Европейският парламент,

‐   като взе предвид съобщението на Комисията относно политическите приоритети в борбата срещу нелегалната имиграция на граждани от трети страни (COM(2006)0402),

‐   като взе предвид съобщението на Комисията относно плана за политиката в областта на легалната имиграция (COM(2005)0669) и своята резолюция от 26 септември 2007 г.(1) по този въпрос,

‐   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 февруари 2007 г. относно "План за политиката в областта на легалната имиграция, борбата срещу нелегалната имиграция, бъдещето на Европейската мрежа за миграцията"(2),

‐   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 4 и 5 ноември 2004 г. в Брюксел и включената в тях Хагска програма(3),

‐   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент със заглавие "Глобален подход към миграцията, една година по-късно: напредък към всеобхватна европейска политика в областта на миграцията"(COM(2006)0735),

‐   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 15 и 16 декември 2005 г. в Брюксел относно "Глобален подход към миграцията: приоритетни действия с акцент върху Африка и Средиземноморието", така както бяха потвърдени в заключенията на председателството на Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г. в Брюксел,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 21 и 22 юни 2007 г. и мандата на МПК (Междуправителствената конференция) в сферата на правосъдието и вътрешните работи,

‐   като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2005 г. относно връзките между легалната и нелегалната миграция и интеграцията на имигрантите(4),

‐   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно общата политика на ЕС(5), в която се изразяваше съжаление, че "седем години след приемането на програмата от Тампере, Европейският съюз все още не разполага с последователна политика в областта на имиграцията",

‐   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно бежанците от Ирак(6),

‐   като взе предвид Решение № 2006/688/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. за създаване на механизъм за взаимно информиране по отношение на мерките на държавите-членки в областта на предоставянето на убежище и имиграцията(7),

‐   като взе предвид Регламент (ЕО) № 862/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистическите данни на Общността за миграцията и международната закрила(8),

‐   като взе предвид резултатите от министерската конференция ЕС - Африка на тема миграции и развитие, която се състоя в Рабат на 10 и 11 юли 2006 г.,

‐   като взе предвид съвместната декларация Африка - ЕС относно миграцията и развитието, приета в рамките на министерската конференция ЕС - Африка, която се състоя в Триполи на 22 и 23 ноември 2006 г.,

‐   като взе предвид Плана за действие на ЕС срещу трафика на хора, приет от Съвета на 1 и 2 декември 2005 г.,

–   като взе предвид препоръките си към Съвета от 16 ноември 2006 г.(9), които призовават за нова стратегия на ЕС за борба с трафика на хора,

‐   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено "Прилагане на Глобалния подход към миграцията за източните и югоизточни региони, съседни на Европейския съюз" (COM(2007)0247),

‐   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно циркулиращата миграция и партньорствата за мобилност между Европейския съюз и трети страни (COM(2007)0248),

‐   като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета, която предвижда санкции за работодателите на нелегално пребиваващи граждани на трети страни (COM(2007)0249),

‐   като взе предвид Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса(10),

‐   като взе предвид Договора от Амстердам, който делегира на Общността правомощия и отговорности в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, както и член 63 от Договора за ЕС,

‐   като взе предвид член 45 от своя правилник,

‐   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на Комисията по външни работи, както и на Комисията по развитие (А6-0323/2007),

А.   като има предвид, че миграцията е световен феномен, който нараства и следователно засяга и Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че според различни оценки броят на гражданите на трети страни, които нямат редовни документи за пребиваване в Европейския съюз, варира между 4,5 и 8 милиона души; както и че е необходимо да се подобри качеството и единството на достъпната статистическа информация;

В.   като има предвид, че измерението на миграционните феномени надвишава способността на държавите-членки да ги управляват самостоятелно и поради това е необходимо да бъде предприет цялостен и единен подход към имиграцията на европейско равнище; като има предвид, че липсата на подходящ отговор на пристигането на имигранти с нередовни документи до границите на Съюза е показателна едновременно за недостатъчната солидарност между държавите-членки и за отсъствието на съгласуваност на политиките, въпреки съществуващите заявления и поетите ангажименти;

Г.   като има предвид, че обща политика на ЕС в областта на имиграцията изисква държавите-членки да спазват помежду си следните принципи: солидарност, споделена отговорност, взаимно доверие и прозрачност;

