допълнително законодателство в тази област.

Член 34

Прилагане и уведомяване

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове […] и точки […] от приложения […] [членове и части от тях, както и точки от приложения, които са били изменени по същество в сравнение с предходната директива] не по-късно от 18 месеца след датата, определена в член 36.

2.  Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или такова се извършва при официалното им публикуване. Те включват също декларация, че позоваванията на съществуващи законови, подзаконови и административни разпоредби на директива/и, отменена/и с настоящата директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и начинът, по който се формулира декларацията, се определят от държавите-членки.

3.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

4.  Освен това, Комисията редовно уведомява Европейския парламент и Съвета за напредъка по прилагането на директивата в държавите-членки.

Член 35

Отмяна

Директива 95/21/ЕО, изменена с директивите, изброени в Приложение XV, част А, се отменя, считано от ...(15), без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани с посочените в приложение XV, част Б срокове за транспониране на директивите в националното законодателство.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат в съответствие с таблицата на съответствията в Приложение XVI.

Член 36

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването &igravecy; в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове […] и точки […] от приложения […] [членове или части от тях, както и точки от приложения, които остават непроменени в сравнение с предходната директива] се прилагат от ...(16).

Член 37

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в ... на […] година.

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

КОМПОНЕНТИ НА режима на общността за държавни пристанищни инспекции

(както е посочено в член 5)

Режимът на Общността за държавни пристанищни инспекции включва следните компоненти:

I.  Рисков профил на корабите

Рисковият профил на даден кораб се определя от комбинация от следните параметри:

1.  Родови параметри

a)  Вид кораб

За пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за газ и химически продукти и кораби, превозващи насипни товари, се смята, че създават повишен риск.

б)   Възраст на кораба

За корабите на повече от 12 години се смята, че създават по-голям риск.

в)   Параметри, свързани с държавата на флага

i)  Счита се, че корабите, плаващи под флага на държава с високо ниво на спиране на територията на ЕС и региона, за който се отнася Парижкият МР, представляват по-голям риск.

ii)  Счита се, че корабите, плаващи под флага на държава с ниско ниво на спиране на територията на ЕС и региона, за който се отнася Парижкият МР, представляват по-малък риск.

iii)  Счита се, че корабите, плаващи под флага на държава, която е била подложена на независим одит, съгласно рамката и процедурите на доброволната система за одит на държавите-членки на ИМО, и която е доказала, че съблюдава приложимите актове, в съответствие с мерките, предвидени в член 9, параграф 3, трето тире, или до момента, в който тези мерки бъдат приети, предоставя доказателство, че е предала план за коригиращи действия, представляват по-малък риск.

г)   Признати организации

i)  Счита се, че корабите, на които са издадени сертификати от признати организации с ниски или много ниски показатели за нивото на спирането им на територията на ЕС и в региона, за който се отнася Парижкият МР, представляват по-голям риск.

ii)  Счита се, че корабите, на които са издадени сертификати от признати организации с високи показатели за нивото на спирането им на територията на ЕС и в региона, за който се отнася Парижкият МР, представляват по-малък риск.

iii)  Счита се, че корабите, които имат сертификати, издадени от организации, признати съгласно разпоредбите на Директива 94/57/ЕО от 22 ноември 1994 г. на Съвета относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации(17), представляват по-малък риск.

д)   Показатели за дейността на дружеството

i)  Счита се, че корабите на дружество с ниски или много ниски показатели, обусловени от недостатъците и нивото на спиране на нейните кораби на територията на Европейския съюз и в региона, за който се отнася Парижкият МР, представляват по-голям риск.

ii)  Счита се, че корабите на дружество с високи показатели, обусловени от недостатъците и нивото на спиране на нейните кораби на територията на Европейския съюз и в региона, за който се отнася Парижкият МР, представляват по-малък риск.

2.  Исторически параметри

i)  Счита се, че корабите, които са били спирани повече от един път, представляват по-голям риск.

ii)  Счита се, че корабите, които по време на инспекция/ии, проведени през последните 36 месеца, са показали по-малко от пет неизправности при всяка инспекция и не са били спирани през последните 36 месеца, представляват по-малък риск.

iii)  Счита се, че корабите, които не са били задържани през последните 36 месеца, представляват по-малък риск.

Родовите и историческите рискови параметри, посочени в раздели 1 и 2, се комбинират, за да се определят следните рискови профили:

   повишен риск,
   нормален риск,
   нисък риск.

При определянето на тези рискови профили се обръща по-голямо внимание на параметрите, които се отнасят до вида кораб, параметрите, свързани с държавата на флага и показателите за дейността на признатите организации и компаниите.

II.   инспектиране на корабите

Корабите, които акостират междинно в пристанища на Общността, подлежат на периодични инспекции на равни интервали от време, както и на допълнителни инспекции при възникване на непредвидени фактори.

1.  Периодични инспекции

Периодичните инспекции се провеждат през предварително определени интервали от време. Тяхната честота се определя от рисковия профил на корабите. Интервалът между периодичните инспекции на корабите с повишен риск не надвишава шест месеца. Интервалът между периодичните инспекции на кораби с други рискови профили се увеличава с намаляването на риска.

Държавите-членки извършват периодична инспекция на:

   Всеки кораб с високорисков профил, който не е бил инспектиран на пристанище на Европейския съюз или от региона, за който се отнася Парижкият МР, през последните шест месеца. Корабите с повишен риск започват да отговарят на условията за инспектиране от петия месец.
   Всеки кораб с нормален рисков профил, който не е бил инспектиран на пристанище на Европейския съюз или от региона, за който се отнася Парижкият МР, през последните 12 месеца. Корабите с нормален риск започват да отговарят на условията за инспектиране от десетия месец.
   Всеки кораб с нискорисков профил, който не е бил инспектиран на пристанище на Европейския съюз или от региона, за който се отнася Парижкият МР, през последните 30 месеца. Корабите с нисък риск започват да отговарят на условията за инспектиране от 24-тия месец.

2.  Допълнителни инспекции

Корабите, за които се прилагат изброените по-долу първостепенни или непредвидени фактори, се подлагат на инспекция, независимо от изтеклото време от последната им периодична инспекция.

2.1.  Първостепенни фактори

Корабите, за които се прилагат изброените по-долу първостепенни фактори, се подлагат на инспекция, независимо от изтеклото време от последната им периодична инспекция:

–  Корабите, чийто клас е бил суспендиран или отнет от съображения за безопасност след последната извършена инспекция в Европейския съюз или в региона, за който се отнася Парижкият МР.

–  Кораби, които са били обект на доклад или уведомление от страна на друга държава-членка.

–  Корабите, които не могат да бъдат открити в базата данни за инспекциите.

–  Корабите, които:

   са засегнати от сблъскване, закотвяне или засядане по пътя към пристанището;
   са обвинени в предполагаемо нарушение на разпоредбите за изхвърляне на вредни вещества или отпадни води, или
   са извършвали хаотични или небезопасни маневри, без да спазват мерките за организация на трафика, приети от ИМО, или практиките и процедурите за безопасно корабоплаване.

  Корабите, които не отговарят на изискванията, свързани със съответните уведомления, и посочени в член 8 от настоящата директива, в Директива 2000/59/ЕО и Директива 2002/59/ЕО и, когато е необходимо, в Регламент (ЕО) № 725/2004.

  Корабите, за които е било съобщено, че притежават все още неотстранени неизправности, с изключение на корабите, чиито неизправности е трябвало да бъдат отстранени до 14 дни след потеглянето, или за неизправности, които е трябвало да бъдат отстранени преди потеглянето.

2.2.  Непредвидени фактори

Корабите, за които се прилагат изброените по-долу непредвидени фактори, се подлагат на инспекция, независимо от изтеклото време от последната им периодична инспекция. Въпреки това, решението за извършване на допълнителна инспекция се оставя на професионалната преценка на инспектора.

  Корабите, които:

   са били използвани по начин, представляващ опасност за лицата, имуществото или околната среда, или
   не са спазили препоръките за корабоплаване на влизане в Балтийско море съгласно приложенията към резолюция MSC.138(76) на ИМО.

  Корабите, притежаващи сертификати, издадени от официално призната организация, чието признаване е било оттеглено след последната инспекция в Европейския съюз или в региона, за който се отнася Парижкият МР.

–  Корабите, за които е било съобщено от пилотите или пристанищните власти, че имат неизправности или видими дефекти, способни да застрашат безопасността на корабоплаването или да представляват заплаха за морската среда, съгласно член 22 от настоящата директива.

–  Корабите, които са били предмет на доклад или жалба от капитана, член на екипажа или всяко лице или организация, имаща законен интерес от безопасната експлоатация на кораба, условията на живот и на работа на борда или от предпазването от замърсяване, освен ако засегнатата държава-членка определи доклада или жалбата като явно неоснователна.

–  Корабите, които вече са били спирани преди повече от три месеца.

–  Корабите, за които е било съобщено за наличие на проблеми по отношение на техния товар, по-специално вредни и опасни товари.

–  Кораби, които са били използвани по начин, представляващ опасност за лицата, имуществото или околната среда.

  Корабите, за които се знае от сигурен източник, че техните параметри на риск се различават от записаните и чието ниво на риск следователно е повишено.

3.  Система за подбор

3.1.  Корабите с приоритет I се инспектират по следния начин:

  a) засилена инспекция се провежда:
   на всеки кораб с високорисков профил, който не е бил инспектиран през последните шест месеца,
   на всеки пътнически кораб, петролен танкер, кораб-цистерна за превозване на газ и химически продукти или кораб за превоз на насипни товари на повече от 12 години, с нормален рисков профил, който не е бил инспектиран през последните 12 месеца,
   на всеки пътнически кораб, петролен танкер, кораб-цистерна за превозване на газ и химически продукти или кораб за превоз на насипни товари на повече от 12 години, с нискорисков профил, който не е бил инспектиран през последните 36 месеца;
  б) първоначална инспекция или, по целесъобразност, детайлна инспекция се извършва:
   на всеки кораб, с изключение на пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за превозване на газ и химически продукти или кораби за превоз на насипни товари, на повече от 12 години, с нормален рисков профил, който не е бил инспектиран през последните 12 месеца,
   на всеки кораб, с изключение на пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за превозване на газ и химически продукти и кораби за превоз на насипни товари, на повече от 12 години, с ниско рисков профил, който не е бил инспектиран през последните 36 месеца;
  в) при възникване на първостепенен фактор:
   на всеки кораб с високорисков профил и на всеки пътнически кораб, петролен танкер, кораб-цистерна за превозване на газ и химически продукти или кораб за превоз на насипни товари на повече от 12 години, се извършва детайлна или засилена инспекция, в зависимост от професионалната преценка на инспектора;
   детайлна инспекция се извършва на всеки кораб на повече от 12 години, с изключение на пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за превозване на газ и химически продукти и кораби за превоз на насипни товари.

3.2.  Корабите с приоритет IІ се инспектират по следния начин:

  a) засилена инспекция се провежда:
   на всеки кораб с високорисков профил, който не е бил инспектиран през последните пет месеца,
   на всеки пътнически кораб, петролен танкер, кораб-цистерна за превозване на газ и химически продукти или кораб за превоз на насипни товари на повече от 12 години с нормален рисков профил, който не е бил инспектиран през последните 10 месеца,
   на всеки пътнически кораб, петролен танкер, кораб-цистерна за превозване на газ и химически продукти или кораб за превоз на насипни товари на повече от 12 години с нискорисков профил, който не е бил инспектиран през последните 24 месеца;
  б) първоначална инспекция или, по целесъобразност, детайлна инспекция се извършва:
   на всеки кораб, с изключение на пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за превозване на газ и химически продукти или кораби за превоз на насипни товари, на повече от 12 години, с нормален рисков профил, който не е бил инспектиран през последните 10 месеца,
   на всеки кораб, с изключение на пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за превозване на газ и химически продукти и кораби за превоз на насипни товари, на повече от 12 години, с нискорисков профил, който не е бил инспектиран през последните 24 месеца;
  в) при възникване на непредвиден фактор:
   на всеки кораб с високорисков профил и на всеки пътнически кораб, петролен танкер, кораб-цистерна за превозване на газ и химически продукти или кораб за превоз на насипни товари на повече от 12 години, се извършва детайлна или засилена инспекция, в зависимост от професионалната преценка на инспектора,
   детайлна инспекция се извършва на всеки кораб на повече от 12 години, с изключение на пътнически кораби, петролни танкери, кораби-цистерни за превозване на газ и химически продукти и кораби за превоз на насипни товари.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Структура на рисков профил на кораб

Профил

Кораб с високорисков профил (кврп)

Кораб със стандартен рисков профил (ксрп)

Кораб с нискорисков профил (кнрп)

Родови параметри

Критерии

Оценка в точки

Критерии

Критерии

1

Вид кораб

Кораб-цистерна за превозване на химически продукти

Кораб-цистерна за превозване на газ

Петролен танкер

Кораб за насипни товари

Пътнически кораб

2

Нито кораб с нормален, нито с нискорисков профил

Всички видове

2

Възраст на кораба

Всички видове >12 г.

1

На всякаква възраст

3a

Флаг:

Черен, сив и бял списък

Черен –

Много висок риск, висок риск,

Среден до висок риск

2

Бял

Черен – среден риск

1

Имо – одит

-

-

Да

4a

Призната

Организация

Показател

Висок

-

-

Висок

Среден

-

-

-

Нисък

Нисък

1

-

Много нисък

Много нисък

-

Признати от ЕС

-

-

Да

5

Компания

Представяне

Висок

-

-

Висок

Среден

-

-

-

Нисък

Нисък

2

-

Много нисък

Много нисък

-

Исторически параметри

6

Брой регистрирани неизправности при всяка инспекция през предходните 36 месеца

Неизправности

Неотговарящ на условията

-

≤ 5 (и поне една извършена инспекция през предходните 36 месеца)

7

Брой на спиранията през предходните 36 месеца

Спирания

≥ 2 спирания

1

Няма

Спирания

КВРП са кораби, които отговарят на критериите за общ сбор от 5 или повече точки по скалата за оценка.

