Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "За напредък на селското стопанство в Африка ‐ Предложение за континентално и регионално сътрудничество за развитие на селското стопанство в Африка" от 24 юли 2007 г. (COM(2007)0440),

–   като взе предвид ангажиментите, поети в рамките на Втория европейски форум за устойчиво развитие, проведен в Берлин на 18-21 юни 2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 27 юни 2007 г., озаглавено "От Кайро до Лисабон ‐ Стратегическото партньорство между ЕС и Африка" (COM(2007)0357),

–   като взе предвид съвместния документ на Комисията и секретариата на Съвета от 27 юни 2007 г., озаглавен "Отвъд Лисабон: да накараме стратегическото партньорство между ЕС и Африка да заработи" (SEC(2007)0856),

–   като взе предвид резолюцията относно намаляването на бедността на дребните земеделски производители в страните от АКТБ - по-специално в секторите плодове, зеленчуци и цветя, приета от Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС във Висбаден на 28 юни 2007 г.(1),

–   като взе предвид Стратегическия план 2006-2010 г. "Една Африка, един глас" на Панафриканския парламент, приет през ноември 2005 г.,

–   като взе предвид стратегията на ЕС, озаглавена "ЕС и Африка: към стратегическо партньорство" (Европейската стратегия за Африка), приета от Европейския съвет на 15 и 16 декември 2005 г.,

–   като взе предвид резултатите и заключенията от консултацията на организациите на гражданското общество на Африка относно съвместната стратегия на Африканския съюз (AС) и ЕС за развитието на Африка, организирана от Комисията на Африканския съюз в Акра, Гана, на 26-28 март 2007 г.,

–   като взе предвид окончателната декларация относно "Становище на земеделските производители за селското стопанство в рамките на Новото партньорство за развитие на Африка (НПРА)", приета от представители на четирите африкански регионални мрежи на земеделските производители в Претория на 25 април 2004 г.,

–   като взе предвид Декларацията, приета на срещата на високо равнище за продоволствено осигуряване в Абуджа през декември 2006 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегията за развитие на Африка(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно развойното въздействие на споразуменията за икономическо партньорство (СИП)(3),

–   като взе предвид доклада на ООН относно продоволственото осигуряване в развиващите се страни, представен от специалния докладчик на ООН пред Комисията на ООН по правата на човека през март 2002 г.,

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, приети на срещата на върха на хилядолетието на ООН през септември 2000 г., и по-специално целите на хилядолетието за развитие във връзка с принципа за изкореняване на крайната бедност и глада чрез намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

–   като взе предвид годишните доклади на генералния секретар на ООН за изпълнението на декларацията на ООН за хилядолетието, последният от които е от юли 2006 г.,

–   като взе предвид Конвенцията за продоволствената помощ, подписана в Лондон на 13 април 1999 г., чиито цели са да допринесе за продоволственото осигуряване в света и да подобри способността на международната общност да отговори на неотложните проблеми, свързани с прехраната и други хранителни нужди в развиващите се страни,

–   като взе предвид доклада на Комисията относно "Целите на хилядолетието за развитие 2000-2004 г." (SEC(2004)1379),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 април 2005 г. относно ролята на Европейския съюз за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)(4) и резолюцията си от 20 юни 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие ‐ междинна равносметка(5),

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел от 16 и 17 декември 2004 г., които потвърждават ангажимента на Европейския съюз за постигане ЦХР и последователност на политиката,

–   като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки от заседанието относно политиката за развитие на Европейския съюз в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, озаглавено: "Европейският консенсус" (Европейският консенсус за развитие), подписано на 20 декември 2005 г.(6),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Общността и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(7), изменено със Споразумение за изменение на споразумението за партньорство (Споразумението от Котону), подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г.(8),

–   като взе предвид Декларацията за хармонизация, приета в Рим на 25 февруари 2003 г. след Форума на високо равнище по въпросите на хармонизацията, и Декларацията за ефективност на помощта, приета в Париж на 2 март 2005 г.,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (по-долу "Инструмент за сътрудничество за развитие"(ИСР))(9),

