Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент "Приносът на данъчната и митническата политики към Лисабонската стратегия" (СOM(2005)0532),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет "Координиране на разпоредбите на държавите-членки в сферата на прякото данъчно облагане в рамките на вътрешния пазар" (СOM(2006)0823),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет "Изходно данъчно облагане и необходимостта от координиране на данъчните политики на държавите-членки" (СOM(2006)0825),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено: "Към по-ефективно използване на данъчните облекчения в полза на научноизследователската и развойна дейност" (СOM(2006)0728),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет "Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: напредък досега и по-нататъшни действия към обща консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB)" (СOM(2006)0157),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет "Данъчно третиране на загуби при трансгранични ситуации" (СOM(2006)0824),

–   като се позова на своята позиция от 10 март 2004 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 90/434/EИО от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки(1),

–   като се позова на своята резолюция от 13 декември 2005 г. относно корпоративното подоходно облагане в Европейския съюз: единна консолидирана корпоративна данъчна основа(2) ,

–   като се позова на своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(3)

–   като се позова на неофициалното заседание на Съвета "Икономика и финанси" 10 и 11 септември 2004 г. и на 7 и 8 април 2006 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет "Данъчно облагане по място на главното управление – схема на пилотен проект за отстраняване на данъчните препятствия пред малките и средни предприятия във вътрешния пазар"(СOM(2005)0702),

–   като взе предвид допитването на Комисията относно данъците в ЕС (SEC (2004)1128),

–   като взе предвид заключенията на председателството, последвали Европейския съвет от Лисабон от 23 и 24 март 2000 г., на Европейския съвет от Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г., на Европейския съвет от Барселона от 15 и 16 март 2002 г. и на Европейския съвет от Брюксел от 22 и 23 март 2005 г., от 15 и 16 декември 2005 г. и от 23 и 24 март 2006 г.,

–   като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 1998 г. за вредната данъчна конкуренция: "Възникващ глобален проблем",

–   като взе предвид доклада на Комисията от 2006 г. озаглавен "Структури на данъчните системи в Европейския съюз,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0391/2007),

А.   като има предвид, че националните данъчни системи в все повече трябва да се съобразяват с глобализацията и изпитват необходимостта от натрупване на човешки капитал в общество, основаващо се на знания;

Б.   като има предвид, че съществуването на 27 различни данъчни системи в Европейския съюз представлява пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар , причинява значителни допълнителни разходи при трансграничната търговска и предприемаческа дейност, що се отнася до администрацията и спазването, възпрепятства корпоративното преструктуриране, прави предприятията в ЕС по-слабо конкурентноспособни в глобален план и води до двойно данъчно облагане;

В.   като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 29 март 2007 г. за бъдещето на собствените ресурси на ЕС се подчертава, че всяка бъдеща система за собствените ресурси на ЕС трябва да зачита принципа на данъчния суверенитет на държавите-членки и принципа на данъчния неутралитет, но същевременно споменава като вероятна в дългосрочен план възможност за бъдещето на собствените ресурси се цитира налагането на общностен данък или на нови национални данъци, носещи пряка полза за ЕС;

Г.   като има предвид, че данъчната конкуренция в ЕС е довела и продължава да води до значими икономически изгоди чрез динамична корпоративна среда, но че същевременно едно подходящо координиране на данъците на равнище ЕС, което да не се опитва да хармонизира данъчните ставки, може да допринесе за това ползите от данъчната конкуренция да се разпределят още по-широко между предприятията, заетите в тях лица и потребителите;

Д.   като има предвид, че някои държави в Европейския Съюз, в които данъчните приходи от капитали са нараснали вследствие на по-голям общ икономически растеж и по-специално поради създаването на голям брой нови предприятия и значителното увеличаване на техните печалби, за разлика от страните, в които приходният капацитет е намалял вследствие на по-бавен растеж;

Е.   като има предвид, че общите равнища на данъчното облагане в различните държави-членки варират между 28,4 и 50,5 % от БВП, като в резултат са налице различни степени на въздействие върху икономиката;

Ж.   като има предвид отражението на научноизследователската и развойна дейност върху растежа и заетостта е необходимо да се проучи по-ефективно използване на данъчните стимули за научноизследователска и развойна дейност;

З.   като има предвид, че за постигане на целите на Лисабонската стратегия е необходимо засилено координиране на данъчните политики на държавите-членки; като има предвид, че Европа трябва да изгради отличаваща се икономическа и социална рамка, която да преобразува конкурентното предимство, дължащо се на разнообразието на културното наследство и интелектуалния капитал, в ръст на производителността чрез иновации;