КНРП са кораби, които отговарят на критериите за нискорискови параметри.

КСРП са кораби, които не са нито КВРП, нито КНРП.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

УВЕДОМЛЕНИЕ

Предоставяне на информация в съответствие с член 8, параграф 2.

Долупосочената информация се изпраща на пристанищните власти или на определения за тази цел орган или организация поне три дни преди предвидената дата на пристигане на пристанището или на мястото за заставане на котва, или преди корабът да напусне предходното пристанище или мястото за заставане на котва, ако пътуването се очаква да продължи по-малко от три дни:

   a) идентификация на кораба (име, позивна, ИМО идентификационен номер или номер MMSI)
   б) предвидено времетраене на престоя и списък на общностните пристанища, последователно посещавани по време на същото пътуване;
  в) за корабите-цистерни:
   i) конфигурация: обикновен корпус, обикновен корпус със SBT, корпус с двойно дъно;
   ii) състояние на товарните и на баластните цистерни: пълни, празни, запълнени с инертен газ,
   iii) обем и вид на товара;
   г) предвидени операции в крайното пристанище или място за заставане на котва (товарене, разтоварване, други);
   д) предвидени задължителни контролни инспекции и съществени дейности по поддръжка и ремонт, които следва да бъдат извършени в крайното пристанище или място за пускане на котва;
   е) дата на последната извършена засилена проверка в рамките на Парижкия МР.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

СПИСЪК НА СЕРТИФИКАТИ И ДОКУМЕНТИ

(в съответствие с член 12, параграф 2)

1.  Международен сертификат за тонаж (1969 г.).

2. –  Сертификат за безопасност на пътнически кораб;

–  Сертификат за безопасност при строеж на товарен кораб;

–  Сертификат за безопасност на материал за оборудване на товарен кораб;

–  Сертификат за сигурност на радиотелеграфа на товарен кораб;

–  Сертификат за сигурност на радиотелефона на товарен кораб;

–  Сертификат за радиобезопасност на товарен кораб;

–  Удостоверение за освобождаване, включително списък на товарите, когато е необходимо;

–  Сертификат за безопасност на товарен кораб.

3.  Международно свидетелство за сигурност на кораб (ISSC).

4.  Документ за непрекъснат запис на историята на кораба.

5.  Международен сертификат за годност за превозване на втечнени газове в наливно състояние;

–  Сертификат за годност за превозване на втечнени газове в наливно състояние.

6.  Международен сертификат за годност за превоз на опасни химикали в наливно състояние;

–  Сертификат за годност за превоз на опасни химикали в наливно състояние.

7.  Международен сертификат за предпазване от замърсяване с нефт.

8.  Международен сертификат за предпазване от замърсяване от вредни течни вещества, превозвани неопаковани.

9.  Международен сертификат франко борда (1966 г.);

–  Международен сертификат франко борда.

10.  Регистър на течните горива (части I и II).

11.  Регистър на товара.

12.  Документ, посочващ минималния екипаж по безопасността.

13.  Сертификати и всички други документи, издавани в съответствие с Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW).

14.  Медицински сертификати (конвенция на Международната организация по труда № 73, относно медицинския преглед на моряците).

15.  Таблица с условията за работа на борда на кораба (Конвенция на МОТ № 180 и STCW 95).

16.  Записи с работното време и времето за почивка на моряците (Конвенция на МОТ № 180).

17.  Сведения за стабилността

18.  Копие от документа за съответствие и сертификата за управление на безопасността, издадени в съответствие с Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (SOLAS 74, глава ІХ).

19.  Сертификати, свързани със здравината на корпуса и машинното оборудване на кораба, издадени от съответната призната организация (да се изисква само ако корабът е получил клас от призната организация).

20.  Документ за съответствие със специалните изисквания за корабите, които превозват опасни товари.

21.  Сертификат за безопасност на високоскоростни плавателни съдове и разрешително за експлоатация на високоскоростни плавателни съдове.

22.  Специален списък или корабен опис на опасните стоки, или подробен план за разпределението на товара на кораба.

23.  Корабен дневник, който да отразява записите за тестовете и пробите, включително проби за сигурността, както и дневник със записи за инспектирането и поддръжката на спасителни и противопожарни уреди и съоръжения.

24.  Сертификат за безопасност на корабите със специално предназначение.

25.  Сертификат за безопасност на плаваща платформа за сондаж в открито море.

26.  За петролните танкери, регистриране на показанията от системата за наблюдение и контрол върху разтоварването на нефта, при последното пътуване с баласт.

27.  Списък на екипажа, противопожарен план, а за пътническите кораби - план за борба с авариите.

28.  Авариен план при замърсяване с нефт на борда на кораба.

29.  Папки с обзорни доклади (за кораби, които превозват насипни товари или за петролни танкери).

30.  Доклади за предишните инспекции на държавния пристанищен контрол.

31.  За пътнически ро-ро кораби, информация за максималното съотношение А/А.

32.  Документ за разрешение за превоз на зърно.

33.  Ръководство за осигуряване безопасността на товара.

34.  План за управление на отпадъците и описна книга за отпадъци.

35.  Система за подпомагане на капитани на пътнически кораби при вземане на решения.

36.  План за сътрудничество при спасително-издирвателни операции за пътнически кораби, които плават по редовни маршрути.

37.  Списък на оперативните ограничения за пътнически кораби.

38.  Книжка на кораба за превоз на насипни товари.

39.  План за товарене и разтоварване за кораби за превоз на насипни товари.

40.  Застрахователно свидетелство или друга финансова гаранция, отнасяща се до гражданската отговорност за щети при замърсяване с нефт (Международна конвенция за гражданската отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г.).

41.  Сертификати, които се изискват съгласно Директива 2007/…/ЕО на Европейския парламент и Съвета от … Директива [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците](18).

42.  Сертификати, които се изискват съгласно Регламент (ЕО) № …/2007 на Европейския парламент и Съвета от … [относно отговорността на пътническите превозвачи по море и вътрешни водни пътища в случай на произшествие]+.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИМЕРИ ЗА "ЯСНИ ОСНОВАНИЯ" ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЕТАЙЛНА ИНСПЕКЦИЯ

(в съответствие с член 12, параграф 3)

1.  Корабите, изброени в приложение I, част II, раздел 2.

2.  Регистърът на течните горива не е бил воден правилно.

3.  Били са констатирани неточности при разглеждането на сертификатите и на другите документи.

4.  Има данни, че членовете на екипажа не са в състояние да покрият изискванията, свързани с комуникацията на борда съгласно член 17 от Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно минималната степен на обучение на морските лица(19).

5.  Получен е сертификат чрез измама или лицето, което притежава сертификат, не е същото, на което първоначално е бил издаден сертификатът.

6.  На кораба има капитан, помощник-капитан или матрос, който притежава свидетелство, издадено от страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW.

7.  Налице са доказателства за това, че безопасността или директивите на ИМО са били нарушени при товарене или други операции (напр. съдържание на кислород, надхвърлящо максималното предписано равнище, в проводите, отвеждащи инертния газ до товарните цистерни).

8.  Капитанът на петролен танкер не е представил запис за изхвърлянията, установени в рамките на системата за надзор и проверка за последното плаване под баласт.

9.  Няма актуализиран списък на екипажа или членовете на екипажа не знаят какви са техните задължения при възникване на пожар или при заповед за напускане на кораба.

10.  Издаване на фалшиви сигнали за бедствие, които не са последвани от надлежни процедури за отмяна.

11.  Липса на основно оборудване или договорености, каквито се изискват от конвенциите.

12.  Изключително нехигиенични условия на борда на кораба.

13.  Доказателство от общото впечатление и наблюденията на инспектора за това, че е налице сериозно влошаване или недостатъци на корпуса или структурата, които могат да изложат на риск структурната цялост на кораба, както и цялостната му водонепропускливост или устойчивостта му на атмосферни влияния.

14.  Информация или доказателство за това, че капитанът или екипажът не са запознати със съществени операции на борда на кораба, свързани с неговата безопасност или с предотвратяване на замърсяването, или че тези операции не са били изпълнени.

15.  Няма таблица с правилата за работа на борда на кораба или записи с отработеното време и ползваната почивка от моряците.

ПРИЛОЖЕНИЕ VІ

ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ НА КОРАБИТЕ

1.  Принципи за безопасност на екипажа (според изменената Резолюция А.890(21) на ИМО).

2.  Разпоредбите на Международния морски кодекс за превоз на опасни товари.

3.  Публикация на МОТ: "Инспектиране на условията на труд на борда на кораба: процедурни насоки".

4.  Приложение I, "Процедури при държавен пристанищен контрол" към Парижкия МР и съответните инструкции или насоки, издадени в съответствие с Парижкия МР.

5.  Резолюция MSC.159(78) на ИМО (приета на 21 май 2004 г.) "Временни насоки във връзка с мерките за контрол и привеждане в съответствие с цел подобряване на морската безопасност".

ПРИЛОЖЕНИЕ VІІ

ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ НА СИГУРНОСТТА НА КОРАБИТЕ

A.  Преди качване на борда.

1.  Настоящите насоки се прилагат само по отношение на посочените кораби в член 3, параграфи 1 и 2 и, когато е целесъобразно, в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 725/2004, при условие че същите не плават под флага на държавата, в чието пристанище се извършва инспекцията.

2.  Инспекторите трябва да са запознати с нивото на сигурност на пристанищното съоръжение, където корабът ще бъде инспектиран.

3.  Доклади или жалби, свързани със сигурността, получени от инспекторите преди качване на борда на кораба, се предават на компетентния орган по морската сигурност(20), който взема решение за приоритетно инспектиране на сигурността от страна на служител, надлежно упълномощен по въпросите на сигурността.

4.  Въпреки че капитанът на кораба разполага с оперативна самостоятелност по въпросите, свързани със сигурността на кораба, той няма право да отказва достъп на надлежно упълномощен инспектор за извършване на инспекция. Възможни са случаи, в които е задължително да се извърши държавен пристанищен контрол, а капитанът се опитва да ограничи инспекцията от съображения за сигурност. Ако инспекторът счете, че това е необосновано, той следва да се консултира с компетентния орган по сигурността.

5.  Инспекторите трябва да са запознати с факта, че на кораб с ниво на сигурност 3 установените защитни мерки могат да ограничат обхвата на инспекцията на държавния пристанищен контрол, касаеща "безопасността".

Така например може да не се разреши провеждане на пълна тренировка по аварийна безопасност. Възможно е също така да има случаи, в които компетентният орган по сигурността ограничава дейността по държавния пристанищен контрол.

Б.   Първоначална инспекция

При провеждането на първоначалната инспекция инспекторът:

   1. си води записки за сигурността съгласно съответните насоки в Парижкия МР, докато се приближава и качва на кораба, както и докато го обикаля, като отчита наложеното от пристанището и кораба ниво на сигурност. От инспекторите не се изисква да тестват системата за сигурност, а само да разгледат аспектите, които възникват по време на обичайната им работа на борда;
   2. проверява дали на борда има Международно свидетелство за сигурност на кораба (ISSC) или временно такова, което е валидно и е издадено от администрацията на кораба, от упълномощена от нея или от друга държава организация, по искане на администрацията;
   3. отправя запитване към капитана за нивото на сигурност, с което е съобразен корабът, и потвърждава, че то съответства поне на нивото, наложено от пристанището;
   4. при проверката на останалата документация изисква доказателство за провеждането на тренировки по безопасност в разстояние на подходящи интервали от време - най-малкото на всеки 3 месеца, а също и след някои промени в състава на екипажа - (Международен кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, част А, раздел 13 и част Б, параграфи 13.6 и 13.7), и събира информация за всички тренировки, в които е участвал корабът;
  5. проверява записите от последните 10 междинни акостирания в пристанищни съоръжения, които съдържат всички случаи на обменена информация между кораб – пристанище или кораб – кораб, които за всеки конкретен случай включват:
   нивото на сигурност, с което е оперирал корабът – всички специални или допълнителни мерки, които са били взети,
   информация, че съответните мерки за сигурност на кораба са били спазени по време на всяка дейност кораб – кораб.
   6. оценява това дали основни членове от екипажа на кораба са в състояние да комуникират ефективно помежду си.

В.   Ясни основания

1.  Инспекторът може да обяви наличието на ясни основания за допълнителни мерки за контрол на сигурността по време на първоначалната инспекция на държавен пристанищен контрол, както следва:

   1.1. Международното свидетелство за сигурност на кораба е невалидно или е с изтекъл срок на валидност.
   1.2. Нивото на сигурност на кораба е по-ниско от това на пристанището
   1.3. Не са проведени тренировки, свързани със сигурността на кораба
   1.4. Записите от последните 10 случая на обмен на информация кораб – пристанище или кораб – кораб са непълни
   1.5. Доказателство или наблюдение за това, че основни членове от екипажа на кораба не могат да комуникират помежду си
   1.6. Доказателство, в резултат на наблюдения, за това, че съществуват сериозни неизправности в съоръженията за сигурност
   1.7. Информация от трети страни от рода на доклад или жалба, отнасяща се до информация, свързана със сигурността
   1.8. Корабът има последващо, издадено впоследствие временно международно свидетелство за сигурност на кораба и, според професионалната преценка на инспектора, с искането на такова свидетелство една от целите на кораба или дружеството е да избегне цялостното спазване на SOLAS 74, глава XI-2 и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, част А, след изтичане на срока на валидност на първоначалното временно свидетелство. В Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, част А се уточняват обстоятелствата, при които може да бъде издадено временно свидетелство.

