Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2006/0086(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0410/2007

Внесени текстове :

A6-0410/2007

Разисквания :

PV 12/11/2007 - 20
CRE 12/11/2007 - 20

Гласувания :

PV 14/11/2007 - 3.3
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0509

Приети текстове
PDF 651kWORD 291k
Сряда, 14 ноември 2007 г. - Страсбург
Създаване на рамка за опазване на почвата ***I
P6_TA(2007)0509A6-0410/2007
Резолюция
 Консолидиран текст
 Приложение
 Приложение
 Приложение
 Приложение

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (COM(2006)0232 – C6-0307/2006 – 2006/0086(COD))

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0232),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C6-0307/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и на Комисията правни въпроси (A6-0410/2007),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 14 ноември 2007 г. с оглед приемането на Директива 2008/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата ▐
P6_TC1-COD(2006)0086

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора(3),

Като имат предвид, че:

(1)  Почвата е предимно невъзобновим ресурс, чиято деградация може да бъде много бърз процес, тъй като процесите на образуване и възстановяване са изключително бавни. Това е много динамична система, която изпълнява множество функции и има свойства, които са жизненоважни за човешките дейности и и за запазването на екосистемите. Тези функции са образуването на биомаса, задържане, филтриране и трансформация на хранителни вещества и вода, създаване на биологично разнообразие, служи като платформа за повечето дейности на човека, съдържа суровини, поглъща въглерода и съхранява геологичното и архитектурно наследство.

(2)  Деградацията или подобряването на почвата имат значително въздействие върху други области от общностен интерес, като например качеството на повърхностните и подпочвените води, човешкото здраве и живот, изменението на климата, деградацията или защитата на природната среда и биоразнообразието и безопасността на храните.

(3)  Почвата е естествен ресурс от общ интерес, който е подложен на засилващ се екологичен натиск, и трябва да бъде опазен от деградация. Решение № 1600/2002/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда(4) установява като цел опазването на природните ресурси и насърчаване устойчивото изпълзване на почвата.

(4)  Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета "Към тематична стратегия за опазване на почвата"(5) определя десет основни процеса на деградация на почвата, на които са подложени почвите в ЕС. Те са ерозия, намаляване на органичните вещества, замърсяване, засоляване, уплътняване, загуба на почвено биоразнообразие, запечатване, опустиняване, свлачища и наводнения. ▐

(5)  Почвеното разнообразие в Общността е много голямо и съществуват огромни разлики в структурното, физическо, химическо и биологично състояние, както в рамките на отделни почвени профили, така и между видовете почви. Това разнообразие от условия и потребности в рамките на Общността следва да се взима предвид, тъй като то изисква различни специфични решения относно мерки срещу деградацията на почвата.

(6)  Законодателството на Общността, например в сферата на отпадъците, химикалите, предотвратяването и контрола на промишленото замърсяване, изменението на климата, водите, както и развитието на селското стопанство и селските райони, вече допринася за опазването на почвата и може да допълни законодателната рамка, установена от настоящата директива, като предостави общи принципи и цели, насочени към опазването и устойчивото ползване на почвите в Общността.

(7)  Целта на настоящата директива е да гарантира опазването на почвата на основата на общи цели и при спазване на действащото национално и общностно законодателство, за да се използва почвата по устойчив начин, така че днешното и бъдещите поколения да могат да задоволяват своите екологични, икономически и социални потребности.

(8)  Общата рамка ще даде възможност на държавите-членки и на регионалните и местни власти да опазват почвите си, без да се стига до нарушаване на конкуренцията между икономическите субекти. Същевременно тя ще предостави гаранции и прозрачност в рамките на вътрешния пазар на почви в държавите-членки. Тази рамка следва да бъде приета въз основа на цялостно проучване на състоянието на почвата и на вече предприетите мерки в държавите-членки.

(9)  Тъй като деградацията на почвите може да има тежки последствия за природната среда▐, водите▐, безопасността на храните, изменението на климата, селското стопанство и ▐човешкото здраве, и тъй като, въпреки действащото общностно законодателство, има вероятност деградацията на почвите да нараства, съществува необходимост от директива, която да дава възможност за опазване на почвата във всички държави-членки, макар и единствено в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надвишава необходимото за постигане на посочената цел.

(10)  Тъй като някои секторни политики могат да утежнят или улеснят процесите на деградация на почвата, е необходимо по-нататъшно интегриране в тези политики на аспектите по опазването на почвата. Настоящата директива следва да предвиди разпоредба, по силата на която държавите-членки идентифицират и оценяват въздействието на тези политики върху предотвратяването на процесите на почвена деградация и върху опазването на почвените функции.

(11)  Селското стопанство винаги е имало положителен принос за поддържането на почвената структура и характеристики, а освен това е и незаменим механизъм за съхраняване на органичния характер на почвата и за подпомагане на запазване на растителния слой и избягване на опустиняването.

(12)  Средносрочният преглед на общата селскостопанска политика следва да установи целеви мерки за поддържане и подобряване на плодородието на почвата, съдържанието на органично вещество и капацитета за улавяне на въглерод.

(13)  За да се избегне всяко застъпване с действащото законодателство в областта на селското стопанство и околната среда, и като се има предвид принципът на субсидиарност при прилагане на механизма на екологична обусловеност, всяка държава-членка следва да е в състояние да реши да прилага механизма на екологична обусловеност, като взема под внимание характеристиките на климата, селско стопанство и почвите на своята територия.

(14)  За разлика от въздуха и водата, почвата в Общността е преобладаващо частна собственост. Въпреки това тя е природен ресурс от общ интерес, който трябва да бъде опазен за бъдещите поколения. Следователно, от обществен интерес е ползвателите на земя да бъдат насърчени да вземат предпазни мерки за предотвратяване на деградацията на почвата.

(15)  Плодородието на почвата е основа на живота. Целта на всички земеделски дейности трябва да бъде да се поддържа и увеличава това плодородие.