Д.   като има предвид, че общата политика трябва да бъде всеобхватна и да взима под внимание множество аспекти, по-специално: борбата срещу нелегалната имиграция и трафика на хора, необходимостта от подобряване и координация на каналите за легална имиграция, причините за емигриране от трети държави ("подтикващи фактори за емиграция" като изоставане в развитието, бедност, войни, диктаторски режими, нестабилни държавни институции, последствията от промените на климата и природни бедствия и т.н.), факторите, предопределящи привлекателността на Съюза ("подтикващи фактори за имиграция" като стандарт на живот, демокрация, мир, възможност за намиране на работа, включително нелегална и т.н.); демографските и икономическите потребности на държавите - членки; единността на действията, провеждани на местно, национално и европейско равнище; на интеграцията и смесването на култури; спазването на основните права, по-специално правото на предоставяне на убежище и на забраната за връщане; и борбата срещу расизма и ксенофобията;

Е.   като има предвид, че борбата срещу трафика на хора е приоритет за Съюза, най-вече с цел противодействие на трафика на най-уязвимите лица като жените и децата, както и за да бъдат унищожени мрежите и престъпните групи, които извличат изгода от това;

Ж.   като има предвид, че много лица с нерегламентирано правно положение влизат на територията на Европейския съюз законно, но след това престават да спазват условията за влизане;

З.   като има предвид, че нелегалната и легалната имиграция са тясно свързани помежду си и че борбата срещу нелегалната имиграция е от първостепенно значение за установяването на политика за легална имиграция;

И.   като има предвид, че увеличаването на възможностите за легална имиграция би намалило броя на нелегално влизащите лица ;

Й.   като има предвид, че нежеланието на някои правителства да признаят размера на необходимостта от мигрираща работна сила може да постави работниците в затруднено положение, когато се опитват да изпълнят нуждите на бизнеса в рамките на законовите изисквания що се отнася до документацията;

К.   като има предвид, че сътрудничеството между ЕС съюза и държавите-членки с трети страни на произход и на транзит, е от първостепенна важност и че трябва да бъде водена ефективна и практически насочена политика на съвместно развитие с оглед ранното справяне с първопричините за имиграцията на територията на трети страни;

Л.   като има предвид, че както причините, така и положителните страни на имиграцията (най-вече по отношение на икономиката и демографията, както и за културното обогатяване на нашите общества), като тенденция отсъстват от обществения дебат за сметка на съсредоточаването върху трудностите и проблемите, които могат да бъдат предизвикани от това явление;

М.   като има предвид, че през последните десетилетия имиграцията стана основна тема на обществено обсъждане в Европейския съюз, политически изключително чувствителна тема, която лесно може да се използва за демагогски и популистки цели и като има предвид, че всеки политик, журналист и представител на медия трябва да е наясно колко е важно да се използва подходящата формулировка по този въпрос;

Общ подход

1.  Приветства подхода на Комисията, който ще играе ключова роля в стимулирането на единни и ефективни действия от страна на държавите членки;

2.  Приветства горепосочената инициатива "Прилагане на Глобалния подход към миграцията за източните и югоизточни региони, съседни на Европейския съюз"; призовава държавите-членки и Комисията да осигурят достатъчно човешки и финансови ресурси за подходящото изпълнение на всеобхватния подход към миграцията;

3.  Приветства институционалните последици, които произтичат от проекта за Договор за реформа, така както са определени от мандата на МПК (Междуправителствената конференция), по-специално все по-широко прилагане на процедурата на съвместно вземане на решение и на гласуването с квалифицирано мнозинство при всички имиграционни политики, изясняването на правомощията на ЕС относно визите и граничния контрол, разщиряването на правомощията на ЕС относно въпросите, свързани с убежището, както и разширяването на правомощията на ЕС по отношение нелегалната и нелегалната имиграция;

4.  Оценява като особено важно събирането и хармонизирането на статически данни за миграцията; призовава държавите-членки и Комисията, заедно с Евростат и в сътрудничество с Европейската мрежа за миграцияте (ЕММ) и международни организации, като ОИСР, да предприемат мерки за попълването на недостига на единни и достоверни данни; приветства приемането на горепосочения Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета; призовава всички държави-членки да изготвят статистически данни, които са в съответствие с хармонизираните определения и да предоставят цялата необходима информация за тълкуването на изготвените статистически данни;