2.  В случай че са налице описаните по-горе ясни основания, инспекторът незабавно информира компетентния орган по сигурността (освен ако инспекторът не е служител, надлежно упълномощен по въпросите на сигурността). След това компетентният орган по сигурността решава какви допълнителни контролни мерки са необходими, като взема предвид нивото на сигурност в съответствие с Правило № 9 от SOLAS 74, глава XI.

3.  Ясните основания, различни от горепосочените, са от компетенцията на надлежно упълномощения служител по сигурността.

Г.   Допълнителни контролни мерки.

1.  Ако на борда няма валидно международно свидетелство за сигурност на кораба или временно такова, инспекторът задържа кораба и прилага процедурата за спиране, посочена в приложение XI към настоящата директива.

2.  Всички останали контролни мерки се решават от компетентния орган по сигурността. Те са изброени в SOLAS 74, глава XI-2.

3.  Тъй като компетентният орган по сигурността е длъжен да се подчинява на изискванията на законодателството на Общността, националното законодателство и националните споразумения, той може да изиска инспекторът да направи допълнителни проверки, преди да вземе решение или до качването на борда на кораба на надлежно упълномощените служители по сигурността.

Тези проверки се свеждат до:

   a) проверка за наличието на борда на план за сигурност и служител по сигурността на кораба (SSO);
   б) проверка на това дали капитанът и екипажът на кораба, по-специално служителят по сигурността на кораба, дежурният капитан и лицето/лицата, контролиращо/и достъпа, са запознати с основните процедури за сигурност на борда на кораба;
   в) проверка на това дали е установена връзка между служителя по сигурността на кораба и служителя по сигурността на пристанищното съоръжение;
  г) проверка за съществуването на записи за поддръжката на системата за сигурност на кораба, включваща:
   вътрешни проверки и разглеждане на дейностите, свързани със сигурността,
   периодично преразглеждане на оценката на сигурността на кораба,
   периодично преразглеждане на плана за сигурността на кораба,
   прилагане на измененията в плана за сигурност,
   поддръжка, калибриране и тестване на всички съоръжения за сигурност на борда, включително тестване на алармената система за сигурност на кораба.
  д) проверка на документацията за:
   заплахи за сигурността,
   нарушения на мерките за сигурност,
   промени в нивото на сигурност,
   съобщения, свързани с непосредствената сигурност на кораба.

4.  В случай че единственият начин за проверка и отстраняване на несъответствието е да се преразгледат съответните изисквания в плана за сигурност на кораба, по изключение се разрешава ограничен достъп до конкретни части от плана, свързани с несъответствието, но само със съгласието на държавата на флага или капитана на съответния кораб. Тези конкретни части са изброени в част А от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения.

5.  Някои разпоредби от плана, свързани с определена поверителна информация, не могат да се подлагат на инспектиране, освен ако съответната държава на флага не го е одобрила.

Тези конкретни части са изброени в част А от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения.

6.  Ако компетентният орган по сигурността предприеме допълнителни контролни действия, с които се ограничава обхватът или се предотвратява довършването на инспекцията "по безопасността" на държавния пристанищен контрол, инспекторът се свързва с компетентния орган по сигурността и се опитва да приключи инспекцията по безопасността след деблокиране на кораба. Продължава да се прилага принципът за това корабът да не се забавя необосновано. Въпреки това, фактът, че са били открити нарушения по отношение на сигурността по-принцип може да служи като основание за това инспекторът да приключи или да продължи първоначалната инспекция по безопасността, в случай че са налице ясни основания за детайлна инспекция по аспекти, които не са свързани със сигурността.

7.  Ако компетентният орган по сигурността реши да отстрани кораба, инспекторът гарантира пълната информираност на компетентния орган по сигурността относно евентуалните последствия за безопасността и/или околната среда от напускането на котвената стоянка и/или излизането в открито море на кораба. Възможно е това да включва рискове в резултат от прекъсването на товарните операции. Компетентният орган по сигурността решава какви действия са необходими, като взема предвид всички рискове.

8.  Ако даден кораб е задържан на основания, които не са свързани със сигурността, и след това е отстранен преди окончателното освобождаване на кораба, спирането ще се счита за отказ на достъп в съответствие с член 15.

ПРИЛОЖЕНИЕ VІІІ

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА засилена инспекция НА КОРАБИТЕ

(в съответствие с член 13)

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАСИЛЕНАТА ИНСПЕКЦИЯ НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ КОРАБИ

С уговорката за тяхната практическа осъществимост или за евентуалните ограничения, свързани с безопасността на хората, на кораба или на пристанището, засилената инспекция трябва да включва най-малко посочените по-долу действия. Инспекторите трябва да вземат предвид факта, че безопасното осъществяване на някои операции на борда, като прехвърлянето на товара, може да бъде застрашено, ако по време на тези операции се налага извършването на изпитвания, които имат пряко отражение върху тях.

1.  ВСИЧКИ КОРАБИ

   Симулация на авария на основното захранване (тестване с прекъсване на електричеството),
   инспекция на резервното осветление,
   функциониране на резервната пожарна помпа с два струйника, свързани към основния маркуч,
   функциониране на помпите за изхвърляне на вода,
   затваряне на водонепроницаемите врати,
   пускане на вода на спасителна лодка,
   изпитване за управление от разстояние при аварийно спиране, например на котлите, на вентилацията и на горивните помпи,
   изпитване на рулевото устройство и на допълнителното рулево устройство,
   инспекция на източниците на резервно електрическо захранване на радиосъоръженията,
   инспекция и, доколкото това е възможно, изпитване на сепаратора на машинното отделение.

2.  КОРАБИ-ЦИСТЕРНИ ЗА ГАЗ И ЗА ХИМИЧНИ ПРОДУКТИ

Освен дейностите, изброени в раздел 1, засилената инспекция на корабите-цистерни за газ и за химични продукти трябва да обхване и следните точки:

   устройства за мониторинг и за безопасност на товарните цистерни, свързани с температурата, налягането и незапълнения обем,
   кислородни анализатори и детектори на метан, включително тяхното калибриране. Наличие на устройства за откриване на химикали (дозиметри), съдържащи подходящ брой епруветки за откриване на газ за специфичния превозван товар,
   екипировка за спешна евакуация от кабините, осигуряваща адекватна дихателна и зрителна защита за всяко лице на борда на кораба (ако такава екипировка се изисква за продуктите, изброени в Международния сертификат за годност или Сертификата за годност за превоз на опасни насипни химични продукти или за превоз на насипен втечнен газ, според случая),
   проверка дали превозваният товар е упоменат в Международния сертификат за годност или в Сертификата за годност за превозване на опасни химични продукти в наливно състояние или за превоз на втечнени газове в наливно състояние, според случая,
   стационарни инсталации за борба с пожар, намиращи се на палубата, под формата на пяна или на химичен продукт в прахообразно състояние или под друга форма според превозвания продукт.
   3. КОРАБИ ЗА НАСИПНИ ТОВАРИ

Освен дейностите, изброени в точка 1, засилената инспекция на корабите за превоз на насипни товари трябва да включва следните точки:

   евентуална корозия на основите на палубните машини,
   евентуална деформация и/или корозия на капаците на люковете,
   евентуални пукнатини или местна корозия на напречните прегради,
   достъп до трюмовете,
   проверка за наличието на борда на посочените по-долу документи, преглед на тези документи и потвърждение на тяхното одобрение от държавата на флага или класифициращата организация:
   1) доклади за проверките, отнасящи се до конструкцията,
   2) доклади за оценките на състоянието на кораба,
   3) доклади за измерване на дебелината,
   4) описателен документ, предвиден в резолюция А.744(18) на ИМО.
   4. ПЕТРОЛНИ ТАНКЕРИ

Освен дейностите, изброени в точка 1, задълбочената инспекция на петролните танкери трябва да включва следните точки:

   стационарна система за гасене на пожари с пяна, инсталирана на палубата,
   противопожарното оборудване като цяло,
   инспекция на пожарогасителите, инсталирани в машинното отделение, помпеното отделение и жилищните помещения,
   контрол на налягането на инертния газ и на неговото съдържание на кислород,
   баластни цистерни: изпитва се поне една от баластните цистерни, намираща се в товарната зона, като се започне от люка на цистерната/достъпа до палубата и се продължи във вътрешността, ако инспекторът установи, че са налице основателни причини, които оправдават продължаването на инспекцията,
   проверка за наличието на борда на посочените по-долу документи; преглед на тези документи и потвърждение на тяхното одобрение от държавата на флага или класифициращата организация:
   1) доклади за проверките, отнасящи се до конструкцията,
   2) доклади за оценките на състоянието на кораба,
   3) доклади за измерване на дебелината,
   4) описателен документ, предвиден в резолюция А.744(18) на ИМО.
   5. ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ, КОИТО НЕ ПОПАДАТ В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ДИРЕКТИВА 1999/35/ЕО

Освен дейностите, изброени в точка 1, задълбочената инспекция на пътнически кораби може да включва и следните точки:

   изпитване на системата за откриване на пожар и за алармиране,
   изпитване на затварянето на противопожарните врати,
   изпитване на озвучителната уредба,
   противопожарно учение, включващо най-малкото едно изпитване на цялото противопожарно оборудване и участие на част от кухненския и обслужващия персонал,
   демонстриране, че членовете на екипажа на ключови позиции са запознати с плана за контрол на пътническите кораби в случай на щети.

Ако се счете за необходимо, инспекцията може да бъде продължена, докато корабът е на път към пристанището на държавата-членка или се отдалечава от него, със съгласието на капитана или на оператора на кораба. Инспекторите не трябва да възпрепятстват работата на кораба, нито да предизвикват ситуации, които могат, по преценка на капитана, да застрашат безопасността на пътниците, на екипажа и на кораба.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІХ

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОТКАЗА НА ДОСТЪП ДО ПРИСТАНИЩА НА ОБЩНОСТТА

(в съответствие с член 15)

A.  А КРИТЕРИИ ЗА ОТКАЗ НА ДОСТЪП (в съответствие с член 15, параграф 1)

1.  Отказът на достъп се прилага за всеки кораб, плаващ под флага на държава, чието ниво на спиране попада в черния или сивия списък съгласно Парижкия МР и който е бил спрян или на който е била наложена забрана за експлоатация съгласно Директива 99/35/ЕО повече от два пъти през последните 36 месеца в пристанище на държава-членка или държава, страна по Парижкия МР.

2.  За целите на параграф 1 установеният от Парижкия МР списък влиза в сила на 1 юли всяка година.

Б.   ПРОЦЕДУРИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОТКАЗА НА ДОСТЪП ДО ПРИСТАНИЩА НА ОБЩНОСТТА (в съответствие с член 15, параграф 2)

1.  Ако са изпълнени условията, описани в раздел А, компетентният орган на пристанището или на мястото за пускане на котва, където корабът е спрян за трети път, информира писмено капитана на кораба, че ще се наложи мярка за отказ на достъп, която ще се приложи веднага след като корабът напусне пристанището или мястото за заставане на котва. Мярката за отказ на достъп се прилага веднага след като корабът напусне пристанището или мястото за заставане на котва, след отстраняване на неизправностите, водещи до спирането.

2.  Компетентният орган изпраща копие от мярката за отказ на достъп до администрацията на държавата на флага, съответната призната организация, останалите държави-членки, както и до останалите страни, подписали Меморандума за разбирателство, Комисията и секретариата на Парижкия МР. Компетентният орган незабавно актуализира базата данни за инспекциите с информацията относно отказа на достъп.

3.  Мярката за отказ на достъп се отменя само след изтичане на тримесечен срок, считано от датата на налагане на мярката и когато са изпълнени условията съгласно параграфи 4‐10.

Ако корабът получи повторен отказ на достъп, срокът се увеличава на дванадесет месеца. Всяко следващо спиране в пристанище на Общността служи като основание за постоянен отказ на достъп по отношение на кораба във всяко пристанище или място за заставане на котва на територията на Общността.

4.  За да бъде отменена мярката за отказ на достъп, корабособственикът или операторът на кораба трябва да отправи официално искане до компетентния орган на държавата-членка, която е наложила мярката за отказ на достъп. Към искането се прилага документ от администрацията на държавата на флага, издаден след посещение на борда на кораба, направено от инспектор, който е надлежно упълномощен от администрацията на държавата на флага, от който става ясно, че корабът напълно съответства на приложимите разпоредби на международните конвенции. Администрацията на държавата на флага представя на компетентния орган доказателство за това, че е било направено посещение на кораба.

5.  Искането за отмяна на мярката за отказ на достъп трябва също да бъде придружено, където е приложимо, от документ на дружеството за класификация, което е дало клас на кораба след посещение на инспектор от дружеството за класификация, от който се вижда, че корабът е в съответствие със стандартите за клас, утвърдени от въпросното дружество. Дружеството за класификация представя на компетентния орган доказателство за това, че е било направено посещение на кораба.

6.  Мярката за отказ на достъп се отменя едва след като изтече срокът от три месеца, посочен в горепосочения параграф 3 и след повторно инспектиране на кораба, осъществено на одобрено пристанище или място за заставане на котва.

Ако одобреното пристанище или място за заставане на котва се намира в държава-членка, по искане на компетентния орган, наложил мярката за отказ на достъп, компетентният орган на тази държава-членка може да разреши на кораба да влезе в одобреното пристанище, за да осъществи повторното инспектиране. В такива случаи, до отмяната на мярката за отказ на достъп на пристанището не може да се извършват никакви операции по товарене.

7.  Ако спирането, довело до налагането на мярка за отказ на достъп включва структурни неизправности на кораба, компетентният орган, наложил мярката за отказ на достъп, може да изиска някои пространства, включително товарни пространства и цистерни, да бъдат на разположение за проверка по време на повторната инспекция.