(16)  Запечатването е източник на все по-голяма загриженост, защото то може да подтисне тези функции на почвата, които предоставят възможност за ползи, жизнено важни за човешката дейност и за оцеляването на екосистемите, без да допринесе за устойчиво развитие съгласно обновената Стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет от 15-16 юни 2006 г. Това изисква по-устойчиво ползване на почвата. Следователно са необходими подходящи мерки за ограничаване на запечатването на почвата, произтичащо от устройствени проекти, които има вероятност да попречат в значителна степен на почвените функции и които не допринасят за постигане на устойчиво развитие. Държавите-членки следва да установят стимули за развитие на устройствени проекти за индустриална зони и градоустройствени проекти на терени, които вече са били използвани за индустриални и урбанистични цели, и следва да ограничат използването на зелените площи. Държавите-членки също така следва да гарантират, че регулаторните рамки за планирането на ползването на земята благоприятстват възстановяването на почвите, както и следва да разгледат установяването на бързи процедури за издаване на разрешения за оздравяване. В случаите, в които се планира запечатване при такива обстоятелства, държавите-членки следва да гарантират мерки за смекчаване на неговите последствия, например чрез прилагането на методи на строителство и дренаж, които биха позволили запазването на колкото е възможно повече функции на почвата, и че запечатването не причинява неблагоприятни последици за околната среда, които да надвишат ползите.

(17)  Подкисляването на почвата е значителен проблем в някои части на Общността, който трябва да бъде решен. Ето защо е необходимо държавите-членки да предприемат подходящи мерки, чрез които да гарантират, че неподходящи практики на ползване на земята няма да доведат до намаляване на pH на почвата. Същевременно, характеристиките на почвите, които са естествено киселинни (напр. торфените почви) или съставляват специфични естествени местообитания, не следва да бъдат променяни.

(18)  Целевата и ефективна политика за опазване на почвата изисква общи цели по опазването на почвата. В същото време обаче е необходимо държавите-членки, регионалните и местни власти да могат да вземат мерки на подходящо равнище и в подходящ мащаб и да идентифицират приоритетни райони въз основа на научна информация относно характеристиките на местната почва, процесите на деградация на почвата, както и относно екологичните, икономически и социални обстоятелства. Съществува необходимост от ефективен обмен на информация относно последните научни достижения в държавите-членки, най-добрите практики за идентифициране на приоритетни райони и кодексите на добри практики.

(19)  ▐Програми от мерки и кодекси на добри практики следва да вземат предвид социалните и икономически последствия на предвидените мерки; те следва да бъдат периодично преразглеждани и могат да надграждат върху вече съществуващи задължения, планове и програми, установени съгласно общностното законодателство и финансирани от Общността или съгласно международни споразумения.

(20)  Настоящата директива следва да допринесе за прекратяване на опустиняването и намаляването на биологичното разнообразие, както и за смекчаване на последствията от изменението на климата и адаптация към тях; тези процеси са международни екологични проблеми с тежки последствия на местно и регионално равнище, в които деградацията на почвата играе значителна роля; тя следва също така да засили сътрудничеството за прилагането на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, Конвенцията за биологичното разнообразие, Рамковата конвенция за изменение на климата и Протокола от Киото, по които Общността е страна, и ще подкрепи прилагането на тези международни споразумения в областта на околната среда.

(21)  В съответствие с принципа на предпазните мерки и превантивните действия, установен в член 174 от Договора за ЕС, настоящата директива следва да даде принос за предотвратяване и намаляване на въвеждането на опасни вещества в почвата, с цел да се избегне замърсяване на почвата и да се запазят функциите на почвата.

(22)  Предишната индустриализация, липсата или неправилността на практиките по управление оставиха в наследство стотици и хиляди замърсени терени в Общността, коета налага обща стратегия за управление на миналите замърсявания на почвата, с цел да се предотврати и смекчи вредният ефект върху човешкото здраве и околната среда.

(23)  За да може успешно да се предотвратят и ограничат рисковете за човешкото здраве и околната среда, предизвикани от замърсяване на почвата, е необходимо да се отдаде приоритетно значение на идентифицирането и оздравяването на терени, които според оценката на държавите-членки съставляват значителен риск в това отношение. Държавите-членки следва да установят процедура, включително график, за оценка на рисковете, идентифициране на терените, предоставяне на информация на обществеността, предоставяне на информация на потенциални купувачи в случай на сделки със земя, определяне на приоритетите и финансиране на оздравяването. Тази процедура следва да предотврати каквито и да било припокривания с действащо национално и общностно законодателство и следва да добавя допълнителни изисквания само в случай че настоящото законодателство е недостатъчно според оценката на държавата-членка. Необходим е подробен обмен на информация за насърчаване на най-добрите практики за оценка на риска, идентифициране, информиране на обществеността и оздравяване.

(24)  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права. По-специално, тя прави опит за насърчаване на въвеждането в политиките на Общността на високо ниво на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, закрепен в член 37 от Хартата на Европейския съюз за основните права.

(25)  Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(6),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.  Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазване и устойчиво ползване на почвата, въз основа на необходимостта от предотвратяване на деградацията на почвата, по-специално поради изменението на климата, смекчаване на нейните последици и възстановяване или оздравяване на деградирали почви, като се вземат предвид специфичните местни условия и като се признае, че почвите, подобно на водите, представляват общ ресурс на човечеството, екосистема, невъзобновяем ресурс и платформа за следните екологични, икономически, социални и културни функции:

   а) основа за живот и биологично разнообразие;
   б) складиране, междинно преобразуване, филтриране и преработване на хранителни елементи, вещества и вода, както и запазване на ресурсите от подпочвени и повърхностни води;
   в) основа за производство на биомаса, включително в селското и горското стопанство;
   г) физическа и културна среда на човека и човешката дейност, включително за населени места, инфраструктура, отдих и други форми на ползване с обществено и икономическо предназначение;
   д) находище на суровини;
   е) играе ролята на резервоар на въглерод;
   ж) запазва геологичното, културно, геоморфологично и археологическо наследство.

За тази цел директивата предвижда ║ мерки за предотвратяване и контрол на предотвратимата значителна деградация на почвите▐, предизвикана от многобройни човешки дейности, като надлежно се вземат предвид също така естествените причини, които нарушават способността на почвите да изпълняват посочените функции. Когато е уместно, Директивата установява мерки за подобряване на характеристиките и функциите на почвата. Мерките включват смекчаване на последиците от такива процеси, както и възстановяване и оздравяване на деградирали почви до равнище на функционалност, съответстващо най-малко на настоящото и утвърдено бъдещо устойчиво ползване.

2.  Настоящата директива се прилага за почвите, формиращи най-горния слой на земната кора, включително течните и газообразни съставки, при условие че те изпълняват функциите, посочени в параграф 1.

