Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия от 28 ноември 2006 г. относно дипломатическата и консулска закрила на граждани на Съюза в трети страни (COM(2006)0712),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0454/2007),

A.   като има предвид, че държавите-членки са представени в трети страни в далеч нееднаква степен;

Б.   като има предвид по-специално, че единствено в три страни в света (Китай, Русия и Съединените щати) съществуват дипломатически и консулски представителства на всяка една от държавите-членки на Европейския съюз, че в 107 страни са представени най-много до 10 държави, както и че в някои посещавани туристически дестинации, като Малдивите, не е налице представителство;

В.   като има предвид, следователно, че поради бързо нарастващия брой на гражданите на Съюза, които пътуват (за пример: през 2006 г. са продадени180 милиона транспортни билета) или които пребивават постоянно извън Съюза, присъствието, осигурявано от делегациите на Европейската комисия, би могло да бъде взето под внимание при усилията за обединяване на ресурсите с цел попълване на липсващите звена в консулската и дипломатическа мрежа на държавите-членки;

Г.   като има предвид, че общностната нормативна рамка в тази област е с ограничен обхват и се състои единствено от Решение 95/553/ЕО на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 19 декември 1995 г., относно закрилата на гражданите на Европейския съюз, осигурявана от дипломатическите и консулските представителства(1) , както и от обмен на информация между държавите-членки посредством работната група в рамките на Съвета на ЕС по въпросите на сътрудничеството в консулската област (COCON), чиято цел е организирането на обмена на информация относно най-добрите национални практики;

Д.   като има предвид инициативата на Комисията, която със Зелената книга си поставя за цел да допринесе за придаване на конкретен израз на член 20 от Договора за ЕО - член, който остава до голяма степен непознат и който установява правото на всеки гражданин на ЕС, при липса на посолство или консулство на неговата държава-членка на територията на трета страна, да се ползва от дипломатическата и консулска закрила на всяка друга държава-членка, която има представителство в тази трета страна, при същите условия, както и нейните собствени граждани, въз основа на принципа на отсъствие на дискриминация;

Е.   като има предвид, че във връзка с това Комисията:

Ж.   като има предвид, при все това, че съществуващата правна рамка досега беше тълкувана в тесен смисъл, тъй като дипломатическата или консулската закрила попадаше в по-тясната област на междуправителствените отношения, уредена от Виенската конвенция от 1963 г., а не от член 20 от Договора;

З.   като има предвид, че дипломатическата и консулска закрила следва да се разграничава от други функции, а именно функции, изпълнявани от служители по гражданско състояние или нотариуси и често свързвани с консулските длъжностни лица;

И.   като има предвид, че съществуват различия между дипломатическата и консулската закрила, които произтичат от тяхното естество и структура, както и от начините на задействане на процедурите: докато консулската закрила е, поне в някои случаи, задължителна, дипломатическата защита винаги се вписва в рамките на дискреционни правомощия, и че поради това в съответните правни инструменти следва да съществува ясно разграничение между консулска и дипломатическа закрила;

Й.   като има предвид, че Договорът от Маастрихт от своя страна въведе понятието за европейско гражданство, което се основава на гражданството на държавите-членки, и за чийто смисъл е желателно постигането на сравнима закрила на всички граждани на Съюза, независимо от тяхната националност;

К.   като има предвид, че с оглед на това е наложително да се създадат незабавно условия за преразглеждане на Решение 95/553/ЕО в посока разширяване на неговия обхват, като дипломатическата защита бъде недвусмислено включена в него;

Л.   като има предвид, че държавите-членки вече предприемат инициативи в тази област, изразяващи се например във въвеждането на понятието'водеща държава" (Еtat pilote) и участието в общи симулативни упражнения, които позволяват по-добра реакция в случай на кризисна ситуация и/или при извънредни обстоятелства, за които Комисията може да даде своя принос по отношение на оценката;

М.   като има предвид, че съществуват все още не напълно използвани мрежи, като тази на почетните консули например, които при все това съставляват значителен ресурс, за който следва да се отдели нужната помощ;

Н.   като има предвид, че с проекта на Договора от Лисабон се създава Европейската служба за външна дейност със съответни правомощия и отговорности;

1.  Одобрява безрезервно инициативата на Комисията, която като отхвърля незадълбоченото тълкуване на член 20 от Договора за ЕО, цели да положи основите на истинско, основно и хармонизирано право на дипломатическа и консулска закрила за всеки един европейски гражданин;