8.  Повторната инспекция се извършва от компетентния орган на държавата-членка, която е наложила мярката за отказ на достъп, или компетентния орган на крайното пристанище със съгласието на компетентния орган на държавата-членка, наложила мярката за отказ на достъп. Компетентният орган може да изиска предизвестие, в рамките на 14-дневен срок, за повторната инспекция. Представя се доказателство, удовлетворяващо държавата-членка, че корабът отговаря напълно на приложимите изисквания на международните конвенции.

9.  Повторната инспекция е засилена инспекция, която трябва да обхване най-малкото съответните дейности, фигуриращи в приложение VIII.

10.  Всички разходи за тази засилена инспекция са за сметка на собственика или оператора.

11.  Ако резултатите от засилената инспекция удовлетворяват държавата-членка в съответствие с приложение VIII, мярката за отказ на достъп се отменя и корабното дружество се информира за това писмено.

12.  Компетентният орган уведомява също така за своето решение в писмена форма администрацията на държавата на флага, съответното дружество за класификация, останалите държави-членки, останалите страни, подписали Парижкия МР, Комисията и секретариата на Парижкия МР. Компетентният орган незабавно актуализира базата данни за инспекциите с информацията относно отмяната на отказа на достъп.

13.  Информацията, отнасяща се до корабите, на които е отказан достъп до пристанищата на Общността, трябва да бъде на разположение в базата данни за инспекциите и публикувана в съответствие с разпоредбите на член 25 и приложение XIII.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ДОКЛАД ЗА ИНСПЕКЦИЯ

(в съответствие с член 16)

Докладът за инспекция включва най-малкото следните елементи:

I.  Общи положения

1.  Компетентен орган, изготвил доклада

2.  Дата и място на инспекцията

3.  Име на инспектирания кораб

4.  Флаг

5.  Вид на кораба (както е посочено в сертификата за управление на безопасността)

6.  ИМО номер

7.  Позивни

8.  Бруто регистър тонаж

9.  Дедуейт (където е приложимо)

10.  Година на построяване, определена според датата, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба

11.  Признатата организация или организации, според случая, която/които е/са издала/и сертификати за клас на този кораб, ако има такива

12.  Признатата организация или организации и/или всяка друга страна, издала/и сертификати за клас на този кораб в съответствие с приложимите конвенции от името на държавата на флага

13.  Име и адрес на корабното дружество или оператора

14.  Име и адрес на наемателя, отговорен за избора на кораба и типа чартър за корабите, превозващи наливни или насипни товари

15.  Крайна дата на изготвяне на доклада за инспекция

16.  Забележка, посочваща, че подробната информация, отнасяща се до инспекция или спиране, може да бъде публикувана.

II.  Информация, отнасяща се до инспекцията

1.  Сертификати, издадени в изпълнение на съответните международни конвенции, орган или организация, който/която е издал(а) съответния(ите) сертификат(и), с посочване на датата на издаване и на изтичане на валидността

2.  Отсеци или възли на кораба, които са били подложени на инспекция (в случай на детайлна или засилена инспекция)

3.  Пристанището и датата на последния междинен или годишен преглед и името на организацията, която е осъществила прегледа

4.  Тип инспекция (инспекция, детайлна инспекция, засилена инспекция)

5.  Характер на неизправностите

6.  Взети мерки.

III.  Допълнителна информация в случай на спиране

1.  Дата на мярката за спиране

2.  Дата на отмяна на мярката за спиране

3.  Характер на неизправностите, служещи като основание за мярката за спиране (позоваване на конвенции, ако е приложимо)

4.  Посочване, ако е приложимо, дали е налице отговорност на дружеството за класификация или на всеки друг частен субект, извършил прегледа по отношение на неизправностите, които, самостоятелно или взети заедно, са довели до спиране

5.  Взети мерки.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

КРИТЕРИИ ЗА СПИРАНЕ НА КОРАБ

(в съответствие с член 18, параграф 4)

Въведение

Преди да определи дали констатираните по време на дадена инспекция неизправности оправдават спирането на засегнатия кораб, инспекторът е длъжен да приложи критериите, посочени в точки 1 и 2 по-долу.

Точка 3 съдържа примери за неизправности, които могат сами по себе си да оправдаят спирането на засегнатия кораб (член 18, параграф 4).

Ако основанието за спиране произтича от случайна вреда, претърпяна при пътуването на кораба към някое пристанище, не трябва да се налага мярка за спиране, при условие че:

   a) е обърнато дължимото внимание на изискванията, които се съдържат в правило І/11, в) от Конвенцията SOLAS 74 относно уведомяването на администрацията на държавата на флага, на определения инспектор или на признатата организация, която отговаря за издаването на съответния сертификат;
   б) преди влизането в пристанището капитанът или корабособственикът е предал на органа за държавен пристанищен контрол подробна информация за обстоятелствата около инцидента и за претърпяната вреда, както и информация относно изискваното уведомяване на администрацията на държавата на флага;
   в) корабът е взел подходящи коригиращи мерки, които удовлетворяват съответния орган, както и
   г) органът е гарантирал, след като е бил уведомен за изпълнените коригиращи мерки, че неизправностите, които представляват ясна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, са отстранени.

1.  Основни критерии

При даване на експертна преценка за определяне на това дали корабът следва да бъде спрян или не, инспекторът трябва да прилага следните критерии.

Времеви режим:

Корабите, които не са годни да излязат в открито море, трябва да бъдат спрени при тяхната първа инспекция, независимо от времето, през което корабът ще трябва да остане в пристанището.

Критерий:

Корабът се спира, ако неизправностите са достатъчно сериозни, за да се наложи връщане на инспектор на кораба, за да се убеди, че те са отстранени преди да отплава корабът.

Необходимостта инспекторът да се завърне на кораба е мярка, която зависи от сериозността на неизправностите. Това обаче не налага такова задължение във всички случаи. Това предполага, че органът е длъжен да провери по един или друг начин, за предпочитане чрез допълнително посещение, че неизправностите са били отстранени преди отпътуването.

2.  Прилагане на основните критерии

За да се реши дали констатираните неизправности на даден кораб са достатъчно тежки за да оправдаят евентуално спиране на кораба, инспекторът проверява дали:

   1. корабът разполага със съответните валидни документи;
   2. корабът разполага с екипажа, който се изисква според документа, посочващ минималния екипаж по безопасността.

По време на инспекцията, инспекторът е длъжен освен това да провери дали корабът и/или екипажът са в състояние:

   3. да изпълнят безопасно своето следващо пътуване;
   4. да обезпечат в условия на сигурност укрепването, превозването и надзора над товара през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   5. да осигурят безопасното функциониране на машинната зала през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   6. да осигурят коректното задвижване и водене на кораба през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   7. да се борят ефикасно с пожари във всяка част на кораба, ако това се окаже необходимо, по време на предстоящото пътуване;
   8. да напуснат бързо и безопасно кораба и да извършат спасителни работи, ако това се окаже необходимо, по време на предстоящото пътуване;
   9. да предпазват от замърсяване околната среда през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   10. да поддържат съответната стабилност през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   11. да поддържат адекватна водонепроницаемост през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   12. да съобщават за положение на бедствие, ако това се окаже необходимо, по време на предстоящото пътуване;
   13. да осигурят условия на сигурност и на хигиена на борда през цялото времетраене на предстоящото пътуване;
   14. да предоставят възможно най-изчерпателна информация в случай на произшествие.

Ако отговорът на една от тези оценки е отрицателен, като се отчетат всички констатирани неизправности, следва категорично да се предвиди спиране на кораба. Комбинация от по-малко сериозни неизправности може също да бъде основание за спирането на кораба.

3.  С цел подпомагане на инспектора при прилагането на настоящите насоки, по-долу следва списък на неизправности, групирани в зависимост от съответните конвенции и/или кодекси, за които се смята, че са дотолкова сериозни, че могат да доведат до спиране на засегнатия кораб. Този списък не претендира за изчерпателност.

3.1.  Общи положения

Липсата на валидни сертификати и документи, които се изискват от съответните аинструменти. Във всеки случай, корабите, плаващи под флага на държава, която не е страна по конвенция (съответен инструмент) или която не прилага друг съответен акт, нямат право да притежават сертификатите, предвидени от конвенцията или друг съответен инструмент. Липсата на изискуеми сертификати следователно не следва да представлява сама по себе си достатъчно основание за спирането на тези кораби; във всеки случай, при прилагането на клаузата "не по-благоприятно третиране", се изисква съобразеност по същество с предписанията, преди корабът да може да отплава в открито море.

3.2.  Области, попадащи в приложното поле на конвенцията SOLAS 74

1.  Отклонение от нормалното функциониране на задвижването и други основни машини, както и на електрически инсталации.

2.  Недостатъчна чистота на машинните зали, прекомерно количество омаслена вода на дъното на трюма, изолиране на канализациите, вкл. канализациите за отработени материали, маслопроводи, лошо функциониране на средствата за подсушаване на дъната на трюмовете.

3.  Отклонение от нормалното функциониране на аварийния генератор, осветлението, акумулаторите и превключвателите.

4.  Отклонение от нормалното функциониране на основното и на помощните рулеви устройства.

5.  Липса, недостатъчен капацитет или сериозна повреда на индивидуалните спасителни средства, спасителните лодки и салове и средствата за пускане на вода.

6.  Липса, несъобразност или сериозна повреда, от характер да ги направи негодни за предвиденото им използване, на системата за откриване на пожар/система за пеногасене, на алармите за пожар, на средствата за борба с пожар/противопожарното оборудване, на фиксираните инсталации за гасене на пожари, на шлюзовете за вентилация, на клапите за пресичане на огъня, на средствата за бързо затваряне.

7.  Липса, сериозна повреда или отклонение от нормалното функциониране на защитата срещу пожар на зоната на товарната палуба на танкерите.

8.  Липса, несъобразност или сериозна повреда на светлините, маркерите или звуковите сигнали.

9.  Липса или отклонение от нормалното функциониране на радиооборудването за комуникации при бедствие и за сигурност.

10.  Липса или отклонение от нормалното функциониране на средствата за навигация, като се отчитат разпоредбите на правило V/16.2 от конвенцията от SOLAS 74.

11.  Липса на изрядни навигационни карти и/или всякаква друга подходяща плавателна публикация, необходима за осъществяване на пътуването, като се отчита фактът, че вместо картите може да бъде използван одобреният вид система за изобразяване на електронни карти и информация (ECDIS), функционираща въз основа на официални данни.

12.  Липса на противоексплозионна вентилация за отвеждане на дима от товарните помпени помещения.

13.  Сериозна неизправност по отношение на изискванията за експлоатация, така както са описани в раздел 5.5 от приложение 1 към Парижкия МР.

14.  Числеността, съставът или сертифицирането на екипажа не отговаря на документа, посочващ минималния екипаж по безопасността.

15.  Неизпълнение на задълбочената програма за инспекции, в съответствие с Конвенция SOLAS 74, глава XI, правило 2.

3.3.  Области в приложното поле на кодекса IBC

1.  Превоз на вещество, което не е посочено в сертификата за годност, или липса на данни за товара.

2.  Липсващи или повредени устройства за сигурност под високо налягане.

3.  Електрически инсталации, които не са конструктивно безопасни или не са съобразени с предписанията на кодекса.

4.  Наличие на източници на огън в опасните зони.

5.  Неспазване на специализираните изисквания.

6.  Надвишено максимално разрешено количество товар на танкер.

7.  Недостатъчна термична изолация за чувствителни продукти.

3.4.  Области в приложното поле на кодекса IGC

1.  Превоз на вещество, нефигуриращо в сертификата за годност или липса на данни за товара.

2.  Липса на устройства за затваряне на жилищните помещения за екипажа или на обслужващите пространства.

3.  Пропусклива преграда за газ.

4.  Дефектен люк за въздух.

5.  Липсващи или повредени бързодействащи вентили.

6.  Липсващи или повредени предпазни вентили.

7.  Електрически инсталации, които не са конструктивно безопасни или не са съобразени с предписанията на кодекса.

8.  Вентилатори в товарната зона, които не работят.

9.  Аларми за налягане на товарните цистерни, които не работят.

10.  Повредена система за откриване на газ и/или система за откриване на токсични газове.

11.  Превоз на вещества, които подлежат на неутрализация в случай на отсъствие на валиден сертификат за неутрализация.

3.5.  Области, попадащи в обхвата на Конвенцията за товарните водолинии

1.  Обширни участъци на авария или корозия, корозия на ламарините или на механизмите за обтягане на веригите на палубите или на корпуса, засягащи годността за плаване или устойчивостта на местни натоварвания, освен ако са били осъществени подходящи временни поправки, което да позволи на кораба да осъществи пътуване до пристанище, където да бъде извършен окончателен ремонт.

2.  Признат случай на недостатъчна стабилност.

3.  Липса на достатъчна и надеждна информация, която да бъде одобрена, позволяваща с бързи и прости методи на капитана да организира натоварването и баласта на своя кораб, така че да поддържа във всеки момент и при различните условия на пътуването сигурни граници на стабилността и да се избегне формирането на недопустимо натоварване на конструкцията на кораба.

4.  Липса или сериозно повреждане или отклонение от нормалното функциониране на устройствата за затваряне на люковете и на водонепроницаемите врати.

5.  Свръхнатоварване.

6.  Липса на товарна маркировка или невъзможност тя да бъде разчетена.

3.6.  Области в приложното поле на Конвенцията Marpol, приложение I

1.  Липса, сериозна повреда или отклонение от нормалното функциониране на съоръженията за филтриране на замърсената с масла вода, на системата за надзор и проверка на изхвърлянето на масла или на алармената система с праг от 15 ррm.

2.  Недостатъчен капацитет на резервоара за утайки и/или тежки фракции за предвиденото пътуване.