5.  Счита, че имиграцията представлява предизвикателство на европейско и на световно равнище, което изисква отговор със същия обхват; счита, че Съюзът в своята цялост трябва да си осигури средства, за да се възползва от тройното предимство в икономически, демографски и социален план, което имиграцията може да (заличава се) представлява за нашите общества;

6.  Счита, че е неуместно да се предприемат прибързани действия за регулиране на миграционните потоци, като се има предвид, че в продължение на вече няколко години потокът от имигранти е непрестанен, което следователно налага средносрочен и дългосрочен подход;

7.  Счита, че като част от имиграционната си политика, Съюзът трябва да провежда единни действия, както в, така и извън своите граници (двойно измерение - вътрешно и външно);

8.  Подчертава, че конфликтите по света с международни измерения предизвикват приток на мигранти;

9.  Очаква от Комисията, съвместно с Организацията на Обединените нации, да представи проучване относно влиянието на климатичните промени върху миграционните потоци;

10.  Подчертава, че отговорността на превозвачите и на органите на страните на произход, както и засилването на законовата рамка в областта на наказателното право, за да се води борба срещу организациите, които са занимават с трафик на хора, борба срещу нелегалната заетост и трафика на хора и разкриването на корупция на ниво администрация, са съществена част от борбата срещу нелегалната имиграция, която също така трябва да се основава на напреднало равнище на полицейско и съдебно сътрудничество;

11.  Подчертава значението на сътрудничеството за развитието, за да се въздейства върху дълбоките причини, пораждащи миграционните потоци; което е допълващо, а не заместващо средство по отношение на интеграционната политика и политиката в областта на миграцията на Съюза;

12.  Припомня, че повечето от първоначално насочващите се към Европа имигранти се съсредоточават по-конкретно в съседни на ЕС средиземноморски страни и източните съседки; счита, че от решаващо значение е да се гарантира спазването на основните права на човека по отношение на тези имигранти, като се обърне специално внимание на правата на малолетните лица без придружител; подчертава необходимостта ЕС да заздрави своето сътрудничество с всички средиземноморски страни-партньорки по отношение на управляването на миграционните потоци, както и да им окаже съдействие в борбата срещу нелегалната имиграция; подчертава значението на укрепването на връзките между страните от Северна Африка и страните от Африка на юг от Сахара и азиатските държави на произход;

13.  Припомня, че имигрантите с нередовни документи не трябва да бъдат третирани като престъпници: припомня, че много от тях рискуват живота си, за да дойдат в Европа в търсене на свобода или препитание; счита, че политиците носят отговорност за прилагането на единна и ефикасна политика за борба срещу нелегалната имиграция, като едновременно взема предвид гаранциите за спазване на основните права на човека, и същевременно припомня на гражданите приноса на легалната имиграция за икономическия растеж и демографските структури в Европа;

14.  Подчертава, че всяка мярка за борба срещу нелегалната имиграция и за установяване на контрол по външните граници трябва да зачита действащите гаранции и основните права на човека в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по-специално по отношение на правото на убежище и правото, произтичащо от принципа за неотблъскване;

15.  Подчертава, че управлението на центровете за временно настаняване на имигранти с нередовни документи, които са разположени на територията на Европейския съюз и извън него, трябва да зачита основните права, за целта на всички равнища и между всички ангажирани организации - каквито са местните и националните органи, европейските институции и неправителствените организации - трябва да бъдат обменени най-добрите практики особено по отношение на настаняването, посещаването на училище и достъпа до здравни грижи, както и по отношение на финансовите средства и принципа на върховенство на закона;

16.  Е шокиран от нехуманните условия, които преобладават в центровете за задържане на мигранти и лица, търсещи убежище, посетени от парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи;

17.  Потвърждава категоричното си противопоставяне на идеята да се създадат центрове за приемане и задържане на имигранти без документи или хора, търсещи убежище, извън границите на Съюза и в районите на произход на имигрантите;