3.  Настоящата директива не се прилага за площи, спрямо които преди ...(7), съгласувано с компетентните органи, са били взети решения за оздравяване или вече са изпълнени решения за оздравяване, така че тези площи не представляват съществена опасност за човешкото здраве или околната среда.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

   1) "запечатване" означава трайното покриване на повърхността на почвите с непропусклив материал;
   2) "опасни вещества" означава вещества или препарати по смисъла на Директива 67/548/EИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества(8) и Директива 1999/45/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати(9), включително вещества, които имат устойчиви и биоакумулативни и токсични свойства или много устойчиви и висока степен на биоакумулативни свойства, както и радиоактивни вещества, които могат да имат вредно въздействие върху човешкото здраве, околната среда или функциите на почвата, посочени в член 1, параграф 1;
   3) "подкисляване" означава намаляване на pH на почвата поради човешка дейност;
   4) "уплътняване" означава процес на компресиране, при който намаляват шуплите, пропускливостта въобще и пропускливостта на въздух, което причинява тежки и дългосрочни промени в почвената структура;
   5) "ценни почви" означава почви, които заслужават опазване поради специфичните си характеристики, структури, изключителна екологична, културна и/или историческа стойност или поради начина на тяхното ползване;
   6) "приоритетни райони, които биха имали нужда от специално опазване" означава райони, в които поради уязвимост вследствие на видовете почви, климатичните условия и практиките на стопанисване на земята има категорични доказателства или основателно съмнение, че е настъпил или има вероятност да настъпи някой от процесите на деградация, изброени в член 8;
   7) "геогенно замърсена почва" означава почва, в която има потвърдено присъствие на вещества, причинено от геогенни източници, като например изходен материал и вулканична дейност, на такова равнище, че държавите-членки считат, че тези вещества могат да представляват значителен риск за човешкото здраве или за околната среда, като вземат предвид настоящото и утвърденото бъдещо ползване на почвата;
   8) "ползватели на земя" означава лица, които извършват действия, въздействащи пряко или непряко върху почвата, или планират или възлагат на други лица действия, оказващи въздействие върху почвата;
   9) "геологично наследство" включва почвени, геоморфологични и геологични обекти и процеси;
   10) "замърсен терен" означава терен, на който има потвърдено присъствие на опасни вещества върху или в почвата, причинено от човешка дейност, в такава концентрация, че държавите-членки считат, че почвата представлява значителен риск за човешкото здраве или за околната среда, като вземат предвид настоящото и утвърденото бъдещо ползване на терена;
  11) "оздравяване" означава мерки:
   a) за отстраняване или намаляване на замърсителите (мерки за обеззаразяване);
   б) за дългосрочно възпрепятстване или ограничаване на разпространението на замърсители, без да се отстраняват замърсителите (мерки за обезопасяване);
   в) за отстраняване или намаляване на вредните изменения на физическите, химически или биологични свойства на почвите;
   12) "защитни и ограничителни мерки" означава други мерки, които предотвратяват или ограничават даден риск за човешкото здраве или за околната среда, и по-специално ограничения в начина на ползване;
   13) "загуба на органично вещество" означава трайното намаляване на органични съставки в почвите чрез минерализиране и превръщане в СО2.

Член 3

Интеграция

При разработването на секторни политики, които могат значително да утежнят или намалят процесите на деградация на почвите, държавите-членки идентифицират, описват и оценяват въздействието на тези политики върху посочените процеси, и по-специално в области като градското и териториално устройство, транспорт, енергетика, земеделие, развитие на селските райони, горско стопанство, добив на суровини, търговия и промишленост, продуктова политика, туризъм, изменение на климата, околна среда, природа и ландшафт.

Държавите-членки съобщават публично тези документи.

Когато е уместно, държавите-членки се стремят да включат мерки или политики, които опазват или подобряват функцията на почвата като резервоар на въглерод, в бъдещите си политики или стратегии относно почвата, въз основа на последните научни постижения и технологични подобрения.

Член 4

Предпазни и превантивни мерки

1.  Държавите-членки гарантират, че всеки ползвател на земя, чиито действия биха могли да предизвикат трайни и значителни вреди върху една или повече от функциите на почвата, така както е посочено в член 1, параграф 1, е длъжен да предприеме пропорционални мерки за избягване, намаляване или контролиране на тези неблагоприятни последствия, доколкото това е разумно с оглед на целите, за които се използва земята и на утвърденото бъдещо ползване.

2.  За целите на параграф 1 и в срок ...(10), държавите-членки разработват доброволни кодекси на добри практики по отношение на опазването на почвата за дейности, за които е разумно да се очаква, че ще попречат в значителна степен на функциите на почвата, посочени в член 1, параграф 1. Тези кодекси на добри практики могат да надграждат върху съществуващите национални или общностни кодекси и могат да съдържат елементите, посочени в Приложение I.

В срок ...(11)*, Комисията улеснява разпределението и обмена на информация за вече съществуващо законодателство или кодекси на добри практики в държавите-членки относно опазването на функциите на почвата, посочени в член 1, параграф 1, включително културното наследство, природните паркове и районите, ценни от геологична гледна точка.

Член 5

Насърчаване използването на определени продукти

Комисията насърчава използването на определени продукти, които допринасят в най-голяма степен за поддържането и увеличаването на органичните вещества в почвата и за предотвратяване на опустиняването. Държавите-членки също така насърчават използването на екологично чисти торове и компост, които повишават плодородието и биологичната активност на почвата.

Член 6

Запечатване

1.  С цел съхраняване на ║функциите на почвата, посочени в член 1, параграф 1, държавите-членки взимат, доколкото е необходимо, подходящи мерки за ограничаване на запечатването на почвата и за минимизиране на последиците, по-специално когато предложение за устройствен проект предвижда запечатване на почвата и когато:

   а) проектът е от вид, посочен в Приложение I или Приложение II на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти(12), и изисква оценка съгласно посочената директива;
   б) резултатите от оценката сочат, че запечатването би могло да има последици, които да попречат в значителна степен на една или повече от функциите на почвата, посочени в член 1, параграф 1.

Това ще позволи запазването на колкото е възможно повече функции на почвата.

2.  Държавите-членки решават за подходящите мерки, по-специално посочените в параграф 3, като вземат предвид разходите и ползите от такива мерки.

3.  Тъй като запечатването е необратим процес, държавите-членки разработват кодекси на добри практики по отношение на запечатването на почвата, които:

   запазват речните басейни и естествения воден поток;
   предотвратяват повишения риск от наводнения вследствие на запечатване на почвата;
   осигуряват необходимия достъп до зелените площи в разрастващите се градове;
   запазват ценни геоморфологични почвени структури, типичен ландшафт и крайбрежни райони;
   запазват археологическите обекти, праисторическите пещери и историческите обекти;
   избягват видимото въздействие на добивната промишленост;
   улесняват промишленото и градско териториално устройство върху площи, които вече са засегнати от устройствено планиране за индустриални и урбанизирани зони; и
   насърчават инвестициите в изоставени промишлени терени.