–   като взе предвид ангажиментите, поети на срещата на Г8 в Гленигълс относно размера на помощта, помощта за страните в Африка на юг от Сахара, както и относно качеството на помощта,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

–   като взе предвид Международната конференция за финансиране на развитието, проведена в Монтерей през март 2002 г., и Световната среща на върха за устойчиво развитие, проведена в Йоханесбург през септември 2002 г.,

–   като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за действие срещу глада и бедността от 20 септември 2004 г., подписана от 111 национални правителства, включително от всички държави-членки на ЕС,

–   като взе предвид ангажимента, поет на Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г., за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Помощта на ЕС: повече, по-добри и по-бързи резултати" (COM(2006)0087),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие ‐ финансиране за развитие и ефективност на помощите" (COM(2005)0133),

–   като взе предвид средносрочния преглед на СИП от страна на регионалната мрежа на земеделските организации на АКТБ, публикуван на 10 декември 2006 г., и текущите преговори за СИП,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0432/2007),

А.   като има предвид, че селското стопанство е основният сектор, осигуряващ заетост за по-голямата част от населението на африканските страни и основният източник на доходи зависи от селскостопанското производство и свързаните с него дейности;

Б.   като има предвид, че основната цел на съобщението на Комисията, озаглавено "За напредък на селското стопанство в Африка", е да предложи принципи и ключови области за сътрудничество между ЕС и АС (Африкански съюз) за развитието на селското стопанство в Африка, като се набляга на регионалното и континентално равнище;

В.   като има предвид, че в рамките както на Европейския консенсус, така и на стратегията на ЕС за Африка се подчертава, че развитието на селското стопанство и селските райони е от решаващо значение за намаляване на бедността;

Г.   като има предвид, че само в Африка на юг от Сахара над 200 милиона души страдат от недохранване, което е с 30 милиона повече спрямо миналото десетилетие и като има предвид, че по-голямата част от тези хора живеят в селски райони и зависят от селското стопанство за своите доходи и продоволственото осигуряване;

Д.   като има предвид, че всеки човек има право на достъп до здравословна, безопасна и питателна храна, както и че основно право на всеки човек е да не гладува;

Е.   като има предвид, че изкореняването на крайната бедност и глада е първата от ЦХР на ООН;

Ж.   като има предвид, че на втората среща на върха между ЕС и Африка, която ще се проведе в Лисабон през декември 2007 г., държавните и правителствени глави трябва да одобрят съвместна стратегия на ЕС и Африка;

З.   като има предвид, че в декларацията "Световна среща на върха по въпросите на прехраната: пет години по-късно" се изтъкват отново ангажиментите за постигане на продоволствено осигуряване за всички и за полагане на постоянни усилия за преодоляване на глада във всички страни, като е неотложна целта за намаляване наполовина на броя на гладуващите не по-късно от 2015 г.;

И.   като има предвид, че до 80 % от населението в Африка живее в селски райони и 73 % от селското население в Африка се състои от дребни земеделски производители, чийто поминък зависи до голяма степен от хранителната им продукция от земеделската и животновъдна дейност, която развиват;

Й.   като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 60 % от работната сила в развиващите се страни и че, следователно, политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективна борба с бедността и глада;

К.   като има предвид, че селските общности са изправени пред изключително висок риск от конфликти, природни и други бедствия;

Л.   като има предвид, че 70 % от 1,3 милиарда души, които живеят в крайна бедност, са жени и че по цял свят на жените е отказван достъп до възможности за подобряване на икономическото им и социално положение, като право на собственост или на наследство или достъп до образование и работа;

М.   като има предвид, че традиционните финансови институции не са склонни да отпускат кредити в селските райони поради високите разходи и рискове, както и поради липсата на официални поземлени регистри;

Н.   като има предвид, че според втория доклад на ООН за световното развитие на водата (2006 г.) 75 % от населението на Африка живее в безводни или полубезводни райони, а около 20 % – в райони, в които има значителни годишни климатични колебания;