18.  Приветства преразглеждане на Регламент (ЕО) № 343/2003 (Дъблин ІІ) от Комисията; припомня необходимостта от преразглеждане на посочения регламент и че в рамките на споменатото преразглеждане следва също така да се разгледа и основният принцип на регламента, който е: отговорна за обработването на заявление за предоставяне на убежище е държавата-членка на първо влизане, тъй като това поставя несъразмерни и тежки задължения пред някои държави-членки;

19.  Подчертава нуждата от вземане на специални мерки за защита на жените и децата и най-вече на непридружени малолетни и непълнолетни лица, на лица със сериозни здравословни проблеми и на хора с увреждания, които трябва да се ползват от помощ и подходящи мерки за защита, най-вече в случаите на прилагане на мерки за връщане;

20.  Призовава държавите-членки да включат в съответните си политики в областта на миграцията механизми за висока степен на здравна защита на имигрантите, чрез обезпечаване на профилактични грижи и медицинско лечение;

21.  Призовава към по-тясно сътрудничество на регионалните и местни общности със социалните партньори с цел обмен на най-добри практики, свързани най-вече с намиране на жилище, посещаване на училище и достъп до здравни грижи;

22.  Подчертава необходимостта да се обърне по-голямо внимание на езика, който се използва, за да се опише нелегалната имиграция, с цел да се подобри нагласата в обществото; счита, че трябва да се направи усилие в сферата на образованието и на информацията, предоставяна от медиите, за да се внушат основни ценности на Съюза като толерантност, солидарност, взаимно уважение и необходимост да се води борба срещу дискриминацията и ксенофобията;

Приоритети на Комисията
Сътрудничество с трети държави

23.  Счита, че многоизмерният характер на имиграцията изисква тясно сътрудничество с всички засегнати трети държави; както и че министерските конференции в Рабат и Триполи през 2006 г. и Световният форум по въпросите на миграцията, проведен в Брюксел през юли 2007 г. (в които Европейският парламент беше представен) поставиха началото на необходимия диалог между страните на произход и на транзит и европейските държави, към които е насочена емиграцията; че този диалог трябва да съдейства за полагането на основите на истинско партньорство, основаващо се на съвместното развитие; счита, че по отношение на нелегалната имиграция той трябва да е насочен към прилагането и подобряването на действието на споразуменията за реадмисия;

24.  Отбелязва, като пример на добра практика, подписването от някои държави-членки на споразумения за сътрудничество в областта на имиграцията с редица държави от Африка, отчитайки взаимната зависимост между процесите на миграция и развитие; насърчава останалите държави-членки и Комисията да ускорят сътрудничеството и да продължат да развиват програми от този род;

25.  Призовава Комисията и Съвета да си поставят за цел разработването на регионални програми за закрила, в сътрудничество със страните на произход и страните на транзитно преминаване, и да информират Парламента за придобития от досега осъществените пилотни проекти; приветства началото на Програмата на ЕС, посветена на миграцията и развитието в Африка, в първоначален размер 40 милиона EUR, която е насочена към създаването на нови работни места в Африка и отправя искане към Комисията за предоставяне на повече информация относно практическите условия; приветства, в тази връзка, подписаното от Комисията споразумение за сътрудничество с Мали, с подкрепата на Испания и Франция и с оглед откриването на първата Агенция за миграция и заетост, чието създаване следва да се финансира от посочената програма;

26.  Призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за увеличаване на наличните източници на информация в страните на произход относно възможностите и условията, свързани със законната имиграция в ЕС;

27.  Призовава ЕС, правителствата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и правителствата на други страни на произход да разработят и приложат политики за максимално увеличаване на положителния ефект от паричните преводи, като гарантират, че същите минават през официалната система за трансфер, като по този начин стават по-големи, по-бързи, по-евтини и по-целенасочени; счита, че е важно да се ангажират имигрантите в развитието на техните страни на произход;

28.  Призовава Комисията да проучи начините за осигуряване на подходяща подкрепа и развиване на възможностите за микро-кредитиране;

29.  Призовава Съюза да води единна външна политика, като осигурява най-вече съвместимостта и съгласуваността на целите на общата търговска политика и на целите на политиката за развитие; следва да се обсъди "план за развитие на Африка" на ЕС, в който финансовата подкрепа и търговските споразумения да бъдат обвързани с демокрацията, спазването на правата на човека, развитието и с миграцията така, че на гражданите да се предлага алтернатива на това да напуснат страната си на произход;