И.   като има предвид, че някои елементи от настоящата разпокъсаност на данъчните системи представляват "вратички", даващи възможности за укриване на данъци; като има предвид, че загубата на данъчни постъпления от измами и укриване на данъци само при ДДС е изчислена като възлизаща на 200 до 250 млрд. евро;

Й.   като има предвид, че точната мярка за данъчното бреме са ефективните данъчни ставки, които се състоят от номинална данъчна ставка и данъчна основа;

К.   като има предвид, че енергийното данъчно облагане е полезен инструмент както за прилагането на принципа "замърсителят плаща", така и за постигане на радикално намаляване на замърсяването; като има предвид, че е необходимо неотложно да се вземат мерки относно нарастващото екологично въздействие на движението по пътищата, за справяне с изменението на климата;

Л.   като има предвид, че енергийното данъчно облагане и системата на ЕС за търговия с емисии са два значими икономически инструмента за справяне с енергопотреблението и емисиите на CO2;

Приносът на данъчната политика към Лисабонската стратегия

1.  Припомня, че решенията в областта на данъчната политика, като предоставянето на данъчни преференции на предприятията, представляват едно от основните средства за развитие и увеличаване броя на работните места, за повишаване на инвестициите в изследователски, развойни и екологични технологии; подчертава обаче, че за съществен принос на данъчната политика към Лисабонската стратегия е необходим непрекъснат надзор върху разпределението на допълнителните приходи, които такива данъчни облекчения носят на предприятията, за да се използват тези допълнителни приходи действително за динамизиране на иновационни и енергийно-ефикасни технологии;

2.  Отбелязва тенденцията за намаляване на корпоративните данъчни ставки в Европейския Съюз, както и в други страни от ОИСР, която е отражение на нарастващата в световен мащаб конкуренция, структурните промени и развитието на финансовите пазари, констатира обаче, че общото равнище на данъчното облагане в Европа остава по-високо, в сравнение с други страни от ОИСР; обръща внимание върху факта, че публичните приходи като цяло са се увеличили, въпреки намаляването на действителните ставки на корпоративно данъчно облагане; подчертава необходимостта от съгласувана данъчна рамка, в която да влизат корпоративните данъци и която да е благоприятна за предприятията, по-специално малките и средни предприятия (МСП), и да е насочена към възобновяване на растежа и създаването на работни места;

3.  Смята, че е необходимо да се установи политически климат за публичните финанси, благоприятен за растежа и заетостта в икономиката и да се насърчава здравословна данъчна конкуренция в Европейския съюз, така че данъчната тежест да се разпределя между заетите лица и потребителите, предприятията и получаващите инвестиционни доходи; посочва, че е необходимо Европейският съюз да насърчава данъчните системи, да стимулира създаването на нови предприятия и технологично новаторство;

4.  Подчертава, че обикновено данъчните системи на държавите-членки отиват прекалено далече в прилагането на относително високи данъчни ставки към ниски категории доходи, което не стимулира поемането на рискове и създаването на нови предприятия;

5.  Счита, че е възможно съществуването на конкурентоспособни данъчни системи без да се застрашават възможностите за държавно финансиране, както доказа опитът на европейските страни, които увеличиха през последното десетилетие данъчните си приходи чрез намаляване на данъците и разширяване на данъчните основи, като същевременно контролират текущите разходи и, по този начин, намаляват дефицита си;

6.  Приветства намерението на Комисията да намери решения на проблемите, свързани с правилата относно трансферните цени в рамките на Европейския съюз;

7.  Приветства предложения от Комисията пилотен проект за корпоративно данъчно облагане на МСП в държавата, където се намира главното им управление;

8.  Признава трудностите, които срещат МСП в Европейския съюз и в други страни от ОИСР при финансирането на техните планове и изразява одобрение за предоставяне на данъчни преференции, за да бъдат насърчени МСП да се възползват по-пълноценно от посреднически механизми за финансиране, като например рисков капитал и мрежи за неформални частни инвеститори ("бизнес ангели");

9.  Насочва вниманието върху спада на публичните приходи в Европейския съюз вследствие на данъчни измами и призовава Комисията и държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за борбата с данъчните измами;