О.   като има предвид, че в отдалечените селски райони е налице диспропорционална липса на физическа инфраструктура за енергийни доставки, транспорт и телекомуникации и в много случаи водните ресурси там са неадекватни или ненадеждни;

П.   като има предвид, че болестите, свързани с бедността, по-специално ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария, са основна причина, но също и последица от голямата бедност в много страни на Африка;

Р.   като има предвид, че през годините европейските НПО са установили партньорски отношения с организациите на селските жители в Африка и постепенно са улеснили диалога и взаимното разбирателство с европейското гражданско общество и са натрупали значителен опит в насърчаването на дребното земеделско производство;

С.   като има предвид, че в своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието(10) Парламентът призна ролята на справедливата търговия за подобряване на поминъка на дребните земеделски производители и на производителите в развиващия се свят, тъй като тя предоставя устойчив производствен модел с гарантирана възвращаемост за производителя;

Т.   като има предвид, че текущият преговорен процес за СИП предлага както възможности, така и предизвикателства за страните от АКТБ, и особено за селскостопанския сектор в много африкански страни;

У.   като има предвид, че парламентите, като основни участници в процеса на развитие, трябва да се ангажират активно в стратегиите и плановете за действие, които засягат населението, което те представляват;

1.  Приветства горепосоченото съобщение "За напредък на селското стопанство в Африка" и особено твърдението, че "селското стопанство и развитието на селските райони са от първостепенно значение по отношение на намаляването на бедността и стимулирането на растежа"; изразява съгласие с това, че за да може растежът да допринесе за намаляването на бедността, той трябва да е широкообхватен, ориентиран към дребните производители и резултатът от него да са подобрени възможности за работа, но изразява съжаление, че това твърдение е включено само в приложения работен документ на службите, но не и в текста на съобщението;

2.  Приветства признаването на разликите между африканските страни, тъй като от съществено значение е да се отчитат многообразието и различията, които съществуват не само на регионално равнище в Африка, но също така и в рамките на самите африкански страни;

3.  Изразява съгласие със становището, изразено в дискусионния документ, изготвен от Комисията през януари 2007 г. прехождащ горепосоченото съобщение "За напредък на селското стопанство в Африка", че: "...[ако] в Африка от дълго време се наблюдава често скъпа държавна намеса в селското стопанство с различни равнища на ефективност, последващите процеси на либерализация също не са били завършени, убедителни и/или успешни";

4.  Изразява съгласие, че конкурентоспособността на регионалния и международния пазар представлява приоритет; в тази връзка подчертава значението на оказването на помощ и подкрепа на дребните производители, като им се осигурява достатъчен достъп до тези пазари;

5.  Подчертава важността на интерграцията на регионалните пазари в Африка и постепенното премахване на пречките между африканските страни, с оглед разширяване на пазарите за производителите;

6.  Подчертава важната роля, която ЕС следва да играе в рамките на международни институции, като например Световната Търговска Организация, Международния Валутен Фонд и Световната банка, като отстоява енергично правото на африканските държави за защита на националните и регионалните пазари на африканския континент срещу внос, застрашаващ оцеляването на местните производители на основни селскостопански продукти;

7.  Приветства подхода за обширни консултации, който Комисията прие при изготвянето на съобщението;

8.  Изразява надежда, че този подход няма да остане изолиран случай, а ще стане част от механизъм за предоставяне на възможност на гражданското общество и на демократичните институции в Европа и Африка да участват, както се призовава в горепосочения съвместен документ на Комисията и секретариата на Съвета "Отвъд Лисабон: да накараме стратегическото партньорство между ЕС и Африка да заработи"; изисква Комисията да проведе процес на преговори с участници от парламентите и гражданското общество относно тяхната роля при изпълнението и наблюдението на съвместната стратегия на ЕС и Африка;