Член 7

Методология

1.  Състоянието на почвата се наблюдава, като се взема предвид наличната информация и при необходимост се събира нова информация посредством нови технологии, като GMES (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността) и INSPIRE(13). По-специално, държавите-членки насърчават използването на цифровите технологии и цифровата картография.

2.  При идентифицирането на приоритетните райони съгласно член 8, държавите-членки могат да ползват съществуващи емпирични данни или модели. В случай че се използват модели, се полагат усилия за потвърждаване на валидността им, като резултатите от тях се сравнят с измерени данни, които не са били използвани за изработване на самия модел. Държавите-членки имат право да използват информацията, събрана чрез посочените в параграф 1 нови технологии, за идентифициране на приоритетните райони.

3.  Мащабът на наблюдението се определя по преценка на държавите-членки.

ГЛАВА II

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА РИСКОВЕТЕ, СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

ПЪРВИ РАЗДЕЛ

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРИОРИТЕТНИ РАЙОНИ

Член 8

Идентифициране на приоритетните райони, които се нуждаят от специално опазване срещу ерозия, намаляване на органичните вещества, загуба на биологично разнообразие на почвата, уплътняване, засоляване, свлачища, опустиняване или подкисляване

1.  В срок ...(14) държавите-членки идентифицират ▐районите на своята територия, приоритетните райони, както са определени в член 2, точка 6, които по тяхна преценка се нуждаят от специално опазване срещу един или няколко от следните процеси на деградация▐:

   а) ерозия ▐;
   б) намаляване на органичните вещества ▐;

в)   ▐повишена плътност на почвата и намаляване на шупливостта на почвата (уплътняване);

   г) засоляване ▐;
   д) свлачища ▐;
   е) слягане;
   ж) опустиняване;
   з) неблагоприятни въздействия на изменението на климата върху почвата;
   и) загуба на почвено биоразнообразие;
   й) подкисляване.

За тази цел държавите-членки установяват подходящото административно равнище и обхвата на географската единица, оценяват рисковете, като използват, когато считат за подходящо, критериите, посочени в приложение ІІ, и обменят информация относно използваните методи за оценка посредством процедура съгласно член 19.

При идентифициране на районите държавите-членки отчитат доколко въздействието на тези процеси на деградация на почвата задълбочава проблемите с емисиите на парникови газове и опустиняването, загубата на човешки живот и благосъстояние и вредите, нанесени на културното наследство. Държавите-членки вземат предвид текущите практики на ползване на земята, които вече имат за цел борбата с тези процеси на деградация.

2.  ▐Районите, идентифицирани съгласно параграф 1, се оповестяват публично и се преразглеждат най-малко на всеки десет години.

3.  В срок ...(15), в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3, Комисията изработва насоки въз основа на най-добрите практики относно определянето и идентифицирането на приоритетните райони.

▐РАЗДЕЛ ВТОРИ

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕЛИ И ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ

Член 9

Програми от мерки за борба с ерозията, обедняването откъм органична материя, уплътняването, засоляването, свлачищата и подкисляването

1.  За целите на съхраняването на посочените в член 1, параграф 1 функции на почвата, държавите-членки гарантират по отношение на приоритетните райони, идентифицирани в съответствие с член 8, формулиране на цели за намаляване на риска на най-подходящото според тях географско и административно равнище равнище с оглед борба с процесите на деградация, предприемане на необходимите мерки, включително интегрирани стратегии за полагане на грижи за територията или програми от мерки, а където е възможно и цели за възстановяване, когато съществува основателна причина за съмнение, че са настъпили или в близко бъдеще могат да настъпят един или няколко процеса на деградация на почвата, график за прилагане на мерките и оценка на частните или обществените средства, необходими за финансиране на тези мерки.

2.  С оглед предотвратяване на дублирането на усилия, програмите от мерки по параграф 1 могат да се основават на вече съществуващите задължения, планове и програми съгласно националното или общностното законодателство, включително установените съгласно общата селскостопанска политика, включително Приложение IV на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители(16) и Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(17) или съгласно международните споразумения, и могат да вземат предвид мерките, изброени в Приложение IІІ към настоящата директива.

3.  За целите на изготвянето и изпълнението на програмите от мерки съгласно параграф 1, държавите-членки могат да определят приоритети на действията в зависимост от мащаба на процеса на деградация на тяхна територия и последиците от тази деградация върху изменението на климата и опустиняването.

Държавите-членки гарантират, че мерките са разходно ефективни и технически изпълними, и извършват оценки на въздействието, включително анализи съотношението между разходите и ползите, преди въвеждането на програмите от мерки.

Държавите-членки предоставят, съгласно член 19, информация относно целите за съхраняване на функциите на почвата, посочени в член 1, параграф 1, и относно взетите мерки.

Изборът на мерките се предоставя на държавите-членки.

4.  Държавите-членки надлежно вземат под внимание социалното и икономическо въздействие на мерките съгласно параграф 1.

5.  Когато дадени райони се нуждаят от специално опазване срещу няколко едновременно протичащи процеса на деградация на почвата, държавите-членки могат да определят подходящи цели за намаляване на риска ▐за всички идентифицирани рискове, както и подходящите мерки за достигане на поставените цели.

6.  Програмите от мерки следва да се изготвят в срок ...(18) и ▐да бъдат приложени най-късно ...(19)*.

Програмите от мерки следва да се оповестяват публично и се преразглеждат поне на всеки пет години.

7.  Държавите-членки, в които вече е в сила специфично национално законодателство за опазване на почвите на тяхна територия, се освобождават от задълженията по настоящия член, при условие че тяхното законодателство гарантира най-малко равностойно равнище на защита.

Член 10

Ползване на почвата за земеделски цели

1.  Всяка държава-членка може да определя своята селскостопанска политика по отношение на почвата в съответствие с климата, почвените характеристики и селското стопанство на нейна територия, както и с най-добрите земеделски практики.

2.  По отношение на ползването на почвата за земеделски цели държавите-членки насърчават избора на земеделски култури и методи или програми за залесяване, които имат благоприятен ефект върху органичните вещества и плодородието на почвата и които могат да предотвратят появата на свлачища и опустиняването.

3.  Държавите-членки подкрепят също така земеделските практики, които благоприятстват способността на почвата за филтриране и задържане на вода с оглед на предотвратяването на уплътняването и ерозията.

4.  Комисията и държавите-членки насърчават и използват изследователската дейност, особено по отношение на функциите на различните култури във връзка с изменението на климата и улавянето на въглерод с цел това научно познание да бъде включено в разработването на политика относно почвата.