10.  Счита, че за ефективна борба с укриването на данъци и с данъчните измами се налага коренна промяна в начина на функциониране на данъчните служби, основаваща се на съвременните принципи за организиране и добро управление; подчертава, че Комисията трябва да поеме значителни инициативи за засилено координиране в този сектор на общностно равнище;

11.  Смята, че трябва да се запазят данъчните преференции при ДДС за фирмите с публично и смесено участие ориентирани към Общността; изразява убеждението, че трябва да се въведе обслужване на едно гише, така че компаниите да изпълняват своите задължения по ДДС на равнище ЕС;

12.  Призовава държавите-членки да се погрижат за по-справедливо разпределяне на данъчното бреме и чрез по-добра структура и определяне на целите в разходната част на бюджета;

13.  Критикува тенденцията към повишаване на ДДС в Европейския съюз, тъй като има регресивен ефект и води до намаляване на потребителското търсене; подчертава, че опитът на определени държави-членки доказва, че се постигат най-големи приходи, когато се разширява данъчната основа, когато нарастването на заетостта увеличава потреблението и когато се създават условия за узаконяване на сивата икономика, процес, който би бил застрашен при увеличаване на ставките на ДДС;

14.  Изразява отново своята подкрепа за експерименталното въвеждане на облагане на трудоемките услуги с по-нисък ДДС, като структурен елемент от системата за ДДС, с предоставяне на държавите-членки на възможност за гъвкавост при прилагането на такива ставки в отрасли като услугите в близост, които са главно на местно равнище и не нарушават трансграничната конкуренция;

15.  Подкрепя Комисията в нейните усилия да ориентира данъчната политика към амбициозни екологични цели; смята, че такова действие може да насърчи засилване на изследователската дейност и по-широкото прилагането на екологични технологии, като по този начин се разгърне конкурентният потенциал на Европейския съюз в тази област; подчертава все пак, че трябва да се избягва налагането на по-големи данъчни тежести върху домакинствата с по-ниски доходи;

16.  Отбелязва, че е необходим напълно нов подход по отношение на акцизната политика; изтъква, че следва да бъде отхвърлен политическия подход, ориентиран към определяне на минимална данъчна ставка на равнище на Общността, а вместо това трябва да се приеме общ етичен кодекс с цел да се насърчат държавите-членки към повече сближаване на техните толкова различни акцизни ставки.

17.  Смята, че данъчната политика следва като цяло да стимулира промишлеността към интернализация на външните разходи, но смята за целесъобразно запазването или въвеждането на данъчни и други преференции за насърчаване на чисти алтернативни източници на енергия, които не разчитат на изкопаеми суровини;

18.  Счита, че увеличаването на данъците върху горивата ще има положително екологично въздействие, ако са налице икономични и атрактивни средства за обществен транспорт;

19.  Счита, че страните, които са в процес на догонване, са изправени пред по-високи външни разходи, за които те не бива да бъдат наказвани.

20.  Подчертава, че е необходимо да продължи понижаването на данъците върху заетостта като важен инструмент за постигане на целите на Лисабонската стратегия за процент на заетост от 70 %;

21.  Счита, че опростяването на митническото законодателство и рационализирането на митническите процедури са от значение за интеграцията на вътрешния пазар с цел намаляване на административните разходи за предприятията, които предприемат трансгранична търговия, като в същото време се опростят задълженията за спазване на трансграничните иизисквания; подкрепя насочването към опростена система за облагане с ДДС върху трансгранични продажби в Европейския съюз, например чрез прилагане на механизъм за обратно начисляване на ДДС;

Обща корпоративна данъчна основа

22.  Подкрепя усилията на Комисията за създаване на единна обща консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB) за цяла Европа; отбелязва, че една CCCTB ще доведе до по-голяма прозрачност, като позволи на предприятията да действат съгласно едни и същи правила в чужбина и у дома, и до увеличаване на трансграничните търговия и инвестиции, както и до значително намаляване на административните разходи и възможностите за укриване на данъци и измами; счита, че е необходимо да бъдат предприети конкретни мерки за намаляване на разходите на МСП по привеждането им в съответствие с данъчните изисквания, като например разпоредби за данъчно облагане на МСП според правото на държавата, където се намира главното им управление;

23.  Отбелязва, че общата консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB) се явява политика, която би могла да бъде провеждана в рамките на механизмите за засилено сътрудничество, както се предвижда от договорите;

24.  Припомня, че CCCTB ще включва общи правила относно данъчната основа и по никакъв начин няма да накърнява свободата на държавите-членки да продължат да определят собствените си данъчни ставки;