9.  Призовава Африканския съюз да преразгледа по-енергично ангажимента си към ценностите, записани в Африканската харта за правата на човека и народите, която предшественикът на АС, Организацията за африканско единство, инициира, и която Зимбабве също подписа;

10.  Подчертава, че е важно да се насърчава по-голямо участие от страна на правителствата, местните органи, както и на националните и регионални парламенти в процесите на вземане на решения, свързани със селскостопанската политика и продоволственото осигуряване, а също така да се улеснява по-широко участие на гражданското общество; в тази връзка приканва Комисията да подкрепи изготвянето и прилагането на регионални общи селскостопански политики, с ефективното участие на заинтересованите страни;

11.  Изразява загриженост във връзка с липсата на яснота в съобщението на Комисията по отношение на процеса на вземане на решения както в рамките на ЕС, така и извън него (тъй като това има връзка с преговорите с африканските правителства); следователно призовава за по-голяма прозрачност в преговорите, които Комисията води с африканските правителства, с цел установяване на сътрудничество между ЕС и АС за развитие на селското стопанство в Африка;

12.  Посочва, че предложението да се сътрудничи предимно с африканските континентални и регионални организации, а именно с Комисията на Африканския съвет (КАС), Новото партньорство за развитие на Африка (НПРА) и регионалните икономически общности (РИО), трябва да включва и механизми за приобщаване на заинтересованите групи, движенията на общностите и гражданското общество, за да могат бедните земеделски производители да влияят по-ефективно върху политическите процеси по съществен начин;

13.  Изразява съжаление от факта, че в съвместната стратегия на ЕС и Африка по проблемите, свързани с развитието на селските райони и продоволственото осигуряване в Африка, са само бегло очертани; изразява надежда, че това ще бъде компенсирано с по-конкретни предложения в плана за действие, който е предвиден към съвместната стратегия;

14.  Посочва необходимостта от това държавите-членки и Комисията да гарантират, че помощта за развитие ще бъде по-координирана и хармонизирана, и като цяло да постигнат незабавно всички други цели, заложени в рамките на процеса на увеличаване на ефективността на европейското сътрудничество за развитие;

15.  Подчертава колко е важно Комисията и държавите-членки да посочат ясно начина, по който страните, получаващи помощ за развитие, и гражданското общество да гарантират пълен контрол върху политиките си за развитие и да въведат показатели за постигнати резултати, които да дават възможност на националните и регионалните парламенти и гражданското общество да наблюдават въздействието на помощта за развитие;

16.  Подчертава значението на преговори на европейско равнище, които включват обмен на мнения с потребителите, производителите и секторните организации, включително и от развиващите се страни, с оглед гарантиране на първостепенната, а не второстепенна роля на аграрно-промишления и преработвателния сектор;

17.  Подчертава необходимостта от подкрепа за основана на познанието африканска био-икономика, и следователно призовава държавите-членки да споделят опита си в областта на селското стопанство с африканските изследователи и земеделски производители, както и да обменят с африканските страни технологии и други новаторски методи в селскостопанския сектор, за да се повиши конкурентоспособността им и да се увеличи добавената стойност на селското стопанство на континента;

18.  Подчертава необходимостта от спазване на правата на интелектуална собственост на африканската научно-изследователска дейност; призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да подобрят европейското законодателство, така че ползите от древните, в някои случаи, познания за (например фармацевтичния) потенциал на растенията да се върнат при тези, които са ги открили първоначално;

19.  Призовава държавите-членки да посочват ежегодно и по възможно най-прозрачен начин своите финансови ангажименти за помощ за развитие, и призовава сумите, отпускани за инициативите, които не са пряко свързани с развитието (като облекчаване на дълга), да бъдат недвусмислено изключени от изчисляването на общите разходи за помощ за развитие, отговарящи на изискванията за класифициране като официална помощ за развитие (ОПР) по правилата на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (КПР/ОИСР); в тази връзка подчертава, че Парламентът ще следи отблизо обсъждането на този въпрос в рамките на КПР/ОИСР;