3.  Няма на разположение регистър на течните горива.

4.  Непозволено инсталиране на отделителен байпас.

5.  Липсваща или несъответстваща на правило 13 G(3)(б) от Конвенцията за предотвратяване на замърсяването от кораби/Marpol папка с докладите за прегледи.

3.7.  Области в приложното поле на Конвенцията Marpol, приложение II

1.  Липса на наръчника P & A.

2.  Товарът не е категоризиран.

3.  Няма на разположение регистърна книга за товара.

4.  Превоз на маслообразни вещества, без да се удовлетворяват изискванията или без съответно изменен сертификат.

5.  Непозволено инсталиране на отделителен байпас.

3.8.  Области в приложното поле на Конвенцията Marpol, приложение V

1.  Липса на план за управление на отпадъците.

2.  Няма на разположение дневник за отпадъците.

3.  Екипажът на кораба не е запознат с изискванията относно изхвърлянето/унищожаването на отпадъците от плана за управление на отпадъците.

   3.9. Области, попадащи в приложното поле на Конвенцията STCW и Директива 2001/25/ЕО

1.  Ако мореплаватели не притежават сертификат, не притежават подходящ сертификат, не притежават валидно разрешение или не могат да дадат документно доказателство за това, че са представили молба за утвърждаване от администрацията на държавата на флага.

2.  Доказателство за това, че даден сертификат е било получен чрез измама или лицето, което притежава този сертификат, не е същото, на което сертификатът първоначално е бил издаден.

3.  Не са спазени приложимите предписания на администрацията на държавата на флага за комплектуване на кораба с екипаж по безопасността.

4.  Ако договореностите за организиране на вахтите за наблюдение на корабоплаването или техниката не съответстват на изискванията, определени за този кораб от администрацията на държавата на флага.

5.  При липса на вахта на лице със съответната квалификация за работа с оборудването, което е от съществено значение за безопасното корабоплаване, за безопасни радиокомуникации или за предотвратяване на замърсяването на морето.

6.  Ако не се даде доказателство за професионална опитност за изпълнение на възложените задължения на мореплавателите във връзка с безопасността на кораба и предотвратяването на замърсяването.

7.  Ако не е възможно да бъдат намерени достатъчно отпочинали лица, които са годни за служба във всяко друго отношение, за да осигурят първата вахта в началото на плаването и следващите вахти.

3.10.   Области, попадащи в приложното поле на конвенциите на МОТ

1.  Недостатъчно количество храна за екипажа до следващото пристанище.

2.  Недостатъчно количество питейна вода за екипажа до следващото пристанище.

3.  Силно занижени хигиенни условия на борда.

4.  Липса на отопление в помещенията за екипажа на кораб, опериращ в зони, където температурата може да бъде изключително ниска.

5.  Наличие на наднормено количество отпадъци, блокиране на коридорите или на жилищните помещения за екипажа от оборудване, товар или други небезопасни условия в тези зони.

6.  Видимо доказателство за това, че членовете на екипажа, които са на вахтена служба или друго дежурство за първата вахта или следващите вахти, са изморени.

3.11.   Области, неизискващи спиране, но изискващи отлагане, например, на операциите по товаренето.

Отклонение от правилното функциониране (или поддръжка) на системата за инертен газ, двигателите или машините, свързани с товара, се оценява като достатъчно основание за отлагане на операциите по товаренето.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ИНСПЕКТОРИТЕ

(в съответствие с член 21, параграфи 1 и 5)

1.  Инспекторите трябва да имат съответните теоретични знания и практически опит с кораби и експлоатацията им. Те трябва да са компетентни по отношение на изпълнението на изискванията на международните конвенции и съответните процедури при държавен пристанищен контрол. Тези знания и компетентност по отношение на изпълнението на международните изисквания и изискванията на Общността трябва да се придобиват чрез документирани програми за обучение, включващи изпит и проверочни изпити през определените в член 21 интервали от време.

2.  Инспекторите трябва най-малкото:

   a) да имат подходяща квалификация, получена в морско или мореплавателно учреждение, и подходящ опит в открито море като сертифициран помощник-капитан, който притежава или е притежавал валидно свидетелство за професионална квалификация STCW II/2 или III/2, или
   б) да са издържали одобрен от компетентния орган изпит за корабен архитект, инженер-механик или инженер в морската област и да имат стаж не по-малко от пет години на една от тези позиции, или
   в) да имат съответната университетска степен или еквивалентна на нея, и да са обучени и получили квалификация в школа за инспектори по безопасност на корабите.

3.  Инспекторът трябва да е изпълнявал в продължение на поне една година функциите на инспектор на държавата на флага, свързани с инспекции и сертифициране в съответствие с конвенциите.

4.  Инспекторите, посочени в точка 2, буква а), трябва да са упражнявали в морски условия в продължение на не по-малко от пет години функциите на служител на "палуба" или в машинното отделение, съответно,

5.  Инспекторите трябва да могат да общуват устно и писмено с моряците на езика, който обикновено най-много се използва на море.

6.  Инспекторите, които не отговарят на изброените по-горе критерии, също се одобряват, ако са били наети от компетентния орган на държава-членка в сектора на държавния пристанищен контрол към датата на приемане на настоящата директива.

7.  В държавите-членки инспекциите се осъществяват от инспектори по държавен пристанищен контрол; тези инспектори притежават подходяща квалификация, която включва достатъчен теоретически и практически опит в областта на морската сигурност. Обикновено това включва:

   a) добро разбиране на морската сигурност и начина, по който се прилага за операциите, които се подлагат на преглед;
   б) добро познаване на работно ниво на технологиите и техниките за сигурност;
   в) познаване на принципите, процедурите и техниките за извършване на инспекция;
   г) познаване на работно ниво на операциите, които се подлагат на преглед.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІІІ

ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ИНСПЕКЦИИ, СПИРАНЕ И ОТКАЗ НА ДОСТЪП В ПРИСТАНИЩА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

(в съответствие с член 25, параграф 1)

1.  Държавите-членки публикуват информацията, посочена в параграфи 3.1 и 3.2 по-долу, на публично достъпна интернет-страница в срок от 72 часа от приключване на инспекцията, от отмяната на мярката за спиране или от налагане на мярката отказ на достъп.

2.  Комисията публикува редовно на интернет-страница информацията, свързана с кораби, на които е бил отказан достъп в пристанищата на Общността, при прилагане на членове 15 и 20.

3.  Информацията, публикувана в съответствие с член 25, параграф 1, трябва да включва следните данни:

   a) име на кораба,
   б) ИМО номер,
   в) вида на кораба,
   г) бруто регистър тонаж,
   д) година на построяване, определена на базата на датата, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба,
   е) име и адрес на корабното дружество,
   ж) за корабите, превозващи наливни или насипни товари, име и адрес на наемателя, отговарящ за избора на кораба и за типа наемане,
   з) държава на флага,
   и) сертификати за клас и задължителни сертификати, издадени съгласно съответните международни конвенции, орган или организация, който/която е издал(а) всеки от въпросните сертификати, с посочена дата на издаване и изтичане на валидността,
   й) пристанище и дата на последния междинен или годишен преглед за сертификатите, посочени в буква и) по-горе, и име на органа или организацията, осъществил(а) прегледа,
   к) дата, национално пристанище или място за заставане на котва, където е наложено спиране.

4.  По отношение на спрените кораби, информацията, публикувана в съответствие с член 19, трябва също така да включва следните данни:

   a) брой на спиранията през последните 36 месеца,
   б) дата на отмяната на спирането,
   в) продължителност на спирането, в дни,
   г) причини за спирането, посочени ясно и точно,
   д) посочване, ако е приложимо, на това дали е налице отговорност на признатата организация, извършила прегледа, по отношение на неизправностите, които, самостоятелно или в комбинация, са довели до спиране,
   е) описание на предприетите мерки, когато става дума за кораб, на който е било разрешено да се придвижи до най-близкия подходящ ремонтен док,
   ж) ако на кораба е бил отказан достъп до пристанище на Общността, причините за този отказ, ясно и разбираемо формулирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІV

ДАННИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ В РАМКИТЕ НА ПРИЛАГАНЕТО НА МОНИТОРИНГ

(в съответствие с член 28)

1.  Всяка година, не по-късно от 1 юли, държавите-членки трябва да предоставят на Комисията следните данни, отнасящи се до изтеклата година:

1.1.  Брой инспектори, работещи от тяхно име в рамките на държавния пристанищен контрол.

Информацията трябва да бъде предоставяна на Комисията, като се следва моделът в таблицата по-долу1 2.

Пристанище/зона

Брой инспектори на пълно работно време (А)

Брой инспектори на непълно работно време (Б)

Прехвърляне на (Б) на пълно работно време (В)

Общо (А+В)

Пристанище Х …

Пристанище Y …

ОБЩО

1 Когато инспекциите, извършвани в рамките на държавен пристанищен контрол, представляват само част от работата на инспекторите, общият брой инспектори се предава в брой, равен на броя на инспекторите на пълно работно време. Когато един и същи инспектор работи на повече от едно пристанище или в повече от една географска зона, приложимото съответствие в непълно работно време се отчита във всяко пристанище.

 2  Тази информация трябва да бъде предоставена в национален план и за всяко от пристанищата на въпросната държава-членка. По смисъла на настоящото приложение под пристанище следва да се разбира индивидуално пристанище, както и географската зона, обслужвана от един инспектор или екип от инспектори, обхващаща, ако има такива, повече от едно индивидуални пристанища.

1.2.  Общ брой отделни кораби, посетили пристанища на национално равнище. Този брой представлява броят на чуждите кораби, които попадат в обхвата на директивата и са влезли в техните пристанища на национално равнище, отчетен еднократно.

2.  Държавите-членки трябва:

   a) на всяко тримесечие да представят на Комисията списък с движението на отделни кораби, различни от пътнически и товарни фериботни услуги, влезли в техните пристанища или уведомили пристанищната администрация за пристигането им на място за заставане на котва, като за всяко движение на кораба се посочват неговият ИМО номер, датата на пристигането му и пристанището или мястото за заставане на котва. Списъкът се представя под формата на електронен формуляр, позволяващ автоматично извеждане и обработване на горепосочената информация. Списъкът се предава в срок от 4 месеца след края на периода, за който се отнасят данните,
  

и

   б) да предоставят на Комисията отделни списъци с редовните пътнически и товарни фериботни услуги, предвидени в буква а), не по-късно от шест месеца след прилагането на настоящата директива и впоследствие всеки път, когато настъпят промени в тези услуги. За всеки кораб в списъка се записват неговият ИМО номер, неговото име и маршрутът, по който е минал. Списъкът се представя под формата на електронен формуляр, позволяващ автоматично извеждане и обработване на горепосочената информация.

ПРИЛОЖЕНИЕ XV

Част А

Отменена директива с НЕЙНИТЕ последващи изменения

(в съответствие с член 35)

Директива 95/21/ЕО на Съвета

(ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1)

Директива 98/25/ЕО на Съвета

(ОВ L 133, 7.5.1998 г., стр. 19)

Директива 98/42/EО на Комисията

(ОВ L 184, 27.6.1998 г., стр. 40)

Директива 1999/97/EО на Комисията

(ОВ L 331, 23.12.1999 г., стр. 67)

Директива 2001/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 19, 22.1.2002 г., стр. 17)

Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53)

Само член 4

Част Б

СПИСЪК СЪС СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

(в съответствие с член 35)

Директива

Срок за транспониране

Директива 95/21/EО

30 юни 1996 г.

Директива 98/25/EО

30 юни 1998 г.

Директива 98/42/EО

30 септември 1998 г.

Директива 1999/97/EО

13 декември 2000 г.

Директива 2001/106/EО

22 юли 2003 г.(21)

Директива 2002/84/EО

23 ноември 2003 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХVІ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Директива 95/21/EО

Настоящата директива

Член 1, встъпителна част

Член 1, встъпителна част

Член 1, първо тире

Член 1, буква а)

Член 1, второ тире

Член 1, буква б)

Член 2, встъпителна част

Член 2, встъпителна част

Член 2, параграф 1, встъпителна част

Член 2, параграф 1, встъпителна част

Член 2, параграф 1, първо тире

Член 2, параграф 1, буква a)

Член 2, параграф 1, второ тире

Член 2, параграф 1, буква б)

Член 2, параграф 1, трето тире

Член 2, параграф 1, буква в)

Член 2, параграф 1, четвърто тире

Член 2, параграф 1, буква г)

Член 2, параграф 1, пето тире

Член 2, параграф 1, буква д)

Член 2, параграф 1, шесто тире

Член 2, параграф 1, буква е)

Член 2, параграф 1, седмо тире

Член 2, параграф 1, буква ж)

Член 2, параграф 1, осмо тире

Член 2, параграф 1, буква з)

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 2

-

Член 2, параграф 5

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 6

Член 2, параграф 4

Член 2, параграф 8

-

Член 2, параграф 9

Член 2, параграф 5

Член 2, параграф 10

-

Член 2, параграф 11

-

-

Член 2, параграф 6

Член 2, параграф 13

Член 2, параграф 7

Член 2, параграф 14

Член 2, параграф 8

-

-

Член 2, параграф 16

Член 2, параграф 9

Член 2, параграф 17

-

Член 2, параграф 18

Член 2, параграф 10

-

-

Член 2, параграф 20

-

Член 2, параграф 21

-

Член 2, параграф 22

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 1

-

Член 4, параграф 1

Член 4

Член 4, параграф 2, първа алинея

-

-

-

-

Член 5, параграф 1

-

-

-

Член 5, параграфи 2‐5

-

-

Член 8

Член 6

Член 12

Член 7, параграфи 1 и 2

-

Член 7, параграф 3, буква a)

-

Член 7, параграф 3, буква б)