30.  Призовава към приоритетно разглеждане на въпросите за нелегалната имиграция в отношенията на Европейския съюз с трети страни, по-специално страните на произход и /или страните на транзитно преминаване на нелегалните имигранти;

31.  Призовава Комисията да представи на Парламента годишен доклад за текущото състояние на фондовете, използвани за борбата с нелегалната имиграция и за действащото законодателство, неговото прилагане от държавите-членки и за подготвяното законодателство;

32.  Припомня, че следва да се обърне специално внимание на прилагането на член 13 от Споразумението от Котону, както по отношение на реадмисията, така и по отношение на засилването на процедурите за диалог, предвидени от споразумението; подчертава необходимостта да се подкрепи изграждане на капацитет за управление на имиграцията в страните на произход и на транзит, с оглед на подсилването на съществуващите институции и средства за контрол на имиграцията (публична администрация и законова рамка, обучение, отряди за погранично предупреждение, сили за сигурност за борба срещу трафика на хора и т.н.) изтъква, че всяка страна от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) е длъжна да приеме връщането и реадмисията на нейни граждани, които пребивават нелегално на територията на държава-членка на Европейския съюз по искане на последната; припомня, че страните на произход и на транзит трябва да поемат отговорностите си и да изпълняват задълженията си по контрола на нелегалната имиграция, както и че са необходими информационни кампании, за да се разясняват рисковете при нелегалната имиграция, политиките на държавите-членки на ЕС в областта на връщането и съществуващите споразумения за легална имиграция, както и възможностите, които същите предлагат;

33.  Счита, че отпускането на помощ от страна на Европейския съюз по искане на трети страни с оглед борбата срещу мрежите за контрабанда на нелегални имигранти, които действат на територията на тези страни, следва да зависи от сътрудничеството на същите страни и от усилията, които те полагат в тази област;

Сигурност и интегрирано управление на външните граници

34.  Подчертава значението на контрола на границите за борбата срещу нелегалната имиграция; потвърждава, че граничният контрол трябва да бъде осъществяван както в дух на споделяне на отговорностите и на солидарност между държавите - членки, така и при осигуряване на достойни условия за приемане на мигранти и при пълно зачитане на правото на убежище и на международна закрила, включително, наред останалите аспекти, и на принципа за неотблъскване;

35.  Счита, че FRONTEX трябва да получи средствата, необходими за нейната дейност, така както е предвидено в член 7 на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (управление на техническото оборудване); изразява дълбоко съжаление от факта, че държавите-членки не успяха да спазят обещанията си да предоставят логистична подкрепа и подкрепа под формата на човешки ресурси за операциите; счита, че Централизираният регистър на наличното техническо оборудване (CRATE) или т.нар. "инструмент" има смисъл само ако държавите-членки изпълняват обещанията си по отношение на техническото оборудване; насърчава FRONTEX да сключва работни споразумения с държавите, участващи в Европейската политика на добросъседство (ЕПД) и с други трети държави;

36.  Приветства приемането на горепосочения регламент от Европейския парламент и от Съвета, който установява механизъм за създаване на Екипи за бърза гранична намеса (RABIT) въз основа на принципа за солидарност между държавите-членки; отбелязва, че законодателната инициатива за създаване на Екипи за бърза гранична намеса (RABIT) за първи път определи солидарността в областта на имиграцията като задължителна, а не само като възможна; призовава Комисията да внесе ново законодателно предложение, което предвижда принципът на солидарност да стане задължителен по отношение на ангажиментите, поети от държавите-членки по отношение на Централизираният регистър на наличното техническо оборудване (CRATE); припомня, че всяка държава-членка следва да осигури наличието на квалифициран персонал и следователно призовава държавите-членки да разрешат създаването на истински Европейски екипи за бърза гранична намеса (RABIT);

37.  Призовава държавите-членки да създадат постоянни съвместни патрули за наблюдение, действащи през годината и координирани от FRONTEX, във всички рискови райони и особено по морските граници;

38.  Призовава Съвета да предприеме действия за бързо въвеждане на Европейска патрулна мрежа и за прилагането на Европейската система за наблюдение на южните морски граници;