20.  Настоява политиките и програмите за хранителни помощи да не възпрепятстват развитието на местния и национален капацитет за производство на храни, нито да водят до зависимост, нарушаване на местните и национални пазари, корупция и използване на хранителни продукти, които са вредни за здравето (генетично модифицирани организми (ГМО));

21.  Призовава международните органи да прилагат политики, които постепенно да заменят продоволствените помощи чрез насърчаване на подкрепата за местното селско стопанство и неговото развитие; ако хранителната помощ е единствената алтернатива, настоява да бъде отдадено първо място на закупуването ѝ на местно равнище и/или закупуването ѝ в райони в близост до страната в затруднено положение или в региона;

22.  Подчертава колко е важно да се увеличат финансовите ресурси, отпускани от дарители за развитие на селските райони и за продоволствено осигуряване и подчертава необходимостта африканските правителства да включат селскостопанския сектор в политическите си приоритети, за да получат подкрепа в рамките на Европейския фонд за развитие;

23.  Подчертава, че политиките на ЕС в различни области следва да бъдат последователни по отношение на цялостните им цели, настоява, че политиката на ЕС в областта на търговията и общата селскостопанска политика следва да бъдат тясно свързани с политиката на ЕС за развитие, следователно подчертава необходимостта от премахване на тарифните пречки за всички земеделски продукти, както за суровите, така и за преработени стоки, за да се постигне бързо отваряне на европейския пазар за всички селскостопански продукти от африканския континент;

24.  Призовава ЕС да определи график за премахване на онези селскостопански политики в областта на износа, които нанасят щети на уязвимата селскостопанска дейност в развиващите се страни, и да окаже натиск върху други международни участници в пазара за въвеждането на същите мерки;

25.  Признава възможностите, предоставени от СИП за улесняване на търговията със земеделски продукти, но във връзка с това припомня на Комисията, че тези споразумения все още не са подписани и че все още остават редица спорни въпроси, които следва да намерят решение;

26.  Признава, че СИП могат да се превърнат във важен инструмент за търговията и регионалната интеграция в Африка, но само при условие, че са благоприятни за развитието, като предоставят някои изключения и дълги преходни периоди, когато е необходимо, така че местните производители и младите промишлени отрасли да се приспособят към новата пазарна конюнктура;

27.  Подчертава необходимостта от прилагане на политики, които да противодействат на вноса на земеделски хранителни продукти, който ощетява местното производство, и които да отчетат географското, историческото и културното разнообразие на африканските страни, като се повишава приносът на селските и местни общности с цел гарантиране на устойчивото управление на ресурсите;

28.  Изразява съжаление от факта, че в горепосоченото съобщение, озаглавено "За напредък на селското стопанство в Африка", пазарът на биогоривата беше споменат заедно с други пазарни ниши, тъй като експанзията на нововъзникващия сектор на биогоривата също би могла да окаже пагубно въздействие върху хранителните доставки предвид това, че отглеждането на биомаса би могло да отнеме земя, вода и други ресурси от селскостопанското производство; изразява съгласие обаче с това, че е важно да се подкрепят пазарите на органични продукти и справедливата, взаимно полезна търговия;

29.  Потвърждава, че е необходимо политиките и програмите за помощ за развитие да подкрепят правото на всеки човек да установи свои собствени хранителни стратегии и да защитават и регулират националното селскостопанско производство и местния пазар;

30.  Привлича вниманието към несъответствието в горепосоченото съобщение, озаглавено "За напредък на селското стопанство в Африка", в което се изтъква значението на ролята, която играят жените в селскостопанското производство в Африка, но същевременно жените не се споменават в главата относно областите на сътрудничество; независимо от това изтъква, че мерките за развитие на селското стопанство в Африка следва да бъдат насочени преди всичко към жените, като се въведат специфични политики за гарантиране на достъпа до и контрола на производствените ресурси, особено правата на поземлена собственост, изграждането на капацитет, финансирането на микро-предприятия, подобряването на условията на живот, хранителното и здравно благополучие, образованието и по-активното участие в социалния и политическия живот;