-

Член 7, параграф 4, първа алинея

-

Член 7, параграф 4, втора алинея

-

Член 7, параграф 5

-

Член 7, параграф 6

-

Член 7а, параграф 1

-

Член 7а, параграф 2

-

-

-

Член 7а, параграфи 3‐5

-

Член 7б, параграфи 1 и 2

-

Член 7б, параграф 3

-

Член 8

Член 16

-

Член 17

Член 9, параграфи 1 и 2

Член 18, параграфи 1 и 2

-

Член 18, параграф 3

Член 9, параграфи 3‐7

Член 18, параграфи 4‐8

-

Член 18, параграф 9

Член 9а

-

Член 10, параграфи 1‐3

-

-

Член 19, параграф 4

Член 11, параграф 1

Член 20, параграф 1

-

Член 20, параграф 2

Член 11, параграф 2

Член 20, параграф 3, първа алинея

Член 11, параграф 3, първа алинея

-

Член 11, параграф 3, втора алинея

Член 20, параграф 3, втора алинея

Член 11, параграфи 4‐6

Член 20, параграфи 4‐6

Член 12, параграфи 1‐3

Член 21, параграфи 1‐3

Член 12, параграф 4, първа алинея

Член 21, параграф 4, първа алинея

Член 12, параграф 4, втора алинея

-

-

Член 21, параграфи 5‐7

Член 13, параграф 1

Член 22, параграф 1

Член 13, параграф 2

Член 22, параграф 2

-

Член 22, параграф 3

Член 14, параграф 1

Член 23, параграф 1

Член 14, параграф 2, първа алинея

Член 23, параграф 2, първа алинея

-

Член 23, параграф 2, втора алинея

Член 14, параграф 2, втора алинея

Член 23, параграф 2, трета алинея

Член 14, параграф 3

Член 23, параграф 3

Член 15, параграф 1

Член 25, параграф 1

Член 15, параграфи 2‐4

-

Член 15, параграф 5

Член 25, параграф 2

-

Член 26

Член 16, параграфи 1 и 2

Член 27, параграфи 1 и 2

Член 16, параграф 2а

Член 27, параграф 3

Член 16, параграф 3

Член 27, параграф 4

Член 17

Член 28, параграф 1

-

Член 28, параграф 2

-

Член 29

Член 18

Член 30

Член 19

Член 31

Член 19а

Член 32

член 3 от Директива 2001/106/ЕО

Член 33

Член 20

Член 34

-

Член 35

Член 21

Член 36

Член 22

Член 37

Приложение I

-

-

Приложение I

-

Приложение III

Приложение II

Приложение IV

Приложение III

Приложение V

Приложение IV

Приложение VI

-

Приложение VII

Приложение V

Приложение VIII

Приложение VI

Приложение XI

Приложение VII

Приложение XII

Приложение VIII

Приложение XIII

Приложение IX

Приложение Х

Приложение Х

Приложение XIV

Приложение XI

Приложение IX

Приложение XII

-

-

Приложение ХV

-

Приложение ХVІ

(1) Все още непубликувано в ОВ.
(2)1 OВ C 318, 23.12.2006 г., стр 195.
(3)2 OВ C 229, 22.9.2006 г., стр 38.
(4)3 Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 година.
(5)4 OВ L 157, 7.7.1995 г., стр 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).
(6) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 (ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1).
(7) OВ L 138, 1.6.1999 г., стр 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002, p. 53).
(8) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/EО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стp. 11).
(9) OВ C 321, 31.12.2003 г., стр 1.
(10) OВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6.
(11) OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.
(12) ОВ L 196, 7.8.1996 г., стр.8.
(13) OВ L 332, 28.12.2000 г., стр 81. Директива, изменена с Директива 2002/84/ЕО (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).
(14) OВ L 324, 29.11.2002 г., стр 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 93/2007 на Комисията (OВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 12).
(15)* Дата на влизане в сила на настоящата директива.
(16)* Дата на влизане в сила на настоящата директива.
(17) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/EО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).
(18)+ ОВ: Моля, впишете номера.
(19) ОВ L 136, 18.5.2001 г., стр.17. Директива, последно изменена с Директива 2005/45/ЕО (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 160).
(20) Органът, определен от държавата за прилагане на мерки за сигурност.
(21) Съгласно член 3 от Директива 2001/106/ЕО Комисията преразглежда прилагането на настоящата директива не по-късно от 22 юли 2006 г. Преразглеждането обхваща, наред с другото, броя на инспекторите за държавен пристанищен контрол във всяка държава-членка, както и броя на извършените инспекции, включително и броя на задължителните засилени инспекции. Комисията предава резултатите от преразглеждането съответно на Европейския парламент и Съвета и определя въз основа на преразглеждането дали е необходимо да се предложи директива за изменение или допълнително законодателство в тази област.


Общи правила и стандарти за организациите, извършващи проверки и прегледи на кораби, и за съответните дейности на морските администрации ***I
PDF 580kWORD 275k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила и стандарти за организациите, извършващи проверки и прегледи на кораби, и за съответните дейности на морските администрации (преработен вариант) (COM(2005)0587 – C6-0038/2006 – 2005/0237(COD))
P6_TA(2007)0150A6-0070/2007

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0587)(1),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0038/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисия по транспорт и туризъм (A6-0070/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 25 април 2007 година с оглед приемане на Директива 2007/…/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации (преработен вариант)

P6_TC1-COD(2005)0237


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации(5) е била неколкократно предмет на съществени изменения. Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да се преработи с оглед на постигане на по-голяма яснота.

(2)  В своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно обща политика за морска безопасност(6) Съветът набеляза целта от водите на Общността да бъдат отстранени всички плавателни съдове, които не отговарят на нормите, и даде приоритет на действия на Общността, предназначени за осигуряване на ефективно и единно прилагане на международни правила, като се изготвят общи стандарти за класификационни дружества, определени като организации, извършващи инспекции и прегледи на кораби (наричани по-долу "признати организации").

(3)  Безопасността и предотвратяването на замърсяването на морета могат да бъдат ефективно подобрени чрез стриктно прилагане на международни конвенции, кодекси и резолюции, като се подкрепя целта за осигуряване на свободно предлагане на услуги.

(4)  Инспектирането за съответствието на кораби с единните международни стандарти за безопасност и предотвратяване на замърсяването на моретата е отговорност на държавата на флага и на пристанищните държави.

(5)  Държавите-членки са отговорни за издаването на международни сертификати за безопасност и предотвратяване на замърсяването, посочени в конвенции като Solas 74, Конвенцията от 1966 г. за товарните водолинии и Marpol 73/78 и за прилагане на изискванията, съдържащи се в тези конвенции.

(6)  В съответствие с такива конвенции всички държави-членки могат да оправомощават в различна степен признати организации да сертифицират такова съответствие и могат да ги oправомощават да издават съответни сертификати за безопасност и предотвратяване на замърсяването.

(7)  Разпространени по целия свят, голям брой от съществуващите признати организации не осигуряват нито задоволително прилагане на правилата, нито достатъчно надеждност, когато действат от името на националните органи, тъй като не разполагат с подходящи структури и опит, които са надеждни, и които да им позволяват да изпълняват задълженията си с висок професионализъм.

(8)  Освен това, тези признати организации изготвят и прилагат правила за проектирането, строежа, поддръжката и инспектирането на кораби и носят отговорност за извършване на инспекции на корабите от името на държавите на флага и за удостоверяване на това, че тези кораби отговарят на изискванията на международните конвенции за издаване на съответните сертификати. За да могат да изпълняват тези задължения по задоволителен начин, те имат нужда от стриктна независимост и от високоспециализирани технически компетентности и стриктно управление на качеството.

(9)  Признатите организации следва да са в състояние да предлагат услугите си на цялата територия на Общността и да се съревновават помежду си, като същевременно осигуряват еднакво ниво на защита на безопасността и опазване на околната среда. Поради това, необходимите за техните дейности професионални стандарти следва да се установяват и прилагат по еднакъв начин навсякъде в Общността.

(10)  Тази цел следва да бъде преследвана чрез мерки, които са подходящи и съгласувани с дейността на Международната морска организация (ММО) и при необходимост да я доразвиват и допълват.

(11)  Следва да бъдат установени минималните критерии за признаване на организации.

(12)  С цел да се даде първоначално признаване на организации, които желаят да бъдат оправомощени да работят от името на държави-членки, съответствието с минималните критерии би могло да бъде оценено по-ефективно по хармонизиран и централизиран начин от Комисията, заедно с държавите-членки, които искат признаването.

(13)  Признаване следва да се извършва само въз основа на постиженията на въпросната организация по отношение на качеството и безопасността. Следва да се гарантира, че обхватът на това признаване съответства през цялото време на действителния капацитет на съответната организация. Освен това признаването следва да отчита различията по отношение на правния статут и корпоративната структура на признатите организации, като същевременно продължава да гарантира еднаквото прилагане на минималните критерии и ефективността на проверките от страна на Общността.

(14)  Издаването на сертификат на товарен кораб за радиобезопасност може да бъде възложено на частни организации, които разполагат с достатъчно опит и достатъчен на брой квалифициран персонал.

(15)  Държава-членка може да ограничи броя на признатите организации, които оправомощава съгласно своите нужди, въз основа на обективни и прозрачни съображения, подлежащи на контрол от страна на Комисията в съответствие с процедура на комитет.

(16)  Тъй като настоящата директива осигурява свободата да се предоставят услуги в Общността, Комисията следва да бъде оправомощена да преговаря с онези трети страни, където са установени някои от признатите организации, за еднакво третиране на признати организации със седалище в Общността.

(17)  Необходимо е по-пряко участие на националните органи в прегледи на кораби и при издаване на съответните сертификати, за да се осигури пълно съответствие с международните правила по безопасност, дори когато държавите-членки разчитат на признати организации извън техния контрол за изпълнение на изискваните от закона задължения. Поради това е целесъобразно да се установят тесни работни взаимоотношения при работа между тези органи и оправомощените от тях признати организации, което може да изисква от признатите организации да имат местно представителство на територията на държавата-членка, от името на която изпълняват задълженията си.

(18)  Различията в режимите на финансова отговорност между признатите организации, работещи от името на държави-членки, представляват трудност за правилното прилагане на настоящата директива. С цел да се допринесе за решаване на този проблем, е подходящо да се постигне на ниво на Общността известна степен на хармонизиране по отношение на отговорността, която произтича от всяко морско произшествие, причинено от призната организация, както е постановено от съдебна инстанция, включително и при разрешаване на спорове чрез арбитраж.

(19)  Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(7).

(20)  По-специално, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя настоящата директива, с цел да прилага последващите изменения на международните конвенции, протоколи, кодекси и резолюции в тази област, да осъвременява критериите, посочени в приложение I, и да приема критерии за оценяване на резултатите от работата на признатите организации резултати по отношение на безопасността и предотвратяването на замърсяванията. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива и да я допълнят чрез добавяне на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(21)  Разпоредбите на настоящата директива, и по-специално минималните критерии и задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от признатите организации, следва да се осъвременяват, като се отчита надлежно постигнатият напредък в международните форуми съгласно процедурата на комитет.

(22)  От изключително голямо значение е неизпълнението на задължения от страна на призната организация да бъде разглеждано своевременно, ефективно и по начин, съразмерен с неизпълнените задължения. Първостепенната цел следва да бъде запълването на всички пропуски с оглед на премахване в ранен стадий на всяка потенциална заплаха за безопасността или околната среда. Поради това на Комисията следва да се предоставят необходимите правомощия, за да може тя да изиска от признатите организации да предприемат необходимите превантивни и коригиращи мерки, и да може да налага глоби и периодични парични санкции като принудителни мерки.

(23)  В съответствие с общностния подход, решението да се оттегли признаването на организация, която не се е съобразила с изискванията на настоящата директива, ако принудителните мерки се окажат неефективни или признатата организация по някакъв друг начин представлява неприемлива заплаха за безопасността или околната среда, трябва да бъде взето на ниво на Общността, следователно от Комисията, въз основа на процедура на комитет.

(24)  На държавите-членки въпреки това следва да се остави възможност да суспендират оправомощаването на призната организация поради сериозно застрашаване на безопасността или околната среда. Комисията следва спешно да реши в съответствие с процедурата на комитет дали е необходимо да се отмени национална мярка, предприета с такава цел.

(25)  Държавите-членки следва периодично да оценяват резултатите от работата на признатите организации, извършващи дейност от тяхно име, и да предоставят на Комисията и всички останали държави-членки точна информация във връзка с това.

(26)  Продължаващият последващ мониторинг на признатите организации за оценка на съблюдаването от тяхна страна на разпоредбите на настоящата директива може да се осъществява по-ефективно по хармонизиран и централизиран начин. Следователно е целесъобразно тази задача да бъде възложена от името на Общността на Комисията заедно с държавите-членки, които оправомощават признати организации да действат от тяхно име.

(27)  Като част от мониторинга върху дейността на признатите организации инспекторите на Общността следва да имат достъп до корабите и документацията на корабите, независимо от флага на кораба, с цел да се уверят, че въпросните признати организации отговарят на минималните критерии, предвидени в настоящата директива, по отношение на всички кораби от съответните класове.

(28)  От държавите-членки, в качеството им на пристанищни администрации, се изисква да повишат безопасността и да предотвратяват замърсяването във водите на Общността посредством инспекция с предимство на кораби, имащи сертификати от признати организации, които не изпълняват общите критерии, като по този начин се гарантира, че плавателни съдове, плаващи под флаг на трета държава, не се третират по по-благоприятен начин.

(29)  Понастоящем няма единни международни стандарти, на които корабите трябва да съответстват на етап построяване и по време на експлоатационния им живот по отношение на корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за управление. Такива стандарти могат да бъдат установени съгласно правилата за признати организации или за еквивалентни стандарти, за които следва да вземат решение националните органи в съответствие с процедурата, установена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти(8).