25.  Приветства намерението на Комисията да лансира CCCTB в рамките на засилено сътрудничество; изтъква все пак, че това не е възможно най-доброто решение, тъй като ползата от прозрачността и по-ниските административни разходи може да бъде частично намалена при липса на една всеобхватна система в Общността;

26.  Приветства начинанието на Комисията CCCTB да бъде единна и да опрости ситуацията, както и препоръчва при определяне на рамка от общи стандарти да се разработи механизъм за разпределяне на приходи между съответните държави-членки; счита още, че за обща и единна данъчна основа е от значение и въпросът за създаването на сравними или в най-добрия случай общи формуляри за регистриране на трансгранични икономически дейности;

27.  Приветства съобщението на Комисията "Към по-ефективно използване на данъчните преференции в полза на научноизследователската и развойна дейност" и подчертава необходимостта от споделяне на най-добрите практики и от изясняване в максимална степен на съвместимостта на такива преференции със законодателството на Общността;

28.  Подчертава, че екологичните данъци са инструмент за гъвкава политика за постигане на определена цел в борбата със замърсяването, за създаване на стимули за технологичните иновации и бъдещо намаляване на замърсяващите емисии;

29.  Насърчава Комисията да предприеме действия спрямо въпросите, свързани с консолидирането на счетоводните баланси, данъчното облагане и данъчната администрация на големите групи с трансгранична сфера на действие;

Към по-ефективно използване на данъчните облекчения в полза на научноизследователска и развойна дейност

30.  Счита, че данъчните стимули за поощряване на научноизследователската и развойна дейност имат важно значение за постигане на целите на Лисабонската стратегия, например увеличаването на средствата, изразходвани в Европа за научноизследователската и развойна дейност и по-специално по отношение на подпомагането на научноизследователската и развойна дейност и иновациите за МСП; при все това отбелязва, че подобни данъчни стимули не бива да се използват като непреки субсидии за национални предприятия;

31.  Изразява увереност, че данъчната политика следва да бъде определена така, че да се постигне прираст на производството във всички сектори на икономиката, като позволява на данъчно задълженото лице или да получи приспадане от облагаемата сума, или да поиска данъчна отстъпка във връзка с разходи за научноизследователска и развойна дейност;

32.  Счита, че технологичните различия между държавите-членки означават, че съществуват различия в данъчната политика и че следва да се предприемат действия на общностно равнище, когато действията на отделните държави-членки не могат да доведат до ефективно решение; счита, че насърчаването на добри практики за целите на данъчни инициативи в областта на научноизследователската и развойна дейност и по-доброто съгласуване на данъчната политика биха помогнали на държавите-членки да постигнат целите на Лисабонската стратегия ;

Изходно данъчно облагане

33.  Призовава Комисията да приеме по-активна стратегия относно офшорните финансови центрове;

34.  Подкрепя виждането на Комисията, че при прехвърлянето на активи в трета страна е оправдано, поради липсата на трансгранично административно сътрудничество, да се изисква незабавно събиране на данък при прехвърлянето;

Данъчно третиране на загуби при трансгранични казуси

35.  Отбелязва, че Съдът на Европейските общности често разглежда дела в областта на данъчното облагане главно поради липсата на прозрачност и голямата сложност на данъчните системи в Европа и следователно призовава за опростяването на данъчните кодекси в Европейския съюз; вярва, че при казуси, включващи трансгранични загуби от чужди филиали, следва да се избегне двойното облагане на компаниите майки, данъчната тежест трябва да се разпределя балансирано между държавите-членки, загубите да не се отчитат двукратно, а избягването на данъци да бъде предотвратено;

36.  Отбелязва, че без установен ред за компенсиране на загуби при трансгранични казуси, предприятията ще се стремят печалбите им да бъдат облагани в страни, в които националният пазар е достатъчно голям, за да донесе печалба, достатъчна, за да компенсира възможни загуби в чужбина;

37.  Счита, че е необходимо да се работи за създаване на система за компенсиране на загубите при трансгранични казуси, както за предприятия, така и за групи с поделения в чужбина; отбелязва съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации;

38.  Счита, че съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации е основа за допълнителни разисквания, по-специално по-отношение на възможни решения, до прилагането на CCCTB, посочени в съобщението относно прилагането на система за компенсиране на загубите и възвръщане от приемащата държава-членка;

o
o   o

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 102 E от 28.4.2004 г., стр. 569. (2) ОВ С 286 Е, 23.11.2006 г., стр. 229. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0098.