39.  Счита, че следва да се направят постъпки за включване в мандата на FRONTEX и на екипите за бърза гранична намеса по морските граници на ЕС на операции за спасяване на мигранти и лица, търсещи убежище, които са в критична ситуация, при която е застрашен техния живот;

40.  Припомня на държавите-членки и трети държави да съблюдават международното право и международните задължения, свързани с търсенето и спасяването на хора по море; счита, че държавите-членки са съвместно отговорни за спасяването на човешки живот по море; отчита предложението, направено от Малта по време на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи" за споразумение между държавите-членки на ЕС, според което нелегалните имигранти, спасени по море от плавателни съдове, регистрирани в ЕС, в района по търсене и спасяване на страна, която не е членка на ЕС и която отказва да поеме отговорностите си, би следвало да се разпределят между държавите-членки на ЕС на строго пропорционален принцип и съобразно предварително одобрена система;

41.  Счита, че изправени пред миграционния поток от Африка към Европа, южните държави-членки, които са външни граници на Съюза, особено по-малките държави-членки като Малта и Кипър, са натоварени с непосилно бреме, което приканва към засилване на мерките за съвместно управление на външните граници на Съюза;

42.  Приканва Комисията да увеличи, в рамките на Европейската политика на добросъседство (ЕПД), конкретните мерки, насочени към предоставянето на техническа и финансова подкрепа за съседните държави що се отнася до осигуряването както на техните граници с ЕС, така и на другите им граници;

43.  Препоръчва използването на техника при граничния контрол, системната употреба на Визовата информационна система (ВИС) и бъдещето прилагане на системата за автоматично регистриране на пристигащите и заминаващите;

Сигурност на документите за пътуване и документите за самоличност

44.  Подчертава необходимостта да се насърчава издаването на надеждни документи за самоличност в страните на произход, за да се улесни идентификацията на нелегалните имигранти, които влизат на територията на Съюза;

45.  Приветства споразумението, постигнато от Парламента и Съвета за Визовата информационна система (ВИС), която ще улесни ефективното прилагане на визовата политика на Общността и следва да подпомогне засилването на борбата срещу нелегалната имиграция;

46.  Припомня, че разработването на биометрични средства с цел повишаване на сигурността и по-голямата автентичност на документите, което е съществено за борбата с измамите, нелегалната имиграция и трафика на хора, улеснява преминаването на границите за добросъвестните пътници и че това трябва да се осъществява при спазване на изискванията за защита на личните данни в съответствие с Директива № 95/46/ЕО относно дейностите, отнасящи се до първия стълб; за дейностите по третия стълб очаква приемането на специфично рамково решение и в тази връзка подкрепя действията на германското председателство на Съвета;

47.  Потвърждава, че без подходяща защита на личните данни, не може да се пристъпи към въвеждане на автоматизирана система, чрез която да се проследяват влизанията и излизанията на територията на съюза; счита, че подобна система ще улесни проверката на граждани на трети страни, които влизат на територията на Европейския съюз и ще подобри способността на държавите-членки да проверяват дали гражданин на трета страна е просрочил разрешителното си за пребиваване;

Борба срещу търговията с хора

48.  Изразява убеждение, че трябва да бъде отделено особено внимание на борбата срещу трафика на хора и на лицата, които стават жертви на този трафик, по-специално уязвимите лица, жените и децата, като борбата срещу лицата, осъществяващи този трафик, трябва да се превърне в приоритет за Съюза; приветства плана за действие на Комисията по този въпрос и подчертава, че същият следва да вземе предвид необходимостта от сътрудничество със страните на произход и на транзит;

49.  Изтъква, че борбата срещу трафика на хора, по-специално трафика на жени и деца, е приоритет на ЕС, което налага отпускане на подходящи финансови средства за тази дейност;

50.  Припомня, че е крайно време да се поставят ясни и конкретни цели, например да се намали на половина броят на жертвите на трафик на хора през следващите десет години; счита, при все това, че първостепенна цел следва, разбира се, да е пълното премахване на тази форма на престъпност колкото е възможно по-скоро;

51.  Признава, че много жени, станали жертви на трафик на хора, живеят в Съюза като нелегални имигрантки, като в повечето случаи нямат достъп до правна или социална защита; приканва държавите-членки да отчетат тяхното положение и, съгласно своето национално законодателство, да подобрят тяхното положение или да им окажат помощ да се завърнат у дома;