2.  Приканва Комисията да натовари своята правна служба с въпроса дали Договорът за ЕО или Договорът за ЕС съдържат правна основа за сближаване на разпоредбите на държавите-членки в областта на дипломатическата и консулската закрила;

3.  Подкрепя Комисията в нейните усилия за изготвяне на амбициозна дългосрочна стратегия, в рамките на която информацията и комуникацията са ключови елементи;

4.  Предлага Комисията да предложи незабавно на Съвета – извън нейното задължение за изготвяне на доклад на всеки три години относно гражданството на Съюза в съответствие с член 22 от Договора за ЕО – да въведе общи понятия и насоки със задължителен характер с оглед установяване на общи стандарти в областта на консулската закрила;

5.  Насърчава Комисията да започне още от сега да действа за изграждане на рационализирана структура, която ще позволи незабавно обединяване на средствата, и за засилване на обмена на най-добри практики, като пристъпи в най-кратки срокове към оценка на всички държавни и частни средства, които са на разположение и може да бъдат използвани, и като установи разнообразни форми на сътрудничество между многобройните участници, предложили да се включат в работата, в отговор на консултацията на Комисията (държави-членки, но също така почетни консули, местни органи на управление, НПО);

6.  Отправя към Комисията искане да засили дейността си в областта на комуникацията и информацията, по-специално посредством:

7.  Призовава Комисията да изготви препоръка към държавите-членки, като ги прикани да отпечатат член 20 от Договора за ЕО в паспортите на техните граждани;

8.  Отправя искане към Комисията, след ратифицирането на Договора от Лисабон, да представи на Парламента предложение за изменение на Решение 95/553/ЕО с цел изричното включване във въпросното решение на:

9.  Насърчава Комисията да разшири обхвата на консулската закрила така, че той да обхване членове на семействата на граждани на ЕС, които са граждани на трети страни, както и признати бежанци, лица без гражданство, както и други лица, които не са граждани на нито една държава, но пребивават в държава-членка и разполагат с документ за пътуване, издаден от тази държава-членка;

10.  Приканва Комисията да предприеме подходящи мерки, за да гарантира и повиши ефективността на правната помощ за гражданите на ЕС при тяхно арестуване или лишаване от свобода в трета страна;

11.  Подкрепя недвусмислено вече обявената от доклада Barnier инициатива за създаване на общи бюра в четири тестови зони, а именно Карибските острови, Балканския полуостров, Индийския океан и Западна Африка, и насърчава Комисията, успоредно с въвеждането на общите бюра, да започне информационна кампания, насочена към гражданите на Съюза, пребиваващи постоянно във въпросните зони, с цел извършване от тях на необходимите постъпки за регистрирането им;

12.  Счита, че в периода преди повсеместното установяване на общи бюра, изпълняващи пълноценно основните консулски функции (издаване на визи, легализация на документи и др.), Комисията би следвало да се включи със свой принос към положените от държавите-членки усилия за подобряване на сътрудничеството между тях и по-специално:

13.  Приканва Комисията да използва, във възможно най-голяма степен, възможностите на обучението и технологиите, за да компенсира някои недостатъци и/или използва по-добре някои все още недостатъчно използвани ресурси; в тази връзка, Комисията би следвало да мобилизира по-специално свои ресурси, за да финансира специфични курсове на обучение, ръководени от опитни дипломати или служители на консулствата на държавите-членки и насочени към почетните консули, които вече са установени в трети страни; такова обучение ще бъде предоставено също така на служителите на Европейския съюз, след като общите бюра, а след това делегациите на Съюза, действително поемат консулските функции, които днес се изпълняват изключително от представителствата на държавите-членки;

14.  Установява, че процедурите за предоставяне на финансова помощ в много случаи се възпрепятстват от многобройните консултации, които трябва да се осъществят, което представлява допълнително затруднение в момент, в който на гражданите в затруднено положение в трета страна следва да се окаже непосредствена помощ; изисква от Комисията да провери възможността за опростяване и уеднаквяване на процедурите за предоставяне на помощ;

15.  Приканва Комисията да анализира възможностите и последиците, които могат да възникнат при създаването на Европейска служба за външна дейност, предвидена от проекта на Договора от Лисабон, по отношение на консулската и дипломатическата закрила;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 314, 28.12.1995 г., стр. 73.