Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно расизма, ксенофобията и екстремизма, по-специално резолюцията от 20 февруари 1997 г., "относно расизма, ксенофобията и крайнодесните сили"(1), резолюцията от 15 юни 2006 г. относно изострянето на насилието, основано на расистки и хомофобски подбуди в Европа(2), както и своята позиция от 29 ноември 2007 г. относно предложението за рамково решение на Съвета относно борбата срещу някои форми и изразяване на расизъм и ксенофобия с наказателноправни средства(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 27 януари 2005 г. относно Холокоста, антисемитизма и расизма(4),

–   като взе предвид членове 6, 7 и 29 от Договора за ЕС и член 13 от Договора за ЕО, с които ЕС и неговите държави-членки се задължават да подкрепят правата на човека и основните свободи и които предвиждат средства за борба против расизма, ксенофобията и дискриминацията, Харта на основните права на Европейския съюз (Хартата на основните права), както и Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция за основните права на Европейския съюз(5) (Агенция за основните права),

–   като взе предвид международните актове за правата на човека, които забраняват дискриминацията, основана на расов и етнически произход и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), подписани от всички държави-членки на ЕС и от голям брой трети държави,

–   като взе предвид действията на Европейския съюз за борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма и хомофобията, и по-специално двете антидискриминационни директиви (Директива 2000/43/ЕО относно на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(6), и Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетоста и професиите(7), както и горепосоченото рамково решение относно борбата с расизма и ксенофобията,

–   като взе предвид Резолюция 1344 от 29 септември 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа "относно заплахата, която екстремистките партии и движения в Европа представляват за демокрацията",

–   като взе предвид Доклада относно расизма и ксенофобията в държавите-членки на ЕС, публикуван през 2007 г. от Агенцията за основните права,

–   като взе предвид Доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), озаглавен "Предизвикателства и реакции на породените от омраза инциденти в района на ОССЕ" от октомври 2006 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като изразява сериозна загриженост от възраждането в Европа на екстремистки движения, паравоенни групировки и партии, някои от които дори имат и управленски отговорности, които основават своята идеология, политически език, практика и поведение на дискриминацията, включително расизма, липсата на толерантност, подбуждането към религиозна омраза, изключването, ксенофобията, антисемитизма, антиромските настроения, хомофобията, омразата към жените и ултранационализма и като има предвид, че няколко европейски страни напоследък преживяха прояви на омраза, насилие и убийства;

Б.   като изразява сериозна загриженост от набирането на ислямски фундаменталисти и от ожесточената пропагандна кампания с терористични актове в Европейския съюз, които се основават на омраза към европейските ценности и на антисемитизъм;

В.   като има предвид, че тези екстремистки идеологии са несъвместими с принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, основните права и принципа на правовата държава, както е установено в член 6 от Договора за ЕС, които отразяват ценностите на многообразието и равнопоставеността, на които се основава Европейският съюз;

Г.   като има предвид, че нито една държава-членка не е имунизирана срещу заплахите за демокрацията, произтичащи от самата същност на екстремизма, и като има предвид, че, следователно, борбата срещу разпространението на ксенофобски настроения и екстремистки политически движения е европейско предизвикателство, което изисква общ и съгласуван подход;

Д.   като има предвид, че някои политически партии и движения, включително такива, които понастоящем са управляващи в някои държави или са представени на местно, национално или европейско равнище, преднамерено са поставили нетолерантността и/или насилието, основано на расова принадлежност, етнически произход, националност, религия и сексуална ориентация в центъра на своите програми;

Е.   като има предвид, че неонацистките, паравоенни и други екстремистки течения насочват насилствените си актове срещу широк кръг уязвими групи от населението, включително мигранти, роми, хомосексуалисти, активисти на антирасистки организации и бездомни;

Ж.   като има предвид, че съществуването на публични, лесно достъпни интернет страници, които подбуждат към омраза, предизвиква сериозна загриженост относно начините за противодействие на този проблем, без да се нарушава свободата на словото;

1.  Остро осъжда всички нападения на расистка основа и по подбуди, свързани с омраза, и призовава всички власти да направят всичко възможно в кръга на техните правомощия, за да накажат отговорните за тези деяния лица; изразява солидарността си с всички жертви на такива нападения и техните семейства;