31.  Подчертава необходимостта от създаване, организиране и укрепване, на национално и регионално равнище, на групи от селскостопански производители, по-специално групи от жени - земеделски производители;

32.  Подчертава факта, че съобщението пропуска привидно очевиден въпрос, а именно че помощта следва да бъде приоритетно насочена на първо място към най-необлагодетелстваните групи и към най-малко облагодетелстваните райони (отдалечените селски райони), където географската изолираност и физическите пречки за селскостопанската производителност значително увеличават равнището на хроничната бедност;

33.  Изтъква отново необходимостта държавите-членки да спазват своите ангажименти за постигането на траен мир в Африка като предпоставка за продоволствено осигуряване и по този начин насърчаването на мира да бъде превърнато в специален приоритет; настоятелно призовава правителствата в света, както на север така и на юг, да потърсят мирно решение на конфликтите и отново посочва необходимостта от прекратяване на незаконната търговия с оръжия и противопехотни мини;

34.  Подчертава значението (с цел реален и ефективен принос за борба с бедността) на насърчаването на инструментите за микрофинансиране и особено програмите за микрокредити като важен елемент на политиките за икономическо развитие в селскостопанския сектор;

35.  Отново потвърждава, че селското стопанство трябва да гарантира на бедните хора от селските райони, че ще получат справедлив достъп и контрол върху тяхната земя, вода и ресурси, необходими за поддържането на поминъка им по устойчив начин;

36.  Призовава правото на вода за всички да бъде подкрепено на международно равнище, тъй като водните ресурси са обществено благо, което трябва да бъде съхранено особено за бъдещите поколения;

37.  Призовава африканските правителства да насърчават аграрните реформи в страните си с цел да се даде възможност на селското население да получи гарантиран достъп до земя и производствени ресурси, особено когато става въпрос за семейства извън градовете, които нямат право на собственост; в тази връзка, призовава в Плана за действие, придружаващ Съвместната стратегия на ЕС и Африка да се отдели приоритетно място на съставянето и подобряването на поземлените регистри и на укрепването на правните системи, така че да се даде възможност на съдилищата да прилагат ефективно правото относно собствеността;

38.  Отново обръща внимание на ключовия въпрос за правата на поземлена собственост за увеличаване на потенциала за развитие, като признава, че документите за собственост позволяват сключването на заем при разумни лихви, което може да се използва за започване и развитие на бизнес; и следователно призовава съставянето и/или подобряването на поземлени регистри и осигуряването на ресурси за картографиране и регистрация на земята, както и осигуряването на възможност съдилищата да прилагат правото на собственост, да бъдат превърнати в основен приоритет;

39.  Призовава африканските правителства да стимулират по-голямо разнообразие на производствените модели (за да се избегне установената традиция за интензивни еднопосевни системи) и да стимулират устойчивите производствени модели, които са по-добре приспособени към тяхната среда;

40.  Подчертава, че производството на биогорива има потенциално важно значение за африканските страни, но че ползите за околната среда зависят в голяма степен от вида култура, използвана за производството на енергия, както и от енергията, осигуряваща функционирането на цялата производствена верига, докато истинските ползи за намаляването на емисиите CO2 все още не са установени, а избягването на опасността от евентуално разрушаване на природата и околната среда чрез неконтролируемо увеличаване на производството на биогорива следва да бъде основен приоритет;

41.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят по-ефективни политики за развитие, които да дадат възможност за изграждане на по-голяма базисна инфраструктура, която да обслужва селскостопанския сектор (напояване, електрическа енергия, транспорт, пътна мрежа и т. н.), както и за по-добро разпределяне на средствата, отпускани за основните обществени услуги от такъв характер;

42.  Счита, че на дребните селскостопански производители трябва да бъде предоставена достъпна и целенасочена информация, която следва да бъде широко разпространена на местните езици, например чрез селските радиостанции и подчертава необходимостта от развитието на информационни и комуникационни технологии с цел намаляване на дигиталната изолация на селските райони;