5.  Използването на компост се насърчава с цел поддържане на плодородието на почвата, увеличаване на органичните вещества в почвата и борба с ерозията. За тази цел държавите-членки приемат стандарти за качеството на компоста.

6.  В срок ...(20), Комисията представя предложение за директива за биологичните отпадъци, като определя стандарти за качество за използването на биологичните отпадъци като подобрител на почвата.

7.  При разработването на стандартите съгласно кръстосаното спазване и аграрно-екологичните мерки в рамките на развитието на селските райони, целящи опазване на почвата в идентифицираните съгласно член 8 райони, се вземат предвид възможните усилия и трудности, до които тези мерки могат да доведат.

ГЛАВА III

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО И ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

Член 11

Предотвратяване на замърсяването на почвата

1.  За целите на съхраняването на посочените в член 1, параграф 1 функции на почвата, държавите-членки гарантират вземането на подходящи и пропорционални мерки на подходящо административно равнище, които:

   а) предотвратяват умишленото или неумишлено внасяне на опасни вещества върху или в почвата в резултат на незаконно изхвърляне, изтичане или разливане. Мерките следва да се базират на преценка на вероятността дейности, свързани с опасни вещества, извършвани върху и в почвата, да водят до нейното замърсяване.
   б) ограничават умишлено или неумишлено внасяне на опасни вещества върху или в почвата, с изключение на внесените в резултат на отлагане от въздуха, на необичайни, неизбежни и непреодолими природни явления или на тези, които участват в обработката или подобряването на почвата, за да се избегне натрупване в степен, която нарушава функциите на почвата или поражда ▐значителна опасност за човешкото здраве или околната среда.

2.  С цел спазване на разпоредбите на настоящия член, държавите-членки предприемат мерки за ограничаване на отлагането на опасни вещества върху земята чрез водата за напояване, използването на торове и разпръскването на отпадъци, в съответствие с действащото законодателство на Общността в тези области.

3.  Мерки за предотвратяване на замърсяването на почвата, предприети по реда на общностни или национални процедури за одобрение с цел опазване на почвата, се считат за предпазни мерки по смисъла на параграф 1.

4.  Държавите-членки гарантират, че замърсената почва се санира с оглед на принципа на предпазните мерки, принципа на устойчивост, принципа "замърсителят плаща" и принципа на пропорционалност.

5.  За целите на запазването на функциите на почвата и спазването на условията, необходими за гарантиране на защитата на околната среда и човешкото здраве, за гарантиране на устойчивото икономическо развитие, безопасността на храните, стандартите за високо качество и/или сертифицираните земеделски продукти и системи за производство, държавите-членки приемат адекватни мерки за:

   а) насърчаване на подходящи и устойчиви практики за стопанисване на земята;
   б) намаляване на опасността от замърсяване на почвите, използвани в селското и горското стопанство;
   в) интегриране и актуализиране на законодателството и политиките;
   г) насърчаване на специфични кампании за наблюдение в рамките на пилотните райони, които са представителни за определени почви и системи за производство.

6.  Държавите-членки предприемат подходящи стъпки за създаване на йерархия от мерки за опазване на почвата от замърсяване, като отдават приоритет на предохранителните мерки.

Не по-късно от ...(21) Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3, приема приоритетен списък на опасни вещества върху или в почвата, за които се смята, че притежават устойчиви и биоакумулативни и токсични свойства или много устойчиви и много биоакумулативни свойства, че имат необратими или дългосрочни неблагоприятни влияния или че нарушават функциите на ендокринната жлеза. Установяват се европейски референтни стойности, основани на оценка на риска за тези вещества.

Член 12

Процедура по идентифициране, проучване и оценка на потенциално замърсени терени

1.  Държавите-членки гарантират идентифицирането на замърсените терени на ▐своята територия.

За целите на параграф 1 държавите-членки:

   а) определят един или повече компетентни органи, които да отговарят за идентифицирането както на потенциално замърсени терени, така и на замърсени терени, и за управлението на свързания опис;
  b) б) в срок ...(22) ▐са идентифицирали най-малко терените, в които се извършват или са били извършвани в миналото следните дейности, които оказват въздействие върху почвата:
   предприятия, където има или е имало опасни вещества в количества, равни или надхвърлящи стойностите, посочени в части 1 и 2, колона 2 от приложение І към Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества(23) (Seveso);
   дейности, изброени в приложение I към Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването(24). Тези дейности се разглеждат, както е посочено в Приложение I към Директива 96/61/ЕО, с изключение на дейностите, извършвани от микропредприятията, както е определено в член 2, параграф 3 от Приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията(25), и дейностите, касаещи животновъдството;
   минни съоръжения, включително съоръженията за отпадъци от миннодобивната индустрия, които са в приложното поле на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26);
   депа за отпадъци по смисъла на Директива 1999/31/ЕО на Съвета(27).

При осъществяване на проучванията държавите-членки могат да изключат от процедурите за идентифициране такива съоръжения в експлоатация, които са получили разрешение за въвеждане в експлоатация, което включва задължения за предотвратяване на замърсяването на почвата и периодично наблюдение на нейното състояние. Информация относно тези изключения се предоставя на компетентните органи.

При идентифицирането държавите-членки могат да използват и списъка на дейности в приложение IV.

Идентифицирането на терените се актуализира редовно;

   в) за терени, идентифицирани в съответствие с буква б), измерват равнищата на концентрация на опасни вещества, като тази дейност се ограничава до вещества, с които се работи в терените, идентифицирани в съответствие с буква б);
   г) извършват на място оценка на риска на терените, на които нивата на концентрация на опасни вещества може да представляват сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, като вземат предвид настоящото и утвърденото бъдещо ползване на терена;

За тази цел държавите-членки основават оценката на рисковете, които веществата върху или в почвата носят за човешкото здраве или околната среда, на методи, които вземат предвид:

   концентрацията на опасното вещество;
   потвърденото наличие на маршрут или пътека, по които опасното вещество може да достигне някой или нещо, на което може да навреди;
   потвърденото наличие на рецептор, който може да бъде увреден;
   д) отчет за приложените от тях методи за проучване и оценка при оценяването на риска в съответствие с процедурата, посочена в член 18.

3.  Свързаните с идентификацията дейности, предвидени в параграф 2, се осъществяват, ако вече не са осъществени, в съответствие със следния график ▐:

   а) в срок ...(28), за поне 10 % от терените;
   б) в срок ...(29)*, за поне 60 % от терените;
   в) в срок ...(30)**, за останалите терени.

