Резолюция на Европейския парламент от 27 септември 2007 г. за всеобщ мораториум върху смъртното наказание
Европейският парламент,
‐ като взе предвид резолюциите си от 1 февруари 2007 г.(1) и 26 април 2007 г.(2) относно инициативата на Италия за всеобщ мораториум върху смъртното наказание,
‐ като взе предвид насоките от 3 юни 1998 г. относно политиката на ЕС по отношение на трети страни по въпроса за смъртното наказание,
‐ като взе предвид изявлението относно премахването на смъртното наказание, направено на 19 декември 2006 г. от председателството на ЕС пред Общото събрание на ООН, първоначално подписано от 85 страни от всички географски групи,
‐ като взе предвид изявлението на председателството на ЕС от името на Европейския съюз по време на четвъртата сесия на Съвета по правата на човека на ООН на 29 март 2007 г.,
‐ като взе предвид подкрепата на мораториума, изразена публично от генералния секретар на ООН по време на неотдавнашното му посещение в Рим,
‐ като взе предвид обявяването на 10 октомври за Европейски ден срещу смъртното наказание, подкрепено и от Председателския съвет на 12 юли 2007 г.,
‐ като взе предвид член 2 от Хартата на Европейския съюз за основните права(3),
‐ като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че призивът за всеобщ мораториум върху смъртното наказание е ясно политическо решение за премахване на смъртното наказание във всички страни;
Б. като има предвид, че в резолюциите си от 1 февруари 2007 г. и 26 април 2007 г. Европейският парламент призова председателството на ЕС незабавно да представи резолюция на настоящото Общо събрание на ООН и да информира Парламента относно постигнатите резултати; като има предвид, че на този етап не са били представяни никакви резолюции на настоящото Общо събрание на ООН;
В. като има предвид, че изявлението относно смъртното наказание, представено от Европейския съюз пред Общото събрание на ООН на 19 декември 2006 г. е събрало досега 95 подписа от страни от всички географски групи;
Г. като има предвид, че председателството на ЕС получи мандат от Съвета да изготви и внесе в сътрудничество с Италия текст относно международен мораториум върху смъртното наказание, който да бъде изпратен на Общото събрание на ООН;
1. Напомня на председателството на ЕС и на държавите-членки, че основното политическо съдържание на резолюцията трябва да бъде приемането на световен мораториум като решителна стъпка към премахването на смъртното наказание;
2. Настоятелно призовава председателството на ЕС и държавите-членки да представят резолюция относно мораториума на откриването на 62-та сесия на Общото събрание на ООН в рамките на точката "Права на човека", за да бъде приета преди края на годината; отново отправя своя призив към председателството на ЕС да ангажира възможно най-много страни подкрепят съвместно резолюцията
3. Призовава председателството на ЕС да насърчи останалите страни, които не са подписали и ратифицирали Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, както и държавите-членки, които не на подписали Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи относно смъртното наказание, да направят това;
4. Отново заявява пълната си подкрепа на всички институции на ЕС и държавите-членки за обявяване, съвместно със Съвета на Европа, на 10 октомври за Европейския ден против смъртното наказание; изразява съжаление по повод липсата на единодушие в Съвета по този въпрос и призовава бъдещото полско правителство напълно да подкрепи тази инициатива, която отразява основни ценности на Европейския съюз; призовава всички институции и държавите-членки на ЕС, съвместно със Съвета на Европа, да продължават да подкрепят тези действия и упълномощава своя председател да насърчава тази политическа инициатива;
5. Призовава Съвета и Комисията да подпомогнат създаването на регионални коалиции в подкрепа на мораториума и премахването на смъртното наказание;
6. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите-членки на ООН.