43.  Настоява за необходимостта от прилагане на политики, които да подкрепят практиките и техниките, съвместими с околната среда и с управлението на природните ресурси (като това е от съществено значение за уравновесено и устойчиво развитие), и които да гарантират по-добри грижи за селскостопанските земи и аграрните екосистеми с цел да се предотврати каквото и да е изостряне на настоящите процеси на опустиняване;

44.  Призовава ЕС да насърчи по-ефективно интегриране на националните планове съгласно Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в националните стратегии за развитие на африканските партньори;

45.  Призовава Комисията да изгради ефикасно сътрудничество с Организацията по прехраната и земеделието (FAO) и Международния фонд за земеделско развитие (IFAD) въз основа на сравнителните предимства на тези институции в областта на земеделското и селско развитие;

46.  Призовава международната общност и африканските правителства съвместно да поемат ангажимент за борба с пандемията на ХИВ/СПИН;

47.  Подкрепя усилията на национално и регионално равнище за включване на участници от селските райони и техни представителни организации в процеса на консултация по политически въпроси, които ги засягат; отбелязва, че изграждането на капацитет за осигуряването на защита на интересите на селското население е съществена част от този процес; подчертава, че подкрепата за дребните и семейните селски стопанства, както и за екологичните аграрни практики са ключови стратегии за постигането на успех в борбата срещу бедността и продоволственото осигуряване;

48.  Подчертава, че използването и експлоатирането на деца за земеделска работа в Африка е широко разпространено и нерегламентирано и призовава Общността да подкрепи международните усилия, най-вече усилията на FAO и Международната организация на труда за борба срещу този значим проблем;

49.  Настоятелно призовава за приемането на мерки, които да подобрят обучението с цел предоставяне на възможност на младите хора да следват във висши учебни заведения селскостопански науки и технологии, както и за да се създадат възможности за работни места за завършилите селскостопански науки, като основната цел на това е да се намали миграцията от селските към градските райони, и дори от развиващите се страни към развитите страни, и подчертава, че това трябва да е обвързано с усилията на местните правителства и власти да превърнат в реалност управлението на териториите от местните общности;

50.  Призовава съвместната стратегия да разгледа първопричините за миграцията и да обърне специално внимание на проблема с изтичането на мозъци; и подчертава, че ограничаването на миграцията към ЕС следва да не се разглежда като условие за отпускане на помощи, все пак призовава за по-добро разбиране на огромните щети, които миграцията причинява на социалната структура в Африка и отрицателните последици от нея, свързани с възпрепятстването на напредъка към постигането на цялостния потенциал за развитие на Африка;

51.  Обръща внимание на необходимостта да се насърчи всеобхватен подход в областта на миграционната политика въз основа на принципа на солидарността с африканските страни и принципа на съвместното развитие и призовава за по-силно партньорство между местните институции и институциите, установени в държавите-членки;

52.  Подкрепя предложението на Комисията да се стимулира циркулярната миграция с цел да се стимулира движението на придобити знания и опит и да се стимулират инициативи за съвместно развитие, за да се засили приносът на мигрантските общности за развитие на родните им страни;

53.  Препоръчва да се разпространява точна информация по отношение на това какво се прави в подкрепа на селскостопанския сектор, развитието на селските райони и продоволственото осигуряване в Африка с цел да се насърчава по-голяма осведоменост и следователно - по-голям принос от страна на дарителите;

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Комисията на Африканския съюз, Изпълнителния съвет на Африканския съюз, Панафриканския парламент, Съвета на министрите на АКТБ и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

(1) ОВ С 254, 26.10.2007 г., стр. 25. (2) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 475. (3) ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 121. (4) ОВ C 33 E, 09.02.2006 г., стр. 311. (5) Приети текстове, P6_TA(2007)0274. (6) OВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (7) OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (8) OВ L 209, 11.08.2005 г., стр. 27. (9) OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (10) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 865.