4.  Държавите-членки изработват национални или регионални описи на замърсените терени. Описът се оповестява публично и се актуализира най-малко веднъж на седем години въз основа на информацията, която им се предоставя или се събира за тях, особено с цел включване на нови замърсени терени, които са идентифицирани като такива, и за изключване на терени, които са санирани и вече не представляват значителна опасност за човешкото здраве или околната среда.

При изготвяне на описа държавите-членки могат да използват данните и информацията, които вече са налични на национално равнище.

5.  Където е уместно, държавите-членки обръщат специално внимание на разграничението между антропогенното и геогенното замърсяване. Геогенно замърсените почви, както са определени в член 2, параграф 7, се оценяват от гледна точка на рисковете от тях за човешкото здраве и околната среда.

6.  При продажба на терен и при промени в ползването на терен, в който се осъществява дейност, посочена в параграф 2, буква б), или за който официалните документи, като например регистри, показват, че е била осъществявана такава, държавите-членки гарантират, че:

   а) собственикът или бъдещият купувач уведомяват компетентния орган, съгласно параграф 2, буква а) и другата страна по сделката относно текущите и минали дейности в терена и им предоставя всякакви данни относно равнището на концентрация на опасни вещества в почвата. Държавите-членки могат да изискат химичен анализ за определяне на тези ниво на концентрация;
   б) проучването и оценката, необходими за вземане на решение дали даден терен представлява риск за човешкото здраве или околната среда, винаги се приключват преди започването на нови строителни работи.

Компетентните органи използват данните, произтичащи от параграфи 4 и 5, за целите на идентифицирането на замърсени терени.

При поискване, компетентните органи предоставят на собственика на терена или на бъдещия купувач вече съществуващата информация за терените, посочени в параграф 1.

7.  Докладите от проучванията в съответствие с параграфи 3 и 6, буква а) се предоставят на компетентния орган.

Член 13

Доклад за състоянието на почвата

1.  При продажба на терен, на който се извършва потенциално замърсяваща дейност от изброените в Приложение ІV, или на който, според официални документи, като например национални регистри, се е извършвала такава дейност, държавите-членки гарантират, че собственикът на терена или бъдещият купувач изготвя доклад за състоянието на почвата и го предоставя на компетентния орган, посочен в член 12, и на другата страна по сделката.

2.  Докладът за състоянието на почвата се издава от институция или лице, оправомощени от държавата-членка. Той включва най-малко следните данни:

   а) историята на терена, видна от официалните регистри;
   б) химични анализи за определяне на нивата на концентрация на опасните вещества в почвата, ограничен до веществата, свързани с дейност на терена, която е потенциално замърсяваща;
   в) нивата на концентрация, които са достатъчно основание да се приеме, че съответните опасни вещества предизвикват съществена опасност за здравето на човека и за околната среда.

3.  Държавите-членки установяват методологията, необходима за определяне на нивата на концентрация, посочени в параграф 2, буква б).

4.  Информацията, който се съдържа в доклада за състоянието на почвата, се използва от компетентните органи за целите на идентифицирането на замърсени терени в съответствие с член 12, параграф 1.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

САНИРАНЕ

Член 14

Саниране

1.  В срок ...(31) държавите-членки гарантират изготвянето и оповестяването на програма или програми за саниране, на административното равнище, което те считат за уместно, включващи най-малко общи цели за саниране, определяне на приоритети, график за прилагане на мерките за саниране за замърсените терени и механизъм за финансиране съгласно параграф 6.

Държавите-членки, в съответствие с процедурата по член 18, уведомяват Комисията за своята или своите стратегии за саниране.

2.  Държавите-членки гарантират, че замърсените терени ▐на тяхна територия се санират, в съответствие с приоритетите, които те сами предстои да поставят или са поставили.

Държавите-членки също гарантират приемането на временни и спешни мерки за безопасност, ако има сериозен риск от разпространение на замърсяването, което заплашва както човешкото здраве, така и околната среда.

3.  Санирането се състои от действия спрямо почвите с цел да се отстранят, овладеят, ограничат или намалят замърсителите, така че замърсеният терен, като се вземе предвид сегашното и утвърденото му бъдещо ползване, да не поражда повече съществен риск за човешкото здраве или околната среда.

Държавите-членки поощряват използването на най-добрите налични техники за саниране.

4.  Държавите-членки определят подходящите мерки, като вземат предвид също така разходите и ползите от тях.

5.  Ако необходимите за санирането средства не са технически налични или разходите за тях са несъразмерни спрямо очакваните ползи за околната среда, терените могат да бъдат поддържани по начин, че да не представляват какъвто и да е значителен риск за околната среда или човешкото здраве, включително и чрез ограничаване на достъпа до тях или даване възможност за естествено възстановяване. Ако изберат някоя от тези възможности, държавите-членки следят за рисковете за човешкото здраве и околната среда.

6.  Държавите-членки създават подходящи механизми на национално равнище (включително средства, инвестиционна помощ, освобождаване от данъци или намаление на данъци, възстановяване на данъци, схеми за пряка ценова подкрепа) за финансиране на оздравяването или осигуряване на финансиране за оздравяването на замърсени райони, за които при прилагане на принципа "замърсителят плаща" причинителят на замърсяването не може да бъде установен, не може да бъде подведен под отговорност според общностното и националното законодателство или не може да бъде задължен да поеме разходите по оздравяване. С оглед насърчаване на оздравяването държавите-членки осигуряват правилното функциониране на тези механизми с цел поддържане на доверието на инвеститорите и постигане на целите на настоящата директива.

Държавите-членки установят процедури за разрешаване на случаи, при които отговорността за финансиране на оздравяване (или на част от оздравяване) следва да се прехвърли от едно потенциално отговорно лице към друго. Съществуващите механизми за финансиране в държавите-членки следва да се запазят, ако са доказали ефикасността си.

Член 15

Национална стратегия за саниране

1.  Държавите-членки, въз основа на описа, посочен в член 12, параграф 4, и в срок ...(32), изработват национална стратегия за саниране, включваща най-малко цели на санирането, приоритети, като се започва с терените, които пораждат съществен риск за човешкото здраве, график за прилагане и отделените за това средства от органите, които са компетентни да вземат решения във връзка с бюджета в държавите-членки в съответствие с техните национални процедури.

Когато се прилагат ограничения или естествено възстановяване, се следи развитието на риска за човешкото здраве и околната среда.

2.  Националната стратегия за саниране започва да се прилага и се оповестява публично в срок ...(33)*. Тя се преразглежда най-малко на всеки пет години.