(30)  Способността на признатите организации бързо да откриват и коригират слабостите в своите правила, процедури и вътрешен контрол е от съществено значение за безопасността на корабите, които те инспектират и сертифицират. Тази способност следва да бъде подобрена чрез независим комитет за оценка, който може да предложи действие за трайно усъвършенстване на всички признати организации и да гарантира плодотворно взаимодействие с Комисията.

(31)  Правилата и разпоредбите на признатите организации са ключов фактор за безопасността и предотвратяването на аварии и замърсяване. Признатите организации са започнали процеса, който следва да доведе до хармонизиране на техните правила и разпоредби. Този процес следва да се насърчава и подкрепя от законодателството на Общността, тъй като той трябва да оказва положително въздействие върху морската безопасност и конкурентноспособността на европейската корабостроителна промишленост.

(32)  Признатите организации следва да се задължат да актуализират своите технически стандарти и да ги прилагат последователно, за да се хармонизират правилата за безопасност и да се осигури единно прилагане на международните правила в рамките на Общността. Когато техническите стандарти на признатите организации са идентични или много сходни, следва да се обмисли евентуално взаимно признаване на сертификатите за класификация в случаите, когато това е възможно, и да се приемат за образец сертификатите, които поставят най-взискателни и строги изисквания.

(33)  Тъй като прозрачността и обменът на информация между заинтересованите страни, както и правото на обществеността на достъп до информация, са основни средства за предотвратяване на произшествия по море, признатите организации следва да предоставят цялата съответна, изисквана от закона информация относно условията на корабите от техен клас на контролните органи на държавата на пристанището и да направят тази информация достъпна за цялата общественост.

(34)  За да се възпрепятства промяна в класа при корабите, с цел да се избегне извършването на ремонт, изискан от призната организация при извършена проверка, следва предварително да се съгласуват мерки, за да могат признатите организации да обменят помежду си всякаква съответна информация относно състоянието на корабите, за които е поискана промяна в класа, и за да се включи в този процес и държавата на флага, когато това е необходимо.

(35)  Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), учредена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета(9) следва да осигури необходимата подкрепа за гарантиране на правилното прилагане на настоящата директива.

(36)  Тъй като целта на настоящата директива, по-специално приемането на общи правила и стандарти за признатите организации, действащи в Общността, и за съответните действия на морските власти, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде по-успешно осъществена на ниво на Общността поради мащабите на действието, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, действието на настоящата директивата се ограничава само до необходимото за постигането на тази цел.

(37)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се сведе до разпоредбите, които внасят значителна промяна в сравнение с Директива 94/57/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които остават непроменени, се поражда от същата директива.

(38)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране на директивите, посочени в приложение II, част Б, в националното законодателство,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива установява мерките, които трябва да бъдат спазвани от държавите-членки и от признатите организации, оправомощени от тях да провеждат инспекцията, прегледа и сертифицирането на кораби за съответствие с международните конвенции за безопасност на море и предотвратяване на морското замърсяване, като се подкрепя целта за свобода при предоставяне на услуги. Този процес включва разработването и прилагането на изисквания за безопасност за корпуса, машините, електрическите инсталации и радио и контролното оборудване на кораби, попадащи в обхвата на действие на същите международни конвенции.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

   a) a) "международни конвенции" означава Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), с изключение на глава XI-2 от приложението към нея, и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973/78 г., заедно с протоколите и измененията към тези конвенции, и съответните кодекси с правно обвързващ характер във всички държави-членки, в тяхната актуализирана версия;
   b) б) "кораб" означава кораб, попадащ в обхвата на действие на международните конвенции;
   c) в) "кораб, плаващ под флага на държава-членка" означава кораб, регистриран и плаващ под флага на държава-членка в съответствие със законодателството на тази държава-членка. За кораби, които не попадат в обхвата на това определение, се смятат корабите, плаващи под флага на трета държава;
   г) "инспекции и прегледи" означава инспекции и прегледи, които е задължително да бъдат проведени съгласно международните конвенции, както и съгласно разпоредбите на настоящия акт и други законодателни актове на Общността, свързани с морската безопасност;
   д) "призната организация" означава правно образувание, неговите клонове и всяко друго лице, контролирано от него, което съвместно с него или отделно от него извършва дейности, попадащи в обхвата на настоящата директива, и което е признато съгласно настоящата директива;
   е) "контрол" означава, за целите на буква д), права, договори или други средства, които де юре или де факто, поотделно или заедно, дават възможност да се упражни решаващо влияние върху правно образувание или позволяват на това образувание да осъществява дейности, попадащи в обхвата на настоящата директива;
   g) ж) "оправомощаване" означава действие, при което държава-членка дава пълномощие или делегира правомощия на призната организация;
   h) з) "задължителен сертификат" означава сертификат, издаден от държава на флага или от нейно име в съответствие с международните конвенции;
   i) и) "правила и разпоредби" означава установените и публично оповестени от призната организация изисквания, свързани с проектирането, построяването, оборудването, поддръжката и прегледа на кораби;
   j) й) "сертификат за класификация" означава документ, издаден от призната организация, удостоверяващ годността на кораба за конкретно използване или услуга в съответствие с правилата и разпоредбите на тази призната организация;
   k) к) "сертификат на товарен кораб за радиобезопасност" означава сертификат, въведен с изменените правила относно радиокомуникациите на SOLAS 1974/78 г., приети от ММО;
   l) л) "страна по местонахождение" означава държавата, в която се намира седалището, централната администрация или основното място на стопанска дейност на дадена призната организация.

Член 3

1.  Като поемат техните отговорности и задължения по международните конвенции, държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи могат да обезпечат надлежно изпълнение на разпоредбите от международните конвенции, и по-специално по отношение на инспектиране и преглед на кораби и издаването на задължителни сертификати и сертификати за освобождаване съгласно международните конвенции. Държавите-членки действат съгласно съответните разпоредби на приложението и на допълнението към Резолюция А.847(20) на ММО относно насоки за подпомагане на държавите на флага при прилагане на инструментите на ММО.

2.  За целите на параграф 1, държавите-членки могат да решат по отношение на кораби, плаващи под техен флаг:

   i) да оправомощят признати организации да предприемат пълни или частични инспекции и прегледи, свързани със задължителни сертификати, включително тези за оценяване на съблюдаването на правилата, посочени в член 19, параграф 2, и, когато е целесъобразно, да издават или подновяват свързаните с това сертификати, или
   ii) да възложат на признати организации задачата да предприемат пълните или частични инспекции и прегледи, посочени в точка i).

Компетентният орган одобрява във всички случаи първото издаване на сертификат за освобождаване.

Въпреки това, по отношение на сертификата на товарен кораб за радиобезопасност, тези задачи могат да бъдат възложени на частно образувание, признато от компетентен орган и притежаващо достатъчен опит и достатъчен на брой квалифициран персонал, за да изпълнява дейности по посоченото оценяване на безопасното функциониране на радиокомуникациите от името на същия компетентен орган.

3.  Настоящият член не засяга сертифицирането на специфични части от морското оборудване.

Член 4

1.  Държави-членки, желаещи да оправомощят някоя организация, която още не е призната, представят на Комисията искане за признаване, заедно с пълната информация и доказателства за съответствие с критериите, определени в приложение I, както и относно изискването и задължението тази организация да отговаря на изискванията, посочени в членове 20 и 21.

2.  Комисията, заедно със съответната държава-членка, представяща искане, извършва оценка на организациите, за които е отправено това искане, с оглед да провери дали тези организации отговарят и се задължават да съблюдават изискванията, посочени в параграф 1.

Член 5

Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2, отказва да признае организации, които не покриват критериите, посочени в приложение І, или изискванията по членове 20 и 21, както е посочено в член 4, параграф 1, или такива, за чиято дейност се счита, че представлява неприемлива заплаха за безопасността или околната среда, съгласно установените в член 14 критерии.

Член 6

1.  Признаването се дава от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2.

2.  Признаването се дава на съответното образувание-майка по отношение на всички правни образувания, които влизат в състава на признатата организация, като признаването се разпростира върху всички правни образувания в състава на дадена призната организация, които допринасят за гарантиране, че образуванието-майка осигурява световно покритие на услугите, предоставяни от тези правни образувания.

3.  Признаването може по всяко време да бъде ограничено или разширено от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2, по отношение на някои видове кораби, кораби с определени размери и някои видове търговски съдове, или комбинация от тях, съгласно доказания капацитет на съответната призната организация.

4.  Комисията съставя и редовно актуализира списък на организациите, които са признати съгласно настоящия член. Този списък се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

1.  При прилагането на член 3, параграф 2 държавите-членки не отказват да оправомощят призната организация да осъществява функциите, посочени в упоменатия по-горе параграф, които са предмет на разпоредбите на параграф 2 от настоящия член и на членове 8 и 16. Въпреки това, държавите-членки могат да ограничат броя на признатите организации, оправомощени от тях да изпълняват тези функции, съгласно техните нужди, ако съществуват прозрачни и обективни причини за такова действие.

По искане на държава членка, Комисията приема необходимите мерки в съответствие с процедурата по регулиране, установена в член 9, параграф 2.

2.  С цел държава-членка да приеме, че призната организация, установена в трета държава, изпълнява от нейно име задачите, посочени в член 3, или част от тях, тя може да изиска от въпросната трета държава да предостави реципрочно третиране на онези признати организации, които са установени в Общността.

Допълнително Общността може да отправи молба до третата държава, в която е установена призната организация, да предостави реципрочно третиране на онези признати организации, които са установени в Общността.

Член 8

1.  Държавите членки, които решат да действат съгласно член 3, параграф 2, установяват работни взаимоотношения между техния компетентен орган и признатите организации, действащи от тяхно име.

2.  Работните взаимоотношения се регулират чрез официално писмено и недискриминационно споразумение или еквивалентна правна договореност, установяващи конкретните задължения и функции, поети от признатите организации и включващи най-малко:

   a) разпоредбите, установени в допълнение II към Резолюция А.739(18) на ММО относно насоките за оправомощаване на организации, действащи от името на администрацията въз основа на приложението, допълненията и всички документи към MSC/Циркулярно писмо 710 на ММО и MEPC/Циркулярно писмо 307 относно типово споразумение за оправомощаване на признати организации, действащи от името на администрацията.

Съответно, когато призната организация, нейните инспектори или технически състав издават необходимите сертификати от името на органа, те се ползват със същите законови гаранции и същата съдебна защита, включително упражняването на всякакви права на защита, от които се ползват органът и неговите членове в случаите, когато самият орган е издал необходимите сертификати;

  б) следните разпоредби относно финансовата отговорност:
   i) ако отговорността, произтичаща от морско произшествие, е окончателно и категорично наложена на органа от съдебна инстанция или като част от уреждането на спор чрез арбитраж, заедно с изискване за обезщетяване на увредените лица за загуба или материални щети или за телесна повреда или смърт, за които е доказано пред тази съдебна инстанция, че са причинени вследствие на умишлено действие или бездействие или на грубата небрежност на признатата организация, нейните органи, служители, представители или други действащи от нейно име лица, органът има право на финансово обезщетение от признатата организация до определен от съда размер на тези загуби, вреди, телесни повреди или смърт, причинени от тази призната организация;
   ii) ако отговорността, произтичаща от морско произшествие, е окончателно и категорично наложена на органа от съдебна инстанция или като част от уреждането на спор чрез арбитраж, заедно с изискване за обезщетяване на увредените лица за телесна повреда, която не е довела до смърт и за която е доказано пред тази съдебна инстанция, че е причинена вследствие на небрежно или немарливо действие или бездействие на признатата организация, нейните служители, представители или други действащи от нейно име лица, органът има право да претендира финансово обезщетение от тази призната организация до определен от съда размер на тази телесна повреда, причинена от тази призната организация; държавите-членки могат да ограничат максималната сума, платима от признатата организация при такива обстоятелства, която обаче не може да бъде по-малка от 4 000 000 EUR, освен когато сумата, определена в съдебното решение или споразумението за уреждане на спора, е по-ниска, в който случай е валидна по-малката сума;
   iii) ако отговорността, произтичаща от морско произшествие, е окончателно и категорично наложена на органа от съдебна инстанция или като част от уреждането на спор чрез арбитраж, заедно с изискване за обезщетяване на увредените лица за загуба или материална щета, за които е доказано пред тази съдебна инстанция, че са причинени вследствие на небрежно или немарливо действие или бездействие на признатата организация, нейните служители, представители или други действащи от нейно име лица, органът има право да претендира финансово обезщетение от тази призната организация до определен от съда размер на тази загуба или щета, причинена от тази призната организация; държавите-членки могат да ограничат максималната сума, платима от признатата организация, която обаче не може да бъде по-малка от 2 000 000 EUR, освен когато сумата, определена в съдебното решение или споразумението за уреждане на спора, е по-ниска, в който случай е валидна по-малката сума;
   в) разпоредби за периодичен одит от органа или от независим външен орган, определен от него, на задълженията, които признатите организации предприемат от негово име, както е посочено в член 16, параграф 1;
   г) възможност за случайна и подробна инспекция на кораби;
   д) разпоредби за задължително докладване на съществена информация за техните класифицирани флотилии и за промени, суспендирания и отнемане на клас, както е посочено в член 20, параграф 4.

3.  Споразумението или равностойните правни договорености, посочени в параграф 2, могат да изискват от признатата организация да има местно представителство на територията на държавата-членка, от името на която тя изпълнява задачите, посочени в член 3. Местно представителство с правосубектност по законодателството на държавата-членка и под юрисдикцията на нейните съдилища може да отговаря на такова изискване.

4.  Държавите-членки предоставят на Комисията точна информация за работните взаимоотношения, установени в съответствие с настоящия член. Впоследствие Комисията информира за това останалите държави-членки.