52.  Подчертава, че споменатите действия следва да не са насочени към жертвите на трафик на хора или да не накърняват техните интереси;

53.  Припомня, че нелегалната имиграция включва прехвърлянето на големи парични суми в ръцете на престъпните групировки, които контролират организациите за трафик на хора и насърчават корупцията, измамите и експлоатацията на труда на имигрантите и че това е пречка в борбата срещу нелегалната имиграция;

54.  Е дълбоко шокиран от явната организация на престъпни мрежи, отговорни за преминаването на плавателни съдове от Африка към Европа и неспособността на Европа да ги спре; плавателните съдове, движещи се към Европа, са еднакви по размер, обикновено натоварени с 30 души, с еднакъв цвят; разполагат с еднакви двигатели и са снабдени с храна, напитки и други провизии, които са с едно и също производство и марка, все факти, които показват ясно, че престъпността засега е по-ефективна от общите европейски действия; изразява убеденост, че тази цинична мрежа е отговорна за смъртта на стотици хора, които загиват по море; призовава Комисията и Съвета да удвоят усилията си в борбата срещу трафика на хора;

55.  Призовава институциите, държавите-членки и Европол да се мобилизират с цел въвеждане на средносрочна програма за действие за борба срещу търговията с хора, като тя бъде насочена към трафикантите, посредниците и престъпните групировки;

56.  Взема предвид Директива 2004/81/EО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешения за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи(11), Плана на Европейския съюз за установяване на добри практики, стандарти и процедури за противодействие и предотвратяване на трафика на хора(12), приет през декември 2005 г., и приветства гореспоменатата Съвместна декларация Африка - ЕС по въпросите на миграцията и развитието;

57.  Припомня важния принос на Експертната група по трафик на хора, създадена през 2003 г. от Комисията, по отношение на наблюдението и препоръките относно провежданата политика и очаква този принос да продължи;

Въпросът с узаконяването на престоя

58.  Припомня, че много държави-членки пристъпиха или заявиха желание да пристъпят към узаконяване на статута на нелегално пребиваващите лица и че тези решения, които според настоящето правно положение се оставят на преценката на държавите-членки, това обаче твърде често е сигнал за отсъствие на подходящи мерки които да отговорят на феномен, който е част от обществата в повечето държави-членки и счита, че масовото узаконяване на статута на нелегалните имигранти следва да бъде само за отделни случаи, тъй като подобна мярка не решава същинските проблеми;

59.  Съзнава факта, че промяна в имиграционната политика на една държава - членка може да повлияе върху миграционните потоци и развитието в други държави - членки; счита, че съгласно принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност, държавите-членки следва да използват система за взаимно информиране (засягаща националните мерки в областта на миграциите и предоставянето на убежище, които биха могли да окажат влияние върху други държави - членки или върху Общността) и отбелязва, че подобна система започна да действа през 2007 г., както бе удостоверено на последните Съвети "Правосъдие и вътрешни работи", с цел да се обменя информация и опит относно най-добрите практики;

Борба срещу един ключов фактор за привличането: незаконната заетост

60.  Приветства горепосоченото предложение на Комисията за директива, предвиждаща санкции за работодателите на нелегално пребиваващи граждани на трети страни, предвиждаща съществени административни наказания, изключване от процедурите за обществени поръчки и при най-тежките нарушения - углавни наказания;

61.  Призовава Съюза и държавите-членки да предприемат твърди стъпки в борбата срещу нелегалното наемане на имигранти, като приведат в действие набор от санкции за работодателите, като засилят проверките на работното място на основата на човешки и материални ресурси, необходими, за да се води борба срещу нелегалното наемане на хора и да се насърчават мерки, които да защитават имигрантите;

62.  Подчертава, че борбата срещу нелегалната заетост има не само икономически и социални, но и психологически измерения; като елиминира част от факторите, които правят Европа привлекателна за имиграция (възможността за намиране на работа, дори при условия, които са в явно противоречие с основни права), има за цел да се намали насърчаването на емиграцията към ЕС и да се намали сивата икономика;