ГЛАВА ІV

ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА, ОТЧЕТНОСТ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 16

Повишаване на осведомеността и участие на обществеността

1.  Държавите-членки вземат подходящи мерки за повишаване на осведомеността относно значението на почвите за оцеляването на човека и на екосистемите и насърчават обмена на знания и опит за устойчиво използване на почвите.

2.  Относно изготвянето, изменянето и преразглеждането на програми за мерки относно приоритетните райони, посочени в член 9, и ▐относно стратегиите за саниране, посочени в член 14, се прилагат разпоредбите на член 2, параграфи 1, 2, 3 и 5 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участиено на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда(34).

Член 17

Сътрудничество между държавите-членки

Ако държава-членка разполага с информация, че някой от нейните приоритетни райони или замърсени терени има потенциал да причини значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда в друга държава-членка, или ако държава-членка, която има вероятност да бъде значително засегната, поиска това, държавата-членка, на чиято територия се намират приоритетните райони или замърсените терени, уведомява другата държава-членка и се консултира с нея за мерките, които да бъдат предприети за предотвратяване или намаляване на такива неблагоприятни последици.

Член 18

Отчетност

1.  Държавите-членки, чрез процедура в съответствие с член 19, осигуряват на Комисията достъп до данните, които съдържат информацията съгласно членове 6, 8, 12 и 14, както и резюме за инициативите за повишаване на осведомеността, предприети съгласно член 16.

2.  Държавите-членки могат, в съответствие с параграф 1, да използват техните собствени системи за събиране на информация.

3.  Успешните мерки и програми от мерки, които са оценени и предадени съгласно настоящия член, могат да бъдат включени в приложение I.

Член 19

Обмен на информация

1.  В срок ...(35), Комисията създава платформа за обмен на информация и координиране между държавите-членки, регионалните и местни власти и засегнатите страни относно:

   а) най-добрите практики за съхраняване и подобряване на функцията на почвата като резервоар на въглерод съгласно член 3;
   б) идентифицирането на ценните почви и най-добрите практики за опазване, съхраняване и подобряване на техните характеристики и функции;
   в) кодексите на добри практики съгласно член 4, параграф 2, включително най-добрите практики за предотвратяване и борба с ерозията, намаляването на органичните вещества, уплътняването, засоляването и свлачищата, неблагоприятните последици от изменението на климата, опустиняването и намаляването на биоразнообразието вследствие на процесите на деградация на почвата;
   г) кодексите на добри практики за запечатване съгласно член 6, параграф 3;
   д) идентифицирането на приоритетните райони съгласно член 8;
   е) методи за оценка на риска, които се използват или са в процес на разработка, зазамърсените терени;
   ж) научна информация относно опазването на почвата, включително по Седмата рамкова програма и последващите програми, както и относно опита, свързан с предотвратяване на деградацията на почвата и третиране на замърсяването на почвата. Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3, разработва насоки за методология за оценка на риска в замърсени терени.

2.  При създаването на платформата Комисията взема предвид съществуващите системи в държавите-членки и съвместимостта с националните информационни системи. Разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО остават непроменени. Държавите-членки оказват съдействие на Комисията по отношение на качеството на данни и метаданни, както и по отношение на използването на данни от миналото.

3.  Ако въз основа на обмена на информация, посочен параграф 1, се установи, че методите, използвани за оценка на риска от замърсяване на почвата съгласно член 12 трябва да бъдат хармонизирани или че е необходимо адаптиране на директивата към научно-техническия прогрес, Комисията, в съответствие с член 251 от Договора, предлага общи критерии за оценка на риска от замърсяване на почвата или за прилагане на необходимите действия за адаптиране.

Член 20

Финансиране

Мерки, които съобразно настоящата директива трябва да бъдат предприети от държавите-членки, се финансират от държавите-членки. Съфинансиране от страна на Общността е възможно единствено когато съществуващите условия на текущите програми допускат това.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Прилагане и адаптиране към техническия прогрес

1.  Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3, да адаптира приложение ІІ към научно-техническия прогрес.

2.  В случаите, когато въз основа на предвидения в член 19 обмен на информация, се установи необходимост от хармонизиране на методологиите за оценка на риска от замърсяване на почвите, Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3, приема общи критерии за оценка на риска от замърсяване на почвите.

3.  В срок ...(36), Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 22, параграф 2, приема необходимите разпоредби за качество на данните и метаданните, за използване на данни за минали събития, на методи, достъп и формати за обмен на данни, с оглед прилагането на разпоредбите на член 18.

Член 22

Комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет, наричан оттук нататък "Комитетът".

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1‐4, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

4.  Комитетът приема свой процедурен правилник. Този правилник предвижда възможност за участие на представители на заинтересованите страни в разискванията на комитета.

5.  Преди да вземе решение, комитетът се консултира със заинтересованите стопански оператори и организациите за опазване на околната среда.

Член 23

Доклад на Комисията

1.  Комисията публикува първи доклад за оценка на прилагането на настоящата директива в срок от две години след получаване на програмите от мерки и националните стратегии за саниране.

Комисията публикува последващи доклади на всеки пет години след това.

Комисията предава докладите съответно на Европейския парламент и на Съвета.

2.  Предвидените в параграф 1 доклади включват преглед на напредъка в прилагането на настоящата директива, основан на оценка, направена от Комисията съобразно член 18.

Член 24

Преразглеждане

Комисията преразглежда настоящата директива най-късно в срок ...(37) и, ако е необходимо, предлага необходимите изменения.

Член 25

Санкции

Държавите-членки установяват правилата относно санкциите, приложими за нарушения на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби най-късно до датата, посочена в член 26, и я нотифицират без отлагане за всички последващи изменения, които се отнасят до тях.

Член 26

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, в срок ...(38)*. Те съобщават незабавно на Комисията текста на същите разпоредби, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Начинът на позоваване се определя от държавите-членки.

При запазване на действащи национални разпоредби в неизменен вид е достатъчно да бъде направено съобщение за съответствие.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, попадаща в приложното поле на настоящата директива.