Член 9

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета(10).

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1‐4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 10

1.  Настоящата директива може, без да се разширява нейният обхват, да бъде изменяна съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 9, параграф 3, за да:

   a) се прилагат, за целите на настоящата директива, последващи изменения в международните конвенции и отнасящи се до тях протоколи, кодекси и резолюции, които са посочени в член 2, буква г), член 3, параграф 1 и член 8, параграф 2 и са влезли в сила,
   б) се осъвременяват критериите в приложение I, като се вземат предвид по-специално съответните решения на ММО,
   в) се променят сумите, определени в член 8, параграф 2, буква б), ii) и iii).

2.  В резултат на приемането на нови актове или протоколи към конвенциите, посочени в член 2, буква г), Съветът, по предложение на Комисията, определя, като вземе под внимание парламентарните процедури на държавите-членки, както и съответните процедури на ММО, подробни разпоредби за ратифициране на тези нови актове или протоколи, като паралелно се гарантира, че те се прилагат единно и едновременно от държавите-членки.

Измененията на международните актове, посочени в член 2, буква г) и член 8, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 11

Когато Комисията счита, че призната организация не е изпълнила критериите, посочени в приложение I или не е изпълнила задълженията си по настоящата директива, или че ефективността по отношение на безопасността и предотвратяването на замърсяването на призната организация значително се е влошила, без обаче това да представлява неприемлива заплаха за безопасността или околната среда, тя изисква от тази призната организация да предприеме необходимите превантивни и коригиращи действия, за да осигури пълно съответствие с критериите, определени в приложение I, и със задълженията, които се съдържат в настоящата директива, и по-специално да отстрани всяка потенциална заплаха за безопасността или околната среда и да преодолее по друг начин причините за влошаването на ефективността.

Превантивните и коригиращи действия могат да включват временни мерки за защита, в случай че съществува непосредствена потенциална заплаха за безопасността или околната среда.

Въпреки това, и без да се засяга тяхното незабавно прилагане, Комисията трябва да отправи предварително съобщение за мерките, които възнамерява да предприеме, до всички държави-членки, които са извършили оправомощаване на съответната призната организация.

Член 12

1.  Освен мерките, предприети съгласно член 11, Комисията може да налага глоби на призната организация:

   a) чието сериозно или, алтернативно, многократно неизпълнение на критериите, определени в приложение І, или на своите задължения съгласно настоящата директива, или чиито влошени показатели разкриват сериозни недостатъци в структурата, системите, процедурите или вътрешния контрол, или
   б) която умишлено е предоставила на Комисията невярна, непълна или подвеждаща информация в хода на нейното оценяване съгласно член 16, параграф 3 или по друг начин е възпрепятствала това оценяване.

2.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, когато призната организация не прилага превантивните и коригиращите действия, които изисква Комисията, или допуска неоправдано забавяне, Комисията може да наложи периодични парични санкции на тази призната организация до цялостното изпълнение на изискваните действия.

3.  Глобите и периодичните парични санкции, посочени в параграфи 1 и 2, са с възпиращ ефект и съразмерни както на сериозността на случая, така и на икономическите възможности на съответната призната организация, като се отчита по-специално степента, до която е засегната безопасността.

Тези глоби и периодични парични санкции се налагат, само след като на засегнатите призната организация и държави-членки се даде възможност да представят своите забележки.

Общият размер на наложените глоби и периодичните парични санкции не надвишава 5 % от общия оборот на признатата организация за предходната финансова година, по отношение на дейностите, попадащи в обхвата на настоящата директива.

Член 13

1.  Комисията оттегля признаването на признати организации:

   a) чието многократно и сериозно неспазване на критериите, определени в приложение І, или на своите задължения съгласно настоящата директива, представлява неприемлива заплаха за безопасността или околната среда;
   б) чиито многократни и сериозни пропуски по отношение на безопасността и предотвратяването на замърсяването представляват неприемлива заплаха за безопасността или околната среда;
   в) които осуетяват или нееднократно възпрепятстват оценяването им от Комисията, или
   г) които не плащат глобите или периодичните парични санкции, посочени в член 12, параграфи 1 и 2.

2.  За целите на параграф 1, букви а) и б) Комисията взема решение въз основа на цялата налична информация, включително:

   a) резултатите от нейната оценка на съответната призната организация, извършена в съответствие с член 16, параграф 3;
   б) докладите, предадени от държавите-членки в съответствие с член 18;
   в) анализи на произшествия с участието на кораби, на които е даден клас от въпросната призната организация;
   г) всяка повторяемост на нередностите, описани в член 12, параграф 1, буква а);
   д) степента, в която е засегната флотилията в класа на признатата организация, както и
   е) всяка неефективност на мерките, посочени в член 12, параграф 2.

3.  Решението за отнемане на признаване се взема от Комисията по нейна инициатива или по искане на държава-членка в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2, и след като на съответната призната организация е била дадена възможност да представи своите бележки.

Член 14

Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 9, параграф 3, приема и оповестява публично:

   a) критерии за измерване ефективността на правилата, разпоредбите и постиженията на признатите организации по отношение на безопасността на техните класифицирани кораби и предотвратяването на замърсяването от тях, като се вземат под особено внимание данните, представени от Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол и от други подобни схеми, както и
   б) критерии за определяне на това кога дадено действие, бездействие или забавяне следва да се счита за неприемлива заплаха за безопасността или за околната среда. Тези критерии могат да вземат предвид специфични обстоятелства, засягащи по-малки или тясно специализирани признати организации.

Комисията приема подробни правила за прилагането на член 12 и, при необходимост, на член 13, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2.

Член 15

Независимо от критериите, определени в приложение I, когато държава-членка прецени, че призната организация не може повече да бъде оправомощена да изпълнява от нейно име задачите, определени в член 3, тя може да суспендира такова оправомощаване, като се придържа към следната процедура:

   a) държавата-членката незабавно уведомява Комисията и другите държави-членки за решението си и привежда основателни причини за това;
   б) Комисията, като взема предвид безопасността и предотвратяването на замърсяването, оценява съображенията, посочени от държавата-членка за суспендиране на оправомощаването, което е предоставила на признатата организация;
   в) като действа в съответствие с процедурата по регулиране, предвидена в член 9, параграф 2, Комисията уведомява държавата-членка дали нейното решение за суспендиране на оправомощаването поради сериозна заплаха за безопасността или за околната среда е достатъчно обосновано. Ако решението не е обосновано, Комисията изисква държавата-членка да оттегли суспендирането. Ако решението е обосновано и държавата-членка, съгласно член 7, параграф 1, е ограничила броя на признатите организации, действащи от нейно име, Комисията изисква от държавата-членка да даде ново оправомощаване на друга призната организация, която заменя признатата организация, чието оправомощаване е суспендирано.

Член 16

1.  Държавите-членки проверяват дали признатите организации, действащи от тяхно име за целите на член 3, параграф 2, ефективно изпълняват функциите, определени в посочения член, за изпълнение на изискванията на компетентния орган.

2.  Държавите-членки упражняват мониторинг върху всички признати организации, действащи от тяхно име, най-малко на всеки две години, и предоставят на другите държави-членки и на Комисията доклад за резултатите от тази мониторингова дейност най-късно до 31 март на годината, следваща годината, в която са извършени тези дейности.

3.  Признатите организации се оценяват редовно и най-малко на всеки две години от Комисията, заедно с държавата-членка, която е представила съответното искане за признаване, с цел да се провери дали тези признати организации изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива и отговарят на критериите, определени в приложение I. Оценката се ограничава до дейностите на признатите организации, които попадат в приложното поле на настоящата директива.

При подбора на признатите организации за оценка, Комисията отделя особено внимание на постигнатото по отношение на безопасността и предотвратяването на замърсяването, на регистрираните произшествия и на докладите, изготвени от държавите-членки съгласно член 18.

Оценката може да включва посещение на регионалните клонове на признатата организация, както и случайна инспекция както на кораби в експлоатация, така и на кораби в строеж, с цел одит на дейността на организацията. В такива случаи Комисията, по целесъобразност, уведомява държавата-членка, в която се намира регионалният клон, за предстоящото посещение. Комисията предоставя на държавите-членки доклад за резултатите от оценката.

4.  Признатите организации ежегодно предоставят на разположение на комитета, посочен в член 9, параграф 1, резултатите от прегледа на управлението на тяхната система за качество.

Член 17

1.  Не може да се прави позоваване на клаузи от договор на призната организация с трето лице или от споразумение за оправомощаване с държава на флага, с цел да се ограничи достъпът на Комисията до информацията, необходима за целите на оценката, посочена в член 16, параграф 3.

2.  В договорите си с трети лица за издаване на задължителни сертификати или сертификати за класификация на кораб признатите организации гарантират, че като условие за това издаване ще бъде поставено изискването тези лица да не се противопоставят на достъпа на инспекторите на Общността на борда на кораба за целите на член 16, параграф 3.

Член 18

При упражняване на правата и задълженията си във връзка с инспекциите, държавите-членки в качеството си на държави на съответното пристанище докладват на Комисията и на другите държави-членки и уведомяват съответната държава на флага за установените случаи на издаване на валидни задължителни сертификати от страна на признати организации, действащи от името на държавата на флага, за кораб, който не отговаря на съответните изисквания на международните конвенции, както и във всички други случаи на несъответствия на кораб, притежаващ валиден сертификат за класификация, които са свързани с точки, които този сертификат обхваща.

За целите на този член се докладва само в случаи, в които кораби представляват сериозна заплаха за безопасността и за околната среда или в които са налице доказателства за особено небрежно поведение от страна на призната организация.

Съответната призната организация се уведомява по време на първоначалната инспекция за този случай, така че незабавно да може да предприеме подходящи последващи действия.

Член 19

1.  Всяка държава-членка гарантира, че корабите, плаващи под неин флаг, са проектирани, построени, оборудвани и поддържани в съответствие с правилата и разпоредбите, свързани с изискванията на признатата организация към корпуса, машините, електрическите инсталации и оборудването за управление на кораби.

2.  Държава-членка може да реши да използва правила, които счита за равностойни на правилата и разпоредбите на призната организация, само при условие че незабавно уведоми Комисията за тях в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 98/34/ЕО, както и другите държави-членки, и че те не се оспорват от друга държава-членка или Комисията и не са определени за неравностойни посредством процедурата, посочена в член 9, параграф 2 от настоящата директива.

3.  Държавите-членки си сътрудничат с признатите организации, които оправомощават, по отношение на разработването на правилата и/или разпоредбите на тези организации. Те се консултират с признатите организации с оглед постигане на последователно тълкуване на международните конвенции в съответствие с член 20, параграф 1.

Член 20

1.  Признатите организации периодично се консултират помежду си с оглед поддържане на равностойност и постигане на хармонизация на техните правила и разпоредби и на тяхното прилагане. Те си сътрудничат с оглед постигане на последователност в тълкуването на международните конвенции, без да се засягат правомощията на държавите на флага. В съответните случаи признатите организации се договарят за техническите и процедурни условия, при които взаимно ще признават съответните сертификати за класификация, основаващи се на равностойни стандарти, като използват за образец най-сложните и строги модели и като вземат под особено внимание морското оборудване, носещо маркировката на руля съгласно Директива 96/98/EО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване(11).

Признатите организации предоставят на Комисията периодични доклади относно съществено развитие на стандартите и взаимното признаване.

2.  В срок до ...(12) Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад, който се основава на независимо проучване и се отнася до нивото, достигнато в хода на хармонизирането на правилата и разпоредбите, и взаимното признаване. В случай на неизпълнение на разпоредбите на член 20, параграф 1 от страна на признатите организации, Комисията предлага на Европейския парламент и Съвета подходящи мерки.

3.  Признатите организации показват готовност за сътрудничество с органите за държавен пристанищен контрол, когато се отнася за кораб от техния клас, особено за да се улесни коригирането на докладвани недостатъци или други несъответствия.

4.  Признатите организации предоставят на органите на всички държави-членки, които са предоставили някой от видовете оправомощаване, предвидени в член 3, както и на Комисията, цялата относима информация за техните класифицирани флотилии, случаите на прехвърляне, промяна, суспендиране и отнемане на клас, независимо от флага, под който плават корабите.

Информация за случаите на прехвърляне, промяна, суспендиране и отнемане на клас, включително и информация за всички закъснели проверки, закъснели препоръки, условия за клас, експлоатационни условия или експлоатационни ограничения, издадени срещу класифицирани от тях кораби – независимо от флага, под който плават корабите, – се изпраща по електронен път в единната база данни за инспекциите, която държавите-членки използват за прилагането наДиректива 2007/…/ЕО на Европейския парламент и Съвета от…(13) [относно държавния пристанищен контрол](14) в момента, в който се записва в собствените системи на признатата организация, и във всички случаи не по-късно от 72 часа след събитието, породило задължението за предаване на информацията. С изключение на препоръките и условията за клас, които не са в закъснение, тази информация се публикува на интернет-страницата на тези признати организации.

5.  Признатите организации не издават задължителни сертификати на кораб, който, независимо от флага, под който плава, е бил декласиран или променя класа си от съображения за безопасност, преди да дадат възможност на компетентния орган на държавата на флага да представи становището си в рамките на разумен период от време, с оглед на това, дали е необходима пълна инспекция.

6.  В случаи на прехвърляне на клас от една призната организация на друга, прехвърлящата организация предава на приемащата организация пълната документация на кораба, и по-специално я информира за:

   a) всички закъснели проверки;
   б) всички закъснели препоръки и условия за клас;
   в) експлоатационните условия, поставени на кораба, както и
   г) експлоатационните ограничения, поставени на кораба.

Нови сертификати за кораба могат да бъдат издавани от получаващата организация, само след като всички закъснели проверки са задоволително изпълнени и всички закъснели препоръки или условия