63.  Оценява, че мерките срещу нелегалната заетост бяха приети твърде късно при положение, че става въпрос за един от основните фактори, привличащи нелегалната имиграция и катализатор на експлоатация;

64.  Настоятелно приканва различните Съвети, компетентни по въпроса, да удвоят усилията си в сферата на координацията при обсъждането на посоченото предложение за директива;

65.  Призовава държавите-членки да прилагат строго своите национални правни разпоредби, засягащи недекларирания труд, което скоро ще трябва да се съгласува с предстоящата директива,

66.  Счита, че е държавите - членки трябва да положат усилия за разследване на случаите на нелегална заетост, по-специално в секторите, в които се наемат имигранти; призовава Комисията и държавите-членки да се борят енергично срещу тази експлоатация; отбелязва, че един от елементите в тази дейност могат да бъдат информационните кампании, насочени към работодателите и работниците, за да се обърне внимание на неблагоприятното влияние, което може да има нелегалното наемане на работна ръка върху националната система на социално осигуряване, върху публичните финанси, върху лоялната конкуренция, икономическите резултати и върху самите работници; припомня, че е важно да се включат представители и от двете страни на промишлеността в подобен процес;

Политика на връщане

67.  Припомня отговорността на държавите на произход и на транзитните държави в областта на реадмисията и изказва увереност, че следва да има европейска политика на връщане, която да бъде ефикасна и същевременно да зачита достойнството и физическата неприкосновеност на лицата съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Женевската конвенция;

68.  Изразява желание по време на португалското председателство да бъде прието предложението за директива относно връщането, тъй като е необходимо на европейско равнище да бъдат определени правилата и условията на политиката на връщане; подчертава важността на ефективната политика по връщане като един от факторите, които могат да възпрепятстват нелегалната имиграция;

69.  Призовава Комисията да пристъпи към оценка на политиката на връщане (ефикасност на действащите споразумения на всички държави-членки, анализ на причините за забавянето на преговорите за партньорски споразумения с трети засегнати страни, практики в страните на произход и на транзит, прилагане на практика на споразуменията за реадмисия, в това число тяхното съответствие със зачитането на основните права и т.н.);

70.  Призовава Съвета и Комисията да разширят европейските споразумения в областта на реадмисията на незаконно пребиваващи имигранти със засегнатите трети държави;

Подобряване на обмена на информация чрез съществуващите инструменти

71.  Призовава всички засегнати субекти да засилят взаимния обмен на информация, като включват в него Frontex и Европол всеки път, когато това е необходимо; счита, че сътрудничеството между служителите за връзка по въпросите на имиграцията е приоритет; счита, че Парламентът следва да бъде редовно информиран относно развитието и резултатите от дейността на Мрежата за информация и координация на службите за управление на миграцията на държавите членки (ICONet);

Отговорност на превозвачите

72.  Счита за необходимо да бъдат оценени мерките, предприети в тази област и по-специално въвеждането на Директива 2001/51/EО от 28 юни 2001 г. за допълнение на разпоредбите на член 26 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г.(13) и на създадения през 2001 г. форум, който включва представители на държавите-членки от транспортния сектор и на хуманитарни организации;

73.  Приканва Комисията и Съвета да участват в годишно обсъждане в Парламента по въпросите на имиграционната политика на Европейския съюз; по този повод призовава Комисията да представи изчерпателен доклад относно развитието на процесите на имиграция в Европа, който включва пълна статистическа справка;

74.  Призовава компетентната комисия да поддържа тесен и редовен диалог с колегите си от националните парламенти, отговарящи по въпросите, свързани с имиграцията и да продължи сътурдничеството си с Комисията за миграция, бежанци и демография на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;

75.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Върховния представител на ООН за бежанците и на Международната организация по миграциите.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0414. (2) ОВ С 146, 30.6.2007 г., стр. 1. (3) Заключения от Европейския съвет, приложение І, точка ІІІ. (4) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 535. (5) ОВ С 306 Е, 15.12.2006 г., стр. 394. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0056. (7) ОВ L 283, 14.10.2006 г., стр. 40. (8) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23. (9) ОВ С 314, 21.12.2006 г., стр. 355. (10) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30. (11) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19. (12) ОВ С 311, 9.12.2005 г., стр. 1. (13) ОВ L 187, 10.07.2001, стр. 45.