Член 27

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в ... на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 29.
(2) OВ C 146, 30.6.2007 г., стр. 34.
(3) Позиция на Европейския парламент от 14 ноември 2007 г.
(4) OВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.
(5) COM(2002)0179.
(6) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/EО (OВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).
(7)* Дата на влизане в сила на директивата.
(8) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 850).
(9) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
(10)* Седем години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(11)** Пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(12) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
(13) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за информация относно териториалното устройство в Европейската общност (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
(14)* Седем години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(15)* Четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(16) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1276/2007 на Комисията (ОВ L 284, 30.10.2007 г., стр. 11).
(17) ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2012/2006 (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 8).
(18)* Девет години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(19)** 10 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(20)* Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(21)* Три години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(22)* Осем години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(23) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(24) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).
(25) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.
(26) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15.
(27) ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.
(28)* 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(29)** 17 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(30)*** 27 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(31)* 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(32)* 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(33)** 10 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(34) ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17.
(35)* Една година след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(36)* Четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(37)* 15 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
(38)** 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Възможни елементи в кодексите на добри практики за опазване или подобряване на почвата

Кодексите на добри практики за различните дейности при ползването на земята, посочени в член 4, параграф 2, могат да съдържат следните елементи:

   1. описание на въздействието върху функциите на почвата, което може да се очаква (необходимо е да се вземат под внимание единствено онези функции на почвата, за които съществува вероятност да бъдат значително нарушени);
   2. техники, методи и практики на стопанисване на земята, които могат да сведат до минимум нарушаването на функциите на почвата, като същевременно позволят устойчивото й ползване;
   3. списък на източниците на информация и компетентните органи, които могат да консултират ползвателите на земя за начините на ползване на почвата при минимално увреждане на същата;
   4. списък на националното и общностно законодателство, което се отнася до опазването на почвата и се прилага към специфичната дейност;
   5. насоки за методологията на оценка на риска.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ ЕРОЗИЯ

Типологична единица на почвата (STU) (вид почва)

Структура на почвата (STU ниво)

Плътност на почвата, хидравлични свойства (STU ниво)

Съдържание на органични вещества

Топография, включително ъгъл и дължина на наклона

Регистрирана земя

Ползване на земята (включително обработка на земята, система на земеделско производство и горски масиви)

Климат (включително количество валежи и характеристики на вятъра)

Хидрологични и хидрогеологични условия

Агроекологична зона

Антропогенни фактори (напр. хидравлични работи и т.н.)

pH

РАЗДЕЛ 2

ОБЩИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ НАМАЛЯВАНЕ НА ОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА В ПОЧВАТА

Типологична единица на почвата (STU) (вид почва)

Структура на почвата/съдържание на глина

Органичен въглерод в почвата (общо и концентрация на хумуса)

Органичен въглерод в почвата (наличност)

Климат (включително валежи и характеристики на вятъра)

Топография

Регистриран терен

Ползване на терена (включително обработка на терена, система на земеделско производство и горски масиви)

РАЗДЕЛ 3

ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ СЛЯГАНЕ

Типологична единица на почвата (STU) (вид почва)

Структура на повърхностния и долния слой на почвата (STU ниво)

Плътност на повърхностния и долния слой на почвата (STU ниво)

Органични вещества в почвата (STU ниво)

Климат

Регистрирана земя

Ползване на земята (включително обработка на земята, система на земеделско производство и горски масиви)

Топография

РАЗДЕЛ 4

ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ ЗАСОЛЯВАНЕ

Типологична единица на почвата (STU) (вид почва)

Структура на почвата (STU ниво)

Хидравлични свойства на почвата

Напоявани зони, химически свойства на водата за напояване и вид на технологията за напояване

Близост до пътища

Информация за подпочвените води

Климат

РАЗДЕЛ 5

ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ СВЛАЧИЩА

Типологична единица на почвата (STU) (вид почва)

Честота/плътност на свлачищата

Най-нисък пласт

Топография

Регистрирана земя

Ползване на земята (включително обработка на земята, системи за земеделско производство и горски масиви)

Климат

Сеизмичен риск

РАЗДЕЛ 6

ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА РАЙОНИ С РИСК ОТ ПОДКИСЛЯВАНЕ

pH

Типологична единица на почвата (STU) (вид почва)

Структура на почвата

Климат

Ползване на земята

Органични вещества в почвата

Капацитет за катионен обмен (CEC)


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Възможни мерки съгласно член 9

ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА БОРБА С ЕРОЗИЯТА

Превръщане на обработваеми земи в тревни площи

Засаждане на живи плетове, групи от дървета и залесяване

Ограничаване на строителните дейности в силно уязвими райони

Подходяща ротация на културите и междинните култури

Използване на компост

Плитка оран

Мулчиране

Използване на зимна покривка, защитни ивици и живи плетове

Правилна употреба на машини

Изграждане и поддръжка на тераси

Предотвратяване на пожари

Ограничаване на неподходящите практики върху склоновете

Техники за стопанисване на крайбрежните райони

ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА БОРБА С НАМАЛЯВАНЕТО НА ОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Превръщане на обработваеми земи в тревни площи

Засаждане на дървета

Използване на компост

Ограничаване на строителните дейности в силно уязвими райони

Подходяща ротация на културите и междинните култури

Повторно въвеждане на растителни остатъци в почвата

Плитка оран

Мулчиране

Избягване на отводняване на влажните зони с цел защита на торфената почва

ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА БОРБА С УПЛЪТНЯВАНЕТО

Превръщане на обработваеми земи в тревни площи

Плитка оран

Използване на компост

Обработка при оптимална влажност на почвата

Ограничаване на прекомерното използване на тежкотоварни машини

Използване на гуми с ограничен контакт и ниско налягане

Подходящ дренаж

Подходящ брой на пасящите животни и продължителността на пашата

ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА БОРБА СЪС ЗАСОЛЯВАНЕТО

Превръщане на обработваеми земи в тревни площи

Подходяща ротация на култури

Използване на подходящи техники и оборудване за напояване

Използване на вода с подходящо качество

Подходящ дренаж на поливните площи

Използване на органични торове (напр. компост, естествен тор)

Промиване на почвите

ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА БОРБА СЪС СВЛАЧИЩАТА

Ограничаване на строежите, които увеличават риска от свлачища, особено по стръмни склонове

Избягване на обезлесяването; засаждане на дървета с цел задържане на почвата

Предотвратяване на изоставянето на земи

Изграждане и поддръжка на елементи на ландшафта като тераси, живи плетове, горички


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Дейности, посочени в член 12

1.  Зони на летища, където е налице или е имало използване на, работа с и съхранение на опасни вещества.

2.  Сухоземни зони на пристанища, където е имало използване на, работа с и съхранение на опасни вещества.

3.  Зони на бивши военни полигони, където е налице или е имало използване на, работа с и съхранение на опасни вещества.

4.  Станции за зареждане с гориво.

5.  Промишлени предприятия за химическо чистене.

6.  Пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, които са оразмерени за над 2 000 жители.

7.  Тръбопроводи за пренос на опасни вещества.

Правна информация - Политика за поверителност