2.  Посочва, че борбата с екстремизма не трябва да има отрицателни последствия за постоянното задължение за спазване на основните права и основните правни принципи, в това число свободата на словото и свободата на сдружаване, както е установено в член 6 на Договора за ЕС;

3.  Изразява съжаление от факта, че някои основни партии считат за уместно да гласуват доверие и да признават екстремистки партии, като сключват с тях коалиционни споразумения, а с това жертват своя морал, с оглед извличането на краткосрочни политически ползи и изгоди;

4.  Отбелязва, че все повече екстремистки организации, които често съдържат неофашистки елементи, могат да засилят страховете в обществото, което може да доведе до прояви на расизъм в редица области, в това число заетостта, жилищното настаняване, образованието, здравеопазването, полицията, достъпа до стоки, услуги и средствата за масово осведомяване;

5.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да потърсят подходящи политически и правни решения на въпроса, по-специално на етапа на превантивните мерки, във връзка с образованието на младите хора и информирането на обществеността, обучението по проблемите на тоталитаризма, популяризирането на принципите на правата на човека и основните свободи, с цел съхраняване на паметта за историята на Европа; призовава държавите-членки да разработват образователни политики по въпросите на демократичното гражданство, въз основата на правата и отговорностите на гражданите;

6.  Настоятелно призовава Комисията да следи за пълното прилагане на съществуващото законодателство, насочено към забрана на подстрекателството към политическо и религиозно насилие, расизъм и ксенофобия; призовава държавите-членки да следят за строгото прилагане и непрекъснатото подобряване на законите за борбата с расизма, информационните кампании и кампаниите за повишаване на съзнанието в средствата за масово осведомяване и в образователните институции;

7.  Настоятелно приканва всички демократични политически сили, независимо от тяхната идеология, да отказват всякаква подкрепа, явна или косвена, на всички екстремистки партии от расистки или ксенофобски тип, и следователно, всякаква връзка с техни избрани представители;

8.  Предупреждава във връзка с изборите за Европейски парламент през 2009 г. за опасността екстремистки партии да си осигурят представителство в Европейския парламент и призовава политическите групи да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че една демократична институция няма да бъде използвана като платформа за финансиране и разпространение на антидемократични послания;

9.  Призовава институциите на ЕС да дадат ясен мандат на Агенцията за основните права да изследва структурите на екстремистки групировки, с оглед извършване на оценка на това, дали някои от тях координират действията си в рамките на техните организации на територията на целия Европейски съюз или на регионално ниво;

10.  Отново изразява своята увереност, че обществените личности ще се въздържат от изявления, които насърчават или подстрекават към омраза или заклеймяване на групи от хора въз основа на тяхната раса, етнически произход, религия, увреждания, сексуална ориентация или националност; смята, че ако обществените личности подстрекават към омраза, това трябва да се счита за утежняващо обстоятелство, поради факта, че те се ползват с широка обществена известност; осъжда по-специално обезпокояващо широкото разпространение на антисемитизма;

11.  Призовава средствата за масово осведомяване да информират обществеността за опасностите от изказванията, подтикващи към омраза, както и да съдействат за популяризиране на принципите и ценностите на демокрацията, равенството и толерантността;

12.  Призовава всички държави-членки да предвидят най-малко възможността, след произнасяне на съдебно решение, за спиране на публичното финансиране за политически партии, които не осъждат насилието и тероризма и не зачитат правата на човека и основните свободи, демокрацията и принципите на правовата държава, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права, като същевременно призовава онези от тях, които вече имат тази възможност, да я приложат незабавно; също така призовава Комисията да гарантира, че финансирането на ЕС не се предоставя на средства за масово осведомяване, които се използват като платформа за широко популяризиране на расистки, ксенофобски и хомофобски идеи;

13.  Призовава Комисията да подкрепи НПО и организации на гражданското общество, които работят за популяризиране на демократичните ценности, човешкото достойнство, солидарността, социалното приобщаване, междукултурния диалог и социалното съзнание за опасностите от радикализма и белязания с насилие екстремизъм, и които се посвещават на борбата с всички форми на дискриминация;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки, както и на Съвета на Европа.

(1) ОВ С 85, 17.3.1997 г., стр. 150. (2) ОВ С 300 Е, 9.12.2006 г., стр. 491. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0552. (4) ОВ С 253 Е, 13.10.2005 г., стр. 37. (5) ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1. (6) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (7) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.